Дела T‑29/10 и T‑33/10
Кралство Нидерландия
и
ING Groep NV
срещу
Европейска комисия
„Държавна помощ — Финансов сектор — Помощ, предназначена за поправянето на сериозно смущение в икономиката на държава членка — Капиталова вноска с възможност за получателя на помощта да изкупи обратно или да преобразува ценните книжа — Промяна на условията за изплащане в хода на административното производство — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар — Понятие за държавна помощ — Предимство — Критерий за частния инвеститор — Необходима и пропорционална връзка между размера на помощта и обхвата на мерките, предназначени да осигурят съвместимостта на помощта“
Резюме на решението
1. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор
(член 87, параграф 1 ЕО)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Правен характер — Тълкуване въз основа на обективни фактори — Съдебен контрол — Обхват
(член 87, параграф 1 ЕО)
3. Право на Съюза — Тълкуване — Актове на институциите — Мотивиране — Отчитане
1. За да се установи „предимство“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО в случай на капиталова вноска, следва да се прецени дали при подобни обстоятелства частен инвеститор, който може да бъде сравнен по размер с публичен орган, би извършил капиталова вноска в същия размер, с оглед по-специално на информацията, с която разполага, и на предвидимото развитие към датата на посочените вноски. За да се изследва дали държавата има или не поведението на съобразителен инвеститор при условията на пазарна икономика, следва да се вземе предвид контекстът на времето, когато са взети мерките за финансова подкрепа, и следователно да се избягва всякаква преценка, основана на последващо положение.
Тези принципи се прилагат, когато, след като решава да запише капиталова вноска, емитирана от предприятие при определени условия за изплащане, държавата приема да промени посочените условия. При тези обстоятелства държавна помощ може да е била предоставена както с капиталовата вноска, така и с изменението на условията за изплащане.
Що се отнася до анализа на Комисията на икономическата рационалност на поведението на държавата, Комисията не може да бъде освободена от задължението си да разгледа икономическата рационалност на изменението на условията за изплащане с оглед на критерия за частния инвеститор единствено с мотива че капиталовата вноска, предмет на изплащането, сама по себе си представлява държавна помощ. Всъщност едва след подобен анализ, който предполага по-специално съпоставяне на първоначалните с изменените условия за изплащане, Комисията може да направи извода дали е налице или не допълнително предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
За целите на това разглеждане Комисията е длъжна да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, и по-специално тези, които са свързани с първоначалните и с изменените условия за изплащане. В този контекст подход, който се ограничава до това да се констатира, че изменението на условията за изплащане на капиталовата вноска представлява държавна помощ, без преди това да се разгледа въпросът дали извършеното изменение предоставя предимство, каквото не би предоставил частен инвеститор, поставен в същото положение като това на държавата, не е достатъчен, за да се характеризира дадена помощ съгласно член 87, параграф 1 ЕО. Подобен подход не може да пренебрегне нито възможността — а не правото — на държавата да получи изплащане съгласно първоначалните условия, нито икономическата рационалност, с която може да се обясни направеното изменение.
Вследствие на това Комисията е изопачила понятието за помощ, тъй като не е направила преценка за това дали, като е приела изменението на условията за изплащане, държавата е действала така, както би действал частен инвеститор в сходно положение, по-специално поради факта че държавата е могла да получи предсрочно плащане и че по този повод тя е имала по-голяма сигурност, че ще получи задоволително възнаграждение предвид съществуващите към този момент пазарни условия.
(вж. точки 97—99, 110, 111, 118 и 125)
2. Понятието за държавна помощ има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. По тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка влиза в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки. Съдебният контрол обаче е ограничен, що се отнася до установяването дали мярката попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, когато преценките на Комисията са сложни или имат технически характер. Все пак Общият съд трябва да определи дали това е така.
Въпросът дали изменението на условията за изплащане на капиталова вноска представлява държавна помощ, доколкото предоставя предимство на своя получател, по принцип попада изцяло под контрола на Общия съд. Все пак, ако Общият съд счете, че идентифицирането на помощта изисква сложна икономическа преценка от страна на Комисията, по-специално относно това дали, като е приела изменението на условията за изплащане, държавата е действала по начина, по който би действал съобразителен частен инвеститор със сходен размер, то този въпрос подлежи на ограничен контрол.
Така, за да се прецени законосъобразността на решение на Комисията в областта на държавните помощи, следва да се вземе предвид информацията, с която е разполагала или е могла да разполага Комисията към датата, на която е приела решението. В това отношение, ако се окаже, че преценката на Комисията се опровергава или се поставя под съмнение от информация, която не ѝ била известна по време на административното производство, следва да се провери дали Комисията е могла своевременно да се запознае и да вземе предвид тази информация, и ако това е така, дали по принцип Комисията е трябвало да вземе предвид тази информация, най-малкото като релевантна за прилагане на критерия за частния инвеститор.
(вж. точки 100, 101, 105 и 106)
3. Разпоредителната част на акта е неотделима от мотивите към него, така че, ако е необходимо, тя трябва да се тълкува, като се вземат предвид мотивите, довели до приемането му. Ако е вярно, че само разпоредителната част на дадено решение може да произвежда правни последици, не по-малко вярно е, че съображенията в мотивите към решение подлежат на контрол за законосъобразност от съдилищата на Съюза, доколкото като мотиви към увреждащ акт представляват необходимата основа на разпоредителната част на този акт или когато тези мотиви могат най-малко да изменят материалния обхват на разпоредителната част на разглеждания акт.
Така, ако с решение в областта на държавните помощи Комисията определи незаконосъобразно като помощ една от мерките, които е трябвало да разгледа, тази незаконосъобразност неизбежно засяга обявяването на съвместимостта на помощта, с оглед на което е било фиксирано определено равнище на ангажименти, които на свои ред са установени с оглед на изчисления минимален размер на помощта.
(вж. точки 146, 156 и 160)