Дело T‑434/09

Centrotherm Systemtechnik GmbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по отмяна — Словна марка на Общността „CENTROTHERM“ — Реално използване на марката — Член 51, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Служебна проверка на фактите — Член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 — Допустимост на нови доказателства — Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 — Възражение за незаконосъобразност — Правило 40, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2868/95“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие

(член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка

(член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Според съдебната практика една марка е предмет на реално използване, когато е използвана в съответствие със съществената си функция да гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да се създаде или за да се запази пазар за тези стоки или услуги, с изключение на използването със символичен характер, чиято единствена цел е запазването на правата, които предоставя марката. Освен това условието, свързано с реалното използване на марката, изисква използването на последната, както е защитена в съответната територия, да е публично и насочено навън.

Макар понятието за реално използване следователно да изключва всяко минимално и недостатъчно използване с оглед на това да се смята, че дадена марка е наистина и действително използвана на определен пазар, не по-малко вярно е, че изискването за реално използване няма за цел нито оценяване на търговския успех, нито контролиране на стопанската стратегия на дадено предприятие, нито пък ограничаване на защитата на марките само за значимо в количествено отношение търговско използване.

(вж. точки 25 и 26)

2.      За да се провери дали разглежданата марка е реално използвана в конкретен случай, следва да се направи обща преценка на всички съдържащи се в преписката доказателства, като се имат предвид всички релевантни фактори в конкретния случай. Такава преценка трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които са в състояние да установят действителното използване за търговски цели на съответната марка, и по-специално считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържането или създаването на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара, степента и честотата на използване на марката.

Относно степента на използването на разглежданата марка следва да се има предвид по-специално търговският обем на всички действия по използване, от една страна, и продължителността на периода, през който са извършвани действия по използване, както и честотата на тези действия, от друга страна. Тази преценка предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори. Така малък обем предлагани на пазара стоки или услуги с посочената марка може да се компенсира от голяма интензивност или значително постоянство във времето при използването на тази марка и обратно.

Колкото по-ограничен е търговският обем на използването на марката обаче, толкова по-необходимо е притежателят на марката да приведе допълнителни данни, позволяващи да се разсеят евентуални съмнения относно реалното използване на съответната марка.

Освен това реалното използване на дадена марка не може да бъде доказано с вероятности или предположения, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар.

(вж. точки 27 и 30)