ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
9 януари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда — Тълкуване на националното право — Явна липса на компетентност — Изискване за представяне на правния контекст на спора в главното производство и на причините, поради които е необходим отговор на преюдициалния въпрос — Липса на достатъчно точни сведения — Явна недопустимост“
По дело C‑338/23 [Бравчев](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски градски съд (България) с акт от 25 май 2023 г., постъпил в Съда на 30 май 2023 г., в рамките на наказателно производство срещу
М.С.С. и др.,
при участието на:
Софийска градска прокуратура,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: N. Piçarra, председател на състава, M. Safjan (докладчик) и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1) и на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 2013 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу М.С.С. и тринадесет други лица, обвинени в извършване на измами във връзка с финансовите помощи в областта на земеделието.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2012/13
3 Член 7 от Директива 2012/13 е озаглавен „Право на достъп до материалите по делото“ и параграфи 2—4 от него предвиждат:
„2. С цел гарантиране на справедливостта на производството и подготовка на защитата държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите или на техните адвокати се предоставя достъп най-малко до всички доказателствени материали, независимо дали са в полза на заподозрения или обвиняемия или в подкрепа на обвинението, с които разполагат компетентните органи.
3. Без да се нарушава параграф 1, достъпът до материалите, посочени в параграф 2, се предоставя своевременно, за да може да се упражни ефективно правото на защита, но не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда. В случай че компетентните органи съберат нови доказателствени материали, своевременно се предоставя достъп до тях, така че да могат да бъдат взети предвид.
4. Чрез дерогация от параграфи 2 и 3, при условие че това не нарушава правото на справедлив процес, достъп до определени материали може да бъде отказан, ако такъв достъп може да доведе до сериозна опасност за живота или основните права на друго лице или ако такъв отказ е строго необходим, за да се гарантират важни обществени интереси, например в случаи, когато достъпът може да попречи на текущо разследване или да навреди сериозно на националната сигурност на държавата членка, в която е образувано наказателното производство. […]“.
Директива 2013/48
4 Член 3 от Директива 2013/48 е озаглавен „Право на достъп до адвокат в наказателното производство“ и параграф 1 от него предвижда:
„Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които позволяват на заинтересованите лица реално и ефективно да упражнят правата си на защита“.
Процедурен правилник на Съда
5 Член 94 от Процедурния правилник на Съда гласи:
„Освен отправените до Съда преюдициални въпроси преюдициалното запитване:
а) съдържа кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите;
б) възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика;
в) излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.
Българското право
6 Член 175и, алинея 1 от Закона за съдебната власт предвижда:
„Конфликт на интереси възниква, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба“.
7 Член 175к, алинея 1 от този закон гласи:
„Предмет на проверката на съдия, прокурор или следовател за конфликт на интереси е установяване на достатъчно данни за наличието на частен интерес при изпълняване на конкретните служебни функции на лицето“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
8 Срещу М.С.С. и тринадесет други лица се води наказателно производство пред запитващата юрисдикция, Софийски градски съд (България), за измами във връзка с финансовите помощи в областта на земеделието, съставляващи няколко престъпления. Докато производството е висящо пред този съд, А.Р.П., адвокатът на М.С.С., придобива за сметка на последния право на собственост върху идеална част от наследствен имот на съдията докладчик в това производство. Вследствие на това М.С.С. и този съдия, без знанието на последния, стават съсобственици на идеални части от въпросния имот. Според запитващата юрисдикция единствената цел на сделката е създаване на изкуствени условия за конфликт на интереси на този съдия и принуждаването му да си направи отвод по главното производство.
9 Както е видно от акта за преюдициално запитване, за действията на А.Р.П. понастоящем е образувана прокурорска проверка. Освен това А.Р.П. подава, от една страна, искане за отвод на посочения съдия, и от друга страна, след като е уведомен, че запитващата юрисдикция ще сезира Съда с преюдициално запитване, искане за образуване на дисциплинарно производство по отношение на същия съдия.
10 Запитващата юрисдикция изпитва затруднения при тълкуването на Директиви 2012/13 и 2013/48 и иска да се установи по същество дали действията на А.Р.П. са в съответствие с правото на Съюза, дали е възможно да бъдат прекратени пълномощията му по главното производство и как следва да бъде гарантирано правото на достъп на другите тринадесет подсъдими до материалите по делото. Освен това тя иска да се установи дали е налице конфликт на интереси при обстоятелствата по делото, с което е сезирана, както и дали адвокат на обвиняем може да поиска образуването на дисциплинарно производство по отношение на съдия поради решението на последния да сезира Съда с преюдициално запитване.
11 При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) В съответствие ли са с европейските правни норми и кореспондиращите им български правни норми:
Действията на упълномощен защитник на подсъдим по наказателно производство, който, докато трае същото, като процесуален представител на търговско дружество на подсъдимия извършва сделки (в гражданския оборот), целящи съзнателно създаване на условия за отвод и „конфликт на интереси“ между подсъдимия и съдията по воденото наказателно производство?
При условие че отговорът на решаващата юрисдикция е отрицателен — СЕС да отговори на въпроса дали представляващият подсъдимия адвокат, който официално е легитимирал участието си като процесуален представител на търговско дружество собственост на подсъдимия в други граждански, несъдебни производства, които са станали предпоставка за целенасочено и съзнателно създаване на изкуствени условия за отвод и конфликт на интереси между подсъдимия и съдията по наказателното производство и в периода, през който наказателното производство е висящо- следва да продължи да защитава подсъдимия в посоченото наказателно производство.
2) Доколкото преценката дали са налице реални основания за отвод са в кръга на правомощия на националната юрисдикция, как следва да се разбира прогласеното от Директива 2013/48 право на достъп до адвокат в наказателното производство, и то абсолютно ли е и безусловно ли е свързано с личността на отделен защитник? Как следва да се преодолее противоречието между правото на достъп до адвокат, прогласена от европейската директива, намерила отражение в националното законодателство, която дава пълни правомощия на подсъдимия да избере и упълномощи защитник и предприетите действия от страна на същия този защитник, съдействал на подсъдимия за създаване на изкуствени условия за отвод по отношение на съдията докладчик?
3) Как следва да се тълкува и как следва да се регламентира, от една страна, прогласеното от чл. 7, пар. 2, 3 от Директива 2012/13 право на останалите 13 подсъдими на информация в наказателното производство и право на достъп до материалите по делото във връзка с представени от въпросния защитник искане за отвод и придружаващи го документи? Как тези действия на защитника ще се балансират с правото на съдията като граждани на ЕС на неприкосновеност на личен живот и семейство?
4) Следва ли, когато подсъдим лично или чрез свое търговско дружество, чрез целенасочени и активни действия успее да създаде изкуствени условия за конфликт на интереси, то те да се приемат действително като „конфликт на интереси“ и да представляват скрити лостове за избягване на наказателно преследване?
5) Основание ли е отправеното преюдициално запитване по горните въпроси да стане предпоставка от страна на защитника на въпросния подсъдим за сезиране и провеждане на дисциплинарно производство по отношение на съдията от запитващата национална юрисдикция, след като незабавно след установяване на действията на защитника съдията е сезирал компетентните органи в държавата?“.
По компетентността на Съда и допустимостта на преюдициалното запитване
12 Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда или когато искане е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
13 Тази разпоредба следва да бъде приложена по настоящото дело.
По четвъртия въпрос
14 С четвъртия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали при фактическо положение, което умишлено е било създадено от обвиняемия в рамките на наказателно производство с единствената цел сезираният с делото съдия да си направи отвод, може да е налице „конфликт на интереси“ между този съдия и този обвиняем.
15 В това отношение се налага изводът, че правото на Съюза, и по-специално Директиви 2012/13 и 2013/48, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция, не урежда обстоятелствата, при които може да се установи наличието на конфликт на интереси в положение като разглежданото в главното производство. В такъв случай се оказва, че с този въпрос запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда относно тълкуването на понятието „конфликт на интереси“, употребено в член 175и, алинея 1 и член 175к, алинея 1 от Закона за съдебната власт.
16 Съгласно постоянната съдебна практика обаче в рамките на производството по член 267 ДФЕС Съдът не следва да тълкува националното право, тъй като това е задача единствено на запитващата юрисдикция (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2014 г., Pohotovosť, C‑470/12, EU:C:2014:101, т. 60, и от 26 октомври 2023 г., EDP — Energias de Portugal и др., C‑331/21, EU:C:2023:812, т. 40 и цитираната съдебна практика).
17 Оттук следва, че произнасянето по четвъртия въпрос очевидно не е от компетентността на Съда.
По първия, втория, третия и петия въпрос
18 Съгласно постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44 и цитираната съдебна практика).
19 След като актът за преюдициално запитване е основание за това производство, в самия този акт националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде необходимите обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и за връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2020 г., C.F. (Данъчна ревизия), C‑430/19, EU:C:2020:429, т. 23 и цитираната съдебна практика).
20 В това отношение е важно да се подчертае също, че съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация трябва да позволява, от една страна, на Съда да бъде полезен с отговора си на поставените от националната юрисдикция въпроси, и от друга, на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани да упражнят правото да представят становища, което им е предоставено с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи това право да се зачита предвид факта, че съгласно тази разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Irish Ferries, C‑570/19, EU:C:2021:664, т. 134 и цитираната съдебна практика).
21 Кумулативните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява (определение от 3 юли 2014 г., Talasca, C‑19/14, EU:C:2014:2049, т. 21; решение от 9 септември 2021 г., Топлофикация София и др., C‑208/20 и C‑256/20, EU:C:2021:719, т. 20 и цитираната съдебна практика). Освен това те са припомнени в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (OВ C 380, 2019 г., стр. 1).
22 В случая актът за преюдициално запитване явно не отговаря на тези изисквания в частта относно първия, втория, третия и петия въпрос.
23 Всъщност, от една страна, противно на предвиденото в член 94, буква б) от Процедурния правилник, в акта за преюдициално запитване не е описана достатъчно точно националната правна уредба, в която се вписва спорът, с който е сезирана запитващата юрисдикция. От друга страна, този акт не отговаря на изискванията на член 94, буква в) от този правилник, тъй като в него не са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на разпоредбите на Директиви 2012/13 и 2013/48, и не е посочена връзката, която съществувала между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо за спора в главното производство, поради което Съдът не може да прецени доколко отговор на поставените въпроси е необходим, за да може тази юрисдикция да постанови решение.
24 Най-напред, що се отнася до първия и втория въпрос, следва да се констатира, първо, че в акта за преюдициално запитване не се съдържа информация относно националната правна уредба, съгласно която могат евентуално да бъдат прекратени пълномощията на даден адвокат в рамките на наказателно производство. По-конкретно запитващата юрисдикция не уточнява по какъв начин правото на достъп до адвокат в наказателното производство, закрепено в член 3, параграф 1 от Директива 2013/48, е транспонирано в българското право и доколко то позволява евентуално да се ограничи възможността заподозреният или обвиняемият да ползва адвокат по свой избор.
25 Второ, запитващата юрисдикция не посочва нито една разпоредба от правото на Съюза, която според нея би могла да се разглежда като определяща задължения за адвоката в рамките на наказателно производство или санкции, приложими в случай на неизпълнение на тези задължения.
26 Трето, като подчертава, че преценката на основанията за отвод е единствено от нейната компетентност, запитващата юрисдикция въобще не пояснява до каква степен отговорът на Съда относно възможността за прекратяване на пълномощията на адвокат в рамките на наказателно производство би могъл да има отражение върху решението, което тя трябва да постанови в главното производство, по-специално по искането за отвод.
27 На следващо място, що се отнася до третия въпрос, следва да се констатира, първо, че запитващата юрисдикция не предоставя информация относно националната правна уредба, която урежда условията и реда за достъп до преписката по главното производство, както и в този контекст — защитата на личните данни.
28 Второ, следва да се отбележи, че член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2012/13, на който се позовава запитващата юрисдикция, се отнася до достъпа на заподозрените лица или обвиняемите или на техните адвокати до доказателствените материали, независимо дали са в полза на заподозрения или обвиняемия или в подкрепа на обвинението, при зачитане на справедливостта на производството и на правото на защита. Тази юрисдикция обаче не уточнява дали въпросите ѝ са за това искането за отвод и придружаващите го документи попадат ли в обхвата на тази разпоредба, или пък за това достъпът до тези документи може ли евентуално да бъде отказан на основание член 7, параграф 4 от тази директива.
29 Трето, запитващата юрисдикция не посочва какво конкретно процесуално решение трябва да вземе, за да гарантира достъпа до преписката на останалите подсъдими в главното производство, нито в каква степен това решение би могло да представлява нарушение на основните права на съдията докладчик или на тези други лица.
30 На последно място, що се отнася до петия въпрос, следва да се припомни, че Съдът действително вече е постановил, че с оглед по-специално на необходимостта да се гарантира независимостта на съдиите като елемент от основно значение за правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество, въплътена в предвидения в член 267 ДФЕС механизъм на преюдициалното запитване, тази разпоредба не допуска срещу национален съдия да бъде образувано дисциплинарно производство, с довода че е отправил до Съда преюдициално запитване на основание на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2021 г., IS (Незаконосъобразност на определението за преюдициално запитване), C‑564/19, EU:C:2021:949, т. 91 и 93).
31 При все това в контекста на искането на адвокат А.Р.П. за образуване на дисциплинарно производство по отношение на съдията докладчик в главното производство информацията, съдържаща се в акта за преюдициално запитване, не позволява на Съда да провери дали само поради това искане пред запитващата юрисдикция възниква процесуална пречка да реши спора в главното производство, и по-специално да се произнесе по искането за отвод (вж. по аналогия решение от 23 ноември 2021 г., IS (Незаконосъобразност на определението за преюдициално запитване), C‑564/19, EU:C:2021:949, т. 87). Всъщност актът за преюдициално запитване не съдържа никаква информация относно последиците от това искане за образуване на дисциплинарно производство. Освен това запитващата юрисдикция не дава никакви сведения относно условията и реда за образуване по националното право на дисциплинарно производство по отношение на наказателен съдия по искане на адвоката на обвиняемия, нито в по-общ план по въпроса дали това право позволява сезирането на Съда с преюдициално запитване да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение.
32 С оглед на всички изложени по-горе мотиви следва да се приеме, че преюдициалното запитване е явно недопустимо в частта относно първия, втория, третия и петия преюдициален въпрос.
33 Следва обаче да се припомни, че запитващата юрисдикция си запазва възможността да отправи ново преюдициално запитване, като представи на Съда всички данни, които да му позволят да се произнесе (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., Călin, C‑676/17, EU:C:2019:700, т. 41 и цитираната съдебна практика).
По съдебните разноски
34 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (осми състав) определи:
1) Произнасянето по четвъртия въпрос, поставен от Софийски градски съд (България) с акт от 25 май 2023 г., очевидно не е от компетентността на Съда на Европейския съюз.
2) Преюдициалното запитване, отправено от Софийски градски съд, е явно недопустимо в частта относно останалите поставени от този съд въпроси.
Съставено в Люксембург на 9 януари 2024 година.
Секретар | | Председател на състава |
A. Calot Escobar | | N. Piçarra |