Дело T-236/07

Федерална република Германия

срещу

Европейска комисия

„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — Приключване на сметки — Финансова година 2006 — Дата на прилагане на член 32, параграф 5, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1290/2005 — Обвързваща сила на едностранно изявление на Комисията, приложено към протокола от заседание на Корепер“

Резюме на решението

1.      Производство — Искова молба или жалба — Искания — Изменение в хода на производството — Условие

(член 44, параграф 1, буква г) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Селско стопанство — ФЕОГА — Приключване на сметки — Регламент № 1290/2005 — Прилагане във времето — Случаи, за които е отправено уведомление по член 3 от Регламент № 595/91 — Обхват

(член 3 и член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91 на Съвета; член 32 и член 49, трета алинея, второ тире от Регламент № 1290/2005 на Съвета)

3.      Общностно право — Тълкуване — Актовe на институциите — Изявление, вписано в протокола — Отчитане — Недопустимост при липса на опора в самия акт

1.      Съгласно член 44, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят е длъжен да посочи исканията си в своята жалба. Така само изложените в жалбата искания могат да бъдат взети предвид, а основателността на жалбата трябва да бъде преценявана единствено предвид съдържащите се в нея искания.

Член 48, параграф 2 от Процедурния правилник позволява въвеждането на нови правни основания, стига те да почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. A fortiori това условие се прилага при всяко изменение на исканията и ако в писмената фаза на производството не са установени правни или фактически обстоятелства, могат да бъдат взети предвид единствено исканията в жалбата.

(вж. точки 27 и 28)

2.      Изразът „по отношение на случаите[, за които е отправено уведомление] по член 3 от Регламент № 595/91“, съдържащ се в член 49, трета алинея, второ тире от Регламент № 1290/2005 относно финансирането на oбщата селскостопанска политика, има широк обхват, тъй като може да се отнася до всички случаи, за които е отправено уведомление по член 3 от Регламент № 595/91 относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на oбщата селскостопанска политика. Сред тях обаче със сигурност фигурират случаите, за които е отправено първоначално уведомление по член 3, а впоследствие — специално уведомление по член 5, параграф 2.

Всъщност преди да влезе в сила Регламент № 1290/2005, процедурата относно относно нередностите е уредена по-специално в членове 3 и 5 от Регламент № 595/91. Така в съответствие с посочения член 3 държавите членки са длъжни всяко тримесечие да изпращат на Комисията списък с нередностите, установени с първоначалeн административен или съдебен акт. След това член 5, параграф 1 ги задължава всяко тримесечие да изпращат на Комисията информация относно процедурите, започнати вследствие на нередностите, за които е отправено уведомление по член 3, а параграф 2 от този член предвижда изпращането на специално уведомление за сумите, които държавите членки считат, че не са в състояние да върнат. Така член 3 и член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91 се отнасят не до различни случаи, а до различни етапи, тъй като член 5, параграф 2 има предвид нередностите, съобщени преди това в рамките на член 3 и приети за невъзстановими от държавата членка.

Освен това по смисъла на член 49 от Регламент № 1290/2005 разпоредбите на последния, свързани с приключването на сметките (членове 30 и 31) и с нередностите (член 32), се прилагат от 16 октомври 2006 г. Поради това, предвид преследваната от законодателя цел за защита на финансовите интереси на бюджета на Общността, не би било в съответствие с тази цел да се приема, че той изрично е предвидил специално третиране на нередностите, за които е отправено специално уведомление по член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91, когато е предвидил всички разпоредби, свързани с приключването на сметките и с нередностите, да се прилагат от 16 октомври 2006 г.

(вж. точки 46, 47 и 50)

3.      Изявление, вписано в протокола на Съвета при приемането на даден текст, не би могло да бъде възприето за тълкуването на разпоредба от вторичното право, когато съдържанието на изявлението не намира никакъв израз в текста на въпросната разпоредба и при това положение няма правно значение. Същото се отнася до едностранните изявления на дадена държава членка.

(вж. точка 65)