РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
9 март 2012 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „ELLA VALLEY VINEYARDS“ — По-ранни национална марка и марка на Общността „ELLE“ — Относително основание за отказ — Възможност за свързване — Връзка между знаците —Репутация — Липса на сходство на знаците — Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑32/10
Ella Valley Vineyards (Adulam) Ltd, установено в Йерусалим (Израел), за което се явяват C. de Haas и O. Vanner, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Hachette Filipacchi Presse (HFP), установено в Levallois-Perret (Франция), за което се явява C. Moyou Joly, avocat,
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 11 ноември 2009 г. (преписка R 1293/2008‑1) относно производство по възражение между Hachette Filipacchi Presse (HFP) и Ella Valley Vineyards (Adulam) Ltd,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: г‑н J. Azizi, председател, г‑жа E. Cremona (докладчик) и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,
секретар: г‑жа B. Pastor, заместник-секретар,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 22 януари 2010 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 21 май 2010 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Обшия съд на 19 май 2010 г.,
предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Обшия съд на 19 август 2010 г.,
след съдебното заседание от 13 януари 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 4 март 2005 г. Ella Valley Vineyards (Adulam) Ltd подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) въз основа на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, са от клас 33 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „Вино“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 37/2005 от 12 септември 2005 г.
5 На 12 декември 2005 г. встъпилата страна Hachette Filipacchi Presse (HFP) подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава на две по-ранни марки, съответстващи на следния фигуративен знак:
7 Става въпрос, от една страна, за фигуративната марка на Общността, заявка за която е подадена на 30 октомври 2003 г., и която е регистрирана на 11 октомври 2005 г. под номер 3475365, обозначаваща по-специално стоки от клас 16 и съответстваща по-конкретно на следното описание: „Периодични издания“ и „Книги“, а от друга страна, за френската фигуративна марка, заявка за която е подадена на 27 юни 1989 г. и която е регистрирана на 27 юни 1999 г. под номер 1538354, обозначаваща по-специално стоки от клас 16 и съответстваща по-конкретно на следното описание: „Периодични издания“ и „Книги“.
8 В подкрепа на възражението са изтъкнати основанията, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009).
9 На 8 юли 2008 г. отделът по споровете отхвърля възражението, като приема, че конфликтните знаци не са достатъчно сходни, за да е налице възможност съответните потребители да направят асоциация между марките или да установят връзка между тях, което изключва прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94.
10 На 8 септември 2008 г. встъпилата страна подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по споровете.
11 С Решение от 11 ноември 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар уважава жалбата на основание член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 и отменя решението на отдела по споровете.
12 Апелативният състав приема най-напред, че с оглед на сходството на разглежданите знаци съответните потребители са можели да установят връзка между посочените знаци. Според апелативния състав заявената марка е съставена от доминиращия словен елемент „ella“, който във визуален план разкрива сходство с по-ранните знаци дори по отношение на особеното си отпечатване. Другите елементи на заявената марка не били отличителни, тъй като били общо използвани в областта на виното. Освен това елементите „ella“ и „valley“ на заявената марка нямали същото значение в концептуален план. Съответните потребители не възприемали думата „ella“ като географско указание, свързано с думата „valley“, а като собствено име или като местоимение в женски род. Апелативният състав приема също така, че по-ранните марки са с установена репутация за списанията на територията на Европейския съюз.
13 На следващо място апелативният състав приема, че списание „Elle“, което се ползва с голям престиж сред потребителите, се асоциира с особена представа за елегантност, свързана с френския начин на живот, която не се свежда само до модата, но обхваща и кулинарията. В този смисъл съществувала тясна връзка между публикациите относно кулинарията и публикациите относно вината. Освен това списание „Elle“ издавало тематични списания, свързани с кулинарията и вината, като списание „Elle À TABLE“ и подлистници с кулинарни рецепти. В допълнение списание „Elle“, от една страна, било пряко свързано със спонсорство на вина („Cuvée ELLE“), а от друга страна, то редовно предлагало на своите читатели да закупят подбрани по качество вина. При тези обстоятелства предлагането на потребителите на вина под дадена марка, чийто доминиращ елемент е много сходна на „elle“ дума, изписана със същия шрифт, предполагал сериозна опасност жалбоподателят неоснователно да извлече полза от репутацията на по-ранните марки. Всъщност потребителят на вина от Съюза познавал списанието „Elle“ и можел лесно да направи връзка между него и вината на жалбоподателя.
Искания на страните
14 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
15 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
16 Встъпилата страна моли Общия съд да отхвърли жалбата.
От правна страна
17 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Той изтъква, че в случая не били изпълнени предвидените от съдебната практика условия, за да могат съответните потребители да установят връзка между по-ранните марки и заявената марка. В този смисъл първо — разглежданите знаци не разкривали никакво особено сходство; второ — разглежданите стоки били различни, и трето — по-ранните марки само отчасти се ползвали с репутация. При условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че заявената марка при всички положения не извличала неоснователно никаква полза от репутацията на по-ранните марки.
18 От текста на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 е видно, че неговото прилагане се подчинява на три условия, а именно: първо, идентичност или сходство на конфликтните марки, второ, наличието на репутация на по-ранната марка, изтъкната в подкрепа на възражението, и трето, наличие на риск, че с използването без основателна причина на заявената марка би се извлякла неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или то би ги увредило. Тези три условия са кумулативни и липсата на някое от тях е достатъчна, за да направи неприложима посочената разпоредба (вж. Решение на Общия съд от 8 декември 2011 г. по дело Aktieselskabet af 21. november 2001/СХВП — Parfums Givenchy („only givenchy“), T‑586/10, непубликувано в Сборника, точка 57 и цитираната съдебна практика)
19 В това отношение съгласно съдебната практика, когато са налице нарушенията, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, те са последица от определена степен на сходство между конфликтните марки, поради което съответните потребители свързват тези марки, т.е. установяват връзка между тях, дори да не ги объркват (Решение на Общия съд от 12 ноември 2009 г. по дело Spa Monopole/СХВП — De Francesco Import („SpagO“), T‑438/07, Сборник стр. II‑4115, точка 15; вж. по аналогия и Решение на Съда от 27 ноември 2008 г. по дело Intel Corporation, C‑252/07, Сборник, стр. I‑8823, точка 30 и цитираната съдебна практика).
20 Съществуването на връзка между конфликтните марки в съзнанието на съответните потребители следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (вж. по аналогия Решение по дело Intel Corporation, точка 19 по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика).
21 Съдът е изяснил кои фактори могат да бъдат релевантни при цялостната оценка за наличие на такава връзка между конфликтните марки. Така сред тях Съдът цитира, първо, степента на сходство между конфликтните марки, второ, естеството на стоките или услугите, за които съответно са регистрирани конфликтните марки, включително степента на близост или на различие на тези стоки или услуги, както и съответните потребители, трето, колко добра е репутацията на по-ранната марка, четвърто, степента на отличителност на характера на по-ранната марка, която ѝ е присъща или която е придобила чрез използването ѝ, и пето, съществуването на вероятност от объркване в съзнанието на потребителите (Решение по дело Intel Corporation, точка 19 по-горе, точка 42).
22 В случая законосъобразността на обжалваното решение следва да се прецени с оглед на тези принципи.
По съответните потребители
23 Що се отнася до съответните потребители, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика наличието на връзка между конфликтните марки, от която зависи осъществяването на злоупотребите, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент 207/2009, предполага, че съответните потребители на стоките или услугите, за които са регистрирани посочените марки, са едни и същи или в известна степен „се припокриват“ (Решение по дело Intel Corporation, точка 19 по-горе, точки 46—49).
24 В случая обаче, от една страна, целевите потребители на стоките, обозначени от по-ранните марки, за които се изтъква репутацията на последните, а именно „периодичните издания“ и „книгите“, са широкият кръг потребители (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 19 ноември 2009 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП („100“ и „300“), T‑425/07 и T‑426/07, Сборник, стр. II‑4275, точка 24 и Решение на Общия съд от 19 ноември 2009 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП („222“, „333“ и „555“), T‑200/07—T‑202/07, непубликувано в Сборника, точка 26). В това отношение, доколкото една от двете по-ранни марки, на която встъпилата страна основава възражението си, е марка на Общността, съответните потребители са широкият кръг потребители от Съюза.
25 От друга страна, следва да се отбележи, че стоките, до които се отнася заявената марка, тоест „вината“, също са предназначени за широкия кръг потребители от Съюза. Всъщност съгласно съдебната практика, тъй като вината обикновено са част от общите доставки, предназначени както за хранителните щандове на големите магазини, така и за ресторантите и кафенетата, става въпрос за стоки за ежедневна употреба, за които съответни потребители са средните потребители на стоки за масова употреба, които се считат за относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни (вж. Решение на Общия съд от 16 септември 2009 г. по дело Dominio de la Vega/СХВП — Ambrosio Velasco („DOMINIO DE LA VEGA“), T‑458/07, непубликувано в Сборника, точка 27 и Решение от 23 септември 2009 г. по дело Viñedos y Bodegas Príncipe Alfonso de Hohenlohe/СХВП — Byass („ALFONSO“), T‑291/07, непубликувано в Сборника, точка 29 и цитираната съдебна практика).
26 При тези обстоятелства, тъй като съответните потребители на стоките, обозначени от конфликтните знаци, са широкият кръг потребители от Съюза, следва да се приеме, че в случая съгласно съдебната практика, посочена в точка 23 по-горе, съответните потребители „се припокриват“.
27 Що се отнася до довода на жалбоподателя, че потребителите, към които са насочени стоките, обхванати от заявената марка, проявявали по-висока от средната степен на внимание, като се има предвид, че тези потребители били особено взискателни, доколкото специфична черта на тези стоки било това, че са вина от вида „кашер“, този довод не може да се приеме.
28 Всъщност от постоянната съдебна практика, посочена в точка 25 по-горе, следва, че потребителят на вина по принцип проявява средна степен на внимание. За да се постави под въпрос преценката на апелативния състав обаче, не е достатъчно жалбоподателят само да изложи твърдението, че потребителят в дадена област е особено внимателен към марките, а трябва и да подкрепи тази претенция с доказателства (вж. Решение на Общия съд от 5 октомври 2011 г. по дело La Sonrisa de Carmen и Bloom Clothes/СХВП —Heldmann („BLOOMCLOTHES“), T‑118/09, непубликувано в Сборника, точки 21 и 22 и цитираната съдебна практика), което в случая той не е извършил надлежно.
29 На следващо място трябва да се констатира, че заявената марка обозначава виното като цяло, а не определени видове вина. В този смисъл обстоятелството, че жалбоподателят възнамерява да използва заявената марка, за да продава вино от вида „кашер“, което предполага особени начини на продажба на обозначените с марката стоки, които могат да се променят във времето и зависят от волята на нейните притежатели, с нищо не променя факта, с който впрочем самият жалбоподател се съгласява в съдебното заседание, че защитата на заявената марка — ако тя бъде регистрирана — ще обхваща всички вина, така че съответните потребители трябва да се определят за всички стоки от групата „вина“ (вж. в този смисъл и по аналогия, Решение на Общия съд от 16 септември 2009 г. по дело Zero Industry/СХВП — zero Germany („zerorh+“), T‑400/06, непубликувано в Сборника, точка 38 и цитираната съдебна практика).
По репутацията на по-ранните марки
30 Що се отнася до репутацията на по-ранните марки, жалбоподателят поддържа, че тя не е достатъчна, за да могат съответните потребители да установят връзка между тях и заявената в областта на виното марка. Обстоятелството, че списание „Elle“ може да посвети статии или рубрики на вината, не осигурявало на по-ранните марки общоизвестност в тази област.
31 В това отношение, за да бъде изпълнено условието относно репутацията, по-ранната марка трябва да бъде известна на значителна част от съответните потребители на обхванатите от нея стоки или услуги. При разглеждането на това условие следва да се вземат предвид всички релевантни факти, и по-специално пазарният дял на по-ранната марка, интензитетът, географският обхват и продължителността на използването ѝ, както и размерът на инвестициите, направени от предприятието за нейното популяризиране, без да се поставя изискване тази марка да е известна сред определен процент от така дефинираните потребители или нейната репутация да съществува на цялата съответна територия, при положение че тази репутация е налице на съществена част от нея (вж. по аналогия Решение на Съда от 14 септември 1999 г. по дело General Motors, C‑375/97, Recueil, стр. I‑5421, точки 24, 25 и 27—29, а що се отнася до член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, Решение на Общия съд от 19 юни 2008 г. по дело Mülhens/СХВП — Spa Monopole („MINERAL SPA“), T‑93/06, непубликувано в Сборника, точка 33).
32 В случая трябва да се констатира, че жалбоподателят се съгласява, че поради успеха на списание „Elle“ по-ранните марки се ползват с репутация в областта на периодичните издания и книгите на територията на Съюза или поне на съществена част от нея.
33 От съдебната практика обаче в никакъв случай не следва, че за да се установи възможността съответните потребители да свържат конфликтните марки, като направят връзка между тях, е необходимо да се докаже, че по-ранните марки са придобили репутация в областта на стоките или услугите, до които се отнася заявената марка. В този смисъл съгласно член 8, параграф 5 от Регламент №°207/2009 апелативният състав не е бил длъжен да докаже, че по-ранните марки са имали репутация в областта на виното.
34 В това отношение следва още да се отбележи, че съгласно съдебната практика само ако съответните потребители на стоките, обозначени от по-ранната марка, и съответните потребители на стоките, обозначени от заявената марка, са различни, може да се наложи да се вземе предвид колко добра е репутацията на по-ранната марка, за да се определи дали тази репутация надхвърля потребителите, към които е насочена марката (Решение по дело Intel Corporation, точка 19 по-горе, точки 51—53). В случая обаче, както бе отбелязано в точка 26 по-горе, съответните потребители на стоките, обозначени от по-ранните марки, и на стоките, обозначени от заявената марка, поне отчасти са едни и същи.
35 При тези обстоятелства следва изводът, че жалбоподателят не е доказал, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че репутацията на по-ранните марки е достатъчна, за да могат съответните потребители да направят връзка между тях и заявената марка.
По сходството на конфликтните знаци
36 Що се отнася до условието за наличие на идентичност или сходство между конфликтните знаци, следва да се сравнят по-ранните марки и заявената марка.
37 В това отношение в самото начало следва да се припомни, че за да бъде изпълнено условието за сходство на марките, предвидено от член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, не е необходимо да се доказва, че в съзнанието на съответните потребители съществува вероятност от объркване между по-ранната марка, ползваща се с репутация, и заявената марка. Достатъчно е предвид степента на сходство между тези две марки съответните потребители да установяват връзка между тях (вж. по аналогия Решение на Съда от 23 октомври 2003 г. по дело Adidas-Salomon и Adidas Benelux, C‑408/01, Recueil, стр. I‑12537, точки 27 и 31, и Решение от 18 юни 2009 г. по дело L’Oréal и др./Bellure и др., C‑487/07, Сборник, стр. I‑5185, точка 36; Решение на Общия съд от 16 април 2008 г. по дело Citigroup и Citibank/СХВП — Citi („CITI“), T‑181/05, Сборник, стр. II‑669, точки 64 и 65). В това отношение колкото конфликтните марки са по-сходни, толкова по-вероятно е заявената марка да извиква в съзнанието на съответните потребители по-ранната марка, която се ползва с репутация (Решение по дело Intel Corporation, точка 19 по-горе, точка 44).
38 Общата преценка дали е налице връзка между разглежданите марки, що се отнася до визуалното, фонетичното или концептуалното сходство между конфликтните знаци, трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи (Решение на Общия съд от 16 май 2007 г. по дело La Perla/СХВП — Worldgem Brands („NIMEI LA PERLA MODERN CLASSIC“), T‑137/05, непубликувано в Сборника, точка 35 и Решение от 25 март 2009 г. L’Oréal/СХВП — Spa Monopole („SPALINE“), T‑21/07, непубликувано в Сборника, точка 18).
39 Освен това преценката на сходството между две марки не може да се сведе до отчитане само на един компонент от дадена комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се извършва, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, което не изключва вероятността цялостното впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 15 декември 2009 г. по дело Trubion Pharmaceuticals/СХВП — Merck („TRUBION“), T‑412/08, непубликувано в Сборника, точка 35 и цитираната съдебна практика).
40 Именно с оглед на тези принципи следва да се провери дали апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че разглежданите знаци са достатъчно сходни, за да могат съответните потребители да установят връзка между разглежданите марки.
41 В обжалваното решение апелативният състав приема на първо място, че думата „ella“ е доминиращият елемент на заявената марка, тъй като е изписана с главни букви с едър шрифт, както и поради слабия отличителен характер на другите словни и фигуративни елементи. По-нататък, изхождайки от тази гледна точка, той приема, че съответните потребители могат да установят връзка между разглежданите марки поради близостта между доминиращия елемент „ella“ на заявената марка и единствения знак, съставляващ по-ранните марки „ELLE“.
42 В случая, както е видно от точка 2 по-горе, заявената марка се състои от черен правоъгълник с тънък бял бордюр, който възпроизвежда етикета на бутилка вино. Думите „ella“ и „valley“ са изписани с бели главни букви във вътрешността на правоъгълника. Думата „vineyards“ е изписана с черни главни букви под правоъгълника.
43 Както обаче отбелязва апелативният състав, макар в заявената марка думата „ella“ да е с по-голям размер от думата „valley“ и да е разположена над нея, следва да се приеме, че с оглед на конфигурацията на заявената марка тези две думи не могат да се схващат поотделно. Всъщност трябва да се констатира, че и двете думи „ella“ и „valley“ се намират в черния правоъгълник и са изписани с еднакъв шрифт и цвят. Ето защо поради близостта на тези две думи в черния правоъгълник, както и поради идентичността на техния цвят и шрифт, и въпреки разликата в големината им, съответните потребители схващат израза „ella valley“ като едно неделимо цяло. В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика потребителят обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Определение на Съда от 29 юни 2011 г. по дело adp Gauselmann GmbH/СХВП, C‑532/10 P, непубликувано в Сборника, точка 24 и цитираната съдебна практика).
44 Тези съображения са още по-релевантни в контекста на винарството. Всъщност в този контекст е често срещано при покупка потребителят да е изправен пред етикети, съдържащи наименования, съставени от израз, който включва дума, следвана от думата „valley“, която обозначава долина. Впрочем трябва да се констатира, че това обстоятелство се потвърждава от самия апелативен състав, когато той посочва в точки 16 и 19 от обжалваното решение поредица от указания за произход на вина, по-специално като „Napa Valley“, „Sonoma Valley“ и „Barrosa Valley“, съставени по този начин. Тези многобройни указания за произход ясно разкриват, че подобни наименования са общо използвани в областта на винарство.
45 От тези съображения следва, че при прочит на израза „ella valley“, взет в неговата цялост, съответният потребител е склонен да го схваща като топоним, указващ произхода на виното. В това отношение следва също да се приеме, че макар потребителят на вина да проявява средна степен на внимание, както бе отбелязано в точки 25 и 28 по-горе, той рядко е безразличен към произхода на виното, което купува. Следователно посоченият потребител обикновено обръща известно внимание на указанието за произход на виното, което купува.
46 Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят посочва пред Общия съд, че изразът „ella valley“ на английски език препраща към „долината на Ела“, долина в Израел — посочена в Библията, като мястото, където Давид победил Голиат — в която е произведено виното, което жалбоподателят предлага на пазара под заявената марка. Независимо обаче от въпроса дали поради подобно обстоятелство заявената марка може да е съставена изключително от знаци с описателен характер — този въпрос не е предмет на настоящото производство — трябва да се констатира, че фактът, че изразът „ella valley“ се отнася до долина, която действително съществува, клони в полза на констатацията, че този израз представлява топоним. В това отношение, както признават страните в съдебното заседание, както думата „ella“, така и думата „elah“, са само приблизителни транскрипции на дума на иврит, което обяснява разликите в изписването между тези две думи.
47 С оглед на изложените по-горе съображения следва изводът, че в случая, противно на приетото от апелативния състав, съответните потребители схващат израза „ella valley“, взет в неговата цялост, без да разделят словните елементи, които го съставят, и следователно го възприемат като препратка към топоним, указващ произхода на виното.
48 Що се отнася до думата „vineyards“, не се оспорва, че доколкото се позовава на понятието за „лозя“, тази дума препраща — поне по отношение на англоезичните потребители от Съюза — към произхода на стоката, обозначен от заявената марка, и следователно има слабоотличителен характер. Ето защо с оглед и на ограничената ѝ големина и на положението ѝ в заявения знак тя не може да се схваща от потребителя като елемент, указващ търговския произход на разглежданите стоки, което обаче не означава обезателно, че тази дума трябва да се разглежда като незначителна в създаваното от заявената марка общо впечатление.
49 Следователно при тези обстоятелства трябва да се констатира, че изразът „ella valley“, взет в неговата цялост — а не както го е разгледал апелативният състав, като е взел предвид единствено елемента „ella“ — представлява доминиращият елемент на заявената марка. От това следва, че в случая общата преценка дали е налице връзка между разглежданите марки, що се отнася до визуалното, фонетичното или концептуалното сходство между конфликтните знаци, трябва да се извърши между по-ранните марки и заявената марка, чийто доминиращ елемент е съставен от израза „ella valley“, без останалите елементи да са незначителни.
50 В този контекст обаче трябва да се констатира, че във визуален план разглежданите знаци имат само слаба степен на сходство. Всъщност, макар да е вярно, че първите три букви на заявената марка са идентични с тези на по-ранните марки, това обстоятелство не е достатъчно, за да компенсира многобройните разлики, съществуващи между разглежданите знаци. Ето защо, докато по-ранните марки са съставени от дума от четири букви, доминиращият елемент на заявената марка е съставен от две думи, представени на два реда и състоящи се от общо десет букви. Освен това следва също да се отбележи, че първата дума от израза „ella valley“ не е идентична с думата „elle“ от по-ранните марки и че се различава в последната буква. Словният елемент „vineyards“ и фигуративните елементи от заявената марка добавят — макар и слаби — елементи на разграничение във визуален план между разглежданите знаци.
51 В това отношение, макар, както отбелязва апелативният състав и както подчертават СХВП и встъпилата страна, да е вярно, че използваният в по-ранните марки и в заявената марка шрифт е идентичен, трябва все пак да се констатира, че този шрифт е по-скоро общо и често използван. Следователно в случая шрифтът, използван в словните елементи в конфликтните знаци, не може да представлява елемент, който да е в състояние да компенсира многобройните елементи на разграничение, съществуващи между разглежданите марки.
52 Във фонетичен план разглежданите марки също разкриват различия, които надделяват над елементите на сходство. Всъщност следва да се констатира, че разликата в дължината между по-ранните марки — съставени от една дума от четири букви — и заявената марка — съставена от доминиращ словен елемент, включващ две думи, състоящи се от общо десет букви, и от една дума от девет букви — произвежда различна звучност и ритъм, които не могат да се компенсират от идентичността на първите три букви от словния елемент, съставящ по-ранните марки, и от първата дума, съставяща доминиращия елемент на заявената марка.
53 В концептуален план разглежданите знаци също не разкриват достатъчно ниво на сходство, за да могат съответните потребители да установят връзка между разглежданите марки. Всъщност, както е видно от съображенията, изложени в точки 43—47 по-горе, заявената марка може да извика в съзнанието на съответните потребители топоним, свързан с произхода на виното, предлагано на пазара под тази марка, което в никакъв случай не е така, що се отнася до по-ранните марки. Ето защо, макар да не е изключено, че с оглед на репутацията, с която се ползват по-ранните марки, думата „elle“ може да извика представа за списанието „Elle“ за част от потребителите в Съюза, това с нищо не променя констатацията, че разглежданите знаци не разкриват сходство в концептуален план.
54 Що се отнася до сходството на конфликтните знаци, следва също да се отбележи, че по отношение на решенията на националните юрисдикции, представени от встъпилата страна в подкрепа на тезата ѝ относно сходството между думите „elle“ и „ella“, от постоянната съдебна практика следва, че макар да няма пречка нито страните, нито Общият съд да се ръководят в тълкуването на правото на Съюза от елементи, изведени от националната съдебна практика (вж. Решение на Общия съд от 13 юли 2011 г. по дело Evonik Industries/СХВП („Правоъгълник в пурпурен цвят със заоблена дясна страна“), T‑499/09, непубликувано в Сборника, точка 42 и цитираната съдебна практика), последната обаче не обвързва съда на Съюза, тъй като общностната система на марките е автономна система, която се прилага независимо от всяка една национална система (Решение на Общия съд от 5 декември 2000 г. по дело Messe München/СХВП („electronica“), T‑32/00, Recueil, стр. II‑3829, точка 47 и Решение на Общия съд от 12 юли 2006 г. по дело Rossi/СХВП — Marcorossi („MARCOROSSI“), T‑97/05, непубликувано в Recueil, точка 53).
55 От всички тези съображения следва, че противно на приетото от апелативния състав, разглежданите по настоящото дело знаци не са достатъчно сходни, за да могат съответните потребители да свържат заявената марка с по-ранните марки.
56 Ето защо общата преценка дали в съзнанието на съответните потребители е налице връзката между конфликтните марки, изисквана от съдебната практика, посочена в точки 19—21 по-горе, трябва да води до заключението, че с оглед на съществуващите разлики между разглежданите знаци и независимо от репутацията на по-ранните марки, в случая не е налице възможност тези потребители да установят подобна връзка.
57 От това следва изводът, че в случая едно от условията за прилагане на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, а именно сходство на конфликтните марки, вследствие на което съответните потребители да установят връзка между посочените марки, не е изпълнено.
58 При тези обстоятелства, тъй като условията за прилагане на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 са кумулативни и липсата на едно от тях е достатъчна да направи посочената разпоредба неприложима (вж. точка 18 по-горе), жалбата следва да бъде уважена и обжалваното решение — отменено, без да е необходимо да се разглежда условието дали е налице риск с използването без основателна причина на заявената марка да се извлече неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка.
По съдебните разноски
59 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
60 След като СХВП е загубила делото, тя трябва да бъда осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя. Встъпилата стана също е загубила делото по посочените от нея искания, поради което следва да понесе направените от нея разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 11 ноември 2009 г. (преписка R 1293/2008‑1).
2) Осъжда СХВП да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Ella Valley Vineyards (Adulam) Ltd.
3) Hachette Filipacchi Presse (HFP) понася направените от него разноски.
Azizi | Cremona | Frimodt Nielsen |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 март 2012 година.
Подписи