РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)
7 юни 2023 година(*)
„Институционално право — Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — Надбавки за парламентарни сътрудници — Възстановяване на недължимо платени суми — Разумен срок — Тежест на доказване — Право на изслушване — Защита на личните данни — Член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1725 — Член 26 от Статута“
По дело T‑309/21,
TC, представляван от D. Aukštuolytė, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейски парламент, представляван от M. Ecker и S. Toliušis,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),
състоящ се по време на разискванията от: S. Gervasoni, председател, L. Madise, P. Nihoul (докладчик), R. Frendo и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,
секретар: R. Ūkelytė, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 30 ноември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба от 24 май 2021 г. жалбоподателят TC иска на основание член 263 ДФЕС отмяна, от една страна, на решението на генералния секретар на Европейския парламент от 16 март 2021 г., с което се установява вземане срещу него в размер на 78 838,21 евро, недължимо платени като разноски за парламентарни сътрудници, и се разпорежда събирането му (наричано по-нататък „обжалваното решение“), и от друга страна, на дебитно известие № 7010000523 от 31 март 2021 г. (наричано по-нататък „дебитното известие“).
I. Обстоятелства по спора и факти, настъпили след подаването на жалбата
А. Обстоятелства по спора
2 Жалбоподателят е член на Парламента от [поверително](1).
3 На 22 май 2015 г. на основание член 5а от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) Парламентът сключва с A (наричан по-нататък „АПС“) договор за акредитиран парламентарен сътрудник на пълно работно време в Брюксел (Белгия) за оказване на помощ на жалбоподателя до края на седмия парламентарен мандат.
4 Тъй като от декември 2015 г. качеството на работата на АПС се влошава, на 25 февруари 2016 г. жалбоподателят иска от органа, оправомощен да сключва договорите за назначаване в Парламента (наричан по-нататък „ООСД“), да прекрати договора на АПС поради различни мотиви, свързани със загубата на доверие, сред които отсъствия без основателна причина и неспазване на правилата относно разрешенията за упражняване на външна дейност.
5 В съответствие с член 139, параграф 3а от УРДС на 31 май 2016 г. се провежда помирителна среща с АПС.
6 На 15 юни 2016 г. се установява, че помирителната процедура е неуспешна.
7 С писмо от 24 юни 2016 г. ООСД уведомява АПС за решението си да прекрати договора за парламентарен сътрудник на основание член 139, параграф 1, буква г) от УРДС поради разрушаване на връзката на доверие, тъй като АПС не е спазил правилата относно разрешенията за упражняване на външна дейност. По-специално, поради отпуск по болест срокът на предизвестието е продължаван няколко пъти, така че договорът на АПС е прекратен едва на 22 ноември 2016 г.
8 На 14 април 2017 г. АПС подава жалба за отмяна на решението от 24 юни 2016 г. пред Общия съд.
9 С решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140, т. 35—45), Общият съд отменя решението на Парламента от 24 юни 2016 г. Всъщност Общият съд констатира, че от доказателствата по преписката е видно, че жалбоподателят не само е знаел за външната дейност на АПС, но и че той е бил нейният пряк инициатор. Поради това Общият съд приема, че мотивът, изтъкнат от ООСД, за да обоснове решението за прекратяване, а именно разрушаването на връзката на доверие, не изглежда правдоподобен. Следователно според Общия съд ООСД е допуснал явна грешка в преценката, като е уважил искането на жалбоподателя за прекратяване на договора на АПС на това основание. Жалбоподателят не е страна в производството по това дело.
10 Съгласно точка 32 от посоченото решение неправомерно упражняваната от АПС външна дейност се е състояла — според твърденията на последния, които не са оспорени от Парламента —в следното:
– „първо, подаване на молби за предоставяне на политическо убежище до руските, френските, швейцарските и андорските власти, за да се даде възможност на [жалбоподателя] да се отклони от наказание в размер на четири години лишаване от свобода, наложено в [поверително], сред които и жалба срещу решение за отказ на убежище по отношение на последния, за която [АПС твърди] по-конкретно, че е бил упълномощен от [жалбоподателя],
– второ, уговаряне и представляване като адвокат на граждани [поверително] пенсионери или получаващи минималната работна заплата, по съдебни спорове [поверително], с цел [жалбоподателят] да се представи като „защитник на правата на човека“ и по този начин да се затрудни неговото влизане в затвора,
– трето, представляване на [жалбоподателя] пред Европейския омбудсман, Комисията на ООН по правата на човека и Европейския съд по правата на човека по дела, засягащи [същия], свързани, първото дело, по-конкретно, с оспорването на искането за снемане на парламентарен имунитет, подадено от [поверително] власти, вследствие наказанието лишаване от свобода, наложено на [жалбоподателя] в [поверително], а второто — с оспорването на домашен арест, наложен от [поверително] съдебни органи след наказателно производство за корупция, проведено срещу [жалбоподателя]“.
11 С писмо от 8 юни 2020 г., съставено на английски език и изпратено по електронната поща на 30 юли 2020 г. след първо неуспешно уведомление от 22 юни 2020 г., и с писмо от 3 септември 2020 г., съставено на литовски език и изпратено по електронната поща на 4 септември 2020 г., генералният секретар на Парламента уведомява жалбоподателя за започването на процедура по възстановяване на недължимо платени суми на основание член 68 от Решение на Бюрото на Европейския парламент от 19 май 2008 година и от 9 юли 2008 година за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 159, 2009 г., стр. 1, наричани по-нататък „МПУ“) в общ размер на 78 838,21 евро във връзка с парламентарната помощ, предоставена на жалбоподателя от АПС. Със същото писмо жалбоподателят е поканен в съответствие с член 68, параграф 2 от МПУ да представи в срок от два месеца становище и доказателства, с които да обори предварителните изводи на Парламента относно външната дейност, която АПС е упражнявал с негово знание и под негово ръководство от 22 май 2015 г. до 22 ноември 2016 г., и да докаже, че през същия период АПС действително е изпълнявал функциите на акредитиран парламентарен сътрудник.
12 Към писмото от 3 септември 2020 г. са приложени препис от решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140), и разчетът на сумите, платени от Парламента на АПС. Този разчет на сумите е, както следва: за 2015 г. — 35 003,84 евро за възнаграждения и социални разходи и 1 369,60 евро за пътни разноски, а за 2016 г. — 42 025,57 евро за възнаграждения и социални разходи и 439,20 евро за пътни разноски.
13 С електронно писмо от 4 август 2020 г. жалбоподателят иска от Парламента да му предостави:
– личното досие на АПС в Парламента (всички документи, свързани с назначаването и работата му), включително информация за броя на случаите, в които за този АПС е поискана защита от Парламента, и данните за присъствието на АПС (данни от картата му за достъп до Парламента),
– копия от кореспонденцията му с представителите на Парламента относно работата на АПС,
– пълната преписка по делото, по което е постановено решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140).
14 На 22 септември 2020 г. жалбоподателят напомня на Парламента за това искане и освен това иска от него да му предостави протокола от помирителната процедура между него и АПС на литовски език, както и копие от „всички електронни писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.“.
15 С електронно писмо от 27 октомври 2020 г. Парламентът предоставя на жалбоподателя различни документи относно прекратяването на договора на АПС.
16 С електронно писмо от 29 октомври 2020 г. жалбоподателят изпраща на Парламента предварителните си бележки, както и някои документи, като същевременно подчертава, че все още не е получил от Парламента документите и подробна информация относно периода на работа на АПС и че все още не е могъл да разгледа малкото информация, която му е била предоставена с електронното писмо от 27 октомври 2020 г. Поради това той иска да му се даде възможност да представи допълнителна информация и доказателства на по-късен етап.
17 С електронно писмо от 20 ноември 2020 г. жалбоподателят отново иска от Парламента информацията, която е поискал с електронните си писма от 4 август 2020 г. и 22 септември 2020 г., и по-специално данните относно достъпа на АПС до Парламента и копия от електронните писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.
18 С електронно писмо от 24 ноември 2020 г. жалбоподателят изпраща на Парламента становище и доказателства в допълнение към тези, които му е изпратил на 29 октомври 2020 г.
19 С електронно писмо от 27 ноември 2020 г. генералният директор на Генерална дирекция по финанси на Парламента (наричан по-нататък „генералният директор по финансите“) уведомява жалбоподателя, че определеният му срок за представяне на становището му и доказателствата му в рамките на процедурата по възстановяване, уредена в член 68 от МПУ, е изтекъл на 4 ноември 2020 г., но че ако желае да се запознае с информация относно АПС, може да се обърне към две лица, чиито електронни адреси предоставя, без тези искания да могат да окажат влияние върху посочената процедура.
20 С електронно писмо, изпратено до Парламента на 1 декември 2020 г., жалбоподателят оспорва твърденията, съдържащи се в писмото от 27 ноември 2020 г. Освен това той отправя исканията си за предоставяне на документи до посочените в това електронно писмо лица.
21 С писмо от 8 януари 2021 г. генералният директор по финансите изпраща на жалбоподателя протокола относно помирителната процедура на литовски език, но му отказва достъп до другите поискани документи.
22 Освен това генералният директор по финансите дава петнадесетдневен срок на жалбоподателя, за да представи допълнително становище, като същевременно отбелязва, че определеният на жалбоподателя срок за представяне на становището му е изтекъл на 4 ноември 2020 г., без последният да е поискал продължаване на този срок.
23 На 21 януари 2021 г. жалбоподателят представя на Парламента допълнително становище.
24 С обжалваното решение генералният секретар на Парламента приема, че сумата от 78 838,21 евро е била неправомерно поета от тази институция във връзка с работата на АПС за периода от 22 май 2015 г. до 22 ноември 2016 г. и че тя трябва да бъде възстановена от жалбоподателя в приложение на член 68, параграф 1 от МПУ.
25 На 31 март 2021 г. генералният директор по финансите, в качеството си на оправомощен разпоредител с бюджетни кредити, издава дебитно известие, с което разпорежда жалбоподателят да възстанови сумата от 78 838,21 евро, и го приканва да я плати най-късно до 30 май 2021 г.
26 На същата дата генералният директор по финансите изпраща на жалбоподателя обжалваното решение и дебитното известие.
Б. Факти, настъпили след подаването на жалбата по настоящото дело
27 След проверка, извършена в контекста на настоящото производство, става ясно, че през март 2016 г. Парламентът е решил да спре изплащането на възнаграждения и пътни разноски на АПС, считано от 1 април 2016 г.
28 Вследствие на това на 8 ноември 2022 г. генералният секретар на Парламента решава да оттегли обжалваното решение ex tunc в частта, в която за периода от 1 април 2016 г. до 22 ноември 2016 г. се разпорежда възстановяването на сумата от 27 644,47 евро за възнаграждения и социални разходи и на сумата от 439,20 евро за пътни разноски, или общо на сумата от 28 083,67 евро (наричано по-нататък „решението от 8 ноември 2022 г.“). На 15 ноември 2022 г. е издадено кредитно известие с номер 7120000068 за същата сума.
29 На 15 ноември 2022 г. генералният директор по финансите уведомява жалбоподателя за решението от 8 ноември 2022 г. и за кредитно известие № 7120000068.
II. Производството и исканията на страните
30 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отмени дебитното известие,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски,
– да изслуша в качеството на свидетели B и C.
31 Парламентът моли Общия съд:
– да отхвърли настоящата жалба като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,
– да отхвърли искането за действия по събиране на доказателства.
32 С отделна писмена молба от 16 ноември 2022 г. на основание член 130, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд Парламентът иска от Общия съд:
– да установи, че част от предмета на делото е отпаднал и че не следва да се произнася по същество по частта от обжалваното решение, която е била оттеглена — частта, в която за периода от 1 април 2016 г. до 22 ноември 2016 г. сумата от 27 644,47 евро за възнаграждения и социални разходи и сумата от 439,20 евро за пътни разноски са счетени за недължимо платени от Парламента в полза на АПС и е разпоредено възстановяването на тези суми,
– да постанови, че що се отнася до отпадналата част от предмета на спора, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
33 По искане на Общия съд жалбоподателят представя становището си по това искане в съдебното заседание, проведено на 30 ноември 2022 г.
34 На 22 ноември 2022 г. жалбоподателят представя на Общия съд писмените свидетелски показания на B, дадени на 18 ноември 2022 г.
35 В съдебното заседание Парламентът поддържа, че това ново доказателство е недопустимо, тъй като, противно на изискванията на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник, то е представено след размяната на писмените изявления, без жалбоподателят да е мотивирал късното му представяне.
III. От правна страна
А. По частичната липса на основание за произнасяне по същество
36 Както следва от точка 32 по-горе, Парламентът иска от Общия съд да установи, че предметът на делото е отпаднал и че не следва да се произнася по същество по законосъобразността на обжалваното решение, в частта, в която то се отнася до възнаграждения, социални разходи и пътни разноски, платени в полза на АПС в периода между 1 април 2016 г. и 22 ноември 2016 г. в общ размер на 28 083,67 евро.
37 В съдебното заседание жалбоподателят отбелязва, че посочените в решението от 8 ноември 2022 г. суми не са подкрепени с никакви доказателства, и иска от Общия съд да се произнесе по законосъобразността на цялото обжалвано решение.
38 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика предметът на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на решението, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага искът или жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подала (вж. решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и цитираната съдебна практика).
39 Отпадането на предмета на спора може по-специално да произтича от оттеглянето или замяната на обжалвания акт в хода на съдебното производство (вж. определение от 12 януари 2011 г., Terezakis/Комисия, T‑411/09, EU:T:2011:4, т. 15 и цитираната съдебна практика).
40 В случая поради решението от 8 ноември 2022 г. следва да се приеме, че предметът на жалбата е отпаднал, в частта, в която с нея се иска отмяна на обжалваното решение и на дебитното известие, доколкото с тях се разпорежда жалбоподателят да възстанови сумата от 28 083,67 евро за възнаграждения, социални разходи и пътни разноски, платени в полза на АПС в периода между 1 април 2016 г. и 22 ноември 2016 г.
41 В това отношение фактът, че посочените в решението от 8 ноември 2022 г. суми не са подкрепени с никакви доказателства, е без значение.
42 Ето защо следва да се отбележи, че за частта, която бе описана по-горе, предметът на жалбата за отмяна е отпаднал и липсва основание за произнасяне по същество по законосъобразността на обжалваното решение и на дебитното известие.
Б. По останалата част на жалбата за отмяна
43 Жалбоподателят изтъква пет основания, свързани съответно със:
– нарушение на принципа на разумния срок, закрепен в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– правото на изслушване, правото на достъп до документите и задължението за мотивиране, предвидени в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права,
– грешка в преценката и неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като Парламентът не взел предвид доказателствата, които той представил в отговор на електронното писмо от 3 септември 2020 г. в становищата си от 29 октомври 2020 г., от 24 ноември 2020 г., както и от 21 януари 2021 г.,
– нарушение на задължението за мотивиране, що се отнася до определянето на размера на сумата, която следва да бъде възстановена,
– обстоятелството, че представените от него приложения A.3—A.21 доказвали, че противно на това, което следвало от обжалваното решение, АПС е упражнявал функциите си на парламентарен сътрудник поне до 15 декември 2015 г.
44 Преди да се разгледат тези основания, следва да се изложат правилата относно поемането на разноските за парламентарни сътрудници и възстановяването на недължимо платените на това основание суми.
1. По правилата относно поемането на разноските за парламентарни сътрудници и възстановяването на недължимо платените на това основание суми
45 Член 33 от МПУ предвижда, че членовете на ЕП имат право на помощ от лични сътрудници, които подбират свободно.
46 Съгласно същата разпоредба Парламентът покрива действителните разноски, които възникват изцяло и изключително от наемането на един или повече сътрудници в съответствие с МПУ, като се има предвид, че могат да бъдат поети единствено разноските, отговарящи на необходимата помощ, пряко свързана с упражняването на мандата на членовете на ЕП.
47 В член 62 от МПУ се уточнява, че сумите, изплащани по силата на МПУ, се отнасят единствено до финансирането на дейности, свързани с упражняване на мандата на членовете на ЕП, и не могат да бъдат използвани за покриване на лични разноски или за финансиране на помощи или дарения с политически характер.
48 Член 68 от МПУ предвижда, че суми, недължимо платени съгласно МПУ, са основание за предявяване на искане за възстановяване на надвзети суми и че генералният секретар на Парламента разпорежда сумите да бъдат възстановени от страна на съответния член на ЕП, който генералният секретар трябва първо да изслуша.
49 От член 33 от МПУ, чието съдържание е посочено в точки 45 и 46 по-горе, Общият съд стига до извода, че определението на понятието „парламентарна помощ“ не спада към правото на преценка на членовете на ЕП (вж. в този смисъл решения от 14 юли 2021 г., Rochefort/Парламент, T‑171/20, непубликувано, EU:T:2021:438, т. 45, и от 8 септември 2021 г., Griesbeck/Парламент, T‑10/21, непубликувано, EU:T:2021:542, т. 39).
50 Според Общия съд от това следва, че действителността на услугите, предоставяни от сътрудниците в полза на Парламента, трябва да бъде доказана от съответния член на ЕП (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2021 г., Griesbeck/Парламент, T‑10/21, непубликувано, EU:T:2021:542, т. 40 и цитираната съдебна практика).
51 Следователно в случай на контрол, свързан с използването на разходите за парламентарни сътрудници, съответният член на ЕП трябва да може да докаже, че получените суми са използвани за покриване на действителните разноски, които възникват изцяло и изключително от наемането на един или повече сътрудници, както предвижда член 33 от МПУ (решение от 14 юли 2021 г., Rochefort/Парламент, T‑171/20, непубликувано, EU:T:2021:438, т. 47; вж. също решение от 8 септември 2021 г., Griesbeck/Парламент, T‑10/21, непубликувано, EU:T:2021:542, т. 41 и цитираната съдебна практика).
52 В този контекст членът на ЕП трябва по-специално да представи удостоверителните документи, свързани с дейността на АПС, и следователно да ги запази дори при липсата на изрично задължение в този смисъл, произтичащо от правото на Европейския съюз (вж. в този смисъл решения от 14 юли 2021 г., Rochefort/Парламент, T‑171/20, непубликувано, EU:T:2021:438, т. 47, и от 8 септември 2021 г., Griesbeck/Парламент, T‑10/21, непубликувано, EU:T:2021:542, т. 41 и цитираната съдебна практика).
53 Тази практика на Общия съд е потвърдена от Съда, съгласно който членовете на ЕП, които искат Парламентът да поеме финансовите разходи, свързани с помощта на лични сътрудници, трябва да докажат, че тези разходи действително са направени и отговарят на необходимата помощ, пряко свързана с упражняването на мандата. Така в отговор на искане в този смисъл от компетентния орган на Парламента такъв член на ЕП трябва да представи всички доказателства, с които разполага и които могат да докажат действителността на работата, извършена от неговия сътрудник, както и връзката на тази работа с упражняването на неговия мандат (вж. в този смисъл определения от 21 март 2019 г., Gollnisch/Парламент, C‑330/18 P, непубликувано, EU:C:2019:240, т. 63, 64 и 88, и от 21 май 2019 г., Le Pen/Парламент, C‑525/18 P, непубликувано, EU:C:2019:435, т. 37 и 82 и цитираната съдебна практика).
2. По първото основание: нарушение на принципа за спазване на разумен срок
54 С първото основание жалбоподателят поддържа по-специално, че като е приел обжалваното решение, Парламентът е нарушил принципа за спазване на разумния срок, закрепен в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права и в член 98, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1, наричан по-нататък „Финансовият регламент“).
55 В настоящия случай превишаването на разумния срок произтичало от факта, че Парламентът основал обжалваното решение на данни по делото, по което е постановено решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140), и по което жалбата била подадена на 14 април 2017 г. Едва на 30 юли 2020 г. или 3 септември 2020 г., тоест повече от три години по-късно, обаче Парламентът поискал от него становището му по предвижданото възстановяване.
56 Парламентът оспорва тези доводи.
57 В това отношение следва да се припомни, че член 41, параграф 1 от Хартата на основните права предвижда, че всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок. Така тази разпоредба прогласява принципа за спазване на разумен срок, който е неразделна част от правото на добра администрация.
58 Съгласно постоянната съдебна практика спазването на разумен срок се изисква във всички случаи, когато при липса на изрична уредба принципите на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания не допускат институциите на Съюза и физическите или юридическите лица да действат без никакво ограничение във времето, като по този начин рискуват по-специално да застрашат стабилността на установените правни положения (решение от 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, EU:T:2004:290, т. 57; вж. също решение от 12 юли 2012 г., Комисия/Nanopoulos, T‑308/10 P, EU:T:2012:370, т. 76 и цитираната съдебна практика). Когато администрацията действа в конкретно предписания ѝ от дадена разпоредба срок, не може основателно да се твърди, че изискванията, които произтичат от правото засягащите съответното лице въпроси да бъдат разглеждани в разумен срок, закрепено в член 41 от Хартата на основните права, са нарушени.
59 Следва да се припомни, че в правната уредба, която предхожда приложимата в настоящия случай правна уредба, а именно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1), и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1), няма разпоредба, която да предвижда срок за изпращане на дебитното известие на длъжника.
60 Ето защо в решение от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент (C‑566/14 P, EU:C:2016:437), Съдът прилага принципа за спазване на разумен срок, за да прецени срока, необходим за изпращане на дебитното известие на длъжника.
61 Правната уредба обаче е изменена вследствие на това решение с въвеждането на разпоредбите на член 98, параграф 2, втора алинея от Финансовия регламент, който понастоящем предвижда:
„Разпоредителят с бюджетни кредити изпраща дебитното известие веднага след като установи вземането, и най-късно пет години след момента, в който при нормални обстоятелства институцията на Съюза е можела да предяви вземането си. Този срок не се прилага, когато отговорният разпоредител с бюджетни кредити установи, че въпреки положените от институцията на Съюза усилия закъснението да се предприемат действия се дължи на поведението на длъжника“.
62 След като е приета такава разпоредба, противно на неправилно твърдяното от жалбоподателя, вече не следва да се прибягва до принципа за спазване на разумен срок, за да се прецени срокът, в който му е изпратено дебитното известие. За сметка на това следва да се постави въпросът дали в съответствие с тази разпоредба Парламентът е изпратил дебитното известие на жалбоподателя, от една страна, веднага след установяването на вземането, и от друга страна, в срок от пет години след момента, в който той е можел да предяви вземането си.
63 Що се отнася до първия срок, следва да се отбележи, че дебитното известие е изпратено на жалбоподателя на 31 март 2021 г., докато вземането на Парламента е установено на 16 март същата година в обжалваното решение. При тези условия може да се приеме, че дебитното известие е било изпратено на жалбоподателя веднага след установяването на вземането в съответствие с член 98, параграф 2, втора алинея от Финансовия регламент.
64 Що се отнася до втория срок, следва да се отбележи, че страните спорят относно момента, в който Парламентът е могъл да предяви вземането си по смисъла на член 98, параграф 2, втора алинея от Финансовия регламент. Докато жалбоподателят счита, че този момент съвпада с подаването на жалбата от АПС в производството, по което е постановено решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140), тоест от 14 април 2017 г., то Парламентът счита, че той е могъл да предяви вземането си едва от датата на обявяване на решението по това дело, тоест от 7 март 2019 г.
65 Тъй като дебитното известие е изпратено на жалбоподателя на 31 март 2021 г., се налага изводът, че независимо от началния момент на срока, предвиден в член 98, параграф 2, втора алинея от Финансовия регламент — подаването на жалбата по делото, по което е постановено решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140), тоест 14 април 2017 г., или обявяването на това решение — Парламентът е спазил предвидения в тази разпоредба срок.
66 Доводът на жалбоподателя, а следователно и първото основание трябва да се отхвърлят по същество.
3. По второто основание: нарушение на правото на изслушване, на правото на достъп до документите и на задължението за мотивиране, предвидени в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права
67 Жалбоподателят поддържа, че Парламентът е нарушил правото му на изслушване и правото му на достъп до документите, закрепени в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права, тъй като в обжалваното решение се е позовал на заключенията на решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140), без да му представи доказателствата, и по-специално записка на АПС от 9 май 2016 г., които подкрепят тези заключения.
68 В това отношение жалбоподателят подчертава, че не е участвал в производството, по което е постановено решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140), било като страна, било като свидетел, че Парламентът не е оспорил посочените доказателства пред Общия съд и че не е поискал от него становище по тях.
69 Освен това жалбоподателят счита, че в електронното си писмо от 8 януари 2021 г. Парламентът неправилно се е позовал на член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39), за да му откаже достъп до поисканите от него доказателства. Правото на защита на личните данни не било абсолютно и трябвало да бъде претеглено спрямо други основни права в съответствие с принципа на пропорционалност. В настоящия случай правото му на информация се основавало на съображения 21 и 28, както и на член 9, параграфи 1 и 3 от Регламент 2018/1725. Тъй като възстановяването на платените суми за разноски за парламентарни сътрудници представлявало въпрос от обществен интерес, жалбоподателят можел да има достъп до лични данни, за да прецени основателността на възстановяването на съответните суми и да представи становище пред Парламента.
70 В същия смисъл в рамките на първото основание жалбоподателят посочва, че е бил лишен от възможността да представи доказателства срещу твърденията на Парламента. Електронните писма, разменени с АПС в периода между 22 май 2015 г. и 25 февруари 2016 г., които биха позволили да се предостави най-съществената част от доказателствата за работата, извършвана от АПС за Парламента във връзка с длъжността му на член на ЕП, били заличени поради прилаганата от Парламента политика, която по принцип ограничава съхраняването на посочените електронни писма до 90 дни. Освен че тази политика се е променила през май 2019 г. и че не е бил уведомен за това, жалбоподателят счита, че от него не може да се иска да съхранява собствените си електронни писма, тъй като не бил техен собственик, както следвало от член 17 и член 18, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“) и от правилата, уреждащи достъпа на секретариата на Парламента до системата за електронна поща и използването ѝ, одобрени от генералния секретар на Парламента на 19 февруари 2018 г. Той също така счита, че такова съхраняване представлява нарушение на задълженията за поверителност и нарушение на сигурността на информацията.
71 Освен това, отново в рамките на първото основание, с оглед на съображение 22 от Регламент 2018/1725 жалбоподателят оспорва действащата в Парламента политика за съхранение на електронните писма, тъй като при прилагането на тази политика тази институция не е взела предвид необходимостта за членовете на ЕП да се защитят срещу евентуални оплаквания срещу тях.
72 Парламентът оспорва допустимостта и основателността на тези доводи.
а) По допустимостта на доводите на жалбоподателя, доколкото те се отнасят до писмото от 8 януари 2021 г.
73 Парламентът изтъква, че доколкото се отнасят до писмото от 8 януари 2021 г., доводите на жалбоподателя са късно представени. Жалбоподателят не можел с жалбата си за отмяна на обжалваното решение и на дебитното известие да оспорва отговора, който му е дал генералният директор по финансите в електронното си писмо от 8 януари 2021 г., тъй като двумесечният срок, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС, бил изтекъл.
74 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика само мерките, произвеждащи задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение, представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС (решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9; вж. също определение от 16 юни 2021 г., Green Power Technologies/Комисия и Entreprise commune ECSEL, T‑533/20, непубликувано, EU:T:2021:375, т. 26 и цитираната съдебна практика).
75 Когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-специално след приключване на вътрешна процедура, представляват актове с неблагоприятни последици и като такива подлежат на обжалване само мерките, с които се определя окончателно позицията на институцията след приключване на тази процедура, с изключение на подготвителните актове за окончателното решение. Едва при обжалване на взетото след приключване на тази процедура решение жалбоподателят може да изтъкне инцидентно нередовността на такива подготвителни актове (решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 10; вж. също определение от 20 януари 2021 г., ZU/ЕСВД, C‑266/20 P, непубликувано, EU:C:2021:42, т. 12 и цитираната съдебна практика).
76 В настоящия случай — с оглед на частичната липса на основание за произнасяне по същество, установена в точка 42 по-горе — жалбата за отмяна е насочена срещу решението, с което генералният секретар на Парламента разпорежда жалбоподателят да възстанови сумата от 50 754,54 евро, и срещу последващото дебитно известие, с които приключва процедурата по възстановяване и които следователно представляват актовете с неблагоприятни последици, срещу които е подадена жалбата.
77 В рамките на процедурата, която трябва да приключи с приемането на обжалваното решение и на дебитното известие, обаче жалбоподателят иска от Парламента, както бе посочено в точки 13, 14 и 17 по-горе, предоставянето на документи, които счита за необходими, за да докаже, че АПС действително е изпълнявал функциите на акредитиран парламентарен сътрудник през периода от 22 май 2015 г. до 22 ноември 2016 г.
78 При тези условия отговорът на това искане, който се съдържа в писмото от 8 януари 2021 г., се вписва в рамките на процедурата по възстановяване на недължимо платените суми и е могъл да окаже влияние върху изхода от посочената процедура.
79 Следователно в съответствие с цитираната в точка 75 по-горе съдебна практика, в рамките на настоящата жалба жалбоподателят може да изтъкне нередностите, които според него засягат писмото от 8 януари 2021 г.
80 Ето защо следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя относно писмото от 8 януари 2021 г. са допустими.
б) По обосноваността на доводите на жалбоподателя
81 Съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.
82 В контекста на процедурите по възстановяване на недължимо платени суми в приложение на МПУ, правото на изслушване е гарантирано по-специално в член 68, параграф 2 от МПУ, който предвижда, че съответният член на ЕП се изслушва преди приемането на каквото и да е решение в тази област.
83 Съгласно постоянната съдебна практика правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. решение от 4 април 2019 г., OZ/ЕИБ, C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 53 и цитираната съдебна практика).
84 За да се определи дали тези правила са били спазени в настоящия случай, следва да се разгледат действията, извършени от страните в хода на процедурата, довела до приемането на обжалваното решение и на дебитното известие.
85 В настоящия случай с електронно писмо от 3 септември 2020 г. — след като излага доказателствата, които обосновават започването на разглежданата процедура по възстановяване — генералният секретар на Парламента приканва жалбоподателя да докаже, че АПС е изпълнявал функциите на акредитиран парламентарен сътрудник в периода от 22 май 2015 г. до 22 ноември 2016 г.
86 Към тази дата обаче жалбоподателят вече не е разполагал с имейлите, разменени с АПС в периода от 22 май 2015 г. до 25 февруари 2016 г., които са можели да предоставят най-съществената част от доказателствата, поискани от генералния секретар на Парламента. Всъщност тези имейли са били изтрити поради политиката на съхранение на електронните писма на Парламента. По силата на тази политика електронните писма, съдържащи се в папките „Inbox“, „Sent Items“, „Deleted Items“, „Junk E-mail“ и „Drafts“, по принцип се заличават след 90 дни.
87 За да може да представи исканите доказателства, с електронни писма от 4 август 2020 г., 22 септември 2020 г. и 20 ноември 2020 г. жалбоподателят иска от Парламента да му предостави различни документи:
– протокола на литовски език от помирителната процедура между него и АПС,
– копие от „всички електронни писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.“,
– копие от кореспонденцията му с представителите на Парламента относно работата на АПС,
– пълната преписка по делото, по което е постановено решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140),
– личното досие на АПС в Парламента (всички документи, свързани с назначаването и работата му), включително информация за броя на случаите, в които за този АПС е поискана защита от Парламента, и данните за присъствието му, които могат да бъдат извлечени от картата му за достъп до Парламента (вж. точки 13, 14 и 17 по-горе).
88 Първото искане е прието от Парламента и копие от съответния протокол е изпратено на жалбоподателя. За сметка на това исканията относно другите категории документи са отхвърлени, с изключение на документите относно прекратяването на договора на АПС, които са изпратени с електронно писмо от 27 октомври 2020 г. (вж. точка 15 по-горе). Както е видно от преписката, отказът е постановен на 8 януари 2021 г., тоест пет месеца след първото искане на жалбоподателя.
89 В това отношение следва да се припомни, че съгласно правилата за доказване, припомнени в точки 49—53 по-горе, в случай на съмнение относно редовността на използването на разноските за парламентарни сътрудници, платени в полза на АПС, членът на Парламента следва да докаже, че този АПС е работил за него във връзка с парламентарния му мандат през целия период, през който са били изплащани тези разноски.
90 Когато членът на Парламента е приканен да представи такива доказателства, той трябва да предостави на Парламента в определения срок доказателствата, с които разполага. Ако други доказателства изглеждат релевантни, той може да поиска те да бъдат предоставени от институциите, органите и агенциите на Съюза, които разполагат с тях, въз основа на правото на изслушване, когато се отнасят до данни, които са му необходими, за да може да формулира надлежно и ефективно становището си по предвидената мярка за възстановяване. Парламентът, който получава такова искане, не може да откаже да предостави исканите данни, без да наруши правото на изслушване, освен ако посочи мотиви в подкрепа на този отказ, които могат да се считат за обосновани с оглед, от една страна, на обстоятелствата по конкретния случай, и от друга страна, на приложимите правила.
91 Ето защо е важно да се постави въпросът дали в настоящия случай мотивите, които Парламентът изтъква в писмото си от 8 януари 2021 г., за да не предостави поисканите от жалбоподателя данни, са обосновани.
1) По мотивите, които Парламентът изтъква, за да отхвърли искането на жалбоподателя за предоставяне на „всички електронни писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.“ и на кореспонденцията между него и компетентните служби на Парламента относно работата на АПС
92 Както следва от точка 88 по-горе, Парламентът отхвърля искането на жалбоподателя за предоставяне на „всички електронни писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.“, както и на кореспонденцията му със службите на Парламента във връзка с работата на АПС с мотива, че съгласно неговата политика съхраняването на електронните съобщения е ограничено до 90 дни и по изключение до една година. Парламентът допълва, че електронните писма след 2019 г. могат да бъдат предоставени, но те не са релевантни, тъй като не се отнасят до периода, през който се предполага, че АПС е работил за жалбоподателя.
93 В това отношение следва да се припомни, че всяка институция организира работата си при спазване на приложимите за нея правила, които тя може да приеме. В настоящия случай, противно на твърдяното от жалбоподателя, Парламентът може да ограничи периода на съхранение на електронните писма на членовете на ЕП, като им позволи да ги съхраняват в лични папки. Трябва обаче да се определи дали в настоящия случай тази политика е приложена по начин, гарантиращ спазването на правото на изслушване, което, както е определено в точка 83 по-горе, обвързва институциите на Съюза във всички случаи, в които възнамеряват да приемат акт, който може да има неблагоприятни последици, когато са изпълнени предвидените за неговото прилагане условия по силата на член 41 от Хартата на основните права.
94 В това отношение следва да се припомни, че в настоящия случай:
– АПС е нает на работа на 22 май 2015 г.,
– през декември същата година жалбоподателят установява влошаване на качеството на работата на АПС,
– на 25 февруари 2016 г. жалбоподателят иска от Парламента да започне процедура за уволнение на АПС, по-специално с мотива, че последният не спазил правилата относно разрешенията за упражняване на външна дейност и че отсъствал без основателна причина,
– на 24 юни 2016 г. Парламентът уведомява АПС за решението си да прекрати договора му поради разрушаване на връзката на доверие, тъй като не е спазил правилата относно разрешенията за упражняване на външна дейност,
– на 14 април 2017 г. АПС подава пред Общия съд жалба за отмяна на решението за уволнение,
– на 8 юни 2020 г., а след това на 3 септември 2020 г. Парламентът уведомява жалбоподателя за започването на процедура по възстановяване на сумите, изплатени на АПС.
95 От тази хронология следва, че от началото на 2016 г. Парламентът е узнал за конфликтното положение между жалбоподателя и АПС по отношение на факта дали последният е упражнявал дейността си за жалбоподателя при спазване на правилата за парламентарните сътрудници. Следователно още от този момент, в такава ситуация, още повече че става въпрос за публични средства на Съюза, Парламентът е трябвало да осигури съхраняването на електронните писма, с които може да се установи точното естество на дейността на АПС по време на процедурата за уволнение, а ако тя доведе до други съдебни или административни производства, като например процедура по възстановяване на суми — да ги съхранява, докато тези други производства не са приключили.
96 В това отношение следва да се отбележи, че в писмото от 8 януари 2021 г. генералният директор по финансите уведомява жалбоподателя, че Парламентът има възможност по изключение да си възстанови електронни писма за период от една година.
97 Освен това член 5 от одобрените на 19 февруари 2018 г. правила, уреждащи достъпа до системата за електронна поща и използването ѝ от секретариата на Парламента, предвижда, че в случай на прекратяване на служебното правоотношение на длъжностно лице или служител на Парламента срокът за съхраняване на електронните им писма може да бъде по-дълъг от три месеца, когато те са обект на „административно разследване, жалба или съдебно производство“.
98 Според Парламента членовете на ЕП трябва да съхраняват електронните си писма след този период. За тази цел членовете на ЕП били поканени сами да създават лични папки, позволяващи архивирането на електронните им писма за неопределен период от време. Според Парламента тази покана е била предмет на три съобщения, изпратени до членовете на ЕП, първото — от 14 юни 2014 г., второто — от 13 октомври 2014 г., и третото — от 30 март 2015 г. Въпреки тези съобщения жалбоподателят не е извършил лично архивиране на електронните си писма.
99 Този довод на Парламента не може да бъде приет.
100 Възможността за лично архивиране не може да води до освобождаване на Парламента от задължението да осигури съхраняването на всяко релевантно електронно писмо, за да установи, че в съответствие с правилата, които са приети от институцията, АПС действително и изключително е упражнявал дейността си за членa на ЕП, към когото е бил прикрепен, в пряка връзка с мандата на последния.
101 Тази възможност не може да освободи Парламента и от задължението да предостави така съхранените електронни писма, когато — в приложение на правото на изслушване, което има основополагащ характер в правния ред на Съюза — е направено искане в този смисъл от съответния член на ЕП, който, както в настоящия случай, е обект на процедура по възстановяване на суми поради неправомерно използване на разноските за парламентарни сътрудници.
102 Освен това в отговор на жалбоподателя, който по същество твърди, че само е бил уведомен за политиката на съхранение на електронните писма на Парламента на 8 януари 2021 г., Парламентът не е успял да докаже, че посочените в точка 98 по-горе съобщения са били доведени до знанието на жалбоподателя. Така съобщението на Генерална дирекция (ГД) за иновации и техническо обслужване от 14 юни 2014 г. е изпратено до „новопристигналите“, част от които не е бил жалбоподателят към тази дата, тъй като, както е видно от точка 2 по-горе, той е бил член на ЕП от [поверително]. Съобщението от 13 октомври 2014 г. е изпратено от ГД „Иновации и техническо обслужване“ до самата нея, без Парламентът, запитан по този въпрос в рамките на процесуално-организационно действие, да може да предостави списъка на адресатите на това съобщение. Същото се отнася и за съобщението от 30 март 2015 г., което от своя страна е изпратено от „ITEC Service Desk“ до членовете на ЕП.
103 Що се отнася до кореспонденцията между жалбоподателя и компетентните служби на Парламента относно работата на АПС, която не се съдържала в електронни писма, следва да се отбележи, че в писмото от 8 януари 2021 г. Парламентът не е посочил никаква причина, която да може да обоснове конкретно отказа му да я предаде на жалбоподателя.
104 Поради тези причини не може да се приеме, че са основателни изтъкнатите от Парламента мотиви за отхвърляне на искането на жалбоподателя за предоставяне на „всички електронни писма от 2015 г., 2016 г. и 2019 г.“ и кореспонденцията между него и компетентните служби на Парламента относно работата на АПС.
2) Относно мотивите, на които се позовава Парламентът, за да отхвърли искането на жалбоподателя относно „личното досие“ на АПС (всички документи, свързани с назначаването и работата му), включително информация за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за този АПС, и данните за присъствието му, които могат да бъдат извлечени от картата му за достъп до Парламента
105 В писмото си от 8 януари 2021 г. Парламентът отказва да предостави на жалбоподателя „личното досие“ на АПС (всички документи, свързани с назначаването и работата му), включително информация за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за този АПС, и данните за присъствието му, които могат да бъдат извлечени от картата му за достъп до Парламента, с мотива, че предаването на тези данни противоречи, от една страна, на Регламент 2018/1725, и от друга страна, на член 26 от Правилника на длъжностните лица.
106 Що се отнася до информацията относно Генерална дирекция (ГД) „Сигурност и защита“, генералният директор по финансите посочва освен това на жалбоподателя, че действията на служителите по сигурността на Парламента не се регистрират официално и че данните относно картите за достъп се съхраняват за максимален срок от четири месеца.
i) По мотива, свързан с Регламент 2018/1725
107 В писмото от 8 януари 2021 г. Парламентът посочва, че поисканите от жалбоподателя данни са лични данни по смисъла на Регламент 2018/1725 и че жалбоподателят не твърди, че те са необходими било за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на публична власт, било за постигането на цел от обществен интерес, както допуска член 9 от посочения регламент.
108 В писмената си защита Парламентът допълва, че ако жалбоподателят е поискал достъп до „личното досие“ на АПС, то е, за да избегне възстановяването на разноските за парламентарни сътрудници, които има опасност да му бъдат поискани след процедурата по възстановяване, и следователно, за да обслужва личния си интерес. При тези условия Парламентът счита, че жалбоподателят не може да се позовава на обществен интерес по смисъла на член 9 от Регламент 2018/1725.
109 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 9, параграф 1 от Регламент 2018/1725:
„1. Без да се засягат членове 4—6 и член 10, лични данни се предават само на установени в Съюза получатели, различни от институции и органи на Съюза, ако:
а) получателят установи, че данните са необходими за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на предоставени на получателя официални правомощия, или
б) получателят установи, че е необходимо данните да бъдат предадени за конкретна цел от обществен интерес, а администраторът, ако има някакво основание да се предполага, че законните интереси на субекта на данните могат да бъдат накърнени, установи, че е пропорционално личните данни да бъдат предадени специално за тази цел, след като е претеглил по безспорен начин различните противоречащи си интереси.
[…]“.
110 Вярно е, че след като трябва да послужат за защитата му в рамките на процедурата по възстановяване на суми, поисканите от жалбоподателя данни не могат да се считат за „необходими за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на предоставени на получателя официални правомощия“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Регламент 2018/1725.
111 По същата причина не може да се приеме, че предаването на посочените данни на жалбоподателя отговаря на „конкретна цел от обществен интерес“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент 2018/1725.
112 От преписката обаче е видно, че искането за представяне на становище, отправено на 3 септември 2020 г. от Парламента до жалбоподателя, за да му позволи да упражни правото си на изслушване, се основава в случая на доказателства, с които тази институция разполага и които евентуално не са били известни на жалбоподателя, или на доказателства, за които жалбоподателят е знаел, докато е бил пряк ръководител на АПС, но с които той вече не разполага.
113 Предвид значението, което се признава на правото на изслушване в правния ред на Съюза, обстоятелството, че такива доказателства могат да се намират в „личното досие“ на АПС, само по себе си не може да бъде пречка тези доказателства да бъдат предоставени на жалбоподателя, за да му се даде възможност да изложи надлежно и ефективно становището си, както изисква съдебната практика, в рамките на упражняването на посоченото право.
114 Всъщност правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и на това основание да бъде в равновесие с другите основни права в рамките на подход, който предоставя на всяко от засегнатите права полагащото му се място в правния ред на Съюза с оглед на фактите по делото, в съответствие с принципа на пропорционалност.
115 Необходимостта да се осигури такова равновесие между правото на защита на личните данни и другите основни права, признати в този правен ред, е подчертана от законодателя на Съюза в съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).
116 Регламент 2018/1725 обаче е „еквивалентен“ на Регламент 2016/679, що се отнася до защитата на личните данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (вж. съображение 5 от Регламент 2018/1725).
117 В този контекст не може да се приеме, че Парламентът може да покани жалбоподателя да вземе надлежно и ефективно становище по доказателствата, съдържащи се евентуално в досието на АПС, без да му даде достъп до тези доказателства, след като претегли, от една страна, интереса на този АПС отнасящите се до него данни да не бъдат предадени на трети лица, и от друга страна, интереса на жалбоподателя да представи надлежно и ефективно становището си в рамките на образуваната срещу него процедура по възстановяване на суми.
118 В настоящия случай обаче следва да се констатира, че Парламентът не е предприел такъв подход.
ii) По мотива, свързан с член 26 от Правилника на длъжностните лица
119 В писмото си от 8 януари 2021 г. Парламентът поддържа, че „личното досие“ на АПС е поверително и не може да бъде предадено по силата на член 26 от Правилника на длъжностните лица.
120 В това отношение следва да се отбележи, че тази разпоредба, която е приложима по аналогия към парламентарните сътрудници по силата на член 127 от УРДС, съгласно текста си се отнася само до „служебните досиета“ на длъжностните лица и служителите, които включват „всички документи относно [техния] административен статут и всички доклади относно [техните] професионални умения, ефикасност и поведение“, както и „всички бележки на сам[ите] [длъжностни лица или служители] по тези документи“.
121 Налага се обаче изводът, че поверителността на разглежданите документи не може да бъде противопоставена на жалбоподателя, който освен това е автор на някои от съответните документи в качеството си на пряк ръководител на АПС, доколкото това е необходимо, за да упражни жалбоподателят правото си на изслушване.
122 В настоящия случай обаче, като се основава на член 26 от Правилника за длъжностните лица, Парламентът неправилно не е взел предвид интереса на жалбоподателя да получи достъп до някои документи от служебното досие на АПС, за да представи надлежно становището си в рамките на образуваната срещу него процедура по възстановяване на суми.
iii) По специфичния мотив, свързан с информацията, с която разполага ГД „Сигурност и защита“
123 Що се отнася до мотива относно данните от картата за достъп на АПС, посочен в точка 106 по-горе, към гореизложеното следва да се добави, че по причини, подобни на изложените в точки 100 и 101 по-горе, Парламентът е трябвало да вземе необходимите мерки, така че ГД „Сигурност и защита“ да запази тези данни за период, по-дълъг от четири месеца, след като уволнението на АПС е довело до съдебно производство и срещу члена на ЕП, за когото Парламентът е наел на работа този АПС, е образувана процедура по възстановяване на разноските за парламентарни сътрудници.
124 Поради тези причини не могат да се приемат за основателни мотивите, на които се позовава Парламентът, за да отхвърли искането на жалбоподателя относно „личното досие“ на АПС (всички документи, свързани с назначаването и работата му), включително информация за броя на случаите, в които е поискана защита от Парламента за този АПС, и данните за присъствието му, които могат да бъдат извлечени от картата му за достъп до Парламента.
3) По мотивите, на които се позовава Парламентът, за да отхвърли искането на жалбоподателя във връзка с преписката по делото, по което е постановено решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17)
125 В писмото си от 8 януари 2021 г. Парламентът отхвърля искането на жалбоподателя във връзка с преписката по делото, по което е постановено решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140), с мотива, че то противоречало на член 9 от Регламент 2018/1725 и че в рамките на производството пред Общия съд АПС е получил анонимност.
126 Що се отнася до мотива, свързан с член 9 от Регламент 2018/1725, следва да се препрати към точки 112—118 по-горе.
127 Що се отнася до факта, че Общият съд е предоставил анонимност на АПС в производството, по което е постановено решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140), следва да се припомни, че съгласно член 66 от Процедурния правилник анонимността има за цел да не се разкрива името на страна по спора или това на други лица, посочени в рамките на съответното производство, или пък други данни в обществено достъпните документи по делото.
128 За сметка на това предоставената от Общия съд анонимност не се отнася до поверителността на доказателствата, приложени към преписката по посоченото производство извън него, в рамките на отношенията между страните и трети лица.
129 Следователно, противно на твърденията на Парламента в писмото му от 8 януари 2021 г., решението на Общия съд относно анонимността не забранява на Парламента да предостави на жалбоподателя разменените документи в решение от 7 март 2019 г., L/Парламент (T‑59/17, EU:T:2019:140), които биха могли да бъдат релевантни за упражняването от жалбоподателя на правото му на изслушване.
в) Заключение
130 В заключение следва да се приеме, че поради изложените по-горе съображения изтъкнатите от Парламента мотиви в писмото му от 8 януари 2021 г. са неоснователни или недостатъчни.
131 Тъй като Парламентът не е обосновал надлежно своя отказ да предостави на жалбоподателя поисканите от него документи, които са могли да му позволят да упражни надлежно и ефективно правото си на изслушване, гарантирано от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права, в рамките на започнатата срещу него на 3 септември 2020 г. процедура по възстановяване на суми, изплатени като разноски за парламентарни сътрудници, не може да се изключи вероятността жалбоподателят да е бил лишен от възможността да се защити по-добре, което неизбежно се е отразило на съдържанието на обжалваното решение (вж. в този смисъл решения от 16 януари 2019 г., Комисия/United Parcel Service, C‐265/17 P, EU:C:2019:23, т. 56, от 4 април 2019 г., OZ/ЕИБ, C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 77 и 78, и от 25 юни 2020 г., HF/Парламент, C‑570/18 P, EU:C:2020:490, т. 73).
132 При тези условия следва да се уважи второто основание, доколкото е изведено от нарушение на правото на изслушване.
133 Следователно обжалваното решение и дебитното известие следва да се отменят, в частта, в която се отнасят до възнагражденията, социалните разходи и пътните разноски, свързани с работата на парламентарния сътрудник в периода от 22 май 2015 г. до 31 март 2016 г., без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати в рамките на второто основание, както и третото, четвъртото и петото основание, и допустимостта на представеното от жалбоподателя на 22 ноември 2022 г. доказателство и искането му за действия по събиране на доказателства.
IV. По съдебните разноски
134 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това по силата на член 137 от Процедурния правилник, когато липсва основание за произнасяне по същество, Общият съд определя съдебните разноски по своя преценка.
135 В случая следва да се приеме, че в съответствие с исканията на жалбоподателя и с оглед на съображенията, поради които Общият съд е установил, че частично липсва основание за произнасяне по същество, Парламентът понася всички съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)
реши:
1) Липсва основание за произнасяне по същество по жалбата за отмяна, доколкото тя е насочена срещу, от една страна, решението на генералния секретар на Европейския парламент от 16 март 2021 г., с което се установява вземане по отношение на TC за сума, която е неправомерно платена като разноски за парламентарни сътрудници, и се разпорежда възстановяването на тази сума, и от друга страна, дебитно известие № 7010000523 от 31 март 2021 г., в частта им относно възнагражденията, социалните разходи и пътните разноски, свързани с работата на А в периода от 1 април 2016 г. до 22 ноември 2016 г., в размер на 28 083,67 евро.
2) Отменя горепосоченото решение на генералния секретар на Парламента от 16 март 2021 г. и дебитно известие № 7010000523 от 31 март 2021 г., в частта им, в която се разпорежда TC да възстанови възнагражденията, социалните разходи и пътните разноски, свързани с работата на А в периода от 22 май 2015 г. до 31 март 2016 г., в размер на 50 754,54 евро.
3) Осъжда Европейския парламент да заплати съдебните разноски.
J. Martín y Pérez de Nanclares
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 юни 2023 година.
Подписи