ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
G. PITRUZZELLA
представено на 10 януари 2019 година(1)
Дело C‑631/17
SF
срещу
Inspecteur van de Belastingdienst
(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия)
„Преюдициално запитване — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 11, параграф 3, буква д) — Гражданин на държава членка, нает като моряк на борда на кораб, плаващ под флага на трета държава — Работодател, установен в държава, различна от държавата по местоживеене на работника — Приложно поле „ratione personae“ на регламента — Определяне на приложимото законодателство“
1. Трябва ли член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност(2) да се разглежда като субсидиарна разпоредба от системата от определящи приложимото законодателство норми (стълкновителни норми) в областта на социалната сигурност, предвидена в този регламент, прилагана към всеки случай, който не е изрично предвиден в него, или тази разпоредба има по-ограничен обхват, тъй като се прилага само за неактивните лица?
2. По същество това е въпросът, на който Съдът трябва да отговори в настоящия случай с предмет преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) в рамките на спор между латвийски гражданин, живеещ в Латвия, нает за кратко време от дружество със седалище в Нидерландия на кораб, плаващ под флага на трета държава, който в разглеждания период е бил извън територията на Съюза, от една страна, и нидерландските данъчни органи, които искат заплащане на вноски за социално осигуряване за този период на заетост, от друга страна.
3. Настоящият случай дава възможност на Съда да тълкува за първи път разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, нова разпоредба, която не съществува в стария Регламент № 1408/71(3). Решението, което Съдът ще постанови в настоящия случай, ще има важно значение за определянето на общата структура на стълкновителните норми, предвидени в Регламент № 883/2004.
I. Правна уредба
4. Член 11 от Регламент № 883/2004, който е първият член от Дял II, озаглавен „Общи правила“, гласи:
„1. Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.
[…]
3. Съгласно членове 12—16:
а) спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка;
б) държавен служител е подчинен на законодателството на държавата членка, което се прилага спрямо наелата го на работа администрация;
в) спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава членка;
г) спрямо лице, повикано за отбиване на редовна служба или на преподготовка във въоръжените сили или на гражданска служба в държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка;
д) всяко друго лице, към което букви a)—г) не се прилагат, е подчинено на законодателството на държавата членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави членки.
4. За целите на настоящия дял, обичайно осъществяваната дейност като наето или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд под флага на държава членка се счита за дейност, упражнявана в посочената държава членка. Въпреки това, лице, наето на борда на плавателен съд под флага на държава членка и получаващо възнаграждение за тази дейност от предприятие или лице, чието седалище или място на дейност се намира в друга държава членка, е подчинено на законодателството на последната държава членка, ако то пребивава в тази държава. Предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението се счита за работодател за целите на посоченото законодателство.
[…]“.
II. Факти, главно производство и преюдициален въпрос
5. В периода от 13 август 2013 г. до 31 декември 2013 г. г‑н SF, латвийски гражданин, който живее в Латвия, е нает по трудово правоотношение към Oceanwide Offshore Services B.V. със седалище в Нидерландия.
6. През този период г‑н SF работи като моряк, и по-специално като стюард на плавателен съд, плаващ под флага на Бахамските острови, който през въпросния период се намира върху германския континентален шелф в Северно море.
7. Във връзка с периода на заетост на г‑н SF към дружеството Oceanwide Offshore Services B.V. нидерландските данъчни органи, и по-конкретно Inspecteur van de Belastingdienst (данъчен инспектор), му съставят акт за установяване на публични вземания за плащане на социалноосигурителни вноски.
8. Тъй като счита, че не подлежи на осигуряване по схемата за социално осигуряване на Нидерландия, SF обжалва решението на нидерландските данъчни органи пред Rechtbank Zeeland-West-Brabant (Районен съд Зееланд, Западен Брабант, Нидерландия).
9. От своя страна този съд решава да отправи до Hooge Raad (Върховен съд) преюдициално запитване за определяне на законодателство, приложимо към случая на г‑н SF съгласно Регламент № 883/2004.
10. Запитващата юрисдикция, Hooge Raad, приема, че както г‑н SF, така и неговото трудово правоотношение попадат в приложното поле на Регламент № 883/2004 и трудовата дейност, извършена от него през въпросния период, не може да се разглежда като дейност, осъществявана на територията на държава — членка на Европейския съюз.
11. Запитващата юрисдикция счита, че тъй като нито една друга разпоредба от Регламент № 883/2004 не е приложима към случая на г‑н SF, подобен род случаи попадат в приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от този регламент и следователно релевантното законодателство в разглеждания случай е това на държавата членка по местоживеене на заинтересованото лице, а именно латвийското право.
12. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва изразеното пред нея становище, че в случая на г‑н SF е приложим член 11, параграф 3, буква a) от Регламент № 883/2004 във връзка с параграф 4 от същия член. Тази юрисдикция посочва, че ако тази правна рамка е правилна, приложимото законодателство към случая на г‑н SF е това на държавата, в която е установен работодателят, а именно правото на Нидерландия.
13. В този контекст, тъй като има съмнения относно правилността на своята позиция, Hooge Raad (Върховен съд) поставя на Съда следния преюдициален въпрос:
„Към законодателството на коя държава членка препраща Регламент № 883/2004 за периода, в който заинтересованото лице работи при установен в Нидерландия работодател, какъвто е настоящият случай, в който заинтересованото лице (a) живее в Латвия, (б) има латвийско гражданство, (в) наето е на работа при установен в Нидерландия работодател (г) като моряк, (д) изпълнява трудовата си функция на борда на плавателен съд, плаващ под флага на Бахамските острови, и (е) упражнява тази дейност извън територията на Европейския съюз“.
III. Производство пред Съда
14. Актът за преюдициално запитване е постъпил в секретариата на 9 ноември 2017 г. Представени са писмени становища от г‑н SF, гръцкото, полското и нидерландското правителство, както и от Европейската комисия. В съдебното заседание, проведено на 8 ноември 2018 г., взимат участие г‑н SF, гръцкото и нидерландското правителство и Комисията.
IV. Правен анализ
1. Предварителни бележки
15. С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да изясни кое е законодателството, приложимо съгласно Регламент № 883/2004 към случай като този на заинтересованото лице по делото в главното производство, което живее в своята държава членка по произход и което е работило при работодател, установен в друга държава членка, като е полагало труд като моряк на борда на плавателен съд, плаващ под флага на трета държава, който в разглеждания период се е намирал извън територията на Съюза.
16. В това отношение има две противоположни становища.
17. Според първото становище, поддържано от самата запитваща юрисдикция, от гръцкото и полското правителство, както и от г‑н SF, тъй като неговият случай не е уреден в нито една друга разпоредба от Регламент № 883/2004, към него следва се прилага остатъчната разпоредба, на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004. Следователно заинтересованото лице следва да бъде подчинено на законодателството на държавата членка по местоживеене.
18. Според друго становище обаче, поддържано от Комисията и от нидерландското правителство, разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 се прилага единствено към неактивните лица и следователно не е приложима към случай като този на г‑н SF, който през разглеждания период е осъществявал професионална дейност. Съгласно разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004, тълкувани с оглед на практиката на Съда(4), към случай като този на г‑н SF следва да се приложи по-скоро законодателството на държавата членка, в която е установен работодателят на заинтересованото лице.
19. Следователно, за да отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, Съдът трябва да определи приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004. За тази цел според мен е необходимо да се започне с анализ на тази разпоредба в контекста на системата на Регламент № 883/2004, с оглед на принципите на съдебната практика в тази област, разработени от Съда, след което въз основа на този анализ да се определи приложното поле.
2. Разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) в системата на Регламент № 883/2004
20. Както Съдът неколкократно е посочвал, целта на Регламент № 883/2004, който модернизира и опростява правилата, съдържащи се в Регламент № 1408/71, като същевременно запазва същата цел, е да координира системите за социална сигурност на държавите членки, за да гарантира ефективното упражняване на правото на свободното движение на лицата(5).
21. Посоченият регламент не създава обща схема за социална сигурност, а позволява запазването на отделните национални схеми(6), като установява редица общи принципи, които законодателствата в областта на социалната сигурност на всички държави членки трябва да спазват и които наред със системата от стълкновителни норми, съдържащи се в него, гарантират, че лицата, упражняващи правото си на свободно движение и пребиваване в рамките на Съюза, няма да бъдат засегнати от различните национални системи, поради това че са се възползвали от тази свобода(7).
22. В този контекст дял II от Регламент № 883/2004 съдържа стълкновителните норми, които позволяват да се определи законодателството, приложимо към попадащите в приложното поле на този регламент лица. Следователно, щом дадено лице попада в приложното поле „ratione personae“ на Регламент № 883/2004, определено в член 2 от него, по принцип се прилага залегналото в член 11, параграф 1 от този регламент правило за приложимост само на едно национално законодателство и то се определя в съответствие с разпоредбите на дял II от посочения регламент(8).
23. В различни случаи Съдът обяснява, че разпоредбите от посочения дял представляват пълна и единна система от стълкновителни норми и целта им е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства, но и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на Регламент № 883/2004, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство(9).
24. Член 11 от Регламент № 883/2004 представлява „крайъгълен камък“ на дял II от посочения регламент и дава възможност да се определи кое е приложимото национално законодателство за всяко лице, попадащо в приложното поле на този регламент(10).
25. Що се отнася по-специално до разпоредбата, съдържаща се в член 11, параграф 3, буква д), Съдът припомня, че тази разпоредба съдържа „стълкновителна норма“, чиято цел е да определи националното законодателство, приложимо към получаването на изброените в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 социалноосигурителни обезщетения, на които могат да имат право лицата, различни от посочените в член 11, параграф 3, букви а)—г) от въпросния регламент, т.е., именно икономически неактивните лица(11).
26. Съдът вече е имал възможност да определи конкретните цели, преследвани с член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, които са именно споменатите в точка 23 по-горе. Всъщност Съдът е изяснил, че целта на тази разпоредба е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства към определено положение и усложненията, които могат да възникнат от това, но и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на Регламент № 883/2004, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо законодателство по отношение на тях(12). Тази разпоредба обаче сама по себе си няма за цел да определи материалноправните условия за възникването на правото на социалноосигурителни обезщетения, тъй като по принцип тези условия трябва да се определят в законодателството на всяка държава членка(13).
27. По отношение на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 следва също да се отбележи, че както посочват запитващата юрисдикция и някои от правителствата, представили становища в производството пред Съда, разпоредбата представлява новост, специфична за този регламент. Предишният Регламент № 1408/71 в действителност не съдържа никаква сходна разпоредба.
28. В Регламент № 1408/71 има само една частично субсидиарна разпоредба(14), добавена, както посочва Комисията, след решение на Съда от 12 юни 1986 г., Ten Holder (302/84, EU:C:1986:242). Тази разпоредба обаче позволява да се определи само законодателството, което трябва да се прилага спрямо лицата, за които е престанало да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка, без за тях да е станало приложимо законодателството на друга държава членка(15).
29. Следователно в структурата на Регламент № 1408/71, въпреки че както посочва Съдът(16), в дял II от този регламент съществува пълна и единна система от стълкновителни норми, не съществува изрична субсидиарна разпоредба за тази система, която има общ обхват и която позволява определянето на приложимото законодателство във всички случаи, които не са изрично предвидени в разпоредбите от посочения дял II.
30. В този контекст, за да запълни пропуските в системата, Съдът всъщност е трябвало многократно да се намесва, за да определи, чрез разширително тълкуване или чрез общо позоваване на разпоредбите от дял II от Регламент № 1408/71, приложимото законодателство в особени случаи, които не са изрично уредени от стълкновителните норми от дял II от посочения регламент(17).
3. Относно приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004
31. За да се определи приложното поле, и по-конкретно за да се провери дали, както твърдят Комисията и нидерландското правителство, разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 се прилага единствено към неактивните лица, тази разпоредба следва да се тълкува с оглед на съображенията, изложени в предходните точки.
32. Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част(18).
33. На първо място, що се отнася до текста на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, следва да се отбележи, че тя е формулирана с много общи термини. Тя се прилага спрямо „всяко друго лице, към което букви a)—г)“ от същия параграф не се прилагат, без да се засягат, от една страна, „членове 12—16“, и от друга страна, „останалите разпоредби на настоящия регламент, гарантиращи […] [на това лице] обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави членки“.
34. Анализът на текста на разпоредбата показва не само че е формулирана с общи термини чрез използването на израза „всяко друго лице“, но също така, че тя е придружена от две „caveat“, които също имат общ характер: първото е, че не се засягат разпоредбите от дял II от Регламент № 883/2004, т.е. всички стълкновителни норми, които позволяват да се определи приложимото законодателство към лицата, попадащи в неговото приложно поле; второто обаче се отнася до всички други разпоредби от самия регламент.
35. Според мен избраната формулировка води до тълкуване, което придава на тази разпоредба характер на субсидиарна стълкновителна норма на системата, предназначена да включи в приложното си поле всяка хипотеза, при която Регламент № 883/2004 не определя изрично законодателството, приложимо към случая на заинтересованото лице.
36. При буквалното тълкуване на разпоредбата обаче не се установява нищо, което да може да обоснове ограничаването на приложното ѝ поле единствено до неактивните лица. Всъщност от текста на самата разпоредба не се установява по никакъв начин, че тя е приложима единствено към тези конкретни категории лица.
37. На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва разглежданата разпоредба, преди всичко следва да се отбележи, че в никоя друга разпоредба от Регламент № 883/2004, както и в никое съображение от него няма доводи в полза на схващането, че приложното поле на самата разпоредба е ограничено единствено до неактивните лица.
38. В писменото си становище, за да обоснове това схващане, Комисията се позовава по доста неясен начин на член 2 от Регламент № 883/2004. Този член определя приложното поле ratione personae на самия регламент. Не е ясно обаче, и Комисията не беше в състояние да обясни нито в писменото си становище, нито в съдебното заседание, как посоченият член сам по себе си може да обоснове ограничение на приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от същия регламент единствено до неактивните лица.
39. Запитващата юрисдикция твърди, че за да се обоснове тезата за ограничаване на обхвата на член 11, параграф 3, буква д) от регламента до неактивните лица, пред нея се прави позоваване на съображение 42 от Регламент № 883/2004. От текста на това съображение(19) — което впрочем се отнася до особеното положение на Кралство Дания — безспорно се стига до заключението, че Регламент № 883/2004 е бил разширен за новата категория неактивни лица. Не е ясно обаче как изричното признаване на това разширяване в посоченото съображение може само по себе си да обоснове ограничаване на приложното поле на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 единствено до тази категория лица.
40. Според мен и в структурата на самия член 11 не може да се намери нито един довод в полза на становището за ограничаване на приложното поле на въпросната разпоредба. Обстоятелството, че параграф 4 от този член предвижда особен случай, различен от посочените в параграф 3, букви а)—г) от същия член, според мен по никакъв начин не може да подкрепи становището за ограничаване на приложното поле на разглежданата разпоредба до неактивните лица. Този особен случай попада в обхвата на „caveat“, споменати в точка 34 по-горе.
41. Напротив, от гледна точка на структурата наличието на тези две „caveat“, които обхващат всички други разпоредби от Регламент № 883/2004, според мен представлява солиден аргумент в полза на становището че разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 е субсидиарна.
42. Също от гледна точка на структурата в потвърждение на това становище е и фактът, че член 11, който съдържа разглежданата разпоредба, е озаглавен „Общи правила“ и е първият член от дял II от Регламент № 883/2004, което ясно показва, че предназначението на съдържащите се в него разпоредби е да имат общ обхват.
43. На трето място, що се отнася до целите, преследвани с разглежданата разпоредба, както е посочено в точка 26 по-горе, те вече са били ясно определени от Съда.
44. В това отношение считам, че тълкуването на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 в смисъл, че тя представлява обща и субсидиарна разпоредба, завършваща системата, която гарантира определянето на законодателство, приложимо към всички случаи, които не са изрично предвидени в този регламент, може най-добре да гарантира постигането на целите на тази разпоредба и на регламента, а именно да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства към определено положение и да не се допусне поради липса на приложимо законодателство по отношение на тях лицата, попадащи в приложното поле на Регламент № 883/2004, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност.
45. Стеснителното тълкуване, което ограничава приложното поле на разглежданата разпоредба единствено до неактивните лица, всъщност би довело до риск от продължаване на съществуването на празноти също и в правната уредба, предвидена от системата от стълкновителни норми, създадена с Регламент № 883/2004, с последващи случаи на правна несигурност, които ще трябва да бъдат решавани впоследствие от Съда, както при действието на стария Регламент № 1408/71.
46. По отношение на целите на разглежданата разпоредба искам да отбележа също, че изтъкнатият от Комисията в съдебното заседание довод, според който от предложението за регламент, представено от нея през 1998 г.(20) — въз основа на което впоследствие е приет Регламент № 883/2004 — е видно, че намерението на законодателя е било да ограничи обхвата на разпоредбата до неактивните лица, не се потвърждава от текста на това предложение.
47. Всъщност от обяснителната бележка към член 8 от предложението, който впоследствие в окончателния текст става член 11 от Регламента, изобщо не личи намерението на законодателя по отношение на разглежданата разпоредба (която по същество остава непроменена в окончателния текст на Регламента) да е било да ограничи приложното му поле единствено до неактивните лица(21).
48. В заключение, според мен от всички изложени по-горе съображения е видно, че разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 следва да се тълкува разширително в съответствие с целите на Регламента и на самата норма, както са определени от Съда. Следователно като субсидиарна разпоредба за завършване на системата от стълкновителни норми, създадена от този регламент, според мен тя се прилага към всяко лице, което не попада в категориите по параграф 3, букви а)—г) от посочения член или за което никоя друга разпоредба от самия регламент не определя приложимото законодателство по каквато и да е причина, и следователно не само заради липсата на активност на това лице.
49. В това отношение искам да отбележа също, че тълкуването в широк смисъл на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, предложено в предходната точка, е в съответствие с възприетото от Съда тълкуване на разпоредбата, която той заменя, а именно член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71. Всъщност в практиката си относно последната разпоредба, като се основава на общата ѝ формулировка, Съдът е приел широко тълкуване, според което тя обхваща „всяка хипотеза“, за която „по някаква причина“ законодателството на дадена държава членка е престанало да бъде приложимо за дадено лице(22). С оглед на това тълкуването на разглежданата разпоредба, което аз предложих в точка 48 по-горе, според мен не може да бъде оспорено с другите доводи, изложени пред Съда от Комисията и от нидерландското правителство.
50. На първо място, що се отнася до позоваванията, направени от Комисията, от една страна, на Практическия наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария(23), изготвен и одобрен от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, и от друга страна, на документа на генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, озаглавен „Notes explicatives sur la modernisation de la coordination en matière de securité sociale“(24), следва да се отбележи, че тези документи, въпреки че представляват инструменти за тълкуване на Регламент № 883/2004, нямат задължително действие и по никакъв начин не обвързват Съда или националните съдилища при тълкуването на този регламент(25).
51. На второ място, що се отнася до различните позовавания на съдебната практика от страните, представили становища на Съда, искам преди всичко да отбележа, че точка 63 от решение от 14 юни 2016 г. Комисия/Обединено кралство (C‑308/14, EU:C:2016:436), на която се позовава нидерландското правителство в подкрепа на становището си и която е посочена в точка 25 по-горе, по-скоро потвърждава тълкуването на въпросната разпоредба в смисъл, че тя не се прилага единствено към неактивните лица. Всъщност в тази точка Съдът използва израза „именно“(26), преди да посочи тази категория лица, което показва намерението прилагането на разглежданата разпоредба да не се ограничава единствено до тази категория лица.
52. Що се отнася до посочените решения Aldewereld и Kik, доколкото те несъмнено все още дават полезни насоки за тълкуване, следва да се отбележи, че те са постановени от Съда преди влизането в сила на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 и следователно в различен правен контекст, в който в системата не е съществувала субсидиарна разпоредба. Следователно разрешенията, възприети от Съда в този различен контекст, не могат да бъдат използвани в новия контекст на Регламент № 883/2004, в който вече не е необходимо Съдът да използва тълкуването за запълване на празнотите в правната уредба.
53. На трето място, що се отнася до изложения в съдебното заседание довод на Комисията относно съществуването на йерархия между lex loci labori и lex domicilii в системата на Регламент № 883/2004, считам, че съществуването на такава йерархия на критериите само по себе си не може да обоснове ограничаване на приложното поле на разпоредба от Регламента, която не предвижда изрично такова ограничение.
54. На четвърто място, считам, че изискванията, свързани с принципа на равно третиране, на които се позовават Комисията и нидерландското правителство, не противоречат на предложеното от мен тълкуване на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004. Действително, както се установява от съображения 5, 8 и 17 от Регламента, в неговата система целта на този принцип е да се гарантира равното третиране на лицата, наети на работа в Съюза, на територията на държава членка, за които следователно е приложима разпоредбата на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004.
55. Въпреки това, в случай че заинтересованото лице не осъществява трудовата си дейност на територията на държава членка и следователно връзката на трудовата дейност с територията на Съюза е по-слаба, съвсем не е сигурно, че изискванията, свързани с принципа на равно третиране, които на свой ред са свързани с по-общата цел на Регламент № 883/2004 за улесняване на свободното движение на лица(27), са гарантирани по ефективно от използването на критерия за връзка по-скоро с мястото на установяване на работодателя, отколкото с местоживеенето на заинтересованото лице. Както подчертават гръцкото и полското правителство, случаят на моряците като този на заинтересованото лице в главното производство, чиято заетост се характеризира с голяма международна мобилност и срочни трудови договори, често краткосрочни и често сключени от разстояние, представлява ясен пример за това.
56. Накрая, на пето място, според мен тълкуването на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, което предложих в точка 48 по-горе, не противоречи на възможния риск, посочен по време на съдебното заседание, законодателството на държавата членка по местоживеене на заинтересованото лице да не предвижда разпоредби, позволяващи присъединяването му към системата за социална сигурност на тази държава членка, поради което заинтересованото лице да остане без защита.
57. В това отношение искам да отбележа, че както е видно от практиката на Съда, посочена в точка 20 и сл., единствената цел на разпоредбите от дял II от Регламент № 883/2004 е да се определи националното законодателство, което се прилага за лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, и с тях самите не се цели определяне на условията за съществуването на правото или на задължението за включване в определена схема за социална сигурност или в един или друг клон на такава схема, като тези условия трябва да се определят от законодателството на всяка държава членка(28).
58. Въпреки това Съдът също така е изяснил, че тази система от стълкновителни норми, установена от посочения дял II, е със завършен характер, вследствие на което законодателите на държавите членки са лишени от правомощието да определят свободно обхвата и условията за прилагане на националното си законодателство по отношение на лицата, които са му подчинени, и на територията, в рамките на която националните разпоредби пораждат действие(29).
59. Всъщност при определяне на условията, при които възниква правото на включване в схема за социална сигурност, държавите членки са длъжни да спазват действащите разпоредби от правото на Съюза. По-специално предвидените в Регламент № 883/2004 стълкновителни норми са наложени императивно на държавите членки, поради което те не разполагат с възможност да определят до каква степен е приложимо тяхното собствено законодателство или законодателството на друга държава членка(30).
60. От това следва, че с оглед на целта на разпоредбите на посочения по-горе дял II, която, както беше припомнено в точки 23 и 26 по-горе, по-специално е да не се допуска лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство, условията за съществуване на правото на включване в дадена схема за социална сигурност не могат да доведат до изключване от приложното поле на разглежданото законодателство на лицата, за които съгласно Регламент № 883/2004 това законодателство е приложимо(31).
4. По преюдициалния въпрос
61. На поставения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос според мен следва да се отговори с оглед на всички изложени по-горе съображения и на тълкуването на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, което предложих в точка 48 по-горе.
62. В това отношение считам, че е уместно първо да се потвърди, че трите условия, на които тази юрисдикция основава своя въпрос към Съда, са правилни(32).
63. В действителност, на първо място, няма съмнение, че г‑н SF попада в приложното поле на Регламент № 883/2004 в съответствие с член 2 от него. Всъщност той е латвийски гражданин, който живее в Латвия, и не се оспорва, че в разглеждания период към него следва да се прилага законодателството на държава членка, т.е. Латвия или Нидерландия(33).
64. На второ място, Съдът вече е констатирал, че трудовата дейност, осъществявана на борда на плавателен съд, плаващ под флага на трета държава, който се намира в международни води над континенталния шелф, прилежащ към държава членка, не следва да се приравнява на труд, полаган на територията на държава членка(34).
65. На трето място, няма съмнение също така, че трудовото правоотношение на г‑н SF е в достатъчно тясна връзка с територията на Съюза. В действителност от съдебната практика следва, че такава връзка е налице, когато гражданин на Съюза, живеещ в държава членка, е нает на работа от предприятие, установено в друга държава членка, за сметка на което той упражнява дейността си(35).
66. С оглед на изложеното по-горе искам да отбележа, че както запитващата юрисдикция, така и страните, представили становища пред Съда, са съгласни, че към случая на заинтересованото лице по делото в главното производство не е приложима никоя разпоредба от Регламент № 883/2004 освен член 11, параграф 3, буква д).
67. Всъщност, на първо място, нито една от разпоредбите, посочени в параграф 3, букви а)—г) от същия член, не е приложима за този случай, и по-специално не е приложима буква а), тъй като дейността на моряк не е осъществявана на територията на нито една държава членка.
68. На второ място, разпоредбата на член 11, параграф 4 не е приложима, тъй като тя се прилага само за работа, извършвана на плавателни съдове, плаващи под флага на държава членка, докато в настоящия случай дейността е осъществявана на плавателен съд, плаващ под флага на трета държава.
69. На трето място, към този случай не е приложима нито една от другите разпоредби от дял II от Регламент № 883/2004, които се прилагат в случаи, различни от този по делото в главното производство(36), нито пък друга разпоредба от същия регламент.
70. При тези обстоятелства с оглед на тълкуването на разпоредбата, направено в точка 48 по-горе, считам, че към случай като този на г‑н SF е приложима разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 и следователно към лице, което се намира в такова положение, се прилага законодателството на държавата по местоживеене.
V. Заключение
71. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпроса, поставен от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия), в смисъл, че:
Член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че към гражданин на държава членка, който живее в своята държава членка по произход и е работил при работодател, установен в друга държава членка, като е извършвал трудова дейност като моряк на борда на плавателен съд, плаващ под флага на трета държава, който в разглеждания период се е намирал извън територията на Съюза, за посочения период се прилага законодателството на държавата членка по местоживеене.