Жалба, подадена на 30 март 2012 г. - Германия/Комисия

(Дело T-143/12)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze, K. Petersen и U. Soltész)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени член 1 от Решение С (2012) 184 окончателен на Комисията от 25 януари 2012 г. по мярка C 36/2007 (ex NN 25/2007), приведена в действие от Германия в полза на Deutsche Post AG,

да отмени членове 4-6 от Решение С (2012) 184 окончателен на Комисията от 25 януари 2012 г. по мярка C 36/2007 (ex NN 25/2007), приведена в действие от Германия в полза на Deutsche Post AG,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва десет правни основания.

Първо основание за отмяна: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС с констатацията, че "пенсионната субсидия" е отпусната в полза на предприятие:

Според жалбоподателя "пенсионната субсидия" е отпусната пряко на Postbeamtenversorgungskasse (Социалноосигурителната каса на пощенските служители, PBVK) и косвено на пенсионираните пощенски служители, тоест в никакъв случай не е отпусната на предприятие. Съответно не била налице и косвена държавна помощ в полза на Deutsche Post AG (DPAG).

Второ основание за отмяна: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради констатацията, че "пенсионната субсидия" компенсира разходи, които "обикновено" следва да направи предприятието:

Според жалбоподателя "пенсионната субсидия" компенсира изцяло нетипични за конкурентите социални разходи, каквито предприятията "обикновено" не са длъжни да правят. Компенсираните с "пенсионната субсидия" разходи освен това представлявали "специална тежест" по смисъла на решението на Общия съд по делото, известно като "Combus"².

Трето основание за отмяна: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС (при условията на евентуалност: на член 107, параграф 3 ДФЕС) поради отчитането на приходите от регулираните цени:

Според жалбоподателя "сравнителното предимство" не се дължи на "пенсионната субсидия" и изобщо не е свързано с нея. "Сравнителното предимство" се дължало на регулираните цени и в този смисъл не било предоставено с държавни ресурси (Решение по дело PreussenElektra⁴). Не било налице двойно компенсиране на разходи и съответно нямало "държавна помощ", която да може да бъде обявена за несъвместима с вътрешния пазар и да бъде поискано връщането ѝ. Квалификацията "държавна помощ" целяла само да се изиска със задна дата от Deutsche Post да върне част от приходите си.

Четвърто основание за отмяна: нарушение на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС и на Регламент (ЕО) № 659/1999 поради недопустимо използване на процедурата за държавните помощи, за да се изиска връщане на приходи от регулирани цени (злоупотреба с власт и с процесуални права):

Според жалбоподателя Комисията би могла да изиска връщане на такива приходи само по реда на Регламент (ЕО) № 1/2003, но не и чрез процедурата за държавните помощи.

Пето основание за отмяна: нарушение на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС и на Регламент № 659/1999 поради недопустимо прилагане на процедурата за държавните помощи към случай на "кръстосано субсидиране" (злоупотреба с власт и с процесуални права):

Според жалбоподателя евентуалното "кръстосано субсидиране" се дължи на регулираните цени, не е предоставено с държавни ресурси и съответно не представлява държавна помощ. Освен това за подобно "кръстосано субсидиране" не се прилагала процедурата за държавните помощи.

Шесто основание за отмяна: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС (при условията на евентуалност: на член 107, параграф 3 ДФЕС) поради неправилни изчисления при сравняването на социалните разходи:

Според жалбоподателя референтната стойност ("benchmark"), при определянето на която Комисията взела предвид и частта от социалноосигурителните вноски за сметка на работниците, е неоснователно завишена, тъй като съгласно германското социалноосигурително право работодателят заплаща само своята част от социалноосигурителните вноски на работниците. При положение че Комисията вече е взела предвид частта от социалноосигурителните вноски за сметка на работниците при изчисляването на основата на възнаграждението ("фиктивно брутно възнаграждение"), повторното им включване и в референтната стойност водело до двойното им отчитане. Завишаването на основата на възнаграждението било неоснователно и защото възнаграждението на пощенските служители било по-високо от заплащането в конкурентните предприятия от частния сектор.

Седмо основание за отмяна: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС (при условията на евентуалност: на член 107, параграф 3 ДФЕС) поради констатацията, че "пенсионната субсидия" представлява (несъвместима с вътрешния пазар) държавна помощ и за периода 1995-2002 г.

Осмо основание за отмяна: нарушение на член 108, параграф 1 ДФЕС и на член 1, буква б), подточка i) от Регламент № 659/1999 поради констатацията, че пенсионната субсидия представлява "нова" помощ:

Според жалбоподателя констатациите на Комисията се основават на неправилна квалификация на фактите.

Девето основание за отмяна: нарушение на член 14, параграф 1 и член 7, параграф 5 от Регламент № 659/1999 поради разпорежданията в член 4, параграфи 1 и 4 от обжалваното решение държавата да си възстанови помощите и да не допуска подобни нарушения в бъдеще - мерки, които не са предвидени в уредбата на държавните помощи:

Според жалбоподателя предвиденото в член 4, параграф 1 от обжалваното решение връщане на суми ще съставлява връщане не на "помощи", а на приходи на Deutsche Post от регулираните цени. Разпореждането да не се допуска подобно нарушение в бъдеще не би могло да се изпълни чрез намаляване на "помощта". Намаляването на "пенсионната субсидия" не би се отразило върху размера на "сравнителното предимство". Според жалбоподателя изпълнението на разпореждането по член 4, параграф 4 от обжалваното решение да не се допуска подобно нарушение в бъдеще предполага да се измени уредбата на цените и поради това би накърнило законодателния суверенитет на Германия.

Десето основание за отмяна: нарушение на член 6 ДЕС, на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, на принципа на добра администрация, както и на член 10, параграф 1 от Регламент № 659/1999 поради прекомерната продължителност на производството пред Комисията и бездействието ѝ.

____________

¹ - Решение на Общия съд от 16 март 2004 г. по дело Danske Busvognmænd/Комисия (T-157/01, Recueil, стр. II-917).

² - Решение на Съда от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra (C-379/98, Recueil, стр. I-2099).

³ - Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

⁴ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).