РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
11 декември 2014 година(*)
„Публична служба — Представителство на персонала — Комитет по персонала — Избори за комитета по персонала — Правна уредба относно представителството на персонала на Европейския парламент — Компетентност на съвета на преброителите — Процедура по обжалване пред съвета на преброителите — Публикуване на резултатите от изборите — Жалба по административен ред, подадена до съвета на преброителите — Член 90, параграф 2 от Правилника — Липса на предварително обжалване пред ОН — Пряко сезиране на Съда на публичната служба — Недопустимост“
По дело F‑31/14
с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния,
Philippe Colart, длъжностно лице от Европейския парламент, с местожителство в Бастон (Белгия), и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, представлявани от A. Salerno, адвокат,
жалбоподатели,
срещу
Европейски парламент, за който се явяват O. Caisou-Rousseau и S. Alves, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав),
състоящ се от: M. I. Rofes i Pujol, председател, K. Bradley и J. Svenningsen (докладчик), съдии,
секретар: X. Lopez Bancalari, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 септември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 29 март 2014 г., г‑н Colart и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, искат да бъдат отменени резултатите от изборите за комитета по персонала на Европейския парламент, както са публикувани и съобщени от съвета на преброителите на 28 ноември 2013 г., и потвърдени от същия съвет след отхвърляне на жалбата им по административен ред.
Правна уредба
Правилникът
2 Член 9 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му, приложима към спора (наричан по-нататък „Правилникът“), гласи:
„1. Създават се:
а) във всяка институция:
– комитет по персонала, който може да бъде организиран в секции за различните места на работа,
[…]
ко[й]то изпълнява[…] функциите, възложени [му] с настоящия правилник.
2. Съставът и процедурата на т[о]зи орган се определят от всяка институция в съответствие с разпоредбите на приложение II [към Правилника].
[…]“.
3 Член 1, втора алинея от приложение ІІ към Правилника предвижда:
„Условията за избори за член на комитета по персонала, които не са организирани по местни секции, както и изборите за местни секции, се определят на общо събрание на длъжностните лица на институцията, служещи в съответното място на работа. Въпреки това институцията може да реши, че условията за избор следва да бъдат определени в съответствие с предпочитанията на нейния персонал, изразени на референдум. […]“.
Правилникът относно представителството на персонала в Парламента
4 В изпълнение на приложение II към Правилника комитетът по персонала на Парламента приема на 6 февруари 2012 г. Правилник относно представителството на персонала (наричан по-нататък „RRRP“), приет на 4 април 2012 г. от персонала на тази институция чрез референдум.
5 Член 8, параграфи 1 и 2 от RRRP предвижда:
„1. Общото събрание [на персонала, съставено от всички избиратели на комитета по персонала,] номинира, по съвместно предложение от списъците с поне един избран в предходния комитет по персонала, поне един преброител титуляр и трима заместващи преброители на списък, избрани сред избирателите.
2. Преброителите както титуляри, така и заместващи, не могат да бъдат нито членове на комитета по персонала, нито кандидати за изборите за комитета по персонала. […]“. [неофициален превод]
6 Според член 20, параграфи 1 и 2 от RRRP „съветът [на преброителите] е съставен от преброителите титуляри“ и „е отговорен за организацията и провеждането на изборите за комитета по персонала, както и за другите избори, референдуми и консултации, организирани в съответствие с настоящия правилник“. [неофициален превод]
7 Член 26 от RRRP гласи:
„1. Изборите се организират от съвета на преброителите.
2. Съветът на преброителите разполага с минимален срок от [40] работни дни, за да организира изборите.
3. По искане на съвета на преброителите генералният секретар [на Парламента] може да назначи двама наблюдатели, единият от които от правната служба, които присъстват на заседанията на съвета на преброителите във връзка с изборите за комитета по персонала“. [неофициален превод]
8 Член 39 от RRRP предвижда:
„1. В края на преброяването съветът на преброителите приема и публикува списъка с избраните.
2. Неизбраните кандидати от всеки списък се включват в протокола по реда на гласовете, които са получили.
3. Съветът на преброителите изготвя протокола от изборите в срок най-много от [25] работни дни след публикуването на списъка с избраните, след като е разгледал евентуални жалби по административен ред, предвидени в член 42 от настоящия правилник.
4. Копие от протокола и от списъка с избраните той изпраща на генералния секретар на [на Парламента], както и на най-възрастния от избраните, и го публикува на интранет страницата на съвета на преброителите“. [неофициален превод]
9 Според член 41 от RRRP:
„Освен при обжалване пред Съда на Европейския съюз съветът на преброителите е единствено компетентен да се произнася по всеки спор или всяка жалба по административен ред относно организацията на изборите за комитета по персонала. Жалбите по административен ред трябва да се подадат писмено до съвета на преброителите в срок от десет работни дни след обявяването на решението или на акта, който нарушава интереси. Съветът на преброителите отговаря на жалбите по административен ред в срок от десет работни дни от датата на получаването“. [неофициален превод]
10 Член 42 от RRRP гласи:
„Жалбите по административен ред относно провеждането на изборите трябва да се подадат писмено до съвета на преброителите в срок от десет работни дни от публикуването на списъка с избраните. Съветът на преброителите отговаря на жалбите по административен ред в срок от десет работни дни от датата на получаването“. [неофициален превод]
11 Според член 45 от RRRP предложенията за изменение на RRRP се представят или от комитета по персонала, или по искане, подписано от най-малко 200 избиратели, и ако бъдат одобрени от общото събрание, се подлагат на гласуване от избирателите чрез референдум в срок от 20 работни дни.
12 В член 47 от RRRP се уточнява, че „копие от [този] правилник, депозиран на 20 юни 2012 г. на генералния секретар на Парламента, […], е изпратено на председателя и на бюрото на Парламента […]“. [неофициален превод]
Факти в основата на спора
13 През 2013 г. жалбоподателите са били членове на синдиката Solidarité pour les agents et fonctionnaires européens (наричан по-нататък „SAFE“). Що се отнася по-специално до г‑н Colart и г‑н Vienne, те са били съответно председател и политически секретар.
14 След проведено на 21 юни 2013 г. извънредно общо събрание на привържениците на SAFE възниква вътрешен за синдиката спор относно състава на изпълнителния му комитет, като девет членове на SAFE, водени от г‑н Colart (наричани по-нататък „Colart и другите“), претендират на същото основание като друга група от членове на SAFE, водени от г‑н Ciuffreda, че са легитимните представители на посочения синдикат. Тези две групи от членове на SAFE спорят по въпроса за достъпа до електронната пощенска кутия, предоставена на SAFE от Парламента, както пред съда на Съюза (вж. определение Colart и др./Парламент, F‑87/13, EU:F:2014:53), така и пред люксембургските юрисдикции.
15 Във връзка с изборите за комитета по персонала на Парламента, които е трябвало да се проведат през есента на 2013 г., Colart и другите решават в крайна сметка да не участват с името „SAFE“, докато спорът с другата група от членове на SAFE, последно водена от г‑н Guccione (наричани по-нататък „Guccione и другите“), не бъде разрешен. Така, на 20 септември 2013 г. Colart и другите депозират в съвета на преброителите списък, наименован „SAFETY“ (наричан по-нататък „списъкът SAFETY“), с оглед на въпросните избори, като едновременно с това предупреждават съвета на преброителите чрез електронно съобщение от същия ден до неговия председател за последиците от евентуално използване, което според тях би било неправомерно и измамно, на наименованието „SAFE“ от списъка с кандидати, водени от г‑н Guccione (наричан по-нататък „списъкът SAFE“). Според жалбоподателите Colart и другите са имали „предпазливо и разумно отношение, [което] основно е имало за цел да не „замърсява“ демократичния изборен процес, изправяйки съвета на преброителите, при конкурентното депозиране на два списъка, всеки от които претендира, че използва [легитимно] наименованието „SAFE“, с [последваща] вероятност от поредица съдебни производства, които да преобърнат графика на изборите“.
16 След като на 25 септември 2013 г. съветът на преброителите публикува списъците с кандидати за изборите за комитета по персонала, Colart и другите изпращат електронно писмо на Guccione и другите, които се били конституирали като кандидати върху списъка SAFE, за да ги информират, че са титуляри на логото „SAFE“, регистрирано в Службата за хармонизация на вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), и че следователно, ако Guccione и другите използват това лого, Colart и другите ще ги съдят, за да получат обезщетение за вредите, свързани с незаконното използване.
17 На 10 октомври 2013 г. Парламентът предоставя на разположение на Colart и другите електронна пощенска кутия с името „SAFETY“.
18 Първият тур на изборите за комитета по персонала се е провел от 14 до 23 октомври 2013 г. Вторият тур е бил организиран между 18 и 27 ноември същата година.
19 След като на 28 ноември 2013 г. съветът на преброителите публикува резултатите от изборите за комитета по персонала на Парламента, г‑н Colart в качеството му на „отговорен за списъка SAFETY“ подава на 12 декември 2013 г. „жалба по административен ред на основание член 42 от [RRRP] относно резултатите от изборите […]“ до този съвет. Копие от жалбата по административен ред е изпратено по-специално до председателя на Парламента и до генералния секретар на тази институция. В жалбата по административен ред г‑н Colart, от името на списъка SAFETY, упреква съвета на преброителите, че не е взел мерки, нито е отговорил на съобщението му от 20 септември 2013 г., нито дори е обсъдил въпроса за използването на името „SAFE“ за целите на изборите. Той оспорва също разпределянето на списъка SAFE, воден от г‑н Guccione, на четири места от общо шестте, разпределени за длъжностни лица или други служители на работа в Люксембург (Люксембург).
20 В адресираната до съвета на преброителите жалба по административен ред от името на списъка SAFETY г‑н Colart посочва като главно искане „изборите [да бъдат] чисто и просто отменени поради неавтентичност на гласуването и поради прибягването до нелоялни методи и способи“. При условията на евентуалност и като поставя под въпрос факта, че съветът на преброителите е бил под председателството на член от групата на Guccione и другите, които се били обявили за група на легитимните членове на изпълнителния комитет на SAFE, а именно на г‑н Tilotta, г‑н Colart иска от името на списъка SAFETY изборните бюлетини да бъдат отново преброени ръчно. Във връзка с това той посочва нередности относно отварянето на урните след първия тур на изборите и относно заключването на залите, за които се е твърдяло, че са обезопасени и в които се е провело гласуването, а също така изтъква и съмненията си относно действителността на резултатите, доколкото от 29 избрани в комитета по персонала, от една страна, няма нито един от кандидатите, които работят в генерална дирекция преводи, която все пак представлява 20 % от личния състав на Парламента, а от друга страна, само шест избрани са на работа в Люксембург.
21 С писмо от 19 декември 2013 г. (наричано по-нататък „решението на съвета на преброителите от 19 декември 2013 г.“ или „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, подадена до съвета на преброителите“) съветът на преброителите отговаря на жалбата по административен ред, подадена от г‑н Colart в качеството му на отговорен за списъка SAFETY, като посочва, че при липса на обвързващо съдебно решение за използването на името „SAFE“ той е бил длъжен да приеме всички имена от списъците, както са предложени от техните отговорници, още повече че след като са решили да представят списък с името „SAFETY“, Colart и другите са предотвратили вероятността от объркване сред избирателите, която е щяла да бъде налице поради съществуването на два конкурентни списъка с едно и също име.
22 По отношение на действителността на подадените гласове съветът на преброителите уведомява г‑н Colart, че броят на неизползваните бюлетини е бил систематично проверяван както при отварянето, така и при затварянето на изборните бюра, които освен това са били обезопасени с автоматични брави, както и че не е била констатирана нито една грешка, което позволява да се отхвърлят съмненията му относно твърдяната възможност урните да са били отворени и напълнени с изборни бюлетини на мястото на вече пуснатите.
23 По отношение на искането за повторно преброяване на изборните бюлетини съветът на преброителите уведомява г‑н Colart, че е взел единодушно решение да не се извършва повторно преброяване при липсата на какъвто и да е разумен и убедителен довод, обосноваващ такава стъпка.
24 Най-накрая, по отношение на изборните резултати съветът на преброителите подчертава, че той не следва да прави какъвто и да е политически анализ, а още по-малко да коментира принадлежността на избраните към една или друга генерална дирекция на Парламента. Колкото до броя на избраните от мястото на работа Люксембург, той отговарял изцяло на изискания минимум, определен в RRRP.
Искания на страните и производство
25 Жалбоподателите искат от Съда на публичната служба:
– да отмени резултатите от изборите за комитета по персонала, които са били проведени през есента на 2013 г. и чиито резултати са били официално публикувани на 28 ноември 2013 г.,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
26 Парламентът иска от Съда на публичната служба:
– като главно искане ― да отхвърли жалбата като недопустима, а при условията на евентуалност ― като неоснователна,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
27 С писмо на секретариата от 15 септември 2014 г. Съдът на публичната служба поставя въпроси на страните на основание на процесуално-организационни действия, на които въпроси те надлежно отговарят в предписания срок.
28 От своя страна жалбоподателите обясняват, че не са се допитали до органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) след обявяването на изборните резултати и че са изпратили копие от адресираната от тях до съвета на преброителите жалба по административен ред до някои лица, упълномощени да действат от името на ОН, единствено водени от грижа за прозрачност и учтивост. Жалбоподателите потвърждават също, че решението, чиято отмяна искат, е решението за обявяване на резултатите, тъй като според тях решението на съвета на преброителите от 19 декември 2013 г. единствено потвърждава резултатите, обявени на 28 ноември същата година.
29 От друга страна, жалбоподателите посочват, че след решението на съвета на преброителите от 19 декември 2013 г. не са се обръщали към ОН относно възможността да подадат жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника, тъй като, от една страна, подобна жалба по административен ред би била безполезно заобикаляне, защото ОН не упражнявал йерархични правомощия по отношение на съвета на преброителите и по принцип не можел да променя решенията на въпросния съвет. От друга страна, според техния прочит на член 41 от RRRP, като изхождат от постулата, че по принцип ОН не може да се намесва в изборите за комитета по персонала, жалбоподателите приели, че по силата на член 41 от RRRP Съдът на публичната служба е компетентен да прецени директно законосъобразността на решения на съвета на преброителите.
30 Като признават обаче, че според съдебната практика ОН, макар че не упражнява йерархични правомощия по отношение на съвета на преброителите, може, даже трябва да се намеси, за да измени решенията на въпросния съвет, когато те се окажат незаконосъобразни, жалбоподателите пледират за „развитие на съдебната практика в смисъл на абсолютна ненамеса на ОН в изборния процес“.
31 От своя страна Парламентът потвърждава пред Съда на публичната служба, че не е делегирал правомощия по вземане на решения на съвета на преброителите, за да може той да приема решения от името и за сметка на ОН. В частност компетентността за произнасяне жалби по административен ред, подадени на основание член 90, параграф 2 от Правилника, била предоставена изключително на бюрото, на председателя и на генералния секретар на тази институция.
32 Като посочва, че не е информирал по-специално персонала си относно факта, че представителните органи на персонала не могат посредством приемането на правна уредба, като тази на RRRP, да се отклоняват от разпоредба от Правилника, като тази на член 90, параграф 2 от него, Парламентът информира Съда на публичната служба, че след като са подали жалба по административен ред по смисъла на член 41 от RRRP до съвета на преброителите, други кандидати за изборите за комитета по персонала, организирани през есента на 2013 г., са подали на 28 февруари 2014 г. жалба по административен ред до ОН по силата на член 90, параграф 2 от Правилника, която е била отхвърлена с решение на ОН от 18 юни същата година.
33 Парламентът подчертава, че според съдебната практика ОН е длъжен да се намеси, включително служебно, в случай на съмнения за редовността на изборите за комитета по персонала. В това отношение той изтъква също, че за разлика от решенията на изпитна комисия, които ОН не може да променя, последният е оправомощен да се намеси в работите на съвета на преброителите, чиито членове са номинирани от общото събрание на персонала, за да поправи евентуално констатирани нередности.
От правна страна
Доводи на страните
34 След като спонтанно са засегнали в жалбата си по съдебен ред въпроса за нейната допустимост, жалбоподателите подчертават, че преди това, на 12 декември 2013 г., в съответствие с член 41 от RRRP са подали жалба по административен ред до съвета на преброителите, който я отхвърля с решение от 19 декември същата година. Ето защо жалбоподателите приемат, че „могат да предявят настоящата жалба по съдебен ред при спазване на текста на член 91 от Правилника и член 100, параграф 3 от Процедурния правилник“, като в това отношение, позовавайки се на решение Vanhellemont/Комисия (T‑396/03, EU:T:2005:406), поддържат, че Парламентът „не може да се крие зад факта, че вътрешната му правна уредба предоставя на съвета на преброителите грижата да се произнася по жалби по административен ред относно избора на членове на комитета по персонала, за да избяга от отговорността си по контрола на редовността на посочените избори“.
35 В отговор на въпросите на Съда на публичната служба жалбоподателите поддържат в съдебното заседание, че ОН обезателно е знаел за проекта на отговор на съвета на преброителите на жалбата им по административен ред и по този начин „в известен смисъл“ в периода между 12 и 19 декември 2013 г. е приел решение, което представлявало благосклонно становище в полза на решението на съвета на преброителите от 19 декември 2013 г.
36 Парламентът повдига възражение за недопустимост на жалбата по съдебен ред, като подчертава, че тя е била подадена на основание член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника. Институцията напомня обаче, че член 91, параграф 2 от Правилника изрично предвижда, че „[ж]албата пред Съда на Европейския съюз е допустима само ако преди това е било подадена жалба [по административен ред] до [ОН] по реда на член 90, параграф 2 [от Правилника] в предвидения там срок, и въпросната жалба [по административен ред] е била отхвърлена изрично или мълчаливо [от ОН]“.
37 В това отношение Парламентът посочва, че по силата на точка X, озаглавена „И[скания и правни средства за обжалване]“, от приложението към решението на бюрото на Парламента от 13 януари 2014 г. за делегиране на правомощията на ОН и на оправомощения орган да сключва договори за поемане на задължения, което е идентично по този въпрос с решението на бюрото на Парламента от 3 май 2004 г., приложимо преди това, правомощието на ОН да взема решения по жалби по административен ред срещу решения, приети от органи, различни от бюрото, председателя или генералния секретар на Парламента, се делегира на генералния секретар. Така в случая се налагала констатацията, че като не са спазили съдебната практика, следваща по-специално от точка 7 от решение Diezler и др./CES (146/85 и 431/85, EU:C:1987:457), жалбоподателите не са сезирали ОН с жалба по административен ред. Следователно, доколкото условията за допустимост на жалба по съдебен ред са абсолютни процесуални предпоставки, настоящата жалба следва да се обяви за недопустима.
38 По отношение на посоченото от жалбоподателите обстоятелство, че са сезирали съвета на преброителите с жалба по административен ред, Парламентът възразява, че процедурата по обжалване, предвидена в RRRP, е различна от тази, предвидена в член 90, параграф 2 от Правилника. Всъщност, макар че RRRP предвижда в дял V, озаглавен „Обжалване“, правно средство за обжалване, наименувано „жалба по административен ред“, което може да се използва пред съвета на преброителите, уредената в този правилник процедура, спрямо който администрацията между впрочем няма правомощие да взема решение или съвместно решение, не предвижда никаква информация за ОН, нито възможност за встъпването му при формулиране на отговора на така подадените жалби по административен ред, какъвто отговор е решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, прието в случая от съвета на преброителите. Във всеки случай съветът на преброителите не бил инстанция, на която е делегирано да взема решения от името на ОН по жалбите по административен ред, подадени на основание член 90, параграф 2 от Правилника.
39 Парламентът посочва също, че в случая, противно на изискванията на съдебната практика, той, в качеството му на ОН, не е бил уведомен за оплакванията или исканията на жалбоподателите преди подаването на настоящата жалба пред Съда на публичната служба. В съдебното заседание Парламентът признава, че редакцията на членове 41 и 42 от RRRP може да въведе в заблуждение длъжностните лица и другите служители относно необходимостта да подадат жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника в изборната материя, преди да подадат жалба по съдебен ред на основание член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника. Като поддържа главното си искане за недопустимост на жалбата по съдебен ред, тази институция все пак обяснява в съдебното заседание, че от уважение към независимостта на общото събрание на длъжностните лица и автономията на комитета по персонала, които са съавтори на RRRP, не се е намесила до този момент в текста, приет от тези два органа, въплъщаващи представителството на персонала.
Преценка на Съда на публичната служба
40 За да се направи преценка на допустимостта на настоящата жалба, която е оспорена от Парламента, следва да се уточнят, на първо място, видовете актове, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол от страна на Съда на публичната служба в изборната материя, както и на второ място, изискванията относно досъдебната фаза в тази материя.
По видовете актове, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол в изборната материя
41 На първо място, следва да се припомни, че в областта на споровете за избори по-специално на комитета по персонала съдът на Съюза е компетентен да се произнесе въз основа на общите разпоредби от Правилника относно жалбите на длъжностните лица, установени по силата на член 270 ДФЕС. Съдебният контрол се упражнява по отношение на жалбите срещу заинтересованата институция, които имат за предмет актовете или бездействията на ОН, спрямо които се осъществява административен контрол, осигуряван от ОН в тази област (вж. решения de Dapper и др./Парламент, 54/75, EU:C:1976:127, т. 8 и 24, Diezler и др./ИСС, EU:C:1987:457, т. 5 и Grynberg и Hall/Комисия, T‑534/93, EU:T:1994:86, т. 20).
42 Всъщност според постоянната съдебна практика институциите имат задължението да гарантират на длъжностните си лица възможността да излъчат своите представители напълно свободно и при спазване на установените правила (вж. в този смисъл решения de Dapper и др./Парламент, EU:C:1976:127, т. 22 и Maindiaux и др./ИСС, T‑28/89, EU:T:1990:18, т. 32). Ето защо те имат задължението да предупредят или да разкритикуват явни нередности от страна на органите, отговорни за провеждането на изборите, каквито са комитетът по персонала или, както в случая — съветът на преброителите.
43 В това отношение администрацията, от една страна, може да е длъжна да приеме решения със задължителен характер (вж. в този смисъл решения Maindiaux и др./ИСС, EU:T:1990:18, т. 32 и Milella и Campanella/Комисия, F‑71/05, EU:F:2007:184, т. 71), а от друга страна, във всеки случай остава длъжна да се произнесе по жалбите по административен ред, които могат да бъдат подадени по този повод в рамките на производството по членове 90 и 91 от Правилника (решение De Dapper и др./Парламент, EU:C:1976:127, т. 23).
44 Упражняваният от администрацията контрол в изборната материя, който води, както беше припомнено в точка 41 от настоящото решение, до актове или бездействия на ОН, чиято законосъобразност може да бъде предмет на съдебен контрол от съда на Съюза, не се ограничава до правото да се намеси в положения, в които органите, установени по Правилника, или административните органи, натоварени с организацията на изборите, вече са нарушили изборните правили или по-конкретно заплашват да не ги спазят. Напротив, институциите имат правото да се намесят служебно, включително с превантивна цел, в случай че имат съмнения за редовността на изборите (решение Maindiaux и др./ИСС, EU:T:1990:18, т. 32).
45 Сред решенията, които са от компетентността на ОН в изборната материя и могат да бъдат предмет на жалба по съдебен ред по силата на член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника, са по-специално тези, при които ОН се е въздържал да упражни контрол върху редовността на решенията, приети от установените по Правилника органи (вж. решение White/Комисия, T‑65/91, EU:T:1994:3, т. 91), решенията, състоящи се в налагане на дадено поведение на местна секция на комитет по персонала (вж. решение Milella и Campanella/Комисия, EU:F:2007:184, т. 62 и 70, както и определение Klar и Fernandez Fernandez/Комисия, F‑114/13, EU:F:2014:192, т. 66, което се обжалва пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑665/14 P), решенията за отмяна на решения на органи, натоварени с изборите, включително обявяването на резултатите от изборите, или още решенията, целящи да се принуди съвет на преброителите да коригира грешки (вж. решение Loukakis и др./Парламент, F‑82/11, EU:F:2013:139, т. 94), дори решенията за разпускане на подобни органи (вж. решение White/Комисия, EU:T:1994:3, т. 100). От съдебния контрол на съда на Съюза обаче са изключени отказите на ОН да действа, когато не е компетентен да предприеме мерки, които са поискани от него, какъвто е случаят относно редовността на решенията на местен комитет по персонала във връзка със състава на бюрото му (вж. решение Hecq и SFIE/Комисия, T‑35/98, EU:T:1999:23, т. 28—41) или още решенията, които не са от компетентността на ОН, а на комитета по персонала или на друг орган (решение Milella и Campanella/Комисия, EU:F:2007:184, т. 43).
46 Така, съдът на Съюза е компетентен само по отношение на актовете на ОН, които нарушават интереси (вж. например решение Venus и Obert/Комисия и Съвет, 783/79 и 786/79, EU:C:1981:245, т. 22). По-специално в споровете за избори относно назначаването на комитетите по персонала следва да се припомни, че актовете, приети от орган, установен по Правилника или не, на който не са делегирани правомощия на ОН, какъвто е комитетът по персонала, изборно бюро или съветът на преброителите, по принцип не са същински актове на ОН, които на това основание могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване пред съда на Съюза (вж. решение Milella и Campanella/Комисия, EU:F:2007:184, т. 42 и 43).
47 Всъщност само при инцидентни искове в рамките на съдебния контрол върху актовете или бездействията на ОН предвид задължението му да гарантира редовността на изборите, съдът на Съюза може, във връзка със свързаността между последователните актове относно изборите и със сложната процедура, в която са приети, да трябва да разгледа дали актовете, приети от съвет на преброителите, които са тясно свързани с обжалваното решение на ОН, са евентуално незаконосъобразни (решения Marx Esser и Del Amo Martinez/Парламент, T‑182/94, EU:T:1996:130, т. 37 и Chew/Комисия, T‑28/96, EU:T:1997:97, т. 20). Подобен съдебен контрол предполага обаче решение на ОН.
По изискванията относно досъдебната фаза в изборната материя
48 На второ място, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика допустимостта на жалба, подадена до Съда на публичната служба на основание член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника, като разглежданата в настоящия случай, зависи от редовното протичане на досъдебната процедура (решение Van Neyghem/Комитет по регионите, T‑288/04, EU:T:2007:1, т. 53 и определение Lebedef/Комисия, F‑60/13, EU:F:2014:6, т. 37).
49 По отношение на актовете, приети в рамките на задължението на всяка институция на Съюза да гарантира редовността на изборите за представителни органи на персонала и на последващия състав на тези органи, те представляват присъщи на тази институция решения, при наличието на които длъжностните лица и другите служители могат да подадат директно жалба по административен ред пред ОН, без да са длъжни да спазят процедурата, предвидена в член 90, параграф 1 от Правилника, и да приканят преди това ОН да вземе решение по отношение на тях (вж. в този смисъл решения de Dapper и др./Парламент, EU:C:1976:127, т. 23, Milella и Campanella/Комисия, EU:F:2007:184, т. 54 и определение Klar и Fernandez Fernandez/Комисия, EU:F:2014:192, т. 58 и 59).
50 Съдът на Съюза признава също възможността да се действа директно посредством жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника дори когато ОН все още не е приел решение, изрично или мълчаливо, с което се въздържа да упражни контрол върху редовността на решение, прието от орган, натоварен с организацията на изборите, доколкото в подобна жалба по административен ред заинтересованото лице уточнява мерките, предвидени от Правилника, за които се твърди, че ОН се е въздържал да предприеме (решение White/Комисия, EU:T:1994:3, т. 91 и 92).
51 В областта на споровете за избори относно назначаването на комитетите по персонала на институциите на Съюза предварителното подаване на жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника остава във всеки случай необходимо за всяка жалба по съдебен ред, подадена на основание на член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника (вж. решение Diezler и др./ИСС, EU:C:1987:457, т. 7).
По допустимостта на настоящата жалба по съдебен ред
52 В настоящия случай Съдът на публичната служба констатира, че ОН не е приел решение в рамките на задължението на всяка институция да гарантира редовността на изборите за персонал и на последващия състав на представителните органи на персонала, както и че не е бил пряко сезиран от жалбоподателите нито с покана да упражни контрол върху редовността на изборите за комитета по персонала на Парламента, проведени през есента на 2013 г., нито с жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, подадена срещу решение, които той е щял да приеме, изрично или мълчаливо, за отказ да упражни контрол или върху редовността на протичането на въпросните избори, или върху редовността на решенията, приети от съвета на преброителите, каквото е решението да се отхвърли жалбата по административен ред, подадена до съвета на преброителите, или пък върху редовността на резултатите, обявени от посочения съвет.
53 В това отношение, противно на поддържаното от жалбоподателите в съдебното заседание, ОН не е приел решение под формата на благосклонно становище между 12 и 19 декември 2013 г. единствено поради факта че е бил уведомен с копие от жалбата по административен ред, подадена по силата на член 41 от RRRP до съвета на преброителите. Освен това жалбоподателите по никакъв начин не са посочили подобно решение, изрично или мълчаливо, на ОН в петитума си, нито най-общо ― в жалбата си по съдебен ред.
54 При обстоятелствата по настоящото дело обаче Съдът на публичната служба установява, че жалбоподателите са могли след решението да се отхвърли жалбата по административен ред, прието от съвета на преброителите по силата на член 41 от RRRP, да сезират ОН, за да приеме той решение относно редовността на спорните избори за комитет по персонала, дори да отмени резултатите от въпросните избори, и в случай на отказ, изричен или мълчалив, да подадат жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника (вж. в този смисъл решения De Dapper и др./Парламент, EU:C:1976:127, т. 28 и 29, Grynberg и Hall/Комисия, EU:T:1994:86, т. 23, Marx Esser и del Amo Martinez/Парламент, EU:T:1996:130, т. 17—22 и 33 и Loukakis и др./Парламент, EU:F:2013:139, т. 25, 29 и 46). Във връзка със съдебната практика, припомнена в точка 50 от настоящото решение, жалбоподателите са могли също след отказа на съвета на преброителите да разгледа искането им, формулирано в съответствие с членове 41 и 42 от RRRP, да подадат направо жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника до ОН.
55 Жалбоподателите обаче са подали само жалба по административен ред, не жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, а жалба по административен ред като предвидената в членове 41 и 42 от RRRP, а именно ― пред съвета на преброителите. Решението да се отхвърли жалбата по административен ред, обаче е прието от съвета на преброителите, а не от ОН, който не е бил уведомен с копие от така подадената жалба по административен ред, а и както посочва Парламентът, не е нито автор, нито съавтор на решението на съвета на преброителите от 19 декември 2013 г.
56 При тези условия, противно на изискването на член 91, параграф 2 от Правилника, който има за предмет да позволи и да насърчи уреждането по взаимно съгласие на възникналия спор между длъжностните лица или други служители и администрацията, в настоящия случай ОН не е бил пряко сезиран с искане или жалба по административен ред, с което/която се приканва да упражни контрол върху решението на съвета на преброителите от 19 декември 2013 г. или най-общо върху изборите за комитета по персонала. Освен това Съдът на публичната служба установява, че както жалбоподателите признават, те по никакъв начин не са искали да се допитат до ОН дали е необходимо, след отхвърлянето на жалбата по административен ред от съвета на преброителите по силата на член 41 от RRRP, да сезират ОН в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника, за да могат да подадат след това жалба по съдебен ред на основание член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника.
57 От това следва, че настоящата жалба по съдебен ред, която е насочена срещу Парламента, но се отнася до законосъобразността на резултата от изборите, обявен от съвета на преброителите и потвърден за последно на 19 декември 2013 г., а не до решение на ОН, е недопустима предвид специфичните изисквания на съдебната практика в областта на изборите, припомнени по-горе.
58 Този извод не е поставен под въпрос от решение Vanhellemont/Комисия (EU:T:2005:406), изтъкнато от жалбоподателите. Всъщност фактическите и правните обстоятелства по делото, довело до постановяване на това решение, се различават недвусмислено от разглежданите по настоящото дело. В този случай в точка 27 от въпросното решение Първоинстанционният съд на Европейските общности изрично посочва, че що се отнася до изборите за комитета по персонала на Европейската комисия, избирателното бюро не е компетентно да вземе решение по възражение във връзка с валидността на изборите, а трябва в приложение на член 20 от изборната правна уредба, приета от общото събрание на персонала на Комисията, да предаде възражението на Комисията без срок. Така, в следваща точка Първоинстанционният съд констатира, че в резултат на това актът, който нарушава интереси и срещу който е насочена жалбата по съдебен ред, е мълчаливото решение на Комисията да не се намеси, което е било взето през януари 2003 г., след като в приложение на член 20 от приложимата изборна уредба избирателното бюро е предало на ОН на последната възраженията на жалбоподателя от 23 декември 2002 г. От това Първоинстанционният съд прави извода, че жалбата по съдебен ред е допустима само доколкото е насочена срещу посочения акт на ОН, който нарушава интереси.
59 Така, жалбата по дело Vanhellemont/Комисия (EU:T:2005:406) е обявена за допустима единствено доколкото се отнася до акт на ОН. В настоящия случай обаче се налага констатацията, че не само ОН никога не е бил пряко сезиран от жалбоподателите, но и че RRRP не предвижда, противно на изборната правна уредба, посочена в предходната точка, съветът на преброителите да предаде на ОН подадените до съвета жалби по административен ред, за да може ОН да се произнесе по силата на член 90, параграф 2 от Правилника. От друга страна, ако действително член 41 от RRRP предвижда, че „съветът на преброителите е единствено компетентен да се произнася по всеки спор или всяка жалба по административен ред относно организацията на изборите за комитета по персонала“, вярно е също, че предвид съдебната практика, припомнена по-горе, когато подобен орган вземе решение, както в настоящия случай, да не уважи жалбата по административен ред на кандидат или избирател, редовността на подобно решение, включително мотивите му, както и изборите най-общо могат да бъдат предмет на административен контрол от ОН в изборната материя с уточнението във връзка с това, че именно актовете или бездействията на ОН при упражняване на правомощието за контрол върху редовността на изборите могат да бъдат предмет на жалба по съдебен ред по силата на член 270 ДФЕС (вж. в този смисъл решение Loukakis и др./Парламент, EU:F:2013:139, т. 101).
60 По-специално задължението да се подаде и в изборната материя жалба по административен ред, предвидена в член 90, параграф 2 от Правилника, преди да се подаде жалба по съдебен ред на основание член 270 ДФЕС спрямо акт или бездействие на ОН в рамките на задължението му да упражни контрол върху редовността на изборите за комитета по персонала, не може да отпадне, с мотива че даден орган, в случая съветът на преброителите, на когото ОН освен това не е делегирал компетентността си да се произнася в тази област, е компетентен по силата на текст, приет от комитета по персонала и от самия персонал на институцията, да се произнася по възражения във връзка с провеждането на изборите и резултатите от тези избори.
61 Всъщност, ако, от една страна, безспорно Правилникът, и по-специално член 1, втора алинея от приложение II към него, упълномощава общото събрание на длъжностните лица с нормативно правомощие в материята, за да се завърши в рамките на всяка институция правната уредба за представителството на персонала, установена с Правилника (вж. решение Maindiaux и др./ИСС, EU:T:1990:18, т. 45), налага се Съдът на публичната служба да припомни, че подобно на самите институции, общото събрание на длъжностните лица и органите, установени по Правилника, какъвто е комитетът по персонала, все пак не са компетентни в рамките на „[у]словията за избори за член на комитета по персонала“, каквито са RRRP и които те трябва да приемат по силата на член 1, втора алинея от приложение II към Правилника, да допускат изключение от изрично правило от Правилника, в настоящия случай член 90, параграф 2 от Правилника (вж. в този смисъл решение Schneider/Комисия, T‑54/92, EU:T:1994:283, т. 19).
62 От една страна, трябва да се подчертае, че жалба по административен ред като посочената в член 41 от RRRP има за цел да накара съвета на преброителите — орган, който не е упълномощен да ангажира ОН, да преразгледа резултатите от изборите, както са обявени от съвета. Така постановеното от съвета на преброителите решение, в настоящия случай в кратките срокове, предвидени в RRRP, в крайна сметка е единствено решение, с което се потвърждава или при необходимост се информира за резултатите от изборите, както признават жалбоподателите. В тази хипотеза, както беше припомнено в точки 46 и 47 от настоящото решение, Съдът на публичната служба не е компетентен да се произнесе директно, при липсата на каквото и да е решение на ОН на институцията ответник, по законосъобразността на решение на съвета на преброителите.
63 За разлика от това по отношение на решение на ОН във връзка с жалба по административен ред, подадена в изборната материя по силата на член 90, параграф 2 от Правилника, подобно решение представлява за ОН, предвид резултатите от изборите и предвид задължението му да гарантира на длъжностните си лица и на другите служители възможността да излъчат техните представители напълно свободно и при спазване на установените правила, избор да действа или да се въздържи от действия в изборния процес. Именно в подобно положение в изборната материя Съдът на публичната служба е компетентен да упражни контрол върху законосъобразността на решение на ОН, за да се определи по-специално дали „[ОН не е приел] мярка, предвидена от настоящия правилник“ по смисъла на член 90, параграф 2, първа алинея от Правилника.
64 В това отношение Съдът на публичната служба не може да пренебрегне съдържанието и логиката на постоянната съдебна практика във връзка с изборите за персонал, организирани в рамките на различните институции на Съюза, с мотива че що се отнася до Парламента, от една страна, текстът на член 41 от RRRP, приет от комитета по персонала и от общото събрание на длъжностните лица, може да остави избирателите и кандидатите с впечатлението, че съдът на Съюза е компетентен да се произнесе директно по законосъобразността на решенията, приети от съвета на преброителите, и че от друга страна, Парламентът е отказал, до този момент, да използва правомощието си да се намеси, за да промени този текст в смисъл, който отразява в по-голяма степен досъдебните изисквания в изборната материя. Това важи в още по-голяма степен в положение като настоящото, в което както жалбоподателите обясниха в съдебното заседание, от една страна, те съзнателно са решили да подадат направо настоящата жалба по съдебен ред, без да сезират преди това ОН, с мотива че не смятат за желателна намеса на последния в изборния процес, а от друга страна, се позовават изрично на член 41 от RRRP и член 91 от Правилника като правно основание на жалбата им по съдебен ред, а не на членове 90 и 91 от Правилника.
65 Накрая, обстоятелството, че в решение Sabbatucci/Парламент (T‑42/98, EU:T:1999:247) Първоинстанционният съд е отхвърлил по същество жалба, преди която е била подадена само жалба по административен ред до съвета на преброителите на Парламента, а не жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, също не е релевантно по-специално защото по това дело е постигнато взаимно съгласие между жалбоподателя и ОН, а именно след като последният е взел решение в рамките на производство за постановяване на временни мерки съгласно особената процедура на член 91, параграф 4 от Правилника да преброи отново гласовете, т.е. да предприеме мярка, предвидена от Правилника.
66 От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата по съдебен ред трябва да бъде отхвърлена като недопустима.
По съдебните разноски
67 Според член 101 от Процедурния правилник, освен ако други разпоредби в глава осма от дял втори не предвиждат нещо различно, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. По силата на член 102, параграф 2 от Процедурния правилник обаче спечелила делото страна може да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати част от или всички съдебни разноски на другата страна, ако това изглежда оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство, особено ако се прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разноски на другата страна.
68 От изложените по-горе мотиви следва, че жалбоподателите са загубилата делото страна. Освен това в исканията си Парламентът изрично е поискал те да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски. Съдът на публичната служба приема обаче, както бе констатирано в точка 64 от настоящото решение, че текстът на член 41 и 42 от RRRP може да остави избирателите и кандидатите, каквито са жалбоподателите, с впечатлението, че съдът на Съюза е компетентен да се произнесе директно по законосъобразността на решенията, приети от съвета на преброителите. Парламентът не оспорва наличието на двусмисленост, като е посочил пред Съда на публичната служба, че се е отказал да се намеси с цел промяна на текста и че не е информирал надлежно персонала във връзка с това.
69 Предвид това поведение на ответната страна и като се вземе предвид фактът, че от своя страна жалбоподателите не са се допитали до ОН, за да се информират дали след отхвърляне на жалба по административен ред от съвета на преброителите по силата на член 41 от RRRP, както е била отхвърлена тяхната жалба, е необходимо да се подаде преди това жалба по административен ред по силата на член 90, параграф 2 от Правилника, Съдът на публичната служба приема, че следва да се приложат разпоредбите на член 102, параграф 2 от Процедурния правилник, поради което решава, че Парламентът трябва да понесе направените от него съдебни разноски и да бъде осъден да заплати половината от съдебните разноски на жалбоподателите.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Г‑н Colart и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, понасят половината от направените от тях съдебни разноски.
3) Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски и е осъден да заплати половината от съдебните разноски на жалбоподателите.
Rofes i Pujol | Bradley | Svenningsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 декември 2014 година.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Предвид броя на жалбоподателите по това дело имената им няма да бъдат възпроизведени.