РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
18 юни 2015 година(*)
„Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Директива 96/71/ЕО — Член 1, параграф 3, букви a) и в) — Командироване на работници — Предлагане на работници за наемане на работа — Акт за присъединяване от 2003 г. — Глава 1, параграфи 2 и 13 от приложение X — Преходни мерки — Достъп на унгарски граждани до пазара на труда на държави, които вече са членки на Европейския съюз към момента на присъединяването на Република Унгария — Изискване за разрешение за работа за предлагането за наемане на работници — Сектори, които не са чувствителни“
По дело C‑586/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Pesti központi kerületi bírόság (Унгария) с акт от 22 октомври 2013 г., постъпил в Съда на 20 ноември 2013 г., в рамките на производство по дело
Martin Meat kft
срещу
Géza Simonfay,
Ulrich Salburg,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, K. Jürimäe (докладчик), J. Malenovský, M. Safjan и A. Prechal, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: I. Illéssy, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 октомври 2014 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Martin Meat kft, от R. Zuberecz, ügyvéd,
– за Géza Simonfay и Ulrich Salburg, от V. Nagy, ügyvéd,
– за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и A. M. Pálfy, в качеството на представители,
– за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители,
– за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител,
– за полското правителство, от B. Majczyna и D. Lutostańska, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Enegren и A. Sipos, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 януари 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на глава 1, параграфи 2 и 13 от приложение X към Акта относно условията за присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 33, наричан по-нататък „Актът за присъединяване от 2003 г.) и на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29), разглеждани в светлината на решение Vicoplus и др. (C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Martin Meat kft (наричано по-нататък „Martin Meat“) и правните съветници г‑н Simonfay и г‑н Salburg относно искане от Martin Meat за обезщетение на вредите, които е претърпяло поради наложената му глоба за командироване на унгарски работници в Австрия без разрешение за работа.
Правна уредба
Правото на Съюза
Акт за присъединяване от 2003 г.
3 Член 24 от Акта за присъединяване от 2003 г. гласи:
„Мерките, изброени в приложения V, VI, VII, VIII, IХ, Х, ХI, ХII, ХIII и ХIV на настоящия акт, се прилагат по отношение на новите държави членки в съответствие с условията, предвидени в тези приложения“.
4 Приложение X към Акта за присъединяване от 2003 г. е озаглавено „Списък по смисъла на член 24 от Акта за присъединяване: Унгария“. В глава 1 от това приложение, озаглавена „Свободно движение на хора“, параграфи 1, 2, 5 и 13 имат следното съдържание:
„1. По отношение на свободното движение на работници и свободното предоставяне на услуги, включващи временно движение на работници съгласно определението на член 1 от [Директива 96/71] между Унгария, от една страна, и Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалската република, Словения, Словашката република, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, от друга, [член 45 ДФЕС и член 56, първа алинея ДФЕС] се прилагат изцяло при условията на преходните разпоредби, постановени в параграфи 2—14.
2. Чрез дерогация от членове 1—6 от Регламент (EИО) № 1612/68 [на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11)] и до изтичането на срок от две години, започващ от датата на присъединяването, настоящите държави членки ще прилагат национални мерки, или онези, които произтичат от двустранните споразумения, за регулиране достъпа на унгарски граждани до техните пазари на труда. Настоящите държави членки могат да продължат да прилагат такива мерки до края на петгодишния период след датата на присъединяване на Унгария.
[…]
5. В края на петгодишния период, посочен в параграф 2, държава членка, прилагаща национални мерки или мерки, произтичащи от двустранни споразумения, може, при сериозни затруднения на нейния пазар на труда или при заплаха от такива затруднения и след уведомяване на Комисията, да продължи да прилага тези мерки до изтичане на седемгодишния период след датата на присъединяване. При липса на такова уведомление се прилагат членове 1—6 от Регламент [№ 1612/68].
[…]
13. За да предотвратят тежки затруднения или опасност от настъпването на такива в определени чувствителни сектори на услугите на техните пазари на труда, които могат да възникнат в някои региони от транснационалното предлагане на услуги, както е определено в член първи от Директива [96/71], и доколкото прилагат по силата на горепосочените разпоредби национални мерки или такива, които произтичат от двустранни споразумения за свободното движение на работници от […] Германия и Австрия, след като уведомят Комисията, могат да дерогират [член 56, първа алинея ДФЕС] с оглед намаляването, в контекста на предлагането на услуги от създадени в Унгария дружества, на временното движение на работници, чието право да постъпват на работа в Германия и Австрия зависи от националните мерки.
Списъкът на отраслите на услуги, които могат да бъдат обхванати:
[…]
– в Австрия:
[Градинарски услуги, шлифоване, оформяне и изглаждане на камък, производство на метални конструкции и части от конструкции, строителство, включително свързани с него отрасли, охранителни дейности, промишлено почистване, грижи по домовете, социална работа и дейности без настаняване]
[…]“.
5 Приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г. е озаглавено „Списък по член 24 от Акта за присъединяване: Полша“. То включва разпоредби, които се отнасят до Република Полша и по същество са идентични на разпоредбите за Република Унгария.
Директива 96/71
6 Член 1 от Директива 96/71 гласи:
„1. Настоящата директива се прилага за предприятия, установени в държава членка, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги командироват работници в съответствие с параграф 3 на територията на държава членка.
[…]
3. Настоящата директива се прилага доколкото предприятията, посочени в параграф 1, предприемат една от следните транснационални мерки:
a) командироват работници на територията на държава членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между командироващото предприятие, и страната, за която са предназначени услугите, действаща в тази държава членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване
[…]
или
в) в качеството на предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност по наемане на работа, предлагат за наемане работник на предприятие-потребител, установено или извършващо дейност на територията на държава членка, при условие че съществува трудово правоотношение между предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа и работника за периода на командироване.
[…]“.
Австрийско право
7 Съгласно член 3, параграф 1 от Закона за предлагането за наемане на работници (Arbeitskräfteüberlassungsgesetz, BGBl. 196/1988, наричан по-нататък „AÜG“) предлагането за наемане на работници се състои в предоставяне на работници на трета страна за извършване на определена работа.
8 Член 4 от AÜG гласи:
„(1) Наличието на предлагане за наемане на работници се установява за всеки конкретен случай с оглед на същинското икономическо естество на отношенията, а не на формата, в която те са облечени.
(2) Налице е предлагане за наемане на работници по-специално в случаите, когато съответните работници изпълняват възложената им работа в предприятието на възложителя по силата на договори за изработка, но:
1. не произвеждат или не допринасят за производството на стоки или за предоставянето на услуги от страна на предприемача, които стоки и/или услуги са различни и различими от тези на посредниците на възложителя
или
2. не извършват работата основно с помощта на материали и средства на предприемача
или
3. от логистична гледна точка са интегрирани в предприятието на възложителя и подлежат на йерархичен и технически контрол
или
4. предприемачът не носи отговорност за резултатите от извършената работа или предоставените услуги“.
9 Член 18, параграфи 1—11 от Закона за трудовата заетост на чуждестранни граждани (Ausländerbeschäftigungsgesetz, BGBl. 218/1975) в редакцията, приложима към момента на настъпване на фактите в главното производство (наричан по-нататък „AuslBG“), урежда случаите, в които чужденец трябва да получи разрешително за работа или разрешение за командироване.
10 Член 18, параграф 12 от AuslBG гласи:
„За чужденци, командировани в Австрия от предприятие, което има седалище в друга държава — членка на Европейското икономическо пространство, с цел временно полагане на труд, не се изисква разрешително за работа или разрешение за командироване, ако:
1. надлежно им е разрешено да бъдат наемани на работа в държавата, в която има седалище това предприятие, и след изтичане на срока на командироването в Австрия и са законосъобразно наети от командироващото ги предприятие, и
2. са спазени австрийските изисквания относно условията за възнаграждение и работа съгласно член 7b, параграф 1, точки 1—3 и параграф 2 от Закона за адаптиране на законодателството в областта на трудовите договори (Arbeitsvertragsrechts Anpassungsgesetz BGBl. 459/1993), както и разпоредбите в областта на социалното осигуряване“.
11 Член 32a, параграф 6 от AuslBG е преходна разпоредба относно държавите членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г. Той предвижда следното:
„Член 18, параграфи 1—11 се прилага по отношение на наемането на работа на граждани на [Съюза] по смисъла на параграф 1 или на граждани на трети страни, командировани в Австрия от работодател с място на стопанска дейност в Чешка република, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Полша, Република Словения и Словашката република, с цел предоставяне на услуги на временен принцип, спадащи към сектор на услуги, за които могат да бъдат наложени ограничения на свободното предоставяне на услуги, предвидено в член [56 ДФЕС], на основание на параграф 13 от главата, посветена на свободното движение на хора от Договора за присъединяване (списъци по приложения V и VI, VIII—X и XII—XIV, посочени в член 24 от Акта за присъединяване)“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
12 През 2007 г. дружеството по австрийското право Alpenrind GmbH (наричано по-нататък „Alpenrind“), специализирано в разфасоване на месо и продажба на обработено месо, сключва договор с установеното в Унгария дружество Martin Meat. По силата на този договор Martin Meat трябва да обработва по 25 половин трупа от говеда на седмица и да ги разфасова в готови за продажба опаковки.
13 Дейностите по обработка и разфасоване се извършват в помещенията на кланицата на Alpenrind, която се намира в Залцбург (Австрия). Тези помещения и машините, използвани за нуждите на посочените дейности, са наети от Martin Meat, което заплаща за тях наем във фиксиран размер на Alpenrind. Последното плаща оперативните разходи за помещенията. Използваното за извършване на посочените дейности оборудване, като ножове, триони и защитни облекла, принадлежи на Martin Meat.
14 Дейностите се извършват от унгарските работници на Martin Meat. Началникът на Alpenrind дава на началника на Martin Meat указания за месото, което следва да се обработи, и за начина, по който да се направи това. След това началникът на Martin Meat организира работата на работниците си и им дава съответните указания. Alpenrind контролира качеството на извършената работа.
15 Възнаграждението на Martin Meat зависи от количеството на обработеното месо. То е по-малко, когато обработеното месо не е с достатъчно високо качество.
16 В отговор на подадените от Martin Meat молби за потвърждаване на командироване австрийските органи посочват, че според тях договорните отношения с Alpenrind не представляват съпътстващо предоставянето на услуги командироване на работници, за което се изисква само потвърждаване на командироването по член 18, параграф 12 от AuslBG, а предлагане на работници за наемане на работа по смисъла на член 4 от AÜG, за което се изисква разрешително за работа в съответствие с преходните разпоредби от Акта за присъединяване от 2003 г. относно достъпа до пазара на труда, транспонирани в член 32a, параграф 6 от AuslBG.
17 Поради това на Alpenrind е наложена глоба в размер над 700 000 EUR. Съгласно договора между Alpenrind и Martin Meat глобата следва да бъде платена от последното.
18 Martin Meat решава да предяви иск за обезщетение срещу правните си съветници г‑н Simonfay и г‑н Salburg пред запитващата юрисдикция. Преди сключването на договора същите го били уверили, че тъй като ставало въпрос за работа на унгарски работници в австрийска кланица, не се изисквало получаване на разрешителни за работа. В този смисъл те изразили становището, че разглежданата в главното производство дейност не спада към секторите на услуги, квалифицирани като чувствителни съгласно Акта за присъединяване от 2003 г., и че съответните договорни отношения не включват предлагане на работници за наемане на работа.
19 При тези обстоятелства Pesti központi kerületi bírόság (Централен районен съд, Пеща) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„l) Може ли да се говори за „предлагане на работници за наемане на работа“ по смисъла на правото на Съюза, и в частност на дефиницията, съдържаща се в решение Vicoplus и др. (C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64), когато изпълнителят се задължава да обработва, със свой персонал, половин трупове от говеда в кланицата на възложителя, в предоставените му от същия под наем помещения, и да ги разфасова в готови за продажба опаковки месо, като се има предвид, че уговореното в полза на изпълнителя възнаграждение зависи от обработените килограми месо и подлежи на намаление, ако същото е некачествено, както и че в приемащата държава членка изпълнителят предоставя услуги само на въпросния възложител и последният проверява качеството на работата по месообработка?
2) Посоченият в решение Vicoplus и др. (C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64) основен принцип, че в периода на прилагане на преходните разпоредби относно свободното движение на работници, съдържащи се в присъединителните договори на държави членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г., са възможни ограничения във връзка с предлагането на работници за наемане на работа, приложим ли е и по отношение на командироването на работници — в рамките на предлагането на работници за наемане на работа — които са изпратени в Австрия от дружество със седалище в държава членка, присъединила се към Европейския съюз на 1 май 2004 г., при положение че командироването не се извършва в защитен съгласно присъединителните договори сектор?“.
По преюдициалните въпроси
По втория въпрос
20 С втория въпрос, който следва да се разгледа най-напред, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали глава 1, параграфи 2 и 13 от приложение X към Акта за присъединяване от 2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че Република Австрия има право да ограничи предлагането на работници за наемане на работа на територията на страната на основание на глава 1, параграф 2 от посоченото приложение, дори и в случаите, когато предлагането не се отнася до чувствителен сектор по смисъла на глава 1, параграф 13 от споменатото приложение.
21 В това отношение следва да се напомни, че глава 1, параграф 2 от приложение X към Акта за присъединяване от 2003 г. установява изключение от свободата на движение на работниците, като за определен период изключва прилагането на членове 1—6 от Регламент № 1612/68 по отношение на унгарските граждани. Посочената разпоредба предвижда, че до изтичането на срок от две години, започващ от 1 май 2004 г., държавите членки могат да прилагат национални мерки или мерки, които произтичат от двустранните споразумения за регулиране на достъпа на унгарски граждани до техните пазари на труда. Споменатата разпоредба предвижда също и че държавите членки могат да продължат да прилагат такива мерки до края на петгодишния период след датата на присъединяване на Република Унгария към Съюза.
22 Глава 1, параграф 13 от приложение X към споменатия акт пък предвижда изключение от свободното предоставяне на услуги в случаите, когато е налице временно движение на работници. Споменатото изключение е приложимо само за Федерална република Германия и Република Австрия, тъй като е резултат от преговори между тези държави членки относно установяване на преходен режим за всички доставки на услуги по член 1, параграф 3 от Директива 96/71 (вж. по аналогия решение Vicoplus и др., C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64, т. 40). Споменатата разпоредба изброява чувствителните сектори, за които посочените две държави членки имат право да ограничат свободното предоставяне на услуги в случаите, когато е налице временно движение на работници. Предлагането на работници за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 представлява такава доставка на услуги.
23 В решение Vicoplus и др. (C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64, т. 32), което се отнася до мерките, установени от Кралство Нидерландия спрямо полските работници, Съдът приема, че правна уредба на държава членка, която налага изискване за получаване на разрешително за работа при предлагането на чуждестранни работници за наемане на работа, трябва да се разглежда като мярка, регламентираща достъпа на полските граждани до пазара на труда на същата държава членка по смисъла на глава 2, параграф 2 от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г., чиято разпоредба за Република Полша по същество е идентична с приложимата по отношение на настоящото дело разпоредба на глава 1, параграф 2 от приложение X към този акт.
24 От посоченото следва, че право да ограничават предлагането на работници за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 имат не само Федерална република Германия и Република Австрия, които са договорили специално изключение в това отношение, но и всички държави, които са членки на Съюза към момента на присъединяването на Република Полша (вж. в този смисъл решение Vicoplus и др., C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64, т. 40).
25 След като разпоредбите на глава 2, параграфи 2 и 13 от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г. по същество са идентични на тези на глава 1, параграфи 2 и 13 от приложение X към същия акт, то приетото в решение Vicoplus и др. (C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64) по отношение на Република Полша е приложимо по аналогия и за Република Унгария.
26 Следователно държавите, които към момента на присъединяването на Република Унгария вече са членки на Съюза, имат право да ограничат предлагането на работници за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 на основание глава 1, параграф 2 от приложение X към Акта за присъединяване от 2003 г.
27 Обстоятелството, че Федерална република Германия и Република Австрия са договорили специално изключение, посочено в глава 1, параграф 13 от приложение X към споменатия акт, относно някои чувствителни сектори, за които тези две държави членки имат право да ограничават свободното предоставяне на услуги, включващо движение на работници, не може все пак да ги лиши от правото да ограничават предлагането на работници за наемане на работа в съответствие на глава 1, параграф 2 от приложение X към същия акт, която разпоредба, за разлика от разпоредбата на глава 1, параграф 13 от приложение X към същия акт, не се отнася само до определени чувствителни сектори.
28 Този извод е в съответствие и с целта на разпоредбата на глава 1, параграф 2 от приложение X, която е да не допусне след присъединяването на нови държави членки към Съюза да настъпят затруднения на пазара на труда на старите държави членки, дължащи се на незабавното пристигане на голям брой работници, граждани на тези нови държави (вж. по аналогия решение Vicoplus и др., C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64, т. 34).
29 Освен това, както отбелязва в точка 34 от заключението си генералният адвокат, не може да се приеме, че изключението, договорено от Федерална република Германия и Република Австрия — които от самото начало са сред държавите членки, поддръжници на преходните мерки за защита пазарите на труда от очаквания приток на работници от новите държави членки след присъединяването им към Съюза — им оставя по-малко свобода на действие, отколкото имат държавите членки, които не са водили преговори за приемане на такова изключение за регламентиране на притока на унгарски работници на тяхна територия.
30 С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че глава 1, параграфи 2 и 13 от приложение X към Акта за присъединяване от 2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че Република Австрия има право да ограничи предлагането на работници за наемане на работа на територията на страната на основание глава 1, параграф 2 от посоченото приложение, дори и в случаите, когато предлагането не се отнася до чувствителен сектор по смисъла на глава 1, параграф 13 от споменатото приложение.
По първия въпрос
31 Най-напред следва да се напомни, че когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване, неговата задача е да изясни на националната юрисдикция обхвата на разпоредбите на правото на Съюза, за да ѝ даде възможност да ги приложи правилно спрямо фактите по делото, което тя разглежда, а не сам да прилага тези разпоредби, тъй като не разполага непременно с цялата необходима за това информация (решение Omni Metal Service, C‑259/05, EU:C:2007:363, т. 15).
32 При тези условия първият въпрос следва да се разбира в смисъл, че с него запитващата юрисдикция иска по същество да се установи кои съществени елементи от договорни отношения като разглежданите в главното производство следва да бъдат взети предвид, за да се определи дали тези правоотношения трябва да бъдат квалифицирани като предлагане на работници за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71.
33 В това отношение от решение Vicoplus и др. (C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64, т. 51) следва, че предлагане на работници за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 е налице, когато са изпълнени три условия. Първо, предлагането на работници за наемане на работа трябва да бъде възмездна доставка на услуги, при която работникът остава на работа в предприятието доставчик, без да сключва какъвто и да било трудов договор с предприятието потребител. Второ, предлагането на работници за наемане на работа се характеризира с обстоятелството, че предмет на доставяната от предприятието доставчик услуга е преместването на работника в приемащата държава членка. Трето, при такова предлагане на работници за наемане на работа работникът изпълнява задълженията си под контрола и ръководството на предприятието потребител.
34 На първо място, второто условие предполага анализ на самия предмет на предоставяните от предприятието доставчик услуги, при който следва да се вземат предвид всички данни, въз основа на които може да се установи дали преместването на работника в приемащата държава членка представлява или не такъв предмет.
35 В това отношение следва да се напомни, че доставчикът на услуги по принцип трябва да извърши доставката в съответствие с предвиденото в договора, като в противен случай трябва да понесе съответните последици. Следователно, за да се определи дали самият предмет на доставката на услуги е преместването на работника в приемащата държава членка, следва да се вземат предвид по-специално всички обстоятелства, въз основа на които може да се докаже, че доставчикът на услуги не понася последиците от изпълнение, което не съответства на описаната в договора доставка.
36 В този смисъл, ако от предвидените в договора задължения следва, че доставчикът на услугите носи отговорност за правилното изпълнение на доставката по договора, по принцип е по-малко вероятно да става въпрос за предлагане на работници за наемане на работа, отколкото ако не понася последиците от евентуално неправилно изпълнение на доставката.
37 В случая националният съд следва да провери обхвата на съответните задължения на страните по договора, за да установи коя от тях трябва да понесе последиците от евентуално неправилно изпълнение на доставката, като се има предвид, че обвързването на заплащането за услугите на доставчика не само с количеството, но и с качеството на обработеното месо свидетелства за отговорност на доставчика за правилното изпълнение на доставката.
38 Освен това обстоятелството, че доставчикът на услуги може свободно да определя необходимия брой работници, които да изпрати в приемащата държава членка, какъвто изглежда е случаят в главното производство, показва, както посочват и ответниците в главното производство по време на съдебното заседание, че преместването на работници в приемащата държава членка не е предмет на разглежданата доставка, а е само акцесорен елемент към извършването на предвидената в разглеждания договор доставка, и че следователно става въпрос за командироване на работници по смисъла на член 1, параграф 3, буква a) от Директива 96/71.
39 Напротив, за отговора на въпроса дали действителният предмет на разглежданата в главното производство доставка на услуги е преместване на работници в посочената държава членка не са от значение нито обстоятелството, че доставчикът на услуги има само един клиент в приемащата държава членка, нито фактът, че този доставчик е наел помещенията, в които извършва доставката на услуги, и машините.
40 На второ място, с оглед на третото условие, което може да се изведе от постановеното от Съда решение Vicoplus и др. (C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64, т. 51), следва да се уточни, както отбелязва в точка 55 от заключението си и генералният адвокат, че трябва да се прави разлика между контрола и ръководството по отношение на самите работници и проверката от страна на клиент дали договорът относно доставката на услуги е правилно изпълнен. Всъщност е нормално при предоставянето на услуги клиентът да провери дали доставката е извършена в съответствие с договора. Освен това при доставка на услуги клиентът може да даде някои общи указания на работниците, наети от доставчика на услуги, без това да означава, че ги ръководи или контролира по смисъла на третото условие, изведено в решение Vicoplus и др. (C‑307/09—C‑309/09, EU:C:2011:64, т. 51), ако доставчикът на услуги им дава считаните от него за необходими за целите на изпълнението на разглежданата доставка на услуги точни и конкретни указания.
41 С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че при наличие на договорни отношения като разглежданите в главното производство, за да се определи дали същите следва да бъдат квалифицирани като предлагане на работници за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, въз основа на които може да се установи дали преместването на работника в приемащата държава членка представлява само по себе си предмет на доставката на услуги, за която се отнасят договорните отношения. По принцип такива обстоятелства, позволяващи да се установи, че преместването не е самият предмет на разглежданата доставка на услуги, представляват по-специално фактът, че доставчикът на услуги понася последиците от изпълнение, което не съответства на предвидената в договора доставка, и фактът, че този доставчик може свободно да определя колко работници счита за необходимо да изпрати в приемащата държава членка. Обстоятелството пък, че предприятието, получател на доставката, контролира съответствието на посочената доставка със споменатия договор или може да дава общи указания на работниците, наети от споменатия доставчик, само по себе си не допуска да се заключи, че е налице предлагане на работници за наемане на работа.
По съдебните разноски
42 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Глава 1, параграфи 2 и 13 от приложение X към Акта относно условията за присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че Република Австрия има право да ограничи предлагането на работници за наемане на работа на територията на страната на основание глава 1, параграф 2 от посоченото приложение, дори и в случаите, когато предлагането на работници за наемане на работа не се отнася до чувствителен сектор по смисъла на глава 1, параграф 13 от споменатото приложение.
2) При наличие на договорни отношения като разглежданите в главното производство, за да се определи дали същите следва да бъдат квалифицирани като предлагане на работници за наемане на работа по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, въз основа на които може да се установи дали преместването на работника в приемащата държава членка само по себе си представлява или не предмет на доставката на услуги, за която се отнасят договорните отношения. По принцип такива обстоятелства, позволяващи да се установи, че преместването не е самият предмет на разглежданата доставка на услуги, представляват по-специално фактът, че доставчикът на услуги понася последиците от изпълнение, което не съответства на предвидената в договора доставка, и фактът, че този доставчик може свободно да определя колко работници счита за необходимо да изпрати в приемащата държава членка. Обстоятелството пък, че предприятието, получател на доставката, контролира съответствието на посочената доставка със споменатия договор или може да дава общи указания на работниците, наети от споменатия доставчик, само по себе си не допуска да се заключи, че е налице предлагане на работници за наемане на работа.
Подписи