Language of document : ECLI:EU:F:2011:172

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)


29 септември 2011 година


Дело F‑80/10


AJ

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Членове 43 и 45 от Правилника — Атестационен доклад — Явна грешка в преценката — Мотивиране“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която AJ иска по-специално отмяна на атестационния си доклад за 2008 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася своите съдебни разноски, както и тези на Комисията.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Право на преценка на атестиращите — Съдебен контрол — Граници

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Предмет — Задължения на атестиращите

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — По-лоша атестация спрямо предходната — Задължение за мотивиране

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Съвместен комитет за оценяване и повишаване в рамките на Комисията — Роля на междинните работни групи

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Атестиране — Зачитане на правото на защита — Обхват

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Лицата, които извършват атестиране, имат много широко право на преценка във връзка с решенията относно работата на лицата, които те следва да атестират. Ето защо упражняваният от съда на Съюза правораздавателен контрол върху съдържанието на атестационните доклади се свежда до проверка дали процедурата е проведена надлежно, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Всъщност не съдът на Съюза следва да осъществява контрол за това дали е обоснована преценката от страна на администрацията на професионалните умения на дадено длъжностно лице, когато тя включва комплексни субективни оценки, които поради самото си естество не подлежат на обективна проверка.

Определена грешка може да се окачестви като явна единствено когато може да бъде лесно установена с оглед на критериите, в зависимост от които законодателят е искал да постави упражняването на правото да се вземат решения.

Следователно, за да се докаже, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на решение за повишаване или на атестационен доклад, доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка. С други думи, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства обжалваната преценка може да се приеме за вярна или валидна.

Това важи в особена степен, когато разглежданото решение е опорочено от грешки в преценката, които, макар и разгледани в тяхната съвкупност, са незначителни по характера си, който няма как да е предопределил решението на администрацията.

Във връзка по-специално със съдебния контрол на преценките от атестационните доклади следва да се добави, че свеждането му до проверката за наличие на явна грешка е допълнително обосновано, тъй като съдът на Съюза не познава пряко положението на атестираните длъжностни лица, докато в административно отношение процедурата по атестиране включва гаранции относно участието на атестираното длъжностно лице, неговите висшестоящи и съответния съвместен орган.

(вж. точки 32 и 34—37)


Позоваване на:

Съд — 23 ноември 1978 г., Agence européenne d’intérims/Комисия, 56/77, точка 20

Първоинстанционен съд — 8 май 1996 г., Adia interim/Комисия, T‑19/95, точка 49; 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, точка 59; 6 юли 2000 г., AICS/Парламент, T‑139/99, точка 39; 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, точка 221; 21 май 2008 г., Belfass/Съвет, T‑495/04, точка 63

Съд на публичната служба — 29 септември 2009 г., Wenning/Европол, F‑114/07, точка 111 и цитираната съдебна практика; 23 февруари 2010 г., Faria/СХВП, F‑7/09, точка 44 и цитираната съдебна практика; 24 март 2011 г., Canga Fano/Съвет, F‑104/09, точка 35, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑281/11 P

2.      Целта на атестационния доклад е да осигури писмено и формално доказателство за качеството на извършената от длъжностното лице работа, поради което той не е просто описание на изпълнените през съответния период задачи, а съдържа и оценка на човешките качества, които атестираното лице е проявило при упражняване на професионалната си дейност. От това по-специално следва, че атестационният доклад няма за цел да даде изчерпателно описание на дейностите, които длъжностното лице е осъществило в рамките на изпълнението на задачите, попадащи в неговата длъжност, а въз основа на определящи обстоятелства да изведе на преден план способностите, ефикасността и поведението на работното място на всяко длъжностно лице. Освен това атестиращият формира преценката си след провеждане на състезателна процедура, отнасяща се именно до оценката на дейностите на лицето през референтния период. Следователно по принцип е достатъчно атестационният доклад да открои основните характеристики на дейностите на длъжностното лице от гледна точка по-специално на ефикасността, способностите и поведението на работното място и да оцени същите. При спазване на задължението за мотивиране и стига атестацията да е ясно индивидуализирана, а не безлична, атестиращият не е задължен да описва подробно мотивите на атестацията си, посочвайки конкретни примери в подкрепа на своите преценки.

В допълнение, макар да е вярно, че атестиращият не може да делегира на трети лица задачата по преценка на дейностите на атестираните длъжностни лица, няма пречка той да взема под внимание информация от официални и надеждни събеседници. Този начин на действие е в съответствие със задължението на всеки орган да се произнася след пълно запознаване с обстоятелствата и всестранно разглеждане на положението.

(вж. точки 58 и 59)


Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Gordon/Комисия, C‑198/07 P, точка 44

Първоинстанционен съд — 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑249/04, точка 86; 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑49/08 P, точка 57

Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑93/08, точка 46; 10 септември 2009 г., Van Arum/Парламент, F‑139/07, точка 101

3.      Административното ръководство е длъжно да изложи достатъчни и подробни мотиви за атестационните доклади и да даде на заинтересованото лице възможност да изтъкне своето мнение по мотивите, като спазването на тези изисквания е още по-важно, когато атестацията е по-лоша в сравнение с предходния атестационен доклад.

(вж. точка 86)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 20 ноември 2007 г., Ianniello/Комисия, T‑205/04, точка 94

Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Sequeira Wandschneider/Комисия, F‑65/05, точка 96; 21 февруари 2008 г., Semeraro/Комисия, F‑19/06, точки 47 и 48

4.      В процедурата по оценяване в Комисията функциите на междинните работни групи са само във връзка с подготвянето на пленарните заседания на Съвместен комитет за оценяване и повишаване и с обобщаването на работата на съвместните работни групи с цел представянето ѝ на този комитет. От това следва, че въвеждането на тези образувания е в правомощията за вътрешна организация на органа, с които и в отсъствието на текст той може да приема подходящи мерки, за да осигури вътрешното си функциониране в интерес на добрата администрация. В допълнение следва да се отбележи, че въвеждането на междинните работни групи не води до делегиране на правомощия, предоставени съгласно Правилника на органа по назначаване, и не възлага на атестираните длъжностни лица никакво задължение, нито им предоставя някакво право или определена процесуална гаранция.

(вж. точка 101)

5.      Макар в процедурата по атестиране приложение да намира правото на защита, в резултат от него се осигурява единствено възможност на атестираното длъжностно лице да изложи в достатъчна степен своята гледна точка в рамките на процедурата по оценяване относно направените преценки, преди неговият доклад за оценяване да е придобил окончателен характер.

Освен това може да се наложи апелативният атестиращ да се консултира с висшестоящите на атестираното длъжностно лице, с неговия атестиращ и дори с колеги, работещи съвместно със заинтересуваното лице, без непременно консултациите да изискват откриването на състезателно производство с негово участие. На още по-силно основание това е необходимост при междинните работни групи към Съвместния комитет за оценяване и повишаване в рамките на Комисията, които не могат самостоятелно да атестират дейностите на заинтересуваните лица.

(вж. точки 108 и 109)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 20 ноември 2007 г., Ianniello/Комисия, T‑308/04, точки 73 и 74; 18 юни 2008 г., Sundholm/Комисия, T‑164/07 P, точки 28 и 29