Language of document : ECLI:EU:T:2019:310

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

8 май 2019 година(*)

„Дъмпинг — Внос на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китай и Русия — Окончателно антидъмпингово мито — Регистрационен режим на вноса — Прилагане на окончателното антидъмпингово мито с обратна сила — Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1329 — Знание на вносителя за дъмпинга и вредата — Допълнително съществено нарастване на вноса, което е вероятно съществено да намали изравнителния ефект на окончателното антидъмпингово мито — Член 10, параграф 4, букви в) и г) от Регламент (ЕС) 2016/1036“

По дело T‑749/16

Stemcor London Ltd, установено в Лондон (Обединено кралство),

Samac Steel Supplies Ltd, установено в Лондон,

за които се явяват F. Di Gianni и C. Van Hemelrijck, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват J.‑F. Brakeland, N. Kuplewatzky, T. Maxian Rusche и E. Schmidt, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Eurofer, Association Européenne de l’Acier, ASBL, установена в Люксембург (Люксембург), за която се явяват O. Prost, A. Coelho Dias и S. Seeuws, адвокати,

встъпила страна,

с предмет искане на основание на член 263 ДФЕС за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1329 на Комисията от 29 юли 2016 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху регистрирания внос на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (OВ L 210, 2016 г., стр. 27),

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: M. Prek, председател, E. Buttigieg (докладчик) и B. Berke, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 октомври 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателите, Stemcor London Ltd и Samac Steel Supplies Ltd, са две английски дружества, които внасят и продават в Европейския съюз, наред с другото, студеновалцувани плоски продукти от стомана като посочените в член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1329 на Комисията от 29 юли 2016 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху регистрирания внос на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (ОВ L 210, 2016 г., стр. 27, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

2        След като на 1 април 2015 г. Eurofer, Association européenne de l’acier, ASBL (Европейска асоциация на стоманопроизводителите, наричана по-нататък „Eurofer“) подава жалба до Европейската комисия, на 14 май 2015 г. последната публикува Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (ОВ C 161, 2015 г., стр. 9, наричано по-нататък „известието за започване на разследване“) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22), заменен с Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „основният регламент“).

3        Разследването на дъмпинга и вредата обхваща периода от 1 април 2014 г. до 31 март 2015 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“), а проучването на тенденциите за целите на оценяването на вредата — периода от 1 януари 2011 г. до края на периода на разследване.

4        По искане на Eurofer Комисията приема, на основание член 14, параграф 5 от Регламент № 1225/2009, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2325 от 11 декември 2015 година за въвеждане на регистрационен режим за вноса на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (ОВ L 328, 2015 г., стр. 104), който влиза в сила на 13 декември 2015 г.

5        На 11 януари 2016 г. жалбоподателите представят на Комисията писмено становище относно Регламент за изпълнение 2015/2325. Те твърдят, че условията за налагане с обратна сила на антидъмпингови мита върху съответните продукти не са изпълнени и че регистрационният режим на вноса и налагането с обратна сила на тези мита биха довели до значителни отрицателни последици за вносителите и ползвателите на съответните продукти в Съюза. На 14 януари 2016 г. жалбоподателите излагат устно становището си по време на изслушване, проведено от Комисията по тяхно искане.

6        С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/181 от 10 февруари 2016 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (ОВ L 37, 2016 г., стр. 1) Комисията налага, считано от 13 февруари 2016 г., временно антидъмпингово мито върху съответните продукти и приканва митническите власти да преустановят регистрационния режим за вноса на тези продукти.

7        На 17 февруари 2016 г. Комисията изпраща на жалбоподателите, както и на други вносители, искане за информация относно извършения в периода от 1 април 2015 г. до 31 януари 2016 г. внос на съответните продукти. С писма от 9 и 17 март 2016 г. жалбоподателите отговарят на отправеното от Комисията искане за информация.

8        На 26 февруари 2016 г. жалбоподателите отново излагат устно становището си по време на изслушване, проведено от Комисията по тяхно искане, и повтарят, че условията за налагане с обратна сила на антидъмпингови мита не са изпълнени.

9        На 8 юни 2016 г. Комисията съобщава на жалбоподателите окончателните си заключения и съответно намерението си да събере с обратна сила окончателно антидъмпингово мито върху регистрирания внос.

10      На 15 юни 2016 г. жалбоподателите излагат устно становището си пред служителя по изслушванията и оспорват констатациите на Комисията, съдържащи се в съобщението ѝ с окончателните заключения.

11      С Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1328 от 29 юли 2016 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (ОВ L 210, 2016 г., стр. 1), Комисията налага окончателно антидъмпингово мито върху съответните продукти и решава окончателно да събере наложеното върху тези продукти временно мито. В същия ден на основание член 10, параграф 4 от основния регламент Комисията приема обжалвания регламент, който предвижда събиране с обратна сила на окончателното антидъмпингово мито върху вноса, регистриран в съответствие с Регламент за изпълнение 2015/2325.

 Производството и исканията на страните

12      На 28 октомври 2016 г. жалбоподателите подават жалба в секретариата на Общия съд.

13      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 1 март 2017 г., Eurofer иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

14      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 30 март 2017 г., жалбоподателите искат някои данни, съдържащи се в жалбата и приложенията към нея, да бъдат третирани спрямо Eurofer като поверителни, ако тази асоциация бъде допусната да встъпи в производството. Към искането си жалбоподателите прилагат неповерителен вариант на въпросните документи.

15      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 21 април 2017 г., жалбоподателите искат някои данни, съдържащи се в писмената защита и приложенията към нея, да бъдат третирани спрямо Eurofer като поверителни, ако тази асоциация бъде допусната да встъпи в производството.

16      С определение от 3 май 2017 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска Eurofer да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията и разпорежда да ѝ бъдат връчени неповерителните варианти на въпросните документи.

17      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 15 май 2017 г., жалбоподателите искат някои данни, съдържащи се в репликата и приложенията към нея, да бъдат третирани спрямо Eurofer като поверителни. Към искането си те прилагат неповерителен вариант на въпросните документи.

18      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 август 2017 г., жалбоподателите отправят на основание член 106 от Процедурния правилник на Общия съд мотивирано искане да бъдат изслушани в устната фаза на производството.

19      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, която ги засяга,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

21      Встъпилата страна моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

22      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три основания за отмяна. Първото основание е неправилно тълкуване и прилагане на предвиденото в член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент условие вносителят да „знае“ за степента на дъмпинга. Второто основание се свежда до това, че що се отнася до предвиденото в член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент условие „допълнително съществено нарастване на вноса“, преценката неправилно обхващала период, започващ от първия пълен месец след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на известието за започване на разследване и приключващ в последния пълен месец преди налагането на временните мерки. Накрая, третото основание е неправилно тълкуване на условието допълнителното нарастване на вноса да може „съществено да намали изравнителния ефект“, по смисъла на член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент.

 По първото основание, а именно неправилно тълкуване и прилагане на предвиденото в член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент условие вносителят да е „знаел“ за дъмпинга и степента му

 Относно първото твърдение по първото основание

23      По първото основание жалбоподателите твърдят на първо място, че Комисията е нарушила член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент, като е заключила, че поради връчването на неповерителния вариант на подадената от Eurofer жалба до Комисията и публикуването на известието за започване на разследване вносителите са знаели или са били „длъж[ни] да зна[ят] за дъмпинга, като степен на съществуване и на твърдяна или действителна вреда“ по смисъла на посочената разпоредба.

24      Всъщност, първо, жалбоподателите смятат, въз основа на сравнителен анализ на текста на тази разпоредба на различните езици, че думата „твърдяна“ се отнася само до „вредата“, а не и до „дъмпинга“. Следователно във връзка със спорния дъмпинг Комисията трябвало да докаже — но не го е направила — че вносителят е знаел за „реалното“ му съществуване и степента му.

25      Второ, ако се приеме, че поради публикуването на известието за започване на разследване и достъпа до неповерителния вариант на жалбата до Комисията вносителят е знаел за дъмпинга и степента му, това би означавало във всеки случай „необоримо“ да се презумира знанието на вносителя, щом като същият се е оказал заинтересована страна в разследването със самото му започване, и следователно да се лиши член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент от всякакво полезно действие. Освен това прилагането на окончателните антидъмпингови мита с обратна сила очевидно представлявало изключителна мярка, видно по-специално от член 10, параграф 1 от основния регламент, а съгласно постоянната съдебна практика изключенията и разпоредбите, водещи до неблагоприятни последици за частноправните субекти, подлежали на буквално тълкуване.

26      Трето, изложените в жалба до Комисията обикновени едностранни твърдения и данните в известие за започване на разследване, сочещи на пръв поглед наличие на дъмпинг, не можело да се отъждествяват с информация, предполагаща извършването на сложни икономически преценки и годна да укаже на вносителя степента на дъмпинга и съответно очакваното ниво на антидъмпинговото мито, което може да бъде събрано на по-късен етап. Всъщност доказателствата в жалба до Комисията или в известие за започване на разследване не били представителни и надеждни, а създавали само смътна представа за твърдения дъмпинг и не можели да бъдат обективна основа за преценката дали е налице знание за степента на дъмпинга, дори да се предположи, че е достатъчно просто да се твърди съществуването на дъмпинг. Такива представителни и надеждни доказателства можело да се съдържат в неповерителните обобщения на дадените от производителите износители отговори във въпросниците — позволяващи на вносителя да разбере, че е налице дъмпинг, и да прецени степента му.

27      Жалбоподателите добавят, че що се отнася до жалбата на Eurofer до Комисията, уликите в нея, бидейки непредставителни, неясни и до голяма степен поверителни, са недостатъчни. Според жалбоподателите дъмпинговият марж при руския внос е изчислен въз основа на непълни доказателства за целите на определянето на нормалната стойност и експортната цена. Тази жалба не съдържала и информация за степента на евентуалния дъмпинг от страна на конкретния руски производител износител, от когото по време на регистрационния режим те са закупили съответните продукти. За да е изпълнено обаче предвиденото в член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент условие вносителите да са знаели за дъмпинга и степента му, същите следвало да разполагат с надеждна информация за степента на дъмпинга, практикуван от всеки оказал съдействие производител износител. Изчисленията в подадена до Комисията жалба, които никога не се основават на подробна информация, можело да са достатъчни, за да се започне разследване, но не и за да се направи извод, че е налице знание за степента на дъмпинга, и съответно да се прибегне до извънредния механизъм на прилагане на окончателни антидъмпингови мита с обратна сила. Към това следвало да се добави, че представените от името на производителите износители неповерителни варианти на отговорите на въпросниците не съдържали сериозна информация, която да се използва за целите на определянето на дъмпинговите им маржове, и че в преписката също нямало такава информация. Напротив, производителите износители винаги остро възразявали срещу започването на разследване.

28      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва доводите на жалбоподателите.

29      Съгласно член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент окончателно антидъмпингово мито може да се наложи върху продукти, въведени за целите на потреблението до 90 дни преди датата на прилагане на временни мерки, но не и преди датата на започване на разследване, ако за съответния продукт има данни за дъмпинг, осъществяван в миналото през продължителен период от време, или ако „вносителят е знаел или е бил длъжен да знае за дъмпинга, като степен на съществуване и на твърдяна или действителна вреда“.

30      Следва да се отбележи, че в немския текст на основния регламент последното условие е формулирано по следния начин: „der Einführer nach dem Ausmaß des Dumpings und der angeblichen oder festgestellten Schädigung von dem Dumping Kenntnis hatte oder hätte haben müssen“. В португалския текст се посочва: „o importador tivesse ou devesse ter tido conhecimento dessas práticas no que respeita à importância do dumping e do prejuízo alegados ou verificado“, а в английския — „the importer was aware of, or should have been aware of, the dumping as regards the extent of the dumping and the injury alleged or found“.

31      При изследването на текста на горепосочената разпоредба на отделните езици се установяват различия. Така по-специално в текстовете на немски и френски език думите „allégué“ (твърдян) и „établi“ (действителен) са употребени в единствено число, което предполага, че се отнасят само до вредата, а не и до дъмпинга или степента му. За сметка на това в текста на португалски език съответните думи са в множествено число, което внушава, че се отнасят до степента на вредата и на дъмпинга. Накрая, текстът на английски език допуска тълкуване както в смисъл, че думите „alleged“ и „found“ се отнасят само до вредата, така и в смисъл, че тези думи се отнасят до вредата и дъмпинга или пък до степента им.

32      Съгласно постоянната практика на Съда в случай на несъответствия между текста на разпоредба от правото на Съюза на различните езици тя трябва да се тълкува съобразно общия разум и целите на правната уредба, от която е част (вж. решение от 18 септември 2014 г., Vueling Airlines, C‑487/12, EU:C:2014:2232, т. 31 и цитираната съдебна практика).

33      Видно от целта и общия разум на основния регламент, и по-специално от съображение 17 и член 10, параграф 4, буква г), прилагането на окончателните антидъмпингови мита с обратна сила — доколкото принуждава вносителите, които са натрупали запаси от стоки след митническо освобождаване, да продадат внесените в периода на регистрационния режим стоки на невредоносни цени — има за цел да не се намали изравнителният ефект на окончателните мерки и да не бъдат същите съответно лишени от съдържание (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 6 юни 2013 г., Paltrade, C‑667/11, EU:C:2013:368, т. 28 и 29, и от 17 декември 2015 г., APEX, C‑371/14, EU:C:2015:828, т. 50). С оглед на тази цел се налага изводът, че предложеното от жалбоподателите тълкуване, според което, за да бъде изпълнено условието по член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент, вносителите следва да знаят за „реален“, а не просто за „твърдян“ дъмпинг, би лишило член 10, параграф 4 от посочения регламент от полезно действие.

34      Всъщност, както Комисията правилно отбелязва, дали „реално“ е налице дъмпинг, се определя едва в края на разследването, т.е. при приемането на окончателните мерки. Затова предложеното от жалбоподателите тълкуване би означавало да се приеме като общо правило, че знанието на вносителите се установява едва от момента на приемането на окончателните мерки.

35      Следва обаче да се отбележи, че меродавният момент, към който се преценява „знанието“ на вносителите по смисъла на член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент, е преди приемането на окончателните мерки, тъй като въпросното знание е необходимо, за да се определи моментът, от който може да се установи дали е налице допълнително съществено нарастване на вноса, което е вероятно съществено да намали изравнителния ефект на последващите окончателни мерки.

36      Видно е също така, че отчитането на допълнително съществено нарастване на вноса едва при налагането на окончателните мита би възпрепятствало всяка възможност за прибягване до механизма на прилагане на окончателните мита с обратна сила и че такова тълкуване съответно би било лишено от смисъл.

37      С оглед на горното следва да се заключи, че тезата на жалбоподателите в подкрепа на стеснителното тълкуване на разглежданата разпоредба не може да бъде възприета, доколкото това би означавало да се вземе предвид само хипотезата, при която вносителят е знаел или е бил длъжен да знае за „реален“ дъмпинг, и че за да се гарантира полезното действие на тази разпоредба, думите „твърдяна“ или „действителна“ трябва да се считат за отнасящи се до степента както на дъмпинга, така и на вредата.

38      В подкрепа на това тълкуване е впрочем и историята на разглежданата разпоредба, въведена в Регламент (ЕО) № 3283/94 на Съвета от 22 декември 1994 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 349, 1994 г., стр. 1) — така както е видна от документ COM(94) 414 окончателен на Комисията от 5 октомври 1994 г., озаглавен „Законодателство за прилагане на споразуменията в рамките на Уругвайския кръг“. На стр. 170 от този документ Комисията отбелязва, че „се предлага (член 10, параграф 4 от предложението) да се приеме, че вносителят е знаел за дъмпинга, когато „твърдените или действителните“ дъмпингови маржове са „големи“.

39      В отговор на възражението на жалбоподателите, че ако се приеме, че от неповерителния вариант на жалбата до Комисията и от известието за започване на разследване вносителят е узнал за степента на дъмпинга, това би означавало винаги и „необоримо“ да се презумира такова знание въпреки изискването за буквално тълкуване на член 10, параграф 4 от основния регламент като изключение от забраната на обратното действие на антидъмпинговите мита, следва веднага да се припомни, че разследващият орган трябва да събере достатъчно от правна гледна точка обективни доказателства, че вносителят е знаел или е бил длъжен да знае за степента на твърдените или действителни дъмпинг и вреда, а съдът на Съюза — да провери дали разследващият орган е събрал такива обективни доказателства (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 16 май 2013 г., Hardimpex, C‑444/12, непубликувано, EU:C:2013:318, т. 28 и 29).

40      В случая обаче се установява, че публикуваното в Официален вестник на 14 май 2015 г. известие за започване на разследване и неповерителният вариант на жалбата до Комисията, връчен на жалбоподателите на 18 май 2015 г., както бе потвърдено от Комисията в отговор на въпрос, поставен от Общия съд по време на съдебното заседание, съдържат редица твърдения и доказателства за степента на твърдения дъмпинг и на твърдяната вреда.

41      Що се отнася, най-напред, до износа от Китай, от точки 58 и 59 от неповерителния вариант на жалбата до Комисията се вижда, че изчислението, извършено от подателя на тази жалба, сочи среднопретеглен дъмпингов марж от 28 % и че съответно нивото на дъмпинг е високо и много над прага de minimis, определен в основния регламент.

42      По отношение на износа от Русия от точки 89 и 90 от неповерителния вариант на жалбата до Комисията се вижда, че изчислението, извършено от подателя на тази жалба, сочи дъмпингов марж между 10—15 % и 20—25 % и че съответно нивото на дъмпинг е високо и много над прага de minimis, определен в основния регламент.

43      По-нататък, що се отнася до вредата, за която се говори в точка 5 от жалбата до Комисията, от точки 82, 83, 128, 133, 134 и 147 от неповерителния вариант на тази жалба е видно, че има данни, сочещи на пръв поглед наличие на дъмпинг от страна на руски и китайски производители износители на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана, нанесъл вреда на промишлеността на Съюза, което дало основание на Комисията да започне антидъмпингово разследване и при първа възможност да наложи антидъмпингови мита.

44      От точки 3 и 4 от известието за започване на разследване се вижда, че „[и]зчислените дъмпингови маржове за засегнатите държави са значителни“ и че „[о]т представените от жалбоподателя prima facie доказателства е видно, че обемът и цените на внасяния продукт, предмет на разследването, наред с други последствия са имали неблагоприятно въздействие върху продадените количества, равнището на цените и пазарния дял на промишлеността на Съюза, което е довело до значително неблагоприятно въздействие върху цялостното функциониране, финансовото състояние и равнището на заетост на промишлеността на Съюза“.

45      Следователно Комисията е имала основание да заключи, че от момента на узнаването за жалбата до нея и за известието за започване на разследване жалбоподателите, които са опитни търговци, са знаели или са били длъжни да знаят за степента на твърдения дъмпинг и на твърдяната вреда, като тази презумпция обаче не е „необорима“, тъй като изводът за знанието на жалбоподателите почива на обективни доказателства, както е видно също така от точки 53—55 по-долу, и този извод нямаше да е възможен, ако твърдените дъмпингови маржове бяха малки, ако преписката се основаваше само на риск от причиняване на вреда или ако пък жалбата до Комисията не отговаряше на изискванията, посочени в основния регламент, което щеше да позволи на вносителя да възрази срещу започването на разследване и да твърди, че условието „знание“ не е изпълнено, както Комисията правилно отбелязва.

46      От друга страна, следва да се припомни, че във връзка със събирането на окончателни мита с обратна сила, въведено като изключение от забраната за обратно действие на антидъмпинговите мита, член 10, параграф 4 от основния регламент предвижда няколко кумулативни условия. Първо — вносът предварително да е бил обект на регистрационен режим, което предполага още на този етап искането за регистрационен режим да е надлежно мотивирано, второ — Комисията да е дала на вносителите възможност да изложат становище, трето — в миналото съответният продукт да е бил предмет на дъмпинг през продължителен период от време или вносителят да е знаел или да е бил длъжен да знае за дъмпинга, за степента му и за размера на твърдяната или действителната вреда, и четвърто — в допълнение към нивото на внос, причинил вреда през периода на разследване, да се наблюдава допълнително съществено нарастване на вноса, което с оглед на момента, в който се извършва същият, обема му и други обстоятелства е вероятно съществено да намали изравнителния ефект на окончателното антидъмпингово мито, което трябва да се приложи.

47      Поради това, както се посочва в съображение 41 от обжалвания регламент, би било неправилно да се твърди, че ако се приеме, че знанието за степента на твърдения дъмпинг и на твърдяната вреда може да се изведе от публикуването на известието за започване на разследване и от достъпа до жалбата до Комисията, налагането с обратна сила на антидъмпингови мита би било възможно при всяко едно антидъмпингово разследване.

48      Освен това, ако се приеме толкова стеснително тълкуване като предложеното от жалбоподателите, това би могло изключително да затрудни прилагането на окончателни антидъмпингови мита с обратна сила и следователно да осуети гарантирането на ефективното прилагане на окончателните мерки. Такъв по-конкретно би бил случаят, ако се приеме доводът на жалбоподателите, че доказателствата в жалбата до Комисията или в известието за започване на разследване при всяко положение не са „нито представителни, нито надеждни“ за целите на доказването на знание за степента на дъмпинга.

49      На първо място, нито основният регламент, нито Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение“), което се намира в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5), изискват „надеждни и представителни доказателства“, за да се докаже знанието на вносителите.

50      На следващо място, за да се приеме, че е изпълнено предвиденото в член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент условие „знание“, се изискват по-малко доказателства като количество и качество отколкото за целите на предварителното или окончателното установяване на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда.

51      Освен това, съгласно член 5, параграф 2 от основния регламент всяка жалба до Комисията трябва да съдържа доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда.

52      Накрая, съгласно член 5, параграф 3 от основния регламент Комисията проверява, доколкото това е възможно, точността и адекватността на предоставените в жалбата до нея доказателства, за да прецени дали са налице достатъчно доказателства за започването на разследване. Ако обаче прецени, че не са представени достатъчно доказателства, които да служат като основание за започване на процедура, тя отхвърля подадената до нея жалба на основание член 5, параграф 7 от същия регламент.

53      В случая, първо, следва да се констатира, че неповерителният вариант на подадената до Комисията жалба съдържа информацията, изисквана с член 5, параграф 2 от основния регламент, а именно информация, че съответните продукти са дъмпингови, че е настъпила вреда и че има причинно-следствена връзка между твърдения дъмпингов внос и твърдяната вреда. Освен това, както бе отбелязано в точки 41 и 42 по-горе, неповерителният вариант на жалбата до Комисията сочи големи дъмпингови маржове, изчислени на 28 % при вноса от Китай и до 20—25 % при вноса от Русия.

54      Второ, видно от известието за започване на разследване, Комисията е проверила точността и адекватността на предоставените в жалбата до нея доказателства в съответствие с член 5, параграф 3 от основния регламент, за да прецени дали са налице достатъчно доказателства за започването на разследване. В резултат на тази проверка Комисията стига до извода, че доказателствата са достатъчни.

55      Трето, в известието за започване на разследване се посочва освен това, че „[и]зчислените дъмпингови маржове за засегнатите държави са значителни“ и че „[о]т представените от жалбоподателя prima facie доказателства е видно, че обемът и цените на внасяния продукт, предмет на разследването, наред с други последствия са имали неблагоприятно въздействие върху продадените количества, равнището на цените и пазарния дял на промишлеността на Съюза, което е довело до значително неблагоприятно въздействие върху цялостното функциониране, финансовото състояние и равнището на заетост на промишлеността на Съюза“.

56      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се заключи, че противно на поддържаното на жалбоподателите, в случая доказателствата в неповерителния вариант на жалбата до Комисията и в известието за започване на разследване са достатъчни, за да се приеме, че от момента на започване на разследването вносителите, които са опитни търговци, са знаели за степента на твърдения дъмпинг по смисъла на член 10, параграф 4 от основния регламент, както и че доводите на жалбоподателите за липса на достатъчно доказателства в неповерителния вариант на представените от името на производителите износители отговори на въпросниците, извън това че са изложени за първи път с репликата, трябва да се отхвърлят като неотносими.

57      Този извод не се поставя под съмнение от общото твърдение на жалбоподателите, че видно от представените от тях цифрови данни пред Общия съд, изведени от жалби до Комисията, дали основание в недалечното минало за започване на антидъмпингови разследвания, първоначално твърдените дъмпингови маржове в тези жалби се различават значително от окончателните дъмпингови маржове, установени в края на тези разследвания, поради което твърдените в жалбата до Комисията дъмпингови маржове в никакъв случай не представлявали надеждна основа за установяване на това дали вносителите са знаели за степента на дъмпинга.

58      Всъщност, без да е нужно да се разглежда искането на Комисията за изключване на тези цифрови данни от преписката поради липсата на задоволителни обяснения от жалбоподателите относно редовността на представянето им, достатъчно е да се отбележи, от една страна, че е нормално, както Комисията правилно посочва, изчисленията в жалбата до нея да не съвпадат задължително с тези, които тя е направила след месеци на задълбочено разследване, и от друга страна, че както бе споменато в точки 50—52 по-горе, за да се приеме, че е изпълнено предвиденото в член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент условие „знание“, се изискват по-малко доказателства като количество и качество отколкото за целите на предварителното или окончателното установяване на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка, макар всяка жалба до Комисията да трябва да съдържа и доказателства, чиято точност и адекватност тази институция, доколкото е възможно, проверява, за да прецени дали са налице достатъчно доказателства за започването на разследване.

59      С оглед на всичко гореизложено първото твърдение по първото основание трябва да бъде отхвърлено.

 Относно второто твърдение по първото основание

60      По първото основание жалбоподателите твърдят на второ място, че граматическото и систематическото тълкуване на член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент и тълкуването на въпросната разпоредба от гледна точка на общия разум и контекста на основния регламент, а също и с оглед на антидъмпинговото споразумение, налагат извода, че вместо просто да се позовава в това отношение на „необорима“ презумпция за всички вносители, Комисията трябвало да докаже, че всеки вносител е знаел или е бил длъжен действително да знае за дъмпинговия внос и за степента му.

61      Освен това според жалбоподателите фактът, че са известни някакви предположения, очевидно е недостатъчен, за да се приеме, че условието по член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент е изпълнено, доколкото с това условие се цели да се гарантира спазването на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Тези принципи обаче не биха били спазени, ако вносителят не разполага с надеждни данни за нивото на дъмпинг, тъй като, когато внася подлежащи на регистрационен режим продукти, той не би могъл да предвиди размера на окончателното мито, което няколко месеца по-късно може да се окаже, че дължи, и съответно да вземе добре обосновано решение. Освен това, тъй като преди временните заключения „максималната експозиция“ на вносителя на последващите мита не е известна, това било в разрез и с принципа на правната сигурност.

62      Що се отнася до предполагаемите връзки на жалбоподателите с най-големия китайски производител износител на включените в представителната извадка съответни продукти, който факт според Комисията предполагал, че въпросът за знанието на дъмпинга и степента му дори не възниква за жалбоподателите, същите поддържат, че тези връзки са без значение, доколкото, от една страна, в периода на регистрационния режим не са внасяли въпросните продукти от Китай, и от друга страна, Комисията не е обосновала твърдението си, че поради тези връзки са разполагали с „информация от първа ръка“.

63      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва доводите на жалбоподателите.

64      Що се отнася до довода на жалбоподателите, че Комисията е трябвало да докаже, че всеки вносител „действително“ е знаел или е бил длъжен да знае за наличието на дъмпинг и степента му, достатъчно е да се припомни, че член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент предвижда изрично, че е достатъчно вносителят да „е бил длъжен да знае“ за степента на твърдения дъмпинг и на твърдяната вреда, което следователно означава, че не е нужно да се доказва „действително“ знание. В случая обаче, както бе установено в точки 40—58 по-горе, Комисията е имала основание да приеме, че поради връчването на неповерителния вариант на подадената от Eurofer жалба и публикуването на известието за започване на разследване жалбоподателите са знаели или са били длъжни да знаят за степента на твърдения дъмпинг и на твърдяната вреда, и затова не е необходимо да се разглежда доводът на Комисията, че в случая жалбоподателите са разполагали при всяко положение с цялата необходима информация, за да бъде знанието им за твърдения дъмпинг установено само въз основа на връзките им с най-големия китайски производител износител.

65      В отговор на довода на жалбоподателите, че неповерителният вариант на жалбата до Комисията и известието за започване на разследване, които съдържали „обикновени едностранни твърдения“, не можели да се отъждествяват с информация, годна да укаже на вносителите степента на дъмпинга и съответно очакваното ниво на антидъмпинговото мито, което би могло да се събере на по-късен етап, тъй като това би било в разрез с принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, следва първо да се препрати към изводите в точки 40—58 по-горе по отношение на доказателствата в неповерителния вариант на жалбата до Комисията и в известието за започване на разследване, а именно че тези доказателства са достатъчни, за да се установи, че жалбоподателите като опитни търговци са знаели или са били длъжни да знаят за степента на твърдения дъмпинг по смисъла на член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент.

66      Що се отнася по-конкретно до оплакването, че са нарушени принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че с регламента за въвеждане на регистрационния режим вносителите са били официално осведомени за възможността окончателните антидъмпингови мита върху регистрирания внос да бъдат приложени с обратна сила, и че преди налагането на временните мерки не е възможно да се определи максималният размер на приложимото с обратна сила антидъмпингово мито, тъй като, видно от член 10, параграф 3 от основния регламент, окончателното антидъмпингово мито не може от своя страна да бъде по-високо от временното антидъмпингово мито. Нещо повече, видно от съображение 15 от Регламент за изпълнение 2015/2325, същият вече предвижда прогнозна стойност на евентуалните бъдещи задължения. При тези обстоятелства жалбоподателите не могат да се позовават на каквото и да било нарушение на принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, изтъквайки само аргумента, че когато в периода на регистрационния режим са внасяли продукти, не са разполагали с достатъчно надеждни данни за нивото на дъмпинг и следователно не са могли да изчислят размера на окончателното мито, евентуално дължимо със задна дата.

67      С оглед на горното следва да се отхвърли второто твърдение по първото основание и следователно да се приеме, че първото основание не е налице, доколкото Комисията не е допуснала грешка, като е заключила в съображение 40 от обжалвания регламент, че от момента на връчването на неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба и публикуването в Официален вестник на известието за започване на разследване вносителите са знаели или са били длъжни да знаят за твърдения дъмпинг и твърдяната вреда.

 По второто основание, а именно неправилна преценка на предвиденото в член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент условие „допълнително съществено нарастване на вноса“

68      Във връзка с второто основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент, като е сравнила за целите на прилагането на тази разпоредба вноса в периода на разследване, тоест между април 2014 г. и март 2015 г., с вноса между първия пълен месец след публикуването в Официален вестник на известието за започване на разследване и последния пълен месец преди налагането на временните мерки, тоест между юни 2015 г. и януари 2016 г., въпреки че трябвало да сравни вноса в периода на разследване само с този в периода на регистрационен режим, тоест между декември 2015 г. и февруари 2016 г., в съответствие с двуетапната система, която предполага първо регистрационен режим, а след това събиране на мита с обратна сила само ако регистрационният режим не е успял да намали значително вноса и да запази изравнителния ефект на окончателните мита.

69      Всъщност според жалбоподателите член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент, тълкуван с оглед на целта му, изисква строга причинно-следствена връзка между регистрирания внос и вноса, който е вероятно съществено да намали изравнителния ефект на окончателното антидъмпингово мито, което трябва да се приложи. Тази връзка обаче се прекъсвала, когато към събиране на мита с обратна сила се пристъпва поради промените във вноса преди периода на регистрационния режим. Следователно правилното сравнение е между нивото на внос през периода на разследване и това през периода на регистрационния режим, което впрочем се потвърждавало и от по-ранната практика на Комисията. При липсата на съществено увеличение на вноса в периода на регистрационния режим налагането с обратна сила на окончателни мита не допринася за постигането на целта да се осуети съществено намаляване на изравнителния ефект на тези мита. В случая подобно сравнение освен това щяло да покаже, че липсва съществено увеличение на вноса и съответно че условието по член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент не е изпълнено.

70      Жалбоподателите оспорват и довода на встъпилата страна, че въпросните вносители са увеличили драстично вноса през последните девет месеца след започването на разследването, през които потреблението в Съюза е нараснало. Жалбоподателите добавят, че встъпилата страна не отчита изтеклия период между поръчването на продуктите и действителното им митническо освобождаване с оглед на допускането им за свободно обращение в Съюза, което обяснява пристигането на тези продукти на пазара на Съюза през първите няколко месеца след публикуването на известието за започване на разследване, въпреки че те са били поръчани много преди това.

71      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва доводите на жалбоподателите.

72      Член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент изисква като условие за прилагането с обратна сила на окончателно антидъмпингово мито „в допълнение към нивото на внос, причинил вреда през разследвания период [да] се наблюдава допълнително съществено нарастване на вноса“, което „с оглед на [момента, в който се извършва същият]“, обема му и други фактори е вероятно съществено да намали изравнителния ефект на окончателното антидъмпингово мито, което трябва да се приложи.

73      Най-напред следва да се отбележи, че в горепосочената разпоредба не се уточнява конкретен период за целите на преценката налице ли е „допълнително съществено нарастване на вноса“, а просто се говори за „[момента, в който се извършва същият]“. Следва да се констатира обаче, че използването от законодателя на обстоятелственото пояснение „в допълнение“ към нивото на внос, причинил вреда през периода на разследване, и на прилагателното „допълнително“ по повод на същественото нарастване на вноса, сочи, че нивото на вноса през периода на разследване следва да се сравни с нивото на вноса, осъществен в периода, следващ този на разследване, като тази разпоредба по никакъв начин не свежда релевантния период до периода на регистрационен режим на вноса.

74      Както Комисията правилно отбелязва, меродавният период, към който се преценява дали е налице „допълнително съществено нарастване на вноса“ по смисъла на член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент, трябва да включва времето, изминало след публикуването на известието за започване на разследване, тъй като от този момент вносителите са знаели, че впоследствие е възможно да бъдат наложени с обратна сила мита върху регистрирания внос, и затова е можело да бъдат изкушени масирано да внасят съответните продукти в очакване на бъдещото налагане на тези мита. Поради това Комисията е имала основание да сравни в случая вноса в периода на разследване с вноса между първия пълен месец след публикуването на известието за започване на разследване и последния пълен месец преди налагането на временните мерки.

75      Нещо повече, въздействието на вноса, осъществен в периода на регистрационния режим, не може със сигурност да бъде отделено от това на вноса, осъществен преди споменатия период, тъй като вносът на ниски цени в Съюза в периода на регистрационния режим може всъщност да допълни натрупаните отпреди продуктови запаси в момент, когато вносителите вече са знаели, че впоследствие е възможно да се приложат с обратна сила антидъмпингови мита върху регистрирания внос, и така съществено да намали изравнителния ефект на окончателното антидъмпингово мито, което трябва да се приложи.

76      От друга страна, член 10.6 от антидъмпинговото споразумение също не предвижда конкретен период за целите на преценката налице ли е „масиран […] внос […] в сравнително кратък период от време“. В точка 7.167 от доклада си от 28 февруари 2001 г. по спора „Съединени американски щати — Антидъмпингови мерки, прилагани спрямо някои горещовалцувани стоманени продукти с произход от Япония“ (WT/DS 184/R) експертната група на СТО отбелязва във връзка с член 10.7 от посоченото споразумение, който допуска налагането на някои мерки във всеки един момент след започването на разследването, че „за да се прецени дали са допустими мерките по член 10.7, е възможно да се вземе предвид масираният внос, който е осъществен не in tempore non suspectu, а в момент, когато вече е известно, че предстои разследване“, като същевременно уточнява, че няма отношение „към въпроса дали това е подходящо за целите на окончателното заключение да се наложат мита с обратна сила на основание член 10.6“. Както Комисията правилно отбелязва, споменатият доклад потвърждава тезата, че за целите на прилагането на член 10, параграф 4, буква в) от основния регламент е определящо именно знанието на вносителя за започването на разследването, което предполага, че вносът, извършен преди периода на регистрационния режим, има значение, когато се преценява налице ли е „допълнително съществено нарастване на вноса“ по смисъла на посочената разпоредба.

77      Освен това, що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че когато преценява налице ли е допълнително съществено нарастване на вноса, Комисията би трябвало да взема предвид само вноса, върху който впоследствие може да наложи мита с обратна сила, следва да се отбележи, че с ограничаването на обратното действие до регистрирания внос по член 14, параграф 5 от основния регламент се цели да се спази правото на защита на вносителите, като се позволи на Комисията да налага с обратна сила антидъмпингови мита върху продукти, внесени едва след като вносителите са били предупредени, че подобна възможност съществува за регистрираните продукти, и са можели да изразят становище съгласно член 10, параграф 4, буква б) от основния регламент, но същевременно това не означава, че извършеният преди периода на регистрационния режим внос, който не подлежи на антидъмпингови мита, не би имал вредоносни последици или поначало е без значение за целите на преценката налице ли е допълнително съществено нарастване на вноса.

78      Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателите, че периодът между поръчването на съответните продукти и действителното им митническо освобождаване с оглед на допускането им за свободно обращение при всяко положение обяснява пристигането на тези продукти на пазара на Съюза през първите няколко месеца след публикуването на известието за започване на разследване, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателите не подкрепят с конкретни и точни доказателства този довод, докато, видно по-специално от съображения 33, 50 и 51 от обжалвания регламент, е безспорно, че повече от един милион тона от съответните продукти са допуснати за свободно обращение между известието за започване на разследване и началото на периода на регистрационния режим, през който този внос възлиза на около 165 000 тона. Следователно трябва да се отхвърли и този довод.

79      Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че второто основание не е налице.

 По третото основание, а именно неправилно тълкуване на условието допълнителното нарастване на вноса да може „съществено да намали изравнителния ефект“ на съответното окончателно антидъмпингово мито по смисъла на член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент

 Относно първото твърдение по третото основание

80      В подкрепа на първото твърдение по третото основание жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е извършила обща преценка на данните за няколко вносители, за да провери дали е вероятно вносът „съществено да намали изравнителния ефект“ на съответното окончателно антидъмпингово мито по смисъла на член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент, вместо да извърши отделен анализ на поведението на всеки вносител, оказал съдействие или не, за да установи дали същият е натрупал запаси и следователно дали вносът е допринесъл за твърдяното „съществено неутрализиране“ на изравнителния ефект на окончателните антидъмпингови мита. С оглед на възпиращото действие на събирането с обратна сила на антидъмпингови мита следвало да се установи личната отговорност на всеки един вносител, а тази задача можела да бъде постигната само ако въпросните вносители все още притежавали запасите. Според жалбоподателите обаче, ако беше преценила положението на всеки вносител поотделно, Комисията щеше да констатира, че те не са натрупали запаси преди и през периода на регистрационния режим и дори че запасите им значително са намалели. Преди приемането на окончателните антидъмпингови мита жалбоподателите препродали почти всички продукти в регистрационен режим.

81      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва доводите на жалбоподателите.

82      Член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент обвързва прилагането с обратна сила на окончателно антидъмпингово мито с условието да се наблюдава „допълнително съществено нарастване на вноса, ко[е]то с оглед на [момента, в който се извършва същият], обема [му] и други фактори, е вероятно съществено да намали изравнителния ефект на окончателното антидъмпингово мито, което трябва да се приложи“.

83      Следва да се припомни, че с прилагането на окончателно антидъмпингово мито с обратна сила се цели да са гарантира, че изравнителният ефект на това мито няма да бъде съществено намален и съответно няма да има допълнителни вреди за промишлеността на Съюза. С оглед на тази цел е видно, че преценката дали е изпълнено условието да се констатира, че допълнителното нарастване на вноса може „съществено да намали изравнителния ефект“ на окончателното антидъмпингово мито, се вписва в логиката, която се следва при оценяването на вредата за промишлеността на Съюза.

84      Съдът е постановил, че вредата, която установен в Съюза производител е претърпял поради дъмпингов внос, трябва да се преценява общо, без да е необходимо (или впрочем възможно) да се установи точно каква част от тази вреда е причинило всяко едно от носещите отговорност дружества (решение от 7 май 1987 г., Nachi Fujikoshi/Съвет, 255/84, EU:C:1987:203, т. 46).

85      Съдът е постановил също така, че въздействието на вноса от различни трети страни трябва да се преценява общо и че е оправдано органите на Съюза да могат да разглеждат въздействието на целия този внос върху промишлеността на Съюза и съответно да вземат подходящи мерки спрямо всички износители, макар обемът на вноса на всеки от тях, взет поотделно, да е незначителен (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 1988 г., Technointorg/Комисия, 294/86 и 77/87, EU:C:1988:470, т. 40 и 41).

86      Следователно, за да се определи дали вносът като цяло може съществено да намали изравнителния ефект на окончателните мита и така да нанесе допълнителна вреда за промишлеността на Съюза, „допълнително[то] съществено нарастване на вноса“ по смисъла на член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент трябва да се преценява общо, без да се взема предвид индивидуалното и субективно положение на съответните вносители.

87      Накрая, противно на поддържаното от жалбоподателите, обжалваният регламент няма „санкционна“ цел. Всъщност, макар — както твърдят последните — член 10, параграф 1 от основния регламент да закрепва забраната за обратно действие на антидъмпинговите мерки, редица разпоредби от този регламент се отклоняват от тази забрана, като при определени условия разрешават прилагане на антидъмпингови мерки спрямо регистрирани съгласно член 14, параграф 5 от основния регламент продукти, допуснати за свободно обращение преди влизането в сила на въвеждащия тези мерки регламент, и то единствено с цел да се избегне съществено намаляване на изравнителния ефект на окончателните мерки и лишаване на същите от съдържание (вж. в този смисъл решения от 6 юни 2013 г., Paltrade, C‑667/11, EU:C:2013:368, т. 28 и 29, и от 17 декември 2015 г., APEX, C‑371/14, EU:C:2015:828, т. 50). Подобни мерки с обратно действие са второстепенни спрямо приетия вследствие на антидъмпинговото разследване Регламент за изпълнение 2016/1328 и също като него нямат „санкционен“ или наказателен характер (вж. в това отношение решение от 12 октомври 1999 г., Acme/Съвет, T‑48/96, EU:T:1999:251, т. 30).

88      С оглед на предходните съображения първото твърдение по третото основание трябва да се отхвърли.

 Относно второто твърдение по третото основание

89      В подкрепа на второто твърдение по третото основание жалбоподателите изтъкват, на първо място, че за да установи дали изравнителният ефект на окончателните антидъмпингови мита, които трябва да се приложат, би бил съществено намален, ако посочените антидъмпингови мита не бъдат събрани с обратна сила, Комисията е трябвало да сравни вноса през периода на разследване с вноса през периода на регистрационния режим, а не с този, осъществен между публикуването на известието за започване на разследване и налагането на временните мерки, тъй като, както посочват във връзка с второто основание, именно върху вноса, извършен в периода на регистрационния режим, трябва в крайна сметка да бъдат събрани мита с обратна сила. Жалбоподателите поддържат в това отношение, че ако беше направила подобно сравнение, Комисията щеше да констатира, че вносът в периода на регистрационния режим не може да намали „съществено“ изравнителния ефект на окончателните антидъмпингови мита, които трябва да се приложат, тъй като той е спаднал спрямо този през периода на разследване, няма данни, сочещи натрупване на запаси в периода на регистрационния режим, и жалбоподателите са доказали, че всъщност не са натрупали запаси, че вносът представлява под 0,5 % от потреблението на съответните продукти в Съюза (нараснало в периода на разследване) и че обемът му от 165 000 тона е незначителен при пазар за повече от 37 000 000 тона.

90      На второ място и при всички случаи, жалбоподателите отбелязват, от една страна, че в периода между публикуването на известието за започване на разследване и налагането на временните мерки средномесечният обем на вноса е с едва 31 761 тона повече в сравнение с наблюдавания в периода на разследване, и от друга страна, че през единадесетте месеца след периода на разследване спадът на средномесечните цени на вноса от засегнатите държави се е дължал на спада в цените на суровините. Освен това те уточняват, че въпросните продукти не са подходящи за складиране, което означава, че в голямата си част внесените след публикуването на известието за започване на разследване и през периода на регистрационния режим продукти са били препродадени още преди налагането на окончателните антидъмпингови мита. Накрая, според жалбоподателите, за да се приеме, че изравнителният ефект на окончателните антидъмпингови мита е съществено намален, е трябвало да се установи, че налагането на такива мита за планиран петгодишен период не е достатъчно, за да се постигне преследваната с тези окончателни антидъмпингови мита цел, а именно да се възстановят еднаквите условия на конкуренция.

91      На трето и последно място, жалбоподателите упрекват Комисията, от една страна, че е заменила условието допълнителното съществено нарастване на вноса да може „съществено да намали изравнителния ефект“ на антидъмпинговото мито, което трябва да се приложи, с критерия „забавяне“ на този ефект, имащ значително по-нисък праг, доколкото се свеждал до това дали без събирането на мита с обратна сила изравнителният ефект на антидъмпинговото мито ще бъде само забавен, и от друга страна, че не е уточнила степента, продължителността и последиците от твърдяното забавяне на изравнителния ефект.

92      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва доводите на жалбоподателите.

93      На първо място, в отговор на довода на жалбоподателите, че Комисията е трябвало да вземе предвид само вноса през периода на регистрационния режим, за да определи дали той може съществено да намали изравнителния ефект на окончателните мита, които следва да се приложат, трябва първо да се припомни посоченото в точка 77 по-горе, а именно че фактът, че за да се спази правото на защита, с обратна сила се събират мита само върху регистрирания внос, не означава, че когато определят дали изравнителният ефект на окончателните мита може да бъде намален, разследващите органи трябва да пренебрегват вноса, извършен преди периода на регистрационния режим.

94      Всъщност, както бе посочено в точки 72—78 по-горе, „допълнително[то] съществено нарастване на вноса“ по смисъла на член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент трябва да се преценява от момента, в който вносителите узнават за възможността впоследствие върху регистрирания внос да бъде приложено антидъмпингово мито и е можело да бъдат изкушени масирано да внасят съответните продукти в очакване на бъдещото налагане на това мито, което означава, че вносът, осъществен след публикуването на известието за започване на разследване, следва да бъде включен, за да се определи дали същият, заедно с вноса, извършен в периода на регистрационния режим, може да намали изравнителния ефект на окончателните мита, които трябва да се приложат. Следователно този довод трябва да се отхвърли.

95      На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че през периода между публикуването на известието за започване на разследване и налагането на временни мерки средномесечният обем на вноса е с едва 31 761 тона повече в сравнение с наблюдавания в периода на разследване, следва да се отбележи, както бе припомнено в съображение 27 от обжалвания регламент, че дали нарастването е „съществено“, се определя за всеки отделен случай не само като се съпоставят месечните среднопретеглени стойности на вноса, осъществен в периода на разследване, и на вноса, осъществен в периода между известието за започване на разследване и налагането на временните мерки, но и като се вземат предвид и всички други имащи отношение съображения, и по-специално развитието на общото потребление на съответните продукти в Съюза, развитието на запасите и развитието на пазарните дялове. Сравнението между горните две средномесечни стойности без съмнение е важен, но не непременно решаващ елемент при определянето дали допълнителното нарастване на вноса е „съществено“. Следователно жалбоподателите допускат грешка, като твърдят, че нарастването на вноса в никакъв случай не може да бъде окачествено като съществено, представлявайки само 31 761 допълнителни тона спрямо осъществения в периода на разследването внос, без да вземат предвид другите фактори от значение за тази преценка.

96      На трето място, що се отнася твърденията на жалбоподателите, че от една страна, в периода от известието за започване на разследване до приключването на периода на регистрационния режим на вноса спадът на средномесечните цени на вноса от засегнатите държави се е дължал на спада в цените на суровините, и от друга страна, въпросните продукти не са подходящи за складиране, следва веднага да се припомни, че в областта на мерките за търговска защита Съветът и Комисията разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат, така че съдилищата на Съюза упражняват само ограничен съдебен контрол (вж. решение от 17 март 2015 г., RFA International/Комисия, T‑466/12, EU:T:2015:151, т. 37 и 43 и цитираната съдебна практика).

97      Що се отнася, от една страна, до спада в цените на суровините, в съображение 80 от обжалвания регламент се установява, че спадът в цените на суровините не може да обоснове спад на продажните цени с повече от 4 %. Всъщност общото сравнение на средната цена на вноса от засегнатите държави и средната продажна цена на промишлеността на Съюза през и след периода на разследване показва подбиване на цените в размер на 7 % през периода на разследване, като след този период подбиването на цените е нараснало на 14 %. Следователно жалбоподателите не могат да поддържат, че спадът на средномесечните цени на вноса от засегнатите държави се е дължал единствено на спада в цените на суровините и че затова разглежданият внос не може съществено да намали изравнителния ефект на антидъмпинговото мито, което трябва да се приложи.

98      Що се отнася, от друга страна, до твърдяното обстоятелство, че съответните продукти не са подходящи за складиране, най-напред следва да се посочи, че само по себе си това твърдение не може да опровергае извода, че след започването на процедурата действително са били натрупани запаси. Всъщност, както се констатира в съображение 68 от обжалвания регламент, натрупването на запаси не е обичайна практика и възниква, когато са налице специални обстоятелства и/или очаквания на пазара, например по отношение на бъдещите цени на разглежданите продукти. Фактът, че даден продукт обикновено не се складира, не означава, че не може да има натрупване на запаси, когато са налице такива обстоятелства и очаквания. Освен това въз основа на данните, представени от вносителите и/или ползвателите на съответните продукти, в съображение 52 от обжалвания регламент се установява, че като цяло за посочените лица запасите в края на 2015 г. са били с 22 % повече спрямо тези в края на 2014 г. Затова поради липсата на доказателства срещу констатацията, че допълнителното съществено нарастване на вноса може да бъде знак за натрупване на значителни запаси от внесени продукти, за което е белег и самото нарастване на запасите, посочено по-горе, следва да се приеме за недоказано твърдението на жалбоподателите, че преценката на Комисията е опорочена от явна грешка.

99      На четвърто място, трябва да се отхвърли и доводът на жалбоподателите, че Комисията трябвало да установи, че налагането на окончателни антидъмпингови мита за планиран петгодишен период не е достатъчно, за да се възстановят еднаквите условия на конкуренция. Всъщност следва да се припомни, че петгодишният период, за който по принцип се налагат окончателните мерки, не е окончателен, тъй като окончателните мита могат на основание член 11, параграф 2 от основния регламент да бъдат подложени на междинен преглед най-рано една година след налагането им, което може да доведе до премахването на посочените мита, доколкото последните остават в сила в степента и за времето, необходими, за да се неутрализира ефектът от причиняващия вреда дъмпинг. Следователно не е допустимо прилагането с обратна сила на окончателни антидъмпингови мита да се обвързва с подобно изискване.

100    На пето място, нито критерият „забавяне“, използван от Комисията, за да илюстрира кумулативния ефект на вноса, осъществен между началото на разследването и началото на периода на регистрационния режим, и на вноса, осъществен през посочения период, нито твърдението, че обжалваният регламент не съдържа обяснения във връзка със степента, продължителността и последиците от твърдяното забавяне на изравнителния ефект при неприлагане с обратна сила на антидъмпингови мита върху регистрирания внос, могат да се отразят на законосъобразността на този регламент. Всъщност член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент изисква от Комисията само да установи, че допълнителното съществено нарастване на вноса, с оглед на момента, в който се извършва същият, обема му и други фактори, може съществено да намали изравнителния ефект на окончателното антидъмпингово мито, което трябва да се приложи. Поради това се счита, че именно посочените по-горе фактори, свързани с това допълнително съществено нарастване на вноса, съществено намаляват този изравнителен ефект.

101    Както обаче е видно по-конкретно от съображения 31, 50—53, 75, 76, 79—81 и 84 от обжалвания регламент, Комисията се е постарала да анализира, наред с факторите, посочени в член 10, параграф 4, буква г) от основния регламент, най-вече цената на внесените продукти и запасите от продукти, внесени преди регистрационния режим.

102    Първо, видно от съображение 50 от обжалвания регламент, в периода, започващ през първия пълен месец след публикуването на известието за започване на разследване и приключващ през последния пълен месец преди налагането на временните мерки, средномесечният обем на вноса от засегнатите държави се е увеличил с 37 % в сравнение с този в периода на разследване. Освен това, видно от съображение 51 от обжалвания регламент, за периода от първия пълен месец след започването на разследването, включително месеца, през който са наложени временните мерки, средномесечният обем на вноса от засегнатите държави се е увеличил с 27 % спрямо средната месечна стойност през периода на разследване. От това Комисията заключава в съображение 53 от обжалвания регламент, че след започване на разследването обемът на вноса съществено е нараснал.

103    Второ, този внос се извършва, след като вносителите узнават за възможността впоследствие да бъдат наложени с обратна сила антидъмпингови мита, тоест след публикуването на известието за започване на разследване и след връчването на неповерителния вариант на подадената до Комисията жалба, и продължава до налагането на временните мерки. Следователно става дума за период, през който е извършван внос, въпреки че вносителите са били напълно наясно, че се води антидъмпингово разследване и е възможно скоро да бъдат приложени антидъмпингови мита.

104    Трето, от съображение 79 от обжалвания регламент се вижда, че през единадесетте месеца след периода на разследване средномесечните цени на вноса от Китай и Русия са намалели съответно с 13 % и 12 % в сравнение със средномесечните цени на вноса по време на периода на разследване. Видно от точка 97 по-горе и както се припомня в съображение 80 от обжалвания регламент, макар през този период да са намалели и цените на суровините, това обстоятелство не може да обоснове спад на продажните цени с повече от 4 %, поради което това сравнение показва подбиване на цените в размер на 7 % през периода на разследване, като след този период подбиването на цените е нараснало на 14 %. Освен това от съображение 81 от обжалвания регламент се вижда, че през периода на регистрационния режим средните цени на вноса от Китай и Русия са намалели съответно с 19 % и 24 % в сравнение със средните вносни цени в периода на разследване. Комисията заключава в същото съображение, че общо за двете страни подбиването на цените през периода на регистрационния режим се е увеличило средно до почти 20 %. Следователно е имало нов спад на средните цени на вноса от засегнатите държави.

105    Четвърто, видно от съображение 52 от обжалвания регламент, вносът на двадесет и двамата вносители и/или ползватели, които предоставят информация за вноса, осъществен през периода след започване на разследването, е представлявал 46 % от целия внос от засегнатите държави. Така получената информация показва — като цяло за тези оказали съдействие вносители и/или ползватели — увеличение с 22 % на запасите от разглежданите продукти в края на 2015 г. спрямо края на 2014 г. В съображение 84 от обжалвания регламент пък се посочва, че неминуемо е имало натрупване на запаси не само предвид установеното в съображение 52 от същия регламент, но и предвид същественото нарастване на вноса след периода на разследване спрямо нивото на вноса преди публикуването на известието за започване на разследване.

106    От съображения 75 и 76 от обжалвания регламент личи, че това допълнително съществено нарастване на вноса на цени още по-ниски от тези през периода на разследване съвпада с увеличение на потреблението на Съюза на свободния пазар с 14 % през периода между април 2015 г. и януари 2016 г., докато обемът на продажбите, реализирани от производителите от Съюза, е останал стабилен и със съвсем леко увеличение от 3 %. Вследствие на това пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял с още 7 %, от 71 % на 64 %.

107    Следователно Комисията правилно е заключила, по-специално в съображения 86 и 94 от обжалвания регламент, че това допълнително съществено нарастване на вноса, с оглед на обема на същия, момента, в който е извършен, и други фактори, а именно спадът в цените и значителното увеличение на запасите, е оказало допълнително отрицателно въздействие върху цените и върху пазарния дял в Съюза на промишлеността на Съюза и поради това може съществено да намали изравнителния ефект на окончателното антидъмпингово мито.

108    С оглед на всички изложени по-горе съображения второто твърдение по третото основание следва да се отхвърли и съответно да се приеме, че последното не е налице.

 По съдебните разноски

109    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като са загубили делото, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията и на встъпилата страна в съответствие с исканията на последните.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Stemcor London Ltd и Samac Steel Supplies Ltd понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия и на Eurofer, Association européenne de l’acier, ASBL.

Prek

Buttigieg

Berke

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 май 2019 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.