Дело T-257/07 R

Френска република

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обезпечително производство — Ветеринарно-санитарни изисквания — Регламент (ЕО) № 999/2001 — Ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии — Регламент (ЕО) № 727/2007 — Молба за спиране на изпълнението — Fumus boni juris — Неотложност — Претегляне на интереси“

Резюме на определението

1.      Земеделие — Обща селскостопанска политика — Прилагане — Мерки за защита на здравето на човека

(член 174 ЕО)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Fumus boni juris

(член 242 ЕО; Регламент № 999/2001 на Комисията)

3.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Fumus boni juris

(член 242 ЕО; Регламент № 999/2001 на Комисията)

4.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Неотложност — Сериозно и непоправимо увреждане

(член 242 ЕО; Регламент № 999/2001 на Комисията)

5.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Претегляне на всички разглеждани интереси

(член 242 ЕО)

1.      Принципът на предпазните мерки представлява съгласно член 174 ЕО един от принципите, на които се основава политиката на Общността в областта на околната среда, част от която е защитата на здравето на хората, и той също се прилага, когато в рамките на общата селскостопанска политика общностните институции приемат мерки за защита на здравето на хората.

По силата на този принцип когато несигурността относно наличието и съдържанието на рисковете за здравето на хората продължава да съществува, институциите могат да вземат мерки за защита, без да трябва да чакат пълното доказване на реалността и тежестта на тези рискове. За сметка на това когато нови елементи изменят разбирането за риск или покажат, че този риск може да бъде ограничен с не толкова обременителни мерки колкото съществуващите, институциите са тези, които трябва да се грижат за адаптиране на уредбата с оглед на новите данни, и по-конкретно Комисията, която има правото на инициатива. Така общностните институции действително могат да приемат не толкова обременителни мерки колкото съществуващите, когато с тях може да се ограничи рискът, възприемането на който е било изменено от нови данни.

В тази област общностният законодател разполага с широко право на преценка, което предполага той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в рамките на който е призован да извърши комплексни преценки. В този контекст контролът от страна на общностните съдилища по същество трябва да се ограничи до преценка дали упражняването на това право на преценка не е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт или още дали законодателят явно не е надхвърлил границите на своето право на преценка.

(вж. точки 60, 61 и 66, 67)

2.      За да се определи дали свързаното с fumus boni juris условие е изпълнено в хипотеза, при която има позоваване в подкрепа на жалбата по същество на нарушение от страна на Комисията на принципа на предпазните мерки, дължащо се на грешка при оценката на риска, поради приемането на Регламент № 727/2007 за изменение на приложения I, III, VII и X към Регламент № 999/2001 за определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), който съдържа смекчаване на мерките с оглед на ветеринарно-санитарните изисквания, приложими към стадо овце или кози, в което е открит случай на ТСЕ посредством първоначален бърз тест, следва да се пристъпи към проверка prima facie на основателността на това правно твърдение и следователно да се провери дали аргументите относно твърдяното нарушение имат такъв сериозен характер, че не биха могли да бъдат отхвърлени в рамките на обезпечителното производство.

Доколкото „нулев риск“ в действителност не може да съществува, принципът на предпазните мерки може да се приложи само в случай на риск, по-конкретно за здравето на човека, който, без да бъде основан на прости, непроверени научно хипотези, все още не е напълно доказан. По-нататък, в контекста на приложението на принципа на предпазните мерки, който хипотетично съответства на контекст на научна несигурност, не следва да се изисква оценката на рисковете задължително да представя на общностните институции убедителни научни доказателства относно реалността на риска и тежестта на неговите потенциални негативни последици в случай на реализирането му.

Впрочем когато поне на пръв поглед може да се приеме, че продължават да съществуват реални научни колебания, от една страна, относно възможността за това сред агентите с животински произход, отговорни за ТСЕ, други агенти, различни от спонгиформната енцефалопатия по говедата, да могат да бъдат предавани на човека, и от друга страна, относно надеждността на разграничителните тестове, твърдението, че напредъкът на научните познания в областта на ТСЕ при дребните преживни животни не е от естество да измени разбирането за риск, който тези болести представляват за общественото здраве, не е напълно лишено от основание. При тези обстоятелства твърдението, изведено от нарушение на принципа на предпазните мерки поради грешка на Комисията при оценката на риска, оправдава задълбочена проверка, която може да се извърши само в съдебното решение по същество.

(вж. точки 59, 65, 79 и 85—86)

3.      Научната оценка на риска трябва да позволява на компетентния орган да определя в рамките на управлението на риска какви мерки изглеждат подходящи и необходими за предотвратяване на неговото реализиране. Следователно релевантността на оценката на риска е определяща, за да се прецени управлението на посочения риск.

С приемането на Регламент № 727/2007 за изменение на приложения I, III, VII и X към Регламент № 999/2001 за определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), Комисията извършва смекчаване на мерките с оглед на ветеринарно-санитарните изисквания, приложими към стадо овце или кози, в което е открит случай на ТСЕ посредством първоначален бърз тест.

Впрочем поне на пръв поглед може да се приеме, че становищата на научните органи в областта изразяват реални научни колебания относно условията, при които ТСЕ, различни от СЕГ, биха могли да се предадат на човека, и че при съвременното състояние на познанията не е възможно да се изключи, че консумацията на месо и продукти, произхождащи от животни, заразени с ТСЕ, различни от СЕГ, представлява опасност за здравето на човека. По-нататък тези становища изглежда изразяват реални научни колебания относно надеждността на разграничителните тестове, целящи да изключат съществуването на случай на СЕГ, което предполага, че месото и продуктите, получени от животни — носители на неоткрити щамове на СЕГ, биха могли да бъдат пуснати на пазара.

При тези обстоятелства твърдението на жалбоподателя, че посочените разпоредби не позволяват да се ограничи рискът, който ТСЕ представляват за човешкото здраве, а дори могат да го увеличат, поне на пръв поглед не изглежда ирелевантно. При тези обстоятелства твърдението, изведено от нарушение на принципа на предпазните мерки поради грешка на Комисията при управлението на риска, оправдава задълбочена проверка, която може да се извърши само в съдебното решение по същество.

(вж. точки 88—89, 107—108 и 116)

4.      Целта на обезпечителното производство е да гарантира пълната ефективност на бъдещото окончателно решение, за да се предотврати празнина в съдебната защита, осигурявана от общностните съдилища. За да се постигне тази цел, неотложният характер на молбата за допускане на обезпечение трябва да бъде преценяван във връзка с необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да не се нанесе сериозна и непоправима вреда на страната, която ги е поискала.

Когато властите на държава-членка, натоварени с отговорността да гарантират общия интерес, свързан със защитата на общественото здраве, молят за спиране на изпълнението на разпоредбите на Регламент № 727/2007 за изменение на приложения I, III, VII и X към Регламент № 999/2001 за определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), които съдържат смекчаване на мерките с оглед на ветеринарно-санитарните изисквания, приложими към стадо овце или кози, в което е открит случай на ТСЕ, поради риск за здравето на човека, който произтича от тяхното прилагане, в рамките на преценката за неотложност следва да се вземе предвид фактът, че фактическите и правни доводи, изложени от посочената държава-членка в подкрепа на fumus boni juris, изглеждат сериозни с оглед на доказателствата, с които разполага съдията по обезпечителното производство, и че по-специално от тях следва, че е възможно месо или продукти, произхождащи от животни, заразени с ТСЕ, да бъдат доставени за консумация от човека.

При тези обстоятелства следва да се заключи, че изискването за неотложност е изпълнено.

(вж. точки 122, 127—128 и 133)

5.      Когато в рамките на молба за временни мерки съдията по обезпечителното производство претегля различните спорни интереси, той трябва да определи дали отмяната на оспорвания акт със съдебното решение по същество би позволила промяна на ситуацията, предизвикана от неговото незабавно изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт би могло да му попречи да произведе изцяло действието си, в случай че жалбата в главното производство бъде отхвърлена.

В това отношение следва да се напомни, че по принцип изискванията, свързани със защитата на общественото здраве, безспорно имат предимство пред икономическите съображения. От това следва, че след като има позоваване на сериозен риск за общественото здраве, съдията по обезпечителното производство, въпреки своя формален суверенитет при претеглянето на интересите, ще наклони почти неизбежно везните в полза на неговата защита.

(вж. точки 140—141)