РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

11 декември 2008 година

Дело F-113/06

Didier Bouis и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване, наречено „от втори кръг“ — Процедура за повишаване за 2005 г. — Предоставяне на точки за предимство — Преходни разпоредби — Общи разпоредби за изпълнение на член 45 от Правилника — Равно третиране — Допустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 EО и 152 EA, с която г‑н Bouis и още три длъжностни лица на Комисията искат по същество отмяна на решенията да не им се предоставят точки за предимство за 2003 г. и 2004 г., предоставени на разположение на всяка генерална дирекция, нито точки за предимство като признание за изпълнените в интерес на институцията задачи, както и отмяна на решенията имената им да не бъдат включени в списъка за заслуги и в списъка на повишените в степен A*13 длъжностни лица в процедурата за повишаване за 2005 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Отказ за вписване в списъка на най-заслужилите длъжностни лица — Подготвителен акт — Недопустимост

(членове 45, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Система за повишаване, въведена от Комисията — Решение за предоставяне на някои категории точки за повишаване — Подготвителен акт — Решение за определяне на общия брой точки, които се предоставят на длъжностните лица — Решение, подлежащо на обжалване

(членове 45, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Повишаване — Преминаване от една система към друга

(член 45, параграф 1, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)

1.      Списъкът за заслуги, както и решението да не се вписва името на длъжностно лице в посочения списък, съставляват подготвителни актове, предхождащи и необходими за окончателното решение относно повишенията. От това следва, че решението да не се вписва името на едно длъжностно лице в списъка за заслуги не може да бъде предмет на самостоятелна жалба за отмяна, но неговата законосъобразност може винаги да бъде оспорена в рамките на жалба срещу окончателното решение на органа по назначаването относно повишенията.

(вж. точки 32 и 33)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 9 април 2003 г., Tejada Fernández/Комисия, T‑134/02, Recueil FP, стp. I‑A‑125 и II‑609, точка 18; 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стp. II‑4137, точки 96 — 98

2.      Длъжностно лице няма право да предприема действия в интерес на закона или на институциите и може да изтъква в подкрепа на жалба за отмяна единствено твърдения за нарушения, които го засягат лично. Поради това жалбата, подадена от длъжностно лице с цел отмяна на списъка на повишените длъжностни лица в по-висока степен в рамките на процедура по повишаване, тъй като в него не е включено неговото име, е явно недопустима, когато същото не е показало в какво се състои неговият личен интерес да подаде жалбата. Такъв е случаят, когато длъжностното лице се ограничава до посочване на броя точки за предимство, които са му предоставени във въпросната процедура за повишаване, без обаче да сочи в писмените си изявления никакъв конкретен елемент, позволяващ да се определи, че е имало право да бъде повишено на основание посочената процедура за повишаване и че целената от него отмяна би му дала възможността да бъде повишено предвид личното му положение, и в частност предвид броя точки за повишаване, получени общо и във всяка категория точки, както и предвид прага за повишаване за съответната степен, приложим за въпросната процедура за повишаване.

(вж. точки 34—39)

Позоваване на:

Съд — 30 юни 1983 г., Schloh/Съвет, 85/82, Recueil, стp. 2105, точка 14

Първоинстанционен съд — 10 декември 1997 г., Smets/Комисия, T‑134/96, Recueil, стp. II‑2333, точка 47; 22 ноември 2006 г., Milbert и др./Комисия, T‑434/04, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑273 и II‑A‑2‑1423, точки 31—33

Съд на публичната служба — 14 юни 2006 г., Lebedef и др./Комисия, F‑34/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑33 и II‑A‑1‑105, точка 21

3.      В рамките на въведената от Комисията система за повишаване индивидуалните решения за предоставяне на някои категории точки за повишаване, приети преди органът по назначаването да определи окончателно общия брой точки, получени от всяко длъжностно лице, представляват подготвителни актове, предхождащи и необходими за окончателното решение, с което се определя общият брой точки. Това се отнася в частност за получаването от генералните директори съгласно вътрешни правила на Комисията на точки за предимство, предоставени на разположение на всяка генерална дирекция, или за предоставянето от органа по назначаването по предложение на комитетите по повишенията на точки за предимство като признание за изпълнената в интерес на институцията работа съгласно посочените правила. Тези решения не определят окончателно становището на органа по назначаването по отношение на засегнатите длъжностни лица.

При това положение окончателното решение на органа по назначаването, с което се определя общият брой точки, получени от всяко длъжностно лице, който може да се открие в индивидуалната преписка по повишаване, се състои от система от индивидуални и окончателни решения за предоставяне на особени категории точки за повишаване, които се виждат като такива в самата индивидуална преписка по повишаване. Въпреки че и последните решения трябва да се считат за подготвителни и предхождащи решението, с което се определя общият брой точки, и следователно и от тях не започва да тече срокът за обжалване, те също са решения, с които се определя окончателно ситуацията на заинтересованото длъжностно лице, що се отнася до въпросната категория точки.

При тези условия следва да се приеме, че като е поискало на последния етап от процедурата за повишаване отмяната на индивидуалните решения да не му се предоставят нито точки за предимство, предоставени на разположение на всяка генерална дирекция, нито точки за предимство като признание за изпълнената в интерес на институцията работа, за двете години, предхождащи въпросната процедура за повишаване, длъжностното лице непременно е възнамерявало да оспори общия брой точки, които е придобило, и жалбата му не може да бъде отхвърлена като недопустима само поради факта че не е била формално насочена срещу решението, с което се определя общият брой точки.

(вж. точки 64—68)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Buendía Sierra/Комисия, посочено по-горе, точки 96 и 97

4.      Ограниченията, вътрешно присъщи на преминаването от един начин на управление към друг, що се отнася до кариерата на длъжностните лица, могат да наложат на администрацията да се отклони временно и в определени граници от стриктното прилагане на правилата и принципите с трайна ценност, обикновено приложими в разглежданите ситуации. Същевременно подобни отклонения трябва да бъдат оправдани от свързана с прехода императивна необходимост и не могат да надхвърлят в своята продължителност или обхват абсолютно необходимото за осигуряване на организиран преход от един режим към друг.

В рамките на първата процедура за повишаване съгласно новата система за повишаване, основана върху количественото изражение на заслугите, въведена с вътрешни правила на Комисията, предвиждаща временни мерки, предназначени да осигурят прехода от старата система, когато е предвидено да се предоставят на длъжностните лица от степен A 12 различни видове точки за предимство, за годината, предхождаща тази процедура за повишаване, но Комисията реши да ограничи предоставянето на точки за предимство като преходна мярка, подобно ограничение не може да се разглежда като надхвърлящо правомощието, с което администрацията разполага, за да приспособи, като преходна мярка, промяната на правилата относно повишаването на длъжностните лица. Тя се ограничава действително до определянето на граница за вземането предвид на признатите по-рано заслуги.

Макар да е вярно, че теоретично е възможно да се предвиди различна система, администрацията няма задължения в това отношение. Наистина се предполага, че промяната на действащите методи за повишаването на длъжностните лица има за цел да поправи някои неудобства, произтичащи от прилагането на старите правила. Следователно е вътрешно присъщо за подобен процес на реформа, необходимостта от която може да се прецени от администрацията с широка свобода на действие, да постави началото, към дадена дата, на оценката за заслугите на длъжностните лица, върху нови основи.

(вж. точки 79—81 и 85)

Позоваване на:

Съд — 1 юли 1976 г., de Wind/Комисия, 62/75, Recueil, стp. 1167, точка 17

Първоинстанционен съд — 13 юли 1995 г., Rasmussen/Комисия, T‑557/93, Recueil FP, стp. I‑A‑195 и II‑603, точка 20; 11 февруари 2003 г., Leonhardt/Парламент, T‑30/02, Recueil FP, стp. I‑A‑41 и II‑265, точки 51, 55 и 56; 3 май 2006 г., Klaas/Парламент, T‑393/04, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑103 и II‑A‑2‑465, точка 56; Buendía Sierra/Комисия, посочено по-горе, точки 213 и 220