Преюдициално запитване от Tribunalul Specializat Mureş (Румъния), постъпило на 21 март 2023 г. — UG/SC Raiffeisen Bank SA
(Дело C-176/23, Raiffeisen Bank)
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Tribunalul Specializat Mureş
Страни в главното производство
Въззивник — ищец: UG
Въззиваем — ответник: SC Raiffeisen Bank SA
Преюдициални въпроси
1) Трябва ли при прилагането на разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО1 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирани в националното законодателство чрез разпоредбите на член 3, параграф 2 от Legea nr. 193/2000, republicată, privind clauzele abuzive în contractele încheiate între profesioniști și consumatori (Закон № 193/2000, препубликуван, относно неравноправните клаузи в договори, сключени между продавачи или доставчици и потребители),
с оглед по-специално на съображения 12 и 13 от Директивата,
но също така и като се вземат предвид разпоредбите на членове 80 и 81 от Ordonanța de urgență a Guvernului (OUG) nr. 50/2010 privind contractele de credit pentru consumatori (Извънредно постановление № 50/2010 относно договорите за потребителски кредит; наричано по-нататък: „OUG“),
същите да се тълкуват в смисъл, че не изключват възможността националните съдилища да разглеждат и случаите на съмнения за неравноправност на договорни клаузи, предвидени в допълнителни актове към договори за кредит, сключени от търговци с потребители преди влизането в сила на посочения акт със сила на закон, т.е. по силата на разпоредбите на член 95 от OUG № 50/2010, в случай че са били изрично приети от потребителя по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 1 от OUG № 50/2010 относно договорите за потребителски кредит, или ако същите се считат за мълчаливо приети ope legis по реда, посочен в разпоредбите на член 40, параграф 3 от OUG № 50/2010?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос националният съд също така иска да се установи дали с оглед на гореизложените предпоставки и на обстоятелствата по висящия пред него спор може да се приеме за противоречива [спрямо посочената във въпрос 1 възможност] съдебна практика на националните съдилища, според която изричното приемане на допълнението към договора, формулирано в съответствие с условията, предвидени в разпоредбите на член 40, параграф 1, и по силата на разпоредбите на член 95 от OUG № 50/2010 относно договорите за потребителски кредит, автоматично предполага извода, че [посоченото допълнение] е договорено и следователно съдържащите се в него клаузи са изключени от проверката за евентуални съмнения за неравноправност?
____________
1 Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).