РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)
3 март 2021 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по сертифициране — Изключване от окончателния списък на длъжностните лица с разрешение да следват курса на обучение — Член 45а от Правилника — Жалба за отмяна — Съобщаване с препоръчано писмо — Член 26 от Правилника — Препоръчана пощенска пратка, която адресатът ѝ не е взел — Начален момент на срока за обжалване — Допустимост — Задължение за мотивиране — Право на изслушване — Принцип на добра администрация — Пропорционалност — Езиков режим“
По дело T‑723/18
João Miguel Barata, с местожителство в Евер (Белгия), за когото се явяват G. Pandey, D. Rovetta и V. Villante, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейски парламент, за който се явяват J. Steele и I. Terwinghe, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението от 23 юли 2018 г., на акта от 7 декември 2017 г., на акта от 21 декември 2017 г., на писмото от 1 март 2018 г., на писмото от 22 март 2018 г., свързани с кандидатурата на жалбоподателя в процедурата по сертифициране за 2017 г., както и за отмяна на обявлението за вътрешен конкурс от 22 септември 2017 г.,
ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),
състоящ се от: R. da Silva Passos, председател, V. Valančius, I. Reine, L. Truchot и M. Sampol Pucurull (докладчик), съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 22 септември 2017 г. Европейският парламент публикува покана за подаване на кандидатури (наричана по-нататък „обявлението за конкурса“) в процедурата по сертифициране за 2017 г., за да избере длъжностни лица от функционална група AST, които биха могли да бъдат назначени на длъжност във функционална група AD. На 27 септември 2017 г. се кандидатира жалбоподателят, г‑н João Miguel Barata, който е длъжностно лице в Парламента.
2 На 7 декември 2017 г. органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) отхвърля кандидатурата му като недопустима, тъй като не е придружена със задължителния списък с приложенията (наричан по-нататък „актът от 7 декември 2017 г.“).
3 На 13 декември 2017 г. жалбоподателят иска ново разглеждане на кандидатурата му.
4 На 21 декември 2017 г. ОН потвърждава акта от 7 декември 2017 г. (наричан по-нататък „актът от 21 декември 2017 г.“).
5 На 2 февруари 2018 г. жалбоподателят подава по административен ред жалба на основание на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).
6 С писмо от 1 март 2018 г. (наричано по-нататък „писмото от 1 март 2018 г.“) ОН отново посочва, че жалбоподателят не е допуснат до участие в процедурата по сертифициране за 2017 г., като същевременно го уведомява за възможността да подаде жалба до съвместната комисия по процедурата по сертифициране (наричана по-нататък „СКПС“).
7 На 8 март 2018 г. жалбоподателят подава жалба до СКПС.
8 С писмо от 22 март 2018 г. СКПС го уведомява, че е посъветвала ОН да отхвърли жалбата (наричано по-нататък „писмото от 22 март 2018 г.“).
9 На 28 март 2018 г. ОН потвърждава отхвърлянето на кандидатурата на жалбоподателя.
10 На 13 април 2018 г. жалбоподателят обжалва по административен ред решението от 28 март 2018 г.
11 На 16 април 2018 г. Парламентът публикува списъка с одобрените кандидати.
12 На 23 юли 2018 г. ОН отхвърля жалбите, подадени от жалбоподателя по административен ред, и потвърждава решението си да не го допусне до участие в процедурата за подбор на длъжностни лица, които могат да бъдат назначени на длъжност във функционална група AD (наричано по-нататък „решението от 23 юли 2018 г.“). Парламентът изпраща това решение с препоръчано писмо с обратна разписка до дома на жалбоподателя. На 25 юли 2018 г. белгийската пощенска служба доставя писмото до дома на жалбоподателя и тъй като той отсъства, му оставя известие за получаване. Жалбоподателят не се явил, за да вземе писмото, поради което на 9 август 2018 г. белгийската пощенска служба го връща на Парламента.
13 На 28 август 2018 г. Парламентът изпраща електронно писмо до жалбоподателя, към което прилага решението от 23 юли 2018 г.
Производството и исканията на страните
14 На 7 декември 2018 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.
15 Писмената защита, репликата и дупликата са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 25 февруари, 25 април и 7 юни 2019 г.
16 На 9 юли 2019 г. жалбоподателят иска да бъде проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания.
17 След промяна на състава на Общия съд, на основание член 27, параграф 3 от Процедурния му правилник председателят на Общия съд с решение от 18 октомври 2019 г. разпределя делото на нов съдия докладчик, който е включен в седми състав.
18 На 6 декември 2019 г. по предложение на седми състав, на основание член 28 от Процедурния правилник Общият съд решава да преразпредели делото на разширен съдебен състав.
19 По предложение на съдията докладчик (седми разширен състав) Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, задава писмени въпроси на страните. Те отговарят на въпросите в определения срок. Съдебното заседание, насрочено за 2 април 2020 г., е отложено за 1 юли 2020 г.
20 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени решението от 23 юли 2018 г., акта от 7 декември 2017 г., акта от 21 декември 2017 г., писмото от 1 март 2018 г., писмото от 22 март 2018 г. и обявлението за конкурса,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
21 Парламентът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна и
– да осъди жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.
От правна страна
По допустимостта
22 Парламентът повдига две възражения за недопустимост, първото от които е, че жалбата е просрочена, а второто — че не отговаря на член 76, буква г) от Процедурния правилник.
По просрочието на жалбата
23 Според Парламента жалбата е недопустима, тъй като е просрочена. Той посочва, че уведомил жалбоподателя за решението от 23 юли 2018 г. с препоръчано писмо с обратна разписка. На 25 юли 2018 г. пощенската служба доставила това писмо до дома му в Брюксел (Белгия) и тъй като той отсъствал, му оставила известие за получаване. Тъй като жалбоподателят не се явил, за да вземе писмото преди на 9 август 2018 г. да изтече законоустановеният срок, през който пощенската служба го съхранява, срокът за обжалване започнал да тече, считано от тази дата, и изтекъл на 19 ноември 2018 г. Следователно жалбата, подадена на 7 декември 2018 г., била просрочена.
24 Жалбоподателят не е съгласен, че решението от 23 юли 2018 г. е редовно връчено по пощата; той твърди, че е узнал за него едва на 28 август 2018 г., когато Парламентът му го изпратил с електронно писмо. Твърди, че тъй като срокът за обжалване е започнал да тече от тази дата, жалбата не била просрочена.
25 Следва да се припомни, че член 25, втора алинея от Правилника предвижда, че „[в]сяко индивидуално решение по [Правилника] незабавно се съобщава в писмена форма на съответното длъжностно лице, до което се отнася“. Тъй като не установява метода или методите за съобщаване „в писмена форма“ на индивидуално решение, тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че администрацията разполага с няколко възможности в това отношение, едната от които по електронен път (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2018 г., WL/ERCEA, T‑493/17, непубликувано, EU:T:2018:852, т. 54).
26 Всъщност електронният път не е единственият възможен начин за съобщаване на административните решения. Администрацията може да направи това и с препоръчана пощенска пратка с обратна разписка, като този метод е предвиден изрично в член 26, трета алинея от Правилника, съгласно който „[с]ъобщаването на всеки документ на длъжностното лице се удостоверява с неговия подпис или при невъзможност — с препоръчано писмо, адресирано до последния адрес, съобщен от длъжностното лице“. Впрочем благодарение на специалните гаранции, които предоставя както за длъжностното лице, така и за администрацията, препоръчаното писмо с обратна разписка е признато за сигурен начин за уведомяване (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2018 г., WL/ERCEA, T‑493/17, непубликувано, EU:T:2018:852, т. 61).
27 От изложеното следва, че администрацията по принцип е свободна да избере метода, който счита за най-подходящ с оглед на обстоятелствата по случая, за да връчи решение, с което отхвърля подадена по административен ред жалба, тъй като Правилникът не отдава предимство на някой от различните възможни методи, каквито са електронните средства или препоръчаното писмо с обратна разписка.
28 Освен това е важно да се припомни, че съгласно член 91, параграф 3 от Правилника жалбата трябва да бъде подадена в срок от три месеца, който започва да тече от датата на връчване на решението, взето в отговор на жалбата, подадена по административен ред. Съгласно член 60 от Процедурния правилник „[п]роцесуалните срокове се считат за удължени еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост“.
29 Съгласно постоянната съдебна практика предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за обжалване по административен или съдебен ред са абсолютни процесуални предпоставки и прилагането им не зависи от преценката на страните в процеса и на съда, който е длъжен да провери, дори и служебно, дали те са спазени. Тези срокове отговарят на изискването за правна сигурност и на необходимостта от избягване на всяка дискриминация или произволно третиране в правораздавателната дейност (решения от 7 юли 1971 г., Müllers/Икономически и социален комитет, 79/70, EU:C:1971:79, т. 18 и от 29 юни 2000 г., Politi/Европейска фондация за обучение, C‑154/99 P, EU:C:2000:354, т. 15).
30 Страната, която твърди, че жалбата е просрочена, трябва да докаже от кой ден е започнал да тече срокът за нейното подаване (решения от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 70; вж. в този смисъл решения от 5 юни 1980 г., Belfiore/Комисия, 108/79, EU:C:1980:146, т. 7 и от 29 ноември 2018 г., WL/ERCEA, T‑493/17, непубликувано, EU:T:2018:852, т. 59).
31 Що се отнася до жалбите в областта на публичната служба, подадени на основание член 270 ДФЕС, съдебната практика е установена и в смисъл че за да бъде надлежно връчено по смисъла на разпоредбите на Правилника, е необходимо не само решението да е било съобщено на неговия адресат, но и той да е могъл надлежно да се запознае със съдържанието му (вж. в този смисъл решения от 15 юни 1976 г., Jänsch/Комисия, 5/76, EU:C:1976:92, т. 10 и от 29 ноември 2018 г., WL/ERCEA, T‑493/17, непубликувано, EU:T:2018:852, т. 57).
32 Следва също да се припомни, че съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС и член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС датата, която трябва да се вземе предвид, за да се определи началният момент на срока за подаване на жалба за отмяна, е датата на нотифициране на съответния акт, когато той посочва адресат. Решението е надлежно нотифицирано, когато е било съобщено на неговия адресат и той е имал възможност да се запознае с него. Що се отнася до последното условие, Съдът приема, че то е изпълнено, когато адресатът е имал възможност да се запознае със съдържанието на това решение, както и с мотивите, които го обосновават (решение от 21 март 2019 г., Eco-Bat Technologies и др./Комисия, C‑312/18 P, непубликувано, EU:C:2019:235, т. 25 и 26).
33 В случая е безспорно, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието на решението от 23 юли 2018 г. едва когато Парламентът му го е съобщил с електронно писмо на 28 август 2018 г. Следователно при изчисляването на срока за обжалване по принцип следва да се вземе предвид именно тази дата.
34 Парламентът обаче възразява, че срокът за обжалване е започнал да тече от по-ранна дата. Той счита, че трябва да се вземе предвид не датата, на която жалбоподателят действително се е запознал със съдържанието на решението от 23 юли 2018 г., а датата, на която жалбоподателят е имал възможност да го направи. В това отношение той поддържа, че когато съобщаването се извършва с препоръчано писмо с обратна разписка, може да се предположи, че адресатът е имал възможност да се запознае със съдържанието му, когато е изтекъл срокът за съхраняване на писмото от пощенската служба. В подкрепа на това твърдение Парламентът се позовава на две решения на Съда на публичната служба, определение от 16 декември 2010 г., AG/Парламент (F‑25/10, EU:F:2010:171), и решение от 30 януари 2013 г., Wahlström/Frontex (F‑87/11, EU:F:2013:10).
35 От мотивите на тези решения на Съда на публичната служба следва, че когато дадено решение е съобщено с препоръчано писмо, се счита, че адресатът му се запознал с него чрез подписа, който е поставил върху обратната разписка. В някои случаи обаче обратната разписка не може да бъде подписана от нейния адресат, когато той е отсъствал от дома си в момента, в който е минал пощенският служител, или когато не е предприел никакви действия, по-специално не се е явил, за да вземе писмото в определения за съхраняване срок. В такъв случай трябва да се приеме, че решението е бил надлежно връчено на неговия адресат към датата на изтичане на срока за съхраняване на писмото от пощенските служби. Всъщност, ако се допусне, че като не предприема каквото и да било действие, и по-специално като не се явява, за да вземе препоръчаното писмо в този срок, адресатът може да възпрепятства надлежното връчване на решение с препоръчано писмо, той ще има известна свобода да определи началния момент на срока за обжалване, при положение че този срок не може да бъде определян от страните, а трябва да отговаря на изискванията за правна сигурност и добро правораздаване (определение от 16 декември 2010 г., AG/Парламент, F‑25/10, EU:F:2010:171, т. 41—43 и решение от 30 януари 2013 г. Wahlström/Frontex, F‑87/11, EU:F:2013:10, т. 38 и 39).
36 От практиката на Съда на публичната служба следва също че презумпцията, че решението е било съобщено на адресата при изтичането на обичайния срок за съхраняване на препоръчаното писмо от пощенските служби, няма абсолютен характер. Напротив, тя е оборима и зависи от това дали решението е надлежно съобщено. Всъщност Съдът на публичната служба приема, че прилагането на тази презумпция изисква администрацията да докаже, че решението е надлежно съобщено с препоръчано писмо, по-специално с доставянето на известие за получаване до последния адрес, посочен от адресата. Освен това адресатът може да обори тази презумпция, като докаже, че е бил възпрепятстван, в частност поради причини, свързани със заболяване или независещи от него форсмажорни обстоятелства, да се запознае надлежно с известието за получаване (определение от 16 декември 2010 г., AG/Парламент, F‑25/10, EU:F:2010:171, т. 44).
37 В производството по обжалване на първоинстанционен акт, постановен по жалба на основание член 263 ДФЕС, в решението си от 21 февруари 2018 г., LL/Парламент (C‑326/16 P, EU:C:2018:83), Съдът отменя определение от 19 април 2016 г., LL/Парламент (T‑615/15, непубликувано, EU:T:2016:432), с което Общият съд — след като отбелязва, че жалбата е подадена повече от 17 месеца след съобщаването на обжалвания акт, без жалбоподателят да е изтъкнал наличието на случайно събитие или форсмажорни обстоятелства — отхвърля тази жалба като явно недопустима поради просрочие. По-конкретно Съдът отхвърля доводите, че по посоченото дело срокът за обжалване след неуспешното съобщаване с препоръчано писмо е започнал да тече от изтичането на срока за съхраняване, прилаган от белгийските пощи.
38 Съдът уточнява, че решението е надлежно нотифицирано по смисъла на член 263, шеста алинея и член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС, при положение че адресатът му е уведомен за решението и е имал възможност да се запознае с него. Той по-конкретно отбелязва, че член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС прогласява принцип на правна сигурност, от който следва, че произтичащите от индивидуален акт с административен характер права и задължения не могат да бъдат противопоставени на неговия адресат, докато този акт не бъде надлежно доведен до знанието му. Въз основа на този принцип, след като установява, че писмото, за което е изпратено уведомление, е било върнато на подателя си, без да бъде взето, Съдът отбелязва, че адресатът го е получил като приложение към електронно писмо от Парламента. Съдът посочва, че при това положение нотифицирането не е било извършено единствено с изпращането на препоръчаното писмо. Той приема, че тъй като по отношение на адресата срокът от два месеца и десет дни може да започне да тече едва в деня, в който той се е запознал изцяло с това решение, подадената пред Общия съд жалба е допустима (решение от 21 февруари 2018 г., LL/Парламент, C‑326/16 P, EU:C:2018:83, т. 46—56).
39 Ето защо следва да се провери в светлината на решение от 21 февруари 2018 г., LL/Парламент (C‑326/16 P, EU:C:2018:83), дали презумпцията за връчено съобщение, на която се позовава Парламентът, е приложима към настоящия спор. За тази цел Общият съд приканва страните да изложат писмено становище по евентуалните последици от това решение и от заключението на генералния адвокат. Писмено и в съдебното заседание страните изразяват различни позиции.
40 По същество жалбоподателят счита, че посоченото съдебно решение изключва наличието на презумпция за връчено съобщение. Подобно на позицията, изразена по-специално в точки 59 и 62 от заключението на генералния адвокат Szpunar по дело LL/Парламент (C‑326/16 P, EU:C:2017:605), той също счита, че тази презумпция противоречи на принципите на правна сигурност, на добра администрация, както и на правото на съдебна защита, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
41 Обратно, Парламентът поддържа, че прилагането в случая на презумпцията за връчено съобщение продължава да е оправдано с оглед на съществените разлики, които са налице между правния и фактически контекст на настоящото дело и контекста, в който е постановено решение от 21 февруари 2018 г., LL/Парламент (C‑326/16 P, EU:C:2018:83). Според него това съдебно решение е от контекста на член 263 ДФЕС, така че обхватът му не се разпростирал нито до настоящата жалба, чието основание е член 270 ДФЕС, нито до Правилника. Всъщност Парламентът обяснява, че с оглед автономията, която има правото на публичната служба, следва да се проведе разграничение между тези два вида съдебно обжалване. Поради съществуващия баланс между насрещните права и задължения, създадени с Правилника в отношенията между ОН и неговите служители на публична длъжност, презумпцията за връчено съобщение била обоснована и адаптирана към този особен контекст. В това отношение Парламентът набляга особено на механизма по член 20 от Правилника, който позволява на администрацията да избягва всяка нередовност при съобщаването по пощата, тъй като знае адреса на длъжностните лица на активна служба, при положение че те са длъжни да го съобщят и незабавно да я уведомят за всяка негова промяна. Парламентът подчертава, че обстоятелствата в основата на дело LL/Парламент (C‑326/16 P, EU:C:2018:83) не са уредени от Правилника и следователно не предоставят равностойни гаранции. Той отхвърля идеята, че презумпцията за връчено съобщение лишавала длъжностните лица от правото им на обжалване по съдебен ред, и счита, че тази презумпция е в тяхна полза, тъй като отлага началния момент.
42 За да се определи дали в случая Парламентът има основание да се позове на презумпцията за връчено съобщение, установена в посочените по-горе решения на Съда на публичната служба, следва преди всичко да се отбележи, че член 91, параграф 3 от Правилника предвижда единствено че тримесечният срок за обжалване започва да тече от датата на връчване на решението, взето в отговор на жалбата по административен ред. Освен това е безспорно, че нито една разпоредба от Правилника или от други нормативни актове на Европейския съюз не уточнява, че в случай на неуспешно съобщаване с препоръчано писмо началният момент, от който се изчислява срокът за обжалване, се отлага до изтичането на срока за съхраняване на пратката в пощата, а не до датата, на която съответното лице действително е узнало съдържанието на това писмо.
43 При липсата на текст, който да съдържа такава правна норма, е уместно позоваване на принципа на правна сигурност и на Хартата, по-специално на правото на ефективни правни средства за защита и на правото на справедлив съдебен процес, за да се провери законосъобразността на разглежданата презумпция за връчено съобщение.
44 В това отношение член 47, първа алинея от Хартата предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Съгласно втората алинея от същия член всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.
45 В съответствие с разясненията, свързани с този член, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се вземат предвид при тълкуването ѝ, член 47, втора алинея от Хартата съответства на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.
46 От практиката на Европейския съд за правата на човека относно тълкуването на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която трябва да се вземе предвид съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, следва, че правото на достъп до съд не е абсолютно. Упражняването на това право подлежи на ограничения, по-специално що се отнася до условията за допустимост на иска или жалбата. Правната уредба относно сроковете, които трябва да се съблюдават при подаването на жалба, има за цел да осигури добро правораздаване, и в частност спазването на принципа на правната сигурност. Макар че заинтересованите лица трябва да очакват тези правила да бъдат прилагани, все пак прилагането им не би трябвало да пречи на правните субекти да упражнят налично правно средство за защита (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2013 г., Réexamen Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, EU:C:2013:134, т. 43; ЕСПЧ, решение от 13 март 2018 г., Kuznetsov и др./Русия, CE:ECHR:2018:0313JUD 005635409, § 40).
47 При все това, в съответствие с постоянната практика на Съда член 47 от Хартата няма за цел да променя предвидената в Договорите система за съдебен контрол, и по-специално правилата относно процесуалните срокове, предвидени в правната уредба на Съюза (вж. определение от 5 юли 2018 г., Müller и др./QH, C‑187/18 P (I), непубликувано, EU:C:2018:543, т. 24 и цитираната съдебна практика). Стриктното прилагане на правилата на Съюза относно процесуалните срокове по никакъв начин не засяга гарантираните в член 47 от Хартата права (вж. в този смисъл определение от 11 юни 2020 г., GMPO/Комисия, C‑575/19 P, непубликувано, EU:C:2020:448, т. 40 и цитираната съдебна практика).
48 В случая презумпцията за връчено съобщение, на която се позовава Парламентът, не се основава на нито една разпоредба от правото на Съюза относно процесуалните срокове. По естеството си обаче тази презумпция има правни последици за адресата на съобщения акт, след като тя определя началния момент на срока за обжалване, а следователно и неговата допустимост. При положение обаче че целта на правилата относно сроковете за обжалване е да се осигури добро правораздаване, като се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране, както и спазване по-конкретно на изискванията за правна сигурност, преди да бъде приложена, такава презумпция за връчено съобщение следва да бъде доведена до знанието на заинтересованите лица, за да могат те да бъдат информирани за нейните условия и разумно да предвидят с достатъчна точност какви биха били последиците за изчисляването на срока за обжалване, ако не се явят, за да вземат препоръчано писмо с обратна разписка.
49 От това следва, че при липсата на разпоредби, които точно и предвидимо уреждат как се определя началният момент за изчисляване на срока за обжалване, в случай че не бъде взето препоръчано писмо с обратна разписка, що се отнася до споровете от обхвата на Правилника, в този контекст може да не е достатъчно институциите да приложат член 26 от Правилника, за да се установи, че на засегнатото лице е била дадена възможност да се запознае с въпросното индивидуално решение.
50 Всъщност следва да се подчертае, че макар член 26 от Правилника да предвижда съобщаването с препоръчано писмо още от приемането на тази разпоредба през 1962 г., без да са променени нейните условия, презумпцията за връчено съобщение, на която се позовава Парламентът, се основава на прилагането на национални правила относно съхраняването от пощенските служби на непотърсени препоръчани писма. Впрочем от приемането на член 26 от Правилника са изтекли почти шестдесет години. Институциите на Съюза обаче, както впрочем и националните администрации на държавите членки, все по-често се налага да използват електронните средства за комуникация в отношенията си с гражданите.
51 При положение че приложимите понастоящем текстове не предвиждат нищо в този смисъл и особено след обявяването на решение от 21 февруари 2018 г., LL/Парламент (C‑326/16 P, EU:C:2018:83), правната сигурност и необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране при доброто правораздаване не допускат в случая да се приложи презумпцията за връчено съобщение, за която настоява Парламентът.
52 Ето защо Парламентът не би могъл да твърди, че съобщаването на решението от 23 юли 2018 г. се счита за извършено след изтичането на срока за съхраняване на препоръчаното писмо, изпратено до дома на жалбоподателя.
53 Той съобщава за това решение с електронно писмо от 28 август 2018 г., чието получаване жалбоподателят незабавно потвърждава. Следователно Парламентът погрешно твърди, че за да се изчисли в конкретния случай срокът за обжалване, трябва да бъде взето предвид единствено съобщаването, извършено с изпращането на препоръчаното писмо, въпреки че то не е било взето в срока, даден от белгийските пощенски служби. Безспорно е, че именно на 28 август 2018 г. жалбоподателят се е запознал изцяло с решението от 23 юли 2018 г. Следователно срокът за обжалване е започнал да тече от 28 август 2018 г. Поради това настоящата жалба, подадена на 7 декември 2018 г., не е просрочена (вж. по аналогия решение от 21 февруари 2018 г., LL/Парламент, C‑326/16 P, EU:C:2018:83, т. 53—56). Ето защо трябва да се отхвърли възражението на Парламента, че жалбата е недопустима поради просрочие.
По твърдението, че жалбата не отговаря на изискването по член 76, буква г) от Процедурния правилник
54 Парламентът счита за недопустимо искането на жалбоподателя Общият съд да обяви член 90 от Правилника за недействителен и неприложим по настоящото дело. Макар че това искане може да се разглежда като възражение за незаконосъобразност, Парламентът подчертава, че то изобщо не е било доразвито в жалбата. Ето защо той счита, че това възражение за незаконосъобразност следва да се обяви за недопустимо на основание член 76, буква г) от Процедурния правилник. Освен това Парламентът оспорва допустимостта на изтъкнатото от жалбоподателя четвърто основание — неспазване на езиковия режим на Съюза.
55 Следва да се припомни, че по силата както на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз — приложим за производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от посочения статут — така и на член 76, буква г) от Процедурния правилник, всяка искова молба или жалба трябва да включва информация за „предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания“. Съгласно постоянната съдебна практика, за да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, обобщеното изложение на основанията на ищеца или жалбоподателя трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на компетентния съд — да се произнесе по иска или жалбата (вж. определение от 25 септември 2019 г., EM Research Organization/EUIPO, C‑728/18 P, непубликувано, EU:C:2019:781, т. 8 и цитираната съдебна практика). Само абстрактното излагане на основанията в жалбата не отговаря на тези изисквания.
56 В конкретния случай следва да се констатира, че в точки 61—67 жалбата съдържа изложение на правните доводи, с които жалбоподателят оспорва посредством четвъртото си основание — неспазване на езиковия режим на Съюза — законосъобразността на обявлението за конкурса от гледна точка на Регламент № 1 от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 година за адаптиране на някои регламенти и решения в областта на свободното движение на стоки, свободното движение на хора, дружественото право, политиката на конкуренция, селското стопанство, безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика, транспортната политика, енергетиката, данъчното облагане, статистиката, трансевропейските мрежи, съдебната система и основните права, правосъдието, свободата и сигурността, околната среда, митническия съюз, външните отношения, външната политика, политиката на сигурност и отбрана и институциите поради присъединяването на Република Хърватия (OВ L 158, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1“), както и на принципа на равно третиране. Това изложение е достатъчно ясно и точно, за да позволи на Парламента да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни своя контрол. Поради това твърденията по четвъртото основание трябва да се обявят за недопустими.
57 Що се отнася до възражението за незаконосъобразност на член 90 от Правилника, следва да се констатира, че в уводната част на жалбата нейният предмет е определен в изречение, което изброява актовете, чиято отмяна се иска, а именно актовете от 7 декември 2017 г. и от 21 декември 2017 г., писмата от 1 март 2018 г. и 22 март 2018 г., решението от 23 юли 2018 г., както и обявлението за конкурса.
58 След това изброяване жалбата съдържа следното изречение: „[п]реди всичко, да обяви, ако е необходимо, член 90 от Правилника за недействителен и неприложим в настоящото производство, на основание на член 277 от ДФЕС“.
59 Това искане не се подкрепя от нито един правен или фактически довод, който да е развит в останалата част на жалбата. Следователно тя не посочва съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава поисканото с възражение обявяване на член 90 от Правилника за незаконосъобразен.
60 За да обори доводите на Парламента за нарушение на член 76, буква г) от Процедурния правилник, в точки 19—23 от писмената си реплика жалбоподателят излага няколко довода, с които цели да докаже, че член 90 от Правилника е незаконосъобразен.
61 Жалбоподателят обаче изобщо не се обоснова защо е представил тези доводи толкова късно.
62 При тези условия, тъй като жалбата не излага никакъв довод в подкрепа на възражението за незаконосъобразност на член 90 от Правилника, трябва да се приеме, че тя не отговаря на условията, предвидени в член 76, буква г) от Процедурния правилник. Ето защо следва да се обяви за недопустимо искането член 90 от Правилника да бъде обявен за неприложим.
По същество
63 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания, първото от които е неизпълнение на задължението за мотивиране, второто — нарушение на принципите на пропорционалност и на добра администрация, на правото на защита, на правото на изслушване и на член 41 от Хартата, третото — нарушение на правото на добра администрация, и четвъртото — нарушение на Регламент № 1, както и на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация. Общият съд счита, че тези основания следва да се групират, за да бъдат разгледани последователно следните оплаквания: първо, че не е изпълнено задължението за мотивиране, второ, че са нарушени правото на изслушване, правото на защита и член 41 от Хартата, трето, че са нарушени принципите на добра администрация и на пропорционалност, и четвърто, че не е спазен езиковият режим на Съюза, както и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация.
По неизпълнението на задължението за мотивиране
64 Жалбоподателят поддържа, че мотивите на решението от 23 юли 2018 г., както и на предхождащите го решения, са явно непълни. Парламентът не обяснил защо не го е уведомил, че не е приложил към документите си за кандидатстване списъка с приложенията, въпреки че крайният срок за кандидатстване не е бил изтекъл. Ако службите на Парламента имат достъп до таблицата с неговата оценка, жалбоподателят иска от Общия съд да го задължи да представи тези документи.
65 Парламентът оспорва тези твърдения.
66 Общият съд припомня, че задължението за мотивиране на увреждащ акт, предвидено по-специално в член 25 от Правилника, има за цел, от една страна, да се даде достатъчно информация на заинтересованото лице, за да прецени дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори законосъобразността му, и от друга страна, да се даде възможност на съда да упражни своя контрол в това отношение (решения от 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, EU:C:1981:284, т. 22 и от 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, EU:C:2008:134, т. 50).
67 Увреждащият акт е достатъчно мотивиран, когато е издаден в познат за длъжностното лице контекст, който му позволява да разбере неговия обхват (решения от 1 юни 1983 г. Seton/Комисия, 36/81, 37/81 и 218/81, EU:C:1983:152, т. 48, от 12 ноември 1996 г., Ojha/Комисия, C‑294/95 P, EU:C:1996:434, т. 18 и определение от 14 декември 2006 г., Meister/СХВП, C‑12/05 P, EU:C:2006:779, т. 89).
68 Освен това задължението за мотивиране на решенията представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт. Всъщност мотивите на акта представляват формален израз на съображенията, на които той се основава. Ако в съображенията има грешки, се засяга законосъобразността по същество на съответния акт, а не на мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. решение от 17 декември 2015 г., Италия/Комисия, T‑295/13, непубликувано, EU:T:2015:997, т. 122 и цитираната съдебна практика).
69 В случая съображенията, довели до отхвърлянето на кандидатурата на жалбоподателя, са му били съобщени с акта от 7 декември 2017 г., а съображенията за отхвърляне на жалбите, подадени от него по административен ред, са били изложени в решението от 23 юли 2018 г. В същото решение изрично се посочва, че отхвърлянето е поради липсата на списък с приложенията, който обаче се е изисквал. В това отношение посоченото решение се позовава на точка 5.3 от обявлението за конкурса и на втората част от подписаната от жалбоподателя декларация, които потвърждават, че той е бил уведомен, че към кандидатурата е трябвало да бъде приложен посоченият списък, тъй като в противен случай тя ще бъде отхвърлена. Тези съображения са изложени ясно, точно и недвусмислено, така че да позволят на жалбоподателя да разбере техния обхват, за да прецени дали е целесъобразно да подава жалба пред Общия съд, а на последния — да упражни своя контрол за законосъобразност на това решение. Ето защо оплакването на жалбоподателя, че не е изпълнено задължението за мотивиране следва да се отхвърли като неоснователно, без да е необходимо да се разпорежда събирането на доказателства.
По нарушението на правото на изслушване
70 Жалбоподателят поддържа, че Парламентът нарушил принципите на зачитане на правото на защита и на правото на изслушване, залегнали в първичното право на Съюза и член 41 от Хартата. Той трябвало да му даде право да вземе отношение писмено, преди да обяви неговата кандидатура за недопустима, и да му позволи да коментира писмено съображенията, изтъкнати за отхвърляне на жалбата, подадена от него по административен ред. Така жалбоподателят би могъл да се опита да убеди Парламента да провери кандидатурата му, за да се увери, че тя съдържа всички съответни документи и да докаже всички неточности във връзка с неговата оценка.
71 Парламентът не приема тези доводи.
72 Що се отнася до възможността да се вземе отношение писмено, преди приемането на решението от 23 юли 2018 г., следва да се припомни, че правото на изслушване във всяка процедура, предвидено в член 41, параграф 2 от Хартата, което е неразделна част от зачитането на правото на защита, макар и не толкова широко като него, гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административно производство и преди приемането на решение, което може да засегне неблагоприятно неговите интереси (вж. в този смисъл решения от 11 декември 2014 г., Boudjlida, C‑249/13, EU:C:2014:2431, т. 34 и 36, от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 149 и 150 и от 14 декември 2018 г., UC/Парламент, T‑572/17, непубликувано, EU:T:2018:975, т. 86).
73 Наличието на нарушение на правото на изслушване трябва да се преценява по-специално в зависимост от правните норми, уреждащи съответната област (вж. решение от 9 февруари 2017 г., M, C‑560/14, EU:C:2017:101, т. 33 и цитираната съдебна практика; решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 154).
74 Лицето, подало жалба по административен ред срещу увреждащ го акт на основание член 90, параграф 2 от Правилника, обаче по принцип не може надлежно да твърди, че не е било изслушано в рамките на досъдебната процедура, доколкото целта на самата жалба до администрацията е да позволи на заинтересованото лице да представи своите забележки (решение от 14 декември 2018 г., UC/Парламент, T‑572/17, непубликувано, EU:T:2018:975, т. 90, вж. в този смисъл определение от 26 септември 2019 г., Barata/Парламент, C‑71/19 P, непубликувано, EU:C:2019:793, т. 49 и решение от 2 април 2020 г., Barata/Парламент, T‑81/18, непубликувано, EU:T:2020:137, т. 109).
75 При това положение доводът на жалбоподателя, че Парламентът не го е приканил да изложи писмено становището си, преди да обяви неговата кандидатура за недопустима, нито да представи забележките си по съображенията за отхвърляне на жалбата, подадена от него по административен ред, преди на 23 юли 2018 г. да приеме решението, не е издържан от правна страна.
76 Освен това от изложените по-горе обстоятелства по спора е видно, че жалбоподателят е поискал ново разглеждане на неговата кандидатура, подал е две жалби по административен ред и е сезирал СКПС. Така той е упражнил правото си да защити своите интереси на всички етапи на досъдебната процедура след приемането на акта от 7 декември 2017 г., с който кандидатурата му се отхвърля като недопустима. С оглед на тези обстоятелства жалбоподателят няма основание да твърди, че преди кандидатурата му да бъде обявена за недопустима и преди да бъде прието решението от 23 юли 2018 г. не е имал възможност да изложи писмено становището си по съображенията за отхвърляне на неговата кандидатура.
77 При това положение оплакването на жалбоподателя, че е нарушено правото му на изслушване, следва да се отхвърли.
По нарушението на принципите на добрата администрация и на пропорционалност
78 Жалбоподателят критикува по същество прекаления формализъм, с която Парламентът отхвърлил неговата кандидатура единствено поради липсата на списъка с приложени документи. На първо място, той твърди, че Парламентът нарушил принципа на добра администрация, като не го е предупредил и не му е дал възможност да допълни документите си за кандидатстване, като предостави списъка с приложените документи преди крайната дата за подаване на кандидатурите и като не му дал възможност да отстрани нередовностите в своите документи след тази дата. На второ място, според жалбоподателя Парламентът нарушил принципа на пропорционалност и допуснал злоупотреба с право, като обявил неговата кандидатура за недопустима по чисто формална причина. Било абсурдно да се счита, че ако му се позволи да отстрани нередовностите в своите документи за кандидатстване, това би накърнило равното третиране на кандидатите.
79 Парламентът оспорва тези доводи.
80 Задължението за полагане на грижа и принципът на добра администрация отразяват равновесието на насрещните права и задължения, създадени от Правилника в отношенията между публичния орган и служителите на публична служба, и по-специално предполагат, че когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, органът взема под внимание всички обстоятелства, които могат да повлияят на решението му, като при това отчита не само интереса на службата, но и този на засегнатото длъжностно лице (решение от 23 октомври 1986 г., Schwiering/Сметна палата, 321/85, EU:C:1986:408, т.18).
81 По принцип при конкурсните процедури кандидатът в конкурс е длъжен да представи на конкурсната комисия всички сведения и документи, които счита за полезни при разглеждането на неговата кандидатура, с цел да позволи на конкурсната комисия да провери дали той отговаря на условията, поставени в обявлението за конкурс, особено ако е бил изрично и официално поканен да го направи (решения от 12 декември 2018 г., Colin/Комисия, T‑614/16, непубликувано, EU:T:2018:914, т. 48; вж. в този смисъл решение от 12 юли 1989 г., Belardinelli и др./Съд, 225/87, EU:C:1989:309, т. 24).
82 Равновесието на насрещните права и задължения между администрацията и кандидата изисква най-напред той да прочете внимателно и сериозно разпоредбите на обявление за конкурс, които по своя характер са напълно ясни, точни и безусловни (решение от 20 юни 1990 г., Burban/Парламент, T‑133/89, EU:T:1990:36, т. 33).
83 Що се отнася до администрацията, съгласно постоянната съдебна практика, за да провери дали условията за допускане са изпълнени, конкурсната комисия може да вземе предвид единствено данните, представени от кандидатите в документите им за кандидатстване, и удостоверителните документи, които те следва да представят (решения от 23 януари 2002 г., Gonçalves/Парламент, T‑386/00, EU:T:2002:12, т. 74 и от 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, EU:T:2004:91, т. 45). Така конкурсната комисия не е длъжна да прави проучвания, за да провери дали кандидатът отговаря на всички условия от обявлението за конкурса (решения от 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, EU:T:2000:272, т. 77 и от 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, EU:T:2004:91, т. 49). При наличие на непълни или неясни документи конкурсната комисия не следва да се свързва със заинтересованото лице, за да изясни тези пропуски и неясноти (решения от 21 май 1992 г., Almeida Antunes/Парламент, T‑54/91, EU:T:1992:65, т. 36 и от 6 ноември 1997 г., Wolf/Комисия, T‑101/96, EU:T:1997:171, т. 64).
84 В този смисъл, когато ясните разпоредби на обявление за конкурс недвусмислено установяват задължение за прилагане на удостоверителни документи към документите за кандидатстване, неизпълнението на това задължение от страна на кандидат не би могло нито да оправомощи, нито по аргумент за по-силното основание да задължи комисията или ОН да действат в разрез с това обявление за конкурс (решения от 31 март 1992 г., Burban/Парламент, C‑255/90 P, EU:C:1992:153, т. 12, от 23 януари 2002 г., Gonçalves/Парламент, T‑386/00, EU:T:2002:12, т. 74 и от 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, EU:T:2004:91, т. 49). Следователно в такава ситуация непредставянето на изискваните документи е основателна причина кандидатът да не бъде допуснат до конкурса.
85 За сметка на това, ако текстът на обявлението за конкурса е неясен или двусмислен, администрацията е длъжна да упражни правото си на преценка, като вземе предвид интереса на кандидата, в съответствие със задължението си да положи грижа и с принципа на добра администрация. Такъв например е случаят, когато обявлението за конкурс не уточнява формалните изисквания, на които трябва да отговарят необходимите удостоверителни документи. Така, когато предписанията на обявлението за конкурса предвиждат, че за подаване на кандидатурите трябва да се представят само документи, удостоверяващи образованието, но освен това се уточнява, че следва да се представят заверени като верни с оригинала преписи на дипломи или удостоверения за завършено образование, Съдът приема, че това уточнение представлява само „практическа препоръка, адресирана до кандидатите, на които представените документи [не са били върнати]“. При тези обстоятелства конкурсната комисия трябва да прецени дали представените от кандидата документи са или не са удостоверителни документи, въз основа на които може да бъде допуснат до участие в конкурса (решение от 25 април 1978 г., Allgayer/Парламент, 74/77, EU:C:1978:89, т. 4).
86 Освен това Съдът приема, че когато без друго уточнение обявление за конкурс използва понятието „удостоверителни документи“, след като е тълкувала това понятие стриктно в смисъл на „оригинал или заверено като вярно с оригинала фотокопие“, конкурсната комисия не може, без да наруши посочените в точки 80 и 85 по-горе принципи, да отстрани кандидат по съображението, че е представил само обикновени фотокопия, без да му даде възможност да предостави допълнителните удостоверителни документи, които могат да коригират пропуските в неговите документи за кандидатстване (решение от 23 октомври 1986 г., Schwiering/Сметна палата, 321/85, EU:C:1986:408, т. 20). При тези обстоятелства конкурсната комисия е трябвало да позволи на кандидата да представи заверени като верни с оригинала фотокопия вместо първоначално представените обикновени фотокопия.
87 С аналогични съображения Общият съд приема, че когато в обявление за конкурс не се уточнява, че кандидатът трябва да представи документи, доказващи достатъчни познания по официален език на Съюза като условие за допускане до конкурса, конкурсната комисия не може да отхвърли кандидатура, към която е приложена клетвена декларация относно езиковото равнище на кандидата, по съображението че тази кандидатура не е придружена с удостоверителни документи (решение от 19 юли 1999 г., Varas Carrión/Съвет, T‑168/97, EU:T:1999:154, т. 45—57). Общият съд приема също че фактът, че даден документ, който удостоверява диплома, сам по себе си е двусмислен, не може да позволи на конкурсната комисия да отхвърли кандидатура, без да вземе предвид представените от кандидата декларации в неговите документи за кандидатстване, както и релевантните обстоятелства от правото на държавата членка, издала тази диплома (решение от 12 декември 2018 г., Colin/Комисия, T‑614/16, непубликувано, EU:T:2018:914, т. 44—66).
88 Тези трайно установени принципи на съдебната практика са приложими към процедура по сертифициране като разглежданата в настоящото дело.
89 В случая точка 5.3 от обявлението за конкурса изисква от кандидатите да представят „списък, в който всеки приложен към кандидатурата удостоверителен документ е номериран и описан накратко“ и предвижда изрично, че неизпълнението на това условие води до отхвърляне на кандидатурата.
90 Освен това посоченото условие е припомнено във формуляра за кандидатстване, който съдържа следната декларация:
„2. Уведомен(а) съм, че кандидатурата ми ще бъде отхвърлена, ако не попълня всички раздели от настоящия формуляр за кандидатстване и не го подам в определения срок заедно с всички поискани удостоверителни документи, и по-специално със списък, в който всеки приложен към кандидатурата удостоверителен документ е номериран и описан накратко (т. 5 от обявлението за конкурса)“.
91 Този текст е в края на формуляра за кандидатстване и непосредствено преди мястото за подпис на кандидата. Той е озаглавен „Декларация“, отпечатан е с главни букви и с получер шрифт, така че няма как четящият да го пропусне. Жалбоподателят е подписал тази декларация.
92 От изложеното следва, че текстът на обявлението за конкурса и на формуляра за кандидатстване е ясен, точен и недвусмислен. Подписвайки формуляра за кандидатстване, жалбоподателят няма как да не е знаел, че липсата на списък с удостоверителни документи ще доведе до отхвърляне на кандидатурата му.
93 При тези условия в приложение на посочената в точка 84 по-горе съдебна практика Парламентът изобщо не е бил длъжен по силата на задължението си да положи грижа или на принципа на добра администрация да предупреждава жалбоподателя за пропуска в неговите документи за кандидатстване, нито да го приканва да га коригира. Преди да изтече срокът за подаване на документите за кандидатстване жалбоподателят е можел да коригира пропуските в тях, като замени първоначалните документи с пълен набор, който съдържа необходимия списък на приложенията. В случая, тъй като жалбоподателят е подал документите си за кандидатстване си на 27 септември 2017 г., той е разполагал с още девет дни, за да направи това. За сметка на това при изтичането на срока за подаване на документите за кандидатстване на 6 октомври 2017 г., за да спази условията в обявлението за конкурса и принципа на равно третиране, Парламентът не може да прикани даден кандидат да коригира документите си за кандидатстване, в които липсва списък с необходимите приложения.
94 За да се отговори на доводите на жалбоподателя, че такова тълкуване на правилата, уреждащи разглежданата процедура по сертифициране, е непропорционално с оглед на тежестта на последиците от отхвърлянето на кандидатурата, като се има предвид чисто формалният характер на липсващия списък с приложенията, следва да се припомни, че принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани със съответната правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (определение от 14 декември 2006 г., Meister/СХВП, C‑12/05 P, EU:C:2006:779, т. 68 и решение от 5 март 2019 г., Pethke/EUIPO, T‑169/17, непубликувано, EU:T:2019:135, т. 122).
95 Като се има предвид, от една страна, широкото право на преценка, което може да се изведе от член 45а от Правилника, който установява процедурата по сертифициране, и от друга страна, широкото право на преценка, което съгласно постоянната практика на Съда е признато на институциите на Съюза при организирането на службите им, и по-конкретно при определянето на реда и условията за провеждане на конкурсите, както и за оценяването и съпоставянето на качествата на кандидатите в рамките на всяка процедура за подбор, контролът от страна Общия съд в тази област трябва да се сведе до въпроса дали с оглед на данните, на които е основала преценката си, администрацията е действала в разумни граници и не е упражнила своето правомощие явно неправилно или за цели, различни от тези, във връзка с които ѝ е предоставено това правомощие (вж. в този смисъл решения от 9 октомври 2008 г., Chetcuti/Комисия, C‑16/07 P, EU:C:2008:549, т. 76 и цитираната съдебна практика и от 11 ноември 2003 г., Faita/CES, T‑248/02, EU:T:2003:298, т. 71 и цитираната съдебна практика).
96 При това положение Общият съд следва да провери дали посоченото в точка 5.3 от обявлението за конкурса изискване всяка кандидатура да бъде придружена от списък с приложенията, тъй като в противен случай ще бъде отхвърлена, на което се основава решението за нейното отхвърляне, отговаря на горепосочените критерии.
97 Следва да се провери дали това изискване преследва легитимна цел. В писмените си изявления, както и при устните състезания в съдебното заседание Парламентът по същество поддържа, че посоченото изискване преследва две цели. Основната цел била да се улесни административната обработка на кандидатурите. Второстепенната цел била да се провери способността на кандидатите да следват ясни и недвусмислени указания.
98 В това отношение е важно да се припомни, че целта на разглежданата процедура по сертифициране е да бъдат подбрани длъжностни лица от функционална група AST, на които да се даде достъп до длъжности за администратори съгласно процедурата, предвидена в член 45а от Правилника. Фактът, че в доста кратък срок трябва да бъде извършена значителна административна работа, за да се гарантира правилното протичане на процедурата по сертифициране, може с основание да оправдае изискваното от администрацията представяне на обобщен списък, чрез който да се провери цялата информация и всички документи, представени в подкрепа на всяка кандидатура. Освен това, като се има предвид самото естество на процедурата по сертифициране, трябва да се признае, че не е неразумно да се очаква кандидатите, които искат да получат достъп до администраторски функции, да бъдат достатъчно стриктни и внимателни, когато следват указанията, произтичащи от ясната, точна и недвусмислена формулировка на обявлението за конкурса.
99 При това положение следва да се приеме, че изтъкнатите от Парламента цели за ефективно управление на кандидатурите и за проверка на способността на кандидатите да следват ясни, точни и недвусмислени указания, представляват легитимни цели с оглед на търсения от процедурата по сертифициране резултат.
100 Освен това трябва да се провери дали в рамките на признатата на администрацията свобода на преценка при организиране на процедура по сертифициране средствата за постигане на тези цели са подходящи и необходими.
101 В това отношение обобщен списък с удостоверителните документи позволява на администрацията да има в синтезиран вид обзор на всички документи, представени в подкрепа на всяка кандидатура. В това отношение Парламентът правилно подчертава разнообразието на тези документи, по-специално от езикова гледна точка, тъй като кандидатите са граждани на различни държави. Следва също да се отбележи, че този тип процедура представлява интерес за много кандидати. Наистина поради вътрешния си характер тя засяга кандидати, чийто брой може да изглежда относително скромен в сравнение с конкурсите за набиране на персонал, които понякога привличат няколко хиляди. Въпреки това потенциалният брой кандидати, очаквани в рамките на такава процедура за назначаване, далеч не е незначителен. Следва също така да се подчертае ограниченото време, присъщо за такава процедура за подбор. Всъщност тя е приключила 190 дни след крайния срок за подаване на кандидатурите с публикуването на списъка на одобрените кандидати.
102 Предвид разнообразието на съдържанието на документите за кандидатстване, броя на кандидатите и ограниченото време задължението за представяне на списък с удостоверителни документи изглежда мярка, годна да допринесе за правилното протичане на процедурата по сертифициране. Не може да се счита, че подобно изискване натоварва прекомерно или неразумно кандидатите. Обявлението за конкурса насочва вниманието им към това, че е важно да изпълнят посоченото задължение по ясен, точен и недвусмислен начин, за който не може да се счита, че противоречи на задължението за полагане на грижа.
103 Като предвижда, че този списък трябва да бъде представен, тъй като в противен случай кандидатурата ще бъде отхвърлена, целта на посоченото в точка 5.3 от обявлението за конкурса изискване е да насърчи кандидатите да изпълнят това задължение. Вярно е, че тъй като списъкът има чисто административна функция, липсата му не е пречка да бъдат оценени индивидуалните качества на кандидатите, какъвто може да е случаят, когато липсва например документ, удостоверяващ квалификационна или образователна степен. При липсата на такова изискване обаче кандидатите биха били по-малко склонни да проверяват надлежно доброто състояние на документите си за кандидатстване. Освен факта, че липсата на такова изискване на практика би могла да утежни задачата на администрацията, от правна гледна точка това би могло да породи неясноти по въпроса дали подобно неизпълнение на задължения може да бъде коригирано.
104 Следователно, като е приел решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя въз основа на изискването, посочено в точка 5.3 от обявлението за конкурса, Парламентът е упражнил правото си на преценка в разумни граници и не е използвал правомощието си явно неправилно или за цели, различни от тези, във връзка с които му е предоставено.
105 От гореизложеното следва, че оплакването на жалбоподателя за нарушение на принципите на добра администрация и на пропорционалност е неоснователно и поради това трябва да се отхвърли.
По неспазването на езиковия режим, установен с Регламент № 1
106 Жалбоподателят твърди, че като не е използвал португалски език в решението от 23 юли 2018 г. и в обявлението за конкурса в процедурата по сертифициране за 2017 г., Парламентът е нарушил разпоредбите на Регламент № 1. Според него, макар съдебната практика да разрешава използването на няколко конкретни езика за специфичните и доказани нужди на службата, за тази възможност трябвало да се приеме вътрешен правилник в съответствие с член 6 от Регламент № 1 (решения от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия, C‑566/10 P, EU:C:2012:752 и от 24 септември 2015 г., Италия и Испания/Комисия, T‑124/13 и T‑191/13, EU:T:2015:690). След като нямало такъв правилник, не било възможно никакво изключение от езиковия режим.
107 Така жалбоподателят бил дискриминиран в сравнение с колегите си, чийто майчин език е английски, немски или френски. Той уточнява, че настоящото основание трябва да се разбира като възражение за незаконосъобразност на обявлението за конкурс, доколкото на по-ранен етап той не е можел пряко да оспори този акт поради липса на пряко и лично засягане.
108 Освен това жалбоподателят твърди, че макар жалбата, подадена от него по административен ред, да е била съставена на португалски език, Парламентът му отговорил на английски език, без да представи превод.
109 Парламентът оспорва тези доводи.
110 Без да е необходимо произнасяне по въпроса дали при липсата, от една страна, на специални подзаконови разпоредби, приложими за длъжностните лица и служителите, и от друга страна, на съответни разпоредби във вътрешните правилници на институциите, отношенията между тях и длъжностните им лица и служители са изключени от приложното поле на Регламент № 1, следва да се припомни, че съгласно член 2 от посочения регламент, който по същество съответства на член 24, четвърта алинея ДФЕС и на член 41, параграф 4 от Хартата, текстовете, адресирани до институциите на Съюза от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор на подателя на един от официалните езици, посочени в член 1 от този регламент, а отговорът на институцията трябва да бъде на същия език. Като съществен елемент от зачитането на езиковото многообразие на Съюза, чиято значимост е припомнена в член 3, параграф 3, четвърта алинея ДЕС, както и в член 22 от Хартата, правото на тези лица да избират измежду официалните езици на Съюза езика, който ще използват при контактите си с институциите, е от основно значение (вж. решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 36).
111 При все това, както следва от практиката на Съда, от задължението на Съюза да зачита езиковото многообразие не може да бъде изведено наличието на общ правен принцип, който гарантира на лицата правото всички актове, които могат да засегнат интересите им, при всички обстоятелства да бъдат изготвени на съответния им език и съгласно който институциите са длъжни, без да е допустимо каквото и да било изключение, да използват всички официални езици във всеки един случай (вж. решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 37 и цитираната съдебна практика).
112 В частност, в конкретния контекст на процедурите за подбор на персонал на Съюза, Съдът е постановил, че на институциите не могат да бъдат вменени задължения, които надхвърлят изискванията по член 1г от Правилника (вж. решение от 26 март 2019 г., Испания/Парламент, C‑377/16, EU:C:2019:249, т. 39 и цитираната съдебна практика).
113 От член 1г, параграф 1 и параграф 6, първо изречение от Правилника следва, че не е изключена възможността интересът на службата да обосновава свеждането на избора на езиците за комуникация между кандидатите по конкурса и администрацията до ограничен брой официални езици, които са най-разпространени в Съюза, но подобно ограничаване задължително трябва да се основава на обективни данни, които могат да бъдат проверени както от кандидатите в конкурса, така и от юрисдикциите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑621/16 P, EU:C:2019:251, т. 124 и цитираната съдебна практика).
114 В контекста на обявление за конкурс, в който могат да участват само работещи в институция длъжностни лица и служители, изискването за познаване на определени езици може да бъде обосновано от вътрешния характер на този конкурс, тъй като кандидатите са били в състояние да разберат защо за изпитите са били наложени тези езици, а Общия съд — да упражни своя контрол във връзка с избора на тези езици (вж. в този смисъл решения от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия, C‑566/10 P, EU:C:2012:752, т. 92 и от 5 април 2005 г., Hendrickx/Съвет, T‑376/03, EU:T:2005:116, т. 33 и 34).
115 Тези принципи са приложими по отношение на акт, адресиран до всички кандидати в процедура по сертифициране като разглежданата в настоящото дело, в която право да участват имат само длъжностните лица с най-малко шест години прослужено време (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2008 г., Италия/Комисия, T‑185/05, EU:T:2008:519, т. 132).
116 Всъщност следва да се припомни, че процедурата по сертифициране е предвидена в член 45а от Правилника, който предвижда в параграф 1, че длъжностно лице от функционална група AST може, считано от 5-а степен, да бъде назначено на длъжност във функционална група AD.
117 В случая от обявлението за конкурса е видно, че съгласно член 4 от решението на Бюрото на Парламента от 26 септември 2005 г. относно приемането на общи разпоредби за изпълнение на процедурата по сертифициране кандидатите трябва по-специално да имат най-малко шест години прослужено време във функционална група AST. Следва да се отбележи, че съгласно член 3 от това решение в поканите за подаване на кандидатури, отправени в приложение на тази разпоредба, трябва да се посочва, че е от значение кандидатите да владеят в достатъчна степен поне един от езиците, на които се организират курсът на обучение и тестовете, посочени в членове 5 и 6 от това решение.
118 Въз основа на това обявлението за конкурса посочва това значение и подчертава, че курсовете на обучение и тестовете ще се провеждат на френски и английски език. Обявлението за конкурса посочва още и че СКПС трябва да покани на събеседване кандидатите с най-добри резултати, за да оцени езиковите им умения на френски или английски — езици, използвани за курса на обучение, посочен в член 45а, параграф 1 от Правилника.
119 Освен това е важно да се припомни, че предвид своето задължение за полагане на грижа, когато адресира до длъжностно лице или служител индивидуално решение, администрацията следва да го формулира на език, който длъжностното лице или служителят владее задълбочено, за да може реално и лесно да се запознае с неговото съдържание (вж. в този смисъл решения от 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, EU:T:2000:86, т. 44 и 46 и от 5 октомври 2005 г., Rasmussen/Комисия, T‑203/03, EU:T:2005:346, т. 61 и 64).
120 Фактът, че адресираните от администрацията до някое от нейните длъжностни лица документи са съставени на различен от неговия майчин език, не представлява нарушение на неговите права, ако длъжностното лице владее използвания от администрацията език достатъчно, за да може реално и лесно да се запознае със съдържанието на въпросните документи. Така съобщаването на решение за отхвърляне на жалба, подадена по административен ред, на език, който не е нито майчиният език на съответното длъжностното лице или служител, нито този, на който е била съставена жалбата, може да се счита за редовно, при условие че заинтересованото лице е могло надлежно да се запознае с него (вж. в този смисъл решения от 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, EU:T:2000:86, т. 44 и 45, от 7 февруари 2001 г., Bonaiti Brighina/Комисия, T‑118/99, EU:T:2001:44, т. 17 и от 7 февруари 2019 г., Duym/Съвет, T‑549/17, непубликувано, EU:T:2019:72, т. 110).
121 Видно обаче от представените пред Общия съд документи във формуляра си за кандидатстване жалбоподателят е посочил, че владее английски език на „много добро“ ниво, което е най-високата квалификация от трите предложени за избор на кандидатите. Впрочем той е подписал декларацията, съдържаща се в края на формуляра за кандидатстване, изготвен на английски език (вж. т. 90 по-горе). Жалбоподателят е съставил на английски език жалбата, подадена от него по административен ред на 2 февруари 2018 г., на която отговаря решението от 23 юли 2018 г., което той разглежда заедно с жалбата от 13 април 2018 г. Освен това той съставил на същия език други документи относно процедурата по сертифициране, разглеждана в настоящото производство, и по-специално документите си за кандидатстване от 27 септември 2017 г., както и жалбата от 8 март 2018 г. до СКПС. От преписката е видно също, че жалбоподателят е използвал английски език в електронната си кореспонденция с администрацията, за да поиска ново разглеждане на кандидатурата му на 13 декември 2017 г., както и за да подаде жалбата по административен ред на 13 април 2018 г. В това отношение следва да се подчертае, че с електронно писмо, съставено на английски език и изпратено на 13 декември 2017 г. до ОН, жалбоподателят изрично заявява, че е допуснал грешка, като е забравил да предаде списъка с удостоверителни документи в подкрепа на кандидатурата си, без обаче да се е опитал да оправдае тази грешка със затруднения от езиков характер, които биха му попречили да разбере текста на обявлението за конкурса.
122 Разглежданата в настоящото дело процедура по сертифициране не е външен конкурс, който задължително се публикува в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици, отворен за всички граждани на Съюза, а е вътрешен конкурс, в който могат да участват само определени длъжностни лица с над шест години прослужено време. Ето защо Парламентът не е нарушил припомнените по-горе принципи, които уреждат езиковия режим на Съюза, когато не е публикувал обявлението за конкурса на португалски език. Той не ги е нарушил и когато в това обявление е поискал от жалбоподателя да общува с него на език, различен от португалския, и да владее в достатъчна степен английски или френски език. От изложените по-горе съображения следва, че възражението за незаконосъобразност, изведено от нарушение на Регламент № 1, трябва да се отхвърли.
123 Следователно доводите, с които жалбоподателят критикува факта, че решението от 23 юли 2018 г. е изготвено на английски език, както и липсата на превод на португалски език, са неоснователни и поради това трябва да бъдат отхвърлени.
124 Като се има предвид, че всички оплаквания срещу решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя са отхвърлени по същество в светлината на другите актове и на другите писма, чиято отмяна се иска в настоящия случай, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на исканията за отмяна на посочените актове и писма, жалбата се отхвърля изцяло.
По съдебните разноски
125 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
126 След като Парламентът е направил искане за осъждането на жалбоподателя да заплати съдебните разноски и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑н João Miguel Barata да заплати съдебните разноски.
da Silva Passos | Valančius | Reine |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 март 2021 година.
Подписи