Language of document :

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. RICHARD DE LA TOUR

представено на 23 март 2023 година(1)

Дело C‑590/21

Charles Taylor Adjusting Limited,

FD

срещу

Starlight Shipping Company,

Overseas Marine Enterprises Inc.

(Преюдициално запитване, отправено от Areios Pagos (Касационен съд, Гърция)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (EО) № 44/2001 — Признаване и изпълнение в държава членка на съдебни решения, постановени в друга държава членка — Член 34 — Основания за отказ — Нарушаване на обществения ред на държавата членка, в която се иска признаване — Понятие „обществен ред“ — Съдебно решение, с което се възпрепятства продължаването на производствата, започнати пред съдилищата на друга държава членка, или упражняването на правото на съдебна защита“






I.      Въведение

1.        Отправеното от Areios Pagos (Касационен съд, Гърция) преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2).

2.        Запитването е отправено в рамките на спор относно признаването и изпълнението от съд на държава членка на решения, постановени от съд на друга държава членка, които възпират страните, сезирали друг съд на първата държава членка, да продължат висящото пред него производство.

3.        Съдът ще трябва да определи дали е възможно признаването и изпълнението на акт, с който тези ищци са осъдени да заплатят обезщетение за съдебните разноски в това производство поради неизпълнение на спогодба, слагаща край на предишен техен иск, и който е постановен от посочения в спогодбата съд, да бъдат отказани като противоречащи на обществения ред по смисъла на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001.

4.        Ще изложа причините, поради които считам, че в подобно положение трябва да се приложат и принципите, въз основа на които Съдът е приел, че „anti-suit injunction“ — а именно разпореждане, с което на дадено лице се забранява да започне или продължи производство пред съдилищата на друга държава членка — не е съвместимо с установената с Регламент № 44/2001 система.

II.    Правна уредба

5.        Член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 гласи следното:

„Съдебно решение не се признава:

1)      ако признаването явно противоречи на [обществения ред] в държавата членка, в която се иска признаване“.

6.        Съгласно член 45, параграф 1 от този регламент:

„Съдът, пред който е подадена жалбата съгласно член 43 или член 44, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35. Той произнася решението си незабавно“.

III. Фактите по делото в главното производство и преюдициалните въпроси

7.        На 3 май 2006 г. плавателният съд Alexandros T. потъва заедно с товара си край залива на Порт Елизабет (Южна Африка). Дружествата Starlight Shipping Company(3) и Overseas Marine Enterprises Inc.(4), съответно собственик и оператор на плавателния съд, искат от застрахователите му изплащане на обезщетение, основано на договорната отговорност на последните за настъпването на застрахователното събитие.

8.        Тъй като застрахователите отказват, Starlight предявява през същата година срещу тях иск пред компетентния съд в Обединеното кралство, а по отношение на един от застрахователите прибягва до арбитраж. Докато тези производства са висящи, Starlight, OME и застрахователите на плавателния съд сключват спогодби(5), с които се слага край на производствата между страните. Във връзка с настъпването на застрахователното събитие застрахователите изплащат в уговорен срок предвиденото в застрахователните полици застрахователно обезщетение за уреждане на всички вземания, свързани със загубата на плавателния съд Alexandros T.

9.        Тези спогодби са одобрени на 14 декември 2007 г. и 7 януари 2008 г. от английския съд, пред който е висящо производството по иска. Той разпорежда спирането на всякакво последващо производство, свързано с разглеждания случай и произтичащо от същия съдебен иск.

10.      След сключването на посочените спогодби Starlight и OME, както и останалите собственици и физическите лица, които са законните им представители, предявяват пред Polymeles Protodikeio Peiraios (Първоинстанционен съд Пирея, Гърция) няколко иска, сред които искове от 21 април 2011 г. и 13 януари 2012 г., насочени по-специално срещу Charles Taylor Adjusting Limited(6) — кантора за правни и технически консултации, осигурявала защитата на застрахователите на плавателния съд Alexandros T. срещу претенциите на Starlight пред английския съд — и срещу ръководителя на тази кантора, FD.

11.      С тези нови и по своя характер деликтни искове Starlight и OME искат да бъдат поправени както имуществени, така и неимуществени вреди, за които посочват, че са претърпени поради неверни и накърняващи доброто им име твърдения, за които отговорност носели застрахователите на плавателния съд и техните представители. Starlight и OME твърдят, че докато първоначалното производство за изплащане на дължимите от застрахователите обезщетения все още е било висящо и отказът за изплащане на застрахователно обезщетение все още е бил налице, служителите и представителите на тези застрахователи са разпространявали в присъствието на Ethniki Trapeza tis Ellados (Национална банка на Гърция) — която е ипотекарен кредитор на собственика на потъналия плавателен съд — и на застрахователния пазар по-специално неверния слух, че загубата на плавателния съд се дължала на сериозни негови недостатъци, които били известни на собствениците.

12.      През 2011 г., докато посочените искове са висящи, застрахователите на плавателния съд и техните представители, сред които по-специално Charles Taylor и FD, ответници в тези производства, предявяват пред английските съдилища искове срещу Starlight и OME, за да бъде установено, че със започнатите в Гърция производства се нарушават спогодбите, и да бъдат уважени техните искания за установяване на право на поправяне на вреди и за обезщетение.

13.      След производства пред всички инстанции на английските съдилища, на 26 септември 2014 г. по тези искове са постановени едно решение и две определения от съдия в High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Commercial Court) (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение (търговски състав), Обединеното кралство) (наричан по-нататък „High Court“)(7), които са основани на съдържанието на спогодбите и на клаузата за избор на компетентен съд, където се посочва този съд, и в които на ищците се присъжда обезщетение, свързано със започнатото в Гърция производство и със съдебни разноски, направени в Англия(8).

14.      Monomeles Protodikeio Peiraios, Naftiko Tmima (едноличен състав на Първоинстанционен съд Пирея, Морско отделение, Гърция) уважава молбата на Charles Taylor и FD от 7 януари 2015 г. тези актове да бъдат признати и обявени за частично изпълняеми в Гърция в съответствие с Регламент № 44/2001.

15.      На 11 септември 2015 г. Starlight и OME обжалват(9) това решение пред Monomeles Efeteio Peiraios Naftiko Tmima (едноличен състав на Апелативен съд Пирея, Морско отделение, Гърция).

16.      С решение от 1 юли 2019 г. този съд уважава жалбата им с мотива, че решенията, чието признаване и изпълнение се иска, съдържали „квази“ разпореждания да не се водят дела“, възпрепятстващи заинтересованите лица да сезират гръцките съдилища, в нарушение на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи(10) и член 8, параграф 1 и член 20 от Syntagma (Конституция). Тези разпоредби впрочем били в същината на понятието „обществен ред“ в Гърция.

17.      Charles Taylor и FD подават касационна жалба срещу това решение до Areios Pagos (Касационен съд). Те считат, че решението и определенията на High Court не противоречат явно нито на обществения ред в страната на сезирания съд, нито на този на Европейския съюз и с тях не се нарушават съответните основни принципи. Те твърдят, че присъждането в тяхна полза на временно обезщетение за исковите производства, започнати в Гърция преди предявяването на съответните съдебни искове пред английските съдилища, не възпрепятства нито заинтересованите лица да продължат да сезират гръцките съдилища, нито тези съдилища да им осигуряват съдебна защита. Ето защо решението и определенията на High Court неправилно били разглеждани като „разпореждания да не се водят дела“.

18.      При това положение Areios Pagos (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли предвид точното си значение понятието „явно противоречие с обществения ред на Съюза“, а оттам и понятието „явно противоречие с вътрешния обществен ред“ — което съгласно член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 e основание да се откаже признаването или декларирането на изпълняемост — да се разбира в смисъл, че освен изричните „разпореждания да не се водят дела [anti-suit injunctions]“, забраняващи започването и продължаването на производства в друга държава членка, то обхваща и решения или определения на съдилища на държави членки, които усложняват и възпрепятстват достъпа на ищеца или жалбоподателя до съдебна защита от съд на друга държава членка или продължаването на вече висящи пред този съд производства, и дали такава намеса в правораздавателната компетентност на съда на друга държава членка да разгледа конкретен спор, с който вече е сезиран, е съвместима с обществения ред на Съюза? По-специално, противоречи ли на обществения ред на Съюза по смисъла на член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 признаването и/или декларацията за изпълняемост на решение или определение, с което съдилища на държава членка присъждат на лицата, поискали признаване и декларация за изпълняемост, временно и предварително парично обезщетение за съдебните разноски, направени от тях поради предявяването на съдебен иск или продължаването на производство пред съд на друга държава членка, ако мотивите, на които почива това решение или определение, са:

a)      че при разглеждане на този иск се оказва, че спорът попада в обхвата на спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, който постановява решението и/или определението, и

б)      че съдът на другата държава членка, сезиран от ответника по делото, по което е постановено решението или определението, с нов иск, е лишен от компетентност по силата на клауза за предоставяне на изключителна компетентност?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, има ли по същинския смисъл на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, както е очертан с тълкуването на Съда на ЕС, пречка за признаването и декларацията за изпълняемост в Гърция на решението и определенията с посоченото по-горе съдържание (първия въпрос), постановени от съдилищата на друга държава членка (Обединеното кралство), когато това решение или тези определения са в пряко и явно противоречие с вътрешния обществен ред, като се имат предвид преобладаващите в страната фундаментални разбирания (посочени по-горе) за обществен ред и право, основните норми от гръцкото право, стоящи в същината на правото на съдебна защита — членове 8 и 20 от Конституцията, член 33 от Astikos Kodikas (Граждански кодекс) и принципът на защита на това право, отразен навсякъде в гръцкото процесуално право и конкретизиран по-специално в член 176, член 173, параграфи 1—3 и членове 185, 205 и 191 от Kodikas Politikis Dikonomias (Граждански процесуален кодекс) […] — и член 6, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], така че в такъв случай да се обоснове пренебрегване на присъщия за правото на Съюза принцип на свободно движение на съдебните решения? Съвместимо ли е непризнаването поради тази пречка с разбиранията, възприемащи и насърчаващи европейската перспектива?“.

19.      Charles Taylor и FD, Starlight и OME, гръцкото и испанското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища.

IV.    Анализ

20.      С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка може да откаже да признае и изпълни решение поради противоречие с обществения ред, дължащо се на факта, че това решение възпрепятства продължаването на висящо производство пред друг съд на тази държава членка, тъй като с него на една от страните се присъжда временно парично обезщетение за съдебните разноски, които тя понася поради започването на това производство, с довода, от една страна, че предметът на посоченото производство е обхванат от спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, постановил това решение, и от друга страна, че съдът на другата държава членка, пред който е започнато това производство, не е компетентен поради наличие на клауза за предоставяне на изключителна компетентност.

21.      В случая решението и определенията на High Court, чието признаване и изпълнение са поискани пред гръцки съд, са постановени на 26 септември 2014 г. Регламент № 44/2001 е приложим ratione temporis към делото по главното производство(11).

22.      Този регламент съдържа специфични правила относно признаването и изпълнението на съдебни решения, които следва да бъдат припомнени(12), като се отбележи, че не всички са възпроизведени в Регламент № 1215/2012.

А.      Припомняне на приложимите към спора правила за признаване и изпълнение

23.      В Регламент № 44/2001 се предвижда, че „[с]ъдебно решение, което е постановено в държава членка, се признава в другата държава членка, без да се изисква каквато и да е специална процедура“(13). Всяка заинтересована страна, която изисква признаването на съдебно решение като основен въпрос при един спор, може да поиска решение, с което да се признае съдебното решение(14). В член 38 от този регламент се предвижда, че за изпълнението на съдебното решение се образува производство по молба за обявяване на изпълняемостта му в държавата членка, в която се иска изпълнението(15).

24.      На този етап не се извършват никакви проверки по същество(16).

25.      Съгласно член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 само при обжалване на решението по молбата за декларация за изпълняемост по член 43, параграф 1 от този регламент(17) съдът може да откаже или да отмени такава декларация на някое от основанията за непризнаване, предвидени в членове 34 и 35 от регламента.

26.      В член 34 от Регламент № 44/2001 са посочени четири общи основания за непризнаване на съдебно решение(18). Точка 1 от този член се отнася до случая, в който „признаването явно противоречи на [обществения ред] в държавата членка, в която се иска признаване“. Съгласно член 35, параграф 3 от този регламент критерият за обществения ред не може да се прилага по отношение на правилата относно компетентността(19).

27.      Запитващата юрисдикция има колебания по прилагането на този критерий с оглед на особените обстоятелства по разглежданото от нея дело.

Б.      Особените обстоятелства по делото в главното производство

28.      Следва да се отбележат редица обстоятелства, свързани с процесуалния контекст и съдържанието на разглежданите съдебни актове.

1.      Процесуалният контекст

29.      Предмет на акта за преюдициално запитване е тълкуването на основанието за отказ да се признае и изпълни съдебно решение, поради противоречие на това признаване с обществения ред в процесуален контекст със следните особености:

–        в рамките на предявен на договорно основание иск от Starlight страните в главното производство подписват спогодби, предвиждащи изключителна компетентност на английски съд,

–        след сключването на тези спогодби ответниците по деликтния иск, предявен от Starlight и OME пред гръцки съд, се снабдяват от английския съд с решения, с които се уважава установителният им иск с цел защита и им се присъжда предварително обезщетение, свързано със съдебните разноски в производството пред гръцкия съд, както и заплащането на суми за съдебните разноски пред посочения английски съд, и

–        както подчертават Charles Taylor и FD, признаването и изпълнението на това решение зависят от преценката на неговия предмет.

2.      Изложеното от запитващата юрисдикция съдържание на разглежданите съдебни актове

30.      Съмненията на запитващата юрисдикция произтичат от съдържанието на решението и определенията на High Court, което тя извежда от жалбата на Charles Taylor и FD.

31.      Първо, тези актове се основават на две констатации. От една страна, с решение се постановява, че предявените в Гърция искове нарушават спогодбите(20). Тези спогодби са сключени между страните, за които в съдебните процеси в Англия и в арбитражното производство се е твърдяло, че са участвали в колективен деликт. Последиците от посочените спогодби са, че всеки евентуален иск срещу тези страни на същото основание като това, което е в основата на започнатите срещу тях производства в Гърция, вече е уреден със същите спогодби по силата на правилото, приложимо към съизвършителите на деликти.

32.      От друга страна, с определения се установява също, че гръцките искове са предявени в нарушение на правилото за избор на изключителна компетентност.

33.      Второ, с две отделни определения Starlight и OME са осъдени да заплатят:

–        въз основа на решението на High Court, определящо принципа на вземането и неговия размер(21), аванс върху обезщетението във връзка с производството, започнато в Гърция, а именно сума в размер на 100 000 британски лири (GBP) (около 128 090 евро)(22), която трябва да бъде заплатена до 17 октомври 2014 г. в 16.30 часа и да покрие всички вреди, настъпили до 9 септември 2014 г. включително, както и

–        две суми за съдебни разноски във връзка с производството пред английския съд, а именно 120 000 GBP (около 153 708 евро) и 30 000 GBP (около 38 527 евро), платими в същия срок, като пълно обезщетение.

34.      Трето, определенията на High Court, чието признаване и деклариране на изпълняемост са поискани от гръцките съдилища, съдържат допълнителни елементи. Запитващата юрисдикция ги припомня по следния начин:

–        „[Д]вете определения [на High Court] дори съдържат в началото си разпореждания, предупреждаващи Starlight, OME и представляващите ги физически лица, че [ако] не изпълнят определението[,] може да се счете, че са проявили неуважение към съда[,] и ще стане възможно да им се изземе имуществото или да им се наложат глоба или лишаване от свобода на физическите лица (т. 1—5)“.

–        „[Т]ези определения съдържат и следните точки, които също не са включени в жалбата на касаторите (не се изисква тези части да бъдат признати или обявени за изпълняеми):

„4.      Решение за определяне на размера на обезщетението ще бъде взето срещу всяко от дружествата Starlight и OME.

5.      Възможно е да се подават искания за още авансови плащания по посоченото обезщетение [това явно се отнася до хипотезата, в която производствата пред гръцките съдилища ще продължат и съдебните разноски на ищците биха се увеличили(23)]“.“

–        „Първото определение съдържа освен това и следните разпореждания:

„8.      […] всяко от дружествата Starlight и OME ще сключи споразумение, съгласно което страните CTa[(24)] се освобождават от всякакви задължения във връзка с претенциите, които всяко от дружествата Starlight и OME би могло да предяви в рамките на започнатите срещу всяка от страните CTa гръцки съдебни производства, в съответствие с приложения към настоящото определение образец на споразумение, а Starlight и OME са длъжни да изпратят подписаните оригинали на адвокатите на страните CTa […]

9.      Ако местоположението на Starlight и OME не може да бъде установено чрез разумно търсене или ако те пропуснат или откажат да подпишат споразуменията до горепосочената дата, може да се отправи искане до съдия Kay QC да изпълни лично посочените спогодби“.“

35.      При това положение се поставя въпросът за квалификацията на актовете, чието признаване и изпълнение се иска.

В.      Квалификация на разглежданите съдебни актове

36.      Запитващата юрисдикция отбелязва, че решението и определенията на High Court, чиято изключителна компетентност е избрана от страните в спогодбите, определят последиците им за висящото пред гръцките съдилища производство.

37.      Тези съдебни актове наистина не са адресирани пряко до гръцкия съд и формално не забраняват продължаването на производството, с което той е сезиран. Те обаче съдържат мотиви относно компетентността на гръцкия съд предвид сключените между страните спогодби и разпоредби за присъждане на суми, включително решение за авансово плащане на обезщетение, което има възпиращо действие, тъй като размерът в него не е окончателен и зависи от продължаването на това производство(25). Освен това те са придружени от неотделими санкции и разпореждания с цел да се осигури изпълнението им(26). Решенията са адресирани in personam до Starlight и ΟΜΕ с цел те да спрат да действат в нарушение на спогодбите, съдържащи клаузата за избор на компетентен съд(27).

38.      Въз основа на всички тези обстоятелства ми се струва, че запитващата юрисдикция основателно квалифицира решението и определенията на High Court като „квази“ разпореждания да не се водят дела“(28), и посочва по-специално актовете, с които се присъжда обезщетение и чието признаване и изпълнение се иска.

39.      Ето защо считам, че запитващата юрисдикция с основание иска да се установи дали последиците от евентуалното признаване и изпълнение на тези актове са съвместими с Регламент № 44/2001, като се позовава на практиката на Съда относно постановяването на „anti-suit injunction“(29), за да изведе от нея аргумент за противоречие с обществения ред.

Г.      Изведени в съдебната практика принципи относно „anti-suit injunction“

1.      Несъвместимост с принципа на взаимно доверие на проверката на компетентността на съд на държава членка от съд на друга държава членка

40.      Съгласно постоянната практика на Съда(30) правото на Съюза в областта на съдебната компетентност не допуска съд да забрани на страна да предяви или да продължи воденето на иск пред съд на друга държава членка(31), щом като забраната засяга компетентността на този съд да разреши спора, с който е сезиран. Подобна намеса всъщност е несъвместима със системата на Брюкселската конвенция и на Регламент 44/2001, която се основава на принципа на взаимното доверие.

41.      Освен това Съдът отхвърля различни доводи в подкрепа на тази намеса:

–        обстоятелството, че тя е само косвена и има за цел да предотврати злоупотреба с процесуални права от страна на ответника в националното производство. Съдът приема, че преценката дали поведението, за което се упреква ответникът и което се изразява във възползване от компетентността на съд на друга държава членка, съставлява злоупотреба, предполага оценка на релевантността на предявяването на иск пред съд на друга държава членка(32), и

–        участието като страна в арбитражно производство(33).

42.      От тази съдебна практика съответно се извежда установеният понастоящем общ принцип, че всеки сезиран съд сам определя дали е компетентен да разреши отнесения до него спор въз основа на приложимите норми(34), и страна не може да бъде лишена — тъй като в противен случай може да се наложи санкция — от възможността да сезира съд на държава членка, който ще провери своята компетентност(35).

2.      Изключения от принципа на неизвършване на проверка на компетентността, ограничени от законодателя на Съюза

43.      В практиката на Съда се припомня, че изключения от този общ принцип са допуснати в ограничена степен с Регламент № 44/2001, че те се отнасят само до етапа на признаването или изпълнението на съдебни решения и че имат за цел да гарантират прилагането на някои правила за специална или изключителна компетентност, предвидени единствено в този регламент(36).

44.      Ето защо според мен от това следва, че законодателят на Съюза е счел, че за прилагането на принципа на неизвършване на проверка на компетентността нямат никакво значение споразуменията между страните, в които те се задължават да отнасят споровете си до арбитраж, или посочват съд, който да ги разглежда(37).

45.      Съдът все още не се е произнасял по последната хипотеза(38). Според мен, по аналогия с възприетото разрешение в областта на арбитража в решение Allianz и Generali Assicurazioni Generali(39), страна, която сезира съд на държава членка, считайки, че приетата от нея клауза за предоставяне на компетентност не е приложима, не може да бъде лишена от съдебната защита, на която има право(40).

46.      Всъщност основата на забраната на „anti-suit injunctions“ в рамките на Съюза, а именно взаимното доверие между съдилищата, и липсата на специална разпоредба в Регламент № 1215/2012, който заменя Регламент № 44/2001, обосновават разширяването на практиката на Съда към случаите, в които на съд е предоставена изключителна компетентност по силата на споразумение между страните(41). По този начин полезното действие на този регламент е гарантирано(42).

Д.      Относно съображението за обществения ред, обосноваващо отказа за признаване и изпълнение на „anti-suit injunctions“

47.      Съгласно член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001(43) преценката на явното противоречие с обществения ред на държавата, в която се иска признаване, се отнася до последиците, пораждани от чуждестранното съдебно решение, ако то бъде признато и изпълнено(44), с оглед на европейското схващане за обществен ред(45).

48.      Съгласно практиката на Съда член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува стриктно, тъй като съставлява пречка за изпълнението на една от основните цели на посочения регламент. Следователно тази разпоредба трябва да се прилага само в изключителни случаи. Съдът осъществява контрол върху границите, в които съд на държава членка може да се позове на това понятие, за да не признае постановено в друга държава членка съдебно решение(46).

49.      Що се отнася до процесуалния обществен ред(47), Съдът възприема широко разбиране за понятието по член 34, точка 1, като приема, че то може да бъде противопоставено в случай на възпрепятстване на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз(48).

50.      В разглеждания случай въпросът на запитващата юрисдикция се отнася до признаването и изпълнението на съдебни актове, основани по-специално на нарушение на съдържаща се в спогодби клауза за избор на съд и постановени от посочения от страните съд, който определя съответните произтичащи финансови последици(49). По-специално, тези актове задължават страните по спогодбите, които не са сезирали най-напред този съд, да заплатят предварително обезщетение за направените от другите страни разноски по заведените срещу тях дела в друга държава членка.

51.      Съпроводени с мерки за осигуряване на тяхното изпълнение, посочените съдебни актове, които не са постановени с цел обезпечение, предвиждат предоставянето на други обезщетения в случай на продължаване на производството пред гръцкия съд. Следователно по последиците си те значително надхвърлят пределите на тълкуването на спогодбите и на проверката на неговата компетентност от съда, определен от страните в тези спогодби(50).

52.      Така, поставени обратно в своя контекст, по-специално определенията на High Court безспорно принуждават засегнатите страни да оттеглят иска си. По този начин косвено се възпрепятства достъпът до единствения съд, сезиран със спора по същество, който по силата на Регламент № 44/2001 има правомощието да се произнесе по своята компетентност, да проведе производството до края и да се произнесе по разноските в започнатото пред него производство, както и по евентуалните искания за обезщетения, свързани с това производство.

53.      Като се има предвид, че този съд следва да извърши цялостна преценка на производството и на всички обстоятелства(51), според мен запитващата юрисдикция правилно посочва, че признаването и изпълнението на решението и определенията на High Court са явно несъвместими с обществения ред в страната на сезирания съд, като изтъква, че е нарушен основният принцип в европейското съдебно пространство, основан на взаимното доверие(52), според който всеки съд се произнася по собствената си компетентност. Припомням, че същият принцип е накарал Съда да приеме, че при всички обстоятелства този принцип не допуска постановяването на актове, с които пряко или непряко се забранява продължаването на производство, започнато в друга държава членка.

54.      С други думи, поради системната основа на тази забрана изключение от нея не може да се допусне, освен ако не се придаде действие на акт, чието постановяване би било забранено в пряко производство.

55.      Ето защо предлагам на Съда да отговори утвърдително на първия преюдициален въпрос и съответно да приеме, че не е необходимо да разглежда втория въпрос.

V.      Заключение

56.      Предвид всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Areios Pagos (Касационен съд, Гърция) преюдициални въпроси по следния начин:

„Член 34, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че

съд на държава членка може да откаже да признае и изпълни решение поради противоречие с обществения ред, дължащо се на факта, че това решение възпрепятства продължаването на висящо производство пред друг съд на тази държава членка, тъй като с него на една от страните се присъжда временно парично обезщетение за съдебните разноски, които тя понася поради започването на това производство, с довода, от една страна, че предметът на посоченото производство е обхванат от спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, постановил това решение, и от друга страна, че съдът на другата държава членка, пред който е започнато това производство, не е компетентен поради наличие на клауза за предоставяне на изключителна компетентност“.

1      Език на оригиналния текст: френски.

2      ОВ L 12, 2001 г., стр. 1 (Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

3      Наричано по-нататък „Starlight“.

4      Наричано по-нататък „OME“.

5      Наричани по-нататък „спогодбите“. Тези спогодби са три на брой — съответно от 13 декември 2007 г. и от 7 и 30 януари 2008 г., като последната спогодба е сключена в рамките на арбитража.

6      Наричано по-нататък „Charles Taylor“.

7      Наричани по-нататък „решението на High Court“, „определенията на High Court“ и заедно „решението и определенията на High Court“.

8      За подробно описание на тяхното съдържание вж. точки 30—34 от настоящото заключение.

9      Вж. точка 25 от настоящото заключение.

10      Подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., наричана по-нататък „ЕКПЧ“.

11      Съгласно член 66 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1) Регламент № 44/2001 продължава да се прилага за производствата, образувани преди 10 януари 2015 г. Това се отнася и за решенията, постановени в Обединеното кралство по силата на член 67, параграф 2, буква а) от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7), прието с Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 година относно сключването на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1), в сила от 1 февруари 2020 г. съгласно неговия член 185, с преходен период до 31 декември 2020 г. (член 126), по време на който правото на Съюза е приложимо в Обединеното кралство, освен ако в това споразумение е предвидено друго (член 127).

12      Относно принципа, че даденото от Съда тълкуване на разпоредбите от един от тези правни актове — сред които и Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г. и изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки (ОВ C 27, 1998 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“) — важи и за разпоредбите от другите, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни, вж. решение от 20 юни 2022 г., London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association (C‑700/20, EU:C:2022:488, т. 42).

13      Член 33, параграф 1. Това правило се основава на взаимното доверие в правосъдието в рамките на Съюза, което се основава на принципа, че всички държави членки зачитат правото на Съюза с цел да се гарантира свободното движение на съдебните решения (вж. решения от 16 юли 2015 г., Diageo Brands (C‑681/13, EU:C:2015:471, т. 40 и цитираната съдебна практика), и от 12 декември 2019 г., Aktiva Finants (C‑433/18, EU:C:2019:1074, т. 23 и 25).

14      Вж. член 33, параграф 2 от Регламент № 44/2001. Освен това съд на държава членка, пред който инцидентно е възникнал въпрос за признаването на такива решения, е компетентен да го разгледа (вж. параграф 3 от този член).

15      Тази процедура е премахната в Регламент № 1215/2012 (вж. съображение 26). За припомняне за упражнявания контрол вж. решение от 6 септември 2012 г., Trade Agency (C‑619/10, EU:C:2012:531, т. 43 и 44). По силата на член 48 от Регламент № 44/2001 декларацията за изпълняемост на чуждестранно съдебно решение, постановено по отношение на няколко дела, може да бъде ограничена до някои от тях, които могат да бъдат отделени, служебно или по искане на молителя.

16      Вж. член 41 и съображение 17 от Регламент № 44/2001.

17      Вж. съображение 18 от Регламент № 44/2001. Съгласно член 43, параграф 1 от този регламент „[р]ешението по молбата за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните“.

18      Други основания са посочени в член 35 от Регламент № 44/2001. Той е посветен на спазването на критериите за компетентност по дела във връзка със застраховане и с потребителски договори и на критериите, свързани с изключителната компетентност на съда, независимо от местоживеенето на страните, както и на прогласеното в член 72 от този регламент правило. Възпроизведени в член 45, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, тези разпоредби са разширени само по отношение на индивидуалните трудови договори. Вж. като пример за процесуалните последици решение от 3 април 2014 г., Weber (C‑438/12, EU:C:2014:212, т. 54—58).

19      Вж. също решение от 16 януари 2019 г., Liberato (C‑386/17, EU:C:2019:24, т. 45), и точка 53 от настоящото заключение.

20      Английският съд отбелязва, че клаузите от спогодбите освобождават по-специално Charles Taylor и FD от всякакво задължение във връзка с всякакви претенции, които Starlight и OME (или всяко от тях) биха могли да имат по повод загубата на плавателния съд, включително от всякакви задължения във връзка с претенциите, предявени в гръцките съдебни производства.

21      Запитващата юрисдикция цитира точка 83 от решението на High Court, както следва: „[Ищците] предявяват искане за обезщетение […]. Съдебните разноски [„costs“ в оригиналния текст на английски език], които са направили до момента, възлизат на почти 163 000 GBP. [Поисканото] междинно плащане […] възлиза на 150 000 GBP или всяка друга сума, която High Court определи по своя преценка“. По-нататък в акта за преюдициално запитване се отбелязва, че съгласно уточнението в същата точка, в това производство други ищци са поискали „аванс по обезщетението, съответстващ на 60 % от съдебните разноски, които са направили във връзка с гръцките съдебни производства“. Освен това в точка 94 от това решение, която също е цитирана в акта за преюдициално запитване, High Court приема, че „подходящото междинно плащане, представляващо аванс по посоченото по-горе обезщетение, възлиза на 100 000 GBP“. В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че „това съображение също има установителен характер и след преценка на искането следва да се приеме, че в случая се поставя само въпросът за признаването му, а не въпросът за декларирането на неговата изпълняемост, като последният въпрос се отнася само до релевантната част от определението, последвало решението“.

22      По обменния курс от 26 септември 2014 г., вж. точка 13 от настоящото заключение.

23      Бележка на запитващата юрисдикция.

24      Запитващата юрисдикция уточнява, че „CTa“ означава касаторите“, тоест Charles Taylor и FD, вж. точка 17 от настоящото заключение.

25      Запитващата юрисдикция освен това счита, че изчисляването и предварителното присъждане на съдебни разноски като временно обезщетение по същество представляват прикрита санкция.

26      В решение от 10 февруари 2009 г., Allianz и Generali Assicurazioni Generali (C‑185/07, EU:C:2009:69, т. 20), Съдът вече е отбелязал разнообразието от мерки, вземани в рамките на „anti-suit injunctions“.

27      Вж. точка 34 от настоящото заключение.

28      Вж. в това отношение израза „вид anti-suit injunction“, употребен в точка 89 от решение от 19 септември 2018 г., C.E. и N.E. (C‑325/18 PPU и C‑375/18 PPU, EU:C:2018:739).

29      В областта на признаването и изпълнението на решения, с които на някоя от страните се забранява да предяви определени искания пред съд на държава членка, Съдът е постановил само едно решение (решение от 13 май 2015 г., Газпром (C‑536/13, EU:C:2015:316). То обаче не е относимо към настоящия случай. Всъщност то се отнася до арбитражно решение и това кара Съда да приема — главно поради приложното поле на Регламент № 44/2001, от което е изключен арбитражът — че нито въпросното арбитражно решение, нито решението, с което съд на държава членка евентуално го признава, могат да засегнат взаимното доверие между съдилищата на отделните държави членки, на което се основава този регламент (т. 39). От това следва, че производството по признаване и допускане на изпълнението на арбитражно решение попада в обхвата на националното и международното право, приложими в държавата членка, в която се искат признаването и изпълнението (т. 41). В същия смисъл в съображение 12 от Регламент № 1215/2012 вече се подчертава, че този регламент не се прилага за искове или решения относно признаването или изпълнението на арбитражни решения (вж. решение от 20 юни 2022 г., London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association, C‑700/20, EU:C:2022:488, т. 46).

30      Вж. решение от 27 април 2004 г., Turner (C‑159/02, EU:C:2004:228, т. 27, 28 и 31). Вж. също решение от 10 февруари 2009 г., Allianz и Generali Assicurazioni Generali (C‑185/07, EU:C:2009:69), и неговото обобщение в решение от 13 май 2015 г., Газпром (C‑536/13, EU:C:2015:316, т. 32—34). Като най-скорошно решение, но в областта на родителската отговорност, вж. решение от 19 септември 2018 г., C.E. и N.E. (C‑325/18 PPU и C‑375/18 PPU, EU:C:2018:739, т. 90).

31      За припомняне на контекста, в който се използват „anti-suit injunctions“ в страните от „common law“, вж. Usunier, L. Compétence judiciaire, reconnaissance et exécution des décisions en matière civile et commerciale. — Compétence. — Exceptions à l’exercice de la compétence. — Conflits de procédures. — Articles 29 à 34 du règlement (UE) no 1215/2012. — JurisClasseur Droit international, LexisNexis, Paris, 7.10.2015 (последно актуализиране на 3.08.2022 г.), fascicule 584—170, pt. 5.

32      Вж. решение от 27 април 2004 г., Turner (C‑159/02, EU:C:2004:228, т. 28).

33      Вж. решения от 10 февруари 2009 г., Allianz и Generali Assicurazioni Generali (C‑185/07, EU:C:2009:69, т. 27 и 28), и от 13 май 2015 г., Газпром (C‑536/13, EU:C:2015:316, т. 32).

34      Вж. решение Allianz и Generali Assicurazioni Generali (C‑185/07, EU:C:2009:69, т. 29 и 30).

35      За припомняне на принципа и на широкото му разбиране вж. решение от 19 септември 2018 г., C.E. и N.E. (C‑325/18 PPU и C‑375/18 PPU, EU:C:2018:739, т. 90 и 91). Вж. също в този смисъл някои национални решения, като решение на Cour de cassation (Касационен съд, Франция), 1re chambre civile (Първо гражданско отделение) от 14 октомври 2009 г. (№ 08—16.369 и № 08—16.549), и коментарите, по-специално на Clavel, S. Conflits de juridictions. — Exequatur d’un jugement étranger. — Injonction anti-suit. — Ordre public international. — Clause attributive de juridiction. — Clauses de procédure. — Journal du droit international (Clunet), LexisNexis, Paris, 01.2010, № 1, 146—155, по-специално стр. 152, и на Muir Watt, H. La procédure d’anti-suit injonction n’est pas contraire à l’ordre public international. — Revue critique de droit international privé, Dalloz, Paris, 2010, 158—163. Вж. също решение на High Court от 6 юни 2018 г. по дело Nori Holding Limited и др. с/у Public Joint-Stock Company „Bank Otkritie Financial Corporation“, точка 90, цитирано от Law, S. Article 29. — Requejo Isidro, M. Brussels I bis: A Commentary on Regulation (EU) No 1215/2012. Edward Elgar Publishing, Cheltenham, 2022, 466—483, по-специално точки 29.52 и 29.54, стр. 481 и 482.

36      Вж. бележката под линия на стр. 18 от настоящото заключение.

37      В това отношение следва да се подчертае, че макар съгласно член 17 от Брюкселската конвенция споразумението за предоставяне на компетентност да води до определяне на един-единствен компетентен съд, в Регламент № 44/2001 и Регламент № 1215/2012 това правило е запазено, „освен ако страните са уговорили друго“.

38      По дело Gjensidige (C‑90/22), понастоящем висящо пред Съда, последният е сезиран с искане за тълкуване на член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012 (втори преюдициален въпрос) относно споразумение за избор на съд, съдържащо се в договор за международен превоз, който се урежда от специална международна конвенция, както и на понятието „обществен ред“ в този конкретен контекст (трети преюдициален въпрос).

39      C‑185/07, EU:C:2009:69, т. 26 и 31. Съдът постановява, че не може да се препятства национална юрисдикция да разгледа предварителния въпрос за действителността или за приложимостта на арбитражно споразумение, и така да прецени по искане на заинтересованата страна дали то е недействително, загубило сила, или не може да бъде приложено. В това отношение отбелязвам, че въпреки изразените критики в доктрината след това решение поради особеното положение на арбитража (вж. по-специално Muir Watt, H., op. cit., p. 161), решение от 13 май 2015 г., Газпром (C‑536/13, EU:C:2015:316), не поставя под въпрос принципите, на които се основава това решение. Вж. в същия смисъл решение на Cour de cassation (Касационен съд), 1re chambre civile (Първо гражданско отделение) от 14 октомври 2009 г. (№ 08—16.369 и № 08—16.549), в което се приема, че „anti-suit injunction“, чийто предмет „извън приложното поле на конвенции или на общностното право“ се изразява в осигуряване на зачитането на клауза за предоставяне на компетентност, не противоречи на международния обществен ред. Вж., що се отнася до някои коментари в доктрината във връзка с това решение, бележка под линия 35 от настоящото заключение.

40      Спорът между страните може да се отнася по-специално до условието по същество, на което трябва да отговаря споразумението за предоставяне на компетентност, а именно то да се отнася до „спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение“ (член 23, параграф 1 от Регламент № 44/2001). Вж. решение от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide (C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 67). Сезираният съд може също да се наложи да провери дали клаузата за избор на съд не дерогира правило за изключителна компетентност или дали е изразено намерение за дерогация от него, или пък дали не е било заменено при други обстоятелства. Вж. като пример Legros, C. Commerce maritime. — Contrat de transport de marchandises. Responsabilité du transporteur. — JurisClasseur droit international, LexisNexis, Paris, 25.09.2021, fascicule 1269, II, Conflits de juridictions, pt. 48. Вж. освен това, що се отнася до признаването на съдебно решение за липса на компетентност, основано на клауза за предоставяне на компетентност, и до мотивите в него относно нейната валидност, решение от 15 ноември 2012 г., Gothaer Allgemeine Versicherung и др. (C‑456/11, EU:C:2012:719, т. 29 и 41).

41      Вж. в този смисъл Usunier, L., op. cit., pt. 5. Вж. също Legros, C., op. cit., pt. 48.

42      Вж. в този смисъл решения от 27 април 2004 г., Turner (C‑159/02, EU:C:2004:228, т. 29), и от 10 февруари 2009 г., Allianz и Generali Assicurazioni Generali (C‑185/07, EU:C:2009:69, т. 24).

43      Вж. точки 5 и 26 от настоящото заключение.

44      Вж. доклад на P. Jenard по Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ C 59, 1979 г., стр. 1), по-специално стр. 44, както и решение от 28 април 2009 г., Apostolides (C‑420/07, EU:C:2009:271, т. 60 и цитираната съдебна практика).

45      Вж. решение от 28 март 2000 г., Krombach (C‑7/98, EU:C:2000:164, т. 25—27). Относно това понятие вж. Nowak, J. T., V. Richard. Article 45. — Requejo Isidro, M. Brussels I bis: A Commentary on Regulation (EU) № 1215/2012, op. cit., 638—678, по-специално точки 45.69—45.72, стр. 666—668, и Mankowski, P. Article 45. — Magnus, U., P. Mankowski. European Commentaries on Private International Law, Brussels Ibis Regulation, 2. ed., Otto Schmidt, Cologne, 2023, 842—918, по-специално точка 28 и сл., стр. 864 и сл.

46      Вж. решения от 6 септември 2012 г., Trade Agency (C‑619/10, EU:C:2012:531, т. 48 и 49 и цитираната съдебна практика), и от 25 май 2016 г., Meroni (C‑559/14, EU:C:2016:349, т. 38 и 40). Вж. също решение от 20 юни 2022 г., London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association (C‑700/20, EU:C:2022:488, т. 77).

47      Вж. в това отношение Gaudemet-Tallon, H., M.‑E. Ancel. Compétence et exécution des jugements en Europe, Règlements 44/2001 et 1215/2012, Conventions de Bruxelles (1968) et de Lugano (1998 et 2007), 6. ed., Librairie générale de droit et de jurisprudence, collection „Droit des affaires“, Paris, 2018, pt. 438 sq., p. 611 sq., както и Nowak, J. T., V. Richard, op. cit., pt. 45.82 sq., p.. 671 sq.

48      Вж. в този смисъл решение от 25 май 2016 г. 2016, Meroni (C‑559/14, EU:C:2016:349, т. 44—46 и цитираната съдебна практика). Така явното нарушение на правото на защита съставлява нарушение на процесуалния обществен ред, при условие че се упражняват способите за защита (т. 48 и 50 от същото решение, както и цитираната съдебна практика). Относно прилагането на това основание за непризнаване на „anti-suit injunctions“ вж. Mankowski, P., op. cit., pt. 31, p. 869.

49      Следва да се подчертае, че този въпрос не се отнася до основателността на присъждането на обезщетение за вреди, когато една от страните е нарушила споразумение за предоставяне на компетентност. В това отношение, първо, трябва да се припомни, че на етапа на признаване на съдебно решение се забранява каквото и да е преразглеждане по същество (вж. решения от 25 май 2016 г., Meroni (C‑559/14, EU:C:2016:349, т. 41), и от 16 януари 2019 г., Liberato (C‑386/17, EU:C:2019:24, т. 54). Второ, струва ми се все пак уместно да се отбележи дебатът в доктрината, който съществува в тази област. Вж., от една страна, Gaudemet-Tallon, H., M.-E. Ancel, op. cit., pt. 162, p. 215, в подкрепа на отрицателен отговор в правото на Съюза. Вж., от друга страна, Brosch, M., L. M. Kahl. Article 25. — Requejo Isidro, M. Brussels I bis: A Commentary on Regulation (EU) № 1215/2012, op. cit., 344—374, и по-специално точка 25.75, стр. 366, в която са цитирани решенията, постановени от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) на 17 октомври 2019 г., III ZR 42/19, точки 41—45, и от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) на 23 февруари 2007 г., № 201/2007, както и Álvarez González, S. The Spanish Tribunal Supremo Grants Damages for Breach of a Choice-of-Court Agreement. — Praxis des Internationalen Privat- und Verfahrensrechts (IPRax), Gieseking, Bielefeld, vol. 29, no 6, 2009, 529—533. Отбелязвам, че в германското решение, на което се позовават Charles Taylor и FD, решението за обезщетение от посочения от страните съд е взето, след като първият сезиран съд е проверил своята компетентност. Вж. по-специално коментара на Burianski, M. Damages for breach of an exclusive jurisdiction clause, 01.2020, достъпен на следния интернет адрес: https://www.whitecase.com/insight-alert/damages-breach-exclusive-jurisdiction-clause.

50      В това отношение по делото в главното производство може да се постави въпросът за прилагането на процесуалните правила, изложени в решение от 9 декември 2003 г., Gasser (C‑116/02, EU:C:2003:657), ако се установи, че условията за висящ процес са изпълнени. Противно на приетото от Съда, при преработването на Регламент № 44/2001 законодателят на Съюза е дал предимство на съда по местонахождение на избрания от страните съд да потвърди компетентността си при условията, определени в член 31, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1215/2012, сред които е условието да е сезиран със спора. Относно последното съществено условие, по-специално в настоящия случай, вж. Usunier, L., op. cit., pt. 29. Относно разширяването на обхвата на това разрешение към случаите, в които се прилага Регламент № 44/2001, вж. Gaudemet-Tallon, H., M.-E. Ancel, M.‑E., op. cit., pt. 367, p. 534. Освен това следва да се припомни, че на етапа на признаването на чуждестранно съдебно решение неспазването на правилата за висящ процес не е пречка за такова признаване. Вж. решение от 16 януари 2019 г., Liberato (C‑386/17, EU:C:2019:24, т. 52).

51      Вж. в този смисъл решение от 2 април 2009 г., Gambazzi (C‑394/07, EU:C:2009:219, т. 48).

52      Вж. точка 40 от настоящото заключение.