Жалба, подадена на 8 октомври 2010 г. - MOL/Комисия
(Дело T-499/10)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: MOL Magyar Olaj- és Gázipari Nyrt. (Будапеща, Унгария) (представители: N. Niejahr, lawyer, F. Carlin, Barrister и C. van der Meer, lawyer)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
да се отмени обжалваното решение, или
при условията на евентуалност, да се отмени обжалваното решение в частта, в която се разпорежда възстановяването на суми от жалбоподателя, и
да се осъди ответникът да заплати направените от него съдебни разноски и разноските, направени от жалбоподателя във връзка с настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяната на Решение С (2010) 3553 окончателен на Комисията от 9 юни 2010 г., с което се обявява за несъвместима с общия пазар помощта, предоставена от унгарските власти на унгарското дружество Oil & Gas Plc ("MOL") вследствие на споразумение, сключено между MOL и унгарската държава, с което дружеството фактически се освобождава от увеличението на таксите за миннодобивни дейности в резултат на изменение на унгарския Закон за минното дело (Hungarian Mining Act) от януари 2008 г. [Държавна помощ С 1/09 (ex NN 69/08)]. В обжалваното решение жалбоподателят се определя като получател на твърдяната държавна помощ и с решението се разпорежда Унгария да възстанови помощта, заедно с лихвите от жалбоподателя.
Жалбоподателят изтъква три правни основания в подкрепа на своите искания.
На първо място той посочва, че ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че продължаването на разрешителните за миннодобивни дейности на жалбоподателя през 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело през 2008 г., разглеждани заедно, представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ и като е разпоредил възстановяването на тази твърдяна държавна помощ заедно с лихвите от жалбоподателя. По-специално жалбоподателят твърди, че ответникът е нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приел, че:
споразумението за продължаване от 2005 г. и изменението на Закона за минното дело от 2008 г., разглеждани заедно, представляват мярка за държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС,
твърдяната мярка за помощ е селективна въз основа на погрешния извод, че съответната референтна рамка е разрешителният режим, а не Законът за минното дело,
с твърдяната мярка за помощ на жалбоподателя се предоставя предимство независимо от обстоятелството, че жалбоподателят плащал по-високи такси за миннодобивни дейности и по-високи разходи спрямо тези, които би дължал при липсата на твърдяната мярка за помощ или вследствие на изменението на Закона за минното дело през 2008 г., както и че във всеки случай Унгария действала като икономически оператор и споразумението за продължаване било обосновано от икономически съображения,
с твърдяната мярка за помощ се нарушавала конкуренцията, макар другите участници на пазара да не са платили по-високи такси в съответствие с изменения Закон за минното дело.
На второ място и при условията на евентуалност, жалбоподателят твърди, че ответникът е нарушил член 108, параграф 1 ДФЕС, като не е разгледал споразумението за продължаване (което не е мярка за държавна помощ в периода между неговото сключването през 2005 г. и изменението на Закона за минното дело през 2008 г. и е станало държавна помощ едва с влизане в сила на изменението на Закона за минното дело от 2008 г.) с оглед на правилата, приложими към съществуващите помощи.
На трето място и отново при условията на евентуалност, ако Общият съд приеме, че мярката представлява нова помощ, жалбоподателят твърди, че като е разпоредил възстановяването на суми от жалбоподателя, ответникът е нарушил член 14, параграф 1 от Процедурния регламент, тъй като с това възстановяване се нарушават оправданите правни очаквания на жалбоподателя за стабилност на споразумението за продължаване и принципа на правната сигурност.
____________