ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. WATHELET
представено на 14 януари 2016 година(1)
Дело C‑438/14
Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff
срещу
Standesamt der Stadt Karlsruhe,
Zentraler Juristischer Dienst der Stadt Karlsruhe
(Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Karlsruhe
(Районен съд, Карлсруе, Германия)
„Гражданство на Съюза — Отказ на органите на държава членка да впишат в регистъра за ражданията благороднически титли и частица, които са част от фамилно име, получено от пълнолетно лице в друга държава членка — Положение, при което жалбоподателят — гражданин на двете засегнати държави членки, е получил името вследствие на свое искане“
I – Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС в контекста на спора между г‑н Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff, германски и британски гражданин, и германските органи, отказали да променят собствените и фамилното му име в акта му за раждане и да добавят в регистъра за ражданията благороднически титли, които са част от фамилно име, получено от него в Обединеното кралство, а именно „Peter Mark Emanuel Graf von Wolffersdorff Freiherr von Bogendorff“(2).
2. Настоящото дело се вписва в дългия списък с дела относно европейското гражданство във връзка с фамилното име, приключили с решения Konstantinidis (C‑168/91, EU:C:1993:115), Garcia Avello (C‑148/02, EU:C:2003:539), Grunkin и Paul (C‑353/06, EU:C:2008:559), Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806) и Runevič-Vardyn и Wardyn (C‑391/09, EU:C:2011:291).
3. Въпреки наличието на сходства с делото, приключило с решение Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806), настоящото дело се различава от него, в смисъл че жалбоподателят в главното производство е гражданин на две държави членки и че германското право позволява благородническите титли да бъдат използвани като съставни части от фамилно име, въпреки че са били отменени и повече не могат да бъдат присъждани.
II – Правна уредба
А – Правото на Съюза
4. Член 18, първа алинея ДФЕС гласи следното:
„В обхвата на приложение на Договорите и без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в него, се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство“.
5. Член 20 ДФЕС предвижда:
„1. Създава се гражданство на Съюза. Всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство.
2. Гражданите на Съюза се ползват с правата и имат задълженията, предвидени от Договорите. Те имат, inter alia:
а) правото да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки;
[…]
Тези права се упражняват при условията и в границите, определени от Договорите и от мерките, приети по тяхното прилагане“.
6. Член 21, параграф 1 ДФЕС гласи следното:
„Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване“.
Б – Германското право
7. Член 123, параграф 1 от Основния закон на Федерална република Германия (Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland) от 23 май 1949 г. (BGBl., стр. 1, наричан по-нататък „Основният закон“) гласи, че „[з]авареното право отпреди създаването на Бундестага запазва действието си, доколкото не противоречи на Основния закон“.
8. Член 109 от Конституцията на Германската империя (Verfassung des Deutschen Reichs), приета на 11 август 1919 г. във Ваймар и влязла в сила на 14 август 1919 г. (Reichsgesetzblatt 1919, стр. 1383, наричана по-нататък „Ваймарската конституция“), гласи:
„Всички германски граждани са равни пред закона.
Мъжете и жените имат поначало еднакви права и задължения на граждани.
Публичноправните привилегии или неравенствата по рождение или поради съсловие подлежат на отмяна. Аристократичните титли се считат само за част от името и повече не може да бъдат присъждани.
Титли може да се присъждат само когато с тях се обозначава длъжност или професия; това не се отнася за академичните степени.
Държавата не може да връчва ордени или медали.
Никой германски гражданин не може да приема титла или орден от чуждестранно правителство“.
9. Въвеждащият закон към Гражданския кодекс (Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuch) от 21 септември 1994 г. (BGBl. I, стр. 2494, поправка 1997 I, стр. 1061, наричан по-нататък „EGBGB“), в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите в главното производство, гласи:
„Член 5 – Личен статут
(1) Когато има препращане към закона на държава, чийто гражданин е лицето, а то е гражданин на повече от една държава, се прилага законът на държавата, с която лицето е свързано най-тясно, по-специално чрез обичайното си пребиваване или през целия си живот. Когато лицето има и германско гражданство, този правен статут има предимство.
[…]
Член 6 – Обществен ред
Правна норма на друга държава, чието прилагане води до резултат, който е очевидно несъвместим с основните принципи на германското право, не се прилага. Тя не се прилага по-специално когато прилагането ѝ е несъвместимо с основните права.
[…]
Член 10 – Име
(1) Името на лицето се определя съгласно закона на държавата, на която то е гражданин.
[…]
Член 48 – Избор на име, придобито в друга държава — членка на Европейския съюз
Когато името на лице се определя съгласно германския закон, то може със заявление до службата по гражданско състояние да заяви избор на име, което е придобило по време на свое обичайно пребиваване в друга държава — членка на Съюза, и което е вписано в регистъра за гражданско състояние в тази държава, ако това не е очевидно несъвместимо с основни принципи на германското право. Изборът на име има обратно действие, считано от деня на вписването в регистъра за гражданско състояние на другата държава членка, освен ако лицето не заяви изрично, че желае изборът на името да има действие само за в бъдеще. Заявлението трябва да бъде официално заверено или официално удостоверено. […]“.
III – Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
10. Жалбоподателят в главното производство е роден на 9 януари 1963 г. в Карлсруе (Германия) под името Nabiel Bagadi. Раждането е вписано в регистъра за ражданията на службата по гражданско състояние на град Карлсруе.
11. По-късно г‑н Nabiel Bagadi придобива по силата на осиновяване германското фамилно име, Bogendorff, което впоследствие променя заедно със собственото си име, така че сегашните му германски собствено и фамилно име са „Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff“.
12. През 2001 г. г‑н Bogendorff von Wolffersdorff се премества да живее в Обединеното кралство, където от 2002 г. упражнява професията на консултант по несъстоятелност в Лондон.
13. През 2004 г. г‑н Bogendorff von Wolfersdorff придобива британско гражданство по силата на натурализация.
14. С декларация („Deed Poll“) от 26 юли 2004 г., заведена на 22 септември 2004 г. в Supreme Court of England and Wales (Върховен съд на Англия и Уелс, Великобритания), г‑н Bogendorff von Wolffersdorff променя името си на „Peter Mark Emanuel Graf von Wolffersdorff Freiherr von Bogendorff“ — декларация, публикувана в The London Gazette от 8 ноември 2004 г.(3)
15. През 2005 г. поради бременността на съпругата си г‑н Bogendorff von Wolffersdorff напуска Лондон и се установява в Кемниц, Германия, където на 28 февруари 2006 г. се ражда дъщеря му.
16. Раждането на дъщеря му, която има двойно германско и британско гражданство, е декларирано в генералното консулство на Обединеното кралство в Дюселдорф на 23 март 2006 г. Собствените и фамилното име на дъщерята, записани в акта за раждане и британския паспорт, са „Larissa Xenia Gräfin von Wolffersdorff Freiin von Bogendorff“.
17. Службата по гражданско състояние на Кемниц обаче отказва да впише дъщерята на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff с британското ѝ име, като се позовава на член 10 от EGBGB.
18. С определение от 6 юли 2011 г. Oberlandesgericht Dresden (Висш областен съд, Дрезден, Германия) разпорежда на органите на град Кемниц да регистрират дъщерята на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff с британското ѝ име, като постановява:
„Фактът, че с влизането в сила на Ваймарската конституция благородническите титли вече не представляват титли в тесния смисъл, а трябва да бъдат носени като части от фамилното име (и следователно стават на това основание действителни фамилни имена, вж. Henrich/Wagenitz, Deutsches Namensrecht, 2007 г., 015, т. 9, „Благороднически имена“), не оказва никакво въздействие по отношение на носенето на името на заинтересованото лице, на което поначало трябва да се даде едно фамилно име. Фамилно име означава, че частта от името, която преди влизането в сила на Ваймарската конституция е била благородническа титла, трябва да бъде поставена след собственото име, а не пред него. На заинтересованото лице не се присъжда никаква благородническа титла — нещо, което е било привилегия на принца при монархическото устройство, във връзка с даването на такава титла. За разлика от приетото от Landgericht Ваймарската конституция не съдържа забрана на благородническите титли в името, както например предвижда австрийският Закон за забрана на благородническите титли от 1919 г., по който Съдът се е произнесъл на 22 декември 2010 г. (StAZ 2011, стр. 77). Така в Германия дори се признава, при това в рамките на републиканското устройство, че при особени обстоятелства фамилно име, съдържащо благородническа титла, може да бъде пренесено чрез промяна на име съгласно публичното право (Henrich/Wagenitz, пак там; вж. […] OVG Hamburg StAZ 2007, стр. 46; BVerwG DVBI. 1997, стр. 616)“(4).
19. Съгласно тези указания дъщерята на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff в качеството си на германска гражданка носи собствени и фамилно име, идентични с тези, които носи като британска гражданка, а именно „Larissa Xenia Gräfin von Wolffersdorff Freiin von Bogendorff“.
20. На 22 май 2013 г. на основание член 48 от EGBGB г‑н Bogendorff von Wolffersdorff подава официално заверено заявление до Standesamt der Stadt Karlsruhe (служба по гражданско състояние на град Карлсруе) за вписване на собственото и фамилното му име съгласно британското право като име по рождение в регистъра за ражданията, което тази служба отказва да направи.
21. При тези условия г‑н Bogendorff von Wolffersdorff иска от Amtsgericht Karlsruhe (Районен съд, Карлсруе, Германия) да разпореди на службата по гражданско състояние на град Карлсруе да измени съгласно член 49, параграф 1 от Закона за гражданското състояние (Personenstandsgesetz) акта му за раждане с обратно действие, считано от 22 септември 2004 г., така че собствените и фамилното му име да бъдат „Peter Mark Emanuel Graf von Wolffersdorff Freiherr von Bogendorff“.
22. Службата по гражданско състояние на град Карлсруе не уважава това искане, като се основава на предвиденото в член 48 от EGBGB изключение, свързано с обществения ред.
23. При тези обстоятелства Amtsgericht Karlsruhe (Районен съд, Карлсруе) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да бъдат тълкувани в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и по време на обичайното си пребиваване в другата държава членка в резултат на промяна в името си, която не е обусловена от промяна в семейното му положение, е придобил име, което е свободно избрано и съдържа няколко благороднически титли, ако по всяка вероятност не би съществувала бъдеща съдържателна връзка с тази държава, а в първата държава членка, въпреки конституционната отмяна на благородническите титли, заварените към момента на отмяната благороднически титли в имената може да продължат да бъдат използвани като част от имената?“.
IV – Производството пред Съда
24. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 23 септември 2014 г. Писмени становища, както и устни становища в съдебното заседание от 12 ноември 2015 г. представят г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, Zentraler Juristischer Dienst der Stadt Karlsruhe (Централна правна служба на град Карлсруе), германското правителство и Европейската комисия.
V – Анализ
25. С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС допускат компетентните органи на държава членка да откажат да признаят промяната в името на гражданин на тази държава членка, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и по време на продължителното си пребиваване в другата държава членка е придобил име, което е свободно избрано и съдържа няколко благороднически титли.
А – По приложното поле на Договора за функционирането на ЕС
26. В началото следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда, „[в]ъпреки че правилата, уреждащи изписването в актовете за гражданско състояние на личното и фамилното име на лицата, са от компетентността на държавите членки, последните все пак трябва при упражняване на тази компетентност да спазват правото на Съюза и особено разпоредбите на Договора относно свободата, призната на всеки гражданин на Съюза, да се движи и да пребивава на територията на държавите членки“(5).
27. Тъй като гражданството на Съюза, което попада в обхвата на член 20 ДФЕС, не може да има за цел или действие разширяване на приложното поле на правото на Съюза по отношение на чисто национални положения, прилагането на член 20 ДФЕС предполага наличието на връзка на разглежданото въпросно положение с правото на Съюза(6).
28. В случая Централната правна служба на град Карлсруе и германското правителство считат, че съгласно член 5, параграф 1 от EGBGB, тъй като г‑н Bogendorff von Wolffersdorff е с германско гражданство, по отношение на промяната в името му се прилага единствено германското право.
29. Съдът вече е отхвърлил този вид довод в делото, приключило с решение Garcia Avello (C‑148/02, EU:C:2003:539), по отношение на правните норми на белгийското международно частно право, съгласно което, подобно на член 5, параграф 1 от EGBGB, в случай на двойно гражданство се дава предимство на белгийското гражданство. Разпоредби като тези членове от белгийското и германското законодателство не може да изключват връзката на разглежданото положение с правото на Съюза, нито прилагането на разпоредбите на последното по отношение на гражданството.
30. В точка 27 от решение Garcia Avello (C‑148/02, EU:C:2003:539) Съдът приема, че „такава връзка с правото [на Съюза] съществува по отношение на лица, намиращи се в положение като това на децата на г‑н Garcia Avello, които са граждани на една държава членка и законно пребивават на територията на друга държава членка“.
31. В точка 28 от това решение Съдът добавя, че „[т]ова заключение не може да бъде обезсилено от обстоятелството, че заинтересованите лица в главното производство имат и гражданство на държавата членка, в която пребивават от раждането си, което, според органите на тази държава, поради тази причина е единственото гражданство, което трябва да бъде признато от нея. Всъщност, държава членка не следва да ограничава последиците от предоставянето на гражданство от друга държава членка, като поставя допълнително условие за признаването на това гражданство с оглед на упражняването на основните свободи, предвидени в Договора [за функционирането на ЕС]“.
32. Следователно от тази съдебна практика става ясно, че за разлика от поддържаното от Централната правна служба на град Карлсруе и германското правителство, г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, имащ британско гражданство и пребиваващ законно в Германия, може във връзките си с Федерална република Германия да се позове на връзка с правото на Съюза и поради това — на приложимостта му, без германското му гражданство да е в противоречие с тази констатация.
33. Трансграничният характер на разглежданото дело е още по-релевантен, ако се отчете фактът, че съгласно английското право и по време на законно пребиваване в Англия г‑н Bogendorff von Wolffersdorff е придобил собствените и фамилното име, чието признаване е поискал да получи в Германия, като е упражнил правото си на свободно движение, предоставено му с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС.
34. Поради това отказът на германските органи да признаят, в неговата цялост, собствено и фамилно име, получено в Обединеното кралство от европейски гражданин, имащ едновременно британско и германско гражданство, следва да се разгледа с оглед на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно гражданството, а именно членове 18 ДФЕС, 20 ДФЕС и 21 ДФЕС.
Б – По наличието на дискриминация, забранена с член 18 ДФЕС
1. Доводи на страните
35. Запитващата юрисдикция поставя въпроса дали непризнаването на промяната в името на гражданин с двойно германско и британско гражданство би могло да противоречи на член 18 ДФЕС, забраняващ каквато и да е дискриминация на основание гражданство.
36. Според Комисията принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения. Предвид това, че гражданите с двойно гражданство срещали особени затруднения във връзка с фамилното си име и следователно се различавали от лицата с гражданство само на една държава членка, те се намирали в различно положение.
37. Поради тази причина Комисията счита, че отказът на германските органи да признаят името, което г‑н Bogendorff von Wolffersdorff е получил в Обединеното кралство, представлява еднакво третиране на различни положения, което противоречи на принципа на недопускане на дискриминация по член 18 ДФЕС.
38. Германското правителство счита, че прилагането на германското право по отношение на германски гражданин не може да представлява дискриминация на основание гражданството му.
39. Централната правна служба на град Карлсруе не се позовава изрично на член 18 ДФЕС, но счита, че практиката на Съда, изискваща признаването на име, придобито в друга държава членка, се основава на принципа на първо вписване. Този принцип указвал, че предимство има името, законно регистрирано за първи път в държава членка. Отказът за промяна в името, направена в държава членка, чието гражданство жалбоподателят е получил впоследствие, бил в съответствие с този принцип и следователно не представлявал нарушение на правото на Съюза.
2. Преценка
40. Съгласно постоянната съдебна практика „принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения“(7).
41. Както посочих по-горе(8), Съдът вече е обсъдил този въпрос по делото, приключило с решение Garcia Avello (C‑148/02, EU:C:2003:539), където белгийското международно частно право, подобно на германското международно частно право(9), определя приложимото право в случай на двойно гражданство, като дава предимство на белгийското гражданство(10).
42. Съдът е разгледал дали лицата само с белгийско гражданство и тези с гражданство и на друга държава членка се намират „в различно положение, в който случай принципът на недопускане на дискриминация би означавал, че [последните] могат да претендират различно третиране от това, предвидено за лицата, имащи само белгийско гражданство“(11).
43. Тъй като белгийските граждани с двойно гражданство са били субект на две различни правни системи — което може да им създаде характерни за положението им затруднения, имащи за резултат носенето на различни фамилни имена — в точка 37 от това решение Съдът приема, че те „се различават от лицата само с белгийско гражданство, които имат само едно фамилно име“(12).
44. Следователно и за разлика от поддържаното от Централната правна служба на град Карлсруе, последващото придобиване на британското гражданство или настоящото пребиваване в Германия не оказват никакво влияние върху факта, че лицето се намира в различно положение.
45. Също така считам, че въпросът дали лице с двойно гражданство се намира в различно положение от това на лице само с германско гражданство, не може да зависи от начина, по който е било получено даденото име. Разликата в положението, която следва да даде право на различно третиране, за да се избегне дискриминация, произтича от факта, че лице с двойно гражданство е субект на два различни режима.
46. От гореизложеното става ясно, че германските граждани, които носят различни фамилни имена по силата на различни законодателства, с които са свързани поради гражданството си, могат да изтъкнат характерни за положението си затруднения, което ги различава от лицата, имащи само германско гражданство, и то без оглед на начина, по който правото на второто им гражданство им е предоставило име, различно от признатото от германското право. Следователно те се намират в различно положение, изискващо третиране, различно от предвиденото за лицата, които имат само германско гражданство.
47. Подобно на Комисията обаче считам, че г‑н Bogendorff von Wolffersdorff е третиран от германските органи по същия начин по който и лицата само с германско гражданство, въпреки че положението му е различно от тяхното поради двойното му гражданство.
48. Следователно е налице накърняване на принципа на недопускане на дискриминация, въведен с член 18 ДФЕС. По-нататък ще анализирам евентуалното обосноваване на това накърняване(13).
В – По наличието на ограничение на членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС
1. Доводи на страните
49. Според Комисията отказът да се признае промяната на името в положение като разглежданото, представлява ограничение на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, предвидено в членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, тъй като разлика в имената в две държави членки може да възпрепятства упражняването на това право чрез създаването на сериозни неудобства от професионален и личен характер.
50. Комисията счита, че това е така не само в случай на непризнаване на име, дадено в държавата членка по месторождение или местопребиваване, но също и когато лице с двойно гражданство на двете държави членки е засегнато от това. Тъй като собствените и фамилното име, които г‑н Bogendorff von Wolffersdorff носи в Обединеното кралство („Peter Mark Emanuel Graf von Wolffersdorff Freiherr von Bogendorff“) и в Германия („Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff“), не са идентични, тази разлика в имената можело да доведе до обърквания и неудобства, произтичащи от факта, че повече не може да се ползва от правното действие на документи, издадени в една от двете държави членки.
51. Запитващата юрисдикция обаче изтъква, че в случая фактите не сочат нито за сериозно затруднение с оглед на идентифицирането на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, нито за значителни пречки, нанасящи му конкретни вреди в личния и професионалния му живот. Като се основава на горното, германското правителство счита, че правото на свободно движение в случая не е ограничено.
52. На първо място, самото използване на британското му име в професионален контекст в Обединеното кралство водело до това, че това име в действителност не е от значение за идентифицирането му и за семейната му принадлежност в Германия. На второ място, тази констатация се потвърждавала от факта, че жалбоподателят оставил да изминат повече от шест години между промяната в името му в Обединеното кралство и заявлението му пред службата по гражданско състояние в Германия.
53. Централната правна служба на град Карлсруе се съсредоточава върху различието между делото в главното производство и делото, приключило с решение Grunkin и Paul (C‑353/06, EU:C:2008:559). Според нея тази съдебна практика налага на държавите членки единствено задължението да признаят промяна в името, която е била регистрирана в държавата членка по месторождение или местопребиваване. Съгласно принципа на първо вписване(14) отказът за промяна в името, направена в държава членка, чието гражданство жалбоподателят е придобил впоследствие, не представлявал ограничение на свободата на движение, гарантирана с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС.
2. Преценка
54. Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда национална правна уредба, с която някои граждани на съответната държава се поставят в по-неблагоприятно положение единствено поради обстоятелството че са упражнили правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка, представлява ограничение на правото на свободно движение, признато с член 21, параграф 1 ДФЕС(15).
55. Според същата тази практика фактът, че лице, което е упражнило правото си на свободно движение и пребиваване на територията на друга държава членка, „е принудено в държавата членка, на която е гражданин, да носи различно име от определеното и регистрираното в държавата членка по месторождение и местопребиваване, може да ограничи упражняването на това право“(16).
56. Ако този принцип важи в случая с лица, които, както в делата, приключили с решения Grunkin и Paul (C‑353/06, EU:C:2008:559) и Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806), са с гражданство само на една държава членка, то той важи a fortiori в случая с лица, които, както г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, са с гражданство на повече държави членки.
57. Всъщност името на едно лице е конститутивен елемент на неговата самоличност и личен живот, чиято защита е предвидена в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.(17)
58. Както Съдът постановява за първи път по делото, приключило с решение Garcia Avello (C‑148/02, EU:C:2003:539), „разликата във фамилните имена може да породи сериозни неудобства за заинтересованите лица както от професионален, така и от личен характер, произтичащи по-конкретно от затруднения при ползването в държава членка, на която са граждани, на права по силата на актове или документи, издадени на името, признато в друга държава членка, на която също са граждани“(18).
59. От съдебната практика след решение Garcia Avello (C‑148/02, EU:C:2003:539) става ясно, че „множество действия от ежедневието, както в публичната, така и в частната сфера, изискват доказване на самоличността“(19) и че „разлика във фамилното име може да породи съмнения относно самоличността на лицето, както и относно автентичността на представените документи или истинността на съдържащите се в тях сведения“(20).
60. Съгласно приетото от Съда в делото, приключило с решение Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806, т. 64), следва „да се вземе предвид обстоятелството, че съгласно германското право „Fürstin von“ не се приема за благородническа титла, а за съставна част от име“.
61. В резултат на това името „Fürstin von Sayn-Wittgenstein“ се приема в посоченото дело като едно-единствено фамилно име, състоящо се от няколко части, като „имената Fürstin von Sayn-Wittgenstein и Sayn-Wittgenstein не са идентични“(21).
62. По същия начин имената „Peter Mark Emanuel Graf von Wolffersdorff Freiherr von Bogendorff“ и „Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff“ не са идентични. В този смисъл разлика между двете имена, използвани по отношение на едно и също лице, по принцип може да породи обърквания и неудобства.
63. Следва обаче да се припомни, че съдебната практика изисква разглежданата национална правна уредба да е от „естество да породи за заинтересованите лица „сериозни неудобства“ от административен, професионален и частен характер“(22), и по-специално да е налице „конкретен риск за [дадено лице […] да се наложи да разсейва […] съмнения относно самоличността си, както и относно автентичността на документите, които представя […]“(23).
64. Според мен е очевидно, че в случая този критерий е изпълнен поради същите причини като изложените от Съда в точки 66—70 от решение Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806), още повече че за разлика от г‑жа Sayn-Wittgenstein, г‑н Bogendorff von Wolffersdorff е с двойно германско и британско гражданство.
65. Следователно, ако „фактът, че […] [трябва] да [се] промен[ят] всички документи, в които формално е отразено името Fürstin von Sayn-Wittgenstein както в публичната, така и в частната сфера, представлява „сериозно неудобство“ по смисъла на решение Grunkin и Paul, […] тъй като в официалните […] документи за самоличност сега е вписано различно име“(24), същото важи и за г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, използвал британското си име както в личен, така и в професионален контекст по време на пребиваването си във Великобритания.
66. По този начин, като притежава два паспорта с две съществено различаващи се собствени и фамилно име, „[би] съществувал[а] опасност“ г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, „да трябва да разсейва подозренията за подаване на декларация с невярно съдържание, породени от разликата“(25) между британските и германските му собствени и фамилно име. Както посочва Комисията, тази опасност съществува независимо дали има съдържателна връзка с другата държава членка, в случая — Обединеното кралство, която би се запазила и в бъдеще.
67. Всъщност в съдебното заседание г‑н Bogendorff von Wolffersdorff даде няколко примера за сериозните неудобства, които среща в Германия поради разликата в имената, съществуваща в германските и британските му документи за самоличност, по-специално при пътни проверки или откриване на частни и служебни банкови сметки. Той изтъкна също, че няколко пъти е трябвало да прекара часове в полицейско управление, докато германските органи проверяват автентичността и валидността на британския му паспорт.
68. Освен това ще добавя опасността от съмнения (по-специално във връзка с пътувания в чужбина) относно родствената връзка между г‑н Bogendorff von Wolffersdorff и неговата непълнолетна дъщеря, Larissa Xenia, произтичащи от факта, че всеки от тях има германски паспорт със съществено различаващо се фамилно име.
69. Що се отнася до принципа на първо вписване, изведен от Централната правна служба на град Карлсруе в писменото ѝ становище, както и в съдебното заседание, следва да се подчертае, че този принцип по никакъв начин не е обоснован в съдебната практика, и по-специално в решение Grunkin и Paul (C‑353/06, EU:C:2008:559). Макар съгласно това решение германските органи да са били длъжни да признаят първото и единствено фамилно име, което въпросното дете придобива в Дания, това по-скоро произтича от фактите по делото, а не от констатиране на принцип с общо приложение.
70. Следователно отказът на органите на държава членка, в случая Федерална република Германия, да признаят, в неговата цялост, името на свой гражданин, както е установено във втора държава членка, на която той също е гражданин, представлява ограничение на свободите, признати на всеки гражданин на Съюза с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС.
Г – По обосновката
71. Остава да се разгледа дали накърняването на член 18 ДФЕС и ограничението на свободата на движение, гарантирана с член 21 ДФЕС, могат да бъдат обосновани.
72. В това отношение запитващата юрисдикция изтъква четири съображения, които евентуално биха могли да обосноват отказа за регистрация, а именно принципа на неизменност на името, произволния характер на промяната на името в Обединеното кралство, дължината на избраното име, както и отмяната на благородническите титли.
1. По принципа на неизменност на името
73. Според запитващата юрисдикция, ако промяната в собственото и фамилното име не е разрешена съгласно германското право, по принцип причината за това е, че името трябва да бъде налично като надежден и траен елемент за идентификация.
74. При все това, както Съдът приема в точки 30 и 31 от решение Grunkin и Paul (C‑353/06, EU:C:2008:559), на принципите на сигурност и на неизменност, „изтъкнати в подкрепа на възприемането на гражданството на лицето като критерий на привързване при определянето на неговото име, въпреки че сами по себе си те биха могли да бъдат оправдани, не подобава да се отдаде такова значение, което […] да обосновава отказ на компетентните национални органи на държава членка да признаят [името на засегнатото лице], както вече е определено и регистрирано в друга държава членка“.
75. Всъщност, доколкото гражданството като критерий на привързване цели да гарантира възможността да се постигне последователност и стабилност при определянето на имената на лицата, уместно е да се приеме, както постановява Съдът в точка 32 от това решение, че „подобен критерий на привързване води до противоположен на търсения резултат“, тъй като всеки път, когато г‑н Bogendorff von Wolfersdorff премине границата между Обединеното кралство и Германия, той ще носи различно име, като се остави настрана хипотезата, при която той се установи в друга държава членка — случай, в който би могъл свободно да избере едното или другото име.
2. По доброволния характер на промяната в името
76. Според запитващата юрисдикция причината за разликата в имената, която съществува в британския и германския паспорт на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, не е свързана с обстоятелствата около неговото раждане, с осиновяване или с друга промяна в семейното му положение. Напротив, тя била провокирана от г‑н Bogendorff von Wolffersdorff съзнателно, без той да посочва в хода на производството причини, от които да личи, че изборът на името му е разбираем и дори необходим. Като приема, че решението да промени името си в Обединеното кралство е било продиктувано единствено от мотиви, свързани с лични предпочитания, запитващата юрисдикция иска да се установи дали този избор, направен от г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, е достоен за защита.
77. В съдебното заседание Централната правна служба на град Карлсруе подчертава факта, че германското право не предвижда възможност за свободен избор на име като направения от г‑н Bogendorff von Wolffersdorff в Обединеното кралство и че град Карлсруе е щял да му се противопостави дори ако британското име не е съдържало благородническа титла(26). В съдебното заседание тази служба поддържа също, че доброволният характер на промяната в името е в разрез с германския обществен ред, тъй като германското право не разрешава подобен вид промяна.
78. Не споделям тази теза, тъй като тя води до пълно и почти автоматично незачитане на име, носено законно в друга държава членка.
79. Както поддържа Комисията, правният субект е достоен за защита дори и при доброволна промяна в собствените и фамилното му име — в случая чрез декларация, наречена „Deed Poll“(27).
80. На първо място, както Съдът вече е приел в точка 52 от решение Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806), „имената на лицата са част от тяхната самоличност и личен живот, чиято защита е предвидена в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи“.
81. В това отношение Европейският съд по правата на човека приема, че „[к]ато признава […], че може да са налице действителни причини, каращи дадено лице да пожелае да промени името си, Съдът допуска, че законови ограничения на подобна възможност могат да бъдат обосновани в обществен интерес; например, за да се осигури точно регистриране на населението или да се защитят начините за личностно самоопределяне и за да се свържат в семейство носителите на дадено име“(28).
82. Следователно, за разлика от изтъкнатото от Централната правна служба на град Карлсруе, тъй като сам по себе си не накърнява общия интерес, доброволният характер на промяната в името не може да обоснове ограничение на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС.
83. На второ място, лицата са достойни за защита дори и в случай, когато поради каквато и да е причина са заявили промяната в името си, тъй като професионалните и личните неудобства, създадени от носенето на различни имена в различни държави членки — като например затруднението да се ползват в държавата членка, на която са граждани, от правните последици на актове или документи, издадени с името, признато в друга държава членка, на която също са граждани(29) — са налице независимо от това по какъв начин предоставеното име е било получено.
84. На трето място, не може органите на Германия да отказват признаването на име, законно получено от неин гражданин в друга държава членка, единствено на основание произволния или доброволния характер на тази промяна в името. Забраната на злоупотребата с право позволява на държавите членки в достатъчна степен да се борят срещу това, което германското правителство нарича в становището си „именен туризъм“.
85. Всъщност, както Съдът приема в точка 24 от решение Centros (C‑212/97, EU:C:1999:126), „всяка държава членка има правото да предприема мерки, с които да попречи на опитите на някои свои граждани, като злоупотребяват с предоставените от Договора възможности, да заобикалят прилагането на тяхното национално право, и […] е недопустимо позоваването на [правото на Съюза] с цел злоупотреба или измама“.
86. Това означава — освен ако германските органи могат да докажат, че г‑н Bogendorff von Wolffersdorff се е преместил в Обединеното кралство и е пребивавал там в продължение на няколко години единствено с намерението изкуствено да създаде обстоятелствата, необходими за промяната в собствените и фамилното му име, с цел да изпълни условията за прилагане на член 48 от EGBGB — че отказът да се признае британското име на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, не може да бъде обоснован само с факта, че промяната е настъпила по инициатива на носителя му.
87. Подобно на Комисията считам освен това, че в настоящия случай не е налице злоупотреба, като приемам, с оглед на преюдициалното запитване, че запитващата юрисдикция е склонна да счита, че в периода от 2001 г. до 2005 г. центърът на интересите на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff е бил именно в Лондон. Връзката му с Обединеното кралство, чийто гражданин е той, не е била нито фиктивна, нито неправомерна.
88. Колкото до довода на Централната правна служба на град Карлсруе, според който доброволният характер на промяната е в разрез с германския обществен ред, следва да се подчертае, че макар Съдът да е приел, че общественият ред може да обоснове ограничение на членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС(30), това понятие не обхваща всички императивни правни норми на националното право, от които частноправните субекти не могат да се ползват с изключение. Напротив, както Съдът приема в точка 86 от решение Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806), „позоваване на обществения ред може да се прави само в случай на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес“.
89. За мен е очевидно, че при все че германското право не разрешава свободната промяна в името чрез волеизявление, това правило не достига високия праг на обществен ред по смисъла на решение Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806).
3. По дължината на името
90. Според запитващата юрисдикция германският правен ред преследва и целта да се избягват фамилни имена, които са непропорционално дълги или твърде сложни. В това отношение тя изтъква, че избраното от жалбоподателя в главното производство име „Peter Mark Emanuel Graf von Wolffersdorff Freiherr von Bogendorff“ е с необичайна дължина за Германия.
91. Този вид съображение обаче не може да се приеме. Както постановява Съдът в точка 36 от решение Grunkin и Paul (C‑353/06, EU:C:2008:559), „подобни съображения за улесняване на администрацията не са достатъчни, за да обосноват […] пречка за свободното движение“. Следователно в случая то трябва да бъде отхвърлено.
4. По отмяната на благородническите титли
92. Като се позовават на решение Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806), Централната правна служба на град Карлсруе и германското правителство считат, че добавянето на някогашните благороднически титли „Graf“ (граф) и „Freiherr“ (фрайхер) към фамилното име може да е в разрез с германския обществен ред, тъй като е в нетърпимо противоречие с принципа на равенство на германските граждани пред закона и с конституционния избор да се отменят благородническите титли, установен в член 109, трета алинея от Ваймарската конституция във връзка с член 123 от Основния закон.
93. В самото начало следва да се отбележи, че г‑н Bogendorff von Wolffersdorff иска да промени не само фамилното си име, но и собствените си имена от „Nabiel Peter“ на „Peter Mark Emanuel“. Евентуална обосновка, основана на отказа на благородническите титли, следователно при всички положения би засегнала само промяната на фамилното име.
94. Следва също така да се отбележи, че думите „Graf“ и „Freiherr“, съдържащи се в британското фамилно име на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, не представляват благороднически титли нито по смисъла на английското, нито на германското право. По-специално, по отношение на английското право, не става въпрос за благороднически титли, присъдени от суверена на Обединеното кралство. Колкото до германското право, също не става въпрос за благороднически титли, тъй като, както се уточнява в член 109, трета алинея от Ваймарската конституция, благородническите титли са отменени.
95. При все това, тъй като думите „Graf“ и „Freiherr“ на немски език означават съответно „граф“ и „фрайхер“, доводът на германското правителство, изведен от отмяната на благородническите титли, трябва да се разглежда като насочен към привидността на благороднически произход, който тези думи създават.
96. В това отношение в точка 85 от решение Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806) Съдът е приел, че „[о]бективни съображения, свързани с обществения ред, могат да обосноват отказа на държава членка да признае фамилното име на свой гражданин, определено в друга държава членка“(31).
97. В точка 86 от това решение Съдът припомня, че „понятието за обществен ред като основание за допускане на изключение от основните свободи трябва да се тълкува стриктно, така че обхватът му не може да бъде определян едностранно от държавите членки без контрол от страна на институциите на Европейския съюз. От това следва, че позоваване на обществения ред може да се прави само в случай на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес […]“(32).
98. Тъй като с отмяната на благородническите титли се прилага по-общият принцип на равенство пред закона на всички германски граждани, установен с член 109, първа алинея от Ваймарската конституция, и както Съдът вече е потвърдил, че „[б]езспорно правният ред на Съюза цели да гарантира спазването на принципа на равенство като общ принцип на правото[, като т]ози принцип е закрепен и в член 20 от Хартата на основните права“(33), би могло да се твърди, че регистрирането в държава с републиканско устройство на име, получено в друга държава членка и съдържащо думи, които възпроизвеждат някогашни благороднически титли, е в разрез с обществения ред на тази държава.
99. Както обаче вече обясних в точка 177 от заключението си по дело Gazprom (C‑536/13, EU:C:2014:2414), понятието за обществен ред се отнася до „правила и ценности, чието незачитане не може да бъде допуснато от правния ред на сезирания по признаването и изпълнението съд, тъй като това незачитане би било неприемливо от гледна точка на правовата, свободна и демократична държава“.
100. От това следва, че за да бъде една норма част от обществения ред, тя трябва да е императивно правило, толкова основно за съответния правен ред, че да не може да се допусне никакво изключение в контекста на разглежданото дело.
101. Както обаче отбелязва запитващата юрисдикция, за разлика от австрийския правен ред, разглеждан в решение Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806), германският, и по-специално член 109, трета алинея от Ваймарската конституция, не съдържа стриктна забрана за запазване на благородническите титли.
102. Напротив, макар въпросната разпоредба на Ваймарската конституция да предвижда, че „[п]убличноправните привилегии или неравенствата по рождение или поради съсловие подлежат на отмяна“, в нея е добавено, че „[а]ристократичните титли се считат само за част от името“. Съгласно германската практика благородническите титли се допускат само ако се намират след собственото име(34).
103. При тези условия не виждам по какъв начин британското име на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff, а именно „Peter Mark Emanuel Graf von Wolffersdorff Freiherr von Bogendorff“, би могло да е в разрез с германския обществен ред, нито как може да става въпрос за реална и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред, тъй като въпреки отмяната им благородническите титли могат да продължат да съществуват като фамилни имена при ограничителните условия, предвидени в член 109, трета алинея от Ваймарската конституция и в съдебната практика.
104. Или благородническите титли като такива противоречат на обществения ред и носенето им е забранено, както е в Австрия, и това важи за всички германски граждани, или не противоречат и могат да бъдат използвани от всички германски граждани под формата на фамилно име, поставени след собственото име вместо отпред, какъвто е бил случаят до 1918 г.
105. Такова е становището и на Oberlandesgericht Dresden (Висш областен съд, Дрезден), който с определение от 6 юли 2011 г. разпорежда на органите на град Кемниц да регистрират дъщерята на г‑н Bogendorff von Wolffersdorff с британското ѝ име, а именно „Larissa Xenia Gräfin von Wolffersdorff Freiin von Bogendorff“(35). Ако това не противоречи на обществения ред за нея, не виждам как би могло да противоречи по отношение на баща ѝ.
106. Струва ми се, че тезата ми се подкрепя от дадените от германското правителство в съдебното заседание неясни отговори на въпросите ми, имащи за цел да се установи, като се използват хипотетични примери, дали чуждестранно име, съдържащо истински чуждестранни благороднически титли или думи, които на немски език означават такава титла, без да имат този ефект на чуждия език, биха противоречали на германския обществен ред. Германското правителство не даде точни отговори, а изтъкна факта, че отговорът зависи от всеки конкретен случай. Ако обаче забраната да се използват благороднически титли действително произтичаше от германския обществен ред, отговорът трябваше да бъде лесен и еднакъв за хипотетичните случаи.
107. Освен това доводите на германското правителство водят до запазване на използването на благородническите титли при посочените по-горе условия само по отношение на истинските титулувания, предоставяни в рамките на Германската империя преди 1918 г., при това с цел борба срещу фалшивите титли, измисляни от частноправните субекти. Въпреки че би било трудно да се докаже реалната и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред и че според германското правителство името, съдържащо тази „фалшива титла“, би могло да се носи и от следващите поколения, доводът, основан на защитата на истинските благороднически титли би бил парадоксален в светлината на ценностите на демокрацията и равенството, вдъхновили Ваймарската конституция, и по-специално член 109 от нея, имащи за цел да защитават, според германското правителство, „републиканския ред“(36).
108. В този контекст считам, че обосновката, основана на отмяната на благородническите титли, трябва да бъде отхвърлена.
VI – Заключение
109. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос на Amtsgericht Karlsruhe (Районен съд, Карлсруе) по следния начин:
„Членове 18 ДФЕС, 20 ДФЕС и 21 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава, когато той е същевременно гражданин и на друга държава членка и в нея е придобил име, което е свободно избрано и съдържа няколко благороднически титли, доколкото с отмяната на благородническите титли националното право на първата държава членка позволява едновременно с това използването им в рамките на фамилното име“.