Language of document : ECLI:EU:F:2010:2

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (пленум)

13 януари 2010 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба за отмяна — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество — Иск за отговорност — Допустимост — Привилегии и имунитети — Снемане на съдебния имунитет — Поверителност на разследванията на OLAF — Разследвания на IDOC — Достъп до документи от медицинско естество — Достъп до служебното досие — Дисциплинарно производство — Разумен срок“

По съединени дела F‑124/05 и F‑96/06

с предмет жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, и иск, предявен на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,

от A, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство Port-Vendres (Франция), за когото първоначално се явяват адв. B. Cambier и адв. L. Cambier, avocats, впоследствие адв. B. Cambier, адв. L. Cambier и адв. R. Born, avocats, впоследствие адв. B. Cambier и адв. A. Paternostre, avocats,

жалбоподател по дело F‑124/05,

и от G, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство Port-Vendres (Франция), за когото първоначално се явяват адв. B. Cambier и адв. L. Cambier, avocats, впоследствие адв. B. Cambier, адв. L. Cambier и адв. R. Born, avocats, впоследствие адв. B. Cambier и адв. A. Paternostre, avocats,

ищец по дело F‑96/06,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н V. Joris, в качеството на представители, подпомагани от адвокат D. Waelbroeck, avocat,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (пленум),

състоящ се от: г‑н P. Mahoney (докладчик), председател, г‑н S. Gervasoni, председател на състав, г‑н H. Kreppel, г‑н H. Tagaras и г‑н S. Van Raepenbusch, съдии,

секретар: г‑жа W. Hakenberg,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 април 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, подадена в секретариата на Съда на публичната служба на 16 декември 2005 г. и заведена под № F‑124/05, жалбоподателят иска, от една страна, да се отмени по-специално решението на Комисията от 28 февруари 2005 г., с което се отхвърля неговото искане от 22 октомври 2004 г. за приключване на дисциплинарното производство, образувано срещу него с решение от 16 януари 2004 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“ или „решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство“), и от друга страна, да се осъди Комисията да му заплати обезщетение за вреди.

2        С искова молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 10 август 2006 г. по факс (оригиналът е подаден на 17 август 2006 г.) и заведена под № F‑96/06, същият жалбоподател иска да се осъди Комисията да му заплати обезщетение за вреди поради различни нарушения, които тя била допуснала.

 Правна уредба

I –  Разпоредби относно привилегиите и имунитетите

3        Член 12 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 година, приложен към Договора за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските общности (ОВ 152, 1967 г., стр. 13, наричан по-нататък „Протокол за привилегиите и имунитетите“ или „Протокол“), гласи:

„На територията на всяка държава членка, независимо от тяхното гражданство, длъжностните лица и другите служители на Общностите:

а)      се ползват с имунитет по отношение на съдебни производства във връзка с осъществените от тях действия при изпълнението на служебните им задължения, включително за казаното или написаното от тях, при спазване на разпоредбите на съответните договори, от една страна, на разпоредбите за отговорността на длъжностните лица и другите служители по отношение на Общностите, и от друга страна, на компетентността на Съда да се произнася по спорове между Общностите и техните длъжностни лица и другите служители. Те продължават да се ползват с този имунитет и след като са престанали да заемат съответната длъжност;

б)      […]“.

4        Съгласно член 18 от Протокола за привилегиите и имунитетите:

„Привилегиите, имунитетите и улесненията се предоставят на длъжностните лица и на другите служители на Общностите единствено в интерес на Общностите.

Всяка институция на Общностите се задължава да отнеме имунитета, предоставен на длъжностно лице или на друг служител, когато институцията счита, че отнемането на този имунитет не противоречи на интересите на Общностите“.

5        Член 19 от Протокола за привилегиите и имунитетите гласи:

„Институциите на Общностите, за целите на прилагането на настоящия протокол, си сътрудничат с компетентните органи на съответните държави членки“.

6        Член 23, първа алинея, първо изречение от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз припомня, че привилегиите и имунитетите, с които се ползват длъжностните лица, им се предоставят единствено в интерес на Общностите.

II –  Разпоредби относно разследванията в областта на борбата с измамите

7        Съображение 10 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129) гласи следното:

„[К]ато имат предвид, че тези разследвания трябва да бъдат осъществени в съответствие с Договора и по-специално с Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, като се отчитат разпоредбите на Правилника за работата на длъжностните лица на Европейските общности […] и при пълно спазване на човешките права и основни свободи, в частност принципа на безпристрастност, на правото на засегнатите лица да изразяват мнението си за касаещите ги факти и на принципа, че заключенията от разследванията могат да бъдат основани единствено на елементи, които имат доказателствена стойност; […]“.

8        Член 8, параграф 2 от Регламент № 1073/1999 гласи:

„Информацията, изпратена или получена в хода на вътрешните разследвания, в каквато и форма да е тя, е предмет на професионална тайна и се ползва от защитата, предвидена в разпоредбите, приложими за институциите на Европейските общности.

Такава информация не може да бъде съобщавана на други лица извън тези, работещи в рамките на институциите на Европейските общности или на държавите членки, чиито функции изискват от тях да са информирани, нито би могла да се използва за цели, различни от предотвратяване на измама, корупция или други незаконни действия“.

III –  Разпоредби относно дисциплинарните производства

9        По силата на член 88, пета алинея от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., ако срещу длъжностното лице бъде образувано наказателно производство за същите деяния като тези, които са дали основание за образуване на дисциплинарно производство, окончателното решение се взема само след като бъде постановена окончателната присъда на съда, разглеждащ делото.

10      Член 25 от приложение ІХ към Правилника възпроизвежда разпоредбите на член 88, пета алинея от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г.

11      Член 1, параграф 1 от Решение на Комисията от 28 април 2004 г. за определяне на общи изпълнителни разпоредби за провеждане на административни разследвания и на дисциплинарни производства (наричани по-нататък „ОИР относно административните разследвания и дисциплинарните производства“), който възпроизвежда в този смисъл Решение C (2002) 540 на Комисията от 19 февруари 2002 г., предвижда създаването на Служба за разследване и дисциплина (IDOC).

12      Член 2, параграфи 1 и 2 от ОИР относно административните разследвания и дисциплинарните производства предвижда:

„1. IDOC извършва административни разследвания. По смисъла на настоящите разпоредби под „административни разследвания“ се разбират всички действия на упълномощено длъжностно лице, предназначени да установяват факти и при необходимост да определят дали е налице неизпълнение на задълженията, на които са подчинени длъжностните лица на Комисията.

[…]

2. На IDOC може да се възлагат други разследвания, предназначени да проверяват определени факти, по-специално в рамките на членове 24, 73 и 90 от Правилника“.

IV –  Разпоредби относно осигуряване за рисковете „професионално заболяване“ или „злополука“

13      Съгласно член 73, параграфи 1 и 2 от Правилника:

„1. От датата на постъпване на служба длъжностното лице е осигурено за рисковете „професионално заболяване“ или „злополука“ по начина, предвиден в правилата, приети по общо съгласие на институциите на Общностите след консултации с Комитета по правилника. […]

2. Гарантираните плащания са, както следва:

a)      […]

б)      в случай на пълна трайна инвалидност:

на длъжностното лице се изплаща еднократна сума, равна на осемкратния размер на основната му годишна заплата, изчислена въз основа на заплатите, получени от длъжностното лице през последните дванадесет месеца преди злополуката;

в)      в случай на частична трайна инвалидност:

на длъжностното лице се изплаща част от сумата по буква б), изчислена въз основа на таблицата, установена в правилата по параграф 1.

[…]“.

14      На 13 декември 2005 г. институциите на Общностите приемат Общи правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица на Европейските общности, които влизат в сила на 1 януари 2006 г. (наричани по-нататък „правила относно осигуряването“ или „нови правила относно осигуряването“). Преди тази дата са приложими правилата относно осигуряването на длъжностните лица на Европейските общности за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“, последно изменени на 18 юли 1997 г. (наричани по-нататък „старите правила относно осигуряването“).

15      Член 30 от новите правила относно осигуряването предвижда следните преходни разпоредби:

„Отменят се [старите правила относно осигуряването].

Те обаче ще продължат да се прилагат за всички проекторешения, приети по член 20, параграф 1 преди 1 януари 2006 г. […]“.

16      Член 2, параграф 1 от новите правила относно осигуряването определя злополуката като всяко внезапно настъпило събитие, което е довело до поражения върху физическото или психичното здраве на осигуреното лице и причините или една от причините за което са извън организма на потърпевшия. Член 2, параграф 1 от старите правила относно осигуряването определя злополуката като всяко външно, внезапно, интензивно или неестествено събитие или фактор, който/което накърнява физическото или психичното здраве на длъжностното лице.

17      По силата на член 11, параграф 1 от новите правила относно осигуряването трайната пълна или частична инвалидност се отчита въз основа на пораженията върху физическото и психичното здраве (наричани по-нататък „ПФПЗ“), определени съобразно приложената към посочените правила европейска скала за оценка за медицински цели на пораженията върху физическото и психичното здраве.

18      Член 11, параграф 2 от новите правила относно осигуряването гласи, че в случай на трайна пълна инвалидност на осигуреното лице вследствие на злополука или професионално заболяване се отчита 100-процентово ПФПЗ и на лицето се изплаща еднократната фиксирана сума, предвидена в член 73, параграф 2, буква б) от Правилника. Съгласно член 11, параграф 3 от новите правила относно осигуряването в случай на трайна частична инвалидност на осигуреното лице вследствие на злополука или професионално заболяване, на лицето се изплаща еднократната фиксирана сума, предвидена в член 73, параграф 2, буква б) от Правилника, чийто размер се определя по европейската скала за оценка на ПФПЗ.

19      Член 15 от новите правила относно осигуряването предвижда, че длъжностното лице, претърпяло злополука, или неговите правоприемници са длъжни да съобщят за злополуката на администрацията на институцията, към която се числи осигуреното лице. В декларацията за злополуката се посочват подробно датата и часът на злополуката, причините и обстоятелствата, както и имената на свидетели и на евентуални трети страни, които носят отговорност. Към нея се прилага медицинско удостоверение, описващо естеството на травмите и вероятните последствия от злополуката. Декларацията се внася не по-късно от 10 дни работни дни след датата на злополуката. Тази разпоредба по същество възпроизвежда член 16 от старите правила относно осигуряването.

20      По силата на член 16, параграф 1, първа алинея, първо изречение от новите правила относно осигуряването длъжностното лице, което иска прилагане на посочените правила поради професионално заболяване, следва да внесе декларация в администрацията в разумен срок след началото или първото диагностициране на заболяването. Тази разпоредба възпроизвежда член 17, параграф 1, първа алинея, първо изречение от старите правила относно осигуряването.

21      По смисъла на член 16, параграф 2 от новите правила относно осигуряването администрацията извършва проверка на случая, за да събере цялата необходима информация, която ще ѝ позволи да установи естеството на заболяването, дали то е професионално и при какви обстоятелства е възникнало. Тази разпоредба възпроизвежда член 17, параграф 2, първа алинея от старите правила относно осигуряването.

22      Член 18 от новите правила относно осигуряването предвижда, че решенията за признаване на злополука като причина за застрахователно събитие, решенията за признаване на професионалното естество на заболяване, както и решенията за определяне на степента на трайна инвалидност се вземат от органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, въз основа на заключенията на посочен(и) от институциите лекар(и) и по искане на осигуреното лице, след консултация с лекарската комисия, предвидена в член 22 от тези правила. Тази разпоредба по същество възпроизвежда член 19 от старите правила относно осигуряването.

23      Член 20 от новите правила относно осигуряването предвижда следното:

„1. Преди да вземе решение по член 18, [ОН] уведомява осигуреното лице или [неговите правоприемници] за проекторешението и за заключенията на лекаря(ите), посочен(и) от институцията. Осигуреното лице или [неговите правоприемници] могат да поискат пълният медицински доклад да бъде изпратен на тях или на посочен от тях лекар.

2. В рамките на 60 дни осигуреното лице или [неговите правоприемници] могат да поискат лекарската комисия, посочена в член 22, да излезе със становище. Искането за отнасяне на въпроса до лекарската комисия трябва да съдържа името на лекаря, представляващ осигуреното лице или [неговите правоприемници], и да се придружава от доклад на този лекар, в който се уточняват медицинските въпроси, по които се оспорват заключенията на лекаря или лекарите, посочени от институцията за целите на прилагането на тези правила.

3. Ако до изтичането на този срок не е отправено искане за становище на лекарската комисия, [ОН] взема решение в съответствие с представеното проекторешение“.

24      По силата на член 21 от старите правила относно осигуряването длъжностното лице е могло да поиска пълният медицински доклад да бъде предаден на лекар по негов избор. За сметка на това за разлика от член 20 от новите правила относно осигуряването член 21 от старите правила относно осигуряването не предвижда възможността за длъжностното лице да поиска пълният медицински доклад да му бъде изпратен пряко.

25      По смисъла на член 22, параграф 1 от новите правила относно осигуряването, който по същество възпроизвежда член 23, параграф 1 от старите правила относно осигуряването, що се отнася до състава на лекарската комисия:

„1. Лекарската комисия се състои от трима лекари:

–        първият се посочва от осигуреното лице или от [неговите правоприемници],

–        вторият се посочва от [ОН],

–        третият се избира по взаимно съгласие от посочените по-горе двама лекари.

[…]“.

26      Накрая, по силата на член 19, параграф 3 от новите правила относно осигуряването:

„Решението за определяне на степента на инвалидност се взема след стабилизиране на здравословното състояние на осигуреното лице. Счита се, че здравословното състояние, възникнало вследствие на злополука или професионално заболяване, се е стабилизирало, когато то не търпи промяна или последствията намаляват много бавно и в много ограничена степен. […]

Когато след приключване на лечението все още не може да се определи окончателно степента на инвалидност, със становище на лекаря(ите), упоменат(и) в член 18, или, по целесъобразност, с доклад на лекарската комисия, посочена в член 22, се определя крайният срок за преразглеждане на случая“.

V –  Разпоредби относно обезщетенията, получавани при инвалидност

 А – Правилник

27      Съгласно член 53 от Правилника длъжностно лице, за което комисията по инвалидност установи, че намират приложение разпоредбите на член 78, автоматично бива пенсионирано в последния ден на месеца, през който ОН признае трайната му неспособност да изпълнява служебните си задължения.

28      По смисъла на член 59, параграф 4 от Правилника ОН може да сезира комисията по инвалидност с всеки случай на длъжностно лице, чийто отпуск по болест надвиши 12 месеца за всеки период от три години.

29      Член 78, първа алинея от Правилника гласи:

„[…] длъжностното лице има право на обезщетение за инвалидност в случай на пълна трайна инвалидност, която не му позволява да изпълнява служебните задължения, присъщи на длъжност от неговата функционална група“.

30      Съгласно член 78, трета алинея от Правилника обезщетенията за инвалидност са равни на 70 % от последната основна заплата на длъжностното лице.

31      Член 78, четвърта алинея от Правилника пояснява, че върху обезщетенията за инвалидност се дължат осигурителни вноски към пенсионноосигурителната схема, изчислени въз основа на техния размер.

32      По силата на член 78, пета алинея от Правилника, когато инвалидността е следствие от професионално заболяване, вноските в пенсионноосигурителната схема се заплащат изцяло от бюджета на институцията.

33      Съгласно член 13, параграф 1 от приложение VІІІ към Правилника:

„При спазване на условията на член 1, параграф 1 длъжностно лице на възраст под 65 години, което в периода, през който е пенсионно осигурено, бъде признато от Комисията по инвалидност за страдащо от трайна пълна инвалидност, която възпрепятства изпълнението на служебните задължения, съответстващи на неговата длъжност, и по тази причина се налага да прекрати служебното си правоотношение с Общностите, има право, за срока на тази пълна неработоспособност, на обезщетението за инвалидност, предвидено в член 78 от Правилника за персонала“.

 Б – Правилникът в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г.

34      Член 53 от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., е идентичен на член 53 от Правилника.

35      Член 78, първа алинея от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., гласи:

„[…] длъжностното лице има право на пенсия за инвалидност в случай на пълна трайна инвалидност, която възпрепятства изпълнението на служебните задължения, съответстващи на неговата длъжност“ [неофициален превод].

36      Съгласно член 78, втора алинея от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., когато инвалидността е следствие от професионално заболяване, пенсията за инвалидност е равна на 70 % от основната заплата на длъжностното лице.

37      Съгласно член 78, трета алинея от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., когато инвалидността е следствие от причина, различна от посочените във втора алинея от същия член, размерът на пенсията за инвалидност е равен на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която длъжностното лице би придобило право на 65-годишна възраст, ако бе останало на служба до тази възраст.

VI –  Разпоредби относно служебното досие

38      По смисъла на член 26 от Правилника:

„Служебното досие на длъжностното лице съдържа:

а)      всички документи относно неговия административен статут и всички доклади относно неговите професионални умения, ефикасност и поведение;

б)      всички бележки на самото длъжностно лице по тези документи.

Документите се завеждат, номерират и класират по пореден номер; документите по буква а) не могат да бъдат използвани или противопоставяни от институцията срещу длъжностното лице, освен ако са му били съобщени преди завеждането им.

Съобщаването на всеки документ на длъжностното лице се удостоверява с неговия подпис или при невъзможност — с препоръчано писмо, адресирано до последния адрес, съобщен от длъжностното лице.

[…]

За всяко длъжностно лице има само едно служебно досие.

Длъжностното лице има право дори и след прекратяване на служебното правоотношение да се запознава с всички документи, съдържащи се в досието му, и да прави извлечения от тях.

Служебното досие е поверително и в него могат да се правят справки само в кабинетите на администрацията или по защитена електронна връзка. Независимо от това досието се изпраща на Съда на Европейските общности, ако бъде заведено дело, отнасящо се до длъжностното лице“.

39      Член 26а от Правилника гласи следното:

„Длъжностните лица имат право да се запознават с медицинските си досиета при условия и ред, определени от институциите“.

VII –  Разпоредби относно публичния достъп до документи

40      Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) гласи:

„Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:

–        […]

–        целите на дейности по инспектиране, разследване и одит,

освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.

 Обстоятелства в основата на спора

41      Жалбоподателят е бивше длъжностно лице от степен AD 15. Той постъпва на служба в Комисията през 1979 г. и заема различни постове в тази институция.

42      От 21 декември 1995 г. до юли 1997 г. жалбоподателят е началник на кабинета на г‑жа Cresson, член на Комисията, като е приемник на г‑н Lamoureux на този пост.

43      Тъй като настоящият спор произтича от определени факти, които се случват през този период в кабинета на г‑жа Cresson, е необходимо тези факти да бъдат припомнени накратко.

I –  Контекст на „делото Cresson“

44      Г‑жа Cresson е член на Комисията от 24 януари 1995 г. до 8 септември 1999 г. Комисията е председателствана тогава от г‑н Santer. Ресорът на г‑жа Cresson включва следните области: наука, изследвания и развитие, човешки ресурси, образование, квалификация, младеж, а също така и Съвместен изследователски център (СИЦ).

45      Когато г‑жа Cresson поема своите функции, кабинетът ѝ вече е съставен. Г‑жа Cresson въпреки това пожелава да включи в своите служби един от личните си приятели, г‑н Berthelot, в качеството му на „личен съветник“. Поради своята възраст, 66 години по онова време, г‑н Berthelot не може да бъде назначен като срочно нает служител, за да работи в кабинета на член на Комисията. Г‑н Lamoureux, началник на кабинета на г‑жа Cresson, впрочем е уведомил последната, че предвид възрастта на г‑н Berthelot не вижда от своя страна никаква възможност за наемането му от Комисията. Г‑жа Cresson въпреки това иска да назначи г‑н Berthelot като личен съветник и затова се обръща към административните служби с цел да проучат условията, при които той може да бъде нает. В крайна сметка г‑н Berthelot е нает като научен сътрудник при генерална дирекция (ГД) „Изследвания“ от 1 септември 1995 г. за първоначален период от шест месеца. После този период е продължен до края на февруари 1997 г. След април 1996 г., в приложение на правило за избягване на натрупване месечното възнаграждение на г‑н Berthelot в качеството му на научен сътрудник е намалено, за да се има предвид пенсията, която той получава във Франция. Малко след прилагането на това намаление в кабинета на г‑жа Cresson са изготвени тринадесет командировъчни на името на г‑н Berthelot, отнасящи се до периода от 23 май до 21 юни 1996 г., по които той получава сума, равна приблизително на 6900 EUR. Считано от 1 септември 1996 г., г‑н Berthelot е повишен, минавайки така от II в I група на научните сътрудници. Месечното му възнаграждение, което тогава е било 4500 EUR, се увеличава с около 1000 EUR. След приключване на договора му с ГД „Изследвания“, а именно на 1 март 1997 г., на г‑н Berthelot е предложено да сключи договор като научен сътрудник към СИЦ за период от една година, изтичащ в края на февруари 1998 г.

46      Вследствие на твърдения на членове на Европейския парламент, според които г‑жа Cresson се е провинила във фаворизиране, като е наела на работа и е фаворизирала двама свои близки, различни органи провеждат редица разследвания.

47      Независим комитет от експерти, създаден на 27 януари 1999 г. под егидата на Европейския парламент и Комисията, е натоварен да изготви първоначален доклад с цел да определи в каква степен Комисията като колегиум или един или дори повече от членовете ѝ, взети поотделно, са отговорни за извършените напоследък злоупотреби, лошо управление или непотизъм, за които става дума по време на парламентарните дебати. В доклада си, представен на 15 март 1999 г., този комитет прави заключение, че по отношение на г‑н Berthelot съществува очевиден случай на фаворизиране.

48      На 16 март 1999 г. Комисията подава колективна оставка, като остава да действа до 8 септември същата година.

49      На 20 юли 1999 г. OLAF започва вътрешно разследване във връзка с условията на наемане на г‑н Berthelot като научен сътрудник в Комисията. OLAF приключва своя доклад на 23 ноември 1999 г. Докладът заключава, че „тъй като отчети и […] командировки, изготвени или обявени с подписа на г‑н René Berthelot, могат да бъдат квалифицирани като съставяне и използване на документи с невярно съдържание, налице е основание да бъде предаден [посоченият] доклад […] на компетентните съдебни органи в съответствие с разпоредбите на член 10 от Регламент № 1073/99“.

50      Докладът на OLAF е предаден на генералния директор на ГД „Персонал и администрация“ за евентуално образуване на дисциплинарни производства, както и на кралския прокурор в прокуратурата на Брюксел (Белгия). Той е причина за образуване на редица дисциплинарни производства срещу длъжностни лица и служители на Комисията, а също така и на производство за връщане на сумите, които са неоснователно изплатени на г‑н Berthelot. На този етап срещу жалбоподателя не е образувано дисциплинарно производство.

51      ГД „Персонал и администрация“, а по-късно и IDOC, след създаването ѝ с Решение C (2002) 540 на Комисията от 19 февруари 2002 г., извършват две допълнителни разследвания за г‑н Berthelot, едното за ролята на ГД „Изследвания“, а другото относно участието на СИЦ. На 22 февруари 2002 г. IDOC депозира доклад за допълнително административно разследване относно периода на работа на г‑н Berthelot като научен сътрудник в ГД „Изследвания“ и в СИЦ. Докладът на IDOC заключава, че „нишката на Ариана, която според всички събрани в хода на предписаните допълнителни разследвания доказателства и резултати изглежда се проследява в заетостта на г‑н Berthelot в Комисията, както по всичко личи, [е] необходимостта заинтересованото лице да получава възнаграждение за прякото съдействие, което г‑жа Cresson желае да получава от него в качеството му на личен съветник“.

52      На 21 януари 2003 г. колегиумът от членове на Комисията решава да отправи до г‑жа Cresson изложение на нарушенията, които тя е допуснала според Комисията, във връзка с евентуално образуване на производство на основание член 213, параграф 2 EО и член 126, параграф 2 AE.

53      На 18 март 2003 г. г‑н V., съдия-следовател в първоинстанционния съд в Брюксел, обвинява г‑жа Cresson, г‑н Berthelot и осем длъжностни лица и служители на Комисията, сред които и жалбоподателят, в съставяне на документи с невярно съдържание, използване на документи с невярно съдържание, измама или конфликт на интереси. Комисията се конституира като граждански ищец пред белгийския наказателен съд на 11 септември 2003 г.

54      С определение от 30 юни 2004 г. в закрито заседание първоинстанционният съд в Брюксел, след като изслушва становището на кралския прокурор и позовавайки се на мотивите на постановлението му от 3 февруари 2004 г., постановява, че липсва основание за внасяне на обвинителен акт в наказателния съд. Определението установява по-специално, че преписката по разследването позволява без никакво съмнение да се повдигнат обвинения относно наличието на документи с невярно съдържание и измами, но липсват каквито и да било улики, които да позволят със сигурност да се образува съдебно производство срещу някое от лицата, привлечени като обвиняеми в предварителното производство.

55      На 7 октомври 2004 г. Комисията подава искова молба, като иска от Съда да установи поведение на фаворизиране или най-малкото груба небрежност, съставляваща нарушение от страна на г‑жа Cresson на задълженията, предвидени в членове 213 EО и в 126 AE, и следователно да реши дали да лиши частично или изцяло г‑жа Cresson от право на пенсия или от други заместващи облаги.

56      С Решение от 11 юли 2006 г. по дело Комисия/Cresson (С‑432/04, Recueil, стр. I‑6387, наричано по-нататък „Решение по дело Комисия/Cresson“) Съдът установява, че г‑жа Cresson е нарушила задълженията си, произтичащи от длъжността член на Комисията, при наемането и що се отнася до условията на наемане на г‑н Berthelot. Въпреки това във връзка с искането на Комисията за лишаване на г‑жа Cresson от право на пенсия Съдът смята, че констатирането на извършените от нея нарушения на задълженията ѝ представлява само по себе си подобаваща санкция и че следователно на г‑жа Cresson не трябва да се налага санкция.

II –  Факти, засягащи жалбоподателя

57      Жалбоподателят е началник на кабинета на г‑жа Cresson от 21 декември 1995 г. до юли 1997 г. През декември 1996 г. той е назначен на поста главен съветник в ГД „Изследвания“, за който е кандидатствал. Действително желанието му е било да напусне кабинета на г‑жа Cresson поради възникнало от май 1996 г. напрежение между двамата. Всъщност обаче той напуска кабинета едва през юли 1997 г., тъй като поради липса на избран кандидат, който да го замести, оставката му е приета от г‑жа Cresson едва тогава.

58      На 15 септември 1999 г. жалбоподателят е изслушан неофициално в рамките на разследването на OLAF. На 17 ноември 1999 г. е уведомен за започване на разследване срещу него. Изслушан е официално на 19 ноември 1999 г. Докладът на OLAF от 23 ноември 1999 г. посочва, що се отнася до жалбоподателя, че с оглед на частично съвпадащите изявления на длъжностни лица вероятно в неговия кабинет е била проведена среща, при която е била обсъждана възможността за повишаване на г‑н Berthelot в група І на научните сътрудници (точка 4.2.2 от доклада на OLAF). Вследствие на доклада на OLAF срещу жалбоподателя не е образувано дисциплинарно производство.

59      На 27 декември 2000 г. белгийското франкофонско радио и телевизия (RTBF) излъчва предаването с висока гледаемост „В името на закона“, един от сюжетите в което е посветен на „делото Cresson“. В кратък откъс от предаването е посочено името на жалбоподателя и е излъчен кадър с документ, представен като протокола от неговото изслушване от OLAF.

60      С докладна записка от 7 февруари 2001 г. ГД „Персонал и администрация“ уведомява жалбоподателя за решението на Комисията да снеме имунитета му вследствие на искане в този смисъл, отправено до председателя на институцията на 18 декември 2000 г. от г‑н V., съдия-следовател в първоинстанционния съд в Брюксел.

61      Докладът на IDOC от 22 февруари 2002 г. уточнява, що се отнася до жалбоподателя, че анализът на доказателствата от разследването дава основания да се смята, че в кабинета на жалбоподателя между 21 и 29 ноември 1996 г. е била проведена среща, при която е била обсъждана възможността за повишаване на г‑н Berthelot в група І на научните сътрудници (точка 4.4 от доклада на IDOC ).

62      На 18 март 2003 г. (вж. точка 53 по-горе) срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение за участие като извършител или съизвършител, от една страна, в съставяне на документи с невярно съдържание, по-специално поради това че е изготвил или е наредил изготвянето на тринадесет командировъчни и тринадесет справки за командировъчни разходи, като е вписал или е наредил да се впишат във всеки от тях несъответстващи на истината отбелязвания, и от друга страна, в измама, във връзка с възстановяването на посочените в обвинението по-горе командировъчни разходи. Писмото на съдия-следователя, с което той уведомява жалбоподателя за повдигнатите срещу него обвинения, е получено от последния на 7 април 2003 г.

63      Вследствие на това обвинение жалбоподателят получава депресия, наложила неколкократно ползване на отпуск по болест.

64      На 25 юли 2003 г. жалбоподателят изпраща до Комисията „декларация за злополука/професионално заболяване“. Тази декларация, придружена с доклад от лекаря на жалбоподателя, не съдържа изрично твърдение за психически тормоз от страна на институцията.

65      На 31 юли 2003 г. Комисията потвърждава получаването на декларацията на жалбоподателя от 25 юли същата година и му съобщава, че ще бъде извършена проверка, която да установи естеството и причините за неговото заболяване.

66      През септември 2003 г., една седмица след като жалбоподателят отново поема своите функции след отпуск по болест, изследователската програма, за която той отговаря, била „блокирана“ по искане на ГД „Персонал и администрация“. Този инцидент предизвиква нов отпуск по болест на жалбоподателя, който продължава до началото на януари 2004 г.

67      На 16 януари 2004 г. генералният директор на ГД „Изследвания“ уведомил устно жалбоподателя, че ОН възнамерява да го отстрани от заеманата длъжност в интерес на службата на основание член 50 от Правилника. Тази информация била потвърдена на жалбоподателя на 20 януари 2004 г. от началника на кабинета на члена на Комисията, отговарящ за научните изследвания, но останала без последици. Вследствие на това съобщение е установен рецидив на депресията на жалбоподателя, довел до нов отпуск по болест от 22 януари 2004 г. до края на 2004 г.

68      С решение от 16 януари 2004 г. членът на Комисията, отговарящ за въпросите на персонала и администрацията, а следователно и за разследванията и дисциплинарните преписки, г‑н Kinnock, в качеството си на ОН образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и спира същото на основание член 88, пета алинея от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., до окончателното решение на белгийската наказателна юрисдикция. В това решение се посочва, че освен обвинението срещу него жалбоподателят се упреква, от една страна, че е изиграл активна роля в качеството си на началник на кабинета на г‑жа Cresson в считаното за незаконосъобразно повишаване на г‑н Berthelot в група І на научните сътрудници в ГД „Изследвания“, и от друга страна, за също така считаното за незаконосъобразно назначаване на същия като научен сътрудник в СИЦ.

69      Постановлението на кралския прокурор от 3 февруари 2004 г. (вж. точка 54 по-горе) съдържа по-специално следните съображения във връзка с обвинението за съставяне на документи с невярно съдържание по отношение на жалбоподателя:

„[М]акар [жалбоподателят] да е бил началник на кабинета [на г‑жа] Cresson, той не е посочен нито изрично, нито имплицитно в нито едно изявление; никакво доказателство като докладна записка или подпис не позволява да се установи неговото участие в деянията; самият той представя доказателства, свидетелстващи за невярното съдържание на командировъчните, като заявява, че вторият обвиняем (Berthelot) пристигал в Брюксел във вторник заедно с г‑жа Cresson и в нейния автомобил, и си тръгвал за Châtellerault (Франция) в четвъртък, докато тези дни точно съответстват на датите на осъществените командировки в обратна посока […]“.

70      В заключение в постановлението на кралския прокурор се посочва, че не съществува никакво доказателство срещу жалбоподателя, що се отнася до обвиненията за съставяне на документи с невярно съдържание и измама.

71      С писмо от 25 май 2004 г. началникът на отдел „Медицинска служба (Брюксел)“ в Комисията уведомява жалбоподателя, че с оглед на неговите отсъствия по болест възнамерява да поиска от ОН да бъде започната процедура за инвалидност по отношение на него и го пита дали има възражения по този въпрос.

72      С писмо от 23 юни 2004 г. жалбоподателят отговаря, че не възразява срещу започването на такава процедура, при условие че тя се основава изключително на член 78, пета алинея от Правилника, който урежда по-специално случаите, когато инвалидността е следствие от професионално заболяване.

73      На 29 юни 2004 г. началникът на отдел „Медицинска служба (Брюксел)“ отговаря на жалбоподателя, че е получил писмото му от 23 юни. Той също така му посочва, че държи да привлече вниманието му върху факта, че не е възможно да се предполагат заключенията на комисията по инвалидност, по-специално що се отнася до това дали инвалидността е причинена от професионалната дейност, но че комисията по инвалидност би трябвало да разгледа този аспект.

74      На 13 юли 2004 г. вследствие на постановеното от белгийската наказателна юрисдикция в полза на жалбоподателя и на останалите обвиняеми решение за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда (вж. точка 54 по-горе) Комисията изпраща на жалбоподателя писмо, което гласи следното:

„Както ви е известно, дисциплинарното производство, което Ви засяга, е спряно в очакване на решение на колегиума [от членове на Комисията] по случая на г‑жа Cresson.

[…]

Веднага след като [определението на белгийската наказателна юрисдикция] стане необжалваемо и бъде анализирано от [п]равната служба, всички въпроси, отнасящи се до г‑жа Cresson, ще бъдат предадени за решение на [к]олегиума [от членове на Комисията]. Веднага след това другите досиета, сред които и Вашето, ще бъдат преразгледани в зависимост от взетото решение и отново предадени на ОН“.

75      С решение от 20 юли 2004 г., което незабавно влиза в сила, ОН преназначава жалбоподателя на новосъздадения пост „главен съветник по икономическите въпроси“ към генералния директор на ГД „Изследвания“ (наричано по-нататък „решение за преназначаване“). В първа алинея това решение се позовава на прилагането на политиката за мобилност на служителите на ръководни длъжности и на интереса на службата.

76      На 14 октомври 2004 г. жалбоподателят подава пред ОН жалба, с която оспорва решението за преназначаване. ОН отхвърля тази жалба с решение от 15 март 2005 г. Жалбоподателят не обжалва по съдебен ред последното решение.

77      На 22 октомври 2004 г. жалбоподателят подава искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника за приключване на образуваното срещу него дисциплинарно производство. В подкрепа на своето искане той се позовава по-специално на постановеното от белгийската наказателна юрисдикция решение за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда.

78      На 25 октомври 2004 г. жалбоподателят изпраща до Комисията нова „декларация за злополука и/или професионално заболяване“, в която твърди, че нервната депресия, от която страда, била резултат от всички мерки, взети от Комисията срещу него, които свидетелствали за желание да му се навреди и срещу него да бъде упражнен психически тормоз.

79      Комисията по инвалидност представя заключението си на 29 октомври 2004 г. В него се посочва, че жалбоподателят страда от пълна трайна инвалидност, която не му позволява да изпълнява служебните задължения, съответстващи на неговата длъжност. В него се уточнява също, че комисията по инвалидност на този етап не се произнася по евентуалната връзка между установената инвалидност и професионалната дейност на жалбоподателя „в очакване да разполага с релевантни данни от ad hoc инстанциите“.

80      С решение на ОН от 8 ноември 2004 г., влизащо в сила на 30 ноември същата година, жалбоподателят е пенсиониран служебно на основание член 53 от Правилника и му е отпуснато обезщетение за инвалидност, определено в съответствие с член 78, трета алинея от посочения правилник.

81      На 25 ноември 2004 г. Комисията потвърждава получаването на писмото на жалбоподателя от 25 октомври същата година и му посочва, че образуваното през юли 2003 г. производство на основание член 73 от Правилника е пред приключване. Комисията също така информира жалбоподателя, че поради изказаните от него твърдения за психически тормоз искането за признаване на професионалния характер на заболяването му следва да бъде предадено на IDOC, която единствена заедно с OLAF е оправомощена да провежда административни разследвания.

82      На 24 декември 2004 г. жалбоподателят изпраща до Комисията писмо, с което иска от нея да преразгледа решението си да възложи разследване на IDOC. В подкрепа на своето искане той се позовава, от една страна, на факта, че такова разследване единствено би удължило още повече производството, което е в ход вече повече от две години, и от друга страна, на липсата на безпристрастност на тази служба. В това писмо жалбоподателят също така иска от Комисията да уточни, първо, дали срещу подобно решение може да бъде подадена жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, и второ, дали Комисията окончателно е изключила хипотезата, че той е бил жертва на трудова злополука.

83      С писмо от 4 февруари 2005 г. Комисията отговаря на жалбоподателя, че решението за предаване на неговото досие на IDOC не подлежи на обжалване, а критиките по отношение на безпристрастността на тази служба са неприемливи. Комисията също така посочва на жалбоподателя, че той не е подал декларация за злополука, тъй като в своята декларация от 25 юли 2003 г. бил посочил изрично член 17 (относно декларацията за професионално заболяване) от старите правила относно осигуряването, а не член 16 от тях (относно декларацията за злополука).

84      С решение от 28 февруари 2005 г. ОН отхвърля искането на жалбоподателя от 22 октомври 2004 г. за приключване на образуваното срещу него дисциплинарно производство. Това решение е обосновано с факта, че дисциплинарното и наказателното производство били независими едно от друго и следователно фактът, че белгийското наказателно производство е завършило с решение за липса на основания за внасяне на обвинителен акт в съда, не означавал, че дисциплинарното производство трябва да бъде приключено. Той също така посочва, че дисциплинарното производство, насочено срещу жалбоподателя, трябвало да остане спряно поради връзката, която имало с предявения на 7 октомври 2004 г. пред Съда иск срещу г‑жа Cresson. Решението, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателя трябва да продължи да бъде спряно, е обосновано по-специално по следния начин:

„[В]сяко решение по същество по Вашия случай, независимо дали се касае за евентуално приключване или евентуално продължаване на преписката, не би било неутрално по отношение на производството пред Съда срещу г‑жа Cresson и следователно би могло да се разглежда като неуместен опит за въздействие.

Независимо от факта, че [висящото пред Съда производство срещу г‑жа Cresson] не е от наказателно естество, все пак има основания да се приложи съдебната практика относно основанията за спиране на дисциплинарно производство в случай на наказателно преследване, член 25 от приложение ІХ към Правилника ([…] член 88[, пета алинея] от Правилника [в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г.]). Действително [Първоинстанционният съд] е установил във връзка с това, че целта на този член е също така „да не се поставя съответното длъжностно лице в рамките на образуваното срещу него наказателно преследване в по-неблагоприятно положение от това, което би могло да бъде неговото положение при липса на такова решение на административния орган […]“ (Решение от 19 [март] 1998 г. по дело Tzoanos/Комисия, T‑74/96, Recueil FP, стр. [I‑A‑129 и ]II‑343 […])“.

85      С писмо от 24 март 2005 г. жалбоподателят подава трета „декларация за трудова злополука/професионално заболяване“.

86      С писмо от 12 май 2005 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че неговата нова декларация, която не внася никаква промяна по същество, ще бъде просто включена в неговото досие. В това писмо освен това се посочва на жалбоподателя, че на 16 март същата година IDOC е предала на отдел „Осигуряване и професионално заболяване“ в служба „Управление и плащания по индивидуални права“ (PMO) „становище“, което позволявало да бъде приключена процедурата по разследване, образувана на основание член 17 от старите правила относно осигуряването (наричано по-нататък „становището на IDOC“).

87      С писмо от 19 май 2005 г. жалбоподателят иска това становище на IDOC да му бъде предоставено.

88      На 20 май 2005 г. жалбоподателят подава по административен ред жалба срещу решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство вследствие на неговото искане.

89      С писмо от 9 юни 2005 г. началникът на отдел „Осигуряване и професионално заболяване“ в PMO отказва да предоставено на жалбоподателя копие от становището на IDOC в рамките на разследването, започнало на основание член 17 от старите правила относно осигуряването. За да обоснове този отказ „до второ решение“, той посочва две основания. На първо място, посоченото становище представлявало подготвителен акт, с който посоченият от институцията лекар трябвало да разполага, без да съществува опасност неговото оповестяване да предопредели заключението на доклада, който му е възложено да изготви. На второ място, прилагало се предвиденото в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 изключение, което позволява на институциите да отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит.

90      На 4 юли същата година с писмо с дата 29 юни 2005 г., жалбоподателят подава до ОН искане за обезщетение за всички вреди, които бил претърпял поради различните нарушения, в които той упреква Комисията.

91      Подадената по административен ред жалба от 20 май 2005 г. е отхвърлена с решение на ОН от 26 септември 2005 г.

92      Молбата от 29 юни 2005 г. е отхвърлена с решение на ОН от 10 ноември 2005 г. На 23 януари 2006 г. жалбоподателят подава по административен ред жалба с дата 19 януари 2006 г. срещу последното решение. Тази жалба е мълчаливо отхвърлена съгласно член 90, параграф 2, втора алинея от Правилника.

93      На 16 декември 2005 г. вследствие на решението от 26 септември 2005 г. за отхвърляне на неговата подадена по административен ред жалба от 20 май 2005 г. (вж. точки 88 и 91 по-горе) жалбоподателят подава жалбата, заведена под № F‑124/05.

94      Решението по дело Комисия/Cresson е произнесено на 11 юли 2006 г.

95      На 10 август 2006 г. вследствие на мълчаливото отхвърляне на неговата подадена по административен ред жалба от 19 януари 2006 г. (вж. точка 92 по-горе) жалбоподателят подава исковата молба, заведена под № F‑96/06.

96      На 16 октомври 2006 г. заместник-председателят на Комисията г‑н Kallas уведомява жалбоподателя, че след внимателен преглед на Решение по дело Комисия/Cresson е решил да приключи дисциплинарното производство, което го засяга.

97      На 16 март 2007 г. Комисията уведомява жалбоподателя за проекторешение, с което се отказва признаване на неговото заболяване за професионално въз основа на заключенията на посочения от институцията лекар.

98      На 3 май 2007 г. жалбоподателят иска образуване на предвидената от член 22 от правилата относно осигуряването лекарска комисия.

99      На 5 декември 2007 г. лекарската комисия предава доклада си, в който признава с единодушие заболяването на жалбоподателя за професионално. Заключенията в доклада на лекарската комисия гласят следното:

„1. Вследствие на психологическия шок, преживян от него в рамките на професионалната му дейност на [7 април] 2003 г., [жалбоподателят] се е оказал в състояние на пълна временна нетрудоспособност от 10 април 2003 г. най-малко до 31 август 2003 г.

2. Впоследствие [жалбоподателят] на два пъти безуспешно се опитва да се върне за кратко на работа, от което възникват рецидиви на пълната временна нетрудоспособност, които очевидно са във връзка с първоначалния патологичен процес.

3. Към момента на приключване на тази медицинска експертиза [жалбоподателят] продължава да бъде в състояние на пълна временна нетрудоспособност и състоянието му изглежда не подлежи на стабилизиране.

4. [Жалбоподателят] трябва да бъде прегледан отново след около две години по инициатива на страната, която първа направи такова искане.

[…]“.

100    Освен това в частта „обсъждане“ от доклада на лекарската комисия се посочва по-специално следното:

„При тези обстоятелства [л]екарската [к]омисия с единодушие преценява, че психологическото състояние [на жалбоподателя] следва да се разглежда като постоянно променящо се, и следователно на настоящия етап неговото състояние не подлежи на стабилизиране.

Като се имат предвид тези различни фактори, [м]едицинската [к]омисия с единодушие намира за обосновано на [жалбоподателя] да бъде призната нетрудоспособност повече от 66 %, считано от [18 март] 2003 г.“

101    На 28 март 2008 г. началникът на отдел „Осигуряване за злополуки и професионални заболявания“ в PMO изпраща на жалбоподателя писмо, в което посочва, че с оглед на доклада на лекарската комисия от 5 декември 2007 г. може да признае, че заболяването, от което страда жалбоподателят, е професионално. Към това писмо е приложен докладът на лекарската комисия от 5 декември 2007 г.

102    На 8 април 2008 г. жалбоподателят изпраща писмо до началника на отдел „Осигуряване за злополуки и професионални заболявания“ в PMO, с което иска от него да се произнесе без забавяне по прилагането на член 73, параграф 2, буква б) от Правилника.

103    На 28 април 2008 г. началникът на отдел „Осигуряване за злополуки и професионални заболявания“ в PMO отговаря на жалбоподателя, че доколкото докладът на лекарската комисия от 5 декември 2007 г. посочва, че състоянието на последния още не „подлежи на стабилизиране“ и той следва да бъде прегледан отново в срок от около две години, на този етап за него е невъзможно да се произнесе по прилагането на член 73, параграф 2, буква б) от Правилника.

104    На 9 юни 2008 г. комисията по инвалидност отново заседава и с оглед на доклада на лекарската комисия от 5 декември 2007 г. заключава, че инвалидността на жалбоподателя се дължи на професионално заболяване.

105    С решение от 16 юни 2008 г., което отменя и заменя решението от 8 ноември 2004 г., ОН с оглед на заключенията на комисията по инвалидност от 9 юни 2008 г. отпуска на жалбоподателя обезщетение за инвалидност, определено в съответствие с разпоредбите на член 78, пета алинея от Правилника, считано от деня на признаването на инвалидност на заинтересованото лице, а именно 30 ноември 2004 г.

106    На 18 февруари 2009 г. жалбоподателят подава до Съда на публичната служба трета жалба, заведена под № F‑12/09, A/Комисия, с която иска по-специално, от една страна, отмяна на решението на Комисията от 28 април 2008 г., с което тя отказва да се произнесе по член 73, параграф 2, буква б) от Правилника, и от друга страна, поправяне на вредите, които му били причинени от съвкупност от нарушения, които той твърди, че Комисията е допуснала при провеждането на процедурата по признаване на неговото заболяване за професионално.

 Производство

I –  По дело F‑124/05 преди съединяването му с дело F‑96/06

107    С отделна молба, подадена в секретариата на Съда на публичната служба на 12 април 2006 г., Комисията прави възражение за недопустимост на жалбата съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд на Европейските общности, приложим mutatis mutandis за Съда на публичната служба по силата на член 3, параграф 4 от Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 година за създаване на Съда на публичната служба (ОВ L 333, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142) до влизане в сила на Процедурния правилник на Съда на публичната служба.

108    С молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 21 януари 2006 г. по факс (оригиналът е подаден на 24 януари 2006 г.), жалбоподателят подава становище по възражението за недопустимост.

109    С определение от 29 юни 2006 г. Съдът на публичната служба решава да се произнесе по възражението за недопустимост при произнасянето по същество на основание член 114, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

110    Вследствие на решението за приключване на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Комисията с отделна молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 18 октомври 2006 г. по факс (оригиналът е подаден на 19 октомври 2006 г.), иска да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

111    С молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 2 ноември 2006 г. по факс (оригиналът е подаден на 6 ноември 2006 г.), жалбоподателят подава становище по молбата да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество.

112    С определение от 22 ноември 2006 г. Съдът на публичната служба решава да разгледа молбата, с която Комисията иска да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, при разглеждане на спора по същество на основание член 114, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

113    Комисията предава писмената си защита на 8 януари 2007 г. по факс (оригиналът е подаден на 11 януари 2007 г.).

114    С определение от 27 март 2007 г. Съдът на публичната служба спира производството по съвместно искане на страните до приключване на процедурата, образувана по искане на жалбоподателя на основание член 73 от Правилника, или най-късно до 30 юни 2007 г. на основание член 77, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. С определения от 24 юли 2007 г. и от 26 октомври 2007 г. производството отново се спира на същото основание и по съвместно искане на страните, до приключване на процедурата, образувана по искане на жалбоподателя на основание член 73 от Правилника, или най-късно съответно до 31 октомври 2007 г. и до 1 март 2008 г.

115    В рамките на процесуално-организационните действия Съдът на публичната служба приканва страните да отговорят на няколко писмени въпроса и да представят определен брой документи. Страните изпълняват това искане на Съда на публичната служба в определения срок.

116    На 9 юли 2008 г. Съдът на публичната служба решава да препрати делото на пленума.

II –  По дело F‑96/06 преди съединяването му с дело F‑124/05

117    Комисията предава писмената си защита на 20 ноември 2006 г. по факс (оригиналът е подаден на 22 ноември 2006 г.).

118    С определение от 27 март 2007 г. Съдът на публичната служба спира производството по съвместно искане на страните до приключване на процедурата, започната от жалбоподателя на основание член 73 от Правилника, или най-късно до 30 юни 2007 г. на основание член 77, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. С определения от 24 юли 2007 г. и от 26 октомври 2007 г. производството отново се спира на същото основание и по съвместно искане на страните, до приключване на процедурата, започната от жалбоподателя на основание член 73 от Правилника, или най-късно съответно до 31 октомври 2007 г. и до 1 март 2008 г.

119    В рамките на процесуално-организационните действия Съдът на публичната служба приканва страните да отговорят на няколко писмени въпроса и да представят определен брой документи. Страните изпълняват това искане на Съда на публичната служба в определения срок.

120    На 9 юли 2008 г. Съдът на публичната служба решава да препрати делото на пленума.

III –  По съединени дела F‑124/05 и F‑96/06

121    С определение на председателя на Съда на публичната служба от 22 януари 2009 г. дело F‑124/05 и дело F‑96/06 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение съгласно член 46 от Процедурния правилник.

122    В рамките на процесуално-организационните действия Съдът на публичната служба приканва страните да отговорят на няколко писмени въпроса и да представят определен брой документи. Страните изпълняват това искане на Съда на публичната служба в определения срок.

 Искания на страните

I –  По дело F‑124/05

123    Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:

–        да отмени решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство,

–        да отмени решението на Комисията от 26 септември 2005 г., с което се отхвърля неговата подадена по административен ред жалба от 20 май 2005 г.,

–        да реши, че неговото искане от 22 октомври 2004 г. е допустимо и основателно,

–        да обяви Комисията за отговорна за извършените от нея нарушения при приемане на решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство, и на решението от 26 септември 2005 г.,

–        да осъди Комисията да заплати на него и на семейството му сумата от 3 163 602 EUR,

–        да нареди в приложение на член 17, параграф 4 от Указанията за секретаря на Първоинстанционния съд от 3 май 1994 г. неговата самоличност да не се посочва във всички публикации във връзка с настоящия спор,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

124    Комисията моли Съда на публичната служба:

–        да установи, че няма основания да се постанови решение по същество по жалбата,

–        при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като недопустима,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, да обяви жалбата за неоснователна,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона, при условията на евентуалност да се произнесе по съдебните разноски с решението, което ще бъде постановено по жалбата, заведена под № F‑96/06.

II –  По дело F‑96/06

125    Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:

–        да обяви Комисията за отговорна за извършените от нея нарушения,

–        да осъди Комисията да заплати на него и на семейството му сумата от 3 163 602 EUR,

–        да нареди в приложение на член 17, параграф 4 от Указанията за секретаря на Първоинстанционния съд от 3 май 1994 г. неговата самоличност да не се посочва във всички публикации във връзка с настоящия спор,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

126    Комисията моли Съда на публичната служба:

–        да обяви жалбата за частично недопустима или най-малкото за неоснователна,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.

 От правна страна

I –  По жалба F‑124/05

127    Най-напред следва да се разгледа искането на Комисията да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество.

 А – Доводи на страните

128    Комисията основава своята молба да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, на два довода. Първо, правният интерес на жалбоподателя да иска отмяна на решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство, бил отпаднал поради решението на ОН от 16 октомври 2006 г. за приключване на посоченото производство вследствие на Решение по дело Комисия/Cresson. Второ, исканията за обезщетение в жалба F‑124/05 по същество били идентични с направените в искова молба F‑96/06.

129    Жалбоподателят уточнява, че не оспорва факта, че жалбата е с отпаднал предмет по отношение на искането за отмяна на решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство. За сметка на това той смята, че искането му за обезщетение запазва изцяло своята релевантност. Според него, доколкото жалба F‑124/05 е подадена преди искова молба F‑96/06, Съдът на публичната служба би трябвало първо да се произнесе по жалбата, а след това да вземе предвид своето решение при произнасянето по иска.

 Б – Съображения на Съда на публичната служба

130    Искането на жалбоподателя от 22 октомври 2004 г. има за предмет приключване на дисциплинарното производство срещу него. С решение от 16 октомври 2006 г. ОН приключва посоченото производство. Следователно последното решение предоставя на жалбоподателя търсения от него резултат.

131    Освен това жалбоподателят сам признава, че исканията за отмяна са с отпаднал предмет вследствие на решението на Комисията за приключване на образуваното срещу него дисциплинарно производство. Това признание може да се разглежда като отказ на жалбоподателя от посочените искания.

132    От горното следва, че основанието за постановяване на решение по същество по исканията за отмяна е отпаднало.

133    За сметка на това исканията за обезщетение в жалбата запазват своя предмет.

134    Преди всичко следва да се установи, на първо място, че осмото оплакване в исковата молба, заведена под № F‑96/06, препраща към всички правни основания, посочени в жалбата, заведена под № F‑124/05, и на второ място, че исканията в исковата молба, заведена под № F‑96/06, са идентични на исканията за обезщетение, направени в жалбата, заведена под № F‑124/05.

135    По-нататък, важно е да се припомни, че когато дадена искова молба или жалба е идентична от гледна точка на своите части, предмет и правни основания с подадена по-рано искова молба или жалба, то в съответствие с постоянната съдебна практика (Решение на Съда от 17 май 1973 г. по дело Perinciolo/Съвет, 58/72 и 75/72, Recueil, стр. 511, точки 3—5, Решение на Съда от 19 септември 1985 г. по дело Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, Recueil, стр. 2831, точка 9 и Решение на Съда от 22 септември 1988 г. по дело Франция/Парламент, 358/85 и 51/86, Recueil, стр. 4821, точка 12, Определение на Съда на публичната служба от 19 септември 2006 г. по дело Vienne и др./Парламент, F‑22/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑101 и II‑A‑1‑377, точка 12) тя следва да бъде отхвърлена като недопустима.

136    Същевременно, независимо от факта, че жалба F‑124/05 е заведена преди искова молба F‑96/06, и като се има предвид съединяването на дело F‑124/05 и дело F‑96/06 за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение, Съдът на публичната служба намира за по-уместно в интерес на доброто правораздаване да не разглежда исканията за обезщетение на жалбоподателя в рамките на жалбата, заведена под № F‑124/05, а да ги разгледа в рамките на иска, заведен под № F‑96/06.

137    Така молбата на Комисията да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, следва да бъде уважена в нейната цялост.

II –  По иск F‑96/06

 А – По допустимостта

1.     Доводи на страните

138    В съдебното заседание Комисията твърди, че искът за обезщетение бил предявен преждевременно и следователно бил недопустим поради образуваната по искане на жалбоподателя процедура за признаване на професионалния характер на заболяването му. Комисията се основава на Решение на Първоинстанционния съд от 15 декември 1999 г. по дело Latino/Комисия (T‑300/97, Recueil FP, стр. I‑A‑259 и II‑1263, точки 94 и 95), в което е прието, че искането на длъжностно лице за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на негово професионално заболяване, е преждевременно, на основание че не е възможно на етапа на подаване на жалбата да се прецени подходящият характер на обезщетението съгласно Правилника, което заинтересованото лице може да претендира. Тя подчертава по-конкретно че съгласно доклада на лекарската комисия не било възможно да се определи степента на инвалидност на жалбоподателя поради липсата на стабилизиране на неговото здравословно състояние, и че случаят на заинтересованото лице трябвало да се преразгледа след около две години. Според Комисията било невъзможно преди да е известен резултатът от този повторен преглед, да се знае каква сума може да получи жалбоподателят по член 73, параграф 2 от Правилника. Тази информация обаче била необходима на Съда на публичната служба, за да определи дали полученото от жалбоподателя по тази разпоредба обезщетение представлява достатъчно по размер обезщетение за неговите вреди.

139    Жалбоподателят възразява, че не било необходимо лекарската комисия да определи степен на инвалидност, за да може ОН да приеме своето решение по член 73, параграф 2 от Правилника. Действително, съгласно член 11, параграф 2 от новите правила относно осигуряването в случай на пълна трайна инвалидност на осигуреното лице вследствие на злополука или професионално заболяване ПФПЗ са 100 % и на заинтересованото лице се изплаща предвидената в член 73, параграф 2, буква б) от Правилника еднократна сума. Същевременно на 29 октомври 2004 г. комисията по инвалидност била установила, че жалбоподателят страда от пълна трайна инвалидност.

140    Жалбоподателят освен това посочва, че в Решение от 10 декември 2008 г. по дело Nardone/Комисия (T‑57/99, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑83 и II‑A‑2‑505) Първоинстанционният съд е преценил, че изведеното от посоченото по-горе Решение по дело Latino/Комисия правило, съгласно което евентуалното обезщетение за вреди от служебно нарушение представлява само допълнение към предвидената в Правилника осигурителна схема и се отпуска само когато може да се установи, че получените на това основание суми са недостатъчни, не било приложимо във всички случаи. Той смята, че в неговия случай би трябвало да се приложи изведеното от посоченото по-горе Решение по дело Nardone/Комисия разрешение, доколкото необоснованото удължаване на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура продължавало положението на несигурност, в което той се намирал от години, и възпрепятствало стабилизирането на здравословното му състояние. Комисията обаче отказвала да го обезщети, докато здравословното му състояние не се стабилизира. Жалбоподателят смята, че по този начин Комисията го е затворила в „порочен кръг“, в „низходяща спирала“, на които единствено Съдът на публичната служба може да сложи край, като осъди институцията незабавно да му отпусне обезщетение.

141    На този довод Комисията отговаря, че в конкретния случай не били налице изключителните обстоятелства, довели до постановяване на посоченото по-горе Решение по дело Nardone/Комисия.

2.     Съображения на Съда на публичната служба

142    Съдът на публичната служба отбелязва в самото начало, че Комисията не е посочила в писмената си защита по дело F‑96/06, че искът бил недопустим като преждевременен, а e повдигнала този довод едва първо в писмената си защита по дело F‑124/05, като e уточнила, че този довод е валиден и по дело F‑96/06, след това в писмо от 25 февруари 2008 г. в отговор на процесуално-организационно действие, предприето от Съда на публичната служба във връзка с двете дела, и накрая в общото съдебно заседание по двете дела.

143    Същевременно фактът, че Комисията не е повдигнала това възражение за недопустимост в своята писмена защита във връзка с дело F‑96/06, не може да възпрепятства Съда на публичната служба да го разгледа, като се има предвид абсолютният характер на предпоставките за допустимост на искове или жалби, подавани по членове 90 и 91 от Правилника (Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 2008 г. по дело Белгия и Комисия/Genette, T‑90/07 P и T‑99/07 P, Сборник, стр. II‑3859, точка 87 и цитираната съдебна практика). Впрочем в конкретния случай е важно да се вземе под внимание съединяването на двете дела (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 март 1980 г. по дело Forges de Thy-Marcinelle et Monceau/Комисия, 26/79 и 86/79, Recueil, стр. 1083, точка 4) и обстоятелството, че страните са могли да разискват този въпрос в устни състезания в общото за двете дела съдебно заседание.

144    В случая не всички посочени от жалбоподателя вреди са изведени от засягане на здравето му и следователно не могат априорно да бъдат разглеждани като подлежащи на цялостно поправяне в рамките на производството по признаване на неговото заболяване за професионално. Някои от оплакванията на жалбоподателя се отнасят до положения, които могат да нанесат на длъжностно лице неимуществена вреда дори без да е настъпило професионално заболяване.

145    По-специално множеството нарушения на правото на защита, изтъкнати от жалбоподателя, може да са му нанесли неимуществена вреда, която е различна от засягане на здравето му и следователно не може да бъде поправена с предвидената в член 73 от Правилника сума.

146    Жалбоподателят също така иска по-конкретно поправяне на неимуществената вреда, която му била причинена от прекомерната продължителност на образуваното срещу него дисциплинарно производство.

147    По този въпрос следва да се установи, че дисциплинарното производство поставя всяко длъжностно лице в положение на несигурност по отношение на професионалното му бъдеще, като задължително му причинява известен стрес и известно безпокойство. Когато тази несигурност продължава прекомерно дълго, силата на причинените на длъжностното лице стрес и безпокойство нараства над степента, която може да бъде обоснована. Така прекомерната продължителност на дисциплинарно производство следва да се разглежда като предполагаща наличието на неимуществена вреда за заинтересованото лице.

148    Безспорно в подобна ситуация на тежка несигурност, продължаваща повече от разумния срок, индивидите могат да реагират по различен начин, например според евентуалната си психологическа уязвимост. Така последиците от неразумната продължителност на дисциплинарно производство може да се изразяват в психологическо страдание или в най-тежките случаи във възникване на истинска психическа болест или влошаване на вече съществуваща такава.

149    Така, когато става въпрос по-специално за неимуществената вреда, която може да бъде причинена от прекомерна продължителност на дисциплинарно производство, следва да се разграничават, от една страна, неимуществената вреда, причинена на всяко длъжностно лице или служител независимо от евентуално заболяване, и от друга страна, вредата, причинена от евентуално психическо заболяване — или влошаване на такова заболяване, — евентуално дължащо се на прекомерната продължителност на посоченото производство (вж. по аналогия Решение на Съда на публичната служба от 2 май 2007 г. по дело Giraudy/Комисия, F‑23/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑121 и II‑A‑1‑657, точки 197—202).

150    Така искане за обезщетение за поправяне на първия тип вреда е допустимо независимо от етапа на евентуална отделна процедура, образувана по искане на длъжностното лице на основание член 73 от Правилника.

151    За сметка на това съгласно съдебната практика искането на длъжностно лице за обезщетение за поправяне на имуществената и неимуществената вреда, която му е причинена от професионално заболяване, като общо правило не е допустимо преди приключване на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура.

152    Във връзка с това следва да се припомни, че въведената по силата на член 73 от Правилника схема предвижда предварително определено по размер обезщетение в случай на злополука или професионално заболяване, без да е необходимо заинтересованото лице да доказва каквото и да било нарушение от страна на институцията. Освен това от съдебната практика следва, че само ако се окаже, че предвидената в Правилника осигурителна схема не позволява подходящо обезщетение за претърпяната вреда, длъжностното лице има право да поиска допълнителна компенсация (Решение на Съда от 8 октомври 1986 г. по дело Leussink/Комисия, 169/83 и 136/84, Recueil, стр. 2801, точка 13, Решение на Съда от 9 септември 1999 г. по дело Lucaccioni/Комисия, С‑257/98 P, Recueil, стр. I‑5251, точка 22, Решение на Първоинстанционния съд от 14 май 1998 г. по дело Lucaccioni/Комисия, T‑165/95, Recueil FP, стр. I‑A‑203 и II‑627, точка 71 и Решение по дело Latino/Комисия, посочено по-горе, точка 94).

153    Следователно искането на длъжностно лице за поправяне на вредата, която то твърди, че е претърпяло поради своето професионално заболяване, подадено преди завършване на процедурата, образувана на основание член 73 от Правилника, е прието за преждевременно, доколкото не е възможно на етапа на подаване на жалбата да се прецени подходящият характер на обезщетението съгласно Правилника, което заинтересованото лице може да претендира (Решение по дело Latino/Комисия, посочено по-горе, точки 94 и 95).

154    Същевременно в неотдавнашно свое решение Първоинстанционният съд преценява, че от обстоятелството, че медицинската процедура не е приключила, не може винаги да се прави извод за преждевременност на искане за обезщетение поради твърдяно служебно нарушение от страна на институцията (вж. в този смисъл посоченото по-горе Решение по дело Nardone/Комисия, точка 56). Действително в това решение се уточнява, че макар обикновено да е по-бързо и по-леко за длъжностното лице да установи при необходимост, че има право на предварително определено по размер обезщетение на основание член 73 от Правилника, отколкото да установи наличието на необходимите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността, това невинаги е така (Решение по дело Nardone/Комисия, посочено по-горе, точка 56). Именно с оглед на процесуалната икономия — принцип, който изисква претегляне на различните фактори във всеки конкретен случай — Първоинстанционният съд в своето посочено по-горе Решение по дело Latino/Комисия подчинява допустимостта на искането за предоставяне на обезщетение по общия ред на изчерпването на правното средство за получаване на обезщетение съгласно Правилника, предвидено в член 73 от същия (Решение по дело Nardone/Комисия, посочено по-горе, точка 56).

155    Във връзка с това може да се уточни, че когато става въпрос за определяне и оценяване на вреда, произтичаща от професионално заболяване, предвидената в изпълнение на член 73 от Правилника процедура следва да се разглежда като lex specialis по отношение на общите правила за извъндоговорната отговорност (вж. в този смисъл посоченото по-горе Решение по дело Giraudy/Комисия, точки 193—196).

156    В повечето случаи определянето на причинно-следствената връзка между условията на упражняване на функциите и твърдяната вреда, както и оценяването на тази вреда изискват прибягване към медицинска експертиза, така че определянето от европейския съд на посочената причинно-следствена връзка и на посочената вреда преди завършване на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура би било безсмислено или дори невъзможно.

157    Такъв е настоящият случай, така че изведеното в посоченото по-горе Решение по дело Nardone/Комисия разрешение не би могло да бъде приложено.

158    Това разрешение е продиктувано от желание за процесуална икономия в „характерните за конкретния случай изключителни обстоятелства“ (Решение по дело Nardone/Комисия, посочено по-горе, точка 57). Действително в това дело не е била необходима медицинска експертиза за оценяване на понесената от г‑н Nardone неимуществена вреда, свързана с неговата работа в запрашена и нездравословна среда (вж. в този смисъл Решение по дело Nardone/Комисия, посочено по-горе, точки 98—123).

159    В настоящото дело обаче е наложителна медицинска експертиза за определяне на обхвата на физическата и психологическа вреда, която може да бъде приписана на условията на упражняване на професионална дейност от жалбоподателя.

160    Освен това изглежда, че образуваната по искане на жалбоподателя процедура на основание член 73 от Правилника е близо до приключване, както отбелязва Комисията в съдебното заседание. Действително, в доклада на лекарската комисия от 5 декември 2007 г. се посочва, че жалбоподателят трябва да бъде прегледан отново след около две години по инициатива на страната, която първа направи такова искане.

161    Освен това е важно да се припомни, че член 19, параграф 3, втора алинея от правилата относно осигуряването предвижда, че когато след приключване на лечението все още не може да се определи окончателно степента на инвалидност, докладът на лекарската комисия следва да посочва крайния срок, в рамките на който трябва да бъде преразгледан случаят. Тази разпоредба обаче задължително следва да се тълкува стеснително. Действително, ако лекарската комисия можеше да отлага неколкократно датата, на която да бъде преразгледан случаят, някои от осигурените лица никога не биха получили приживе предвидената в член 73 от Правилника еднократна сума. Освен това разширителното тълкуване на тази разпоредба не би зачело понятието за стабилизиране, определено в член 19, параграф 3 от правилата относно осигуряването, съгласно който здравословното състояние, възникнало вследствие на злополуката или професионалното заболяване, е стабилизирано, когато не търпи промяна или последствията намаляват много бавно и в много ограничена степен. Така понятието за стабилизиране не изключва всякаква промяна в състоянието на пациента, а предполага устойчивост или много бавна промяна.

162    От всичко изложено по-горе следва, че в конкретния случай принципът за процесуална икономия изисква завършване на специалната процедура, предвидена в изпълнение на член 73 от Правилника.

163    Поради това, без да е необходимо да се изразява становище относно критиките на жалбоподателя във връзка с провеждането на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура, включително изведените от неприлагане на член 11, параграф 2 от новите правила относно осигуряването критики, изложени в точка 139 от настоящото решение, искането на жалбоподателя относно поправянето на вредата, която е следствие от професионалното му заболяване, следва да се разглежда като преждевременно и следователно да се отхвърли като недопустимо. За сметка на това искането на жалбоподателя за обезщетение, доколкото се отнася до аспекта на неимуществената вреда, независещ от неговото заболяване, следва да се приеме за допустимо.

 Б – По съществото на спора

164    Жалбоподателят твърди, че Комисията била извършила множество нарушения, свидетелстващи за психически тормоз спрямо него. Тези различни нарушения били причина за възникването и последователните рецидиви на депресията, от която той страда и която била причина за неговото инвалидизиране. По този начин той бил понесъл имуществена вреда, изразяваща се в разликата между възнаграждението му на длъжностно лице и обезщетението му за инвалидност, както и особено тежка неимуществена вреда.

165    В самото начало следва да се отбележи, че в своята искова молба жалбоподателят иска назначаване на експерт със задача да оцени понесените от него имуществена и неимуществена вреда. В съдебното заседание жалбоподателят не подновява това искане и представя актуализирана оценка на своята вреда, в която се посочва вреда в размер на 3 163 602 EUR. Това следва да се разглежда като отказ на жалбоподателя от искането му за назначаване на експерт.

166    Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на искане за обезщетение, предявено от длъжностно лице, отговорността на Общността предполага кумулативно наличие на съвкупност от условия, свързани с неправомерността на поведението, в което се упреква институцията, и наличието на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между поведението и твърдяната вреда (Решение на Съда от 21 февруари 2008 г. по дело Комисия/Girardot, С‑348/06 P, Сборник, стр. I‑833, точка 52 и цитираната съдебна практика, Решение на Първоинстанционния съд от 6 май 2009 г. по дело M/EMEA, T‑12/08 P, Сборник СПС, стр. I‑B‑1‑31 и II‑B‑1‑159, точка 98).

167    Следва на първо място да се разгледа дали Комисията е извършила нарушение, което да ангажира нейната отговорност.

 1. По нарушенията, в които се упреква Комисията

168    Жалбоподателят излага осем оплаквания в подкрепа на своя иск за отговорност. По същество той изтъква:

–        привличането му по „делото Berthelot“, за което твърди, че е необосновано (първо оплакване),

–        различни неправомерни бездействия и нарушения на правото на защита, които опорочили административните разследвания (второ оплакване),

–        нарушение на принципа за поверителност на разследванията на OLAF (трето оплакване),

–        незаконосъобразност на снемането на съдебния му имунитет (четвърто оплакване),

–        незаконосъобразност на решението за преназначаването му (пето оплакване),

–        различни незаконосъобразности, опорочаващи процедурата по признаване на неговото заболяване за професионално (шесто оплакване),

–        незаконосъобразност на становището на комисията по инвалидност от 29 октомври 2004 г. (седмо оплакване),

–        незаконосъобразност на образуването и продължаването на дисциплинарно производство срещу него (осмо оплакване).

 а) По първото оплакване, изведено от привличането на жалбоподателя по „дело Berthelot“, за което твърди, че е неоснователно

 Доводи на страните

169    С първото си оплакване жалбоподателят изтъква привличането му по „дело Berthelot“, за което твърди, че е напълно необосновано. Като при липса на всякакви доказателства за това го разглежда като основен подбудител по „дело Berthelot“, „[к]ато изказва срещу [него] такива тежки обвинения без каквито и да било основания, като не разкрива на белгийските съдебни органи съображения от основна важност[, които той е изказал], като поддържа тези обвинения през толкова дълъг период, без да предприема повече никакви разследвания за тяхната проверка и дори като образува срещу [него] дисциплинарно производство“, Комисията не изпълнила задълженията си за полагане на грижа и за съдействие, нарушила принципа на добрата администрация, не отговорила на оправданите правни очаквания на заинтересованото лице и нарушила съображение 10 от Регламент № 1073/1999, което посочва, че заключенията от разследванията на OLAF могат да бъдат основани единствено на елементи, които имат доказателствена стойност.

170    В своето решение от 10 ноември 2005 г., с което отхвърля искането на жалбоподателя, ОН преценява, че посочените в това първо оплакване доводи на жалбоподателя трябва да се преценят в дисциплинарното производство по същество.

171    В отговор на този довод жалбоподателят уточнява в своята искова молба, че настоящото оплакване е с по-широк обхват от осмото оплакване в исковата молба, което се отнасяло до нарушенията, допуснати при провеждане на дисциплинарното производство.

 Съображения на Съда на публичната служба

172    Доколкото повдигнатите в настоящото оплакване доводи са в тясна връзка с осмото оплакване, с което жалбоподателят критикува решението за образуване на дисциплинарно производство срещу него, тези доводи ще бъдат разгледани в рамките на посоченото оплакване.

173    Доколкото настоящото оплакване може да се схваща като насочено срещу това, че разследванията на OLAF и на IDOC са засягали жалбоподателя, следва да се уточни, че институцията разполага с широко право на преценка по отношение на образуване и провеждане на административни разследвания, при условие че съществува разумно подозрение за извършено дисциплинарно нарушение.

174    В конкретния случай жалбоподателят е бил началник на кабинета на г‑жа Cresson, член на Комисията, към момента на незаконосъобразното повишаване на г‑н Berthelot и незаконосъобразното му назначаване в СИЦ. Освен това свидетелските показания на някои длъжностни лица и служители посочват жалбоподателя. По-специално г‑жа T., асистент в СИЦ, твърди, че е изпратила на жалбоподателя по негово изрично искане докладна записка за възможността за повишаване на г‑н Berthelot и неговото евентуално назначаване като научен сътрудник в СИЦ.

175    Следователно е законосъобразно OLAF и IDOC в хода на своите разследвания да разгледат дали жалбоподателят в качеството си на началник на кабинет е участвал в установените нарушения и ако това е така, в какво се е изразявало това участие.

176    Като се има предвид, че в контекста на дело „Berthelot“ е имало обстоятелства, които могат да породят разумно подозрение по отношение на жалбоподателя, оплакването, доколкото засяга започването и провеждането на разследвания срещу заинтересованото лице, следва да се отхвърли.

 б) По второто оплакване, изведено от неправомерни бездействия и нарушения на правото на защита, които били опорочили административните разследвания

 Доводи на страните

177    Второто оплакване се подразделя на две части. В първата част жалбоподателят изтъква различни неправомерни бездействия и нарушения на правото на защита, които били опорочили провеждането на административните разследвания. Във втората част той критикува липсата на безпристрастност на органите, провеждали административните разследвания.

178    В първата част от оплакването жалбоподателят представя следните доводи.

179    На първо място, жалбоподателят бил „изтикан на преден план“, докато други лица, участвали в повишаването на г‑н Berthelot и назначаването му в СИЦ, не били разследвани.

180    На второ място, някои от предложенията за доказателства, които жалбоподателят бил направил, не предизвикали никакъв интерес от страна на натоварените с провеждането на разследването органи. Първо, OLAF отказала да приеме служебния бележник, който жалбоподателят искал да ѝ предаде. Второ, Комисията, OLAF и IDOC не предприели проверка на отговора на г‑н L., директор на дирекция „Персонал и администрация“ в ГД „Изследвания“, на въпроса защо влизането на три длъжностни лица в сградата Breydel в Брюксел за участие в среща, за която се твърди, че се е провела през ноември 1996 г., не е било отразено в ad hoc регистъра. Трето, разследващите изобщо не разпитали г‑жа M., отговаряща за секретариата на началника на кабинета по времето на спорните факти. Четвърто, не били взети предвид противоречията и вариациите между различните свидетелски показания.

181    На трето място, правото на защита на жалбоподателя било нарушено с разрешението, което било дадено на журналистически екип от RTBF да влезе в помещенията на OLAF и да снима поверителни документи, които са насочени пряко срещу него, за да ги излъчи по време на предаването с висока гледаемост „В името на закона“ на 27 декември 2000 г.

182    На четвърто място, докладна записка от 18 март 2002 г., съдържаща бележки на жалбоподателя, не била приложена към доклада от допълнителното административно разследване от 22 февруари 2002 г.

183    Във втората част от оплакването жалбоподателят изтъква по-специално отношението на лицето, отговарящо за провеждане на разследването, г‑жа D., която, първо, пропуснала да включи доклада от изслушване на заинтересованото лице в докладна записка от 27 март 2001 г., второ, в писмо до г‑жа Cresson от 23 ноември 2001 г. представила неблагоприятни за него факти като установени, и трето, пропуснала да включи неговата докладна записка от 18 март 2002 г. в доклада от допълнителното административно разследване от 22 февруари 2002 г.

184    Комисията припомня, на първо място, че принципът за равно третиране на длъжностните лица не може да се тълкува в смисъл, че длъжностно лице, санкционирано за неизпълнение на изискванията на Правилника, има основания, за да избегне наложената му мярка, да се позове на обстоятелството, че друго длъжностно лице, неизпълнило посочените изисквания, не е било санкционирано. Този принцип се налагал a fortiori в конкретния случай, тъй като жалбоподателят не бил санкциониран.

185    На второ място, Комисията оспорва твърдението на жалбоподателя, че фактическите обстоятелства, които той бил посочил, не били взети предвид. Всъщност докладите от разследванията изразявали хипотези, а не съдържали категорични твърдения и в тях били посочени всички разминавания в изявленията на различните разпитани длъжностни лица.

186    На трето място, Комисията изтъква, че докладната записка на жалбоподателя от 18 март 2002 г. възпроизвеждала основно твърденията, съдържащи се в неговата декларация от 12 септември 2001 г., приложена към доклада от разследването на IDOC. Поради това не се наложило проектодокладът, представен на жалбоподателя за коментари, да се изменя с оглед на тази докладна записка, тъй като данните, които тя съдържала, вече били отчетени при съставянето на посочения доклад.

187    Що се отнася до втората част от оплакването, Комисията отговаря, че в докладната записка от 23 ноември 2001 г., адресирана до г‑жа Cresson, г‑жа D. не вземала страна, а само преразказвала свидетелски показания. Следователно в тази докладна записка нямало никаква липса на безпристрастност. Що се отнася до докладната записка на жалбоподателя от 18 март 2002 г., Комисията препраща към своите доводи, представени във връзка с първата част от оплакването.

 Съображения на Съда на публичната служба

188    Що се отнася, на първо място, до довода, съгласно който други лица, участвали в повишаването на г‑н Berthelot и неговото назначаване в СИЦ, не били разследвани, важно е да се припомни, че институцията разполага с широко право на преценка, що се отнася до образуването и провеждането на административни разследвания, при условие че съществува разумно подозрение за извършено дисциплинарно нарушение (вж. точка 173 по-горе).

189    Като се има предвид, от една страна, това широко право на преценка, и от друга страна, наличието на данни, които могат да породят разумно подозрение по отношение на жалбоподателя (вж. точка 176 по-горе), неговият довод, че някои длъжностни лица не били обект на административни разследвания, не позволява да се приемат за установени посочените в първата част от оплакването неправомерни бездействия или нарушения на правото на защита.

190    Що се отнася, на второ място, до доводите на жалбоподателя, че някои от предложенията за доказателства, които направил, не били взети предвид от отговарящите за разследването органи, той не е доказал, че посочените органи са пропуснали да включат в досието и да разгледат представени от него доказателства.

191    Що се отнася, на трето място, до довода на жалбоподателя, че докладната записка от 18 март 2002 г. не била включена в доклада от допълнителното административно разследване на IDOC, следва да се отбележи, че тази докладна записка не сочи никакви нови факти по отношение на свидетелските показания на заинтересованото лице, приложени към посочения доклад. Освен това правото на длъжностното лице да изрази становището си по факти, които го засягат, не предполага задължение за разследващите да изменят заключенията в доклада си според направените от изслушаното длъжностно лице искания.

192    Накрая, на четвърто място, доводите на жалбоподателя, изведени от липсата на безпристрастност на органите, натоварени с разследванията, следва да се отхвърлят. Първо, фактът, че лицето, отговарящо за провеждане на разследването, г‑жа D., не е приложило протокола от изслушването на жалбоподателя към своята докладна записка от 27 март 2001 г., не позволява да се установи такава липса на безпристрастност, доколкото посоченият протокол е приложен към окончателния доклад на IDOC. Второ, както с основание изтъква Комисията, погрешно е да се твърди, че в писмото си от 23 ноември 2001 г. до г‑жа Cresson г‑жа D. представила неблагоприятни за жалбоподателя факти като установени: всъщност в това писмо г‑жа D. само искала разяснения от бившия член на Комисията, по-специално относно свидетелските показания на г‑жа T., асистент в СИЦ. Трето, що се отнася до довода, съгласно който докладната записка от 18 март 2002 г. не била включена в доклада от допълнителното административно разследване на IDOC, по-горе беше уточнено, че правото на длъжностното лице да изрази становището си по факти, които го засягат, не предполага задължение за разследващите да изменят заключенията в доклада си според направените от изслушаното длъжностно лице искания.

193    Доводът относно твърдяното разрешение, което Комисията била дала на журналистически екип от RTBF да снима поверителен документ, засягащ жалбоподателя, ще бъде разгледан в рамките на третото оплакване, изведено от нарушение на принципа на поверителност на разследванията на OLAF, в което са посочени същите факти.

194    Поради това, като се изключи този последен довод, който Съдът на публичната служба ще прецени при разглеждането на третото оплакване, нарушенията на правото на защита, които изтъква жалбоподателят във второто оплакване, са неоснователни.

 в) По третото оплакване, изведено от нарушение на принципа за поверителност на разследванията на OLAF

 Доводи на страните

195    Третото оплакване е изведено от нарушение на принципа за поверителност на разследванията на OLAF. Жалбоподателят твърди, че OLAF и/или Комисията дали разрешение на RTBF през 2000 г. да влезе в помещенията на OLAF, да се запознае там със строго поверителни документи, които го засягат, и да снима някои от тях. Така класифицираният като „поверителен“ протокол от неговото изслушване от OLAF бил разпространен по време на телевизионното предаване с висока гледаемост „В името на закона“ от 27 декември 2000 г., с което срещу жалбоподателя били отправени публично обвинения.

196    Освен това Комисията нарушила своето задължение за съдействие по отношение на жалбоподателя, тъй като не поела никаква инициатива за откриване на отговорните за разпространяването на този документ лица и за възстановяване на доброто име на жалбоподателя.

197    Комисията оспорва допустимостта на това оплакване с довода, че то било повдигнато от жалбоподателя в неговата подадена по административен ред жалба от 14 октомври 2004 г. срещу решението за преназначаване. Тя изтъква, че на 15 март 2005 г. ОН е приел решение за отхвърляне на тази жалба, срещу което жалбоподателят не е подал жалба в предвидения в член 91 от Правилника срок.

198    При условията на евентуалност Комисията смята това оплакване за неоснователно и отрича да е давала разрешение на RTBF да се запознае с документи, засягащи жалбоподателя.

199    Комисията уточнява, първо, че в рамките на целта от обществен интерес за информиране на обществеността и на своята собствена стратегия за комуникация OLAF предоставя на аудиовизуалните медии общи кадри на своите помещения под формата на база със снимки и видеоматериали и позволява на посочените медии да заснемат общи кадри в нейните помещения, без достъп до чувствителни документи или чувствителни места.

200    Комисията изтъква, второ, че протоколът от изслушването на жалбоподателя от OLAF е предаден на белгийските съдебни органи и доколкото негови получатели са били външни за Комисията органи, не можело да се заключи, че тя е предоставила достъп до този документ на журналистите от RTBF.

201    Така Комисията оспорва наличието на каквато и да била връзка между общите кадри от помещенията на OLAF и кадъра с въпросния поверителен документ. Тя съжалява за изтичането на информация, но оспорва своята отговорност за това и подчертава, че тежестта на доказване се носи от жалбоподателя.

202    Що се отнася до твърдяното нарушение на нейното задължение за съдействие, тя изтъква, че жалбоподателят не я е сезирал с искане по член 24 от Правилника.

 Съображения на Съда на публичната служба

–       По допустимостта на оплакването

203    Действително разпространяването на поверителни документи в рамките на телевизионното предаване от 27 декември 2000 г. е посочено в жалбата от 14 октомври 2004 г., подадена от жалбоподателя по административен ред и отхвърлена с решение на ОН, което жалбоподателят не е обжалвал на основание член 91 от Правилника. В тази жалба жалбоподателят споменава с едно изречение разпространяването на твърдяно поверителни документи, които го засягат, по време на предаването „В името на закона“, за да илюстрира „множеството мерки за тормоз“, на които бил жертва във връзка с „дело Cresson“, една от които била мярката за неговото преназначаване.

204    Тази жалба обаче има за единствен предмет искане за оттегляне на решението за преназначаване. Тя няма за предмет искане за обезщетяване на заинтересованото лице поради нарушения, за които то твърди, че са допуснати от Комисията.

205    Длъжностно лице обаче може да се позове на едно и също правно основание, един и същ довод или един и същ факт в подкрепа на няколко подадени по административен ред жалби с различен от правна гледна точка предмет (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 19 септември 2008 г. по дело Chassagne/Комисия, T‑253/06 P, Сборник СПС, стр. I‑B‑1‑43 и II‑B‑1‑295, точка 149).

206    Следователно направеното от Комисията възражение за недопустимост следва да се отхвърли.

–       По основателността на оплакването

207    Преценката на основателността на това оплакване изисква предварително кратко резюме на спорния откъс от предаването „В името на закона“.

208    В кратък откъс от предаването е посочено името на жалбоподателя и е излъчен кадър с документ, представен в коментара към кадрите на предаването като протокола от изслушването на жалбоподателя от OLAF.

209    Името на жалбоподателя е посочено в контекста на интервю с г‑н H., ръководител на дружество H. Последният разказва, че се явил в кабинета на г‑жа Cresson, без да е бил поканен на среща, за да поиска кабинетът да поеме наема на заемания от г‑н Berthelot апартамент, който дотогава е бил плащан от дружество H. Той обяснява, че тогава с изненада разбрал, че титулярят на поста началник на кабинета е сменен и новият началник на кабинета, а именно жалбоподателят, му посочил вратата не особено любезно, като го попитал що за шега е това. Следват няколко кадъра с помещенията на OLAF, после кратък кадър с документ, който е нечетлив на екрана, представен от журналиста като протокола от изслушването на жалбоподателя от OLAF и коментиран от същия журналист по следния начин:

„В доклад от разследване на OLAF е включено изслушването [на жалбоподателя]. Той потвърждава, че г‑н Berthelot е идвал един или два пъти заедно с г‑н H. в секретариата на г‑жа Cresson“.

210    После предаването преминава към друг аспект на делото.

211    Така по време на спорното предаване се споменават кратко и бегло името на жалбоподателя и извлечение от протокола от неговото изслушване от OLAF, без срещу заинтересованото лице да са отправени лични обвинения.

212    Макар да не са отправени обвинения лично срещу жалбоподателя, за съжаление по време на въпросното предаване е излъчен кадър с документ, представен в коментара към кадрите от предаването като протокола от неговото изслушване от OLAF.

213    Съгласно съдебната практика в рамките на иск за обезщетение ищецът трябва да докаже, че условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз са изпълнени. Съществува все пак смекчаване на тази норма, когато вредоносен факт е могъл да бъде предизвикан от множество различни причини и когато ответната институция, макар да е била в състояние най-лесно да представи доказателства в това отношение, не е привела никакво доказателство, което да установи на коя от тези причини се дължи този факт, така че последиците от неяснотата, която остава, трябва да бъдат понесени от нея (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2008 г. по дело Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, Сборник, стр. II‑1585, точки 182 и 183).

214    В случая обаче не може да се смята, че Комисията е била в състояние най-лесно да представи доказателства, които да установят причината за настъпилото изтичане на информация. Следователно тя не трябва да понесе последиците от неяснотата относно причините за това изтичане.

215    Действително, Комисията с основание твърди, че тя и OLAF не са били единствените органи, разполагащи с протокола от изслушването на жалбоподателя от OLAF, тъй като този протокол е бил предаден на белгийските национални органи с оглед на евентуалното започване на съдебно преследване.

216    Освен това Комисията уточнява, че в рамките на целта от обществен интерес за информиране на обществеността и на своята собствена стратегия за комуникация OLAF предоставя на аудиовизуалните медии общи кадри на своите помещения под формата на база със снимки и видеоматериали и позволява на посочените медии да заснемат общи кадри в нейните помещения. Така не може да се установи никаква връзка между кадрите с помещения на OLAF и кадъра с документа, представен по време на предаването като протокола от изслушването на жалбоподателя.

217    Освен това, що се отнася до оплакването, че Комисията нарушила своето задължение за съдействие, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил искане за съдействие на основание член 24 от Правилника. Нещо повече, след като не са били налице изключителни обстоятелства, Комисията не е била задължена да окаже спонтанно съдействие на жалбоподателя. Действително само такива обстоятелства могат да задължат институцията да окаже определено съдействие не по предварително искане от страна на заинтересованото лице, а по своя собствена инициатива (Решение на Съда от 12 юни 1986 г. по дело Sommerlatte/Комисия, 229/84, Recueil, стp. 1805, точка 20, Определение на Съда на публичната служба от 31 май 2006 г. по дело Frankin и др./Комисия, F‑91/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑25 и II‑A‑1‑83, точки 23 и 24).

218    Следователно оплакването, изведено от нарушение от страна на институцията на нейното задължение за съдействие, следва да се отхвърли.

219    От всичко изложено по-горе следва, че третото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

 г) По четвъртото оплакване, изведено от незаконосъобразното снемане на съдебния имунитет на жалбоподателя

 Доводи на страните

220    Жалбоподателят изтъква в това оплакване незаконосъобразността на решението за снемане на съдебния му имунитет, за което бил уведомен на 7 февруари 2001 г.

221    Жалбоподателят твърди, че решението за снемане на имунитета на длъжностно лице представлявало тежка мярка и следователно той трябвало да бъде изслушан преди приемането му, както това било станало в случая с г‑н W., генерален директор на ГД „Индустрия“.

222    Освен това жалбоподателят подчертава, че решението за снемане на неговия съдебен имунитет, изпратено до белгийския съдия-следовател, не му било връчено и по този начин той не бил в състояние да определи дали то е било достатъчно мотивирано.

223    Накрая, жалбоподателят смята, че решението за снемане на неговия съдебен имунитет било дискриминиращо по отношение на него и представлявало злоупотреба с власт, доколкото имунитетът на други лица бил запазен, въпреки че са свързани с „дело Berthelot“.

224    Комисията отговаря, че институциите имали задължението да сътрудничат с наказателното правосъдие и в случая нямало никакъв интерес на Общностите, който да обоснове отказ за снемане на съдебния имунитет на жалбоподателя.

225    Комисията смята, че длъжностното лице не трябвало да бъде изслушвано преди решение за снемане на неговия съдебен имунитет, доколкото то се ползвало от право на защита в рамките на наказателното производство, което можело да бъде образувано срещу него вследствие на тази мярка. Тя поддържа, че дори и твърдението на жалбоподателя относно предварителното изслушване на генералния директор на ГД „Индустрия“ да е вярно, този случай не било създал прецедент, който да задължава институцията да изслушва системно длъжностните лица, преди да изпълнява отправени от наказателни органи искания за снемане на имунитета. В това отношение институцията разполагала с право на преценка.

 Съображения на Съда на публичната служба

226    Съгласно постоянната съдебна практика длъжностно лице, което не е обжалвало в предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове решение на ОН с неблагоприятни за него последици, не може да се позове на твърдяната незаконосъобразност на това решение в рамките на иск за обезщетение (Решение на Съда от 7 октомври 1987 г. по дело Schina/Комисия, 401/85, Recueil, стр. 3911, точка 9, Решение на Първоинстанционния съд от 27 юни 1991 г. по дело Valverde Mordt/Съд, T‑156/89, Recueil, стр. II‑407, точка 144).

227    Тъй като жалбоподателят не е обжалвал в предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове акта, с който се снема неговият съдебен имунитет и за който той е бил уведомен с писмо на ГД „Персонал и администрация“ от 7 февруари 2001 г., следва да се разгледа естеството на посочения акт, за да се определи дали той представлява акт с неблагоприятни последици или действия или бездействия, които не представляват решение.

228    Този въпрос трябва да бъде служебно разгледан от Съда на публичната служба, доколкото е свързан със спазването на досъдебната процедура и на сроковете за обжалване.

229    Актове с неблагоприятни за длъжностното лице последици са мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на лицето, като изменят съществено неговото правно положение (Решение на Съда от 14 февруари 1989 г. по дело Bossi/Комисия, 346/87, Recueil, стр. 303, точка 23).

230    Прието е, че макар признатите с Протокола привилегии и имунитети на Европейските общности да имат единствено функционален характер и да целят да се избегне създаването на пречки за функционирането и независимостта на Общностите, това не променя факта, че те са изрично предоставени на длъжностните лица и другите служители на институциите на Общностите. Обстоятелството, че привилегиите и имунитетите са предвидени в обществен интерес на Общността, обосновава предоставянето на институциите на право да снемат имунитета, ако това е необходимо, но не означава, че тези привилегии и имунитети са предоставени на Общността, а не пряко на нейните длъжностни лица и другите служители. Следователно Протоколът създава субективно право в полза на посочените лица (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 15 октомври 2008 г. по дело Mote/Парламент, T‑345/05, все още непубликувано в Сборника, стр. II‑2849, точки 27 и 28).

231    Предвиденият в член 12 от Протокола относно привилегиите и имунитетите съдебен имунитет защитава длъжностните лица и служителите от преследвания на органите на държавите членки за техни действия при изпълнението на служебните им задължения. Така решение за снемане на имунитета на длъжностно лице или служител води до промяна в правното положение на същия поради простия факт на премахването на тази защита, като възстановява неговия статут на лице, за което се прилагат общите правила, установени от правото на държавите членки, и с това го излага, без да е необходимо да се прилагат други правила с опосредяващ характер, на установени от тези общи правила мерки, по-конкретно на задържане и съдебно преследване (вж. по аналогия Решение по дело Mote/Парламент, посочено по-горе, точка 34).

232    Предоставеното на националните власти право да преценят след снемането на имунитета дали да възобновят или да прекратят наказателното преследване срещу длъжностно лице или служител е без значение за прякото засягане на правното положение на последния, тъй като последиците на решението за снемане на имунитета се свеждат до премахване на защитата, от която той се е ползвал в качеството си на длъжностно лице или служител, което не предполага никакви допълнителни мерки за изпълнение (вж. по аналогия Решение по дело Mote/Парламент, посочено по-горе, точка 35).

233    От гореизложеното следва, че решението, с което Комисията снема съдебния имунитет на жалбоподателя, представлява акт с неблагоприятни за него последици.

234    Същевременно, тъй като жалбоподателят не е обжалвал решението за снемане на неговия съдебен имунитет в предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове, вече не е допустимо да се позовава на незаконосъобразността на това решение в рамките на иск за обезщетение.

235    Следователно четвъртото оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо.

 д) По петото оплакване, изведено от незаконосъобразност на решението за преназначаване на жалбоподателя

 Доводи на страните

236    Според жалбоподателя решението за преназначаване не било достатъчно мотивирано, било взето в нарушение на интереса на службата и представлявало прикрита дисциплинарна санкция.

237    Комисията оспорва допустимостта на това оплакване. Действително, решението за преназначаване било обжалвано по административен ред с жалба от 14 октомври 2004 г., отхвърлена с решение на ОН от 15 март 2005 г. Жалбоподателят обаче не бил обжалвал посоченото решение по съдебен ред в предвидения в член 91 от Правилника срок.

238    Комисията твърди при условията на евентуалност, че решението за преназначаване било основано на интереса на службата, и припомня широкото право на преценка, с което разполагат институциите във връзка с организацията на техните служби.

 Съображения на Съда на публичната служба

239    Както беше припомнено в рамките на четвъртото оплакване, длъжностно лице, което не е обжалвало в предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове решение на ОН с неблагоприятни за него последици, не може да се позове на твърдяната незаконосъобразност на това решение в рамките на иск за обезщетение.

240    В случая жалбоподателят е подал на 19 октомври 2004 г по административен ред жалба с дата 14 октомври 2004 г. на основание член 90 от Правилника срещу решението за преназначаването му, но не е подал по съдебен ред жалба на основание член 91 от Правилника вследствие на решението на ОН от 15 март 2005 г. за отхвърляне на неговата подадена по административен ред жалба.

241    От това следва, че жалбоподателят не може да се позове на твърдяната незаконосъобразност на решението за преназначаване в рамките на настоящия иск за обезщетение.

242    Следователно петото оплакване следва да се отхвърли като недопустимо.

 е) По шестото оплакване, изведено от нарушения, които опорочили образуваната на основание член 73 от Правилника процедура

243    Това оплакване се подразделя на две части. Първата част е насочена срещу решението, изключващо хипотезата жалбоподателят да е могъл да бъде жертва на трудова злополука, а втората — срещу решението да се възложи допълнително разследване на IDOC.

244    Освен това в писмата си до Съда на публичната служба, а след това и в съдебното заседание, жалбоподателят изтъква различни нарушения, които опорочили образуваната на основание член 73 от Правилника процедура. Той изтъква по-специално „порочния кръг“ и „низходящата спирала“, в които го затворила Комисията: действително, от една страна, необоснованото удължаване на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура запазило положението на несигурност, в което той се намирал от години, и възпрепятствало стабилизирането на здравословното му състояние, и от друга страна, Комисията отказала да го обезщети, докато здравословното му състояние не се стабилизира.

245    Важно е да се припомни, че макар член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, приложим mutatis mutandis, да забранява в хода на производството да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, правно основание, което допълва по-рано изложено правно основание, трябва да се приеме за допустимо (Решение на Съда от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП, С‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точка 38).

246    В случая представените от жалбоподателя допълнителни критики не почиват на фактически и правни обстоятелства, установени в хода на производството, и доколкото са повдигнати единствено в контекста на въпроса за недопустимост поради преждевременност на искане за обезщетение за вреда, свързана с професионално заболяване, не могат да се разглеждат като допълващи двете части на шестото оплакване или на други формулирани по-рано оплаквания.

247    Освен това на 18 февруари 2009 г. жалбоподателят подава до Съда на публичната служба трета жалба, заведена под № F‑12/09, с която иска по-специално отмяна на решението на Комисията от 28 април 2008 г., с което тя отказва да се произнесе по прилагането на член 73, параграф 2, буква б) от Правилника, и поправяне на вредата, която му била причинена от съвкупност от нарушения, в които той обвинява Комисията, при водене на процедурата по признаване на неговото заболяване за професионално, измежду които необоснованото удължаване на посочената процедура.

248    Следователно посочените критики трябва да се отхвърлят като недопустими в настоящото производство, вследствие на което Съдът на публичната служба трябва да разгледа само двете части от оплакването, изложени в исковата молба.

 По първата част от оплакването, изведена от изключване на хипотезата за трудова злополука, за което се твърди,че е необосновано

–       Доводи на страните

249    Жалбоподателят изтъква, че още в първата си декларация с дата 25 юли 2003 г. и после системно в хода на цялата процедура е твърдял, че страда от професионално заболяване и/или е претърпял трудова злополука. Комисията обаче не разгледала дали той е бил жертва на трудова злополука.

250    Комисията отговаря, че с оглед на обстоятелствата по конкретния случай и на самите декларации на жалбоподателя тя с основание е започнала процедура за признаване на професионално заболяване, а не на злополука.

–       Съображения на Съда на публичната служба

251    Член 2 от старите правила относно осигуряването, приложими по времето на подаването на декларациите на жалбоподателя, определя злополуката като всяко външно, внезапно, интензивно или неестествено събитие или фактор, който/което накърнява физическото или психичното здраве на длъжностното лице.

252    Член 16 от старите правила относно осигуряването предвижда, че длъжностно лице, претърпяло злополука, или неговите правоприемници са длъжни да съобщят за злополуката на администрацията на институцията, към която се числи осигуреното лице. В декларацията за злополука се посочват подробно датата и часът на злополуката, причините и обстоятелствата на злополуката и имената на свидетелите и на евентуално отговорните трети лица. Към нея се прилага медицинско удостоверение, описващо естеството на травмите и вероятните последствия от злополуката. Декларацията следва да се подаде в срок от десет работни дни след датата на злополуката.

253    По силата на член 17, параграф 1, първа алинея, първо изречение от старите правила относно осигуряването длъжностното лице, което иска прилагане на посочените правила поради професионално заболяване, следва да подаде декларация до администрацията в разумен срок след началото или първото диагностициране на заболяването.

254    На 25 юли 2003 г. жалбоподателят изпраща до Комисията писмо, с което декларира, че страда от сериозен депресивен епизод, и чийто предмет е формулиран по следния начин: „декларация за злополука/професионално заболяване (член 17 от [старите правила относно осигуряването])“.

255    На 25 октомври 2004 г. жалбоподателят изпраща до Комисията нова декларация, съгласно която страдал от сериозно депресивно състояние вследствие на психическия тормоз, на който бил жертва. Предметът на това писмо е формулиран по следния начин: „[…] Признаване на здравословното ми състояние за професионално заболяване и/или трудова злополука — Последици за прилагането на предвидените в членове 73 и 78 от Правилника процедури […]“.

256    Следва да се установи, че макар и да посочва едновременно понятията за злополука и за професионално заболяване, декларацията на жалбоподателя от 25 юли 2003 г. изрично се позовава на член 17 от старите правила относно осигуряването, който се отнася до процедурата, приложима при признаване на заболяване за професионално, а не на член 16 от посочените правила, който се отнася до признаването на дадено събитие за злополука. Съдържанието на тази декларация се отнася до депресията, от която страда той, с други думи, до заболяване.

257    Също така, макар и да посочва в предмета си едновременно понятията за злополука и за професионално заболяване, декларацията на жалбоподателя от 25 октомври 2004 г. отново се позовава на депресията, от която той страда.

258    Следователно, като се имат предвид самите декларации на жалбоподателя, Комисията с основание е счела, че те не са насочени към признаване на дадено събитие за злополука, а към признаване на заболяването, от което той страда, за професионално, и вследствие на това е започнала процедура за признаване на посоченото заболяване за професионално.

259    Следователно първата част от оплакването следва да се отхвърли като неоснователна.

 По втората част от оплакването, изведена от нарушения при провеждане на процедурата пред IDOC

–       По твърдяната незаконосъобразност на сезирането на IDOC

260    Жалбоподателят твърди, че решението за сезиране на IDOC било незаконосъобразно, независимо дали е прието на основание член 2, параграф 1 от ОИР относно административните разследвания и дисциплинарните производства или на основание параграф 2 от посочения член. Що се отнася до първата хипотеза, жалбоподателят смята, че разследване, предназначено да определи дали е налице неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Комисията, не било от никаква полза за определяне от медицинска гледна точка дали заболяването, от което той страда, е професионално. Що се отнася до втората хипотеза, той изтъква, че твърдените от него факти в подкрепа на това, че е бил жертва на психически тормоз, били неоспорими и не се нуждаели от никакво допълнително разследване.

261    Комисията припомня, че решението за сезиране на IDOC е взето на основание член 2, параграф 2 от ОИР относно административните разследвания и дисциплинарните производства вследствие на твърденията за психически тормоз, изказани от жалбоподателя в неговото писмо от 25 октомври 2004 г. Действително, в рамките на образуваната на основание член 73 от Правилника процедура за признаване на заболяването на жалбоподателя за професионално било необходимо да се провери дали не е имало противоправно поведение от страна на институцията.

262    Следва да се припомни, че по силата на член 2, параграф 2 от ОИР относно административните разследвания и дисциплинарните производства на IDOC може да се възлагат разследвания, по-специално в рамките на член 73 от Правилника.

263    Съдебната практика уточнява, че предметът на административно разследване, провеждано по член 73 от Правилника, е да събере по обективен начин всички доказателства, които позволяват да се установи дали заболяването е професионално, както и обстоятелствата, които са го причинили. В случай че условията на труд на съответното длъжностно лице са от най-голямо значение при определяне дали заболяването, от което то страда, е професионално, разследването трябва да включва обективно и подробно проучване както на условията на труд на заинтересованото лице, така и на заболяването му като такова (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 3 март 2004 г. по дело Vainker/Парламент, T‑48/01, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑197, точка 129).

264    В случая обаче, първо, на 31 юли 2003 г. вследствие на подадената от заинтересованото лице декларация на 25 юли същата година е образувана процедура на основание член 73 от Правилника за признаване на нервната депресия, от която страда жалбоподателят, за причинена от професионална дейност, и второ, на 25 октомври 2004 г. жалбоподателят изпраща до Комисията нова декларация, в която твърди, че нервната депресия, от която страда, била причинена от психическия тормоз, на който той бил жертва.

265    Следователно институцията е имала основание да възложи изчерпателно разследване относно заболяването, от което страда жалбоподателят, както и относно неговите условия на труд.

266    Ето защо Комисията с основание възлага на IDOC вследствие на писмото на жалбоподателя от 25 октомври 2004 г. административно разследване във връзка с условията, в които жалбоподателят е упражнявал своите функции, чиято цел е да определи дали същият действително е бил жертва на психически тормоз.

267    Следователно доводът на жалбоподателя следва да се отхвърли като неоснователен.

–       По твърдяната липса на безпристрастност на IDOC

268    Жалбоподателят изтъква, че IDOC не била безпристрастна и независима, за да извършва административно разследване, доколкото някои от работещите в нея лица имали поведение, което той възприел като психически тормоз.

269    Комисията отговаря, че твърденията на жалбоподателя не позволявали да бъдат ясно определени събитията и отговорните лица.

270    Съдът на публичната служба смята, че оплакването, изведено от липсата на безпристрастност на IDOC, следва да се отхвърли като неоснователно поради липсата на достатъчно точни указания от страна на жалбоподателя относно лицата, които не били спазили изискването за безпристрастност на тази служба. Във връзка с това следва да се отбележи, че фактът, че IDOC е изготвила доклад, с чиито заключения жалбоподателят не е съгласен, сам по себе си не е достатъчен, за да се установи липса на безпристрастност на тази служба.

–       По отказа да бъде предоставено на жалбоподателя становището на IDOC

271    Жалбоподателят критикува факта, че ОН се позовава на становището на IDOC от 16 март 2005 г., като същевременно с писмо от 9 юни 2005 г. отказва да му предостави това становище.

272    Комисията отговаря, че отказът да бъде предоставено на жалбоподателя становището на IDOC бил обоснован с две съображения. На първо място, посоченото становище представлявало подготвителен акт в рамките на процедурата, определена от правилата относно осигуряването, с който посоченият от институцията лекар трябвало да разполага, без да съществува опасност неговото оповестяване да може да предопредели заключението на медицинския доклад. На второ място, предвиденото в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 изключение позволявало на институциите да отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит.

273    В самото начало Съдът на публичната служба отбелязва във всеки случай, че ако доводът, изведен от отказа за предоставяне на становището на IDOC от 16 март 2005 г., се разглежда като поставящ под въпрос законосъобразността на приетото на 9 юни 2005 г. от началника на отдел „Осигуряване и професионално заболяване“ в PMO решение за отказ за предоставяне на жалбоподателя на посоченото становище, което представлява акт с неблагоприятни последици за лицето, той следва да се отхвърли като недопустим. Действително, както беше припомнено в рамките на четвъртото оплакване, длъжностно лице, което не е обжалвало в предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове решение, което има неблагоприятни последици за него, не може да се позове на твърдяната незаконосъобразност на това решение в рамките на иск за обезщетение.

274    В случая обаче жалбоподателят критикува факта, че Комисията упорито е считала, че може да му отказва достъп до този документ, докато същевременно се е позовавала на същия срещу него. Следователно този довод трябва да се анализира като оспорващ законосъобразността на поведение на администрацията. От това следва, че той е допустим в подкрепа на исканията за обезщетение.

275    Член 26 от Правилника предвижда за всяко длъжностно лице да се съставя служебно досие, което съдържа всички документи относно неговия административен статут и всички доклади относно неговите професионални умения, ефикасност и поведение, както и всички бележки на самото длъжностно лице по тези документи. Документите не могат да бъдат използвани или противопоставяни от институцията срещу длъжностното лице, освен ако са му били съобщени преди завеждането им. Съгласно съдебната практика целта на тези разпоредби е да гарантират правото на защита на длъжностното лице (вж. Решение на Съда от 28 юни 1972 г. по дело Brasseur/Парламент, 88/71, Recueil, стр. 499, точка 11, Решение от 7 октомври 1987 г. по дело Strack/Комисия, 140/86, Recueil, стр. 3939, точка 7 и Решение от 1 октомври 1991 г. по дело Vidrányi/Комисия, С‑283/90 P, Recueil, стр. I‑4339, точки 20 и 21).

276    Що се отнася до достъпа до документи от медицинско естество в рамките на процедура за признаване на заболяване за професионално, правилата относно осигуряването въвеждат специална процедура, предвиждаща предаване на пълния медицински доклад, на който е основано решението, което ОН възнамерява да вземе, на избрания от длъжностното лице лекар, ако последното е поискало това, след уведомяване за предвиденото в член 21 от правилата относно осигуряването проекторешение, както и прибягване до лекарска комисия, в която влиза и посоченият от длъжностното лице лекар (вж. Решение по дело Strack/Комисия, посочено по-горе, точка 9 и Решение по дело Vidrányi/Комисия, посочено по-горе, точка 22.

277    Действително, зачитането на правата на длъжностното лице изисква да му бъде призната възможност за достъп до документи от медицинско естество (вж. Решение по дело Strack/Комисия, посочено по-горе, точка 10). Тази призната на длъжностното лице възможност обаче трябва да се съчетава с изискванията на лекарската тайна, според които всеки лекар преценява възможността да предостави на лицата, които лекува или преглежда, сведения относно естеството на заболяванията, от които те евентуално страдат (Решение по дело Strack/Комисия, посочено по-горе, точка 11 и цитираната съдебна практика). Като предвиждат непряк достъп до документи от медицинско естество чрез намесата на доверен лекар, посочен от длъжностното лице, правилата относно осигуряването съчетават правата на длъжностното лице с изискванията на лекарската тайна (Решение по дело Strack/Комисия, посочено по-горе, точка 12, Решение по дело Vainker/Парламент, посочено по-горе, точка 137).

278    В съдебната практика се уточнява, че зачитането на правата на длъжностното лице изисква да му се признае възможност за достъп не само до документите от медицинско естество, но и до документите, с които се установяват фактите, на които се основава решението, което ще бъде прието по силата на член 73 от Правилника (вж. Решение по дело Strack/Комисия, посочено по-горе, точка 10). Така за медицински следва да се признаят и документите, съдържащи фактическите констатации във връзка с произшествие, настъпило по време на работа, на които може да се основе процедура за признаване на наличието на трудова злополука или на професионално заболяване по смисъла на правилата относно осигуряването (Решение по дело Strack/Комисия, посочено по-горе, точка 13, Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 1990 г. по дело Vidrányi/Комисия, T‑154/89, Recueil, стр. II‑445, точка 33 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Vainker/Парламент, посочено по-горе, точка 136).

279    В този контекст Първоинстанционният съд подчертава, че е необходимо пълният медицински доклад, който длъжностното лице може да поиска да бъде предаден на лекар по негов избор и който трябва да бъде предаден на членовете на предвидената в правилата относно осигуряването лекарска комисия, да включва и евентуалния доклад от административно разследване. Така длъжностното лице може, ако е подало искане в този смисъл, да изрази становище по съдържащите се в доклада от разследването констатации чрез доверен лекар и да прецени дали е уместно да поиска становището на лекарската комисия (Решение на Първоинстанционния съд по дело Vidrányi/Комисия, посочено по-горе, точки 34 и 35).

280    Освен това медицинският характер на някои документи не изключва възможността те евентуално да се отнасят и до административното положение на длъжностното лице. В такъв случай тези документи трябва да присъстват в служебното досие на заинтересованото лице (вж. Решение по дело Strack/Комисия, посочено по-горе, точка 13, Решение на Първоинстанционния съд по дело Vidrányi/Комисия, посочено по-горе, точка 36).

281    Така, от една страна, досието, на което посоченият от институцията лекар или лекарската комисия основават преценката си за професионалния характер на дадено заболяване, е от медицинско естество и следователно запознаването с него могат да се извърши единствено непряко, чрез посочен от длъжностното лице лекар, и от друга страна, данните от административно естество, които може да се съдържат в това досие и да се отразят върху административното положение на длъжностното лице, трябва да се съдържат и в служебното досие, където в съответствие с член 26 от Правилника длъжностното лице може да се запознае пряко с тях (вж. Решение на Съда по дело Vidrányi/Комисия, посочено по-горе, точка 24).

282    Така за всички документи, предоставени на посочения от институцията лекар или на лекарската комисия, се прилага режимът, предвиден в правилата относно осигуряването. Включването в служебното досие на длъжностното лице на някои от тези документи, както и възможността за последното да се запознае с тях, следователно се налагат само ако тези документи се използват за преценка или изменение на административното положение на длъжностното лице от администрацията, към която спада то (вж. Решение на Съда по дело Vidrányi/Комисия, посочено по-горе, точка 25).

283    В случая трябва да се установи, че когато жалбоподателят с писмо от 19 май 2005 г. прави искане да му бъде предоставено становището на IDOC, Комисията още не го е уведомила за проекторешение по искането му за признаване на професионално заболяване. Действително такова уведомление е изпратено на жалбоподателя едва на 16 март 2007 г. Следователно преди тази дата становището на IDOC е могло да се разглежда като подготвителен акт с оглед на правилата относно осигуряването.

284    Същевременно обаче в своето решение от 10 ноември 2005 г. за отхвърляне на искането на жалбоподателя за обезщетение ОН се позовава на становището на IDOC в подкрепа на своята аргументация, насочена към отхвърляне на посоченото искане.

285    Действително в решението си от 10 ноември 2005 г. ОН посочва, че „[н]а 16 март 2005 г. IDOC освен това заключава, че никое от обстоятелствата, посочени от [жалбоподателя] в подкрепа на тези твърдения, не притежава обективно характер на нежелано поведение, какъвто той им приписва и който представлява една от основните характеристики на психическия тормоз, определен в член 12а от Правилника“, и че „взетите по отношение на него решения са взети в интереса на институциите и при стриктно спазване на правилата“.

286    Доколкото ОН се позовава на становището на IDOC в рамките на приемането на акт с неблагоприятни последици за жалбоподателя, може да се смята, че това становище представлява документ, който има отношение към административния статут на заинтересованото лице по смисъла на член 26 от Правилника.

287    Поради това жалбоподателят е трябвало да получи достъп до становището на IDOC на основание член 26 от Правилника (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Strack/Комисия, посочено по-горе, точка 13, Решение на Съда по дело Vidrányi/Комисия, посочено по-горе, точки 24 и 25, и Решение на Първоинстанционния съд по дело Vidrányi/Комисия, посочено по-горе, точка 36).

288    Следователно Комисията е нарушила член 26 от Правилника, като е отказала да предостави на жалбоподателя становището на IDOC, което се е отнасяло до административния статут на заинтересованото лице, както свидетелства решението на Комисията от 10 ноември 2005 г.

289    Този извод не може да се обори от посочените от Комисията доводи, съгласно които, на първо място, становището на IDOC представлявало подготвителен акт в рамките на медицинската процедура, и на второ място, трябвало да се приложи предвиденото в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 изключение, което позволявало на институциите да отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит.

290    Действително, що се отнася до първия довод, посочен от Комисията, доколкото тя е избрала да използва становището на IDOC извън рамките на медицинската процедура, за приемане на решение, засягащо административното положение на жалбоподателя, тя не би могла да се позовава на подготвителния характер на посоченото становище в рамките на медицинската процедура.

291    Що се отнася до довода, изведен от засягане на защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, от самото заглавие на Регламент № 1049/2001 следва, че приложното му поле засяга публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

292    Правата на длъжностно лице или служител, който иска да му бъде съобщен документ, засягащ неговото административно положение, все пак не са същите като на член на обществеността, който евентуално иска достъп до документите на дадена институция.

293    Действително, правата на длъжностните лица и служителите в тази област произтичат от специалните разпоредби на член 26 от Правилника, които налагат особени задължения на институциите с цел да гарантират правото на защита на заинтересованото лице, както това се подчертава в съдебната практика. Следователно длъжностните лица се ползват от специално предоставено на тях право на основание член 26 от Правилника.

294    Освен това искането на длъжностното лице може евентуално да попадне в приложното поле на специални разпоредби в областта на публичната служба, свързани с достъпа до конкретни видове документи, като например документи от медицинско естество.

295    От изложеното по-горе следва, че предвиденото в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 изключение, на което се позовава Комисията, не е пречка за прилагането на разпоредбите на член 26 от Правилника. Следователно това изключение не дава на Комисията право да откаже да предостави на жалбоподателя становището на IDOC.

296    Следователно Комисията е допуснала служебно нарушение, като не е предоставила на жалбоподателя достъп до становището на IDOC, което засяга административния му статут.

 ж) По седмото оплакване, изведено от незаконосъобразност на становището на комисията по инвалидност от 29 октомври 2004 г.

 Доводи на страните

297    С това оплакване жалбоподателят оспорва законосъобразността на становището на комисията по инвалидност от 29 октомври 2004 г. Той смята, че комисията по инвалидност е трябвало да се произнесе по евентуалната връзка между установената от нея негова инвалидност и условията на упражняване на професионалната му дейност.

298    Според жалбоподателя Комисията нарушила член 78 от Правилника, като подчинила разглеждането на посочената в този член процедура на предварителното изчерпване на предвидената в член 73 от Правилника процедура. Жалбоподателят подчертава, че в своето писмо от 23 юни 2004 г. бил поискал да бъде установено съгласно член 78, пета алинея от Правилника, че неговата инвалидност произтича от изпълнението на служебните му задължения. В подкрепа на своите доводи жалбоподателят се позовава на Решение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 1992 г. по дело Plug/Комисия (T‑165/89, Recueil, стр. II‑367).

299    Комисията изтъква, че комисията по инвалидност упражнявала своите правомощия така, че когато се произнася по връзката между инвалидността на длъжностно лице и неговата професионална дейност, да разполага с резултатите от проведеното на основание член 73 от Правилника разследване. Следователно работата на комисията по инвалидност била организирана на два етапа. През първия етап комисията по инвалидност само се произнасяла по инвалидността на заинтересованото лице. След това тя спирала работата си, докато не ѝ бъдат предадени сведения от проведеното на основание член 73 от Правилника разследване. През втория етап тя отново се събирала и се произнасяла по връзката между обстоятелствата на професионалната дейност на длъжностното лице и неговата инвалидност. Комисията изтъква, че Първоинстанционният съд бил утвърдил подобно развитие на процедурата в посоченото по-горе Решение по дело Lucaccioni/Комисия.

300    Комисията подчертава, че такава организация на процедурата не била лишила жалбоподателя от предвиденото в член 78, трета алинея от Правилника обезщетение за инвалидност в очакване на резултата от процедурата на основание член 73 от Правилника. Единственият въпрос, който останал нерешен, засягал предвидените в член 78, пета алинея от Правилника обезщетения, и по-специално поемането от институцията на вноските в пенсионноосигурителната схема. В писмените си становища Комисията подчертава, че ако инвалидността на жалбоподателя бъде призната за причинена от професионална дейност, той ще може да се ползва от член 78, пета алинея от Правилника с обратно действие, считано от датата на решението за признаване на неговата инвалидност. Вследствие на решението от 28 март 2008 г., в което се признава, че заболяването на жалбоподателя е професионално, Комисията предоставя на Съда на публичната служба в рамките на процесуално-организационните действия решението от 16 юни 2008 г., с което се отменя и заменя решението от 8 ноември 2004 г. и с което ОН с оглед на заключенията на комисията по инвалидност от 9 юни 2008 г. отпуска на жалбоподателя обезщетение за инвалидност, определено в съответствие с разпоредбите на член 78, пета алинея от Правилника, считано от деня на признаването на инвалидност на заинтересованото лице, а именно 30 ноември 2004 г.

 Съображения на Съда на публичната служба

301    Както беше припомнено в рамките на четвъртото оплакване, длъжностно лице, което не е обжалвало в предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове решение на ОН с неблагоприятни за него последици, не може да се позове на твърдяната незаконосъобразност на това решение в рамките на иск за обезщетение.

302    Така, доколкото жалбоподателят не е подал по административен ред жалба срещу решението на ОН от 8 ноември 2004 г., с което е пенсиониран и му е отпуснато обезщетение за инвалидност, определено в съответствие с разпоредбите на член 78, трета алинея от Правилника, а не в съответствие с пета алинея от посочената разпоредба, той не би могъл да се позовава на незаконосъобразност на това решение в рамките на настоящия иск за обезщетение.

303    С настоящото правно основание жалбоподателят обаче не оспорва законосъобразността на решението на ОН от 8 ноември 2004 г., а само критикува издаденото на 29 октомври 2004 г. становище на комисията по инвалидност за това, че то не се било произнесло по евентуалната връзка между установената у него инвалидност и професионалната му дейност, като се има предвид вече започнатото разследване на основание член 73 от Правилника.

304    Така следва да се разгледа дали с настоящото оплакване, изведено от незаконосъобразност на становището на комисията по инвалидност, жалбоподателят не се опитва да заобиколи недопустимостта на оплакване, което би било изведено от незаконосъобразност на решението на ОН от 8 ноември 2004 г. при липса на подадени по административен и по съдебен ред жалби срещу последното решение.

305    Такъв въпрос, който е свързан със спазването на досъдебната процедура и на сроковете за обжалване, трябва да бъде повдигнат служебно от съда.

306    Съгласно съдебната практика становището на комисията по инвалидност трябва да се разглежда като подготвителен акт, който е част от процедурата по пенсиониране (Решение на Първоинстанционния съд от 3 юни 1997 г. по дело H/Комисия, T‑196/95, Recueil FP, стр. I‑A‑133 и II‑403, точка 48, Определение на Първоинстанционния съд от 15 ноември 2006 г. по дело Jiménez Martínez/Комисия, T‑115/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑269 и II‑A‑2‑1409, точки 29 и 30).

307    Макар и да не може да се изключи възможността подготвителен акт да причини вреда на длъжностното лице независимо от окончателното решение, което този акт подготвя, следва да се установи, че в конкретния случай жалбоподателят не твърди, че становището на комисията по инвалидност му е причинило вреда, отделна от тази, която би могла да му бъде причинена от взетото въз основа на становището решение, а именно решението на ОН от 8 ноември 2004 г.

308    Действително жалбоподателят изтъква, че становището на комисията по инвалидност било незаконосъобразно, доколкото тя не се била произнесла по причините за неговата инвалидност в очакване на данните от започнатото на основание член 73 от Правилника разследване.

309    Същевременно именно решението на ОН от 8 ноември 2004 г., като пенсионира жалбоподателя и му отпуска обезщетение за инвалидност, определено на основание член 78, трета алинея от Правилника, а не на основание член 78, пета алинея от Правилника, е могло евентуално да причини вреда на жалбоподателя.

310    Тъй като оплакването, изведено от незаконосъобразност на становището на комисията по инвалидност, е насочено срещу подготвителен акт, а жалбоподателят не е обяснил с какво този акт му е причинил вреда, отделна от тази, която би могла да му бъде причинена от окончателното решение, като същевременно във всички случаи той не е поискал отмяна на решението от 8 ноември 2004 г. и не е предявил иск за обезщетение в предвидените за оспорване на последиците от това решение срокове, посоченото оплакване следва да се отхвърли като недопустимо.

 з) По осмото оплакване, изведено от незаконосъобразност на образуването и продължаването на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя

 Предварителни бележки

311    С това оплакване жалбоподателят критикува обстоятелството, че срещу него е образувано и продължавано дисциплинарно преследване, при положение че според него така и не са установени фактите, на които то да се основава. Това оплакване препраща към всички правни основания, посочени в рамките на жалба F‑124/05.

312    Съгласно съдебната практика, когато в исковата молба или жалбата си ищецът или жалбоподателят препраща към искова молба или жалба, която е подал по друго дело, не води до включване в първата на правните основания, повдигнати във втората (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 5 декември 2006 г. по дело Angelidis/Парламент, T‑424/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑323 и II‑A‑2‑1649, точка 42).

313    Следователно в самото начало следва да се разгледа дали оплакването, доколкото се състои в препращане към всички изложени в жалба F‑124/05 правни основания, е допустимо с оглед на изискванията, поставени от разпоредбите на член 21 от Статута на Съда и член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, приложим mutatis mutandis за Съда на публичната служба към момента на подаване на жалбата.

314    Целта на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд е да позволи на съда да се произнесе с оглед на правни основания, формулирани с достатъчна точност.

315    Тази разпоредба обаче не трябва да се тълкува по начин, който би довел до налагане на прекомерен формализъм на страните, който само би утежнил съдебното производство (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 11 юни 2009 г. по дело Othman/Съвет и Комисия, T‑318/01, Сборник, стp. II‑1627, точка 57).

316    В особените обстоятелства по конкретния случай препращането, извършено от жалбоподателя, има за цел, като се има предвид свързаността на дела F‑124/05 и F‑96/06, да му спести повтарянето в заведената под номер F‑96/06 искова молба на доводи на около тридесет страници, които вече присъстват в заведената под номер F‑124/05 жалба, както и още веднъж да представи приложения от неколкостотин страници, които придружават последната.

317    Освен това дела F‑124/05 и F‑96/06 са съединени с Определение на председателя на Съда на публичната служба от 22 януари 2009 г.

318    При тези обстоятелства фактът, че осмото оплакване се състои в препращане към съвкупността от всички правни основания, изложени в жалба F‑124/05, не може да доведе до недопустимост на посоченото оплакване.

319    По-нататък в настоящото решение ще бъдат разгледани последователно шестте правни основания от жалба F‑124/05, като всяко от тях ще се разглежда като част от осмото оплакване от настоящата искова молба. Частите на правните основания от жалба F‑124/05 ще бъдат разгледани като подчасти на частите от осмото оплакване от настоящата искова молба.

320    Освен това първото правно основание от жалба F‑124/05, изведено от отказа на ОН да предприеме действия съобразно с последиците на постановеното от белгийската наказателна юрисдикция решение за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда въпреки връзката, която била установена от самия ОН между наказателното производство и дисциплинарното производство, и второто правно основание от тази жалба, изведено от засягане на силата на пресъдено нещо на посоченото решение за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда, следва да бъдат разгледани заедно, доколкото и двете са свързани с последиците от решението на белгийската наказателна юрисдикция за дисциплинарното производство.

 По първата и втората част от правното основание, изведени от незачитане на последиците на постановеното от белгийската юрисдикция решение за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда

–       Доводи на страните

321    Жалбоподателят твърди, че дисциплинарното производство срещу него било образувано изключително поради образуваното от белгийските органи наказателно производство. Това следвало от взетото на 16 януари 2004 г. решение на ОН за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, което обвързвало недвусмислено дисциплинарното с наказателното производство. Фактите, обосноваващи наказателното обвинение, и тези, които обосновавали дисциплинарното производство, били идентични, и само тяхната квалификация — наказателна или дисциплинарна — се различавала. Освен това съвпадението между двете производства не оставяло никакво съмнение относно тясната връзка между тях. Ето защо дисциплинарното производство трябвало да бъде приключено, за да бъдат предприети действия съобразно с последиците на постановеното от белгийската наказателна юрисдикция окончателно решение за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда, което обявило, че фактите, обосноваващи обвинението, не са установени. Друго решение би означавало незачитане на силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение и на суверенитета на държавите членки.

322    Комисията отговаря, че аргументацията на жалбоподателя не се подкрепяла от фактите, доколкото решението за образуване на дисциплинарно производство изрично уточнявало, че освен на обвинението, твърденията за извършени от заинтересованото лице нарушения се опирали на доклада относно допълнителните административни разследвания на IDOC от 22 февруари 2002 г. Тя изтъква, че белгийската наказателна юрисдикция била компетентна да се произнесе единствено по обвиненията с оглед на белгийския наказателен кодекс и че при дисциплинарното квалифициране на фактите ОН не бил обвързан от квалифицирането, извършено от наказателния съд на основание на други разпоредби. Във всички случаи оплакванията, изведени от нарушение на принципа, съгласно който дисциплинарното производство изчаква наказателното, и от засягане на силата на пресъдено нещо били неотносими в случая, при липса на окончателно дисциплинарно решение.

–       Съображения на Съда на публичната служба

323    Както уточнява съдебната практика на Първоинстанционния съд, член 88, пета алинея от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., понастоящем член 25 от приложение ІХ към Правилника, има двойна причина за своето съществуване. От една страна, този текст отговаря на загрижеността да не се засяга положението на длъжностно лице, обвинено в рамките на наказателното производство, образувано срещу него във връзка с деяния, които освен това са предмет и на дисциплинарно производство в неговата институция. От друга страна, спирането на дисциплинарното производство в очакване на приключването на наказателно производство позволява в рамките на това дисциплинарно производство да се вземат предвид фактически констатации, направени от наказателния съд, когато решението на същия стане окончателно. Действително, член 25 от приложение ІХ към Правилника установява принципа, че „дисциплинарното производство изчаква наказателното“, което се обосновава по-специално с обстоятелството, че националните наказателни юрисдикции разполагат с по-големи възможности за разследване от ОН. При това положение, в случай че едни и същи деяния могат да съставляват престъпление и нарушение на задълженията на длъжностно лице по Правилника, администрацията е обвързана от фактическите констатации на националната юрисдикция в рамките на наказателното производство. След като последната установи фактите по случая, администрацията може да пристъпи впоследствие към правната им квалификация с оглед на понятието „дисциплинарно нарушение“, като провери по-конкретно дали те представляват нарушения на задължения по Правилника (Решение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2004 г. по дело François/Комисия, T‑307/01, Recueil, стр. II‑1669, точка 75).

324    В случая от мотивите на решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство, следва, че образуването на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя не е основано единствено на образуваното в Белгия наказателно производство за съставяне на документи с невярно съдържание и измама във връзка с командировъчните и справките за командировъчни разходи на г‑н Berthelot, а се основава и на активната роля, която жалбоподателят бил изиграл в незаконосъобразното повишаване на г‑н Berthelot и в също така незаконосъобразното му назначаване в СИЦ.

325    В постановлението на кралския прокурор се изтъква, че жалбоподателят не е посочен, било то изрично или имплицитно, в нито едно изявление, нито един факт не позволява да се установи неговото участие в деянията и самият той представя доказателства, свидетелстващи за невярното съдържание на командировъчните. Решението за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда, което препраща към постановлението на кралския прокурор, установява, че следственото дело позволява без никакво съмнение да се повдигнат обвинения относно изготвянето на документи с невярно съдържание и измами, но липсват каквито и да било улики, които да позволят със сигурност да се образува съдебно производство срещу някое от лицата, привлечени като обвиняеми в предварителното производство.

326    Следователно решението за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда не допуска единствено дисциплинарните органи да приемат, че жалбоподателят е участвал в съставяне на документи с невярно съдържание и измама, санкционирани от белгийското наказателно право, що се отнася до установяването на командировъчните и разходите за командировки на г‑н Berthelot. То не възпрепятства дисциплинарния орган да приеме, че заинтересованото лице е извършило дисциплинарни нарушения, свързани с повишаването на г‑н Berthelot и неговото назначаване в СИЦ.

327    Ето защо първите две части от осмото оплакване следва да се отхвърлят като лишени от основание.

 По третата част от оплакването, изведена от твърдяно необоснованата връзка между дисциплинарното производство срещу жалбоподателя и производството срещу бившия член на Комисията

–       Доводи на страните

328    При условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство, било незаконосъобразно, поради това че оставяло посоченото производство спряно, като погрешно обвързвало това спиране с резултата от тогава висящото пред Съда производство срещу г‑жа Cresson.

329    Жалбоподателят критикува по-специално аналогията с член 25 от приложение ІХ към Правилника, с която ОН обосновава обжалваното решение, и отбелязва, че посоченото по-горе Решение по дело Tzoanos/Комисия изобщо не било релевантно в случая, тъй като засягало хипотезата, при която срещу длъжностно лице са образувани две производства, наказателно и дисциплинарно, докато в конкретния случай били образувани две производства, насочени срещу две различни лица. Той изтъква противоречивия характер на развитите от ОН разсъждения, които припомнят, че целта на член 25 от приложение ІХ към Правилника била да не се поставя длъжностното лице в по-неблагоприятно положение, като се приеме дисциплинарно решение преди края на наказателното производство, докато в случая обжалваното решение го санкционирало, вместо да защитава неговите интереси.

330    Накрая, жалбоподателят критикува неразбираемия характер на мотивите на обжалваното решение, които посочват, че „всяко решение по същество по Вашия случай, независимо дали се касае за евентуално приключване или евентуално продължаване на преписката, не би било неутрално по отношение на производството пред Съда срещу г‑жа Cresson и следователно би могло да се разглежда като неуместен опит за въздействие“. Жалбоподателят посочва, че не разбира върху кого би могло да бъде упражнено въздействие: върху самия ОН, върху Съда, върху Съда на публичната служба? С представянето на този довод ОН бил нарушил предвиденото в член 25, втора алинея от Правилника задължение за мотивиране и това правело обжалваното решение незаконосъобразно.

331    Комисията отговаря на доводите на жалбоподателя основно като изтъква, че няма разпоредба, която да задължава ОН да спре производството, но че не е разумно да се преследва длъжностното лице, преди да бъде решен случаят с лицето, в чийто интерес то изглежда е действало. Тя добавя, че решението за спиране не било накърнило интересите на жалбоподателя, които, обратно, били защитени от посоченото решение. Доказателство за това било, че с оглед на липсата на санкция, произнесена от Съда срещу бившия член на Комисията, институцията ответник била решила да приключи дисциплинарното производство срещу жалбоподателя.

–       Съображения на Съда на публичната служба

332    Според жалбоподателя, от една страна, вътрешната несъгласуваност на мотивите на решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство, опорочавала посоченото решение с оглед на предвиденото в член 25 от Правилника изискване за мотивиране на решенията, а от друга страна, посоченото решение съдържало грешка при прилагане на правото.

333    На първо място, важно е да се припомни, че мотивите трябва да дадат възможност на съда да упражни контрол за законосъобразност на обжалваното решение и да осигурят на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали решението е обосновано или страда от порок, който позволява да се оспори законосъобразността му (Решение на Първоинстанционния съд от 23 април 2002 г. по дело Campolargo/Комисия, T‑372/00, Recueil FP, стр. I‑A‑49 и II‑223, точка 49 и Решение на Първоинстанционния съд от 17 октомври 2006 г. по дело Bonnet/Съд, T‑406/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑213 и II‑A‑2‑1097, точка 67).

334    Основният довод, посочен от жалбоподателя за обосноваване на искането му за приключване на дисциплинарното производство срещу него, е постановяването от белгийската наказателна юрисдикция на решение за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда.

335    Решението, с което се отказва приключване на дисциплинарното производство, уточнява, че дисциплинарното и наказателното производство били отделни и независими едно от друго. Първоинстанционният съд на Брюксел бил квалифицирал фактите с оглед единствено на белгийското наказателно право, а не с оглед на формулираните от Комисията твърдения за нарушение на задължения към Общността. Следователно резултатът от белгийското съдебно производство нямал влияние върху дисциплинарното производство, а фактът, че белгийското наказателно производство е приключило с решение за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда, не означавал, че дисциплинарното производство трябва да бъде приключено.

336    От гореизложеното следва, че обжалваното решение дава на жалбоподателя достатъчно данни, за да прецени обосноваността на доводите за отхвърляне на неговото искане за приключване на дисциплинарното производство, както и на Съда на публичната служба, за да упражни своя контрол.

337    Освен това, независимо от отговора на искането на жалбоподателя за приключване, обжалваното решение уточнява, че дисциплинарното производство срещу заинтересованото лице трябва да остане спряно.

338    ОН обосновава продължаването на това спиране с връзката, която съществувала между дисциплинарното производство срещу жалбоподателя и производството пред Съда срещу г‑жа Cresson.

339    Такива мотиви, независимо от действително неточното позоваване на „неуместен опит за въздействие“, осигуряват достатъчно данни на жалбоподателя, за да може той да прецени обосноваността на доводите за продължаването на спирането на дисциплинарното производство, както и на Съда на публичната служба, за да упражни своя контрол.

340    Следователно оплакването, изведено от недостатъчно мотивиране на обжалваното решение, следва да се отхвърли като неоснователно.

341    Що се отнася до оплакването, изведено от грешка при прилагането на правото, независимо че няма разпоредба, която да задължава ОН да спре производството в очакване да бъде произнесено решението по дело Комисия/Cresson, случаят на жалбоподателя е свързан с този на г‑жа Cresson, доколкото той е бил началник на нейния кабинет през периода, когато са извършени част от измамите, в които тя е обвинявана, и тази връзка е обстоятелство, което Комисията може правомерно да вземе под внимание.

342    Следователно, като се остави настрани обстоятелството, че такова спиране има за резултат удължаване на срока на дисциплинарното производство, решението жалбоподателят да не се преследва, преди да бъде разрешен случаят с бившия член на Комисията, изглежда само по себе си законосъобразно и разумно.

343    От всичко изложено по-горе следва, че третата част от осмото оплакване следва да се отхвърли като неоснователна.

 По четвъртата част от оплакването, изведена от недостатъчност на доказателствата, обосноваващи образуването на дисциплинарно производство

–       Доводи на страните

344    Жалбоподателят твърди, че срещу него е образувано дисциплинарно производство, въпреки че фактите, въз основа на които то е образувано, „така и не [били] установени и дори [били] обявени за неподкрепени от доказателствата [в определението на първоинстанционния съд в Брюксел]“.

345    Комисията смята, че решението за образуване на дисциплинарно производство можело да представлява служебно нарушение само в изключителната хипотеза, при която би било налице намерение за увреждане, а именно в случай, в който към момента на вземане на решението не би съществувала никаква улика срещу заинтересованото лице. Това обаче не било така в случая, тъй като срещу жалбоподателя били отправени сериозни обвинения във връзка с неговото участие в тежки нарушения.

–       Съображения на Съда на публичната служба

346    Настоящата част от оплакването е изведена от незаконосъобразността на решението за образуване на дисциплинарно производство.

347    От доводите на страните следва, че те имат разногласия относно обхвата на правото на преценка, с което разполага институцията по отношение на решението за образуване на дисциплинарно производство, и следователно във връзка със степента на контрола за законосъобразността на подобно решение, който европейският съд трябва да упражнява.

348    Действително според жалбоподателя решението за образуване на дисциплинарно производство било незаконосъобразно, когато твърденията за нарушение, на основание на които било образувано посоченото производство, не били доказани, което дава основание да се счита, че съдът би трябвало да упражни нормален контрол върху посоченото решение. За сметка на това според Комисията такова решение може да представлява служебно нарушение само в изключителната хипотеза за намерение за увреждане, което означава, че съдебният контрол би трябвало да се ограничи до злоупотреба с власт.

349    Така на първо място следва да се уточни обхватът на правото на преценка, с което разполага ОН, когато взема решение за образуване на дисциплинарно производство, и произтичащата от това степен на съдебния контрол, а след това да се разгледа, на второ място, дали в случая решението, с което Комисията образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, не е незаконосъобразно.

350    Преди да се стигне до тези въпроси, е необходимо да се направят две предварителни бележки.

351    Първо, законосъобразността на обжалвания акт трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата, на която е приет актът (Решение на Съда от 7 февруари 1979 г. по дело Франция/Комисия, 15/76 и 16/76, Recueil, стр. 321, точка 7). Евентуалните факти, които разследването в дисциплинарното производство е разкрило след приемането на решението за образуване на посоченото производство, не могат да засегнат законосъобразността на това решение, тъй като целта на самото разследване е по-специално да се определи дали първоначалните съмнения са основателни (вж. по аналогия Решение по дело Giraudy/Комисия, посочено по-горе, точка 145).

352    Второ, обстоятелството, че дисциплинарното производство е приключено без налагане на дисциплинарна санкция на въпросното длъжностно лице, не може да възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност на решението за образуване на дисциплинарно производство срещу заинтересованото лице.

353    Действително, би съществувал риск от произвол, ако се допусне, че ОН разполага с абсолютно и неограничено правомощие за образуване на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице, след това за приключването му без приемане на санкция, без посоченото длъжностно лице да има възможността в подходящия момент да оспори решението за образуване на посоченото производство поради липсата на санкция, която би могло евентуално да обжалва.

354    Следователно трябва да съществува правно ограничение на правото на преценка на ОН, когато той взема решение за образуване на дисциплинарно производство. Такова ограничение трябва да подлежи на съдебен контрол.

355    Впрочем доводите на Комисията не противоречат на подобна констатация. Действително в своята теза институцията не поддържа, че трябва да се изключи всякакъв съдебен контрол на решението за образуване на дисциплинарно производство, а че такъв контрол трябва да бъде ограничен до хипотезата на злоупотреба с власт.

356    Важно е да се припомни, че съгласно член 86, параграф 1 от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г. и съгласно която е взето решението за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, всяко неизпълнение от страна на длъжностно лице или бивше длъжностно лице на задълженията му, било то умишлено или по небрежност, може да ангажира дисциплинарната му отговорност.

357    Изборът на израза „може да ангажира“ в текста на тази разпоредба има като следствие това, че при неизпълнение на някое от задълженията си съответното длъжностно лице не се санкционира във всички случаи и задължително, а просто може да бъде санкционирано.

358    Така разпоредбата, предвидена в член 86, параграф 1 от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., по необходимост предполага широко право на преценка на ОН както по отношение на целесъобразността на образуването на дисциплинарно производство, така и по отношение на избора на евентуална санкция след приключването на това производство.

359    Както се уточнява в практиката на Първоинстанционния съд, целта на решение за образуване на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице е да позволи на ОН да разгледа истинността и тежестта на деянията, в които се упреква засегнатото длъжностно лице, и да го изслуша по този въпрос, за да си състави мнение, от една страна, за това доколко е целесъобразно да приключи дисциплинарното производство без последствия или да приеме дисциплинарна санкция срещу длъжностното лице, и от друга страна, при необходимост, дали преди приемането на тази санкция да препрати преписката на Дисциплинарния съвет съгласно предвидената в приложение ІХ към Правилника процедура (Решение на Първоинстанционния съд от 13 март 2003 г. по дело Pessoa e Costa/Комисия, T‑166/02, Recueil FP, стр. I‑A‑89 и II‑471, точка 36 и Решение от 5 октомври 2005 г. по дело Rasmussen/Комисия, T‑203/03, Recueil FP, стр. I‑A‑279 и II‑1287, точка 41).

360    Така, като се имат предвид предметът и целта на дисциплинарното производство, както са уточнени в практиката на Първоинстанционния съд, не е необходимо, обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, деянията, в които се упреква заинтересованото лице, да са „установени“, за да бъде правомерно образувано дисциплинарно производство. Целта на дисциплинарното производство е именно да хвърли светлина върху деянията, в които се упреква заинтересованото лице.

361    Ето защо доводът на жалбоподателя, съгласно който срещу него било образувано и продължавано дисциплинарно преследване, въпреки че не били „установени“ фактите, въз основа на които то е образувано, не би могъл да бъде уважен.

362    На другия край на спектъра следва да се разгледат доводите на Комисията, съгласно които решението за образуване на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице било незаконосъобразно само в изключителния случай на злоупотреба с власт.

363    Съгласно постоянната съдебна практика понятието за злоупотреба с власт има точно значение, отнасящо се до използването от административен орган на неговите правомощията за цел, различна от тази, с оглед на която са му предоставени. Решението е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е било взето, за да бъдат постигнати различни от изложените в него цели (Решение на Първоинстанционния съд от 11 юни 1996 г. по дело Anacoreta Correia/Комисия, T‑118/95, Recueil FP, стр. I‑A‑283 и II‑835, точка 25 и Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 1999 г. по дело Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑623, точка 139).

364    Следователно злоупотребата с власт представлява хипотеза на особено тежка незаконосъобразност.

365    Би продължил обаче да съществува риск от произвол, ако се допусне, че хипотезите на незаконосъобразност на решение за образуване на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице се ограничават до тези на злоупотреба с власт. Действително, така не биха могли да бъдат санкционирани случаи на груба небрежност, допусната от страна на ОН в тази област.

366    Като се има предвид посоченото по-горе и за да се защитят правата на засегнатото длъжностно лице, следва да се счита, че ОН упражнява своите правомощия по незаконосъобразен начин не само в случай на доказана злоупотреба с власт, но и при липса на достатъчно точни и относими доказателства, указващи че заинтересованото лице е извършило дисциплинарно нарушение (вж. в този смисъл посоченото по-горе Решение по дело Franchet и Byk/Комисия, точка 352).

367    С оглед на широкото право на преценка, с което разполага ОН, и на границите, които следва да му се определят, съдебният контрол трябва да се ограничава до проверка на точното установяване на фактите, които администрацията е взела предвид, за да образува дисциплинарното производство, липсата на очевидна грешка при преценката на деянията, в които се упреква заинтересованото лице, и липсата на злоупотреба с власт (в областта на дисциплинарната санкция вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 15 май 1997 г. по дело N/Комисия, T‑273/94, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑289, точка 125 и Решение на Първоинстанционния съд от 17 май 2000 г. по дело Tzikis/Комисия, T‑203/98, Recueil FP, стр. I‑A‑91 и II‑393, точка 50).

368    В случая следва да се установи, че докладите на OLAF и на IDOC не изключват възможността жалбоподателят да е участвал в незаконосъобразното повишаване на г‑н Berthelot.

369    Действително, докладът на OLAF от 23 ноември 1999 г. посочва, като се основава на частично съвпадащи изявления на длъжностни лица, вероятността в кабинета на жалбоподателя да е била проведена среща, в рамките на която да е била обсъждана възможността за повишаване на г‑н Berthelot в група І на научните сътрудници. В доклада на IDOC от 22 февруари 2002 г. се уточнява, че анализът на доказателствата от разследването дава основания да се смята, че между 21 и 29 ноември 1996 г. действително е проведена такава среща.

370    Така налице са достатъчно сериозни доказателства, сочещи че жалбоподателят е участвал активно най-малкото в повишаването на г‑н Berthelot, предполагаемо незаконосъобразно към момента на решението за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, независимо че не съществуват никакви писмени следи, потвърждаващи изявленията на различни длъжностни лица, и независимо че жалбоподателят оспорва истинността на редица свидетелски показания. Следователно решението за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя е било основано на достатъчно точни и относими факти.

371    При тези обстоятелства ОН не е пренебрегнал границите на своето право на преценка, като е образувал дисциплинарно производство срещу жалбоподателя.

372    От изложеното по-горе следва, че четвъртата част на осмото оплакване следва да се отхвърли като неоснователна.

 По петата част от оплакването, изведена от нарушаване на задължението за полагане на грижа, задължението за съдействие и принципа на оправданите правни очаквания

–       Доводи на страните

373    Жалбоподателят упреква Комисията, че е образувала и продължила да води срещу него дисциплинарно производство, „което [било] водено с пристрастие и в хода на което ОН не [бил] предприел всичко, което е във възможностите му, за да разбере точния ход на нещата“. По този начин Комисията била нарушила своето задължение за полагане на грижа, задължението си за съдействие и принципа на оправданите правни очаквания. В подкрепа на това правно основание жалбоподателят припомня множеството неправомерни бездействия и нарушения на правото на защита, които били опорочили различните административни разследвания и лишили от всякаква достоверност образуваното въз основа на тях дисциплинарно производство.

374    Комисията оспорва да е нарушила своите задължения за полагане на грижа и за съдействие. Тя подчертава, от една страна, че при наличието на сериозни доказателства, подсказващи нарушение от страна на длъжностно лице на неговите задължения съгласно Правилника, задължението за полагане на грижа в никакъв случай не можело да попречи на ОН да образува дисциплинарно производство срещу заинтересованото лице, и от друга страна, че не можело да се упреква институцията, че не е взела всички необходими мерки, за да провери дали обвиненията срещу жалбоподателя са основателни.

–       Съображения на Съда на публичната служба

375    Следва да се разгледа дали с образуването и продължаването на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя Комисията е нарушила задължението си за полагане на грижа, задължението си за съдействие и принципа на оправданите правни очаквания.

376    На първо място, съгласно постоянната съдебна практика задължението за полагане на грижа отразява равновесието на насрещните права и задължения в създадените от Правилника отношения между публичния орган и служителите на публична длъжност. Това задължение предполага по-специално ОН да вземе под внимание, когато се произнася по положението на длъжностно лице, всички факти, които могат да определят неговото решение, и при това да държи сметка за интереса не само на службата, но и на засегнатото длъжностно лице (Решение на Първоинстанционния съд от 20 юни 1990 г. по дело Burban/Парламент, T‑133/89, Recueil, стр. II‑245, точка 27 и Решение по дело Séché/Комисия, посочено по-горе, точка 147).

377    Изискванията на задължението за полагане на грижа не могат да се тълкуват като възпрепятстващи сами по себе си ОН да образува дисциплинарно производство срещу длъжностно лице и да събира доказателства в рамките на такова производство. Действително, такова решение се взема преди всичко в интереса на институцията да бъдат установени и ако се налага, да бъдат санкционирани евентуални неизпълнения на задължения съгласно Правилника от страна на длъжностно лице.

378    Ето защо Комисията не може да бъде упрекната в каквото и да било нарушение на нейното задължение за полагане на грижа, поради самия факт че е образувала дисциплинарно производство срещу жалбоподателя.

379    Колкото до останалите критики на жалбоподателя относно образуването и продължаването на дисциплинарно производство срещу него, от една страна, те са отхвърлени в рамките на другите части от осмото оплакване, и от друга страна, конкретното оплакване, изведено от неразумния характер на продължителността на посоченото производство, ще бъде разгледано по-нататък.

380    На второ място, съгласно постоянната съдебна практика целта на посоченото в член 24 от Правилника задължение за съдействие е да осигурява защита на длъжностните лица от институцията срещу действия на трети лица, на колеги или на ръководители, действащи в лично качество, а не срещу актове на самата институция, контролът върху които се урежда от други разпоредби на Правилника (Решение на Първоинстанционния съд от 18 февруари 1993 г. по дело Mc Avoy/Парламент, T‑45/91, Recueil, стр. II‑83, точка 60 и Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 1995 г. по дело Saby/Комисия, T‑44/93, Recueil FP, стр. I‑A‑175 и II‑541, точка 54).

381    Налага се обаче изводът, че OLAF, ГД „Персонал и администрация“ и IDOC, чиито разследвания критикува жалбоподателят, не представляват трети лица по отношение на институцията. Освен това жалбоподателят не представя никакви доказателства за действия на колеги или на ръководители, които биха обосновали съдействието на институцията.

382    Следователно твърдението на жалбоподателя за нарушение на задължението за съдействие е неоснователно.

383    На трето място, съгласно постоянната съдебна практика, макар и правото да се иска защита на оправданите правни очаквания да се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията на Общността е породила у него основателни надежди, никое длъжностно лице не може да се позовава на нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания при липса на конкретни уверения, които да му е предоставила администрацията (Решение на Първоинстанционния съд от 27 март 1990 г. по дело Chomel/Комисия, T‑123/89, Recueil, стр. II‑131, точка 26 и Решение по дело Séché/Комисия, посочено по-горе, точка 160).

384    В случая администрацията не е предоставила на жалбоподателя никакви конкретни уверения, на които той да може да се позове. Следователно Комисията не може да бъде упреквана в никакво нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

385    От изложеното по-горе следва, че петата част от оплакването следва да се отхвърли като неоснователна.

 По шестата част от оплакването, изведена от нарушение от страна на дисциплинарния орган на неговото задължение за действие в разумен срок

–       Доводи на страните

386    Жалбоподателят твърди, че разумният срок, в който ОН е трябвало да се произнесе, бил надхвърлен. Той се позовава на Решение по дело François/Комисия, посочено по-горе, в което е преценено, че дори при липса на давностен срок дисциплинарните органи имат задължение да действат така, че образуването на производството, което трябва да доведе до санкция, да става в разумен срок. В случая той установява, че спорните факти са настъпили през 1995—1997 г., а фактите и действията или бездействията, които биха могли да представляват нарушения на задължения по Правилника, са били известни на администрацията от внасянето на доклада на OLAF през ноември 1999 г. или най-малкото от 2002 г. ОН обаче образувал дисциплинарно производство срещу него едва на 16 януари 2004 г. След решението на белгийския съд от 30 юни 2004 г. за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда принципът, съгласно който „дисциплинарното производство изчаква наказателното“, вече не бил релевантен и в рамките на дисциплинарното производство повече не било извършено никакво действие по разследване. Така принципът, който налага на ОН да се произнесе в разумен срок, бил нарушен.

387    Според Комисията обстоятелствата по конкретния случай били много особени. „Делото Berthelot“ се вписвало в по-широк контекст на разследвания, осъществени за да се определи в каква степен Комисията като колегиум или някои от членовете ѝ, взети поотделно, са отговорни за извършването на злоупотреби, за лошо управление или за непотизъм. Разследвания от такъв мащаб не биха могли да бъдат осъществени в обичайно приложимите за дисциплинарните производства срокове. Били осъществени общо три административни разследвания и образувано едно наказателно производство, което доказвало сложността на въпросните факти.

388    Комисията освен това смята, че периодите на законосъобразно спиране на дисциплинарното производство не трябвало да бъдат вземани под внимание при разглеждането на продължителността на дисциплинарното производство, доколкото продължителността на производство пред юрисдикция не подлежи на контрола на институцията.

389    Накрая Комисията подчертава, че изведеният от прекомерната продължителност на производството довод, повдигнат от г‑жа Cresson в дело Комисия/Cresson, е отхвърлен от Съда в точки 90—92 от решението по това дело.

–       Съображения на Съда на публичната служба

390    От принципа на добрата администрация следва, че дисциплинарните органи са задължени да водят с дължимата грижа дисциплинарното производство и да действат така, че всеки акт на преследване да се осъществява в разумен срок спрямо предходния (Решение по дело François/Комисия, посочено по-горе, точка 47, Решение на Съда на публичната служба от 8 ноември 2007 г. по дело Andreasen/Комисия, F‑40/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑337 и II‑A‑1‑1859, точка 194 и цитираната съдебна практика, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑17/08 P).

391    Това задължение за полагане на дължимата грижа и за спазване на разумния срок се налага и по отношение на образуването на дисциплинарно производство, по-специално в случая и от момента, в който администрацията е узнала фактите и действията или бездействията, които биха могли да представляват нарушения на задължения по Правилника от страна на длъжностно лице. Действително, дори при липса на давностен срок дисциплинарните органи имат задължение да действат така, че образуването на производство, което трябва да завърши с налагането на санкция, да става в разумен срок (Решение по дело François/Комисия, посочено по-горе, точка 48 и цитираната съдебна практика).

392    Така неразумната продължителност на дисциплинарно производство може да произтича както от воденето на предхождащите го административни разследвания, така и от самото дисциплинарно производство като такова. Периодът, който следва да се вземе под внимание за преценка на разумния характер на продължителността на дисциплинарно производство, не е само този, който започва с решението за образуване на това производство. Въпросът дали, веднъж образувано, дисциплинарното производство е водено с дължимата грижа, ще бъде повлиян от обстоятелството колко дълъг период е изминал между извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение и решението за образуване на дисциплинарно производство.

393    Разумният характер на продължителността на производството трябва да се преценява с оглед на обстоятелствата по всеки случай, и по-специално на залога на спора за заинтересованото лице, сложността на преписката и поведението на жалбоподателя и на компетентните органи (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, С‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 29 и цитираната съдебна практика).

394    Никой конкретен фактор не е определящ. Всеки от тях трябва да се разгледа поотделно, след което да се оцени техният кумулативен ефект. Някои примери за закъснения, за които е отговорен ОН, могат да не изглеждат неразумни, ако бъдат разгледани отделно, но да изглеждат такива, когато се разгледат заедно. Изискванията в областта на дължимата в процеса грижа обаче не надхвърлят изискванията, съвместими с принципа на добрата администрация.

395    Когато вследствие на взети от ОН решения производството продължи по-дълго от това, което нормално се смята за разумно, именно този орган следва да установи наличието на особени обстоятелства, от естество да обосноват тази продължителност (вж. по аналогия, що се отнася до изготвянето на атестационни доклади, Решение на Съда от 5 май 1983 г. по дело Ditterich/Комисия, 207/81, Recueil, стр. 1359, точка 26).

396    В светлината на тези принципи следва да се провери дали дисциплинарното производство е било проведено в разумен срок. Това предполага, на първо място, да се припомнят основните събития, довели до неговото образуване, както и основните му етапи, след което, на второ място, да се разгледа дали обективно установената продължителност може да се счита за разумна.

397    В решението от 16 януари 2004 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя се твърди, че той е изиграл активна роля във връзка с повишаването на г‑н Berthelot и неговото назначаване в СИЦ.

398    Г‑н Berthelot обаче е повишен, считано от 1 септември 1996 г., и му е предложен договор за научен сътрудник в СИЦ, считано от 1 март 1997 г. Така решението за образуване на дисциплинарно производство е прието повече от седем години след деянията, в които се упреква жалбоподателят. Този срок сам по себе си безспорно е неестествено дълъг, що се отнася до преследване на длъжностно лице в дисциплинарно отношение.

399    OLAF приключва своя доклад за разследване във връзка с условията на наемане на г‑н Berthelot като научен сътрудник в Комисията на 23 ноември 1999 г., а IDOC приключва своя доклад за допълнително административно разследване относно периода на работа на г‑н Berthelot като научен сътрудник в ГД „Изследвания“ на 22 февруари 2002 г. Между предаването на последния доклад и образуването на дисциплинарното производство не е осъществено никакво допълнително разследване. Следователно решението за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя е прието близо две години след последния доклад от административно разследване. Този срок също е неестествено дълъг в контекста на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице.

400    След предаването на последния доклад от разследване единственото събитие, което може да бъде разгледано като релевантно с оглед на дисциплинарното производство, е повдигането на обвинение срещу жалбоподателя от белгийските наказателни органи на 18 март 2003 г. Изминават обаче десет месеца между това събитие и образуването на дисциплинарното производство, което също е неестествено дълъг срок.

401    С решение на ОН от 16 януари 2004 г. дисциплинарното производство е образувано и незабавно спряно на основание член 88, пета алинея от Правилника в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., който предвижда, че ако срещу длъжностното лице бъде образувано наказателно производство за същите деяния, окончателното решение се взема само след като бъде постановена окончателната присъда на съда, разглеждащ делото. След произнасянето на решението на белгийската наказателна юрисдикция от 30 юни 2004 г. за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда Комисията уведомява жалбоподателя с писмо от 13 юли 2004 г., че дисциплинарното производство срещу него е спряно в очакване на решение на колегиума от членове на Комисията по случая на г‑жа Cresson.

402    Дисциплинарното производство в крайна сметка е приключено с решение от 16 октомври 2006 г., или близо десет години след деянията, в които се упреква лицето.

403    Ето защо, на второ място, следва да се разгледа дали Комисията представя доказателства, позволяващи да се установи, че една обективно вече толкова голяма и на пръв поглед прекомерна продължителност все пак може да бъде разглеждана като разумна при конкретните обстоятелства по случая.

404    Важно е предварително да се припомни, че в дело Комисия/Cresson г‑жа Cresson изтъква довод, сходен на представения от жалбоподателя по настоящото дело. Действително, тя поддържа, че образуването на дисциплинарно производство с изложение на нарушенията, които се твърди, че е извършила, на 21 януари 2003 г., или повече от седем години след установените от Комисията факти, е недопустимо, като се има предвид по-специално съществуването на различни доклади за фактите, които са на разположение от много време, и при липса на сложност на делото (вж. Решение по дело Комисия/Cresson, точка 78).

405    Съдът отхвърля този аргумент, като преценява, че тъй като член 213, параграф 2 ЕО никога не е бил използван за образуване на производство срещу член на Комисията поради поведението му по време на неговия мандат, институцията е могла да прецени, че е необходимо да прояви изключително внимание.

406    Макар и, както установява Съдът, Комисията да е могла правомерно да прецени, че е необходимо да прояви изключително внимание във връзка с образуването на производство срещу г‑жа Cresson, това обстоятелство не води задължително до освобождаване на институцията от нейното задължение за провеждане на евентуално дисциплинарно производство срещу жалбоподателя в разумен срок.

407    Действително, случаят на жалбоподателя е свързан с този на г‑жа Cresson, доколкото заинтересованото лице е било началник на кабинета на последната през периода, през който са извършени част от измамите, в които тя е упреквана. Както Съдът на публичната служба вече установи в рамките на третата част от настоящото оплакване (вж. точки 341 и 342 по-горе), тази връзка представлява обстоятелство, което Комисията е могла правомерно да вземе под внимание.

408    Същевременно съществуват решаващи различия между двете дела, които не позволяват на институцията ответник да приложи към жалбоподателя автоматично и без разграничение решенията, взети по отношение на бившия член на Комисията.

409    Първо, жалбоподателят като длъжностно лице е в по-различно положение съгласно Правилника в сравнение с г‑жа Cresson. Действително, като член на Комисията с политическо назначение за мандат с определен срок последната, от една страна, носи политическа отговорност за своите действия, както и за тези на лицата, действали от нейно име и в съответствие с нейните указания, и от друга страна, за нея се прилага специалната процедура, предвидена в членове 213 ЕО и 126 АЕ. Тя е преустановила изпълнението на функциите си от повече от три години, когато срещу нея е образувано производство на основание на посочените членове. За сметка на това жалбоподателят в качеството си на длъжностно лице има съгласно Правилника задължение за лоялност към Европейските общности и за него се предполага, че ще продължава кариерата си в Комисията. Трудно е обаче да се очаква от длъжностно лице да продължи да работи нормално и да запази изискваната от Правилника лоялност към Общностите, ако в течение на години поведението му в службата е предмет на последователни разследвания и по този начин над него тегне риск от дисциплинарно преследване.

410    Второ, макар и в продължение на определен период да е началник на кабинета на г‑жа Cresson, жалбоподателят хронологично остава встрани от събитията в основата на отправените срещу нея обвинения. Действително, когато жалбоподателят е назначен за началник на кабинета на г‑жа Cresson на 21 декември 1995 г., незаконосъобразното назначаване на г‑н Berthelot вече е факт, тъй като той се ползва със статута на научен сътрудник към ГД „Изследвания“ от 1 септември същата година.

411    Наистина, жалбоподателят се упреква в участие в повишаването на г‑н Berthelot и незаконосъобразното му назначаване в СИЦ, но обстоятелството, че г‑н Berthelot вече е бил назначен при г‑жа Cresson при пристигането на жалбоподателя в кабинета на последната, сочи, че евентуалната роля, изиграна от жалбоподателя в установените нарушения, не е могла да бъде роля на катализатор и е била най-многото акцесорна. Самата Комисия отбелязва в съдебното заседание, че „би било погрешно да се твърди, че [жалбоподателят] е бил основният подбудител в целия случай“.

412    Тези съществени различия между положението на бившия член на Комисията и това на жалбоподателя представляват определящи обстоятелства при оценката дали неестествено голямата и на пръв поглед прекомерна продължителност (вж. точки 398—402 по-горе) на това производство все пак може да бъда квалифицирана като разумна.

413    Без съмнение, конкретните обвинения срещу жалбоподателя са отправени на фона на същия важен общ интерес, а именно доверието на обществеността в доброто функциониране на европейските институции на най-високо равнище и във факта, че не съществува злоупотреба със служебно положение или прикриване на такава. Във връзка с това случаят на жалбоподателя в дисциплинарно отношение не е следствие от изолиран инцидент, а се вписва в по-общо положение, което с оглед на проблемите, които разкрива, има последици, далеч надхвърлящи положението на заинтересованото лице.

414    Същевременно при конкретните обстоятелства в случая, като се съотнесат всички посочени по-горе фактори, и по-специално определящите различия между случая на жалбоподателя и случая на бившия член на Комисията, и без да се пренебрегва съществуващият по-широк обществен интерес, следва да се установи, че Комисията не е доказала, че неестествено голямата продължителност както на периода, предхождащ образуването на дисциплинарното производство, така и на самото производство, все пак може да се счита за разумна.

415    От всичко изложено по-горе следва, че Комисията е допуснала служебни нарушения, от една страна, като не е предоставила на жалбоподателя становището на IDOC, и от друга страна, като е образувала и продължила да води дисциплинарно производство в нарушение на своето задължение за полагане на дължима грижа.

 2. По вредата и причинно-следствената връзка

416    На първо място, може да се счита, че това, че Комисията не е предоставила на жалбоподателя становището на IDOC, е нанесло на последния неимуществена вреда, произтичаща от чувството, че е изправен пред поведение, характеризиращо се с липса на прозрачност, относно документ от основно значение за упражняването на правото му на защита (за неимуществена вреда, причинена от нарушение на правото на защита, вж. Решение на Съда на публичната служба от 11 септември 2008 г. по дело Bui Van/Комисия, F‑51/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑289 и II‑A‑1‑1533, точки 93 и 94, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑491/08 P).

417    Предвид обстоятелствата по делото, определяйки претърпяната вреда ex aequo et bono, Съдът на публичната служба преценява, че присъждането на сумата от 5 000 EUR представлява подходящо обезщетение за жалбоподателя.

418    На второ място, нарушението от институцията на нейното задължение да действа в разумен срок по отношение на образуването и провеждането на дисциплинарно производство е поставило жалбоподателя в състояние на продължаваща несигурност, представляващо неимуществена вреда, която трябва да бъде поправена. Като се има предвид, от една страна, че решението за образуване на дисциплинарно производство е прието повече от седем години след деянията, в които се упреква жалбоподателят, и от друга страна, че след образуването на производството то продължава близо три години, което прави общо близо десет години между деянията, в които се упреква лицето, и приключването на дисциплинарното производство, на жалбоподателя следва да се присъди обезщетение ex aequo et bono в размер на 25 000 EUR.

419    От всичко изложено по-горе следва, че Комисията трябва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 30 000 EUR за поправяне на неимуществената вреда, която му е нанесена от допуснатите от нея нарушения.

 По съдебните разноски

420    По силата на член 122 от Процедурния правилник разпоредбите на дял II, глава осма от този правилник относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от влизането в сила на този процедурен правилник, а именно от 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд продължават да се прилагат съответно към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.

421    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на член 88 от същия правилник обаче в спорове между Общностите и техни служители институциите понасят направените от тях разходи.

422    Освен това съгласно член 87, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Съдът на публичната служба може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, или поради изключителни обстоятелства.

423    Накрая, съгласно член 87, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Първоинстанционният съд определя съдебните разноски по свое усмотрение.

424    Що се отнася до исканията за отмяна в жалбата, заведена под номер F‑124/05, Съдът на публичната служба отбелязва, че тези искания са с отпаднал предмет вследствие на решението от 16 октомври 2006 г. за приключване на образуваното срещу жалбоподателя дисциплинарно производство — решение, с което институцията ответник осигурява на заинтересованото лице резултата, който то преследва с посочените искания в жалбата.

425    За сметка на това, що се отнася до исканията за обезщетение в жалбата, заведена под номер F‑124/05, и исковата молба, заведена под номер F‑96/06, следва да се установи, че само две от многобройните нарушения, посочени от жалбоподателя, са приети за установени, и той получава обезщетение за вреди с много по-малък размер от поисканото.

426    С оглед на всичко изложено по-горе Съдът на публичната служба счита за справедливо с оглед на обстоятелствата по делата Комисията да бъде осъдена да заплати, освен направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на жалбоподателя. Жалбоподателят понася половината от направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (пленум)

реши:

1)      Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по исканията на жалбоподателя в жалбата, заведена под номер F‑124/05, А/Комисия.

2)      Осъжда Европейската комисия да заплати на жалбоподателя сумата 30 000 EUR за поправяне на понесената от него неимуществена вреда.

3)      Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателя по дела номер F‑124/05, A/Комисия, и номер F‑96/06, G/Комисия.

4)      Жалбоподателят понася половината от направените от него съдебни разноски по дела номер F‑124/05, A/Комисия, и номер F‑96/06, G/Комисия.

Mahoney

 

      Gervasoni

Kreppel

Tagaras

Van Raepenbusch

Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 13 януари 2010 година.

Секретар

 

       Председател

W. Hakenberg

 

       P. Mahoney

Съдържание


Правна уредба

I –  Разпоредби относно привилегиите и имунитетите

II –  Разпоредби относно разследванията в областта на борбата с измамите

III –  Разпоредби относно дисциплинарните производства

IV –  Разпоредби относно осигуряване за рисковете „професионално заболяване“ или „злополука“

V –  Разпоредби относно обезщетенията, получавани при инвалидност

А – Правилник

Б – Правилникът в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г.

VI –  Разпоредби относно служебното досие

VII –  Разпоредби относно публичния достъп до документи

Обстоятелства в основата на спора

I –  Контекст на „делото Cresson“

II –  Факти, засягащи жалбоподателя

Производство

I –  По дело F‑124/05 преди съединяването му с дело F‑96/06

II –  По дело F‑96/06 преди съединяването му с дело F‑124/05

III –  По съединени дела F‑124/05 и F‑96/06

Искания на страните

I –  По дело F‑124/05

II –  По дело F‑96/06

От правна страна

I –  По жалба F‑124/05

А – Доводи на страните

Б – Съображения на Съда на публичната служба

II –  По иск F‑96/06

А – По допустимостта

1.  Доводи на страните

2.  Съображения на Съда на публичната служба

Б – По съществото на спора

1. По нарушенията, в които се упреква Комисията

а) По първото оплакване, изведено от привличането на жалбоподателя по „дело Berthelot“, за което твърди, че е неоснователно

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

б) По второто оплакване, изведено от неправомерни бездействия и нарушения на правото на защита, които били опорочили административните разследвания

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

в) По третото оплакване, изведено от нарушение на принципа за поверителност на разследванията на OLAF

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

–  По допустимостта на оплакването

–  По основателността на оплакването

г) По четвъртото оплакване, изведено от незаконосъобразното снемане на съдебния имунитет на жалбоподателя

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

д) По петото оплакване, изведено от незаконосъобразност на решението за преназначаване на жалбоподателя

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

е) По шестото оплакване, изведено от нарушения, които опорочили образуваната на основание член 73 от Правилника процедура

По първата част от оплакването, изведена от изключване на хипотезата за трудова злополука, за което се твърди,че е необосновано

–  Доводи на страните

–  Съображения на Съда на публичната служба

По втората част от оплакването, изведена от нарушения при провеждане на процедурата пред IDOC

–  По твърдяната незаконосъобразност на сезирането на IDOC

–  По твърдяната липса на безпристрастност на IDOC

–  По отказа да бъде предоставено на жалбоподателя становището на IDOC

ж) По седмото оплакване, изведено от незаконосъобразност на становището на комисията по инвалидност от 29 октомври 2004 г.

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

з) По осмото оплакване, изведено от незаконосъобразност на образуването и продължаването на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя

Предварителни бележки

По първата и втората част от правното основание, изведени от незачитане на последиците на постановеното от белгийската юрисдикция решение за липса на основание за внасяне на обвинителен акт в съда

–  Доводи на страните

–  Съображения на Съда на публичната служба

По третата част от оплакването, изведена от твърдяно необоснованата връзка между дисциплинарното производство срещу жалбоподателя и производството срещу бившия член на Комисията

–  Доводи на страните

–  Съображения на Съда на публичната служба

По четвъртата част от оплакването, изведена от недостатъчност на доказателствата, обосноваващи образуването на дисциплинарно производство

–  Доводи на страните

–  Съображения на Съда на публичната служба

По петата част от оплакването, изведена от нарушаване на задължението за полагане на грижа, задължението за съдействие и принципа на оправданите правни очаквания

–  Доводи на страните

–  Съображения на Съда на публичната служба

По шестата част от оплакването, изведена от нарушение от страна на дисциплинарния орган на неговото задължение за действие в разумен срок

–  Доводи на страните

–  Съображения на Съда на публичната служба

2. По вредата и причинно-следствената връзка

По съдебните разноски


* Език на производството: френски.