РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети разширен състав)

28 февруари 2024 година(*)

„Държавни помощи — Публично финансиране на постоянната железопътно-автомобилна връзка във Фемарнския пролив — Помощ, предоставена от Дания на Femern — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Жалба за отмяна — Отделимост — Допустимост — Понятие за предприятие — Понятие за икономическа дейност — Дейности по изграждане и експлоатация на постоянната железопътно-автомобилна връзка — Нарушения на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки“

По дело T‑364/20,

Кралство Дания, представлявано от C. Maertens и M. Søndahl Wolff, подпомагани от R. Holdgaard и J. Pinborg, адвокати,

жалбоподател,

подпомагано от

Кралство Белгия, представлявано от L. Van den Broeck, подпомаган от J. Vanden Eynde, адвокат,

от

Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и R. Kanitz,

и от

Великото херцогство Люксембург, представлявано от A. Germeaux и T. Schell,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, представлявана от S. Noë,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав),

състоящ се при разискванията от D. Spielmann, председател, U. Öberg, R. Mastroianni, M. Brkan (докладчик) и I. Gâlea, съдии,

секретар: H. Eriksson, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 8 ноември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС Кралство Дания иска отмяна на Решение C(2020) 1683 окончателен на Комисията от 20 март 2020 година относно Държавна помощ SA.39078 (2019/C) (ex 2014/N), приведена в действие от Дания в полза на Femern A/S (ОВ L 339, 2020 г., стр. 1), доколкото в член 2, първо изречение от посоченото решение Комисията квалифицира мерките, състоящи се от вливания на капитал и комбинация от държавни заеми и държавни гаранции в полза на Femern A/S, като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

I.      Обстоятелствата по спора

А.      Проектът за постоянна връзка в пролива Фемарн-Белт

2        Проектът за постоянна връзка в пролива Фемарн-Белт между Дания и Германия (наричан по-нататък „проектът“) е одобрен с Договора между Кралство Дания и Федерална република Германия относно постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт, подписан на 3 септември 2008 г. и ратифициран през 2009 г. (наричан по-нататък „договорът за пролива Фемарн-Белт“).

3        Проектът се състои, от една страна, от железопътен и пътен тунел (наричан по-нататък „постоянната връзка“), и от друга страна, от пътни връзки с вътрешността на Дания (наричани по-нататък „пътните връзки“) и от железопътни връзки с вътрешността на Дания (наричани по-нататък „железопътните връзки“) (наричани по-нататък заедно „пътните и железопътните връзки с вътрешността на страната“).

4        Постоянната връзка се състои от подводен тунел под Балтийско море между Рьодбю на остров Лоланд в Дания и Путгарден в Германия с дължина около 19 километра, оборудван с електрифицирана железопътна линия и магистрала. Железопътните връзки включват разширяването и подобряването на съществуващата железопътна връзка между Рингстед (Дания) и Рьодбю, която е с дължина приблизително 120 километра и е собственост на Banedanmark — управител на държавната датската железопътна инфраструктура.

5        Проектът е предшестван от фаза на планиране. Европейската комисия е уведомена за финансирането на тази фаза относно постоянната връзка и пътните и железопътните връзки с вътрешността на страната. С решение от 13 юли 2009 г. по дело № 157/2009 — Финансиране на фазата на планиране на постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 27 август 2009 г. (ОВ C 202, 2009 г., стр. 2), Комисията стига до заключението, от една страна, че мерките, свързани с финансирането на планирането на проекта, биха могли да не представляват държавна помощ, тъй като Femern е действало като публичен орган, и от друга страна, че тези мерки във всички случаи биха били съвместими с вътрешния пазар. Поради това тя решава да не повдига възражения по смисъла на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

6        След актуализиране на определената от датските органи през 2015 г. цена общите разходи за планирането и строителството на постоянната връзка са оценени на 52,6 милиарда датски крони (DKK) (около 7,1 милиарда евро), а разходите, свързани с планирането и осъществяването на модернизирането на пътните и железопътните връзки с вътрешността на страната, са оценени на 9,5 милиарда датски крони (около 1,3 милиарда евро), т.е. общата стойност на проекта е оценена на 62,1 милиарда датски крони (около 8,4 милиарда евро).

7        Съгласно член 6 от Договора за пролива Фемарн-Белт и Lov № 575 om anlæg og drift af en fast forbindelse over Femern Bælt med tilhørende landanlæg i Danmark (Закон № 575 за строителството и експлоатацията на постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт и на връзките с вътрешността на Дания) от 4 май 2015 г. (наричан по-нататък „Законът за строителството“) изпълнението на проекта е възложено на две публични предприятия.

8        На първото от тях, Femern, учредено през 2005 г., е възложено финансирането, изграждането и експлоатацията на постоянната връзка. Второто от тях, Femern Landanlæg A/S, учредено през 2009 г., е определено да ръководи изграждането и експлоатацията на транспортните връзки с вътрешността на Дания. Femern Landanlæg е дъщерно дружество на Sund & Bælt Holding A/S, което е собственост на датската държава. Femern става дъщерно дружество на Femern Landanlæg след учредяването на последното.

9        Строителните работи, свързани с изграждането на постоянната връзка, се извършват за сметка на Femern в рамките на договори за строителство, за които се прилагат процедурите относно обществените поръчки.

10      Изграждането на необходимата модернизация на пътните връзки се извършва от датската „Пътна дирекция“ от името на датската държава и се финансира от Femern Landanlæg. Пътните връзки ще бъдат част от общата датска пътна инфраструктурна мрежа, която се финансира, експлоатира и поддържа от датската „Пътна дирекция“. Изграждането и експлоатацията на железопътните връзки се извършва от Banedanmark от името на датската държава и се финансира от Femern Landanlæg.

11      Съгласно уведомлението, което Кралство Дания изпраща до Комисията на 22 декември 2014 г. на основание член 108, параграф 3 ДФЕС, проектът се финансира от Femern и Femern Landanlæg чрез вливания на капитал, гарантирани от държавата заеми, както и заеми, отпуснати от датските органи. След въвеждането в експлоатация на постоянната връзка Femern ще събира такси от ползвателите, за да изплати дълга си, и ще плаща дивиденти на Femern Landanlæg, които последното ще използва, за да погаси собственото си задължение. Femern Landanlæg също ще получи 80 % от таксите, плащани от железопътните оператори на Banedanmark за ползването на железопътните връзки поради разпределянето на собствеността върху тези железопътни връзки между него и Banedanmark.

Б.      Събития, предхождащи спора

12      През 2014 г. и 2015 г. Комисията получава пет жалби, първата от които е подадена на 5 юни 2014 г., като в нея се твърди, че Кралство Дания е предоставило на Femern и на Femern Landanlæg неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи.

13      През същия период службите на Комисията изпращат няколко искания за информация до датските органи, които неколкократно отговарят и предоставят допълнителна информация.

14      С писмо от 22 декември 2014 г., в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС, датските органи уведомяват Комисията за модела на финансиране на проекта.

15      На 23 юли 2015 г. Комисията приема Решение C(2015) 5023 окончателен на Комисията от 23 юли 2015 година относно държавна помощ SA.39078 (2014/N) (Дания) във връзка с финансирането на проекта за постоянна връзка във Фемарнския пролив, публикувано в Официален вестник на 2 октомври 2015 г. (ОВ C 325, 2015 г., стр. 5, наричано по-нататък „решението относно строителството“). Диспозитивът на това решение е разделен на две части.

16      В първата част Комисията стига до заключението, че мерките, предоставени на Femern Landanlæg за планирането, изграждането и експлоатацията на пътните и железопътните връзки с вътрешността на страната, не представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

17      Във втората част Комисията приема, че дори мерките, предоставени на Femern за планирането, изграждането и експлоатацията на постоянната връзка, да представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, те са съвместими с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

18      Ето защо след фазата на предварителното разглеждане Комисията решава да не повдига възражения срещу мерките, за които е направено уведомление от датските органи.

19      С решения от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), и от 13 декември 2018 г., Stena Line Scandinavia/Комисия (T‑631/15, непубликувано, EU:T:2018:944), Общият съд отменя решението относно строителството в частта, в която Комисията решава да не повдига възражения по отношение на приетите от Кралство Дания в полза на Femern мерки за планирането, изграждането и експлоатацията на постоянната връзка и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

20      На първо място, що се отнася до публичното финансиране, предоставено на Femern Landanlæg за финансиране на планирането, изграждането и експлоатацията на железопътните връзки, Общият съд отхвърля по същество основанията, че Комисията е допуснала фактически грешки и грешки при прилагане на правото, като е приела, че това финансиране не представлява държавна помощ, тъй като не може да наруши конкуренцията или да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

21      На следващо място, що се отнася до публичното финансиране, предоставено на Femern за изграждането и експлоатацията на постоянната връзка, Общият съд уважава жалбите, като приема, че Комисията е нарушила задължението си съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС да започне официална процедура по разследване поради наличието на сериозни затруднения.

В.      Административното производство

22      След постановяването на решенията от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), и от 13 декември 2018 г., Stena Line Scandinavia/Комисия (T‑631/15, непубликувано, EU:T:2018:944), потвърдени от Съда с решение от 6 октомври 2021 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (C‑174/19 P и C‑175/19 P, EU:C:2021:801), с писмо от 14 юни 2019 г. Комисията уведомява датските органи за решението си да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, за приетите мерки в полза на Femern за част от проекта относно финансирането на постоянната връзка (наричано по-нататък „решение за откриване на процедурата“).

23      Решението за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник от 5 юли 2019 г. (ОВ C 226, 2019 г., стр. 5). Въз основа на информацията, с която разполага при започването на официалната процедура по разследване, в посоченото решение Комисията по-специално изразява съмнения относно възможността да се приеме, че Femern упражнява икономическа дейност.

Г.      Обжалваното решение

24      На 20 март 2020 г. Комисията приема обжалваното решение.

25      Обжалваното решение се отнася до мерките, предоставени на Femern за планиране, изграждане и експлоатация на постоянната връзка. За разлика от решението относно строителството обаче, обжалваното решение не се отнася до приетите в полза на Femern Landanlæg мерки относно финансирането на пътните и железопътните връзки с вътрешността на страната.

26      Съгласно член 1 от обжалваното решение мерките, включващи амортизацията на активи, прехвърлянето на фискални загуби към бъдещи периоди, режимът на съвместно данъчно облагане, железопътните такси, безвъзмездното ползване на държавна собственост и държавните гаранции за дериватите, не представляват държавна помощ в полза на Femern по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

27      За сметка на това, съгласно член 2 от обжалваното решение мерките, състоящи се от вливания на капитал и комбинация от държавни заеми и държавни гаранции в полза на Femern, които Дания поне частично е привела в действие неправомерно, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. След изменението на тези мерки, както е посочено в преразгледаното решение за откриване на процедурата, те са приети за съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

Д.      Искания на страните

28      Кралство Дания, подкрепяно от Кралство Белгия, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург, иска от Общия съд:

–        да отмени член 2 от обжалваното решение, доколкото мерките, състоящи се от вливания на капитал и комбинация от държавни заеми и държавни гаранции в полза на Femern, които частично са приведени в действие неправомерно, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

29      Комисията иска от Общия съд:

–        да обяви жалбата за недопустима или, при условията на евентуалност, за неоснователна,

–        да осъди Кралство Дания да заплати съдебните разноски.

II.    От правна страна

А.      По допустимостта

30      Без да повдига възражение за недопустимост с отделна молба на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията твърди, че жалбата е недопустима. Според Комисията искането за частична отмяна на член 2, първо изречение от обжалваното решение, съгласно което мерките, състоящи се от вливания на капитал и комбинация от държавни заеми и държавни гаранции в полза на Femern, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, е недопустимо, тъй като второто изречение от член 2 от обжалваното решение, а именно констатацията, че посочените мерки са съвместими с вътрешния пазар, не може да бъде отделено от първото изречение от посочения член.

31      Кралство Дания, подкрепяно от Великото херцогство Люксембург, оспорва тази недопустимост.

32      Следва да се припомни, че в член 263 ДФЕС се прави ясно разграничение между правото на жалба за отмяна на институциите на Европейския съд и на държавите членки, от една страна, и това на физическите и юридическите лица, от друга страна, като втората алинея от този член предоставя по-специално правото на всяка държава членка да оспори законосъобразността на решенията на Комисията, чрез жалба за отмяна, без упражняването на това право да се подчинява на условие за доказване на правен интерес. За разлика от физическите и юридическите лица дадена държава членка не трябва да доказва, че определен акт на Комисията, който тя обжалва, има правно действие спрямо нея, за да може жалбата ѝ да бъде допустима (вж. в този смисъл определение от 27 ноември 2001 г., Португалия/Комисия, C‑208/99, EU:C:2001:638, т. 22 и 23, решение от 20 септември 2019 г., Германия/ECHA, T‑755/17, EU:T:2019:647, т. 334).

33      За да може обаче акт на Комисията да бъде предмет на жалба за отмяна, той трябва да е предназначен да произведе правно действие дори ако, в случай че дадена държава членка възнамерява да подаде такава жалба, неговото действие не трябва да се осъществява от самата държава членка (вж. в този смисъл определение от 27 ноември 2001 г., Португалия/Комисия, C‑208/99, EU:C:2001:638, т. 24).

34      В случая следва да се констатира, че Кралство Дания иска отмяна на член 2 от обжалваното решение единствено в частта, в която мерките, състоящи се от вливания на капитал и комбинация от държавни заеми и държавни гаранции в полза на Femern, които частично са приведени в действие неправомерно, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. От това следва, както подчертава Комисията, че настоящата жалба не се отнася до второто изречение от член 2 от обжалваното решение, а именно до констатацията, че посочените мерки са съвместими с вътрешния пазар.

35      Следва обаче да се има предвид, че в рамките на жалба за отмяна на решение, с което мерките за помощ се обявяват за съвместими с вътрешния пазар, независимо от значението на квалифицирането на мярката като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, обявяването на съвместимостта все пак може временно да бъде отделено, така че частична отмяна е възможна и обоснована от обстоятелството, че посоченото обявяване е благоприятно за държавата членка (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 23 октомври 1974 г., Transocean Marine Paint Association/Комисия, 17/74, EU:C:1974:106, т. 21).

36      Всъщност в случай на отмяна, насочена включително към съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар, не може да се изключи възможността в ново решение Комисията да стигне до извода, че дадена държавна помощ е несъвместима. Следователно не може да се изисква от държава членка исканията ѝ за отмяна на решение, с което дадена помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар, да се отнасят и до частта от диспозитива на решението, с която мерките се обявяват за съвместими с вътрешния пазар. Освен това грешките при квалифицирането на мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС не предполагат непременно, че обявяването на съвместимостта е опорочено от грешка в преценката и че няма правно действие. Такъв може да бъде по-специално случаят, когато само част от мерките са били неправилно квалифицирани като държавна помощ, но е установено, че Комисията правилно е квалифицирала останалите мерки като държавна помощ. В такъв случай, до постановяване на ново решение от Комисията, частичната отмяна на обжалвания акт би позволила на държавата членка да продължи да изплаща финансирането, предоставено във връзка с мерките, чието квалифициране като държавна помощ не е опорочено от грешка и за които обявяването на съвместимостта продължава да поражда действие.

37      Ето защо квалифицирането на национални мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и разглеждането на съвместимостта с вътрешния пазар на мерки за помощ представляват преценки от различно естество, които от гледна точка на допустимостта на настоящата жалба на съответната държава членка трябва да се считат за самостоятелни правни преценки. От това следва, че с оглед на обстоятелствата в конкретния случай доводите на Комисията относно неотделимостта на двете изречения от член 2 от обжалваното решение, с мотива че квалифицирането като държавна помощ е необходимата и логическа предпоставка за нейната съвместимост, трябва да се отхвърлят.

38      Освен това доводът на Комисията, че жалбата за отмяна не би имала никакво полезно действие, освен ако Общият съд отмени целия член 2 от обжалваното решение, което обаче би надхвърлило исканията на Кралство Дания, трябва да се отхвърли. Действително съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението за отмяна. При това положение, ако настоящата жалба бъде уважена и доведе до частична отмяна на обжалвания акт, Комисията трябва да осигури неговото изпълнение.

39      От гореизложените съображения следва, че разглежданата жалба е допустима.

Б.      По същество

40      В подкрепа на жалбата си Кралство Дания изтъква две основания, а именно, от една страна, че Комисията неправилно е приела, че финансирането на Femern представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и от друга страна, че Комисията е допуснала грешка в преценката, като е приела, че Femern упражнява икономическа дейност в конкуренция с трети лица преди въвеждане в експлоатация на постоянната връзка.

41      Първото основание се подразделя на четири части, с които Кралство Дания счита, че в обжалваното решение Комисията неправилно е приела: първо, че дейностите на Femern не са свързани с упражняването на властнически правомощия, второ, че Femern предлага транспортни услуги на пазар, на който е в конкуренция с други оператори, трето, че Femern е икономически оператор, преследващ икономическа логика, и четвърто, че финансирането на Femern нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки. Второто основание се отнася до довод, с който Кралство Дания оспорва по същество, че дейностите на Femern преди въвеждането в експлоатация на постоянната връзка могат да се считат за такива от икономическо естество.

42      Доколкото първите три части от първото основание и второто основание се отнасят до квалифицирането на дейностите на Femern като такива от икономическо естество, Общият съд счита за уместно да ги разгледа, преди да разгледа четвъртата част от първото основание, която се отнася до условията, свързани с нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки, предвидени в член 107, параграф 1 ДФЕС.

1.      По първата част от първото основание: дейностите на Femern не са свързани с упражняването на властнически правомощия

43      В първата част от първото основание Кралство Дания излага три твърдения за нарушение. Първо, Комисията се упреква, че е тълкувала ограничително понятието „дейност, която попада в обхвата на публичните правомощия или е свързана с упражняването на властнически правомощия“. Второ, Комисията неправилно е отдала значение на факта, че частноправен оператор осигурява услуги, които могат да се считат за алтернатива на дейностите на Femern. Трето, Комисията не е взела предвид наличната информация, доказваща, че някои дейности на Femern са свързани с упражняването на властнически правомощия.

а)      По първото твърдение за нарушение: твърдение за прекалено ограничително тълкуване на понятието „дейност, която попада в обхвата на публичните правомощия или е свързана с упражняването на властнически правомощия“

44      Кралство Дания, подкрепяно от Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург, по същество твърди, че Комисията е възприела твърде ограничително тълкуване на понятието „властнически правомощия“, като ги е ограничила до правомощията, свързани с основните функции на държавата. По-конкретно Кралство Дания, подкрепяно от Великото херцогство Люксембург, счита, че от съдебната практика следва, че упражняването на властнически правомощия не се ограничава само до основните функции на държавата, които са само пример сред другите дейности, обикновено спадащи към тези правомощия.

45      Освен това Кралство Дания счита, че Комисията не е взела предвид точка 13 от своето Известие относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 [ДФЕС] (ОВ C 262, 2016 г., стр. 1, наричано по-нататък „Известието относно понятието за държавна помощ“). Според Кралство Дания от това следвало, че държавата е свободна да определя дейностите, спадащи към властническите правомощия, и тези, които не спадат към тях. Така Кралство Дания твърди, че определящо за установяване на наличието на такива правомощия е обстоятелството, че те спадат към правомощията на публичните органи, така както са организирани конкретно в съответната държава членка. В случая Кралство Дания счита, че при дейностите по изграждане и експлоатация на пътната и железопътната инфраструктура, така както са организирани в Дания, се предполага, че става въпрос за дейности, свързани с упражняването на властнически правомощия, включително когато те се упражняват по отношение на постоянната връзка, принадлежаща на публичноправен субект като Femern.

46      Също така Кралство Дания изтъква по същество, че за да се определи дали дейностите на Femern са свързани с властнически правомощия, следва да се вземе предвид обстоятелството, че на този субект са възложени задачи за изпълнение на обществена услуга, които не могат да се изпълняват от частни оператори. В това отношение според Кралство Белгия, за да се определи дали упражняването на дадена дейност предполага използване на властнически правомощия, следва да се вземе предвид дали се преследва цел от общ интерес, която не е свързана единствено с рентабилността на дейността.

47      Освен това Кралство Белгия изтъква, че използваното от Комисията в обжалваното решение понятие „основни функции на държавата“ не е ясно определено в правото на Съюза, че списъкът на изброените в член 4, параграф 2 ДЕС функции не е изчерпателен и че съдебната практика не препоръчва ограничително тълкуване на понятието „властнически правомощия“.

48      Комисията оспорва тези доводи.

49      В самото начало следва да се уточни, че в настоящото решение понятията „дейност, която попада в обхвата на публичните правомощия“, и „дейност, свързана с упражняването на властнически правомощия“, се припокриват. Подобен подход съответства на възприетия от Комисията в обжалваното решение, както и в точки 17 и 18 от Известието относно понятието за държавна помощ. В това отношение в писмения си отговор на поставен от Общия съд въпрос Комисията потвърждава, че няма разлика между тези изрази, които представляват лексикални варианти на едно и също правно понятие.

50      На първо място, що се отнася до довода, че Комисията неправилно е приела, че дейностите, които попадат в обхвата на публичните правомощия или имат отношение към упражняването на властнически правомощия, са свързани с основните функции на държавата, следва да се припомни, че дейностите, свързани с упражняването на публични правомощия, нямат икономически характер, който да обосновава прилагането на предвидените в Договора за функционирането на ЕС правила на конкуренцията (решение от 4 май 1988 г., Bodson, 30/87, EU:C:1988:225, т. 18) или дейностите, които са свързани с упражняването на властнически правомощия (решения от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft, C‑364/92, EU:C:1994:7, т. 30, и от 24 март 2022 г., GVN/Комисия, C‑666/20 P, непубликувано, EU:C:2022:225, т. 70).

51      В случая, като следва подхода, препоръчан в точка 17 от Известието относно понятието за държавна помощ, в съображения 190 и 191 от обжалваното решение Комисията приема, че може се смята, че даден субект действа като публичен орган или при упражняване на властнически правомощия, когато дейността му е свързана основните функции на държавата или е свързана с тези функции по естеството си, целта си и разпоредбите, на които подлежи.

52      От една страна, следва да се припомни, че сред дейностите, включващи упражняване на властнически правомощия, са по-специално контролът и наблюдението на въздушното пространство (решение от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft, C‑364/92, EU:C:1994:7, т. 30), поддържането, подобряването и развитието на безопасността на въздухоплаването (решение от 26 март 2009 г., SELEX Sistemi Integrati/Комисия, C‑113/07 P, EU:C:2009:191, т. 76), наблюдението на замърсяването в нефтено пристанище (решение от 18 март 1997 г., Diego Calineering Figli, C‑343/95, EU:C:1997:160, т. 22), както и контролът и безопасността на морското корабоплаване (решение от 20 септември 2019 г., Port autonome du Centre et de l’Ouest и др./Комисия, T‑673/17, непубликувано, EU:T:2019:643, т. 91). Освен това е постановено, че дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически правомощия (решение от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 40). Освен това безвъзмездното предоставяне на функции, осигуряващи електронното възлагане на обществени поръчки на цялата територия на държава членка в съответствие с директивите и Закона за обществените поръчки и което е въведено от министерство с тази цел, се счита за свързано с упражняването на властнически правомощия (решение от 28 септември 2017 г., Aanbestedingskalender и др./Комисия, T‑138/15, непубликувано, EU:T:2017:675, т. 71). Също така общинските органи, в качеството си на компетентни органи по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1), действат като публичен орган, когато определят условията за финансова компенсация на транспортните предприятия по силата на законово задължение в установената с този регламент рамка (решение от 24 март 2022 г., GVN/Комисия, C‑666/20 P, непубликувано, EU:C:2022:225, т. 73).

53      Така от съдебната практика следва, че понятието „дейност, свързана с упражняването на властнически правомощия“, се отнася по-специално до дейностите, предполагащи използването на изключителни правомощия, които излизат извън общия правен режим, като например правомощия за регулиране или за принуда, или на властнически правомощия, с които се налагат задължения на граждани и предприятия, или се отнася до дейности, които имат за цел да осигурят спазването на действащата правна уредба.

54      От друга страна, следва да се отбележи, че основните функции на държавата не са определени в Договорите. В това отношение от член 4, параграф 2 ДЕС следва, че сред съществените функции на държавата са по-специално онези, които имат за цел да осигуряват териториалната цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. Тъй като изброяването в тази разпоредба не е изчерпателно, съществените функции на държавата не могат да се ограничат до запазването на териториалната цялост и обществения ред, нито до опазването на националната сигурност.

55      Така в областта на държавните помощи е постановено, че наблюдението с цел предотвратяване на замърсяването в нефтено пристанище представлява задача от общ интерес, която е част от съществените функции на държавата по опазване на морската околна среда, и че по естеството си, целта си и правилата, от които се ръководи, подобна дейност по наблюдение е свързана с упражняването на правомощия, свързани с опазването на околната среда, които са типични властнически правомощия (решение от 18 март 1997 г., Diego Callines Figli, C‑343/95, EU:C:1997:160, т. 22 и 23). От това следва, че при определени обстоятелства дейностите на даден субект могат да се считат за свързани с упражняването на властнически правомощия, когато са част от съществените функции на държавата.

56      Освен това, що се отнася до довода на Кралство Дания, че от точка 36 от решение от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank (C‑138/11, EU:C:2012:449), следва, че понятието „правомощия“ обхваща по-общо задачите за изпълнение на обществена услуга или за упражняване на публична власт, следва да се отбележи, че като приема, че дейностите, свързани с упражняването на властнически правомощия, нямат икономически характер, който да обосновава прилагането на правилата на Договора за функционирането на ЕС в областта на конкуренцията, Съдът само припомня постоянната съдебна практика (вж. в този смисъл решения от 11 юли 1985 г., Комисия/Германия, 107/84, EU:C:1985:332, т. 14 и 15, от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft, C‑364/92, EU:C:1994:7, т. 30, и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 24), без да изменя нейния обхват. От това следва, че Кралство Дания не може да се основава на посоченото решение, за да твърди, че понятието „правомощия“ трябва да се тълкува в смисъл, че включва в по-голяма степен задачите за изпълнение на обществена услуга. Впрочем следва да се отбележи, както следва от точка 40 от решение от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank (C‑138/11, EU:C:2012:449), че Съдът е приел, че разглежданата по това дело дейност е свързана с упражняването на властнически правомощия, тъй като събирането на данни се основава на законово задължение, чието спазване може да се осигури чрез използването на принудителни мерки.

57      От това следва, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че даден субект действа като публичен орган или упражнява властнически правомощия, когато дейността му е свързана с основните функции на държавата по естеството си, целта си и правилата, от които се ръководи.

58      На второ място, що се отнася до довода, че Комисията не е взела предвид точка 13 от Известието относно понятието за държавна помощ, от която следвало, че държавите членки разполагат със свобода да определят дейностите, които попадат в обхвата на властническите правомощия, както и тези, които не попадат в него, следва да се отбележи, както правилно изтъква Комисията, че точка 13 от това известие не се отнася до критериите, позволяващи да се определи дали дадена дейност е свързана с упражняването на властнически правомощия, които се съдържат в точки 17 и 18 от посоченото известие.

59      Всъщност в точка 13 от Известието относно понятието за държавна помощ се посочва, че въпросът дали съществува пазар за определени услуги може да зависи от начина, по който тези услуги са организирани във въпросната държава членка, и следователно може да се различава в отделните държави членки. В това отношение в бележка под линия 10 към точка 13 от посоченото известие се препраща към съдебната практика относно дейностите в областта на социалната сигурност, които могат да бъдат квалифицирани като икономически или неикономически дейности в зависимост от начина, по който са организирани. Така, за да бъдат квалифицирани като икономически дейности, извършвани на даден пазар, или като неикономически дейности, е важно да се определи дали при посочените дейности, имащи отношение към социалната сигурност, се прилага принципът на солидарност, както е тълкуван в съдебната практика, дали нямат каквато и да било стопанска цел и подлежат на контрол от страна на държавата (вж. в този смисъл решения от 17 февруари 1993 г., Poucet и Pistre, C‑159/91 и C‑160/91, EU:C:1993:63, т. 7—12, 15 и 18, и от 11 юни 2020 г., Комисия и Словашка република/Dôvera zdravotná poist’ovňa, C‑262/18 P и C‑271/18 P, EU:C:2020:450, т. 29—35).

60      Освен това следва да се отбележи, че като се вземат предвид начините на организиране на образователните дейности в дадена държава членка, финансирането на такива дейности с публични средства представлява релевантен елемент за разграничаване на икономическите дейности от неикономически дейности (вж. в този смисъл решения от 11 септември 2007 г., Schwarz и Gootjes-Schwarz, C‑76/05, EU:C:2007:492, т. 39, и от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 50). В подобна хипотеза неикономическото естество на образователните дейности, извършвани от някои публични учебни заведения, които са част от публичната образователна система, следва от начина на организирането им в държавата членка, а именно преследването на цел от общ интерес, финансирана изцяло или главно от държавния бюджет, без да е необходимо да се проверява дали тези дейности са свързани с упражняването на властнически правомощия.

61      Ето защо следва да се приеме, че направеното от Кралство Дания тълкуване на точка 13 от Известието относно понятието за държавна помощ трябва да се отхвърли, тъй като при него се смесват, от една страна, дейностите, за които не се счита, че са от икономическо естество, поради това че са свързани с упражняването на властнически правомощия (решения от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft, C‑364/92, EU:C:1994:7, т. 30, и от 24 март 2022 г., GVN/Комисия, C‑666/20 P, непубликувано, EU:C:2022:225, т. 70), и от друга страна, дейности, които не са от икономическо естество, тъй като не се състоят в доставката на стоки или услуги на даден пазар в конкуренция с тези на други оператори, които имат стопанска цел (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 27, и от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 46).

62      Освен това, що се отнася до твърдението на Кралство Дания, че по същество дадена държава членка е свободна да определя дейностите, които попадат в обхвата на властническите правомощия, следва да се припомни, че понятията „предприятие“ и „икономическа дейност“ са обективни понятия, които произтичат пряко от Договора и зависят от фактически обстоятелства, а не от субективни решения или преценки на националните органи (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-Ouest (port de Brest)/Комисия, T‑754/17, непубликувано, EU:T:2019:270, т. 75).

63      Следователно доводът на Кралство Дания, който се основава на точка 13 от Известието относно понятието за държавна помощ, произтича от неправилно тълкуване на тази разпоредба и поради това трябва да бъде отхвърлен.

64      На трето място, що се отнася до доводите на Кралство Дания и на Кралство Белгия, че по същество, за да се определи дали е налице властническо правомощие, следва да се вземе предвид преследването на цел от общ интерес, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика фактът, че на дадено образувание е била възложена мисия от общ интерес, не може да попречи съответните дейности да се разглеждат като икономически дейности (решения от 23 март 2006 г., Enirisorse, C‑237/04, EU:C:2006:197, т. 34, и от 16 декември 2010 г., Нидерландия и NOS/Комисия, T‑231/06 и T‑237/06, EU:T:2010:525, т. 94).

65      От изложените по-горе съображения следва, че твърдението за нарушение, изведено от твърде ограничително тълкуване на понятието „дейност, която попада в обхвата на публичните правомощия или е свързана с упражняването на властнически правомощия“, трябва да се отхвърли.

б)      По третото твърдение за нарушение: невземане предвид на наличната информация, позволяваща свързването на някои дейности на Femern с упражняването на властнически правомощия

66      Кралство Дания изтъква, че Комисията неправилно не е взела предвид някои налични данни, удостоверяващи че дейностите на Femern, взети заедно или поотделно, са свързани с упражняването на властнически правомощия.

67      Кралство Дания, подкрепяно от Кралство Белгия и Федерална република Германия, счита, че за да се определи дали дадени дейности са свързани с упражняването на властнически правомощия или представляват икономически дейности, следва да се извърши конкретна цялостна преценка на естеството и целта на дейностите, както и на правилата, от които те се ръководят. Според Кралство Дания, за да определи дали дадени дейности са свързани с упражняването на властнически правомощия, Комисията била длъжна да извърши конкретен и подробен анализ на всяка от тях.

68      Първо, Кралство Дания твърди, че изграждането и експлоатацията на обществените пътища и на обществената железопътна мрежа са дейности, свързани с упражняването на публични правомощия, които никой частен оператор не може да упражнява. В това отношение, от една страна, Кралство Дания, подкрепяно от Великото херцогство Люксембург, посочва, че на Femern са възложени задачите на пътен орган и на управител на железопътна инфраструктура, които обикновено се изпълняват от органите на публичната администрация. Що се отнася до възложената на Femern като пътен орган задача във връзка с постоянната връзка, Кралство Дания посочва, че такава задача по-специално предполага правомощие за вземане на решения в приложение на Lov № 1520 af 27. december 2014 om offentlige veje (Закон № 1520 за обществените пътища) от 27 декември 2014 г. (наричан по-нататък „Законът за обществените пътища“). От друга страна, Кралство Дания твърди, че при изграждането и експлоатацията на постоянната връзка на Femern е възложено да изготви планове за безопасност на постоянната връзка.

69      Второ, според Кралство Дания, подкрепяно от Великото херцогство Люксембург, Комисията не е взела предвид факта, че дейността на Femern подлежи на строг административен и политически контрол както от датския министър на транспорта, така и от Парламента, нито обстоятелството, че по отношение на този субект се прилагат публичноправни задължения в редица области, по-специално в областта на достъпа до документи или на публичния одит, така че този субект има общи характеристики с публичната администрация.

70      Трето, Кралство Дания, подкрепяно от Федерална република Германия, отбелязва, че Femern е образувание, на което със закон е възложено изпълнението на международни задължения.

71      Четвърто, Кралство Дания упреква Комисията, че не е взела предвид обстоятелството, че за разлика от летищния сектор датските железопътни и пътни инфраструктури не са либерализирани, така че дейностите на Femern се различават съществено от тези на търговските предприятия.

72      Освен това Кралство Дания счита, че Комисията неправомерно е обърнала тежестта на доказване, тъй като е изискала от него да обясни причините, поради които следва да се приеме, че дейностите на Femern предполагат упражняване на властнически правомощия. В това отношение Кралство Белгия посочва, че след като Комисията е длъжна да докаже наличието на държавни помощи, като в случая не е взела предвид всички релевантни елементи на спорната операция, в решението си Комисията не е изложила достатъчно доказателства, позволяващи да се установи, че дейностите на Femern не са свързани с упражняването на властнически правомощия.

73      Комисията оспорва тези доводи.

74      В отговор на поставен в съдебното заседание въпрос относно смисъла и обхвата на твърдението за нарушение, изведено от това, че Комисията не е взела предвид предоставените на Femern властнически правомощия, Кралство Дания уточнява, че това твърдение за нарушение се подразделя на две подтвърдения за нарушения. Главното оплакване е, че Комисията неправилно е приела, че като цяло дейностите на Femern не са свързани с властнически правомощия. При условията на евентуалност, в случай че Общият съд не уважи първото подтвърдение за нарушение, Кралство Дания упреква Комисията, че е допуснала грешка, тъй като функциите, делегирани на Femern в качеството му на пътен орган и в качеството му на управител на железопътната инфраструктура, и задължението му за изготвяне на планове за безопасност на постоянната връзка, не са били възприети като свързани с упражняването на властнически правомощия.

1)      По първото подтвърдение за нарушение: Комисията неправилно е приела, че сами по себе си дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка не са свързани с упражняването на публични правомощия

75      С първото си подтвърдение за нарушение Кралство Дания поддържа главно, че Комисията неправилно е стигнала до заключението, че сами по себе си дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка не са свързани с упражняването на публични правомощия.

76      В настоящия случай в съображение 191 от обжалваното решение Комисията е приела при цялостната преценка на дейностите на Femern, че доводите на датските органи относно целта, естеството и правилата, уреждащи посочените дейности, които са възпроизведени в съображение 190 от обжалваното решение, не са достатъчни, за да се заключи, че този субект е действал при упражняване на публични правомощия.

77      За да оспори този извод, Кралство Дания, на първо място, твърди, че Комисията не е взела предвид факта, че Femern може да се приравни на публична администрация поради упражнявания по отношение на него от публичните органи строг контрол, както и поради наложеното на това образувание задължение за спазване на правилата относно достъпа до документи или одита.

78      В това отношение следва да се припомни, че обстоятелството, че дадено образувание е публичноправна организация под ръководството на министър, само по себе си не изключва възможността то да се счита за предприятие по смисъла на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия, T‑128/98, EU:T:2000:290, т. 109). Освен това, след като самата държава или държавно образувание може да действа като предприятие (решения от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 35, и от 20 септември 2019 г., Port autonome du Centre et de l’Ouest и др./Комисия, T‑673/17, непубликувано, EU:T:2019:643, т. 71), обстоятелството, че дадено образувание може в определени отношения да бъде приравнено на публична администрация поради строгия контрол, който публичните органи осъществяват, и поради факта че е длъжно да спазва някои норми на публичното право, приложими за органите на публичната администрация, като тези относно достъпа до документи или одита, не може да представлява пречка то да упражнява икономическа дейност.

79      Освен това обстоятелството, че по отношение на дадено образувание се прилага строг контрол от страна на публичните органи и то е длъжно да спазва определени публичноправни задължения, приложими към органите на публичната администрация, само по себе си не означава, че неговите дейности са свързани с упражняването на властнически правомощия.

80      Следователно фактът, че Femern подлежи на строг контрол от страна на публичните органи и че трябва да спазва правилата относно достъпа до документи или одита, не е достатъчен, за да се заключи, че дейностите му са свързани с упражняването на властнически правомощия. Впрочем обстоятелството, че Femern подлежи на строг контрол от страна на публичните органи и че трябва да спазва правилата относно достъпа до документи или одита, само по себе си не позволява то да се счита за публична администрация.

81      Второ, що се отнася до довода, че Femern е образувание, на което със закон е възложено изпълнението на международни задължения, следва да се приеме, че сам по себе си този довод не е достатъчен, за да се заключи, че дейностите му са свързани с упражняването на властнически правомощия.

82      Всъщност в конкретния случай следва да се отбележи, че в хода на официалната процедура по разследване Кралство Дания не се позовава на нито една конкретна разпоредба от Договора за пролива Фемарн-Белт, въз основа на която Комисията да може да установи, че с посочения договор на Femern се възлага извършването на дейности, свързани с упражняването на властнически правомощия. Така в раздел 3.1.1.2. от становището им от 26 август 2019 г., представено на Комисията след започването на официалната процедура по разследване, датските органи единствено посочват, че създаването на Femern, както и неговите дейности имат за цел да осигурят изпълнението на международно споразумение от Кралство Дания, както и на важни решения за планиране, приети от датската държава. В бележка под линия 9 от посоченото становище се препраща към член 6 от Договора за пролива Фемарн-Белт и се уточнява, че в решение от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft (C‑364/92, EU:C:1994:7), Евроконтрол се приема като упражняващ дейност на публичен орган въз основа на сключено между държави членки споразумение.

83      От една страна обаче, се налага констатацията, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка не са сравними с възложените на Евроконтрол дейности. Всъщност следва да се припомни, че дейностите на Евроконтрол са изключени от приложното поле на правилата на Договора относно конкуренцията, тъй като свързаните с контрола и наблюдението на въздушното пространство дейности, които по-специално включват използването на правомощия и такива за упражняване на принуда в отклонение от обичайната правна уредба по отношение на ползвателите на въздушното пространство, са типични властнически правомощия (вж. в този смисъл решение от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft, C‑364/92, EU:C:1994:7, т. 24 и 30).

84      От друга страна, що се отнася до член 6 от Договора за пролива Фемарн-Белт, следва да се отбележи, че в параграф 1 от тази разпоредба се предвижда, че Кралство Дания трябва да учреди дружество, на което да възложи изпълнението на подготвителните работи, планирането, проектирането, получаването на разрешения, сключването на договори, финансирането, експлоатацията и поддръжката на постоянната връзка, като се уточнява, че посоченото дружество ще бъде собственик на постоянната връзка. В параграф 2 от тази разпоредба се уточнява, че дружеството ще бъде учредено по датското право и че дейността му ще се извършва в съответствие с общите търговски принципи и международните задължения, и по-специално произтичащите от правото на Съюза. В член 6, параграф 3 от Договора за пролива Фемарн-Белт се предвижда, че Кралство Дания ще получава всички печалби на дружеството и ще понася загубите в резултат от дейността му. В параграф 4 от посочената разпоредба се уточнява, че Кралство Дания има право да променя организационната форма на дружеството, без да се засягат поетите в рамките на договора за пролива Фемарн-Белт задължения, и че в случай на продажба на повече от 50 % от акциите на образувания, по отношение на които датските органи не осъществяват контрол, е необходимо предварително одобрение от страна на Федерална република Германия. В член 6, параграф 5 от договора за пролива Фемарн-Белт се предвижда, че Кралство Дания гарантира, че дружеството изпълнява задачите, които са му възложени с договора.

85      Налага се изводът, че член 6 от договора за пролива Фемарн-Белт, на който се позовават датските органи в хода на официалната процедура по разследване, не съдържа нито една разпоредба, която да позволи на Комисията да установи, че сами по себе си дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка са свързани с упражняването на властнически правомощия.

86      Трето, що се отнася до довода, че Комисията не е взела предвид факта, че изграждането и експлоатацията на железопътната и пътната инфраструктура в Дания не са либерализирани, следва да се приеме, че липсата на либерализиране на даден сектор на дейност не е признак, който позволява да се заключи, че по принцип дадена дейност е свързана с упражняването на властнически правомощия. В този смисъл следва да се отбележи, че именно поради начина им на организиране в държавите членки за някои дейности се приема, че не са от икономическо естество, а не защото са свързани с властнически правомощия. Такъв по-специално е случаят с дейностите в областта на публичното образование, които се финансират изцяло или основно от публични фондове (вж. в този смисъл решения от 11 септември 2007 г., Schwarz и Gootjes-Schwarz, C‑76/05, EU:C:2007:492, т. 39, и от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 50), със схемите за социална сигурност, с които се привежда в действие принципът на солидарност (вж. в този смисъл решения от 17 февруари 1993 г., Poucet и Pistre, C‑159/91 и C‑160/91, EU:C:1993:63, т. 7—12, 15 и 18, и от 11 юни 2020 г., Комисия и Словашка република/Dôvera zdravotná poist’ovňa, C‑262/18 P и C‑271/18 P, EU:C:2020:450, т. 30—34), или пък с образувания, на които е възложено управлението на национална здравна система, предлагаща безплатни здравни услуги (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2006 г., FENIN/Комисия, C‑205/03 P, EU:C:2006:453, т. 27, и от 4 март 2003 г., FENIN/Комисия, T‑319/99, EU:T:2003:50, т. 39 и 49). От това следва, че обстоятелството, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка не са либерализирани, все пак не означава, че посочените дейности са свързани с упражняването на властнически правомощия.

87      Четвърто, що се отнася до довода, че Комисията не е взела предвид функциите, делегирани на Femern като пътен орган и в качеството му на управител на железопътната инфраструктура, нито факта, че то е длъжно да изготвя плановете за безопасност на постоянната връзка, следва да се припомни, че обстоятелството, че дадено образувание разполага с властнически правомощия при упражняването на част от своите дейности, само по себе си не е пречка то да бъде квалифицирано като предприятие по смисъла на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно правилата в областта на конкуренцията, във връзка с останалите си икономически дейности (решения от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 25, от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117, т. 98 и 99, и от 20 септември 2019 г., Havenbedrijf Antwerpen и Maatschappij van de Brugse Zeehaven/Комисия, T‑696/17, EU:T:2019:652, т. 85).

88      Съгласно съдебната практика, доколкото един публичен субект извършва икономическа дейност, която може да се отдели от упражняването на властническите му правомощия, този субект действа в качеството на предприятие по отношение на тази дейност, докато, ако посочената икономическа дейност е неотделима от упражняването на властническите му правомощия, всички дейности, извършвани от споменатия субект, остават свързани с упражняването на тези правомощия (решения от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 38, и от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 82). От това следва, че не съществува праг, под който следва да се приеме, че всички дейности на даден субект са нестопански, дори когато делът на икономическите дейности е малък (вж. в този смисъл решения от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 83, и от 20 септември 2019 г., Le Port de Bruxelles и Région de Bruxelles-Capitale/Комисия, T‑674/17, непубликувано, EU:T:2019:651, т. 104).

89      В случая се налага изводът, че Кралство Дания не е представило доказателства, от които да се установи, че функциите на Femern като пътен орган и в качеството му на управител на железопътната инфраструктура или задължението му за изготвяне на планове за безопасност са неотделими от определените от Комисията икономически дейности, а именно изграждането и експлоатацията на постоянната връзка. Във всеки случай, както е видно от анализа на второто подтвърдение за нарушение и с оглед на обстоятелствата по настоящото дело, Комисията е имала основание да приеме, че при изпълнение на посочените функции и за целите на изготвянето на плановете за безопасност на постоянната връзка на Femern не е било възложено нито едно конкретно властническо правомощие (вж. т. 101—103 по-горе).

90      От изложените по-горе съображения следва, че информацията, която датските органи са предоставили на Комисията в хода на официалната процедура по разследване, не представлява елементи, които, взети поотделно или заедно, биха могли да доведат до констатацията, че всички разглеждани дейности на Femern, а именно изграждането и експлоатацията на постоянната връзка, са свързани с упражняването на властнически правомощия.

91      Следователно Комисията е имала основание да приеме в съображение 191 от обжалваното решение, че дейностите на Femern, предвид естеството им, целта им и правилата, от които се ръководят, сами по себе си не представляват дейности, свързани с упражняването на публични правомощия.

2)      По второто подтвърдение за нарушение: Комисията неправилно е констатирала, че на Femern не е възложено нито едно конкретно властническо правомощие

92      С второто си подтвърдение за нарушение, изложено при условията на евентуалност, Кралство Дания упреква Комисията, че неправилно е приела, че функциите, делегирани на Femern в качеството му на пътен орган и в качеството му на управител на железопътната инфраструктура, както и по отношение на задължението му за изготвяне на планове за безопасност на постоянната връзка, не представляват дейности, свързани с упражняването на властнически правомощия.

93      В това отношение в писмения си отговор на въпросите на Общия съд Комисията посочва, че не е извършила задълбочен преглед на изтъкнатите от Кралство Дания в настоящото производство конкретни дейности на Femern, тъй като в хода на официалната процедура по разследване датските органи са се позовали единствено на това, че целият проект за постоянна връзка трябва да се счита за свързан с властнически правомощия и че изрично не са изтъкнали или представили достатъчно конкретни доводи относно тези дейности.

94      В съдебното заседание Кралство Дания твърди, че в хода на административното производство са представени доказателства относно функциите, които са били делегирани на Femern в качеството му на пътен орган и в качеството му на управител на железопътната инфраструктура, както и по отношение на изготвянето на планове за безопасност на постоянната връзка, и че Комисията, върху която пада тежестта на доказване на наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, е тази, която трябва да поиска допълнителна информация.

95      В това отношение следва да се отбележи, че макар Комисията да е тази, която трябва да докаже, че дадена мярка отговаря на изискуемите условия, за да бъде квалифицирана като държавна помощ, след това държавата членка, която е предоставила или предвижда да предостави тази помощ, трябва да докаже, че тази мярка не подлежи на такава квалификация.

96      От това следва, че когато Комисията приеме, че даден субект извършва икономически дейности, за да може да провери дали определени дейности на посочения субект трябва да бъдат изключени от приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като са свързани с упражняването на властнически правомощия, съответната държава членка е длъжна в рамките на произтичащото от член 4, параграф 3 ДЕС задължение за лоялно сътрудничество между държавите членки и институциите да посочи изрично съществуването на такива дейности и да даде подробни обяснения относно приложимата към тези дейности правна уредба, както и всички обстоятелства, които биха позволили на Комисията да провери дали действително става въпрос за дейности, свързани с властнически правомощия (вж. по аналогия решение от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, C‑106/09 P и C‑107/09 P, EU:C:2011:732, т. 146 и 147).

97      Следователно Комисията не би могла да бъде упреквана, че не е взела предвид евентуална информация, която е можела да бъде, но не ѝ е била представена по време на административната процедура, тъй като Комисията няма задължение служебно и по своя преценка да разглежда какви обстоятелства са могли да ѝ бъдат представени (вж. по аналогия решения от 9 септември 2009 г., Holland Malt/Комисия, T‑369/06, EU:T:2009:319, т. 152, и от 6 април 2022 г., Mead Johnson Nutrition (Asia Pacific) и др./Комисия, T‑508/19, EU:T:2022:217, т. 106).

98      В случая следва да се отбележи, че в съображения 84—89 от писмото, изпратено до датските органи на 14 юни 2019 г., което е възпроизведено в решението за откриване на процедурата, Комисията излага причините, поради които след анализ prima facie е приела, че Femern извършва икономическа дейност. По-конкретно, в съображение 85 от посоченото решение Комисията приема, че обстоятелството, че проектът за постоянна връзка преследва цели от общ интерес, не означава непременно, че става въпрос за дейност, която е свързана с упражняването на публични правомощия. Освен това в съображение 86 от посоченото писмо Комисията също така приема, че обстоятелството, че две суверенни държави предоставят разрешения за изграждането на трансгранична транспортна инфраструктура, не означава непременно, че самите транспортни услуги или изграждането на инфраструктурата също попадат в обхвата на упражняването на публични правомощия.

99      Действително, както посочва Кралство Дания в съдебното заседание, в съображения 84—89 от писмото от 14 юни 2019 г. Комисията повдига някои въпроси относно възможността дейността на Femern да се квалифицира като икономическа. Поради това Комисията приканва датските органи да ѝ предоставят всички релевантни актуални и пълни документи и данни, за да може тя по-специално да прецени дали дейността на Femern е от икономическо или от неикономическо естество.

100    В отговор на посочената покана, в становището си относно започването на официалната процедура по разследване от 26 август 2019 г. датските органи излагат доводи, с които целят да изтъкнат главно, че всички дейности на Femern трябва да се считат за свързани с властнически правомощия, и при условията на евентуалност, че за дейност от икономическо естество трябва да се счита единствено дейността по експлоатация на постоянната връзка.

101    Налага се обаче изводът, че в посоченото становище датските органи не са се позовали изрично на това, че функциите, които са били делегирани на Femern в качеството му на пътен орган и в качеството му на управител на железопътната инфраструктура, както и по отношение на изготвянето на плановете за безопасност на постоянната връзка, трябва да се считат за свързани с упражняването на властнически правомощия, поради което съответните разходи би трябвало да останат извън приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

102    От една страна, що се отнася до функциите, делегирани на Femern в качеството му на управител на железопътната инфраструктура, както и относно изготвянето на плановете за безопасност, се налага констатацията, че датските органи не са ги посочили нито в становището си относно започването на официалната процедура по разследване от 26 август 2019 г., нито в становищата по коментарите на заинтересованите страни, представени в хода на официалната процедура по разследване на 4 октомври 2019 г. При това положение Комисията не може да бъде упрекната, че в хода на официалната процедура по разследване не е проверила дали функциите на управител на железопътната инфраструктура и изготвянето на плановете за безопасност на постоянната връзка трябва да бъдат изключени от приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като тези дейности трябва да се считат за свързани с упражняването на властнически правомощия.

103    От друга страна, що се отнася до функциите, делегирани на Femern в качеството му на пътен орган, следва да се отбележи, че те са споменати изрично единствено в становището на датските органи от 26 август 2019 г. По-конкретно тези функции са посочени като пример за възложената на Femern „публична отчетност“, като позоваване на нея се прави в подкрепа на по-общи доводи във връзка с твърдението, че поради естеството си всички дейности на Femern би трябвало да се считат за свързани с упражняването на властнически правомощия. Освен това се налага констатацията, че данните, предоставени на Комисията от датските органи в хода на официалната процедура по разследване, не ѝ позволяват да заключи, че тази дейност е свързана с такива правомощия. Всъщност в точка 25 от Закона за строителството, към която препраща бележка под линия 12 от становището относно започването на официалната процедура по разследване от 26 август 2019 г., единствено се посочва в параграф 1, че пътната връзка от бряг до бряг е обществен път, стопанисван съгласно Закона за обществените пътища, а Femern е пътният орган. Действително в подготвителните работи по Закона за строителството, с които Комисията е разполагала в хода на официалната процедура по разследване, се посочва, че „се предлага на Femern да бъде възложено управлението на пътните връзки, свързани с проекта за връзка от бряг до бряг, посочени в член 1 във връзка с член 38 от Закона за обществените пътища“, и че „[с]ледователно Femern ще бъде пътният орган по смисъла на правната уредба относно обществените пътища и ще има правомощия за вземане на решения съгласно Закона за обществените пътища и приетите въз основа на него текстове“. Налага се обаче изводът, че в данните, с които Комисията разполага в хода на официалната процедура по разследване, не се съдържа никакво уточнение относно евентуалните правомощия, с които разполагат пътните органи по отношение на трети лица, по-специално що се отнася до естеството и обхвата на „правомощието за вземане на решения“ на посочените органи. Освен това, както признава Кралство Дания в съдебното заседание, в хода на официалната процедура по разследване то не е представило на Комисията Закона за обществените пътища. Освен това следва да се отбележи, че в хода на това производство датските органи не са се позовали изрично на това, че функциите, делегирани на Femern в качеството му на пътен орган, трябва да бъдат свързани с упражняването на властнически правомощия. От това следва, че Комисията не може да бъде упрекната, че не е разгледала подробно посочените функции.

104    От изложените по-горе съображения следва, че с оглед на обстоятелствата по настоящото дело Комисията не е стигнала до неправилно заключение в съображение 194 от обжалваното решение, че Femern не е получило конкретни властнически правомощия.

105    Поради това второто подтвърдение за нарушение, изтъкнато от Кралство Дания при условията на евентуалност, следва да се отхвърли.

106    Следователно твърдението за нарушение поради невземането предвид на наличната информация, позволяваща свързването на някои дейности на Femern с упражняването на властнически правомощия, следва да се отхвърли в неговата цялост.

в)      По второто твърдение за нарушение: Комисията неправилно е взела предвид съществуването на услуги, заменяеми с постоянната връзка

107    Кралство Дания изтъква, че в анализа си, за да установи дали дейностите на Femern са свързани с упражняването на властнически правомощия, Комисията е допуснала грешка, като е отдала значение на факта, че частен оператор предлага фериботни услуги, считани за алтернатива на предлаганите от посочения субект услуги. Според Кралство Дания обстоятелството, че частен оператор предлага заменяеми услуги, не би трябвало да е от значение за констатацията, че дейностите на Femern са свързани с упражняването на властнически правомощия.

108    Кралство Дания по същество твърди, че дейностите по изграждане и експлоатация на пътната и железопътната инфраструктура са свързани с упражняването на властнически правомощия и че съществуването на заменяемост между тези инфраструктури и алтернативните видове транспорт не би трябвало да поставя под въпрос изложената констатация. Тъй като предоставянето на разположение на датските пътни и железопътни мрежи не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС, Кралство Дания счита също, че Комисията не е представила достатъчно доказателства, за да обясни причините, поради които дейността на Femern се различава от предоставянето на разположение на посочените мрежи.

109    Според Кралство Дания въвеждането на схема за плащане за използването на пътна инфраструктура от ползвателите не е определящ елемент, за да се квалифицира предоставянето на разположение на посочената инфраструктура като икономическа дейност в конкуренция на частни оператори, които предлагат алтернативи на пътната мрежа.

110    Кралство Дания твърди, че в решението относно строителството Комисията е приела, че тъй като националната железопътна мрежа се управлява и експлоатира на затворен пазар, на който няма никаква конкуренция, предоставеното на Femern Landanlaeg публично финансиране не би могло да засегне търговията между държавите членки, въпреки че някои въздушни или фериботни маршрути могат да представляват алтернативи на определени железопътни връзки. Поради това Кралство Дания счита, че критерият за заменяемост, приложен от Комисията при разглеждането на железопътните транспортни услуги на Femern, е различен и по-строг от критерия, възприет при извършения от нея цялостен преглед на датската обществена железопътна мрежа.

111    Комисията оспорва тези доводи.

112    От анализа на третото твърдение за нарушение, извършен в точки 74—106 по-горе, следва, че Комисията е имала основание да приеме, че от материалите по преписката не следва, че дейностите на Femern сами по себе си са свързани с упражняването на публични правомощия и че на това образувание са били поверени властнически правомощия. От това следва, че доводите на Кралство Дания в рамките на настоящото твърдение за нарушение се основават на погрешната предпоставка, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка са свързани с упражняването на властнически правомощия.

113    Освен това, противно на твърденията на Кралство Дания, Комисията не може да бъде упрекната, че е проверила дали при експлоатацията на постоянната връзка услугите, които ще бъдат предлагани от Femern, могат да заместят услугите, предлагани от оператори със стопанска цел на даден пазар. Всъщност по този начин Комисията прилага критерий, който ѝ позволява да определи дали посочената оперативна дейност представлява икономическа дейност (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 27, и от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 46).

114    Относно довода, че по същество Комисията е трябвало да разгледа задълбочено характеристиките на датските пътни и железопътни мрежи, за да установи дали дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка са свързани с упражняването на властнически правомощия, следва да се отбележи, че Кралство Дания не е приложило по преписката доказателства, които да позволят да се приеме, че като цяло дейностите по изграждане или експлоатация на пътните и железопътните мрежи действително са свързани с упражняването на властнически правомощия. Освен това, както правилно отбелязва Комисията, обжалваното решение се отнася единствено до финансирането на постоянната връзка, а не до финансирането на всички датски пътни и железопътни мрежи, така че техните характеристики не са релевантни, за да се определи дали разглежданите в случая дейности на Femern са от икономическо естество. От това следва, че този довод на Кралство Дания не може да бъде приет.

115    Що се отнася до довода, с който Комисията се упреква, че в обжалваното решение е използвала критерий за заменяемост, който е по-строг от възприетия в решението относно строителството, така че направената в конкретния случай преценка била недостатъчна и противоречива, достатъчно е да се отбележи, че наличието на заменяеми транспортни услуги не представлява релевантен елемент, за да се определи дали има дейности, свързани с упражняването на властнически правомощия. При всички положения, противно на твърденията на Кралство Дания, следва да се констатира, че в решението относно строителството и в съдебните решения от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), и от 13 декември 2018 г., Stena Line Scandinavia/Комисия (T‑631/15, непубликувано, EU:T:2018:944), изобщо не е разглеждан въпросът за евентуална конкуренция между железопътните връзки и фериботните оператори или въздушните връзки, поради което доводите на Кралство Дания не могат да бъдат приети.

116    Освен това следва да се отхвърли доводът, че въвеждането на схема за плащане за използването на пътна инфраструктура от ползвателите не е определящ критерий, за да се квалифицира предоставянето на разположение на посочената инфраструктура като икономическа дейност поради съществуването на даден пазар на заменяемост с оператори със стопанска цел, предлагащи алтернативи на пътната мрежа. Всъщност, както ще бъде уточнено в третата част от настоящото основание, в точки 148—153 по-долу, плащането на такси е елемент, който, макар да не е определящ, най-малкото е релевантен за квалифицирането на предоставянето на разположение на инфраструктурата като икономическа дейност, поради което Комисията е имала основание да го вземе предвид.

117    Освен това, тъй като Комисията основателно е констатирала, че на Femern не е възложено нито едно конкретно властническо правомощие, не могат да се приемат доводите с цел сравняване на заменяемостта между транспортната инфраструктура и алтернативните видове транспорт със заменяемостта, която съществува между полицейската и правораздавателната дейност, от една страна, и дейностите на частни охранителни дружества и по арбитраж, от друга страна. В това отношение следва да се отбележи, че полицейската и правораздавателната дейност по естеството си попада в обхвата на публичните правомощия, тъй като предполага използването на изключителни правомощия, които излизат извън общия правен режим, и на властнически правомощия, с които се налагат задължения на граждани и предприятия. Не е такъв случаят с дейностите на частните охранителни дружества, нито с арбитражната дейност. Същата констатация се налага и по отношение на дейностите по изграждане и експлоатация на транспортна инфраструктура като постоянната връзка.

118    Поради това твърдението за нарушение, с което се заявява, че е допусната грешка при вземането предвид на съществуването на услуги, заменяеми с постоянната връзка, следва да се отхвърли.

119    От изложените по-горе съображения следва, че първата част от първото основание, изведена от това, че Комисията неправилно е приела, че дейностите на Femern не предполагат упражняване на властнически правомощия, трябва да се отхвърли изцяло.

2.      По втората част от първото основание: констатация, за която се твърди, че е неправилна, съгласно която Femern предлага транспортни услуги на пазар, на който е в конкуренция с други оператори

120    Кралство Дания, подкрепяно от Кралство Белгия, твърди, че постоянната връзка не е в конкуренция с фериботните оператори по същия начин, както железопътната инфраструктура не се намира в пряка конкуренция с пътната инфраструктура, автобусния превоз или летищната инфраструктура.

121    Според Кралство Дания евентуалните последици за конкуренцията са резултат от решението за изграждане на постоянната връзка, което е свързано с упражняването на публични правомощия. При това положение едновременното упражняване на търговски дейности и на дейности, предполагащи упражняване на властнически правомощия, не означавало автоматично, че последните представляват икономически дейности.

122    Освен това Кралство Дания изтъква, че дори дейностите на Femern да не се считат за свързани с упражняването на властнически правомощия, това образувание не е в конкуренция с фериботните оператори. В този смисъл Кралство Дания подчертава, че задача на Femern е изграждането и експлоатацията на постоянната връзка по начин, който позволява оптимизиране на макроикономическите ползи. Поради това обстоятелството, че дейностите на това образувание биха оказвали въздействие върху националната икономика и свързаните с нея пазари, и по-специално върху пазара на предлагани от фериботните оператори услуги, не означавало, че изграждането и експлоатацията на постоянната връзка могат да се разглеждат като намиращи се в конкуренция с частни оператори на пазар за предоставяне на транспортни услуги.

123    Кралство Дания твърди, че при всички положения на етапа на планирането и изграждането на постоянната връзка Femern не би могло да е в конкуренция на пазар на транспортни услуги.

124    Кралство Белгия счита, че не е имало конкуренция с частните фериботи, доколкото публичната намеса се свеждала до отстраняване на пропуските, допуснати от частната инициатива.

125    Комисията оспорва тези доводи.

126    В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика за целите на прилагането на разпоредбите на правото на Съюза в областта на конкуренцията предприятие е всяко образувание, което извършва икономическа дейност, и всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност (решения от 19 декември 2012 г., Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig-Halle/Комисия, C‑288/11 P, EU:C:2012:821, т. 50, и от 24 март 2022 г., GVN/Комисия, C‑666/20 P, непубликувано, EU:C:2022:225, т. 69).

127    В настоящия случай в съображение 193 от обжалваното решение Комисията констатира, че съществува пазар на транспортни услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт, на който вече осъществява дейност фериботен оператор, който е предприятие, действащо при пазарни условия. Поради това Комисията приема, че предоставяните от Femern транспортни услуги са в конкуренция с транспортните услуги, предлагани от този фериботен оператор.

128    От една страна, се налага изводът, че Кралство Дания не оспорва наличието на пазар на услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт между Рьодбю и Путгарден, които се предоставят от фериботен оператор, и признава, че въвеждането в експлоатация на постоянната връзка ще се отрази и на редица видове предприятия, като например фериботните оператори, предприятията за автобусен транспорт или предприятията за автомобилни товарни превози.

129    От друга страна, макар Кралство Дания да оспорва наличието на отношение на конкуренция между предлаганите от Femern услуги и услугите, предлагани от фериботните оператори, следва да се отбележи, че както е видно от финансовия анализ за 2016 г. на Femern, равнището на цените представлява елемент, който потребителят взема предвид при избора си да използва постоянната връзка или фериботите, за да премине през пролива Фемарн-Белт.

130    При това положение следва да се приеме, че съществува заменяемост между услугите, които ще бъдат предлагани от Femern, и услугите, предлагани от фериботните оператори. Следователно, както правилно изтъква Комисията, макар Femern и фериботният оператор да предлагат услуги, чиито характеристики се различават в някои отношения, следва да се приеме, че те осъществяват дейност на един и същ пазар, а именно този на транспортните услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт, на който, в случай че фериботният оператор продължи да предлага услуги и след въвеждането в експлоатация на постоянната връзка, потребителите ще имат избор между предлаганите от този оператор услуги и услугите, предлагани от Femern в рамките на експлоатацията на постоянната връзка.

131    Освен това следва да се отбележи, че Кралство Дания не оспорва другата възможна хипотеза, посочена в съображения 237 и 360 от обжалваното решение, съгласно която въвеждането в експлоатация на постоянната връзка може да доведе до изчезването на фериботните услуги по маршрута между Рьодбю и Путгарден. Подобна хипотеза обаче потвърждава съществуването на заменяемост между услугите, предлагани от осигуряващия този маршрут фериботен оператор, и услугите, които ще бъдат предложени от Femern.

132    Ето защо с оглед на обстоятелствата по настоящото дело и противно на твърдяното от Кралство Дания, следва да се приеме, че предлаганите от Femern услуги в рамките на експлоатацията на постоянната връзка ще се намират в пряка конкуренция с услугите за преминаване през пролива Фемарн-Белт, предлагани от друг доставчик на транспортни услуги, а именно фериботният оператор, осигуряващ маршрута между Рьодбю и Путгарден, който, без това да е оспорено от Кралство Дания, представлява предприятие със стопанска цел.

133    Освен това следва да се отбележи, че Комисията също така е определила по-широк пазар на транспортни услуги, а именно този на транспортните маршрути, които представляват алтернатива за преминаване през пролива Фемарн-Белт. В този смисъл от съвместния прочит на съображения 193 и 237 от обжалваното решение следва, че Комисията е взела предвид и пазара на транспортните услуги, за да осигури преминаването през западната част на Балтийско море, а именно маршрутите между Дания, Германия и Швеция, по които действат и фериботни оператори, и както е видно от финансовия анализ за 2016 г. на Femern, част от трафика по които би могъл да бъде поет от постоянната връзка.

134    Що се отнася до довода, че по същество Femern не би могло да е в конкуренция с други доставчици на транспортни услуги поради съображения, свързани с упражняването на властнически правомощия, той трябва да се отхвърли.

135    От една страна, доколкото с този довод Кралство Дания твърди, че не съществува конкуренция между постоянната връзка и фериботните оператори, тъй като последиците за конкуренцията от въвеждането в експлоатация на посочената връзка произтичат от решение на публичните органи, прието при упражняване на техните властнически правомощия, то този довод не може да бъде приет. Всъщност следва да се отбележи, че използването от държава членка на такива правомощия, за да създаде образувание, на което се възлага изграждането и експлоатацията на инфраструктура, не означава непременно, че дейностите на това образувание са свързани и с упражняването на властнически правомощия.

136    От друга страна, доколкото Кралство Дания твърди, че евентуалните последици от дейностите на Femern за конкуренцията били ирелевантни, тъй като посочените дейности били свързани с упражняването на властнически правомощия, този довод трябва да бъде отхвърлен. Всъщност, както беше констатирано по-горе (вж. т. 74—106 по-горе) при обстоятелствата по настоящото дело Комисията основателно може да приеме, че дейностите на Femern сами по себе си не са свързани с упражняването на публични правомощия и че с оглед на материалите по делото на това образувание не са възложени властнически правомощия.

137    Що се отнася до довода, че последиците от дейностите на Femern върху националната икономика и свързаните с нея пазари са ирелевантни, за да се установи конкурентно отношение между това образувание и фериботните оператори, тъй като посочените дейности са насочени към оптимизиране на макроикономическите ползи за Дания, следва да се отбележи, че с посочения довод по същество се твърди, че констатацията, че дадено образувание упражнява дейност, като преследва цел от общ интерес, не допуска възможността посоченото образувание да се счита за намиращо се в конкуренция с оператори със стопанска цел. Както обаче бе припомнено в точка 64 по-горе, обстоятелството, че на дадено образувание са възложени определени задачи от общ интерес, не може да попречи разглежданите дейности да се считат за икономически дейности. Всъщност следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици (решения от 2 юли 1974 г., Италия/Комисия, 173/73, EU:C:1974:71, т. 27, и от 6 април 2022 г., Mead Johnson Nutrition (Asia Pacific) и др./Комисия, T‑508/19, EU:T:2022:217, т. 80).

138    Що се отнася до довода, че между Femern и фериботните оператори няма конкуренция, тъй като публичната намеса се свеждала до отстраняване на пропуските, допуснати от частната инициатива, той трябва да бъде отхвърлен. Всъщност, както следва от точка 126 по-горе, за да определи дали дадено образувание извършва икономическа дейност, Комисията трябва да установи, че това образувание предлага стоки или услуги на пазар, на който е в конкуренция с оператори със стопанска цел. В настоящия случай обаче, както е видно от съображение 193 от обжалваното решение, вече съществува частен оператор, който предлага услуги, осигуряващи преминаването през пролива Фемарн-Белт. Освен това съществуват и частни предприятия, предоставящи транспортни услуги по други маршрути, които представляват алтернатива за преминаване през посочения пролив.

139    Що се отнася до довода, че Femern не може да е конкуренция на пазара на транспортните услуги на етапа на изграждането на постоянната връзка, той също трябва да бъде отхвърлен. Всъщност, както ще бъде уточнено при разглеждането на второто основание в точки 185—207 по-долу, при обстоятелствата по настоящото дело Комисията може, без да допусне грешка в преценката, да заключи, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка са неотделими.

140    От изложените по-горе съображения следва, че втората част от първото основание, изведена от неправилната констатация, че Femern предлага транспортни услуги на пазар в конкуренция с други оператори, трябва да се отхвърли изцяло.

3.      По третата част от първото основание: констатация, за която се твърди, че е неправилна, съгласно която Femern е оператор, преследващ икономическа логика

141    Кралство Дания посочва, че Femern не може да експлоатира постоянната връзка като оператор в условията на пазарна икономика, действащ съгласно логиката на пазарната икономика, и следователно не може да извършва търговска експлоатация на постоянната връзка. В този смисъл Кралство Дания посочва, че що се отнася до основните елементи, Femern действа съгласно указание на датския министър на транспорта, който отговаря и за определянето на размера на таксите за изминато разстояние, като взема предвид макроикономически и политически съображения, и уточнява, че печалбите ще бъдат използвани за финансиране на инфраструктури на датска територия. В това отношение Великото херцогство Люксембург твърди, че след като по отношение на Femern не се прилага правилото за извличане на максимални печалби, печалбите му ще подпомогнат финансирането на публичната сухопътна инфраструктура и то не разполага с автономност при вземането на решения, не може да се приеме, че Femern извършва икономическа дейност.

142    Освен това според Кралство Дания, подкрепяно от Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург, обстоятелството, че дейността на Femern се финансира чрез събирани от ползвателите такси, не е достатъчно, за да се приеме, че това образувание действа съгласно пазарната логика. В това отношение Великото херцогство Люксембург твърди, че начинът на финансиране на постоянната връзка от данъци или от ползвателите не представлява релевантен елемент за разграничаване на икономическите от неикономическите дейности. Освен това Кралство Дания счита, че Комисията не е отчела в достатъчна степен липсата на свобода в областта на ценообразуването, което било релевантен признак, за да се установи, че Femern не е предприятие.

143    Освен това според Кралство Дания обстоятелството, че Femern ще събира такси, когато постоянната връзка бъде въведена в експлоатация, не би трябвало да води до превръщането на дейностите му, свързани с упражняването на властнически правомощия, в дейности от икономическо естество.

144    Комисията оспорва тези доводи.

145    На първо място, що се отнася до доводите, с които се твърди, че постоянната връзка няма да бъде предмет на търговска експлоатация, следва да се припомни, че съгласно приложимата в областта на държавните помощи съдебна практика като икономически дейности могат да бъдат квалифицирани услугите, които обикновено се предоставят срещу възнаграждение, като се уточнява, че основната характеристика на възнаграждението се състои в това, че то представлява насрещната икономическа престация за разглежданата услуга (вж. в този смисъл решения от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 47, и от 20 септември 2019 г., Havenbedrijf Antwerpen и Maatschappij van de Brugse Zeehaven/Комисия, T‑696/17, EU:T:2019:652, т. 75).

146    Освен това в областта на държавните помощи фактът, че дадена дейност не се извършва от частни оператори, или фактът, че тя не е рентабилна, не са релевантни критерии за квалифицирането ѝ като икономическа дейност. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, от една страна, понятието за предприятие в контекста на правото в областта на конкуренцията обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, и от друга страна, всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност (решения от 25 октомври 2001 г., Ambulanz Glöckner, C‑475/99, EU:C:2001:577, т. 19, и от 20 септември 2019 г., Havenbedrijf Antwerpen и Maatschappij van de Brugse Zeehaven/Комисия, T‑696/17, EU:T:2019:652, т. 46). От това следва, че дали дейността е икономическа, или не, не зависи от това дали я извършва субект на частното или на публичното право, нито от това дали тя е рентабилна (решения от 19 декември 2012 г., Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig-Halle/Комисия, C‑288/11 P, EU:C:2012:821, т. 50, и от 15 декември 2016 г., Испания/Комисия, T‑808/14, непубликувано, EU:T:2016:734, т. 55).

147    Именно с оглед на тези принципи следва да се разгледат доводите на Кралство Дания, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург.

148    Противно на твърденията по същество на Кралство Дания и Великото херцогство Люксембург, фактът, че достъпът до постоянната връзка зависи от плащането на такси, е релевантен елемент за квалифицирането на експлоатацията на посочената връзка като икономическа дейност.

149    В това отношение е важно да се уточни, че разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно конкуренцията, и по-конкретно правилата в областта на държавните помощи, не налагат на държавите членки да изискват плащане за достъпа до транспортните инфраструктури, а им дават право да преценят дали да предоставят безплатен достъп или да обусловят този достъп от заплащането на насрещна икономическа престация.

150    В този смисъл, когато държавата членка реши в рамките на прилагането на транспортната си политика, че предоставянето на разположение на инфраструктура се извършва безплатно в общ интерес, това може да представлява признак, въз основа на който да се констатира, че посочената инфраструктура не е предмет на икономическа експлоатация. За сметка на това, когато, както в настоящия случай, държавата членка реши да постави достъпа до инфраструктурата в зависимост от плащането на такса, за да генерира целеви приходи, които ще бъдат използвани, както е видно от съображение 192 от обжалваното решение, по-специално за изплащането на поетия дълг за финансиране на планирането и изграждането на постоянната връзка, следва да се приеме, че инфраструктурата е предмет на икономическа експлоатация (вж. в този смисъл решение от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117, т. 93 и 94).

151    В разглеждания случай следва да се констатира, че в съображение 192 от обжалваното решение Комисията посочва, че Femern предоставя транспортна услуга на гражданите и предприятията срещу заплащането на такса за ползването на пътния участък и железопътната инфраструктура.

152    От това следва, че в съображение 194 от обжалваното решение Комисията е могла, без да допусне грешка в преценката, да приеме, че експлоатацията на постоянната връзка се урежда от икономическа логика, предвид факта че тя се финансира от таксите за ползване.

153    Ето защо, доколкото Комисията е констатирала, от една страна, в съображение 193 от обжалваното решение, че Femern по-специално ще предлага услуги на пазара на транспортни услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт, на който действа оператор със стопанска цел, и от друга страна, в съображения 192 и 194 от обжалваното решение, че достъпът до постоянната връзка ще бъде обусловен от плащането на такси на това образувание, което представлява насрещна престация за предоставянето на услугата, тя е можела основателно да заключи, че дейността по експлоатация на постоянната връзка представлява икономическа дейност.

154    Доводите на Кралство Дания, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург, изведени от това, че правилата, които се прилагат по отношение на Femern, не му позволяват да осъществява търговска експлоатация на постоянната връзка, не могат да поставят под въпрос този извод.

155    В това отношение следва да се припомни, че за да се изключи икономическият характер на дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, не е достатъчно да се твърди, че операторът на инфраструктурата не действа с чисто търговска цел за извличане на максимални печалби, че постановя общия интерес преди възвръщаемостта на инвестицията, че няма стопанска цел и систематично реинвестира печалбите си (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-Ouest (port de Brest)/Комисия, T‑754/17, непубликувано, EU:T:2019:270, т. 80).

156    Освен това, след като въпросът дали дейността е икономическа, или не, не зависи от това дали я извършва субект на частното или на публичното право, нито от това дали тя е рентабилна, от това следва, че дори ако приходите от дадена дейност задължително трябва да бъдат реинвестирани в неикономически дейности, възмездните дейности представляват участие на пазара, което може да постави под въпрос целите на конкурентното право, така че задължението за реинвестиране на приходите не е пречка за икономическия характер на дадена дейност (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия, T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418, т. 50).

157    Така доводите, изведени от това, че Femern не преследва цел за извличане на максимални печалби и трябва да реинвестира печалбите си за финансирането на инфраструктурите, не могат да бъдат приети. Освен това изтъкнатото от Кралство Дания обстоятелство, че размерът на таксите за използването на постоянната връзка не е установен въз основа на пазарна логика, в смисъл че структурата на ценообразуване е далеч от прилаганата на пазара от частните оператори, не поставя под въпрос констатацията, че експлоатацията на постоянната връзка представлява икономическа дейност.

158    Освен това следва да се отхвърли и доводът, че по отношение на основните елементи, като датата на започване на строителните работи, Femern е действало съгласно указание на датския министър на транспорта. Всъщност въпросът дали разглежданите дейности, които дадено образувание извършва, имат икономически характер, не зависи от факта, че частен инвеститор не би бил в състояние да ги извършва при същите условия (вж. по аналогия решение от 16 юли 2014 г., Zweckverband Tierkörperbeseitigung/Комисия, T‑309/12, непубликувано, EU:T:2014:676, т. 76).

159    Освен това, що се отнася до довода, че Комисията не е отчела в достатъчна степен липсата на свобода на Femern при определянето на размера на таксите за ползване на връзката, следва да се отбележи, че несъмнено, както следва от точка 42, параграф 2 от Закона за строителството, принципите за определяне на размера на таксите се установяват от датския министър на транспорта. В жалбата си обаче Кралство Дания признава, че на основание член 42, параграф 3 от посочения закон Femern може да изменя общите схеми за отстъпки и да въвежда нови, при условие че това не засяга съществено общия размер на приходите. Следователно в съображение 197 от обжалваното решение Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че Femern разполага с известна свобода на действие да определя собственото си ценообразуване.

160    Само по себе си обаче обстоятелството, че датският министър на транспорта определя размера на таксите въз основа на макроикономически съображения, свързани с транспортната политика, не е достатъчно, за да се заключи, че дейността по експлоатация на постоянната връзка не представлява икономическа дейност.

161    Освен това не може да се вземе предвид обстоятелството, настъпило след приемане на обжалваното решение, че Femern вече не разполага с възможността да променя размера на таксите, след като по време на съдебното производство е приет нов закон, поради което единствено датският министър на транспорта има право да определя размера на посочените такси. Всъщност законосъобразността на даден акт на Съюза се преценява с оглед на фактическите и правни обстоятелства, които са налице към датата на неговото приемане (решения от 7 февруари 1979 г., Франция/Комисия, 15/76 и 16/76, EU:C:1979:29, т. 7 и 8, и от 12 декември 1996 г., Altmann и др./Комисия, T‑177/94 и T‑377/94, EU:T:1996:193, т. 119). Следователно при преценката на законосъобразността на този акт е изключено вземането предвид на елементи, настъпили след датата, на която актът на Съюза е бил приет (решения от 27 септември 2006 г., Roquette Frères/Комисия, T‑322/01, EU:T:2006:267, т. 325, и от 11 февруари 2015 г., Испания/Комисия, T‑204/11, EU:T:2015:91, т. 123). Поради това при приемането на обжалваното решение Комисията е имала основание да вземе предвид обстоятелството, че в известна степен Femern е можело да влияе върху размера на някои такси за достъп до инфраструктурата.

162    От гореизложеното следва, че доводите на Кралство Дания, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург, с които се твърди, че правилата, които се прилагат по отношение на Femern, не му позволяват да осъществява търговска експлоатация на постоянната връзка, независимо дали се разглеждат поотделно или заедно, не поставят под въпрос констатацията, че експлоатацията на постоянната връзка представлява икономическа дейност.

163    На второ място, що се отнася до довода, че по същество дейностите на Femern, свързани с властнически правомощия, не могат да представляват икономически дейности поради събирането на такси за използването на постоянната връзка, достатъчно е да се отбележи, че той се основава на погрешната предпоставка, че Комисията е трябвало да приеме, че някои дейности на Femern са свързани с упражняването на властнически правомощия (вж. т. 75—106 по-горе). Ето защо този довод не може да бъде приет.

164    Следователно третата част от първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

4.      По второто основание: Комисията неправилно е констатирала, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка са неотделими

165    С второто си основание Кралство Дания оспорва не само основателността на констатацията, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка са неотделими, но и мотивите на обжалваното решение в това отношение.

а)      По мотивите на обжалваното решение относно неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка

166    Кралство Дания счита, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано по отношение на констатацията, че Femern извършва икономическа дейност още на етапа на строителството.

167    Освен това Кралство Дания счита също, че в съображение 201 от обжалваното решение Комисията не е изложила причините, поради които е стигнала до заключението, че рекламните дейности, дейностите по предлагане на пазара или информационните дейности на Femern представляват икономически дейности.

168    Комисията оспорва този довод.

169    Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други заинтересовани лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 166 и цитираната съдебна практика, и от 27 януари 2021 г., KPN/Комисия, T‑691/18, непубликувано, EU:T:2021:43, т. 161). Комисията по-специално не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица. Достатъчно е тя да изложи фактите и правните съображения, които имат основно значение в структурата на решението (решения от 11 януари 2007 г., Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, C‑404/04 P, непубликувано, EU:C:2007:6, т. 30, и от 24 септември 2019 г., Fortischem/Комисия, T‑121/15, EU:T:2019:684, т. 41).

170    В случая, що се отнася до мотивите за неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка, следва да се отбележи, че в съображение 189 от обжалваното решение Комисията най-напред припомня съдебната практика, съгласно която експлоатацията на летище се счита за икономическа дейност, и че същото важи и за изграждането на писта на търговско летище. Макар Комисията да уточнява, че тази съдебна практика се отнася конкретно до летищата, тя посочва, че изведените от Съда и от Общия съд принципи са приложими и към изграждането на други инфраструктури. В това отношение бележка под линия 89 към съображение 189 от обжалваното решение препраща към точка 202 от Известието относно понятието за държавна помощ, в която се посочва, че тези принципи, установени от съдилищата на Съюза, се прилагат за изграждането на други инфраструктури, неразривно свързани с икономическа дейност. Освен това в съображение 189 от обжалваното решение Комисията се позовава и на неотдавнашната практика на Общия съд относно пристанищните инфраструктури, както посочва в бележка под линия 90 от решение от 20 септември 2019 г., Havenbedrijf Antwerpen и Maatschappij van de Brugse Zeehaven/Комисия (T‑696/17, EU:T:2019:652).

171    По-нататък, в съображение 192 от обжалваното решение Комисията констатира, че приходите на Femern от експлоатацията на пътните и железопътните дейности са предназначени за финансиране на общите разходи за планиране, изграждане и експлоатация на постоянната връзка.

172    Накрая, в съображение 198 от обжалваното решение, след като стига до заключението, че експлоатацията на постоянната връзка представлява икономическа дейност, Комисията приема, че изграждането на инфраструктурата, експлоатирана от Femern, също представлява икономическа дейност на основание на решения от 19 декември 2012 г., Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig-Halle/Комисия (C‑288/11 P, EU:C:2012:821), и от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия (T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117).

173    Налага се констатацията, че Комисията се позовава на решенията на Съда и на Общия съд относно летищната инфраструктура, на неотдавнашните дела на Общия съд относно пристанищната инфраструктура, както и на Известието относно понятието за държавна помощ. Ето защо следва да се приеме, че Комисията е възнамерявала да приложи принцип, съгласно който при наличието на инфраструктура, която е предмет на икономическа експлоатация, строителната дейност също е от икономическо естество, когато двете дейности са неразривно свързани. В конкретния случай Комисията констатира наличието на икономическа връзка между двете дейности посредством използването на оперативните приходи по-специално за изплащане на поетия дълг за планирането и изграждането на постоянната връзка.

174    От това следва, че Комисията е мотивирала надлежно неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка.

175    Що се отнася до довода, че по същество Комисията не е мотивирала в достатъчна степен извода, че рекламните дейности, дейностите по предлагане на пазара или информационните дейности на Femern представляват икономически дейности, трябва да се отбележи, че в съображение 201 от обжалваното решение Комисията по същество посочва, че тези дейности са допринесли за планирането, изграждането и експлоатацията на постоянната връзка и че дори ако тези рекламни дейности, дейности по предлагане на пазара или информационни дейности трябва да се считат за информационни дейности, това не променя факта, че те допринасят за икономическата дейност на Femern. В това отношение Комисията отбелязва, че не е необичайно, че дружествата са длъжни да информират обществеността за своите дейности. Освен това тя приема, че по принцип задълженията за предоставяне на информация не предполагат упражняване на властнически правомощия. Така от съображение 201 от обжалваното решение ясно следва, че според Комисията рекламните дейности, дейностите по предлагане на пазара или информационните дейности представляват икономически дейности, тъй като са свързани с основните дейности на Femern, а именно изграждането и експлоатацията на постоянната връзка. Ето защо следва да се приеме, че Комисията е мотивирала в достатъчна степен обжалваното решение, що се отнася до икономическия характер на рекламните дейности, дейностите по предлагане на пазара или информационните дейности.

б)      По основателността на обжалваното решение относно неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка

176    Кралство Дания изтъква, че Комисията е допуснала грешка в преценката, като е констатирала, че дейността по изграждане не може да се отдели от дейността по експлоатация на постоянната връзка.

177    В това отношение, първо, Кралство Дания, подкрепяно от Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург, твърди, че Комисията неправилно счита, че от решения от 19 декември 2012 г., Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig-Halle/Комисия (C‑288/11 P, EU:C:2012:821), и от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия (T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117), следва, че дадена строителна дейност, тоест дейност нагоре по веригата, непременно е икономическа дейност, тъй като дейността по експлоатация, тоест дейността надолу по веригата, е икономическа дейност. Само при определени обстоятелства бъдещата търговска експлоатация на дадена инфраструктура можела да доведе до това нейното изграждане също да представлява икономическа дейност, по-конкретно когато писта на летище е част от съществуващата икономическа дейност на посоченото летище. Според Кралство Дания, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург настоящият случай се различава от предходните дела, тъй като става въпрос за първоначално изграждане на инфраструктура, чиято експлоатация ще се осъществи в бъдеще.

178    Второ, Кралство Дания твърди, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че Femern няма да извършва икономическа дейност преди въвеждането в експлоатация на постоянната връзка, така че на етапа на строителството това образувание не извършва дейност на нито един пазар в конкуренция с други оператори. В това отношение Кралство Дания изтъква, че само ако Femern е в състояние да навлезе бързо на съответния пазар, то би могло да се счита за конкурент на предприятията, които вече осъществяват дейност на посочения пазар.

179    Трето, Кралство Дания изтъква по същество, че след като Femern не извършва дейност на либерализиран пазар, не може да се приеме, че това образувание извършва икономическа дейност.

180    Четвърто, според Кралство Дания от точка 84 от решение от 30 април 2019 г., UPF/Комисия (T‑747/17, EU:T:2019:271), следва, че наличието на икономическа връзка между две дейности не е достатъчно, за да се установи неотделимият характер на тези дейности, така че финансирането на планирането и изграждането на постоянната връзка чрез събирането на такси за изминато разстояние в рамките на експлоатацията на посочената връзка не означава непременно, че дейностите са неотделими.

181    Пето, Кралство Дания счита, че при извода на Комисията за неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация не се отчита фактът, че обстоятелствата биха могли да се променят до въвеждането в експлоатация на постоянната връзка, и по-конкретно че датските органи биха могли да решат да променят условията за експлоатация на постоянната връзка.

182    Шесто, Кралство Дания твърди, че квалификацията като предприятие трябва да се тълкува ограничително, тъй като квалифицирането на Femern като предприятие преди въвеждането в експлоатация на постоянната връзка ще има вредоносни последици, понеже това образувание ще бъде длъжно да плати дължимите лихви за периода на неправомерност. Освен това според Кралство Дания ограничителното тълкуване на понятието „предприятие“ би се хармонизирало по-добре с други близки области, по-специално с националната правна уредба относно търговските практики.

183    Комисията оспорва тези доводи.

184    Най-напред, трябва да се констатира, че Кралство Дания не е изтъкнало никакви обосновани доводи, за да оспори основателността на квалифицирането на рекламните дейности, дейностите по предлагане на пазара или информационните дейности като дейности от икономическо естество.

185    Що се отнася до доводите, че Комисията неправилно е приела, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка са неотделими, следва да се припомни, че в съдебната практика се признава, че търговската експлоатация и изграждането на транспортни инфраструктури за целите на подобна търговска експлоатация могат да представляват икономически дейности (вж. в този смисъл решения от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 65, и от 20 септември 2019 г., Havenbedrijf Antwerpen и Maatschappij van de Brugse Zeehaven/Комисия, T‑696/17, EU:T:2019:652, т. 47). Тази съдебна практика следва от решение от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия (T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117), на което Комисията се позовава в съображение 198 от обжалваното решение, като в него Общият съд е постановил, че тя основателно може да заключи, че дейността по експлоатация на летище е неотделима от дейността по изграждане на нова писта на летище, тъй като летищните такси представляват основният източник на приходи за финансирането на тази нова писта и че експлоатацията на тази нова писта ще бъде част от икономическата дейност на летището (решение от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117, т. 94). Освен това в посоченото решение Общият съд също така е постановил, че дейността по изграждане на новата писта на летище не следва да се отделя от дейността по последващото ѝ използване, тъй като предвид естеството и целта ѝ изграждането на посочената писта само по себе си не попада в обхвата на упражняването на властнически правомощия (решение от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117, т. 99). По това дело Съдът постановява, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е установил, че Комисията правилно е приела, че изграждането на нова писта на летището представлява икономическа дейност, поради което спорната капиталова вноска, освен разходите, свързани с изпълнението на обществени задачи, които следва да се приспаднат от нейния размер, съставлява държавна помощ (решение от 19 декември 2012 г., Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig-Halle/Комисия, C‑288/11 P, EU:C:2012:821, т. 43).

186    Ето защо, когато експлоатацията на дадена инфраструктура е предмет на икономическа експлоатация и таксите за ползване са основният източник на финансиране на нейното изграждане, следва да се приеме, че дейностите по изграждане и експлоатация на тази инфраструктура представляват икономически дейности, с изключение на евентуални задачи, които биха предполагали упражняването на властнически правомощия, когато държавата членка изрично се позове на това в хода на административното производство.

187    Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледат доводите на Кралство Дания, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург.

188    Първо, противно на твърденията по същество на Кралство Дания, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург, принципите и критериите относно неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация на транспортна инфраструктура, изведени от решения от 19 декември 2012 г., Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig-Halle/Комисия (C‑288/11 P, EU:C:2012:821), и от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия (T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117), и припомнени в точка 185 по-горе, не могат да се ограничат само до хипотезата за разширяване на съществуваща инфраструктура.

189    Несъмнено в делото, по което са постановени решения от 19 декември 2012 г., Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig-Halle/Комисия (C‑288/11 P, EU:C:2012:821), и от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия (T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117), се разглежда разширяването на писта на вече съществуващо летище.

190    Когато обаче, както в настоящия случай, съществува пазар на транспортни услуги, на който вече действат оператори със стопанска цел, изграждането на нова транспортна инфраструктура, която е предназначена да бъде предмет на икономическа експлоатация, може както да наруши конкуренцията на този пазар, така и да повлияе на разширяването на вече съществуваща инфраструктура. Ето защо следва да се приеме, че за целите на преценката на неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация на дадена инфраструктура, случаят на изграждане на нова инфраструктура, която е предназначена да бъде предмет на бъдеща икономическа експлоатация, е сравним със случая на изграждане на разширяване на вече съществуваща транспортна инфраструктура, предмет на икономическа експлоатация.

191    Следователно трябва да се отхвърли доводът, че по същество принципите и критериите относно неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация на транспортна инфраструктура, изведени от решения от 19 декември 2012 г., Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig-Halle/Комисия (C‑288/11 P, EU:C:2012:821), и от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия (T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117), не били приложими в настоящия случай.

192    Второ, що се отнася до довода, че по същество Femern не участва на нито един пазар по време на етапа на изграждане, следва да се отбележи, че между страните е безспорно, че на това образувание е възложено както изграждането, така и експлоатацията на постоянната връзка.

193    В това отношение, както следва от анализа на втората и третата част от първото основание, след като експлоатацията от страна на Femern на постоянната връзка ще се състои в предлагане на услуги на пазар, на който действа оператор със стопанска цел срещу възнаграждение, Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала, че експлоатацията на постоянната връзка представлява икономическа дейност.

194    Освен това следва да се отбележи, че в съображение 192 от обжалваното решение Комисията е установила, без това да се оспорва от Кралство Дания, че оперативните приходи от инфраструктурата ще бъдат използвани именно за погасяване на заемите, взети за планирането и изграждането на постоянната връзка. По този начин, противно на твърдяното по същество от Кралство Дания, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург, Комисията не е предположила, а е установила, като е взела предвид конкретните обстоятелства по случая, че изграждането на постоянната връзка не може да бъде отделено от бъдещата ѝ икономическа експлоатация. Също така, както признава Кралство Дания, икономическата експлоатация на постоянната връзка има за цел също така да финансира изграждането ѝ с цел постигане на финансово равновесие за целия проект. В това отношение в съдебното заседание Общият съд отправя въпрос до Комисията за връзката между, от една страна, направената в съображение 192 от обжалваното решение констатация, че по същество приходите на Femern от пътните и железопътните дейности са предназначени по-специално за финансиране на общите разходи за планирането, изграждането и експлоатацията на постоянната връзка, и от друга страна, твърдението в съображение 323 от посоченото решение, че ако е възможно да се определят цени на равнище, което да компенсира всички разходи за строителство и оперативни разходи, не би имало ликвиден дисбаланс и не би била необходима държавна помощ. Комисията отговаря, че за разлика от съображение 323 от обжалваното решение, съображение 192 се отнася до разходите за планиране и изграждане, приспаднати от размера на помощта, така че между тези две съображения не би могло да има противоречие.

195    Така, след като икономическата експлоатация на постоянната връзка има за цел да погаси дълга за изграждането ѝ и доколкото на същото образувание са възложени дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка, за да се запази полезното действие на правилата относно държавните помощи, не би било възможно да се приеме, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка са отделени, поради това че въвеждането в експлоатация на постоянната връзка ще се осъществи едва след приключване на изграждането ѝ.

196    В противен случай, доколкото на Femern са възложени както изграждането, така и експлоатацията на постоянната връзка, ако, както твърди Кралство Дания, се приеме, че дейността по изграждане може да се отдели от експлоатацията и следователно не е икономическа, преференциалното финансиране, получено за изграждането на постоянната връзка, не би могло да се квалифицира като държавна помощ. От това следвало, че при обстоятелствата по настоящото дело на етапа на експлоатация на постоянната връзка Femern се е ползвало от възможността да експлоатира субсидирана инфраструктура, което му предоставяло икономическо предимство, което то не би получило при нормални пазарни условия (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 11 юли 1996 г., SFEI и др., C‑39/94, EU:C:1996:285, т. 62, и от 15 март 2018 г., Naviera Armas/Комисия, T‑108/16, EU:T:2018:145, т. 119 и 120). Всъщност, както следва от точка 223 от Известието относно понятието за държавна помощ, се предполага, че даден оператор на инфраструктура се ползва от икономическо предимство, ако за правото да експлоатира инфраструктурата той заплаща по-малко от това, което би трябвало да заплати за експлотирането на сравнима инфраструктура при нормални пазарни условия.

197    От това следва, че Комисията е имала основание да заключи, че изграждането на постоянната връзка е неотделимо от бъдещата ѝ икономическа експлоатация. Ето защо тя правилно е приела, че Femern е предприятие, както за дейността относно експлоатацията на постоянната връзка, така и за дейността по изграждането ѝ.

198    Следователно трябва да се отхвърлят доводите на Кралство Дания, че не може да се приеме, че Femernе е в конкуренция с предприятия, извършващи дейност на пазара на транспортни услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт на етапа на изграждане на постоянната връзка, или поради това че то няма да навлезе бързо на посочения пазар.

199    Трето, вярно е, както изтъква Кралство Дания, че сами по себе си дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка не са либерализирани, в смисъл че Законът за строителството възлага упражняването на тези дейности изключително на Femern.

200    Налага се обаче изводът, че дейността по експлоатация на постоянната връзка ще се състои в предлагане на услуги, осигуряващи преминаването през пролива Фемарн-Белт, който, без това да се оспорва от Кралство Дания, представлява либерализиран пазар, на който вече действа частен оператор. Освен това, както следва от точка 133 по-горе, Комисията е определила наличието и на по-широк пазар, а именно този на транспортните услуги за маршрути, представляващи алтернатива за преминаване през пролива Фемарн-Белт и по които действат и фериботни оператори.

201    При тези обстоятелства, противно на това, което по същество изтъква Кралство Дания, фактът, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка не са либерализирани, не води до изключване на квалифицирането на посочените дейности като икономически дейности. В противен случай, за да се заобиколи прилагането на правилата на Договора за функционирането на ЕС относно конкуренцията на един либерализиран и отворен за конкуренцията пазар, би било достатъчно дадена държава членка да предостави изключителни права на образувание, което ще предлага услуги на посочения пазар.

202    От това следва, че доводът, изведен от това, че Комисията е пропуснала да вземе предвид факта, че дейностите на Femern не са либерализирани, трябва да се отхвърли.

203    Четвърто, що се отнася до довода на Кралство Дания, който се основава на точка 84 от решение от 30 април 2019 г., UPF/Комисия (T‑747/17, EU:T:2019:271), че строителните и експлоатационните дейности могат да бъдат отделени, следва да се отбележи, че посочената точка се отнася до различна проблематика, свързана с отделимостта на икономическите дейности от тези, свързани с упражняването на властнически правомощия. По-специално по това дело, за да отхвърли довод, изведен от това, че Комисията не е определила основните и спомагателните дейности на пристанищата, в точка 83 от посоченото решение Общият съд е приел, че следва да се прави разграничение между икономическите дейности на пристанищата и тези, свързани с упражняването на властнически правомощия, като е уточнил, че не съществува никакъв праг, под който всички икономически дейности са нестопански, при положение че стопанските такива са по-малко. На следващо място, в точка 84 от посоченото по-горе съдебно решение Общият съд припомня, че само ако се установи, че икономическите дейности на пристанищата са неотделими от дейностите, свързани с упражняването на властнически правомощия, всички дейности биха могли да се считат за неикономически, като следва да се уточни, че обстоятелството, че икономическите дейности финансират дейностите, свързани с упражняването на властнически правомощия, не е достатъчно, за да се установи наличието на неотделима връзка между тези дейности.

204    Както обаче следва от направения в точки 74—106 по-горе анализ, при обстоятелствата по настоящото дело Комисията основателно може да приеме, че дейностите на Femern сами по себе си не са свързани с упражняването на публични правомощия и че на това образувание не са възложени конкретни властнически правомощия. При всички положения, както бе констатирано в точка 89 по-горе, Кралство Дания не е представило никакво доказателство, че функциите на Femern като пътен орган и в качеството му на управител на железопътната инфраструктура или по отношение на изготвянето на планове за безопасност на постоянната връзка, за които то твърди, че са свързани с упражняването на властнически правомощия, са неотделими от изграждането и експлоатацията на постоянната връзка. Ето защо при обстоятелствата по настоящото дело точка 84 от решение от 30 април 2019 г., UPF/Комисия (T‑747/17, EU:T:2019:271), е ирелевантна, за да се установи, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка могат да бъдат отделени.

205    Пето, що се отнася до довода, че по същество Кралство Дания можело да внесе до момента на въвеждане в експлоатация на постоянната връзка изменения в условията за нейната експлоатация, които биха довели до това посочената дейност вече да не е от икономическо естество, например като осигури безплатен достъп до инфраструктурата за всички ползватели, достатъчно е да се припомни, че както бе посочено в точка 161 по-горе, съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на решение в областта на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела. Следователно изтъкнатите от Кралство Дания хипотетични сценарии не могат да бъдат релевантни за преценката на законосъобразността на обжалваното решение.

206    Шесто, що се отнася до довода, изведен от това, че понятието „предприятие“ трябвало да се тълкува ограничително, тъй като констатацията, че дейностите на Femern са от икономическо естество, е в негова вреда, тъй като то ще дължи лихви за периода на неправомерност по смисъла на точка 52 от решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication (C‑199/06, EU:C:2008:79), този довод не може да бъде приет. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика понятието „държавна помощ“, така както е определено в Договора за функционирането на ЕС, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори (решения от 16 май 2000 г., Франция/Ladbroke Racing и Комисия, C‑83/98 P, EU:C:2000:248, т. 25, и от 24 септември 2019 г., Fortischem/Комисия, T‑121/15, EU:T:2019:684, т. 62). При това положение понятието „икономическа дейност“ не може да се тълкува ограничително с мотива, че предприятието е длъжно да плати лихви за периода на неправомерност поради неизпълнение от страна на държава членка на предвиденото в член 108, параграф 3 ДФЕС задължение да не прилага мярка, която може да представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, докато Комисията не приеме окончателно решение относно тази мярка.

207    Освен това трябва да се отхвърли и доводът, че понятието „предприятие“ трябвало да се тълкува ограничително, подобно на предвиденото в датската правна уредба относно търговските практики. Всъщност следва да се припомни, че националните квалификации не могат да бъдат определящи за преценката на икономическия характер на дадена дейност от гледна точка на разпоредба от правото на Съюза (вж. по аналогия решения от 12 декември 2000 г., Aéroports de Paris/Комисия, T‑128/98, EU:T:2000:290, т. 128, и от 3 април 2003 г., BaByliss/Комисия, T‑114/02, EU:T:2003:100, т. 114).

208    От изложените по-горе съображения следва, че второто основание трябва да се отхвърли изцяло.

5.      По четвъртата част от първото основание: констатация, за която се твърди, че е неправилна, съгласно която предоставеното на Femern финансиране нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

209    Кралство Дания счита, че обстоятелството, че постоянната връзка ще наруши осите на пътуване, като намали времето и разстоянията по маршрутите по всички датски, скандинавски и северногермански пътни и железопътни мрежи, не е достатъчно, за да се твърди, че предоставеното на Femern финансиране нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

210    Според Кралство Дания Комисията е трябвало да извърши конкретна преценка, за да установи дали съществува реално отношение на конкуренция между публичната транспортна инфраструктура и алтернативните маршрути. По-специално Кралство Дания упреква Комисията, че не е взела предвид факта, че Femern не е в конкуренция с фериботните оператори.

211    Освен това според Кралство Дания, за да се прецени дали предоставеното на Femern финансиране нарушава конкуренцията, не е от значение фактът, че постоянната връзка ще поеме част от трафика на друга обществена връзка, а именно моста „Големия белт“, който е част от същата правна структура като Femern.

212    Комисията оспорва тези доводи.

213    Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, що се отнася до предпоставките за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията, за да се квалифицира дадена национална мярка като държавна помощ, не е необходимо да се установи действително въздействие на въпросната помощ върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а следва само да се прецени дали помощта би могла да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията (решения от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 65, и от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 91).

214    Що се отнася до условието относно нарушаването на конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, следва да се припомни, че помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (решения от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam, C‑494/06 P, EU:C:2009:272, т. 54, и от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 96).

215    В случая следва да се отбележи, че в съображение 234 от обжалваното решение Комисията констатира, че Femern е предприятие, осъществяващо дейност на пазара на транспортни услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт, така че избирателното предимство, от което се ползва, може да укрепи позицията му спрямо тази на други предприятия, осъществяващи дейност на този пазар, по-специално фериботни оператори и пристанищни оператори.

216    Поради това предоставено на Femern при преференциални условия финансиране води до намаляване на разходите за финансиране на изграждането на постоянната връзка и позволява експлоатацията без насрещна престация на субсидирана инфраструктура. От това следва, че по този начин посоченото образувание се освобождава от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност. Следователно Комисията е имала основание да приеме, че предоставеното на Femern финансиране може да наруши конкуренцията.

217    Що се отнася до засягането на търговията между държавите членки, нейното нарушаване не може да бъде чисто хипотетично или предполагаемо. В този смисъл следва да се определи причината, поради която разглежданата мярка е в състояние, с оглед на предвидимите си последици, да засегне търговията между държавите членки (решения от 18 май 2017 г., Fondul Proprietatea, C‑150/16, EU:C:2017:388, т. 30, и от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 90). По-специално, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на определени предприятия спрямо тази на други конкурентни предприятия в рамките на търговията между държавите членки, същата трябва да се счита за повлияна от помощта (решения от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 66, и от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 92).

218    В това отношение следва да се отбележи, че Комисията е установила, че предоставеното избирателно предимство на Femern укрепва положението му на пазара на транспортни услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт между Рьодбю и Путгарден спрямо предприятията, които вече осъществяват дейност на този пазар по посочения маршрут между Дания и Германия, по-специално спрямо фериботния оператор, предлагащ транспортни услуги на този пазар. Следователно Комисията основателно е приела, че предоставеното на Femern финансиране засяга търговията между държавите членки, още повече че изпълнението на това условие не може да зависи от местния или регионалния характер на извършваните транспортни услуги (вж. в този смисъл решения от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 69, и от 29 юли 2019 г., Azienda Napoletana Mobilità, C‑659/17, EU:C:2019:633, т. 31).

219    От това следва, че противно на твърденията на Кралство Дания, Комисията може, без да допусне грешка в преценката, да стигне до заключението, че предоставеното на Femern финансиране нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

220    Що се отнася до довода, че по същество Femern не е в конкуренция с фериботните оператори, той вече бе отхвърлен при разглеждането на третата част от първото основание (вж. т. 129—132 по-горе).

221    Накрая, Кралство Дания твърди, че Комисията е допуснала грешка в преценката, като е приела, че постоянната връзка е в конкуренция с други инфраструктури, осигуряващи преминаването през западната част на Балтийско море, тъй като се управляват от публични предприятия. Доколкото има самостоятелен характер, този довод трябва да се отхвърли като неотносим. Всъщност достатъчно е Комисията да констатира, че на разглеждания в конкретния случай пазар на транспортни услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт предоставеното на Femern при преференциални условия финансиране би могло да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки, което тя е направила в съображение 234 от обжалваното решение, в което констатира, че посоченото финансиране е предоставяло на Femern избирателно предимство, което укрепва положението му спрямо това на предприятията, присъстващи на разглеждания пазар, а именно пазара на транспортни услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт.

222    Поради това четвъртата част от първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

223    Предвид всички изложени по-горе съображения жалбата следва да се отхвърли.

III. По съдебните разноски

224    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Кралство Дания е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, направени от Комисията, в съответствие с нейните искания.

225    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Кралство Белгия, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)      Кралство Белгия, Федерална република Германия и Великото херцогство Люксембург понасят направените от тях съдебни разноски.

Spielmann Öberg Mastroianni

Brkan       Gâlea

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 февруари 2024 година.

Подписи

Съдържание

I. Обстоятелствата по спора

А. Проектът за постоянна връзка в пролива Фемарн-Белт

Б. Събития, предхождащи спора

В. Административното производство

Г. Обжалваното решение

Д. Искания на страните

II. От правна страна

А. По допустимостта

Б. По същество

1. По първата част от първото основание: дейностите на Femern не са свързани с упражняването на властнически правомощия

а) По първото твърдение за нарушение: твърдение за прекалено ограничително тълкуване на понятието „дейност, която попада в обхвата на публичните правомощия или е свързана с упражняването на властнически правомощия“

б) По третото твърдение за нарушение: невземане предвид на наличната информация, позволяваща свързването на някои дейности на Femern с упражняването на властнически правомощия

1) По първото подтвърдение за нарушение: Комисията неправилно е приела, че сами по себе си дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка не са свързани с упражняването на публични правомощия

2) По второто подтвърдение за нарушение: Комисията неправилно е констатирала, че на Femern не е възложено нито едно конкретно властническо правомощие

в) По второто твърдение за нарушение: Комисията неправилно е взела предвид съществуването на услуги, заменяеми с постоянната връзка

2. По втората част от първото основание: констатация, за която се твърди, че е неправилна, съгласно която Femern предлага транспортни услуги на пазар, на който е в конкуренция с други оператори

3. По третата част от първото основание: констатация, за която се твърди, че е неправилна, съгласно която Femern е оператор, преследващ икономическа логика

4. По второто основание: Комисията неправилно е констатирала, че дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка са неотделими

а) По мотивите на обжалваното решение относно неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка

б) По основателността на обжалваното решение относно неотделимостта на дейностите по изграждане и експлоатация на постоянната връзка

5. По четвъртата част от първото основание: констатация, за която се твърди, че е неправилна, съгласно която предоставеното на Femern финансиране нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС

III. По съдебните разноски

*      Език на производството: датски.