ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
30 септември 2010 година(*)
„Необразуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения — Иск за обезщетение — Иск, явно лишен от всякакво правно основание — Явна липса на компетентност“
По дело T‑195/10
„Снемо Марс-Момчил Добрев“,
„ЦВМ Трейдинг Тръст“ ООД,
„Нед Ойл Къмпани“ ООД,
„Булукрайн-ММ“ ООД,
„ДиМ Добрев Капитал“ АД,
„ДиМ Добрев Консултинг Хауз“ ЕООД, установени в София (България),
Goldman Management, Inc., установено в Wilmington (Съединени американски щати),
за които се явява адв. Г. Иванова Стоянова,
ищци,
срещу
Европейска комисия,
и
Република България
ответници,
с предмет иск за обезщетение на вредите, които ищците твърдят, че са претърпели вследствие на твърдяно неправомерно бездействие от страна на Комисията и на Република България в рамките на поредица от висящи пред българските съдилища дела,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се по време на разискванията от: г-н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н E. Moavero Milanesi и г‑н J. Schwarcz, съдии,
секретар: г-н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Производство и искания на ищците
1 Настоящият иск е предявен в секретариата на Общия съд на 29 април 2010 г.
2 Ищците молят Общия съд да осъди Комисията и Република България да им заплатят различни по размер обезщетения за вреди.
От правна страна
3 Съгласно член 111 от Процедурния правилник на Общия съд, когато един иск или жалба са явно неподсъдни на Общия съд или когато са явно лишени от всякакво правно основание, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
4 В конкретния случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно сведения от материалите по делото и съгласно този член решава да се произнесе, без да дава ход на делото.
5 На първо място, следва да се отбележи, че с иска се цели поправяне на вредите, които ищците твърдят, че са претърпели вследствие на обстоятелството, че Комисията не е предприела действия, за да изиска от българските съдилища да спазват общностното право в рамките на четиридесет и осем висящи пред тях дела.
6 На второ място, от съдебната практика следва, че не е допустим иск за установяване на неправомерно бездействие, който е предявен от физическо или юридическо лице и има за цел да се установи, че като не е образувала срещу държава членка производство за установяване на неизпълнение на задължения, Комисията е бездействала в нарушение на Договора. Всъщност физическите или юридическите лица могат да се позовават на член 265, трета алинея ДФЕС само за да се установи, че дадена институция в нарушение на Договора се е въздържала да приеме актове, с изключение на препоръки или становища, на които те са потенциални адресати или които биха засегнали тези лица пряко и при необходимост лично съгласно член 263 ДФЕС (вж. по аналогия Определение на Общия съд от 16 ноември 2009 г. по дело Goldman Management/Комисия и България, T‑354/09, непубликувано в Сборника, точка 6).
7 В рамките на уреденото в член 258 ДФЕС производство за установяване на неизпълнение на задължения единствените актове, които може да приеме Комисията, са адресирани до държавите членки. Освен това от предвидената в тази разпоредба система следва, че нито мотивираното становище, което е само етап, предхождащ евентуалното предявяване в Съда на иск за установяване на неизпълнение на задължения, нито сезирането на Съда с действителното предявяване на такъв иск могат да представляват актове, засягащи пряко физическите или юридическите лица (вж. Определение по дело Goldman Management/Комисия и България, посочено по-горе, точка 7 и цитираната съдебна практика).
8 На трето място, доколкото Комисията не е длъжна да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС, решението ѝ да не образува такова производство не е незаконосъобразно, поради което то не може да ангажира извъндоговорната отговорност на Общността (вж. Определение по дело Goldman Management/Комисия и България, посочено по-горе, точка 10 и цитираната съдебна практика).
9 От тези съображения следва, че искането на ищците за поправяне на вредите, които те твърдят, че са претърпели вследствие на твърдяното неправомерно бездействие на Комисията, изразяващо се в необразуването на производство за установяване на неизпълнение на задължения, трябва да се отхвърли като явно лишено от всякакво правно основание.
10 Освен това ищецът не посочва друг вид акт, който Комисията би могла да приеме, за да принуди Република България да спазва правото на Съюза в областите, в които се твърди, че това право е нарушено от органите на тази държава членка, и който акт при това да го засяга пряко и евентуално лично съгласно член 263 ДФЕС.
11 Доколкото настоящият иск е предявен срещу Република България, следва да се припомни, че правомощията на Общия съд в областта на извъндоговорната отговорност са изброените в член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС. Съгласно тези разпоредби Общият съд е компетентен да разглежда единствено исковете за обезщетение на вреди, причинени от общностните институции или от техните служители при изпълнението на задълженията им.
12 В настоящия случай се оказва, че поведението, за което се отправят упреци и се твърди, че е причинило вреди, не е нито на общностна институция, нито на общностен орган.
13 От това следва, че исканията на ищците за поправяне на твърдените вреди, за които те считат, че отговорност носи Република България, трябва да се отхвърлят поради явна липса на компетентност.
14 Ето защо настоящият иск следва да се отхвърли в едната му част като явно лишен от всякакво правно основание и в другата му част поради явна липса на компетентност, без да е необходимо да се връчва на ответниците.
По съдебните разноски
15 Тъй като настоящото определение е прието преди уведомяването на ответниците за исковата молба и преди те да са направили съдебни разноски, съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник следва да се постанови, че ищците понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
определи:
1) Отхвърля иска.
2) Ищците понасят направените от тях съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 30 септември 2010 година.