РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
17 ноември 2022 година(*)
„Преюдициално запитване — Обща селскостопанска политика (ОСП) — Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) — Регламент (ЕО) № 1698/2005 — Член 40 — Национална програма за развитие на селските райони за 2007—2013 г. — Плащания за хуманно отношение към животните — Грешки в изчислението — Намаляване на плащанията от националните органи — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Принцип на правната сигурност“
По дело C‑443/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Piteşti (Апелативен съд Питещ, Румъния) с акт от 5 юли 2021 г., постъпил в Съда на 19 юли 2021 г., в рамките на производство по дело
SC Avicarvil Farms SRL
срещу
Ministerul Agriculturii şi Dezvoltării Rurale,
Agenţia pentru Finanţarea Investiţiilor Rurale,
Agenţia de Plăţi şi Intervenţie în Agricultură (APIA),
Agenţia de Plăţi şi Intervenţie în Agricultură (APIA) — Centrul Judeţean Vâlcea,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: M. Ilešič, изпълняващ функцията на председател на състава, I. Jarukaitis и Z. Csehi (докладчик), съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за SC Avicarvil Farms SRL, от C. S. Strătulă и O. Strătulă, avocati,
– за Ministerul Agriculturii şi Dezvoltării Rurale, от A. I. Chesnoiu, в качеството на представител,
– за румънското правителство, от L.‑E. Baţagoi и E. Gane, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от A. Biolan и A. Sauka, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 143 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320 и поправка в ОВ L 200, 2016 г., стр. 140) във връзка с член 310 ДФЕС, член 40, параграф 3 от Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101), изменен с Регламент (ЕО) № 74/2009 на Съвета (ОВ L 30, 2009 г., стр. 100) (наричан по-нататък „Регламент № 1698/2005“) и във връзка с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между SC Avicarvil Farms SRL (наричано по-нататък „Avicarvil Farms“), в качеството му на правоприемник на Avicarvil SRL, от една страна, и Ministerul Agriculturii și Dezvoltării Rurale (Министерство на земеделието и развитието на селските райони, Румъния), Agenția pentru Finanțarea Investițiilor Rurale (Агенция за финансиране на земеделските инвестиции, Румъния), Agenția de Plăți și Intervenție în Agricultură (APIA) (Разплащателна агенция в областта на земеделието (APIA), Румъния) и APIA — Centrul Județean Vâlcea (APIA — Окръжно подразделение Вълча, Румъния) (наричана по-нататък „APIA Вълча“) по повод на намаляване на плащанията за хуманно отношение към животните.
Правото на Съюза
Регламент № 1698/2005
3 Член 40 („Плащания за хуманно отношение към животните“) от Регламент № 1698/2005 гласи:
„1. Плащанията за хуманно отношение към животните, предвидени в член 36, буква a), v), се отпускат на земеделски производители, които поемат доброволно задължения за хуманно отношение към животните.
2. Плащанията за хуманно отношение към животните покриват само онези задължения, които са извън задължителните стандарти съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 [на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177] и приложение III към него, и други задължителни изисквания, установени от националното законодателство и посочени в програмата.
Тези задължения се поемат като правило за период между пет и седем години. При необходимост и добра обосновка този период може да бъде удължен съгласно процедурата по член 90, параграф 2 за конкретни видове задължения.
3. Плащанията се отпускат годишно и покриват допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от поетото задължение. Когато е необходимо, те могат да покриват и разходите по сделките.
Помощите се ограничават до максималната сума, определена в приложението“.
Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012
4 Член 59 („Споделено управление с държавите членки“) от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1) предвижда:
„1. Когато Комисията изпълнява бюджета в режим на споделено управление, задачите по изпълнението се делегират на държавите членки. Комисията и държавите членки спазват принципите на добро финансово управление, прозрачност и недопускане на дискриминация […]. За тази цел Комисията и държавите членки изпълняват своите съответни задължения за контрол и одит и поемат произтичащите от тях отговорности, посочени в настоящия регламент. […]
2. При извършването на задачи по изпълнението на бюджета държавите членки вземат всички необходими мерки, в това число законодателни, регулаторни и административни мерки, за да защитят финансовите интереси на Съюза, и по-специално:
а) гарантират, че финансираните от бюджета дейности са правилно и действително осъществени и в съответствие с приложимите специфични за отделните сектори правила и за тази цел определят в съответствие с параграф 3 органи, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза, и осъществяват надзор върху тяхната дейност;
[…]“.
5 Този регламент е отменен и заменен, считано от 2 август 2018 г., с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1), като член 63, параграф 1 и параграф 2, букви а) и б) от него съответства на член 59, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Регламент № 966/2012.
Регламент № 1303/2013
6 Член 1 („Предмет“) от Регламент № 1303/2013 гласи:
„В настоящия регламент се определят общоприложимите правила за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), които функционират в съответствие с обща рамка (наричани по-нататък „европейските структурни и инвестиционни фондове“). В него са предвидени също така разпоредбите, които са необходими, за да се осигури ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове и тяхната координация един с друг и с други инструменти на Съюза. Общите правила, приложими към европейските структурни и инвестиционни фондове, са определени във втора част.
В трета част са предвидени общите правила за уредбата на ЕФРР, ЕСФ (наричани заедно „структурните фондове“) и Кохезионния фонд по отношение на задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове и Кохезионния фонд („фондовете“), критериите, на които държавите членки и регионите трябва да отговарят, за да бъдат допустими за подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове, наличните финансови средства и критериите за разпределението им.
В четвърта част са определени общите правила, приложими към фондовете и ЕФМДР относно управлението и контрола, финансовото управление, отчетите и финансовите корекции.
[…]“.
7 Член 143 („Финансови корекции от държавите членки“) от Регламент № 1303/2013 се съдържа в част четвърта („Общи разпоредби, приложими за фондовете и ЕФМДР“) от този регламент. Текстът на параграфи 1 и 2 от този член е следният:
„1. Държавите членки на първо място носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. В случай на системна нередност държавата членка разширява своите разследвания, за да обхване всички операции, които потенциално могат да бъдат засегнати.
2. Държавите членки извършват необходимите финансови корекции във връзка с отделните или системни нередности, установени в операциите или в оперативните програми. Финансовите корекции се изразяват в отмяната на всички или на част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма. Държавите членки вземат предвид характера и сериозността на нередностите и финансовата загуба за фондовете или за ЕФМДР и прилага[т] пропорционална корекция. Финансовите корекции се вписват в счетоводните отчети за счетоводната година, през която е взето решението за отмяна“.
Регламент (ЕС) № 1305/2013
8 Член 33 („Хуманно отношение към животните“) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 487 и поправка в ОВ L 2016, 130 г., стр. 1) предвижда в параграф 3:
„Плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. При необходимост те могат да покриват и разходи по трансакции на стойност до 20 % от платимата премия за задълженията за хуманно отношение към животните.
Помощите се ограничават до максималната сума, определена в приложение II“.
9 Член 88 („Регламент [№ 1698/2005]“) от този регламент гласи:
„Регламент [№ 1698/2005] се отменя.
Регламент [№ 1698/2005] продължава да се прилага по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Комисията съгласно посочения регламент преди 1 януари 2014 г.“.
Регламент (ЕС) № 1306/2013
10 Член 3 („Фондове за финансиране на земеделските разходи“) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 247, 2013 г., стр. 549 и поправка в ОВ L 130, 2016 г., стр. 7) предвижда:
„1. С оглед на постигането на предвидените в ДФЕС цели на ОСП, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от:
а) Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ);
б) Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
2. ЕФГЗ и ЕЗФРСР […] са включени в общия бюджет на Европейския съюз („бюджета на Съюза“)“.
11 Член 5 („Разходи по ЕЗФРСР“) от този регламент гласи:
„ЕЗФРСР се прилага при споделено управление между държавите членки и Съюза. Той финансира приноса на Съюза към програмите за развитие на селските райони, изпълнявани в съответствие с правото на Съюза за подпомагане на развитието на селските райони“.
12 Член 52 („Уравняване по съответствие“) от посочения регламент, предвижда в параграф 1:
„Когато установи, че разходите, посочени в член 4, параграф 1 и член 5, не са били направени в съответствие с правото на Съюза и, за ЕЗФРСР, с приложимите право на Съюза и национално право, посочени в член 85 от Регламент (ЕС) № 1303/2013[,] Комисията приема актове за изпълнение, с които определя сумите, подлежащи на изключване от финансирането на Съюза. […]“.
13 Член 58 от („Защита на финансовите интереси на Съюза“) от Регламент № 1306/2013 уточнява в параграф 1:
„В рамките на ОСП държавите членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално:
а) проверяват законността и редовността на операциите, финансирани от [ЕФГЗ и ЕЗФРСР];
б) осигуряват ефективни превантивни мерки срещу измами, особено в областите с по-висок риск, които да имат възпиращ ефект, като вземат предвид разходите и ползите, както и пропорционалността на мерките;
в) предотвратяват, разкриват и отстраняват нередности и измами;
г) налагат санкции, които са ефективни, възпиращи и пропорционални в съответствие с правото на Съюза, или ако такова не съществува, с националното право, и завеждат съдебни дела с тази цел, ако е необходимо;
д) възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
14 След приемането на Решение C(2008) 3831 окончателен на Комисията от 16 юли 2008 година за одобряване на програмата за развитие на селските райони за Румъния за програмния период 2007—2013 г. (наричана по-нататък „ПРСР 2007—2013“) тази държава членка приема разпоредби за подобряване на хуманното отношение към животните. По искане на посочената държава членка с Решение C(2012) 3529 от 25 май 2012 г. Комисията включва в ПРСР 2007—2013 мярка за подпомагане под формата на плащания, предназначени да компенсират загубите на доходи, както и допълнителните разходи, направени от земеделските производители, които доброволно са поели прилагането на стандарти за подобряване на хуманното отношение към животните (наричана по-нататък „мярка 215“). Що се отнася до птиците, съгласно тази мярка се предвижда годишно плащане в размер от 14,29 EUR за „животинска единица“ (ЖЕ) като помощ за подобряване на хуманното отношение към животните по време на транспорта (наричана по-нататък „помощ за подобряване на транспорта“) и годишно плащане от 29,49 EUR/ЖЕ като помощ за коригиране на количествата нитрити и нитрати в използваната вода (наричана по-нататък „помощ за подобряване на водата“).
15 На 14 ноември 2012 г. Avicarvil подава заявление до APIA Вълча за безвъзмездни помощи за подобряване на транспорта и за подобряване на водата срещу поемане на задължението да прилага в своите стопанства в продължение на поне пет години мерки за хуманно отношение към птиците.
16 На 14 ноември 2014 г. Avicarvil подава до APIA Вълча заявление за изплащане на тези безвъзмездни помощи за периода от 16 октомври 2014 г. до 15 октомври 2015 г., съответстващ на третата година в рамките на поетото от него задължение. На 10 февруари 2015 г. Avicarvil подава в APIA Вълча частична разбивка за първото тримесечие на тази трета година в размер на 806 544,72 EUR.
17 На 16 февруари 2015 г. Avicarvil уведомява APIA Вълча, че на Avicarvil Farms са прехвърлени две от неговите стопанства, за които се отнася заявлението му за помощ.
18 Одитно проверка, извършена в Румъния между 18 и 29 май 2015 г. от Европейската сметна палата, разкрива наличието на грешки, довели до прекомерни плащания, що се отнася до помощите, изплащани въз основа на мярка 215.
19 Вследствие на тези грешки и за да се намали рискът от недължими плащания, с известие от 20 януари 2016 г. Министерството на земеделието и развитието на селските райони предлага да се извършат частични плащания, изчислени въз основа на временни суми, намалени на 3,92 EUR/ЖЕ за помощта за подобряване на транспорта и на 10,91 EUR/UGB за помощта за подобряване на водата.
20 В съответствие с това известие APIA Вълча намалява дължимата на Avicarvil Farms сума за третата година в рамките на поетото от него задължение на 4 175 442,65 румънски леи (RON) (около 844 700 EUR) с две решения от 25 февруари 2016 г. и от 2 март 2016 г.
21 След като жалбата му по административен ред срещу тези решения е отхвърлена, Avicarvil Farms подава жалба пред Tribunalul Vâlcea (Окръжен съд Вълча, Румъния), с която иска по-специално отмяна на тези решения и на решението за отхвърляне, както и обезщетение за вреди в размер, съответстващ на разликата между сумата, която счита, че му се дължи, и реално отпуснатата му сума, или 1 285 221,42 RON (около 286 700 EUR).
22 С решение от 15 февруари 2019 г. Tribunalul Vâlcea (Окръжен съд Вълча) отхвърля жалбата на Avicarvil Farms.
23 Тази юрисдикция констатира, че установените с ПРСР 2007—2013 размери на помощта са почти три пъти по-високи от разходите и загубите на Avicarvil Farms за изпълнение на поетото от него задължение в областта на хуманното отношение към животните. Освен това тя приема, че коригирането на тази грешка не накърнява оправданите правни очаквания на Avicarvil Farms. Той припомня, че принципът на защита на оправданите правни очаквания не може да бъде противопоставян, когато е налице ясна разпоредба от правен акт на Съюза, и че действията на национален орган не могат да породят у икономическия оператор оправдани правни очаквания, че ще бъде третиран по начин, противоречащ на правото на Съюза. Впрочем в това отношение посочената юрисдикция приема, че разпоредбите на член 40 от Регламент № 1698/2005 относно плащанията за хуманно отношение към животните са съвсем ясни.
24 Avicarvil Farms обжалва това решение пред запитващата юрисдикция. Последната изпитва съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на разрешението, възприето от първоинстанционния съд. По-специално запитващата юрисдикция иска да се установи дали е законосъобразно намаляването от румънските власти на размера на плащанията, предвидени в ПРСР 2007—2013, въз основа на които получателят е поел задължение за срок от пет години да направи определени разходи преди приемането на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 на Комисията от 13 юни 2018 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 152, 2018 г., стр. 29), включително свързаните с помощта за подобряване на транспорта и с помощта за подобряване на водата.
25 При тези обстоятелства Curtea de Apel Piteşti (Апелативен съд Питещ, Румъния) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допуска ли член 143 от Регламент № 1303/2013 във връзка с член 310 ДФЕС (принцип на доброто финансово управление) и член 40, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 (възпроизведен в член 33, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013), във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на правната сигурност, административна практика на националните органи, участващи в изпълнението на мярка за безвъзмездна финансова помощ, които след установена от Европейската сметна палата грешка в изчислението издават актове, с които се разпорежда намаляването на размера на финансовата помощ, призната с [ПРСР 2007‑2013], одобрена с Решение на Европейската комисия C(2012) 3529 от 25 май 2012 г., преди приемането на ново решение на Европейската комисия, с което се изключват от финансиране сумите, които превишават допълнителните разходи и пропуснатите доходи, породени от поетите задължения, вследствие на грешките в изчислението?“.
По преюдициалния въпрос
26 Най-напред следва да се отбележи, от една страна, че запитващата юрисдикция си поставя въпроса за съвместимостта с правото на Съюза на решението на румънските власти да намалят някои плащания, финансирани от ЕЗФРСР, за мерките, приети за подобряване на хуманното отношение към животните в рамките на изпълнението на ПРСР 2007—2013, с оглед по-специално на член 143 от Регламент № 1303/2013. От член 1, трета алинея от този регламент обаче следва, че в четвърта част от него, в която се съдържа посоченият член 143, са определени общите правила, приложими към ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд и ЕФМДР, относно управлението и контрола, финансовото управление, отчетите и финансовите корекции. Следователно член 143 от посочения регламент не е приложим към ЕЗФРСР. Ето защо тълкуването на тази разпоредба не е релевантно за спора в главното производство.
27 От друга страна, запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005, който е отменен, считано от 1 януари 2014 г., с Регламент № 1305/2013. От член 88 от Регламент № 1305/2013 обаче следва, че Регламент № 1698/2005 продължава да се прилага по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Комисията съгласно този регламент преди 1 януари 2014 г.
28 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че задълженията за хуманно отношение към животните, във връзка с които са изплатени спорните в главното производство помощи, са поети през 2012 г. въз основа на мярка 215, включена в ПРСР 2007—2013 вследствие на решение на Комисията за одобряване от 25 май 2012 г. Следователно Регламент № 1698/2005 е приложим към спора в главното производство.
29 Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда може да се наложи последният да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решение от 15 септември 2022 г., J. Sch. Omnibusunternehmen и K. Reisen, C‑416/21, EU:C:2022:689, т. 28 и цитираната съдебна практика). Член 58 от Регламент № 1306/2013 обаче се отнася по-специално до защитата на финансовите интереси на Съюза в рамките на финансирането на ОСП, като в параграф 1 от него са изброени конкретно някои задължения на държавите членки в това отношение.
30 При тези обстоятелства следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 310, параграф 5 ДФЕС, както и с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да решат след установена от Сметната палата грешка в изчислението да намалят размера на финансовата помощ, която е предоставена с ПРСР 2007—2013, одобрена от Комисията, без да изчакат последната да приеме решение, с което се изключва финансирането от Съюза на сумите, вследствие на тази грешка в изчислението.
31 Съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1306/2013, за да се постигнат целите на ОСП, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва по-специално от ЕЗФРСР. Член 5 от този регламент предвижда, че ЕЗФРСР се прилага при споделено управление между държавите членки и Съюза.
32 Член 59, параграф 1 от Регламент № 966/2012 предвижда, че когато Комисията изпълнява бюджета при споделено управление, задачите по изпълнението на бюджета се делегират на държавите членки, а последните, както и Комисията, са длъжни по-специално да спазват принципа на добро финансово управление и да изпълняват съответните си задължения за контрол и одит. Съгласно параграф 2 от посочения член 59 при извършването на задачи по изпълнението на бюджета държавите членки вземат всички необходими мерки, в това число законодателни, регулаторни и административни мерки, за да защитят финансовите интереси на Съюза по-специално като следят за правилното изпълнение на финансираните от бюджета дейности в съответствие с приложимата за отделните сектори правна уредба.
33 В това отношение член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 задължава Комисията да приема актове за изпълнение, с които да определи сумите, подлежащи на изключване от финансиране от Съюза, когато установи, че разходите не са били направени в съответствие с правото на Съюза. Освен това по силата на член 58, параграф 1 от същия регламент държавите членки са длъжни да приемат в рамките на ОСП всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално за отстраняване на нередностите и за възстановяване на недължимите плащания.
34 С тези разпоредби се прилага принципът на добро финансово управление, закрепен в член 310, параграф 5 ДФЕС, съгласно който държавите членки и Съюзът си сътрудничат, за да гарантират, че определените бюджетни кредити се използват съгласно този принцип.
35 Следва обаче да се констатира, че тези разпоредби не задължават държавите членки да изчакат решение на Комисията, с което да се изключи финансирането от Съюза на сумите, вследствие на тази грешка в изчислението на помощта, преди да възстановят недължимите плащания. Впрочем подобно задължение трудно би могло да се съвмести със задачите за защита на финансовите интереси на Съюза, които член 59 от Регламент № 966/2012 възлага на държавите членки, когато бюджетът на Съюза се изпълнява при споделено управление, или със задълженията, които им налага член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013.
36 В това отношение следва да се припомни, че всяко упражняване от държава членка на правото на преценка относно целесъобразността на искането за връщане на недължимо или неправомерно отпуснати средства на Съюза би било несъвместимо със задължението за възстановяване на недължимо или неправомерно платените средства, наложено в рамките на ОСП на националните административни органи (решение от 20 декември 2017 г., Erzeugerorganisation Tiefkühlgemüse, C‑516/16, EU:C:2017:1011, т. 68 и цитираната съдебна практика).
37 След това уточнение следва да се припомни също, че при липса на уредба в правото на Съюза споровете относно възстановяването на суми, недължимо платени по силата на разпоредби от това право, трябва да се разрешават от националните юрисдикции въз основа на съответното национално право при спазване на ограниченията, наложени от правото на Съюза (решение от 20 декември 2017 г., Erzeugerorganisation Tiefkühlgemüse, C‑516/16, EU:C:2017:1011, т. 96 и цитираната съдебна практика).
38 В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че когато държавите членки приемат мерки, с които прилагат правото на Съюза, те трябва да спазват общите принципи на това право, сред които по-конкретно фигурират принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания (решение от 26 май 2016 г., Județul Neamț и Județul Bacău, C‑260/14 и C‑261/14, EU:C:2016:360, т. 54 и цитираната съдебна практика).
39 Що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че право да се позове на този принцип има всеки правен субект, у когото административен орган е събудил основателни надежди с конкретните уверения, които му е дал (решение от 7 август 2018 г., Ministru kabinets, C‑120/17, EU:C:2018:638, т. 50 и цитираната съдебна практика).
40 Във връзка с това следва да се провери дали актовете на съответния административен орган са събудили в съзнанието на съответния правен субект разумни очаквания, и ако това е така, да се установи дали тези очаквания са оправдани (решение от 7 август 2018 г., Ministru kabinets, C‑120/17, EU:C:2018:638, т. 51 и цитираната съдебна практика).
41 От постоянната съдебна практика обаче следва, че принципът на защита на оправданите правни очаквания не може да бъде противопоставян, когато е налице ясна разпоредба от правен акт на Съюза, и че действия на натоварен с прилагането на правото на Съюза национален орган, които са в противоречие с това право, не биха могли да породят у правния субект оправданото правно очакване, че ще бъде третиран по начин, противоречащ на правото на Съюза (решение от 7 август 2018 г., Ministru kabinets, C‑120/17, EU:C:2018:638, т. 52 и цитираната съдебна практика).
42 В случая член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 установява правилата относно плащанията, които трябва да се отпускат годишно на земеделските производители за всички или за част от допълнителните разходи и за пропуснатите доходи, произтичащи от поетите от тях задължения за хуманно отношение към животните. Тази разпоредба обаче предвижда изрично, че „[п]лащанията се отпускат годишно и покриват допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от поетото задължение [и к]огато е необходимо, […] могат да покриват и разходите по сделките“.
43 Както е видно от текста на преюдициалния въпрос, запитващата юрисдикция приема за установено наличието на свръхкомпенсация. Всъщност след установените от Сметната палата грешки в изчислението на компенсаторните плащания, що се отнася до помощите по мярка 215 за птиците, тези плащания са били определени първоначално в размер, който превишава необходимия за компенсиране на пропуснатите доходи и на допълнителните разходи, произтичащи от прилагането на мярка 215, в нарушение на член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005. За да поправи тази свръхкомпенсация, APIA Вълча е намалила първоначално определените в ПРСР 2007—2013 суми.
44 Тъй като начинът на определяне на тези суми не е в съответствие с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005, румънските власти не са могли да създадат у Avicarvil Farms, независимо от неговата добросъвестност, оправдано правно очакване, че неговото третирано няма да бъде съобразено с правото на Съюза (вж. по аналогия решения от 20 юни 2013 г., Agroferm, C‑568/11, EU:C:2013:407, т. 53—56 и от 20 декември 2017 г., Erzeugerorganisation Tiefkühlgemüse, C‑516/16, EU:C:2017:1011, т. 70—74).
45 Тази преценка не може да бъде поставена под въпрос от факта, че Avicarvil, което е праводател на жалбоподателя, първоначално е поело задължение да спазва специални изисквания за срок от не по-малко от пет години като насрещна престация за помощите по мярка 215 (вж. по аналогия решения от 26 април 1988 г., Krücken, 316/86, EU:C:1988:201, т. 22—24 и от 20 юни 2013 г., Agroferm, C‑568/11, EU:C:2013:407, т. 56).
46 Що се отнася до принципа на правна сигурност, следва да се припомни, че той изисква правните норми да бъдат ясни и точни и прилагането им да бъде предвидимо за правните субекти, за да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които им налага съответната правна уредба, и да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл решения от 25 юли 2018 г., Teglgaard и Fløjstrupgård, C‑239/17, EU:C:2018:597, т. 52 и цитираната съдебна практика и от 16 февруари 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑157/21, EU:C:2022:98, т. 319).
47 Както обаче следва от точка 42 от настоящото решение, текстът на член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 е недвусмислен, тъй като в него са посочени ясно и точно допълнителните разходи и пропуснатите доходи, които предвидените в член 40 плащания за хуманно отношение към животните имат за цел да покрият. Ето защо се налага изводът, че принципът на правна сигурност допуска национални органи като румънските власти по главното производство да приемат след установените от Сметната палата грешки в изчисленията, довели до свръхкомпенсация на тези разходи и пропуснати доходи, актове, които налагат изменение на размера на предоставената с ПРСР 2007—2013 финансова помощ въз основа на тази разпоредба, при това дори когато Комисията все още не е приела решение да се изключи финансирането от Съюза на превишаващите посочените разходи и пропуснати доходи суми, вследствие на тези грешки в изчислението.
48 С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 310, параграф 5 ДФЕС, както и с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да приемат след установена от Сметната палата грешка в изчислението актове, с които се налага намаление на размера на финансовата помощ, която е предоставена с ПРСР 2007—2013, одобрена от Комисията, без да изчакат последната да приеме решение, с което се изключва финансирането от Съюза на сумите, вследствие на тази грешка в изчислението.
По съдебните разноски
49 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 40, параграф 3 от Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) № 74/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. и член 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета във връзка с член 310, параграф 5 ДФЕС, както и с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да приемат след установена от Европейската сметна палата грешка в изчислението актове, с които се налага намаление на размера на финансовата помощ, която е предоставена с програмата за развитие на селските райони по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за Румъния за програмния период 2007—2013 г., одобрена от Европейската комисия, без да изчакат последната да приеме решение, с което се изключва финансирането от Съюза на сумите, вследствие на тази грешка в изчислението.
Подписи