Language of document : ECLI:EU:T:2022:5

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

12 януари 2022 година(*)

„Институционално право — Засилено сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура — Регламент (ЕС) 2017/1939 — Назначаване на европейски прокурори в Европейската прокуратура — Назначаване на един от посочените от Белгия кандидати — Приложими правила при назначаването на европейски прокурори“

По дело T‑647/20,

Jean-Michel Verelst, с местожителство в Егезе (Белгия), за когото се явява C. Molitor, avocat,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват K. Pleśniak, R. Meyer и K. Kouri, в качеството на представители,

ответник,

подпомагани от

Кралство Белгия, за което се явяват C. Pochet, M. Van Regemorter и M. Jacobs, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1117 на Съвета от 27 юли 2020 година за назначаване на европейските прокурори в Европейската прокуратура (ОВ L 244, 2020 г., стр. 18) в частта, в която г‑н Yves Van den Berge е назначен за европейски прокурор в Европейската прокуратура, а кандидатурата на жалбоподателя е отхвърлена,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от J. Costeira, председател, М. Кънчева (докладчик) и T. Perišin, съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателят, г‑н Jean-Michel Verelst, от 2010 г. заема длъжността substitut du procureur du Roi de Bruxelles (заместник-прокурор на Брюксел, Белгия), специализиран в данъчната област Освен това от 2 януари 2017 г. той е директор на Organe central pour la saisie et la confiscation (Централен орган за изземване и конфискация, наричан по-нататък „ЦОИК“) в рамките на белгийската прокуратура, като преди това от декември 2013 г. е бил негов заместник-директор.

2        На 12 октомври 2017 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 2017 г., стр. 1). С този регламент се създава Европейската прокуратура като орган на Европейския съюз и се приемат правилата за нейната работа.

3        Съгласно съображение 40 от Регламент 2017/1939:

„Процедурата за назначаване на европейския главен прокурор и на европейските прокурори следва да гарантира тяхната независимост. Законността им следва да произтича от институциите на Съюза, които участват в процедурата за назначаване“.

4        Съображение 41 от Регламент 2017/1939 гласи следното:

„При избора на европейски главен прокурор комитет за подбор следва да изготви списък на подбраните кандидати за поста. Правомощието за установяване на правилата за работа на комитета и за назначаване на членовете му следва да бъде възложено на Съвета въз основа на предложение от [Европейската] комисия […]. Това изпълнително правомощие би отразило специалните правомощия, възложени на Съвета съгласно член 86 ДФЕС, и съответства на особения характер на Европейската прокуратура, която ще остане здраво свързана с националните правни структури и същевременно ще бъде орган на Съюза. Европейската прокуратура ще действа в производства, при които повечето от останалите участници са национални, като съдилища, полицейски и други правоохранителни органи, и поради това Съветът има особен интерес да участва активно в процедурата за назначаване. Възлагането на тези правомощия на Съвета също така отчита по подходящ начин потенциалното чувствително естество на правомощията за вземане на решение с преки последици за националните съдебни и прокурорски структури. […]“.

5        Съгласно член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939 всяка държава членка, която участва в засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, трябва да посочи трима кандидати за длъжността европейски прокурор измежду кандидати, които са действащи членове на прокуратурата или съдебната система в съответната държава членка, чиято независимост е извън съмнение, и които притежават необходимата квалификация за заемане на висши длъжности в прокуратурата или съдебната система на тази държава членка и имат съответен практически опит в националните правни системи, финансовите разследвания и в международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

6        Член 16, параграф 2 от Регламент 2017/1939 предвижда, че след като получи обоснованото становище на комитета по подбора, посочен в член 14, параграф 3 от същия регламент (наричан по-нататък „комитетът по подбора“), Съветът избира и назначава един от кандидатите за европейски прокурор на въпросната държава членка и ако комитетът по подбора констатира, че даден кандидат не отговаря на условията, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор, неговото становище е обвързващо за Съвета. Съгласно член 16, параграф 3 от Регламент 2017/1939 Съветът с обикновено мнозинство избира и назначава европейските прокурори с мандат от шест години, който не се подновява, и в края на шестгодишния срок може да реши да удължи мандата най-много с три години.

7        Съгласно член 14, параграф 3 от Регламент 2017/1939 Съветът определя правилата за работа на комитета по подбора и приема решение за назначаване на неговите членове по предложение на Европейската комисия.

8        На 13 юли 2018 г. Съветът приема Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1696 относно правилата за работа на комитета по подбора, предвидени в член 14, параграф 3 от Регламент 2017/1939 (ОВ L 282, 2018 г., стр. 8).

9        Приложението към Решение за изпълнение 2018/1696 е озаглавено „Правила за работа на комитета по подбора“ (наричани по-нататък „Правилата за работа на комитета по подбора“). Съгласно правило VI.2 от тези правила относно процедурата за назначаване на европейските прокурори след получаване на кандидатурите, представени от държава членка, комитетът по подбора ги разглежда с оглед на изискванията, съдържащи се в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939, и изслушва посочените кандидати, като изслушванията се провеждат присъствено. В правило VII.2, първа алинея от същите правила се предвижда, че „[в]ъз основа на констатациите си от разглеждането и изслушването, комитетът по подбор изготвя [обосновано] становище относно квалификацията на кандидатите да изпълняват задълженията на европейските прокурори и посочва изрично дали даден кандидат отговаря на условията, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент […] 2017/1939“. Съгласно алинея трета на посоченото правило VII.2 „[к]омитетът по подбора класира кандидатите според тяхната квалификация и опит“, класиране, което „указва реда на предпочитание […] и не е обвързващо за Съвета“.

10      С оглед на посочването на тримата кандидати за длъжността европейски прокурор, както е предвидено в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939, белгийските органи публикуват покана за представяне на кандидатури в Moniteur belge от 25 януари 2019 г., на която отговарят шестима кандидати, един от които е жалбоподателят. На 14 март 2019 г. тези кандидати са изслушани от Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) и от Procureur fédéral de Belgique (Федерален прокурор на Белгия). В становището си от 20 март 2019 г. относно кандидатурата на жалбоподателя за длъжността европейски прокурор Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) посочва, че „[и]изпълняваните преди и понастоящем функции [от жалбоподателя], по-специално в областта на борбата със стопанските, финансовите и данъчните престъпления, както и опитът му при управлението на ЦОИК (европейски мисии — ARO — и международни мисии — CARIN), [са] предимства с оглед на изпълнението на задълженията на европейски прокурор в Европейската прокуратура“. Тя обаче посочва, че „[жалбоподателят] не [е] успял да убеди Колегията, че има достатъчно ясна представа за задачите и мисията на бъдещата Европейска прокуратура и [на] [европейския] прокурор [от държава членка]“. В заключение Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) приема „становище с резерви за мандата на европейски прокурор (по скàла много благоприятно — благоприятно — с резерви — неблагоприятно)“ по отношение на жалбоподателя.

11      С писмо от 11 април 2019 г. белгийският министър на правосъдието уведомява жалбоподателя, че в съответствие с член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939 на 29 март 2019 г. е предложил на председателя на комитета по подбора трима кандидати за длъжността европейски прокурор, и посочва, че жалбоподателят е между тях.

12      Жалбоподателят е изслушан от комитета по подбора на 24 май 2019 г.

13      На 20 юни 2019 г. комитетът по подбора изпраща на Съвета обоснованото си становище относно предлаганите от Кралство Белгия кандидати за длъжността европейски прокурор.

14      В това становище комитетът по подбора най-напред уточнява, че въз основа на прегледа на автобиографиите и на мотивационните писма, както и на проведените на 23 и 24 май 2019 г. изслушвания, той счита, че представените от Кралство Белгия кандидати за длъжността европейски прокурор отговарят на установените в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939 условия.

15      На следващо място, комитетът по подбора отбелязва, че посочените кандидати са класирани по реда на предпочитание, при който жалбоподателят е на първо място, докато г‑н Yves van den Berge е на трето място.

16      Що се отнася до жалбоподателя, комитетът по подбора обосновава това класиране по следния начин:

„Комитетът счита, че от представените кандидати [жалбоподателят] е най-подходящ за изпълнението на задълженията на европейски прокурор в Европейската прокуратура […]. Освен substitut du procureur du Roi de Bruxelles (заместник-прокурор на Брюксел), [жалбоподателят] е директор на [ЦОИК] във федералната служба Правосъдие в Белгия. В кариерното си развитие [той] е придобил голям опит при разследванията и наказателното преследване на тежки финансови престъпления, включително случаите на изпиране на пари и тежки верижни измами с ДДС. Придобил е ценен опит и в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. [Жалбоподателят] е член на пилотната група и лице за контакт на Мрежата Камден на агенциите за възстановяване на активи (CARIN) и участва редовно в работните групи на [Съюза] във връзка с конфискацията на незаконно придобитите активи. [Жалбоподателят] показва значителни способности за работа в мултикултурна среда, включително способност за работа с правни системи, различни от неговата, и солидни познания относно институционалната правна уредба на Съюза […] Има и значителен управленски опит.

При изслушването му [жалбоподателят] представи стратегическо виждане за ролята и дейността на европейския прокурор в Европейската прокуратура и отговори много точно на зададените от комитета въпроси. Той показа добро разбиране на Регламент [2017/1939], както и на предизвикателствата, пред които би могла да бъде изправена Европейската прокуратура, и предложи трайни решения за справянето с тях. Комитетът оценява факта, че той набляга на необходимостта Европейската прокуратура да зачита основните и процедурните права в процедурите си. Комитетът оценява особено високо специализираните му познания и опит в областта на конфискацията и събирането на незаконно придобитите активи, както и прагматичния му подход при разрешаването на потенциални конфликти. Комитетът е убеден, че [жалбоподателят] отговаря на всички условия, за да бъде ефективен европейски прокурор“.

17      Въпросът за подбора и назначаването на европейските прокурори е разгледан от съветниците по въпросите правосъдие и вътрешни работи на Съвета в шест последователни срещи (наричани по-нататък „срещите на COPEN“), проведени на 9 септември, 26 ноември и 12 декември 2019 г. както и на 1, 20 и 22 юли 2020 г.

18      На 18 септември 2019 г. председателството на Съвета изпраща на Комитета на постоянните представители (Корепер) документ, озаглавен „Задачи и процедури за подбора на европейските прокурори“. Точка 8 от този документ гласи следното:

„Подготвителните технически работи ще се осъществят от компетентните органи на Съвета (COPEN Работна група и/или съветници ПВР, според случая). Разглеждането ще се извърши въз основа на обоснованите становища, изпратени от комитета по подбора, като се вземе предвид незадължителният ред на предпочитание в класирането на комитета по подбора и фактът, че достойнствата и професионалните качества, [както и] квалификацията на лицата, включени в списъка на подбраните кандидати, вече са били внимателно оценени от комитета по подбора. След този преглед компетентният орган на Съвета ще предложи европейските прокурори и ще препоръча на [Корепер] да ги назначи. Съгласно член 16[, параграфи 3 и 4] от Регламент [2017/1939] Съветът, с обикновено мнозинство от участващите държави членки, избира и назначава европейските прокурори […]“.

19      По време на проведената на 26 ноември 2019 г. среща на COPEN белгийската делегация отбелязва [поверително](1).

20      На срещата на COPEN на 12 декември 2019 г. [поверително].

21      На 27 февруари 2020 г. Кралство Белгия предоставя на Съвета писмена обосновка относно [поверително].

22      В тази писмена обосновка Кралство Белгия [поверително].

23      Кралство Белгия излага на следващо място становището на Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) и на Procureur fédéral (Федерален прокурор) по следния начин:

„[поверително]“.

24      Кралство Белгия излага също причините, поради които счита, че в случая трябва да се вземе предвид становището на Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) по следния начин:

„[поверително]“.

25      Кралство Белгия уточнява също, че „[поверително]“.

26      В заключение в писмената си обосновка Кралство Белгия посочва също, че „[поверително]“.

27      По време на срещата COPEN на 1 юли 2020 г. председателството на Съвета припомня, че [поверително].

28      Поради това въпросът за подбора и назначаването на европейския прокурор от Кралство Белгия е разискван по време на срещата на „групата АНТИЧИ“ на 13 юли 2020 г.

29      На 24 юли 2020 г. Корепер приема проекта на решение за назначаване на европейските прокурори в Европейската прокуратура.

30      На 27 юли 2020 г. Съветът приема Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1117 за назначаване на европейските прокурори в Европейската прокуратура (ОВ L 244, 2020 г., стр. 18, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

31      Съображения 7 и 8 от обжалваното решение гласят следното:

„(7)      Комитетът по подбора изготви обосновани становища и класиране за всеки от посочените кандидати, които отговарят на условията в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939, и ги представи на Съвета, който ги получи на 29 май, 20 юни, 11 октомври, 18 ноември и 10 декември 2019 г. и на 16 юли 2020 г.

(8)      Съгласно правило VII.2, четвърта алинея от правилата за работа на комитета по подбора комитетът класира кандидатите според тяхната квалификация и опит. Класирането указва реда на предпочитание на комитета по подбора и не е обвързващо за Съвета“.

32      В съображение 12 от обжалваното решение Съветът посочва, че е направил оценка на съответните качества на кандидатите, като е взел предвид обоснованите становища, представени от комитета по подбора. В съображение 13 от това решение Съветът уточнява, че в резултат на тази оценка Съветът е последвал необвързващия ред на предпочитание, изготвен от комитета по подбора за всички кандидати, посочени от участващите държави членки, с изключение на тези от Кралство Белгия, от Република България и от Португалската република, за които се основава на различна оценка на качествата на тези кандидати, направена в компетентните подготвителни органи на Съвета.

33      Съгласно член 1 от обжалваното решение:

„Следните лица се назначават за европейски прокурори в Европейската прокуратура като срочно наети служители със степен AD 13 за неподлежащ на подновяване срок от шест години, считано от 29 юли 2020 година:

Г‑н Yves Van den Berge

[…]“.

34      С писмо от 7 октомври 2020 г. Съветът уведомява жалбоподателя, както и всички други неодобрени кандидати, за обжалваното решение, както и за релевантната информация относно съображенията, въз основа на които е прието решението за назначаване на друг кандидат, в случая г‑н Van den Berge.

35      Така Съветът уточнява [поверително].

36      Във връзка с това Съветът внася няколко уточнения. Така той посочва [поверително].

37      Съветът подчертава също [поверително].

38      От друга страна, Съветът отбелязва [поверително].

39      В това писмо Съветът уточнява също [поверително].

40      С писмо от 19 октомври 2020 г. жалбоподателят иска от Съвета да му изпрати всички отнасящи се до него документи, свързани с провеждането на процедурата за подбор. В отговор на 25 ноември 2020 г. Съветът изпраща на жалбоподателя оценката на кандидатурата му от комитета по подбора, представената от Кралство Белгия писмена обосновка за несъобразяването с изготвения от комитета по подбора ред на предпочитание на посочените от тази държава членка кандидати за длъжността европейски прокурор, извадки от протоколите от срещите COPEN от 26 ноември 2019 г., от 12 декември 2019 г. и от 1 юли 2020 г., в частта, отнасяща се до подбора на посочените от тази държава членка кандидати, както и документ 12175/19 на Съвета от 18 декември 2019 г., в който се определя вътрешната процедура, която трябва да се прилага в Съвета за назначаването на европейските прокурори, и други два документа относно участието на „групата AНТИЧИ“ в тази процедура.

 Производство и искания на страните

41      На 21 октомври 2020 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

42      На 18 януари 2021 г. Кралство Белгия подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С решение от 23 февруари 2021 г. председателят на девети състав на Общия съд допуска встъпването. Кралство Белгия подава писменото си изявление и главните страни уведомяват Общия съд, че няма да излагат становища по него в указания срок.

43      На 26 януари 2021 г. Съветът подава в секретариата на Общия съд писмената си защита.

44      Сезиран от Съвета на 11 февруари 2021 г. на основание на член 66 от Процедурния правилник на Общия съд с мотивирано искане в този смисъл, Общият съд решава да не разкрива в неповерителния вариант на настоящото съдебно решение съдържанието на приложеното към жалбата писмо на Съвета от 7 октомври 2020 г. и на писмото на Съвета от 25 ноември 2020 г. и на приложенията към него, представени с писмената защита.

45      Жалбоподателят и Съветът представят реплика и дуплика, съответно на 12 март и на 19 април 2021 г.

46      Поради смъртта на съдия Berke на 1 август 2021 г., председателят на девети състав определя друг съдия, който да попълни състава.

47      В рамките на предвидените в член 89 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия Общият съд поставя писмени въпроси на страните. Страните отговарят на тези въпроси в указания срок.

48      В приложение на член 106, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд решава да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството.

49      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, в частта, в която г‑н Van den Berge е назначен за европейски прокурор в Европейската прокуратура считано от 29 юли 2020 г.,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

50      Съветът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност, да запази правните последици на обжалваното решение в съответствие с член 264, втора алинея ДФЕС до момента, в който този акт ще бъде заменен с нов надлежно приет акт, но не по-късно от 24 месеца, считано от влизане в сила на решението на юрисдикциите на Съюза, с което настоящото дело ще бъде решено окончателно.

51      Кралство Белгия иска Общият съд да отхвърли жалбата.

 От правна страна

52      В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага по същество три основания. Първото основание по същество е нарушение на приложимите правила за назначаване на европейските прокурори, по-специално на процедурните правила, установени в член 14, параграф 3 и в член 16, параграфи 1—3 от Регламент 2017/1939, както и на член 1 от Решение за изпълнение 2018/1696, на правила VI.2 и VII.2 от Правилата за работа на комитета по подбора и на принципа за недопускане на дискриминация. Второто основание е нарушение на задължението за мотивиране, посочено в член 296 ДФЕС и прогласено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Третото основание е нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа, както и явна грешка в преценката.

 По първото основание — нарушение на разпоредбите, уреждащи процедурата по назначаване на европейските прокурори и на принципа за недопускане на дискриминация

53      Първото основание се разделя на две части.

 По първата част от първото основание

54      С първата част от първото основание жалбоподателят поддържа по същество, че Съветът е нарушил разпоредбите, уреждащи процедурата за приемане на обжалваното решение, като е направил съпоставяне на качествата на тримата кандидати, посочени от Кралство Белгия въз основа на становището на Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) и на Procureur fédéral (Федерален прокурор) на тази държава членка, а не въз основа на становището на комитета по подбора.

55      Жалбоподателят твърди в това отношение, че от член 16 от Регламент 2017/1939 следва, че след като получи обоснованото становище на комитета по подбора, Съветът избира и назначава един от тримата кандидати, посочени от всяка от участващите в Европейската прокуратура държави членки. От това следвало, че изборът на един от въпросните трима кандидати от Съвета задължително трябва да се основава на становището на комитета по подбора. Според жалбоподателя Съветът не би могъл така да замени становището на комитета по подбора с това на съответната държава членка или на националния компетентен орган, чиято роля се свеждала до посочването на трима кандидати, които отговарят на условията по член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939.

56      Този прочит на член 16 от Регламент 2017/1939 бил потвърден от самия Съвет в приложен към писмената защита вътрешен документ 12175/19 от 18 септември 2019 г., установяващ процедурата, която трябва да се прилага в рамките на Съвета за назначаването на европейските прокурори.

57      Според жалбоподателя от съображение 13 от обжалваното решение, както и от писмото на Съвета от 7 октомври 2020 г., и от представените от Съвета доказателства, приложени към писмената защита, обаче се установява, че що се отнася до назначаването на длъжността европейски прокурор на посочен от Кралство Белгия кандидат, Съветът в нарушение на член 16 от Регламент 2017/1939 е изключил съпоставянето на качествата на посочените от тази държава членка кандидати, както е било направено от комитета по подбора в обоснованото му становище, в полза на друго съпоставяне на качествата, което не е предвидено в Регламент 2017/1939, извършено от неоправомощени органи, като е повторил изложеното от Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) и Procureur fédéral de Belgique (Федерален прокурор на Белгия) становище.

58      Съветът и Кралство Белгия оспорват доводите на жалбоподателя.

59      В началото следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва фактическото протичане на описаната в точки 10—30 по-горе процедура, довела до приемането на обжалваното решение.

60      Следва да се посочи също, че жалбоподателят не повдига възражение за незаконосъобразност на член 16 или на член 14 от Регламент 2017/1939, нито на правилата за работа на комитета по подбора, а твърди, че в случая тези разпоредби са били нарушени от Съвета.

61      В това отношение, що се отнася до разпоредбите, които уреждат процедурата, довела до приемането на обжалваното решение, следва да се припомни, че съгласно член 16, параграф 2 от Регламент 2017/1939 Съветът избира и назначава един от тримата, посочени от съответната държава членка кандидати за европейски прокурор, след като получи обоснованото становище на комитета по подбора. В същата разпоредба се предвижда, че ако комитетът по подбора констатира, че даден кандидат не отговаря на условията, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор, неговото становище е обвързващо за Съвета.

62      Следва да се припомни също, че съгласно член 16, параграф 3 от Регламент 2017/1939 „Съветът, като действа с обикновено мнозинство, избира и назначава европейските прокурори с мандат от шест години, който не се подновява […]“.

63      Точният обхват на заданието, поверено на комитета по подбора, е уточнен в правилата за работа на комитета по подбора.

64      Така съгласно правило VI.2 от правилата за работа на комитета по подбора същият комитет разглежда кандидатурите на посочените кандидати с оглед на изискванията, съдържащи се в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939, и изслушва тези кандидати, като изслушванията се провеждат присъствено. По силата на правило VII.2, първа алинея от същите правила въз основа на констатациите си от разглеждането и изслушването, комитетът по подбора изготвя обосновано становище относно квалификацията на кандидатите да изпълняват задълженията на европейските прокурори и посочва изрично дали даден кандидат отговаря на условията, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939. Съгласно правило VII.2, втора алинея от правилата за работа на комитета по подбора, „[в] случай че посочените кандидати не отговарят на [посочените] условия[…], комитетът по подбора чрез своя секретариат отправя искане до съответната държава членка да посочи съответен брой нови кандидати“. На последно място, по силата на правило VII.2, трета алинея от същите правила за работа комитетът по подбора класира кандидатите според тяхната квалификация и опит, като класирането указва реда на предпочитание на комитета по подбора и не е обвързващо за Съвета.

65      От тези разпоредби се установява, че що се отнася до процедурата за назначаване на европейските прокурори, както правилно отбелязва Съветът, заданието на комитета по подбора включва две различни задачи. Първата задача е да изготви обосновано становище относно квалификацията на кандидатите да изпълняват задълженията на европейски прокурор, като изрично посочи дали даден кандидат отговаря на предвидените в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939 условия. Това становище, което е прието след разглеждане на кандидатурите и след присъствено изслушване на кандидатите от комитета по подбора, обвързва Съвета, когато констатира, че даден кандидат не отговаря на условията, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор. В такъв случай комитетът по подбора поканва съответната държава членка да посочи нов кандидат. Следователно Съветът, който по силата на член 16, параграф 2 от Регламент 2017/1939 може да избере и назначи един от тримата посочени от въпросната държава членка кандидати за европейски прокурор едва след като получи обоснованото становище на комитета по подбора относно квалификацията на посочените кандидати да заемат тази длъжност, ще може да вземе решение по този въпрос едва когато по отношение на трима посочени от съответната държава членка кандидати бъде прието положително обосновано становище от комитета по подбора. От това следва, че първата задача на посочения комитет е да се увери, че Съветът ще трябва да избира измежду трима кандидати, всеки от които с оглед на квалификацията си отговаря на условията за заемане на длъжността европейски прокурор.

66      Втората задача на комитета по подбора е да извърши класиране на посочените от съответната държава членка кандидати, въз основа на квалификацията и опита им, тоест съпоставяне на качествата на посочените кандидати, при което се указва ред на предпочитание. Както беше припомнено в точка 64 по-горе, правило VII.2, трета алинея от правилата за работа на комитета по подбора изрично гласи, че това класиране не е обвързващо за Съвета. От това следва, че втората задача на комитета по подбора е да направи само консултативно съпоставяне на качествата на посочените от съответната държава членка трима кандидати, които отговарят на условията, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор, въз основа на което Съветът ще може евентуално да основе решението за назначаване на един от тези кандидати на длъжността европейски прокурор.

67      В случая от становището на комитета по подбора от 20 юни 2020 г. относно тримата посочени от Кралство Белгия кандидати за длъжността европейски прокурор, чието съдържание е изложено в точки 14—16 по-горе, се установява, че след разглеждане на кандидатурите и след изслушването на тези кандидати този комитет е приел, че те отговарят на установените в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939 условия, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор. От това становище се установява също, че комитетът по подбор е изготвил класиране по реда на предпочитание на кандидатите, според което жалбоподателят е класиран на първо място, а г‑н Van den Berge на трето място, и че този ред на предпочитание се основава на съпоставяне на квалификацията и опита на посочените кандидати.

68      От друга страна, от протоколите от различни срещи COPEN (вж. т. 19, 20 и 27 по-горе) е видно, че на етапа на разглеждането на кандидатурите за длъжността европейски прокурор, делегацията на Кралство Белгия е посочила [поверително].

69      Освен това от съображение 13 от обжалваното решение (вж. т. 32 по-горе), както и от писмото на Съвета от 7 октомври 2020 г. (вж. т. 34—36 по-горе) се установява, че що се отнася до назначаването на европейския прокурор от Кралство Белгия, Съветът е основал решението си не на изготвеното от комитета по подбора класиране, а „на друго съпоставяне на качествата“. От същите източници се установява, че при това съпоставяне е обърнато особено внимание на обстоятелството, че [поверително].

70      Поради това следва да се отбележи, че макар действително след изготвяне на класирането въз основа на квалификацията и на опита на тримата посочени от Кралство Белгия кандидати за длъжността европейски прокурор, комитетът по подбор да е приел, че жалбоподателят е най-подходящият кандидат за изпълнение на съответните задължения, Съветът е основал обжалваното решение на друго съпоставяне на качествата, при което становището на Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори), изпратено му от белгийските органи, е било от решаващо значение.

71      От една страна, следва да се припомни, че съгласно правило VII.2, трета алинея от правилата за работа на комитета по подбора направеното от него класиране на тримата посочени от съответната държава членка кандидати, въз основа на техните квалификация и опит, не е обвързващо за Съвета (вж. т. 63 по-горе).

72      От друга страна, следва да се отбележи, че нито с оглед на член 16, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1939, нито с оглед на правилата за работа на комитета по подбора е недопустимо при упражняване на предоставените му с посочения член 16, параграфи 2 и 3 правомощия, за да направи избор между тримата кандидати, посочени от държавата членка, Съветът да вземе предвид информация, която му е предоставена от правителствата на представените в него държави членки, евентуално от самата държава членка, за която става въпрос.

73      От това следва, че жалбоподателят неправилно поддържа, че обжалваното решение е прието в нарушение на процедурните правила, уреждащи приемането му, и по-специално на членове 14 и 16 от Регламент 2017/1939, както и на правила VI.2 и VII.2 от правилата за работа на комитета по подбора.

74      Следователно първата част от първото основание следва да се отхвърли като неоснователна.

 По втората част от първото основание

75      С втората част от първото основание жалбоподателят изтъква, че Съветът е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, като е основал решението си за назначаване на европейските прокурори от Кралство Белгия, от Република България и от Португалската република на съпоставяне на качествата, извършено от орган, който не е овластен за това, като същевременно, що се отнася до другите участващи в Европейската прокуратура държави членки, е основал същото решение за назначаване на становището на комитета по подбора в съответствие с Регламент 2017/1939.

76      В това отношение следва да се припомни, че общият принцип за недопускане на дискриминация, или за равно третиране е нарушен само когато сходни положения се третират по различен начин или еднакво се третират различни положения, освен ако това не е обективно обосновано (вж. решения от 5 декември 2013 г., Solvay/Комисия, C‑455/11 P, непубликувано, EU:C:2013:796, т. 77 и цитираната съдебна практика и от 16 юни 2021 г., Krajowa Izba Gospodarcza Chłodnictwa i Klimatyzacji/Комисия, T‑126/19, EU:T:2021:360, т. 47 и цитираната съдебна практика).

77      В случая обаче, обратно на твърденията на жалбоподателя, от обстоятелството, че Съветът не е възприел класирането, изготвено от комитета по подбора за назначаването на европейските прокурори от Кралство Белгия, от Република България и от Португалската република, не може да се заключи, че в случая той е основал решението си по този въпрос върху съпоставяне на качествата, направено от неовластен за тази цел орган.

78      Всъщност следва да се припомни, че от разпоредбите от Регламент 2017/1939 и от правилата за работа на комитета по подбора се установява, че изготвеното от него класиране на кандидатите, посочени от държава членка, участваща в Европейската прокуратура, не е обвързващо за Съвета и че при съпоставянето на качествата на посочените кандидати, което следва да извърши in fine, последният орган може да вземе предвид информацията, предоставена от представените в него държави членки (вж. т. 71 и 72 по-горе).

79      Следователно, както твърди Съветът, обстоятелството, че при прилагането на предвидените в Регламент 2017/1939 процедурни правила в някои случаи Съветът възприема изготвеното от комитета по подбора класиране, а в други случаи се отклонява от него и основава решението си върху друго съпоставяне на качествата, не доказва, че някои кандидати са били третирани по дискриминационен начин.

80      Поради това втората част от първото основание следва да се отхвърли като неоснователна, а следователно и цялото първо основание.

 По второто основание — нарушение на задължението за мотивиране

81      Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение, както е публикувано в Официален вестник, няма мотиви в частта относно съображенията, поради които Съветът е решил да се отклони от установения от комитета по подбора ред на предпочитание и се е основал на друго съпоставяне на качествата, извършено от подготвителните органи на Съвета.

82      Според жалбоподателя писмото на Съвета от 7 октомври 2020 г. не може да поправи тази липса на мотиви. Всъщност, от една страна, ставало въпрос за мотиви, изпратени a posteriori, които следователно не са били включени в обжалваното решение във вида, в който е публикувано в Официален вестник. Мотивите на решение, чиято цел е именно да се установят основанията за него и да се обоснове изборът на Съвета при приемането на това решение, би трябвало да са налице и да са известни към момента на приемането му.

83      От друга страна, изложените в това писмо мотиви били ирелевантни, тъй като противоречали на създадената с Регламент 2017/1939 система за оценка на кандидатурите за длъжността европейски прокурор. Тук жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че Съветът е обосновал избора на назначения за европейски прокурор от Кралство Белгия кандидат с факта, че [поверително]. В това отношение жалбоподателят се позовава също на обстоятелството, че Съветът обосновава избора си с факта, че [поверително]. Според жалбоподателя тези обстоятелства не са могли да послужат за основание на Съвета да отдаде предимство на становището на национален орган пред това на компетентния орган на Съюза, а именно комитета по подбора. Освен това според жалбоподателя критерият, свързан с [поверително], не може да обоснове предпочитанието, дадено на кандидатурата на назначения кандидат пред тази на жалбоподателя.

84      Съветът и Кралство Белгия оспорват доводите на жалбоподателя.

85      Най-напред следва да се припомни, че задължението за мотивиране, закрепено в член 296 ДФЕС и в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права, зависи от естеството на съответния акт и от контекста, в който той е приет. Мотивите трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, така че, от една страна, да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението действително е обосновано или не, и от друга страна, да позволят на съда на Съюза да упражни своя контрол за законосъобразност (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 29 и цитираната съдебна практика).

86      От това следва, че по принцип мотивите трябва да бъдат съобщавани на заинтересованото лице едновременно с неблагоприятния за него акт и че липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на производството пред съдилищата на Съюза (решение от 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, EU:C:2008:134, т. 50; вж. и решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 51 и цитираната съдебна практика).

87      В случая следва да се отбележи, че с обжалваното решение Съветът избира и назначава на длъжността европейски прокурор един от тримата кандидати, посочени от всяка от държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество за създаването на Европейската прокуратура.

88      От една страна, следва да се посочи, че такова решение за назначаване не може да се счита за акт с общо приложение, тъй като то не се отнася за категории лица, разглеждани общо и абстрактно, и всички правни субекти на Съюза, които попадат под компетентността на Европейската прокуратура, също не могат да се считат за такава категория лица, за която се отнася решението за назначаване. Обстоятелството, че обжалваното решение е публикувано в Официален вестник, от друга страна, не може да промени правното му естество (вж. определение от 8 юли 2021 г., Mendes de Almeida/Съвет, T‑75/21, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:424, т. 51 и цитираната съдебна практика).

89      От друга страна, следва да се отбележи, че решението за назначаване на длъжността европейски прокурор на някои кандидати, посочени от държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура, е неразривно свързано с мълчаливия отказ на тази длъжност да се назначат другите посочени от тези държави членки кандидати (вж. определение от 8 юли 2021 г., Mendes de Almeida/Съвет, T‑75/21, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:424, т. 52 и цитираната съдебна практика).

90      От това следва, че обжалваното решение трябва да се разглежда като съвкупност от индивидуални актове, увреждащи лица, различни от техните адресати, а именно кандидатите, посочени от държавите членки, участващи в Европейската прокуратура, които не са били назначени за европейски прокурор от Съвета (вж. определение от 8 юли 2021 г., Mendes de Almeida/Съвет, T‑75/21, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:424, т. 53 и цитираната съдебна практика).

91      Поради това следва да се приеме, че с оглед на цитираната по-горе в точки 85 и 86 съдебна практика мотивите на обжалваното решение в частта, в която кандидатурата на жалбоподателя за длъжността европейски прокурор на Кралство Белгия мълчаливо се отхвърля, по принцип е трябвало да му бъдат съобщени едновременно с обжалваното решение.

92      В това отношение следва да се приеме, че единствените мотиви, които се съдържат в обжалваното решение във вида, в който е публикувано в Официален вестник, са в съображение 13 от него. Всъщност в него се посочва, че „[щ]о се отнася до кандидатите, посочени от Белгия, България и Португалия, Съветът не спази необвързващия ред на предпочитание на комитета по подбора въз основа на различна оценка на качествата на кандидатите, направена в съответните подготвителни органи на Съвета“.

93      Жалбоподателят твърди, че тези мотиви не са му позволили да разбере причините, поради които Съветът е решил да се отклони от реда на предпочитание на комитета по подбора, според който той е посочен като най-подходящия кандидат за изпълнението на задълженията на европейски прокурор измежду посочените от Кралство Белгия кандидати. Според жалбоподателя всъщност с оглед на съдържанието на становището на комитета по подбора Съветът е бил длъжен да обоснове решението си да не се съобрази с този ред на предпочитание.

94      Във връзка с това следва да се припомни, че не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 6 септември 2006 г., Португалия/Комисия, C‑88/03, EU:C:2006:511, т. 88 и цитираната съдебна практика).

95      Както беше посочено в точка 66 по-горе, от правило VII.2, трета алинея от правилата за работа на комитета по подбора се установява, че изготвеното от комитета класиране на тримата посочени от Кралство Белгия кандидати за длъжността европейски прокурор въз основа на квалификацията и опита им не е обвързващо за Съвета. Следователно той е бил свободен да възприеме посоченото класиране или да основе решението си на друго съпоставяне на качествата на кандидатите.

96      Следователно жалбоподателят неправилно изтъква, че мотивите на обжалваното решение е трябвало да му позволят да разбере причините, поради които Съветът е решил да не следва установения от комитета по подбора ред на предпочитание.

97      Следва да се отбележи обаче, че обратно на твърденията на Съвета, мотивите на обжалваното решение в съображение 13 от него сами по себе си не позволяват на жалбоподателя, нито на Общия съд да разбере причините, поради които Съветът е приел, че кандидатът, назначен на длъжността европейски прокурор от Кралство Белгия, е имал повече качества от жалбоподателя.

98      Доводът на Съвета, че жалбоподателят е можел да разбере защо кандидатурата на назначения кандидат е предпочетена пред неговата, тъй като е получил становището на Collège des procureurs généraux de Belgique (Колегия на генералните прокурори, Белгия), както и становището на комитета по подбора, в частта, в която тези документи се отнасят за него, не може да постави под въпрос тази констатация, доколкото в обжалваното решение няма никакво указание относно факта, че Съветът го е основал на предоставената от Кралство Белгия информация за становището на Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) и на Procureur fédéral (Федерален прокурор) относно най-подходящия да изпълнява задълженията на европейски прокурор кандидат.

99      Следва да се приеме обаче, че в писмото си от 7 октомври 2020 г., чието съдържание е възпроизведено в точки 34—36 по-горе, Съветът е изложил достатъчно подробно мотивите, поради които счита, че назначеният кандидат може по-добре да изпълнява задълженията на европейски прокурор, отколкото другите двама кандидати.

100    Следователно, въпреки че би могло да се желае жалбоподателят да бъде уведомен за допълнителните мотиви за отхвърляне на кандидатурата му едновременно с публикуването на обжалваното решение в Официален вестник, следва да се отбележи, че жалбоподателят е могъл да се запознае с посочените мотиви от писмото на Съвета от 7 октомври 2020 г., тоест преди подаването на жалбата, и че в случая това уведомяване му е дало възможност да прецени обосноваността на това решение и да защити правата си, както показват доводите, повдигнати в подкрепа на третото основание, които се отнасят изрично до изтъкнатите от Съвета мотиви в писмото му от 7 октомври 2020 г.

101    Следователно в това отношение жалбоподателят не може надлежно да се позовава на нарушение на задължението за мотивиране, изрично посочено в припомнената в точки 85 и 86 по-горе съдебна практика.

102    От друга страна, следва да се припомни, че основанието нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС е различно от основанието явна грешка в преценката. Всъщност, докато първото, което се отнася за липса на мотиви или непълнота на мотивите, е съществено процесуално нарушение по смисъла на член 263 ДФЕС и e абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде повдигнато служебно от съда на Съюза, второто, което се отнася за законосъобразността по същество на решението, е нарушение на правна норма, свързана с изпълнението на Договора за функциониране на ЕС по смисъла на същия член 263 ДФЕС и може да бъде разгледано от съда на Съюза само ако е изтъкнато от жалбоподателя. Следователно задължението за мотивиране е различен въпрос от този за обосноваността на мотивите на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67).

103    Поради това, доколкото са повдигнати в подкрепа на основание, състоящо се в нарушение на задължението за мотивиране, следва да се отхвърлят като неотносими доводите на жалбоподателя, с които изтъква, че мотивите, изложени от Съвета в писмото от 7 октомври 2020 г., противоречат на въведената с Регламент 2017/1939 система за оценка на кандидатурите за длъжността европейски прокурор, тъй като Съветът е дал предимство на становището на Collège des procureurs généraux de Belgique (Колегия на генералните прокурори Белгия) пред това на комитета по подбора.

104    При всяко положение, доколкото тези доводи до голяма степен съвпадат с повдигнатите от жалбоподателя доводи в подкрепа на третото основание относно явната грешка в преценката, те са разгледани заедно с това основание.

105    От това следва, че второто основание — нарушение на задължението за мотивиране, трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По третото основание — нарушение на принципа на добра администрация, на задължението за полагане на грижа и явна грешка в преценката

106    Според жалбоподателя във връзка с правото на добра администрация, в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права е закрепено правото на безпристрастно и справедливо третиране. В областта на публичната служба, по-конкретно що се отнася до назначаването или избора за публични дейности или длъжности, в резултат на този принцип е възникнало задължение за полагане на грижа, което предполага, че при прегледа на преписка, a fortiori в случай на дискреционно право на преценка, администрацията трябва да изследва обективно всички представени ѝ документи. Жалбоподателят отбелязва, че Съдът на публичната служба на Европейския съюз е постановил, че когато в хода на процедура за наемане на работа не упражни конкретно правото на преценка, с което разполага, и не вземе предвид обстоятелства в интерес на жалбоподателя относно, от една страна, приложимите за наемането на работа правила и от друга страна, относно документите за получена квалификация и качествата на заинтересованото лице и по този начин не упражни конкретно правото си на преценка с оглед на всички доказателства от значение за случая, институцията нарушава принципа на добра администрация и задължението си за полагане на грижа и допуска явна грешка в преценката.

107    В случая, след като решението на Съвета да избере и да назначи един от кандидатите за длъжността европейски прокурор от съответната държава членка, е могло да бъде взето само след получаване на обоснованото становище на комитета по подбора и на този комитет е било възложено да класира кандидатите в зависимост от тяхната квалификация и техния опит, при всички положения Съветът би трябвало да обоснове избора на кандидат и назначаването му, като направи ефективно и конкретно съпоставяне на качествата на кандидатите, което би могло да се осъществи било като се позове на становището на комитета по подбора, било въз основа на обясненията в това становище, като направи сам сравнението.

108    Освен това жалбоподателят твърди, че Съветът е следвало да основе решението си на съпоставяне на качествата, почиващо на обективни данни, а именно съпоставянето на досиетата за кандидатстване с квалификациите, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор. Според жалбоподателя, като се вземе предвид колко голям е неговият професионален опит както в областта на разследването и преследването на финансовите престъпления, така и в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, въз основа на такова съпоставяне на качествата Съветът би трябвало да направи констатацията, че този опит е сравнително по-богат от опита на назначения кандидат, което ясно следвало от становището на комитета по подбора. Съветът обаче не е направил такова съпоставяне на качествата, а само е възпроизвел данните, съдържащи се в представената от белгийските органи писмена обосновка, които се отнасяли до качествата на избрания кандидат, без те да се сравнят с тези на другите кандидати, по специално на жалбоподателя.

109    Жалбоподателят освен това упреква Съвета за това, че е дал предимство на становището на Collège des procureurs généraux de Belgique (Колегия на генералните прокурори, Белгия) пред становището на комитета по подбора, без да вземе становище по съдържанието му и да обясни защо не го взема предвид.

110    Жалбоподателят заявява освен това, че с оглед на досието не е проверено твърдението, че становището на Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) и на Procureur fédéral (Федерален прокурор) се основава по-специално на обща оценка на постиженията през цялото кариерно развитие на кандидатите. Според жалбоподателя обаче комитетът по подбор действително е основал преценката си по-специално на кариерното развитие на представените кандидати, като жалбоподателят впрочем могъл да се позове, както това било подчертано от посочения комитет в неговото становище, на богат опит в областта на управлението, което не могло да се каже за другите двама посочени от Кралство Белгия кандидати.

111    Жалбоподателят изтъква освен това, че твърдението в писмената защита на Съвета, че той „е оценил особено високо способностите и опита на кандидатите, свързани с определянето и съгласуването на прилагането на политиките по наказателноправни въпроси на централно равнище на държавите членки, включително по отношение на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, и способността им да изпълняват функции на високо ниво във връзка с координирането и надзора“, нито е установено от преписката, по-конкретно от мотивите на обжалваното решение, нито може да обоснове предпочитанието, дадено на назначения кандидат, като се има предвид сравнително по-големият професионален опит на жалбоподателя в тези области.

112    Жалбоподателят изтъква също, че твърдението на Съвета, че „той е отбелязал, що се отнася до другите двама посочени от [Кралство] Белгия кандидати, един от които е жалбоподателят, че Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) е имала значителни резерви“, не отговаря на действителността според преписката. Жалбоподателят уточнява, че в точка Е от становището за него се посочва, че „неговите минали и настоящи функции, […], по-специално в областта на борбата със стопанските, финансовите и данъчните престъпления, както и опитът му при управлението на ЦОИК (европейски мисии — ARO — и международни — CARIN) са предимства за изпълняване на длъжността европейски прокурор в Европейската прокуратура“.

113    Накрая той отбелязва, че твърдението, също в точка E от същото становище, че той „не е могъл да убеди Collège (Колегията) [на генералните прокурори, че] има[л] достатъчно ясна представа за задачите и мисиите на бъдещата Европейска прокуратура и на нейния национален прокурор“, не трябва да се абсолютизира, след като то изхожда точно от национален орган и във всеки случай да се сравни с преценката на кандидатурата на жалбоподателя, направена от комитета по подбора в неговото обосновано становище.

114    Съветът и Кралство Белгия оспорват доводите на жалбоподателя.

115    Следва да се отбележи, че жалбоподателят упреква Съвета за това, че неправилно е основал обжалваното решение на данните, съдържащи се в писмената обосновка, предоставена от белгийските органи в подкрепа на становището, с което се цели да не бъде взет предвид установеният от комитета по подбора ред на предпочитание, при положение че тези данни са единствено относно достойнствата на назначения кандидат и в тях няма съпоставяне на качествата на този кандидат с качествата на другите двама кандидати, един от които е жалбоподателят. Освен това според жалбоподателя въз основа на неговия сравнително по-голям професионален опит от този на назначения кандидат Съветът би трябвало да приеме, че той е най-добрият кандидат за изпълнението на задълженията на европейски прокурор.

116    В това отношение следва да се припомни, че институцията разполага с широка свобода на преценка при оценката и съпоставянето на качествата на кандидатите за незаета длъжност и че елементите на тази преценка зависят не само от компетентността и професионалните достойнства на заинтересованите лица, но и от техния характер, от тяхното поведение и като цяло от тяхната личност (вж. решение от 3 февруари 2005 г., Mancini/Комисия, T‑137/03, EU:T:2005:33, т. 97 и цитираната съдебна практика).

117    Това е така в още по-голяма степен, когато длъжността, която трябва да се заеме, е свързана с голяма отговорност (решение от 3 февруари 2005 г., Mancini/Комисия, T‑137/03, EU:T:2005:33, т. 98).

118    В случая следва да се отбележи, че по силата на член 9 от Регламент 2017/1939 колегията на Европейската прокуратура, която се състои от европейския главен прокурор и всички европейски прокурори, следва да взема решения по стратегически въпроси, включително определянето на приоритетите и политиката на Европейската прокуратура за разследване и наказателно преследване (вж. съображение 24 от посочения регламент), както и по общи въпроси, произтичащи от отделни дела по-специално за да се гарантира последователността и ефективността във всички държави членки на политиката на Европейската прокуратура за разследване. Колегията приема правилник за вътрешния ред на Европейската прокуратура, както и други решения относно вътрешния ред и различните административни аспекти на дейността ѝ.

119    Освен това съгласно член 12, параграфи 1, 3 и 5 от Регламент 2017/1939 европейските прокурори изпълняват различни задачи. По-специално те наблюдават разследванията и действията по наказателно преследване, за които отговарят европейските делегирани прокурори, работещи по делото в своята държава членка на произход. Те могат да дават указания на работещия по дадено дело европейски делегиран прокурор, действат като лица за връзка и информационни канали между постоянните камари и европейските делегирани прокурори в техните съответни държави членки на произход. Те наблюдават и изпълнението на задачите на Европейската прокуратура в съответните си държави членки, включително за да се избегнат конфликтите на юрисдикции между националните органи и Европейската прокуратура. За разлика от делегираните европейски прокурори, на европейските прокурори не е възложено да водят разследвания, да извършват действия по наказателно преследване и да подготвят делата за разглеждане пред юрисдикциите на държавите членки.

120    От друга страна, както предвижда член 104 от Регламент 2017/1939 (вж. също и съображение 109 от този регламент), както на централните органи на държавите членки, на Европейската прокуратура е възложено да изпълнява ролята на централен орган за целите на сътрудничеството въз снова на различните актове за международно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

121    От това следва, че европейските прокурори са призвани да поемат голяма отговорност, което впрочем се потвърждава от степента AD 13, на която се назначават, и която съгласно приложение I към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз съответства на длъжността на съветник или равностойна на нея. Следователно мястото на длъжността на европейски прокурор е между длъжността на директор (AD 15—AD 14) и тази на началник отдел или равностойна на нея (AD 9—AD 14).

122    Следователно в съответствие с припомнената в точки 116 и 117 по-горе съдебна практика Съветът разполага с широка свобода на преценка при оценката и съпоставянето на качествата на кандидатите за длъжността европейски прокурор от държава членка.

123    Поради това именно с оглед на широката свобода на преценка, с която разполага Съветът, следва да се преценяват изложените от жалбоподателя доводи.

124    Първо, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Съветът не е съпоставил качествата на тримата кандидати, посочени от Кралство Белгия, а само се е основал на предоставени от тази държава членка сведения, които са се отнасяли само до качествата на назначения кандидат, следва да се отбележи, че в писмената си обосновка от 27 февруари 2020 г. белгийските органи са обърнали внимание на Съвета, че [поверително].

125    Освен това следва да се отбележи, че в писмото си от 7 октомври 2020 г., преди да изложи подробно професионалния опит на назначения кандидат, Съветът е посочил, че [поверително].

126    Поради това следва да се приеме, че макар в мотивите на обжалваното решение, допълнени с писмото от 7 октомври 2020 г., да няма подробна сравнителна оценка на качествата на всеки от тримата посочени от Кралство Белгия кандидати, от тези мотиви все пак се установява, че Съветът е приел, че достойнствата на назначения кандидат, подробно описани в посоченото писмо, са по-големи от тези на другите двама кандидати, единият от които е жалбоподателят.

127    Поради това следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Съветът не обосновал обжалваното решение на съпоставяне на качествата на посочените от Кралство Белгия трима кандидати за длъжността европейски прокурор.

128    Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Съветът неправилно се е основал на становището на Collège des procureurs généraux de Belgique (Колегия на генералните прокурори, Белгия), без да съпостави това становище със становището на комитета по подбора, достатъчно е да се припомни, както беше посочено в точка 63 по-горе, че класирането на посочените от Кралство Белгия кандидати от комитета по подбора не е било обвързващо за Съвета.

129    Трето, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Съветът неправилно посочил, че Collège des procureurs généraux de Belgique (Колегия на генералните прокурори, Белгия) е изразила значителни резерви за него, следва да се отбележи, че действително в становището на посочената Collège (Колегия) се съдържа следната положителна оценка: „[м]иналите и настоящи функции [на жалбоподателя], по-специално в областта на борбата със стопанските, финансовите и данъчните престъпления, както и опитът му във връзка с управлението на ЦОИК (европейски мисии — ARO — и международни мисии — CARIN), са предимства за изпълнението на задълженията на европейски прокурор в Европейската прокуратура“. В същото становище обаче се посочва, че „[жалбоподателят] не [е] успял да убеди Collège [des procureurs généraux] (Колегията на генералните прокурори), че има достатъчно ясна представа за задачите и мисията на бъдещата Европейска прокуратура и на нейния национален прокурор“. Освен това е важно се отбележи, че в заключителната част на становището си Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) приема по отношение на жалбоподателя „становище с резерви за мандата на европейски прокурор (по скàла много благоприятно — благоприятно — с резерви — неблагоприятно“. Следователно, без да допуска грешка, в писмото от 7 октомври 2017 г. Съветът посочва, че Collège des procureurs généraux (Колегия на генералните прокурори) е изразила значителни резерви по отношение на кандидатурата на жалбоподателя за длъжността европейски прокурор.

130    Четвърто, що се отнася до довода на жалбоподателя, че професионалният му опит бил по-богат от този на назначения кандидат, следва да се отбележи, че както се установява от писмото на Съвета от 7 октомври 2020 г., [поверително]. При тези условия, като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполага Съветът, обстоятелството, че професионалният опит на жалбоподателя в тези области е по-богат от този на назначения кандидат, ако се предположи, че е доказано, не може да бъде доказателство за наличието на явна грешка в преценката от страна на Съвета.

131    Предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал, че в случая Съветът е излязъл извън пределите на широката си свобода на преценка, като е избрал и назначил г‑н Van den Berge на длъжността европейски прокурор.

132    От друга страна, като Съвета, следва да се отбележи, че изложените от жалбоподателя доводи за доказване на твърдяното нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа почиват на предпоставката, че ако в случая Съветът беше спазил произтичащите от тези принципи задължения, кандидатурата на жалбоподателя за длъжността европейски прокурор задължително е щяла да бъде одобрена. Следва да се отбележи обаче, че тези доводи се смесват с изложените от жалбоподателя твърдения за нарушения в рамките на второто основание — нарушение на задължението за мотивиране и на настоящото основание, доколкото то е изведено от явна грешка в преценката, които вече бяха отхвърлени.

133    При тези условия третото основание следва да се отхвърли по същество.

134    Предвид всички изложени по-горе съображения жалбата следва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

135    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съвета в съответствие с искането му.

136    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Кралство Белгия ще понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Гн Jean-Michel Verelst понася освен направените от него съдебни разноски и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)      Кралство Белгия понася направените от него съдебни разноски.

Costeira

Кънчева

Perišin

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 януари 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.


1 Заличени поверителни данни.