ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 28 октомври 2021 година(1)
Дело C‑421/20
Acacia Srl
срещу
Bayerische Motoren Werke AG
(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия)
„Преюдициално запитване — Промишлени дизайни на Общността — Международна компетентност — Приложимо материално право — Вторични права, произтичащи от нарушението на правата върху промишлен дизайн на Общността — Lex fori — Място, където е извършено първоначалното действие на нарушение“
I. Въведение
1. Основното ядро на международното частно право на Съюза се състои от правилата за определяне на компетентност и от стълкновителните правни норми, които се съдържат съответно в Регламент (ЕС) № 1215/2012(2) и в двата подобни регламента относно приложимото право към договорните задължения и към извъндоговорните задължения, а именно Регламенти (ЕО) № 593/2008(3) и № 864/2007(4).
2. Всеки от тези регламенти има особено широко приложно поле. Като се има предвид това, прилагането на правилата за определяне на компетентност в Регламент № 1215/2012 изисква наличието на международен елемент, който се проявява чрез международния характер на съответното правоотношение, произтичащ от участието на няколко държави(5). По същия начин стълкновителните норми от Регламенти „Рим I“ и „Рим II“ се прилагат в случаи на стълкновение на закони(6).
3. Впрочем, без да се засягат тези изисквания относно наличието на международен елемент, в Регламент № 1215/2012 и в Регламент „Рим II“ се предвиждат изключения в полза на специални разпоредби от правото на Съюза(7), като по-специално се дава предимство на разпоредбите от Регламент (ЕО) № 6/2002(8).
4. Настоящото преюдициално запитване дава повод на Съда да изясни връзката между тези три регламента, когато са налице хипотезите, посочени в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, а именно тези, при които иск за нарушение е предявен пред съдилищата на държавата членка на територията, на която е извършено нарушението или е възникнала заплаха от нарушение.
II. Правна уредба
А. Регламент № 6/2002
5. Член 82 от Регламент № 6/2002, озаглавен „Международна юрисдикция“, в параграф 5 предвижда:
„Производства по отношение на делата и исковете, посочени в член 81, буква а) и буква г) могат да се отнесат до съдилища на държавата членка на територията, на която е извършено нарушението или е възникнала заплаха от нарушение.“
6. Съгласно член 88 от този регламент, озаглавен „Приложимо право“:
„1. Съдилищата, произнасящи се по промишлените дизайни на Общността, прилагат разпоредбите на настоящия регламент.
2. За всички въпроси, които не влизат в приложното поле на настоящия регламент, съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, прилага своето национално право, включително и международното частно право.
3. Ако няма други изрични разпоредби, предвидени с настоящия регламент, съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността прилага процесуалните правила за този тип производство по регистриране на промишлени дизайни на Общността, които се прилагат в държавата членка, на чиято територия е разположен съдът“.
Б. Регламент „Рим II“
7. Член 1 от Регламент „Рим II“, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:
„Настоящият регламент се прилага за извъндоговорни задължения по граждански и търговски въпроси, във всеки случай на стълкновение на закони. […]“.
8. Член 8 от този регламент, озаглавен „Нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост“, гласи:
„1. Правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост, е правото на държавата, в която се търси закрилата на тези права.
2. В случай на извъндоговорни отношения, произтичащи от нарушаване на единното общностно право върху обекти на интелектуална собственост, приложимото право за всеки неуреден от съответен акт на Общността въпрос е правото на държавата, в която е извършено нарушението.
[…]“.
III. Фактите по делото в главното производство
9. Acacia Srl е дружество, учредено по италианското право, което произвежда в Италия джанти за автомобили и ги продава на територията на целия Съюз.
10. Тъй като счита, че дистрибуцията от Acacia на някои джанти в Германия представлява нарушение на притежаван от него регистриран промишлен дизайн на Общността, дружеството Bayerische Motoren Werke AG (наричано по-нататък „BMW“), предявява в Германия иск за нарушение пред съд, компетентен да разглежда спорове във връзка с промишления дизайн на Общността.
11. Този съд приема, че е компетентен въз основа на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002.
12. Освен това посоченият съд постановява, че Acacia е извършило твърдяното от BMW нарушение и разпорежда преустановяване на така установеното нарушение. Като се позовава на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“, същият съд прилага германското право по отношение на произтичащите от нарушението искания на BMW за обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, за предоставяне на документи, за връщане на стоките с цел унищожаването им и за предоставяне на счетоводна документация. В основната си част тези искания са уважени.
13. Acacia подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. То твърди по-специално че по отношение на произтичащите от нарушението искания на BMW е приложимо италианското право.
14. Запитващата юрисдикция потвърждава, че в случая компетентността на германските юрисдикции произтича от член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и че Acacia е извършило твърдяното от BMW нарушение.
15. Тя обаче има съмнения относно националното право, приложимо по отношение на произтичащите от нарушението искания на BMW, и посочва, че резултатът по делото донякъде ще зависи от този въпрос. Съгласно представен от Acacia експертен доклад относно италианското право правилата на германското право относно предоставянето на документи и счетоводна документация се различават от тези на италианското право. Ако по отношение на произтичащите от нарушението искания се прилагало италианското право, тогава решението на първоинстанционния съд следвало да се измени.
16. Запитващата юрисдикция счита, че от член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“, както го тълкува Съдът в решение Nintendo(9), следва, че в случая се прилага италианското право. Тя отбелязва в това отношение, че доколкото доставяните в Германия спорни стоки, произхождат от Италия, то вредоносният факт е настъпил в Италия. Според тази юрисдикция установеният в решение Nintendo критерий за мястото на настъпване на вредоносния факт трябва да се прилага не само в хипотезата, в която нарушенията, за които е упрекван ответникът, са извършени в няколко държави членки, какъвто е случаят по делото, по което е постановено това решение, но също и когато те са извършени само в една държава членка, както е в случая.
17. Такова разрешение ще гарантира в посочените две хипотези по отношение на вредоносния факт да се прилага едно и също право. Решение AMS Neve и др.(10), на което BMW се позовава в подкрепа на становището си, че германското право се прилага по отношение на произтичащите от нарушението искания, по никакъв начин не променя необходимостта да се гарантира прилагането на едно и също материално право към двете хипотези.
IV. Производството пред Съда и преюдициалните въпроси
18. При тези условия с акт от 31 август 2020 г., постъпил в Съда на 8 септември 2020 г., Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли при нарушение на промишлен дизайн на Общността националният съд по мястото на нарушението, сезиран с иска съгласно международната подсъдност по мястото на настъпване на фактите по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да приложи националното право на държавата членка по своето седалище (lex fori) към произтичащите от нарушението искания, които се отнасят до територията на тази държава членка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли „мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението“ по смисъла на [решение Nintendo], за определяне на приложимото към произтичащите от нарушението искания право съгласно член 8, параграф 2 от [Регламент „Рим II“] да се намира и в държавата членка, в която пребивават потребителите, към които е насочена рекламата в интернет и в която стоките, нарушаващи промишления дизайн, се предлагат на пазара по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, доколкото се оспорват само предлагането и пускането на пазара на съответните стоки в тази държава членка, и тогава, когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка?“.
19. Писмени становища представят BMW и Европейската комисия. Същите заинтересовани страни са представлявани в проведеното на 8 юли 2021 г. съдебно заседание.
V. Анализ
А. По първия преюдициален въпрос
20. С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да определи дали член 1, параграф 1 от Регламент „Рим II“, както и член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай, при който съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от втория посочен регламент, няма стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим II“, и че по отношение на произтичащите от нарушението искания, отнасящи се за територията на тази държава членка, следва да се прилага не правото, определено като приложимо от стълкновителните норми от този регламент, а lex fori.
21. Преди да разгледам този въпрос, ми се струва уместно да припомня контекста, в който се вписва правораздавателната компетентност на съд, сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 (част 1). На следващо място, за да съм полезен с отговора на този въпрос, първоначално ще докажа, че трябва да се отхвърли хипотезата, че по отношение на произтичащите от нарушението искания, разглеждани по делото в главното производство, би могло да се приложи принципът на lex fori processualis и задължително те ще се уреждат от правото на държавата членка на съда, сезиран с иск за нарушение (част 2), на следващо място, ще разгледам въпроса дали хипотезата, при която съд на държава членка е сезиран на основание на тази разпоредба, налага прилагането на стълкновителните норми (част 3).
1. Член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002
22. С оглед на правораздавателната компетентност на съдилищата на държавите членки да разглеждат исковете за нарушения, Регламент № 6/2002 предвижда в член 82, параграфи 1—3 поредица от последователни субсидиарни привръзки, първата от които е местоживеенето на ответника в Съюза, а втората — предприятието на ответника в Съюза. На следващо място, в случай че ответникът няма нито местоживеене, нито предприятие на територията на Съюза, този регламент предвижда компетентността forum actoris, като третата и четвъртата привръзка са съответно местоживеенето на ищеца и мястото, на което е установил предприятието си на територията на Съюза. Накрая, като ultima ratio, се предвижда, че исковете за нарушения трябва да се предявят пред юрисдикциите по седалището на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).
23. Освен това съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 искове за нарушения могат да се предявяват също пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е извършено или има опасност да бъде извършено нарушението. Както се установява от член 83 от Регламент № 6/2002, за разлика от съдилищата, сезирани съгласно член 82, параграфи 1—3 от него, сезираният на основание член 82, параграф 5 от този регламент съд е компетентен да се произнася само относно деянията, извършени или за които има опасност да бъдат извършени на територията на държавата членка, на която се намира сезираният съд.
24. Такава поредица от привръзки, допълнена с привръзката на държавата членка, на територията на която е извършено или има опасност да бъде извършено нарушението, има също и в Регламент (ЕС) 2017/1001(11). Следователно установената във връзка с този регламент практика на Съда, по-специално тази, произтичаща от решение AMS Neve и др., е приложима по отношение на Регламент № 6/2002. Както се установява обаче от точка 64 от същото решение, възприетите относно правилата за компетентност разрешения не се прилагат непременно за стълкновителните норми, които са в центъра на настоящото преюдициално запитване. Поради това не може решение AMS Neve и др. да се тълкува в смисъл, че с него се въвежда ограничение или се променя установената с решение Nintendo съдебна практика.
2. Принципът на lex fori processualis
25. За да се определи правото, приложимо по отношение на другите санкции, различни от посочените в член 89, параграф 1, букви a)—в) от Регламент № 6/2002, член 89, параграф 1, буква г) от посочения регламент препраща към правото на държавата членка, в която е извършено или има опасност да бъде извършено нарушението, като същевременно уточнява, че това препращане се отнася също и за съдържащите се в него норми на международното частно право. В същия ред на мисли член 88, параграф 2 от посочения регламент на свой ред препраща относно всички въпроси, които не попадат в приложното поле на същия регламент, към правото на държавата членка, в която се намира съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, сезиран именно с иск за нарушение.
26. В настоящия контекст на правото на Съюза, трябва да се счита, че доколкото се отнасят за международното частно право, тези препращания трябва да се разбират в смисъл, че визират разпоредбите на Регламент „Рим II“(12). Поради това в държавите членки, които прилагат стълкновителните норми от този регламент, чрез извършваните с член 89, буква г) и с член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002 препращания, като приложимо право се определя едно и също национално право.
27. С оглед на принципа на lex fori processualis обаче различните аспекти на производството, които не са предмет на еднакви разпоредби от правото на Съюза, трябва да се уреждат от националното право на държавата членка на сезираната с иск юрисдикция(13). В рамките на Регламент № 6/2002 изглежда, че този принцип е признат в член 88, параграф 3 от него(14). Освен това принципът на lex fori processualis има отражение и в член 89, параграф 2 от посочения регламент, съгласно който съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността, предприема, съгласно националното право, съответните мерки, чиято цел е да осигурят съобразяването с мерките, посочени в член 89, параграф 1 от същия регламент.
28. Решение H. Gautzsch Großhandel(15) съдържа полезни насоки, позволяващи да се изключи хипотезата, че произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство, попадат в обхвата на действие на принципа на lex fori processualis.
29. Що се отнася най-напред до искането за унищожаване на незаконните изделия, от решение H. Gautzsch Großhandel(16) се установява, че унищожаването на посочените изделия е част от „други[те] санкции“ по смисъла на член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002.
30. На следващо място, що се отнася до исканията за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили в резултат на дейността на извършителя на нарушението, и за получаване на информация за тази дейност с цел определяне на размера на вредите, съгласно решение H. Gautzsch Großhandel(17) те не касаят санкция по смисъла на член 89 от Регламент № 6/2002. Съгласно член 88, параграф 2 от посочения регламент обаче те са уредени от националното право на сезирания съд, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността.
31. Накрая, като следвам логиката на решение H. Gautzsch Großhandel(18), според мен същото би трябвало да е валидно и по отношение на исканията за предоставянето на документи и на счетоводни отчети. Характерните особености на тези искания не изглеждат много по-различни от тези на исканията за получаване на информация за дейността на извършителя на нарушението. Всъщност в решение Nintendo(19) Съдът потвърждава, че произтичащите от нарушението искания за предоставяне на документи и счетоводна документация са посочени или в член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002, или в член 88, параграф 2 от него, като всяка от тези разпоредби препраща към приложимото национално право.
32. Следователно произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство, не попадат в приложното поле на принципа на lex fori processualis. Поради това сега следва да се определи дали хипотезата, при която съд на държава членка е сезиран с такива искания, на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, налага прилагането на стълкновителните норми.
3. Прилагането на стълкновителните норми
33. За да може да се направи извод, че когато съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, по отношение на произтичащите от иск за нарушение искания задължително се прилага lex fori, следва да се приеме, че в производството пред този съд не става въпрос за стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим II“.
34. Всъщност, както вече посочих в точка 3 от настоящото заключение, стълкновителните норми от Регламент „Рим II“ отстъпват място по-специално на тези от Регламент № 6/2002. В Регламент № 6/2002 обаче няма никаква стълкновителна норма, която определя като приложимо право за посочените в член 82, параграф 5 от този регламент положения lex fori. Обратно на твърденията на BMW, по-специално в член 83, параграф 2 от посочения регламент, няма такова правило. Както се установява от заглавието ѝ, тази разпоредба определя обхвата на компетентността на съдилищата по мястото на извършване на нарушението.
35. При липсата на такава стълкновителна норма, по-специално когато съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство, трябва a priori да бъдат уредени от правото, определено като приложимо съгласно Регламент „Рим II“. Регламент „Рим II“ обаче се прилага само при случаи на стълкновение на закони. При това положение, за да може да се отговори на първия въпрос и да се приеме, че стълкновителните норми от този регламент се прилагат по отношение на тези искания, следва да се провери дали в положението по спора в главното производство е налице стълкновение на закони(20).
а) По случая на стълкновение на закони
36. В правото на Съюза не се уточнява смисълът на израза „случай на стълкновение на закони“, използван за определяне на приложното поле на Регламент „Рим II“ и Регламент „Рим I“ и на предшественика му, а именно Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.(21). Честото използване на този израз в международното частно право на Съюза, за да се очертае приложното поле на тези актове, е следствие на добре премерен избор на законодателя.
37. Наличието на положение, което предполага стълкновение на закони, е условие за приложимост на стълкновителните норми, утвърдено в международното частно право(22), въпреки че точният смисъл на това изискване не се разбира по един и същ начин(23). Според най-малко оспорваното тълкуване, що се отнася до националните стълкновителни норми и като не се вземат предвид нюансите, предмет на разисквания в доктрината, се счита, че посоченото изискване е изпълнено, когато съответното положение има трансграничен елемент поради участието на няколко държави и следователно, най-малкото, е възможно да се урежда от националното право на повече от една от тези държави.
38. С оглед на това тълкуване, при липсата на стълкновителните норми от Регламент „Рим II“, юрисдикция на държава членка, която би следвало да прилага действащите в тази държава членка национални или договорни стълкновителни норми в случай като разглеждания, би трябвало поне да предвиди възможността за прилагане на законодателства, различни от нейното. Всъщност страните по спора в главното производство са установени в различни държави членки. Освен това първоначалното действие на нарушението е извършено в една държава членка, а именно Италия, а последиците от него настъпват в друга държава членка, а именно Германия.
39. При тези обстоятелства, за да се тълкува изразът „случай на стълкновение на закони“ по смисъла на Регламент „Рим II“ е от полза да се вземе предвид правната му основа. Всъщност съгласно член 61, буква в) ЕО, която разпоредба е една от правните основи на този регламент, и член 65 ЕО (понастоящем съответно член 67, параграф 3 и член 81 ДФЕС) Съюзът приема мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение и доколкото е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар. Само по себе си извършеното с Регламент „Рим II“ уеднаквяване на стълкновителните норми със сигурност има за цел да се отстранят пречките пред доброто функциониране на вътрешния пазар, които могат да произтекат от различията между националните законодателства в тази област(24).
40. За да се премахнат такива пречки, следва да се придаде подходящ смисъл на израза „случай на стълкновение на закони“, съдържащ се в член 1, параграф 1 от Регламент „Рим II“, за да се гарантира, че не националните или договорни стълкновителни норми, а стълкновителните норми от този регламент, се прилагат във всеки случай, при който юрисдикцията на държава членка трябва поне да допусне, поради участието на няколко държави членки или трети страни, възможността за прилагане на законодателства, различни от нейното. Следователно, както се посочва в доктрината, Регламент „Рим II“ трябва да се прилага в положения, при които, както в случая, страните са установени в различни държави членки(25), без дори да се налага посочването на други аспекти на положението в главното производство, които доказват трансграничния му характер(26).
41. Такова подходящо тълкуване на израза „случай на стълкновение на закони“ се подкрепя от систематичното тълкуване на Регламент „Рим II“. Всъщност член 14, параграф 2 от този регламент се отнася за положенията, при които „към момента на осъществяване на вредоносния факт всички елементи на отношението се намират в държава, различна от държавата, чието право е избрано“. Поради това такива положения попадат в приложното поле на посочения регламент, макар да се характеризират само с наличието на един-единствен елемент, включващ друга държава, а именно избор на нейното право. Следователно а fortiori този регламент би трябвало да се прилага в положението, разглеждано в главното производство, при което, както вече посочих в точка 40 от настоящото заключение, са налице много такива аспекти.
42. Накрая, ако се приеме, че във визирания в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 случай няма стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим II“ с довода, че обхватът на компетентността на съда е териториално ограничен, това няма да остане без последствия за цялата система на международното частно право на Съюза, извън областта на промишления дизайн на Общността, в положенията, различни от това по делото в главното производство. По същество това би довело до неприлагане на стълкновителните норми, при положение че те са замислени, за да определят приложимото право също и в тези ситуации поради трансграничния им характер.
43. Всъщност, от една страна, това би могло да позволи на правните субекти да заобиколят стълкновителните норми на международното частно право на Съюза и да избегнат прилагането на правото, определено като приложимо от тези норми. Би било достатъчно спорно положение изкуствено да се раздели на части, за да му се придаде териториално ограничен обхват или спорните искове да се предявят на територията на една-единствена държава членка. В този ред на мисли, ако по силата на процесуалните норми на lex fori юрисдикция на държава членка може да образува производство по отношение на фактите, настъпили в тази държава членка, на нея ще ѝ бъде разрешено да не прилага стълкновителните норми на международното частно право на Съюза.
44. От друга страна, стълкновителните норми на международното частно право на Съюза също няма да са приложими към извъндоговорните задължения в положенията, при които съгласно Регламент № 1215/2012 — който самият се прилага само по отношение на спорове с международен елемент(27) — юрисдикция на държава членка е компетентна, съгласно практиката на Съда, само по отношение на вредата, причинена на територията на тази държава членка(28).
45. При тези условия член 1, параграф 1 от Регламент „Рим II“, както и член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от последния посочен регламент от притежател на право, установен в тази държава членка, с иск за нарушение, срещу извършител на нарушение, установен в друга държава членка, който се отнася за предлагането и пускането на пазара в първата държава членка на съответните стоки, става въпрос за случай на стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим II“ и следователно член 8, параграф 2 от този регламент определя приложимото право към произтичащите от нарушението искания, отнасящи се за територията на тази държава членка.
46. Изложените от BMW доводи, които са свързани най-вече с полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, не могат да поставят под въпрос обосноваността на това тълкуване.
б) По полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002
47. BMW твърди, че прилагането на право, различно от lex fori, в посочените в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 случаи, ще намали полезното действие на алтернативната компетентност, която се установява с тази разпоредба.
48. Считам, че това тълкуване ще попречи на полезното действие на стълкновителните норми от Регламент „Рим II“(29) и освен това се съмнявам, че то ще позволи да се гарантира полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002.
49. Всъщност, на първо място, като предвижда алтернативна компетентност в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, законодателят на Съюза допуска притежателят на промишлен дизайн на Общността да предяви, ако иска, отделни искове, всеки от които е за нарушенията, извършени на територията само на една държава членка(30).
50. В решение AMS Neve и др. Съдът приема, че полезното действие на аналогична разпоредба в областта на марката на Съюза се състои в наличието на алтернативна компетентност на съда, компетентен по подразбиране, а именно този по местоживеенето на ответника. За да се гарантира полезното действие на тази разпоредба, Съдът я тълкува по такъв начин, че тя да не доведе до същия резултат като разпоредба относно съда по местоживеенето на ответника(31). Така възприетият от Съда подход е в съответствие с практиката му в областта на международното частно право на Съюза. Всъщност в принципно решение относно Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела(32) Съдът следва същата логика при тълкуването на разпоредба относно алтернативната компетентност по дела в областта на деликтите или квазиделиктите(33).
51. Наличието на алтернативен съд, пред който притежател на право може да предяви ефективно правата си обаче, не може да се смесва с възможността за внимателно избиране на приложимото право по отношение на произтичащите от иск за нарушение искания(34). Ако в посочените в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 случаи, подобно на разпоредбите на международното частно право в областта на наследяването(35), законодателят на Съюза е искал да осигури съответствие на съда и приложимото право или, както е направил частично в областта на задълженията за издръжка(36), непряк избор на приложимото право при такива положения, той щеше да го направи изрично.
52. На второ място, доводът на BMW, че в производство пред съд, компетентен на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, следва да не се прилага правото на държава членка, различно от lex fori — и по-точно, правото на държавата членка по мястото на извършване на първоначалното действие на нарушението — с довода, че прилагането на това право крие риск, не може да се приеме. BMW твърди, че прилагането на посоченото право, от една страна, ще позволи на извършителя на нарушение да постигне като приложимо право към произтичащите от нарушението искания, съгласно член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“, да се определи право, предоставящо на притежателя на промишлен дизайн по-ниско равнище на защита, и от друга страна, поначало ще доведе до скъпи експертизи и до значително забавяне на производството.
53. Следва да се припомни, че такива „рискове“ са присъщи на системата на Регламент № 6/2002 и се разкриват по-ясно пред юрисдикциите, компетентни на основание член 82, параграфи 1—3 от Регламент № 6/2002. Съгласно член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ тези юрисдикции прилагат по подразбиране и без никакво териториално ограничение относно обхвата на тяхната компетентност, правото на държавата членка по мястото на извършване на първоначалното действие на нарушението. Поради същата причина не могат да бъдат приети доводите, с които BMW изтъква, че прилагането на lex fori гарантира оптималната предвидимост и оптималната правна сигурност, както и разумния баланс между интересите на страните.
54. На трето място, като твърди, че има опасност прилагането на право, различно от lex fori, пред съд, сезиран с иск на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да накърни полезното действие на алтернативната компетентност, BMW, изглежда, пренебрегва факта, че самият този регламент включва разпоредби, които законодателят на Съюза е счел за необходими за гарантирането на възможността притежателят на право да предяви ефективно правата си пред достъпните за него съдилища. Както се посочва в съображение 22 от същия регламент, привеждането на тези права в действие се оставя на националното право и следователно е необходимо да се предвидят някои основни уеднаквени санкции във всички държави членки. По този начин член 89, параграф 1, буква a) от същия регламент позволява на съдилищата на държавите членки да забранят на ответника „да продължи действията по нарушението или заплахата за нарушение“. Освен това чрез Директива 2004/48/ЕО(37) законодателят на Съюза е хармонизирал частично мерките, процедурите и средствата за защита, които са необходими за гарантиране спазването на правата върху индустриална собственост, като предоставените с Регламент № 6/2002.
55. Накрая, на четвърто място, не може да се приеме и доводът на BMW, че полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 може да бъде накърнено, особено ако притежател на право трябва да предяви бързо правата си, по-специално в обезпечително производство. Всъщност този довод, изглежда, не отчита факта, че правораздавателната компетентност на съд на държава членка, компетентен в областта на промишления дизайн на Общността, да разпорежда налагането на временни и предпазни мерки, е посочена главно не в член 82 от този регламент, а в член 90, параграф 1 от него. Съгласно последната посочена разпоредба този съд може да разпореди налагането на временните и предпазните мерки, предвидени от правото на тази държава членка относно националните промишлени дизайни. По този начин член 90, параграф 1 от Регламент № 6/2002 допълва съвкупността от разпоредби от посочения регламент, в които е отразен принципът на lex fori processualis(38). Въпреки че временните и предпазните мерки са обхванати от този принцип, те са предмет и на осъщественото с член 9 от Директива 2004/48 хармонизиране.
56. Без да се засягат изложените по-горе бележки по-специално относно полезното действие на член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, поддържам становището си, изложено в точка 45 от настоящото заключение.
Б. По втория преюдициален въпрос
57. С втория си въпрос, който се поставя само ако на първия въпрос бъде даден, както предлагам, отрицателен отговор, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до определянето на приложимото право съгласно тази разпоредба, понятието „държавата, в която е извършено нарушението“ по смисъла на същата разпоредба се отнася за държавата членка, в която се намират потребители, към които е насочена онлайн реклама и в която на пазара са пуснати изделия, нарушаващи правата, които предоставя промишленият дизайн на Общността, по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, когато предявеният в тази държава членка иск се отнася само за предлагането и пускането на пазара на съответните стоки, а офертите в интернет, на които се основава това предлагане, са изготвени в друга държава членка.
58. Целта на втория въпрос е да се установи дали, що се отнася до определянето на приложимото право към произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство, следва да се прилага тълкуването на понятието „държавата, в която е извършено нарушението“, възприето в решение Nintendo. Алтернативата би била да се приеме, че когато става въпрос за тълкуването на това понятие, следва да изхожда от тълкуването, възприето в областта на правораздавателната компетентност в решение AMS Neve и др., относно понятието „държава членка, на чиято територия е било извършено [деянието, съставляващо] нарушение[,] или има опасност такова да бъде извършено […]“. Във втория въпрос се посочва тази алтернатива.
59. Становищата на страните се различават по този въпрос. Всъщност, както запитващата юрисдикция, Комисията застъпва становище в полза на прилагането на тълкуването, възприето в решение Nintendo, което според тази институция би трябвало да доведе до прилагането на италианското право към произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство. Според BMW при отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос би следвало да се изхожда от тълкуването, възприето в решение AMS Neve и др. и по отношение на тези искания да се приложи германското право.
60. За да се вземе становище по този въпрос, трябва да се изследва, от една страна, значението на посочването в решение Nintendo на „обстоятелства, когато един и същ ответник е упрекван за различни действия по нарушение, […] извършени в различни държави членки“, и евентуално(39) дали възприетото в това решение тълкуване се прилага и при други обстоятелства, и от друга страна, доколко тълкуването на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ трябва да се ръководи от желанието да се избегне прилагането на правото на трета държава.
1. Решение Nintendo
61. Отправна точка в съображенията на Съда, на които се основава тълкуването, възприето в решение Nintendo, e констатацията в точка 99 от посоченото решение, че споровете във връзка с нарушаването на правата върху обекти на интелектуалната собственост се характеризират с особена сложност: нерядко се случва един ответник да бъде упрекван за няколко действия по нарушение, така че няколко места биха могли да бъдат, като място, където е настъпил вредоносният факт, релевантната привръзка за определянето на приложимия закон. Такъв именно е случаят, както следва от точка 103 от посоченото решение, когато става въпрос за обстоятелства, при които един и същ ответник е упрекван за различни действия по нарушение, извършени в различни държави членки. При такива обстоятелства според Съда, за да не трябва да прилага няколко законодателства, национална юрисдикция трябва да тълкува понятието „държавата, в която е извършено нарушението“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ като препращащо към „мястото, където първоначалното действие, с което започват действията по нарушение, за което е упрекван ответникът, е извършено или има опасност да бъде извършено“(40).
62. По-точно, първоначално Съдът посочва в точка 103 от решение Nintendo, че при обстоятелства, когато един и същ ответник е упрекван за различни действия по нарушение, попадащи в обхвата на понятието „използване“, по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002, извършени в различни държави членки, за да се установи вредоносният факт, следва да се вземе предвид не всяко действие по нарушение, за което е упрекван ответникът, а да се прецени общо неговото поведение, за да се определи мястото, където първоначалното действие, с което започват действията по нарушение, за което е упрекван ответникът, е извършено или има опасност да бъде извършено.
63. По-нататък обаче, след като дава разяснения, позволяващи да определи мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението по смисъла на точка 103 от това решение, Съдът поотделно и изолирано(41) разграничава положенията, при които оператор предлага за продажба чрез сайт в интернет стоки, които нарушават правата, предоставени от промишлените дизайни на Общността, от тези, при които операторът е организирал чрез трето лице предприемач транспортирането в държава членка, различна от тази, в която е установен ответникът, стоки, за които се твърди, че нарушават права, защитени с промишлен дизайн на Общността.
64. От това следва, че посочването в точка 103 от решение Nintendo на „обстоятелствата, когато един и същ ответник е упрекван за различни действия по нарушение“ според логиката на това решение се отнася не до хипотезата, при която нарушенията, представляващи различните форми на „използване“ по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002 са извършени в няколко държави членки, а до тази, при която няколко нарушения, които представляват една и съща форма на „използване“, са извършени в различни държави членки.
65. Следователно се поставя въпросът дали са налице няколко действия по нарушение, представляващи една и съща форма на „използване“, извършени в различни държави членки по смисъла на точка 103 от решение Nintendo, когато, както в случая, укоримото поведение се състои в предлагане за продажба, адресирано до потребителите, намиращи се в държава членка (Германия) и в пускане на стоки на пазара на тази държава членка и когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка (Италия).
66. Комисията посочва, че на този въпрос следва да се отговори утвърдително. Според нея по същество става въпрос за няколко нарушения, извършени в различни държави членки, също и в случая на предлагане в интернет на стоки, нарушаващи права върху обекти на интелектуалната собственост, дори когато сезираната юрисдикция е компетентна да разглежда спорове само за нарушения, които се отнасят за една-единствена държава членка.
67. Това тълкуване има поддръжници в доктрината. Според тях поради принципа на териториалност просто не е възможно „увреждане“ в смисъл на нарушение на правото върху обекти на интелектуална собственост, да бъде причинено в една държава, без да е налице и „вредоносен факт“ в смисъл на извършено нарушение: тези два елемента задължително съвпадат що се отнася до територията, на която се проявяват(42). При положение като разглежданото в главното производство са налице най-малко две нарушения, извършени в две различни държави членки.
68. В подкрепа на посоченото тълкуване е и решение AMS Neve и др., в точка 64 от което Съдът се позовава на решение Nintendo.
69. Действително, като се позовава на решение Nintendo, Съдът посочва в тази точка от решение AMS Neve и др., първо изречение, че „необходимост[та] от определяне на приложимото право [съгласно член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“] може да възникне, когато иск за нарушение — който е предявен пред съд, компетентен да разглежда спорове относно извършени на територията на която и да било държава членка нарушения — се отнася до различни нарушения, извършени в различни държави членки“. A priori, това изявление може да навежда на мисълта, че възприетото в решение Nintendo тълкуване не се отнася за положенията, при които съд е сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и е компетентен да разглежда само спорове относно нарушения, които са извършени или има опасност да бъдат извършени на територията на държавата членка, в която се намира съдът.
70. Посоченото изявление просто описва спора, довел до преюдициалното запитване по дело Nintendo, без обаче да изключва прилагането на тълкуването, възприето в решение Nintendo в посочените в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 случаи.
71. Още по-важно е направеното от Съда уточнение в точка 64 от решение AMS Neve и др., че „в такъв случай[(43)], за да се избегне прилагане от сезирания съд на различни законодателства, за критерий при определяне на приложимото към спора право следва да се приеме само едно от деянията, съставляващи нарушение, а именно първоначалното действие, с което започват действията по нарушение“. От това следва, че що се отнася до укоримите действия, предмет на решение Nintendo, и по-специално предлагането за продажба онлайн на стоки, за които се твърди, че са предмет на нарушение, първоначалното действие на нарушението (започването на процеса на публикуването онлайн на офертата) е едно от нарушенията. В такъв случай с изключение на това първоначално действие на нарушението, другите нарушения са извършени в държавите членки, в които се намират потребителите, за които е достъпен този сайт в интернет.
72. Ето защо следва да се приеме, че в случая, що се отнася до определянето на приложимото право съгласно член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“, при обстоятелствата, при които укоримото поведение се състои в предлагане, адресирано до потребителите, които се намират в държава членка (Германия), и в пускане на стоките на пазара на тази държава членка, и когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка (Италия) са налице най-малко две нарушения, извършени съответно в Германия и в Италия.
73. При това положение, в съответствие с тълкуването, възприето в решение Nintendo, съображението, че за да се избегне необходимостта сезираният съд да прилага множество законодателства, за критерий при определяне на приложимото към спора право следва да се приеме само едно от деянията, съставляващи нарушение, а именно първоначалното действие на нарушението, се прилага също и при определянето на приложимото право към произтичащите от нарушението искания, разглеждани в главното производство. С оглед на точка 108 от това решение, в случая първоначалното действие на нарушението, е започването на процеса на пускане онлайн на предложението за продажба от оператор на принадлежащия му сайт в интернет.
74. Следователно член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до определянето на приложимото право към исканията, произтичащи от иска за нарушение, описано в отговора на първия въпрос, понятието „държавата, в която е извършено нарушението“ по смисъла на същата разпоредба се отнася за държавата, в която е извършено първоначалното действие на нарушението, което е в основата на укоримото поведение.
75. Това съображение не се поставя под въпрос от доводите, чиято цел е да се докаже, че когато става въпрос за установен в трета държава ответник, тълкуването, възприето в решение Nintendo, може да доведе до определяне на правото на трета държава като приложимо право към всеки въпрос, който не е уреден с Регламент № 6/2002.
2. Случаят на ответник, установен в трета държава
76. В проведените в производството пред Съда разисквания, както и на теоретичния спор, се обръща внимание на последиците от тълкуването, възприето в решение Nintendo в хипотезата, при която мястото на първоначалното действие на нарушението, в основата на укоримото поведение, е в трета държава. Изглежда, че изложеното в рамките на тези разисквания становище, че установеното с това решение тълкуване не се прилага в случаите, посочени в член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, е свързано по-специално с желанието да се избегне прилагането на правото на трета държава.
77. Все пак, ако член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“ се тълкува в смисъл, че когато става въпрос за определяне на приложимото право към исканията, произтичащи от нарушението, подадени пред съд, сезиран на основание член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, винаги се прилага lex fori и поради това на втория въпрос се даде утвърдителен отговор, това няма да реши в контекст, различен от този по настоящото преюдициално запитване, постоянния проблем, свързан с предлагането за продажба и рекламата в интернет от установени в трети държави оператори на стоки, нарушаващи единното общностно право върху обекти на интелектуална собственост.
78. Всъщност срещу такива оператори, установени в трети държави, поначало може да се предяви иск пред съдилищата по местоживеенето на ищец на територията на Съюза или при условията на евентуалност — по мястото на неговото предприятие на същата територия или при условията на евентуалност спрямо предходното — пред юрисдикциите по седалището на EUIPO(44).
79. При тези положения, от една страна, компетентността на съд, сезиран с такъв иск за нарушение, няма да бъде фокусирана само на територията на една-единствена държава членка. Освен това, ако се използват изрази от точка 103 от решение Nintendo, спорът е относно няколко действия по нарушение. Следователно a priori не съществува никаква причина да не се приложи възприетото в това решение тълкуване, което ще доведе до определяне на правото на трета държава за приложимо право към произтичащите от иск за нарушение искания.
80. От друга страна, за да може да се позове на правото на държава членка, доколкото то се отнася за произтичащите от иск за нарушение искания, притежателят на правото би трябвало да сезира съдилищата съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002. Освен това, за да се позове на такова право и да поиска закрила на цялата територия на Съюза, този притежател на право би трябвало да сезира съдилища във всички държави членки. От гледна точка на системата на този регламент и като се има предвид териториалният обхват на правата на притежателя на промишлен дизайн на Общността, които имат единен характер и по принцип се простират върху цялата територия на Съюза, такъв резултат изглежда незадоволителен.
81. След това уточнение, действително в член 3 от Регламент „Рим II“ се предвижда, че всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това, дали е правото на държава членка.
82. Прилагането на правото на трета държава с цел да се допълни регламентът на Съюза, що се отнася до единно общностно право върху обекти на интелектуална собственост, обаче, може да предизвика съмнения.
83. Всъщност териториалният обхват на предоставените съгласно Регламент № 6/2002 права на притежателя на промишлен дизайн на Общността по принцип се простира върху цялата територия на Съюза, където промишлените дизайни се ползват с еднаква защита и произвеждат действие(45). Следователно общностно право върху обекти на интелектуална собственост не може да бъде нарушено по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“, в държава, която не признава това право. Това тълкуване се основава на съображенията, които могат да наведат на мисълта за тези, развити в доктрината относно съвпадението на нарушение на право върху обекти на интелектуална собственост и нарушение(46). Впрочем осъщественото с Директива 2004/48 хармонизиране относно мерките, процедурите и средствата за защита, необходими за да се гарантира спазването на правата върху обекти на интелектуална собственост, предоставени по-специално с Регламент № 6/2002, се отнася само за държавите членки.
84. Поради това, когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга трета държава, тази държава не може да бъде „държавата, в която е извършено нарушението“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“. Що се отнася до определянето на приложимото съгласно тази разпоредба право, следва да се вземат предвид само законодателствата на държавите членки, в които се намират потребители, към които е насочена онлайн реклама и където са пуснати на пазара съответните стоки. Следователно, за разлика от други стълкновителни норми от този регламент, нормата на член 8, параграф 2 определя като приложимо право само законодателствата на държавите членки. Тази стълкновителна норма обаче не съществува в правен вакуум и трябва да се разглежда във връзка с регламентите относно единните права върху обекти на интелектуална собственост на Общността, които се ползват с еднаква защита и произвеждат действие на цялата територия на Съюза.
85. Вярно е наистина, че това тълкуване може да доведе до положение, при което няколко законодателства могат да се прилагат като приложимо право съгласно член 8, параграф 2 от Регламент „Рим II“. За да не се налага прилагането на няколко законодателства, следва най-малкото да се направи опит да се установи първоначалното действие на нарушението или на основното нарушение за територията на Съюза.
86. В този ред на мисли, като признава недостатъците на тълкуването, възприето в решение Nintendo, доктрината посочва, че когато първоначалното действие на нарушението, по смисъла на това решение е извършено в трета държава, би могло да се предвиди не прилагането на правото на тази държава, а правото на една от държавите членки, където нарушението е породило последиците си или също правото на държава членка, тясно свързана с нарушаването на правата върху обекти на интелектуална собственост(47).
87. Без да се засягат изложените по-горе допълнителни бележки, поддържам становището си, изложено в точка 74 от настоящото заключение.
VI. Заключение
88. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд, Дюселдорф, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) и член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съд на държава членка е сезиран на основание член 82, параграф 5 от втория посочен регламент от притежател на право, установен в тази държава членка, с иск за нарушение срещу установен в друга държава членка извършител на нарушение, което се отнася за предлагането и пускането на пазара на първата държава членка на съответните стоки, става въпрос за случай на стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 864/2007, и следователно член 8, параграф 2 от този регламент определя приложимото право към произтичащите от нарушението искания, които се отнасят за територията на тази държава членка.
2) Член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до определянето на приложимото право към произтичащите от този иск за нарушение искания, понятието „държавата, в която е извършено нарушението“ по смисъла на тази разпоредба, се отнася за държавата по мястото на извършване на първоначалното действие на нарушението, което е в основата на укоримото поведение“.