Дело T-256/07

People’s Mojahedin Organization of Iran

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Oбща външна политика и политика на сигурност — Приети ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Право на защита — Мотиви — Съдебен контрол“

Резюме на решението

1.      Производство — Решение или регламент, с което/който обжалваният акт се заменя в хода на производството

2.      Актове на институциите — Презумпция за действителност — Несъществуващ акт — Понятие

(член 249 ЕО)

3.      Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение

(член 233 ЕО)

4.      Актове на институциите — Мотиви — Задължение — Обхват

(член 253 ЕО; член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

5.      Европейски съюз — Oбща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания

(член 1 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

6.      Европейски съюз — Oбща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания

(член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

7.      Европейски общности — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите

(членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО)

1.      Когато дадено решение или регламент, които засягат пряко и лично даден частноправен субект, в хода на производството са заменени с друг акт със същия предмет, той следва да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания. Всъщност задължаването на жалбоподателя да подаде нова жалба би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия. Освен това би било несправедливо, ако за да отговори на критиките, съдържащи се в жалба, подадена пред общностния съд срещу определен акт, въпросната институция може да промени обжалвания акт или да го замени с друг и да се позовава в производството на тази промяна или замяна с цел да лиши другата страна от възможността да обхване в първоначалните си искания и правни основания последващия акт или да представи допълнителни искания и правни основания срещу него.

(вж. точка 46)

2.      По принцип дори неправомерните актове на общностните институции се ползват от презумпция за действителност и произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в рамките на жалба за отмяна или обявени за недействителни вследствие на преюдициално запитване или на възражение за незаконосъобразност.

Като изключение от този принцип актовете, опорочени от нередовност, която е толкова явно сериозна, че не може да бъде допусната от общностния правен ред, трябва да се считат за непроизвеждащи правно действие, дори временно, т.е. да се разглеждат като правно несъществуващи. Това изключение има за цел да запази равновесието между две основни, но понякога противоположни изисквания, на които трябва да отговаря даден правен ред, а именно стабилността на правоотношенията и спазването на законността. Тежестта на последиците, които са свързани с констатирането на несъществуването на даден акт на общностните институции, изисква по съображения за правна сигурност тази констатация да бъде запазена само за съвсем крайни хипотези.

(вж. точки 55—57)

3.      За да се съобрази с отменителното решение и да го изпълни в пълна степен, институцията, която е автор на отменения акт, е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Фактически именно мотивите, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга, разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт.

Макар констатирането на незаконосъобразност в мотивите на решението за отмяна на първо място да поражда задължение за институцията, която е автор на отменения акт, да отстрани тази незаконосъобразност в акта, предназначен да замени отменения акт, същото може да породи и други последици за тази институция, тъй като се отнася до разпоредба с конкретно съдържание в определена област.

Що се касае до отмяната поради формални и процесуални пороци на решение за замразяване на средства, което съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма трябва да бъде преглеждано през определени интервали от време, институцията, която е негов автор, на първо място е задължена да гарантира, че евентуалните последващи решения за замразяването на средства, които трябва да се приемат след решението за отмяна, за да уредят последващи на това решение периоди, не страдат от същите пороци.

Все пак когато даден акт е отменен поради формални и процесуални пороци, съответната институция има право да приеме отново идентичен акт, като този път спазва въпросните формални и процесуални правила, и дори може да даде на акта обратно действие, ако това е необходимо за постигане на цел от общ интерес, и когато оправданите правни очаквания на заинтересуваните лица са надлежно зачетени. Макар необходимите мерки за изпълнението на решение за отмяна съгласно член 233 ЕО да могат да включват в зависимост от случая изменяне или оттегляне от страна на институцията на актовете, които са отменили или заменили отмененото решение след приключването на устната фаза на производството, съответната институция има право да запази в сила тези актове за период от време, който ѝ е абсолютно необходим за приемането на нов акт, като се съобразява със съответните формални и процесуални правила.

(вж. точки 60—62, 64—66)

4.      Както мотивите на първоначалното решение за замразяване на средства, така и мотивите на последващите решения следва да се позовават не само на правните изисквания за прилагането на Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, по-специално на съществуването на национално решение, взето от компетентен орган, но и на специфичните и конкретни причини, поради които при упражняването на неговата оперативна самостоятелност Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземе мярка за замразяване на средства.

Освен това от член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, към който препраща и член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, следва, че ако последващите решения за замразяване на средства трябва да се предхождат от преразглеждане на положението, в което се намира заинтересованото лице, това не се налага единствено с цел да се установи дали то все още участва в терористични дейности, а за да се гарантира, че все още съществуват основания за запазването на името му в списъка, съдържащ се в приложението към посочения регламент, ако е необходимо въз основа на нови данни или доказателства. В това отношение, когато мотивите на дадено последващо решение за замразяване на средства по същество са същите като изтъкнатите при приемането на предходно решение, обикновено посочване в този смисъл може да бъде достатъчно, по-конкретно когато заинтересованото лице е група или образувание.

(вж. точки 81 и 82)

5.      Нито член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, нито член 1, параграфи 2, 3 и 6 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма забраняват налагането на ограничителни мерки срещу лица или образувания, които в миналото са осъществявали терористични актове, независимо от липсата на доказателства, че понастоящем те извършват или участват в такива актове, ако това се оправдава от обстоятелствата.

На първо място, въпреки че член 1, параграф 2 от посочената обща позиция използва сегашно време на изявителното наклонение („лицата, които извършват“), за да дефинира какво трябва да се разбира под „лица, групи и обекти [да се чете: „образувания“], участващи в извършването на терористични действия“, той се отнася до общата идея на дефинициите и законово регламентираните състави на нарушения, а не до позоваването на определен период от време. Същото важи и за деепричастието, използвано във френската („les personnes […] commettant“) и английската („persons committing“) редакция на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, което се потвърждава от употребата на сегашното време на изявително наклонение в съответните формулировки, използвани в другите езикови редакции. Освен това параграф 4 от член 1 от тази обща позиция позволява приемането на ограничителни мерки, насочени по-специално срещу лица, които са били осъдени за тероризъм, което обикновено предполага терористична дейност в миналото, а не активно извършвана към момента, когато същата е установена в присъдата. Накрая, параграф 6 от същия член предвижда, че имената на лицата и образуванията в спорния списък се преглеждат през определени интервали от време, и поне веднъж на всеки шест месеца, за да се гарантира, че съществуват основания да бъдат запазени в списъка. За да не се отнеме полезното действие на тази разпоредба, следва да се приеме, че тя позволява запазването в спорния списък на лица и образувания, които не са извършили нови терористични актове в хода на шестмесечния или шестмесечните периоди, предхождащи преразглеждането, ако това запазване продължи да бъде обосновано с оглед на всички релевантни обстоятелства.

На второ място, Регламент № 2580/2001 и Обща позиция 2001/931, както и Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Обединените нации, която те прилагат, са насочени към борба срещу заплахите за международния мир и сигурност, предизвикани от терористичните актове. Постигането на тази цел, която е от съществено значение за международната общност, би било застрашено, ако мерките за замразяване на средства, предвидени от тези актове, могат да се прилагат само за лица, групи и образувания, които понастоящем извършват терористични актове или са извършвали такива в близкото минало.

Освен това, тъй като тези мерки са предназначени по същество да предотвратят извършването на такива актове или тяхното повтаряне, те по-скоро се основават на оценка за настоящата или бъдеща заплаха, отколкото на преценката на минало поведение. В това отношение, както опитът показва, временното прекъсване на дейностите на дадена организация с терористично минало само по себе си не е гаранция, че заинтересованото лице няма да възобнови такава дейност във всеки един момент и че не е необходимо да се вярва на твърдян отказ от насилие в тази връзка. От това следва, че широкото право на преценка, с което разполага Съветът относно обстоятелствата, които следва да се имат предвид при приемането или запазването в сила на дадена мярка за замразяване на средства, обхваща преценка на заплахата, която може да продължи да представлява организация, извършила в миналото терористични актове, независимо от спирането на терористичните ѝ дейности за по-кратък или по-дълъг период от време или дори от явното им преустановяване.

(вж. точки 107—112)

6.      Макар Съветът да носи тежестта на доказване, че с оглед на член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания съществуват или продължават да съществуват основания за замразяване на средствата на лице, група или образувание, предметът на тази тежест на доказване е относително ограничен на равнището на общностната процедура за замразяване на средства. При първоначалното решение за замразяване на средства, тя е свързана главно със съществуването на прецизна информация или материал в съответната преписка, от които е видно, че по отношение на заинтересованото лице е взето решение от националния орган, което съответства на дефиницията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Освен това при последващото решение за замразяване на средства след преразглеждане тежестта на доказване е свързана главно с това дали продължават да съществуват основания за замразяване на средствата предвид всички релевантни обстоятелства по случая, и по-специално последиците от посоченото решение на компетентния национален орган.

(вж. точка 134)

7.      Съветът разполага с широко право на преценка на обстоятелствата, които следва да се вземат предвид с оглед приемането на икономически и финансови санкции въз основа на членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО съгласно обща позиция, приета в рамките на общата външна политика и политика на сигурност. Това право на преценка се отнася по-специално до съображенията за целесъобразност, на които се основават такива решения.

Все пак, въпреки че общностният съд признава свобода на преценката на Съвета в тази област, това не означава, че той не трябва да упражнява контрол върху тълкуването на релевантните данни, извършено от тази институция. Всъщност общностният съд трябва по-специално не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени ситуацията, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения. В рамките на този контрол обаче той не може да замества преценката на Съвета по усмотрение със своята собствена преценка.

Освен това, когато дадена общностна институция разполага с широко право на преценка, проверката за спазване на определени процесуални гаранции е от основополагащо значение. Сред тези гаранции попада задължението на компетентната институция да провери внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая и да мотивира в достатъчна степен своето решение.

(вж. точки 137—139)