Жалба, подадена на 20 август 2013 г. от Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) срещу решението, постановено на 26 юни 2013 г. от Съда на публичната служба по съединени дела F-135/11, F-51/12 и F-110/12, BU/EMA

(Дело T-444/13 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска агенция по лекарствата (ЕАЛ) (представители: T. Jabłoński и N. Rampal Olmedo, подпомагани от адв. D. Waelbroeck и адв. A. Duron)

Друга страна в производството: BU (Лондон, Обединено кралство)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Да отмени решението на Съда на публичната служба по дела F-135/11, F-51/12 и F-110/12 в частта му, с която се отменя решението на ЕАЛ да не поднови договора на ответника по жалбата и се осъжда ЕАЛ да понесе съдебните разноски на BU по дела F-135/11 и F-51/12 ;

да уважи исканията, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство по обжалване, тоест жалбата да се отмени като напълно неоснователна ;

да осъди ответника в производството по обжалване да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство и в производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение от СПС на забраната да се произнася ultra vires , доколкото той е приел, че е компетентен да провери дали основанията, на които администрацията е отказала да поднови договора, могат да поставят под съмнение основните критерии и условия, предвидени от законодателя в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и целящи да гарантират на договорно наетия персонал възможността дългосрочно да се ползват от известна последователност в работата (относно точки 57—62 от обжалваното решение). ЕАЛ изтъква, че компетентността, на която се позовава СПС, е лишена от всякаква правна основа.Второто правно основание е изведено от грешки при прилагане на правото, допуснати от СПС при тълкуването на член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители (УРДС), доколкото СПС е приел, че компетентният орган е длъжен да провери дали има позиция, на която срочно наетият служител, чийто договор изтича, би могъл да бъде правомерно нает или оставен на работа.Третото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, доколкото даденото от СПС тълкуване на понятието за интерес на службата било неправилно и създавало презумпция, според която заинтересованото лице се оставя на длъжност, освен ако компетентният орган не успее да докаже, че няма позиция, на която срочно наетият служител, чийто договор изтича, би могъл да бъде правомерно нает

или оставен на работа.Четвъртото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото във връзка с осъждането на ЕАЛ да заплати съдебните разноски по дело F-51/12, по което жалбата е била отхвърлена като недопустима.