РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

15 юни 2011 година

Дело T-510/09 P

V

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Назначаване — Отказ за назначаване поради физическа непригодност за изпълняване на служебните задължения — Задължение за мотивиране на Съда на публичната служба“

Предмет:      Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 21 октомври 2009 г. по дело V/Комисия (F‑33/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑403 и II‑A‑1‑2159), с която се иска отмяна на това решение

Решение:      Отменя Решение от 21 октомври 2009 г. по дело V/Комисия (F‑33/08) на Съда на публичната служба на Европейския съюз, в частта, в която Съдът на публичната служба не се е произнесъл по едно от правните основания, повдигнати от г‑жа V в съдебното заседание, изведено от обстоятелството, че председателят на медицинската комисия не е вписан в списъка на професионалната организация на лекарите в Белгия. Отхвърля жалбата в останалата част. Отхвърля жалбата по дело F‑33/08, подадена от г‑жа V до Съда на публичната служба. Г‑жа V понася собствените си съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия за настоящата инстанция. Разноските във връзка с първоинстанционното производство, в което е постановено посоченото по-горе Решение по дело V/Комисия, се понасят от страните по начина, посочен в точки 2 и 3 от диспозитива на същото решение.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Назначаване — Отказ за назначаване поради физическа непригодност — Правно основание, изведено от твърдяна нередовност на медицинския преглед за назначаване на работа — Нередовност на медицинското становище за непригодност — Приемане на окончателното становище от медицинската комисия въз основа на нередовното становище — Незаконосъобразност

(член 33 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Производство — Процесуално-организационни действия — Искане за представяне на документ — Проверка на поверителния характер — Неприложимост по отношение на Съда на публичната служба при отказ, основан на поверителния характер на документите

(член 44, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Граници — Задължение за произнасяне по всяко твърдение за нарушение на правото

(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)

1.      Нередовност, която опорочава отрицателното становище на медицинското лице на дадена институция, изготвено след медицински преглед за назначаване на работа, би могла да се отрази на законосъобразността на окончателното становище, дадено от медицинската комисия, сезирана по силата на член 33 от Правилника, както и на приетото въз основа на това окончателно становище решение съответното лице да не бъде назначено.

В това отношение, независимо че лекарската комисия може да извърши цялостно и безпристрастно преразглеждане на положението на кандидата, все пак при липсата на дадено от медицинското лице редовно отрицателно медицинско становище медицинската комисия не може да бъде валидно сезирана.

(вж. точки 51 и 52)

Позоваване на: Общ съд — 14 април 1994 г., A/Комисия, T‑10/93, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑387, точка 27

2.      Въз основа на член 44, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба този съд може да изиска с определение представянето на документи, за които се твърди, че са поверителни, като същевременно поеме задължение да провери дали страната, която се позовава на поверителния характер на тези документи, има основание да се противопостави на съобщаването им на другата страна. Единствената възможна реакция на съдията при наличие на отказ да се изпълни това, което е разпоредено с определение, е да отрази това в решението, с което се слага край на производството пред съответната инстанция, при условие че е изчерпал всички средства, с които разполага, за да постигне представянето на съответните документи.

От посочената разпоредба следва, че поверителният характер на някои данни не може да се противопоставя пряко на Съда на публичната служба. Наистина в резултат на прилагането на тази разпоредба Съдът на публичната служба по необходимост се запознава със съдържанието на тези данни и изследва поверителния им характер, за да реши дали те могат да бъдат съобщени на другата страна.

Във връзка с това, ако жалбоподател, който се позовава на неприкосновеността на личния си живот, откаже съдържанието на държани на ответната страна защитени от лекарска тайна документи да бъде доведено до знанието на Съда на публичната служба, този съд не може да приложи член 44, параграф 2 от своя Процедурен правилник, тъй като тази разпоредба не визира хипотезата, при която страна се позовава на поверителност по отношение на Съда на публичната служба, за да се противопостави на предаването на документите, които той все пак смята за полезни за разрешаването на спора.

(вж. точки 72—75)

Позоваване на: Общ съд — 12 май 2010 г., Комисия/Meierhofer, T‑560/08 P, Сборник, стр. II‑1739, точки 68—74

3.      Независимо че задължението за мотивиране, което има Съдът на публичната служба по силата на член 36, първо изречение от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него, не налага той да отговаря изчерпателно на всички представени от страните доводи, особено когато те не са достатъчно ясни и точни и не се основават на подробни доказателства, то му налага поне да изследва всички нарушения на правото, за които пред него са е твърди, че са допуснати. Следователно мотивите на Съда на публичната служба могат да бъдат подразбиращи се, при условие че дават възможност на лицето, засегнато от решение на Съда на публичната служба, да се запознае с мотивите на това решение, а на съда, който разглежда жалбата — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни контрол.

Във връзка с това, решение на Съда на публичната служба трябва да се отмени, ако в него не се дава отговор на правно основание, по което е имало разисквания в проведеното от него съдебно заседание, което представлява отделно правно основание и не може да бъде свързано с никое от изложените в писмените становища правни основания. Наистина, ако това правно основание не е отразено в протокола за съдебното заседание и изобщо не се споменава в решението, жалбоподателят не е в състояние да разбере причините, поради които това правно основание не е включено в логическата обосновка на Съда на публичната служба.

(вж. точки 83 и 85—88)

Позоваване на: Съд — 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точка 72; 25 октомври 2007 г., Komninou и др./Комисия, C‑167/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 2; 9 октомври 2008 г., Chetcuti/Комисия, C‑16/07 P, Сборник, стр. I‑7469, точка 87