РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
18 октомври 2011 година(*)
„Промишлен дизайн на Общността — Производство по обявяване на недействителност — Отхвърляне от отдела по отмяна на искането за обявяване на недействителност. — Съобщаване по факс на решението на отдела по отмяна — Жалба пред апелативния състав — Писмено изложение на основанията за обжалването — Срок за представяне — Допустимост на жалбата — Член 57 от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Поправяне на решение — Член 39 от Регламент (ЕО) № 2245/2002 — Общ правен принцип за оттегляне на незаконосъобразно решение“
По дело T‑53/10
Peter Reisenthel, с местожителство в Gilching (Германия), за който се явява адв. E. A. Busse, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), представлявана първоначално от г‑н S. Schäffner, впоследствие от г‑жа R. Manea и г‑н G. Schneider, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Dynamic Promotion Co. Ltd, установено в Банкок (Тайланд),
с предмет жалба, от една страна, срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 6 ноември 2009 г., поправено с решение от 10 декември 2009 г. (преписка R 621/2009-3), и от друга страна, срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 22 март 2010 г. (преписка R 621/2009‑3) относно производство по обявяване на недействителност между г‑н Peter Reisenthel и Dynamic Promotion Co. Ltd,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑жа C. Heeren, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 5 февруари 2010 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 31 май 2010 г.,
предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 16 юли 2010 г.,
предвид искането на жалбоподателя от 30 август 2010 г. за събиране на доказателства,
предвид промяната в съставите на Общия съд,
предвид писмените становища, подадени в секретариата на Общия съд на 30 септември 2010 г.,
предвид писмения въпрос на Общия съд до страните,
след съдебното заседание от 6 април 2011 г.
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Другата страна в производството пред апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), Dynamic Promotion Co. Ltd, е притежател на регистриран под номер 217955-0001 промишлен дизайн на Общността (наричан по-нататък „оспорваният промишлен дизайн“).
2 На 22 април 2008 г. жалбоподателят г‑н Peter Reisenthel чрез своя представител подава пред СХВП искане за обявяване на недействителността на оспорвания промишлен дизайн на основание член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (OВ L 3, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).
3 С решение от 20 май 2009 г. (наричано по-нататък „решението на отдела по отмяна“) отделът по отмяна на СХВП отхвърля искането за обявяване на недействителността на оспорвания промишлен дизайн. Решението на отдела по отмяна наброява шест страници. В деня на приемането му то е изпратено от СХВП на представителя на жалбоподателя по факс и по пощата с придружително писмо от една страница. Жалбоподателят получава съобщението по пощата на 25 май 2009 г.
4 На 3 юни 2009 г. жалбоподателят обжалва решението на отдела по отмяна. Представителят на жалбоподателя изпраща до СХВП писмено изложение на основанията за обжалването първо по пощата, на 21 септември 2009 г., а впоследствие по факс, на 23 септември 2009 г. СХВП получава на 23 септември 2009 г. изпратеното по факс, а впоследствие, на 24 септември 2009 г., и пощенската пратка.
5 На 13 октомври 2009 г. жалбоподателят е уведомен от секретариата на апелативните състави на СХВП, че предвиденият в член 57 от Регламент № 6/2002 срок за подаване на писмено изложение на основанията за обжалването е изтекъл на 21 септември 2009 г. Поради това според СХВП жалбата на жалбоподателя може да бъде опорочена от недопустимост, тъй като въпросното изложение е получено на 23 септември 2009 г., т.е. след изтичането на срока. В това отношение на жалбоподателя е предоставен срок да представи становището си, който изтича на 13 ноември 2009 г.
6 В становището си от 14 октомври 2009 г. жалбоподателят твърди, че решението на отдела по отмяна му е съобщено само по пощата на 25 май 2009 г., за което свидетелствал печатът за постъпване, поставен върху изпратения документ в бюрото на представителя на жалбоподателя. Следователно писменото изложение на основанията за обжалването било подадено в срок.
7 С Решение от 6 ноември 2009 г. (наричано по-нататък „решението от 6 ноември 2009 г.“) трети апелативен състав отхвърля жалбата като недопустима. Като се позовава на съдържащата се в административната преписка справка за изпратен факс от отдела по отмяна, апелативният състав приема, че решението на отдела по отмяна е съобщено на представителя на жалбоподателя по факс на 20 май 2009 г. От това апелативният състав заключава, че срокът за подаване на писменото изложение на основанията за обжалването е изтекъл на 21 септември 2009 г. и че поради това полученото на 23 септември 2009 г. изложение е представено след изтичането на срока. В този контекст апелативният състав е счел още, че печатът за постъпване няма доказателствена стойност, що се отнася до въпроса за датата на съобщаване на решението на отдела по отмяна.
8 На 12 ноември 2009 г. жалбоподателят изпраща до СХВП ново становище, придружено със справката за получени факсове от неговия представител за периода от 18 до 25 май 2009 г., включително. Според жалбоподателя справката доказва, че решението на отдела по отмяна не е съобщено на неговия представител по факс на 20 май 2009 г.
9 С Решение от 10 декември 2009 г. (наричано по-нататък „решението от 10 декември 2009 г.“) трети апелативен състав извършва поправка на решението от 6 ноември 2009 г. по смисъла на член 39 от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 г. за прилагане на Регламент № 6/2002 (ОВ L 341, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14). Според апелативния състав следва да се вземе предвид становището на жалбоподателя от 12 ноември 2009 г., представено преди изтичането на срока, предоставен на жалбоподателя от СХВП. Апелативният състав приема обаче, че представената от жалбоподателя справка за получени факсове не позволява да се поставят под съмнение обстоятелствата, посочени от СХВП във връзка със съобщаването на решението на отдела по отмяна по факс на 20 май 2009 г. В частност от посочената справка било видно, че на 20 май 2009 г. в 12,35 ч. представителят на жалбоподателя е получил факс от седем страници. Според апелативния състав този документ съответства на решението на отдела по отмяна, изпратено с придружителното писмо. Ето защо апелативният състав решава да остави в сила диспозитива на решението от 6 ноември 2009 г.
10 На 23 декември 2009 г. жалбоподателят прави искане за повторна поправка на решението от 6 ноември 2009 г., като се признае, че писменото изложение на основанията за обжалването е подадено в срок. В това отношение жалбоподателят изтъква нови обстоятелства относно протичането на работата и обработката на факсовете в кабинета на неговия представител, както и относно систематичното отбелязване на номера на изпращача върху факсовете, изпращани от СХВП. При условията на евентуалност жалбоподателят прави искане за restitutio in integrum на основание член 67 от Регламент № 6/2002.
11 С Решение от 22 март 2010 г. (наричано по-нататък „решението от 22 март 2010 г.“) трети апелативен състав отхвърля исканията на жалбоподателя, представени на 23 декември 2009 г. Относно искането за поправка апелативният състав приема, че не са изпълнени условията, предвидени в член 39 от Регламент № 2245/2002.
Искания на страните
12 В жалбата си жалбоподателят моли Общия съд:
– като главно искане, да отмени решението от 6 ноември 2009 г., поправено с решението от 10 декември 2009 г.,
– при условията на евентуалност да му предостави restitutio in integrum,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
13 С писмо от 7 април 2010 г., жалбоподателят съобразява исканията си с приемането на решението от 22 март 2010 г., като с оглед на това моли Общия съд:
– да отмени решението от 22 март 2010 г.,
– да установи, че писменото изложение на основанията за обжалването е подадено в срок пред апелативния състав.
14 В писмената реплика жалбоподателят се отказва от исканията си да му се предостави restitutio in integrum и да се установи, че писменото изложение на основанията за обжалването е подадено в срок пред апелативния състав. Вследствие на това окончателните му искания са Общият съд да отмени решението от 6 ноември 2009 г., поправено с решението от 10 декември 2009 г., да отмени решението от 22 март 2010 г. и да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
15 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
16 Жалбоподателят изтъква две правни основания, първото от които е изведено от нарушение на правото да бъде изслушан, а второто — от грешка в преценката. Също така той иска Общият съд да постанови мярка за събиране на доказателства.
17 СХВП оспорва основателността на изтъкнатите от жалбоподателя правни основания. Освен това СХВП поддържа, че искането за отмяна на решението от 22 март 2010 г. е недопустимо и че някои от приложенията към жалбата не могат да бъдат взети предвид от Общия съд.
18 Общият съд счита, че наред с анализа на правните основания и на доводите на страните е необходимо да провери служебно компетентността на СХВП за приемането на решенията от 10 декември 2009 г. и 22 март 2010 г.
По допустимостта на искането за отмяна на решението от 22 март 2010 г.
19 СХВП твърди, че искането за отмяна на решението от 22 март 2010 г. е недопустимо, тъй като с него се изменя предметът на спора пред апелативния състав. Всъщност посоченото решение имало за предмет две искания на жалбоподателя, представени след приемането на решението от 6 ноември 2009 г. и на решението от 10 декември 2009 г.
20 Жалбоподателят смята, че като е поискал отмяната на решението от 22 март 2010 г., не е изменил предмета на спора, а само го е разширил. Съгласно съдебната практика обаче подобно разширяване било допустимо по съображения за процесуална икономия.
21 В началото следва да се напомни, че съгласно член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав.
22 В случая решението от 22 март 2010 г. е прието в отговор на писмо на жалбоподателя от 23 декември 2009 г., в което последният е поискал, от една страна, повторна поправка на решението от 6 ноември 2009 г., и от друга страна, restitutio in integrum при условията на евентуалност.
23 Тези две искания са разгледани поотделно в решението от 22 март 2010 г., след което и двете са отхвърлени.
24 От решението от 22 март 2010 г. обаче е видно, че искането за поправка, представено от жалбоподателя в писмото му от 23 декември 2009 г., се е отнасяло до въпроса дали решението на отдела по отмяна е съобщено на жалбоподателя по факс на 20 май 2009 г. Така то е имало съвсем същия предмет като решенията от 6 ноември и 10 декември 2009 г. При това положение, доколкото решението от 22 март 2010 г. се отнася до искането за поправка, то се явява продължение на предходните решения на апелативния състав, така че не се изменя предметът на спора пред този състав.
25 За разлика от това жалбоподателят е поискал от СХВП restitutio in integrum за първи път в писмото си от 23 декември 2009 г. Следователно този въпрос не е бил предмет нито на решението от 6 ноември 2009 г., нито на решението от 10 декември 2009 г. При това положение, доколкото искането за отмяна на решението от 22 март 2010 г. се отнася до restitutio in integrum, с това искане се изменя предметът на спора пред апелативния състав по смисъла на член 135, параграф 4 от Процедурния правилник.
26 При тези обстоятелства искането за отмяна на решението от 22 март 2010 г. следва да се обяви за допустимо, доколкото посоченото решение се отнася до искането за поправка, и за недопустимо, доколкото това решение се отнася до искането за restitutio in integrum.
По компетентността на СХВП за приемането на решенията от 10 декември 2009 г. и 22 март 2010 г.
27 В началото следва да се отбележи, че проверката на компетентността на издателя на акта е въпрос от публичен ред, който трябва в това си качество да се повдигне служебно (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 февруари 1992 г. по дело BASF и др./Комисия, T‑79/89, T‑84/89—T‑86/89, T‑89/89, T‑91/89, T‑92/89, T‑94/89, T‑96/89, T‑98/89, T‑102/89 и T‑104/89, Recueil, стр. II‑315, точка 31).
28 В случая Общият съд счита, че е необходимо да провери компетентността на апелативния състав на СХВП за приемането на решенията от 10 декември 2009 г. и 22 март 2010 г. на основание член 39 от Регламент № 2245/2002.
29 Съгласно член 39 от Регламент № 2245/2002:
„В решенията на [СХВП] могат да се поправят само езикови грешки, грешки при транскрибиране и явни грешки. Същите се поправят от инстанцията, която е взела решението, служебно или по искане на една от заинтересуваните страни“.
30 В случая нито измененията, направени с решението от 10 декември 2009 г., нито тези, които са поискани от жалбоподателя на 23 декември 2009 г., се отнасят до езикови грешки или грешки при транскрибиране, което впрочем страните не оспорват.
31 В отговор на писмено поставения от Общия съд въпрос в рамките на процесуално-организационните действия жалбоподателят поддържа, че съответните изменения не се отнасят и до поправката на явни грешки. Поради това той счита, че решенията от 10 декември 2009 г. и 22 март 2010 г. трябва да се отменят поради липса на компетентност на СХВП.
32 Относно решението от 10 декември 2009 г. СХВП счита, че пропускът да вземе предвид становището на жалбоподателя, представено в определения срок, представлява явна грешка по смисъла на член 39 от Регламент № 2245/2002. При условията на евентуалност СХВП поддържа, че посоченото решение на апелативния състав може да почива на друго правно основание, по специално на общия правен принцип за оттегляне на незаконосъобразно решение.
33 Що се отнася до решението от 22 март 2010 г., СХВП твърди, че апелативният състав е имал компетентност да се произнесе по искането на жалбоподателя от 23 декември 2009 г. за поправка съгласно член 39 от Регламент № 2245/2002.
34 С оглед на доводите на страните следва да се провери дали измененията, направени с решението от 10 декември 2009 г., и тези, които са поискани от жалбоподателя на 23 декември 2009 г., се отнасят до поправката на явни грешки по смисъла на член 39 от Регламент № 2245/2002.
35 В това отношение съгласно съдебната практика предвид значението на задължителния характер на окончателно решение, прието от компетентен орган, и при спазване на принципа на правната сигурност правилото, позволяващо по изключение да се направят последващи изменения в подобно решение, следва да се тълкува стриктно. При това положение понятието „явна грешка“ се ограничава до грешките от формално естество, които са видни ясно от текста на самото решение и не засягат обхвата и същността на последното, което се характеризира с диспозитива и мотивите си. За разлика от това понятието „явна грешка“ не се отнася до грешка, която може по същество да опорочи обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Gagliardi/СХВП — Norma Lebensmittelfilialbetrieb (MANŪ MANU MANU), T‑392/04, непубликувано в Recueil, точка 55).
По решението от 10 декември 2009 г.
36 Следва да отбележи, че като е приел решението от 10 декември 2009 г. апелативният състав по същество е използвал механизма на поправката, за да отстрани нарушение на правото на защита на жалбоподателя, уредено в член 62 от Регламент № 6/2002, което нарушение произтича от обстоятелството, че решението от 6 ноември 2009 г. е прието преди изтичането на срока, определен на жалбоподателя за представяне на неговото становище.
37 Подобно нарушение на правото на защита обаче не представлява явна грешка по смисъла на член 39 от Регламент № 2245/2002, тълкуван в точка 35 по-горе. Всъщност подобно нарушение представлява грешка, която засяга производството, довело до приемането на решението от 6 ноември 2009 г., и която следователно може по същество да опорочи това решение. Също така вземането предвид на становището, представено от жалбоподателя в определения срок, е засегнало мотивите на решението от 6 ноември 2009 г. и оттук неговото съдържание.
38 При това положение член 39 от Регламент № 2245/2002 не представлява подходящо правно основание, позволяващо на СХВП да отстрани нарушение на правото на защита на жалбоподателя, допуснато в производството, довело до приемането на решението от 6 ноември 2009 г. Следователно апелативният състав не е имал компетентност да приеме решението от 10 декември 2009 г. въз основа на тази разпоредба.
39 Без да се засяга посоченият в предходната точка извод, следва да се напомни, че както твърди СХВП, решението от 10 декември 2009 г. може по принцип да бъде прието от апелативния състав на друго правно основание.
40 Всъщност в съдебната практика е изведен общ принцип на правото, съгласно който е допустимо оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразен административен акт, породил субективни права, стига институцията, издала акта, да изпълнява условията относно спазването на разумен срок и на оправданите правни очаквания на ползващото се от акта лице, което е можело да разчита на законосъобразността на последния (Решение на Съда от 12 юли 1957 г. по дело Algera и др./Асамблея, 7/56 и 3/57—7/57, Recueil, стр. 81 и 116, Решение на Съда от 3 март 1982 г. по дело Alpha Steel/Комисия, 14/81, Recueil, стр. 749, точка 10 и Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело González y Díez/Комисия, T‑25/04, Сборник, стр. II‑3121, точка 97).
41 Въпреки това, независимо от наличието на друго правно основание, грешката при избора на правното основание води до отмяната на съответния акт, когато може да има последици по отношение на неговото съдържание, по-специално когато опорочава с нередовност производството, приложимо към неговото приемане (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 декември 2002 г., по дело British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco, C‑491/01, Recueil, стр. I‑11453, точка 98 и Решение от 11 септември 2003 г. по дело Комисия/Съвет, С‑211/01, Recueil, стр. I‑8913, точка 52).
42 В случая обаче съдебната практика, цитирана в точка 40 по-горе, не предвижда особено производство за оттегляне на незаконосъобразен акт.
43 Що се отнася до спазването на условията, изведени в посочената съдебна практика, от една страна, решението от 10 декември 2009 г. е прието един месец и четири дни след решението от 6 ноември 2009 г., което представлява разумен срок.
44 От друга страна, решението от 6 ноември 2009 г. е било в полза на другата страна в производството пред апелативния състав, тъй като с това решение се отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу решението на отдела по отмяна. Доколкото обаче с решението от 10 декември 2009 г. не се изменя диспозитивът на решението от 6 ноември 2009 г., не са засегнати оправданите правни очаквания на другата страна пред апелативния състав.
45 Следователно не са налице данни, от които да е видно, че съдържанието на решението от 10 декември 2009 г. може да бъде засегнато от погрешния избор на правното основание. При тези обстоятелства отмяната на посоченото решение поради тази грешка би била лишена от всякакво полезно действие, тъй като след отмяната му решението на апелативния състав би било прието при същите условия и основано на същите обстоятелства като отмененото решение.
46 Ето защо следва да се направи изводът, че грешката на апелативния състав при избора на приложимото правно основание не обосновава отмяната на решението от 10 декември 2009 г.
По Решението от 22 март 2010 г.
47 Искането на жалбоподателя от 23 декември 2009 г. за поправка се е отнасяло до това да се признае, че писменото изложение на основанията за обжалването е представено в срок. Това искане обаче се отнася не до поправка на грешка от формално естество, от която е засегнато обжалваното решение, а до преразглеждане на последното по същество и до приемането на ново решение с различно съдържание.
48 При това, предвид изложеното в точка 35 по-горе, грешката, на която се позовава жалбоподателят в искането си от 23 декември 2009 г., не е явна грешка по смисъла на член 39 от Регламент № 2245/2002, което предполага, че апелативният състав няма компетентност да разгледа това искане по същество по силата на тази разпоредба.
49 Освен това, доколкото с отхвърлянето на искането от 23 декември 2009 г. апелативният състав е приел мълчаливо, че предходното му решение по жалбата не е било законосъобразно, той не е имал компетентност и да оттегли посоченото решение.
50 Следователно апелативният състав не е разполагал с никаква компетентност за приемането на решението от 22 март 2010 г., що се отнася до отхвърлянето по същество на искането от 23 декември 2009 г. за поправка.
51 При тези обстоятелства решението от 22 март 2010 г. следва да се отмени в частта, която се отнася до искането на жалбоподателя от 23 декември 2009 г. за поправка.
По приложенията към жалбата
52 Според СХВП, доколкото приложения K 8 и K 13 от жалбата са представени пред нея едва след приемането на решенията от 6 ноември и 10 декември 2009 г., тези приложения не могат да бъдат взети предвид.
53 Жалбоподателят не е отговорил конкретно на довода на СХВП.
54 Следва да се отбележи, че съответните документи, а именно клетвените декларации на представителя на жалбоподателя и на една негова служителка, са представени пред СХВП като приложение към писмото на жалбоподателя на 23 декември 2009 г., т.е. след изтичане на срока, определен от СХВП на жалбоподателя, за да представи становището си по допустимостта на писменото изложение на основанията за обжалването. Следователно те не са били част от фактическата обстановка по случая, съществуваща към момента на приемане на решението от 10 декември 2009 г.
55 Впрочем апелативният състав е разгледал съответните документи в решението от 22 март 2010 г. От една страна обаче, от точки 47—51 по-горе е видно, че те не е трябвало да бъдат разглеждани, тъй като относно искането на жалбоподателя за поправка апелативният състав не е разполагал с никаква компетентност да разгледа това искане по същество. От друга страна, доколкото решението от 22 март 2010 г. се отнася до искане за restitutio in integrum, то не е част от предмета на спора пред Общия съд, както е видно от точки 19—26 по-горе. Следователно във всички случаи съдържанието на приложения K 8 и K 13 е неотносимо към посочения предмет.
56 Ето защо Общият съд не следва да взема предвид приложения K 8 и K 13 към жалбата, тъй като, от една страна, те не са били част от фактическите обстоятелства към момента на приемане на решението от 10 декември 2009 г., и от друга страна, не се обхващат от предмета на спора пред Общия съд, уточнен в точки 19—26 по-горе.
По съществото на спора
57 Жалбоподателят изтъква две правни основания, първото от които е изведено от нарушение на правото му да бъде изслушан, а второто — от грешка в преценката. Все пак следва да се отбележи, че тези две правни основания имат по същество един и същ предмет, поради което съвпадат, доколкото и двете се отнасят до грешката, която допуснал апелативният състав, като приел, че писменото изложение на основанията за обжалването е представено след изтичането на срока и следователно е недопустимо. Ето защо двете правни основания следва да се разгледат заедно.
58 Жалбоподателят поддържа по същество, че решението на отдела по отмяна му е съобщено с писмо на 25 май 2009 г., така че писменото изложение на основанията за обжалването, получено от СХВП на 23 септември 2009 г., било представено в рамките на четиримесечния срок, предвиден в член 57 от Регламент № 6/2002.
59 В този контекст жалбоподателят оспорва твърдението, че решението на отдела по отмяна е съобщено на представителя му по факс на 20 май 2009 г., и напомня, че в това отношение СХВП носи тежестта на доказване.
60 СХВП оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.
61 В началото следва да се напомни, че от член 47 от Регламент № 2245/2002 следва, че СХВП може да съобщава решенията си по факс (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 19 април 2005 г. по дело Success-Marketing/СХВП — Chipita (PAN & CO), T‑380/02 и T‑128/03, Recueil, стр. II‑1233, точки 54—61).
62 В член 51 от Регламент № 2245/2002 се уточнява, че условията за изпращането по факс се определят от председателя на СХВП.
63 В това отношение в член 2 от Решение EX-03-04 от 20 януари 2003 г. на председателя на СХВП се уточнява следното:
„В заглавната част на всяко решение, известие или съобщение, изпратено от [СХВП] по факс и чрез други технически средства в рамките на производствата, свързани с регистрирани промишлени дизайни на Общността, се посочват отговорният орган и пълните имена на служителя или служителите, които отговарят за решението, известието или съобщението. Тези данни заместват всеки печат или подпис“.
64 В случая в справката за изпратен факс от СХВП във връзка със съобщаването по факс на решението на отдела по отмяна се съдържат следните елементи:
– копие от първата страница на факса, или придружително писмо, отправено към представителя на жалбоподателя, съдържащо посочване на отговорния орган (HAUPTABTEILUNG GESCHMACKSMUSTER — NICHTIGKEITSABTEILUNG) и на служителя, който отговаря за изпращането, както и упоменаване, че е приложено решение от шест страници на отдела по отмяна от 20 май 2009 г.,
– що се отнася до датата и часа на съобщаване, 20 май 2009 г., 12,22 ч.,
– що се отнася до номера на факса на СХВП, „+34965139818“,
– що се отнася до номера на факса на получателя, „00498982006111“,
– що се отнася до броя на изпратените страници, „7“,
– що се отнася до резултата от изпращането, отбелязване „OK“,
– що се отнася до датата и часа на изготвяне на справката, 20 май 2009 г., 12,27 ч.
65 Така, предвид справката за изпратен факс, първо следва да се приеме, че СХВП е изпълнила изискванията, предвидени в член 2 от Решение EX-03-04 относно условията за съобщаване по факс.
66 По-нататък, от справката за изпратен факс следва също, че на 20 май 2009 г. в 12,22 ч. СХВП е изпратила на представителя на жалбоподателя факс от седем страници, съдържащ придружително писмо от една страница, в което се посочва, че е приложено решението на отдела по отмяна от шест страници.
67 Накрая, според справката факсът, изпратен от СХВП в 12,22 ч., е получен нормално от факсмашината на представителя на жалбоподателя.
68 Следва да се разгледат четирите довода, с които жалбоподателят оспорва последния извод.
69 Така на първо място жалбоподателят твърди, че от представената от него справка за получени от неговия представител факсове за периода от 18 до 25 май е видно, че на 20 май 2009 г. в 12,35 ч. е получен факс от неустановен изпращач.
70 Само по себе си това обстоятелство подсилва доказателствената стойност на разгледаната по-горе справка, тъй като сочи, че скоро след изпращането на факса от СХВП представителят на жалбоподателя е получил факс със същия брой страници.
71 На второ място, жалбоподателят поддържа обаче, че между изпращането на факса от СХВП и получаването на факс от представителя му има изключително голям промеждутък от време.
72 В това отношение следва да се допусне, че както е видно от справката за изпратен факс от СХВП, изпращането на факса е започнало в 12,22 ч. и е завършило не по-късно от 12,27 ч., а справката за получени факсове от представителя на жалбоподателя сочи 12,35 ч. като час на получаване.
73 При това положение, както посочва СХВП в съдебното заседание, тази разлика от осем минути може да се обясни с обстоятелството, че поради ръчно извършени настройки съответните две факсмашини не са били настроени точно на едни и същ час, така че са показвали данни, които се различават в определена степен.
74 Следователно промеждутъкът от време, установен между изпращането и получаването, не означава, че полученият от представителя на жалбоподателя факс не е същият, който е изпратен от СХВП.
75 На трето място, жалбоподателят отбелязва, че факсът, получен от представителя му в 12,35 ч., не сочи номера на изпращача.
76 Дори да се предположи обаче, както твърди жалбоподателят, че номерът на изпращача обикновено се посочва върху изпращаните от СХВП факсове, това обстоятелство не изключва възможността подобна индикация да не бъде показана от дадена факсмашина, по-специално по технически причини. В това отношение СХВП действително уточнява в съдебното заседание, че факсмашината, която е използвала за изпращането на съответния факс, не е била част от информационната ѝ система, така че не е била настроена да показва автоматично номера на изпращача.
77 Освен това от Решение EX-03-04 не е видно СХВП да е имала задължение да посочва номера на изпращача върху изпращаните от нея факсове и жалбоподателят не твърди наличието на подобно задължение на друго основание.
78 При тези обстоятелства непосочването на номера на изпращача на факса, получен от представителя на жалбоподателя, също не позволява да се счита, че не става въпрос за изпратения от СХВП факс.
79 Четвърто, жалбоподателят твърди, че не може да носи задължение да доказва отрицателен факт, а именно неполучаването на изпратения от СХВП факс, за да може да оспори доказателствената стойност на справката за изпратен факс във връзка със съобщаването по факс на решението на отдела по отмяна.
80 Следва да се приеме обаче, че с представянето на положителни доказателства е било възможно да се оспори доказателствената стойност на посочената справка за изпратен факс. Всъщност жалбоподателят е можел да представи факса, който действително е получил на 20 май 2009 г. в 12,35 ч., за да докаже, че не става въпрос за факса, изпратен от СХВП същия ден в 12,22 ч.
81 При все това жалбоподателят поддържа, че от него не може да бъде изисквано да представи това доказателство. От една страна, тъй като не е посочен номерът на факса на изпращача, не било възможно да се установи как е обработен съответният факс. От друга страна, след получаването му е изтекло значително време.
82 Тези доводи не могат да бъдат приети. Всъщност представителят на жалбоподателя носи изключително отговорността за обработката на получените от него факсове. Следователно, тъй като от проверката на справките за изпратени и получени факсове е видно, че СХВП е изпратила факс на представителя на жалбоподателя и че скоро след това последният е получил факс със същия брой страници от неустановен изпращач, жалбоподателят следва да понесе последствията от непредставянето на действително получения от неговия представител факс.
83 Това важи в още по-голяма степен, тъй като съгласно член 28, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 2245/2002 във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от същия регламент, лицето, което иска обявяване на недействителност, или неговият представител може по свое усмотрение да посочи или да не посочи номер на факс и следователно да определи дали ще бъде използван този начин на съобщаване при изпращането на документи между него и СХВП. Всъщност при тези обстоятелства лицето, което иска обявяване на недействителност, или неговият представител следва да вземе подходящите мерки, за да е в състояние да докаже при необходимост съдържанието на действително получените чрез това средство документи.
84 Предвид изложеното следва да се направи изводът, че справката за изпратен факс доказва в достатъчна степен, че решението на отдела по отмяна е съобщено по факс на представителя на жалбоподателя на 20 май 2009 г. Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че полученото на 23 септември 2009 г. писмено изложение на основанията за обжалването е постъпило след изтичане на предвидения в член 57 от Регламент № 6/2002 срок и следователно не може да бъде взето предвид.
85 При тези обстоятелства, противно на твърдението на жалбоподателя, апелативният състав не е бил длъжен да разгледа хипотезата на технически проблем при получаването на посочения факс или на изпращане на факса на погрешен номер. Впрочем жалбоподателят не представя никакво уточнение относно естеството на евентуалния технически проблем и не оспорва, че посоченият в справката за изпратен факс номер на получателя е номерът на факса на неговия представител.
86 Жалбоподателят не може да се позовава надлежно и на обстоятелството, че апелативният състав е нарушил правото му на изслушване, като не му е позволил да представи становище. Всъщност, от една страна, като не е представил писменото изложение на основанията за обжалването в предвидения за тази цел срок, самият жалбоподател е пропуснал да упражни посоченото право, що се отнася до мотивите на жалбата му. От друга страна, относно допустимостта на писменото изложение на основанията за обжалването, на 14 октомври и 12 ноември 2009 г. жалбоподателят е представил пред СХВП становища, които са разгледани от апелативния състав в решенията от 6 ноември и 10 декември.
87 На последно място, жалбоподателят твърди, че наличните интереси не са претеглени в достатъчна степен от апелативния състав, по-специално що се отнася до евентуално искане за restitutio in integrum с цел решаването на проблема с изпращането на спорния факс.
88 Жалбоподателят обаче не уточнява кои интереси е трябвало да бъдат претеглени по отношение на обстоятелството, че писменото изложение на основанията за обжалването е представено след изтичането на срока.
89 Впрочем решението на апелативния състав относно допустимостта на жалбата не е лишило жалбоподателя от възможността да поиска restitutio in integrum, което той всъщност е направил на 23 декември 2009 г. От точки 25 и 26 по-горе е видно обаче, че разглеждането на това искане от апелативния състав в решението от 22 март 2010 г. не е част от предмета на спора пред Общия съд.
90 Предвид отхвърлянето на всички доводи на жалбоподателя следва да се отхвърлят изтъкнатите от него две правни основания.
По искането за събиране на доказателства
91 Жалбоподателят иска Общият съд да изслуша двама свидетели, от една страна, за да докаже, че в изпращаните от СХВП факсове се посочва номерът на изпращащата факсмашина, и от друга страна, за да представи начина на работа в кабинета на неговия представител, в частност що се отнася до обработката на получаваните факсове. Жалбоподателят твърди, че това ще даде възможност да се докаже, че решението на отдела по отмяна не е съобщено на неговия представител по факс на 20 май 2009 г.
92 При все това, с оглед на изложеното в точки 75—78 и 81—83 по-горе, нито въпросът дали в изпращаните от СХВП факсове се посочва номерът на изпращащата факсмашина, нито условията на организация на работата в кабинета на неговия представител са относими към решаването на спора пред Общия съд. Ето защо искането за събиране на доказателства следва да се отхвърли като ирелевантно.
93 Предвид всичко изложено по-горе следва да се отмени решението от 22 март 2010 г. в частта, отнасяща се до искането на жалбоподателя от 23 декември 2009 г. за поправка, и да се отхвърли жалбата в останалата ѝ част.
По съдебните разноски
94 Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. При конкретните обстоятелства всяка страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 22 март 2010 г. (преписка R 621/2009‑3) в частта, отнасяща се до искането на г‑н Peter Reisenthel от 23 декември 2009 г. за поправка.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 октомври 2011 година.
Подписи