РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

19 юни 2019 година(*)

„Държавни помощи — Индивидуални помощи в полза на комплекса на Нюрбургринг за строителството на развлекателен парк, хотели и ресторанти, както и за организацията на автомобилни състезания — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар — Решение, с което се приема, че възстановяването на обявените за несъвместими помощи не се отнася до новите собственици на комплекса на Нюрбургринг — Жалба за отмяна — Липса на съществено засягане на конкурентното положение — Сдружение — Статут на преговарящ — Недопустимост — Решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се констатира, че не е налице държавна помощ — Жалба за отмяна — Заинтересована страна — Правен интерес — Допустимост — Нарушение на процесуални права на заинтересованите страни — Липса на затруднения, които да изискват започването на официална процедура по разследване — Жалба — Продажба на активи на получатели на държавни помощи, които са обявени за несъвместими — Открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура — Задължение за мотивиране — Принцип на добра администрация“

По дело T–373/15

Ja zum Nürburgring eV, установено в Нюрбург (Германия), за което се явяват първоначално D. Frey, M. Rudolph и S. Eggerath, впоследствие D. Frey и M. Rudolph, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn, T. Maxian Rusche и B. Stromsky, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2016/151 на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия в полза на Nürburgring (OВ L 34, 2016 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

състоящ се от: I. Pelikánová, председател, V. Valančius, P. Nihoul, J. Svenningsen и U. Öberg (докладчик), съдии,

секретар: K. Guzdek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 април 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелствата по спора

1        Комплексът на Нюрбургринг (наричан по-нататък „Нюрбургринг“), който се намира в германската провинция Рейнланд-Пфалц, включва писта за автомобилни състезания (наричана по-нататък „състезателната писта Нюрбургринг“), развлекателен парк, хотели и ресторанти.

2        В периода между 2002 г. и 2012 г. на собствениците на Нюрбургринг (наричани по-нататък „продавачите“), а именно публичните предприятия Nürburgring GmbH, Motorsport Resort Nürburgring GmbH и Congress- und Motorsport Hotel Nürburgring GmbH, са получили основно от провинция Рейнланд-Пфалц мерки в подкрепа на строителството на развлекателен парк, хотели и ресторанти, както и за организацията на състезания от Формула 1.

1.      Административно производство и продажба на активите на Нюрбургринг

3        На 5 април 2011 г. жалбоподателят Ja zum Nürburgring eV, германско сдружение за автомобилен спорт с предмет възстановяване и популяризиране на писта за автомобилни състезания Нюрбургринг, подава пред Европейската комисия първа жалба относно помощите, които Федерална република Германия е платила в полза на състезателната писта Нюрбургринг.

4        С писмо от 21 март 2012 г. Комисията уведомява Федерална република Германия за решението си да започне официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС относно различните мерки за подкрепа, приложени между 2002 г. и 2012 г. в полза на Нюрбургринг. С това решение, резюме на което е било публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 216, 2012 г., стр. 14), Комисията е приканила заинтересованите страни да представят мненията си относно съответните мерки.

5        С оглед на предоставянето на допълнителни мерки за подкрепа, за които Федерална република Германия е уведомила Комисията, последната е решила да разшири официалната процедура по разследване, така че тя да обхване тези нови мерки. С писмо от 7 август 2012 г. Федерална република Германия е била уведомена за решението. С това решение, резюме на което е било публикувано в Официален вестник (ОВ C 333, 2012 г., стр. 1), Комисията е приканила заинтересованите страни да представят мненията си относно допълнителните мерки.

6        На 24 юли 2012 г. Amtsgericht Bad Neuenahr-Ahrweiler (Районен съд на Бад Нойенар-Арвайлер, Германия) взема решение, че продавачите са в несъстоятелност. На 1 ноември 2012 г. започва производство по несъстоятелност, без да се прекратява съдебното производство. Взема се решение да се извърши продажба на активите на продавачите (наричана по-нататък „продажбата на активите на Нюрбургринг“). Продавачите са посочили одиторското дружество KPMG AG като правен и финансов консултант.

7        На 1 ноември 2012 г. управлението на Нюрбургринг е било поверено на Nürburgring Betriebsgesellschaft mbH, дъщерно дружество, 100 % от което се притежават от един от продавачите — Nürburgring GmbH, учредено от синдиците, определени от Amtsgericht Bad Neuenahr-Ahrweiler (Районен съд на Бад Нойенар-Арвайлер, Германия).

8        На 15 май 2013 г. е открита тръжна процедура за продажбата на активите на Нюрбургринг (наричана по-нататък „тръжната процедура“).

9        На 23 май 2013 г. Комисията изпраща до Федерална република Германия и до синдиците критериите, на които трябва да отговаря тръжната процедура, за да се изключат елементите на държавна помощ, и ги информира за задължението на приобретателя, който ще бъде избран, да възстанови предимствата, които евентуално ще му бъдат предоставени. По този въпрос от октомври 2012 г. са били провеждани обсъждания между Комисията, Федерална република Германия и синдиците.

10      Тръжната процедура се е провела, както следва:

–        откриването на тръжната процедура е оповестено на 14 май 2013 г. с прессъобщение на един от синдиците,

–        на 15 май 2013 г. KPMG публикува във Financial Times, в Handelsblatt и на уебсайта на Нюрбургринг покана за изразяване на интерес,

–        70 потенциални приобретатели са изразили интерес, сред които жалбоподателят и германският клуб по мотоспорт ADAC eV,

–        с писмо от 19 юли 2013 г. на заинтересованите инвеститори са били връчени документи относно Нюрбургринг и са били приканени да представят примерна оферта за всички активи, определени групи от активи или отделни активи,

–        с писмо от 19 юли 2013 г. срокът за подаване на примерна оферта е бил първоначално определен до 12 септември 2013 г., а впоследствие с писмо от 12 септември 2013 г. е бил удължен до 26 септември 2013 г.; във всяко едно от тези писма е било посочено, че офертите, подадени след изтичането на срока, също ще бъдат разгледани,

–        до началото на февруари 2014 г. примерна оферта представят 24 потенциални приобретатели, сред които жалбоподателят ADAC; офертата на ADAC се отнася само до състезателната писта Нюрбургринг; от тях 18 се квалифицират за надлежна проверка, като ADAC не фигурира сред тях,

–        за потенциалните приобретатели, които са били поканени да участват в следващия етап от тръжната процедура, е бил определен срок за подаване на потвърдителни оферти, които е трябвало да бъдат изцяло финансирани и да включват предварително договорено споразумение за изкупуване на активите, първоначално до 11 декември 2013 г. с писмо от 17 октомври 2013 г., и впоследствие до 17 февруари 2014 г. с писмо от 17 декември 2013 г.; в последното писмо се посочва, че офертите, подадени след изтичането на срока, също ще бъдат разгледани, но все пак се уточнява, че продавачите биха могли малко след срока за представяне на оферти да определят спечелилия приобретател,

–        тринадесет потенциални приобретатели са представили потвърдителна оферта, от които четири са представили оферта за всички активи, а именно Capricorn Nürburgring Besitzgesellschaft GmbH (наричано по-нататък„Capricorn“ или „приобретателят“), втори оферент (наричан по-нататък „оферент 2“), трети оферент (наричан по-нататък „оферент 3“) и четвърти потенциален приобретател,

–        съгласно текста на писмата, изпратени до заинтересованите инвеститори на 19 юли и 17 октомври 2013 г., инвеститорите ще бъдат избирани, като се вземат предвид изискванията за максимално повишаване на стойността на всички активи, от една страна, и сигурността на сделката, от друга страна; при прилагането на тези критерии са били взети предвид в последния етап от тръжната процедура офертите на оферент 2 и на Capricorn, съответно от 7 и 11 март 2014 г., които, от една страна, предлагат да придобият всички активи на Нюрбургринг, и от друга страна, представят доказателство за осъществимостта на финансирането на офертите им. Проекти на договорите за прехвърляне са били договаряни паралелно с двамата горепосочени оференти,

–        на 11 март 2014 г. комитетът на кредиторите на продавачите в рамките на производството по несъстоятелност на продавачите одобрява продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn, чиято оферта е в размер на 77 милиона евро, докато офертата на оферент 2 е на стойност между 47 и 52 милиона евро.

11      На 23 декември 2013 г. жалбоподателят подава втора жалба пред Комисията, в която твърди, че тръжната процедура не е била прозрачна и недискриминационна. Според жалбоподателя приобретателят, който е бил избран, е получил по този начин нови помощи, като това е осигурило продължаването на икономическите дейности на продавачите, така че редът на възстановяване на получените от продавачите помощи трябва да обхване и него.

2.      Обжалваните решения

12      На 1 октомври 2014 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2016/151 относно държавна помощ SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия в полза на Nürburgring (OВ L 34, 2016 г., стр. 1, наричано по-нататък „окончателното решение“).

13      В член 2 от окончателното решение Комисията констатира незаконосъобразността и несъвместимостта с вътрешния пазар на някои мерки за подкрепа в полза на продавачите (наричани по-нататък „помощи за продавачите“).

14      Комисията е приела в член 3, параграф 2 от окончателното решение, че Capricorn и неговите дъщерни дружества не са засегнати от евентуалното възстановяване на помощите за продавачите (наричано по-нататък „първото обжалвано решение“).

15      В член 1, последно тире от окончателното решение Комисията е констатирала, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn не представлява държавна помощ (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“).

16      Всъщност Комисията е приела, че тръжната процедура е водена по открит, прозрачен и недискриминационен начин, че чрез тази процедура е достигната продажна цена, която съответства на пазара, и че няма икономическа приемственост между продавачите и приобретателя.

II.    Производството и исканията на страните

17      На 10 юли 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

18      С писмо от 27 октомври 2015 г. Комисията иска едно от приложенията към жалбата да бъде преведено на езика на производството.

19      На 3 ноември 2015 г. продавачите подават молба до секретариата на Общия съд за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 18 април 2016 г. председателят на осми състав на Общия съд допуска встъпването.

20      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 3 май 2016 г., продавачите информират Общия съд, че оттеглят встъпването си.

21      С определение от 27 юни 2016 г. председателят на осми състав на Общия съд продавачите са заличени от регистъра на Общия съд като встъпили страни и са осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на жалбоподателя в частта, която е свързана с тяхното встъпване.

22      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 юни 2016 г., Комисията иска от Общия съд да констатира, че настоящата жалба вече няма предмет и че липсва основание за произнасяне по нея. На 22 август 2016 г. жалбоподателят представя становището си по това искане относно липсата на основание за произнасяне по същество.

23      С решение на председателя на Общия съд от 11 октомври 2016 г. е определен нов съдия докладчик и делото е разпределено на първи състав на Общия съд.

24      На 26 юли 2017 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд приканва страните да представят определени документи и им задава въпроси в писмен вид, като ги приканва да му отговорят също в писмен вид. Комисията отговаря, като представя становището си на 8 септември 2017 г.

25      С определение от 6 септември 2017 г. първи състав на Общия съд решава да разгледа искането на Комисията относно липсата на основание за произнасяне по същество.

26      По предложение на първи състав Общият съд решава да препрати делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.

27      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 16 октомври 2017 г., жалбоподателят иска провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания. В определения ѝ срок Комисията не взема отношение по искането за провеждане на съдебно заседание.

28      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 23 ноември 2017 г., Комисията е поискала да бъдат изключени документите, които жалбоподателят е представил като приложение към молбата си за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания. На 13 декември 2017 г. жалбоподателят представя становището си по искането на Комисията за изключване на документите.

29      На 23 януари 2018 г. Общият съд (първи състав) решава да открие устната фаза на производството. На 23 февруари 2018 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд приканва страните да представят определени документи и им задава въпроси в писмен вид, като ги приканва да отговорят също в писмен вид. На основание член 24 от Статута на Съда на Европейския съюз Общият съд приканва и Федерална република Германия да представи определени документи и ѝ задава въпроси в писмен вид, като я приканва да отговори също в писмен вид. Страните и Федерална република Германия отговарят, като представят становищата си на 12, 14 и 19 март 2018 г.

30      Устните състезания между страните и отговорите на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 25 април 2018 г., с което приключва устната фаза на производството.

31      На 18 май 2018 г. жалбоподателят подава молба да бъде възобновена устната фаза на производството. С решение на председателя на първи разширен състав на Общия съд от 11 април 2019 г. тази молба е отхвърлена.

32      На 20 юли 2018 г. Комисията също подава молба да бъде възобновена устната фаза на производството. С решение на председателя на първи разширен състав на Общия съд от 30 юли 2018 г. тази молба е отхвърлена.

33      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отхвърли повдигнатите от жалбоподателя възражения за недопустимост,

–        да отхвърли искането относно липсата на основание за произнасяне по същество на Комисията,

–        да отмени първото и второто обжалвано решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

34      Комисията иска от Общия съд:

–        като главно искане, да отхвърли жалбата като недопустима,

–        при условията на евентуалност да приеме, че липсва основание за произнасяне по същество по жалбата поради загуба на правен интерес от страна на жалбоподателя,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

1.      По допустимостта на искането за отмяна на първото обжалвано решение

35      Жалбоподателят иска да се отмени първото обжалвано решение, с което Комисията, след като е приела, че няма икономическа приемственост между продавачите и приобретателя, е решила, че по отношение на последния не следва да се прилага евентуално възстановяване на помощите за продавачите.

36      Всъщност с четвъртата част от първото основание, изведено от неприлагането на нов бизнес модел на Capricorn, и първите две части от третото основание, изведени от грешки в преценката относно наличието на икономическа приемственост между продавачите и Capricorn, жалбоподателят упреква Комисията, че в рамките на първото обжалвано решение не е констатирала наличието на такава икономическа приемственост. Освен това със седмото си основание жалбоподателят твърди, че при приемането на първото обжалвано решение Комисията е пропуснала да извърши преценка на становището му.

37      В писмената си защита Комисията твърди, че жалбата е недопустима, по-специално доколкото с нея се оспорва първото обжалвано решение. Според нея жалбоподателят не е доказал нито правния си интерес, нито процесуалната си легитимация.

38      Впоследствие Комисията стига до заключението, че при всички случаи липсва основание Общият съд да се произнесе по същество по жалбата, включително по искането за отмяна на първото обжалвано решение, тъй като жалбоподателят е изгубил всякакъв правен интерес, който би могъл да има преди това.

39      Страните се съгласяват, че първото обжалвано решение е прието в официална процедура по разследване.

40      В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че в решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия (C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 104), Съдът е приел, че решение относно икономическа приемственост трябва да се счита за решение, „свързано със и допълващо“ окончателното решение относно съответните помощи, което го предхожда, доколкото то уточнява обхвата му, що се отнася до качеството на получател на тези помощи и следователно — на задължено за възстановяването им лице, вследствие на възникване на ново обстоятелство след приемането на това решение, като придобиването от трето лице на активите на първоначалния получател на посочените помощи.

41      В настоящия случай с първото обжалвано решение Комисията, след като е приела, че няма икономическа приемственост между продавачите и приобретателя, е решила, че по отношение на последния не следва да се прилага евентуално възстановяване на помощите за продавачите.

42      Следователно се налага изводът, че първото обжалвано решение е решение „свързано със и допълващо“ решението, което е прието в официалната процедура по разследване относно помощите за продавачите.

43      На второ място, следва да се припомни, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

44      Доколкото първото обжалвано решение се отнася до помощите за продавачите, които са им били предоставени под формата на индивидуални помощи, а не в приложение на схема на помощи, то не може да бъде приравнено на подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

45      Съгласно постоянната съдебната практика обаче субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати от него само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на решението (вж. решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223 и от 19 май 1993 г., Cook/Комисия, C‑198/91, EU:C:1993:197, т. 20).

1.      По засягането на жалбоподателят в качеството на конкурент

46      Жалбоподателят твърди, че положението му на пазара е било съществено засегнато, първо, поради качеството му на кандидат за придобиването на състезателната писта Нюрбургринг, и второ, поради инвестициите, които е правил преди това в състезателната писта Нюрбургринг и които първото обжалвано решение е направило ненужни.

47      Комисията оспорва тези доводи.

48      В това отношение в областта на държавните помощи за лично засегнати от решението на Комисията, с което приключва официалната процедура по разследване, се признават по-специално, освен предприятието получател, и конкурентните му предприятия, взели активно участие в тази процедура, доколкото положението им на пазара е съществено засегнато от съответната държавна помощ (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 98 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 5 ноември 2014 г., Vtesse Networks/Комисия, T‑362/10, EU:T:2014:928, т. 53 и цитираната съдебна практика).

49      Критерият за съществено засягане позволява да се определят конкурентите, които дадена помощ индивидуализира по такъв начин, че те да отговорят на условията за допустимост, изложени в решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17). Следователно помощта разграничава конкурентите, които имат процесуална легитимация, от всички останали лица, и ги индивидуализира по същия начин като адресатите на обжалваното решение. Така наличието на съществено засягане на положението на даден жалбоподател на пазара не зависи пряко от размера на съответната помощ, а от това в каква степен помощта може да засегне положението му. Засягането може да бъде различно при помощи със сходен размер в зависимост от критерии като размера на съответния пазар, конкретното естество на помощта, продължителността на периода, за който е отпусната, дали засегнатата дейност на жалбоподателя е основна или второстепенна и дали той има възможност да предотврати отрицателните последици от помощта (вж. решение от 5 ноември 2014 г., Vtesse Networks/Комисия, T‑362/10, EU:T:2014:928, т. 41 и цитираната съдебна практика).

50      Следователно единствено качеството на потенциален конкурент не е достатъчно, за да предостави на даден правен субект право на обжалване пред съда на Съюза на решение, което Комисията е приела в официална процедура по разследване.

51      В настоящия случай следва да се констатира, от една страна, че обстоятелството, че жалбоподателят е сдружение, което има за предмет да насърчава морално и материално възстановяването на автомобилния спорт на Нюрбургринг, не изключва непременно възможността той да бъде квалифициран като „предприятие“, нито определени негови дейности да могат да бъдат квалифицирани като „икономически“ (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 27 и 28). От друга страна, жалбоподателят е взел активно участие в процедурата, която е предхождала приемането на първото обжалвано решение, доколкото на 23 декември 2013 г. е подал жалба, в която счита, че съществува икономическа приемственост между продавачите и приобретателя, който е бил избран, така че редът на възстановяване на получените от продавачите помощи трябва да обхване и този приобретател.

52      От съдебната практика, цитирана в точка 48 по-горе, обаче следва, че процесуалната легитимация на жалбоподателя не може да бъде изведена само от участието му в административното производство. Във всички случаи жалбоподателят трябва да докаже, че помощите за продавачите биха могли да засегнат съществено положението му на пазара.

53      В съображение 20 от окончателното решение Комисията посочва, че мерките за подкрепа в полза на продавачите се отнасят до финансирането на изграждането и експлоатацията на съоръженията на Нюрбургринг. Освен това в съображения 173—176 и 178 от същото решение тя посочва, че пазарите, на които тези мерки биха могли да нарушат конкуренцията, са пазарите на експлоатация на състезателни автомобилни писти, паркове за офроуд, развлекателни паркове, хотели и ресторанти, центрове за безопасно движение, школи за кормуване, мултифункционални халета и системи за непарични плащания, както и пазарите за насърчаване на туризма, разработването на проекти, строителството на недвижими имоти, фирменото управление и търговията с автомобили или мотоциклети (наричани по-нататък „релевантните пазари“). Накрая, в съображение 180 от посоченото решение Комисията уточнява, че релевантните пазари могат да се считат за пазари с европейско измерение.

54      В рамките на настоящото дело жалбоподателят никога не е твърдял, а още по-малко е доказал, че към датата на подаване на жалбата и преди тази дата той е присъствал на релевантните пазари. Следователно той няма никакво положение на релевантните пазари, което в още по-голяма степен може да бъде съществено засегнато от помощите за продавачите. Жалбоподателят обаче по същество твърди, че притежава качеството на потенциален конкурент на Capricorn, тъй като е участвал в процедурата по придобиване на активите на Нюрбургринг.

55      Във всеки случай с оглед на обстоятелствата в настоящия случай участието на жалбоподателя в тръжната процедура не е достатъчно, за да се установи сериозното му желание да навлезе на релевантните пазари. Всъщност, макар че жалбоподателят е взел участие в най-първата фаза от тръжната процедура, като е изразил интерес от придобиването на активите на Нюрбургринг, което му е позволило да получи достъп до всички документи относно посочените активи, самият той признава, че никога не е бил в състояние да подаде примерна оферта в последващите фази от тази процедура. Освен това, въпреки че според жалбоподателя той се е присъединил към подадената от ADAC оферта, която се отнася само до състезателната писта Нюрбургринг, тъй като е споделял идеите му относно поддържането и експлоатирането на посочената състезателна писта, той все пак не твърди, нито пък доказва, че това присъединяване е било от естество, ако офертата на ADAC е била избрана, да му позволи да навлезе като икономически оператор на релевантните пазари.

56      Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че положението му на пазара е било съществено засегнато поради инвестициите, които е правил преди това в състезателната писта Нюрбургринг, следва да се отбележи, че по един или друг начин самият факт на инвестиране в Нюрбургринг не е достатъчен, за да се констатира, че той е присъствал като икономически оператор на релевантните пазари, което все пак той не твърди, нито на още по-голямо основание, че положението му като икономически оператор на тези пазари е било съществено засегнато от помощите за продавачите, които според него са направили тези инвестиции ненужни. При всички случаи жалбоподателят не обяснява по какъв начин първото обжалвано решение, съгласно което приобретателят на активите на Нюрбургринг не е бил длъжен да възстанови предоставените на продавачите помощи, би засегнало полезността на направените от него инвестиции в Нюрбургринг.

57      От това следва, че с нито един от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не се доказва надлежно, че първото обжалвано решение е засегнало съществено конкурентното положение, което е имал на релевантните пазари, засегнати от посочените в това решение помощи, които са били предоставени на продавачите.

2.      По засягането на жалбоподателя в качеството на професионално сдружение

58      Жалбоподателят твърди, че е бил засегнат в качеството си на професионално сдружение, тъй като, от една страна, положението на пазара на един от неговите членове, а именно ADAC, кандидат за придобиването на активите на Нюрбургринг, е било съществено засегнато, и от друга страна, той е водил преговори, за да защити интересите на германския автомобилен спорт, по-конкретно като възстанови и популяризира писта за автомобилни състезания Нюрбургринг, и е участвал в административното производство, като е подал жалба и е представил писмени становища и доказателства.

59      Комисията оспорва тези доводи.

60      В това отношение следва да се припомни, че професионално сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на членовете си, по принцип има право да подаде жалба за отмяна на окончателно решение на Комисията в областта на държавните помощи само в две хипотези, а именно, първо, ако самите предприятия, които то представлява, или някои от тях имат собствена процесуална легитимация за това, и второ, ако то може да претендира за наличие на собствен интерес, по-специално поради това че актът, чиято отмяна се иска, е засегнал положението му на преговаряща страна (вж. решение от 15 януари 2013 г., Aiscat/Комисия, T‑182/10, EU:T:2013:9, т. 48 и цитираната съдебна практика).

61      Що се отнася до въпроса дали жалбоподателят има основание да се позовава на собствената процесуална легитимация на един от неговите членове, от становището на жалбоподателя от 8 септември 2017 г., представено в отговор на зададени от Общия съд въпроси е видно, че самото ADAC не е сред неговите членове и че единствено членовете на ADAC, а именно регионалните клубове, организират спортни мероприятия на Нюрбургринг, по-специално ADAC Mittelrhein eV и ADAC Nordrhein eV. Последните също са членували при жалбоподателя.

62      От посочената в точка 61 по-горе информация е видно, че в качеството си на сдружение жалбоподателят не би могъл да се позовава на евентуалното наличие на собствена процесуална легитимация на ADAC, което не е сред неговите членове, и следователно поради това не може да се представя като представител в рамките на настоящото производство по обжалване.

63      Дори да се предположи, че жалбоподателят е възнамерявал по същество да се позовава на собствената процесуална легитимация на някои регионални клубове, които са членове на ADAC и които също така членуват при него, следва да се констатира, че той не е доказал надлежно, че първото обжалвано решение е засегнало съществено конкурентното положение, което тези клубове са имали на релевантните пазари, засегнати от предоставените на продавачите помощи съгласно посоченото решение, както се изисква съгласно цитираната в точка 48 съдебна практика.

64      Поради това следва да се констатира, че в качеството си на професионално сдружение жалбоподателят не може да се позовава нито на собствената процесуална легитимация на ADAC, нито на процесуалната легитимация на членуващите в ADAC регионални клубове.

65      Що се отнася до въпроса дали жалбоподателят може да се позовава на процесуална легитимация в качеството си на преговарящ, следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика, като по-специално се препраща към решения от 2 февруари 1988 г., Kwekerij van der Kooy и др./Комисия (67/85, 68/85 и 70/85, EU:C:1988:38, т. 21 и 22), и от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия (C‑313/90, EU:C:1993:111, т. 29 и 30), признаването на лично засягане на сдружение жалбоподател предполага, че то се намира в особено положение, при което заема позиция на преговарящ — ясно очертана и тясно свързана със самия предмет на обжалваното решение, поставяща го във фактическа обстановка, която го характеризира спрямо всяко друго лице (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 87 и цитираната съдебна практика, и определение от 29 март 2012 г., Asociación Española de Banca/Комисия, T‑236/10, EU:T:2012:176, т. 43 и цитираната съдебна практика).

66      В решение от 2 февруари 1988 г., Kwekerij van der Kooy и др./Комисия (67/85, 68/85 и 70/85, EU:C:1988:38, т. 20—24), Съдът признава процесуалната легитимация на професионална организация от общ интерес, която не само е участвала активно в процедурата, по-конкретно като е представила писмено становище до Комисията, но също така е преговаряла с оглед на интереса на съответните търговци за тарифите на газта, които впоследствие Комисията е приела за помощи, несъвместими с вътрешния пазар, и която на това основание фигурира сред подписалите споразумението, с което се определят оспорените от Комисията тарифи.

67      В решение от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия (C‑313/90, EU:C:1993:111, т. 29 и 30), Съдът също така признава процесуалната легитимация на професионално сдружение, което не само е участвало активно в процедурата, но също така е взело активно участие като преговарящ в рамките на въвеждането на „правила“, с които се цели да се уреди предоставянето на помощи в разглеждания по това дело отрасъл.

68      За да признае особен статут на преговарящ на професионално сдружение жалбоподател, съдът на Съюза е постановил, че не е достатъчно професионалното сдружение жалбоподател да е представило становище в официалната процедура по разследване (определение от 29 март 2012 г., Asociación Española de Banca/Комисия, T‑236/10, EU:T:2012:176, т. 46) или да е подало жалба, която да е в основата на посочената процедура (решение от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 94 и 95).

69      С оглед на въведените с решение от 13 декември 2005 г., Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum (C‑78/03 P, EU:C:2005:761, т. 53—59), стриктни условия следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал, че в рамките на официалната процедура по разследване, която е предхождала приемането на първото обжалвано решение, е заемал позицията на преговарящ — ясно очертана и тясно свързана със самия предмет на това решение, която може да обоснове личното му засягане.

70      От гореизложените съображения следва, че жалбоподателят не е доказал, че първото обжалвано решение го е засегнало лично или е засегнало лично някой от неговите членове.

71      Следва обаче да се припомни, че условията за допустимост на дадена жалба са кумулативни (решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 199). При това положение, без да е необходимо да се разглежда интересът на жалбоподателя поради липса на лично засягане да иска отмяната на първото обжалвано решение, нито в още по-голяма степен искането на Комисията относно липсата на основание за произнасяне по същество, което се основава на загубата на правен интерес от жалбоподателя от отмяна на същото това решение, жалбата следва да се обяви за недопустима в частта, в която се иска отмяната на посоченото решение.

2.      По искането за отмяна на второто обжалвано решение

72      Жалбоподателят също така иска да бъде отменено второто обжалвано решение, с което Комисията е установила, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn не представлява държавна помощ.

1.      По допустимостта и по искането относно липса на основание за произнасяне по същество

73      В писмената си защита Комисията твърди, че жалбата е недопустима в частта, в която се иска отмяната на второто обжалвано решение. Според нея жалбоподателят не е доказал нито правния си интерес, нито процесуалната си легитимация във връзка с това решение. Освен това посоченото решение не представлява обжалваем акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

74      При условията на евентуалност впоследствие Комисията е поискала да бъде установено, че липсва основание за произнасяне по същество, тъй като при всички случаи жалбоподателят е изгубил всякакъв правен интерес, който би могъл преди това да има от отмяната на второто обжалвано решение.

75      В настоящия случай най-напред следва да се провери дали жалбоподателят разполага с процесуална легитимация да иска отмяна на второто обжалвано решение, преди да се разгледа, от една страна, доколко той продължава да има интерес от постигането на такава отмяна, и от друга страна, дали второто обжалвано решение представлява обжалваем акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

76      Що се отнася до процесуалната му легитимация, жалбоподателят твърди, че е пряко и лично засегнат от второто обжалвано решение. В това отношение особеното му качество на „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), във връзка с конкретния предмет на обжалване, е достатъчно, за да го индивидуализира по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

77      Освен това той твърди, че положението му на пазара, както и това на един от неговите членове, а именно ADAC, е било съществено засегнато с оглед на качеството им на кандидати за придобиването на активите на Нюрбургринг.

78      Накрая, според жалбоподателя той е лично засегнат в качеството си на професионално сдружение, защитаващо интересите на германския автомобилен спорт.

79      Комисията оспорва тези доводи. Тя по-специално твърди, че жалбоподателят не би могъл да се счита за „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, доколкото не е доказал, че той или ADAC са в конкурентно отношение с Capricorn.

80      В рамките на процедурата за контрол на държавните помощи трябва да се разграничава, от една страна, фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена в член 108, параграф 3 ДФЕС, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълната съвместимост на разглежданата помощ, и от друга страна, фазата на разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, чието предназначение е да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по случая. Единствено в рамките на процедурата, предвидена в последно посочената разпоредба, Договорът за функционирането на ЕС предвижда процесуална гаранция, изразяваща се в задължение за Комисията официално да уведоми заинтересованите страни да представят мненията си (решения от 19 май 1993 г., Cook/Комисия, C‑198/91, EU:C:1993:197, т. 22, от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия, C‑225/91, EU:C:1993:239, т. 16, и от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 35).

81      Когато, без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, Комисията установи с решение, взето на основание на параграф 3 от същия член, че дадена държавна мярка не представлява несъвместима с вътрешния пазар помощ, лицата, които се ползват от тази процесуална гаранция, могат да осигурят нейното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред съда на Съюза. По тези съображения съдът на Съюза приема за допустима жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересовано лице по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, когато с подаването ѝ нейният автор цели да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба (решение от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 36).

82      Така следва да се приеме, че всяка заинтересована страна трябва да бъде считана за пряко и лично засегната от решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се констатира, че не е налице помощ (решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 68), като следва да се припомни, че когато такава страна подаде жалба, отказът на Комисията да уважи тази жалба трябва при всички случаи да се разглежда като отказ за започване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C‑322/09 P, EU:C:2010:701, т. 51—54).

83      В настоящия случай страните са съгласни, че второто обжалвано решение представлява решение, което е прието във фазата на предварително разглеждане на помощите, установена в член 108, параграф 3 ДФЕС, а не в официална процедура по разследване. Тъй като по причини, изложени в точки 54—57, 61—64, 69 и 70 по-горе, които се отнасят и до жалбата срещу второто обжалвано решение, не може да се приеме, че жалбоподателят или някои от неговите членове отговаря на условията за допустимост, така както са изложени в решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия (25/62, EU:C:1963:17), за да се определи дали той разполага с процесуална легитимация да иска отмяна на второто обжалвано решение, следва да се провери дали той е доказал надлежно, че е заинтересована страна.

84      Съгласно текста на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 „заинтересована страна“ означава всяка държава членка и всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ. С други думи, става въпрос за неопределен кръг адресати. Тази разпоредба обаче не изключва възможността предприятие, което не е пряк конкурент на получателя на помощта, да бъде квалифицирано като „заинтересована страна“, ако посочи, че неговите интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на тази помощ. Достатъчно е това предприятие да докаже в достатъчна степен, че има вероятност помощта да окаже конкретно влияние върху положението му (вж. решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 63—65 и цитираната съдебна практика).

85      Освен това Съдът е имал повод да уточни, че не е изключено представителна организация на работниците, която по своята същност е образувана, за да насърчава колективните интереси на своите членове, да се счита за „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, ако докаже, че с предоставената помощ биха могли да се засегнат нейните интереси или интересите на членовете ѝ. Тази организация обаче трябва надлежно да докаже, че има вероятност помощта да окаже конкретно влияние върху положението му или върху това на представляваните от него лица (решение от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 33).

86      В това отношение следва да се констатира, че тъй собствените интереси на жалбоподателя в качеството му на сдружение, чиято нестопанска цел е възстановяване и популяризиране на писта за автомобилни състезания Нюрбургринг и насърчаване на колективните интереси на неговите членове, някои от които организират спортни мероприятия на посочената състезателна писта, са могли да бъдат конкретно засегнати от отпускането на помощ, което според жалбоподателя е трябвало да бъде констатирано с второто обжалвано решение, поради това че тръжната процедура не е била открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна и не е довела до продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn на пазарна цена.

87      Всъщност, тъй като в своята преценка за съвместимостта на държавна помощ Комисията обединява многобройни съображения от различно естество, не може да се изключи възможността организация, представляваща колективни интереси във връзка с тези съображения, да представи пред Комисията мнения, които могат да бъдат взети предвид от нея в хода на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл определение от 6 октомври 2015 г., Comité d’entreprise SNCM/Комисия, C‑410/15 P(I), EU:C:2015:669, т. 12).

88      В настоящия случай не би могло да се изключи възможността жалбоподателят, с оглед на неговия предмет, който по-конкретно обхваща възстановяване и популяризиране на писта за автомобилни състезания Нюрбургринг, и с оглед на факта, че е участвал в първата фаза от тръжната процедура и във връзка с това е имал достъп до голям обем информация относно активите на Нюрбургринг, да има възможност в рамките на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, да подаде до Комисията становища, които могат да бъдат взети предвид от нея при преценката на открития, прозрачен, недискриминационен и безусловен характер на тръжната процедура и на въпроса дали в този контекст активите на Нюрбургринг са били прехвърлени на пазарна цена.

89      Затова с оглед на изложените в точки 84 и 85 по-горе съображения и предходните преценки на жалбоподателя трябва да бъде признато качеството на заинтересована страна, що се отнася до второто обжалвано решение.

90      Що се отнася до правния интерес на жалбоподателя, в искането си относно липсата на основание за произнасяне по същество Комисията твърди, че той е загубил правен интерес по-специално поради факта че Capricorn е платило цялата покупна цена на активите на Нюрбургринг и се е отказало от правото да развали договора за продажба, в случай че Комисията приеме решение то да възстанови отпуснатите на продавачите помощи.

91      Следва обаче да се припомни, че „заинтересованите страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС имат интерес от отмяната на решение, прието в края на фазата на предварително разглеждане, тъй като в приложение на разпоредбите на член 108 ДФЕС подобна отмяна би наложила на Комисията да започне официалната процедура по разследване и би им позволила да представят своите мнения и по този начин да упражнят влияние върху новото решение на Комисията (решение от 10 февруари 2009 г., Deutsche Post и DHL International/Комисия, T‑388/03, EU:T:2009:30, т. 62 и 64). В настоящия случай жалбоподателят има интерес да иска отмяната на второто обжалвано решение, доколкото с петото и осмото основание той оспорва факта, че това решение, с което се констатира, че на Capricorn не е била предоставена помощ в рамките на тръжната процедура, е било прието, без Комисията да е започнала официалната процедура по разследване, в нарушение на процесуалните му права като заинтересована страна.

92      Ако Общият съд отмени второто обжалвано решение поради нарушение на процесуалните права на жалбоподателя, Комисията по принцип би трябвало да започне официалната процедура по разследване относно продажбата на активите на Нюрбургринг и да поиска от жалбоподателя като заинтересована страна да представи своето мнение. Следователно отмяната на второто обжалвано решение сама по себе си може да породи правни последици за жалбоподателя като заинтересована страна.

93      Следователно трябва да се заключи, че по отношение на второто обжалвано решение жалбоподателят разполага с правна легитимация като заинтересована страна и че е запазил правен интерес, свързан със защитата на процесуалните права, които той черпи в същото качество от член 108, параграф 2 ДФЕС.

94      От това следва, че възражението за недопустимост, а при условията на евентуалност и представеното от Комисията искане относно липса на основание за произнасяне по същество трябва да бъдат отхвърлени и че настоящата жалба е допустима в частта, в която се отнася до второто обжалвано решение и е свързана със запазването на процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС. Доколкото искането за отмяна на жалбоподателя е извън този предмет, то трябва да бъде отхвърлено като недопустимо, без да е необходимо Общият съд да се произнася по другите възражения за недопустимост, изтъкнати от Комисията.

2.      По допустимостта на приложенията

1)      По допустимостта на приложение C.1 и C.6—C.9

95      В дупликата Комисията изрично оспорва допустимостта на четири от доказателствата, представени от жалбоподателя като приложение към репликата, а именно приложения C.1 и C.6—C.8. В това отношение тя отбелязва, че тъй като жалбоподателят не е посочил основание за късното представяне на тези доказателства, те трябва да бъдат обявени за недопустими. Жалбоподателят твърди, че с посочените приложения се цели да се оспорят изразените от Комисията твърдения в писмената ѝ защита.

96      Освен това Комисията оспорва допустимостта на предоставена от жалбоподателя правна статия, която е приложена към репликата, а именно приложение C.9. В това отношение жалбоподателят припомня, че е представил изчерпателна информация за тази статия в жалбата си.

97      В член 85, параграф 2 от Процедурния правилник се предвижда, че страните могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания в подкрепа на своите доводи и с репликата и дупликата, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.

98      Съгласно съдебната практика обаче при представянето на насрещни доказателства и допълването на доказателствените искания вследствие на представяне на насрещни доказателства от противната страна в писмената ѝ защита не се прилага правилото за преклузивния срок, предвидено в член 85, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник. Всъщност тази разпоредба се отнася за привеждането на нови доказателства и трябва да се чете в светлината на член 92, параграф 7 от посочения правилник, който предвижда изрично, че е възможно представянето на насрещни доказателства и допълване на приведените доказателства (решение от 12 септември 2007 г., Комисия/Trends и др., T‑448/04, непубликувано, EU:T:2007:265, т. 52).

99      Следва да се отбележи, че в случая приложения C.1 и C.6—C.8 представляват насрещни доказателства и с тях се цели да се оспорят изразените от Комисията твърдения от писмената ѝ защита. За да се гарантира зачитането на принципа на състезателност, тези приложения трябва следователно да се приемат за допустими.

100    По отношение на приложение C.9 следва да се отбележи, че става дума за публично достъпен документ, на който жалбоподателят основава доводите си и чиято доказателствена сила все пак е била поставена под въпрос от Комисията. По изложените причини това приложение трябва да се приеме за допустимо.

2)      По допустимостта на приложения 7 и 8 към становището на Комисията от 8 септември 2017 г., представено в отговор на въпроси на Общия съд

101    В молбата си за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания жалбоподателят изрично оспорва допустимостта на две от доказателствата, представени от Комисията като приложение към становището ѝ от 8 септември 2017 г. в отговор на въпроси на Общия съд, а именно приложения 7 и 8. Според него те са били представени късно.

102    Комисията твърди, че разглежданите доказателства съответстват на две писма на Deutsche Bank AG от 17 и 25 февруари 2014 г., които според нея подчертават обвързващия характер на писмо на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., в което се изразява подкрепа на офертата на Capricorn (наричано по-нататък „писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г.“). В това отношение следва да се отбележи, че обвързващият характер на посоченото писмо е бил предмет на един от въпросите, които Общият съд е задал на Комисията в рамките на процесуално-организационните действия на 26 юли 2017 г.

103    Следователно тези приложения трябва да се приемат за допустими на основание член 89 от Процедурния правилник, с който на Общия съд се предоставя възможност да поставя въпроси и да изисква документи от страните, за да изясни някои аспекти от спора.

3)      По допустимостта на приложение G.13

104    В съдебно заседание Комисията изрично оспорва допустимостта на едно от доказателствата, представени от жалбоподателя като приложение към становището му от 8 септември 2017 г. в отговор на въпроси на Общия съд, а именно приложение G.13, и иска неговото изключване.

105    Жалбоподателят твърди, че с това доказателство се установява присъединяването му към офертата на ADAC, която се отнася само до посочената в жалбата състезателна писта Нюрбургринг. В това отношение следва да се отбележи, че обхватът на това присъединяване е бил предмет на един от въпросите, които Общият съд е задал на жалбоподателя в рамките на процесуално-организационните действия на 26 юли 2017 г.

106    Следователно това приложение трябва да се приеме за допустимо на основание член 89 от Процедурния правилник, с който на Общия съд се предоставя възможност да поставя въпроси и да изисква документи от страните, за да изясни някои аспекти от спора, и да се отхвърли направеното от Комисията искане за изключване на това приложение.

4)      По допустимостта на приложения H.1 и H.2

107    С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 23 ноември 2017 г. (вж. т. 28 по-горе), Комисията изрично оспорва допустимостта на две доказателства, които жалбоподателят е представил като приложение към молбата си за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания от 16 октомври 2017 г., а именно приложения H.1 и H.2, и иска тяхното изключване.

108    Следва да се отбележи, че както твърди жалбоподателят, с приложения H.1 и H.2 се цели да се обори становището на Комисията от 8 септември 2017 г., представено в отговор на въпроси, поставени от Общия съд на Комисията на 26 юли 2017 г.

109    При това положение приложения H.1 и H.2 следва да се приемат за допустими и да се отхвърлят направените от Комисията искания за изключването на тези приложения.

3.      По същество

1)      Предварителни съображения по обхвата на съдебния контрол на решение за липса на помощ, прието във фазата на предварителното разглеждане

110    В самото начало трябва да се напомни, че член 108, параграф 3 ДФЕС и член 4 от Регламент № 659/1999 въвеждат фаза на предварително разглеждане на помощите, за които е отправено уведомление, целяща да позволи на Комисията да си състави първоначално становище относно съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар. В края на тази фаза Комисията констатира, че тази мярка или не съставлява помощ, или попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. В последната хипотеза е възможно споменатата мярка да не събуди съмнения относно съвместимостта си с вътрешния пазар или, обратно, да породи такива съмнения (решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 43).

111    Когато във фазата на предварителното разглеждане Комисията приеме решение, с което констатира, че дадена държавна мярка не представлява несъвместима с вътрешния пазар помощ, тя също така имплицитно отказва да започне официална процедура по разследване. Този принцип се прилага както в случай че решението е взето, тъй като Комисията приема помощта за съвместима с вътрешния пазар на основание член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, наричано „решение да не се повдигат възражения“, така и когато тя е на мнение, че мярката не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС и следователно не представлява помощ съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999 (вж. в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 52 и от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 68).

112    Съгласно съдебната практика, когато жалбоподател иска отмяна на решение, с което се приема, че разглежданата мярка не е държавна помощ, или решение да не се повдигат възражения, той главно упреква Комисията за това, че е приела решението за помощта, без да започне официалната процедура по разследване, с което е нарушила процесуалните му права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна и за да запази процесуалните права, с които разполага в рамките на официалната процедура по разследване, жалбоподателят може да сочи всякакви основания, с които да може да се докаже, че във фазата на предварителното разглеждане на съответната мярка преценката на информацията и обстоятелствата, с които е запозната или може да бъде запозната Комисията, е трябвало да породи съмнения относно квалификацията ѝ като държавна помощ или относно нейната съвместимост с вътрешния пазар (решения от 13 юни 2013 г., Ryanair/Комисия, C‑287/12 P, непубликувано, EU:C:2013:395, т. 60 и от 25 ноември 2014 г., Ryanair/Комисия, T‑512/11, непубликувано, EU:T:2014:989, т. 31), като в това отношение следва да се припомни, че данните, с които Комисията „е могла да разполага“, са тези, които се явяват от значение за преценката, която трябва да се извърши и които тя е могла да поиска и получи на фазата на предварителното разглеждане (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 71).

113    Доказателства за съществуването на съмнения по-специално може да бъдат представени чрез съвкупност от непротиворечиви косвени доказателства, тъй като, когато се отнася до решение, с което се констатира, че въпросната мярка не представлява държавна помощ, наличието на съмнения трябва да се търси както в обстоятелствата по приемането на посоченото решение, по-специално във връзка с продължителността на предварителното разглеждане, така и в неговото съдържание, като се съпоставят изводите, на които се основава Комисията в посоченото решение, и данните, с които тя е разполагала или е можела да разполага при произнасянето по квалификацията на разглежданата мярка като държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., 3F/Комисия, C‑646/11 P, непубликувано, EU:C:2013:36, т. 31).

114    Така Комисията е задължена да започне официалната процедура по разследване, ако с оглед на сведенията, които е получила или с които би могла да разполага на фазата на предварително разглеждане, тя все още е изправена пред сериозни затруднения при преценката на разглежданата мярка. Това задължение следва пряко от член 108, параграф 3 ДФЕС, както е тълкуван в съдебната практика, и се потвърждава от разпоредбата на член 4 от Регламент № 659/1999, когато след предварително разглеждане Комисията констатира, че разглежданата мярка поражда съмнения по отношение на квалифицирането ѝ като помощ или по отношение на нейната съвместимост с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 30—33 и от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 328). В такъв случай Комисията не може да откаже да започне официалната процедура по разследване, като се позове на други обстоятелства, каквито са интересите на трети лица, съображения за процесуална икономия или всеки друг мотив от административно или политическо естество (решение от 10 февруари 2009 г., Deutsche Post и DHL International/Комисия, T‑388/03, EU:T:2009:30, т. 90).

115    На етапа на съдебното производство контролът на съда на Съюза трябва да се насочи към въпроса дали с оглед на изтъкнатите доводи и представените в настоящия случай от жалбоподателя доказателства при преценките, на които се основава Комисията в решението си за липса на помощ, възникват затруднения, които са от естество да породят съмнения, а следователно и да обосноват започването на официалната процедура по разследване (вж. в този смисъл решения от 19 май 1993 г., Cook/Комисия, C‑198/91, EU:C:1993:197, т. 31 и от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия, C‑225/91, EU:C:1993:239, т. 34).

2)      Предварителни съображения по предмета на жалбата

116    Съгласно постоянната съдебна практика Общият съд не е длъжен да тълкува жалбата, с която жалбоподателят оспорва изключително основателността на самото решение за преценка на помощта като целяща на практика да защити процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС, когато жалбоподателят не е повдигнал изрично правно основание с такава цел. В подобна хипотеза тълкуването на правното основание би довело до нова квалификация на предмета на жалбата (вж. решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 55 и цитираната съдебна практика).

117    Освен това подобно ограничаване на правомощието за тълкуване на правните основания по жалбата не може да попречи на Общия съд да разгледа доводи по същество, изложени от жалбоподателя, за да провери дали не съдържат и данни в подкрепа на правно основание, също представено от жалбоподателя, които изрично да потвърждават съществуването на сериозни затруднения, обосноваващи започването на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 56—58).

118    В настоящия случай жалбоподателят изтъква девет основания, като осем от тях са в подкрепа на жалбата му за отмяна на второто обжалвано решение. Следва да се припомни, че седмото основание от жалбата, с което жалбоподателят твърди, че при приемането на първото обжалвано решение Комисията е пропуснала да извърши преценка на становището му, се отнася единствено до първото обжалвано решение, по отношение на което бе прието, че жалбоподателят няма процесуална легитимация.

119    Петото и осмото основание са изрично изведени от нарушение на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като Комисията не е започнала официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, независимо от факта че продажбата на активите на Нюрбургринг на цена, по-ниска от тяхната пазарна цена, би трябвало да доведе до заключението, че на приобретателя е била предоставена помощ.

120    Освен това първото основание е изведено от грешки, които Комисията е допуснала при констатиране на релевантните факти, които основно се отнасят до тръжната процедура. Второто основание е изведено от грешки, които Комисията е допуснала при преценката на потвърждението за финансиране на офертата на приобретателя. Третото основание е изведено от грешки, които Комисията е допуснала по-специално при преценката относно съществуването на нова държавна помощ в полза на Capricorn, състояща се от продажбата на активите на Нюрбургринг. В рамките на това основание жалбоподателят изрично заявява, че Комисията е трябвало да започне официална процедура по разследване. Освен това в рамките на петото и осмото основание, изведени от нарушение на процесуалните му права, жалбоподателят изрично препраща към третата част от трето основание, което би трябвало да позволи да се докаже, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е трябвало да се усъмни в съвместимостта с вътрешния пазар на платената от приобретателя продажна цена. Накрая, четвъртото основание е изведено от грешки, които Комисията е допуснала при преценката на прозрачния и недискриминационен характер на тръжната процедура.

121    Следователно съгласно цитираната в точка 117 по-горе съдебна практика за произнасяне по петото и осмото основание следва да се разгледат всички други изтъкнати от жалбоподателя основания за отмяна на второто обжалвано решение, които могат да бъдат счетени като доказващи затруднения, при наличието на които Комисията е била длъжна за започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

122    В това отношение най-напред следва да се разгледат доводите, свързани с прозрачния и недискриминационен характер на тръжната процедура, а именно втората част от първото основание и четвъртото основание, както и тези относно финансирането на офертата на Capricorn, а именно първата и третата част от първото основание и второто основание.

123    След това следва да се разгледа петата част от първото основание, изведена от продължаване на процеса по продажба, след като на 11 март 2014 г. Capricorn е спечелило на търг активите на Нюрбургринг, и третата част от третото основание, изведена от факта, че продажбата на активите на Нюрбургринг представлява нова държавна помощ в полза на Capricorn.

124    Накрая, следва да се разгледат шестото и деветото основание, изведени от други нарушения на процесуалните права на жалбоподателя, които също биха могли да бъдат от значение за направения от Комисията извод във второто обжалвано решение за липсата на сериозни затруднения при преценката на съответната мярка, обосноваващи започването на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. Шестото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране. Деветото и последно основание е изведено от нарушение на правото на добра администрация.

3)      По съвместното разглеждане на петото и осмото основание: нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС, на член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999 и на процесуалните права на жалбоподателя, както и на първото, второто, третото и четвъртото основание

125    С петото си основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, тъй като е констатирала, че тръжната процедура не е довела до предоставянето на нова държавна помощ на приобретателя и поради това имплицитно е отказала да започне официалната процедура по разследване.

126    С осмото си основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му да представи коментари, предвидено в член 20, параграф 1 от Регламент № 659/1999, и е нарушила съществените процесуални правила, тъй като с второто обжалвано решение имплицитно е отказала да започне официална процедура по разследване.

127    Според жалбоподателя Комисията е трябвало да се усъмни в съвместимостта на платената от приобретателя продажна цена с вътрешния пазар.

128    Комисията оспорва тези доводи.

129    Както бе посочено в точки 121—123 по-горе, за да може Общият съд да се произнесе по петото и осмото основание, следва да се разгледа дали първото, второто, третото и четвъртото основание позволяват да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения, които да изискват започването на официална процедура по разследване.

1)      По първите три части от първото основание и по второто и четвъртото основание, изведени от съществуването на помощ, която е била отпусната на Capricorn при продажбата на Нюрбургринг

130    С първите три части от първото основание и с второто и четвъртото основание жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала, че тръжната процедура е била открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна.

131    Също така жалбоподателят твърди, че не е било приложено изискването за сигурността на сделката, тъй като писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. не представлява гаранция за финансирането на офертата на Capricorn.

132    С оглед на тези две основни оплаквания следва да се определи дали извършената от Комисията проверка на редовността на тръжната процедура е от естество да изключи наличието на сериозни затруднения при преценката на разглежданата мярка, които да обосноват започването на официална процедура по разследване.

133    Съгласно постоянната съдебна практика, когато предприятието, получило несъвместима с вътрешния пазар помощ, е придобито на пазарна цена, а именно на най-високата цена, която частен инвеститор е готов да заплати за това дружество при нормални условия на конкуренция, в положението, в което то се намира — по-специално след получаването на държавни помощи — елементът на помощ се счита за оценен на пазарната цена и включен в покупната цена. При такива условия не може да се смята, че купувачът е ползвал предимство по отношение на останалите оператори на пазара (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 80 и цитираната съдебна практика).

134    Ако обаче продажбата на активи на получателите на държавни помощи е извършена на цена, по-ниска от пазарната, на приобретателя може да бъде прехвърлено недължимо предимство (вж. в този смисъл решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 161).

135    За целите на проверката на пазарната цена може да бъде взета предвид по-специално формата на прехвърляне на дружеството, например чрез публична продан, за която се предполага, че гарантира продажба при пазарни условия. Следователно, когато се извърши продажбата на предприятие чрез открита, прозрачна и безусловна тръжна процедура, може да се предположи, че пазарната цена съответства на най-високата оферта, като, разбира се, трябва да се установи, на първо място, че тази оферта е равностойна на поемане на задължение и заслужава доверие, и на второ място, че не е оправдано да се вземат предвид различни от цената икономически фактори (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия, C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, EU:C:2013:682, т. 93 и 94 и от 16 юли 2015 г., BVVG, C‑39/14, EU:C:2015:470, т. 32).

136    Съгласно съдебната практика откритият и прозрачен характер на тръжна процедура се преценява в зависимост от съвкупност от косвени доказателства относно обстоятелствата на конкретния случай (вж. решение от 7 март 2018 г., SNCF Mobilités/Комисия, C‑127/16 P, EU:C:2018:165, т. 68 и цитираната съдебна практика).

137    С оглед на посочената в точки 133—136 по-горе съдебна практика в случая следва да се разгледа основателността на изтъкнатите от жалбоподателя две оплаквания, като същевременно в този контекст се вземе предвид, че Общият съд не би могъл да се произнесе директно по самата законосъобразност на тръжната процедура.

i)      По оплакването за непрозрачен и дискриминационен характер на тръжната процедура

138    С четвъртото си основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала, че тръжната процедура е открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна, по-специално с оглед на липсата на прозрачност по отношение на финансовите показатели, липсата на прозрачност и дискриминационния характер на критериите за оценка и тяхното прилагане, както и продължаването на процеса по продажба, след като активите на Нюрбургринг са били прехвърлени на приобретателя.

139    По-специално той твърди, че тръжната процедура не предвижда прилагането на конкретни критерии за оценка при сравняване на офертите, по-конкретно що се отнася до сравняване между офертите за всички активи и офертите за отделни активи или групи от активи.

140    С втората част от първото основание жалбоподателят твърди, че преди подаване на офертата им заинтересованите инвеститори не са били уведомени, че посочената оферта трябва да представлява поне 25 % от най-високата обща оферта, за да може да бъде взета предвид при следващите етапи от процедурата.

141    Комисията оспорва тези доводи.

142    Следва да се отбележи, че съгласно писмото на KPMG от 19 юли 2013 г., изпратено до заинтересованите инвеститори, те са били приканени да представят примерна оферта за всички активи, определени групи от активи или отделни активи (вж. т. 10, четвърто тире по-горе). Съгласно текста на същото писмо офертите е трябвало по-специално да бъдат оценени въз основа на предложената за активите цена в зависимост от обхвата на офертата.

143    Съгласно текста на писмата, изпратени от KPMG до заинтересованите инвеститори на 19 юли и на 17 октомври 2013 г., те по-специално е трябвало да бъдат избрани с оглед на критерия за максимално повишаване на стойността на всички активи (вж. т. 10, девето тире по-горе). Както е видно от съображение 50 от окончателното решение, прилагането на този критерий води на практика до това в последната фаза от тръжната процедура продавачите да вземат предвид само офертите за всички активи. Според Комисията причината за това е, че с оглед на представените оферти продажбата изцяло на Нюрбургринг позволява да се достигне по-висока цена отколкото отделната продажба на всеки един от активите.

144    В бележка под линия № 65, въведена в съображение 50 от окончателното решение, се посочва, че са представени шест примерни общи оферти, които предлагат над 25 % от най-високата оферта, че общите оферти, които не достигат 25 % от най-високата оферта, първоначално не са взети предвид поради предложения размер на покупната цена и че не са били разгледани допълнително офертите за състезателна писта Нюрбургринг, които заедно с отделните оферти за останалите активи не достигат общо прага от 25 % от най-високата оферта.

145    От това следва, че заинтересованите инвеститори са разполагали с възможност да определят предмета на офертата им за покупка с оглед на съобщената им информация за критерия за максимално повишаване на стойността на всички активи. Що се отнася до критерия за 25 %, както твърди Комисията, с него се е целяло само да се даде конкретно съдържание на критерия за максимално повишаване на стойността на всички активи, и тъй като е бил фиксиран в зависимост от стойността на действителното подадените оферти, той е можел да бъде конкретно определен само ex post.

146    Следователно изложените от жалбоподателя доводи в подкрепа на посоченото оплакване не позволяват да се докаже, че Комисията е трябвало да има съмнения относно прозрачния и недискриминационен характер на тръжната процедура.

ii)    По оплакването, свързано с финансирането на офертата на Capricorn

147    В първата част от първото основание и второто основание жалбоподателят твърди, че за разлика от посоченото в окончателното решение, писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., в което се изразява подкрепа на оферта на Capricorn, одобрена на 11 март 2014 г., не представлява гаранция за финансиране с обвързващ характер.

148    Освен това преценката на Комисията по този въпрос противоречи на изложеното в съображение 272 от окончателното решение заключение, че офертата на оферент 3 не съдържа доказателство за наличие на необходимото финансиране.

149    С третата част от първото основание жалбоподателят оспорва най-общо заключението, до което Комисията е достигнала в окончателното решение, че офертата на Capricorn би могла да се ползва от „гарантирано финансиране“.

150    Комисията оспорва тези доводи.

151    В това отношение следва да се отбележи, че в писмото на KPMG до заинтересованите инвеститори от 17 октомври 2013 г. по-специално се уточнява, че те ще бъдат избирани с оглед на вероятността за сключване на договор, която наред с другото ще бъде разгледана въз основа на сигурността на финансирането на офертата им, подкрепена с потвърждение за финансиране от финансиращите партньори (вж. т. 10, девето тире по-горе). Следователно трябва да се провери дали извършената от Комисията проверка, която подкрепя анализа на германските органи, е от естество да изключи наличието на съмнения относно обвързващия характер на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г.

152    Най-напред, в писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. се посочва, че банката изразява съгласие да отпусне на приобретателя кредит в размер на 45 милиона евро. Условията за това финансиране са подробно посочени, което, както правилно твърди Комисията, изглежда сочи, че Deutsche Bank е извършила задълбочена проверка и че е осъществен обмен на информация между нея и приобретателя.

153    На следващо място, на няколко пъти в писмото на Deutsche Bank се споменава ангажиментът, поет по силата на това писмо от Deutsche Bank спрямо Capricorn. Следователно Deutsche Bank се е считала за обвързана от посоченото писмо.

154    В това отношение, както правилно посочва Комисията, сравняването на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. с двете подготвителни и необвързващи писма на Deutsche Bank от 17 и 25 февруари 2014 г. потвърждава обвързващия характер на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. Така в писмото от 17 февруари 2014 г. се посочва, че то не представлява поет от страна на Deutsche Bank ангажимент, за разлика от писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., в което се посочва ангажиментът, поет по силата на същото това писмо от Deutsche Bank спрямо Capricorn.

155    Накрая, в писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. се уточнява, че поетият от банката ангажимент зависи от три условия. Тези условия (сключване на сделката, липса на значителни промени във връзка с придобитите активи, липса на нeзаконосъобразност) обаче предоставят възможност на Deutsche Bank да не изпълни поетия от нея ангажимент само ако придобиването не протече в съответствие с предвидените условия.

156    С оглед на изложените по-горе съображения не би следвало Комисията да има съмнения относно обвързващия характер на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г.

157    За разлика от това и както Комисията е констатирала в съображение 272 от обжалваното решение, нито примерната, нито окончателната оферта на оферент 3 съдържа доказателство във връзка с финансирането. В същото съображение Комисията констатира, че в писмата на KPMG от 17 октомври и от 11, 17 и 18 декември 2013 г., както и в електронните съобщения, които KPMG е изпратило на 18 февруари и 9 април 2014 г., продавачите са обърнали внимание за това на оферент 3, но че той не е представил нито преди предоставянето на активите на Нюрбургринг на Capricorn от комитета на кредиторите на 11 март 2014 г., нито след това доказателство относно финансирането на неговата оферта. Жалбоподателят обаче не е представил никакви доказателства, въз основа на които да се предположи, че тези констатации са погрешни.

158    От гореизложеното следва, че приобретателят, чиято оферта е била избрана, е разполагал първоначално с две подготвителни писма на Deutsche Bank от 17 и 25 февруари 2014 г., а след това — с писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., като по отношение на неговия обвързващ характер Комисията не би следвало да изпитва съмнения, докато оферент 3, чиято оферта не е била избрана, в нито един момент не е представил каквото и да било доказателство във връзка с финансирането. Следователно изложените от жалбоподателя доводи в подкрепа на посоченото оплакване също така не позволяват да се докаже, че Комисията е трябвало да има съмнения относно недискриминационния характер на тръжната процедура, по-специално във връзка с изискването за гаранция за финансиране с обвързващ характер.

159    С оглед на предходните съображения не следва да се приема, че с оглед на посочените от жалбоподателя фактически и правни обстоятелства Комисията е трябвало да има съмнения относно съществуването на предимство, предоставено на приобретателя в рамките на тръжната процедура, поради непрозрачния и недискриминационния ѝ характер.

160    Съгласно цитираната в точки 133—136 по-горе съдебна практика извършената от Комисията проверка следователно е от естество да изключи съществуването на съмнения относно наличието на недължимо предимство в полза на приобретателя, а следователно и относно съществуването на държавна помощ. При това положение не следва да се счита, че доводите, изтъкнати в подкрепа на първите три части от първото основание и на второто и четвъртото основание, са показателни за наличието на сериозни затруднения при преценката на разглежданата мярка, които да налагат на Комисията да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

161    От това следва, че първите три части от първото основание и второто и четвъртото основание във връзка с петото и осмото основание трябва да бъдат отхвърлени.

2)      По петата част от първото основание, изведена от продължаване на процеса по продажба, след като на 11 март 2014 г. Capricorn е спечелило на търг активите на Нюрбургринг

162    Жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да установи, че процесът по продажба е продължил, след като на 11 март 2014 г. Capricorn е спечелило на търг активите на Нюрбургринг.

163    Жалбоподателят твърди, че в рамките на непрозрачна процедура по препродажба на активите на Нюрбургринг Capricorn е било заменено от последващ приобретател. Според него продавачите и синдиците на имуществото на продавачите на 13 август 2014 г. всъщност са сключили споразумение с Capricorn за обезпечения, по силата на което Capricorn трябва да прехвърли всичките си права и искания, произтичащи от договора за продажба на активите на Нюрбургринг от 11 март 2014 г. От това следвало, че тръжната процедура не е била открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна.

164    Комисията оспорва тези доводи.

165    В това отношение следва да се отбележи, че в приложение на цитираната в точки 133—136 по-горе съдебна практика и както Комисията твърди, проверката ѝ има за цел да изследва дали тръжната процедура е била открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна, за да се определи дали активите на Нюрбургринг са били продадени на тяхната пазарна цена. В противен случай посочената продажба би могла да бъде извършена на цена, по-ниска от пазарната, а на приобретателя би могло да бъде прехвърлено недължимо предимство.

166    Ето защо следва да се приеме, че помощта, чието наличие според жалбоподателя (вж. т. 11 по-горе) Комисията е трябвало да констатира във второто обжалвано решение и която трябва да съответства на разликата между платената от Capricorn цена за придобиването на активите на Нюрбургринг и пазарната цена на същите активи, е била предоставена на Capricorn на 11 март 2014 г., датата, на която горепосоченото дружество е спечелило на търг активите и е подписало договора за продажба, в който се определя дължимата от Capricorn цена за придобиване на посочените активи. Следователно настъпилите след тази дата факти, като прехвърянето от Capricorn на последващ приобретател на дяловото участие при придобиването на активите на Нюрбургринг, не са от значение при разглеждането на въпроса дали в рамките на тръжната процедура на Capricorn евентуално е била отпусната помощ.

167    Накрая, както правилно Комисията заявява в становището си от 12 март 2018 г. в отговор на поставени от Общия съд въпроси, ако жалбоподателят е искал Комисията да извърши също така проверка за съществуването на нова помощ, произтичаща от твърдяното продължаване на процеса на продажба след приемането на второто обжалвано решение, той би трябвало да подаде нова жалба за тази цел.

168    От това следва, че доводите, посочени в подкрепа на петата част от първото основание, не позволяват да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения при преценката на продажбата на активите на Нюрбургринг, които да изискват започването на официална процедура по разследване.

169    Следователно петата част от първото основание във връзка с петото и осмото основание трябва да бъде отхвърлена.

3)      По третата част от третото основание, изведена от факта, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn представлява нова държавна помощ

170    Според жалбоподателя както договорената цена, така и редът и условията за плащане съдържат елементи на помощ, тъй като, първо, 6 милиона евро, представляващи брутен излишък от експлоатацията на оператора на Нюрбургринг (вж. т. 7 по-горе), са били приспаднати от продажната цена, макар че операторът е посочил, че през 2013 г. перспективите му за печалба от активите на Нюрбургринг са били нулеви, второ, плащането на втория транш от продажната цена е било отложено, трето, неустойката от 25 милиона евро, която е била предвидена в договора за покупка в случай на неплащане, не е била заплатена, и четвърто, активите на Нюрбургринг са били прехвърлени на последващия приобретател в рамките на непрозрачна процедура.

171    Освен това самият договор за лизинг на активите на Нюрбургринг не е бил сключен чрез открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура, така че вноските по договора за лизинг не съответстват на пазарната цена, а съдържат нови елементи на помощ. От съображение 56 от окончателното решение е видно, че този договор за лизинг е бил сключен между независимо от продавачите дружество, функциониращо по-специално в качеството на депозитар на посочените активи, и създадено от Capricorn оперативно дружество, за период, който е започнал от 1 януари 2015 г., с цел уреждане на преходно положение във връзка с евентуалното изпълнение на условието за продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn, а именно приемането от Комисията на решение, с което се премахва рискът приобретателят на посочените активи да може да бъде задължен да възстанови предоставените на продавачите помощи. В това отношение продажната цена на активите на Нюрбургринг е била намалена с размера на вноските по договора за лизинг, които са били приспаднати от тази цена до датата на извършване на продажбата.

172    Комисията оспорва този довод, като по-специално твърди, че сумите, платени като вноски по договора за лизинг на активите на Нюрбургринг, представляват авансови плащания, намаляващи продажната цена, оставаща дължима за тези активи, а следователно и рискът от неплатежоспособност на приобретателя. Освен това редът и условията за плащане на продажната цена на активите на Нюрбургринг не са оказали влияние върху стойността на тези активи, която съответства на предвидената в договора цена.

173    По изложените в точки 138—158 по-горе причини не следва да се приема, че Комисията е трябвало да има съмнения относно прозрачния и недискриминационен характер на тръжната процедура.

174    Поради същите причини е видно, че извършената от Комисията проверка, която е довела до приемането на второто обжалвано решение, е от естество да изключи съществуването на съмнения относно наличието на предимство в полза на приобретателя в рамките на договора за лизинг на активите на Нюрбургринг или във връзка с другите ред и условия за плащане на продажната цена на посочените активи.

175    Следователно третата част от третото основание във връзка с петото и осмото основание трябва да бъде отхвърлена.

176    От всички гореизложени съображения следва, че петото и осмото основание, разгледани с оглед на изтъкнатите от жалбоподателя доводи в рамките на първото, второто, третото и четвъртото основание, не позволяват да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения, които да изискват започването на официална процедура по разследване. Следователно петото и осмото основание трябва да бъдат отхвърлени.

4)      По шестото основание: нарушение на задължението за мотивиране

177    Според жалбоподателя Комисията е нарушила задължението си за мотивиране съгласно член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като не е изложила достатъчно мотиви във връзка с основните съображения, на които се основава второто обжалвано решение.

178    Жалбоподателят би искал по-специално да установи какво е основанието за констатацията на Комисията, посочена в съображение 240 от окончателното решение, съгласно която Федерална република Германия е продала активите на Нюрбургринг „посредством открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура на оферента, представил най-високата оферта с гарантирано финансиране“.

179    Освен това жалбоподателят би искал да установи какво е основанието за решението, според което продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn не представлява държавна помощ, както и причината, поради която това решение фигурира в съображение 285 от окончателното решение, но не и в разпоредителната му част.

180    Накрая, жалбоподателят твърди, че Комисията е основала голяма част от констатациите си на информация, предоставена от управляващия орган и синдиците на имуществото на продавачите, която е била съобщена от Федерална република Германия.

181    Комисията оспорва тези доводи.

182    Съгласно съдебната практика мотивите на даден акт трябва да се достатъчни, за да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на съда на Съюза — да упражни контрол (що се отнася до държавните помощи вж. решения от 6 септември 2006 г., Португалия/Комисия, C‑88/03, EU:C:2006:511, т. 88 и 89, от 22 април 2008 г., Комисия/Salzgitter, C‑408/04 P, EU:C:2008:236, т. 56 и от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam, C‑494/06 P, EU:C:2009:272, т. 48 и 49). Що се отнася до отхвърлянето на жалбата в областта на държавните помощи, по-специално бе уточнено, че това излагане на мотивите трябва да представи на жалбоподателя по задоволителен начин причините, поради които фактическите и правните обстоятелства, изложени в жалбата му, не са били достатъчни за доказване на наличието на държавна помощ (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 64 и от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 89).

183    В случая в съображения 266—281 от окончателното решение под заглавието „Жалби във връзка с продажбата на активите [на Нюрбургринг]“ се съдържа подробно изложение на причините, поради които Комисията е решила, че активите на Нюрбургринг са били продадени на оферента, представил най-високата оферта, придружена с гарантирано финансиране в рамките на открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура, и следователно, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn не е била извършена на цена, по-ниска от тяхната пазарна цена, поради което тя не представлява държавна помощ.

184    Това изложение на мотивите е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на посочената в точка 182 по-горе съдебна практика.

185    Освен това второто обжалвано решение, според което продажбата на активите на Нюрбургринг не представлява държавна помощ, не се споменава само в съображение 285, първо тире от окончателното решение, но и в член 1, последно тире от разпоредителната част от окончателното решение. Следователно в това отношение оплакването на жалбоподателя не е обосновано от фактическа гледна точка.

186    Накрая, следва да се припомни, че в рамките на контрола на държавните помощи Комисията е длъжна да извърши надлежно и безпристрастно разглеждане, което ѝ налага по-специално да разглежда щателно представените от държавата членка доказателства, които ѝ позволяват да се произнесе дали разглежданата мярка представлява държавна помощ (вж. решение от 22 октомври 2008 г., TV2/Дания и др./Комисия, T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04, EU:T:2008:457, т. 183 и цитираната съдебна практика).

187    В светлината както на информацията, съобщена от съответната държава, така и на информацията, предоставена от лицата, които евентуално са подали жалба, Комисията трябва да формира преценката си в рамките на предварителното разглеждане, установено в член 108, параграф 3 ДФЕС (решение от 3 май 2001 г., Португалия/Комисия, C‑204/97, EU:C:2001:233, т. 35).

188    В съображения 266—271 от окончателното решение Комисията е разгледала и обсъдила становището на жалбоподателя, посочено в съображения 97—101 от същото решение, както и това на синдиците, което ѝ е било изпратено от германските органи, посочено в съображения 102—110 от същото решение. В тях Комисията посочва собствените си констатации и становище относно релевантните доказателства, по-специално относно прозрачния и недискриминационен характер на тръжната процедура.

189    Следователно в настоящия случай Комисията действително е разгледала и преценила информацията, предоставена ѝ както от жалбоподателя, така и от германските органи.

190    Ето защо следва да се отхвърли изтъкнатото в това отношение от жалбоподателя оплакване, а следователно и цялото шесто основание.

5)      По деветото основание: нарушение на правото на добра администрация

191    С деветото си основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на добра администрация, което произтича от член 41 от Хартата на основните права. Всъщност Комисията не е взела по подходящ начин предвид всички релевантни доказателства и доводи, изтъкнати от жалбоподателя, нито е проверила обясненията на управляващия орган и синдиците на имуществото на продавачите. Жалбоподателят счита, че принципът на добра администрация представлява израз на правото му да представи своето становище и по отношение на него да бъде извършена преценка, като изтъква, че това право е било нарушено в рамките на седмото и осмото основание.

192    Комисията оспорва тези доводи.

193    Що се отнася до оплакването за нарушаване на принципа на добра администрация, което се основава на неизвършването на преценка на становището на жалбоподателя, това твърдение за нарушение се припокрива със седмото основание, с което жалбоподателят твърди, че като е приела първото обжалвано решение, Комисията е пропуснала да извърши преценка на становището му. Тъй като жалбата е обявена за недопустима в частта, в която се отнася до първото обжалвано решение, то седмото основание и настоящото оплакване са недопустими.

194    Що се отнася до оплакването за нарушаване на принципа на добра администрация, което се основава на нарушаване на правото на жалбоподателя да представи становището си, това твърдение за нарушение се припокрива с осмото основание, изведено от нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя поради незапочването на официална процедура по разследване, което вече беше разгледано и отхвърлено в точка 176 по-горе.

195    От това следва, че деветото основание трябва да бъде отхвърлено отчасти като недопустимо, а в останалата му част — като неоснователно.

196    Тъй като всички основания и оплаквания с цел отмяна на второто обжалвано решение, които са изведени пряко от нарушаването на процесуалните права на жалбоподателя, и всички основания и оплаквания с цел отмяна на второто обжалвано решение, съдържащи доводи, които биха могли да се свържат с посочените основания и оплаквания, бяха отхвърлени, искането за отмяна на посоченото решение следва да бъде отхвърлена.

197    Доколкото жалбоподателят се позовава на няколко свидетелски показания, следва да се констатира, че не изглежда те да са от значение за изхода на спора, и по-специално за проверката дали изтъкнатите от жалбоподателя факти или косвени доказателства би трябвало да накарат Комисията да изпитва съмнения. Следователно тези доказателствени искания се отхвърлят.

198    Предвид всички изложени по-горе съображения жалбата следва да бъде отхвърлена отчасти като недопустима, а в останалата ѝ част — като неоснователна.

IV.    По съдебните разноски

199    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля искането относно липсата на основание за произнасяне по същество по жалбата.

2)      Отхвърля жалбата.

3)      Ja zum Nürburgring eV понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

Pelikánová Valančius Nihoul

Svenningsen       Öberg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 юни 2019 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: немски.