Language of document :

Жалба, подадена на 19 март 2010 г. - FESI/Съвет

(Дело T-134/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fédération européenne de l'industrie du sport (FESI) (Брюксел, Белгия) (представители: E. Vermulst и Y. Van Gerven, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

да се отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 на Съвета от 22 декември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Виетнам и с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа, доставяни от Административен район със специален статут Макао, декларирани или не с произход от Административен район със специален статут Макао, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета1, в неговата цялост или, при условията на евентуалност, в частта, в която се отнася до жалбоподателя и неговите членове и по специално до четири от неговите членове, включени в представителната извадка (Adidas AG, Nike European Operations BV, Puma AG и Timberland Europe BV),

да се разпореди на Съвета да разкрие производствените данни за всеки включен в представителната извадка производител от Съюза, въз основа на които е направен подбора на представителната извадка при разследването в рамките на преразглеждането, както и данните относно заетостта за всеки включен в посочената извадка производител от Съюза,

да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят посочва седем правни основания.

На първо място той твърди, че Съветът е приложил неправилно член 17, параграф 1 от основния регламент2, тъй като не е изискал от производителите от Съюза да попълнят формуляри за изготвяне на представителна извадка, вследствие на което е допуснал явна грешка в преценката и е нарушил правото на защита и принципа на недопускане на дискриминация. По-специално жалбоподателят поддържа, че институциите на Европейския съюз не са изискали от жалващите се производители от ЕС да попълнят формуляри за изготвяне на представителна извадка и по този начин подбора на представителната извадка на производителите от ЕС е извършен без необходимите данни, въз основа на предоставена от жалващите се ограничена информация, която не може да бъде проверена. Жалбоподателят твърди, че посочените институции следователно не са могли да проверят дали подбраната представителна извадка е подходяща. По нататък той поддържа, че без обективни причини институциите на ЕС са третирали по различен начин заинтересовани страни, намиращи се в сходно положение, и са нарушили основния принцип на недопускане на дискриминация.

На второ място, жалбоподателят изтъква, че при подбора на представителната извадка на производители от ЕС Съветът е допуснал явна грешка в преценката и е нарушил член 17, параграф 1 от основния регламент. Жалбоподателят твърди, че представителната извадка на производители от ЕС не представлява най-големият представителен обем на производство или продажби, чието изследване е възможно в рамките на наличното време по смисъла на член 17, параграф 1 от основния регламент, и че представителната извадка е подбрана главно въз основа на критерии, които не са посочени в тази разпоредба.

На трето място, жалбоподателят поддържа, че Съветът е нарушил точка 6.10 от Антидъмпинговото споразумение на Световната търговска организация, като не е приложил член 17, параграф 1 от основния регламент в съответствие с първата разпоредба. Съветът не е изготвил представителна извадка на производители от ЕС, която отразява най-високия процент от обема на производство или на продажби, както изисква точка 6.10 от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

На четвърто място жалбоподателят твърди, че при определянето на вероятността за продължаване на вредата Съветът е нарушил член 3, параграфи 1, 2 и 5 и член 11, параграф 2 от основния регламент и е допуснал явна грешка в преценката на фактите. Според жалбоподателя, Съветът погрешно е установил вероятност за продължаване на вредата за промишлеността на ЕС при липсата на мерки, въз основа на заключението за продължаване на вредата през разследвания период за преразглеждането ("РПП"), основано на макроикономически данни от производители, които не са част от промишлеността на ЕС, и на непроверена информация. Освен това макроикономическите показатели са оценени въз основа на данни от непредставителна извадка на производители от ЕС.

На пето място, жалбоподателят твърди, че като приема да разгледа като поверителна самоличността на жалващите се производители от ЕС, Съветът нарушава член 19, параграф 1 от основния регламент и правото на защита, тъй като предоставя поверително третиране неоснователно и без надлежно да разгледа исканията за поверителност.

На шесто място, жалбоподателят поддържа, че като установява система на продуктови контролни номера ("ПКН") за класификация на разглежданите продукти Съветът нарушава член 2, параграф 10 и член 3, параграф 2 от основния регламент, както и принципите на дължима грижа и на добра администрация. Жалбоподателят счита, че използваната система на ПКН и прекласифицирането на определени категории обувки в средата на разследването е пречка за обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена. Освен това, според жалбоподателя това е пречка и за обективна оценка както на обема на дъмпинговия внос, така и на последиците от дъмпинговия внос върху цените на вътрешния пазар за подобни продукти и последващото въздействие на този внос върху националните производители на такива продукти. Жалбоподателят твърди също, че Съветът не е разгледал внимателно и безпристрастно всички релевантни фактори и надлежно обосновани причини, поради които е необходима промяна на системата на ПКН съгласно предложението на жалбоподателя.

На последно място, жалбоподателят твърди, че при избора на държавата аналог Съветът е нарушил принципа на дължима грижа и на добра администрация, допуснал е явни грешки в преценката на фактите и е нарушил член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. Жалбоподателят счита, че Съветът е допуснал сериозни процедурни нарушения при избора на Бразилия като държава аналог, тъй като в случая този избор не е извършен по подходящ и разумен начин.

____________

1 - ОВ L 352, 2009 г., стр. 1.

2 - Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).