Дело C‑295/17
MEO — Serviços de Comunicações e Multimédia SA
срещу
Autoridade Tributária e Aduaneira
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa)
„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Приложно поле — Облагаеми сделки — Възмездна доставка — Разграничение между необлагаеми обезщетения за вреди и облагаеми доставки на услуги срещу заплащане на „компенсация“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 ноември 2018 г.
1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Намаление в случай на анулиране, разваляне, отказ или намаление на цената — Липса на действително събиране на дължимата сума при предсрочно прекратяване на договор — Съответна корекция на данъка
(член 73 от Директива 2006/112 на Съвета)
2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Договор за доставка на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност — Възнаграждение за доставката на услуги — Понятие за възнаграждение — Предварително определена сума, получавана при предсрочно прекратяване и съответстваща на сумата за оставащия срок на договора — Включване
(член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета)
3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Договор за доставка на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност — Предварително определена сума, получавана при предсрочно прекратяване — Квалификация на посочената сума като възнаграждение за доставката на услуги — Цел за възпиране и поправяне — Сума, по-голяма от тази по договор, сключен за неопределен срок, и считана по националното право за неустойка — Липса на последици от тези обстоятелства за посочената квалификация
(член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 53—56)
2. Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предварително определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен — обстоятелство, което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради това подлежи на облагане с този данък.
(вж. т. 57; т. 1 от диспозитива)
3. За квалификацията на сумата, предварително определена в договора за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази предварително определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат поправени вредите, претърпени от оператора вследствие на неспазването на посочения срок, фактът, че търговският представител получава по-високо възнаграждение за сключването на договори, предвиждащи минимален срок на обвързаност, отколкото за сключването на договори без такъв срок, както и фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като неустойка.
В това отношение следва да се отбележи, че понятието „доставка на услуги“ по смисъла на Директивата за ДДС трябва да се тълкува независимо от целите и резултатите на съответните сделки (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2013 г., Newey, C‑653/11, EU:C:2013:409, т. 41).
За сметка на това, както вече бе постановено в точка 43 от настоящото решение, от основно значение е да се отчита икономическата същност на съответната сделка, която същност е основен критерий при прилагане на общата система на ДДС (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2013 г., Newey, C‑653/11, EU:C:2013:409, т. 42, 48 и 49 и цитираната съдебна практика).
Съгласно постоянната практика на Съда разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2017 г., Kozuba Premium Selection, C‑308/16, EU:C:2017:869, т. 38 и цитираната съдебна практика).
(вж. т. 60, 61, 67 и 70; т. 2 от диспозитива)