РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
17 декември 2014 година(*)
„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Словенски пазар на мобилната телефония — Решение за отхвърляне на жалба — Разглеждане на случая от орган по конкуренция на държава членка — Липса на интерес за Съюза“
По дело T‑201/11
Si.mobil telekomunikacijske storitve d.d., установено в Любляна (Словения), представлявано първоначално от P. Alexiadis и E. Sependa, solicitors, впоследствие от M. Alexiadis, P. Figueroa Regueiro и A. Melihen, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана първоначално от C. Giolito, B. Gencarelli и A. Biolan, впоследствие от Giolito и Biolan, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Република Словения, за която се явяват T. Mihelič Žitko и V. Klemenc, в качеството на представители,
и от
Telekom Slovenije d.d., по-рано Mobitel, telekomunikacijske storitve d.d., установено в Любляна (Словения), за което се явяват J. Sladič и P. Sladič, адвокати,
встъпили страни,
с предмет искане за отмяна на Решение C(2011) 355 окончателен на Комисията от 24 януари 2011 г., с което се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя относно нарушения на член 102 ДФЕС, за които се твърди, че са извършени от Mobitel на няколко от пазарите на едро и на дребно на мобилна телефония (преписка COMP/39.707 — Si.mobil/Mobitel),
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: S. Papasavvas, председател, N. J. Forwood и E. Bieliūnas (докладчик), съдии,
секретар: C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 юли 2014 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелства, предхождащи спора
[…]
Производство и искания на страните
11 На 4 април 2011 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.
12 С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 24 юни 2011 г., Mobitel подава молба да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
13 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 8 септември 2011 г., Република Словения иска да бъде допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
14 С определения от 8 ноември 2011 г. председателят на пети състав на Общия съд уважава тези молби за встъпване.
15 С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 24 февруари 2012 г., Tušmobil d.o.o. подава молба да встъпи в подкрепа на исканията на жалбоподателя. С определение от 16 ноември 2012 г. председателят на пети състав на Общия съд отхвърля това искане.
16 След частичното обновяване на състава на Общия съд делото е възложено на нов съдия докладчик, който заседава в трети състав.
17 След доклада на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството.
18 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 9 юли 2014 г.
19 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
20 Комисията и встъпилите страни молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
1. По допустимостта
[…]
2. По съществото на спора
[…]
По първото основание, изведено от явна грешка, допусната от Комисията при прилагането на правилата за възлагане на правомощията, предвидени в Регламент № 1/2003 и в Известието относно мрежата
28 Жалбоподателят изтъква по същество, че при отхвърлянето на жалбата Комисията явно е допуснала неправилно прилагане на член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 във връзка с Известието относно мрежата.
29 С тези аргументи жалбоподателят прави по същество две оплаквания, първото от които се отнася до неправилно тълкуване на условията, предвидени в член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, и второто — до неправилното прилагане на посочените условия.
По условията, предвидени в член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003
30 Жалбоподателят критикува обжалваното решение, на основание че Комисията е заявила в него, че не е било необходимо да се „прилаг[а] проверка за претегляне на интересите, за да се прецени дали интересът за Съюза от [проучване] на случая от гледна точка на твърдяните практики в търговията на дребно е бил достатъчен“. От друга страна, той изтъква, че Комисията е била в особено добра позиция да разгледа случая по смисъла на точка 15 от Известието относно мрежата, докато UVK не бил в добра позиция да разгледа случая по смисъла на точка 8 от това известие.
31 В това отношение следва най-напред да се изтъкне, че в съображение 18 от Регламент № 1/2003 се подчертава, че „[з]а да се гарантира, че по казусите работят най-подходящите за това органи в мрежата, следва да се предвиди една обща разпоредба, с която на орган по конкуренция се разрешава да спре или прекрати работата по казус на основание на това, че с него се занимава друг орган или вече се е занимал, като целта е по всеки казус да работи само един орган“, и че „[т]ази разпоредба не бива да пречи на Комисията да отхвърля жалба поради липса на интерес за Общността, както в съдебната практика на Съда се признава, че тя може да прави, дори ако никой друг орган по конкуренция не е показал намерение да се заеме със съответния казус“.
32 От друга страна, член 13, параграф 1, от Регламент № 1/2003 предвижда, че „[к]огато пред органите по конкуренция на две или повече държави членки е постъпила жалба или те предприемат действия по собствена инициатива съгласно членове 81 [ЕО] или 82 [ЕО] от Договора срещу едно и също споразумение, решение на сдружение или практика, фактът, че един орган работи по казуса, представлява достатъчно основание за останалите да спрат образуваните пред тях производства или да оставят жалбите без разглеждане“ и че „Комисията също може да остави жалбата без разглеждане на основание на това, че с определения казус се занимава орган по конкуренция на държава членка“.
33 Както е видно от недвусмисления текст на член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, Комисията основателно може да отхвърли жалба по силата на тази разпоредба, ако тя установи, от една страна, че орган по конкуренция на държава членка „работи“ по случая, който е отнесен пред нея, и от друга страна, че този случай се отнася до „същото споразумение“, до „същото решение на сдружение“ или до „същата практика“. С други думи, наличието на тези две условия съставлява за Комисията „достатъчно основание“ за отхвърляне на изпратената до нея жалба.
34 Така прилагането на член 13, параграф 1, от Регламент № 1/2003 не може да бъде подчинено на други условия освен на посочените в точка 33 по-горе.
35 Следователно жалбоподателят няма основание да се позове на неспазването на правило за разпределение на правомощията между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки. Жалбоподателят няма основание и да поддържа, че Комисията е била длъжна да претегли и да прецени интереса на Съюза от това тя да продължи разглеждането на неговата жалба.
36 Във всички случаи първо следва да се припомни, че по силата на членове 4 и 5 от Регламент № 1/2003 Комисията и органите по конкуренция на държавите членки разполагат с паралелни правомощия за прилагането на членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] и че логиката на Регламент № 1/2003 се основава на тясно сътрудничество между тях (решение от 16 октомври 2013 г., Vivendi/Комисия, T‑432/10, EU:T:2013:538, т. 26; вж. също така в този смисъл решения от 13 юли 2011г., ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия, T‑144/07, T‑147/07—T‑150/07 и T‑154/07, Rec, EU:T:2011:364, т. 75 и от 6 февруари 2014 г., CEEES и Asociación de Gestores de Estaciones de Servicio/Комисия, T‑342/11, Rec, EU:T:2014:60, т. 68).
37 В замяна на това нито Регламент № 1/2003, нито Известието относно мрежата предвиждат правило за разпределение на правомощията между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки.
38 Всъщност, от една страна, не може да се приеме, че съображение 18 и член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 от този регламент установяват критерий за възлагане или за разпределяне на случаи или на правомощия между Комисията и националните органи, евентуално разглеждащи съответната преписка (вж. в този смисъл решение от 8 март 2007 г., France Télécom, T‑340/04, Rec, EU:T:2007:81, т. 130).
39 От друга страна, що се отнася до Известието относно мрежата, в параграф 4 от него се уточнява, че консултациите и взаимоотношенията в рамките на мрежата са действия между органи, които действат в публичен интерес, и според параграф 31 от него същото не предвижда индивидуално право за засегнатите предприятия да изискват разглеждане на съответния случай от определен орган (решение от 8 март 2007 г., France Télécom, T‑339/04, Rec, EU:T:2007:80, т. 83). По-общо казано, нито Регламент № 1/2003, нито посоченото известие относно мрежата създават права или очаквания за предприятията, че делата им ще бъдат разгледани от определен орган по конкуренция (вж. в този смисъл решение ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия, точка 36 по-горе, EU:T:2011:364, т. 78).
40 Така, дори и да се предположи, че Комисията е била в особено добра позиция, за да разгледа случая, и че UVK не е било в добра позиция, за да направи това, жалбоподателят не е разполагал с никакво право на разглеждане на случая от Комисията.
41 Второ, от съображение 18 от Регламент № 1/2003 става ясно, че Съветът е искал да даде възможност на органите по конкуренция, членове на Европейска мрежа по конкуренция, да се позоват на ново основание за отхвърляне на жалба, различно от основанието, изведено от липса на интерес за Съюза, което може да обоснове отхвърлянето на жалба от Комисията. Следователно тя не е била длъжна, в рамките на прилагането на член 13 от Регламент № 1/2003, да претегли и да прецени интереса на Съюза от това тя да продължи разглеждането на жалбата на жалбоподателя, доколкото посочената жалба се е отнасяла до пазара на дребно.
По спазването на условията, предвидени в член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003
42 Жалбоподателят упреква по същество Комисията, че не е спазила в обжалваното решение условията, предвидени в член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003. Той поддържа всъщност, че UVK не е разгледал ефективно преписката и критикува Комисията за нейния извод, че разглежданата от UVK преписка се отнася до „същите нарушения, за които се твърди, че са извършени към същия момент на същия пазар“.
43 В това отношение следва да се припомни, че член 13 и съображение 18 от Регламент № 1/2003 отразяват широкото право на преценка, с което разполагат националните органи, обединени в посочената мрежа, за да се гарантира, че по случаите работят най-подходящите за това органи в мрежата (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др., C‑17/10, Rec, EU:C:2012:72, т. 90). Като се има предвид признатата ѝ от Договора и от Регламент № 1/2003 роля, и Комисията разполага a fortiori с широко поле на преценка, когато прилага член 13 от Регламент № 1/2003.
44 Така, като се има пред вид, че Комисията разполага с широко право на преценка при прилагането на член 13 от Регламент № 1/2003, упражняваният от съда на Съюза контрол трябва да се ограничи до проверката на това дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и дали фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката и злоупотреба с власт (вж. по аналогия решение от 11 юни 2014 г., Communicaid Group/Комисия, T‑4/13, EU:T:2014:437, т. 95).
45 Именно в светлината на тези принципи следва да се прецени дали Комисията е спазила или не двете условия, поставени в член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и припомнени в точка 33 по-горе.
– По разглеждането на случая от UVK
46 Жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид данните, които биха ѝ позволили да направи извода, че UVK не е трябвало да продължи своето проучване, и които биха я довели до заключението да не приеме компетентността на посочения орган по конкуренция. Тези данни били свързани със съществуването на институционални недостатъци на UVK. Тези недостатъци се състояли, първо, в липсата на функционална независимост на този орган на конкуренцията по отношение на ресорното на встъпилата страна министерство, второ, в просрочване на двугодишния срок, предписан от словенското право, за приемането на решение, трето, в недостиг на финансовите средства, с които разполага UVK, и четвърто, в недостатъци, забелязани по отношение на Agencija za pošto in elektronske komunikacije (словенския регулаторен орган на пощите и телекомуникациите, наричан по-нататък „APEK“). Така, с аргументацията си, изведена от обстоятелството, че UVK не е трябвало да продължава своето проучване, жалбоподателят по същество ce оплаква от невъзможността за UVK да разгледа ефикасно случая.
47 На първо място следва да се уточни смисълът, който трябва да се даде на думата „се занимава“, който се съдържа в член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, и да се разгледа прилагането на този член в конкретния случай от Комисията.
48 Думата „се занимава“ не може да означава чисто и просто, че с жалбата е сезиран или се е самосезирал друг орган. Всъщност сезиране от страна на жалбоподател или служебно сезиране от орган по конкуренция на държава членка съставлява акт, който сам по себе си не доказва нито упражняване на правомощията от страна на орган по конкуренция на държава членка, нито, на по-силно основание, проучване на правните и фактическите обстоятелства, свързани с разглежданото дело. Затова, ако би ѝ било разрешено да отхвърли жалба единствено на основание че с жалбата е сезиран орган по конкуренция на държава членка или че този орган се е самосезирал, без тези актове да са довели до каквото и да било разглеждане на съответния случай, Комисията не би изпълнила своята обща надзорна мисия, произтичаща от член 105, параграф 1 ДФЕС.
49 Когато обаче Комисията прилага член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 към конкретен случай, тази разпоредба не ѝ налага по никакъв начин тя да дава оценка на основателността на насоките, възприети от органа по конкуренция на държава членка, който се занимава със случая.
50 При тези условия, когато Комисията отхвърля жалба на основание член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тази институция трябва въз основа на информацията, с която разполага към датата, на която приема своето решение, да се увери по-специално, че органът по конкуренция на държава членка е започнал проучване на случая.
51 В конкретния случай обжалваното решение се основава на писмо от 18 ноември 2009 г., изпратено до Комисията от UVK, в което последният потвърждава, че е започнал проучване и че се занимава активно със случая.
52 От друга страна, Комисията уточнява в обжалваното решение, че е поддържала редовни контакти с UVK във връзка с разглежданата преписка и че от тези контакти ставало ясно, че този орган по конкуренция се занимава активно със случая.
53 Разглеждането на случая от UVK се потвърждава и от други материали по делото, и по-конкретно от писмо, изпратено до Комисията на 18 февруари 2010 г. от жалбоподателя, в което последният сам признава в рамките на изложението си за производството, образувано от UVK, относно пазара на дребно, че на 10 февруари 2010 г. този национален орган по конкуренция му е изпратил въпросник.
54 Така в случая Комисията основателно е могла да приеме, че UVK се е занимавал със случая по смисъла на член 13, параграф 1, от Регламент № 1/2003.
55 На второ място, следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, изведени от това, че Комисията не е изпълнила задължението си да осъществява надзор върху ефективното прилагане на правилата за конкуренция на Съюза, когато тя е отхвърлила неговата жалба в частта ѝ, отнасяща се до пазара на дребно, с мотива че UVK разглежда случая.
56 Всъщност, видно от мотивите на Регламент № 1/2003, и по-конкретно на съображения 1, 6, 8 и 35 от него, по-тясното участие на органите по конкуренция на държавите членки в прилагането на членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] и задължението, наложено на последните, да прилагат тези разпоредби, когато търговията между държавите членки може да бъде засегната, имат за цел именно да се гарантира преследваната от посочения регламент цел за ефективност.
57 Така изискването за ефективност не може да доведе, с риск да се постави под съмнение обхватът на член 13 от Регламент № 1/2003, до възникване на задължение за Комисията при прилагането на тази специална разпоредба да проверява дали съответният орган по конкуренция разполага с институционалните, финансовите и техническите средства, за да изпълнява възложената му от Регламент № 1/2003 задача.
58 Във всички случаи данните, представени от жалбоподателя пред Комисията, не доказват в достатъчна степен съществуването на институционални недостатъци в рамките на UVK, и по-конкретно липсата на независимост, на средства и на дължима грижа у този орган по конкуренция, които биха му попречели да изпълни своята задача.
59 В това отношение следва да се подчертае най-напред, че независимостта на UVK е предвидена в закон, че видно от материалите по делото, и по-конкретно от представените документи от жалбоподателя, този орган по конкуренция действително разполага с функционална независимост и той вече е извършвал проучвания относно предполагаеми антиконкурентни действия на редица действащи оператори, мажоритарен собственик на които е държавата.
60 От друга страна, от представените от жалбоподателя документи не е очевидно, че UVK изпитва липса на средства, която да му пречи да извършва проучване и да разгледа съответния случай.
61 Освен това, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че UVK е превишил определения за приемането на решение двугодишен срок, следва да се изтъкне, че обжалваното решение е прието преди изтичането на този срок. Във всички случаи, видно от представените пред Общия съд документи от жалбоподателя и от изявленията на Република Словения в съдебното заседание, този срок не е императивен, чието превишаване да бъде пречка за приемането на решение от UVK, евентуално придружено от коригиращи мерки. Затова Комисията не може да бъде упрекната, че не е лишила UVK в съответствие с член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 от компетентност с мотива за голямата продължителност на производството пред този орган по конкуренция.
62 Други документи, представени от жалбоподателя, са неотносими, като се има предвид, че те не се отнасят до UVK, а до APEK.
63 Що се отнася до доводите му, изведени от това, че след приемането на обжалваното решение UVK не прилагал ефективно член 102 ДФЕС, достатъчно е да се установи, че те са неотносими в рамките на настоящия спор, тъй като се отнасят до факти, настъпили след приемането на обжалваното решение.
64 Всъщност съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на акт на Съюза се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, които са налице към датата на приемане на акта. От това следва, че при преценката на законосъобразността на този акт е изключено вземането предвид на елементи, настъпили след датата, на която актът на Съюза е бил приет (вж. решение от 9 септември 2011 г. Франция/Комисия, T‑257/07, Сборник, EU:T:2011:444, т. 172 и цитираната съдебна практика).
65 И накрая, изявлението на бившия председател на UVK, възпроизведено в статия от 22 юни 2011 г., според което този орган по конкуренция навремето е подкрепил идеята Комисията да разгледа случая, не доказва неспособността на UVK да я разгледа. Всъщност, както е видно от това изявление и както Комисията уточнява това в съдебното заседание, между UVK и Комисията действително е била разменена кореспонденция през юни и юли 2009 г., т.е. преди подаването на жалбата до Комисията от жалбоподателя, на етапа на първоначалното разпределение на работата между тези двама членове на Европейската мрежа по конкуренция.
66 И на трето място, що се отнася до твърдяната от жалбоподателя загуба на процесуални права в рамките на националното производство, този довод следва да се отхвърли по същество, доколкото той не може да постави под съмнение констатацията, според която Комисията е имала основание да счита, че UVK работи по случая. В това отношение следва да се добави, че жалбоподателят, както е и заявил това в съдебното заседание, е предпочел да не подава молба за встъпване пред UVK, тъй като е считал, че Комисията възнамерява сериозно да разгледа случая. Нито от писменото му становище пред Общия съд, нито от документите, представени в подкрепа на това становище, обаче не следва жалбоподателят да е твърдял, нито a fortiori да е доказал, че Комисията му е давала конкретни уверения за разглеждането на случая от нейна страна.
67 Видно от предходното, Комисията не е допуснала явна грешка когато е отхвърлила жалбата на жалбоподателя в частта ѝ, отнасяща се до пазара на дребно, като е приела, че UVK разглежда случая.
– Относно идентичността на практиките, разглеждани от UVK
68 Жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала явна грешка, когато в обжалваното решение е приела, че отправените до нея искания и разглежданата от UVK преписка се отнасят до „същите нарушения, за които се твърди, че са извършени към същия момент на същия пазар“. Той изтъква също така, че Комисията е извършила изкуствено и погрешно разграничаване на данните по случая, отнасящи се до продажбите на дребно, от данните, отнасящи се до продажбите на едро.
69 На първо място, видно от член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, Комисията може да отхвърли дадена жалба, с мотива че е сезирана със „същата практика“ като практиката, която вече се разглежда от орган по конкуренция на държава членка.
70 Важно е също така да се припомни, че в жалбата си жалбоподателят критикува по-конкретно прилагането от встъпилата страна на стратегия за отстраняване от пазара на дребно на мобилната телефония чрез лансирането през 2008 г. на нейния продукт „Džabest“, което е довело до свиване на маржовете. Той изтъква също така, че поведението на встъпилата страна на пазара на дребно е било прилагането на практика на хищнически цени (вж. точки 4 и 6 по-горе).
71 В обжалваното решение Комисията подчертава, че в писмо от 18 ноември 2009 г. UVK я е уведомило, че започва проучване за възможна злоупотреба с господстващо положение, извършено от встъпилата страна на пазара на дребно на мобилната телефония, считано от 2008 г., и добавя, че това проучване се е отнасяло по-конкретно до продукта на дребно „Džabest“, пуснат на пазара от встъпилата страна, и до евентуалното прилагане от последната на една практика на свиване на маржовете и/или на хищнически цени.
72 Така, както това се потвърждава от писмото на UVK от 18 ноември 2009 г., жалбата, подадена от жалбоподателя до Комисията, и разглежданата от UVK преписка са се отнасяли до поведението на встъпилата страна, считано от 2008 г. Следователно тази жалба се отнасяла до поведението на същото предприятие през същия период. От друга страна, практиките, критикувани от жалбоподателя, и преписката, разглеждана от UVK, се отнасяли и до същия географски пазар, а именно до словенския пазар. И накрая, не се оспорва, че Комисията е сезирана с практика на свиване на маржовете и/или на хищнически цени, прилагана на пазара на дребно на услугите на мобилна телефония, която е била предмет на производство пред UVK, който впоследствие е потвърдил с посоченото писмо, че е започнал проучване във връзка с тази практика.
73 От това следва, че без да допуска явна грешка в преценката, в обжалваното решение Комисията е установила, че производството, започнало пред UVK, се отнася до „същите нарушения, за които се твърди, че са извършени към същия момент на същия пазар“, като тези, с които тя е била сезирана относно пазара на дребно.
74 На второ място, доводът на жалбоподателя, изведен от това, че Комисията е разграничила изкуствено и погрешно данните по делото, отнасящи се до продажбите на дребно и тези, отнасящи се до продажбите на едро, не може да бъде уважен.
75 Всъщност, когато Комисията възнамерява да отхвърли жалба на основание член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тя трябва по-конкретно да се увери, че преписката, разглеждана от органа по конкуренция от държавата членка, се отнася до същите факти като критикуваните в тази жалба.
76 И обратно, Комисията не може да бъде обвързана нито с предмета и със съществото на исканията, направени от жалбоподателите, нито с квалификацията, дадена от последните на критикуваните от тях факти.
77 Така в конкретния случай, доколкото Комисията се е уверила, че разглежданата от UVK преписка се отнася до същите факти като критикуваните в една от частите на жалбата на жалбоподателя, тя е била в правото си да приложи член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 по отношение на тази част от жалбата и да прецени, че е от интерес за Съюза тя да продължи разглеждането на другата част от тази жалба.
78 С оглед на всички гореизложени съображения първото основание следва да се отхвърли.
По второто основание, изведено от явна грешка, допусната от Комисията, във връзка с претеглянето на интереса, предвидено в съдебната практика
[…]
По съдебните разноски
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Si.mobil telekomunikacijske storitve d.d. понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисията и от Telekom Slovenije d.d.
3) Република Словения понася направените от нея съдебни разноски.
Papasavvas | Forwood | Bieliūnas |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 декември 2014 година.
Подписи