Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Krakowie — Полша) — VL/Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie
(Дело C-16/19)1
(Преюдициално запитване — Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО — Член 2, параграф 1 и параграф 2, букви а) и б) — „Понятие за дискриминация“ — Пряка дискриминация — Непряка дискриминация — Дискриминация, основана на увреждане — Различно третиране в рамките на група работници и служители с увреждания — Отпускане на добавка към заплатата на работниците и служителите с увреждания, които след избрана от работодателя дата са представили удостоверение за признаване на увреждане — Изключване на работниците и служителите с увреждания, представили удостоверението си преди тази дата)
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Sąd Okręgowy w Krakowie
Страни в главното производство
Жалбоподател: VL
Ответник: Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie
Диспозитив
Член 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че:
практиката на работодател, изразяваща се в изплащане на добавка към заплатата на работниците и служителите с увреждания, които са представили своето удостоверение за признаване на увреждане след избрана от този работодател дата, а не на работниците и служителите с увреждания, които са представили същото удостоверение преди тази дата, може да съставлява пряка дискриминация, ако се окаже, че посочената практика се основава на неразривно свързан с увреждането критерий, тъй като тя може да прави окончателно невъзможно изпълнението на това времево условие от ясно обособена група от работници и служители, формирана от всички работници и служители с увреждания, чието състояние на увреждане работодателят непременно е познавал при въвеждането на тази практика,
посочената практика, макар да е привидно неутрална, може да съставлява дискриминация, непряко основана на увреждането, ако се окаже, че поставя в неблагоприятно положение работници и служители с увреждания в зависимост от естеството на тяхното увреждане, по-специално поради явния му характер или факта, че увреждането налага подходящо приспособяване на условията на труд, без да е обективно оправдана от законна цел и без средствата за постигане на тази цел да са подходящи и необходими.
____________
1 ОВ C 164, 13.5.2019 г.