РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
18 април 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Политика в областта на убежището — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Прехвърляне на търсещото убежище лице в държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила — Член 17, параграф 1 — Дискреционна клауза — Член 27, параграфи 1 и 3 и член 29, параграф 3 — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Способи за защита — Суспензивно действие“
По дело C‑359/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Висш съд, Ирландия) с акт от 28 април 2022 г., постъпил в Съда на 3 юни 2022 г., в рамките на производство по дело
AHY
срещу
Minister for Justice
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl (докладчик), J. Passer и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за AHY, от B. Burns, solicitor, E. Dornan, BL, и C. Power, SC,
– за Minister for Justice и Ирландия, от M. Browne, Chief State Solicitor, A. Joyce, M. Tierney и G. Wells, в качеството на представители, подпомагани от S.‑J. Hillery, BL, и M. D. Colan Smyth, SC,
– за гръцкото правителство, от M. Michelogiannaki, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от L. Grønfeldt и J. Tomkin, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 1 и член 27, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“), както и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между AHY, сомалийски гражданин, и Minister for Justice (министър на правосъдието, Ирландия, наричан по-нататък „министърът“) относно решението на същия, с което отказва да упражни дискреционното си правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, за да се разгледа молбата на AHY за международна закрила, и посочва, че той ще бъде прехвърлен в Швеция.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно съображения 4, 5, 17 и 19 от Регламент „Дъблин III“:
„(4) В заключенията [от специалната среща на Европейския съвет, проведена в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г.] също така се посочва, че [общата европейска система за убежище] следва да включва в краткосрочен план ясен и работещ метод за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище.
(5) Един подобен метод трябва да се основава на обективни, честни критерии както за държавите членки, така и за заинтересованите лица. По-специално, той трябва да даде възможност бързо да се определи компетентната държава членка, така че да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила, без да се компрометира целта за бърза обработка на молбите за международна закрила.
[…]
(17) Всяка държава членка следва да има възможност за дерогация от критериите за компетентност, по-специално от хуманитарни и състрадателни съображения, с цел да бъдат събрани заедно членове на семейството, роднини или други близки, както и възможност да разглежда молба за международна закрила, подадена до нея или до друга държава членка, дори ако тя не е компетентна за подобно разглеждане съгласно задължителните критерии, установени в настоящия регламент.
[…]
(19) За да се гарантира ефективната защита на правата на засегнатите лица, следва да бъдат установени законови гаранции и право на ефективна правна защита по отношение на решения, засягащи прехвърляния в компетентната държава членка, по-специално в съответствие с член 47 от [Хартата]. За да се гарантира спазването на международното право, ефективната правна защита следва да включва както разглеждането на прилагането на настоящия регламент, така и на законовата и фактическа ситуация в държавата членка, в която е прехвърлен кандидатът“.
4 Член 3, параграф 1 от този регламент гласи:
„Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това“.
5 Член 17 от посочения регламент, озаглавен „Дискреционни клаузи“, е в глава IV от същия регламент и предвижда в параграф 1:
„Чрез дерогация от член 3, параграф 1 всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в настоящия регламент.
Държавата членка, която е взела решение да разгледа молба за международна закрила съгласно настоящия параграф, става компетентна държава членка и изпълнява задълженията, свързвани с тази компетентност. В зависимост от конкретния случай и като използва електронната комуникационна мрежа „DubliNet“, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003 [на Комисията от 2 септември 2003 година за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 (OB L 222, 2003 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 140], тя информира първоначално компетентната държава членка, държавата членка, провеждаща процедурата по определяне на компетентната държава членка или държавата членка, до която е отправено искане за поемане на отговорността за кандидата или за обратно приемане на същия.
Държавата членка, която става компетентна съгласно настоящия параграф, отразява незабавно този факт в съответствие с Регламент (ЕС) № 603/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за създаване на система Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент № 604/2013 и за искане на сравнения с данните в Евродак от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането и за изменение на Регламент (ЕС) № 1077/2011 за създаване на Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (OВ L 180, 2013 г., стр. 1)], като добавя датата, на която е взето решението за разглеждане на молбата“.
6 Член 27 от Регламент „Дъблин III“, озаглавен „Правна защита“, има следния текст:
„1. Кандидатът или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), имат право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.
2. Държавите членки осигуряват приемлив срок, в рамките на който засегнатото лице може да упражни правото на ефективна правна защита съгласно параграф 1.
3. За целите на обжалването или преразглеждането на решението за прехвърляне, държавите членки предвиждат в националното си право, че:
а) жалбата или искането за преразглеждане предоставя на засегнатото лице правото да остане във въпросната държава членка до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане; или
б) прехвърлянето спира автоматично, като това спиране изтича след определен разумен срок, през който съд или правораздавателен орган след задълбочено и изчерпателно разглеждане на молбата за спиране е взел решение дали да постанови суспензивно действие на дадена жалба или искане за преразглеждане; или
в) на засегнатото лице се предоставя възможност да подаде молба в разумен срок до съд или правораздавателен орган за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по неговата жалба или искане за преразглеждане. Държавите членки гарантират, че съществува ефективна правна защита, като спират прехвърлянето до вземането на решение по първата молба за спиране. Всяко решение за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне се взема в разумен срок, който същевременно позволява задълбочено и изчерпателно разглеждане на молбата за спиране. В решението да не се спира изпълнението на решение за прехвърляне се посочват мотивите за вземането му.
4. Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи могат да решат служебно да спрат изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане.
[…]“.
7 Член 29 от този регламент гласи:
„1. Предаването на кандидата или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), от молещата държавата членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.
[…]
2. Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие.
[…]“.
Ирландското право
8 Член 3 от European Union (Dublin System) Regulations 2018 (Наредба относно Европейския съюз (Система от Дъблин) от 2018 г. (S.I., бр. 62 от 2018 г., наричана по-нататък „Наредбата от 2018 г.“) предоставя на служителите за международна закрила на International Protection Office (Служба за международна закрила, Ирландия, наричана по-нататък „IPO“), правомощията да определят държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила съгласно критериите, определени в разпоредбите на глава III от Регламент „Дъблин III“, и да приемат решенията за прехвърляне.
9 Член 6 от Наредбата от 2018 г. предвижда, че International Protection Appeals Tribunal (Съд за разглеждане на жалби във връзка с международна закрила, Ирландия) е компетентен да разглежда жалби срещу решения за прехвърляне.
10 Член 8, параграф 1 от Наредбата от 2018 г. въвежда предвиденото в член 27, параграф 3, буква a) от Регламент „Дъблин III“ суспензивно действие и по същество предвижда, че кандидат за международна закрила, който е подал жалба съгласно член 6 от Наредбата от 2018 г., има право да остане в Ирландия до произнасянето по жалбата.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 Жалбоподателят по главното производство, AHY, е сомалийски гражданин. На 21 януари 2020 г. той подава молба за международна закрила в Ирландия, като посочва, че е бил жертва на бомбена атака в Сомалия, при която е разрушен магазинът му, един от служителите му е убит и има белези в долната част на ръцете и в горната част на едната си ръка.
12 От проверка в Eurodac е установено, че AHY вече е подал две молби за международна закрила в Швеция, на 5 ноември 2012 г. и на 2 октомври 2017 г., и че тези молби са били отхвърлени.
13 Поради това ирландските органи отправят до Кралство Швеция искане за обратно приемане на основание на член 18, параграф 1, буква б) от Регламент „Дъблин III“. Тази държава членка го уважава на 19 февруари 2020 г.
14 На 23 юли 2020 г. на AHY е изпратено уведомление за решение за прехвърляне в Швеция. На 5 август 2020 г. той сезира International Protection Appeals Tribunal (Съд за разглеждане на жалби във връзка с международна закрила) с жалба срещу това решение на IPO, като прави искане да се приложи дискреционната клауза, предвидена в член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, и изтъква по-специално, че страда от депресия.
15 На 5 октомври 2021 г. International Protection Appeals Tribunal (Съд за разглеждане на жалби във връзка с международна закрила) отхвърля тази жалба и потвърждава решението за прехвърляне.
16 След като е уведомен, че трябва да се яви в Garda National Immigration Bureau (Национално бюро по имиграция, Ирландия) на 16 декември същата година, за да бъде подготвено прехвърлянето му в Швеция, което следва да се извърши не по-късно от 6 април 2022 г., на 15 ноември 2021 г. AHY сезира министъра с искане да упражни дискреционното правомощие, предвидено в член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“. Това искане е отхвърлено на 16 февруари 2022 г.
17 AHY подава жалба срещу това решение на министъра до запитващата юрисдикция, High Court (Висш съд, Ирландия). В подкрепа на жалбата си той отбелязва по-конкретно, че по силата на член 27 от Регламент „Дъблин III“ жалбата, подадена срещу решения, с които се отказва прилагането на дискреционното правомощие, предвидено в член 17, параграф 1 от този регламент, има автоматично суспензивно действие.
18 На първо място, запитващата юрисдикция отбелязва, че в Ирландия решението дали да се извърши прехвърляне на кандидат за международна закрила, е от компетентността на IPO, докато решението дали да се упражни дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, е сред правомощията на министъра. По-нататък, съгласно член 6 от Наредбата от 2018 г. жалбите срещу решенията за прехвърляне, предвидени в член 27 от този регламент, се подават до International Protection Appeals Tribunal (Съд за разглеждане на жалби във връзка с международна закрила), докато решенията на министъра могат да се оспорват пред High Court (Висш съд) в извънредния случай на жалба за judicial review, която представлява специфична съдебна жалба с цел упражняване на контрол за законосъобразност на административния акт.
19 Тази система пораждала многобройни трудности поради липсата на координация на процедурите и на сроковете, в които трябва да бъдат взети решенията по тези жалби. Така кандидат за международна закрила, по отношение на когото е взето решение за прехвърляне, би могъл, както жалбоподателя по главното производство, след отхвърлянето от International Protection Appeals Tribunal (Съд за разглеждане на жалби във връзка с международна закрила) на жалбата му срещу решението за прехвърляне да поиска прилагането на дискреционната клауза, предвидена в член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“.
20 На второ място, запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно възможното суспензивно действие на жалба срещу решение на министъра за отказ да упражни признатото му от член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ дискреционно правомощие по отношение на решение за прехвърляне, по-специално когато последното вече е било обжалвано на основание член 27 от този регламент. В това отношение тя се позовава на решение от 23 януари 2019 г., M.A. и др. (C‑661/17, наричано по-нататък „решение M.A. и др.“, EU:C:2019:53), и уточнява, че в това решение Съдът, изглежда, не се е произнесъл по въпроса дали разпоредбите относно суспензивното действие, съдържащи се в член 27 от посочения регламент, се прилагат, когато е подадена жалба срещу решение, взето по силата на член 17 от същия регламент.
21 При това положение High Court (Висш съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Обхваща ли правото на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане на правните и фактическите основания на „решение за прехвърляне“ по смисъла на разпоредбите на член 27, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] правото на такава ефективна правна защита срещу решение, прието от държава членка по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, по отношение на упражняването на дискреционното ѝ правомощие съгласно тази разпоредба във връзка с това дали следва да разгледа подадена до нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако не е компетентна да извърши подобно разглеждане съгласно критериите, предвидени в Регламент „Дъблин III“?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Следва ли от това, че молеща държава членка не може да изпълни решение за прехвърляне до произнасянето по искането на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Включват ли разпоредбите на член 27, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“], които изискват държавите членки да предвидят в своето национално право една от трите форми на суспензивно действие за целите на обжалването или преразглеждането на решения за прехвърляне, оспорване на решение по член 17, параграф 1 [от този регламент], с което се отказва да се приложи възможността за поемане на отговорността за разглеждане на молба за международна закрила[…]?
в) В случай че няма конкретна национална разпоредба, която да предвижда една от трите форми на суспензивно действие по член 27, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] при оспорване на решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от този регламент], длъжен ли е сезираният съд да признае суспензивно действие в една от тези три форми в националното си право, и ако това е така, в коя форма?
г) Трябва ли всички суспензивни средства за защита по член 27, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че действат като спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по смисъла на член 29, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“]?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по искане на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по оспорване по реда на специфична съдебна жалба с цел упражняване на контрол за законосъобразност на административния акт (judicial review), подадена съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“]?
в) При условията на евентуалност, води ли жалба за judicial review, подадена по съдебен ред съгласно разпоредбите на националното право срещу решение за отказ, [прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“], до спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по член 29, параграф 1 [от този регламент], или поражда по друг начин суспензивно действие спрямо решението за прехвърляне?“.
Производството пред Съда
22 Запитващата юрисдикция е поискала делото да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и член 107 от Процедурния правилник на Съда.
23 На 21 юни 2022 г., по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, втори състав на Съда решава да не уважи искането.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
24 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят ефективно правно средство за защита срещу решение, прието въз основа на дискреционната клауза, предвидена в член 17, параграф 1 от този регламент.
25 В това отношение член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ предвижда, че лицето, по отношение на което е взето решение за прехвърляне, има право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред юрисдикция на правните и фактическите основания на посоченото решение.
26 Обхватът на тази правна защита е уточнен в съображение 19 от Регламента, в което се посочва, че за да се гарантира спазването на международното право, установената с Регламента ефективна правна защита срещу решения за прехвърляне следва да включва, от една страна, преценка как е приложен този регламент, и от друга страна, преценка каква е законовата и фактическата ситуация в държавата членка, в която е прехвърлян кандидатът (решения от 2 април 2019 г., H. и R., C‑582/17 и C‑583/17, EU:C:2019:280, т. 39 и цитираната съдебна практика).
27 След като в точка 75 от решение M.A. и др. отбелязва, че член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ не предвижда изрично правни средства за защита срещу решение на държава членка да не се използва възможността, предвидена в член 17, параграф 1 от този регламент, в точка 4 от диспозитива на това решение Съдът постановява, че първата разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не налага на държавите членки да предвидят такава жалба срещу решение да не се използва възможността, предвидена в член 17, параграф 1 от посочения регламент, независимо че това решение може да бъде оспорено в рамките на жалба срещу решението за прехвърляне.
28 В настоящия случай обаче AHY изтъква пред запитващата юрисдикция и в писменото си становище пред Съда, че правото на ефективна правна защита срещу решение за прехвърляне, предвидено в член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, трябва да включва и правото на ефективна правна защита срещу решение, прието на основание 17, параграф 1 от този регламент, поради това че Съдът също така е потвърдил, в точка 64 от решение M.A. и др., че правото на преценка, предоставено на държавите членки с последната разпоредба, е неразделна част от предвидените в посочения регламент механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила.
29 Разпоредбите на Регламент „Дъблин III“ не могат да се тълкуват по този начин.
30 Вярно е, че Съдът вече е посочил, че правното средство за защита, предвидено в член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, не може да се тълкува ограничително (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash, C‑63/15, EU:C:2016:409, т. 53).
31 Така Съдът вече е постановил, че предвид по-конкретно общото развитие, което с приемането на Регламент „Дъблин III“ е претърпяла системата за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на подадена в една от държавите членки молба за международна закрила, и предвид целите на този регламент, член 27, параграф 1 от него трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в него правна защита срещу решенията за прехвърляне трябва да може да включва както проверка за спазването на правилата, които определят кому принадлежи компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила, така и проверка за спазването на предвидените в Регламента процесуални гаранции (решение от 2 април 2019 г., H. и R., C‑582/17 и C‑583/17, EU:C:2019:280, т. 40 и цитираната съдебна практика).
32 Същевременно, дори ако член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се счита за неразделна част от предвидените в този регламент механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, тази разпоредба не може, поради естеството си, да се уподоби на останалите критерии за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, предвидени в посочения регламент.
33 Всъщност следва да се припомни, че в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, подадена на територията на която и да било от държавите членки, по принцип се разглежда само от държавата членка, за която критериите, предвидени в глава III от този регламент, сочат, че е компетентна за това.
34 Системата за определяне на компетентната държава членка, разработена от законодателя на Съюза, в която се вписва посоченият регламент, както следва от съображения 4 и 5 от него, по-специално трябва да даде възможност бързо да се определи компетентната държава членка, така че да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила, без да се компрометира целта за бърза обработка на молбите за международна закрила.
35 В този контекст държава членка, в която е подадена молба за международна закрила, е длъжна да следва предвидените в глава VI от същия регламент процедури, за да определи държавата членка, която е компетентна да разгледа тази молба, да изиска от тази държава членка да поеме отговорността за засегнатото лице и след уважаване на искането да прехвърли това лице към посочената държава членка.
36 Същевременно чрез дерогация от член 3, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ член 17, параграф 1 от този регламент предвижда, че всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако съгласно посочените критерии разглеждането на подобна молба не е в нейната компетентност.
37 Целта на тази разпоредба е да се съхранят прерогативите на държавите членки при упражняването на правото да предоставят международна закрила (решение от 5 юли 2018 г., X, C‑213/17, EU:C:2018:538, т. 61 и цитираната съдебна практика).
38 По-нататък, от текста на член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ ясно личи, че тази разпоредба е с диспозитивен характер, тъй като оставя на преценката на всяка държава членка решението да разгледа подадена до нея молба за международна закрила, дори ако съгласно критериите за определяне на компетентната държава членка по този регламент разглеждането на подобна молба не е в нейната компетентност. Освен това упражняването на тази възможност не е обвързано с никакво определено условие. Целта на тази възможност е да позволи на всяка държава членка сама да реши — в зависимост от политически, хуманитарни или практически съображения — дали да приеме да разгледа молба за международна закрила, дори когато няма такова задължение в съответствие с критериите по посочения регламент (решение от 30 ноември 2023 г., Ministero dell’Interno и др. (Обща брошура — Непряко връщане), C‑228/21, C‑254/21, C‑297/21, C‑315/21 и C‑328/21, EU:C:2023:934, т. 146 и цитираната съдебна практика).
39 С оглед на обхвата на така предоставеното на държавите членки право на преценка съответната държава членка трябва да определи обстоятелствата, при които желае да се възползва от възможността, предоставена с дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, и да приеме самата тя да разгледа молба за международна закрила, за която не носи отговорност съгласно критериите, определени с този регламент (решение от 30 ноември 2023 г., Ministero dell’Interno и др. (Обща брошура — Непряко връщане), C‑228/21, C‑254/21, C‑297/21, C‑315/21 и C‑328/21, EU:C:2023:934, т. 147 и цитираната съдебна практика).
40 В този контекст Съдът многократно е постановявал, че никакво обстоятелство, дори ако се числи към основните права, не задължава държава членка да приложи тази клауза и да разгледа молба за международна закрила, за която не е компетентна (вж. по аналогия решение от 14 ноември 2013 г., Puid, C‑4/11, EU:C:2013:740, т. 37, и решения от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 97, и M.A. и др., т. 61 и 72).
41 Несъмнено, както беше припомнено в точка 31 от настоящото решение, Съдът вече неколкократно е постановявал, че член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в него правна защита срещу решенията за прехвърляне трябва да може да включва както проверка за спазването на правилата, които определят кому принадлежи компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила, така и проверка за спазването на предвидените в този регламент процесуални гаранции. Както обаче подчертава генералният адвокат в точки 62 и 63 от заключението си, тази съдебна практика, установена по-конкретно с решения от 7 юни 2016 г., Ghezelbash (C‑63/15, EU:C:2016:409), от 7 юни 2016 г., Karim (C‑155/15, EU:C:2016:410), и от 26 юли 2017 г., Mengesteab (C‑670/16, EU:C:2017:587), се гради на предпоставката, че всяка от разглежданите в тези решения разпоредби на този регламент урежда реда и условията, при които трябва да протече процесът за определяне на компетентната държава членка. В тези разпоредби, сред които са член 19, параграф 2, втора алинея от този регламент или член 21, параграф 1 от посочения регламент, всъщност са закрепени правила, които съответната държава членка е длъжна да прилага по силата на същия регламент и които следователно предоставят на кандидата за международна закрила право тази държава да спазва задълженията си в този смисъл.
42 Както обаче произтича от съображение 17 от Регламент „Дъблин III“, същият установява с разпоредбите на глава III „задължителните критерии“ за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, като същевременно с член 17 от посочения регламент, който се намира в глава IV, предоставя на държавите членки възможността за дерогация от тези критерии за компетентност и за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на тяхна територия или на територията на друга държава членка, дори това разглеждане да не е в тяхната компетентност по силата на тези задължителни критерии. Вследствие на това решението на дадена държавата дали да упражни правомощието по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, и дали да разгледа молба за международна закрила, е дискреционно решение, което не се основава на задължителните критерии, с които тази държава членка трябва да се съобразява по силата на посочения регламент.
43 От това следва, че решение, прието на основание член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, не може да се уподоби на решение за прехвърляне по смисъла на член 27, параграф 1 от този регламент, така че последната разпоредба не налага на държавите членки задължение да предвидят ефективна правна защита срещу такова дискреционно решение.
44 Това тълкуване не може да бъде поставено под въпрос от обстоятелството, че в решение M.A. и др. Съдът е постановил, че фактът, че член 27, параграф 1 от посочения регламент не задължава държавите членки да предвидят такава правна защита, не е пречка засегнатото лице да оспори такова дискреционно решение в рамките на обжалване на решението за прехвърляне, което е взето по отношение на него.
45 Всъщност от това съображение изобщо не следва, че възможността за оспорване на такъв отказ да се приложи дискреционната клауза в рамките на обжалване на решението за прехвърляне, е основана на правото на Съюза.
46 Обратно, щом като Съдът е постановил, че член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ не изисква държавите членки да предвидят специфичен способ за правна защита срещу решението за отказ да се упражни дискреционното правомощие, предвидено в член 17, параграф 1 от този регламент, възможността за оспорване на това решение в рамките на жалба срещу решението за прехвърляне може да се основава само на националното право.
47 С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да предвидят ефективна правна защита срещу решение, прието въз основа на дискреционната клауза, предвидена в член 17, параграф 1 от този регламент.
По втория въпрос
48 Вторият въпрос е поставен, в случай че на първия въпрос бъде даден утвърдителен отговор. Предвид отговора на първия въпрос не следва да се отговаря на втория въпрос.
По третия въпрос
49 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи, в случай на отрицателен отговор на първия въпрос, дали член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди да се произнесе по искането тази държава да упражни дискреционното си правомощие съгласно член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ или по специфична жалба, подадена по съдебен ред по силата на разпоредбите на националното право, срещу отговора на такова искане. При условията на евентуалност тя пита дали член 29, параграф 1 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че посоченият в тази разпоредба шестмесечен срок за извършване на прехвърлянето на кандидата за международна закрила започва да тече от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане срещу решение за прехвърляне в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от посочения регламент, а не от датата на окончателното решение по жалба, подадена срещу решението на молещата държава членка, прието след вземането на решението за прехвърляне, да не се прилага дискреционната клауза, посочена в член 17, параграф 1 от същия регламент, за да се разгледа молбата за международна закрила.
50 Що се отнася, на първо място, до питанията на запитващата юрисдикция във връзка с член 47 от Хартата, те целят да се определи дали тази разпоредба налага суспензивно действие върху изпълнението на решението за прехвърляне, когато кандидатът за международна закрила е поискал прилагането на дискреционната клауза, предвидена в член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, или когато кандидатът е обжалвал отговора, който е даден на такова искане.
51 В това отношение следва да се констатира, че щом като — както беше припомнено в точка 32 от настоящото решение — член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се счита за неразделна част от предвидените в този регламент механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, разглежданото по главното производство положение, тъй като се отнася до упражняването на дискреционно правомощие, предоставено на държавите членки от посочената разпоредба, предполага „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, така че поначало тя се прилага към посоченото положение (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2019 г., TSN и AKT, C‑609/17 и C‑610/17, EU:C:2019:981, т. 50 и цитираната съдебна практика).
52 Същевременно е важно да се припомни, че според постоянната съдебна практика член 47 от Хартата е приложим само ако изтъкващото го лице да се позовава на права или свободи, гарантирани от правото на Съюза или ако срещу това лице се провеждат преследвания, които съставляват прилагане на правото на Съюза (решение от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 34 и цитираната съдебна практика).
53 От дадения на първия въпрос отговор обаче следва, че държава членка не може да бъде задължена да използва дискреционната клауза, предвидена в член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“.
54 При липсата на такова задължение кандидат за международна закрила не разполага с никакво право, гарантирано от правото на Съюза, на това държава членка да използва тази клауза и предоставеното ѝ от нея дискреционно правомощие.
55 Тъй като разглежданото по главното производство положение не засяга това, в което лице, изтъкващо член 47 от Хартата, се позовава на права или свободи, гарантирани от правото на Съюза, нито впрочем, очевидно, положение, в което срещу такова лице се провеждат преследвания, които съставляват прилагане на правото на Съюза, от припомнената в точка 52 от настоящото решение съдебна практика следва, че този член 47 не е приложим в положение като разглежданото по главното производство. Следователно член 47 от Хартата допуска държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди да се произнесе по искане, подадено съгласно член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, или по жалба срещу отговора, който е даден на такова искане.
56 Що се отнася, на второ място, до питанията на запитващата юрисдикция, формулирани при условията на евентуалност, те целят да се определи дали член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че посоченият в тази разпоредба шестмесечен срок започва да тече от датата на окончателното решение по жалба, подадена срещу решението на молещата държава членка, прието след вземането на решението за прехвърляне, да не се прилага дискреционната клауза, посочена в член 17, параграф 1 от този регламент, за да се разгледа молбата за международна закрила.
57 Трябва да се констатира, че текстът на този член 29, параграф 1 е ясен и точен в това отношение.
58 Всъщност тази разпоредба предвижда, че шестмесечният срок започва да тече от датата на приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“.
59 Тъй като посочената разпоредба не предвижда, че този срок започва да тече от момента на окончателното решение по жалба, подадена срещу решението на молещата държава членка, прието след вземането на решението за прехвърляне, да не използва дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от този регламент, за да се разгледа молбата за международна закрила, не може да се приеме, че такава жалба има за последица спирането на срока за изпълнение на решение за прехвърляне, предвиден в член 29, параграф 1 от посочения регламент, или по друг начин има суспензивно действие по отношение на решението за прехвърляне.
60 При това положение шестмесечният срок за прехвърляне на кандидата за международна закрила започва да тече в случаи като разглеждания по главното производство от датата на отхвърляне на жалбата срещу решението за прехвърляне на засегнатото лице, а не от датата на окончателното решение по жалба, подадена срещу решението на молещата държава членка, прието след вземането на решението за прехвърляне, да не използва дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от същия регламент, за да се разгледа молбата за международна закрила.
61 С оглед на всички гореизложени съображения на третия въпрос трябва да се отговори по следния начин:
– член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим в положение, в което кандидат за международна закрила, по отношение на когото е взето решение за прехвърляне, е поискал от взелата това решение държава членка да упражни дискреционното си правомощие съгласно член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, или е подал жалба по съдебен ред срещу отговора, даден на такова искане, така че тази разпоредба от Хартата допуска a fortiori държава членка да изпълни при тези условия решение за прехвърляне, преди да се произнесе по това искане или по жалба срещу отговора, даден на такова искане,
– член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че посоченият в тази разпоредба шестмесечен срок за извършване на прехвърлянето на кандидата за международна закрила започва да тече от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице, или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане срещу решение за прехвърляне в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от този регламент, а не от датата на окончателното решение по жалба, подадена срещу решението на молещата държава членка, прието след вземането на решението за прехвърляне, да не се прилага дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от посочения регламент, за да се разгледа молбата за международна закрила.
По съдебните разноски
62 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
Поради изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство
трябва да се тълкува в смисъл, че
не задължава държавите членки да предвидят ефективна правна защита срещу решение, прието въз основа на дискреционната клауза, предвидена в член 17, параграф 1 от този регламент.
2) – Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз
. не е приложим в положение, в което кандидат за международна закрила, по отношение на когото е взето решение за прехвърляне, е поискал от взелата това решение държава членка да упражни дискреционното си правомощие съгласно член 17, параграф 1 от Регламент № 604/2013, или е подал жалба по съдебен ред срещу отговора, даден на такова искане, така че тази разпоредба от Хартата на основните права допуска a fortiori държава членка да изпълни при тези условия решение за прехвърляне, преди да се произнесе по това искане или по жалба срещу отговора, даден на такова искане.
– Член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент № 604/2013
. посоченият в тази разпоредба шестмесечен срок за извършване на прехвърлянето на кандидата за международна закрила започва да тече от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице, или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане срещу решение за прехвърляне в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от този регламент, а не от датата на окончателното решение по жалба, подадена срещу решението на молещата държава членка, взето след приемането на решението за прехвърляне, да не се прилага дискреционната клауза по член 17, параграф 1 от посочения регламент при разглеждането на молбата за международна закрила.
Подписи