РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)

16 юни 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Нидерландски пазар на бира — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Доказване на нарушението — Достъп до преписката — Глоби — Принцип на равно третиране — Разумен срок“

По дело T‑235/07

Bavaria NV, установено в Lieshout (Нидерландия), за което се явяват първоначално адв. O. Brouwer, адв. D. Mes, адв. A. Stoffer, впоследствие адв. Brouwer, адв. Stoffer и адв. P. Schepens, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално г‑н А. Bouquet, г‑н S. Noë и г‑н A. Nijenhuis, впоследствие г‑н A. Bouquet и г‑н S. Noë в качеството на представители, подпомагани от адв. M. Slotboom, avocat,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2007) 1697 на Комисията от 18 април 2007 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (дело COMP/B/37.766 — Нидерландски пазар на бира), а при условията на евентуалност — за намаляване на наложената на жалбоподателя глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),

състоящ се от: г‑н V. Vadapalas (докладчик), изпълняващ функцията на председател (докладчик), г‑н A. Dittrich и г‑н L. Truchot, съдии,

секретар: г‑н J. Plingers, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 март 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Факти в основата на спора

1        Жалбоподателят, Bavaria NV, е дружество с предмет на дейност производство и търговия с бира и безалкохолни напитки.

2        То е един от четирите основни участници на нидерландския пазар на бира. Останалите големи производители на бира на този пазар са, първо, групата Heineken (наричана по-нататък „Heineken“), чието ръководството е поверено на дружество Heineken NV, а производството — на дъщерното дружество Heineken Nederland BV, второ, групата InBev (наричана по-нататък „InBev“), която преди 2004 г. е позната под името Interbrew и чието ръководство е поверено на дружество InBev NV, а производството — на дъщерното дружество InBev Nederland NV, и трето, групата Grolsch (наричана по-нататък „Grolsch“), която се ръководи от дружество Koninklijke Grolsch NV.

3        Жалбоподателят и останалите трима основни производители на бира на този пазар продават бирата си на крайния потребител по-специално чрез два канала за дистрибуция. Така следва да се разграничават, от една страна, каналът на обектите „хорека“, тоест хотелите, ресторантите и кафенетата, в които консумацията се извършва на място, и от друга страна, каналът „food“ на супермаркетите и на магазините за вино и спиртни напитки, в които бирата се купува за домашна консумация. Последният сектор включва и сегмента на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора. От четиримата споменати производители на бира само InBev и Bavaria осъществяват дейност в този сегмент.

4        Тези четирима производители на бира са членове на Centraal Brouwerij Kantoor (наричана по-нататък „CBK“). Съгласно устава на последната тя е федеративна организация, която представлява интересите на своите членове и която се състои от общо събрание и различни комисии, като комисията по въпросите „хорека“ и финансовата комисия, която впоследствие става управителен комитет. За провежданите рамките на CBK срещи секретариатът изготвя официални покани и протоколи с последователни номера, които изпраща на членове участници.

 Административно производство

5        С писма от 28 януари 2000 г. и от 3, 25 и 29 февруари 2000 г. InBev прави поредица от изявления, съдържащи информация за ограничителни търговски практики на нидерландския пазар на бира. Тези изявления са направени в хода на разследване на Комисията на Европейските общности от 1999 г. относно картелни практики и евентуална злоупотреба с господстващо положение на белгийския пазар на бира. Заедно с тези изявления InBev подава молба за освобождаване от глоба в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (OВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).

6        На 22 и 23 март 2000 г., вследствие на изявленията на InBev, Комисията извършва проверки в помещенията на жалбоподателя и на други засегнати предприятия. В периода от 2001 г. до 2005 г. на жалбоподателя и на останалите засегнати предприятия са изпратени допълнителни искания за предоставяне на информация.

7        На 30 август 2005 г. Комисията изпраща на жалбоподателя и на останалите засегнати предприятия изложение на възраженията. С писмо от 24 ноември 2005 г. жалбоподателят представя писменото си становище по това изложение. Нито една от заинтересованите страни не е поискала изслушване.

8        С писма от 7 март и 8 май 2006 г. Комисията предоставя на жалбоподателя допълнителни документи. Става дума по-конкретно за отправените до InBev искания за предоставяне на информация и за дадените от него отговори, както и за вътрешна докладна записка от Heineken.

9        На 18 април 2007 г. Комисията приема на Решение C (2007) 1697 относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (дело COMP/B/37.766 — Нидерландски пазар на бира, наричано по-нататък „обжалваното решение“), чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 20 май 2008 г. (OВ C 122, 2008 г., стр. 1), за което жалбоподателят е уведомен на 24 април 2007 г.

 Обжалваното решение

 Разглежданото нарушение

10      Член 1 от обжалваното решение гласи, че в периода между 27 февруари 1996 г. и 3 ноември 1999 г. жалбоподателят и дружествата InBev NV, InBev Nederland, Heineken NV, Heineken Nederland и Koninklijke Grolsch са участвали в едно-единствено продължавано нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, състоящо се в съвкупност от споразумения и/или съгласувани практики с цел ограничаване на конкуренцията в рамките на общия пазар.

11      Нарушението се състои, първо, в координиране на цените и на увеличенията на цените на бирата в Нидерландия, както в сектора „хорека“, така и в сектора „домашна консумация“, включително на цените на бирата, продавана с търговската марка на дистрибутора, второ, инцидентно координиране на други търговски условия, като кредити на клиентите, предлагани на отделни клиенти от сектора „хорека“ в Нидерландия, трето, инцидентно координиране на разпределянето на клиентите, както в сектора „хорека“, така и в сектора „домашна консумация“ в Нидерландия (член 1 и съображения 257 и 258 от обжалваното решение).

12      Съгласно обжалваното решение антиконкурентните действия на производителите на бира са извършени в рамките на поредица от многостранни официални срещи, провеждани редовно между четиримата основни играчи на пазара на бира, както и в рамките на допълнителни двустранни срещи между същите производители на бира в различни конфигурации. Според обжалваното решение тези срещи са се провеждали тайно и преднамерено, като участниците са знаели, че те не са позволени (съображения 257—260 от обжалваното решение).

13      Така, на първо място, в периода от 27 февруари 1996 г. до 3 ноември 1999 г се провежда серия от многостранни срещи, наречени „Catherijne overleg“ (съгласуване „Catherijne“) или „agendacommissie“ (комисия по дневния ред). В обжалваното решение се посочва, че тези срещи, които са били посветени главно на сектора „хорека“, но са могли да засягат и сектора „домашна консумация“, са имали за цел главно координирането и повишаването на цените на бирата, обсъждането на ограничаването на размера на отстъпките и на разпределянето на клиентите, както и съгласуването на някои други търговски условия. Цените на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора, също са били обсъждани в рамките на тези срещи (съображения 85, 90, 98, 115—127 и 247—252 от обжалваното решение).

14      На второ място, що се отнася до двустранните контакти между производителите на бира, в обжалваното решение се посочва, че на 12 май 1997 г. InBev и жалбоподателят са се срещнали и са обсъдили увеличаването на цените на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора (съображение 104 от обжалваното решение). Освен това според Комисията Heineken и жалбоподателят са се срещали през 1998 г., за да обсъждат ограниченията относно местата за продажба в сектора „хорека“ (съображение 189 от обжалваното решение). Комисията посочва, че през юли 1999 г. между Heineken и Grolsch са били осъществени и двустранни контакти относно компенсациите за клиентите от сектора „домашна консумация“, които прилагат временни намаления на цените (съображения 212 и 213 от обжалваното решение).

15      Накрая съгласно обжалваното решение през 1997 г. между InBev и жалбоподателя се провеждат двустранни срещи и се обменя информация относно общите обсъждания на цената на бирата, както и относно обсъжданията на търговските марки на дистрибутора. В двустранните срещи, проведени през юни и юли 1998 г. под формата на обмен на информация относно търговските марки на дистрибутора, участват и белгийски производители на бира (съображения 105, 222—229 и 232—236 от обжалваното решение).

 Глобата, наложена на жалбоподателя

16      С член 3, буква в) от обжалваното решение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 22 850 000 EUR.

17      За да изчисли размера на тази глоба, Комисията прилага член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) и методологията, посочена в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ЕОВС] (OВ C 9, 1998 г., стр. 3, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“) (съображения 436 и 442 от обжалваното решение). В съответствие с тази методология наложената на жалбоподателя глоба е била определена въз основа на тежестта и продължителността на нарушението (съображение 437 от обжалваното решение).

18      По-специално нарушението е квалифицирано като „много тежко“, тъй като то се е изразявало основно в редовното координиране на цените, на увеличаванията на цените и на други търговски условия, и в разпределянето на клиенти (съображение 440 от обжалваното решение). Комисията отчита и тайния и умишлен характер на антиконкурентните действия, както и факта, че цялата нидерландска територия и целият пазар на бира, а именно както секторът „хорека“, така и секторът „домашна консумация“, са били засегнати от нарушението (съображения 453 и 455 от обжалваното решение). Освен това Комисията уточнява, че действителното отражение на антиконкурентните действия върху нидерландския пазар не е било взето предвид, тъй като е било невъзможно да бъде определено (съображение 452 от обжалваното решение).

19      Освен това Комисията прилага диференцирано третиране към жалбоподателя, за да отчете реалния му икономически капацитет и индивидуалната му тежест в констатираните неправомерни действия. За тази цел Комисията използва оборота от продажбата на бира, реализиран от жалбоподателя в Нидерландия през 1998 г., тоест през последната пълна календарна година от нарушението. На тази основа жалбоподателят е класиран в третата и последна категория, към която е приложен начален размер от 17 милиона EUR (съображения 462 и 464 от обжалваното решение).

20      Освен това, тъй като жалбоподателят е участвал в нарушението от 27 февруари 1996 г. до 3 ноември 1999 г., тоест в продължение на период от три години и осем месеца, този начален размер е увеличен с 35 % (съображения 465 и 469 от обжалваното решение). Така основният размер е фиксиран на 22 950 000 EUR (съображение 470 от обжалваното решение).

21      Накрая Комисията намалява размера на глобата със 100 000 EUR, тъй като признава, че в този случай административното производство е било с неразумно дълга продължителност (съображение 459—499 от обжалваното решение).

 Производство и искания на страните

22      На 4 юли 2007 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

23      С решение от 10 февруари 2010 г. Общият съд препраща делото на шести разширен състав съгласно член 14, параграф 1 и член 51, параграф 1 от своя Процедурен правилник.

24      На 12 февруари 2010 г. в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд поставя на Комисията писмени въпроси, на които тя отговаря в определения срок.

25      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 24 март 2010 г.

26      Тъй като след приключване на устната фаза на производството съдията докладчик е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, делото е възложено на нов съдия докладчик и настоящото решение е разисквано от тримата подписали го съдии в съответствие с член 32 от Процедурния правилник.

27      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени изцяло и частично обжалваното решение в частта, която се отнася до него,

–        при условията на евентуалност да намали наложената на жалбоподателя глоба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

28      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

29      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест правни основания, изведени, първо, от нарушение на принципа на добра администрация, второ, от нарушение на член 81 ЕО, на презумпцията за невиновност, на принципа на законност и на задължението за мотивиране, трето, от правна и фактическа грешка при определянето на продължителността на нарушението, четвърто, от нарушение на член 23 от Регламент № 1/2003, на Насоките и на принципите на равно третиране и на пропорционалност при определянето на размера на глобата, пето, от нарушение на принципа на разумния срок, и шесто, от нарушение на съществени процесуални изисквания, на принципа на добра администрация и на правото на защита с отказа на достъп до отговорите на изложението на възраженията на другите засегнати страни, както и до документ, който е част от преписката.

30      Общият съд счита, че най-напред трябва да се разгледат второто и третото правно основание, с които по същество се оспорва нарушението, след това първото и шестото правно основание, изведени от твърдените процесуални нарушения и накрая четвъртото и петото правно основание, които се отнасят съответно до определянето на размера на глобата и до продължителността на административното производство.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО, на презумпцията за невиновност, на принципа на законност и на задължението за мотивиране

 Доводи на страните

31      Жалбоподателят поддържа по същество, от една страна, че Комисията е тълкувала и приложила неправилно понятията „споразумение“, „съгласувана практика“ и „едно-единствено и продължавано нарушение“, и от друга страна, че е допуснала грешки при прилагане на правото и при преценката на фактите, що се отнася до констатирането на нарушението както в сектора „хорека“, така и в сектора „домашна консумация“, включително в сегмента на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора.

32      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

33      Съгласно член 81, параграф 1 ЕО се забраняват като несъвместими с общия пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар.

34      За да има споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение (Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стр. II‑1711, точка 256 и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 199).

35      Може да се счете, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, когато е налице съгласуване на волите по принцип за ограничаване на конкуренцията, дори когато конкретните елементи на ограничението все още са предмет на преговори (вж. в този смисъл Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 34 по-горе, точки 151—157 и 206).

36      Понятието съгласувана практика обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинска спогодба, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 115 и Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точка 158).

37      В това отношение член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между икономическите оператори, който е в състояние да повлияе върху пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент, или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което самият икономически оператор е решил да възприеме или което възнамерява да възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или за резултат да ограничат конкуренцията (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 36 по-горе, точки 116 и 117).

38      Що се отнася до събирането на доказателства за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, следва да се припомни, че Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи надлежни доказателства за съществуването на елементите от състава на нарушението (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58 и Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 36 по-горе, точка 86).

39      При това положение е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже наличието на нарушението (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точка 43 и цитираната съдебна практика).

40      Важно е обаче да се подчертае, че не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговаря на това изискване (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точки 179 и 180 и цитираната съдебна практика).

41      Предвид общоизвестния характер на забраната за антиконкурентни споразумения не може да се изисква от Комисията да представи доказателства, които изрично удостоверяват наличието на контакт между съответните оператори. Фрагментарните и откъслечни доказателства, с които може да разполага Комисията, във всички случаи трябва да могат да бъдат допълнени по пътя на дедукцията, така че да е възможна възстановка на релевантните обстоятелства. Следователно съществуването на антиконкурентна практика или споразумение може да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57).

42      Когато Комисията е привела писмени доказателства в подкрепа на констатацията си за наличието на споразумение или на съгласувана практика, страните, които оспорват тази констатация пред Общия съд не само трябва да представят правдоподобна алтернатива на становището на Комисията, но и да изтъкнат недостатъчността на доказателствата, въз основа на които в обжалваното решение е установено, че е налице нарушение (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 187).

43      Що се отнася до обхвата на съдебния контрол, съгласно постоянната съдебна практика, когато е сезиран с жалба за отмяна на решение за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, Общият съд по правило трябва да упражни пълен контрол по въпроса дали са изпълнени условията за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО (вж. Решение на Общия съд от 26 октомври 2000 г., Bayer/Комисия, T‑41/96, Recueil, стр. II‑3383, точка 62 и цитираната съдебна практика).

44      Ако Съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение, в съответствие с презумпцията за невиновност, която като основен принцип на правото на Европейския съюз се прилага именно в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата на конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (Решение по дело Hüls/Комисия, точка 36 по-горе, точки 149 и 150 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Dresdner Bank и др./Комисия, T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, Recueil, стр. II‑3567, точки 60 и 61).

45      В светлината на тези съображения следва да се разгледа дали в настоящия случай Комисията е установила надлежно, че поведението на жалбоподателя е довело до нарушение на член 81, параграф 1 ЕО.

–       По изявлението на InBev

46      Най-напред следва да се посочи, че Комисията в голяма степен се основава на изявленията, направени от InBev с писма от 28 януари 2000 г. и 3, 25 и 29 февруари 2000 г. в рамките на искането му за освобождаване от глоба (вж. по-специално съображения 40—62 от обжалваното решение) и на допълнително приложените изявленията на петима директори на InBev (съображения 34 и 40 от обжалваното решение, наричани по-нататък общо „изявлението на InBev“).

47      От обжалваното решение е видно, че в изявлението си InBev посочва, че са съществували „различни форми на съгласуване […] между производителите на бира на нидерландския пазар на бира“, като прокарва разграничение между официалните срещи на общото събрание на CBK, неофициалните срещи на финансовата комисия на CBK и „паралелните други срещи“ с променлив състав, познати под наименованието „съгласуване Сatherijne“, за които InBev заявява, че не е намерило писмени следи. „Другите срещи“ могат да се разделя по-конкретно на: „i) срещи на директорите, отговарящи за сектора „хорека“ на четиримата основни производители на бира (Heineken, Interbrew, Grolsch и Bavaria) […]; ii) съвместни срещи на директорите, отговарящи за сектора „хорека“ и на директорите, отговарящи за сектора „домашна консумация“ (две срещи през 1998 г.), и iii) срещи на директорите, отговарящи за сектора „домашна консумация“ (една среща през 1999 г. […])“ (съображения 41—46 от обжалваното решение).

48      Според изявлението на InBev финансовата комисия „имаше официален дневен ред, но наред с това представляваше и форум за обсъждане на цените в сектора „домашна консумация“ и в сектора „хорека“[; з]а тези обсъждания не се водеше никакъв отчет“ (съображение 43 от обжалваното решение).

49      Според същото това изявление темите, обсъждани по време на „другите срещи“, също са се отнасяли както до сектора „хорека“, така и до сектора „домашна консумация“ и до бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора (съображение 47 от обжалваното решение).

50      На първо място, що се отнася до сектора „хорека“, са били обсъждани две основни теми: „[И]маше базово споразумение за определянето на максималните отстъпки в зависимост от обмена на продажбите в сектора „хорека“ […]. Друга тема на обсъждане бяха реализираните в сектора „хорека“ инвестиции [; и]деята беше да се запази статуквото в сектора и да се избегне отвличането клиенти от други производители на бира“ (съображение 48 от обжалваното решение).

51      Един от директорите на InBev посочва, че не е запознат с точното съдържание на посоченото споразумение, а друг — го описва като „прекалено сложно и неясно споразумение относно скалите (предоставените на сектора „хорека“ отстъпки), по което никога не сме си сътрудничели“, и посочва, че „[с]ъгласуването се състоеше в срещи на всеки два месеца на директорите в сектора „хорека“, на които те обсъждаха известните нарушения на „правилото“ (въпреки че то е било неясно; говорило се е за крайностите на пазара)“ (съображение 48 от обжалваното решение).

52      На второ място, що се отнася да сектора „домашна консумация“, според изявлението на InBev обсъжданията са били свързани както с равнището на цените като цяло, така и конкретно с бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора.

53      Що се отнася до равнището на цените като цяло, един от директорите на InBev заявява, че „беше обичайно дадена пивоварна да увеличи цените си само след като предварително е обявила това на своите колеги, производители на бира […;] инициативата винаги идваше от една от големите пивоварни, и то обикновено от Heineken [; в] подобни случаи останалите пивоварни разполагаха с необходимото време, за да изразят позиция [; в]ъпреки че пивоварните съгласуваха цените помежду си в общи линии и всяка от тях все пак имаше и поддържаше собствена ценова политика“ (съображение 51 от обжалваното решение).

54      Що се отнася до бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора, InBev посочва, че нидерландските участници в този сегмент (Bavaria и Oranjeboom, впоследствие придобито от Interbrew) са водили дискусии относно цените от 1987 г. То добавя, че „[с]лед като са говорили за това и за двете страни е било ясно, че те няма да приемат да им бъдат отнети клиенти на бира с търговска марка на дистрибутора, когато това би довело до загуба на обем на продажби“ (съображение 52 от обжалваното решение).

55      Що се отнася до участието на Heineken и на Grolsch в този сектор, според изявлението на InBev „[н]идерландският пазар се характеризира със значителна разлика между цените на бирите, продавани с търговска марка на дистрибутора („марки Б“), и [под други марки („марки A“) ;] Heineken, което не е представено в сегмента на марките на дистрибутора, винаги отказваше да увеличава цените на продуктите с марките A, докато не се увеличат цените на бирите, продавани с търговска марка на дистрибутора [; п]о този начин упражняваше косвен натиск по-специално върху предприятията, които произвеждат бири с търговска марка на дистрибутора, като Bavaria и Interbrew“ (съображение 53 от обжалваното решение).

56      InBev заявява, че цените на бирите, продавани с търговска марка на дистрибутора са били осъждани и от четиримата производители, тоест в присъствието и на Grolsch, като част от по-общата тема за ценовите разлики между различните марки бира. Според изявлението на InBev „Heineken и Grolsch не увеличаваха цените си с годините, като цените на марковите бири и на бирите с марка на дистрибутора на останалите производители също не бяха увеличени [; п]рез последните години Bavaria и Interbrew увеличиха цените си, последвани от Grolsch“ (съображение 54 обжалваното решение). Посочва се също, че „[п]реди 3 или 4 години тези неформални консултации бяха включени в съгласуването „Catherijne“ относно сектора „хорека“, в което участваха и представители на CBK [; с]лед няколко срещи бе решено тези срещи отново да се разделят на срещи, посветени на сектора „домашна консумация“, и на срещи, посветени на сектора хорека“ (съображение 54 от обжалваното решение).

57      Освен това InBev заявява, че придобиването на известен пазарен дял през 1996—1997 г. от белгийския производител на бира Martens е довело до „споразумение между белгийските и нидерландските производители на бира, които осъществяват дейност на пазара на бира с търговска марка на дистрибутора [; п]рез 1998 г. [в хотел] в Бреда се проведоха две срещи […; у]говорено бе да се спазват съответните количества бира с марка на дистрибутора, които се продават на клиентите в Нидерландия и в Белгия“ (съображение 55 от обжалваното решение).

58      Според изявленията на директорите на InBev „другите срещи“ са били организирани, за да могат участниците да се успокоят взаимно за „умерената агресивност“ на пазара (съображение 46 от обжалваното решение).

59      В отговора си на искането за предоставяне на информация от 19 декември 2001 г. InBev посочва, че „бележниците от предходни години и бележките, водени по време на неофициалните срещи, бяха унищожени в края на ноември 1998 г. [; и]менно в този период започна да се разкрива съществуването на съгласуване между нидерландските производители на бира и възникнаха опасения от контрол от страна на нидерландския орган по конкуренцията [; п]рез следващите години отново бяха унищожени бележки“ (съображение 61 от обжалваното решение).

60      Най-напред следва да се отбележи, че нито една разпоредба и нито един основен принцип на правото на Съюза не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на другите обвинени предприятия. В противен случай тежестта на доказване на противоречащото на членове 81 ЕО и 82 ЕО поведение, която пада върху Комисията, би била прекалено голяма и несъвместима със задачата ѝ съгласно Договора за ЕО да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 192 и цитираната съдебна практика).

61      В настоящия случай жалбоподателят не оспорва съдържащите се в изявлението на InBev данни за това, че между представители на нидерландските производители на бира са се провеждали срещи. Той не оспорва и че е участвал в повечето от тези срещи и че на тях са били обсъждани цените на нидерландския пазар, както и прилагането на отстъпки към клиентите от сектора „хорека“.

62      При тези обстоятелства Комисията с основание е могла да констатира, че посочените в изявлението на InBev срещи са се състояли и че поне в някои от тях действително са участвали представители на жалбоподателя.

63      Жалбоподателят обаче оспорва, че обсъжданията по време на въпросните срещи са довели до сключването на споразумение или до възникването на съгласувана практика от антиконкурентно естество. Той изтъква, че посочените срещи са били посветени на легитимни теми и че доколкото е било обсъждано положението на пазара, това не е било правено с антиконкурентна цел. В това отношение жалбоподателят оспорва достоверността на изявлението InBev, като изтъква, че то е общо, несъгласувано и вътрешно противоречиво.

64      Що се отнася по-конкретно до противоречивия характер на изявлението на InBev, жалбоподателят посочва, че в него се съдържат редица оневиняващи изявления.

65      От една страна, ставало дума за откъси от допълнителното изявление на InBev от 3 февруари 2000 г., в което се посочва следното: „[Г]оворихме главно, за да се уверим взаимно, че ще запазим спокойствие на пазара. Рядко или никога не се говореше за скàли и за места за продажба. Всъщност всеки вземаше другия за идиот. През последните години тези срещи губеха все повече и повече съдържанието си и съгласуването придоби по-неясен характер“ (съображение 46 от обжалваното решение).

66      От друга страна, жалбоподателят се позовава на някои откъси от изявленията на директорите на InBev, според които: „нямаше споразумение относно хранителния сектор“; „увеличенията на цените все пак не се прилагаха в рамките на споразумения“; „не знам за споразумения в сектора на „дистрибуторските марки“; „тази среща не беше много съдържателна. Ставаше дума по-скоро за приятна среща без конкретен дневен ред. Бяха направени общи коментари за отстъпките. Останах с впечатление, че вече от години съществува нещо като система за определяне на скàли или правило за отстъпките, но това така и не беше обсъдено конкретно. Говорихме само най-общо за глобалните размери на отстъпките, което бе повод за посочването на някои инциденти“; „[Interbrew] не е участвало в никакво ценово споразумение“; „освен това няма никакво съгласуване. Действахме напълно самостоятелно и при увеличаването на цените на всички бири през 1999 г. увеличихме цените на марките А (след като Bavaria и Grolsch го бяха направил няколко месеца преди това) и нашите клиенти силно се противопоставиха за дистрибуторските марки […] следователно действахме напълно правомерно“.

67      Жалбоподателят поддържа, че горепосочените изявления са несъвместими с изводите на Комисията за наличието на нарушение на член 81 ЕО. Според него от тях е видно, че увеличенията на цените в сектора „домашна консумация“ не са били договорени, нито съгласувани, че Interbrew е определяло напълно самостоятелно продажните си цени, че между нидерландските производители на бира винаги е съществувала силна конкуренция, и че не е имало никакво споразумение между производителите на бира относно предоставените на сектора „хорека“ отстъпки.

68      Най-напред следва да се констатира, че направените от жалбоподателя въз основа на някои елементи от изявлението на InBev изводи относно общия характер на обсъжданията, липсата на споразумение относно някои сектори и липсата на въздействие на обсъжданията върху поведението на производителите на бира на пазара, сами по себе си не могат да поставят под съмнение констатацията на Комисията за наличието на нарушение.

69      Всъщност, що се отнася до твърдения общ характер на посоченото изявление, следва да се припомни, че Комисията често е принудена да доказва съществуването на дадено нарушение при неблагоприятни условия, тъй като е възможно да са изминали много години от настъпването на фактите, в които се състои нарушението, и някои от предприятията, обект на разследването, да не са ѝ сътрудничили активно. Макар Комисията неминуемо да е длъжна да докаже, че е било сключено незаконно споразумение за разпределяне на пазарите […], би било прекомерно да се изисква тя да представи и доказателства за конкретния механизъм, чрез който тази цел е трябвало да бъде постигната […]. Всъщност би било прекалено лесно за едно предприятие, което е виновно за извършването на нарушение, да избегне каквато и да е санкция, ако можеше да използва като довод това, че сведенията, представени във връзка с действието на едно незаконно споразумение, са твърде общи, когато съществуването на споразумението и неговата антиконкурентна цел са надлежно доказани. При това положение предприятията могат да се защитят надлежно, тъй като имат възможност да коментират всички уличаващи ги доказателства, изтъкнати от Комисията (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 203; в този смисъл вж. и Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 50).

70      По-нататък, що се отнася до твърдения противоречив характер на изявлението на InBev, поради това че то се опровергавало от данните за липса на последици върху пазара от спорното поведение, следва да се припомни, че от самия текст на разпоредбата на член 81 ЕО следва, че споразуменията и съгласуваните практики между предприятията са забранени, независимо от последиците им, когато имат антиконкурентна цел (Решение на Съда по дело Hüls/Комисия, точка 36 по-горе, точки 163—166 и Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, Сборник, стр. I‑4529, точка 29).

71      Затова, след като Комисията е констатирала съществуването на споразумения и съгласувани практики с антиконкурентна цел, тази констатация не може да се опровергае от данни за неприлагане на тайните споразумения или от липсата на последици върху пазара.

72      Що се отнася до твърдените данни за липсата на споразумение в сектора „домашна консумация“ и в сектора „хорека“, които се съдържат в изявлението на InBev, следва да се отбележи, че изтъкнатите от жалбоподателя откъси, тълкувани в техния контекст, по никакъв начин не изключват съществуването на споразумение или съгласувана практика във въпросните сектори.

73      Всъщност по отношение на сектора „домашна консумация“ (продажба на дребно), твърдението на един от директорите на InBev, според което „[н]е съществува споразумение в [този] сектор“, е последвано от конкретно описание на механизма за координиране на цените на производителите на бира. Релевантният откъс гласи следното (съображение 51 от обжалваното решение):

„Нямаше споразумение в сектора за продажба на дребно („Food“). Що се отнася до увеличенията на цената на бирата, обичайно беше дадена пивоварна да увеличи цените си само след като предварително е обявила това на своите колеги, производители на бира. Когато една от страните правеше такова съобщение, следваше дебат за въздействието на подобно увеличение върху пазара; независимо от всичко обаче цената на бирата се увеличаваше. Инициативата винаги идваше от една от големите пивоварни, и то обикновено от Heineken. В такива случаи останалите пивоварни разполагаха с необходимото време, за да изразят позиция. Въпреки че пивоварните съгласуваха цените помежду си в общи линии, всяка от тях все пак имаше и поддържаше собствена ценова политика“.

74      В този контекст единствено фактът, че директорът на InBev изтъква липсата на „споразумение“, не може да представлява валиден довод, тъй като Комисията и евентуално Общият съд са тези, които трябва да направят правната квалификация на действията, описани в изявленията на директорите на съответните предприятия.

75      Що се отнася до твърдяната липса на споразумение и на спазване на споразумение в сектора „хорека“, следва да се констатира, че откъсите от допълнителното изявление на InBev от 3 февруари 2000 г. и от изявленията на директорите на InBev, посочени в точки 65 и 66 по-горе, не изключват съществуването на споразумение за отстъпки, предоставени на клиентите от този сектор. Като дават да се разбере, че обсъжданията са били от общ характер и рядко са имали за предмет ценови скàли и конкретни места за продажба, тези откъси са свързани със степента на подробност на обсъжданията, без обаче да опровергават съществуването на споразумение по смисъла на член 81 ЕО. Затова не може да се приеме, че те противоречат на съдържащото се в рамките на изявлението на InBev указание, че „[и]маше базово споразумение за определянето на максималните отстъпки за количество в сектора „хорека“ (съображение 48 от обжалваното решение).

76      Предвид гореизложеното доводите на жалбоподателя, изведени от твърдения неясен и противоречив характер на изявлението на InBev и във връзка с това от твърдения селективен начин, по който Комисията е използвала това изявление, са неоснователни.

77      Накрая, що се отнася до общата преценка на достоверността на изявлението на InBev, следва да се констатира, че противно на това, което поддържа жалбоподателят, Комисията с основание е могла да придаде на изявлението на InBev особено висока доказателствена стойност, като се има предвид, че става дума за отговор от името на самото предприятие, който е с по-голяма достоверност от тази, с която би могъл да се ползва отговорът на член на персонала на това предприятие, каквито и да са неговото лично мнение и опит. Следва да се отбележи също, че изявлението на InBev е резултат от вътрешно разследване на предприятието и че е било представено на Комисията от адвокат, чието професионално задължение е да действа в интерес на това предприятие. Следователно той няма как да е признал с лека ръка съществуването на нарушение, без да е преценил последиците от предприемането на това действие (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 45 и Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 206).

78      Освен това от съдебната практика следва, че макар по принцип да е оправдано на доброволните изявления на основните участници в незаконен картел да се гледа с известно недоверие, предвид възможността тези участници да минимизират значението на своя принос в нарушението и да максимизират приноса на другите участници, фактът, че дадено лице е поискало спрямо него да се приложи Известието относно сътрудничеството, така че размерът на глобата му да бъде намален, не означава непременно, че то е било склонно да представи неверни доказателства. Всъщност всеки опит да се подведе Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничеството от страна на молителя и по такъв начин да застраши възможността той да се възползва в пълна степен от Известието относно сътрудничеството (Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 70).

79      Разбира се, следва да се припомни, че изявлението на едно предприятие, обвинено в участие в споразумение, чиято точност се оспорва от няколко други обвинени предприятия, не може да се разглежда като достатъчно доказателство за съществуването на извършено от тях нарушение, ако не бъде потвърдено от други доказателства (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Enso-Gutzeit/Комисия, T‑337/94, Recueil, стр. II‑1571, точка 91 и Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 219).

80      Следователно само по себе си изявлението на InBev не е достатъчно, за да се установи съществуването на нарушението, а то трябва да бъде подкрепено от други доказателства.

81      Следва да се приеме обаче, че поради достоверността на изявлението на InBev необходимата в случая степен на потвърждение е по-ниска — от гледна точка както на точността, така и на интензивността — отколкото би трябвало да бъде, ако това изявление не беше особено правдоподобно. Затова следва да се приеме, че ако може да бъде установено, че съвкупност от съвпадащи улики позволява да се потвърди съществуването и някои специфични аспекти на практиките, посочени в изявлението на InBev и описани в член 1 от обжалваното решение, в такъв случай посоченото изявление би могло да бъде достатъчно само по себе си, за да се докажат други аспекти на обжалваното решение. Освен това, доколкото дадено доказателство не е в явно противоречие с изявлението на InBev относно съществуването или основното съдържание на инкриминираните практики, достатъчно е то да установява значимите елементи на описаните в него практики, за да има стойност като потвърждаващо доказателство в съвкупността от приетите в подкрепа на обвинението доказателства […].“ (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 220 и цитираната съдебна практика).

82      В светлината на гореизложеното следва да се разгледат доводите на жалбоподателя относно останалите доказателства, посочени от Комисията в обжалваното решение в подкрепа на изведените от изявлението на InBev констатации.

–       По останалите доказателства

83      В обжалваното решение Комисията посочва, че изявлението на InBev се подкрепя от редица вътрешни документи на жалбоподателя и на останалите трима нидерландски производители на бира, от ръкописните бележки от срещите, от бележките за разходите и от копия от бележниците, получени в резултат на разследването и на исканията за предоставяне на информация.

84      В съображение 67 от обжалваното решение Комисията се позовава на ръкописните бележки на един от търговските директори на Grolsch относно срещата от 27 февруари 1996 г., като предметът на тази среща е обозначен като „CBK cie HOR cath“. Тези бележки включват следния пасаж: „Гаранции/финансирания: фин[ансирания] […] по-големи от нужните на конкретни обекти. Следователно […] мил[иона]“.

85      Според Комисията от този пасаж е видно, че в рамките на среща „Catherijne“ въпросните четирима производители на бира са обсъждали финансовите условия, които са приложени или следва да бъдат приложени към някои клиенти „хорека“ (съображение 72 от обжалваното решение), и по-конкретно към обектите, управлявани от собственик на множество обекти „хорека“ в Нидерландия.

86      В съображение 76 от обжалваното решение Комисията посочва ръкописните бележки на директор на „хорека“ на Bavaria относно срещата от 19 юни 1996 г. Бележките са възпроизведени, както следва:

„- адаптиране на цените

висока — ниска домашна консумация

съгласуване между Bavaria — Interbrew

[…] и […] -> проблем […]

      Martens

            Schultenbrau !! 89 ct

- увеличаване само на цената на кег

аргументи

само Hein + Grolsch изцяло

      Frise US Heit

Interbrew \

|               увеличават заедно

Bavaria /

-> […] също

отдолу се увеличават повече отколкото отгоре

-въздух

-споразумения

реконструиране на отстъпка за напитки 7,5 за кег

подготовка на търговските представители във връзка с евентуалните споразумения

Interbrew \

|      може да се използва въздух

Grolsch /“.

87      Според Комисията тези бележки показват, че присъствалите производители на бира са обсъждали подробно цените както на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора, така и на бирата, продавана на кегове и че цената на по-евтините бири, произвеждани от Interbrew и Bavaria, е трябвало да се увеличи повече от тази на по-скъпите бири, произвеждани от Heineken и Grolsch (съображение 85 от обжалваното решение).

88      В съображение 89 от обжалваното решение Комисията се позовава на писмо, което изпълнителният директор на Interbrew Nederland е изпратил на 25 март 1997 г. до седалището на InBev в Белгия:

„Понастоящем има съгласие между основните производители на бира за увеличаване на цените преди 1998 г. Това ще позволи на производителите да увеличат буфера за необходимите допълнителни бюджети за промоции. Операторите на марката А се опитват да диференцират увеличаването на цените между марки A (плюс 2 NLG/hl) и марките Б (плюс 4 NLG/hl). Това ми се струва много нереалистично — всички ние трябва да поддържаме увеличение от 4 NLG за всичко. Бих изключил обаче увеличаване на цената на нашите „пивки“ специални бири („DAS“, „Hoegaarden“, „Leffe“). Започнаха преговори“.

89      Въз основа на това писмо Комисията заключава, че в резултат на преговорите, проведени между основните производители, е било предвидено увеличаване на цената преди 1998 г. Освен това същото писмо потвърждава наличието на разграничение между производителите и между евтините и скъпите марки бира (съображение 90 от обжалваното решение).

90      В съображение 92 от обжалваното решение Комисията се позовава на ръкописните бележки на член на управителния съвет на Bavaria относно срещата от 1 май 1997 г. Тя цитира следния откъс:

„Catherijne Club 1/5 - 97

вътрешни промени в групата

трябва да се спазва и „скàлата“

[…] „Хага“

Monster ZH [Южна Холандия] по-висока оферта“.

91      Според Комисията тези бележки потвърждават, че производителите на бира са обсъждали „скàла“ на търговските условия, предоставяни на местата за продажба както в случай на прехвърляне от една група към друга, така и в случай на прехвърляне в рамките на една и съща група (съображение 99 от обжалваното решение).

92      В съображение 100 от обжалваното решение Комисията констатира, че в горепосочените бележки се съдържат също имената „Heineken/Amstel/Brand/Grolsch“ (на първия ред), и имената „Interbrew/Bavaria“ (на втория ред), като двата реда са свързани с голяма скоба, след която е отбелязано: „няма увеличения на цената“. От това Комисията достига до извода, че разграничението между притежаваните от Heineken и Grolsch марки A, и притежаваните от Interbrew и Bavaria марки Б, е заемало централно място в обсъжданията между производителите относно увеличаването на цената на бирата (съображение 103 от обжалваното решение).

93      В съображение 117 от обжалваното решение Комисията се позовава на ръкописните бележки на член на управителния съвет на Bavaria относно срещата от 17 декември 1997 г. Тя цитира следния откъс:

„2)      Положение на цените: март/април

ракета на една фаза/ракета на две фази

a) Heineken не очаква големи сътресения ! ! Heineken 18.59

б) в случай на увеличаване: подлежи на обсъждане; на драго сърце; ще е налице подкрепа“.

94      От това Комисията достига до извода, че присъствалите на събранието от 17 декември 1997 г. производители на бира, а именно Bavaria, Grolsch и Heineken, са обсъждали ценовите увеличения, както и възможните реакции (съображение 127 от обжалването решение).

95      В съображение 129 от обжалваното решение Комисията се позовава на откъс от ръкописните бележки на директор на „хорека“ на Bavaria относно събранието от 12 март 1998 г.:

„- Няма много новини от 1 януари

- Марки A: няма основание за паника по отношение на цените  Hein

9.95 понижаване от 11,49 няма много смисъл Int

9.75      9.36 Bavaria

2x      4.95 4.75      }→

дистрибуторски марки

цени в долната част на пазара

[…] средата на март Bavaria леко

под Amstel (17) Bavaria (15)

от 9.75 до 10.75, ако нещо

не става, тогава Grolsch и Hein

увеличава джоба на пивоварната

→ уговори срещи с […] и с Dick

Това трябва да може да се „докаже“ посредством данните на Nielsen или

нищо няма да се случи“.

96      Според Комисията от това следва, че присъствалите на срещата от 12 март 1998 г. производители на бира са обсъждали предоставените на нидерландските супермаркети отстъпки (съображение 137 от обжалваното решение) и че увеличаването на цените на Bavaria може да се докаже с данните от касовите апарати на супермаркетите, обобщени от AC Nielsen (съображение 133 от обжалваното решение).

97      В съображение 138 от обжалваното решение Комисията се позовава на втори откъс от горепосочените ръкописни бележки:

„Bav      лихва      4 %?               6 1/2

освен

ако има отстъпка за реклама“.

98      Според Комисията този откъс доказва, че са били обсъдени лихвените проценти за заемите, предоставени на местата за продажба на „хорека“ (съображение 142 от обжалваното решение).

99      В съображение 143 от обжалваното решение Комисията се позовава на трети откъс от горепосочените ръкописни бележки:

„Футболни клубове, зали за спектакли, театри

Студентски сдружения

[…]

      Grolsch

Над/извън скала

      130

[…]                                 (125) 124,5“.

100    Според Комисията от това следва, че производителите на бира са обсъдили специално конкретни клиенти на „хорека“ във връзка с определена „скàла“, което потвърждава изявлението на InBev за наличието на споразумение, което се обозначава с термина „скàла“ (съображение 147 от обжалваното решение).

101    В съображение 156 от обжалваното решение Комисията се позовава на откъс от ръкописните бележки на член на управителния съвет на Bavaria относно срещата от 3 юли 1998 г.

„[…] Heineken увеличи

[…] >> Heineken бира в кегове“.

102    От този пасаж Комисията достига до извода, че производителите на бира са обсъждали както цените за клиенти от сектора „домашна консумация“, така и за клиенти от „хорека“ (съображения 162—164 от обжалваното решение).

103    В съображение 165 от обжалваното решение Комисията се позовава на друг откъс от горепосочените ръкописни бележки:

„Café      […]      1800 […]

[…]      400   […]

60 от hl 

650.000,- V.B.K.“.

104    Според Комисията от този откъс следва, че производителите на бира са обсъждали конкретна отстъпка и/или предварителна отстъпка, която вече е приложена или която ще се приложи към конкретни места за продажба от „хорека“ (съображение 171 от обжалваното решение).

105    В съображение 174 от обжалваното решение Комисията се позовава на открити в кабинета на директор на продажби „домашна консумация“ на Grolsch документ от 30 юни 1998 г. и ценова листа на Heineken, в които се посочват новите цени на бутилираната и наливната бира (бира в цистерни и кегове), считано от 1 юни 1998 г., и върху които е отбелязано „agenda c[ommiss]ie CBK“ (комисия по дневния ред CBK). Според Комисията тези документи потвърждават изявлението на InBev, според което по време на разглежданите срещи са били обсъждани както цените на бирата за „домашна консумация“, така и конкуренцията на пазара в сектора „хорека“ (съображение 175 от обжалваното решение).

106    В съображение 179 от обжалваното решение Комисията се позовава на вътрешна докладна записка на Heineken от 14 октомври 1998 г. до ръководния екип на Heineken, която гласи следното: „обещаното от Bavaria в рамките на CBK увеличаване на цените не личи ясно от [данните] на Nielsen“. Според Комисията тази докладна записка подкрепя извода, че по време на срещата от 12 март 1998 г. Bavaria е обявило намерението си първо то да увеличи цените в сектора „домашна консумация“, а останалите производители е трябвало да го последват, и че извършените от Bavaria увеличения е трябвало да могат да се „докажат“ посредством данните на Nielsen (съображение 180 от обжалваното решение).

107    В съображение 184 от обжалваното решение Комисията се позовава на писмо, изпратено до директор на отдел „хорека“, Нидерландия, на Heineken от директор маркетинг и домашна консумация на пивоварна Brand BV на Heineken относно разговора на последния с член на управителния съвет на Bavaria:

„По време на изложението на храните в Noordwijk от 9 септември [1998 г.], [член на управителния съвет на Bavaria] ми разказа за случая […] и за реакцията на Heineken. Накратко според него Heineken е могло да седне много по-рано на масата на преговорите с лицата, които отговарят за нидерландския пазар „хорека“ в Heineken и в Bavaria. Загубените хектолитри са могли да бъдат компенсирани по друг начин. Освен това той добави, че в момента Bavaria може да е имало предвид други потенциални клиенти на сектора „хорека“, които искат да преминат доброволно (акцентът беше поставен върху думата доброволно, както в случая […] според него) към Bavaria [малкото име на ръководител на „хорека“ на Heineken в Нидерландия], като разбира се всичко това се вписва напълно в добре познатата ни реторика на […]. Не исках да те лиша от тази информация. Успех в разговорите“.

108    Комисията счита, че това писмо потвърждава изявлението на InBev, че производителите на бира са обсъждали не само ограничения на отстъпките, но и ограничения на местата за продажба, като избират друга пивоварна, и то не само по време на многостранните срещи, но и в двустранни разговори (съображение 189 от обжалваното решение).

109    В съображение 193 от обжалваното решение Комисията се позовава на ръкописните бележки на изпълнителен директор на Grolsche Bierbrouwerij Nederland във връзка с поканата за срещата от 8 януари 1999 г.:

„-продажба ‘98

-цена на бирата →

- каси тип „pinool“          |       промоции/кат. II

-каси                             |       малко

                  |      кег

                  |      NMA“.

110    Според Комисията от това следва, че обсъжданията на цената на бирата са били концентрирани върху четири елемента: първо, промоциите на пазара на бира за домашна консумация, второ, цената на по-евтините бири, продавани с търговска марка на дистрибутора, трето, цената на бирата в кегове и големите контейнери, които се използват в сектора „хорека“ на нидерландския пазар на бира, и четвърто, нидерландския орган по конкуренцията NMA (съображение 194 от обжалваното решение).

111    В съображения 197 и 199 от обжалваното решение Комисията се позовава на списък на темите за обсъждане на срещата от 8 януари 1999 г., върху който представител на Grolsch е отбелязал абревиатурата „BP“, която Комисията тълкува като „цена на бирата“ (bierprijs) или „минимална цена“ (bodemprijs), както и „P[rivate] L[abel] 50 ct. повече“. От това Комисията достига до извода, че що се отнася до бирата в кегове, производителите са обсъждали подробно цените (съображение 203 от обжалваното решение).

112    В съображения 212 и 213 от обжалваното решение Комисията се позовава на документ, в който се споменават три разговора на ръководно равнище между Heineken и Grolsch около 5 юли 1999 г., в които се говори за „ценова война“ между двамата производители. От това Комисията достига до извода, че Heineken е разговаряло пряко с Grolsch относно отстъпките, и то месец и половина преди действително да бъдат приложени временни отстъпки от верига от магазини, на която Grolsch е отказало да предостави компенсация (съображение 213 от обжалваното решение).

113    В съображение 224 от обжалваното решение Комисията се позовава на поредица от документи, включени в административната преписка, от които са видни темите, обсъждани по време на двустранните срещи между Вavaria и InBev от 8 март 1995 г., от втората половина на март 1997 г., от 12 май 1997 г., от 19 юни 1997 г. и от 8 септември 1997 г. Тя цитира следните пасажи:

–        среща от 8 март 1995 г.: както „[Bavaria], така и [Interbrew Nederland] твърдят, че имат голям проблем с M. […] в Нидерландия“ (бележка под линия 491 от обжалваното решение);

–        среща от 12 май 1997 г.: обсъжда се „увеличаване на цената“ и „марките на дистрибутора са като дамоклев меч […] психологически натиск от страна на Grolsch и най-вече на Heineken за увеличаване на цените на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора“ (бележка под линия 493 от обжалваното решение);

–        среща от 19 юни 1997 г.: говори се за „поведението, което следва да се възприеме в сегмента на бирите с търговска марка на дистрибутора и във връзка с това за позицията на Interbrew относно Martens (считан за нежелан гост в света на нидерландската бира“ (бележка под линия 494 от обжалваното решение);

–        среща от 8 септември 1997 г.: повдигнат е въпросът за „положението на пазара на бирите с търговска марка на дистрибутора в Нидерландия и фактът, че Bavaria е поела клиент на Interbrew […] ниската оферта, направена на [клиента] […] Bavaria променя статуквото […]“ (бележка под линия 495 от обжалваното решение).

114    Комисията тълкува тези документи като доказателство за това, че двустранните консултации между Bavaria и InBev са позволили поддържането на „въоръжено примирие“ или на „договор за ненападение“ относно бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора (съображение 223 от обжалваното решение).

115    В съображение 227 от обжалваното решение Комисията се позовава на писмо от 26 септември 1997 г., изпратено от директор на износа на Interbrew Nederland до директор на износа в централата на Interbrew относно „продажбите на бира в Германия и дистрибуторските марки“:

„Разговарях наскоро по този въпрос с основния ни конкурент в Нидерландия и по този повод разбрах, че той е имал среща с […] за това дали да увеличи или не количеството на бира TIP за 1998 г. Изразих притеснения относно нивото на цените, на което възнамеряват да работят, и той ми потвърди точно същата цена, минус вноска за централното седалище на […], както и това, че ще приемат количество от около 200 000 hl на тази цена“.

116    Според Комисията от това следва, че Interbrew е поискало и е получило от Bavaria подробна информация за цената и количествата на евентуална доставка от Bavaria на бира с търговска марка на дистрибутора на германска дистрибуторска верига. Комисията счита, че това обстоятелство потвърждава изявлението на InBev, според което Interbrew и Bavaria са обменяли информация относно цените за клиентите на бира с търговска марка на дистрибутора. Освен това Комисията изтъква, че този факт е признат от InBev в писмо от 21 февруари 2006 г. (съображение 228 от обжалваното).

117    В съображение 234 от обжалваното решение Комисията се позовава на следното изявление на пивоварна Haacht относно срещата от 14 или 15 юни 1998 г. между Bavaria, Interbrew Нидерландия и белгийските производители на бира Interbrew Белгия, Alken Maes, Haacht и Martens:

„По време на тази среща нидерландските производители на бира бяха информирани за съдържанието на обменената между белгийските участници информация. Нидерландските производители на бира дадоха съгласието си за обмен на данни относно количествата, видовете опаковка, сроковете на договорите и евентуалните падежи и клиентите. Що се отнася до цените, участниците по принцип се договориха да не обменят информация по този въпрос […]

Участниците в срещата счетоха за уместно да се възложи на неутрална страна да централизира обмена на информация. Този въпрос бе поставен, тъй като представените на нидерландския пазар страни нямат доверие помежду си. Haacht бе поканено да централизира информацията, тъй като не осъществява дейност на нидерландския пазар“.

118    Комисията счита, че това изявление потвърждава изявлението на InBev по този въпрос (съображение 235 от обжалваното решение).

119    В съображение 236 от обжалваното решение Комисията се позовава на ръкописните бележки от горепосочената среща от 14 или 15 юни 1998 г., открити в кабинета на секретарката на председател на комитета на директорите на Bavaria:

„Martens → никога нищо реално не е било постигнато в Нидерландия

→ долна част на пазар — подбива цените

      |→ направени са оферти

Interbrew Nederland — Martens -> направена е оферта на голям клиент на бира с търговска марка на дистрибутора

[…]

                        7,68 [около]

Martens — „спад на белгийските цени“

понастоящем NL → […]

Interbrew Белгия прави първа стъпка към P[rivate] L[abel]

само за                    […]

Pilsener                            […]

/ \                         /        \

многостранно/веднъж

[…] — „решено“ |→ при Interbrew

      CAT I+II“.

120    Според Комисията тези бележки потвърждават, че Interbrew Белгия е поело инициатива за една от срещите, посветени на бирата с търговска марка на дистрибутора, на която е решено, че договорът за снабдяване на организация на търговци на дребно „ще бъде сключен с Interbrew в Нидерландия“ (съображение 237 от обжалваното решение).

121    Що се отнася до последната среща, Комисията се позовава и на следното изявление на директор на „домашна консумация“ InBev, направено от InBev на 21 февруари 2006 г. в отговор искане за предоставяне на информация (съображение 238 от обжалваното решение):

„В определен момент […], г‑н […] от […] ми показа предложената му от Martens ниска цена. Потвърди ми, че е получил цена от 0,32 NLG за бутилка. Това съответства на цената от 7,68 NLG за каса от 24 бутилки, посочена в бележките на г‑н [ръководител в Bavaria]. В рамките на тези обсъждания, които се проведоха в периода от април до началото на юни 1998 г., му подсказах да премине в категория II и по този начин да ползва намаление на акциза. Накрая, в началото на юни 1998 г., сключихме споразумение с […] за доставката на нова […] бира от категория II […]. Благодарение на намалението на акциза в резултат от преминаването към бира от категория II бяхме в състояние да предложим цена от 6,36 NLG (която включва намалението на акциза от 0,84 NLG) и така парирахме офертата на Martens.

[…]

Към момента на провеждане на срещата от 14 или 15 юни 1998 г., […] Interbrew се беше споразумяло с […] за доставката на бира от категория I […] и от категория II. По време на тази среща се позовах на обсъжданията и споразумението с […] по две причини. Първо, исках да информирам Martens, че знам за офертата, която са направили на […], предвид това, че те винаги са отричали, че правят ценови оферти в Нидерландия. Второ, исках да информирам останалите участници да не правят оферти на […], предвид споразумението, сключено между Interbrew и […]. Ред от [документ, посочен в съображение 236 от обжалваното решение] свидетелства за това, че съм съобщил за сключването на договор за доставка на бира от категория I и от категория II между […] и Interbrew. Съществуването на това споразумение […] е видно от факс от 24 юни 1998 г.“.

122    В съображение 240 от обжалваното решение Комисията се позовава на изявление на белгийския производител на бира Haacht относно втората белгийско-нидерландска среща от 7 юли 1998 г., според което:

„Това е последната среща, която бе организирана между страните. На нея Haacht оповести събраната информация за нидерландския пазар.

След това страните смениха темата и засегнаха някои по-маловажни въпроси, като представителят на Haacht не взе участие в тези обсъждания. Във всички случаи не бе обменена никаква важна информация по тези въпроси. Впечатлението бе, че на тази среща не бе постигнато нищо конкретно“.

123    Според Комисията изявлението на директор на „домашна консумация“ на Interbrew потвърждава изявлението на Haacht, че това е била последната белгийско-нидерландска среща. Комисията счита, че е имало конкретна причина за преустановяването на тези срещи, а именно опасението, че нидерландският орган по конкуренцията може да направи внезапна проверка в една или повече пивоварни, което се потвърждава и от изявлението на InBev (съображение 241 от обжалваното решение).

124    В съображение 248 от обжалваното решение Комисията се позовава на вътрешно изявление на Heineken, според което „предлаганите понастоящем от белгийската пивоварна Martens изключително ниски цени […] пречат на политиката за повишаване на нивото на цените в долната част от пазара“.

125    Накрая в съображение 249 от обжалваното решение Комисията се позовава на изявлението, направено по време на извършената от нея проверка на 23 март 2000 г. и подписано от изпълнителен директор на Grolsche Bierbrouwerij Nederland, който впоследствие става председател на управителния съвет на Koninklijke Grolsch:

„На срещите на финансовата комисия на CBK той носеше документ […], озаглавен „Ценови сценарии, основани на нетно увеличение на цените на едро от 2,00 NLG за hl“, в който се посочва: „CBK — Fie — да се носи винаги“. Той използваше този документ, за да привлече вниманието на Interbrew и на Bavaria (производителите на бира с търговска марка на дистрибутора в Нидерландия) върху неоправданите според него цени на бирата с търговска марка на дистрибутора (по-малко от 10 гулдена за каса)“.

126    В същото съображение от обжалваното решение Комисията се позовава и на следното изявление на един изпълнителен директор на Heineken Nederland:

„Вече присъствах на среща на CBK, на която други обсъждаха определянето на цените на бирата с търговска марка на дистрибутора. Тези забележки бяха направени, за да се изрази загриженост. Не се намесих, тъй като по принцип Heineken не произвежда бира с търговска марка на дистрибутора“.

127    От посочените в съображения 248 и 249 от обжалваното решение пасажи Комисията достига до извода, че производителите на бира с търговска марка на дистрибутора (Interbrew и Bavaria) са разкрили своята ценова стратегия на Heineken и на Grolsch, които не осъществяват дейност в този сектор (съображение 248 от обжалваното решение). От това тя заключава, че двустранните обсъждания между Interbrew и Bavaria, насочени към увеличаване на цените на бирата с търговска марка на дистрибутора, са част от общите обсъждания между четиримата производители на бира (съображение 252 от обжалваното решение).

128    Следва да се констатира, че посочените по-горе улики потвърждават изявлението на InBev и обосновават констатацията, че Heineken, Grolsch, Interbrew и Bavaria са се срещали редовно в рамките на цикъл от неофициални срещи, провеждани в различен състав, познати под името „съгласуване Catherijne“ или „комисия по дневния ред“ (изявление на InBev, посочено в съображение 45 от обжалваното решение; други доказателства, разгледани в съображения 65—222 от обжалваното решение). Осемнадесетте срещи, посочени в обжалваното решение, които са част от този цикъл, са провеждани съответно на 27 февруари 1996 г., 19 юни 1996 г., 8 октомври 1996 г., 8 януари 1997 г., 1 май 1997 г., 2 септември 1997 г., 16 декември 1997 г., 17 декември 1997 г., 12 март 1998 г., 9 април 1998 г., 3 юли 1998 г., 15 декември 1998 г., 8 януари 1999 г., 4 март 1999 г., 10 май 1999 г., 11 август 1999 г., 19 август 1999 г. и 3 ноември 1999 г.

129    Що се отнася до водените в рамките на тези срещи обсъждания, горепосочените улики потвърждават изявлението на InBev и установяват следните фактически констатации:

– по отношение на сектора „домашна консумация“:

–        четиримата производители на бира са обсъждали цените (изявление на InBev, посочено в съображение 51; други доказателства, посочени в съображения 76, 129, 156, 174, 193, 212 и 213 от обжалваното решение) и увеличенията на цените на бирата в Нидерландия (изявление на InBev, посочено в съображение 51; други доказателства, посочени в съображения 76, 89, 117 и 179 от обжалваното решение),

–        цените са били обсъждани и на двустранни срещи, по-конкретно между Grolsch и Heineken през юли 1999 г. (документ, посочен в съображения 212 и 213 от обжалваното решение),

–        обсъждани са конкретни предложения относно цените (вътрешно писмо на Interbrew, посочено в съображение 89 от обжалваното решение), като понякога обменяната информация е била доста подробна (документи, посочени в съображения 129 и 174 от обжалваното решение),

–        през 1997 г. и 1998 г. между производителите на бира е имало съгласие за увеличаване на цените преди или през 1998 г. (документи, посочени в съображения 89, 174 и 179 от обжалваното решение),

–        производителите на бира с „търговски марки A“ (Heineken и Grolsch) са настоявали за „двуетапно“ увеличаване на цените — най-напред на бирите с търговски марки Б, а след това на тези с търговски марки A — и за различен размер на увеличението на бирите с търговски марки А и на тези с търговски марки Б, а производителите на бира с „търговски марки Б“ (бира с търговска марка на дистрибутора) (Interbrew и Bavaria) са се противопоставили на тези искания (изявление на InBev, посочено в съображение 53; други доказателства, посочени в съображения 76, 89, 100, 117 и 193 от обжалваното решение),

–        Bavaria е обявило (най-вероятно на срещащата от 12 март 1998 г.) намерението си да увеличи цените (доказателства, посочени в съображения 129 и 179 и изявление на InBev, посочено в съображение 51 от обжалваното решение). Останалите производители на бира най-вероятно е трябвало да последват Bavaria и също да увеличат цените си (изявление на InBev, посочено в съображение 51 от обжалваното решение),

–        що се отнася до механизма за контрол, било е уговорено, че извършваните от Bavaria увеличения трябва да могат да се докажат посредством цифрите от базата данни на супермаркетите, обобщени от AC Nielsen (документи, посочени в съображения 129 и 179 от обжалваното решение),

–        няма никакви доказателства, че предвиденото за 1998 г. увеличение на цените е било извършено,

–        в рамките на консултациите относно цените производителите на бира са обсъждали положението в някои конкретни супермаркети (ръкописни бележки, посочени в съображения 76 и 156 от обжалваното решение),

–        при обсъжданията участниците са посочвали конкретни цени (документи, посочени в съображения 76, 89, 117, 129 и 174 от обжалваното решение);

– по отношение на бирата с търговска марка на дистрибутора:

–        от 1995 г. нататък двамата нидерландски производители на бира, продавана с търговска марка на дистрибутора (Interbrew и Bavaria), многократно са изразявали опасенията си относно проектите на белгийския производител на бира Martens да навлезе на нидерландския пазар в този сектор (изявление на InBev, посочено в съображение 55; други доказателства, посочени в съображения 224, 236, 238 и 248 от обжалваното решение),

–        тези опасения са били обсъждани в рамките на двустранните консултации между Bavaria и InBev (изявление на InBev, посочено в съображение 52; вътрешно писмо на Interbrew, посочено в съображение 227 от обжалваното решение) и на петте двустранни срещи (от 8 март 1995 г., от втората половина на март 1997 г., от 12 май 1997 г., от 19 юни 1997 г. и от 8 септември 1997 г.), посветени на този проблем (документи, посочени в съображение 224 от обжалваното решение),

–        проведени са и две „белгийско-нидерландски“ срещи на 14 или 15 юни 1998 г. (документи, посочени в съображения 234, 236 и 238 от обжалваното решение) и на 7 юли 1998 г. (изявление на Haacht, посочено в съображение 240 от обжалваното решение) в Бреда между Interbrew Нидерландия, Bavaria и белгийските производители на бира Interbrew Belgique, Alken-Maes, Haacht и Martens (изявление на InBev, посочено в съображение 55 от обжалваното решение),

–        въпросите относно бирата с търговска марка на дистрибутора са били обсъждани и в присъствието на Heineken и на Grolsch (които не осъществяват дейност в този сегмент) в рамките на общото обсъждане (изявление на InBev, посочено в съображение 54; други доказателства, посочени в съображения 156, 193, 248 и 249 от обжалваното решение),

–        производителите на бира са обсъждали цените на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора (изявление на InBev, посочено в съображение 54; други доказателства, посочени в съображения 193, 199, 227, 236, 238 и 249 от обжалваното решение),

–        Heineken и Grolsch са оказвали „психологически натиск“ върху Bavaria и Interbrew, за да увеличат цените на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора (документи, посочени в съображение 224, в бележка под линия 493 и в съображение 248 от обжалваното решение), като са отказвали да увеличат цените на бирата с марки A (изявление на InBev, посочено в съображение 53 от обжалваното решение),

–        уговорено е било както на двустранно равнище между Interbrew Nederland и Bavaria, така и на многостранно равнище между нидерландските и белгийските производители на бира, осъществяващи дейност в този сектор, да не се правят опити за привличане на чужди клиенти и да се спазват съответните количества бира с марка на дистрибутора в Нидерландия и в Белгия; било е решено по-конкретно, че договорът за снабдяване с организация на търговци на дребно ще бъде сключен с Interbrew Нидерландия (изявление на InBev, посочено в съображение 55; документи, посочени в съображения 224, 236 и 238 от обжалваното решение),

–        производителите на бира са обменяли помежду си информация относно търговските условия, предложени на някои конкретни клиенти (писмо, посочено в съображение 227 от обжалваното решение, и документ, посочен в съображения 236 и 238 от обжалваното решение),

–        при обсъжданията участниците са посочвали конкретни цени (документи, посочени в съображения 236, 238 и 249 от обжалваното решение);

– по отношение на сектора „хорека“:

–        четиримата производители на бира са обсъждали цените (документи, посочени в съображения 174, 193 и 197 от обжалваното решение) и увеличенията на цените (ръкописни бележки, посочени в съображение 76 от обжалваното решение) в сектора „хорека“,

–        между производителите на бира е имало споразумение, обозначено с под наименованието „скàла“, което се е отнасяло до размера на отстъпките, които да се предоставят на клиентите на „хорека“ (изявление на InBev, посочено в съображение 48; ръкописни бележки, посочени в съображения 92, 143 и 165 от обжалваното решение), и което производителите на бира е трябвало да „спазват“ (ръкописни бележки, посочени в съображение 92 от обжалваното решение); осъществявал се е контрол за спазването на това споразумение и установените нарушенията са се обсъждали в рамките на срещите „Catherijne“ (изявление на InBev, посочено в съображение 48 от обжалваното решение),

–        провеждали са се консултации и относно въвеждането на ограничения с цел запазване на статуквото в сектора, като се избегне привличането на клиенти на други производители на бира (изявление InBev, посочено в съображение 48; вътрешно писмо на Heineken относно привличането от Bavaria на студентско сдружение, посочено в съображение 184 от обжалваното решение),

–        тези ограничения са се обсъждали на двустранни срещи; така например на 9 септември 1998 г. ръководителите на Heineken и на Bavaria са обсъждали привличането от Bavaria на клиент на „хорека“ на Heineken (вътрешно писмо на Heineken, посочено в съображение 184 от обжалваното решение),

–        производителите на бира са обменяли информация относно някои клиенти и конкретни места за продажба (документи, посочени в съображения 92, 143, 156, 165 и 184 от обжалваното решение),

–        при обсъжданията производителите на бира са споменавали конкретни цифри относно равнището на отстъпките и на предварителните отстъпки (ръкописни бележки, посочени в съображения 143 и 165 от обжалваното решение).

130    Именно в светлината на тези фактически констатации следва да се разгледат доводите на жалбоподателя относно трите компонента на инкриминираното поведение, които се отнасят, първо, до координирането на цените и на увеличенията на цените на бирата в Нидерландия както в сектора „хорека“, така и в сектора „домашна консумация“, включително на цените на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора, второ, до инцидентното координиране на други търговски условия, предлагани на отделни клиенти от сектора „хорека“ в Нидерландия, и трето, до инцидентното координиране на разпределянето на клиенти както в сектора „хорека“, така и в сектора „домашна консумация“ в Нидерландия (член 1 и съображения 257 и 258 от обжалваното решение).

–       По фактическите елементи, свързани с констатациите за координиране на цените и на увеличенията на цените на бирата, от една страна, и за инцидентно координиране на разпределянето на клиенти, от друга страна

131    Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията тълкува едностранчиво и в някои случаи дори твърде тенденциозно ръкописните бележки, съставени от представителите на производителите на бира по време на инкриминираните срещи.

132    Той оспорва по-конкретно тълкуването на елементите, посочени в съображения 76, 89, 92, 100, 117, 129, 143, 156, 179, 184, 193, 199, 227, 228, 236 и 238 от обжалваното решение (вж. точки 86—95, 99—101, 106—111, 115, 117, 119 и 121 по-горе).

133    Преди да се разгледат доводите на жалбоподателя относно посочените елементи, следва да се отбележи, че по-голямата част от направените в точки 128 и 129 по-горе фактически констатации се подкрепят от няколко доказателства.

134    На първо място, в различни части от жалбата жалбоподателят се позовава на посочените в съображения 76, 100, 117, 156, 193 и 199 от обжалваното решение писмени доказателства, като поддържа по същество, че те не могат да докажат наличието на координиране на цените нито в сектора „домашна консумация“, включително в сегмента на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора, нито в сектора „хорека“.

135    В това отношение най-напред следва да се отбележи, че фактът, че производителите на бира са обсъждали цените и евентуалните увеличения на цените в тези сектори, се доказва също и от документите, посочени в съображения 174, 212, 213 и 249 от обжалваното решение. Макар обаче да е вярно, че тези документи се отнасят преди всичко до обсъжданията между Heineken и Grolsch, жалбоподателят е знаел за тези обсъждания, поне част от които са били проведени в негово присъствие (вж. документа, посочен в съображение 249 от обжалваното решение и в точка 125 по-горе), и следователно може да бъде подведен под отговорност за тези обсъждания (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 36 по-горе, точки 80—83).

136    По-нататък следва да се констатира, че противно на твърдяното от жалбоподателя, от документите, посочени в съображения 76, 100, 117 и 156 от обжалваното решение, следва, че производителите на бира са изразили доста повече от обикновено недоволство от равнището на потребителските цени. Всъщност тези документи доказват, че по време на обсъжданията последните са говорили и за положението на някои клиенти и конкретни места за продажба и са споменали конкретни цени и отстъпки.

137    На второ място, жалбоподателят поддържа, че вътрешното писмо на Heineken относно привличането от Bavaria на студентско сдружение (съображение 184 от обжалваното решение) e единственото доказателство, което пряко свидетелства за това, че производителите на бира (в случая Heineken и Bavaria) са обсъждали привличането на чужди клиенти от „хорека“ (вж. точка 107 по-горе). Според жалбоподателя от това писмо можело да се заключи най-много, че представителят на Heineken е изразил недоволството от загубата на много голям клиент от „хорека“. Впрочем жалбоподателят отрича съществуването на система за компенсации между производителите на бира в случай на привличане на чужди клиенти, като изтъква че съществуването на такава система било несъвместимо с твърдяното съгласуване на разпределянето на клиенти.

138    Тези твърдения на жалбоподателя не могат да бъдат приети. В обжалваното решение Комисията правилно отбелязва, че съдържащият се в текста на въпросното писмо израз „загубените хектолитри могат да бъдат компенсирани по друг начин“ показва, че Heineken и Bavaria не са обсъждали необходимостта от компенсация, а само начина за получаване на компенсация (съображение 185 от обжалваното решение) и че използването на изрази и думи като „добре познатата ни риторика“, „акцент“ и „доброволно“ означава, че според автора на писмото, който работи за Heineken, Bavaria е заподозряно в неспазването на правило, според което производителите на бира не могат да привличат активно клиенти от „хорека“ на други производители на бира (съображение 188 от обжалваното решение).

139    Следователно посочените в съображения 184—188 от обжалваното решение елементи потвърждават съдържащите се в изявлението на InBev и посочени в съображение 48 от обжалваното решение твърдения за наличието на споразумение за непривличане на чужди клиенти от „хорека“.

140    На трето място, жалбоподателят изтъква, че независимо от това, че в писмото от 25 март 1997 г. (посочено в съображение 89 от обжалваното решение) се говори за „съгласие“, във вътрешната докладна записка на Heineken от 14 октомври 1998 г. (посочена в съображение 179 от обжалваното решение) — за обещание на Bavaria за увеличаване на цените в сектора „домашна консумация“, а в ръкописните бележки на директор на „хорека“ на Bavaria (посочени в съображение 129 от обжалваното решение) — за точния размер на едно такова увеличение и независимо от това, че са обсъждани предоставените на сектор „хорека“ отстъпки, което е отразено в посочените в съображения 92 и 143 от обжалваното решение ръкописни бележки, производителите на бира са продължили да прилагат самостоятелно собствените си пазарни стратегии.

141    Що се отнася до данните от вътрешната докладна записка на Heineken (посочена в съображение 179 от обжалваното решение), че „обещаното от Bavaria в рамките на CBK увеличаване на цените не личи ясно от [данните] на Nielsen“, жалбоподателят изтъква, че обстоятелството, че е била използвана думата „обещано“, за обозначаване на обявяването от негова страна на увеличаване на цената, което е известно на пазара от месеци, не е убедително доказателство за наличието на картел.

142    Следва да се отбележи обаче, както правилно изтъква Комисията в съображение 182 от обжалваното решение, че тълкуването на думата „обещавам“ като обикновено „споменаване“ за увеличаване на цената, е отклонение от обичайното значение на тази дума. Изводът, че жалбоподателят се е ангажирал да увеличи цените си се потвърждава от споменаването на обстоятелството, че увеличаването „не личи ясно от [данните] на Nielsen“. Всъщност данните от касовите апарати на съответните супермаркети са използвани като контролен инструмент, посредством който трябва да се „докаже“ извършеното от Bavaria увеличаване на цените (съображение 133 от обжалваното решение). Много по-логично е позоваването на тези данни, което фигурира и в ръкописните бележки на директора на „хорека“ на Bavaria (посочени в съображение 129 от обжалваното решение и точка 142 по-горе), да се впише в рамките на контрола за изпълнението на даден ангажимент отколкото в рамките на проверката на едно обикновено споменаване.

143    По-нататък наличието на съгласие за увеличаване на цените преди 1998 г. личи ясно от вътрешното писмо на Interbrew от 25 март 1997 г. (посочено в съображение 89 от обжалваното решение). Що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че преди 1998 г. всъщност не е било извършено никакво увеличаване на цените, достатъчно е да се отбележи, че единствено неизпълнението на дадено ценово споразумение само по себе си не означава, че самото споразумение никога не е съществувало.

144    Фактът, че споменатото в писмото увеличаване на цените е трябвало да се извърши „преди 1998 г.“, а посочените по-горе в това отношение доказателства са съставени през 1998 г., също не може да опровергае наличието на връзка между тези документи. Всъщност напълно е възможно поради трудностите при договаряне на условията по неговото прилагане (по-конкретно посоченото във вътрешното писмо на Interbrew диференцирано увеличаване на цените на бирата с марки A и Б) увеличаването на цените, което първоначално е било предвидено за 1997 г., най-напред да е отложено за следващата година, а след това производителите на бира са се отказали от него.

145    Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че въпреки обсъждането на предоставените на сектора „хорека“ отстъпки, производителите на бира са продължили да прилагат самостоятелно собствените си пазарни стратегии, трябва да се припомни, че до доказване на противното от заинтересованите оператори следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, при определянето на поведението си на този пазар вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения. Това се отнася с още по-голяма сила за случаите, в които съгласуването се извършва редовно през продължителен период, както е в настоящия случай (вж. в този смисъл Решение по дело Hüls/Комисия, точка 36 по-горе, точка 162).

146    На четвърто място, що се отнася до двустранното му съгласуване с Interbrew в сегмента на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора, жалбоподателят най-напред изтъква, че вътрешното писмо на Interbrew от 26 септември 1997 г. (посочено в съображение 227 от обжалваното решение) и изявлението на InBev от 21 февруари 2006 г. (посочено в съображение 228 от обжалваното решение) се отнасят до установен в Германия клиент и следователно не могат сами по себе си да бъдат доказателство за нарушение на нидерландския пазар. По-нататък по отношение на доказателствата относно срещата от 14 или 15 юни 1998 г., а именно ръкописните бележки на един от директорите на жалбоподателя (посочени в съображение 236 от обжалваното решение) и откъсът от изявлението на InBev от 21 февруари 2006 г. (посочен в съображение 238 от обжалваното решение), от които следва, че е било решено договорът за снабдяване с организация на търговци на дребно да бъде сключен с Interbrew в Нидерландия и че след това директорът на InBev е информирал останалите участници, че повече не трябва да правят оферти на тази организация, жалбоподателят изтъква, че от въпросните доказателства следва, че това решение вече е било взето към момента на провеждане на срещата. Затова според жалбоподателя тези доказателства не установяват наличието на съгласуване между него и останалите производители на бира относно доставчика, който занапред ще снабдява въпросната организация.

147    В това отношение следва да се отбележи, че доказателствата, на които се позовава Комисията, за да установи наличието на двустранно съгласуване между жалбоподателя и Interbrew, не се ограничават само до посочените в точка 146 по-горе, а включват и посочените в съображение 224 от обжалваното решение документи относно поредица от двустранни срещи между жалбоподателя и Interbrew, чието тълкуване не е оспорено от жалбоподателя. От тези документи следва по-конкретно, че сред обсъжданите теми е и „положението на пазара на бирата с търговска марка на дистрибутора в Нидерландия и фактът, че Bavaria е привлякло клиент на Interbrew […] [като и] направена на [клиента] ниска оферта“ (съображение 224 и бележка под линия 495 от обжалваното решение).

148    Освен това, макар посочените в съображения 227 и 228 от обжалваното решение доказателства да се отнасят до установен в Германия клиент, а тези, посочени в съображения 236 и 238 — до вече настъпило фактическо обстоятелство, те са релевантна улика за наличието на практика за обмен на чувствителна пазарна информация между жалбоподателя и Interbrew и следователно потвърждават посочените в съображение 224 от обжалваното решение доказателства в подкрепа на констатацията за наличието на двустранно съгласуване между тези предприятия в сегмента на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора.

149    На пето място, що се отнася до участието му в срещите в Бреда с Interbrew Нидерландия и белгийските производители на бира Interbrew Белгия, Alken-Maes, Haacht и Martens, жалбоподателят изтъква, че тези срещи са организирани по инициатива на Interbrew и се позовава на следните изявления на белгийския производител на бира Alken-Maes и на групата Danone SA, посочени в съображения 160 и 177 от Решение 2003/569/ЕО на Комисията от 5 декември 2001 г. относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (дело IV/37.614/F3 PO/Interbrew и Alken-Maes) (ОВ  L 200, 2003 г., стр. 1):

–        Alken-Maes: „По отношение на нидерландския пазар бе отказан всякакъв обмен на информация“,

–        Groupe Danone: „Освен това пазарът на бира с търговска марка на дистрибутора не беше изцяло покрит, тъй като чуждестранните производители отказаха да сътрудничат“.

150    Тези изявления обаче трябва да се тълкуват в светлината на доказателствата, посочени от Комисията в съображения 234, 240 и 241 от обжалваното решение.

151    Най-напред от изявлението на Haacht относно първата среща от 14 или 15 юни 1998 г. следва, че отказът за обмен на информация всъщност се отнася само до цените: „Що се отнася до цените, участниците по принцип се договориха да не обменят информация по този въпрос […]“. Нидерландските производители обаче „[…] дадоха съгласието си за обмен на данни относно обемите, видовете опаковка, сроковете на договорите и евентуалните дати на изтичането им и клиентите“. От това изявление следва също, че „участниците в срещата счетоха за уместно да бъде възложено на неутрална страна да централизира обмена на информация [;] този въпрос бе поставен, тъй като представените на нидерландския пазар страни нямаха доверие помежду си [;] Haacht бе поканено да централизира информацията, тъй като не осъществява дейност на нидерландския пазар“.

152    По-нататък от изявлението на Haacht относно срещата от 7 юли 1998 г. следва, че по време на тази среща „Haacht оповести събраната за нидерландския пазар информация“.

153    Накрая от изявлението на директор на „домашна консумация“ на InBev (съображение 241 от обжалваното решение) следва, че „Bavaria и Interbrew са съобщили само количествата бира за отделни марки на дистрибутор и за отделните клиенти, като [белгийските] пивоварни са посочили и отстъпките [ ; т]ази цялостна картина бе очертана от търговския директор на Haacht [ ; т]я беше изпратена на домашните адреси на присъствалите лица“.

154    Като се имат предвид тези доказателства, доводите на жалбоподателя за липсата на споразумение с други участници в срещите за обмен на поверителна служебна информация не могат да бъдат приети.

155    От всичко гореизложено следва, че в обжалваното решение Комисията е посочила съвкупност от точни и съгласувани доказателства, които установяват надлежно фактическите констатации относно компонентите на разглежданото нарушение, които се изразяват в координирането на цените и на ценовите увеличения и в разпределянето на клиентите. Валидността на тези констатации не се опровергава и от доводите на жалбоподателя относно изброените в точка 132 по-горе елементи.

156    Следователно трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, изведени от грешка в преценката на свързаните с тези два компонента на разглежданото нарушение фактически елементи.

–       По фактическите обстоятелства, свързани с констатацията за инцидентно координиране на други търговски условия, предлагани на отделни клиенти от сектора „хорека“

157    Жалбоподателят поддържа, че Комисията не е доказала, че разглежданите предприятия са координирали търговски условия, различни от цените, които са предлагали на клиентите от сектора „хорека“.

158    Комисията счита, че ръкописните бележки, посочени в съображения 67 и 138 от обжалваното решение, съдържат доказателство за това, че четиримата производители на бира инцидентно са координирали помежду си някои търговски условия като условията на заемите, предоставени на отделни клиенти от сектора „хорека“ (съображение 258 от обжалваното решение).

159    В посочените в съображение 67 от обжалваното решение ръкописни бележки се посочва следното: „Гаранции/финансирания: фин[ансирания] […] по-големи от нужните на конкретни обекти. Следователно […] мил[иона]“.

160    Според Комисията този цитат означава, че на срещата от 27 февруари 1996 г. производителите на бира са обсъждали гаранциите и финансиранията, които са предоставени или които следва да се предоставят от един или няколко производители на бира в полза на конкретни места за продажба (съображение 68 от обжалваното решение).

161    Трябва да се отбележи обаче, че жалбоподателят предлага друго тълкуване на посочения от Комисията пасаж, като посочва, че той се вписва в контекста на обсъждане на „проблемните длъжници“.

162    В съображение 138 от обжалваното решение Комисията се позовава на ръкописните бележки на директор на „хорека“ на Bavaria относно срещата от 12 март 1998 г., в които се посочва следното: „Bav лихва […] %?, освен ако има отстъпка за реклама“. Според Комисията този пасаж доказва, че е било обсъждано равнището на лихвения процент на заемите, предоставени на местата за продажба на „хорека“ (съображение 142 от обжалваното решение).

163    Дори обаче да се предположи, че Комисията е изтълкувала правилно тези ръкописни бележки, техният изолиран и лаконичен характер и липсата на каквато и да било конкретна улика за участието на други производители на бира в обсъждането на тези въпроси не позволяват да се счете, че тези бележки доказват надлежно наличието на тайно споразумение относно инцидентното координиране на някои търговски условия.

164    В отговорите си на поставените от Общия съд въпроси Комисията поддържа, че ръкописните бележки, посочени в съображения 67 и 138 от обжалваното решение, се потвърждават от изявлението на InBev, от което следва, от една страна, че срещата „Catherijne“ от 12 март 1998 г. е била посветена както на въпроси, свързани със сектора „хорека“, така и на въпроси, свързани със сектора „домашна консумация“, и от друга страна, че участниците в срещите „Catherijne“ са съгласували извършването на инвестиции в сектора „хорека“, за да се избегне привличането на чужди клиенти.

165    Следва да се констатира обаче, че двата, посочени от Комисията, откъса и позоваването на „духа на изявлението на InBev“, не съдържат конкретно доказателство за това, че производителите на бира са обсъждали координирането на условията на заемите и следователно не могат да подкрепят направения от Комисията извод в това отношение.

166    Следователно трябва да се посочи, че констатацията на Комисията, че производителите на бира са координирали инцидентно помежду си условията на заемите, предлагани на отделните клиенти от сектора „хорека“, се основава на откъслечни и неточни доказателства.

167    Всъщност, като се има предвид изолираният и лаконичен характер на ръкописните бележки, посочени в съображения 67 и 138 от обжалваното решение, както и предложеното от жалбоподателя правдоподобно алтернативно тълкуване, от една страна, и липсата на конкретни улики по този въпрос в декларацията на InBev, от друга страна, следва да се констатира, че Комисията не е доказала надлежно, че разглежданото нарушение е включвало „инцидентно координиране на други търговски условия, предложени на отделните потребители в сектора „хорека“ в Нидерландия“.

168    Следователно не може да се приеме, че направената в този смисъл в съображение 258 и в член 1 от обжалваното решение констатация е доказана.

169    Ето защо доводите на жалбоподателя, изведени от грешка в преценката на фактите, свързани с инцидентното координиране на други търговски условия, предложени на отделните клиенти в сектора „хорека“, трябва да бъдат уважени.

–       По твърдяната грешка при прилагане на правото и при квалификацията на фактите

170    Жалбоподателят поддържа, че констатацията на Комисията за наличие на съвкупност от споразумения и/или съгласувани практики между предприятията по смисъла на член 81 ЕО произтича от грешка в тълкуването и прилагането на тази разпоредба (съображения 337 и 341 от обжалваното решение).

171    Най-напред следва да се припомни, че в рамките на многостранните срещи и двустранните си контакти четиримата производители на бира многократно са обменяли чувствителна търговска информация (цените, размера на отстъпките и конкретните оферти за някои клиенти), като понякога тя е била доста подробна (документи, посочени в съображения 129 и 174 от обжалваното решение) и е съдържала конкретни данни за цени (документи, посочени в съображения 76, 89, 117, 129 и 174 от обжалваното решение), отстъпки и предварителни отстъпки (документи, посочени в съображения 143 и 165 от обжалваното решение), както и конкретни данни за клиенти и места за продажба както в сектора „хорека“ (документи, посочени в съображения 92, 143, 156, 165 и 184 от обжалваното решение), така и в сектора „домашна консумация“ (документи, посочени в съображения 76 и 156 от обжалваното решение).

172    Били са обсъждани и някои конкретни предложения относно пазарното поведение като предложението за двуетапно увеличаване на цените в сектора „домашна консумация“ (документ, посочен в съображение 89 от обжалваното решение).

173    Обстоятелствата, че никога не е изготвян официален протокол от срещите „Catherijne“, че обсъжданията почти никога не са били отразявани във вътрешен документ и че програмите и бележките във връзка с тези срещи са били унищожени през ноември 1998 г. (изявление на InBev, посочено в съображение 61 от обжалваното решение), показват, че противно на твърдяното от жалбоподателя, обсъжданията са били тайни и че участниците са осъзнавали неправомерността на поведението си и са се опитвали да го прикрият.

174    Противно на твърдяното от жалбоподателя, от разгледаните от Комисията писмени доказателства следва, че по някои предложения е било постигнато съгласуване на волите, например за възлагането на договор за снабдяване на организация на търговци на дребно на Interbrew (документ, посочен в съображение 236 и бележка под линия 531 от обжалваното решение) и съгласуваното увеличаване на цените преди или през 1998 г. (документ, посочен в съображение 89 от обжалваното решение).

175    В последния случай наличието на споразумение по смисъла член 81 ЕО не се поставя под съмнение нито от обстоятелството, че е твърде вероятно съгласуването на волеизявленията на производителите на бира да не е обхващало конкретните условия по прилагането на ценовото увеличение, нито от факта, че всъщност това увеличение така и не се е реализирало на пазара.

176    Всъщност дори и да се предположи, че така и не е постигнато споразумение относно конкретните елементи на предвидената отстъпка, Комисията правилно констатира, че чрез редовно провежданите обсъждания производителите на бира ясно са изразили общото си намерение да постигнат антиконкурентно споразумение (съображение 341 от обжалваното решение).

177    Освен това непрекъснатият обмен на чувствителна информация, която не е общодостъпна и която представителите на четиримата производители са счели за нужно да отбележат в своите бележници и да споменат във вътрешната си кореспонденция, е довел до намаляване на несигурността на всеки един от тях относно поведението, което може да се очаква от техните конкуренти.

178    В това отношение, до доказване на противното от заинтересованите оператори, следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и продължават да бъдат активни на пазара, вземат предвид обменените със своите конкуренти сведения при определяне на поведението си на този пазар. Това важи в още по-голяма степен в случаите, в които съгласуването се е провеждало редовно през продължителен период, какъвто е конкретният случай (вж. в този смисъл Решение по дело Hüls/Комисия, точка 36 по-горе, точка 162).

179    Жалбоподателят счита по същество, че е оборил тази презумпция, като е доказал, че независимо от обсъжданията четиримата производители на бира са определяли самостоятелно поведението си на пазара.

180    Този довод не може да бъде приет. Разбира се, вярно е, че както изявленията на ръководителите на InBev, така и обстоятелството, че Heineken е увеличило цените си едва през февруари 2000 г., показват, че през инкриминирания период всеки от производителите на бира е следвал собствената си пазарна политика. Макар обаче тази констатация да може да докаже липсата на формални задължения или на ефективна координация между производителите на бира, тя не е достатъчна, за да докаже, че последните никога на са вземали предвид обменената по време на инкриминираните срещи информация, за да определят самостоятелно поведението си на пазара.

181    Следователно жалбоподателят не е успял да обори произтичащата от цитираната в точка 186 по-горе съдебна практика.

182    Ето защо трябва да се констатира, че в настоящия случай всички елементи от фактическия състав на една съгласувана практика, произтичащи от посочената в точки 36 и 37 по-горе съдебна практика, са налице, що се отнася до действията, свързани с координиране на цените и на ценовите увеличения на бирата, от една страна, и с инцидентно координиране на разпределянето на клиенти, от друга страна.

183    При тези условия следва да се посочи, че Комисията основателно е квалифицирала въпросните действия като „съвкупност от споразумения и/или съгласувани практики“, тъй като те съдържат едновременно елементи, които трябва да се квалифицират като „споразумения“, и елементи, които трябва да се квалифицират като „съгласувани практики“. Всъщност предвид сложната фактическа ситуация, възприетата от Комисията в член 1 от обжалваното решение двойна квалификация не трябва да се разглежда като квалификация, която изисква едновременно и кумулативно доказване на това, че всеки един от тези фактически елементи съдържа съставомерните елементи на споразумение или на съгласувана практика, а като квалификация, която обозначава едно сложно цяло, съставено от фактически елементи, някои от които са квалифицирани като споразумения, а други като съгласувани практики по смисъла на член 81 ЕО, който не предвижда конкретна квалификация на такъв тип сложно нарушение (вж. в този смисъл Решение по дело Hercules Chemicals/Комисия, точка 34 по-горе, точка 264).

184    Накрая жалбоподателят оспорва, като се позовава на нарушение на принципа ne bis in idem, че може да носи отговорност за твърдяното съгласуване с белгийските производители на бира относно сегмента на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора.

185    Той изтъква по-конкретно, че белгийско-нидерландското съгласуване вече е било предмет на Решение 2003/569 и че с това решение той не е бил санкциониран за участието си на срещите в Бреда с Interbrew Белгия, Alken-Maes, Haacht и Martens, така че Комисията не може да го санкционира отново, без да наруши принципа ne bis in idem, който забранява ангажирането на отговорността на дадено предприятие за поведение, за което то е било оправдано преди това.

186    Следва да се припомни, че принципът ne bis in idem, който е основен принцип на правото на Съюза, чието спазване се осигурява от съда, забранява едно и също лице да бъде санкционирано повече от веднъж за едно и също неправомерно поведение, за да се защити един и същ правен интерес. Прилагането на този принцип е подчинено на три кумулативни условия, а именно идентичност на фактите, идентичност на извършителя и идентичност на защитения правен интерес (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 338).

187    В настоящия случай следва да се припомни, че жалбоподателят не е сред адресатите на Решение 2003/569, нито сред адресатите на изложението на възраженията, прието в рамките на производството, довело до приемането на посоченото решение. От съображения 250—260 от Решение 2003/569 ясно е видно, че участието на жалбоподателя на срещите в Бреда е посочено само в рамките на изложението на фактите и не е предмет на каквато и да било правна преценка от Комисията. Освен това е очевидно, че посоченото решение въобще не е имало за предмет да се произнася по участието на жалбоподателя в белгийско-нидерландското съгласуване.

188    Следователно предвид това, че жалбоподателят не е санкциониран в рамките на Решение 2003/569 за разглежданото в настоящия случай неправомерно поведение, доводът му, изведен от нарушение на принципа ne bis in idem, е неоснователен.

189    С оглед на всичко гореизложено доводите на жалбоподателя, изведени от грешка при прилагане на правото, не могат да бъдат приети.

190    Накрая, тъй като жалбоподателят не е доказал, че обжалваното решение е опорочено от правна грешка при прилагането на член 81, параграф 1 ЕО, следва да се отхвърлят и доводите му, които по същество почиват на същата основа, според които Комисията неправилно е изтълкувала тази разпоредба, нарушавайки презумпцията за невиновност, и че не е привела достатъчно мотиви в подкрепа на констатацията си за наличието на нарушение.

–       Извод

191    В края на разглеждането на второто правно основание следва да се посочи, че констатацията на Комисията за наличието на инцидентно координиране на търговски условия, различни от цените, предлагани на отделни потребители от сектора „хорека“ в Нидерландия, не е доказана надлежно и следователно не може да бъде приета (вж. точки 159—169 по-горе).

192    Следователно член 1 от обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която се отнася до този компонент на разглежданото нарушение, както и вследствие на това да се измени размерът на наложената на жалбоподателя глоба. Конкретните последици от това изменение ще бъдат уточнени в точки 344 и 345 по-долу.

193    Второто правно основание следва да бъде отхвърлено в останалата му част.

 По третото правно основание, изведено от продължителността на нарушението

 Доводи на страните

194    Жалбоподателят оспорва определянето на датите 27 февруари 1996 г. и 3 ноември 1999 г. като начална и крайна дата на нарушението, в което е упрекнат. Той счита по-конкретно, че по отношение на началото и края на нарушението тежестта на доказване е по-голяма и в настоящия случай не е изпълнена.

195    Що се отнася до срещата от 27 февруари 1996 г., жалбоподателят поддържа, че посочените от Комисията в съображение 67 от обжалваното решение ръкописни бележки се отнасят до общо обсъждане на „проблемните длъжници“ в сектора „хорека“, което не може да се разглежда като ограничение на конкуренцията.

196    По отношение на срещата от 3 ноември 1999 г., възприета като начална дата на нарушението, жалбоподателят поддържа, че констатацията на Комисията за незаконосъобразния характер на тази среща се опровергава от изявленията на директорите на InBev.

197    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

198    Продължителността на нарушението е съставомерен елемент на понятието за нарушение по член 81, параграф 1 ЕО, елемент, доказателствената тежест за който пада главно върху Комисията. В това отношение съдебната практика изисква по-конкретно при липсата на доказателства, въз основа на които да се установи пряко продължителността на дадено нарушение, Комисията да представи поне доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на това нарушение е било непрекъснато (вж. Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 78 по-горе, точка 51 и цитираната съдебна практика).

199    В настоящия случай жалбоподателят оспорва определянето както на началната, така и на крайната дата на нарушението.

–       По определянето на началната датата на нарушението

200    Комисията приема 27 февруари 1996 г. за начална дата на разглежданото нарушение, тъй като това е датата на провеждане на първата среща „Catherijne“, за която тя разполага с преки доказателства за участието на четиримата производители на бира.

201    Както бе констатирано в точки 159—169 по-горе, ръкописните бележки относно тази среща, посочени в съображение 67 от обжалваното решение, сами по себе си не представляват съвкупност от доказателства, които могат да обосноват надлежно констатацията за нарушение, свързано с инцидентно координиране на други търговски условия, предлагани на отделните потребители от сектора „хорека“.

202    Това съображение обаче само по себе си не пречи тези доказателствени елементи като цяло да бъдат използвани за определянето на началната дата на нарушението.

203    Всъщност следва да се констатира, че срещата от 27 февруари 1996 г. е част от поредица от периодични срещи, провеждани с едни и същи участници и при сходни обстоятелства. Тези срещи, обозначени с наименованията „съгласуване Catherijne“ и „комисия по дневния ред“, обединяват представители на четирима нидерландски производители на бира — Heineken, InBev, Grolsch и Bavaria, организират се наред с официалните срещи на CBK и провежданите на тях обсъждания никога не са отразявани в протоколи и почти никога във вътрешни докладни записки. В изявлението на InBev тези срещи също са представени като част от поредица, а в приложение към изявлението е предоставена и таблица, в която са посочени имена, адреси, дати и места на провеждане на голяма част от срещите, включително на срещата от 27 февруари 1996 г., (съображение 44 от обжалваното решение).

204    Вече бе констатирано както въз основа на изявлението на InBev, така и на множество други доказателства, че срещите от тази поредица са имали антиконкурентна цел (вж. точки 171—176 по-горе). Така, от една страна, съвкупността от улики, която доказва системния характер на срещите и тяхното антиконкурентно съдържание, и от друга страна, изявлението на InBev, което се ползва с висока доказателствена стойност, позволяват да се приеме, при липсата на доказателства за противното, че всички разглеждани срещи са имали за цел да ограничат конкуренцията, въпреки че липсват достатъчно доказателства за съдържанието на някои от тях.

205    Жалбоподателят счита по същество, че тази логика не може да се приложи при определянето на началната и крайната дата на нарушението. Той поддържа по-конкретно, че Комисията трябва да определи надлежно точната начална дата на нарушението.

206    В това отношение следва да се отбележи, че за да определи началната дата на нарушението, Комисията не се основава само на доказателствата относно срещата от 27 февруари 1996 г.

207    Всъщност в съображения 466—469 от обжалваното решение тя посочва по отношение на всеки един от разглежданите производители на бира, включително жалбоподателя, че е участвал в нарушението „най-малко в периода от 27 февруари 1996 г. до 3 ноември 1999 г.“. Освен това в съображение 56 от обжалваното решение тя уточнява, че според изявлението на InBev нарушението е започнало далеч преди 1996 г., а именно:

–        „през 1990 г. или още по-рано“, що се отнася до обсъжданията на увеличенията на цените за „хорека“,

–        „1993—1994 г.“, що се отнася до обсъжданията на отстъпките и на прехвърлянията между производителите на бира на местата за продажба,

–        „1987 г.“, що се отнася до обсъжданията между Oranjeboom-Interbrew и Bavaria на бирата, продавана с търговска марка на дистрибутора.

208    Предвид високата доказателствена стойност на изявлението на InBev Комисията е могла да констатира, че разглежданото нарушение е започнало поне от датата на първите срещи през 1996 г., посочени в таблицата, приложена към изявлението на InBev, на които InBev участва поради закупуването му от Oranjeboom през 1995 г.

209    Следователно, доколкото, на първо място е доказано, че жалбоподателят е бил представен на срещата от 27 февруари 1996 г., и на второ място, от изявлението на InBev следва, че жалбоподателят е участвал в срещите „Catherijne“ от самото начало през 1993 г. или 1994 г., Комисията с основание е могла да констатира, че жалбоподателят е участвал в разглежданото нарушение поне от 27 февруари 1996 г. нататък.

210    Фактът, че в обжалваното решение не е отчетено съществуването на нарушение преди тази дата, всъщност е жест към адресатите на обжалваното решение. В това отношение трябва да се припомни, че Общият съд не следва да се произнася по законосъобразността или целесъобразността на този жест (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 40 по-горе, точки 340 и 341).

211    При тези обстоятелства, тъй като става дума за среща, която е част от система от редовни срещи, чийто антиконкурентен характер е доказан надлежно, констатацията на началната дата на нарушението не може да се обори от доводите на жалбоподателя, изведени от липсата на достатъчно конкретни доказателства за съдържанието на срещата от 27 февруари 1996 г.

212    Следователно твърдението за нарушение, изведено от определянето на началната дата на нарушението, следва да се отхвърли.

–       По определянето на датата на преустановяване на нарушението

213    Комисията приема 3 ноември 1999 г. за дата на преустановяване на нарушението по отношение на всички разглеждани производители на бира (съображения 466—469 от обжалваното решение), тъй като това е датата на последната среща „Catherijne“, за която Комисията разполага с преки доказателства за участието на четиримата производители на бира. Тази среща е посочена в хронологичната таблица, приложена към изявлението на InBev. В отговора на InBev на искане за предоставяне на информация от Комисията се казва, че срещата от 3 ноември 1999 г. е „среща Catherijne (въпроси хорека/комисия по дневния ред) [; к]акто винаги при консултациите „Catherijne“ говорихме главно за крайни споразумения и мирно съвместно съществуване“ (съображение 221 от обжалваното решение).

214    Жалбоподателят счита, че това изявление се опровергава от изявленията на директори на InBev, които са присъствали на срещата от 3 ноември 1999 г., от които той цитира следните откъси:

–        „На 19 август 1999 г. присъствах на съгласуване. На 3 ноември 1999 г. се проведе среща, на която присъствах аз самият и г‑н […]. Както в единия, така и в другия случай не сме обсъждали конкретно поведението на пазара. Срещата имаше по-скоро неформален характер“;

–        „Има срещи на четиримата директори на „хорека“ (Heineken, Grolsch, Bavaria и Interbrew). Присъствах само на една от тези срещи — на 3 ноември 1999 г. в Enschede. Г‑н […] ме заведе там, за да ме представи. Тази среща не беше особено съдържателна. Ставаше дума по-скоро за приятна среща без конкретен дневен ред. Бяха направени коментари от общ характер за отстъпките. Останах с впечатление, че вече от години съществува нещо като система от скàли или правило за отстъпките, но това така и не беше обсъдено конкретно. Говорихме само най-общо за глобалните размери на отстъпките, което беше повод за посочването на някои инциденти. Имам чувството, че скàлата не функционира. Всеки оператор определя собствената си стратегия. Може би имаше известен опит за сплашване, но въпреки това всеки действаше както намери за добре“.

215    Следва да се констатира, че противно на твърдяното от жалбоподателя, тези откъси не опровергават приетите от Комисията доказателствени елементи. Посочването на „крайни споразумения“ и на „мирно съвместно съществуване“, както и на „скàла“ и на „правилото за отстъпките“ ясно говори за координиране на размера на отстъпките, предоставени на клиентите от „хорека“. Единственото уточнение, съдържащо се в изявленията на директорите на InBev, се отнася до степента на подробности от обсъжданията, за която се твърди, че е ограничена до „коментари от общ характер“, както и до липсата на въздействие от тези обсъждания върху пазара, а именно факта, че „скàлата не функционира“. Вече бе посочено обаче, че нито общият характер на обсъжданията, нито липсата на въздействие върху пазара могат да опровергаят неправомерността на въпросната среща (вж. точки 69—71 по-горе).

216    Обстоятелството, че срещата от 3 ноември 1999 г. е част от система от анкиконкурентни срещи (вж. точки 213 и 214 по-горе) и че обсъжданите теми са свързани с по-ранни дискусии, които ограничават конкуренцията, показва освен това, че срещата е била свикана именно с цел да се осигурят необходимите условия за продължаване на тези обсъждания.

217    Във всички случаи, дори да се предположи, че съществува известно противоречие между изявленията на служителите на InBev, на които се позовава жалбоподателят, от една страна, и отговора на InBev на искането за предоставяне на информация, от друга страна, следва да се счете, че последният има по-голяма доказателствена сила предвид съдебната практика, според която изявление, направено от името на самото предприятие, се ползва с по-голяма достоверност от тази, която би могла да се придаде на отговора на член на персонала на това предприятие, независимо от неговото лично мнение и опит (вж. в този смисъл Решение по дело LR AF 1998 г./Комисия, точка 77 по-горе, точка 45).

218    Следователно трябва да се отхвърли твърдението за нарушение, изведено от определянето на крайната дата на нарушението, и оттам и седмото правно основание като цяло.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация

 Доводи на страните

219    Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, тъй като не е провела пълно, грижливо и безпристрастно разследване. Първо, жалбоподателят изтъква, че Комисията системно е тълкувала съдържащите се в преписката документи едностранчиво и тенденциозно. Второ, той поддържа, че тъй като направените във връзка с искането за освобождаване от глоба на InBev изявления са основен стълб в доказателствата, на които се позовава Комисията, те е трябвало да бъдат преценени по-предпазливо. Трето, жалбоподателят посочва, че Комисията очевидно е използвала селективно другите доказателства, с които разполага, и в обжалваното решение е цитирала само тези откъси от доказателствата, които ѝ позволяват да установи наличието на нарушение, като същевременно умишлено е пренебрегнала доводите на другите страни, които опровергават нейните констатации. Четвърто, жалбоподателят възразява срещу изявленията на отговарящия за конкуренцията член на Комисията, направени публично в нидерландско телевизионно предаване непосредствено след приемането на изложението на възраженията. Тези изявления показвали по-конкретно, че според Комисията вината на производителите на бира вече е доказана, преди те да са имали възможност да отговорят на изложението на възраженията.

220    Пето, жалбоподателят упреква Комисията в това, че е променила твърденията за нарушение в хода на разследването. Той изтъква по същество, че твърдението за нарушение, изведено от инцидентното съгласуване на разпределянето на клиенти в сектора „хорека“ и в сектора „домашна консумация“, не е било включено в изложението на възраженията. Шесто, жалбоподателят изтъква, че Комисията не е разгледала доказателствата за това, че той е водил активна конкуренция и е определял самостоятелно цените си на пазара.

221    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

222    От постоянната съдебна практика следва, че сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е по-конкретно задължението на компетентната институция да разгледа грижливо и безпристрастно всички относими към случая доказателства (Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14).

223    В настоящия случай, на първо място, що се отнася до твърдението, че Комисията не е разгледала доказателствата грижливо и безпристрастно, следва да се припомни, както вече бе констатирано при анализа на второто правно основание по-горе, че Комисията е посочила достатъчно доказателства за наличието на нарушение на член 81 ЕО, що се отнася до двата компонента на разглежданото нарушение (вж. точка 155 по-горе). При анализа на това правно основание Общият съд вече е разгледал възраженията на жалбоподателя срещу преценката на изявлението на InBev, както и елементите, посочени в рамките на административното производство, които имат за цел да докажат обратното.

224    При тези обстоятелства следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяната липса на пълно, грижливо и безпристрастно разследване, се покриват с разгледаните във връзка с второто правно основание по-горе доводи и не следва да се разглеждат самостоятелно.

225    На второ място, доколкото доводите на жалбоподателя относно изявленията на отговарящия за конкуренцията член на Комисията могат да се тълкуват като доводи, които всъщност са изведени от нарушение на презумпцията за невиновност, следва да се констатира, че тези доводи са ирелевантни за разрешаването на настоящия спор.

226    Всъщност съществуването на дадено нарушение трябва да се преценява единствено в зависимост от събраните от Комисията доказателства. Когато наличието на дадено нарушение действително е доказано в рамките на административното производство, доказателството за преждевременно изразеното от Комисията в хода на това административно производство убеждение, че нарушението е налице, не може да лиши от достоверност самото доказателство за нарушението (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 726).

227    Във всички случаи изявленията на член на Комисията в нидерландско телевизионно предаване, в които като пример за намеса на Комисията се посочва, че нидерландските потребители „плащат прекалено скъпо за бирата си“ поради поведението на производителите на бира, дори да са неудачни, не могат да докажат, че Комисията предварително е взела решението си.

228    Следва да се отбележи, че Комисията като колективен орган провежда разискванията си въз основа на проект за решение. В това отношение, противно на поддържаното от жалбоподателя, изявленията на посочения член на Комисията, в които се посочват действията на Комисията, по никакъв начин не означават, че Комисията вече е счела за доказана вината на производителите на бира.

229    На трето място, що се отнася до довода, изведен от твърдяната липса на съгласуваност между изложението на възраженията и обжалваното решение, що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от разпределянето на клиентите в сектора „хорека“ и в сектора „домашна консумация“, следва да се констатира, че критиките на жалбоподателя са неоснователни.

230    Всъщност от изложението на възраженията е видно, че Комисията ясно е посочила, че страните носят отговорност за това съгласуване. Така, от една страна, в точки 262—272 от изложението на възраженията тя посочва изрично, че производителите на бира са се споразумели за разпределянето на клиенти в сектора „хорека“. От друга страна, от точки 311 и 312 от изложението на възраженията следва, че изложените твърдения за нарушение се отнасят по-конкретно до разпределянето на клиенти между производителите на бира.

231    С оглед на гореизложеното настоящото правно основание не може да бъде прието.

 По шестото правно основание, изведено от съществено процесуално нарушение, от нарушение на принципа на добра администрация и на правото на защита на жалбоподателя, що се отнася до отказа на достъп до документ от преписката, както и до отговорите на изложението на възраженията на останалите засегнати предприятия

 Доводи на страните

232    На първо място, жалбоподателят упреква Комисията в това, че му е отказала достъп до отговорите на изложението на възраженията на останалите засегнати от производството страни и по този начин е нарушила правото му на защита. Той поддържа по-конкретно, че тези отговори са щели да му позволят да посочи други оневиняващи го доказателства в подкрепа на извода, че производителите на бира никога не са съгласували действията си на нидерландския пазар на бира. Освен това той изтъква, че в съображение 203 от обжалваното решение Комисията е използвала като доказателство срещу него част от отговора на Heineken, в която последното признавало, че са обсъждани цените на бирата в кегове, без обаче да му предостави тази част от отговора.

233    На второ място, жалбоподателят изтъква, че Комисията му е отказала достъп до документ от преписката, който е от значение за неговата защита и по този начин е нарушила член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Той посочва по-конкретно, че не е имал достъп до документа, който обобщава имената на клиентите от сектора „хорека“, привлечени и загубени от производителите на бира в периода от 1997 г. до 2001 г. Противно на твърденията на Комисията, той счита, че тази информация не е поверителна и че с този документ той е могъл да докаже, че са налице постоянни промени в сектора „хорека“ на нидерландския пазар на бира, които доказват наличието на силна конкуренция между производителите на бира.

234    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

235    Съгласно член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 „[п]равото на защита на засегнатите страни се съблюдава в хода на цялото производство [; н]а тях се предоставя правото на достъп до материалите по делото пред Комисията при условия на зачитане на законния интерес на предприятията от опазване на техните търговски тайни […]“.

236    Съгласно постоянната съдебна практика правото на достъп до преписката, което произтича от правото на защита, предполага, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точки 125—128 и Решение на Общия съд от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия, T‑30/91, Recueil, стр. II‑1775, точка 81).

237    Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 68).

238    Що се отнася до уличаващите документи, несъобщаването на такъв документ представлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е позовала на този документ в подкрепа на твърдението си за наличие на нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да се докаже само чрез позоваване на този документ. Ето защо задача на засегнатото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако този несъобщен документ трябва да бъде изключен като доказателство (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 41 по-горе, точки 71—73).

239    За разлика от това, що се отнася до несъобщаването на оневиняващ документ, засегнатото предприятие трябва да докаже само, че неоповоестяването на такъв документ е могло да повлияе в негов ущърб на развитието на производството и на съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да докаже, че то е щяло да използва посочения документ за своята защита (Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 318 и Решение по дело Hercules Chemicals/Комисия, точка 34 по-горе, точка 81), доказвайки по-конкретно, че е могло да посочи елементи, които не съответстват на направените на стадия на изложението на възраженията изводи на Комисията и следователно е щяло да повлияе по някакъв начин на оценките в решението (вж. Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 75).

240    В рамките на настоящото правно основание жалбоподателят твърди, че не е имал достъп, от една страна, до отговорите на изложението на възраженията на останалите засегнати предприятия, и от друга страна, до документ от преписката, за който Комисията е счела, че е поверителен.

–       По отговорите на останалите предприятия на изложението на възраженията

241    Следва да се припомни, че изложението на възраженията е акт, чието предназначение е да очертае предмета на образуваното срещу дадено предприятие производство и да осигури ефективното упражняване на правото на защита (вж. Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сборник, стр. II‑2567, точка 80 и цитираната съдебна практика).

242    Именно от тази гледна точка изложението на възраженията е придружено с процесуални гаранции в приложение на принципа на зачитане на правото на защита, сред които е правото на достъп до документите от преписката на Комисията.

243    Отговорите на изложението на възраженията не са част от преписката по разследването в същински смисъл (вж. в този смисъл Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 226 по-горе, точка 380).

244    Що се отнася до документите, които не са част от преписката към момента на отправяне на уведомлението на изложението на възраженията, Комисията е длъжна да оповести тези отговори на други засегнати страни само ако те съдържат нови уличаващи или оневиняващи доказателства.

245    Освен това съгласно точка 27 от Известието на Комисията относно правилата за достъп до преписката на Комисията при производства по членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], членове 53, 54 и 57 от Споразумението за ЕИП и Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (ОВ C 325, 2005 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 220), по принцип страните нямат достъп до отговорите на изложението на възраженията на други страни, засегнати от разследването. Дадена страна има достъп до тези документи само ако те представляват нови доказателства — независимо дали са уличаващи или оневиняващи — и се отнасят до тези твърдения в изложението на възраженията на Комисията, които засягат въпросната страна.

246    В това отношение, що се отнася, от една страна, до новите уличаващи доказателства, постоянна съдебна практика е, че ако Комисията възнамерява да се позове на част от отговор на изложение на възраженията, за да установи наличието на нарушение, останалите участващи в тази процедура предприятия трябва да имат възможност да се произнесат по това ново доказателство (Решение на Общия съд по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 226 по-горе, точка 386 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г., Avebe/Комисия, T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085, точка 50).

247    В настоящия случай жалбоподателят поддържа, че в съображение 203 от обжалваното решение Комисията използва като доказателство срещу него част от отговора на Heineken, в която Heineken признава, че са били обсъждани цените на бирата в кегове, без обаче да му съобщи тази част от отговора.

248    Следва да се отбележи, че в посоченото съображение Комисията изтъква, в отговор на доводите на жалбоподателя и на Heineken, че наличието на неправомерни обсъждания по време на срещата от 8 януари 1999 г. е видно от някои по-рано представени доказателства, а именно от изявлението на InBev и от бележките на представителите на Grolsch и на жалбоподателя. В това отношение, макар Комисията да добавя, че в отговора си на изложението на възраженията Heineken е признало обсъждането на цените „с известни резерви“, последната улика е само допълнителен елемент от възприетата от Комисията по отношение на въпросната среща съвкупност от доказателства, който не може да представлява ново уличаващо жалбоподателя доказателство.

249    Що се отнася, от друга страна, до новите оневиняващи доказателства от съдебната практика следва, че Комисията не е длъжна да предостави достъп до тях по своя инициатива. В случаите, когато в хода на административното производство Комисията отхвърли искане на жалбоподателя за достъп до документи, които не се съдържат в преписката по разследването, може да се констатира наличието на нарушение на правото на защита само ако се докаже, че административното производство е могло да доведе до различен резултат, ако жалбоподателят е имал достъп до въпросните документи в хода на това производство (Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 226 по-горе, точка 383).

250    Доколкото жалбоподателят се позовава на наличието на оневиняващи доказателства в неоповестените отговори, той е този, който трябва да представи първата улика за полезността на тези документи за неговата защита.

251    По-конкретно той трябва да посочи потенциалните оневиняващи доказателства или да предостави улика за тяхното съществуване и следователно за полезността им за нуждите на производството (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г., Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точки 351—359).

252    В настоящия случай жалбоподателят поддържа, че отговорите на останалите засегнати от производството страни са щели да му позволят да изтъкне други оневиняващи доказателства в подкрепа на заключението, че производителите на бира никога не са съгласували поведението си на нидерландския пазар на бира.

253    Доколкото обаче жалбоподателят твърди, че в отговорите си на изложението на възраженията останалите предприятия са изложили и доводи, с които оспорват нарушението, следва да се отбележи, че само тази улика не е достатъчна, за да се приеме, че тези доводи са оневиняващи доказателства (вж. в този смисъл Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 251 по-горе, точки 353 и 355).

254    От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е посочил потенциални нови уличаващи или оневиняващи доказателства, които се съдържат в отговорите на изложението на възраженията.

255    Ето защо трябва да се отхвърли твърдението за нарушение, изведено от отказа да се предостави достъп до тези отговори.

–       По твърдения поверителен документ

256    Жалбоподателят възразява срещу отказа на достъп до списъка с клиенти от сектора „хорека“, привлечени или загубени от различните производители на бира в периода от 1997 г. до 2001 г., който е част от преписката по производството. Той счита, че достъпът до тази информация е абсолютно необходим за неговата защита, тъй като списъкът можел да докаже наличието на промени в сектора „хорека“ в Нидерландия и неточността на заключението на Комисията, че конкуренцията в този сектор е ограничена.

257    Без обаче да е необходимо да се определя дали Комисията правилно е квалифицирала поисканата информация като поверителна, следва да се посочи, че жалбоподателят не е доказал, че въпросният списък с клиенти е могъл да бъде полезен за неговата защита.

258    Всъщност от съображение 259 от обжалваното решение следва, че изводът на Комисията за участието на жалбоподателя в разпределянето на клиенти в сектора „хорека“ се основава на вътрешно писмо на Heineken относно разговор с член на управителния съвет на жалбоподателя, чийто текст е възпроизведен в съображение 184 и тълкуван в съображения 187—189 от обжалваното решение. Във всички случаи обаче не може да се счита, че информацията относно привлечените и загубените през разглеждания период от производителите на бира клиенти може да представлява оневиняващо доказателство по отношение на тази констатация.

259    Следователно твърдението за нарушение, изведено от отказа за предоставяне на достъп до документ, който съдържа списък с клиенти на сектора „хорека“, както и първото правно основание като цяло, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 23 от Регламент № 1/2003, на Насоките, както и на принципите на пропорционалност и на равно третиране, що се отнася до определянето на размера на глобата

 Доводи на страните

260    Първо, жалбоподателят оспорва начина, по който Комисията е изчислила размера на глобата, и по-специално анализа ѝ на тежестта на нарушението. По-конкретно той счита, че тъй като в обжалваното решение Комисията е смекчила тежките обвинения от изложението на възраженията, тя е трябвало да квалифицира нарушението като значително по-леко. Освен това жалбоподателят упреква Комисията в това, че при преценката на тежестта на нарушението не е взела предвид обстоятелството, че то не е оказало никакво отражение върху нидерландския пазар на бира. Жалбоподателят счита също, че противно на посоченото в съображение 452 от обжалваното решение, отражението на нарушението върху пазара може да бъде определено.

261    Второ, жалбоподателят счита, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като се е отклонила съществено от своята по-ранна практика по вземане на решения, и по-конкретно от практиката си във връзка с глобите, наложени с Решение 2003/569, с Решение 2002/759/ЕО от 5 декември 2001 г. относно производството по прилагане на член 81 [ЕО] (дело COMP/37.800/F3 — люксембургски пивоварни) (OВ L 253, 2002 г., стр. 21) и Решение 2005/503/ЕО от 29 септември 2004 г. относно производство по прилагането член 81 [ЕО] (дело COMP/C.37.750/B2 — пивоварни Kronenbourg, пивоварни Heineken) (ОВ L 184, 2005 г., стр. 57).

262    Трето, жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила принципите на пропорционалност и на равно третиране, като му е наложила глоба, която е непропорционална в сравнение с глобите, наложени на Heineken и на Grolsch. Жалбоподателят отбелязва по същество, че при определянето на глобата Комисията е отдала прекомерно значение на оборота му, което сериозно е изкривило съотношението на силите между производителите на бира и позицията му на съответния пазар. Освен това той счита, че при определянето на началния размер на глобата Комисията е трябвало да вземе предвид оборота му, без да включва акцизите.

263    Комисията оспорва изложените от жалбоподателя доводи.

 Съображения на Общия съд

264    Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 с решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност те нарушават член 81 ЕО. Според същата разпоредба за всяко предприятие и сдружение на предприятия, участвало в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

265    Освен това според постоянната съдебна практика Комисията разполага с право на широка преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите. Тази методика, описана в Насоките, съдържа различни елементи на гъвкавост, позволяващи на Комисията да упражни своето право на преценка в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, Сборник, стр. I‑7191, точка 112).

266    Освен това в области като определянето на размера на глоба, наложена на основание Регламент № 1/2003, в които Комисията разполага с такава свобода на преценка, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 юли 2005 г. по дело Scandinavian Airlines System/Комисия, T‑241/01, Recueil, стр. II‑2917, точка 79).

267    Свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила, обаче не засягат упражняването на пълната юрисдикция на съдилищата на Съюза (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 538), която им дава право да отменят, намалят или увеличат размера на глобата, наложена от Комисията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точки 60—62).

268    По същество настоящото правно основание се състои от три части, изведени, първо, от неправилната преценка на тежестта на нарушението, второ, от нарушението на принципа на равно третиране предвид по-ранната практика на Комисията, и трето, от нарушението на принципите на равно третиране и на пропорционалност предвид глобите, наложени на останалите адресати на обжалваното решение.

–       По първата част, изведена от неправилната преценка на тежестта на нарушението

269    Съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 за определяне на размера на глобата се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението.

270    Според постоянната съдебна практика тежестта на дадено нарушение се определя, като се вземат предвид множество фактори, по отношение на които Комисията разполага с право на преценка, като специфичните обстоятелства в конкретния случай, контекста на нарушението и възпиращото действие на глобите (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 241 и Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 91).

271    По-конкретно в съответствие с точка 1 A, първа алинея от Насоките, при оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъдат взети предвид неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, където това може да бъде определено, а също така и размерът на съответния географски пазар.

272    В рамките на неограничения си контрол обаче Общият съд е този, който следва да прецени дали размерът на наложената глоба е пропорционален на тежестта на нарушението и да съпостави тежестта на нарушението и изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства (Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 136).

273    Жалбоподателят изтъква два довода, за да оспори начина, по който Комисията е определила тежестта на нарушението.

274    На първо място, той се противопоставя на квалификацията на нарушението като много тежко, като посочва, че в обжалваното решение Комисията се е отказала от множество елементи на нарушението, посочени в изложението на възраженията.

275    Следва да се припомни, че съгласно точка 1 A, втора алинея, трето тире от Насоките за много тежки нарушения се считат по-специално „хоризонталните ограничения като „ценови картели“ и квоти за разпределяне на пазари“.

276    Освен това постоянна съдебна практика е, че картелите от този вид са една от най-тежките форми на засягане на конкуренцията, тъй като самата им цел е самото премахване на конкуренцията между предприятията, които ги прилагат, и по този начин противоречат на основните цели на Съюза (вж. в този смисъл Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 272 по-горе, точка 147 и цитираната съдебна практика).

277    След като обаче Комисията с основание е констатирала, че жалбоподателят е участвал в нарушение, което се състои в съвкупност от споразумения и/или съгласувани практики, чиято цел е да ограничат конкуренцията на общия пазар по-конкретно чрез координирането на цените и на ценовите увеличения и чрез разпределянето на клиентите, доводът на жалбоподателя, че нарушението не може да се счита за много тежко, не може да бъде уважен.

278    Следователно направената в съображение 442 от обжалваното решение констатация, че в настоящия случай нарушението трябва да бъде квалифицирано като много тежко по самото си естество, не е опорочена от грешки. Този извод не се засяга от факта, че някои от посочените в изложението на възраженията елементи на нарушението не са били взети предвид в обжалваното решение, тъй като в последното са изложени доказателства, които обосновават квалифицирането на нарушението като много тежко.

279    На второ място, жалбоподателят упреква Комисията в това, че е достигнала до извода, че отражението на картела върху пазара не може да бъде определено и че не е взела предвид обстоятелствата по преписката, които доказват че нарушението не е имало никакво отражение върху пазара.

280    Следва да се припомни, че макар действителното отражение на нарушението върху пазара да е обстоятелство, което трябва да бъде взето предвид при преценката на тежестта на нарушението, то представлява само един от критериите, наред с други, а именно характерът на нарушението и размерът на географския пазар. Също така от точка 1 А, първа алинея от Насоките следва, че това отражение следва да бъде взето предвид, когато може да бъде определено.

281    Следва да се припомни и че хоризонталните ценови картели или картелите за подялба на пазари, каквото е разглежданото в настоящия случай нарушение, могат да бъдат квалифицирани като много тежки нарушения въз основа само на характера им, без Комисията да е длъжна да доказва действително отражение на нарушението върху пазара. Действителното отражение на нарушението е само един елемент сред други и ако може да бъде определено, то би позволило на Комисията да увеличи началния размер на глобата над вероятния минимален размер от 20 милиона евро (Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точки 74 и 75).

282    В настоящия случай в съображение 452 от обжалваното решение Комисията посочва следното:

„В рамките на това производство е невъзможно да се определи действителното отражение върху нидерландския пазар на съвкупността от споразумения, от които е съставено нарушението, и следователно Комисията не се позовава на конкретно отражение в съответствие с Насоките, според които действително отражение трябва да се вземе предвид, ако може да бъде определено […] Ето защо при определянето на приложимите в случая глоби Комисията няма да вземе предвид отражението върху пазара“.

283    По-нататък в съображение 455 от обжалваното решение, в което се съдържа изводът на Комисията за тежестта на нарушението, тя посочва следното:

„Предвид естеството на нарушението и факта, че то обхваща цялата територия на Нидерландия, предприятията — адресати на настоящото решение, са извършили много тежко нарушение на член 81 [ЕО]“.

284    От тези части от решението следва, че за да определи тежестта на нарушението, Комисията не се е основала на действителното отражение на нарушението, а на неговото естество и на размера на съответния географски пазар.

285    В това отношение следва да се констатира, че предвид естеството на констатираното нарушение, което е насочено по-конкретно към координиране на цените и на ценовите увеличения, както и към инцидентно координиране на разпределянето на клиентите, Комисията с основание е могла да откаже да вземе предвид отражението на нарушението върху пазара.

286    От това следва, че като е квалифицирала въпросното нарушение като много тежко, Комисията всъщност не се е отклонила от Насоките и не е нарушила посочените от жалбоподателя принципи.

287    Ето защо доводите на жалбоподателя, изведени от липсата на отражение на картела върху пазара, както и първата част като цяло, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

–       По втората част, изведена от нарушение на принципа на равно третиране предвид практиката по вземане на решения на Комисията

288    Най-напред следва да се подчертае, от една страна, че по-ранната практика на Комисията по вземане на решения не служи за правна основа на глобите в областта на конкуренцията (Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 292), и от друга страна, че в рамките на Регламенти № 17 и № 1/2003 Комисията разполага със свобода на преценка при определяне на размера на глобите, за да насочва поведението на предприятията към спазване на правилата на конкуренцията (Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 216) и за да може във всеки момент да адаптира равнището на глобите към нуждите на тази политика (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 270 по-горе, точка 169).

289    В настоящия случай, както вече бе посочено по-горе, размерът на наложената на жалбоподателя глоба е бил определен с оглед на тежестта и продължителността на нарушението в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003. В това отношение жалбоподателят не може да изведе валиден довод единствено от факта, че в по-ранната си практика по вземане на решения Комисията е санкционирала подобни действия, като е налагала глоби, по-ниски от наложените в настоящия случай.

290    При тези обстоятелства жалбоподателят не може да се позове и на нарушение на принципа на равно третиране. Всъщност Съдът многократно е постановявал, че по-ранната практика на Комисията не служи като правна основа на глобите в областта на конкуренцията, и че решенията по други дела само насочват към евентуалното наличие на дискриминация, тъй като е малко вероятно присъщите на тези дела обстоятелства, като пазарите, стоките, предприятията и съответните периоди, да са идентични (вж. Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 270 по-горе, точка 233 и цитираната съдебна практика).

291    В това отношение в настоящия случай, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно размера на глобите, наложени с трите по-ранни Решения 2003/569, 2002/759 и 2005/503, най-напред следва да се посочи, че за разлика от обжалваното решение, в което Комисията квалифицира разглежданото нарушение като „много тежко“, в Решения 2002/759 и 2005/503 тя приема, че е изправена пред „тежко“ нарушение. Следователно жалбоподателят не може да се позове надлежно на тези решения в подкрепа на твърдението си, че е бил третиран дискриминационно.

292    Що се отнася до Решение 2003/569, жалбоподателят приема, че е налице нарушение на принципа на равно третиране, поради това че глобите, наложени на съответните белгийски производители на бира, са били значително по-ниски от наложените с обжалваното решение глоби, при положение че няма разлики нито в естеството на нарушенията, нито в условията на съответните пазари, които да обосноват това отклонение.

293    В това отношение следва да се припомни, че Комисията преценява тежестта на нарушенията в зависимост от много фактори, които не произтичат от задължителен или изчерпателен списък с критерии, които следва да се вземат предвид, и че освен това тя не е длъжна да приложи точна математическа формула, независимо дали става дума за общия размер на наложената глоба или за нейните отделни съставни части (вж. Решение на Общия съд от 13 януари 2004 г. по дело JCB Service/Комисия, T‑67/01, Recueil, стр. II‑49, точки 187 и 188 и цитираната съдебна практика).

294    При тези обстоятелства прякото съпоставяне на наложените на адресатите на две отделни решения относно различни нарушения глоби, може да доведе до изопачаване на специфичните функции на отделните етапи от изчисляването на дадена глоба. Всъщност окончателните размери на глобите отразяват конкретните специфични обстоятелства на всеки картел, както и оценките на всеки отделен случай.

295    От всичко гореизложено следва, че що се отнася до размера на наложените глоби, положението на жалбоподателя не е сходно с това на предприятията — адресати на посочените по-ранни решения.

296    Предвид тези обстоятелства твърдението за нарушение, изведено от нарушението на принципа на равно третиране с оглед на по-ранната практика по вземане на решения на Комисията, трябва да се отхвърли.

–       По третата част, изведена от нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране по отношение на размера на глобите, наложени на останалите участници в разглеждания картел

297    С тази част жалбоподателят оспорва по същество преценката на Комисията във връзка с определянето на началните размери на глобите в рамките на приложения от Комисията диференциран подход (съображение 462 от обжалваното решение).

298    В това отношение следва да се посочи, че съгласно Насоките в случай на нарушение, в което участват няколко предприятия, Комисията може, както е направила в случая, да претегли началните размери, за да вземе предвид конкретната тежест на всяко предприятие, като разпредели членовете на картела в групи, „по-специално когато е налице значителна несъизмеримост в големината на предприятията, извършили същия вид нарушение“ (точка 1 A, шеста алинея от Насоките). Впрочем в тях е уточнено, че „принципът за налагане на еднакви наказания за едно и също поведение може, ако обстоятелствата го позволяват, да доведе до налагане на различни глоби на съответните предприятия, при това без тази диференциация да произтича от аритметично пресмятане“ (точка 1 A, седма алинея от Насоките).

299    Според установената съдебна практика в стадия на определяне на тежестта на нарушението в случай на налагане на глоби на няколко предприятия, участвали в едно и също нарушение, Комисията не е длъжна да следи за това окончателните размери на глобите, които е изчислила за съответните предприятия, да отразяват всички различия между тях по отношение на техния общ оборот. За сметка на това тя може да извърши разпределяне в групи (Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело CMA CGM и др./Комисия, T‑213/00, Recueil, стр. II‑913, точка 385 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Akzo Nobel/Комисия, T‑330/01, Recueil, стр. II‑3389, точка 57).

300    При подобно разпределяне на засегнатите предприятия в категории обаче трябва да се спазва принципът на равно третиране, според който е забранено сходни положения да се третират по различен начин и различни положения да се третират еднакво, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Освен това според съдебната практика размерът на глобите трябва да бъде най-малкото пропорционален по отношение на обстоятелствата, взети предвид при преценката на тежестта на нарушението (Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑161/05, Сборник, стр. II‑3555, точка 124).

301    В настоящия случай следва да се посочи, както е видно и от съображения 457 и 458 от обжалваното решение, че за да определи критериите, които позволяват групирането на засегнатите предприятия, Комисията е избрала да вземе предвид тяхната относителна тежест на съответния пазар, като се позове на един-единствен критерий, а именно продажбите на бира, реализирани в Нидерландия през последната пълна година на нарушението, тоест през 1998 г.

302    На тази основа Комисията е обособила три категории предприятия. В първата категория попада Heineken, което е реализирало в Нидерландия продажби на бира на стойност между 450 и 480 милиона евро. Във втората категория попадат Grolsch и InBev, които са реализирали в Нидерландия продажби на стойност между 150 и 180 милиона евро. Жалбоподателят попада в третата категория с продажби в Нидерландия на стойност между 100 и 130 милиона евро. Определените за всяка категория глоби са в размер съответно от 65 000 000 EUR, 25 000 000 EUR и 17 000 000 EUR.

303    Действително по този начин Комисията е избрала последователен метод за разпределяне на членовете на картела в три категории, който е обективно обоснован от различията в пазарните дялове, притежавани от всяко от предприятията, принадлежащи към тези три категории (вж. в този смисъл Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 288 по-горе, точка 220). Освен това следва да се приеме за установено, че по този начин Комисията не се е отклонила от обичайния си метод, установен в Насоките. Също така, макар жалбоподателят да счита, че сред участващите в картела предприятия неговата позиция е най-слаба, следва да се констатира, че включването му в третата категория всъщност отразява това съображение.

304    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че отчитането единствено на оборота не изразява достатъчно точно икономическия капацитет на предприятията да засегнат конкуренцията на нидерландския пазар на бира, следва да се припомни, че въпреки приблизителния си характер оборотът се счита за подходящ критерий за оценка на размера и икономическата мощ на съответните предприятия в рамките на правото на конкуренция (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 121).

305    Тъй като този критерий е приложен надлежно в настоящия случай, нищо не дава основание да се заключи, че принципите на равно третиране и на пропорционалност са били нарушени при определяне на началния размер на глобата.

306    Що се отнася до възраженията на жалбоподателя срещу използването на включващия акцизите оборот за изчисляването на индивидуалните основни размери, следва да се подчертае, че тъй като това изчисление налага претегляне на относителната тежест на този пазар на останалите участници в картела, невключването на таксите и акцизите не би променило окончателния извод на Комисията. Само в случай че Комисията е изчислила основните размери на индивидуалните глоби на останалите засегнати страни въз основа на оборот, който не включва акцизите, може да е налице нарушение на принципа на равно третиране.

307    Следователно, тъй като жалбоподателят не е доказал, че Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност при прилагането на диференциран подход, настоящата част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

308    С оглед на гореизложеното четвъртото правно основание следва да се отхвърли като цяло.

 По петото правно основание, изведено от прекомерната продължителност на административното производство

 Доводи на страните

309    Жалбоподателят поддържа, на първо място, че прекомерната продължителност на административното производство е нарушила правото му на защита. Той изтъква по-конкретно, че независимо от извършените от Комисията през 2000 г. проверки и представените от него отговори на исканията за предоставяне на информация, данните относно всяка среща не са били ясни, така че от този момент нататък тя е могла да разпита участвалите директори.

310    Освен това жалбоподателят изтъква, че прекомерната продължителност на административното производство е довела до непропорционална глоба, тъй като междувременно политиката на Комисията относно размера на глобите е станала по-строга.

311    На второ място, той твърди, че намаляването на размера на глобата със 100 000 EUR поради прекомерната продължителност на производството е прекалено малко и непропорционално по отношение на общата продължителност на производството.

312    Комисията посочва, че в съображения 497—500 от обжалваното решение тя изрично е признала, че продължителността на производството е била прекомерна и че поради това е предоставила извънредно намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя.

313    Освен това Комисията отбелязва, че макар спазването на разумен срок на провеждане на административните производства да е установена съдебна практика, превишаването на този срок може да обоснове отмяната на решение за констатиране на нарушение само ако е установено, че нарушаването на този принцип нарушава правото на защита на засегнатите предприятия.

314    В това отношение Комисията поддържа, че изпратеното на жалбоподателя решение за извършване на проверка от 17 март 2000 г. му е позволило, противно на това, което той твърди, да се запознае с по-голямата част от нарушението, както и с пазарите и периода, до които се отнася. Според Комисията това решение вече се позовава на антиконкурентните практики, свързани с определянето на цени, разпределянето на пазари и/или обмена на информация за нидерландския сектор на бира, както що се отнася до пазара на търговията на дребно, така и до пазара „хорека“. Доводът на жалбоподателя не бил допустим и поради детайлния характер на въпросите, които Комисията му отправя от 2001 г. нататък.

315    Накрая Комисията оспорва довода на жалбоподателя, че намаляването на размера на глобата поради прекомерната продължителност на производството е непропорционално. Тя счита, че разполага с широко право на преценка в това отношение и че възможността да предостави по своя инициатива такова намаление е едно от нейните правомощия. Освен това Комисията посочва, че в настоящия случай административното производство е с по-малка продължителност от производствата по други по-ранни дела, по които тя въпреки това е предоставяла същото намаление.

 Съображения на Общия съд

316    Според установената съдебна практика спазването на разумен срок при провеждане на административните производства в областта на политиката на конкуренцията представлява общ принцип на правото на Съюза, чието спазване се гарантира от юрисдикциите на Съюза (Решение на Съда по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 239 по-горе, точки 167—171 и Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точка 40).

317    За целите на прилагане на този принцип следва да се провежда разграничение между двете фази на административното производство, а именно фазата на разследването, която предхожда изложението на възраженията, и тази, която съответства на останалата част от административното производство, като всяка от тях следва своя собствена вътрешна логика (Решение по дело Technische Unie/Комисия, точка 316 по-горе, точка 42).

318    Първата фаза, която продължава до изложението на възраженията, започва от момента, в който Комисията, упражнявайки поверените ѝ от законодателя правомощия, предприеме мерки, за да обвини дадено лице в извършване на нарушение, и трябва да позволи на Комисията да формира становище относно по-нататъшния ход на производството. От своя страна втората фаза обхваща периода от изложението на възраженията до приемането на крайното решение. Тя трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по твърдяното нарушение (Решение по дело Technische Unie/Комисия, точка 316 по-горе, точка 43).

–       По продължителността на административното производство

319    В случая най-напред следва да се припомни, че в съображение 498 от обжалваното решение Комисията признава, че продължителността на административното производство е била прекомерна и че тя може да бъде упрекната за този факт.

320    Всъщност следва да се отбележи, че що се отнася до първата фаза на административното производство, тоест тази, която обхваща периода от връчването на жалбоподателя на решението за извършване на проверка през март 2000 г. до получаването на изложението на възраженията през август 2005 г., е изминал значителен период от време, а именно 65 месеца.

321    Тъй като в хода на разследването проверките са направени през март и април 2000 г., общата продължителност на тази фаза на административното производство не може да бъде обоснована единствено с факта, че между 2001 г. и 2005 г. Комисията е изпратила на страните поредица от искания за предоставяне на информация.

322    Така при липсата на допълнителна информация или обосновка от страна на Комисията относно грижливото провеждане на разследването през този период, продължителността на първата фаза от производството трябва да се счита за прекомерна (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 декември 2003 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, T‑5/00 и T‑6/00, Recueil, стр. II‑5761, точка 77).

323    Втората фаза на административното производство, която обхваща периода от получаването на изложението на възраженията до приемането на обжалваното решение през април 2007 г., продължава 20 месеца, като по този начин и предвид липсата на допълнителна обосновка надхвърля обичайно необходимия за приемане на решението срок.

324    Следователно трябва да се констатира, че продължителността на разглежданото административно производство е прекомерна и е резултат от бездействието на Комисията, което води до нарушаване на принципа на разумния срок.

–       По въздействието върху законосъобразността на решението

325    От установената съдебна практика следва, че констатирането на нарушение на принципа на разумния срок може да доведе до отмяна на решение, с което се констатира нарушение само ако продължителността на производството е оказала въздействие върху изхода от същото (вж. в този смисъл Решение по дело Technische Unie/Комисия, точка 316 по-горе, точка 48 и цитираната съдебна практика).

326    В настоящия случай жалбоподателят поддържа, че прекомерната продължителност на първата фаза на административното производство е нарушила правото му на защита, което във всички случаи е в състояние да окаже влияние върху изхода от производството.

327    Той изтъква по същество, че възможността му да се защити ефективно срещу възприетите в изложението на възраженията обвинения е била засегната, тъй като до приемането на това изложение на 30 август 2005 г. той не е могъл да установи с точност предмета на провежданото от Комисията разследване. Според жалбоподателя към момента, в който той е имал възможност да отговори на твърденията за нарушение, вече са били изминали почти десет години от действията, в които е упрекнат, което е засегнало възможността му да събере оневиняващи доказателства относно сектора „домашна консумация“ поради напускането на някои от служителите му, които са били пряко запознати с действията, в които е упрекнат.

328    В това отношение следва да се констатира, че жалбоподателят неправилно изтъква, че не е успял да установи предмета на разследването до получаване на изложението на възраженията.

329    Всъщност, от една страна, в изпратеното на жалбоподателя на 17 март 2000 г. решение за проверка се посочва, че разследването на Комисията се отнася до конкретни антиконкурентни практики, като „определянето на цени, разпределянето на пазари и/или обмена на информация за нидерландския сектор на бирата, както що се отнася до пазара на търговията на дребно, така и до пазара „хорека“. От друга страна, в изпратените на жалбоподателя през октомври 2001 г. искания за предоставяне на информация се уточняват видът на срещите, датите и местата — предмет на провежданото от Комисията разследване.

330    Противно на твърдяното от жалбоподателя, тези известия са му позволили да се запознае достатъчно точно с предмета на разследването, с нарушенията, в които може да бъде обвинен, както и със сегментите на съответния пазар и следователно са му позволили да определи и да събере евентуални оневиняващи доказателства.

331    Освен това, макар да се позовава на довод, изведен от трудностите във връзка със събирането на някои оневиняващи доказателства, жалбоподателят не подкрепя този довод с конкретни доказателства, и по-специално не уточнява датата, на която въпросните служители са напуснали предприятието, конкретните причини, поради които получаването на информация от посочените лица е от ключово значение за упражняване на правото на защита, както и обстоятелствата, поради които вече е невъзможно да се получи информация от тези лица (вж. в този смисъл Решение по дело Technische Unie/Комисия, точка 316 по-горе, точка 64).

332    При тези обстоятелства твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен от самото начало на разследването за предмета на същото и за евентуалните твърдения за нарушение на Комисията, поради което не е могъл да подготви защитата си и да събере оневиняващите доказателства, с които разполага, не може да бъде прието.

333    С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че жалбоподателят не е доказал, че е нарушено правото му на защита вследствие на прекомерната продължителност на административното производство.

334    Накрая следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че наложната му санкция е щяла да бъде по-малка, ако Комисията бе приключила по-рано административното производство.

335    Всъщност, макар по време на съдебното заседание Комисията да признава, че е увеличила общото равнище на глобите около 2005 г., тоест по време на разглежданото административно производство, този факт не може да се вземе предвид при преценката на въздействието на продължителността на производството върху съдържанието на обжалваното решение. В това отношение е достатъчно да се припомни, че фактът, че в миналото за определени видове нарушения Комисията е налагала глоби в определен размер, не я лишава от възможността да увеличи този размер в границите, определени с Регламент № 1/2003, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на политиката на конкуренция, а напротив, ефикасното прилагане на правилата на конкуренцията изисква Комисията да може във всеки момент да съобрази глобите с нуждите на тази политика (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 304 по-горе, точка 109 и Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 270 по-горе, точка 169).

336    Следователно, предвид липсата на въздействие върху изхода от разглежданото производство, неспазването на принципа на разумния срок не може да доведе до отмяната на обжалваното решение.

–       По размера на намаляване на глобата

337    Що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от прекалено ограниченото намаляване на глобата, предоставено от Комисията на основание прекомерната продължителност на производството, следва да се отбележи, че дори да не може да доведе до отмяна на решението едно процесуално нарушение може да обоснове намаляване на глобата (вж. в този смисъл Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, точка 38 по-горе, точки 26—48 и Решение по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, точка 322 по-горе, точки 436—438).

338    Превишаването на разумния срок може да обоснове решението на Комисията да намали справедливо размера на дадена глоба, като възможността за предоставяне на това намаление е част от нейните правомощия (вж. в този смисъл Решение по дело Technische Unie/Комисия, точка 316 по-горе, точка 202—204).

339    В настоящия случай Комисията решава да намали глобата на жалбоподателя поради „неразумната“ продължителност на административното производство (съображения 498 и 499 от обжалваното решение).

340    Упражняването на това правомощие от Комисията не пречи на Общия съд да предостави допълнително намаляване на размера на глобата в рамките на своята неограничена компетентност.

341    Следва да се констатира обаче, че предоставеното от Комисията еднократно намаление от 100 000 EUR по никакъв начин не отчита размера на наложената на жалбоподателя глоба, която преди намалението възлиза на 22 950 000 EUR, и следователно не представлява намаление на санкцията, което може да поправи адекватно произтичащото от превишаването на разумния срок на административното производство нарушение.

342    В това отношение жалбоподателят правилно изтъква, че последиците от нарушаването на принципа на разумния срок, не са били отчетени в достатъчна степен от Комисията при намаляване на размера на глобата.

343    Като взема предвид обстоятелствата по настоящия случай и като упражнява правомощието си за неограничен контрол, Общият съд приема, че за да се предостави на жалбоподателя справедливо обезщетение за прекомерната продължителност на производството, разглежданото намаление трябва да бъде в размер на 5 % от размера на глобата.

 Извод относно глобата

344    В резултат на анализа на изтъкнатите от жалбоподателя правни основания и на упражняването от Общия съд на неговата неограничена компетентност размерът на наложената на жалбоподателя глоба трябва да се измени, от една страна, като се определи начален размер от 16 150 000 EUR, вместо от 17 000 000 EUR, поради отмяната на член 1 от обжалваното решение в частта, в която се установява компонентът на нарушението, който се изразява в инцидентно координиране на търговски условия, различни от цените, предложени на отделните потребители в сектора „хорека“ в Нидерландия (вж. точки 191 и 192 по-горе), и от друга страна, като се фиксира предоставеното поради превишаването на разумния срок на производството намаление в размер на 5 % от окончателния размер на глобата, вместо в размер на 100 000 EUR (вж. точка 343 по-горе).

345    В резултат на това изменение размерът на глобата се изчислява като се увеличи с 35 % изменения начален размер на основание продължителността на нарушението и този размер се намали с 5 % на основание превишаването на разумния срок на производството. Следователно размерът на наложената на жалбоподателя глоба е 20 712 375 EUR.

 По съдебните разноски

346    Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

347    В настоящия случай, тъй като исканията на жалбоподателя са частично основателни, Общият съд счита за справедливо с оглед на обстоятелствата по делото жалбоподателят да понесе две трети от направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията, а последната да понесе една трета от направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши:

1)      Отменя член 1 от Решение C (2007) 1697 на Комисията от 18 април 2007 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (дело COMP/B/37.766 — Нидерландски пазар на бира) в частта му, в която Европейската комисия констатира, че Bavaria NV е участвало в нарушение, което се изразява в инцидентно координиране на търговски условия, различни от цените, предложени на отделните потребители в сектора „хорека“ в Нидерландия.

2)      Определя размера на наложената на Bavaria с член 3, буква в) от Решение C (2007) 1697 глоба на 20 712 375 EUR.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Bavaria понася две трети от направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската Комисия.

5)      Комисията понася една трета от направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Bavaria.

Vadapalas Dittrich Truchot

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юни 2011 година.

Подписи

Съдържание

Факти в основата на спора

Административно производство

Обжалваното решение

Разглежданото нарушение

Глобата, наложена на жалбоподателя

Производство и искания на страните

От правна страна

По второто правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО, на презумпцията за невиновност, на принципа на законност и на задължението за мотивиране

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

– По изявлението на InBev

– По останалите доказателства

– По фактическите елементи, свързани с констатациите за координиране на цените и на увеличенията на цените на бирата, от една страна, и за инцидентно координиране на разпределянето на клиенти, от друга страна

– По фактическите обстоятелства, свързани с констатацията за инцидентно координиране на други търговски условия, предлагани на отделни клиенти от сектора „хорека“

– По твърдяната грешка при прилагане на правото и при квалификацията на фактите

– Извод

По третото правно основание, изведено от продължителността на нарушението

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

– По определянето на началната датата на нарушението

– По определянето на датата на преустановяване на нарушението

По първото правно основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По шестото правно основание, изведено от съществено процесуално нарушение, от нарушение на принципа на добра администрация и на правото на защита на жалбоподателя, що се отнася до отказа на достъп до документ от преписката, както и до отговорите на изложението на възраженията на останалите засегнати предприятия

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

– По отговорите на останалите предприятия на изложението на възраженията

– По твърдения поверителен документ

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 23 от Регламент № 1/2003, на Насоките, както и на принципите на пропорционалност и на равно третиране, що се отнася до определянето на размера на глобата

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

– По първата част, изведена от неправилната преценка на тежестта на нарушението

– По втората част, изведена от нарушение на принципа на равно третиране предвид практиката по вземане на решения на Комисията

– По третата част, изведена от нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране по отношение на размера на глобите, наложени на останалите участници в разглеждания картел

По петото правно основание, изведено от прекомерната продължителност на административното производство

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

– По продължителността на административното производство

– По въздействието върху законосъобразността на решението

– По размера на намаляване на глобата

Извод относно глобата

По съдебните разноски

* Език на производството: нидерландски.