РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

12 декември 2019 година(*)

„Публична служба — Реформа на Правилника за длъжностните лица и на УРДС, влязла в сила на 1 януари 2014 г. — Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 — Налог за солидарност, приложим от 1 януари 2014 г. — Спиране на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията за 2013 г. и 2014 г.“

По дело T‑527/16,

Margarita Tàpias, с местожителство във Уавър (Белгия), за която се явяват L. Levi и N. Flandin, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват M. Bauer и R. Meyer, в качеството на представители,

ответник,

подпомаган от

Европейски парламент, за който се явяват E. Танева и M. Ecker, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението за определяне на възнаграждението на жалбоподателката за януари 2014 г., така както е посочено във фиша за заплата за посочения месец, който ѝ е връчен на 14 януари 2014 г. и който е първият фиш, в който спрямо нея се прилагат член 65, параграф 4 и член 66а от Правилника в редакцията им според член 1, точки 44 и 46 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15), в които е предвидено съответно спиране на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията за 2013 г. и 2014 г. и прилагане на налог за солидарност, считано от 1 януари 2014 г.,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: A. M. Collins, председател, M. Кънчева (докладчик) и G. De Baere, съдии,

секретар: M. Marescaux, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 март 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателката г‑жа Margarita Tàpias е длъжностно лице на Съвета на Европейския съюз.

2        Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) са приложение към Регламент № 31 (ЕИО)/11 (ЕОАЕ) относно определяне на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ 45, 1962 г., стр. 1385).

3        Правилникът и УРДС са изменяни многократно след приемането им, по-специално с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15).

4        В частност, член 1, точки 44 и 46 от Регламент № 1023/2013 изменя членове 65 и 66а от Правилника.

5        В редакцията си преди влизането в сила на Регламент № 1023/2013 член 65 от Правилника гласи следното:

„1. Съветът ежегодно преразглежда основните месечни заплати на длъжностните лица и на другите служители на Съюза. Преразглеждането се извършва през септември съгласно съвместен доклад на Комисията, изготвен въз основа на съвместен индекс, изготвен от Статистическата служба на Европейския съюз в съгласие с националните статистически служби на държавите членки; индексът отразява положението във всяка от държавите членки на Съюза към 1 юли всяка година.

При преразглеждането Съветът преценява дали, като част от икономическата и социална политика на Съюза, заплатата трябва да бъде коригирана. По-специално Съветът взема предвид увеличението на заплатите, получавани в публичния сектор, и нуждите от назначаване на нов персонал.

2. В случай на съществена промяна в жизнения стандарт Съветът решава в срок от два месеца от какво адаптиране се нуждаят корекционните коефициенти и дали е необходимо то да бъде приложено със задна дата.

3. По смисъла на настоящия член Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията съгласно член 16, параграфи 4 и 5 от Договора за Европейския съюз“.

6        След изменението с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013, член 65 от Правилника гласи следното:

„1. Възнагражденията на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз се актуализират ежегодно, като се вземат предвид икономическата и социалната политика на Съюза. По-специално се вземат предвид всякакви увеличения на заплатите в държавната администрация на държавите членки и нуждите от назначаване на нов персонал. Актуализацията на възнагражденията се извършва в съответствие с приложение ХI. Актуализацията се извършва преди края на съответната година съгласно доклад на Комисията, изготвен въз основа на статистически данни, предоставени от Статистическата служба на Европейския съюз в съгласие с националните статистически служби на държавите членки. Статистическите данни отразяват положението към 1 юли във всяка от държавите членки. Този доклад съдържа данни относно бюджетното въздействие върху възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица на Съюза. Той се предоставя на Европейския парламент и на Съвета.

Сумите, посочени в член 42а, втора и трета алинея, членове 66 и 69, член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, член 3, параграфи 1 и 2, член 4, параграф 1, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 10, параграф 1 от приложение VII и член 8, параграф 2 от приложение ХIII, както и в предишния член 4а от приложение VII, които трябва да бъдат актуализирани в съответствие с член 18, параграф 1 от приложение ХIII, размерите, посочени в член 24, параграф 3, член 28а, параграф 3, втора алинея, член 28а, параграф 7, член 93, член 94, член 96, параграф 3, втора алинея и член 96, параграф 7, членове 133, 134 и 136 от [УРДС], размерите в член 1, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 300/76 на Съвета […] и коефициентът за размерите, посочени в член 4 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 на Съвета […] се актуализират ежегодно в съответствие с приложение ХI. Комисията отговаря за публикуването на актуализираните суми в рамките на две седмици след актуализирането в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз за сведение.

2. В случай на съществена промяна на издръжката на живота сумите, посочени в параграф 1, както и корекционните коефициенти, посочени в член 64, се актуализират в съответствие с приложение ХI. Комисията отговаря за публикуването на актуализираните суми и корекционните коефициенти в рамките на две седмици след актуализирането в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз за сведение.

3. Сумите, посочени в параграф 1 и корекционните коефициенти, посочени в член 64, се считат за суми и корекционни коефициенти, чиято реална стойност подлежи на актуализиране в даден момент без намесата на друг правен акт.

4. Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграфи 5 и 6 от приложение ХI, през 2013 и 2014 г. не се извършва актуализацията, предвидена в параграфи 1 и 2“.

7        В редакцията си преди влизането в сила на Регламент № 1023/2013 член 66а от Правилника гласи следното:

„1. Чрез дерогация от член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на условията и процедурата за прилагане на данъка в полза на Европейските общности по отношение на заплатата, изплащана от [Съюза] на активно заетите служители, от 1 май 2004 г. до 31 декември 2012 г. се прилага временна мярка, наричана „специален налог“.

Ставката на този специален налог, която се прилага към облагаемата основа, определена в параграф 3, е следната:

от 1.5.2004 г. до 31.12.2004 г.	2,50 %
от 1.1.2005 г. до 31.12.2005 г.	2,93 %
от 1.1.2006 г. до 31.12.2006 г.	3,36 %
от 1.1.2007 г. до 31.12.2007 г.	3,79 %
от 1.1.2008 г. до 31.12.2008 г.	4,21 %
от 1.1.2009 г. до 31.12.2009 г.	4,64 %
от 1.1.2010 г. до 31.12.2010 г.	5,07 %
от 1.1.2011 г. до 31.12.2012 г.	5,50 %

3.

a)      Основата за изчисляване на специалния налог е равна на основната заплата, използвана за изчисляване на брутната заплата, като се приспаднат:

i) вноските за социално и пенсионно осигуряване и данъка, преди прилагането на специалния налог, платим от длъжностно лице със същата степен и стъпка, което няма лица на своя издръжка по смисъла на член 2 от приложение VII; и

ii) сума, равна на основната заплата на длъжностно лице от 1-ва степен, стъпка 1.

б)      Компонентите, използвани за определяне на облагаемата основа за специалния налог, се изразяват в евро при корекционен коефициент 100.

4. Специалният налог се събира ежемесечно при източника и вписва като приход в общия бюджет на Европейския съюз“.

8        След измененията с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013, член 66а от Правилника гласи следното:

„1. Чрез дерогация от член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 и за да се вземе предвид, без да се засяга член 65, параграф 3, прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица, по отношение на възнаграждението, плащано от Съюза на активно заетия персонал, от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2023 г. се прилага временна мярка, наричана „налог за солидарност“.

2. Ставката на този налог за солидарност, която се прилага към облагаемата основа, определена в параграф 3, е 6 %. Ставката обаче е 7 % за длъжностни лица от степен AD 15, стъпка 2 и по-висока.

3.

a)      Основата за изчисляване на налога за солидарност е равна на основната заплата, използвана за изчисляване на възнаграждението, като се приспаднат:

i) вноските за социално и пенсионно осигуряване и данъкът, преди прилагането на налога за солидарност, платим от длъжностно лице със същата степен и стъпка, което няма лица на своя издръжка по смисъла на член 2 от приложение VII; и

ii) сума, равна на основната заплата на длъжностно лице от степен AST 1, стъпка 1.

б)      Компонентите, използвани за определяне на основата за изчисляване на налога за солидарност, се изразяват в евро при корекционен коефициент 100.

4. Налогът за солидарност се приспада ежемесечно при източника; получените средства се внасят като приход в общия бюджет на Европейския съюз“.

9        В съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент № 1023/2013, посоченият регламент влиза в сила на 1 ноември 2013 г. По силата на член 3, параграф 2 от същия регламент неговите разпоредби се прилагат от 1 януари 2014 г., с изключение на член 1, точка 44 и член 1, точка 73, буква г), които се прилагат, считано от датата на влизане в сила на посочения регламент.

10      На 14 януари 2014 г. жалбоподателката получава своя фиш за заплата за януари 2014 г.

11      На 1 април 2014 г. жалбоподателката обжалва по административен ред своя фиш за заплата за януари 2014 г. пред Съвета, в качеството му на орган по назначаване, с мотива че в този фиш за първи път е отразено, от една страна, изричното решение спрямо нея да бъде приложен налог за солидарност от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2015 г., въпреки че прилагането на метода за адаптиране на заплатите е замразено за същия период, и от друга страна, мълчаливото решение да не бъде прилагана годишна корекция на нейното възнаграждение за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2015 г.

12      Съветът отхвърля подадената от жалбоподателката жалба с изрично решение от 17 юли 2014 г.

 Производство и искания на страните

13      На 27 октомври 2014 г. жалбоподателката подава в секретариата на Съда на публичната служба на Европейския съюз настоящата жалба, която е заведена под номер F‑121/14.

14      С определение от 10 декември 2014 г. председателят на трети състав на Съда на публичната служба решава на основание член 42, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба да спре производството по настоящото дело, докато съдебният акт, с който се слага край на производството по дело Т‑75/14, USFSPEI/Парламент и Съвет, придобие сила на пресъдено нещо.

15      С акт, подаден в секретариата на Съда на публичната служба на 8 януари 2015 г., Европейският парламент е поискал да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета.

16      На 2 септември 2016 г. съгласно член 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители (ОВ L 200, 2016 г., стр. 137—139), дело F‑121/14, което е висящо пред Съда на публичната служба към 31 август 2016 г., е прехвърлено на Общия съд и получава номер Т‑527/16.

17      На 19 януари 2018 г., след като решение от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет (Т‑75/14, EU:T:2017:813), придобива сила на пресъдено нещо, производството по настоящото дело е възобновено.

18      На 30 април 2018 г. Съветът представя своя писмен отговор.

19      С решение от 14 май 2018 г. председателят на пети състав на Общия съд допуска встъпването на Парламента.

20      Жалбоподателката подава писмена реплика на 5 юли 2018 г.

21      Парламентът представя писмено становище при встъпване на 3 юли 2018 г. Жалбоподателката представя писменото си становище по становището при встъпване на 21 август 2018 г.

22      Съветът представя писмена дуплика на 3 септември 2018 г.

23      След промяна в съставите на Общия съд, на основание член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд делото е разпределено на осми състав, в който е включена съдията докладчик.

24      Устните становища на страните и отговорите им на въпросите на Общия съд са изслушани в съдебното заседание на 28 март 2019 г.

25      С определение от 14 юни 2019 г. на основание член 113 от Процедурния правилник Общият съд постановява възобновяване на устната фаза на производството.

26      С първо процесуално-организационно действие, прието на 14 юни 2019 г. на основание член 89 от Процедурния правилник, Общият съд приканва страните да отговорят на един въпрос. Страните отговарят на този въпрос в указания срок. На 24 юли 2019 г. Общият съд приема второ процесуално-организационно действие, с което приканва страните да изложат становище по съответните дадени от тях отговори на първото процесуално-организационно действие. Страните отговарят на това искане в указания срок.

27      С решение от 9 септември 2019 г. председателят на осми състав на Общия съд отново обявява устната фаза на производството за приключила.

28      Жалбоподателката моли Общия съд:

–        „да отмени изричното решение, с което от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2015 г. се налага налог за солидарност, въпреки че за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2015 г. се замразява корекцията на възнагражденията,

–        да отмени мълчаливото решение, с което се приема да не се прилага годишна корекция на възнаграждението на жалбоподателката за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2015 г.,

като тези две решения са посочени за първи път във фиша за заплата на жалбоподателката от месец януари 2014 г., връчен ѝ на 14 януари 2014 г.,

–        да отмени, доколкото е необходимо, решението от 17 юли 2014 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред,

–        да осъди [Съвета] да заплати изцяло съдебните разноски“.

29      Съветът, подпомаган от Парламента, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта

30      Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика сроковете за обжалване по административен и по съдебен ред, посочени в членове 90 и 91 от Правилника, са императивни, а не зависят от волята на страните и съда, който дори е длъжен служебно да провери дали тези срокове са били спазени, след като е поставил писмени въпроси и е изслушал становищата на страните. Тези срокове отговарят на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране в правораздаването (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2008 г., Lofaro/Комисия, T‑293/07 P, EU:T:2008:607, т. 28 и цитираната съдебна практика).

31      Ето защо Общият съд следва да провери служебно дали, подавайки жалбата по административен ред на 1 април 2014 г., жалбоподателката е спазила тримесечния срок, посочен в член 90, параграф 2 от Правилника. За тази цел Общият съд следва да определи кой е актът, който нарушава интересите на жалбоподателката по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника.

32      Жалбоподателката изтъква, че решението, съдържащо се в нейния фиш за заплата за януари 2014 г., е акт, който нарушава интересите ѝ по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, доколкото това решение представлява първо прилагане спрямо нея на член 65, параграф 4 от Правилника, с който се спира прилагането на предвидения в приложение ХI към Правилника метод за адаптиране на заплатите, и на член 66а от Правилника, който въвежда отново налог за солидарност върху заплатите на длъжностните лица и на другите служители за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2023 г., които следват от член 1, точки 44 и 46 от Регламент № 1023/2013.  В отговор на процесуално-организационното действие на Общия съд от 24 юли 2019 г. жалбоподателката уточнява, че член 65, параграф 4 от Правилника, който предвижда, че през 2013 г. и 2014 г. няма да се извършва актуализация, не оставя свобода на преценка на Европейската комисия в това отношение. Според жалбоподателката фишът за заплата за януари 2014 г. показва прилагането спрямо нея на това замразяване на възнагражденията за тези две години. Следователно се считало за окончателно, че с влизането в сила през януари 2014 г. на измененията на Правилника, приети с Регламент № 1023/2013, възнаграждението на жалбоподателката няма да бъде актуализирано през 2013 г. и 2014 г.

33      В това отношение според постоянната съдебна практика увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника е актът, който произвежда задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (вж. решение от 30 септември 2010 г., Lebedef и Jones/Комисия, F‑29/09, EU:F:2010:120, т. 31 и цитираната съдебна практика).

34      Следователно трябва да се провери дали жалбата по съдебен ред, насочена срещу решението за определяне на възнаграждението на жалбоподателката за януари 2014 г., така както е конкретизирано във фиша за заплата за посочения месец, отговаря на изискванията на членове 90 и 91 от Правилника.

35      Важно е да се подчертае, че поради естеството и предмета си фишът за заплата няма характеристиките на увреждащ акт, тъй като представлява само финансов израз на предходни административни решения, свързани с личното и правното положение на длъжностното лице (решения от 23 април 2008 г., Pickering/Комисия, F‑103/05, EU:F:2008:45, т. 72 и от 23 април 2008 г., Bain и др./Комисия, F‑112/05, EU:F:2008:46, т. 73). Доколкото обаче фишът ясно отразява съществуването и съдържанието на индивидуално административно решение, останало до момента незабелязано, тъй като не е било формално връчено на заинтересованото лице, този фиш за заплата, отразяващ финансовите права, може да се счита за увреждащ акт, който може да бъде обжалван по административен, а евентуално и по съдебен ред. При тези условия връчването на фиша за заплата води до това, че започват да текат сроковете за обжалване по административен и съдебен ред на административното решение, взето спрямо засегнатото длъжностно лице и отразено във фиша (вж. решение от 30 септември 2010 г., Lebedef и Jones/Комисия, F‑29/09, EU:F:2010:120, т. 33 и цитираната съдебна практика).

36      Същото важи и когато във фиша за заплата за първи път се материализира прилагането на нов акт с общо приложение за определяне на финансови права, като решение за изменение на метода за изчисляване на пътните разноски, решение за изменение на тарифа за родителските такси за услугите на детските ясли, регламент за изменение на корекционните коефициенти, регламент за адаптиране на размера на възнагражденията или регламент за въвеждане на извънредна кризисна вноска или на временна вноска (вж. в този смисъл решение от 30 септември 2010 г., Lebedef и Jones/Комисия, F‑29/09, EU:F:2010:120, т. 34 и цитираната съдебна практика).

37      В последните хипотези, доколкото първото извлечение от ведомост за заплата е издадено след влизането в сила на акт с общо приложение, който изменя финансовите права на абстрактна категория длъжностни лица, това извлечение задължително означава, че спрямо адресата му е прието индивидуално административно решение, пораждащо задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на съответното длъжностно лице. Също така, дори да може да се предположи, че всеки месец органът по назначаване приема ново административно решение с индивидуално приложение за определяне на финансовите права на длъжностното лице, което се отразява в съответния фиш за заплата, тези последователни решения само потвърждават първото решение, изменило съществено правното положение на заинтересованото лице, прилагайки новия акт с общо приложение (решение от 30 септември 2010 г., Lebedef и Jones/Комисия, F‑29/09, EU:F:2010:120, т. 35).

38      Вследствие на това длъжностното лице, пропуснало да подаде в съответните срокове жалба по административен и по съдебен ред срещу фиша за заплата, в който за първи път се материализира прилагането на акт с общо приложение за определяне на финансови права, не може, след като са изтекли посочените срокове, да оспорва последващите фишове, позовавайки се на същата незаконосъобразност, която е била допусната в първия фиш (вж. решение от 30 септември 2010 г., Lebedef и Jones/Комисия, F‑29/09, EU:F:2010:120, т. 36 и цитираната съдебна практика).

39      В случая според жалбоподателката от фиша за януари 2014 г., който ѝ е връчен на 14 януари 2014 г., за първи път след влизането в сила на Регламент № 1023/2013 тя е узнала, че от една страна, на основание член 65, параграф 4 от Правилника нейното възнаграждение не е било обект на ежегодна актуализация поради спирането през 2013 г. и 2014 г. на метода, предвиден в приложение ХI към Правилника, и от друга страна, че нейното възнаграждение е било обложено с налог за солидарност на основание член 66а от Правилника.

40      В това отношение от член 65, параграф 1 от Правилника, изменен с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013, се установява, че възнагражденията на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз се актуализират ежегодно преди края на съответната година в съответствие с приложение ХI към Правилника.

41      Необходимо е обаче да се припомни, че съгласно член 65, параграф 4 от Правилника, приет с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013, „през 2013 и 2014 г. не се извършва актуализацията, предвидена в параграфи 1 и 2“.

42      По силата на член 3, параграф 2 от Регламент № 1023/2013 член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013, който въвежда изменения в член 65 от Правилника, се прилага, считано от датата на влизане в сила на този регламент, а именно третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, тоест 1 ноември 2013 г.

43      От това следва, че в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 35—37 по-горе, първият фиш за заплата след влизане в сила на разглеждания акт с общо приложение, а именно разпоредбата, която предвижда методът за ежегодна актуализация на възнагражденията и пенсиите да не се прилага през 2013 г. и 2014 г., е фишът за декември 2013 г. Следователно решението, с което се определя възнаграждението на жалбоподателката за януари 2014 г., което е конкретизирано в нейния фиш за заплата за посочения месец, не представлява първото прилагане по отношение на жалбоподателката на член 65 от Правилника, изменен с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013.

44      Поради това трябва да се приеме, че фишът за заплата за януари 2014 г. не уврежда интересите на жалбоподателката, тъй като не прилага за първи път спрямо нея член 65, параграф 4 от Правилника, приет с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013. Следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, цитирана в точка 38 по-горе, жалбоподателката е пропуснала да обжалва в срока за обжалване по административен и по съдебен ред фиша за заплата, в който за първи път е материализирано прилагането на тази разпоредба спрямо нея, а именно фиша за заплата за декември 2013 г. От това следва, че настоящата жалба е недопустима в частта, с която се иска отмяна на решението, с което се определя възнаграждението на жалбоподателката за януари 2014 г., поради това че с него за първи път е приложен спрямо нея член 65, параграф 4 от Правилника, приет с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013, доколкото посоченото решение само потвърждава решението, с което е определено възнаграждението ѝ за декември 2013 г., което за първи път прилага същата разпоредба спрямо нея и което е станало окончателно. Следователно второто искане в жалбата следва да бъде обявено за недопустимо.

45      Въпреки това е важно да се отбележи, че фишът за заплата на жалбоподателката за януари 2014 г. е първото прилагане спрямо нея на член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013, поради което представлява увреждащ жалбоподателката акт. Този извод следва ясно от текста на тази разпоредба и от факта, че фишът за заплата на жалбоподателката за януари 2014 г., който тя представя като приложение към своята жалба, отразява „специалния налог“, предвиден в посочената разпоредба.

46      Тъй като жалбоподателката е подала жалбата по административен ред срещу фиша си за заплата за януари 2014 г. в тримесечния срок по член 90, параграф 2 от Правилника, следва да се приеме, че настоящата жалба е допустима, доколкото в нея е поискана отмяната на решението, с което е определено възнаграждението на жалбоподателката за януари 2014 г. за прилагане за първи път спрямо нея на член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013. Следователно първото искане в жалбата е допустимо.

 По същество

47      В самото начало следва да се отбележи, че в подкрепа на жалбата си жалбоподателката повдига само едно възражение за незаконосъобразност, основаващо се на член 277 ДФЕС, като твърди неприложимост на Регламент № 1023/2013, доколкото в него, от една страна, е предвидено замразяване на възнагражденията за период от две години, като едновременно с това спрямо същите възнаграждения се прилага налог за солидарност за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2015 г.

48      Жалбоподателката изтъква, че тъй като член 65, параграф 4 и член 66а от Правилника са разпоредби с общо приложение, които решението за съставяне на фиша ѝ за заплата за януари 2014 г. прилага за първи път спрямо нея, е налице пряка, или във всички случаи поне косвена правна връзка между това индивидуално решение и тези разпоредби, така че възражението за незаконосъобразност, основаващо се на член 277 ДФЕС, може да бъде надлежно повдигнато.

49      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 277 ДФЕС при спор, който засяга законосъобразността на визиран в тази разпоредба регламент, всяка страна може да се позове, по-специално в подкрепа на жалба срещу мярка за прилагане, на предвидените средства в член 263, втора алинея ДФЕС, дори след като е изтекъл срокът за обжалване на регламента. От постоянната съдебна практика следва, че възможността да се поиска такъв инцидентен съдебен контрол е израз на общ принцип, с който се гарантира, че всяко лице има или е имало възможност да оспори акт на Съюза, послужил за основание на постановено срещу него решение (решения от 6 март 1979 г., Simmenthal/Комисия, 92/78, EU:C:1979:53, т. 36, от 19 януари 1984 г., Andersen и др./Парламент, 262/80, EU:C:1984:18, т. 6 и от 10 юли 2003 г., Комисия/ЕЦБ, C‑11/00, EU:C:2003:395, т. 74—78). Разбира се, предвиденото с член 277 ДФЕС правило безспорно се прилага при споровете, отнесени до Общия съд по силата на член 270 ДФЕС (решения от 4 октомври 2018 г., Tataram/Комисия, T‑546/16, непубликувано, EU:T:2018:644, т. 32 и от 30 септември 2010 г., Lebedef и Jones/Комисия, F‑29/09, EU:F:2010:120, т. 29).

50      От съдебната практика обаче следва и че предоставената от член 277 ДФЕС възможност за позоваване на неприложимостта на даден регламент не представлява самостоятелно право на иск и може да се упражнява само инцидентно, в смисъл че липсата на право на иск или жалба или недопустимостта на иска или жалбата води до недопустимост на възражението за незаконосъобразност (решения от 4 октомври 2018 г., Tataram/Комисия, T‑546/16, непубликувано, EU:T:2018:644, т. 33 и от 30 септември 2010 г., Lebedef и Jones/Комисия, F‑29/09, EU:F:2010:120, т. 30).

51      Както беше посочено в точка 46 по-горе, настоящата жалба срещу решението за определяне на възнаграждението на жалбоподателката за януари 2014 г., конкретизирано във фиша за заплата за посочения месец, е допустима, доколкото посоченото решение прилага за първи път спрямо жалбоподателката член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013.

52      Обратно, както беше посочено в точка 44 по-горе, решението, с което е определено възнаграждението на жалбоподателката за януари 2014 г., не представлява прилагане за първи път спрямо нея на член 65, параграф 4 от Правилника, въведен с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013, и следователно в това отношение не е увреждащ я акт.

53      От това следва, че възражението за незаконосъобразност, повдигнато от жалбоподателката в подкрепа на жалбата, може да бъде повдигнато надлежно само доколкото се отнася до член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013, с който се въвежда налог за солидарност, считано от 1 януари 2014 г., въпреки че прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията, предвиден в приложение ХI към Правилника, е било спряно на основание член 65, параграф 4 от Правилника.

54      В подкрепа на възражението за незаконосъобразност жалбоподателката излага седем основания. Първото основание е по същество прекъсването на връзката между прилагането на метода за автоматично адаптиране на заплатите, предвиден в приложение ХI към Правилника, и налога за солидарност, както и от нарушение на принципа на паралелизъм между възнаграждението на длъжностните лица и служителите на Съюза и възнаграждението на държавните служители в държавите членки. Второто основание е нарушение на свободата на сдружаване, правото на информиране и консултиране и правото на колективно договаряне, прогласени като такива в член 12, параграф 1 и членове 27 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и уредени в член 10, втора алинея, член 10б, втора алинея и член 24б от Правилника, както и от нарушение на решението на Съвета от 23 юни 1981 г. за приемане на процедура за тристранно съгласуване по въпросите на връзките с персонала (наричано по-нататък „решението на Съвета от 23 юни 1981 г.“). Третото основание е нарушение на придобитите права. Четвъртото основание е нарушение на принципа на пропорционалност. Петото основание е нарушение на законодателната процедура. Шестото основание е нарушение на задължението за мотивиране. Последното, седмо основание, е нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, произтичащо от липсата на преходни мерки.

55      Най-напред следва да се разгледат второто, петото и шестото основание, съответно нарушение на свободата на сдружаване и на правата на информиране, на консултиране и на колективно договаряне, нарушение на законодателната процедура и нарушение на задължението за мотивиране, които са свързани с външната законосъобразност на Регламент № 1023/2013, и след това да бъдат разгледани останалите основания, изложени в подкрепа на възражението за незаконосъобразност, които се отнасят до материалноправната законосъобразност на посочения регламент.

 По второто основание: нарушение на свободата на сдружаване и на правата на информиране, на консултиране и на колективно договаряне

56      Жалбоподателката счита, че Регламент № 1023/2013 е незаконосъобразен, тъй като е приет в нарушение на свободата на сдружаване и на правата на информиране, на консултиране и на колективно договаряне, прогласени като такива в член 12, параграф 1 и членове 27 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и уредени в член 10, втора алинея, член 10б, втора алинея и член 24б от Правилника, както и в нарушение на решението на Съвета от 23 юни 1981 г. По-конкретно жалбоподателката изтъква, че не са били проведени надлежни консултации с Комитета по правилника за персонала и че не е била спазена процедурата за съгласуване, предвидена в решението на Съвета от 23 юни 1981 г. Що се отнася до консултациите с Комитета по правилника за персонала, жалбоподателката изтъква, че с него не са проведени консултации по първия проект за предложение за изменение на Правилника, приет от Комисията на 29 юни 2011 г., в който се е предвиждало, че методът за актуализиране на възнагражденията ще бъде съпътстван от нов налог за солидарност от 5,5 %, който ще се прилага, считано от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г., а само по втория проект за предложение за изменение на Правилника, в който се е предвиждал налог за солидарност от 6 % и който е бил внесен от Комисията в Комитета по правилника за персонала на 21 ноември 2011 г. Освен това според жалбоподателката консултациите с Комитета по правилника за персонала, проведени на 17 и 18 юли 2013 г., са били закъснели и съответно лишени от полезно действие. Що се отнася до консултациите и съгласуването със синдикалните или професионални организации (наричани по-нататък „СПО“), жалбоподателката изтъква, че Комисията не се е консултирала със СПО преди приемането на първия проект за изменение на Правилника, нито се е консултирала със СПО по втория проект за предложение за изменение на Правилника. По-нататък, жалбоподателката изтъква, че Съветът е отхвърлил искането на СПО Комисията по съгласуване да продължи да се събира по време на всички тристранни обсъждания. Нещо повече, според жалбоподателката, макар процедурата за съгласуване, предвидена в решението на Съвета от 23 юни 1981 г., да е била инициирана, тя не е била спазена. Така, от една страна, двете заседания на Комисията по съгласуване, организирани на 6 май и 23 юни 2013 г., били само информационни заседания, които не довели до никакво съгласуване. От друга страна, Комисията по съгласуване не била съставила доклад за различните позиции, изразени от страните след тези две заседания. Жалбоподателката впрочем поддържа, че в случаите, в които упражняването на правата, прогласени в член 28 от Хартата на основните права, не е достатъчно определено или е определено в разпоредби от правото на Съюза, чиято валидност е поставена под въпрос, тя би могла да претендира за спазване на основното право на колективно договаряне, прогласено в член 28 от Хартата на основните права, независимо от разпоредбите на вторичното право за прилагане на този член, какъвто бил настоящият случай. При това положение тя счита, че с оглед на условията, при които се е развила процедурата за съгласуване, предвидена в решението на Съвета от 23 юни 1981 г., тя е нарушила правото на колективно договаряне.

57      Съветът и Парламентът оспорват доводите на жалбоподателката.

58      В самото начало следва да се припомни, че член 12, параграф 1 и членове 27 и 28 от Хартата на основните права, които прогласяват съответно свободата на сдружаване в синдикати, правото на информиране и консултиране на работниците в предприятието и правото на колективни преговори и действия, могат да се прилагат в отношенията между институциите на Съюза и техния персонал. Въпреки това според самия текст на тези разпоредби упражняването на правата, прогласени в тях, е ограничено до случаите и условията, предвидени в правото на Съюза (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 77).

59      Що се отнася до разпоредбите от правото на Съюза, които уреждат условията за упражняване на основните права, прогласени в член 12, параграф 1 и членове 27 и члeн 28 от Хартата на основните права, следва да се припомни, първо, че член 10 от Правилника предвижда Комисията да се консултира по всички предложения за ревизиране на Правилника с Комитета по правилника за персонала, който се състои от равен брой представители на институциите на Съюза и представители на техните комитети на персонала.

60      Процедурата за съгласуване, предвидена в решението на Съвета от 23 юни 1981 г., се прилага към предложенията, представени от Комисията на Съвета, които са свързани с изменение на Правилника или с прилагането на разпоредбите от Правилника относно възнагражденията или пенсиите, винаги когато това е поискано от член на Комисията по съгласуване, която по принцип е съставена от равен брой представители на държавите членки и представители на персонала, посочени от СПО, както и от ръководителите на администрацията на всяка от институциите на Съюза. Според точка I.8 от решението на Съвета от 23 юни 1981 г., във връзка с тълкувателната декларация за това решение, приета от Съвета на 6 май 2013 г. с оглед на прилагането му в рамките на обикновената законодателна процедура за предложението за изменение на Правилника, посочената процедура за съгласуване има за предмет да бъдат разгледани цялата налична информация и становищата на страните, с цел да се улесни, доколкото е възможно, сближаването на становищата и да се гарантира, че становищата на персонала и на административните органи са известни на представителите на държавите членки преди приемането на окончателна позиция в рамките на обикновената законодателна процедура. По силата на същата разпоредба Съветът има възможност да вземе предвид доклада на председателя на Комисията по съгласуване при изготвянето на становище в рамките на обикновената законодателна процедура (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 115).

61      Така член 10 от Правилника и решението на Съвета от 23 юни 1981 г. са свързани с условията за упражняване на прогласеното в член 27 от Хартата на основните права право на информиране и на консултиране на работниците в отношенията между институциите и техния персонал (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 116).

62      Обратно, следва да се отбележи, че член 10б, втора алинея от Правилника предвижда единствено възможност за Комисията да се консултира с представителните СПО относно предложенията за изменение на Правилника, посочени в член 10 от този правилник, така че жалбоподателката не може да се позовава на тази разпоредба, за да претендира правото на представителните СПО да бъдат консултирани по предложенията за изменение на Правилника.

63      Второ, следва да се има предвид, че член 24б от Правилника, на който жалбоподателката също се позовава, се отнася до условията за упражняване на прогласената от член 12, параграф 1 от Хартата на основните права свобода на сдружаване, доколкото в него е посочено, че длъжностните лица са свободни да упражняват правото си на сдружаване, и по-специално че могат да членуват в СПО на служителите на Европейския съюз.

64      Същевременно следва да се припомни, че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут и на член 76, буква г) от Процедурния правилник, всяка искова молба или жалба трябва да включва информация за предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания. Съгласно постоянната съдебна практика това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, за да бъде допустим един иск или жалба, е необходимо основните фактически и правни елементи, на които се основава, да следват поне обобщено, но съгласувано и разбираемо, от текста на самия иск или жалба (вж. решение от 25 януари 2018 г., BSCA/Комисия, Т‑818/14, EU:T:2018:33, т. 95 и цитираната съдебна практика).

65      Трябва да се констатира, че жалбоподателката не развива в жалбата никакви доводи в подкрепа на твърденията за нарушение на член 24б от Правилника, поради което това оплакване следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

66      Трето, важно е да се подчертае, че жалбоподателката не посочва разпоредба от правото на Съюза, която да установява условията за упражняване на правото на колективни преговори и действия, прогласено от член 28 от Хартата на основните права. Всъщност тя се ограничава до това да се позове на нарушение на процедурата за съгласуване, въведена с решението на Съвета от 23 юни 1981 г., която е свързана, както беше припомнено в точка 59 по-горе, с условията за упражняване на правото на информиране и на консултиране на работниците, прогласено в член 27 от Хартата на основните права.

67      В писмената реплика жалбоподателката поддържа, че може въпреки това да се твърди нарушение на член 28 от Хартата на основните права, при положение че „валидността [на приложимите разпоредби от вторичното право] е оспорена именно с оглед на въведените в тях изменения“. Жалбоподателката отбелязва, че в случая правата и задълженията на СПО наистина са определени от приложимите разпоредби на вторичното право, но валидността на тези разпоредби е поставена под въпрос, доколкото тя оспорва законосъобразността на член 65, параграф 4 от Правилника, въведен с Регламент № 1023/2013, и на член 66а от Правилника, изменен със същия регламент.

68      Важно е да се подчертае, че нарушението на условията за упражняване на правото на колективни преговори и действия, прогласено в член 28 от Хартата на основните права извън хипотезите, предвидени в приложимите разпоредби от вторичното право, може да бъде изтъквано само когато разглежданите права и задължения не са били достатъчно ясно определени в посочените разпоредби или когато е оспорена самата валидност на тези разпоредби (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2013 г., Heath/ЕЦБ, Т‑645/11 Р, EU:T:2013:326, т. 155).

69      Въпреки това в случая следва да се констатира, че приложимите разпоредби от вторичното право, чиято законосъобразност жалбоподателката оспорва, а именно член 65, параграф 4 от Правилника, въведен с Регламент № 1023/2013, и член 66а от Правилника, изменен със същия регламент, не дефинират условията за упражняване на правото на колективни преговори и действия, прогласено в член 28 от Хартата на основните права. От това следва, че жалбоподателката не може да се позовава на нарушение на условията за упражняване на правата и задълженията, прогласени в член 28 от Хартата на основните права.

70      Впрочем следва да се отбележи, че съгласно текста на член 28 от Хартата на основните права правото на колективни преговори се отнася изрично до договарянето и сключването на колективни договори. Следва обаче да се припомни, че правото на договаряне и на сключване на колективни договори има за цел да позволи преговори между социалните партньори за определяне на условията на труд, когато правата и задълженията не са определени в достатъчна степен от приложимите разпоредби (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 117).

71      При това положение, противно на поддържаното от жалбоподателката, правото на колективно договаряне не може да бъде приравнено на правото на СПО да договорят самото съдържание на разпоредбите от Правилника, чието приемане се извършва по реда на обикновената законодателна процедура съгласно член 294 ДФЕС.

72      Следователно разглеждането на настоящото основание ще се ограничи до проверка дали в случая са били спазени условията за упражняване на правото на информиране и на консултиране на работниците, предвидени в член 10 от Правилника и в решението на Съвета от 23 юни 1981 г.

–       По нарушението на член 10 от Правилника

73      Жалбоподателката твърди, че съгласно член 10 от Правилника Комисията е била длъжна да сезира Комитета по правилника за персонала с първото предложение за изменение на Правилника, което е приела на 29 юни 2011 г. и което съдържа налог за солидарност от 5,5 %, а не с второто предложение за изменение на Правилника, което предвижда налог за солидарност от 6 %, което му е представила на 21 ноември 2011 г. Жалбоподателката поддържа и че консултациите с Комитета по правилника за персонала, проведени на 17 и 18 юли 2013 г., също не отговарят на изискванията на член 10 от Правилника, тъй като били закъснели и следователно лишени от полезно действие.

74      В това отношение, първо, що се отнася до довода на жалбоподателката, че член 10 от Правилника задължава Комисията да сезира Комитета по правилника за персонала с първото предложение за изменение на Правилника, което тя е приела на 29 юни 2011 г., е важно да се припомни, че член 10 от Правилника задължава Комисията да сезира Комитета по правилника за персонала с „всички предложения за ревизиране на Правилника“. В случая обаче, от една страна, от преписката е видно, че приетият от Комисията на 29 юни 2011 г. текст формално не представлява предложение за изменение на Правилника, а проект на предложение за изменение на Правилника, който е предназначен да бъде предмет на консултиране със СПО преди представянето на официално предложение за изменение на Правилника пред Съвета и Парламента. От друга страна, е уместно също така да се посочи, че текстът, представен от Комисията на Комитета по правилника за персонала на 21 ноември 2011 г., впоследствие е внесен от Комисията в Парламента и Съвета като законодателно предложение по смисъла на член 294, параграф 2 ДФЕС в рамките на обикновената законодателна процедура, която съгласно член 336 ДФЕС регламентира приемането и изменението на Правилника и на УРДС от страна на тези институции.

75      Поради това доводът на жалбоподателката, че Комисията е нарушила член 10 от Правилника, тъй като не е сезирала Комитета по правилника за персонала със своя първи проект на предложение за изменение на Правилника, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

76      Второ, що се отнася до довода на жалбоподателката, че консултациите с Комитета по правилника за персонала на 17 и 18 юли 2013 г. са в нарушение на член 10 от Правилника, тъй като са извършени на късен етап от законодателната процедура, поради което са лишени от полезно действие, следва да се отбележи, че член 10 от Правилника възлага на Комисията задължение за консултиране, което се разпростира, освен върху формалните предложения, и върху измененията по същество на вече разгледани от нея предложения, освен ако в последния случай измененията съответстват в основната си част на предложените от Комитета по правилника за персонала (решения от 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, EU:T:2007:218, т. 35, от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 129 и от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813, т. 99).

77      Подобно тълкуване се налага както от текста на член 10 от Правилника, така и от функциите, възложени на Комитета по правилника за персонала. Всъщност, от една страна, като предвижда консултиране без условия или изключения с Комитета по правилника за персонала по всички предложения за ревизиране на Правилника, тази разпоредба предоставя широк обхват на задължението, което дефинира. Нейната редакция следователно е явно несъвместима с ограничително тълкуване на обхвата ѝ. От друга страна, Комитетът по правилника за персонала, в качеството му на съвместен орган, обединяващ представители на административни структури и такива на персонала — като последните са демократично избрани — от всички институции, е призван да отчита и да изразява интересите на публичната служба на Съюза в нейната цялост (решения от 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, EU:T:2007:218, т. 36, от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 130 и от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813, т. 100).

78      От това следва, че когато извършва изменение на предложението си за ревизиране на Правилника в хода на обикновената законодателна процедура, Комисията е длъжна да се консултира отново с Комитета по правилника за персонала, преди Съветът да приеме съответните нормативни разпоредби, когато това изменение засяга по същество текста на предложението (решения от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 135 и от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813, т. 101).

79      В случая обаче трябва да се констатира, че макар да е използвала правото си на законодателна инициатива, като е представила предложението за изменение на Правилника на Парламента и Съвета на 13 декември 2011 г., Комисията не е използвала това право, за да измени въпросното предложение (решение от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813, т. 102).

80      Несъмнено, Комисията е участвала в тристранните преговори, проведени в рамките на въпросната обикновена законодателна процедура. Същевременно, съгласно точка 13 от Съвместната декларация относно практическите условия и ред за процедурата за съвместно вземане на решение (член 251 от Договора за ЕО) (ОВ С 145, 2007 г., стр. 5), направена от Парламента, Съвета и Комисията на 13 юни 2007 г. и уреждаща тези неформални срещи, на етапа на първо четене в Парламента ролята на Комисията се свежда до благоприятстване на установените контакти „с оглед улесняване протичането на процедурата на първо четене“ и до упражняване „[по конструктивен начин на] правото [ѝ] на инициатива, с оглед сближаване на позициите на [Парламента] и Съвета, при надлежно спазване на баланса между институциите и ролята, възложена ѝ от Договора“ (решение от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813, т. 103).

81      Така фактът, че тристранните преговори, проведени в случая на етапа на първо четене от Парламента, са довели, с участието на Комисията, чиято роля е припомнена в точка 80 по-горе, до компромис между Парламента и Съвета, имащ за цел да внесе промяна в предложението за изменение на Правилника, не може да се счита за изменение на това предложение от самата Комисия (решение от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813, т. 104).

82      Освен това приемането на първо четене от Парламента на текст, внесъл промяна в предложението за изменение на Правилника, също не може да бъде приравнено на изменение от самата Комисия на първоначалното ѝ предложение (решение от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813, т. 105).

83      От гореизложеното следва, че Комисията не е била длъжна да се консултира отново с Комитета по правилника за персонала по силата на член 10 от Правилника нито след приключването на тристранните преговори, проведени на етапа на първо четене от Парламента, нито след приемането от негова страна на предложението ѝ на първо четене (решение от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813, т. 106).

84      В това отношение жалбоподателката не би могла валидно да изведе довод от обстоятелството, че макар да не е била длъжна, Комисията е предоставила на Комитета по правилника за персонала с писмо от 5 юли 2013 г. становището на първо четене от Парламента от 2 юли 2013 г., като уточнява, че според нея в предложението за изменение на Правилника, с което е сезирала Комитета по правилника за персонала на 21 ноември 2011 г., не са били направени съществени изменения в рамките на обикновената законодателна процедура и че на този етап на законодателната процедура член 10 от Правилника не се прилага. Всъщност това обстоятелство е ирелевантно за редовността на процедурата за приемане на Регламент № 1023/2013, и по-специално за спазването от Комисията на задължението, наложено ѝ в случая с член 10 от Правилника.

85      Ето защо доводът на жалбоподателката, че консултирането на Комитета по правилника за персонала на 17 и 18 юли 2013 г. след сезирането му от Комисията на 5 юли 2013 г. е извършено на късен етап от разглежданата законодателна процедура, поради което е лишено от полезен ефект в нарушение на член 10 от Правилника, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

–       По нарушението на процедурата за съгласуване

86      Жалбоподателката изтъква, че Комисията не се е консултирала със СПО преди приемането на първия проект на предложение за изменение на Правилника, приет на 29 юни 2011 г., и че не се е консултирала и със СПО по втория проект на предложение за изменение на Правилника от 13 декември 2011 г. По-нататък, жалбоподателката изтъква, че двете заседания на Комисията по съгласуване, организирани на 6 май и 20 юни 2013 г., са били информационни заседания, по време на които на СПО не са предоставени никакви документи и които не са довели до съгласуване, както и че след тях Комисията по съгласуване не е представила доклад, в който да са отразени различните становища на страните, в нарушение на решението на Съвета от 23 юни 1981 г. Жалбоподателката също така изтъква, че Съветът е отхвърлил искането на СПО Комисията по съгласуване да продължи да заседава по време на цялата фаза на тристранни срещи, продължила от 13 май до 25 юни 2013 г.

87      В това отношение, първо, що се отнася до липсата на консултиране на СПО преди приемането на първия проект на Комисията на предложение за изменение на Правилника от 29 юни 2011 г., следва да се отбележи, че това обстоятелство е ирелевантно за законосъобразността на обикновената законодателна процедура, образувана по-късно, на 13 декември 2011 г., чрез внасянето в Парламента и в Съвета на втория проект на предложение за изменение на Правилника под формата на законодателно предложение. При това положение този довод следва да бъде отхвърлен като неотносим.

88      Второ, що се отнася до довода на жалбоподателката, че Комисията е пропуснала да се консултира със СПО, преди да приеме проекта си на предложение за изменение на Правилника от 13 декември 2011 г., следва да се отбележи, че както констатира Общият съд в точка 4 от решението от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет (Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489), със СПО са проведени консултации по втория проект на предложение за ревизиране на Правилника на 7 септември 2011 г. и че след това са проведени административни, технически и политически консултации в това отношение между Комисията и СПО, съответно на 6 октомври, 28 октомври и 7 ноември 2011 г.

89      Тъй като жалбоподателката не излага никакви правни или фактически обстоятелства, от естество да ѝ позволят да постави под съмнение тази констатация, доводът на жалбоподателката, че Комисията не се е консултирала със СПО, преди да приеме втория проект на предложение за изменение на Правилника и да го внесе в Парламента и в Съвета на 13 декември 2011 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

90      Трето, що се отнася до оплакването на жалбоподателката, че на заседанията на Комисията по съгласуване от 6 май и 20 юни 2013 г. на СПО не са предоставени никакви документи, следва да се отбележи, че това оплакване вече е било разгледано и отхвърлено от Общия съд в решението от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет (Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489).

91      Така в точка 161 от решението от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет (Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489), Общият съд отбелязва, че процедурата за съгласуване, предвидена в решението на Съвета от 23 юни 1981 г., нито предписва, нито забранява предоставянето на писмени документи на СПО с цел подготовка на заседанията за съгласуване или по повод на тях.

92      Както посочва Общият съд в точка 162 от решението от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет (Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489), според точка I.8 от решението на Съвета от 23 юни 1981 г. във връзка с тълкувателната декларация на Съвета от 6 май 2013 г., процедурата за съгласуване, предвидена в посоченото решение, има за предмет да разгледа цялата налична информация и становищата на страните, с цел да улесни, доколкото е възможно, сближаването на становищата и да се гарантира, че становищата на персонала и на административните органи са известни на представителите на държавите членки преди приемането на окончателна позиция в рамките на обикновената законодателна процедура.

93      Предвид предмета на процедурата за съгласуване, предвидена в решението на Съвета от 23 юни 1981 г., отговорът на въпроса дали Съветът е длъжен да съобщи писмено на СПО информацията, с която разполага, за да могат те да изразят своето становище, следователно зависи от това доколко на последните е известна посочената информация, от естеството и обхвата на тази информация, както и от ограниченията от времеви и технически характер, с които се характеризира протичането на преговорите в рамките на тристранни срещи (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 163).

94      В случая, що се отнася до първото заседание на Комисията по съгласуване, чийто предмет е предоставяне на мандат за преговори на Съвета с оглед на преговорите в рамките на тристранни срещи, следва да се отбележи, че Съветът не е имал задължение да връчи писмени документи на СПО, тъй като те са се запознали с предложението за изменение на Правилника, за което именно е трябвало да се отнасят преговорите (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 164).

95      Що се отнася до второто заседание на Комисията по съгласуване, проведено на 20 юни 2013 г., след като на 19 юни 2013 г. Парламентът, Съветът и Комисията са постигнали предварителен компромис по предложението за ревизиране на Правилника, следва да се отбележи, че макар на СПО да е било известно съдържанието на предложението за изменение на Правилника и на някои предложения на държавите членки, за което свидетелства публикуваната на 17 септември 2012 г. от редица СПО брошура, те не са знаели точния резултат от преговорите в рамките на тристранни срещи, които са се отнасяли именно до тези предложения (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 165).

96      Ето защо, като се имат предвид както естеството, така и обхватът на измененията, направени в предложението за изменение на Правилника по време на преговорите в рамките на тристранни срещи, Съветът е бил длъжен да предостави на СПО цялата налична информация, за да им позволи да изложат надлежно своите виждания по тези изменения. Следователно това е предполагало по принцип възможност на посочените СПО да разполагат с писмен носител, за да могат да реагират ефикасно (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 166).

97      Въпреки това е важно да се припомни, че на 20 юни 2013 г. текстът, който отразява предварителния компромис от 19 юни 2013 г., все още не е бил наличен, така че той не е могъл да бъде предоставен физически на СПО, членуващи в Комисията по съгласуване (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 167).

98      При тези условия Съветът не може да бъде упрекнат, че по време на заседанието на Комисията по съгласуване на 20 юни 2013 г. е направил устно представяне на основните елементи на предварителния компромис, постигнат на 19 юни 2013 г., което при особените обстоятелства в конкретния случай, характеризиращи се с времеви и технически ограничения, свързани с протичането на преговорите в рамките на тристранни срещи, е било единственият възможен способ за информиране на СПО (решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 169).

99      По-нататък, от една страна е важно да се припомни, че вечерта на 24 юни 2013 г. Съветът наистина е предоставил на СПО, членуващи в Комисията по съгласуване, текста на предварителния компромис, придружен с пояснения, а окончателния текст на компромиса, също придружен с пояснения — на 27 юни 2013 г., тоест преди заемането на окончателната позиция на държавите членки по смисъла на точка I.8 от решението на Съвета от 23 юни 1981 г., по време на разглеждането на окончателния текст на компромиса от Комитета на постоянните представители (Корепер) на 28 юни 2013 г. От друга страна, е важно да се подчертае, че СПО, участващи в Комисията по съгласуване, не са поискали своевременно организирането на ново заседание, на което да изразят становището си по текста на предварителния компромис, нито дори по окончателния текст на компромиса (решения от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 170 и от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813, т. 119—122).

100    Същевременно следва да се констатира, че жалбоподателката не излага нито едно ново фактическо или правно обстоятелство, което може да постави под съмнение констатациите на Общия съд в придобилите сила на пресъдено нещо решения от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет (Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489), и от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, Т‑75/14, EU:T:2017:813), припомнени в точки 91—99 по-горе, поради което оплакването на жалбоподателката, че заседанията на Комисията по съгласуване от 6 май и 20 юни 2013 г. са били само общи информационни заседания, по време на които на СПО не са предоставени никакви документи и които не са довели до никакво съгласуване, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

101    Четвърто, следва да се отхвърли като неоснователен доводът на жалбоподателката, че след заседанията от 9 май и 23 юни 2013 г. Комисията по съгласуване не е представила доклад, излагащ различните становища на страните. Всъщност следва да се подчертае, че съгласно член I.7 от решението на Съвета от 23 юни 1981 г. във връзка с насока 5 от тълкувателната декларация на Съвета от 6 май 2013 г., на етапа на разглеждане на предложението за изменение на Правилника от Съвета, председателят на Комисията по съгласуване докладва на Корепер от името на Комисията по съгласуване след всяко заседание, на което участниците са изложили своите виждания. Следва да се отбележи, че от съобщението на генералния секретар на Съвета относно реформата в Правилника, изпратено до персонала на Съвета на 28 юни 2013 г., представено от самата жалбоподателка, се установява, че генералният секретар на Съвета е уведомил персонала на тази институция, че е представил на Корепер резултатите от заседанието на Комисията по съгласуване от 20 юни 2013 г. Освен това от представените от Съвета документи се установява, че макар за заседанията на Комисията по съгласуване от 6 май и 20 юни 2013 г. да не са съставени писмени доклади, генералният секретар на Съвета, председателстващ Комисията по съгласуване, в действителност е докладвал устно пред Корепер за тези заседания съответно на 8 май и 26 юни 2013 г.

102    Пето, като неоснователно следва да бъде отхвърлено и оплакването на жалбоподателката, че генералният секретар на Съвета е отхвърлил искането на СПО Комисията по съгласуване да продължи да заседава по време на цялата фаза на тристранни срещи. Всъщност според текста на член I.5 от решението на Съвета от 23 юни 1981 г. във връзка с насока 5 от тълкувателната декларация на Съвета от 6 май 2013 г., на етапа на разглеждане на първо четене от Съвета на предложение за изменение на Правилника, Комисията по съгласуване се свиква от нейния председател винаги когато една от страните поиска това. От това следва, че представителите на персонала, посочени от представителните СПО, членуващи в Комисията по съгласуване, многократно са имали възможност да поискат свикването на посочената комисия, а генералният секретар на Съвета, председателстващ Комисията по съгласуване, е имал основание да отхвърли общо формулирано искане като това Комисията по съгласуване да продължи да заседава по време на цялата фаза на тристранни срещи.

103    Предвид гореизложените съображения второто основание следва да се отхвърли по същество.

 По петото основание: нарушение на законодателната процедура

104    Жалбоподателката посочва, че предложението за изменение на Правилника, внесено от Комисията в Съвета и в Парламента на 13 декември 2011 г., не предвижда нито спиране на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията през 2013 г. и 2014 г., нито прилагането на налога за солидарност през същия този период. Според жалбоподателката едва на фазата на тристранните срещи Съветът е включил тези изменения, като е възпроизвел заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. По този начин Съветът нарушил член 296 ДФЕС, който гласи, че когато проект на законодателен акт е отнесен до Парламента и до Съвета, те се въздържат от приемане на актове, които не са предвидени от законодателната процедура, приложима в съответната област. По-нататък, жалбоподателката счита, че като е приел заключенията си от 7 и 8 февруари 2013 г., впоследствие възпроизведени от Съвета, Европейският съвет е нарушил член 15, параграф 1 ДЕС, който предвижда, че той не изпълнява законодателни функции.

105    Съветът и Парламентът оспорват доводите на жалбоподателката.

106    Преди всичко останало е уместно да се посочи, че доводите на жалбоподателката почиват на погрешната предпоставка, че мярката, изразяваща се в прилагане на налога за солидарност от 6 %, макар прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията да е спряно, произтича от заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. и просто е била възпроизведена от Съвета и Парламента при приемането на Регламент № 1023/2013. Следва обаче да се посочи, че макар заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., направени в контекста на насоките относно многогодишната финансова рамка, да са предвиждали спиране на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията за две години, както и въвеждането на налог от 6 % „като част от реформата на метода за актуализиране на заплатите“, те не предвиждат посоченият налог да се прилага по време на въпросния период на спиране.

107    Във всеки случай е важно да се подчертае, че доводите на жалбоподателката за нарушение на член 296 ДФЕС и на член 15, параграф 1 ДЕС, не могат да бъдат възприети.

108    Така, първо, що се отнася до твърдяното нарушение на член 296, трета алинея ДФЕС от страна на Съвета, е важно да се припомни, че тази разпоредба предвижда, че „[к]огато проект на законодателен акт е отнесен до Европейския парламент и до Съвета, те се въздържат от приемане на актове, които не са предвидени от законодателната процедура, приложима в съответната област“.

109    Съгласно член 336 ДФЕС, Правилникът и УРДС се приемат от Европейския парламент и Съвета чрез регламенти след консултация с другите заинтересовани институции в съответствие с обикновената законодателна процедура.

110    В случая Съветът и Парламентът, пред които на 13 декември 2011 г. Комисията е направила предложение за изменение на Правилника, са приели Регламент № 1023/2013, след като Парламентът е изразил позиция на първо четене на 2 юли 2013 г., а Съветът е одобрил тази позиция на 10 октомври 2013 г., в съответствие с член 294, параграфи 3 и 4 ДФЕС.

111    Следователно трябва да се констатира, че в случая Парламентът и Съветът не са приемали други актове освен предвидените в обикновената законодателна процедура.

112    Важно е впрочем да се посочи, че обратно на твърдяното от жалбоподателката, от член 296, трета алинея ДФЕС не следва, че тази разпоредба не допуска Съветът да вземе предвид заключенията на Европейския съвет, когато упражнява правомощието си да се отклони от представеното от Комисията законодателно предложение, което не го обвързва. Всъщност следва да се припомни, че в рамките на законодателното правомощие, признато на Съвета, съвместно с Парламента, от член 14, параграф 1 ДЕС и от член 16, параграф 1 ДЕС, както и от член 289 ДФЕС, което се вписва в принципа на предоставената компетентност, предвиден в член 13, параграф 2 ДЕС, и най-общо в принципа за институционално равновесие, характеризиращо институционалната структура на Съюза (вж. по аналогия решение 6 септември 2017 г., Словакия и Унгария/Съвет, С‑643/15 и С‑647/15, EU:C:2017:631, т. 146), Съветът осъществява функциите си по определяне на политиките и координиране, в съответствие с условията, предвидени в Договорите.

113    От това следва, че доводът на жалбоподателката за нарушение на член 296 ДФЕС трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

114    Второ, що се отнася до довода на жалбоподателката, че Европейският съвет е нарушил член 15, параграф 1 ДЕС и съответно е накърнил законосъобразността на законодателната процедура, довела до приемане на Регламент № 1023/2013, следва да се припомни най-напред, че както беше посочено в точка 111 по-горе, Комисията, Съветът и Парламентът са спазили обикновената законодателна процедура, която е приложима в случая.

115    По-нататък, трябва да се припомни, че член 15, параграф 1 ДЕС гласи, че „Европейският съвет дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки и приоритети. Той не изпълнява законодателни функции“.

116    Следва да се отбележи, че тази разпоредба не е пречка Европейският съвет да изрази позиция по въпрос, който е предмет на законодателна процедура.

117    Накрая е уместно да се припомни, че въздействието на заключенията на Европейския съвет от т.нар. „политическо“ естество върху законодателните правомощия на Парламента и на Съвета не представлява основание за отмяна на обжалваното решение от Общия съд (вж. в този смисъл решения от 6 септември 2017 г., Словакия и Унгария/Съвет, С‑643/15 и С‑647/15, EU:C:2017:631, т. 145 и от 21 юни 2018 г., Полша/Парламент и Съвет, С‑5/16, EU:C:2018:483, т. 86).

118    От това следва, че доводът на жалбоподателката, че с приемането на заключенията от 7 и 8 февруари 2013 г. Европейският съвет е накърнил законосъобразността на законодателната процедура, довела до приемането на Регламент № 1023/2013, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

119    От друга страна, доколкото доводът на жалбоподателката за нарушение на член 15, параграф 1 ДЕС следва да бъде разглеждан сам по себе си като възражение за незаконосъобразност, насочено срещу заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., уместно е да се припомни, че доколкото целта на член 277 ДФЕС не е да позволи на страните да оспорват приложимостта на всеки акт с общо приложение, независимо дали това е в полза на предявения иск или подадената жалба, обхватът на възражението за незаконосъобразност следва да бъде сведен до необходимото за разрешаване на спора. От това следва, че актът с общо приложение, по отношение на който е повдигнато възражението за незаконосъобразност, следва пряко или непряко да е приложим към случая, който е предмет на жалбата, и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния акт с общо приложение (вж. решение от 4 октомври 2018 г., Tataram/Комисия, Т‑546/16, непубликувано, EU:T:2018:644, т. 45 и цитираната съдебна практика).

120    Следва да се констатира обаче, че в случая липсва такава пряка правна връзка между индивидуалното решение, което е предмет на настоящата жалба, а именно това, с което е определено възнаграждението на жалбоподателката за януари 2014 г., в което за първи път е приложен спрямо нея член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013, и заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., поради което, доколкото доводът на жалбоподателката следва да се разглежда като възражение за незаконосъобразност на заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., то следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

121    Следователно петото основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

 По шестото основание: нарушение на задължението за мотивиране

122    Жалбоподателката изтъква, че изложените в Регламент № 1023/2013 причини, с които се обосновава прилагането на налога за солидарност, предвиден в член 66а от Правилника, а именно особено трудното икономическо положение, не се различават от тези, които са изтъквани, за да се обоснове въвеждането на подобни налози в миналото. В това отношение жалбоподателката цитира първото съображение от Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 3821/81 на Съвета от 15 декември 1981 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на тези Общности (ОВ L 386, 1981 г., стр. 1), от което било видно, че въвеждането на извънреден налог върху нетните възнаграждения, пенсии и обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение, изплащани от Общностите, било счетено за уместно с оглед на особено трудното икономическо и социално положение. Облагането с налог за солидарност през период, в който прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията е спряно, съставлявало нова мярка, която се нуждаела от особени мотиви, каквито в случая нямало. Освен това жалбоподателката изтъква, че като споменава в съображения 12 и 13 от Регламент № 1023/2013 заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., посоченият регламент се позовава в мотивите си на акт, който не е предвиден в законодателния процес на Съюза, в нарушение на член 296 ДФЕС.

123    Съветът и Парламентът оспорват доводите на жалбоподателката.

124    Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Това изискване трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички релевантни фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, Т‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 181 и цитираната съдебна практика).

125    Освен това съгласно съдебната практика мотивирането на актовете с общо приложение, какъвто е Регламент № 1023/2013, може да се ограничи до посочване на цялостното положение, довело до приемането им, и на общите цели, които законодателят следва да постигне, без да е необходимо да се излагат специфични мотиви в подкрепа на всички детайли, които тези актове могат да съдържат. Ето защо не е необходимо да се мотивира всяко изменение на Правилника, а е достатъчно законодателят да обясни същественото в приетите мерки, дори накратко, стига обяснението да е ясно и релевантно (решения от 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, Т‑135/05, EU:T:2006:366, т. 159 и от 23 април 2008 г., Pickering/Комисия, F‑103/05, EU:F:2008:45, т. 121).

126    В случая първо следва да се отбележи, че спирането на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията през 2013 г. и 2014 г., както и въвеждането на налог за солидарност, считано от 1 януари 2014 г., са само компоненти от мащабната реформа на Правилника, която Парламентът и Съветът извършиха чрез приемането на Регламент № 1023/2013.

127    Второ, следва да се отбележи, че съображения 11, 12 и 13 от Регламент № 1023/2013 уточняват следното:

„(11)            Възможните предимства за длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз от прилагането на [многогодишния механизъм за актуализиране на заплащането] следва да бъдат балансирани чрез повторното въвеждане на системата на „налог“. Както и в случая с [многогодишния механизъм за актуализиране на заплащането], прилагането на налога за солидарност може да бъде временно удължено. Предвид на настоящите обстоятелства е целесъобразно налогът за солидарност да се увеличи в сравнение с равнището на специалния налог, който се прилагаше в периода 2004—2012 г., и да се предвиди по-прогресивна ставка. Това има за цел да се отчетат особено трудният икономически и социален контекст в Съюза и неговите последици за публичните финанси в целия Съюз. Необходимостта от оздравяване на публичните финанси в Съюза, включително в краткосрочен план, изисква спешното полагане на особени усилия на солидарност от страна на персонала на институциите на Съюза. Следователно този налог за солидарност следва да се прилага за всички длъжностни лица и други служители на Съюза, считано от 1 януари 2014 г.

(12)            В своите заключения от 8 февруари 2013 г. относно многогодишната финансова рамка Европейският съвет изтъкна, че необходимостта от оздравяване на публичните финанси в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план изисква специални усилия от всички публични администрации и техните служители за подобряване на ефикасността и ефективността и за приспособяване към променящата се икономическа обстановка. Този призив всъщност отново подчерта целта на предложението на Комисията от 2011 г. за изменения на Правилника и [УРДС], което цели осигуряването на разходна ефективност и в което се признава, че предизвикателствата, пред които понастоящем е изправен Европейският съюз, изискват всяка публична администрация и всеки член на нейния персонал да положат особени усилия, за да подобрят ефективността си и да се приспособят към променящите се икономически и социални условия в Европа. Освен това Европейският съвет призова — като част от реформата на [Правилника] — за адаптиране на заплатите и пенсиите на всички служители на институциите на Съюза посредством спиране на прилагането на [многогодишния механизъм за актуализиране на заплащането] за две години и въвеждане отново на новия налог за солидарност като част от реформата на метода за актуализиране на заплатите.

(13)            Предвид тези заключения и за да се отговори на бъдещите бюджетни ограничения, както и за да се демонстрира солидарността от страна на европейската публична администрация със строгите мерки, предприемани от държавите членки вследствие на безпрецедентната финансова криза и особено трудните социални и икономически условия в държавите членки и Съюза като цяло, е необходимо да се предвиди спиране на прилагането на [многогодишния механизъм за актуализиране на заплащането] за две години за всички възнаграждения, пенсии и надбавки на длъжностните лица и да се приложи налогът за солидарност въпреки това спиране“.

128    Така от съображение 11 от Регламент № 1023/2013 е видно, че Парламентът и Съветът са обосновали въвеждането на налог за солидарност, считано от 1 януари 2014 г., с необходимостта от балансиране на потенциалните предимства на длъжностните лица и другите служители на Съюза от прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията. От това съображение се установява също така, че решението за прилагане на този налог за солидарност, считано от 1 януари 2014 г., отговаря на целта за „оздравяване на публичните финанси в Съюза, включително в краткосрочен план“, чрез „спешното полагане на особени усилия на солидарност от страна на персонала на институциите на Съюза“. Обратно на твърдяното от жалбоподателката, от същото съображение произтича, че позоваването на особено трудните социални и икономически условия в Съюза не е обосновка за самото въвеждане на налога за солидарност, какъвто е случаят със специалния налог, въведен от Регламент № 3821/81, а за увеличаването на равнището на налога за солидарност в сравнение с равнището на специалния налог, прилаган в периода 2004—2012 г., както и за прибягването до по-прогресивна ставка.

129    Уместно е да се отбележи, по-нататък, че противно на изтъкнатото от жалбоподателката, в съображения 12 и 13 от Регламент № 1023/2013 Парламентът и Съветът са изложили причините, които обосновават избора налогът за солидарност да се прилага още от 1 януари 2014 г., макар прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията да е спряно през 2013 г. и 2014 г. От посочените съображения е видно, че този избор има за цел да вземе предвид не само заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., но и „бъдещите бюджетни ограничения“ и „особено трудните социални и икономически условия в държавите членки и Съюза като цяло“, както и да демонстрира „солидарността от страна на европейската публична администрация със строгите мерки, предприемани от държавите членки вследствие на безпрецедентната финансова криза“.

130    Следователно трябва да се приеме, че мотивите, изложени в съображения 11, 12 и 13 от Регламент № 1023/2013, отговарят на критериите на съдебната практика, посочени в точки 124 и 125 по-горе. Всъщност от тези мотиви се установяват съображенията на законодателя на Съюза, както и преследваните общи цели. Те дават на длъжностните лица достатъчно информация за причините за въвеждане на налог за солидарност в период, през който прилагането на метода за актуализиране на заплащането е спряно.

131    Освен това, що се отнася до довода на жалбоподателката, че Парламентът и Съветът са нарушили задължението си за мотивиране, тъй като в съображения 12 и 13 от Регламент № 1023/2013 се позовават на заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., следва да се отбележи, както прави Съветът, че макар член 296 ДФЕС да изисква правните актове да бъдат мотивирани, това не изключва възможността законодателят да се позове в дадено съображение на политическите насоки, дефинирани от Европейския съвет.

132    При това положение основанието за нарушение на задължението за мотивиране следва да бъде отхвърлено по същество.

 По първото основание: нарушение на прекъсването на връзката между прилагането на автоматичния метод за адаптиране на заплатите, предвиден в приложение ХI към Правилника, и налога за солидарност, както и от нарушение на принципа на паралелизъм

133    Жалбоподателката поддържа, че от решения от 3 юли 1985 г., Abrias и др./Комисия (3/83, EU:C:1985:283), и от 22 юни 1994 г., Rijnoudt и Hocken/Комисия (T‑97/92 и T‑111/92, EU:T:1994:69), произтича, че т.нар. принцип на паралелизъм предполага, че налогът за солидарност може да бъде прилаган само когато се прилага самият метод за адаптиране на заплатите, за който той се явява насрещна престация. Според жалбоподателката от съображение 11 от Регламент № 1023/2013 и от член 66а, параграф 1 от Правилника, изменен с посочения регламент, от друга страна, било видно, че налогът за солидарност има за цел да компенсира предимствата, които длъжностните лица и служителите на Съюза извличат от прилагането на метода за адаптиране. Тази връзка се потвърждавала от член 15 от приложение ХI към Правилника, изменен с Регламент № 1023/2013, който обвързвал измененията на налога за солидарност с измененията в метода за адаптиране на заплатите. От това следвало, че законодателят не можел да предвиди налогът за солидарност да се прилага през период, в който прилагането на метода за адаптиране на заплатите е спряно.

134    Съветът и Парламентът оспорват доводите на жалбоподателката.

135    Преди всичко останало следва да се припомни, че според трайно установената практика законодателят може във всеки момент да внесе с действие занапред в разпоредбите на Правилника измененията, които той счита, че са в интерес на службата, дори когато те са по-неблагоприятни (решения от 30 септември 1998 г., Ryan/Сметна палата, Т‑121/97, EU:T:1998:232, т. 98 и от 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, Т‑58/05, EU:T:2007:218, т. 86).

136    По-нататък, според постоянната съдебна практика, в областите, в които законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка, контролът за законосъобразност, упражняван от съда на Съюза, трябва да се ограничи до преценката дали съответната мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт и дали въпросният орган не е допуснал явно превишаване на рамките на своето право на преценка (вж. решение от 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, EU:F:2007:14, т. 56 и цитираната съдебна практика).

137    Доводите на жалбоподателката следва да бъдат разгледани в светлината на тези принципи.

138    В това отношение най-напред следва да се отбележи, че от решенията от 3 юли 1985 г., Abrias и др./Комисия (3/83, EU:C:1985:283), и от 22 юни 1994 г., Rijnoudt и Hocken/Комисия (T‑97/92 и T‑111/92, EU:T:1994:69), на които жалбоподателката се позовава, не произтича съществуването на принцип в правото на Съюза, според който налогът за солидарност да може да се прилага само когато се прилага самият метод за адаптиране на заплатите.

139    Така в делото, по което е постановено решение от 3 юли 1985 г., Abrias и др./Комисия (3/83, EU:C:1985:283), жалбоподателите са оспорвали инцидентно законосъобразността на Регламент № 3821/81, с който в член 66а от Правилника е въведен кризисен налог. В точки 15 и 21 от това решение Съдът приема, че съгласието от страна на най-представителните синдикални организации да споделят последиците от особено трудното икономическо и социално положение в Общността, под формата на изключителна и уникална мярка, засягаща възнагражденията, е имало за насрещна престация приемането на метод за адаптиране на заплатите, зачитащ принципа на паралелизъм, според който при вземане на решение дали е подходящо да се извърши адаптиране на възнагражденията на общностните служители, е било взето предвид по-специално евентуалното увеличение на заплатите в публичния сектор в държавите членки.

140    По същия начин, в делото, по което е постановено решение от 22 юни 1994 г., Rijnoudt и Hocken/Комисия (T‑97/92 и T‑111/92, EU:T:1994:69), жалбоподателите са оспорвали законосъобразността на Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 3831/91 на Съвета от 19 декември 1991 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Общностите за въвеждане на временна вноска (ОВ L 361, 1991 г., стр. 7), с който в Правилника е добавен член 66а с цел въвеждане на временна вноска. В отговор на довода за нарушение на задължението за мотивиране Първоинстанционният съд припомня текста на преамбюла на Регламент № 3831/91, според който, „[о]т работите на Комисията по консултиране се установява, че мярка, която засяга временно изплащаните от Общностите възнаграждения, следва да бъде въведена под формата на временна вноска, удържана при източника, едновременно с приемането на метод, който определя условията за прилагане на членове 64 и 65 от Правилника, като взаимозависими елементи от едно съвкупно решение“ [неофициален превод].

141    Така от решенията от 3 юли 1985 г., Abrias и др./Комисия (3/83, EU:C:1985:283), и от 22 юни 1994 г., Rijnoudt и Hocken/Комисия (T‑97/92 и T‑111/92, EU:T:1994:69), е видно, че в миналото законодателят е възприемал общ подход, при който прилагането на специфичен налог, засягащ възнагражденията на длъжностните лица и на служителите на Съюза, представлява насрещна престация за прилагането на метод, който позволява при определени условия въпросните възнаграждения да бъдат адаптирани, като се вземе предвид евентуалното увеличение на заплатите в публичния сектор в държавите — членки на Съюза.

142    Въпреки това е важно да се отбележи, че в рамките на своето широко право на преценка, припомнено в точка 135 по-горе, законодателят е бил свободен да изостави, да запази или да преразгледа този по-ранен подход, като предвиди в Регламент № 1023/2013, че налогът за солидарност ще се прилага в период, през който прилагането на метода за адаптиране на заплатите е спряно.

143    По-нататък, следва да се подчертае, че в Регламент № 1023/2013 законодателят действително е установил връзка между налога за солидарност и метода за актуализиране на възнагражденията.

144    Така от текста на член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013, е видно, че налогът за солидарност се въвежда, „за да се вземе предвид, […] прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица“.

145    Също така следва да се отбележи, че в редакцията си след влизането в сила на Регламент № 1023/2013, член 15, параграф 2 от приложение ХI към Правилника, относно правилата за прилагане на членове 64 и 65 от Правилника, гласи, че всяко предложение на Комисията за изменение на посоченото приложение преди изтичане на периода на неговото прилагане, тоест 31 декември 2023 г., следва да бъде придружено от предложение за изменение на член 66а от Правилника.

146    От член 15, параграф 3 от приложение ХI към Правилника, приет с Регламент № 1023/2013, е видно също така, че докато Парламентът и Съветът не са приели регламент въз основа на предложение на Комисията, посоченото приложение и член 66а от Правилника продължават да се прилагат временно и след 31 декември 2023 г.

147    Освен това следва да се припомни, че както беше изтъкнато в точка 128 по-горе, от съображение 11 от Регламент № 1023/2013 е видно, че Парламентът и Съветът обосновават въвеждането на налог за солидарност, считано от 1 януари 2014 г., с необходимостта да бъдат балансирани възможните предимства за длъжностните лица и другите служители на Съюза от прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията.

148    Въпреки това нито от съображение 11 от Регламент № 1023/2013, нито от връзката между разглежданите мерки, както са описани в точки 144—146 по-горе, произтича принцип, че налогът за солидарност се прилага само едновременно с прилагането на метода за адаптиране на заплатите, като играе смекчаваща роля, когато посоченият метод предоставя предимство на длъжностните лица на Съюза.

149    Достатъчно е да се отбележи, че в рамките на своето широко право на преценка законодателят изрично е предвидил, че налогът за солидарност ще се прилага в период, през който прилагането на метода за адаптиране на заплатите е спряно. В това отношение от съображения 12 и 13 от Регламент № 1023/2013 е видно, че законодателят е обосновал този избор с преследването на целите, припомнени в точка 129 по-горе. Жалбоподателката не доказва, че този избор представлява явна грешка в преценката или злоупотреба с власт по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 136 по-горе.

150    Накрая следва да се отбележи, че доколкото доводите на жалбоподателката трябва да се считат за насочени срещу законосъобразността на член 66а от Правилника, тъй като същият предвижда прилагането на налога за солидарност, считано от 1 януари 2014 г., с мотива че такова прилагане противоречи на член 65, параграф 4 от Правилника, който предвижда спиране на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията, достатъчно е да се припомни, както Съдът и Общият съд съответно вече са постановили по повод въвеждането на извънреден налог с Регламент № 3821/81 и въвеждането на временна вноска с Регламент № 3831/91, законосъобразността на дадено изменение в Правилника, извършено чрез включване на нова разпоредба, не може да бъде оспорвано въз основа на друга разпоредба от Правилника (решения от 3 юли 1985 г., Abrias и др./Комисия (3/83, EU:C:1985:283, т. 20 и от 22 юни 1994 г., Rijnoudt и Hocken/Комисия, T‑97/92 и T‑111/92, EU:T:1994:69, т. 65).

151    Вследствие на това тезата на жалбоподателката, че член 66а от Правилника е незаконосъобразен, тъй като предвижда прилагането на налога за солидарност, считано от 1 януари 2014 г., макар че прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията е спряно, трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

152    С оглед на гореизложените съображения първото основание следва да бъде отхвърлено по същество.

 По третото основание: нарушение на придобитите права

153    Жалбоподателката изтъква, че принципът на ежегодна корекция на възнагражденията винаги е бил прилаган спрямо нея. Тя отбелязва, че макар методът винаги да е бил определян за ограничени периоди от време, той е бил системно подновяван с известни адаптации. Според жалбоподателката правото на длъжностните лица на Съюза да се ползват от увеличение на покупателната способност, успоредно с това на държавните служители, чрез прилагане на метода за актуализиране на възнагражденията, е придобито право и съществен елемент от нейното възнаграждение, а също така и съществено условие по нейното правоотношение с работодателя ѝ. Чрез спирането на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията за две последователни години, без да са предвидени преходни мерки, Парламентът и Съветът са нарушили тези придобити права.

154    Съветът и Парламентът оспорват доводите на жалбоподателката.

155    Следва да се отбележи, че с настоящото основание жалбоподателката оспорва законосъобразността на член 65, параграф 4 от Правилника, въведен с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013, който предвижда спиране на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията през 2013 г. и 2014 г.

156    Трябва да се припомни обаче, както беше констатирано в точки 52 и 53 по-горе, че при оспорване на решението, с което е определено нейното възнаграждение за януари 2014 г., жалбоподателката може да се позовава единствено на незаконосъобразност на член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013, но не може успешно да изтъква незаконосъобразността на член 65, параграф 4 от Правилника, въведен с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013.

157    От това следва, че второто основание, нарушение на придобитите права, следва да бъде отхвърлено като неотносимо.

 По четвъртото основание: нарушение на принципа на пропорционалност

158    Жалбоподателката изтъква по същество, че спирането на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията за две години и прилагането на налога за солидарност през този период противоречат на принципа на пропорционалност. Според жалбоподателката, макар преследваните от тези мерки цели да са легитимни, самите мерки не са подходящи за постигане на тези цели. В това отношение жалбоподателката отбелязва, че едновременното прилагане на метода за актуализиране на възнагражденията и на извънреден налог в миналото е било счетено за годно да изпълни същите цели като обявените в Регламент № 1023/2013. Освен това жалбоподателката изтъква, от една страна, че икономическата криза, в която се намират държавите членки, не е нова или по-лоша от кризата, която се е разразила при предходната многогодишна финансова рамка, и от друга страна, че законодателят е пропуснал да вземе предвид, че приложение ХI към Правилника, изменено с Регламент № 1023/2013, вече съдържа механизми, които позволяват да бъдат взети предвид неблагоприятните икономически процеси, тъй като методът за актуализиране отчита отрицателното развитие на равнището на възнаграждение на публичната служба в държавите членки и че прилагането на метода за актуализиране се подчинява на клауза за ограничаване и на клауза за изключване. Според жалбоподателката законодателят е можел да приеме по-малко ограничаващи мерки, годни да позволят постигането на целите, поставени в Регламент № 1023/2013, а именно да предвиди прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията през 2013 г. и 2014 г. и да обвърже прилагането на налога за солидарност с прилагането на посочения метод. Жалбоподателката добавя, че непропорционалният характер на оспорените мерки се подсилва по отношение на нея от другите мерки, въведени с Регламент № 1023/2013, които имат за цел да намалят разходите за персонал на институциите на Съюза, а именно блокирането на кариерното развитие на администраторите до степен AD 13, намаляването на дните за пътуване и намаляването на възстановяваните пътни разноски.

159    Съветът и Парламентът оспорват доводите на жалбоподателката.

160    В самото начало е уместно да се отбележи, че доколкото настоящото основание има за цел да докаже непропорционалността на спирането на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията, предвидено в член 65, параграф 4 от Правилника, въведен с член 1, точка 44 от Регламент № 1023/2013, то следва да бъде отхвърлено като неотносимо по същите причини като вече изложените в точки 52 и 53 по-горе.

161    Следователно трябва да се провери единствено дали Парламентът и Съветът са нарушили принципа на пропорционалност, като са предвидили, че налогът за солидарност, въведен с член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013, ще се прилага, считано от 1 януари 2014 г., въпреки че прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията се спира за 2013 г. и 2014 г. в съответствие с член 65, параграф 4 от Правилника, въведен с член 1, точка 44 от същия регламент.

162    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно принципа на пропорционалност законосъобразността на правна уредба на Съюза е обусловена от това средствата, които тя прилага, да са годни да осъществят легитимната цел, преследвана със съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за осъществяването на тази цел, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне по принцип до мярката, която създава най-малко ограничения (вж. в този смисъл решения от 25 юли 2018 г., Teglgaard и Fløjstrupgård, C‑239/17, EU:C:2018:597, т. 49 и цитираната съдебна практика и от 11 декември 2013 г., Andres и др./ЕЦБ, F‑15/10, EU:F:2013:194, т. 317).

163    Въпреки това според постоянната съдебна практика, когато става въпрос за област, в която, както в случая, законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка, което съответства на политическите отговорности, възложени му от Договора, контролът за пропорционалност се ограничава до проверка единствено за явно неподходящ характер на съответната мярка с оглед на целта, която компетентната институция трябва да постигне (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2017 г., TofuTown.com, C‑422/16, EU:C:2017:458, т. 46 и цитираната съдебна практика и от 11 декември 2013 г., Andres и др./ЕЦБ, F‑15/10, EU:F:2013:194, т. 318).

164    В конкретния случай, както беше отбелязано в точка 129 по-горе, от съображения 12 и 13 от Регламент № 1023/2013 е видно, че изборът на законодателя да приложи налога за солидарност, считано от 1 януари 2014 г., макар прилагането на метода за актуализиране да е спряно през 2013 г. и 2014 г., е имал за цел да вземе предвид не само заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г., но и „бъдещите бюджетни ограничения“, „особено трудните социални и икономически условия в държавите членки и Съюза като цяло“, и да демонстрира „солидарността от страна на европейската публична администрация със строгите мерки, предприемани от държавите членки вследствие на безпрецедентната финансова криза“.

165    Трябва да се констатира, че от гледна точка на тези цели изборът да се приложи за период от една година налогът за солидарност, успоредно със спирането на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията с цел постигане на припомнените по-горе цели, не изглежда явно непропорционално.

166    Тази констатация не може да бъде оборена с доводите на жалбоподателката.

167    Първо, що се отнася до довода на жалбоподателката, че приложение ХI към Правилника, изменено с Регламент № 1023/2013, съдържа достатъчно механизми за отчитане на влошаване на икономическото положение в Съюза, е достатъчно да се изтъкне, че този довод се отнася до механизмите за корекция на метода за актуализиране на възнагражденията спрямо промяната в равнището на възнаграждение на публичната служба в държавите членки.

168    В съответствие с изложеното в точка 160 по-горе обаче следва да се припомни, че доводите, които имат за цел да оспорят пропорционалността на спирането на актуализирането на възнагражденията, следва да се считат за неотносими.

169    Второ, що се отнася до довода на жалбоподателката, че непропорционалният характер на прилагането на налога за солидарност по време на спирането на метода за актуализиране на възнагражденията се подсилвал от останалите мерки, въведени с Регламент № 1023/2013, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателката не би могла да оспорва законосъобразността на тези мерки в рамките на възражението за незаконосъобразност, повдигнато в подкрепа на настоящата жалба, като изтъква по-специално техния непропорционален характер, тъй като посочените мерки нямат връзка с решението за определяне на възнаграждението на жалбоподателката за януари 2014 г., доколкото с него е приложен за първи път по отношение на нея член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013, което е предмет на настоящата жалба.

170    Следователно трябва да се направи изводът, че жалбоподателката не е доказала, че законодателят е надвишил своето широко право на преценка, като е избрал да приложи налога за солидарност по време на спирането на метода за актуализиране на възнагражденията.

171    Поради това третото основание, нарушение на принципа на пропорционалност, следва да бъде отхвърлено като частично неотносимо и частично неоснователно.

 По седмото основание: нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото законодателят не е предвидил преходни мерки

172    Жалбоподателката изтъква, че принципът на защита на оправданите правни очаквания има за цел да защити длъжностните лица на служба срещу измененията на разпоредбите от Правилника, които са били от основно значение за тяхното решение да станат длъжностни лица на Съюза, решение, което в повечето случаи предполага в частност да напуснат своята държава по произход и своята система на социална сигурност. Така принципът на защита на оправданите правни очаквания задължавал законодателя да избягва резки промени в правното и икономическото положение на длъжностните лица на служба и да предвиди адекватни преходни мерки, които да им позволят да се адаптират към новото положение, мерки, които би трябвало да са с достатъчна продължителност, да бъдат прогресивни и подходящи, като се имат предвид действащите правни режими и легитимните интереси на длъжностните лица. Според жалбоподателката в случая законодателят е нарушил посочения принцип, като не е предвидил преходни мерки във връзка със спирането на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията, както и с прилагането на налога за солидарност по време на това спиране. Законодателят също така бил нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като не е предвидил преходни мерки във връзка с прогресията на ставката на налога за солидарност, която от 6 % става 7 % след степен AD 15, стъпка 2.

173    Следва да се припомни, както беше посочено в точка 135 по-горе, че законодателят е свободен по всяко време да внесе в разпоредбите на Правилника изменения за в бъдеще, за които счита, че са в общ интерес, и може да приеме по-неблагоприятни за съответните длъжностни лица разпоредби в Правилника. Въпреки това съдебната практика е имала повод да уточни, че той може да направи това само при условие да предвиди, ако е необходимо, в съответния случай достатъчно дълъг преходен период, без съответните длъжностни лица да могат да противопоставят на прилагането на тези изменения оправданите си правни очаквания за запазване на предходните благоприятни разпоредби (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2007 г., Wils/Парламент, F‑105/05, EU:F:2007:128, т. 150 и цитираната съдебна практика).

174    Уместно е също така да се припомни, че изискването за преходен период се налага само доколкото са налице придобити права, на които длъжностните лица и служителите на Съюза могат да се позовават (вж. в този смисъл решения от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 147—149 и от 19 юни 2007 г., Davis и др./Съвет, F‑54/06, EU:F:2007:103, т. 82).

175    В това отношение следва да се констатира, че жалбоподателката не може да се позовава на това, че член 66а от Правилника, изменен с член 1, точка 46 от Регламент № 1023/2013, е засегнал придобитите от нея права, тъй като тази разпоредба предвижда увеличена ставка от 7 % за длъжностни лица от степен AD 15, стъпка 2 и по-висока.

176    Наистина е важно да се подчертае, че положението на жалбоподателката не е можело да бъде засегнато от тази разпоредба, тъй като, първо, от член 66а от Правилника и от член 15 от приложение ХI към Правилника, в редакцията им преди влизането в сила на Регламент № 1023/2013, е видно, че „методът за адаптиране на заплатите“ и „специалният налог“ се прилагат до 31 декември 2012 г., така че „специалният налог“ вече не е бил приложим, когато е станал приложим налогът за солидарност, а именно на 1 януари 2014 г., и второ, от преписката се установява, че към тази дата жалбоподателката не е била достигнала степен AD 15, стъпка 2.

177    От това следва, че жалбоподателката неоснователно упреква законодателя, че не е предвидил преходен период за прилагане на увеличената ставка от 7 % спрямо длъжностните лица от степен AD 15, стъпка 2 и по-висока.

178    Жалбоподателката не може да се позовава и на придобито право затова, че налогът за солидарност се прилага само когато се прилага самият метод за актуализиране на възнагражденията. Всъщност дори да се предположи, че в миналото е съществувала такава връзка между „метода за адаптиране на заплатите“ и „специалния налог“, предвидени в член 66а от Правилника и член 15 от приложение ХI към Правилника в редакцията им преди влизането в сила на Регламент № 1023/2013, следва да се припомни, че тяхното прилагане е приключило на 31 декември 2012 г., поради което механизмът, на който се позовава жалбоподателката, вече не е съществувал при влизането в сила на Регламент № 1023/2013. Следователно жалбоподателката не може да изтъква наличие на придобити права в това отношение.

179    От това следва, че жалбоподателката неоснователно упреква законодателя, че не е предвидил преходен период за прилагането на налога за солидарност в период, през който е спряно прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията.

180    Впрочем, що се отнася до довода на жалбоподателката, че законодателят е трябвало да предвиди преходен период за прилагането на член 65, параграф 4 от Правилника, който предвижда спиране на прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията през 2013 г. и 2014 г., по вече изложените в точки 52 и 53 по-горе съображения следва да се констатира, че този довод е неотносим, тъй като в действителност цели да оспори законосъобразността на тази разпоредба.

181    Следователно шестото основание, нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да бъде отхвърлено като частично неоснователно и частично неотносимо.

182    С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

 По съдебните разноски

183    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

184    Тъй като жалбоподателката е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

185    По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Парламентът понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда г‑жа Margarita Tàpias да заплати съдебните разноски.

3)      Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски.

Collins Кънчева De Baere

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 декември 2019 година.

Подписи

*      Език на производството: френски.