Иск, предявен на 24 юли 2023 г. – Европейска комисия / Република България

(Дело C-462/23)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Н. Николова и B. Rous Demiri)

Ответник: Република България

Искания

Ищецът моли съда:

да установи, че като не е забранила предлагането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание, като не е изискала върху етикетите на натуралните минерални води и изворните води да бъде обозначено името на извора, като е разрешила използването на термина „изворна вода“ за вода, която не отговаря на условията за използване на термина „изворна вода“, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно член 8, параграф 2, член 7, параграф 2, буква б) и член 9, параграф 4, първа алинея, буква в) от Директива 2009/54/ЕО¹ на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води;

да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води въвежда правилото „един извор – едно търговско описание“ в член 8, параграф 2, с което се забранява предлагането на пазара на натурални минерални води и изворни води от един и същ извор под повече от едно търговско описание. Освен това, съгласно член 7, параграф 2, буква б) във връзка с член 9, параграф 4, буква в) от директивата, етикетите на натуралните минерални води и на изворните води трябва да съдържат указание за мястото, където се експлоатира изворът и указание за името на извора.

Българското законодателство обаче позволява пускането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода с произход от един и същ извор под повече от едно търговско описание и позволява пускането на пазара на минерална и изворна вода, която произлиза от един и същ воден хоризонт или от едно и също подземно находище и притежава идентични характеристики под различни търговски описания, в нарушение на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО. Освен това българското законодателство не изисква името на извора по смисъла на директивата да е част от задължителните указания, които трябва да съдържат етикетите на натуралните минерални води и поради това не е в съответствие с член 7, параграф 2, буква б) от директивата. Република България не изпълнява също така задължението си по член 9, параграф 4, буква в) от директивата, тъй като националното право позволява предлагането на пазара на изворна вода, която не отговаря на изискванията за етикетирането.

Комисията изпрати официално уведомително писмо до Република България на 2 юли 2020 г. На 23 септември 2021 г. Комисията изпрати мотивирано становище до Република България. Въпреки това мерките за транспониране на директивата все още не са приети от Република България, нито съобщени на Комисията.

____________

¹ OB 2009, L 164, стр. 45.