РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
12 ноември 2013 година(*)
„Държавни помощи — Споразумение между унгарската държава и дружеството за добив на нефт и газ MOL относно такси за минни дейности във връзка с добив на въглеводород — Последващо изменение на правния режим на таксите — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Селективен характер“
По дело T‑499/10
MOL Magyar Olaj- és Gázipari Nyrt., установено в Будапеща (Унгария), за което се явяват г‑н N. Niejahr, avocat, г‑жа F. Carlin, barrister, и г‑н C. van der Meer, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н L. Flynn и г‑жа K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, като главно искане, отмяна на Решение 2011/88/ЕС на Комисията от 9 юни 2010 година относно държавна помощ C 1/09 (ex NN 69/08), предоставена от Унгария на MOL Nyrt.(ОВ L 34, 2011 г., стр. 55), и при условията на евентуалност — отмяна на посоченото решение в частта относно разпореждането за възстановяване на съответните суми от жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood, председател, г‑н F. Dehousse и г‑н J. Schwarcz (докладчик), съдии,
секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 януари 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства в основата на спора
1 Жалбоподателят, MOL Magyar Olaj- és Gázipari Nyrt., е дружество, установено в Будапеща (Унгария), с основни дейности проучване и добив на суров нефт, природен газ и производство на газови продукти, транспортиране, съхранение и дистрибуция на продукти от суров нефт на дребно и на едро, пренос на природен газ и производство и продажба на олефини и полиолефини.
2 В Унгария минните дейности, сред които дейностите, включващи въглеводороди, са уредени с 1993. évi XLVIII. törvény a bányászatról (Закон за минното дело от 1993 г., наричан по-нататък „Законът за минното дело“). Съгласно Закона за минното дело функциите по регулиране се упражняват от министъра, отговорен за минното дело, и от органа по минното дело, който осъществява надзор върху минните дейности.
3 Законът за минното дело предвижда, че проучването и добива в мините могат да бъдат осъществявани в два различни правни режима. По отношение на райони, считани за богати на добивни ресурси въз основа по-специално на геологически данни и определени като „закрити“ (член 9, параграф 1 от Закона за минното дело), членове 8—19 от Закона за минното дело определят концесионен режим след провеждане на процедура по предоставяне на концесия за всеки закрит район въз основа на договор, подписан между министъра, отговорен за минното дело, и предприятието, спечелило конкурсната процедура (членове 10—12 от Закона за минното дело). По отношение на районите, квалифицирани като „открити“, които поначало са по-бедни на добивни ресурси, добивът в тях се осъществява въз основа на разрешение за минна дейност, издадено от органа по минно дело, при условие че заявителят отговаря на законовите условия (член 5, параграф 1, буква a) и член 5, параграф 4 от Закона за минното дело).
4 Член 20 от Закона за минното дело установява правилата за определяне на таксите за минна дейност, заплащани на държавата. Член 20, параграф 11 от Закона за минното дело предвижда, че размерът на таксата за минна дейност е процент от стойността на добитите минерални ресурси, определен според случая в закона, концесионния договор или договора, сключен съгласно член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело. По отношение на концесиите ставката на таксата за минна дейност се определя от министъра, отговорен за минното дело, който взема предвид определени параметри, посочени в член 20, параграф 8 от Закона за минното дело. По отношение на договора, посочен в член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, ставката на таксата се определя съгласно разпоредбите на същия член. Ставката на таксата за минна дейност се определя от Закона за минното дело, когато добивната дейност се извършва в разрешителен режим (член 20, параграфи 2—7 от Закона за минното дело).
5 До 2008 г. таксата за минна дейност за добив на въглеводороди, суров петрол и природен газ в разрешителен режим е определена на 12 % от стойността на добитото количество за находищата, чиято експлоатация е започнала от 1 януари 1998 г., или е резултат от прилагането на математическа формула, която отчита по-специално средната цена на природния газ, закупен от обществената служба по газа, при минимална ставка 12 % за находищата на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г. (член 20, параграф 3, буква b) от Закона за минното дело).
6 Член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело предвижда, че когато миннодобивно дружество, което действа в разрешителен режим, т.е. по отношение на находищата, намиращи се в открит район, не започне добив в срок от пет години от датата на издаване на разрешение за минна дейност, то може да поиска еднократно от органа по минно дело удължаване на този срок за максимален период от пет години. При съгласие на посочения орган се сключва договор между министъра, отговорен за минното дело, и миннодобивното дружество, с който се определя количеството на ресурсите, служещи за основа на изчисляване на таксата за минна дейност по отношение на находищата, чийто срок на експлоатация е удължен, като размерът на таксата трябва да е по-висок от приложимата ставка към датата на подаване на заявлението за удължаване на срока, без да надвишава 1,2 пъти тази ставка (наричана по-нататък „таксата за удължаване на срока“). Ако заявлението за удължаване на срока се отнася до повече от две находища, ставката на таксата за удължаване на срока се прилага по отношение на всички находища на миннодобивното дружество съгласно договор за срок най-малко от пет години (наричана по-нататък „увеличената такса за минна дейност“). Ако заявлението за удължаване на срока се отнася до повече от пет находища, може да се изиска еднократно плащане в максимален размер на 20 % от дължимата сума въз основа на увеличената такса за минна дейност (наричано по-нататък „еднократното плащане“).
7 На 19 септември 2005 г. жалбоподателят е поискал удължаване на срока на правата си за минна дейност по отношение на дванадесет въглеводородни находища, за които е издадено разрешение за минна дейност и чиято експлоатация все още не е започнала.
8 На 22 декември 2005 г. министърът, отговорен за минното дело, и жалбоподателят сключват споразумение за удължаване на срока съгласно член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело по отношение на дванадесетте въглеводородни находища, посочени в точка 7 по-горе (наричано по-нататък „споразумението от 2005 г.“), като в точка 1 от споразумението се удължава крайният срок за започване на експлоатацията на дванадесетте находища с пет години и се определя таксата за удължаване на срока, която трябва да бъде заплатена от жалбоподателя на държавата за всяка от петте години (12 % x 1,050 за първата година, а именно 12,600 %; 12 % x 1,038 за втората година, а именно 12,456 %; 12 % x 1,025 за третата година, а именно 12,300 %; 12 % x 1,020 за четвъртата и петата година, а именно 12,240 %).
9 Съгласно точка 4 от споразумението от 2005 г. увеличената такса за минна дейност се прилага по отношение на всички находища на жалбоподателя, които вече се експлоатират в разрешителен режим за минна дейност, а именно 44 въглеводородни находища, чиято експлоатация е започнала след 1 януари 1998, и 93 находища на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди тази дата, за период от петнадесет години, считано от датата на влизане в сила на споразумението. Ставката на увеличената такса за минна дейност за петата година от периода на удължаването на срока се прилага до петнадесетата година. По отношение на находищата на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г., към математическата формула, определена в член 20, параграф 3, буква b) от Закона за минното дело се прилага коефициентът на увеличение за всяка от петте години на удължаване на срока (вж. точка 8 по-горе), като коефициентът на увеличение за петата година се прилага до петнадесетата година.
10 Точка 6 от споразумението от 2005 г. предвижда еднократно плащане от 20 милиарда унгарски форинта (HUF).
11 Точка 9 от споразумението от 2005 г. предвижда, че ставката на таксата за удължаване на срока, ставката на увеличената такса за минна дейност, основата за изчисляване, процентът и всички фактори, необходими за изчисляване на таксите, за целия срок на действие на споразумението се определят единствено от клаузите му, както и че ставките, определени в споразумението от 2005 г., ще останат непроменени или постоянни за целия този срок.
12 Съгласно точка 11 споразумението от 2005 г. влиза в сила на датата на влизането в сила на решението на органа по минно дело. В същата клауза се съдържа забрана за едностранно прекратяване на споразумението от 2005 г., освен в случай на придобиване на над 25 % от капитала на жалбоподателя от трето лице.
13 По споразумението от 2005 г. е прието решение на органа по минно дело от 23 декември 2005 г., потвърждаващо удължаването на крайния срок за започване на експлоатацията на дванадесетте въглеводородни находища, посочени в точка 7 по-горе, както и плащанията за сметка на жалбоподателя, определени с посоченото споразумение.
14 Закон 2007. évi CXXXIII. törvény a bányászatról szóló 1993. évi XLVIII. törvény módosításáról (Закон CXXXIII от 2007 година за минното дело и за изменение на Закон XLVIII от 1993 година, наричан по-нататък „последващото изменение на Закона за минното дело“) влиза в сила на 8 януари 2008 г. С последващото изменение на Закона за минното дело е изменена ставката на таксата за минна дейност. В основни линии член 20, параграф 3 от последващото изменение на Закона за минното дело предвижда ставка от 30 % от стойността на добитото количество за находищата, чиято експлоатация е започнала между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2007 г., прилагането на съществуващата при действието на Закона за минното дело математическа формула за находищата на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г., при минимална ставка на таксата 30 % и прилагането на диференцирана ставка на таксата за находищата, чиято експлоатация е започнала след 1 януари 2008 г., според количеството добит суров нефт или природен газ, а именно ставка от 12 % за добито годишно количество, ненадвишаващо 300 милиона m3 природен газ, или 50 kt суров нефт, ставка от 20 % за добив между 300 и 500 милиона m3 природен газ или между 50 и 200 kt суров нефт и ставка от 30 % за добив, надвишаващ 500 милиона m3 природен газ, или 200 kt суров нефт. На последно място, за всички находища, независимо от началната дата на експлоатация, дължимата такса за минна дейност се увеличава с 3 % или 6 %, ако цената на суровия петрол Брент превиши съответно 80 или 90 щатски долара (USD).
15 Член 235 от Закон 2008. évi LXXXI. törvény egyes adó- és járuléktörvények módosításáról (Закон LXXXI от 2008 година за изменение на ставката на данъците и таксите) изменя Закона за минното дело, като намалява отново на 12 % ставката на таксата за минна дейност за находищата, чиято експлоатация е започнала между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2007 г. включително, както и минималната ставка на таксата за минна дейност, дължима за находищата на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди 1 януари 1998 г. Изменението влиза в сила на 23 януари 2009 г.
Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваното решение
16 След като получава жалба на 14 ноември 2007 г., Комисията на Европейските общности изпраща писмо на Унгария с дата 24 януари 2008 г., в което иска от държавата членка да предостави информация за определени документи относно споразумението от 2005 г. и поставя въпроси относно посоченото споразумение, прилагането на Закона за минното дело и последващото изменение на Закона за минното дело.
17 Вследствие на отговора на Унгария от 17 март 2008 г., с писмо от 18 юни 2008 г. Комисията поисква допълнителни уточнения относно споразумението от 2005 г., а Унгария отговаря на 8 септември 2008 г.
18 С писмо от 13 януари 2009 г. Комисията уведомява унгарските органи за решението си да открие официална процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО във връзка със споразумението от 2005 г., което освобождавало жалбоподателя от увеличаването на таксата за минна дейност вследствие на промяна, въведена с последващото изменение на Закона за минното дело (ОВ C 74, стр. 63) (наричано по-нататък „решението за откриване“). Комисията е на мнение, че с оглед начина, по които са изготвени, споразумението от 2005 г. и разпоредбите на последващото изменение на Закона за минното дело се вписват в контекста на една и съща мярка и след като извършва преценка на съвместното им въздействие, достига до извод, че комбинираният ефект на споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело води до предоставяне на неправомерно предимство на жалбоподателя. Според Комисията мярката отговаря на критериите по член 87, параграф 1 ЕО и трябва да се счита за държавна помощ и няма данни тази помощ да се окаже съвместима с общия пазар. Решението за откриване е публикувано ведно с покана към заинтересуваните страни да представят становища.
19 С писмо от 9 април 2009 г. Унгария представя становище по решението за откриване. Унгарските органи са на мнение, че мярката не представлява държавна помощ, тъй като споразумението от 2005 г. не предоставяло каквото и да било предимство на жалбоподателя и не било селективно, тъй като от прилагането на въпросното споразумение не произтичало никакво преференциално третиране на жалбоподателя.
20 С две писма от 27 април 2009 г. жалбоподателят и Magyar Bányászati Szövetség (унгарска асоциация за минни дейности) съответно представят становища по решението за откриване. Жалбоподателят смята, че не се е намирал в привилегировано положение в резултат на прилагането на споразумението от 2005 г., тъй като е платил такса за минна дейност в много по-голям размер в сравнение с конкурентите си и в сравнение с размера, който би платил, ако не съществува споразумението, доколкото последното е в съответствие с разпоредбите на Закона за минното дело и следва логиката на посочения закон. От своя страна, Magyar Bányászati Szövetség изтъква по-специално необходимостта държавата, по-конкретно в качеството ѝ на законодател, да зачита оправданите правни очаквания на икономическите оператори и принципа на правната сигурност по отношение на дългосрочната стабилност на ставките на таксите за минна дейност за находищата, за които вече е издадено разрешение за минна дейност.
21 С писмо от 3 юли 2009 г. Унгария информира, че не възнамерява да отговори на становищата на заинтересуваните страни.
22 С писма от 16 октомври 2009 г. и 8 февруари 2010 г. Унгария отговаря на исканията за сведения, отправени от Комисията на 21 септември 2009 г. и на 12 януари 2010 г., като представя исканите от Комисията документи.
23 На 9 юни 2010 г. Комисията приема: Решение 2011/88/ЕС относно държавна помощ C 1/09 (ex NN 69/08), предоставена от Унгария на MOL Nyrt. (ОВ L 34, 2011 г., стр. 55, наричано по-нататък „обжалваното решение“), съгласно което, от една страна, приетата от Унгария мярка, а именно фиксирането в споразумението от 2005 г. на дължимата от жалбоподателя такса за минна дейност, ведно с измененията, произтичащи от последващото изменение на Закона за минното дело, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, несъвместима с общия пазар съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, и от друга страна, Унгария се задължава да пристъпи към възстановяване на помощта от жалбоподателя.
24 В обжалваното решение Комисията приема, че разглежданата помощ представлява съвкупност от споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело, тъй като първото освобождава жалбоподателя от внесените чрез второто промени в таксите за минна дейност (съображения 19 и 20). Според нея, независимо че споразумението от 2005 г. съответства на действащия към този момент Закон за минното дело и макар държавата членка да е оправомощена да фиксира таксите за минна дейност, получените резултати не са непременно съвместими с правилата на Договора относно държавните помощи, въпреки че взети поотделно, нито споразумението от 2005 г., нито последващото изменение на Закона за минното дело противоречат на тези правила (съображения 52 и 53).
25 Що се отнася до критерия за селективност на мярката, в обжалваното решение Комисията приема, че референтната система е разрешителният режим, като отхвърля доводите, че споразуменията за удължаване на срока на тези разрешения могат да представляват отделна референтна система (съображения 61—65). Според Комисията споразумението за удължаване има „ясно“ селективно действие, тъй като унгарските органи разполагат с определена възможност за маневриране по отношение на решението за сключване или несключване на подобно споразумение и определянето на съдържащите се в него елементи на плащания (съображение 66). Комисията изтъква обстоятелствата, сочещи, от една страна, че жалбоподателят се е ползвал от намалени такси до 2020 г. по отношение на почти всички свои находища, експлоатирани в разрешителен режим, докато неговите конкуренти, подлежащи на същия режим и започнали експлоатация в законовия срок, трябвало да плащат по-високи такси (съображение 67), и от друга страна, че жалбоподателят е единственият оператор в областта на въглеводородите, на който е разрешено удължаване на срока на правата му на експлоатация в рамките на разрешителен режим, като останалите случаи на удължаване на срока се отнасят до предприятия, добиващи твърди минерални ресурси, за които таксите за минна дейност не са променяни (съображение 68). Комисията счита, че поредицата от действия, а именно начинът, по който е формулиран член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, споразумението от 2005 г., сключено на основание на този член и измененията, съдържащи се в последващото изменение на Закона за минното дело, има селективен характер (съображение 69). Според Комисията единствено жалбоподателят е действал при специфичен режим, който го закриля срещу всякакво увеличение на таксите за минна дейност (съображение 70).
26 По отношение на предоставеното предимство в обжалваното решение Комисията отхвърля доводите на Унгария, която поддържа, че е действала като икономически оператор при предоставянето на разрешения за минна дейност. Според Комисията предоставянето на разрешение за минна дейност не представлява дейност, която може да се осъществява от частни оператори, а е свързано с упражняването на публична власт, тъй като минералните ресурси са винаги публична държавна собственост, като впрочем не е доказана каквато и да било връзка между равнището на таксите за минна дейност и стойността на разрешенията за минна дейност (съображения 72 и 73). Обратно на твърдението на Унгария Комисията посочва, че по отношение на други оператори е приложено увеличение на таксите за минна дейност, произтичащо от последващото изменение на Закона за минното дело, по-специално чрез прилагане на увеличението, свързано с цената на суровия петрол Брент, описано в точка 14 по-горе (съображения 77 и 78). Комисията констатира, че другите оператори, по-специално новите оператори, трябва да се конкурират с жалбоподателя, единствен бенефициер на по-ниска ставка на таксата за минна дейност до 2020 г., а това представлява предимство за продължителен период (съображения 79 и 80). Комисията смята, че заплащането от страна на жалбоподателя на увеличени такси през 2006 г. и 2007 г. по силата на споразумението от 2005 г. е без значение, тъй като става въпрос за прилагането на разпоредбите на Закона за минното дело или, що се отнася до увеличената такса за минна дейност и за еднократното плащане — за суми, платени за удължаването на срока, обвързани с броя на находищата, чийто срок е удължен, като по този начин отказва да вземе предвид тези разходи, които нямали никаква връзка с измененията, въведени с последващото изменение на Закона за минното дело (съображения 82—86). Комисията е на мнение, че мярката предоставя предимство на жалбоподателя.
27 В обжалваното решение Комисията прави обобщен анализ на останалите условия за наличие на държавна помощ, като приема, че мярката предполага пропуснати приходи за държавата, нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки. Тя достига до извода, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (съображения 89—91).
28 В съображения 92—106 от обжалваното решение Комисията разглежда съвместимостта на държавната помощ с Договора за функционирането на ЕС, като посочва, че по естеството си мярката представлява оперативна помощ и никое от изключенията, предвидени в член 107, параграфи 2 и 3 ДФЕС не се прилагат. Комисията заключава, че мярката представлява несъвместима държавна помощ.
29 В съображения 107—112 от обжалваното решение Комисията отговаря на доводите на Унгария във връзка със зачитането на оправданите правни очаквания, придобитите права и дискриминацията по отношение на жалбоподателя. На първо място, тя припомня, че предприятията могат да се позовават на оправданите правни очаквания по отношение на законосъобразността на дадена помощ само ако тя е била призната за съвместима след процедура по проверка на държавните помощи, на второ място, констатира, че не е предоставяно каквото и да било уверение от страна на компетентен орган на Европейския съюз по отношение на съвместимостта на помощта и че в случая не са налице извънредни обстоятелства, обосноваващи оправдано правно очакване за такава съвместимост, и на трето място, изтъква обстоятелството, че последващото изменение на Закона за минното дело въвежда увеличение на ставката на таксите за минна дейност за вече експлоатирани находища към датата на влизането му в сила, а това е доказателство за липсата на оправдано правно очакване от страна на притежателите на разрешение за минна дейност по отношение на неизменния характер на правното им положение (съображения 107—111). По отношение на довода, изведен от наличието на дискриминация, Комисията отговаря, че увеличението на таксата по отношение на всички оператори не води до дискриминация (съображение 112).
30 На последно място, в съображения 113—120 от обжалваното решение Комисията мотивира задължението на Унгария да възстанови държавната помощ от жалбоподателя, доколкото предоставеното предимство за жалбоподателя е възникнало към датата на влизане в сила на промените, съдържащи се в последващото изменение на Закона за минното дело, а именно на 8 януари 2008 г., и се изразява в разликата между таксите за минна дейност, платени от жалбоподателя за находищата, чиято експлоатация е започнала, и таксите, дължими от него по силата на последващото изменение на Закона за минното дело. Комисията посочва, че за изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване помощ не следва да се взема предвид както таксата за удължаване на срока, така и увеличената такса за минна дейност, дължима за 2006 г. и 2007 г., или еднократното плащане, а единствено увеличената такса за минна дейност, платена от жалбоподателя, считано от 8 януари 2008 г., датата на влизане в сила на последващото изменение на Закона за минното дело.
31 Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:
„Член 1
1. Комбинацията от фиксирана такса за минна дейност, дефинирана в споразумението [от 2005 г.], сключено между [Унгария] и [жалбоподателя] на 22 декември 2005 г., и последващите изменения на [изменения закон за минното дело], представлява държавна помощ за [жалбоподателя] по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.
2. Държавната помощ, посочена в член 1, параграф 1, предоставена по незаконосъобразен начин от Унгария на [жалбоподателя] в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар.
3. Унгария прекратява предоставянето на държавната помощ, посочена в параграф 1, в срок от два месеца след датата на нотифициране на [обжалваното решение].
Член 2
1. Унгария възстановява от получателя помощта, посочена в член 1.
2. Общият размер на държавната помощ възлиза на 28 444,7 милиона HUF за 2008 г. и 1 942,1 милиона HUF за 2009 г. По отношение на 2010 г. сумата на помощта следва да се изчисли от Унгария до момента на отмяната на мярката.
3. Върху сумите, които подлежат на възстановяване, се начислява лихва от датата, на която са предоставени на получателя, до датата, на която са възстановени в действителност.
4. Лихвите се изчисляват с натрупване в съответствие с разпоредбите на глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 [на Комисията от 21 април 2004 година относно прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член [108] от Договора [за функционирането на Европейския съюз] (ОВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42)], последно изменен от Регламент (ЕО) № 271/2008 [на Комисията от 30 януари 2008 г. (ОВ L 82, стр. 1)].
Член 3
1. Възстановяването на помощта, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно.
2. Унгария прави необходимото за изпълнението на [обжалваното решение] в срок от четири месеца след датата на уведомяването за него.
Член 4
1. В срок от два месеца от датата на уведомяването за [обжалваното решение] Унгария предоставя на Комисията следната информация:
a) общата сума (главница и лихва за възстановяване), която следва да се възстанови от получателя, включително изчислената сума на помощта за 2010 г.;
б) подробно описание на вече взетите или планираните мерки в съответствие с [обжалваното решение];
в) документи, показващи, че на получателя е било наредено да възстанови помощта.
2. Унгария осведомява Комисията за напредъка по предприетите национални мерки за изпълнение на [обжалваното решение] до пълното възстановяване на помощта, посочена в член 1. Тя предава незабавно информация, при обикновено искане от Комисията, относно вече взетите и планираните мерки в съответствие с [обжалваното решение]. Тя предоставя също и подробна информация относно размера на помощта и на лихвата по възстановяване, които вече са възстановени от получателя.
Член 5
Адресат на [обжалваното решение] е […] Унгария“.
Производство и искания на страните
32 На 8 октомври 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
33 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение в частта, в която се разпорежда възстановяването на суми от жалбоподателя,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
34 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
35 С оглед организацията на производството Общият съд поставя няколко въпроса на страните, които отговарят с писма, подадени на 8 януари 2013 г. за жалбоподателя и на 9 януари 2013 г. за Комисията.
36 На съдебното заседание Общият съд предоставя възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание, да предостави сведения за равнището на цените на суровия нефт в края на 2005 г., когато е подписано споразумението от 2005 г., и през втората половина на 2007 г., когато е изработено и гласувано последващото изменение на Закона за минното дело, както и прогнозите за цените за 2008 г.
37 Представените от жалбоподателя в определения срок документи са връчени на Комисията за становище. След получаване на становището на Комисията, на 7 февруари 2013 г. Общият съд прекратява устната фаза на производството.
От правна страна
38 Жалбоподателят изтъква три правни основания: на първо място, обжалваното решение нарушавало член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като приела, че споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело представляват неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, на второ място и при условията на евентуалност, посоченото решение нарушавало член 108, параграф 1 ДФЕС и член 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член [108] от Договора [за функционирането на Европейския съюз] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), тъй като Комисията не разгледала споразумението от 2005 г. с оглед на правилата, приложими към съществуващите помощи, и на трето място и отново при условията на евентуалност, обжалваното решение нарушавало член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, доколкото разпорежда възстановяване на въпросните суми.
39 С първото правно основание жалбоподателят оспорва квалификацията на разглежданата мярка като държавна помощ. С първото си твърдение той поддържа, че споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело не могат да се разглеждат като единна помощ. С второто, третото и четвъртото твърдение от посоченото правно основание жалбоподателят изтъква съответно, че ако се приеме, че споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело представляват единна помощ, тази мярка не противоречала на разпоредбите на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като посочената мярка нямала селективен характер, не му предоставяла предимство и не нарушавала конкуренцията.
40 Уместно е да се разгледа по-специално второто твърдение от първото правно основание, свързано с липса на селективен характер на спорната мярка. В това отношение следва да се изтъкне, на първо място, съдържащата се в обжалваното решение преценка на Комисията относно селективния характер на спорната мярката, като впоследствие се представят доводите, изтъкнати от страните пред Общия съд във връзка с това, и на последно място, да се разгледа преценката на Общия съд.
Съдържаща се в обжалваното решение преценка на Комисията относно селективния характер на спорната мярка
41 В съображения 56—71 от обжалваното решение Комисията анализира критерия, отнасящ се до селективния характер на спорната мярка.
42 В това отношение, на първо място, Комисията приема за референтна система разрешителния режим (съображение 65 от обжалваното решение), към който се отнася и механизмът на споразумението за удължаване на срока, като отхвърля доводите на Унгария за признаването на този тип споразумения за самостоятелна референтна система (съображения 62 и 63 от посоченото решение). Комисията посочва, че Унгария разполага с широко право на преценка за удължаване на срока на разрешението, както и за последващо изменение на разпоредбите на Закона за минното дело, въпреки че са ѝ били известни преимуществата, които биха настъпила за жалбоподателя, единствения оператор в сектора на въглеводородите, сключил споразумение за удължаване на срока. Според Комисията Унгария можела свободно да определя таксите за минна дейност във всеки един момент, включително и да реши да не изменя Закона за минното дело (съображение 64 от посоченото решение). От гледна точка на техния ефект според Комисията поредицата от действия поставяла в по-благоприятно положение конкретно предприятие.
43 На второ място, Комисията приема, че при разрешителния режим споразумението за удължаване на срока има ясно селективно действие с оглед на широката възможност за маневриране на страните за определяне на елементите на плащанията или по отношение на решението — за сключване или несключване на подобно споразумение, и следователно унгарските органи разполагали с право на преценка дали да сключат споразумение с жалбоподателя или с друг участник на пазара (съображение 66 от обжалваното решение). Според Комисията това третиране не намирало обяснение нито в логиката, нито в естеството на системата, в която таксите за минна дейност осигуряват приходи на държавата, изчислени върху стойността на добивите, а дължимите суми по силата на споразумението за удължаване на срока се заплащат в замяна на удължаването. Според Комисията обаче сключването на споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело водят до това, че жалбоподателят се ползвал от намалени такси за минна дейност до 2020 г. на практика за всички свои находища, експлоатирани в разрешителен режим, докато конкурентите му, експлоатиращи находища в разрешителен режим, започнали експлоатацията им в срок и несключили споразумения за удължаване на срока, трябвало да заплащат по-високи такси (съображение 67 от посоченото решение).
44 На трето място, Комисията отбелязва, че споразумението от 2005 г. е единственото, сключено в сектора на въглеводородите, като други споразумения от този тип били сключени в сектора на твърдите минерални ресурси, но по отношение на тях таксите за минна дейност не били променяни с последващото изменение на Закона за минното дело (съображение 68 от обжалваното решение).
45 На четвърто място, поредицата от действия, а именно начина, по който е формулиран член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело, имали селективен характер по отношение на жалбоподателя (съображение 69 от обжалваното решение). Чрез комбинирания ефект от тази поредица от действия единствено жалбоподателят се оказал подчинен на специален режим, който го защитавал срещу увеличенията на таксите, дължими за добив на въглеводороди (съображение 70 от посоченото решение). Комисията достига до извода, че е налице критерият за селективност предвид широкото право на преценка, по силата на което дадено споразумение за удължаване на срока можело да бъде сключено, и с оглед на обстоятелството, че от освобождаването се ползвало едно-единствено предприятие (съображение 71 от решението).
46 Следователно, макар да приема, че двата елемента в състава на спорната мярка поставят жалбоподателя в по-благоприятно положение, Комисията подчертава обстоятелството, че само по себе си споразумението за удължаване на срока има селективен характер с оглед на условията на неговото договаряне и сключване (съображение 66 от обжалваното решение). Като посочва, че в резултат на споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело жалбоподателят се ползва с по-ниски такси за минна дейност в сравнение с таксите за другите оператори до 2020 г., Комисията изтъква единствено селективния характер на споразумението от 2005 г. по отношение на жалбоподателя (съображение 67 от посоченото решение), тъй като ползата от тези такси произтича единствено от споразумението, с което се определя ставката на увеличената такса за минна дейност за всяка от петнадесетте години на срока на споразумението, и предвижда, че така фиксираните ставки ще се определят единствено съгласно клаузите на споразумението и ще останат непроменени (точки 4 и 9 от споразумението от 2005 г.). Впрочем, като прави извод, че жалбоподателят подлежи на специален режим, който да го защитава срещу увеличенията на таксите за минна дейност (съображение 70 от обжалваното решение), Комисията по необходимост приема, че е налице критерият за селективност на спорната мярка, поради което с оглед на посочените по-горе негови характеристики споразумението от 2005 г. има селективен характер.
47 Следователно Комисията се основава на селективния характер на споразумението от 2005 г., доколкото то фиксира ставката на увеличената такса за минна дейност за всяка от петнадесетте години на неговия срок и предвижда, че така фиксираните ставки ще останат непроменени, за да квалифицира спорната мярка като несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.
Доводи на страните
48 Жалбоподателят оспорва селективния характер на споразумението от 2005 г. На първо място, той сочи, че прилагането на увеличена такса за минна дейност по отношение на всички негови находища произтича от Закона за минното дело, доколкото са налице предвидените в него условия и следователно притежава общ обхват и приложение. На следващо място, жалбоподателят сочи, че всички притежатели на разрешения за минна дейност, намиращи се в съпоставимо с неговото положение, са имали възможност да договорят споразумение, за да защитят правата си на добив съгласно разпоредбите в този смисъл, предвидени в Закона за минното дело. В репликата си жалбоподателят отбелязва, че самата Комисия е приела в обжалваното решение, че споразумението от 2005 г. предвижда „стандартно третиране“ по отношение на него и не представлява „предимство“, макар да определя таксите за минна дейност, дължими от него за целия срок на посоченото споразумение. Жалбоподателят се позовава на член 20, параграф 11 от Закона за минното дело, съгласно който таксите за минна дейност за концесия или удължаване на срока на разрешението за минна дейност се дължат в размера, определен и договорен в споразуменията за концесия или удължаване на срока. Жалбоподателят припомня, че в хода на административната процедура, Унгария обяснява, че предприятията, осъществяващи значителни инвестиции в проекти, свързани с минна дейност, се нуждаят от дългосрочна сигурност по отношение на приложимите такси за минна дейност и следователно таксите за минна дейност, които са предмет на споразумение, трябва да бъдат фиксирани и стабилни за целия срок на това споразумение, като този принцип следва да се прилага по отношение на таксите за минна дейност, свързани с находища, експлоатирани в разрешителен режим.
49 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя, като сочи три правни основания. На първо място, според нея твърдението, че Законът за минното дело установява единна референтна система, в рамките на която концесиите, разрешенията за минна дейност и споразуменията за удължаване на срока представляват отделни подсистеми, е несъстоятелно, тъй като споразуменията за удължаване са част от разрешителния режим. На второ място, макар жалбоподателят да поддържа, че след сключване на споразумението от 2005 г. не съществува дискриминация между него и всички притежатели на разрешения за минна дейност, Комисията е на мнение, че той не отчита факта, че спорната мярка е резултат от комбинирания ефект на въпросното споразумение и последващото изменение на Закона за минното дело, като след влизането ѝ в сила жалбоподателят вече не е бил в същото положение, в каквото са посочените притежатели. На трето място, Комисията изразява съмнение, че Законът за минното дело установява правило за стабилност на таксите в контекста на разрешенията за минна дейност или че съществува последователна нормативна система, гарантираща правната сигурност на всички предприятия, осъществяващи минна дейност, по отношение на вече експлоатирани находища.
Преценка на Общия съд
50 Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС „[о]свен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.
51 Съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква всички предвидени в тази разпоредба условия да са налице. Така, за да може дадена мярка да бъде квалифицирана като държавна помощ, първо, трябва да става дума за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател и четвърто, трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. Решение на Съда от 2 септември 2010 г. по дело Комисия/Deutsche Post, C‑399/08 P, Сборник, стр. I‑7831, точки 38 и 39 и цитираната съдебна практика).
52 По отношение на условието за съществуване на предимство за получателя, от постоянната съдебна практика следва, че за държавни помощи се считат намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило в нормални пазарни условия (вж. Решение по дело Комисия/Deutsche Post, посочено в точка 51 по-горе, точка 40 и цитираната съдебна практика).
53 В действителност от постоянната съдебна практика следва, че понятието „държавна помощ“ е по-общо от понятието „субсидия“. То включва не само положителните престации като самите субсидии, но и други видове намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да бъдат субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и пораждат същите последици (вж. Решение от 8 декември 2011 г. по дело France Télécom/Комисия, C‑81/10 P, Сборник, стр. I‑12899, точка 16 и цитираната съдебна практика).
54 Що се отнася до селективния характер на мярката за подпомагане, следва да се отбележи също, че член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава мерките на държавна намеса според причините за приемането им или според това какво се цели с тях, а ги определя в зависимост от техните последици (Решение от 13 февруари 2003 г. по дело Испания/Комисия, C‑409/00, Recuiel, стр. I‑1487, точка 46). От това следва, че прилагането на тази разпоредба налага единствено да се определи дали в рамките на даден правен режим естеството на държавната мярка е да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други, които по отношение на преследваната в посочения режим цел биха се оказали в съпоставимо правно и фактическо положение (вж. Решение по дело Испания/Комисия, посочено по-горе, точка 47 и цитираната съдебна практика). При утвърдителен отговор мярката за подпомагане отговаря на условието за селективност, участващо в състава на понятието за държавна помощ, предвидено в посочената разпоредба.
55 Преди да бъде проверена правилността на изводите в обжалваното решение по отношение на селективния характер на споразумението от 2005 г., следва да бъдат изложени доводите, изтъкнати от Унгария и жалбоподателя в хода на административната процедура.
56 В това отношение в хода на административната процедура Унгария изтъква няколко довода, с които оспорва селективния характер на споразумението от 2005 г., на който Комисията се позовава още в решението за откриване, като посочва, че разглежданата спорна мярка предоставя освобождаване от таксите за минна дейност на едно-единствено предприятие (съображения 18 и 21 от решението за откриване).
57 В хода на предварителната фаза на 17 март 2008 г. Унгария отговаря на въпроса на Комисията във връзка с разпоредбите на Закона за минното дело, по силата на които на жалбоподателя се разрешава да заплаща фиксирани такси за минна дейност до 2020 г., като прилага текста по член 20, параграф 11 и член 26/A, параграф 5 от посочения закон. Съгласно член 20, параграф 11 от Закона за минното дело размерът на таксата за минна дейност в парично изражение следва да съответства на процент от стойността на добитите минерални ресурси, както е определено в посочения закон или в концесионния договор, или в договора, сключен съгласно член 26/A, параграф 5 от въпросния закон. Унгария отбелязва, че всяко миннодобивно предприятие, което притежава разрешение за минна дейност, може да поиска удължаване на законовия срок за започване на добив срещу заплащане на такса, заместваща пропуснатия данъчен приход съгласно принципите на член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело (вж. точка 6 по-горе), като сключването на такова споразумение не е задължително. Според държавата членка Законът за минното дело допуска удължаване на срока на правата за минна дейност, основано на същите принципи като правилата, приложими към концесията. Тя прави извод, че всяко миннодобивно предприятие може да сключи споразумение за удължаване на срока без дискриминация, тъй като тези предприятия имат право да отложат началната дата за започване на експлоатация при спазване на изискванията на член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело.
58 На 8 септември 2008 г. Унгария внася уточнения във връзка с правните основания, на които миннодобивните предприятия, които не са успели да започнат добив в предвидения срок, могат да заплатят по-ниски такси за минна дейност от определените в Закона за минното дело, като отново цитира разпоредбите на член 20, параграф 11 от посочения закон, за да изрази становище, че когато дейността се осъществява в разрешителен режим, ставката на таксата за минна дейност се определя според случая от член 20, параграф 3 от същия закон, който определя законовата ставка на таксата според вида на добитите ресурси, или от споразумението, сключено съгласно член 26/A, параграф 5 от въпросния закон при удължаване на срока на разрешението за минна дейност.
59 В отговора си на решението за откриване от 9 април 2009 г. Унгария, на първо място, изтъква логиката на уредбата на минната дейност, която предполага, че клаузата, определяща ставката на увеличената такса за минна дейност за всяка от петнадесетте години на срока на споразумението и предвиждаща, че така определените ставки ще останат непроменени, е „естествен“ елемент на всяко споразумение за удължаване на срока, без последващите изменения на ставките на таксите за минна дейност да могат да се прилагат към ставките, определени с такова споразумение. Според Унгария споразумението от 2005 г. не предоставя по никакъв начин преференциално третиране на жалбоподателя, тъй като всяко миннодобивно предприятие, намиращо се в същото положение, може да поиска сключването на подобно споразумение за фиксиране на ставките на таксите за минна дейност по същия начин като споразумението с жалбоподателя. На следващо място, Унгария се връща към член 20, параграф 11 от Закона за минното дело, като посочва, че в него се уточняват методите за изчисляване на ставките на таксите за минна дейност. Според нея, като се позовава на споразуменията, сключени съгласно член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, член 20, параграф 11 от същия закон цели да узакони прилагането на таксите за минна дейност, фиксирани с тези споразумения, по отношение на определените в тях находища, независимо от ставката на таксата за минна дейност, определена с въпросния закон. На последно място, Унгария оспорва констатацията, съдържаща се в съображение 29 от решението за откриване, според която никой друг участник на пазара не можел да очаква да сключи подобно споразумение при условията, предвидени в споразумението от 2005 г., тъй като според нея от член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело следвало точно обратното, а именно че споразумението от 2005 г. било единственият вид споразумение, което можело да се сключи.
60 Освен това в хода на официалната процедура по разследване жалбоподателят сочи доводи във връзка с липсата на селективен характер на споразумението от 2005 г.
61 В становището си от 27 април 2008 г. жалбоподателят също посочва, че всяко миннодобивно предприятие, намиращо се в същото положение, би сключило на основание член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело споразумение за удължаване на срока, съдържащо същите клаузи като споразумението от 2005 г., с което се фиксира ставката на таксата за минна дейност, определена в споразумението, като се изключва възможността за последващо изменение на таксата чрез закон. Жалбоподателят оспорва и селективния характер на споразумението от 2005 г., като се позовава на споразумения от същото естество, сключени между унгарските органи и миннодобивни предприятия в сектора на твърдите минерални ресурси, съдържащи клаузи като тези, с които се фиксира ставката на увеличената такса за минна дейност за всяка от петнадесетте години на срока на посоченото споразумение от 2005 г., и като клаузите, предвиждащи, че така фиксираните ставки ще останат непроменени. Жалбоподателят се позовава на член 20, параграф 11 от Закона за минното дело, за да обоснове обстоятелството, че ставките на таксата за минна дейност, предвидени в споразумението от 2005 г., се различават от ставките, произтичащи от разрешителния режим, като се има предвид, че ако волята на законодателя е била с бъдещо изменение на определената със закон такса за минна дейност да се изменят ставките, фиксирани в споразумението от 2005 г., трябвало да бъде включена изрична разпоредба в този смисъл.
62 В самото начало следва да се припомни, че спорната мярка е съставена от два елемента, а именно споразумението от 2005 г., с което се определят ставките на таксите за минна дейност за всички находища на жалбоподателя, чиято експлоатация е започнала или е удължен срокът за това, за всяка от петнадесетте години на неговия срок, и последващото изменение на Закона за минното дело, с което се увеличават ставките на таксите за минна дейност за всички въглеводородни находища в разрешителен режим, без да се предвиждат разпоредби по отношение на находищата, за които вече е сключено споразумение за удължаване на срока.
63 В това отношение следва да се отбележи освен това, че в съображение 53 от обжалваното решение Комисията основателно е изтъкнала, че споразумението от 2005 г. не противоречи на правилата относно държавните помощи. В действителност, доколкото договорените в споразумението от 2005 г. такси, приложими както към находищата, чиято експлоатация е започнала, така и към находищата, за които е удължен срокът на разрешението за минна дейност, са били по-високи от законовите такси, приложими към момента на сключването му, посоченото споразумение не съдържа елемент на държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС.
64 На следващо място следва да се приеме, че когато дадена държава сключи споразумение с икономически оператор, което не съдържа елемент на държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, обстоятелството, че впоследствие външните за това споразумение условия са се променили, така че въпросният оператор се е оказал в по-благоприятно положение спрямо други оператори, които не са сключило подобно споразумение, не е достатъчно, за да може, взети в съвкупност, споразумението и последващото изменение на външните условия да бъдат разглеждани като съставляващи държавна помощ.
65 Всъщност при липсата на такъв принцип всяко споразумение, сключено между икономически оператор и държавата, което не съдържа елемент на държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, ще подлежи на оспорване по всяко време, когато пазарната ситуация, в която действа операторът — страна по споразумението, се развие по начин, който му предоставя предимство като изложеното в точка 64 по-горе, или когато държавата упражни регулаторната си власт по обективно обоснован начин вследствие развитие на пазара при зачитане на правата и задълженията, произтичащи от това споразумение.
66 За сметка на това, съчетание от елементи като посоченото от Комисията в обжалваното решение може да бъде квалифицирано като държавна помощ, когато условията на сключеното споразумение са предложени селективно от държавата на един или няколко оператори, а не се основават на обективни критерии, произтичащи от текст с общ обхват и приложими към всички оператори. В това отношение следва да се отбележи, че обстоятелството, че само един оператор е сключил споразумение от този вид, не е достатъчно, за да се установи селективният характер на споразумението, по-специално доколкото това обстоятелство може да произтича от липсата на интерес у всички останали оператори.
67 Освен това следва да се припомни, че за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС една-единствена мярка може да бъде съставена от свързани елементи, при условие че те са така тясно свързани предвид хронологията на приемането им, целта им и положението на предприятието към момента на приемането им, че е невъзможно да бъдат отделени един от друг (вж. в този смисъл Решение от 19 март 2013 г. по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и по дело Комисия/Франция и др., C‑399/10 P и C‑401/10 P, точки 103 и 104. В този контекст свързани елементи като посочените от Комисията в обжалваното решение могат да бъдат квалифицирани като държавна помощ, когато държавата действа по начин, който закриля един или няколко оператори, които са вече на пазара, като сключва с тях споразумения, предоставящи им гарантирани ставки на таксите за целия срок, независимо че възнамерява впоследствие да упражни регулаторната си компетентност, като увеличи ставката на таксата по начин, поставящ в неблагоприятно положение останалите оператори на пазара, независимо дали става въпрос за оператори, които вече участват на пазара към датата на сключване на споразумението, или за навлизащи участници.
68 Именно в светлината на тези съображения следва да се провери дали в разглеждания случай Комисията основателно е приела, че спорната мярка е селективна, поради това че споразумението от 2005 г. в частта, фиксираща ставката на увеличената такса за минна дейност за всяка от петнадесетте години на неговия срок и предвиждаща, че така фиксираните ставки ще останат непроменени, има селективен характер.
69 На първо място, следва точно да се анализира правната уредба, с оглед на която е сключено споразумението от 2005 г.
70 Член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело допуска всяко миннодобивно предприятие, независимо дали експлоатира въглеводородни находища или добива твърди минерални ресурси, да поиска удължаване на срока на правата му за минна дейност по отношение на едно или няколко находища, в които не е започнало експлоатация в срок от пет години, считано от издаването на разрешението за минна дейност. В това отношение член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело не изглежда разпоредба със селективен характер.
71 Що се отнася до посоченото в съображение 66 от обжалваното решение обстоятелство, че дадено миннодобивно предприятие и унгарските органи могат да решат да не сключат споразумение за удължаване на срока, се налага констатацията, от една страна, че от член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело не следва, че ако бъдат сезирани с искане за удължаване на срока, унгарските органи могат да откажат започването на преговори с оглед сключване на споразумение за удължаване на срока на съответните права за минна дейност. От друга страна, съгласно член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело всяко миннодобивно предприятие може да поиска удължаване на срока на правата за минна дейност (вж. точка 70 по-горе). Въпреки това предприятието може да реши и да не подаде заявление за удължаване на срока по-специално с оглед на финансовата тежест, която предполага увеличението на ставката на минната такса, приложимо от датата на подаване на заявлението за удължаване на срока, евентуално обхващащо всички експлоатирани находища (вж. точка 6 по-горе), или да реши да не приеме ставките, предложени от унгарските органи вследствие заявлението за удължаване на срока, като при това положение няма да бъде сключено споразумение за удължаване на срока.
72 Впрочем член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело действително предоставя на унгарските органи право на преценка, като предвижда, че ставката на таксата за удължаване на срока, която при необходимост определя ставката на увеличената такса за минна дейност, не трябва да превишава 1,2 пъти приложимата ставка към датата на подаване на заявлението за удължаване на срока. Въпреки това такова право на преценка не може непременно да бъде разглеждано като поставящо в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки в сравнение с други и по този придаващо селективен характер на сключените споразумения за удължаване на срока. Всъщност това право на преценка може да бъде обосновано от различни фактори, например броя на находищата, чийто срок е удължен, и прогнозното им значение в сравнение с вече експлоатираните находища. По-точно, както посочва Унгария в хода на административната процедура (вж. точка 57 по-горе), ако увеличението на приложимата ставка за минна дейност цели да компенсира пропуснатия данъчен приход от находищата, чиято експлоатация не е започнала в петгодишния срок от издаването на разрешението за минна дейност, тогава не е лишено от логика обстоятелството, че ставката на таксата за удължаване на срока и евентуално ставката на увеличената такса за минна дейност, приложими съответно към находищата, чийто срок за започване на експлоатация е удължен, и към вече експлоатираните находища, е по-висока, когато броят на находищата, чийто срок е удължен, е значителен спрямо броя на вече експлоатираните находища, и по-ниска, когато, както в разглеждания случай, броят на находищата, чийто срок е удължен, съставлява незначителна част от експлоатираните находища. От това следва, че естеството на предоставеното от член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело поле за преценка е да позволи на администрацията да поддържа еднакво третиране между операторите според това дали се намират в сходно, или в различно положение по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 54 по-горе, като адаптира предложенията си за размера на таксите към характеристиките на всяко подадено заявление за удължаване на срока, и изглежда израз на оперативна самостоятелност, вписваща се в обективни критерии, които не са външни за системата на такси, установена в съответната нормативна уредба. В по-широк смисъл следва да се отбележи, че правото на преценка, за което става въпрос в случая, по естеството си се разграничава от случаите, когато упражняването на това право е свързано с предоставянето на предимство в полза на даден икономически оператор. В разглеждания случай правото на преценка на унгарските органи служи за компенсиране на допълнителен разход, наложен на икономическите оператори, за да се вземат предвид императивните изисквания, произтичащи от принципа за равно третиране.
73 Член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело предвижда също, че със споразумението за удължаване на срока се фиксира ставката на таксата за удължаване на срока и че когато заявлението за удължаване на срока се отнася до повече от две или пет находища, със същото се фиксира ставката на увеличената такса за минна дейност за срок най-малко пет години и размерът на еднократното плащане (вж. точка 6 по-горе). От посочената разпоредба следва, че в случай на удължаване на срока ставките на таксата за удължаване на срока и евентуално на увеличената такса за минна дейност се определят само със споразумението за удължаване на срока, като този принцип впрочем е изрично прогласен в първото изречение на член 20, параграф 11 от Закона за минното дело.
74 Следователно с оглед на разпоредбите на член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, приложими към всяко предприятие, възнамеряващо да подаде заявление за удължаване на срока на разрешението за минна дейност, въз основа на които е сключено споразумението от 2005 г., обстоятелството, че ставките, фиксирани за всяка година от действието на посоченото споразумение, са резултат от преговори, е недостатъчно, за да му придаде селективен характер. С оглед на приетото в точка 72 по-горе, положението би било различно само ако унгарските органи бяха упражнили правото си на преценка при преговорите, довели до сключване на споразумението от 2005 г., с което се фиксира ставката на таксата за удължаване на срока и увеличената такса за минна дейност, по начин, който поставя жалбоподателя в по-благоприятно положение, като без обективна причина приемат ниско равнище на таксата предвид целта на увеличението на таксите в случай на удължаване на срока на разрешението за минна дейност, в ущърб на всички останали оператори, поискали удължаване на срока на правата си за минна дейност, или, при липса на такива оператори, предвид наличието на конкретни данни за съществуването на необосновано по-благоприятно третиране специално на жалбоподателя. Впрочем, доколкото клаузите на споразумението предвиждат, че ставките на увеличената такса за минна дейност, определени с договор, се прилагат за целия срок на споразумението и не могат да бъдат променяни едностранно в този срок, споразумението от 2005 г. не съдържа допълнителен елемент в сравнение с установеното в член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело правило, припомнено в точка 73 по-горе.
75 На второ място, Общият съд следователно трябва да провери дали Комисията е доказала селективния характер на споразумението от 2005 г., по-специално с оглед клаузата, с която се фиксират точните ставки на увеличената такса за минна дейност за всяка от петнадесетте години от неговия срок, и клаузата, предвиждаща, че така фиксираните ставки ще останат непроменени.
76 Най-напред следва да се припомни, че Законът за минното дело е формулиран общо, що се отнася до предприятията, които могат да се ползват от разпоредбите на член 26/A, параграф 5 от посочения закон (вж. точка 70 по-горе).
77 На следващо място се налага изводът, че в обжалваното решение Комисията се е ограничила с констатацията, че жалбоподателят е единственото предприятие, което фактически е сключило споразумение за удължаване на срока в сектора на въглеводородите (съображение 71 от обжалваното решение). Както обаче беше посочено в точки 66 и 71 по-горе, това обстоятелство може да се обясни с липсата на интерес у всички останали оператори и следователно с липсата на заявления за удължаване на срока или с липсата на съгласие между страните по отношение на ставката на таксата за удължаване на срока. Що се отнася до последните две хипотези, при положение че критериите, установени в Закона за минното дело за сключване на споразумение за удължаване на срока, са обективни и приложими към всички потенциално заинтересовани оператори, отговарящи на критериите, не може да се приеме, че сключването на споразумението от 2005 г. има селективен характер.
78 Впрочем, както беше изложено в точка 74 по-горе, като е фиксирала ставката на увеличената такса за минна дейност за всяка от петнадесетте години от срока на действие на споразумението от 2005 г. и като е предвидила, че така фиксираните ставки ще останат непроменени, Унгария и жалбоподателят просто са приложили разпоредбите на член 20, параграф 11 и на член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, в които е предвидено, че в споразумението за удължаване на срока се фиксира ставката на увеличената такса за минна дейност за срока на споразумението.
79 Освен това е важно да се припомни, че договорените по силата на споразумението от 2005 г. ставки се прилагат за всички находища на жалбоподателя, вече експлоатирани в разрешителен режим, а именно 44 въглеводородни находища, чиято експлоатация е започнала след 1 януари 1998 г., и 93 находища на природен газ, чиято експлоатация е започнала преди тази дата, докато удължаването се отнася само до дванадесет други находища, чиято експлоатация не е започнала към момента на сключване на споразумението. При тези обстоятелства фактът, че коефициентът на увеличение надхвърля тавана от 1,2, и по-специално се намира между 1,02 и 1,05 (вж. точка 8 по-горе), може да обективно се обясни с маловажността на дванадесетте находища, обхванати от удължаването на срока в сравнение със 137 вече експлоатирани находища през 2005 г. (вж. точка 72 по-горе). Налага се обаче констатацията, че Комисията не е разгледала този релевантен аспект на споразумението от 2005 г., поради което обжалваното решение не съдържа данни за необосновано преференциално третиране на жалбоподателя. При тези обстоятелства не може да се презюмира, че жалбоподателят е получил по-благоприятно третиране в сравнение с всяко друго предприятие, потенциално намиращо се в съпоставимо положение по смисъла на цитираната в точка 54 по-горе съдебна практика.
80 Респективно, макар да е посочила, че съществуват и немалко други споразумения за удължаване на срока в сектора на твърдите минерални ресурси, Комисията е приела, че няма основание да ги вземе предвид, тъй като се отнасят до друг вид минерални ресурси, подлежащи на други такси за минна дейност, и по отношение на тези минерални ресурси таксите не са променяни с последващото изменение на Закона за минното дело (съображение 68 от обжалваното решение). Следва обаче да се припомни, че съгласно съображение 70 от обжалваното решение, селективният характер на спорната мярка произтича от селективния характер на споразумението от 2005 г. (вж. точка 46 по-горе), а не от естеството на добиваните ресурси, ставките на таксите, приложими към тези категории минерални ресурси, или от обстоятелството, че тези такси не са били променяни впоследствие. Следователно направените в съображение 68 от обжалваното решение констатации на Комисията нямат отношение към оспорването на твърденията, изведени от съществуването на други споразумения за удължаване на срока, сключени по силата на член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело и при сходни условия като споразумението от 2005 г. Следователно чрез възприетия от нея подход Комисията е отказала да вземе предвид всички елементи, които биха ѝ дали възможност да прецени дали споразумението от 2005 г. има селективен характер по отношение на жалбоподателя с оглед на положението, създадено от други споразумения за удължаване на срока, също така сключени на основание член 26/A, параграф 5 от Закона за минното дело, чието съществуване ѝ е станало известно благодарение на този закон. Освен това Комисията дори не се е опитала да получи по-подробна информация от унгарските органи във връзка със споразуменията за удължаване на срока, сключени от миннодобивни дружества от сектора на твърдите минерални ресурси.
81 Като се има предвид на първо място липсата на селективен характер на правната уредба, регулираща сключването на споразумения за удължаване на срока, както и съображенията, обосноваващи предоставянето на право на преценка на унгарските органи при преговорите относно ставките на таксите, и на второ място, липсата на каквито и да било данни, че тези органи са поставили в по-благоприятно положение жалбоподателя в сравнение с всяко друго предприятие, намиращо се в сходно положение (вж. точки 70—74, 79 и 80 по-горе), не може да се приеме за установен селективният характер на споразумението от 2005 г.
82 Накрая следва да се отбележи, че повишаването на таксите съгласно последващото изменение на Закона за минното дело, влязло в сила едва през 2008 г., е осъществено в контекста на увеличение на курса на суровия нефт на световно равнище, както посочва жалбоподателят в писмените си бележки в хода на производството, и е разяснено подробно в писмото, представено в отговор на отправеното от Общия съд искане в този смисъл (вж. точка 36 по-горе). Впрочем, доколкото Комисията не твърди, че споразумението от 2005 г. е било сключено с оглед очакваното повишаване на таксите за минна дейност, комбинираното действие на споразумението с посочения закон не може валидно да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС (вж. точки 64—67 по-горе).
83 Вследствие на това второто твърдение от първото правното основание за обжалване, изведено от липсата на селективен характер на спорната мярка, следва да бъде уважено и обжалваното решение да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите твърдения от първото правно основание, както и второто и третото правно основание.
По съдебните разноски
84 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в случая Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея и от жалбоподателя съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя Решение 2011/88/ЕС на Европейската комисия от 9 юни 2010 година относно държавна помощ C 1/09 (ex NN 69/08), предоставена от Унгария на MOL Nyrt.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 12 ноември 2013 година.
Подписи