Дело T‑198/12

Федерална република Германия

срещу

Европейска комисия

„Сближаване на законодателствата — Директива 2009/48/EО — Безопасност на детските играчки — Гранични стойности за нитрозамините и нитрозиращите вещества, оловото, бария, арсена, антимона и живака в детските играчки — Решение на Комисията да не одобри изцяло оставянето в сила на дерогиращите ги национални разпоредби — Ограничено във времето одобряване — Доказване на по-високо равнище на защита на здравето на човека, осигурено от националните разпоредби“

Резюме — Решение на Общия съд (осми състав) от 14 май 2014 г.

1.      Жалба за отмяна — Жалби на държавите членки — Жалба срещу решение на Комисията да не одобри изцяло оставянето в сила на по-ранни и дерогиращи национални разпоредби — Допустимост, която не зависи от доказването на правен интерес

(член 263 ДФЕС)

2.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, което следва практиката по предходни решения — Необходимост от изрично мотивиране единствено в случай на напредък спрямо предишната практика — Решение, прието в производство по член 114, параграф 4 ДФЕС — Обхват

(член 114, параграф 4 ДФЕС и член 296, втора алинея ДФЕС)

3.      Сближаване на законодателствата — Член 114 ДФЕС — Процедура за одобрение на национални разпоредби за дерогация — Искане за оставяне в сила на по-ранни национални разпоредби — Възможност за държавата членка, направила искането, да го обоснове с различаваща се от възприетата от законодателя на Съюза оценка на риска за общественото здраве — Задължение за установяване на по-високо от мярката за хармонизация на Съюза равнище на защита на общественото здраве — Задължение за спазване на принципа на пропорционалност

(член 114, параграфи 4 и 6 ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 37 и 38)

2.      Когато решение на Комисията, което следва постоянна практика по вземане на решения, може да бъде мотивирано кратко, а именно чрез позоваване на тази практика, обратно, когато то отива значително по-далеч от предходните решения, Комисията трябва да изложи изрично своите съображения. Когато става въпрос за решение, прието в процедура по член 114, параграф 4 ДФЕС, задължението на Комисията да мотивира в достатъчна степен решението си, е от още по-голямо значение, тъй като принципът на състезателното начало не се прилага в тази процедура.

Затова мотивите на даден акт трябва да бъдат логични, по-конкретно да не съдържат вътрешни противоречия, затрудняващи разбирането на причините, които са в основата на този акт. Всъщност противоречие в мотивите на дадено решение представлява нарушение на задължението по член 296, втора алинея ДФЕС, което може да засегне валидността на разглеждания акт, ако се установи, че поради това противоречие адресатът на акта не може да се запознае изцяло или частично с действителните мотиви на решението и поради това диспозитивът на акта е лишен изцяло или частично от всякаква правна опора.

(вж. точки 47—50)

3.      Държава членка може да основе искане за запазване на съществуващи отпреди национални разпоредби на оценка на риска за общественото здраве, различна от приетата от законодателя на Съюза, при приемането на мярката за хармонизация, от която тези национални разпоредби са дерогация. За тази цел държавата членка, която прави такова искане, трябва да докаже, че посочените национални разпоредби гарантират по-високо равнище на защита на общественото здраве от мярката за хармонизация на Съюза и че те не превишават това, което е необходимо за постигането на тази цел.

Освен това, независимо че е законосъобразно за обосноваване на запазването на националните разпоредби, държавата членка, направила искането, да оцени риска за общественото здраве по различен начин, без непременно тази оценка да се основава на различни или нови научни данни, тя трябва да докаже защо е неправилна преценката на Комисията на вече представените доказателства и се налага те да бъдат тълкувани по различен начин от съда на Съюза.

(вж. точки 70, 92 и 100)