РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

13 септември 2013 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на парафинови восъци — Пазар на суров парафин — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените и разпределяне на пазарите — Доказателство за съществуването на картела — Понятие за едно-единствено продължавано нарушение — Продължителност на нарушението — Прекъсване на нарушението — Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите — Равно третиране — Презумпция за невиновност — Вменяване на неправомерното поведение — Отговорност на дружество майка за нарушенията на правилата за конкуренция, извършени от негови дъщерни дружества — Определящо влияние, упражнявано от дружеството майка — Презумпция в случай на притежаване на 100 % от капитала — Пропорционалност — Метод на закръгляне — Пълна юрисдикция“

По дело T‑566/08,

Total Raffinage Marketing, установено в Puteaux (Франция), за което се явяват A. Vandencasteele, C. Falmagne, C. Lemaire и S. Naudin, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват F. Castillo de la Torre и A. Biolan, в качеството на представители, подпомагани от адв. N. Coutrelis,

ответник,

с предмет, като главно искане, частична отмяна на Решение C (2008) 5476 окончателен на Комисията от 1 октомври 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.181 — Восъци за свещи), както и — при условията на евентуалност — искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: O. Czúcz (докладчик), председател, I. Labucka и K. O’Higgins, съдии,

секретар: C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 октомври 2010 г.

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства в основата на спора

1        С Решение C (2008) 5476 окончателен от 1 октомври 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.181 — Восъци за свещи) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности установява, че жалбоподателят — Total Raffinage Marketing SA (по-рано Total France SA), и неговото дружество майка, притежаващо 100 % от капитала му — Total SA, са нарушили заедно с други предприятия член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като са участвали в картел на пазара на парафинови восъци в ЕИП и на германския пазар на суров парафин.

2        Освен жалбоподателя и неговото дружество майка Total SA (наричани по-нататък заедно „групата Total“ или „Total“), адресати на обжалваното решение са и следните дружества: ENI SpA, Esso Deutschland GmbH, Esso Société Anonyme Française, ExxonMobil Petroleum and Chemical BVBA и Exxon Mobil Corp. (наричани по-нататък заедно „ExxonMobil“), H&R ChemPharm GmbH, H&R Wax Company Vertrieb GmbH и Hansen & Rosenthal KG (наричани по-нататък заедно „H&R“), Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG, MOL Nyrt., Repsol YPF Lubricantes y Especialidades SA, Repsol Petróleo SA и Repsol YPF SA (наричани по-нататък заедно „Repsol“), Sasol Wax GmbH, Sasol Wax. International AG, Sasol Holding in Germany GmbH и Sasol Ltd (наричани по-нататък заедно „Sasol“), Shell Deutschland Oil GmbH,·Shell Deutschland Schmierstoff GmbH, Deutsche Shell GmbH, Shell International Petroleum Company Ltd, The Shell Petroleum Company Ltd, Shell Petroleum NV и The Shell Transport and Trading Company Ltd (наричани по-нататък заедно „Shell“), RWE Dea AG и RWE AG (наричани по-нататък заедно „RWE“) (съображение 1 от обжалваното решение).

3        Парафиновите восъци се произвеждат от суров нефт в рафинерии. Използват се за производството на продукти като свещи, химикали, гуми за превозни средства и автомобилни продукти, както и в индустриите за производство на гума, опаковки, [лепила] и дъвки (съображение 4 от обжалваното решение).

4        Суровият парафин е суровината, необходима за производството на парафинови восъци. Произвежда се в рафинерии като вторичен продукт в производството на базови масла от суров нефт. Освен това суровият парафин се продава на крайните клиенти, например на производители на пресовани [плоскости от] дървени частици (съображение 5 от обжалваното решение).

5        Комисията започва своето разследване, след като с писмо от 17 март 2005 г. Shell Deutschland Schmierstoff я уведомява за съществуването на картел, като я сезира с искане за освобождаване или намаляване на глоба по смисъла на нейното Известие относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2002 г.“) (съображение 72 от обжалваното решение).

6        В съответствие с член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] […] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), на 28 и 29 април 2005 г. Комисията извършва проверки на място в помещенията на „H&R/Tudapetrol“, ENI, MOL, както и на тези, принадлежащи на дружествата от групите Sasol, ExxonMobil, Repsol и Total (съображение 75 от обжалваното решение).

7        На 29 май 2007 г. Комисията изпраща изложение на възраженията до посочените в точка 2 по-горе дружества, сред които е и Total France (съображение 85 от обжалваното решение). С писмо от 14 август 2007 г. Total France отговаря на изложението на възраженията.

8        На 10 и 11 декември 2007 г. Комисията провежда устно изслушване, в което Total France взема участие (съображение 91 от обжалваното решение).

9        С оглед на доказателствата, с които разполага, в обжалваното решение Комисията приема, че адресатите — представляващи по-голямата част от производителите на парафинови восъци и суров парафин в рамките на ЕИП — са участвали в единно сложно и продължително нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, обхващащо територията на ЕИП. Нарушението се е състояло в споразумения или съгласувани практики за определяне на цените и за обмен и оповестяване на чувствителна от търговска гледна точка информация, отнасяща се до парафиновите восъци (наричано по-нататък „основният аспект на нарушението“). Колкото до RWE (впоследствие Shell), ExxonMobil, MOL, Repsol, Sasol и Total, нарушението, засягащо парафиновите восъци, се е отнасяло и до разпределянето на клиенти или пазари (наричано по-нататък „вторият аспект на нарушението“). Освен това извършеното от RWE, ExxonMobil, Sasol и Total нарушение се е отнасяло и до суровия парафин, продаван на крайните клиенти на германския пазар (наричано по-нататък „аспектът на нарушението, засягащ суровия парафин“) (съображения 2, 95, 328 и член 1 от обжалваното решение).

10      Неправомерните практики са се осъществявали по време на антиконкурентните срещи, наричани „технически срещи“ или понякога срещи „Blauer Salon“ от страна на участниците, и по време на „срещите за суровия парафин“, посветени конкретно на въпросите относно суровия парафин.

11      Според обжалваното решение служители на Total France са участвали пряко в нарушението през цялото му времетраене. Следователно Комисията приема, че Total France носи отговорност поради участието си в картела (съображения 555 и 556 от обжалваното решение). Освен това между 1990 г. и края на нарушението повече от 98 % от капитала на Total France пряко или косвено е притежаван от Total SA. Комисията счита, че на тази основа може да се предполага, че Total SA е упражнявало определящо влияние върху поведението на Total France, тъй като двете дружества са били част от едно и също предприятие (съображения 557—559 от обжалваното решение). В отговор на устно зададен по време на съдебното заседание въпрос относно вменяването на отговорността на неговото дружество майка жалбоподателят се позовава на съвкупността от данни, предоставени от Total SA по свързано дело T‑548/08, Total SA/Комисия, решение по което е постановено в същия ден. В посоченото дело, в отговор на писмен въпрос на Общия съд, Total SA уточнява, че през спорния период пряко или косвено то е притежавало 100 % от капитала на Total France.

12      Размерът на наложените в конкретния случай глоби е изчислен въз основа на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264) (наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“), които са в сила към момента на съобщаване на изложението на възраженията на споменатите в точка 2 по-горе дружества.

13      В случая на жалбоподателя Комисията най-напред отчита стойността на годишните продажби на съответните пазари. Те възлизат на 31 133 865 EUR (1 993 620 EUR от които за суровия парафин).

14      След това с оглед на тежестта на нарушението Комисията отчита 18 % от годишната стойност на продажбите на парафинови восъци и 15 % от годишната стойност на продажбите на суров парафин. Поради продължителността на нарушението така получените стойности са умножени по коефициент 13 за парафиновите восъци и 7 за суровия парафин. Освен това в съответствие с точка 25 от Насоките от 2006 г. Комисията включва в основния размер допълнителен размер (наречен „входна такса“), представляващ 18 % от стойността на годишните продажби на парафинови восъци и 15 % от годишната стойност на продажбите на суров парафин. Така Комисията стига до определянето на основен размер на глобата, възлизащ на 75 390 000 EUR за Total (съображение 671 от обжалваното решение).

15      Комисията не приема каквото и да е утежняващо или смекчаващо обстоятелство по отношение на жалбоподателя, така че основният размер на глобата не е коригиран на това основание. По силата на възпиращия ефект обаче, с оглед на значителния общ оборот на групата Total, съгласно точка 30 от Насоките от 2006 г. Комисията определя коефициент от 1,7. Така, като умножава основния размер по този коефициент, Комисията получава коригиран основен размер на глобата от 128 163 000 EUR.

16      При липса на намаляване на размера на глобата на основание Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3) коригираният основен размер от 128 163 000 EUR се равнява на общия размер на глобата (съображение 785 от обжалваното решение).

17      Обжалваното решение съдържа по-специално следните разпоредби:

„Член 1

Изброените по-долу предприятия са нарушили член 81, параграф 1 [ЕО], и от 1 януари 1994 г., член 53 от Споразумението за ЕИП, като през посочените периоди са участвали в продължавано споразумение и/или съгласувана практика в сектора на парафиновите восъци на общия пазар, а от 1 януари 1994 г. — и в ЕИП:

[…]

Total France SA: от 3 септември 1992 г. до 28 април 2005 г; и

Total SA: от 3 септември 1992 г. до 28 април 2005 г.

По отношение на предприятията, изброени по-долу, за посочените периоди нарушението засяга и суровия парафин, продаван на крайни клиенти на германския пазар:

Total France SA: от 30 октомври 1997 г. до 12 май 2004 г; и

Total SA: от 30 октомври 1997 г. до 12 май 2004 г.

[…]

Член 2

За посочено в член 1 нарушение се налагат следните глоби:

ENI SpA: 29 120 000 EUR;

Esso Société Anonyme Française: 83 588 400 EUR,

от които съвместно и солидарно с

ExxonMobil Petroleum and Chemical BVBA и ExxonMobil Corporation за 34 670 400 EUR, от които съвместно и солидарно с Esso Deutschland GmbH за 27 081 600 EUR;

Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG: 12 000 000 EUR;

Hansen & Rosenthal KG съвместно и солидарно с H&R Wax Company Vertrieb GmbH: 24 000 000 EUR,

от които съвместно и солидарно с

H&R ChemPharm GmbH за 22 000 000 EUR;

MOL Nyrt: 23 700 000 EUR;

Repsol YPF Lubricantes y Especialidades SA съвместно и солидарно с Repsol Petróleo SA и Repsol YPF SA: 19 800 000 EUR;

Sasol Wax GmbH: 318 200 000 EUR,

от които съвместно и солидарно със

Sasol Wax International AG, Sasol Holding in Germany GmbH и Sasol Limited за 250 700 000 EUR;

Shell Deutschland Oil GmbH, Shell Deutschland Schmierstoff GmbH, Deutsche Shell GmbH, Shell International Petroleum Company Limited, the Shell Petroleum Company Limited, Shell Petroleum NV и the Shell Transport and Trading Company Limited: 0 EUR;

RWE-Dea AG съвместно и солидарно с RWE AG: 37 440 000 EUR;

Total France SA съвместно и солидарно с Total SA: 128 163 000 EUR“. [неофициален превод]

 Производство и искания на страните

18      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 17 декември 2008 г.

19      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени членове 1 и 2 от обжалваното решение в частта, която се отнася до него;

–        да намали значително размера на наложената му в член 2 от обжалваното решение глоба;

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата;

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

21      В подкрепа на исканията си за частична отмяна на обжалваното решение и за намаляване на размера на наложената му глоба жалбоподателят привежда единадесет правни основания.

22      Първото правно основание е изведено от нарушение на член 81 ЕО и на задължението за мотивиране по отношение на преценката, свързана с аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин. Второто правно основание е изведено от нарушение на член 81 ЕО и на задължението за мотивиране по отношение на прилагането на практиките относно парафиновите восъци. Третото правно основание е изведено от нарушение на член 81 ЕО и на принципите на презумпцията за невиновност, правна сигурност и равно третиране, що се отнася до участието на жалбоподателя в нарушението след 12 май 2004 г. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 81 ЕО и на принципа на презумпцията за невиновност по отношение на незачитането от страна на Комисията на прекъсването на участието на жалбоподателя в разглежданите практики. Петото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на Насоките от 2006 г., произтичащо от това, че не е отчетена липсата на привеждане в действие на картела. Шестото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на Насоките от 2006 г. при определянето на референтния период, служещ за изчисляване на основния размер на глобата. Седмото правно основание е изведено от нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на пропорционалност по отношение на определянето на процента от стойността на продажбите на суров парафин, който трябва да се отчете. Осмото правно основание е изведено от нарушение на Регламент № 1/2003 и на принципите на пропорционалност, равно третиране и презумпцията за невиновност по отношение на установения в Насоките от 2006 г. метод на изчисляване. Деветото правно основание е изведено от нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципите на индивидуализиране на наказанията и санкциите и на пропорционалност, що се отнася до определянето на допълнителния размер на глобата с оглед на възпиращия ефект. Десетото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при определянето на размера на глобата. Единадесетото правно основание е изведено от нарушение на член 81 ЕО по отношение на вменяването на антиконкурентното поведение на Total France на неговото дружество майка — Total SA. Освен това в хода на съдебното заседание жалбоподателят изтъква дванадесето правно основание, изведено от нарушение на правото му на защита поради включване в стойността на продажбите, използвана за изчисляването на размера на глобата, на оборота на останалите дружества, принадлежащи към групата Total.

23      Общият съд счита за полезно да започне с разглеждането на второто правно основание.

1.     По второто правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО и на задължението за мотивиране по отношение на практиките относно парафиновите восъци

24      Най-напред следва да се припомни, че в съображение 2 от обжалваното решение, под заглавието „Обобщение на нарушението“ [неофициален превод], Комисията приема, че адресатите са участвали в единно сложно и продължително нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП. Що се отнася до парафиновите восъци, това нарушение се е състояло в „споразумения или съгласувани практики за определяне на цените и за обмен и оповестяване на чувствителна от търговска гледна точка информация“ [неофициален превод] (основен аспект на нарушението) и в „разпределянето на клиенти и/или пазари“ [неофициален превод] (втори аспект на нарушението).

25      Жалбоподателят изтъква, че извършената от Комисията преценка на доказателствата, свързани с първите два аспекта на нарушението, засягащи парафиновите восъци, е погрешна. По този начин Комисията нарушава член 81 ЕО и задължението си за мотивиране.

26      С първата част от настоящото правно основание жалбоподателят изтъква, че сред видовете поведение, попадащо в обхвата на основния аспект на нарушението, могат да се установят единствено обменът на информация за състоянието на пазара на парафинови восъци, обемите на продажбите и прилаганите ценови нива, докато споразуменията и съгласуваните практики относно определянето на цената на парафиновите восъци не могат да бъдат основателно възприети по отношение на него въз основа на материалите по преписката.

27      В рамките на втората част жалбоподателят изтъква, че Комисията незаконосъобразно не е взела предвид липсата на доказателство за привеждането в действие на споразуменията за определяне на цените.

28      С третата част жалбоподателят упреква Комисията, че фигуриращите в преписката доказателства не позволяват да се установи неговото участие във втория аспект на нарушението, тоест в разпределянето на географските пазари и клиентите по време на техническите срещи във връзка с парафиновите восъци.

29      С четвъртата част жалбоподателят изтъква, че представеният от него икономически анализ на продажните цени опровергава неговото предполагаемо присъединяване към споразумение за определяне на цените.

 Предварителни бележки

 По понятието за споразумение и за съгласувана практика

30      Съгласно член 81, параграф 1 ЕО се забраняват като несъвместими с общия пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар.

31      За да има споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, достатъчно е съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение (Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стр. II‑1711, точка 256, и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 199).

32      Може да се счита, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, когато е налице съгласуване на волите по принцип за ограничаване на конкуренцията, дори когато конкретните елементи на ограничението все още са предмет на преговори (вж. в този смисъл Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 31 по-горе, точки 151—157 и 206).

33      Понятието „съгласувана практика“ обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинска спогодба, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 115, и Решение на Съда по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точка 158).

34      В това отношение член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между икономическите оператори, който е в състояние да повлияе върху пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което самият икономически оператор е решил да възприеме или което възнамерява да възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или за резултат ограничаването на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 33 по-горе, точки 116 и 117).

 По принципите за преценка на доказателствата

35      Съгласно съдебната практика Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи надлежни доказателства за съществуването на елементите от състава на нарушението (вж. Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58, и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Dresdner Bank и др./Комисия, T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, Recueil, стр. II‑3567, точка 59 и цитираната съдебна практика).

36      Що се отнася до обхвата на съдебния контрол, съгласно постоянната съдебна практика, когато е сезиран с жалба за отмяна на решение за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, Общият съд по правило трябва да упражни пълен контрол, за да провери дали са изпълнени условията за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО (вж. Решение на Общия съд от 26 октомври 2000 г. по дело Bayer/Комисия, T‑41/96, Recueil, стр. II‑3383, точка 62 и цитираната съдебна практика).

37      В този контекст, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не може да направи извод, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още таи съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба (Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 35 по-горе, точка 60).

38      Всъщност в последния случай е необходимо да се вземе предвид принципът на презумпцията за невиновност, произтичащ по-специално от член 6, алинея 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., който е част от основните права, представляващи общите принципи на правото на Европейския съюз. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции, принципът на презумпцията за невиновност се прилага именно в приложимите към предприятията производства относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (вж. в този смисъл Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 35 по-горе, точка 61 и цитираната съдебна практика).

39      При това положение е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже съществуването на нарушението. Важно е обаче да се подчертае, че не е задължително всяко от представените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване (вж. Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 35 по-горе, точки 62 и 63 и цитираната съдебна практика).

40      Посочените от Комисията в обжалваното решение улики за доказване на съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО от дадено предприятие трябва да бъдат преценявани не поотделно, а в тяхната съвкупност (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 185 и цитираната съдебна практика).

41      Уместно е да се отбележи също, че на практика Комисията често е принудена да доказва съществуването на едно нарушение при неблагоприятни условия, тъй като е възможно да са изминали няколко години от настъпването на фактите, съставляващи нарушението, и някои от предприятията — обект на разследването да не са ѝ сътрудничили активно. Макар Комисията неминуемо да е длъжна да докаже, че е било сключено незаконно споразумение за определяне на цените, би било прекомерно да се изисква тя да представи и доказателства за конкретния механизъм, чрез който тази цел е трябвало да бъде постигната. Всъщност би било прекалено лесно за едно предприятие, което е виновно за извършването на нарушение, да избегне каквато и да е санкция, ако можеше да използва като довод това, че сведенията, представени във връзка с действието на едно незаконно споразумение, са твърде общи, когато съществуването на споразумението и неговата антиконкурентна цел са надлежно доказани. При това положение предприятията могат да се защитят надлежно, доколкото имат възможност да коментират всички уличаващи ги доказателства, изтъкнати от Комисията (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 203).

42      Що се отнася до доказателствата, които могат да бъдат представени, за да се установи нарушение на член 81 ЕО, принципът, който има предимство в правото на Съюза, е този на свободата при събиране на доказателствата (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, T‑50/00, Recueil, стр. II‑2395, точка 72).

43      Що се отнася до доказателствената стойност на различните доказателства, единственият релевантен критерий за преценката на представените доказателства е тяхната достоверност (Решение по дело Dalmine/Комисия, точка 42 по-горе, точка 72).

44      Според основните правила в областта на доказването достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от съдържанието му (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95 и T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точки 1053 и 1838).

45      Когато Комисията се основава единствено на поведението на разследваните предприятия на пазара, за да стигне до извода за съществуването на нарушение, достатъчно е последните да докажат наличието на обстоятелства, разкриващи в различна светлина установените от Комисията факти и позволяващи по този начин да бъде дадено друго възможно обяснение на фактите, различно от това, което тя възприема, за да заключи, че е налице нарушение на правилата за конкуренция на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 186).

46      Обратно, когато Комисията се е основала на писмени доказателства, съответните предприятия не само трябва да представят правдоподобна алтернатива на становището на Комисията, но и да изтъкнат недостатъчността на доказателствата, въз основа на които в обжалваното решение е установено, че е налице нарушение (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 187). Подобно събиране на доказателствата не нарушава принципа на презумпцията за невиновност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Montecatini/Комисия, C‑235/92 P, Recueil, стр. I‑4539, точка 181).

47      Тъй като забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, в рамките на тези практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно и свързаната с тях документация е сведена до минимум. Затова не може да се изисква от Комисията да представи доказателства, които изрично удостоверяват установяване на контакт между съответните оператори. Дори Комисията да открие такива доказателства, те обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. Следователно съществуването на антиконкурентна практика или споразумение може да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и индиции, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата за конкуренция (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57; вж. също Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 35 по-горе, точки 64 и 65 и цитираната съдебна практика).

48      От принципа на свобода при събиране на доказателствата следва, че дори сама по себе си липсата на писмени доказателства да се окаже от значение за общата преценка на съвкупността от посочени от Комисията улики, тя не позволява на засегнатото предприятие да постави под съмнение твърденията на Комисията, като представи алтернативно обяснение на фактите. Такъв е случаят само когато представените от Комисията доказателства не позволяват да се докаже недвусмислено и без да е необходимо тълкуване, че е налице нарушение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Coats Holdings и Coats/Комисия, T‑36/05, Сборник, стр. II‑110*, резюме, точка 74).

49      Посочената по-горе съдебна практика е приложима по аналогия за член 53 от Споразумението за ЕИП.

 По първата част относно твърдяната липса на доказателство, позволяващо да се установят споразуменията или съгласуваните практики за определяне на цените на парафиновите восъци

50      В рамките на настоящата част жалбоподателят оспорва принципите, приложени от Комисията при преценката на доказателствата, и поставя под въпрос тази преценка по отношение на техническите срещи, за които Комисията е установила споразумение или съгласувана практика за определяне на цените на парафиновите восъци.

 По описанието на основния аспект на нарушението в обжалваното решение

51      В точка 4.1 от обжалваното решение, под заглавието „Основни принципи и функциониране на картела“ [неофициален превод], Комисията е описала съдържанието на практиките за определяне на цените по следния начин:

„[…]

(106) Техническите срещи винаги са се разделяли на две части: първоначално обсъждане по технически въпроси, последвано от обсъждания от антиконкурентно естество, по-специално за определянето на цените, разпределянето на пазарите и клиентите (в някои случаи), както и за обмена и оповестяването на чувствителна от търговска гледна точка информация като например за настоящата и бъдещата ценова политика, клиентите, производствения капацитет и обемите на продажбите.

(107) Обсъжданията на цените и тяхното потенциално увеличение обикновено са се провеждали в края на техническите срещи. Като цяло Sasol е правело преглед на обсъжданията на цените, но впоследствие цените и стратегиите за ценова политика са били обсъждани от всички участници под формата на сондаж на мнения. Тема на обсъжданията са били едновременно увеличенията на цените и индикативните цени за конкретни клиенти и общите увеличения на цените, както и минималните и индикативните цени за целия пазар. Увеличенията на цените обикновено са били договаряни в абсолютни стойности, а не в проценти (например 60 EUR на тон за напълно рафинираните парафинови восъци). Минималните цени са били договаряни не само когато е съществувало споразумение за увеличение на цените, но и когато такова увеличение не е било осъществимо (например в период на спад на цените).

      […]

(109) Представителите на предприятията освен това са си обменяли чувствителна в търговско отношение информация и са разкривали общата си стратегия.

(110) Предприятията, с изключение на MOL, са били представлявани от отговорни лица, имащи правомощие да определят ценовата стратегия на съответното предприятие, както и цените за конкретни клиенти. […]

(111) На повечето технически срещи обсъжданията на цените са засягали парафиновите восъци като цяло и по-рядко само отделните техни видове (като например напълно рафинираните парафинови восъци, полурафинираните парафинови восъци, восъчните смеси/специални продукти, твърдите или хидроочистените парафинови восъци). Освен това за всички предприятия е било ясно, че цените за всички видове парафинови восъци ще се увеличават с един и същ размер или процент.

      […]

(113) Резултатът от техническите срещи като цяло е бил прилаган чрез обявяване на увеличенията на цените на клиентите или отмяната на съществуващите ценови формули. Спорадичните случаи на измами или неприлагане са били обсъждани по време на следващите срещи (вж. например съображения 149 и 157). Като цяло едно от представляваните предприятия е поемало инициативата и е започвало да увеличава своите цени. По принцип това е било Sasol, но то понякога е отправяло искане до друг участник да започне с увеличението. Малко след обявяването на клиентите от страна на дадено предприятие на намерението му да увеличи цените останалите доставчици са следвали това действие и също са обявявали увеличения на цените. Лицата, представляващи предприятията по време на техническите срещи, са уведомявали останалите за предприетите постъпки с цел прилагане на резултатите от въпросните срещи. Тази информация е била предавана устно или чрез изпращане на копие от обявленията за увеличение на цените или за отмяна на съответните цени на някое или на всички останали [участващи] предприятия. Комисията всъщност разкрива, че между страните са били обменяни такива обявления. Извадка от около 150 писма от този тип е установена като обменяна в рамките на шест седмици след техническите срещи. Било е заявено също, че според едно споразумение представляваните предприятия не е трябвало да се възползват от прилагането на договорено увеличение на цените с цел увеличение на собствения си пазарен дял. Това изявление не е оспорено в отговорите на изложението на възраженията“. [неофициален превод]

52      В точка 4.2 от обжалваното решение, под заглавието „Подробна информация за техническите срещи“ [неофициален превод], Комисията първо представя обобщителна таблица, в която се посочват мястото и датата на тези срещи, както и присъстващите на тях предприятия (съображение 124 от обжалваното решение). След това тя разглежда наличните доказателства за всяка от техническите срещи (съображения 126—177 от обжалваното решение).

53      В точка 5.3 от обжалваното решение, под заглавието „Естество на нарушението в конкретния случай“ [неофициален превод], Комисията уточнява принципите, уреждащи квалификацията на антиконкурентното поведение, приложими за конкретния случай:

„[…]

(205) [В] случай на сложно нарушение с голяма продължителност не е необходимо Комисията да го квалифицира [като споразумение или съгласувана практика]. Понятията [за споразумение или съгласувана практика] са широки и могат да се припокриват. Напълно е възможно антиконкурентното поведение да е варирало в различни моменти или механизмите му да са били адаптирани или укрепвани, за да се отчете развитието на ситуацията. Всъщност едно такова разграничение би могло дори да се окаже невъзможно, тъй като дадено нарушение може едновременно да съдържа характеристиките на всяка от формите на забранено поведение, въпреки че, разглеждани поотделно, някои от неговите проявления биха могли да се определят като попадащи в обхвата именно на едната, а не толкова на другата форма. Би било неестествено обаче в анализа да се прави подразделение на това, което несъмнено представлява прилагане на поведение с една-единствена цялостна цел, към няколко различни форми на нарушения. Така един картел може да представлява едновременно и споразумение, и съгласувана практика. Член 81 [ЕО] не предвижда специфична квалификация на сложно нарушение от вида на описаното в настоящото решение.

(206) При наличието на множество членове на картел, чието антиконкурентно поведение може да се квалифицира според продължителността си като споразумение или съгласувана практика (сложни нарушения), не е необходимо Комисията да прави преценка точно към коя категория спада всеки тип поведение“. [неофициален превод]

54      По-нататък, в същата точка от обжалваното решение Комисията описва съдържанието на нарушението по следния начин:

„5.3.2. Прилагане

(210)  От описаните в [точка] 4 от настоящото решение факти се установява, че всички предприятия в настоящото производство са участвали в съглашателски дейности относно парафиновите восъци и за посочените в съображение 2 дружества, относно суровия парафин, […] и че редовно са участвали в срещи, на които са били обсъждани следните обстоятелства:

1)      определянето на цени[;]

2)      […] разпределянето на клиенти и/или на пазари[;]

3)      оповестяването и обменът на чувствителна в търговско отношение информация, по-специално за клиентите, ценообразуването, производственият капацитет и обемите на продажбите[;]

[…]

5.3.2.2. Определяне на цените

(240) Съображения 98, 107, 126, 128, 131, 133, 135, 137, 139, 140, 142, 145, 147, 149, 152, 153, 156, 157, 163, 168, 174, 176 и 177 доказват, че разглежданите предприятия са определяли минимални цени и са се договаряли за увеличението им („определяне на цените“).

(241) ExxonMobil, Repsol, Sasol и Shell потвърждават съществуването на практики на определяне на цените [вж. съображение 107] и отново подкрепят тази информация по време на изслушването им, както и в писмения си отговор на изложението на възраженията“. [неофициален превод]

55      Що се отнася до жалбоподателя, от приложението към обжалваното решение е видно, че е присъствал на 39 технически срещи и срещи за суровия парафин от общо 51, проведени през периода на участието му в картела, тоест между 3 септември 1992 г. и 28 април 2005 г.

 По доказателствената стойност на представените от Комисията доказателства

56      Най-напред следва да се разгледат доказателствата, на които се основава Комисията в обжалваното решение, свързани със съдържанието на провежданите по време на техническите срещи обсъждания. Въпросните доказателства представляват изявления на предприятия и ръкописни бележки, датиращи от времето на техническите срещи, изготвени или в хода на конкретна среща, или малко след това, и описващи съдържанието на провелите се на тях обсъждания.

57      В това отношение жалбоподателят поставя под въпрос принципите за тълкуване на доказателствата, които Комисията е приложила в обжалваното решение, както и доказателствената стойност на изявленията и писмените доказателства.

–       Изявления на предприятия

58      Следва да се отбележи, че съгласно изявлението на Sasol от 12 май 2005 г. като цяло техническите срещи са водели до съглашателска дейност, доколкото на тях са били обсъждани увеличения и намаления на цените и е била обменяна информация за брутните цени и планирането на капацитета.

59      Според изявлението на Repsol от 19 май 2005 г. на техническите срещи са били обсъждани и прилаганите от участниците ценови нива.

60      Shell заявява, че всички технически срещи са се отнасяли за определянето на цените. Според изявлението му от 14 юни 2006 г. поне след 1999 г., когато свидетелствалият негов представител е започнал да участва в техническите срещи, решенията за цените на парафиновите восъци никога не са били вземани едностранно, а винаги са били договаряни от конкурентите по време на техническите срещи.

61      Освен това във въпросните изявления същите предприятия потвърждават също, че на няколко технически срещи участниците в действителност са се договорили за минималните цени или за увеличенията на цените, а понякога дори и по мерките за увеличение. Впрочем от въпросните изявления е видно, че Total е участвало пълноценно в тези антиконкурентни уговорки.

62      В допълнение следва да се отбележи, че Комисията се позовава на въпросните изявления (вж. точки 58—61 по-горе) в съображения 107 и 113 от обжалваното решение.

63      Жалбоподателят отбелязва, че изявленията, направени в рамките на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., са с ограничена доказателствена стойност, най-вече когато не са подкрепени от никакво друго доказателство. Всъщност въпросните изявления по своята същност били субективни и имали за цел „да се укорят другите, а не авторът им“. Освен това изявленията на Sasol и Repsol относно тежестта на нарушението били направени „по подтик на Комисията“ и с оглед да запазят ползата от исканията си за сътрудничество.

64      Следва да се отбележи, че такива доводи вече са разгледани и отхвърлени от съда на Съюза.

65      Съгласно съдебната практика нито една разпоредба и нито един общ принцип на правото на Съюза не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на останалите предприятия, упрекнати в участие в картела. В противен случай тежестта на доказване на противоречащото на член 81 ЕО поведение, която Комисията носи, би била прекалено голяма и несъвместима със задачата ѝ да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 192).

66      Особено висока доказателствена стойност е призната на изявленията, които, първо, са достоверни, второ, са направени от името на предприятие, трето, произхождат от лице, което има професионално задължение да действа в интерес на това предприятие, четвърто, не са в интерес на техния автор, пето, изхождат от лице, което е пряк свидетел на обстоятелствата, за които свидетелства, и шесто, предоставени са писмено, доброволно и след задълбочен размисъл (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 41 по-горе, точки 205—210).

67      Освен това, макар по принцип на доброволните изявления на основните участници в един незаконен картел да се гледа с известно недоверие, предвид посочената от жалбоподателите възможност тези участници да са склонни да минимизират значението на своя принос към нарушението и да преувеличават този на останалите участници, фактът, че дадено лице е поискало спрямо него да се приложи Известието относно сътрудничеството от 2002 г., така че да бъде освободено от глоба или тя да бъде намалена, не означава непременно, че то е било склонно да представи изопачени доказателства относно участието на другите членове на картела. Всъщност всеки опит да се подведе Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничество от страна на заявителя и по такъв начин да застраши възможността му да извлече ползи от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 70).

68      По-конкретно следва да се приеме, че обстоятелството, че дадено лице признава, че е извършило нарушение, и така потвърждава съществуването на факти, които надхвърлят тези, чието съществуване може да бъде изведено пряко от въпросните документи, означава a priori — при липсата на особени обстоятелства, показващи противното — че това лице е взело решение да каже истината. Така изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства (Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 41 по-горе, точки 211 и 212; Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 166, и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия, T‑54/03, Сборник, стр. II‑120*, резюме, точка 59).

69      В настоящия случай разглежданите изявления са направени въз основа на свидетелски показания на лицата, участвали в техническите срещи, след задълбочен размисъл, като с тях се упрекват и предприятията, от името на които те са били направени. Освен това изявленията съвпадат по отношение на основните аспекти на описанието на нарушението, което още повече повишава тяхната надеждност. Така по смисъла на цитираната в точка 66 по-горе съдебна практика и противно на твърденията на жалбоподателя те са особено надеждни.

70      По-нататък, жалбоподателят не прави никаква препратка и не привежда каквото и да е доказателство в подкрепа на твърдението си, че изявленията на Sasol и Repsol са били направени „по подтик на Комисията“. Освен това от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. не произтича каквото и да е насърчаване да се преувеличава тежестта на нарушението, и такова не би могло да се установи в конкретния случай. Обратно, следва да се подчертае, че изявленията на Sasol, Repsol и ExxonMobil са направени след проверките, така че тези предприятия са могли да подозират, че има малка вероятност да са първите, които да подадат информация, позволяваща на Комисията да разпореди проверки или да установи съществуването на картел (вж. точка 8 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г.). Така според тяхното разбиране е имало голяма вероятност да могат най-много да получат максимално намаление с 50 % на размера на глобата (вж. точка 23 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г.). При тези обстоятелства не е била налице каквато и да е икономическа причина, която да може да насърчи споменатите по-горе предприятия да представят нарушението като по-тежко от това, което е било в действителност, тъй като увеличената тежест на нарушението би имала за последица увеличаване на размера на техните глоби. Накрая, следва да се припомни, че представянето на невярна информация в изявленията може да лиши съответното предприятие от ползването от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (вж. точка 67 по-горе).

71      Така доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяно „подтикване“ на внеслите искане за сътрудничество предприятия да представят нарушението като по-тежко, отколкото е в действителност, трябва да бъдат отхвърлени.

72      Освен това жалбоподателят изтъква, че Комисията не може да основава заключенията си на изявлението на предприятие, чиято точност се оспорва от няколко обвинени предприятия и което не е подкрепено от други доказателства.

73      Разбира се, съгласно съдебната практика, изявлението на предприятие, обвинено в участие в картел, чиято точност се оспорва от няколко други засегнати предприятия, не може да се разглежда като достатъчно доказателство за съществуването на извършено от тях нарушение, ако не бъде потвърдено от други доказателства, като се има предвид, че необходимата степен на потвърждение може да бъде по-ниска поради достоверността на разглежданите изявления (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 41 по-горе, точки 219 и 220).

74      В конкретния случай обаче Комисията не се основава на изявление само на един участник, което е било оспорено от останалите участници, а на изявленията, направени независимо от няколко предприятия, които съвпадат по отношение на основните аспекти на описанието на нарушението (вж. точки 58—61 по-горе). Освен това Комисията се основава на многобройни писмени доказателства, които допълват и потвърждават съдържанието на изявленията на предприятията, една част от които ще бъде разгледана в точка 76 и сл. по-долу.

75      Поради това въпросните изявления са част от всички доказателства за споразуменията или съгласуваните практики, свързани с определянето на цените на парафиновите восъци, за които са вземани решения по време на техническите срещи, в които е участвал жалбоподателят. Затова доводите му, поставящи под въпрос доказателствената им стойност, трябва да бъдат отхвърлени.

–       Писмени доказателства

76      Следва да се отбележи, че обжалваното решение съдържа препратки към голям брой писмени доказателства, датиращи от времето на нарушението, намерени в помещенията на засегнатите предприятия по време на проверките. Тези писмени доказателства в по-голямата си част представляват ръкописни бележки на MOL, както и протоколи от срещите „Blauer Salon“ на Sasol.

77      Жалбоподателят оспорва доказателствената стойност на тези писмени доказателства. Той изтъква, че тъй като ръкописните бележки са били съставяни в хода на техническите срещи, както е ставало с тези на MOL, те не са изчерпателни и съдържат знаци или символи, чието значение е характерно за техния автор. Що се отнася до протоколите от срещите „Blauer Salon“ на Sasol, тяхната доказателствена стойност е ограничена, тъй като те не са съставяни по време на техническите срещи, нито пък от лице, което е участвало в тях. Освен това част от информацията, включена в тези протоколи, била резултат от лични разговори, провеждани извън рамките на техническите срещи. Доводът на Комисията, че са били съставени in tempore non suspecto, не можел да се приеме, още повече че техният прочит рядко може да бъде ясен.

78      Следва да се отбележи, че Общият съд и Съдът вече са имали повод да разгледат и отхвърлят такива доводи.

79      Както е видно от цитираната в точка 47 по-горе съдебна практика, тъй като забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, тези практики и споразумения обикновено се развиват скрито, срещите често се провеждат тайно и свързаната с тях документация през по-голямата част от времето е сведена до минимум. Дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, като например протоколи от среща, тези документи обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път.

80      Освен това съгласно съдебната практика при преценката на доказателствената стойност на писмените доказателства следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите (Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Ensidesa/Комисия, T‑157/94, Recueil, стр. II‑707, точка 312, и Решение на Общия съд от 16 декември 2003 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, T‑5/00 и T‑6/00, Recueil, стр. II‑5761, точка 181) или от пряк свидетел на тези факти (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 207).

81      Липсата на дата или подпис на даден документ или фактът, че той е зле написан, не му отнемат всякаква доказателствена стойност, по-специално, когато произходът, вероятната му дата и съдържанието му могат да бъдат определени с достатъчна степен на сигурност (Решение на Общия съд от 13 декември 2006 г. по дело FNCBV/Комисия, T‑217/03 и T‑245/03, Recueil, стр. II‑4987, точка 124; вж. в този смисъл и Решение на Общия съд от 10 март 1992 г. по дело Shell/Комисия, T‑11/89, Recueil, стр. II‑757, точка 86).

82      В конкретния случай обаче, както Комисията е приела в съображение 215 от обжалваното решение, бележките на MOL са били изготвени по време на срещите от присъствалото на тях лице, а съдържанието им е структурирано и относително подробно. Поради това доказателствената им стойност е много висока. Що се отнася до протоколите от срещите „Blauer Salon“ на Sasol, става въпрос за документи, които датират от времето на настъпване на фактите и които са били съставени in tempore non suspecto, тоест малко след всяка техническа среща. Дори лицето, което ги е изготвяло, да не е присъствало на техническите срещи, то се е основавало на получената от участник информация. Затова доказателствената стойност на тези протоколи също е висока.

83      Поради това доводите на жалбоподателя, поставящи под въпрос доказателствената стойност на посочените в обжалваното решение писмени доказателства, следва да бъдат отхвърлени.

 По подробното разглеждане на доводите на жалбоподателя относно конкретните технически срещи

84      Жалбоподателят изтъква, че за 36 от общо 52 технически срещи Комисията не твърди, че участниците са постигнали споразумение за цените. Първо, по отношение на четири технически срещи Комисията признава в обжалваното решение, че не е била сигурна, че те са проведени или че съдържанието на срещата е могло да бъде установено. Второ, за 12 технически срещи Комисията приема в обжалваното решение, че не е имала други данни за съдържанието им, освен изявленията на някои участници, според които тези срещи са имали антиконкурентна цел, като естеството на разглежданото поведение не е било точно установено. Трето, по отношение на 6  други технически срещи Комисията не изтъква в обжалваното решение, че са се отнасяли до обсъждания на цените. Четвърто, по отношение на 14 други технически срещи Комисията признава в обжалваното решение, че макар в хода им да се е обменяла информация за цените, не е било сключено никакво споразумение за повишение и a fortiori, за общо равнище на повишение, и че при всички положения тя не е била сигурна в резултата от този обмен.

85      Впрочем жалбоподателят изтъква, че Комисията е приела, че само на 16 технически срещи участниците са постигали споразумение за цените. Той представя подробни доводи за твърдяната погрешна преценка на доказателствата по отношение на всяка от тези срещи.

86      На първо място, по отношение на техническата среща от 3 и 4 септември 1992 г. в съображение 126 от обжалваното решение Комисията се основава на протокол от среща „Blauer Salon“ на Sasol, съдържащ упоменаването „до 22/11, цена „0“. От това тя прави извод, че на тази среща е договорено да не се променят цените.

87      Жалбоподателят изтъква, че протоколът на Sasol се отнася за вътрешна кореспонденция между двама служители на Sasol — г‑н K., който дава указания на г‑н O. да не променя цената, така че въпросният протокол не доказвал съществуването на споразумение, сключено по време на техническата среща.

88      Трябва да се отбележи, че в изявление, направено в рамките на административното производство, Sasol разглежда това упоменаване като установяващо споразумение да не се променят цените. Освен това от множество протоколи от срещи „Blauer Salon“ на Sasol и от неговите изявления е видно, че с посочените протоколи г‑н K, представител на Sasol на техническите срещи, е уведомявал г‑н O. за съдържанието на обсъжданията, провеждани по време на тези срещи. Също така цифрата „0“ често е била използвана от участниците, за да се отбележи запазване на цените. Поради това, макар този протокол стриктно погледнато да представлява вътрешна кореспонденция между г‑н K. и г‑н O., не по-малко вярно е, че тя свидетелства за споразумение да не се променят цените, сключено по време на въпросната техническа среща. Следователно изведените в това отношение доводи на жалбоподателя следва да бъдат отхвърлени.

89      По-нататък, жалбоподателят не може основателно да възрази на Комисията, че на тези срещи не е било договорено никакво повишение. Всъщност споразумението за запазване на цените също представлява споразумение за тяхното определяне, при положение че е налице съвпадане на волеизявленията на участниците по прилагането на ценово равнище, което те заедно са определили.

90      Затова в съображение 240 от обжалваното решение Комисията правилно се е основала на разглежданата техническа среща, за да заключи, че „въпросните предприятия са определяли минимални цени“ [неофициален превод].

91      На второ място, по отношение на срещата от 23 и 24 ноември 1992 г., в съображение 128 от обжалваното решение Комисията се позовава на бележка на MOL, в която се упоменава „първо тримесечие — да се запазят цените — обмен на информация при необходимост — минимална цена“. От това тя заключава, че бележката свидетелства за съществуването на споразумение за запазване на цените.

92      Според жалбоподателя упоменатото в бележката на MOL е „лишено от смисъл“, тъй като то не може да се свърже с определена цена. Освен това MOL не било потвърдило това тълкуване, като също толкова правдоподобно би могло да бъде и друго тълкуване, отдаващо предпочитание на обикновен обмен на информация.

93      Общият съд счита, че даденото от жалбоподателя обяснение не е правдоподобно. Всъщност преди това упоменаване не е конкретизирано никакво име на предприятие, така че не е възможно да се заключи, че е ставало въпрос за едностранна кореспонденция. Като пример в обратния смисъл бележката на Sasol за срещата „Blauer Salon“ от 17 и 18 септември 1996 г. съдържа упоменаването „MOL, HU DEM 110,- flü.ffr ab 1/10.96“. Въз основа на това Комисията заключава, че това „показва, че лицата, представляващи предприятията на тази среща, [са обсъждали] бъдещите си намерения в областта на ценовата политика и [са ги разкрили]“ [неофициален превод] (съображение 141 от обжалваното решение).

94      Така в съображение 240 от обжалваното решение Комисията правилно се е основала на тази техническа среща, за да направи извод, че „въпросните предприятия са определяли минимални цени“ (вж. точка 89 по-горе).

95      На трето място, по отношение на срещата от 7 и 8 септември 1995 г. (съображение 137 от обжалваното решение) жалбоподателят твърди, че участниците само са обменили информация за цените си.

96      Това тълкуване е в противоречие с протокола от срещата „Blauer Salon“ на Sasol, тълкуван от последното в рамките на административното производство, и с бележката на MOL относно тази среща.

97      Действително бележката на MOL съдържа следните елементи:

„11. Schümann DEM 970, - мин. цена.

[…]

13. Total DEM 920,- -> увеличило е до 950 DM.- 970 DM,- предвидено преди края на годината

[…]

15. ние увеличаваме на 900“

98      В протокола от срещата „Blauer Salon“ на Sasol се посочва „Preise hoch per 1/1.95“. Освен това съгласно отговора на Sasol от 16 декември 2006 г. на искане за предоставяне на информация на Комисията датата е посочена погрешно, така че всъщност увеличението на цените е било предвидено за 1 януари 1996 г. Според този отговор протоколът отразява резултата от срещата от 7 и 8 септември 1995 г.

99      Поради това твърдението на Комисията, че участниците в тази среща са „обменили информация за бъдещата ценова политика и са обсъдили и определили увеличения на цените, както и минимални цени“ [неофициален превод] се основава на особено последователна съвкупност от доказателства. Изявлението на Sasol разсейва каквато и да е несигурност по отношение на съществуването на съвпадане на волеизявленията за повишение на цените. Самият факт, че равнището на увеличение и това на минималните цени се различават при отделните предприятия, не е от значение за квалифицирането на тази среща като довела до споразумение за определяне на цените, тъй като изразът „определяне на цените“ не означава прилагането на единна цена за всички участници.

100    На четвърто място, що се отнася до техническата среща от 22 и 23 февруари 1996 г., в съображение 139 от обжалваното решение Комисията се основава на бележка на MOL, съдържаща следните данни: „Парафин — всички нива на качество — една и съща цена DEM 108; Малък/голям клиент — една и съща цена DEM 108; восък за потапяне DEM 1200—1250“. Според въпросното съображение това доказва, че участващите предприятия са се договорили за цената на парафиновите восъци.

101    Жалбоподателят счита, че прочитът на тази бележка в нейната цялост не позволява да се направи такъв извод. Всъщност информацията била представена в обичайния за MOL стил на бележките, а именно „сондаж на мнения“, състоящ се във възпроизвеждане на оповестяваната и обменяна от участниците информация.

102    Следва да се отбележи обаче, че Sasol и Repsol независимо едно от друго потвърждават антиконкурентното естество на техническата среща от 22 и 23 февруари 1996 г. Освен това посочената бележка на MOL съдържа и упоменаването „от 1.8. DEM 80/t да се увеличи навсякъде“, тоест датата и равнището на увеличение на цените.

103    Така в съображение 240 от обжалваното решение Комисията правилно е установила, че по време на тази техническа среща разглежданите предприятия са определили минимални цени и са договорили ценови увеличения.

104    На пето място, по отношение на срещата от 14 и 15 май 1996 г. (съображение 140 от обжалваното решение) в протокола от срещата „Blauer Salon“ на Sasol се посочва следното:

„Началният момент е увеличение на цените от 2^-рото шестмесечие на 1996 г.

– Г + Ф: до 1.8.96 свещи – FRP мин. 115,- nto nto flü ffr

      Чаени свещи 115 %

      Църковни свещи 115 %

      твърдо + 5 % върху настоящата цена

      смес FRP мин. 105,- nto, nto flü ffr“ [неофициален превод]

105    На тази основа Комисията заключава, че „участващите германски и френски предприятия [са се договорили] по време на обсъжданията за увеличение на [цени] през втората половина на 1996 г., като са планирали увеличението на парафиновия восък за свещи от 1 август 1996 г.“. [неофициален превод]

106    Жалбоподателят твърди, че не е имало споразумение за цените и че във всеки случай той не е присъствал на тази среща.

107    Тези доводи не могат да оборят анализа на Комисията. Всъщност отговорът на Sasol от 16 декември 2006 г. на искане за предоставяне на информация на Комисията недвусмислено показва, че е имало сключване на споразумение за цените по време на тази среща.

108    Фактът, че жалбоподателят не е присъствал на тази среща, не може да попречи на Комисията да направи общото заключение, че той е участвал в споразуменията за определяне на цените, и в това отношение да вземе предвид доказателствата за тази среща. Определено предприятие може да се счита за отговорно за картела в неговата цялост, дори да е установено, че е участвало пряко само в един или в някои от съставните му елементи, тъй като, от една страна, предприятието е знаело или е трябвало да знае, че тайното споразумение, в което участва по-специално чрез организирани в продължение на много години редовни срещи, се вписва в една цялостна схема, целяща да наруши нормалната конкуренция, и от друга страна, че тази схема включва всички съставни елементи на картела (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 370 и цитираната съдебна практика).

109    Според отговора на Sasol от 16 декември 2006 г. на искане за предоставяне на информация на Комисията то е научило чрез телефонни обаждания, проведени след срещата, че Total в действителност е увеличило своите цени на 115 германски марки (DEM) за 100 кг, но е предоставило бонуси за някои подкатегории продукти. Следователно жалбоподателят не само е бил уведомен за споразумението, сключено по време на въпросната среща, но също така е приложил частично резултата от нея. Като се има предвид, че този елемент от изявлението, несъмнено отнасящ се до поведението на жалбоподателя, не е могъл да доведе до никакво смекчаване на отговорността на Sasol, както и това, че последното е могло да загуби възможността да се ползва от сътрудничеството, ако предостави невярна информация на Комисията, и че при всички положения Sasol подчертава, че присъединяването на жалбоподателя към споразумението е било само частично, няма никаква причина да се подлага на съмнение надеждността на това изявление.

110    На шесто място, следва да се разгледат доводите на жалбоподателя по отношение на срещите от 30 и 31 октомври 1997 г. (съображение 145 от обжалваното решение) и от 5 и 6 май 1998 г. (съображение 147 от обжалваното решение).

111    Следва да се отбележи, че в протокола от срещата „Blauer Salon“ за първата среща се посочва следното:

.	„Дата	Увеличение	Мин. цена
√ SCHS, Г	.	.	.
√ Dea, Г	.	.	.
√ SRS-Tuda, Г	.	.	.
√ MOL, У	1.1.	.	.
√ Total, Ф	1.1.	DEM 10,-	DEM 120
Mobil-Bp, Ф	.	.	.
√ Repsol, Исп	.	.	.
√ Agip, Ит	1.1.	DEM 10“.	.

112    Sasol заявява, че от този протокол следва, че всички участници са се задължили да увеличат цената от 10 DEM на 12 DEM за 100 кг, че Total и Agip са пожелали да увеличат цените от 10 DEM и че това е трябвало да доведе до минимална цена от 120 DEM за 100 кг, поне за Total.

113    Равнищата и датите на увеличенията изцяло се потвърждават от две бележки за тази среща, намерени в помещенията на MOL.

114    Жалбоподателят твърди единствено, че има друго обяснение за намерените при MOL бележки, според което цените на различните типове парафинови восъци са били прочетени на глас от един от участниците. Това твърдяно обяснение обаче е в несъмнено противоречие с протокола на Sasol така, както е тълкуван от него, по отношение на който жалбоподателят не е привел никакъв довод.

115    Впрочем доводът на жалбоподателя, че различните дати на предвидените увеличения свидетелстват, че участниците не са постигнали никакво споразумение, е лишен от каквото и да е основание. Всъщност различните дати за предвидените увеличения могат да указват, че участниците са взели предвид индивидуалното търговско положение на отделните представени предприятия. Освен това, за да могат да поддържат заблудата пред клиентите, че пазарът на парафинови восъци продължава да се подчинява на правилата на търсенето и предлагането, за участващите предприятия е могло да бъде разумно да въвеждат нови цени на различни дати, като така са се престрували, че въвежданите от тях увеличения са били резултат от независими търговски решения. Едно такова обяснение за прилагането на различни дати и нива на увеличенията се предоставя от Shell за периода след началото на 2004 г.

116    Заключението на Комисията, че е била определена минимална цена от 1200 DEM за тон поне за някои участници по време на срещата от 30 и 31 октомври 1997 г., се потвърждава и от бележка на MOL за срещата от 5 и 6 май 1998 г., в която се споменава „Repsol — мин. цена 1180 DEM (не може да продава на 1200)“. Най-смисленото обяснение на това упоменаване е, че Repsol не е могло да прилага цената, договорена на предходната среща, и е посочило минималната цена, която му се е струвала приложима.

117    Следователно Комисията надлежно е доказала, че участниците са определили цените на парафиновите восъци по време на срещата от 30 и 31 октомври 1997 г.

118    На седмо място, по отношение на техническата среща от 3 и 4 ноември 1998 г., в съображение 149 от обжалваното решение Комисията се е основала на бележка на MOL и на протокол от срещата „Blauer Salon“ на Sasol.

119    Протоколът от срещата „Blauer Salon“ на Sasol съдържа следните данни:

„Предложение към 1/1 99 + DEM 6?,- за всички [цени] под 120,- DEM

= ще бъде написано циркулярно писмо с обосновката „положението със суровините“ (= налични суми) с цел

–        цените под 120 DEM да бъдат увеличени,

–        цените да не се понижават,

–        производителите на свещи да получат „документи“ за преговорите си с веригите [несъмнено от магазини].“

120    В бележката на MOL се споменава следното: „60 DEM/t – да се увеличи от 1 януари 1999 г.“.

121    От тези данни Комисията прави извод в обжалваното решение, че участниците са обсъждали положението, възникнало вследствие на споразумението им, датиращо от техническата среща от 30 и 31 октомври 1997 г. и определящо като цел увеличението на цените на парафиновите восъци над 120 DEM за 100 кг, което все още не е било постигнато. Тогава участниците са се договорили по време на техническата среща от 3 и 4 ноември 1998 г. за увеличение на цените с 6 DEM за всички клиенти, закупуващи парафинови восъци под 120 DEM, което е било предвидено за 1 януари 1999 г. Освен това според обжалваното решение въпросното увеличение е трябвало да бъде обосновано пред клиентите с недостиг на суровини. Впрочем представляващите дружествата лица са се договорили, че във всеки случай цените не трябва да се понижават.

122    Жалбоподателят изтъква, че упоменатото в бележката на MOL се отнася до указаното от г‑н S. (Shell), доколкото то е разположено под името „S.“. Отбелязването в протокола от срещата „Blauer Salon“ на Sasol, че „ще бъде написано циркулярно писмо с цел […] цените да не се понижават“, се отнасяло до вътрешно циркулярно писмо на Sasol и не могло да бъде разглеждано като споразумение, сключено по време на техническата среща, а само като изразена цел, която Sasol си е определило.

123    В това отношение следва да се отбележи, че даденото от жалбоподателя обяснение не е достоверно и не се основава на последователно тълкуване на писмените доказателства. Жалбоподателят всъщност по никакъв начин не обяснява причините, поради които Sasol е решило да напише циркулярно писмо, адресирано до клиентите му, в което се съобщава за увеличение на цената с 6 DEM за 100 кг, вследствие на едностранното изявление на друг участник, Shell, при липсата на споразумение между участниците по отношение на увеличението на цените. Освен това даденото от Комисията тълкуване установява връзките с обсъжданията, проведени по време на техническата среща от 30 и 31 октомври 1997 г., за разлика от тълкуването на жалбоподателя.

124    Следователно от доказателствата за техническата среща от 3 и 4 ноември 1998 г. Комисията е могла надлежно да направи извода, че в хода ѝ участниците са се споразумели за увеличение на цените.

125    На осмо място, следва да се разгледат доводите на жалбоподателя по отношение на срещата от 27 и 28 октомври 1999 г.

126    В това отношение Комисията е разполагала с протокол от срещата „Blauer Salon“ на Sasol, в който се споменава следното:

.	„Увеличение
Присъства: Total	с 15/1.2000 + Ffr 2300 = DEM 6,85
Присъства: Repsol
Присъства: SRS-Tuda	с 10/1.2000
Присъства: Dea	със 17/1.2000 според [г‑н B. от Dea] + 8,50 DEM
Присъства: SCHS	с 15/1.2000
Mobil-Bp, Ф	.
Отсъства: MOL	с 1/2.2000 (alt DEM 110.- flü ffr) + 6 DEM, - според T. T. 10/1
Отсъства: Mobil	.
[Отсъства] Esso, Ф	с 1/2.2000 + 40 $,- (според MA 19/1)
Кувейт, Хол с ? + 8 DEM,- (според Buchh [Buchhaltung (счетоводен отдел)]) 24/1
Общо за всички отрасли
– Течен	+ DEM 7–9,- % кг (в никакъв случай по-малко от 6 DEM)
– Твърд	+ 11 DEM,- % кг“.

127    Тази бележка Комисията тълкува по следния начин, като взема предвид обясненията на Sasol (съображение 156 от обжалваното решение):

„Тази бележка показва, че Total, Repsol, H&R/Tudapetrol („SRSTuda“), Dea и Sasol са се задължили да увеличат цените през януари 2000 г. Total е трябвало да увеличи цените на 15 януари 2000 г. с 2300 FRF, H&R/Tudapetrol — на 10 януари 2000 г., Dea — на 17 януари 2000 г. с 8,50 DEM, а Sasol — на 15 януари 2000 г. За дружествата, които не са присъствали, MOL се споменава с увеличение на 1 януари 2000 г. с 6 DEM. Esso е трябвало да извърши увеличение на 1 февруари 2000 г. с 40 USD, а Кувейт — с 8 DEM на неизвестна дата. Последните три елемента от информацията са били получени от Sasol след техническата среща, при двустранни контакти, и според Sasol са били добавени в документа на 7 декември 1999 г. Това се доказва от пасажите „според“ с име и дата. От Sasol са се обадили на представителите на тези дружества на посочената дата и са получили информацията за ценовото увеличение“. [неофициален превод]

128    Жалбоподателят не може основателно да твърди, че е ставало въпрос единствено за обмен на информация. Тази теза е в несъмнено противоречие с изявлението на Sasol от 16 декември 2006 г., според което Total, Repsol, „SRSTuda (Hansen & Rosenthal)“ са присъствали и са се задължили да увеличат цените през януари 2000 г.

129    Фактът, че датите, фигуриращи до имената на предприятията, се различават, не може да подкрепи тезата на жалбоподателя поради вече изложените в точка 115 по-горе причини.

130    Освен това най-достоверното обяснение за липсата на цифри до имената на представените на срещата предприятия, с оглед на изявлението на Sasol е, че нивото на увеличение на цените е било едно и също за всички тези предприятия, а именно 6,85 DEM.

131    Следователно Комисията надлежно е доказала съществуването на споразумение за определяне на цените по време на въпросната среща.

132    На девето място, следва да се разгледат доводите на жалбоподателя по отношение на срещата от 26 и 27 юни 2001 г. (съображение 163 от обжалваното решение).

133    В това отношение в протокола от срещата „Blauer Salon“ на Sasol се споменава следното:

„През юли: да се анулират цените на специалните клиенти възможно най-бързо

[…]

Края на август:  да се анулират всички цени до 30/9.01

      до 1/10.01 + 7 €,-“.

134    Според обжалваното решение тези данни показват, че лицата, представляващи предприятията, са се договорили за увеличение на цените на парафина със 7 EUR към 1 октомври 2001 г., предшествано от отмяна на всички съществуващи в областта на цените спогодби до 30 септември.

135    Жалбоподателят твърди, че изявлението на Sasol от 16 декември 2006 г. не е в подкрепа на това тълкуване и доказва единствено наличието на обсъждане на цените.

136    Това твърдение обаче противоречи на въпросното изявление. Всъщност според него г‑н O. от Sasol е отбелязал резултатите от техническата среща от 26 и 27 юни 2001 г., а намерението за увеличение на цените е отразявало заключенията, направени на въпросната среща.

137    Тъй като в изявлението се споменават заключения, направени на срещата за повишение на цените, следва да се приеме, че посоченото изявление доказва наличието на споразумение за определяне на цените, сключено на тази среща.

138    На десето място, жалбоподателят критикува преценката на доказателствата за срещата от 11 и 12 май 2004 г., съдържаща се в съображение 174 от обжалваното решение.

139    В това отношение ръкописната бележка, намерена в помещенията на Total France, съдържа следните данни:

„-> Sasol 40 €/50 $. — края на юли.

-> Mer: 38‑28.

-> 1 юли

+ FRP: 70 -> 6 000 €/T

+ Чаени свещи: 50 -> 500 €/T

+ Микровосък: 25 -> 50 €/

[…]

-> 40 €/T суров парафин“

140    Според обжалваното решение от общия контекст на намерената в помещенията на Total France ръкописна бележка е видно, че стрелка, предхождаща цената, показва наличието на договорена стратегия за в бъдеще, така че участниците са договорили повишение на цените.

141    Според жалбоподателя тълкуването от страна на Комисията на намерената в помещенията на Total France ръкописна бележка не може да бъде възприето поради противоречието между изявленията относно тази техническа среща. Всъщност Shell заявява, че е било договорено увеличение на цените, докато Sasol споменава факта, че е било обсъждано такова увеличение. Следователно с оглед и на намерената в Total France ръкописна бележка може да бъде приет само обмен на информация.

142    Трябва да се отбележи, че изявлението на Shell от 14 юни 2006 г. изобщо не е двусмислено, тъй като то потвърждава, че на тази техническа среща е било договорено увеличение на цените и то е трябвало да влезе в сила от 1 юли 2004 г.

143    Жалбоподателят не може валидно да се позове на изявлението на Sasol от 12 август 2005 г., за да отрече сключването на споразумение на тази среща. Всъщност фактът, че Sasol признава, че на тази среща са се провели обсъждания на цените, никак не изключва въз основа на тези обсъждания участниците да са постигнали споразумение. Освен това в посоченото изявление Sasol потвърждава също, че е изпратило „циркулярно писмо“, с което обявява увеличение на цената от пет на седем евро за 100 кг на 14 юни 2004 г., и че е получило писмо от H&R, с което се обявява увеличението на неговите цени от 5,20 на 6,80 EUR за 100 кг.

144    Следователно от това изявление е видно, че Sasol е възнамерявало да увеличи цените си със същия размер като посочения в ръкописната бележка, намерена в Total France, и че следователно H&R също е изпратило писмо за повишение на цената, в което се посочва мярка за повишение, много близка до тази на Sasol.

145    При това положение в обжалваното решение Комисията правилно е установила, че участниците са се договорили за увеличение на цените на парафиновите восъци по време на въпросната техническа среща.

146    С оглед на гореизложения анализ и без да е необходимо да се разглеждат доказателствата, свързани с всички технически срещи, в които е участвал жалбоподателят, Общият съд прави извода, че в обжалваното решение Комисията надлежно е доказала, че участниците в картела са сключили споразумения за определяне на цените на парафиновите восъци по време на техническите срещи от 3 и 4 септември 1992 г. (съображение 126 от обжалваното решение), от 23 и 24 ноември 1992 г. (съображение 128), от 7 и 8 септември 1995 г. (съображение 137), от 22 и 23 февруари 1996 г. (съображение 139), от 14 и 15 май 1996 г. (съображение 140), от 30 и 31 октомври 1997 г. (съображение 145), от 3 и 4 ноември 1998 г. (съображение 149), от 27 и 28 октомври 1999 г. (съображение 156), от 26 и 27 юни 2001 г. (съображение 163) и от 11 и 12 май 2004 г. (съображение 174).

 По цялостната преценка

147    На първо място, следва да се отбележи, че Shell, Sasol и Repsol са признали, че по време на техническите срещи цените на парафиновите восъци са били обсъждани с основна цел договаряне на нивото им. Според цитираната в точка 32 по-горе съдебна практика фактът, че има такава обща цел, вече представлява споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, тъй като е било налице съвпадане на волеизявленията по самия принцип на ограничаване на конкуренцията. Впрочем същите предприятия заявяват също, че по време на няколко технически срещи участниците действително са се споразумели за минималните цени или за увеличенията на цените, а понякога дори и за мерките за увеличение. Следва да се подчертае, че в своите изявления предприятията са посочили и участието на Total в техническите срещи и са посочили имената на служителите на жалбоподателя, които са го представлявали на срещите.

148    На второ място, трябва да се отбележи, че разглежданите изявления се потвърждават от многобройни ръкописни бележки, датиращи от времето на техническите срещи, открити от Комисията при проверките, до които жалбоподателят е имал достъп в хода на административното производство и една част от които е цитирана по-специално в съображения 126, 128, 137, 139, 140, 145, 149, 156, 163 и 174 от обжалваното решение.

149    На трето място, следва да се припомни, че жалбоподателят е присъствал на 39 от общо 51 антиконкурентни срещи, проведени през периода на неговото участие в картела, тоест между 3 септември 1992 г. и 28 април 2005 г.

150    В това отношение, първо, следва да се припомни (вж. точка 146 по-горе), че в обжалваното решение Комисията е приела, че участниците в картела са сключили споразумения за определяне на цените на парафиновите восъци по време на техническите срещи от 3 и 4 септември 1992 г. (съображение 126 от обжалваното решение), от 23 и 24 ноември 1992 г. (съображение 128), от 7 и 8 септември 1995 г. (съображение 137), от 22 и 23 февруари 1996 г. (съображение 139), от 14 и 15 май 1996 г. (съображение 140), от 30 и 31 октомври 1997 г. (съображение 145), от 3 и 4 ноември 1998 г. (съображение 149), от 27 и 28 октомври 1999 г. (съображение 156), от 26 и 27 юни 2001 г. (съображение 163) и от 11 и 12 май 2004 г. (съображение 174). Жалбоподателят е присъствал на всички тези технически срещи с изключение на тази от 14 и 15 май 1996 г.

151    Второ, жалбоподателят признава, че информация за цените на парафиновите восъци е била обменяна на техническите срещи от 30 септември 1994 г. (съображение 133 от обжалваното решение), от 27 януари 1995 г. (съображение 134), от 17 и 18 септември 1996 г. (съображение 141), от 2 и 3 септември 1998 г. (съображение 148), от 3 и 4 февруари 2000 г. (съображение 157), от 25 и 26 май 2000 г. (съображение 159), от 21 и 22 февруари 2002 г. (съображение 165), от 18 декември 2002 г. (съображение 168), от 27 и 28 февруари 2003 г. (съображение 169) и от 14 и 15 януари 2004 г. (съображение 173), на които той е присъствал.

152    Жалбоподателят не изтъква обаче никакъв конкретен довод, за да обори изявленията на Sasol, Repsol и Shell, според които целта на техническите срещи е била определянето на цените.

153    Така, най-малкото по отношение на техническите срещи, споменати в точки 146 и 151 по-горе, Комисията е разполагала със съвкупност от неопровержими доказателства, от които е било видно, че участниците редовно са обменяли информация за цените си и за предвижданите по време на техническите срещи повишения в продължение на повече от дванадесет години. Жалбоподателят обаче не е дал смислено обяснение по отношение на тези дейности, което да може да опровергае твърдението на Комисията, че целта на тези практики е била именно определянето на цените. Обратно, дългият период, през който срещите са се провеждали системно, сам по себе си представлява индиция за това, че участниците са имали за цел да хармонизират ценовите си политики, като съзнателно заменят рисковете на пазара със сътрудничество помежду си, като въвеждат съгласувани практики, визиращи цените на парафиновите восъци, и дори — най-малкото що се отнася до техническите срещи, споменати в точка 146 по-горе — споразумения за определяне на цените.

154    За по-голяма изчерпателност следва да се отбележи, че съгласно цитираната в точка 34 по-горе съдебна практика член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между икономическите оператори, който е в състояние да повлияе върху пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което самият икономически оператор е решил да възприеме или което възнамерява да възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или за резултат да ограничат конкуренцията. В конкретния случай жалбоподателят не отрича установяването на контакт, нито обмена на чувствителна информация по време на техническите срещи.

155    На четвърто място, жалбоподателят не може основателно да твърди, че Комисията не е доказала участието му в споразуменията или съгласуваните практики, въведени по време на техническите срещи.

156    Всъщност, когато става въпрос за споразумения с антиконкурентно съдържание, които се проявяват, както е в настоящия случай, по време на срещи на предприятия конкуренти, Съдът вече е приел, че нарушение на член 81, параграф 1 ЕО е налице, когато тези срещи имат за предмет да ограничат, предотвратят или нарушат конкуренцията и по този начин целят да организират изкуствено функционирането на пазара. В такива случаи е достатъчно Комисията да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещите, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, за да докаже участието му в картела. Когато участието в такива срещи е установено, това предприятие следва да посочи доказателства, с които може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 47 по-горе, точка 81, и Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 47).

157    Логиката, на която се основава това правило, е, че след като е участвало в посочената среща, без да се разграничи публично от нейния предмет, предприятието е дало основание на другите участници да смятат, че то е съгласно с резултата и ще се съобрази с него (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 47 по-горе, точка 82, и Решение по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, точка 156 по-горе, точка 48).

158    Тъй като обаче жалбоподателят редовно е участвал в техническите срещи, той не твърди, че публично се е разграничил от предмета на антиконкурентните срещи.

159    На пето място, следва да се отбележи, че дадените от жалбоподателя обяснения всеки път засягат конкретна техническа среща. Така те не могат да представляват правдоподобно обяснение по отношение на съвкупността от представените от Комисията доказателства, които са ѝ позволили да установи съществуването на единно сложно и продължително нарушение.

160    С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се направи изводът, че в обжалваното решение Комисията правилно е приела, че участниците в картела, в това число жалбоподателят, са допуснали нарушение, състоящо се по-специално в „споразумения или съгласувани практики за определяне на цените и за обмен и оповестяване на чувствителна от търговска гледна точка информация“.

161    Така в това отношение Комисията не е нарушила член 81 ЕО.

162    Следователно първата част от настоящото правно основание следва да се отхвърли.

 По втората част относно липсата на доказателство за привеждането в действие на споразуменията за определяне на цените

163    С втората част жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, като е установила, че нарушението е било приведено в действие. По-специално Комисията не доказала, че изпращането на писмата за обявяване на увеличенията на цените представлява привеждане в действие на основния аспект на нарушението.

164    В самото начало следва да се припомни, че в точка 4.1 от обжалваното решение, под заглавието „Основни принципи и функциониране на картела“ [неофициален превод] Комисията е приела следното:

„[…]

(113) Резултатът от техническите срещи като цяло е бил прилаган чрез обявяване на увеличенията на цените на клиентите или анулирането на съществуващите ценови формули. Спорадичните случаи на измами или неприлагане са били обсъждани по време на следващите срещи (вж. например съображения 149 и 157). Като цяло едно от представляваните предприятия е поемало инициативата и е започвало да увеличава своите цени. По принцип това е било Sasol, но то понякога се е обръщало с искане към друг участник да започне с увеличението. Малко след обявяването на клиентите от страна на дадено предприятие на намерението му да увеличи цените, останалите доставчици са следвали това действие и също са обявявали увеличения на цените. Лицата, представляващи предприятията по време на техническите срещи, са уведомявали останалите за предприетите постъпки с цел прилагане на резултатите от техническите срещи. Тази информация е била предавана устно или чрез изпращане на копие от обявленията за увеличение на цените или за анулиране на съответните цени на някое или на всички останали [участващи] предприятия. Комисията всъщност разкрива, че между страните са се разменяли такива обявления. Извадка от около 150 писма от този тип е установена като обменяна в рамките на шест седмици след техническите срещи. Било е заявено също, че съгласно едно споразумение представляваните предприятия не е трябвало да се възползват от прилагането на договорено ценово увеличение с цел увеличение на собствения им пазарен дял. Това изявление не е оспорено в отговорите на изложението на възраженията“. [неофициален превод]

165    По-нататък, в точка 5.1 от обжалваното решение, под заглавието „Прилагане“ [неофициален превод], Комисията е приела по-специално следното:

„[…]

(299) Макар че Комисията не е задължена да доказва привеждането в действие на антиконкурентно споразумение, в конкретния случай е възможно да го докаже. Обменът на писма за ценообразуването, както и на устна информация за него (вж. съображение 248) са служели и за контролиране на прилагането на споразумението. Като са уведомявали всички останали членове на картела за бъдещите ценови увеличения или за анулиранията на цените, членовете на картела са били в състояние да проверят дали дадено предприятие е спазвало ангажиментите, поети по време на техническите срещи. Освен това привеждането в действие понякога е било обсъждано на техническите срещи, например на срещите, описани в съображения 147 и 149. Фактът, че членовете на картела са поддържали помежду си и връзки в качеството на доставчици, което по принцип може да даде обяснение за някои съобщения между тях, не внася никаква промяна в тази преценка. Въпросът е да се установи не дали някои съобщения при всички положения са се извършвали вследствие на тези кръстосани двустранни доставки, а дали тези съобщения са спомогнали обективно да се гарантира контролът върху привеждането в действие на нарушението“. [неофициален превод]

166    На първо място, жалбоподателят изтъква, че съгласно изявленията на предприятията изпращането на писмата за ценообразуването до останалите участници не е било системно, така че това не представлява средство за привеждане в действие на основния аспект на нарушението. Според жалбоподателя, ако техническите срещи са имали за цел съвместното определяне на нови цени, трябвало е — за да се позволи на участниците да проверят спазването на споразумението от всички — всеки от участниците да съобщи новите си цени на всички останали или поне на един от тях, натоварен с тази проверка — нещо, което в случая не е така.

167    При всички положения за практиката на обмен на писма за ценообразуването не би могло да се упрекне Total France. Първо, както Shell признава, Total France не е изпращало често писма за увеличение на цените до своите клиенти и обикновено е обявявало своите ценови увеличения устно, при посещения на клиенти, без да ги съобщава на конкурентите. Впрочем от посочените от Комисията 123 писма само девет могат да се припишат на Total France и по-голямата част от тях представляват обмен на кореспонденция по заявки или ценови оферти с оглед на евентуална покупка.

168    Следва да се отбележи, че тези доводи на жалбоподателя се отнасят за обмена на писма за ценообразуването между участниците в картела.

169    Този обмен обаче не е представлявал същинско привеждане в действие на разглежданото нарушение, тъй като то се е състояло в прилагането по отношение на клиентите на ценовото ниво, на поддържането на цените или на повишенията им, обсъждани или определяни по време на срещите. Всъщност в съображение 113 от обжалваното решение Комисията потвърждава, че „[р]езултатът от техническите срещи като цяло е бил привеждан в действие чрез обявяване на увеличенията на цените на клиентите или анулирането на съществуващите ценови формули“ [неофициален превод]. Обменът на писма за ценообразуването и устните обсъждания след срещите се отнасят до механизма за контрол върху привеждането в действие на нарушението от страна на участниците.

170    Така доводът на жалбоподателя, че само девет писма за ценообразуването, разменени между конкуренти, от извадката на Комисията от 123 писма, могат да му бъдат приписани, е ирелевантен. При всички положения самият жалбоподател признава, че не е изпращал често писма за ценообразуването, с които на клиентите се съобщават повишенията на цени, а обикновено е обявявал увеличенията им устно при посещенията на клиенти. Следователно, от една страна, самият жалбоподател признава, че редовно е увеличавал цените си, и от друга страна, обяснява причината, поради която е бил в състояние да изпраща само малко на брой копия от писма за ценообразуването на конкурентите: когато ценовите увеличения са били съобщавани на клиентите устно, на конкурентите не е можело да се изпраща никакво копие от писмо за ценообразуване, тъй като до последните не е било изпращано каквото и да е писмо от този вид.

171    На второ място, следва да се отбележи, че тезата на жалбоподателя относно липсата на привеждане в действие на нарушението в конкретния случай е в противоречие с доказателствата, на които се основава обжалваното решение.

172    Всъщност в изявлението си от 18 март 2005 г. Shell изрично потвърждава, че след техническите срещи представителят му обикновено е получавал писмо за ценообразуване, обявяващо ценовото увеличение от страна на конкурент. Тези писма представлявали редовни обявления на новите цени, които производителите на парафинови восъци изпращали на клиентите и на останалите производители, често закупуващи и парафинови восъци едни от други в рамките на кръстосани доставки. Според посоченото от Shell, след като първият производител е заявил по този начин намерението си да увеличи цените, останалите участници в картела го следвали в съответствие с обсъжданията, провеждани по време на техническите срещи.

173    В изявлението си от 14 юни 2006 г. Shell потвърждава също, че всеки път, когато е изпращало писмо за ценообразуване, с което се обявява ценово увеличение, то е съдържало цената, договорена по време на предходната техническа среща. Shell уточнява също, че редовно е получавало такива писма от Sasol, H&R и ExxonMobil, въпреки че никога не е закупувало парафинови восъци от последното. Макар че Total не е изпращало често писма от този вид на клиентите си, Shell е получавало едно или две такива от него. Освен това, според изявлението на Shell, за да си осигури добро привеждане в действие на ценовите увеличения, договорени на техническите срещи, неговият представител е провеждал телефонни разговори с представителите на Sasol, H&R, Total и ExxonMobil, преди да започне преговорите за цената с клиентите.

174    Този механизъм за привеждане в действие на картела се потвърждава от изявлението на Sasol от 12 август 2005 г., в което се дават и подробни примери за конкретните технически срещи.

175    На трето място, жалбоподателят възразява на Комисията, че не съществува взаимовръзка между наличната информация за техническите срещи и споменатите от Комисията писма за ценообразуването.

176    Първо, от няколко посочени по-горе изявления е видно, че ценовите повишения, договаряни по време на техническите срещи, поначало не са могли да се приложат изцяло спрямо клиентите. Shell заявява, че са могли да се приведат в действие около две трети от договорените повишения. Освен това в преписката са налице редица данни, че участниците често изобщо не са могли да приведат в действие договореното повишение.

177    Второ, следва да се припомни, че съгласно посочената в точка 47 по-горе съдебна практика доказателствата, свързани с картелите, обикновено са фрагментарни и откъслечни. Така предвид това, че Комисията не е разполагала с подробни доказателства за съдържанието на провежданите на всяка техническа среща обсъждания и че е имала на разположение само малка част от писмата за ценообразуването, изпращани от участниците на клиентите, жалбоподателят не може да изведе никакъв валиден довод от факта, че Комисията не е могла да възстанови точната връзка между провежданите на техническите срещи обсъждания и посочените във въпросните писма цени, още повече че цените на различните продукти от парафинови восъци са варирали много и че клиентите логично са опитвали да устояват на увеличенията.

178    Ето защо настоящият довод трябва да се отхвърли.

179    На четвърто място, жалбоподателят изтъква, че съобщаването на писмата за ценообразуване, в които се посочват ценовите повишения на конкурентите, е обосновано от взаимоотношението „клиент—доставчик“ между участващите в картела предприятия.

180    В това отношение следва да се припомни, че привеждането в действие на основния аспект на нарушението се състои в обявяването на ценовите увеличения на клиентите или в анулирането на съществуващите ценообразуващи формули, а не в изпращането на писмата за ценообразуването на конкурентите, което е било по-скоро средство да се провери въпросното прилагане. Във всеки случай Shell заявява, че е получавало писма за ценообразуването от конкурент, на когото не е било доставчик (вж. точка 173 по-горе). Освен това както Shell, така и Sasol потвърждават, че изпращането на писмата за ценообразуване е било част от механизма за привеждане в действие на основния аспект на нарушението.

181    При това положение този довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

182    На пето място, в подкрепа на твърдението си, че не е участвал в привеждането в действие на нарушението, жалбоподателят изтъква, че според изявлението на Shell единственият път, когато Sasol се е опитало да го убеди първи да разпространи циркулярно писмо за ценово повишение, той се е възползвал от това, за да укрепи конкурентната си позиция, като е изпратил фиктивно писмо за повишение на своите конкуренти, а не на клиентите си.

183    В това отношение следва да се подчертае, че от изявлението на Shell действително е видно, че когато Sasol е поискало от жалбоподателя първи да изпрати писмо за ценообразуване, в което се посочва ценово увеличение на клиентите, жалбоподателят не е направил това, а е изпратил „копие“ от фиктивно писмо за увеличение до конкурентите. Следователно това доказва само, че жалбоподателят не е удовлетворил искането на Sasol първи да изпрати циркулярно писмо за ценообразуване, указващо ценово увеличение.

184    Според съдебната практика обаче несъобразяването с картела не се отразява на самото му съществуване (в този смисъл вж. Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, T‑141/94, Recueil, стр. II‑347, точки 233, 255, 256 и 341). Дори да се приеме за установен фактът, че някои участници в картела са успели да заблудят други участници, предоставяйки неточна информация, и да използват картела в своя полза, като не се съобразят с него, извършеното нарушение не се премахва само поради този факт (Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Knauf Gips/Комисия, T‑52/03, Сборник, стр. II‑115*, резюме, точка 201; вж. в този смисъл и Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, Recueil, стр. II‑10*, точка 74).

185    Следователно представеният в това отношение довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

186    На шесто място, следва да се подчертае, че както правилно отбелязва Комисията, привеждането в действие на единно сложно и продължително нарушение трябва да се преценява в неговата цялост.

187    В това отношение Общият съд вече е приел, че когато конкурентите са участвали в срещи, в хода на които са обменяли сведения, отнасящи се по-конкретно до цените, които са искали да приложат на пазара, с участието си в среща с антиконкурентна цел дадено предприятие не само е преследвало целта да премахне предварително неяснотата относно бъдещото поведение на своите конкуренти, но непременно е трябвало да вземе предвид, пряко или косвено, сведенията, получени в хода на тези срещи, при определяне на политиката, която е възнамерявало да следва на пазара (Решение на Общия съд от 24 октомври 1991 г. по дело Rhône-Poulenc/Комисия, T‑1/89, Recueil, стр. II‑867, точки 122 и 123, и Решение на Общия съд по дело Knauf Gips/Комисия, точка 184 по-горе, точка 276).

188    По-нататък, според съдебната практика до доказване на противното от заинтересованите оператори следва да се презюмира, че предприятията, които участват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид обменяната с техните конкуренти информация при определянето на поведението си на този пазар. Това се отнася в още по-голяма степен за случаите, в които съгласуването се извършва редовно в течение на продължителен период (Решение по дело Hüls/Комисия, точка 33 по-горе, точка 162).

189    В настоящия случай обаче съгласуванията относно цените са били редовни и чести и са продължили за дълъг период, като Комисията разполага със сведения за повече от петдесет срещи между 1992 г. и 2005 г. Освен това Комисията е представила 343 писма за ценообразуване на жалбоподателя, с които на клиентите се съобщават ценови повишения. Изявленията на Shell и на Sasol също указват, че Total е участвало в привеждането в действие на споменатите по-горе практики.

190    С оглед на изложените по-горе съображения Общият съд счита, че Комисията правилно е установила привеждането в действие на нарушението и участието на жалбоподателя в него.

191    Предвид гореизложеното втората част от второто правно основание следва да се отхвърли.

 По третата част относно разпределянето на географските пазари и клиентите

192    Жалбоподателят изтъква, че в обжалваното решение Комисията не е доказала, че той е участвал във втория аспект на нарушението. Следователно Комисията е нарушила член 81 ЕО.

193    В това отношение в обжалваното решение Комисията потвърждава следното:

„[…]

(108) Що се отнася до обсъжданията за разпределянето на пазари и на клиенти, „между участващите производители на восък е съществувало общо споразумение, що се отнася до основните клиенти на останалите оператори на съответния национален пазар“ за парафина, като предприятията „са се опитвали да защитават националния си пазар чрез създаването помежду си на атмосфера на взаимно доверие и добра воля“.

[…]

5.3.2.3. Разпределяне на клиенти и/или на пазари

(243) От доказателствата, описани в съображения 98, 108, 137, [техническа среща от 7 и 8 септември 1995 г.], 145 [техническа среща от 30 и 31 октомври 1997 г.], (147), [техническа среща от 5 и 6 май 1998 г.], (168) [техническа среща от 18 декември 2002 г.] и 170 [техническа среща от 16 и 17 април 2003 г.] е видно, че ExxonMobil, MOL, Repsol, Sasol, Dea (впоследствие Shell) и Total са си разпределяли клиентите и/или обемите на продажби на някои клиенти („разпределяне на клиенти“) и/или някои географски зони в качеството им на „национални пазари“ („разпределяне на пазари“).

(244) ExxonMobil, Sasol и Shell признават съществуването на практики за разпределяне на клиенти и/или на пазари. В отговорите си на изложението на възраженията те още веднъж потвърждават или поне не отричат съществуването на тези практики“. [неофициален превод]

 По разпределянето на географските пазари

194    На първо място, жалбоподателят изтъква, че доказателствата, на които Комисията е основала твърденията си, фигуриращи в съображение 108 от обжалваното решение, са неясни.

195    В това отношение следва да се отбележи, че отговорът на Sasol от 16 декември 2006 г. на искане за предоставяне на информация на Комисията недвусмислено показва, че участниците в техническите срещи са се стремели да защитят националните си пазари, като въпросното предприятие посочва, че „Total, BP France и Mobil“ са изявили претенции към френската територия, докато германските производители (Sasol, H&R и Shell) — към германската територия като техни съответни национални пазари. Освен това във въпросния отговор Sasol споменава, че когато Repsol посочва, че е имало обеми в излишък от собствената си продукция, представителят на Total е възразил срещу възможността Repsol да ги продаде във Франция. Освен това Sasol описва инцидент, настъпил по време на техническата среща от 20 и 21 февруари 1997 г., когато е отбелязало, че е загубило обем на продажби от 6000 тона през 1996 г. и е допуснало факта, че френските производители тайно са предоставили тези обеми на германските клиенти въпреки договорките за спазване на националните пазари. В отговор на това Sasol решава отново да придобие тези пазарни позиции, като не взема под внимание цените, договорени по време на техническите срещи.

196    По-нататък, в изявлението на Shell от 14 юни 2006 г. се уточнява, че е съществувало негласно споразумение между участниците, според което клиентите, намиращи се в периметър от 50 км до 100 км около производствените съоръжения на всеки участник, са принадлежали именно на него. По силата на това споразумение производител на свещи, установен в Хамбург (Германия), е принадлежал на Sasol и Shell. Ако друг участник опитал да продава на този производител на свещи, Sasol и Shell щели да започнат да предоставят парафинови восъци на по-голям клиент на този друг участник като наказателна мярка. Shell също така заявява, че представителят му на техническите срещи е казал на този на Total, че то се въздържа да извършва продажби във Франция, така че очаква от Total да не продава в Хамбург. По-нататък, Shell дава примери за клиенти, които са били запазени за някои участници в картела, като уточнява, че установените във Франция производители на свещи са били запазени клиенти на Total и ExxonMobil и че това е било ясно за неговия представител и останалите участници по време на техническите срещи. Shell освен това потвърждава, че е съществувало негласно споразумение между Sasol и Total, по силата на което всяко от тях се е задължило да не навлиза на националния пазар на другото (Франция за Total и Германия за Sasol), тоест да продава само ограничени количества на запазената за другата страна територия, както е било видно от проведените по време на техническите срещи обсъждания между представителите на Sasol и Total. Съгласно въпросното изявление H&R въпреки това е продавало парафинови восъци на френските клиенти. Ако въпросните продажби превишавали 1000 тона годишно, Total се оплаквало от поведението на H&R по време на следващата техническа среща, като посочвало на всички участници, че то не насърчава значителен внос във Франция. Така Total е увеличило продажбите си на двама традиционни клиенти на H&R като наказателна мярка. Накрая Shell заявява, че зачитането на националните пазари и на запазените клиенти е било част от общ план, приет от всички участници в техническите срещи. Когато участник нарушавал тези договорки, производителят или производителите, за които е бил запазен пазарът или клиентът, се противопоставяли и убеждавали, при необходимост с наказателни мерки, участника нарушител да преустанови продажбите си, ако е нужно, като предложи прекомерно високи цени на клиента, за да може последният повече да не закупува нищо от него.

197    Противно на твърдяното от жалбоподателя, от гореизложеното е видно, че Sasol и Shell са предоставили точни и непротиворечиви сведения за разпределянето на пазарите и клиентите между участниците в картела. Следва да се добави, че разглежданите изявления са направени въз основа на свидетелски показания на лицата, участвали в техническите срещи, след задълбочен размисъл, като с тях се вменява вина и на предприятията, от името на които те са били направени. Така по смисъла на цитираната в точка 66 по-горе съдебна практика и противно на твърденията на жалбоподателя, гореспоменатите изявления са особено надеждни.

198    На второ място, следва да се отбележи, че изявленията на Sasol и Shell са потвърдени и от протокол от срещата „Blauer Salon“ на Sasol, който Комисията свързва с техническата среща от 17 и 18 декември 2002 г. (съображение 168 от обжалваното решение).

199    Жалбоподателят изтъква, че Комисията не може да се основе на протокола от срещата „Blauer Salon“ на Sasol, който тя свързва със срещата от 17 и 18 декември 2002 г., тъй като в тази бележка не се посочва годината.

200    В това отношение следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 81 по-горе съдебна практика липсата на дата или подпис на даден документ или фактът, че той е зле написан, не му отнемат всяка доказателствена стойност, по-специално, когато произходът, вероятната му дата и съдържанието му могат да бъдат определени с достатъчна степен на сигурност. В обжалваното решение обаче Комисията обяснява, че най-вероятната година е 2002 г., тъй като това е единствената година, през която се е провела среща на 17 и 18 декември. Освен това независимо от годината въпросният протокол свидетелства за разпределянето на пазарите или клиентите, тъй като в него е споменато следното: „Repsol има проблеми (55 000 годишно от собствената му продукция) — [представителят на Total] незабавно възразява срещу тези допълнителни/договорени обеми — изглежда Repsol е готово да размисли за тях“. Всъщност най-правдоподобното тълкуване на този протокол е, че Repsol е искало да продаде продукцията си в излишък във Франция, която е територията, най-близка до неговите производствени съоръжения, разположени в Испания, и че Total е искало да подчертае, че счита въпросната територия за своя запазена територия.

201    Освен това според цитираната в точка 40 по-горе съдебна практика посочените в обжалваното решение на Комисията индиции за доказване на съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО от дадено предприятие трябва да бъдат преценявани не поотделно, а в тяхната съвкупност. Общият план за разпределяне на пазарите обаче вече произтича ясно от изявленията на Shell и Sasol, а упоменатото в протокола на Sasol се вписва в механизма, описан в посочените изявления.

202    Поради това, противно на твърденията на жалбоподателя, разглежданият протокол от срещата „Blauer Salon“ на Sasol представлява писмено доказателство за разпределянето на пазарите или клиентите.

203    На трето място, жалбоподателят изтъква, че правилото за зачитане на националните пазари противоречи на вътреобщностната търговия, по-специално на тази между Франция и Германия.

204    В това отношение, първо, следва да се отбележи, че от посочените по-горе изявления е видно, че националният пазар на едно предприятие не е съвпадал непременно с територията на конкретна държава членка, а в някои случаи — с региона около производствените обекти на дадено предприятие.

205    Второ, от цитираните в точки 195 и 196 по-горе изявления на Sasol и Shell е видно, че не е ставало въпрос за херметично раздробяване на пазарите, нито за изключително доставяне на парафиновите восъци на някои клиенти, а по-скоро за отчасти негласно споразумение да не се доставят значителните количества на териториите и клиентите, считани за принадлежащи на друг производител на парафинови восъци.

206    Трето, изявленията разкриват инцидентни нарушения на правилото за зачитане на националните пазари, довели до наказателни мерки от страна на предприятието, чиято територия е била засегната. Този аспект сам по себе си може да обясни колебанията във вътреобщностната търговия.

207    Ето защо този довод трябва да се отхвърли.

208    С оглед на гореизложеното доводите на жалбоподателя относно констатациите на Комисията за разпределянето на пазарите следва да се отхвърлят.

 По разпределянето на клиентите

209    Жалбоподателят счита, че писмените доказателства, представени от Комисията в обжалваното решение, не позволяват да се установи споразумение за разпределянето на клиентите, а най-много обмен на сведения.

210    В това отношение следва да се отбележи, че в точните, непротиворечиви и достоверни изявления на Sasol и Shell се посочват споразумения и съгласувани практики по отношение на разпределянето на клиентите. Във всеки случай Комисията не е квалифицирала втория аспект на нарушението като споразумение, а като аспект на продължително и сложно нарушение, тъй като то е засягало споразумения, съгласувани практики и обмена на чувствителна информация между конкуренти. По този начин дори доказателствата и индициите за такъв обмен на информация са релевантни от гледна точка на доказването на втория аспект на нарушението.

211    Най-напред следва да се отбележи, че в съображение 145 от обжалваното решение, в контекста на техническата среща от 30 и 31 октомври 1997 г. в Хамбург, Комисията цитира бележка на MOL, съдържаща следните данни:

„Смесители (100 DEM по-евтино от производителите на обикновени свещи)

Astor -> Schümann днешна цена  1000 DEM на изхода от завода

[Astor] -> Total 1050 DEM CPT

Paramelt -> Total 1100 DEM CPT

Iberceras -> Total 1030 DEM“. [неофициален превод]

212    Според жалбоподателя бележката на MOL не позволява да се направи извод, че е било сключено споразумение за разпределяне на клиентите, тъй като от прочита на тази бележка бил виден единствено обмен на информация за цените, прилагани от различните участници по отношение на клиентите им.

213    В самото начало следва да се припомни, че бележките на MOL са ръкописни и са изготвени от лицата, участвали в срещите, като съдържанието им е структурирано и относително подробно. Затова доказателствената им стойност е много висока.

214    Освен това съгласно цитираната в точка 47 по-горе съдебна практика не може да се изисква от Комисията да представи доказателства, които изрично удостоверяват отделните елементи на извършеното нарушение. Фрагментарните и откъслечни доказателства, с които тя може да разполага, във всички случаи трябва да могат да бъдат допълнени по пътя на дедукцията, така че да е възможна възстановка на релевантните обстоятелства. Бележката на MOL ясно свързва клиентите Astor, Paramelt и Iberceras с някои участващи в картела предприятия, сред които в частност жалбоподателя.

215    Така обяснението на Комисията, че тези данни свидетелстват за състоялите се по време на техническата среща от 30 и 31 октомври 1997 г. обсъждания относно разпределянето на клиентите, е правдоподобно, поради което тази бележка е част от съвкупността от доказателства, установяващи съществуването на втория аспект на нарушението и участието на жалбоподателя в него.

216    По отношение на съображение 147 от обжалваното решение, в контекста на техническата среша от 5 и 6 май 1998 г. в Будапеща (Унгария), Комисията посочва в него бележка на MOL, съдържаща следните данни:

„MOL - Eika макс. 1500 тона

Vollmar 2‑3 хил. тона

L&G най-много

Vollmar - Schümann 3‑3,5 хил. тона

↑      MOL   2,0‑3 хил. тона

Търсене 15 000 тона  Total

      Repsol“. [неофициален превод]

217    Комисията тълкува тези данни по следния начин:

„Бележката показва също, че е било обсъждано разпределянето на снабдяването на Vollmar, важен клиент. Частта на Schümann и MOL е била договорена, като Total и Repsol явно също са били заинтересовани“. [неофициален превод]

218    Според жалбоподателя от тази бележка не е видно каквото и да е разпределяне на снабдяването на Vollmar. Всъщност тази бележка указвала, че цялостното търсене на Vollmar представлява 15 000 тона, докато отразените тонове са по диапазон (от 3 000 до 3 500тона и от 2 000 до 3 000 тона), като сборът от отразените тонове не бил равен на 15 000 тона. Ако обаче е било сключено някакво споразумение за разпределяне на снабдяването, то е щяло не само да бъде точно по отношение на тоновете, предоставени на всеки доставчик, но и разпределянето е щяло да обхваща цялостното снабдяване на този клиент. Затова в бележките на MOL не ставало въпрос за планираните доставки, а за прогнозните доставки за всеки от участниците. При всички положения до Total France не бил посочен никакъв обем, така че нямало доказателства за неговото участие.

219    Доводите на жалбоподателя следва да се отхвърлят и да се потвърди тълкуването на Комисията. Всъщност бележката на MOL, която впрочем е с много висока доказателствена стойност, както се заключава в точка 213 по-горе, показва, че участниците в картела са обсъждали търсенето на Vollmar (15 000 тона) в неговата цялост и са разпределили продажбите между Schümann (от 3 000 до 3 500 тона) и MOL (от 2 000 до 3 000 тона). Съществуват и данни, според които Repsol и Total са възнамерявали да продават на Vollmar. Освен това в първата част от бележката се посочва, че MOL е съобщило на останалите участници обемите, продавани на Eika, Vollmar и Langhammer и Gasda (L&G). Накрая, в изявленията на Sasol и Shell се посочват споразумения за разпределяне на клиентите, отнасящи се по-специално до разпределянето на обемите, които да се продават на Vollmar.

220    Що се отнася до техническата среща от 16 и 17 април 2003 г. (съображение 170 от обжалваното решение), Комисията посочва ръкописна бележка на Total, съдържаща упоменаването „Vollmar 13 kt HOS 2003 -> 30 kt 22 kt SX50“. Комисията го тълкува по следния начин:

„Това показва, че снабдяването на клиента Vollmar е било обсъждано и че е било договорено Sasol (тогава HOS) и Shell (разпространяващо парафин под търговската марка SX50) да си поделят доставката“. [неофициален превод]

221    Според жалбоподателя обаче е невъзможно в тези бележки да се открие такова разпределяне на снабдяването. Упоменаванията в това отношение били „разпръснати“ в бележката и не можело да се направи каквато и да е връзка помежду им. Комисията изкуствено свързала упоменаването „Vollmar“ с упоменавания на тонове въпреки факта, че последните фигурират явно на различни редове в документа.

222    Предвид това, че изявленията на Shell и Sasol, направени независимо, непротиворечиво показват, че споразуменията за разпределяне на обемите за продажба на клиентите са били сключени, Общият съд счита, че направеното от Комисията тълкуване е правилно и затова отхвърля доводите на жалбоподателя.

223    За по-голяма изчерпателност следва да се отбележи, че дадените от жалбоподателя обяснения, че не ставало въпрос за споразумение, а само за обмен на информация за обемите за продажба на някои клиенти, не могат да накърнят валидността на обжалваното решение.

224    Следва да се припомни, че дори Комисията да открие документи, изрично удостоверяващи неправомерно установяване на контакт между операторите, като например протоколи от среща, тези документи обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. Следователно в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата за конкуренция (вж. точка 79 по-горе).

225    Освен това, макар Комисията неминуемо да е длъжна да докаже, че е било сключено незаконно споразумение, би било прекомерно да се изисква тя да представи и доказателства за конкретния механизъм, чрез който тази цел е трябвало да бъде постигната. Всъщност би било прекалено лесно за едно предприятие, което е виновно за извършването на нарушение, да избегне каквато и да е санкция, ако можеше да използва като довод това, че сведенията, представени във връзка с действието на едно незаконно споразумение, са твърде общи, когато съществуването на споразумението и неговата антиконкурентна цел са надлежно доказани (вж. точка 41 по-горе).

226    Различните проявления на разглежданото нарушение трябва да бъдат възприемани в общ контекст, който обяснява основанието за тяхното съществуване. Става въпрос за събиране на доказателства, при което доказателствената стойност на различните фактически елементи се потвърждава или опровергава от останалите съществуващи фактически елементи, които съвместно могат да докажат съществуването на единно сложно и продължително нарушение (Решение по дело Knauf Gips/Комисия, точка 184 по-горе, точка 310, и Решение по дело BPB/Комисия, точка 40 по-горе, точка 250).

227    В конкретния случай обаче твърденията на Комисията относно аспекта на сложното единно и продължително нарушение, свързан с разпределянето на клиентите, се основават както на непротиворечивите изявления на участниците, които са от обсега и на собствената им отговорност (и следователно особено надеждни), така и на фрагментите от бележките, водени по време на техническите срещи или непосредствено след тях.

228    Всъщност жалбоподателят не успява да обясни защо при липсата на каквото и да е споразумение за разпределяне на клиентите ExxonMobil, Shell и Sasol независимо едно от друго са признали и описали подробно едно такова разпределяне.

229    Впрочем жалбоподателят изтъква, че Комисията не може да се основе на информацията за контактите между участващите в картела предприятия, тъй като е ограничила разследването си само до техническите срещи.

230    В това отношение е достатъчно да се припомни, че разгледаните по-горе доказателства се отнасят за техническите срещи.

231    С оглед на изложеното по-горе следва да се направи изводът, че констатацията на Комисията за практиките, имащи за цел разпределяне на клиентите, се основава на съвкупност от достатъчно доказателства, така че в това отношение тя не е нарушила член 81 ЕО.

232    Следователно третата част от второто правно основание следва да се отхвърли.

 По четвъртата част относно конкурентното поведение на Total France

233    Жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид конкурентното му поведение, което било доказано от икономическо изследване, което той е представил по време на административното производство, и от изявленията на останалите участници в картела.

234    На първо място, жалбоподателят се позовава на икономически анализ на ценовата му политика, по държава членка и по представителен клиент, за основните типове парафинови восъци, продавани между 2002 г. и 2005 г.

235    Това икономическо изследване доказвало липсата на каквато и да е значима взаимовръзка между ценовата политика на Total France и техническите срещи, от една страна, и развитието на цените на различните типове парафинови восъци, от друга. Тези два фактора потвърждавали, че то не е участвало в каквото и да е споразумение за определяне на цените. От това следвало също така, че обменът на информация не е имал значимо въздействие върху пазарните условия. Комисията обаче не представяла в обжалваното решение никакъв довод, обосноваващ невземането предвид на това икономическо изследване.

236    В самото начало следва да се припомни, че Общият съд вече е имал повод да разгледа и отхвърли подобни доводи. Според съдебната практика обстоятелството, че предприятията действително са обявили договорените ценови увеличения и че така обявените цени са послужили за основа при определянето на индивидуалните цени по сделки, самò по себе си е достатъчно, за да се установи, че съглашателството за цените е имало както за цел, така и за резултат сериозно ограничаване на конкуренцията (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Cascades/Комисия, T‑308/94, Recueil, стр. II‑925, точка 194). В такъв случай Комисията не е задължена да разглежда в подробности доводите на страните, целящи да установят, че разглежданите споразумения не са имали за резултат повишаване на цените над това, което би се наблюдавало в нормални условия на конкуренция, и да им отговаря точка по точка (Решение по дело Bolloré и др./Комисия, точка 68 по-горе, точка 451).

237    Както е видно от анализа на първата и втората част от настоящото правно основание, Комисията надлежно е доказала, че съглашателските практики в случая се отнасят до определянето на цените и че резултатът от срещите, в хода на които са били обсъждани или определяни ценови повишения, често е бил привеждан в действие посредством анулиране на цените за клиенти и обявявания на повишения, както и че така обявените цени са служели за основа за определянето на цените при индивидуалните сделки. Освен това с оглед на пазарните условия, когато участниците в картела са се договаряли за запазване на цените, то също следва да се разглежда като част от привеждането в действие в конкретния случай на единно сложно и продължително нарушение.

238    Затова представеният от жалбоподателя икономически анализ не е релевантен.

239    На второ място, следва да се припомни, че според съдебната практика мотивите на индивидуално решение трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали те отговарят на изискванията на член 253 ЕО трябва да се преценява с оглед не само на текста на разглеждания акт, но и на контекста, в който той е приет (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63).

240    От това следва, че тъй като представеното от жалбоподателя икономическо изследване е ирелевантно (вж. точки 236—238 по-горе), Комисията не е задължена да посочва мотиви, обосноваващи невземането предвид на посоченото изследване в обжалваното решение.

241    На трето място, според жалбоподателя конкурентното му поведение е било признато от конкурентите му в хода на административното производство. От документите относно техническите срещи и от изявленията на другите страни е видно, че Total France е развило политика, възпрепятстваща да се прояви резултатът от споразуменията, предмет на обжалваното решение. В тези изявления многократно се посочва, че конкуренти на Total France са загубили клиенти или е трябвало да понижат цените си поради неговото поведение.

242    Според съдебната практика е важно да се провери дали изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства са от естество да установят, че през периода, в който се е присъединил към противоправните практики, той действително се е отклонил от тяхното прилагане, като е възприел конкурентно поведение на пазара (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, точка 268, и Решение на Общия съд по дело Bolloré и др./Комисия, точка 68 по-горе, точка 625).

243    Освен това фактът, че дадено предприятие, чието участие в съгласуване с конкурентите си в областта на цените е установено, не действа на пазара в съответствие с договореното с тях, не представлява непременно фактор, който следва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата, която следва да се наложи. Всъщност предприятие, което въпреки съгласуването с конкурентите си провежда повече или по-малко независима политика на пазара, може просто да се опитва да използва картела в своя полза (Решение на Общия съд по дело Cascades/Комисия, точка 236 по-горе, точка 230, и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точка 269).

244    Първо, следва да се припомни (вж. точка 183 по-горе), че от изявлението на Shell е видно, че когато Sasol му е предложило то първо да изпрати писмо за ценообразуване, в което се посочва ценово увеличение на клиентите, жалбоподателят не е направил това, а е изпратил „копие“ от фиктивно писмо за ценово увеличение до конкурентите. Това доказва само, че жалбоподателят не е удовлетворил искането на Sasol първи да изпрати циркулярно писмо за ценообразуване, в което се посочва ценово повишение. Освен това жалбоподателят не твърди, че не е взел предвид резултата от разглежданата среща при преговорите си с клиентите впоследствие.

245    Второ, следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, според който в изявленията на конкурентите многократно се посочва, че са изгубили клиенти или е трябвало да понижат цените си поради неговото поведение.

246    В това отношение следва да се подчертае, че жалбоподателят изтъква устните изявления на Shell от 14 ноември 2005 г., от 14 юни 2006 г. и от 24 юни 2005 г., както и отговора на Sasol от 18 декември 2006 г. на искане за предоставяне на информация на Комисията. Всъщност тези документи не са посветени на описанието на поведението на жалбоподателя, още по-малко на конкурентното му поведение, а съдържат стотици страници с информация за функционирането на картела като цяло, без жалбоподателят да уточнява, най-малкото, релевантните пасажи, които са в подкрепа на довода му.

247    Според съдебната практика обаче, ако съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към жалбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които трябва да се съдържат в жалбата. Освен това не е задача на Общия съд да издирва и да установява в приложенията правните основания и доводите, за които би могъл да приеме, че са основание на жалбата, тъй като приложенията имат единствено доказателствена и документираща функция (вж. Решение на Общия съд от 14 декември 2005 г. по дело Honeywell/Комисия, Т‑209/01, Recueil, стр. ІІ‑5527, точка 57 и цитираната съдебна практика). Поради това доводът на жалбоподателя е недопустим, доколкото се основава на споменатите по-горе документи.

248    При всички положения следва да се приеме, че в тези изявления не се посочва конкурентно поведение на жалбоподателя, а неговото участие в привеждането в действие на картела. Изявлението на Shell свидетелства дори за това, че жалбоподателят е изразил възражения, когато националният му пазар е бил целеви за продажбите на останалите участници.

249    Впрочем жалбоподателят се позовава на ръкописна бележка на MOL, съставена по време на срещата от 30 септември 1994 г., както и на отговора на Sasol от 20 декември 2005 г. на искане за предоставяне на информация на Комисията.

250    Що се отнася до бележката на MOL, в нея се упоменава следното:

„Mobil — 2000 т в началото на годината

Частично оттеглено повишение на цените заради Total“.

251    Следва да се отбележи, че Комисията е посочила тази бележка в съображение 133 от обжалваното решение. Тя я тълкува по следния начин:

„[…П]редприятията са си съобщавали за предвидените ценови увеличения и са вземали предвид положението на конкурентите, когато са вземали решения за такива увеличения. В случая става въпрос за поведение, което е равнозначно на споразумение да не се променят цените или което, най-малкото, може да се счете за съгласувана практика“. [неофициален превод]

252    Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва това тълкуване. Такова негово поведение обаче не може да се квалифицира като конкурентно, щом като при всички положения той е участвал в антиконкурентно обсъждане, чиято цел е била да се определят ценовите нива, които да се прилагат с оглед на положението на пазара и търговското положение на участниците.

253    Що се отнася до отговора на Sasol от 20 декември 2005 г. на искане за предоставяне на информация на Комисията, жалбоподателят се позовава на данните за срещата от 7 и 8 септември 1995 г. Според Sasol Total е подбило цените му по отношение на негов традиционен клиент. Според Sasol това представлява конкретна индикация, че сключваните по време на техническите срещи спогодби често не са били спазвани.

254    Макар да е вярно, че този пасаж свидетелства за нарушение на споразумение за разпределяне на клиентите, не по-малко вярно е, че жалбоподателят е представил доказателство само за изолиран инцидент, което не може да докаже, дори разглеждано съвместно с измамата, припомнена в точка 244 по-горе, конкурентния характер на поведението му по отношение на сложното, единно и продължително нарушение в случая. Всъщност спорадичните и изолирани случаи на измама или на неприлагане на картела от конкретен участник, особено когато се отнасят за картел с голяма продължителност, сами по себе си не могат да докажат липсата на привеждане в действие на картела от този участник или възприемането от негова страна на конкурентно поведение (в този смисъл вж. Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Le Carbone Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 204).

255    Трето, следва да се припомни (вж. точки 187 и 188 по-горе), че според съдебната практика, когато конкурентите са участвали в срещи, в хода на които са обменяли сведения, отнасящи се по-конкретно до цените, които са искали да приложат на пазара, с участието си в среща с антиконкурентна цел дадено предприятие не само е преследвало целта да премахне предварително неяснотата относно бъдещото поведение на своите конкуренти, но непременно е трябвало да вземе предвид, пряко или косвено, сведенията, получени в хода на тези срещи, при определяне на политиката, която е възнамерявало да следва на пазара. Затова следва да се презюмира до доказване на противното от заинтересованите оператори, че предприятията, които участват в съгласуването и развиват дейност на пазара, при определянето на поведението си на този пазар вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения. Това се отнася с още по-голяма сила за случаите, в които съгласуването се извършва редовно в течение на продължителен период.

256    В конкретния случай съгласуванията относно цените са били редовни и чести и са се провеждали в течение на продължителен период, като Комисията разполага със сведения за повече от петдесет срещи между 1992 г. и 2005 г., по-голямата част от които са били провеждани в присъствието на представителя на жалбоподателя. Следователно жалбоподателят е притежавал голям обем от сведения, обменяни незаконосъобразно с конкурентите му, които сведения той е могъл да използва при определянето на търговското си поведение. Обратно, жалбоподателят посочва само един случай, този на подбиването на цените на Sasol, когато се е опитал да достави парафинови восъци на традиционен клиент на Sasol, като не е спазил споразумение за разпределянето на клиентите. Дори по време на техническата среща, в хода на която този инцидент е бил обсъден (тази от 7 и 8 септември 1995 г.), г‑н S. E. от Total е съобщил на останалите участници чувствителна в търговско отношение информация, така че посоченият изолиран случай не позволява да се направи изводът, че е налице конкурентно търговско поведение на Total.

257    Четвърто, следва да се отбележи, че в контекста на привеждането в действие на резултата от техническите срещи самият жалбоподател заявява, че не е изпращал често на клиентите си писма за ценови увеличения, а че обикновено е обявявал ценовите си увеличения устно при посещения на клиентите си. Освен факта, че по този начин той признава, че редовно е увеличавал цените си — което самò по себе си е индиция за прилагане на договорените или обсъждани по време на техническите срещи цени — следва да се отбележи, че към писмената си защита Комисията е приложила 343 писма за ценови увеличения, изпратени от Total на неговите клиенти. Освен това Комисията е представила и някои писма за ценови увеличения, които жалбоподателят е изпратил на конкурентите си в рамките на механизма за контрол върху прилагането на картела.

258    Пето, следва да се подчертае, че въпросният картел е бил съпътстван от многобройни механизми за контрол. Освен обмена на писма за ценообразуване участващите предприятия са заявили, че са могли да се свързват пряко с клиентите на своите конкуренти и така да разкриват измамите. С оглед на голямата продължителност на картела не е възможно да се мисли, че в продължение на тринадесет години останалите участници са щели да канят жалбоподателя на техническите срещи, ако той системно е използвал информацията, която е получавал на тях, за да подбива цените на конкурентите си и така да увеличава обема на продажбите си в техен ущърб.

259    С оглед на изложеното по-горе трябва да се констатира, че обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на настоящата част, дори и разглеждани в тяхната цялост, не позволяват да се направи изводът, че за периода, през който той се е присъединил към противоправните споразумения, действително се е отклонявал от прилагането им, възприемайки конкурентно поведение на пазара.

260    При това положение Комисията не е нарушила нито член 81 ЕО, нито задължението си за мотивиране.

261    Следователно четвъртата част също трябва да бъде отхвърлена и поради това — и второто правно основание в неговата цялост.

2.     По първото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО и на задължението за мотивиране по отношение на преценката, свързана с аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин

 По първата част, изведена от нарушение на член 81 ЕО, що се отнася до констатацията, че практиките, свързани с парафиновите восъци, от една страна, и тези, свързани със суровия парафин, от друга, представляват едно-единствено продължавано нарушение

262    В самото начало следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията е санкционирала жалбоподателя за участието му в сложно, единно и продължително нарушение, като го е квалифицирала като сложно, защото се е състояло от споразумения, съгласувани практики и обмени на чувствителна информация; като единно — защото се е отнасяло както за парафиновите восъци, така и за суровия парафин; и като продължително, защото се е състояло от дълга поредица от антиконкурентни срещи.

263    В рамките на настоящата част жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, като е счела, че практиките, свързани с парафиновите восъци, и тези, свързани със суровия парафин, представляват едно-единствено продължавано нарушение.

264    Според съдебната практика нарушението на член 81, параграф 1 ЕО може да бъде резултат не само от изолирано действие, а и от поредица от действия или пък от продължаващо поведение. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица от действия или от това продължавано поведение биха могли да съставляват сами по себе си и взети поотделно нарушение на посочената разпоредба (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 33 по-горе, точка 81, и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 47 по-горе, точка 258).

265    Понятието за единно нарушение предполага съвкупност от видове поведение, възприети от различни страни, преследващи една и съща антиконкурентна икономическа цел (Решение по дело Rhône-Poulenc/Комисия, точка 187 по-горе, точки 125 и 126, и Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 44 по-горе, точка 3699). Фактът, че различните действия на предприятията се вписват в един „общ план“ поради тяхната еднаква цел, която нарушава конкуренцията в общия пазар, е определящ за извода за наличие на единно нарушение (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 47 по-горе, точки 258 и 260).

266    В това отношение при преценката на характера на нарушението като едно-единствено и на съществуването на общ план Общият съд може да вземе предвид факта, че поне отчасти съответните предприятия са едни и същи и че те съзнателно участват в постигането на общата цел на неправомерното поведение (Решение на Общия съд по дело BPB/Комисия, точка 40 по-горе, точка 257, и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, Сборник, стр. II‑1255, точка 89).

267    Освен това, за да бъдат квалифицирани различни деяния като едно-единствено продължавано нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и посредством взаимодействие допринасят за осъществяването на всички антиконкурентни последици, желани от техните автори в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел. В това отношение следва да се държи сметка за всяко обстоятелство, с което може да се установи или оспори споменатата връзка, какъвто е периодът на прилагане, съдържанието (включително използваните методи) и съответно целта на различните деяния (Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 266 по-горе, точка 92; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точки 179—181).

268    Обратно, понятието за единна цел не би могло да се определи чрез общото позоваване на нарушаване на конкуренцията на засегнатия от нарушението пазар, тъй като в качеството на предмет или последица накърняването на конкуренцията представлява неразделен елемент от всяко поведение, попадащо в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО. Такова определение на понятието за единна цел би рискувало да лиши понятието за едно-единствено продължавано нарушение от част от неговия смисъл, доколкото то би довело до това няколко забранени с член 81, параграф 1 ЕО вида поведение, засягащи даден икономически сектор, системно да бъдат квалифицирани като елементи от фактическия състав на единно нарушение (Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 266 по-горе, точка 92).

269    В конкретния случай Комисията е основала решението си да разглежда свързаните с парафиновите восъци и суровия парафин практики като единно нарушение на следните съображения:

„[…]

(295) Суровият парафин най-малко два пъти е бил предмет на технически срещи — от 30 и 31 октомври 1997 г. и от 11 и 12 май 2004 г. Участниците в посветената на суровия парафин среща от 8 и 9 май 1999 г. са били в основни линии същите като участниците, които обикновено са представлявали своето предприятие по време на техническите срещи. Суровият парафин и парафиновите восъци са тясно свързани продукти: суровият парафин е единствената суровина, от която може да се произвеждат парафинови восъци, и в голямата си част се произвежда и/или продава от предприятията, които произвеждат и/или продават и парафинови восъци. Използваният и проверен механизъм за парафиновите восъци (а именно периодичните срещи, обсъжданията и определянето на цените) е бил прилаган по същия начин и за суровия парафин. Най-малко няколко от лицата, участващи в свързаното с парафиновите восъци нарушение, са били отговорни и за суровия парафин в съответното предприятие. Въпросите, засягащи едновременно парафиновите восъци и суровия парафин, са имали една и съща обща основна икономическа цел, а именно контрола и определянето на цената на всеки от тези продукти, което е позволявало предприятията да останат извън конкуренцията и ги е поставяло в положение да стабилизират или увеличат печалбите си в условията на намален конкурентен натиск и по-голяма прозрачност на пазара.

(296) Обстоятелствата по настоящото дело, по-специално организационните връзки и тези по същество между обсъжданията за двата продукта, са такива, че не е обосновано споразуменията и/или съгласуваните практики, свързани със суровия парафин, да се счетат за отделно нарушение“. [неофициален превод]

270    На първо място, жалбоподателят изтъква, че в конкретния случай Комисията не може да направи извод за съществуването на единно нарушение, тъй като парафиновите восъци и суровият парафин принадлежат на различни продуктови пазари.

271    Следва да се отбележи, че по смисъла на съдебната практика, възпроизведена в точки 265—268 по-горе, фактът, че антиконкурентните практики засягат два отделни продуктови пазара, не може да попречи на Комисията да направи извод за съществуването на едно-единствено нарушение, стига деянията, свързани с отделни пазари, да са част от общ план, съзнаван от участниците.

272    Жалбоподателят несъмнено цитира решения на Комисията, в които тя установява отделни нарушения за продукти, принадлежащи към отделни пазари. В тези случаи обаче е ставало въпрос за съседни пазари, докато в настоящия случай пазарът на парафинови восъци и този на суров парафин са вертикално свързани, тъй като суровият парафин е суровината за парафиновите восъци. Впрочем в своето Решение от 8 октомври 2008 г. по дело Le Carbone Lorraine/Комисия (точка 254 по-горе, точки 64 и 65) Общият съд вече е потвърдил анализ на Комисията, квалифициращ като едно-единствено нарушение антиконкурентно поведение, засягащо два отделни пазара, които обаче са били вертикално свързани, по-специално поради факта, че сключеното по отношение на суровините споразумение е целяло да укрепи основното споразумение за производните продукти.

273    Поради това този довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

274    На второ място, жалбоподателят изтъква, че в настоящия случай Комисията не е доказала, че връзките между парафиновите восъци и суровия парафин разкриват общ план на нарушение.

275    В това отношение следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията е разгледала доказателства за въздействието на обсъжданията относно суровия парафин върху функционирането на аспектите на картела, свързани с парафиновите восъци.

276    Първо, в изявлението на Shell от 14 юни 2006 г., на което Комисията се позовава в контекста на анализа на аспекта, засягащ суровия парафин (бележка под линия 557 от обжалваното решение), изрично се посочва връзката между свързаните със суровия парафин практики и тези, засягащи парафиновите восъци. Всъщност Shell потвърждава, че увеличенията на цените на парафиновите восъци са били обосновавани пред клиентите с повишението на цените на суровия парафин — единствената суровина. То добавя, че клиентите е нямало да приемат посочените увеличения, ако са знаели, че цената на суровината е оставала стабилна. По този начин изкуствените повишения на цената на суровия парафин са служели да се обезпечи извършването на увеличенията на цените на парафиновите восъци, които са били договаряни на техническите срещи.

277    Второ, Комисията цитира бележка на Sasol за техническата среща от 3 и 4 ноември 1998 г. в бележка под линия, включена в съображение 149 от обжалваното решение. Според посочената бележка на Sasol:

„ще бъде написано циркулярно писмо с [обосновката] „положението със суровините“ ([обеми — наличност]) с цел

–        цените под 120 DEM да бъдат увеличени,

–        цените да не се понижават,

–        производителите на свещи да получат „документи“ за преговорите си с веригите“. [неофициален превод]

278    Тази бележка Комисията тълкува в съображение 149 от обжалваното решение по следния начин:

„Това показва, че за 1 януари 1999 г. е било предвидено ценово увеличение от 6 DEM за всички клиенти, при положение че целта от 120 DEM все още не е била постигната (вж. също цитираната в съображение 145 таблица, в която се посочва, че е имало споразумение през октомври 1997 г. за определянето на някои минимални цени на 120 DEM, което е било счетено за валидна референтна стойност по време на тази среща). Това увеличение е трябвало да бъде обосновано пред клиентите с недостиг на суровини. Лицата, представляващи дружествата, са се договорили, че във всеки случай цените не трябва да се понижават“. [неофициален превод]

279    Следва да се констатира, че въз основа на бележката на Sasol Комисията е могла основателно да заключи, че участниците в картела са решили да обосноват ценовите си увеличения на парафиновите восъци с недостиг на суров парафин. Всъщност споменаването на „обеми“ и „наличност“ на „суровините“, което представлява обосноваването на увеличението на цените пред купувачите на парафинови восъци, означава основно, че участниците в картела са възнамерявали да укажат на клиентите, че посоченото увеличение е станало необходимо поради промяната на условията, характеризиращи пазара на суров парафин, а именно възникването на недостиг на тази суровина.

280    Жалбоподателят не може основателно да твърди, че логиката на Комисията е била опорочена, тъй като е ставало въпрос за недостиг на суров парафин, а не за промяна на цената му. Всъщност според нормалното функциониране на пазара намаляването на предлагането, при равни други условия, налага увеличение на цените. Жалбоподателят обаче не споменава каквото и да е обстоятелство, което да неутрализира въздействието на недостига на суров парафин върху цената му.

281    Поради това доказателствата, с които Комисията разполага и на които се е позовала в обжалваното решение, доказват, че участниците в картела са обосновали пред клиентите увеличението или запазването на цените на парафиновите восъци с изкуствените повишения на цените на суровия парафин. Следователно съществува връзка на взаимно допълване между основния аспект на нарушението, свързан по-специално с определянето на цените на парафиновите восъци, и аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин.

282    На трето място, жалбоподателят въпреки това изтъква, че свързаните с парафиновите восъци практики са обхващали ЕИП, докато практиките, свързани със суровия парафин, са се ограничавали до Германия. Разликата в географския обхват на практиките изключвала нарушението да се характеризира като единно, което било в противоречие с констатациите, направени от Комисията в съображение 295 от обжалваното решение.

283    В това отношение следва да се припомни, че за страните е безспорно, че както произтича от съображение 70 от обжалваното решение, географският пазар, релевантен както за парафиновите восъци, така и за суровия парафин, е ЕИП. Поради това съгласно икономическите правила за функционирането на пазара ценовото увеличение в Германия обикновено би следвало да доведе до повишение на цените в останалите държави членки.

284    Освен това, както бе отбелязано в точка 278 по-горе, възникването на недостиг на суров парафин обикновено води до увеличение на цените. Поради това Комисията правилно е приела, че практиките, имащи за цел главно увеличението на цените пред германските клиенти, са служели и за осигуряването на успеха на практиките на пазара на парафинови восъци, тъй като увеличението на цената на суровия парафин на германския пазар, който впрочем е най-големият пазар в ЕИП, е можело да направи по-правдоподобно в очите на купувачите на парафинови восъци „обосноваването“ на повишението на цените, произтичащо от недостига на суров парафин.

285    Така Комисията правилно е могла да приеме, че практиките относно суровия парафин, налагащи повишение на цените поне в Германия, са правели свързаните с парафиновите восъци практики по-приемливи, в частност защото е разполагала с доказателствата, че участниците в картела действително са целели да обосноват увеличението на цената на парафиновите восъци с недостиг на суров парафин, нормалната последица от което е повишението на неговата цена.

286    При всички положения от Решение по дело BASF и UCB/Комисия (точка 267 по-горе, точки 179 и 208) е видно, че фактът, че практиките засягат различни територии, сам по себе си не позволява да се направи извод за съществуването на две отделни нарушения, тъй като определящият елемент е наличието на цялостен план.

287    Поради това доводите на жалбоподателя, представени по отношение на различието в съответните територии, трябва да се отхвърлят.

288    На четвърто място, жалбоподателят оспорва твърдението, фигуриращо в съображение 295 от обжалваното решение, че „[и]зползваният и проверен механизъм за парафиновите восъци (а именно периодичните срещи, обсъжданията и определянето на цените) е бил прилаган по същия начин и за суровия парафин“ [неофициален превод]. Той изтъква, че в устните изявления на Shell се споменава за съществуването на две напълно различни практики и че посветените на суровия парафин срещи са били много по-редки. Действително между 30 октомври 1997 г. и 12 май 2004 г. са се провели само четири „срещи за суровия парафин“, докато за същия период са се състояли 29 технически срещи за парафините.

289    Най-напред, следва да се отбележи, че Комисията е разполагала с доказателства, свидетелстващи за определяне на цената на суровия парафин по време на две технически срещи. В бележката на MOL за срещата от 30 и 31 октомври 1997 г. се споменава „slack wax DEM 550 -> DEM 600“ и се уточняват бъдещите дати на увеличението за всяко от предприятията (съображение 145 от обжалваното решение). Освен това в ръкописната бележка на Total France във връзка със срещата от 11 и 12 май 2004 г. се споменава „-> 40 €/T суров парафин“ (съображение 174 от обжалваното решение). От съвместния прочит на тези бележки е видно, че участниците в картела са обсъждали и определили цената на суровия парафин по подобие на тази на парафиновите восъци.

290    Освен това съгласно изявлението на Shell от 18 март 2005 г. практиките са засягали три групи продукти, а именно напълно рафинираните восъци, твърди восъци, восъчните смеси и косвено, суровия парафин като суровина.

291    В същото изявление Shell потвърждава също, че за представителите на индустрията на парафиновите восъци е било ясно, че при увеличение на цените на тези продукти с известна сума или процент едновременно увеличение е щяло да засегне цените на суровината, а именно суровия парафин, съответстващо на 30 % до 40 % от увеличението на цената на парафиновите восъци.

292    По-нататък, в изявлението си от 26 октомври 2005 г. Shell обяснява въздействието на техническата среща от 27 и 28 февруари 2003 г. в Мюнхен (Германия), в хода на която участниците в картела са обсъдили единствено парафиновите восъци, върху прилаганата от него цена на суровия парафин. Според Shell дори при липсата на обсъждания относно цената на суровия парафин неговият представител е могъл да изведе по дедуктивен път от договорките за цената на парафиновите восъци, че цената на суровия парафин е щяла да се увеличи с около 35 EUR за тон.

293    От това следва, че изявленията на Shell, изтъкнати от жалбоподателя с цел да докаже различното естество на практиките, свързани с парафиновите восъци, и тези, засягащи суровия парафин, не са в подкрепа на тезата му. Всъщност при представянето на засегнатите от практиките продукти Shell поставя суровия парафин сред различните подкатегории парафинови восъци (вж. точка 290 по-горе). Самият факт, че според Shell практиките засягали суровия парафин само косвено, не опровергава единния характер на нарушението, тъй като участниците са могли да предскажат увеличенията на цената на суровия парафин на базата на увеличенията, договорени за парафиновите восъци по време на техническите срещи.

294    Поради тази причина възражението на жалбоподателя, че срещите за суровия парафин са били много по-редки от тези за парафиновите восъци, не може да опровергае твърдението на Комисията, че и за двата аспекта на нарушението са били използвани едни и същи механизми. Всъщност, като се има предвид, че ценовите увеличения за парафиновите восъци автоматично са водели до увеличения на цената на суровия парафин, в предвидима за участниците степен, следва да се приеме, че за да се постигнат хармонизирани ценови повишения за суровия парафин, не е било необходимо да се обсъжда и определя редовно цената на суровия парафин.

295    При това положение доводите на жалбоподателя относно функционирането на двата аспекта на нарушението трябва да се отхвърлят. Всъщност от доказателствата, с които разполага Общият съд, е видно, че начините им на функциониране са били много сходни.

296    На пето място, жалбоподателят изтъква, че участниците в двата аспекта на нарушението не са били едни и същи. От Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия (точка 243 по-горе, точка 312) и Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия (точка 184 по-горе, точка 120) е видно, че следва да се вземе предвид фактът дали участниците в различните разглеждани практики са едни и същи.

297    Следва да се отбележи, че всички участници в противоправните практики, свързани със суровия парафин — предприятията Dea (впоследствие Shell, след придобиването на Dea), ExxonMobil, Sasol и Total, са участвали и в практиките, свързани с парафиновите восъци (съображение 2 от обжалваното решение). Това положение съществено се различава от фактическия контекст на случаите, по които са постановени Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия (точка 184 по-горе) и Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия (точка 243 по-горе), изтъкнати от жалбоподателя. В тези дела припокриването на предприятията, участващи в практиките, свързани с отделните пазари, е по-скоро ограничено.

298    Освен това следва да се отбележи, че MOL, Repsol и ENI не са извършвали продажби на суров парафин на крайните клиенти на германския пазар през периода на нарушението, с изключение на малки партиди, продадени от Repsol през 1999 г. и 2000 г. Поради това участието им в аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, вече е било изключено поради търговското им положение.

299    Накрая, следва да се припомни, че въпросът със суровия парафин е бил обсъждан и по време на две технически срещи, на които представителите на MOL и на „H&R/Tudapetrol“ също са присъствали и където е била определена цената на суровия парафин. Освен това MOL е присъствало и на техническата среща от 3 и 4 ноември 1998 г., на която участниците са се договорили да обосноват увеличението на цената на парафиновите восъци с недостиг на суров парафин. От това следва, че не само предприятията, чиято отговорност за свързаните със суровия парафин практики е била приета (Shell, ExxonMobil, Sasol и групата Total), са знаели за практиките, свързани със суровия парафин и за връзките, свързващи двата продуктови пазара и двата аспекта на практиките, а и други предприятия.

300    Следователно, като се има предвид, че всички предприятия, участващи в аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, са участвали и в свързаните с парафиновите восъци практики и че други участващи предприятия също са знаели за свързаните със суровия парафин практики и за взаимното допълване на двете практики, доводите на жалбоподателя, изведени от това, че участвалите предприятия не са били едни и същи, трябва да се отхвърлят.

301    На шесто място, жалбоподателят изтъква, че според обжалваното решение единният характер на нарушението произтича от факта, че свързаните с парафиновите восъци практики и тези, свързани със суровия парафин са имали за обща цел да се контролират и определят цените. По-голямата част от картелите обаче са имали тази обща цел, така че подобен критерий позволявал на Комисията изкуствено и произволно да квалифицира отделни нарушения като едно-единствено.

302    Трябва да се констатира, че от анализа по-горе е видно, че са съществували тесни връзки между двата продуктови пазара и между засягащите ги практики. В това отношение е достатъчно да се припомни, че съответните предприятия са могли да предскажат с относителна точност увеличението на цената на суровия парафин, което е следвало повишенията на цената на парафиновите восъци, договаряни по време на техническите срещи. Освен това Комисията представя доказателство, че участниците в една техническа среща са възнамерявали да обосноват увеличението на цената на парафиновите восъци с недостиг на суров парафин. Накрая, по време на две срещи участниците едновременно са обсъждали и определили както цените на парафиновите восъци, така и цената на суровия парафин.

303    При това положение Комисията е представила достатъчно индиции и доказателства, за да докаже, че свързаните с парафиновите восъци практики и тези, свързани със суровия парафин, са се вписвали в общ план, за който участниците са знаели.

304    Така Комисията правилно е счела, че аспектът на нарушението, засягащ суровия парафин, и основният аспект на нарушението представляват едно-единствено нарушение.

305    Този извод не може да бъде оборен посредством останалите доводи на жалбоподателя.

306    На първо място, жалбоподателят изтъква, че Комисията е придала на всеки от аспектите на нарушението различна продължителност — от 1992 г. до 2005 г. за парафиновите восъци и от 1997 г. до 2004 г. за суровия парафин. Освен това не съвпадали нито началният момент, нито краят на твърдените практики. В Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия (точка 243 по-горе, точка 312) обаче Общият съд е взел предвид това обстоятелство, за да изключи квалификацията на нарушението като единно.

307    Макар да е вярно, че в своето Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия (точка 243 по-горе, точка 312) Общият съд е отчел разликата в продължителността на практиките, засягащи два отделни продукта, също така е вярно, че това обстоятелство не е било определящо в неговия анализ. Всъщност Общият съд подчертава значимостта на липсата на общ план и споменава също много ограниченото припокриване на участниците в двете нарушения. Освен това, за разлика от пазара на лимонена киселина и този на натриев глюконат, разглеждани в Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 243 по-горе, представляващи пазари, които не са свързани, пазарът на парафинови восъци и този на суров парафин са вертикално свързани, така че съответните предприятия са могли дори да предскажат мярката за увеличението на цената на суровия парафин въз основа на повишенията, договорени за парафиновите восъци. Поради това фактическият контекст на конкретния случай се различава съществено от този в Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 243 по-горе.

308    Освен това следва да се отбележи, че в постоянната съдебна практика, възпроизведена в точки 265—267 по-горе, не фигурира като критерий за единния характер на нарушението фактът, че продължителността на свързаните с отделните продукти практики е една и съща. Обратно, в посочената съдебна практика се акцентира върху наличието на общ план, за който участниците са знаели — критерий, който в конкретния случай е изпълнен.

309    Поради това доводът на жалбоподателя, изведен от разликата в продължителността на практиките, свързани с парафиновите восъци и суровия парафин, следва да се отхвърли.

310    На второ място, според жалбоподателя Комисията погрешно е потвърдила, че представителите на предприятията, участвали в срещата от 8 и 9 март 1999 г., посветена конкретно на суровия парафин, са били същите като участвалите на техническите срещи, отнасящи се като цяло до парафиновите восъци. По отношение на Total France участниците във въпросната среща не само са били различни от участвалите в техническите срещи, но дори не били служители на Total France, а на Total Deutschland.

311    Естеството на този довод не е такова, че да обори анализа на Комисията. Всъщност в съображение 295 от обжалваното решение тя надлежно е могла да заключи, че „участниците […] в основни линии са били същите“ [неофициален превод], тъй като отговорните за няколко други предприятия, като Shell и Sasol, действително са били едни и същи на двата вида срещи.

312    При всички положения следва да се припомни (вж. точка 265 по-горе), че решаващият елемент от гледна точка на установяването на наличието на единно нарушение е, че деянията, отнасящи се за различни пазари, се вписват в цялостен план, за който участниците знаят. Фактът, че въпросът със суровия парафин е бил обсъждан на две технически срещи и че участниците дори са определили цените на този вид парафин по време на тези срещи, показва, че отговорниците за парафиновите восъци действително са знаели за свързаните със суровия парафин практики. Освен това фактът, че по време на техническата среща от 3 и 4 ноември 1998 г. участниците са пожелали да обосноват увеличението на цената на парафиновите восъци с недостиг на пазара на суров парафин, показва, че те действително са били наясно с взаимната допълняемост на практиките, свързани с двата продукта.

313    Поради това доводът на жалбоподателя, изведен от факта, че неговият представител по време на техническите срещи е бил различен от представителя на срещата за суровия парафин от 8 и 9 май 1999 г., е ирелевантен.

314    С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се потвърди констатацията на Комисията, че свързаните с парафиновите восъци практики и тези, свързани със суровия парафин представляват едно-единствено нарушение, и следователно да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, представени в рамките на първата част от първото правно основание.

315    Впрочем следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя, поставящи под въпрос продължителния характер на нарушението, са представени в рамките на втората част от настоящото правно основание. Затова Общият съд ще се произнесе по тези доводи в края на своя анализ във връзка с втората част.

 По втората част, изведена от нарушение на член 81 ЕО и на задължението за мотивиране, що се отнася до квалификацията на свързаните със суровия парафин практики

316    Жалбоподателят счита, че Комисията не е разполагала с достатъчно доказателства, за да установи, че на техническите срещи са били договаряни ограничаващи конкуренцията практики, свързани с продажбата на суров парафин на крайните потребители в Германия. Дори да се предположи, че срещите от 30 и 31 октомври 1997 г. и от 11 и 12 май 2004 г. са се отнасяли за ограничителна практика, свързана с продажбата на суров парафин на крайните клиенти в Германия, тези срещи представлявали само две отделни нарушения (първото от които впрочем било погасено по давност) и не можело въз основа на тях да се направи извод за продължавано нарушение между 1997 г. и 2004 г. Така Комисията е нарушила член 81 ЕО и задължението си за мотивиране в това отношение.

 По обжалваното решение

317    В съображение 288 от обжалваното решение Комисията потвърждава следното:

„Както Sasol, така и Shell изрично признават, че цените на суровия парафин са били предмет на обсъждания между конкуренти, по-конкретно от края на 90-те години, и предоставят подробности за някои от въпросните контакти (вж. също съображение 112). По време на среща, проведена на 30 и 31 октомври 1997 г. (вж. съображение 145), на обсъжданията относно суровия парафин са се събрали поне ENI, H&R/Tudapetrol, MOL, Repsol, Sasol, Dea (след 2002 г. Shell) и Total, които са се договорили за увеличение на цените. Установено е представляването на Shell и Total на поне една среща, специално посветена на суровия парафин, от 8 и 9 март 1999 г. (вж. съображение 152). Sasol и ExxonMobil не отричат присъствието си на тази среща в отговора си на изложението на възраженията, и присъствието им действително изглежда вероятно с оглед на една ръкописна бележка по вътрешно електронно съобщение на Shell, изпратено на следващия ден, в което се посочват „всички производители“. Sasol, Shell и Total са били представени и на техническата среща от 11 и 12 май 2004 г. (вж. съображение 174), по време на която е било [сключено] споразумение за цената на суровия парафин. Комисията освен това отбелязва, че суровият парафин е бил предмет на обсъждания по време на някои технически срещи, проведени в присъствието на ExxonMobil, Sasol, Shell и Total. ExxonMobil признава, че е участвало в тези обсъждания между 1993 г. и 1996 г. ExxonMobil признава също, че г‑н [T. H.], представител на ExxonMobil, е участвал в обсъждания за суровия парафин от името на производители на пресовани плоскости от дървени частици в немскоезичната част на Европа между 1999 г. и 2001 г. и като цяло потвърждава, че обсъжданията са били провеждани в рамките на договорките на картела относно суровия парафин, продаван на крайните клиенти. Освен това Total докладва, че са се провеждали обсъждания за увеличението на цената на суровия парафин. Shell и ExxonMobil също потвърждават, че са се провеждали срещи, отнасящи се до суровия парафин, извън рамките на техническите срещи. Макар че ENI, H&R-Tudapetrol, MOL и Repsol също са били представени на някои от тези срещи, Комисията счита, че наличните доказателства не са достатъчни, за да се приеме отговорността на тези предприятия за свързаното със суровия парафин нарушение. Освен това, макар че някои доказателства изглежда се отнасят за други периоди и пазари, Комисията счита, че наличните доказателства позволяват да се направи извод само за нарушение, свързано със суровия парафин, продаван на крайните клиенти на германския пазар от 1997 г. до 2004 г.“. [неофициален превод]

318    Освен това в съображение 112 от обжалваното решение Комисията потвърждава следното:

„Въпросът със суровия парафин е бил разглеждан в хода на някои технически срещи [съображения 144, 145, 152, 157, 174 и 175 от обжалваното решение]. Освен това споразумения относно суровия парафин, продаван на крайните клиенти на германския пазар, са били сключени поне веднъж извън рамките на техническите срещи, когато представители на Shell, Sasol, ExxonMobil и Total, а вероятно и на други, са се събрали и са задълбочили обсъжданията по суровия парафин, иначе казано, са определили цените и са обменили чувствителна в търговско отношение информация. Доказано е например, че такава среща се е провела в Дюселдорф на 8 и 9 март 1999 г. Лицата, представляващи предприятията по време на специфичната среща, посветена на суровия парафин, са били, за по-голямата част от предприятията, същите като участвалите на техническите срещи, с изключение на Total“. [неофициален превод]

319    Следва да се отбележи, че съображения 144, 145, 152, 157, 174 и 175 от обжалваното решение се отнасят съответно за срещите от 19 и 20 юни 1997 г., 30 и 31 октомври 1997 г., 8 и 9 март 1999 г., 3 и 4 февруари 2000 г., 11 и 12 май 2004 г. и 3 и 4 август 2004 г.

320    Комисията е обосновала решението си да установи съществуването на антиконкурентни практики за суровия парафин единствено по отношение на продажбите на крайните клиенти в Германия по следния начин:

„[…]

(289) Комисията освен това счита, че тези обсъждания са се отнасяли изключително за суровия парафин, продаван от предприятия, свързани с крайните клиенти, като производителите на пресовани плоскости от дървени частици, а не например за парафиновите восъци. Макар в изявленията на предприятията през повечето време да не се прави никакво разграничение между различните потребители на суров парафин, в електронното писмо, посочено в съображение 152 [среща в Дюселдорф от 8 и 9 март 1999 г.], се споменава изключително суровият парафин, продаван на производителите на пресовани плоскости от дървени частици. Следователно Комисията счита, че е налице съмнение за това дали продажбата на суров парафин на клиенти, различни от крайните, е част от нарушението, и ограничава своите заключения до суровия парафин, продаван на крайните клиенти. Тези съображения се потвърждават от Shell и ExxonMobil [Shell, преписка, стр. 8122, 8123 и 38846; Exxon, отговор на изложението на възраженията, стр. 36—48].

(290) Наличните доказателства позволяват да се приеме, че спорадичните обсъждания по суровия парафин са се отнасяли главно за германския пазар. ExxonMobil, Sasol, Shell и Total продават, всичките, суров парафин на германския пазар и срещите, на които суровият парафин е бил предмет на обсъжданията, са се провеждали в Германия. Комисията счита, че не са налице достатъчно данни, позволяващи да се заключи, че приложимите за суровия парафин договорки са се отнасяли и за този вид парафин, продаван на крайните клиенти от други държави.

(291) Комисията счита, че нарушението, що се отнася до суровия парафин, продаван на крайните клиенти на германския пазар, е започнало по време на срещата от 30 и 31 октомври 1997 г. и е приключило в хода на срещата от 11 и 12 май 2004 г.

(292) Следователно Комисията приема, че обсъжданията, свързани със суровия парафин, продаван на крайните клиенти на германския пазар, са довели до споразумения и/или съгласувани практики по смисъла на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Този извод се основава на независимите и непротиворечиви изявления на Shell и Sasol, подкрепени от изявленията на ExxonMobil и Total. Той се потвърждава и от писмените доказателства“. [неофициален превод]

 По анализа на доказателствата за антиконкурентните срещи

321    В конкретния случай жалбоподателят счита, че Комисията не е разполагала с достатъчно доказателства, за да установи, че антиконкурентните практики, свързани с продажбата на суров парафин на крайните потребители в Германия, са били договорени по време на техническите срещи.

322    На първо място, следва да се припомни, че в изявлението си от 14 юни 2006 г. както Shell (вж. точки 290—292 по-горе), така и ExxonMobil заявяват, че антиконкурентните практики са се отнасяли и за суровия парафин, и че свързаните с него обсъждания са се провеждали по време на многостранните срещи между конкурентите. Shell дори уточнява, че въпросите, свързани със суровия парафин, са били разглеждани на някои технически срещи, както и на някои срещи, посветени на този вид парафин. Тези изявления са направени въз основа на свидетелските показания на участвалите в техническите срещи лица, след задълбочен размисъл, и с тях се вменява вина и на предприятията, от чието името са били направени. Така по смисъла на цитираната в точка 66 по-горе съдебна практика те са особено надеждни.

323    На второ място, следва да се отбележи, че тези изявления се потвърждават от писмените доказателства, датиращи от времето на нарушението. Както Комисията приема в съображение 215 от обжалваното решение, бележките на MOL са били изготвени по време на срещите от присъстващото на тях лице и съдържанието им е структурирано и относително подробно. Поради това според посочената в точка 80 по-горе съдебна практика тяхната доказателствена стойност е много висока.

324    Първо, по отношение на техническата среща от 19 и 20 юни 1997 г., в съображение 144 от обжалваното решение Комисията се позовава на бележка на MOL, в която се споменава „Shell/NL продава суров парафин например на Bolsius“ и „суров парафин: 550 DEM“. По отношение на тази бележка жалбоподателят не изразява никакво становище.

325    Общият съд констатира, че с въпросната бележка се установява съществуването на обсъжданията относно суровия парафин и на споразумение, с което се определя цената му, както Комисията правилно отбелязва, позовавайки се на тази техническа среща в съображение 112 от обжалваното решение.

326    Второ, по отношение на срещата от 30 и 31 октомври 1997 г., в съображение 145 от обжалваното решение Комисията цитира бележка на MOL, в която се споменава „slack wax: DEM 550 -> 600“.

327    Жалбоподателят изтъква, че от тази бележка не е видно, че участниците са сключили споразумение относно продажбата на суров парафин на крайните клиенти в Германия. Най-смисленото обяснение било, че упоменаването „slack wax: DEM 550 -> 600“ се е отнасяло за парафиновите восъци.

328    Това тълкуване не може да бъде възприето, тъй като би било напълно лишено от смисъл представителят на MOL да отбележи „slack wax“ — суров парафин — за да посочи цените на парафиновите восъци. Освен това според бележката на MOL цените на парафиновите восъци, в зависимост от типа и степента на рафиниране, са варирали от 950 DEM до 1350 DEM, така че не е било разумно да се мисли, че цената от 600 DEM е могла да съответства на тази на парафиновите восъци. Обратно, упоменаването „slack wax: 550 DEM -> 600“ е изцяло в съответствие със съдържанието на бележката на MOL във връзка с предходната среща, състояла се на 19 и 20 юни 1997 г., в която се посочва, че договорената цена на суровия парафин е определена на 550 DEM.

329    Жалбоподателят въпреки това изтъква, че от бележката на MOL не е видно, че участниците са определили цената на суровия парафин за целите на продажбата на германските крайни клиенти.

330    Този довод обаче е ирелевантен, тъй като общо определяне на цените се прилага за всички клиенти, включително за германските крайни клиенти. Освен това в съображения 289—292 от обжалваното решение, възпроизведени в точка 320 по-горе, Комисията обяснява причините, поради които е решила да ограничи обхвата на свързаните със суровия парафин антиконкурентни практики до продажбите на германските крайни клиенти. Жалбоподателят не е представил доводи по тези пасажи от обжалваното решение.

331    Поради това в съображение 112 от обжалваното решение Комисията правилно се е позовала на тази техническа среща и на доказателствата за нея, за да докаже съществуването на аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин.

332    Трето, в съображение 152 от обжалваното решение Комисията разглежда посветена на суровия парафин среща, проведена на 8 и 9 март 1999 г., на която са присъствали представители поне на Shell, Total и ExxonMobil.

333    Според съображение 152 от обжалваното решение една ръкописна бележка на Shell, датираща от времето на нарушението, показва, че неговият представител е очаквал лицата, представляващи отделните предприятия, да обменят сведения за снабдяването със суров парафин на някои клиенти по време на срещата от 8 и 9 март 1999 г. В посочената бележка се споменава „8/9.3.99 PM = пресовани плоскости от дървени частици“, като „PM“ според Shell означава „парафинова мафия“. В деня след срещата въпросният представител изпраща на ръководителя си електронно писмо, като заявява, че Shell е имало намерението да увеличи цените на суровия парафин, използван в отрасъла на пресованите плоскости от дървени частици, от 8 % до 10 % от 1 юни 1999 г. В ръкописна бележка относно това електронно писмо се посочва следното: „Всички производители виждат нуждата от увеличение (на цените)“.

334    От това Комисията извежда чрез дедукция, че лицата, представляващи дружествата по време на срещата, са се договорили за увеличение на цените на суровия парафин в индустрията на пресованите плоскости от дървени частици и че Shell е щяло да приложи това споразумение, считано от юни 1999 г.

335    Общият съд счита, че това тълкуване е правилно и се подкрепя от останалите доказателства за свързаните със суровия парафин практики, така че то следва да се потвърди.

336    Същевременно жалбоподателят изтъква, че доказателствата за срещата от 8 и 9 март 1999 г. не могат да са в основата на позицията на Комисията, тъй като тази среща не е била техническа. Всъщност в съображение 275 от обжалваното решение Комисията била изключила от разследването си всички контакти извън техническите срещи.

337    В съображение 275 от обжалваното решение Комисията потвърждава следното:

„[К]омисията решава да не разследва двустранните контакти, поради това че усилията, необходими за доказване на допълнителните аспекти на това нарушение, без явно да се промени крайният резултат, биха били непропорционални. Именно поради тази причина Комисията решава да не разследва останалите контакти, осъществени извън рамките на техническите срещи. Комисията счита също, че в достатъчна степен е доказала съществуването на едно-единствено продължавано нарушение, отнасящо се до практиките, които разследва“. [неофициален превод]

338    В това отношение Общият съд счита, че Комисията не може да бъде задължена да прилага терминологията, използвана от членовете на картела, за да наименува различните доказателства. По-специално, макар да е вярно, че няколко участници за заявили, че по време на техническите срещи са били визирани обсъжданията относно парафиновите восъци, а на други специфични срещи — суровият парафин, също така е вярно, че това разграничение не е ясно, тъй като и обсъжданията относно суровия парафин са се състояли по време на техническите срещи. Освен това Комисията видимо не е изключила от разследването си специфичните срещи относно суровия парафин, тъй като в съображение 152 от обжалваното решение е посветила относително обемен анализ на срещата от 8 и 9 март 1999 г. сред останалите многостранни антиконкурентни срещи, квалифицирани като „технически срещи“.

339    При всички положения фактът, че в даден момент от хода на административното производство Комисията е избрала да съсредоточи усилията си върху някои аспекти на противоправните практики, като не е провела разследване на други такива, не може да я лиши от възможността да използва всички доказателства, с които разполага към момента на приемане на обжалваното решение, при условие че процесуалните гаранции са били спазени.

340    Жалбоподателят обаче не твърди, че процесуалните му права са били нарушени, що се отнася до използването на доказателствата за срещите, които не са „технически срещи“. Във всеки случай доказателствата за въпросната среща вече са фигурирали в изложението на възраженията и в това отношение жалбоподателят е изложил становище в отговора си на въпросното изложение, което становище е разгледано от Комисията в съображение 152 от обжалваното решение.

341    Впрочем изявлението на ExxonMobil относно тази среща разкрива, че тя се е отнасяла „специфично [за] суровия парафин, предназначен за производителите на пресовани плоскости от дървени частици в немскоезичната част на Европа“, и се явява като допълнение към доказателствата, които са довели Комисията до констатацията, че по отношение на аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, тя е разполагала с достатъчно доказателства единствено по отношение на продажбите на германските крайни клиенти.

342    Четвърто, по отношение на срещата от 3 и 4 февруари 2000 г. Комисията е съгласна с жалбоподателя относно констатацията, че не са били налице доказателства за свързаните със суровия парафин обсъждания на тази среща и че е ставало въпрос за техническа грешка, състояща се в споменаването на съображение 157 от обжалваното решение в бележка под линия към съображение 112.

343    Пето, що се отнася до техническата среща от 17 и 18 декември 2002 г., в съображение 168 от обжалваното решение Комисията цитира обяснителни бележки, датиращи от този период, нанесени от представителя на Total France в таблица, разпространена по време на тази техническа среща. Таблицата и обяснителните бележки съдържат чувствителна търговска информация относно парафиновите восъци и суровия парафин. В тези бележки на Total France се споменава „суров парафин под 500 ЕUR“.

344    Въз основа на това Комисията заключава, че цената на суровия парафин е била предмет на обсъжданията, състояли се по време на тази техническа среща.

345    Жалбоподателят възразява на Комисията, че от тези упоменавания не е видно каквото и да е споразумение относно цената на суровия парафин.

346    В това отношение следва да се отбележи, че Комисията не е твърдяла, че на срещата е било сключено споразумение относно цената на суровия парафин. Освен това аспектът на нарушението, засягащ суровия парафин, е бил сложен, обхващащ, по подобие на основния аспект на нарушението, споразумения и съгласувани практики, както и обмен на чувствителна търговска информация за цената на суровия парафин.

347    Впрочем тълкуването на жалбоподателя, че ръкописната бележка е била представена по време на срещата от 28 февруари 2003 г., не променя доказателствената сила на тази бележка, тъй като тя при всички случаи представлява доказателство, че обсъжданията с антиконкурентно естество относно суровия парафин са били провеждани през 2002 г. или 2003 г.

348    Поради това разглежданите обяснителни бележки са част от съвкупността от доказателства, доказващи съществуването на аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин.

349    Шесто, по отношение на срещата от 11 и 12 май 2004 г. в съображение 174 от обжалваното решение Комисията разглежда иззета от помещенията на Total France бележка, в която се споменава следното:

„-> Sasol 40 €/50 $. — Края на юли.

-> Mer: 38—28.

-> 1 юли

+ FRP: 70 -> 6000 €/T

+ Чаени свещи: 50 -> 500 €/T

+ Микровосък: 25 -> 50 $/T

[…]

-> 40 €/T суров парафин“. [неофициален превод]

350    Според съображение 174 от обжалваното решение:

„[…] последният ред показва, че е било договорено и увеличение на цената на суровия парафин. От общия контекст на бележката е видно, че стрелка, предхождаща цената, указва наличието на договорена стратегия за в бъдеще, тоест че е предвидено ценово увеличение“. [неофициален превод]

351    Според жалбоподателя действителното съдържание на този документ се състои в това, че един от участниците (Sasol или друг германски производител) е представил ценовите си цели.

352    Общият съд счита, че жалбоподателят не е предоставил правдоподобно и смислено заместващо тълкуване, което да постави под въпрос тълкуването на Комисията. От преписката всъщност е видно, че когато е ставало въпрос за едностранно ценово предложение, в бележките ясно се е посочвало името на предприятието, на неговия представител или най-малкото страната на седалището на предприятието — което в случая с упоменаването на „40€/T суров парафин“ липсва.

353    Поради това следва да се направи извод, че Комисията не е допуснала грешка в преценката на доказателствата за срещите, в хода на които е бил обсъждан въпросът със суровия парафин.

354    Следва да се приеме, че въз основа на изявленията на предприятия и на писмените доказателства относно срещите, на които жалбоподателят е присъствал и споменати в съображения 144, 145, 152, 168 и 174 от обжалваното решение, Комисията е могла надлежно да установи съществуването на антиконкурентни практики, състоящи се в споразумения или съгласувани практики и в обмен на чувствителна в търговско отношение информация за цената на суровия парафин, както и участието на жалбоподателя в този аспект на нарушението.

 По продължителния характер на аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин

355    Жалбоподателят изтъква, че Комисията не е доказала продължително нарушение, свързано с продажбата на суров парафин на германските крайни клиенти между 1997 г. и 2004 г. Дори в хипотезата, при която Общият съд счете, че доказването на Комисията е достатъчно по отношение на техническите срещи от 30 и 31 октомври 1997 г. и 11 и 12 май 2004 г., ставало въпрос само за две отделни нарушения, първото от които впрочем било погасено по давност.

356    Първо, следва да се отбележи, че жалбоподателят е основал доводите си на хипотезата, че само тези две срещи биха могли, най-много, да бъдат счетени за такива, на които е бил разглеждан и въпросът за суровия парафин. Както обаче е видно от анализа по-горе, Комисията е разполагала с писмени доказателства за съществуването на такива практики по отношение на пет срещи, проведени на 19 и 20 юни 1997 г., 30 и 31 октомври 1997 г., 8 и 9 март 1999 г., 17 и 18 декември 2002 г. (или алтернативно 28 февруари 2003 г.) и 11 и 12 май 2004 г.

357    Второ, следва да се припомни изводът, направен в точка 314 по-горе, че Комисията правилно е приела, че свързаните с парафиновите восъци практики, както и тези, свързани със суровия парафин, представляват единно нарушение. Поради това доказателствата за свързаните със суровия парафин практики трябва да се преценяват в контекста на всички представени от Комисията доказателства за единно нарушение. Тези доказателства установяват съществуването на продължителните контакти между предприятията, участвали в практиките, свързани със суровия парафин.

358    Трето, както е видно от изявлението на Shell, посочено в точка 291 по-горе, за представителите на индустрията на парафиновите восъци е било ясно, че при увеличение на цените на тези продукти с известна сума или процент, едновременно увеличение е щяло да засегне цените на суровината, а именно суровия парафин, тоест увеличение от 30 % до 40 % от увеличението на цената на парафиновите восъци. При това положение антиконкурентните обсъждания, провеждани за парафиновите восъци, са засягали и ценовата политика на участниците по отношение на суровия парафин, което в още по-голяма степен обосновава това, че Комисията е приела продължавания характер на аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин.

359    Поради това следва да се потвърди констатацията на Комисията в обжалваното решение, че аспектът, засягащ суровия парафин, е бил част от продължавано нарушение, и да се отхвърлят доводите на жалбоподателя в това отношение.

 По ограничаването на антиконкурентните практики в рамките на Германия

360    Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение Комисията не е обосновала ограничаването на обхвата на аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, до германските крайни клиенти.

361    В това отношение следва да се приеме, както прави Комисията, че обстоятелството, че тя е оставила засегнатите предприятия да се възползват от съмнението за наличието на практики, по-широки от продажбите на крайните клиенти в Германия, не може да постави под въпрос законосъобразността на обжалваното решение. Комисията всъщност трябва да може да остане свободна да вземе предвид, за целта на налагането на глобите, само антиконкурентните практики, чието съществуване не поражда никакво съмнение.

362    Впрочем, както бе посочено в точка 329 по-горе, в съображения 289—292 от обжалваното решение, възпроизведени в точка 320 по-горе, Комисията обяснява причините, поради които е счела, че свързаните със суровия парафин антиконкурентни практики са били ограничени до продажбите на германските крайни клиенти. Жалбоподателят обаче не представя доводи относно тези пасажи от обжалваното решение.

363    Освен това доказателствата, споменати от Комисията при индивидуалното разглеждане на срещите (вж. точки 323—352 по-горе), са достатъчни, за да се подкрепи позицията ѝ за съществуването на антиконкурентните практики относно суровия парафин, така че анализът на доводите на жалбоподателя, отнасящи се до споменатите в съображение 288 от обжалваното решение доказателства (вж. точка 317 по-горе), е излишен.

364    Поради това следва да се приеме, че с оглед на събраните от Комисията доказателства, тя е могла надлежно да установи съществуването на антиконкурентните практики, състоящи се в споразумения или съгласувани практики и в обмен на чувствителна в търговско отношение информация за цената на суровия парафин, както и участието на жалбоподателя в този аспект на нарушението (вж. точка 354 по-горе). Освен това следва също да се потвърди констатацията на Комисията в обжалваното решение, че аспектът, засягащ суровия парафин, е бил част от продължавано нарушение (вж. точка 359 по-горе).

365    Така възражението на жалбоподателя, изведено от нарушение на член 81 ЕО, следва да се отхвърли.

366    Освен това от констатациите на Комисията, възпроизведени в точки 317—320 по-горе, и от документите, към които те препращат, ясно и недвусмислено са видни нейните съображения за аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, по начин, позволяващ на заинтересованите лица да се запознаят с обосновката в това отношение, а на компетентната юрисдикция – да упражни контрол по смисъла на цитираната в точка 239 по-горе съдебна практика.

367    Така възражението на жалбоподателя, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, също трябва да се отхвърли.

368    С оглед на всички изложени по-горе съображения втората част от първото правно основание и следователно, първото правно основание в неговата цялост, трябва да бъдат отхвърлени.

3.     По третото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО и на принципите на презумпцията за невиновност, правна сигурност и равно третиране, що се отнася до участието на жалбоподателя в нарушението след 12 май 2004 г.

 По първата част, изведена от нарушение на член 81 ЕО и на принципа на презумпцията за невиновност

369    По отношение на продължителността на нарушението, засягащо парафиновите восъци, Комисията приема, че групата Total е участвала в него между 3 септември 1992 г. и 28 април 2005 г. (дванадесет години и седем месеца). Жалбоподателят обаче твърди, че участието му е приключило на 12 май 2004 г. — датата на последната техническа среща, в която е участвал.

370    В съображение 602 от обжалваното решение Комисията потвърждава следното:

„Total заявява, че не е участвало в никакви технически срещи след тази от 11 и 12 май 2004 г., и добавя, че представителят му е отменил пътуването си за срещата от 3 и 4 ноември 2004 г., според вътрешно съобщение, вследствие на съветите на своя ръководител. Комисията отбелязва, че не е налице никакво доказателство за евентуално оттегляне от картела. В случаите на сложни нарушения фактът, че едно предприятие не присъства на дадена среща или не е съгласно с това, което се обсъжда на срещата, не означава, че предприятието е преустановило участието си в продължавано нарушение. За да сложи край на нарушението, предприятието трябва ясно да се разграничи от картела. Total [обаче] не е представило конкретно доказателство, че е приело, напълно самостоятелно, едностранна стратегия на пазара и че ясно и открито се е разграничило от дейностите на картела. Обратно, според доказателствата, с които Комисията разполага, Total е получило официални покани за следващите три технически срещи (тоест последните три технически срещи, организирани преди провеждането на инспекциите). Комисията отбелязва, че представителят на Total е потвърдил, че ще участва в срещата от 3 и 4 ноември 2004 г., макар да се оказва, че е отменил пътуването си впоследствие. Също така по отношение на срещата от 23 и 24 февруари 2005 г. Sasol вече е резервирало стая за представителя на Total в хотела, в който е [била] проведена срещата — резервация, която впоследствие е била отменена. От това Комисията прави извода, че за Sasol и останалите участници е било ясно, че Total е участвало в картела докрай. Комисията отбелязва също, че провежданите по време на срещите обсъждания не са се различавали съществено от тези, водени в хода на предишните срещи, но че участниците са продължили да обсъждат ценовите повишенията, без да споменават за какъвто и да е опит на Total да напусне картела (вж. съображения 175, 176 и 177), и че не е било необичайно някои предприятия да не участват в определени срещи през времетраенето на картела. Тези два елемента доказват, че Total не е било възприемано като напуснало картела след срещата през май 2004 г. Вътрешното съобщение на представителя на Total относно мотивите му да не участва в една среща при всички случаи не може да се счита за публично разграничаване. Като се има предвид, че никаква друга информация не загатва, че [то] се е разграничило от картела, Комисията приема, че участието на Total в него не е приключило преди инспекциите“. [неофициален превод]

371    На първо място, жалбоподателят изтъква, че според съдебната практика Комисията с право е могла да изиска публично разграничаване, за да констатира края на участието. При липсата на продължение на участието в антиконкурентните обсъждания Комисията е била длъжна, когато няма преки доказателства, да представи поне индиции в подкрепа на продължаването на участието на предприятието в картела.

372    В това отношение следва да се отбележи, че според Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия (точка 266 по-горе, точка 241) до извода за окончателното преустановяване на принадлежността на предприятие към картела може да се стигне само ако то се е разграничило публично от съдържанието му.

373    Освен това Съдът е приел, че именно разбирането на другите участници в даден картел за намерението на съответното предприятие има определящо значение, за да се прецени дали последното е имало намерение да се разграничи от незаконосъобразното споразумение (Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 120).

374    Поради това в обжалваното решение Комисията правилно потвърждава, че участниците в картела е трябвало да се разграничат публично от съдържанието му, за да сложат край на участието си в него, и не е нарушила член 81 ЕО, нито принципа на презумпцията за невиновност.

375    На второ място, следва да се отбележи, че според разбирането на останалите участници, жалбоподателят не се е разграничил публично от картела.

376    Първо, това се доказва от фактите, фигуриращи в съображение 602 от обжалваното решение, които не са оспорени от жалбоподателя, съгласно които „представителят на Total е потвърдил участието си на срещата от 3 и 4 ноември 2004 г., макар да се оказва, че е отменил пътуването си впоследствие“ [неофициален превод]. Също така, „по отношение на срещата от 23 и 24 февруари 2005 г. Sasol вече е резервирало стая за представителя на Total в хотела, в който е [била] проведена срещата — резервация, която впоследствие е била отменена“ [неофициален превод]. Ясно е, че ако участниците в картела не са разглеждали Total като участник след срещата от 11 и 12 май 2004 г., Sasol — организатор на техническите срещи, е нямало да го кани на следващите срещи и да резервира стая за неговия представител.

377    Второ, позоваването от страна на жалбоподателя на електронното писмо от 3 ноември 2004 г., изпратено от представителя на Total на техническите срещи до друг служител на Total, не може да докаже публично разграничаване.

378    Съдържанието на това електронно писмо е следното:

„Предвид целта на срещата в Австрия приемам препоръката на Thibault. Отменям пътуването си до Виена (заминаване, първоначално предвидено за този следобед)“.

379    В това отношение е достатъчно да се отбележи, че вътрешно електронно писмо, което не е изпратено на останалите участници, не може да представлява публично разграничаване.

380    За по-голяма изчерпателност следва да се отбележи, че самият факт, че жалбоподателят не е участвал в последните технически срещи, изобщо не доказва, че той не е използвал информацията за прилаганите от конкурентите му цени, която е получавал по време на десетките предходни технически срещи, в които е участвал, и че не се е възползвал от споразуменията за разпределяне на пазарите и клиентите, постигнати по време на предходните технически срещи. При това положение жалбоподателят не е представил никакво доказателство, че е преустановил прилагането на картела на 12 май 2004 г.

381    Следователно първата част от настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 По втората част, изведена от нарушение на принципа на равно третиране

382    Според жалбоподателя от съображение 604 от обжалваното решение е видно, че Repsol се е намирало като цяло в идентично на неговото положение, що се отнася до продължителността на участието в нарушението. Двете действително били преустановили участието си в срещите преди датата на инспекциите. По-нататък, в нито един момент Repsol не се било разграничило публично от картела. Накрая, както в случая с Total, Комисията установява, че Repsol действително е получавало покани за техническите срещи, организирани след септември 2003 г., и то до извършването на инспекциите. Единствената разлика била, че в анализа си на изпратената от Sasol покана на 25 октомври 2004 г. за срещата от ноември 2004 г., за да установи участието на предприятията, Комисията изброява получателите на това електронно писмо, с изключение на представителя на Repsol. Името му обаче фигурирало, изписано изцяло, сред получателите.

383    Въпреки идентичното положение на Repsol и Total France Комисията определя като крайна дата на участието в нарушението за Repsol 4 август 2004 г. Следователно тя не прилага едни и същи критерии за преценката на продължителността на участието на Repsol и на Total France, а прилага значително по-строг „стандарт за доказване“ спрямо последното.

384    Съгласно съдебната практика нарушение на принципа на равно третиране е налице само когато се третират по различен начин сходни положения или когато се третират еднакво различни положения, освен ако това третиране не е обективно обосновано (Решение на Съда от 13 декември 1984 г. по дело Sermide, 106/83, Recueil, стр. 4209, точка 28, и Решение на Общия съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия, T‑304/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 96).

385    Същевременно от съображение 604 от обжалваното решение, фактите в което не са оспорени от жалбоподателя, е видно, че дори за периода след срещата от 24 и 25 септември 2003 г. — последната среща, в която Repsol е участвало, Комисията заключава, че то е участвало в картела с оглед на факта, че е получило съдържащи дневния ред официални покани от Sasol за събранията от 14 и 15 януари 2004 г. и 11 и 12 май 2004 г. Такъв е бил и случаят с Total, що се отнася до срещите, проведени между 11 и 12 май 2004 г. и края на картела. Така Комисията е третирала тези две сравними положения по еднакъв начин, като е направила извод за участието на Repsol и Total за периодите, през които те са продължили да получават официални покани, съдържащи дневния ред.

386    За сметка на това Комисията е счела, че участието на Repsol е приключило на 4 август 2004 г., тъй като за тази среща то вече не е получило никаква официална покана, съдържаща дневния ред, което според обжалваното решение показва, че Sasol е имало съмнения, че Repsol е продължавало да участва в картела.

387    Следва да се потвърди, че преустановяването на изпращането на съдържащи дневния ред официални покани за срещите на Repsol показва, че Sasol — организатор на срещите, е променило разбирането си и че вече не е било сигурно дали Repsol участва в картела след 4 август 2004 г. Този елемент е достатъчен, за да се приеме, че Repsol се е разграничило от картела според разбирането, което са имали останалите участници в картела, по смисъла на възпроизведената в точка 373 по-горе съдебна практика.

388    Обратно, не е бил такъв случаят с жалбоподателя, който е продължил да получава официалните покани за срещите, съдържащи дневния ред. Дори са били резервирани хотелски стаи за неговия представител, включително за последната техническа среща. Поради това не може да се счита, че той се е разграничил от картела според разбирането на останалите участници.

389    Така за периода след 4 август 2004 г., по отношение на Repsol, и периода от 12 май 2004 г. до края на картела, по отношение на Total, Комисията е третирала различно две различни положения според критерия, който е релевантен за преценката на продължителността на участието в нарушението.

390    От това следва, че Комисията не е нарушила принципа на равно третиране при определянето на края на участието на Total и на Repsol.

391    Поради това следва да се отхвърли и втората част и, следователно, третото правно основание в неговата цялост.

4.     По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО и на принципа на презумпцията за невиновност по отношение на твърдяното прекъсване на участието на жалбоподателя в картела

392    Жалбоподателят критикува отказа, в съображение 603 от обжалваното решение, на Комисията да признае прекъсването на неговото участие в твърдяното нарушение между срещата от 25 и 26 май 2000 г. и тази от 26 и 27 юни 2001 г., въпреки че не е участвал на срещите през този период. Той твърди, че по този начин Комисията е нарушила член 81 ЕО и принципа на презумпцията за невиновност.

393    В съображение 603 от обжалваното решение Комисията потвърждава следното:

„Total France SA твърди, че е прекъснало участието си между 2000 г. и 2001 г. и че фактът, че представителят му е напуснал срещата ядосан, е знак за разграничаване. Комисията отбелязва, както бе доказано в точка 4.2, че Total е участвало в техническата среща от 18 и 19 септември 2000 г. и, отново, в срещата от 26 и 27 юни 2001 г., и при това положение е пропуснало три срещи за период от девет месеца. Комисията отбелязва също, че няма никаква информация, която да загатва, че Total публично се е разграничило от картела. Фактът, че [г‑н S. E.] е напуснал срещата, сам по себе си не представлява публично разграничаване, тъй като самото Total не поддържа, че [г‑н S. E.] е обявил намерението си да сложи край на участието на Total в картела. Гневът на [г‑н S. E.] по-скоро би могъл да докаже, че той не е бил удовлетворен от сключените споразумения. Повторното появяване на Total след по-малко от година потвърждава, че намерението му не е било да сложи край на участието си. Следователно Комисията не счита кратковременното отсъствие на Total за прекъсване на участието му в картела“. [неофициален превод]

394    На първо място, жалбоподателят изтъква, че Комисията погрешно е приела, че прекъсването на участието му в срещите е продължило само девет месеца. Всъщност Комисията е приела, че Total France е прекъснало участието си в срещите, считано от техническа среща, проведена през септември 2000 г. Това представлявало фактическа грешка, тъй като нито в описанието на срещите в точка 4.2, нито в таблицата със срещите, индексирана в обжалваното решение, нямало и следа от среща, която да е проведена на 18 и 19 септември 2000 г.

395    Както Комисията признава в производството пред Общия съд, следва да се отбележи, че никаква среща не е била провеждана през септември 2000 г., така че възражението на жалбоподателя е основателно.

396    На второ място, трябва да се разгледа дали Комисията е могла основателно да направи извод, че участието на жалбоподателя в картела не е било прекъснато, въпреки факта, че той не е участвал в нито една от трите срещи, проведени между 26 май 2000 г. и 26 юни 2001 г., и че неговият представител е напуснал преждевременно срещата от 25 и 26 май 2000 г., несъгласен с поне някои аспекти от състоялото се на нея обсъждане.

397    Жалбоподателят изтъква, че прекъсването на участието му в срещите не е случайно. То било пряка и продължителна последица от неразбирателството, възникнало между г‑н S. E. — представител на Total France, и останалите участници по време на срещата от 25 и 26 май 2000 г. Г‑н S. E. грубо напуснал срещата, защото от него било поискано да спази ангажимент, който никога не е поемал.

398    Следва да се припомни,че изтъкнатият от жалбоподателя инцидент, настъпил по време на срещата от 25 и 26 май 2000 г., е описан в изявлението на Shell от 24 ноември 2005 г. Според това изявление, основано на думите на представителя на Shell на техническите срещи, който е бил пряк свидетел на тази случка, участниците са обсъждали цените, прилагани за германски клиент. Total е било обвинено, че продава на много ниска цена — нещо, което г‑н S. E. е отрекъл. Друг участник обаче е оспорил неговите думи, като е представил копие от офертата, изпратена от Total на посочения клиент. Г‑н S. E. „толкова се ядосал“, че напуснал срещата. След този инцидент г‑н S. E. не взел повече участие в техническите срещи. Едва след наемането на г‑н C. O. от страна на Total последното е възобновило участието си в техническите срещи.

399    В това отношение следва да се припомни, че жалбоподателят е участвал в единно сложно и продължително нарушение, състоящо се в съглашателски дейности за определянето на цени, разпределянето на клиенти или на пазари, както и в оповестяването и обмена на чувствителна в търговско отношение информация, по-специално за клиентите, ценообразуването, производствения капацитет и обемите на продажбите.

400    Отбелязаният от жалбоподателя инцидент засяга само един изолиран аспект от картела, а именно цената, прилагана спрямо един определен клиент. Освен това се налага изводът, че от техническата среща от 26 и 27 юни 2001 г. насетне жалбоподателят е възобновил редовното си участие в техническите срещи, като е присъствал на всяка от следващите единадесет такива срещи до тази от 11 и 12 май 2004 г.

401    Освен това, макар да е вярно, че описаното изолирано поведение на г‑н S. E. е свидетелствало за спорадично нарушаване на договорките на картела от страна на Total, жалбоподателят не е представил никакво доказателство, че г‑н S. E. е напуснал техническата среща, като ясно е дал на останалите участници да разберат, че Total възнамерява занапред да има конкурентно поведение на пазара. Освен това от изявлението на Shell е видно, че г‑н S. E. не е напуснал срещата поради нейното антиконкурентно съдържание като цяло, а поради факта, че един от участниците е представил документ, поставящ под въпрос истинността на твърденията му, тоест поради конфликт от по-скоро лично естество.

402    Така изтъкнатият от жалбоподателя конфликт не може да докаже, че представителят на Total в конкретния случай се е разграничил от единното сложно и продължително нарушение, според разбирането на останалите участници от комплексното (вж. точки 372 и 373 по-горе).

403    По-нататък, самият факт, че жалбоподателят не е участвал в трите срещи, проведени между 26 май 2000 г. и 26 юни 2001 г., по никакъв начин не доказва, че не е използвал информацията за прилаганите от конкурентите му цени, която е получавал по време на десетките предходни технически срещи, на които е присъствал, и че не се е възползвал от споразуменията за разпределяне на пазарите и на клиентите, постигнати в хода на предходните такива срещи. При това положение жалбоподателят не е представил никакво доказателство, че участието му е било прекъснато по време на спорния период.

404    С оглед на изложеното по-горе Комисията не е нарушила член 81 ЕО, нито принципа на презумпцията за невиновност. Следователно четвъртото правно основание следва да се отхвърли в това отношение.

5.     По петото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на Насоките от 2006 г., що се отнася до липсата на привеждане в действие на твърдените практики

405    Жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала грешка, като не е взела предвид факта, че той не е участвал в привеждането в действие на картела, като смекчаващо обстоятелство по силата на точка 29 от Насоките от 2006 г.

406    В самото начало следва да се припомни, че под заглавието „Смекчаващи обстоятелства“ [неофициален превод] в съображение 696 от обжалваното решение Комисията потвърждава следното:

„Известен брой предприятия твърдят, че не са привеждали в действие договорките, и подчертават ограничения брой писма за ценообразуването, които са изпратили или получили. Някои предприятия твърдят, че поведението им на пазара не е било повлияно от тези договорки. На първо място, Комисията не счита, че сами по себе си тези твърдения представляват достатъчно доказателство за липсата на привеждане в действие по смисъла на Насоките от 2006 г. за изчисляването на глобите. На второ място, Комисията отбелязва, че изпращането или получаването на писма за ценообразуването не е представлявало единственият инструмент за привеждане в действие, което се е реализирало главно посредством (опити за) редовни увеличения на цените, съобщавани на пазара, понякога документирани с доказателствата от техническите срещи“. [неофициален превод]

407    Както бе прието в края на разглеждането на втората и четвъртата част от второто правно основание, твърденията на Комисията за привеждането в действие на картела от страна на жалбоподателя са подкрепени с достатъчно доказателства.

408    Следователно настоящото правно основание не е фактически установено, така че то следва да се отхвърли.

6.     По шестото правно основание, отнасящо се до определянето на референтния период за изчисляване на основния размер на глобата

409    Жалбоподателят счита, че Комисията е нарушила Насоките от 2006 г., принципа на правна сигурност и този на равно третиране, като е използвала стойността на продажбите за последните три финансови години от периода на участието му в твърдяното нарушение, тоест периода от 2002 г. до 2004 г. за парафиновите восъци и периода от 2001 г. до 2003 г. за суровия парафин. Всъщност, за да спази тези принципи, Комисията е трябвало да използва стойността на продажбите за 2004 г. за парафиновите восъци и за 2003 г. — за суровия парафин. При всички положения Комисията не предоставила подходящи мотиви в това отношение.

410    Точка 13 от Насоките от 2006 г. предвижда следното:

„При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще използва стойността на продажбите на стоки или услуги, реализирани от предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в съответния географски район в рамките на ЕИП. По принцип Комисията ще използва продажбите, извършени от предприятието през последната пълна търговска година на неговото участие в нарушението (наричана по-долу „стойност на продажбите“)“.

411    В съображение 634 от обжалваното решение Комисията потвърждава следното:

„Комисията признава, че 2004 г., поради разширяването на Европейския съюз през май, е изключителна година. Комисията счита, че е уместно да не се използва стойността на продажбите, реализирани през 2004 г., като единствена основа за изчисляване на глобата, а да се приложи стойността на продажбите от последните три финансови години от участието на субекта в нарушението“. [неофициален превод]

412    На първо място, по отношение на твърдяното нарушение на принципа на правна сигурност, още на този етап следва да се отбележи, че от самия текст на Насоките от 2006 г., според който Комисията „по принцип“ трябва да използва продажбите, извършени от предприятието през последната пълна търговска година на неговото участие в нарушението, е видно, че Комисията не е задължена системно да взема предвид стойността на продажбите от последната година от участието. Впрочем жалбоподателят не изтъква каквато и да е друга правна норма, по силата на която Комисията е длъжна да вземе предвид оборота от цялата последна година от участието на предприятие в нарушението.

413    Поради това оплакването, изведено от нарушение на принципа на правна сигурност, трябва да се отхвърли.

414    На второ място, според съдебната практика, доколкото, за да определи съотношенията между подлежащите на налагане глоби, за основа Комисията трябва да вземе оборота на предприятията, участващи в едно и също нарушение, следва да се отграничи периодът, който да се вземе предвид, така че получените цифри да бъдат в колкото се може по-голяма степен сравними. От това следва, че определено предприятие може да изисква по отношение на него Комисията да се основе на период, различен от общо възприетия, само ако докаже, че поради присъщи за него причини реализираният от него през този последен период оборот не представлява указание за неговия действителен размер и за икономическата му мощ, нито за обхвата на извършеното от него нарушение (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Fiskeby Board/Комисия, T‑319/94, Recueil, стр. II‑1331, точка 42).

415    В настоящия случай обаче Комисията правилно е приела, че 2004 г. е била изключителна за съответната промишленост поради разширяването на Съюза и приемането на десет нови държави членки, по-специално тъй като Унгария е била седалището и мястото на производство на MOL — един от участниците в картела.

416    Поради това Комисията не е нарушила Насоките от 2006 г. и не е допуснала грешка в преценката, като е взела предвид средната стойност на продажбите за периода от 2002 г. до 2004 г. на пазара на парафинови восъци по един и същ начин за всички предприятия, участвали в картела до неговия край. Освен това, като е използвала средната стойност от последните три финансови години от участието на всяко от участващите в картела предприятия по отношение на парафиновите восъци, Комисията е могла валидно да приложи същата методика и за суровия парафин, за да използва възможно най-сравнимите данни.

417    На трето място, жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране. Дори да се предположи, че 2004 г. е била изключителна за някои участници в картела поради разширяването на Съюза, случаят с Total France изобщо не е бил такъв. Следователно Комисията е третирала по еднакъв начин предприятия, намиращи се в различно положение.

418    В това отношение следва да се припомни, че според цитираната в точка 384 по-горе съдебна практика нарушение на принципа на равно третиране е налице само когато се третират по различен начин сходни положения или когато се третират еднакво различни положения, освен ако това третиране не е обективно обосновано.

419    Дори да се предположи обаче, че жалбоподателят може основателно да претендира, че различни положения (това на Total спрямо положението на MOL) са били третирани еднакво, това третиране е било обективно обосновано предвид изключителното естество на 2004 г. и на нейното въздействие върху въпросния сектор, по-специално добавянето на производството на MOL към промишлеността на ЕИП. Освен това подобно обективно обосноваване произтича от факта, че Комисията е длъжна да отграничи периода, който следва да се вземе предвид, така че получените числа да бъдат във възможно най-голяма степен сравними, което противоречи, като общо правило, на това за предприятията, участващи в картела до една и съща дата, да се приемат различни периоди за целите на изчисляване на стойността на продажбите.

420    На четвърто място, по отношение на твърдяното недостатъчно мотивиране Общият съд счита, че като се позовава, в съображение 634 от обжалваното решение, на разширяването на Съюза през 2004 г. и като описва подробно в това решение положението на MOL и ролята му в картела, Комисията в достатъчна степен е мотивирала решението си да вземе предвид средната стойност от последните три финансови години от участието на субекта в нарушението за целите на изчисляване на стойността на продажбите.

421    Общият съд впрочем счита, че Комисията правилно е избрала средната стойност на продажбите, извършени през последните три пълни финансови години от участието на всеки от участниците в нарушението, така че той потвърждава обжалваното решение по отношение на този аспект от изчисляването на размера на глобата.

422    С оглед на изложеното по-горе шестото правно основание следва да се отхвърли.

7.     По седмото правно основание, изведено от нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на пропорционалност поради факта, че Комисията е взела предвид прекалено висок процент от стойността на продажбите за аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин

423    Жалбоподателят счита, че Комисията е нарушила точка 20 от Насоките от 2006 г. и принципа на пропорционалност, като за целите на изчисляването на размера на глобата е взела предвид 15 % от стойността на продажбите на суров парафин и само 18 % от стойността на продажбите на парафинови восъци с оглед на тежестта на нарушението.

424    Жалбоподателят припомня, че за разлика от парафиновите восъци по отношение на суровия парафин Комисията не е приела никакво нарушение, свързано с разпределянето на пазарите или на клиентите. От това непременно следвало, че степента на тежест на твърдените практики по отношение на суровия парафин била значително по-малка от тази при парафиновите восъци. Също така в географско отношение аспектът на нарушението, засягащ суровия парафин, бил ограничен до територията на Германия, докато свързаните с парафиновите восъци практики се разпростирали, според Комисията, на цялата територия на ЕИП.

425    Тези разлики в тежестта между различните аспекти на нарушението, засягащи парафиновите восъци, и аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, обосновавали отклонение между двата коефициента, прилагани с оглед на тежестта, по-голямо от три процентни пункта. Поради това жалбоподателят иска от Общия съд да намали значително дела на стойността на продажбите, взет предвид за суровия парафин, и да преизчисли размера на глобата на тази нова основа.

426    Според точка 20 от Насоките от 2006 г. оценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая. Според точка 21 делът на стойността на продажбите, който се взема предвид, се определя поначало на ниво до 30 % от стойността на продажбите. Точка 22 предвижда, че за да се вземе решение дали делът на стойността на продажбите, който се взема предвид в даден случай, трябва да бъде в долната или в горната част на тази скàла, Комисията трябва да отчете редица фактори като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички засегнати предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било приведено в действие или не. Според точка 23 хоризонталните споразумения за определяне на цените, разпределяне на пазарите и ограничаване на продукцията, които обикновено са тайни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията, така че делът на стойността на продажбите, който се взема предвид при такива нарушения, по принцип е в горния край на скàлата, предвидена в точка 21.

427    В обжалваното решение под заглавието „Заключение за тежестта“ [неофициален превод] Комисията приема следното:

„[…]

(653) Предвид присъщите за конкретния случай обстоятелства, разгледаните по-горе критерии относно естеството на нарушението и географския обхват делът на стойността на продажбите, който следва да се отчете за ENI и H&R/Tudapetrol [участващи единствено в основния аспект на нарушението], трябва да е 17 %. Доказано е, че за ExxonMobil, MOL, Repsol, RWE, Sasol, Shell и Total единното продължавано нарушение се характеризира и с разпределянето на клиенти и/или пазари [втория аспект на нарушението]. Разпределянето на пазари и на клиенти поради самото си естество попада сред най-значителните ограничения на конкуренцията, тъй като тези практики водят до ограничаване или премахване на конкуренцията на някои пазари или за някои клиенти […]. С оглед на тази допълнителна тежест делът на стойността на продажбите, който следва да се отчете за ExxonMobil, MOL, Repsol, RWE, Sasol, Shell и Total, трябва да е 18 %. С оглед на факта, че няма каквото и да е доказателство, че разпределянето на клиенти и/или пазари се е отнасяло и за суровия парафин, и на факта, че географският обхват на нарушението, свързано с този вид парафин [третия аспект на нарушението], се е ограничавал до Германия, делът на стойността на продажбите на суров парафин от страна на ExxonMobil, Sasol, Shell, RWE и Total трябва да е 15 %“. [неофициален превод]

428    На първо място, по отношение на оплакването за твърде високото процентно равнище на стойността на продажбите, взето предвид за аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, се налага констатацията, че — както е видно от съображение 288 от обжалваното решение (вж. точка 317 по-горе) — посоченият аспект на нарушението се е състоял по-специално в съглашателски дейности за определянето на цени между конкуренти. Според Насоките от 2006 г. този тип нарушение по своето естество е сред най-значителните ограничения на конкуренцията и следователно трябва да бъде наказван строго, така че делът на стойността на продажбите, който се взема предвид при такива нарушения, по принцип трябва да бъде в горния край на скàлата, спомената в точка 21 от Насоките от 2006 г.

429    Така Комисията не е нарушила Насоките от 2006 г., нито е допуснала грешка в преценката, като е отчела 15 %, по скàла от 30 пункта, от стойността на продажбите на суров парафин на съответните предприятия за целите на изчисляването на основния размер на глобата.

430    На второ място, следва да се разгледа оплакването на жалбоподателя, че като е отчела 15 % от стойността на продажбите с оглед на тежестта за аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, и 18 % за аспекта, засягащ парафиновите восъци, Комисията не е спазила принципа на пропорционалност.

431    Според съдебната практика принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните с разглежданата правна уредба цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, и че породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (Решение на Съда от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др., C‑331/88, Recueil, стр. I‑4023, точка 13, и Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Обединено кралство/Комисия, C‑180/96, Recueil, стр. I‑2265, точка 96; Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, T‑30/05, Сборник, стр. II‑107*, резюме, точка 223).

432    В рамките на образуваните от Комисията производства за санкциониране на нарушенията на правилата за конкуренция прилагането на този принцип предполага, че глобите не трябва да са несъразмерни спрямо преследваните цели, тоест спрямо спазването на тези правила, и че размерът на наложената на предприятие глоба за нарушение в областта на конкуренцията трябва да бъде съразмерен на нарушението, преценено в неговата цялост, като се държи сметка по-специално за тежестта на последното (вж. в този смисъл Решение по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 431 по-горе, точки 223 и 224 и цитираната съдебна практика). По-специално, принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи размера на глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 243 по-горе, точки 226—228, и Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 266 по-горе, точка 171).

433    Най-напред, Общият съд констатира, че с оглед на факта, че аспектът на нарушението, засягащ суровия парафин, се е състоял по-специално в съглашателски дейности за определянето на цените между конкуренти, коефициентът от 15 % от стойността на продажбите, отчетен с оглед на тежестта на нарушението, е бил пропорционален спрямо тежестта на този аспект на нарушението.

434    Поради това доводите на жалбоподателя, подчертаващи разликите между засягащите парафиновите восъци аспекти на нарушението и аспекта, засягащ суровия парафин, са неотносими, като се има предвид, че те биха могли най-много да накарат Общия съд да увеличи отчетения дял на стойността на продажбите на парафинови восъци над 18 % при ново изчисляване на размера на глобата.

435    За по-голяма изчерпателност следва да се отбележи, че отклонението в тежестта на двата аспекта на нарушението трябва да се приеме за относително предвид факта, че, първо, германският пазар е най-големият в рамките на ЕИП и второ, разпределянето на пазарите и клиентите като цяло има за цел подкрепата на практиките, свързани с определянето или увеличението на цените. Всъщност разпределянето на пазарите и клиентите намалява избора на доставчици за последните, което поначало позволява на доставчика, на който е бил разпределен пазарът или клиентът, да договаря цени, по-високи от тези при нормални пазарни условия. Освен това съразмерността на глобата спрямо по-ограничения териториален обхват на аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, също е гарантирана поради факта, че при изчислението се взема предвид само стойността на извършените в Германия продажби, докато за свързаните с парафиновите восъци аспекти на нарушението стойността на продажбите е била изчислена въз основа на извършените продажби в ЕИП като цяло.

436    При това положение следва да се отхвърли и възражението, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, а вследствие на това — и седмото правно основание в неговата цялост.

8.     По деветото правно основание, изведено от незаконосъобразност на включения в основния размер на глобата допълнителен размер с оглед на възпиращия ефект

437    Жалбоподателят критикува факта, че в обжалваното решение Комисията е решила да включи в основния размер на глобата допълнителен размер от 18 % по отношение на парафиновите восъци и от 15 % по отношение на суровия парафин (съображения 658—661 от обжалваното решение), с цел да го възпре от участие в други хоризонтални споразумения от същото естество. Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципа на индивидуализиране на нарушенията и санкциите и този на пропорционалност, както и Насоките от 2006 г.

438    В самото начало следва да се припомни, че точка 25 от Насоките от 2006 г., която предвижда включването на допълнителен размер, наречен „входна такса“, в основния размер на глобата, гласи следното:

„[н]независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите […], с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за [определяне] на цените, [разпределяне] на пазари и ограничаване на продукцията. […] За целите на вземане на решение относно дела на стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, Комисията ще отчита редица фактори, по-специално посочените в точка 22 [естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било приведено в действие или не]“.

439    В конкретния случай Комисията е определила процента на стойността на продажбите, който да бъде включен в основния размер с оглед на възпиращия ефект, на равнище, еднакво с това, приложено с оглед на тежестта на нарушението (вж. посоченото в точка 427 по-горе съображение 653 от обжалваното решение), и въз основа на идентична обосновка:

„[…]

(660) Предвид присъщите за конкретния случай обстоятелства, разгледаните по-горе критерии относно естеството на нарушението и географския обхват, процентът, който следва да се приложи за допълнителния размер за ENI и H&R-Tudapetrol, трябва да е 17 %.

(661) Доказано е, че за ExxonMobil, MOL, Repsol, RWE, Sasol, Shell и Total единното и продължавано нарушение е включвало и разпределянето на клиент и/или пазари. Разпределянето на пазари и на клиенти поради самото си естество попада сред най-значителните ограничения на конкуренцията, тъй като тези практики водят до ограничаване или премахване на конкуренцията на някои пазари или за някои клиенти […] С оглед на тази допълнителна тежест процентът, който следва да се приложи за допълнителния размер за ExxonMobil, MOL, Repsol, RWE, Sasol, Shell и Total, трябва да е 18 %. С оглед на факта, че няма каквото и да е доказателство, че разпределянето на клиенти и/или пазари се е отнасяло и за суровия парафин, и на факта, че географският обхват на нарушението, свързано със суровия парафин, се е ограничавал до Германия, делът на стойността на продажбите на суров парафин от страна на ExxonMobil, Sasol, Shell, RWE и Total трябва да е 15 %“. [неофициален превод]

440    На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила Насоките от 2006 г.

441    В това отношение следва да се подчертае, че по силата на точка 25 от Насоките от 2006 г. Комисията трябва да „включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите […], с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за [определяне] на цените [и/или] [разпределяне] на пазари“.

442    В съображение 661 от обжалваното решение обаче Комисията споменава споразумение за определяне на цените и за разпределяне на пазарите (съгласуваната практика, включена в понятието за споразумение съгласно Насоките от 2006 г.). Така включването на допълнителен размер в основния съгласно точка 25 от Насоките от 2006 г. е обосновано.

443    Освен това Комисията е приложила ставка от 18 % от стойността на продажбите за свързания с парафиновите восъци аспект на нарушението и ставка от 15 % за аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин. Двете приложени ставки са в рамките на предвидения в Насоките от 2006 г. диапазон — от 15 % до 25 %.

444    Впрочем съгласно точка 22 от Насоките от 2006 г., към която препраща точка 25 от тях, ставката на допълнителния размер следва да се определи с оглед на естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички засегнати предприятия, географския обхват на нарушението, както и на това дали нарушението е било приведено в действие или не. Комисията се позовава на два от тези елементи, а именно на естеството на нарушението и на географския му обхват, за да обоснове приложената ставка по отношение на парафиновите восъци. Що се отнася до ставката, приложена за аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, не е била необходима никаква допълнителна обосновка, тъй като Комисията е приложила минималната предвидена ставка, а именно 15 %.

445    От това следва, че Комисията не е нарушила Насоките от 2006 г., така че представеният в това отношение довод на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлен.

446    На второ място, жалбоподателят изтъква, че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен включването на допълнителен размер в основния размер на глобата с оглед на възпиращия ефект.

447    Следва да се припомни, че мотивите на индивидуално решение трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали те отговарят на изискванията на член 253 ЕО трябва да се преценява с оглед не само на текста на разглеждания акт, но и на контекста, в който той е приет (вж. точка 239 по-горе).

448    Както е видно от анализа в точки 441—444 по-горе, в съображения 660 и 661 от обжалваното решение Комисията обяснява мотивите, които са я накарали в конкретния случай да включи в основния размер на глобата допълнителен размер с оглед на възпиращия ефект, достатъчно подробно, за да даде възможност на жалбоподателя да се запознае с основанието за това нейно решение, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

449    Поради това доводите на жалбоподателя, изведени от недостатъчно мотивиране, следва да се отхвърлят.

450    На трето място, жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила принципа на индивидуализиране на нарушенията и санкциите и принципа на пропорционалност.

451    В това отношение следва да се напомни, че при изчисляването на размера на глобите, налагани на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, диференцираният подход спрямо съответните предприятия е присъщ за упражняването на правомощията, предоставени на Комисията съгласно тази разпоредба. Всъщност в рамките на своята свобода на преценка Комисията е длъжна да индивидуализира наказанието в зависимост от поведението и особеностите на съответните предприятия, за да осигури във всеки отделен случай пълната ефективност на правилата за конкуренция на Съюза (вж. Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 44 и цитираната съдебна практика).

452    Първо, жалбоподателят изтъква, че автоматичното включване в основния размер на глобата на допълнителния размер, предвиден в точка 25 от Насоките от 2006 г., самò по себе си противоречи на принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите.

453    Този довод не може да бъде възприет. От текста и структурата на Насоките от 2006 г. ясно е видно, че при определяне на размера на глобата Комисията използва както фактори, чиято ставка е обща за всички участници, за да отрази факта, че тези предприятия са участвали в едни и същи противоправни практики, като по този начин спази принципа на равно третиране, така и факторите, чиято ставка или коефициент се коригира с оглед на особеното положение на всеки участник, за да спази принципа за индивидуализиране на наказанията и санкциите.

454    При това положение, за да бъде спазен принципът на индивидуализиране на наказанията и санкциите, достатъчно е крайният размер на глобата да отразява различията в положението на отделните участници, без да е наложително Комисията да прилага на всеки етап от изчисляването на размера на глобата диференцирано третиране спрямо участниците.

455    От текста и структурата на Насоките от 2006 г. е видно, че разпоредбата на точка 25 от тях, отнасяща се за включването в основния размер на глобата на допълнителен размер с оглед на възпиращия ефект, отразява участието в най-значителните антиконкурентни практики. Допълнителният размер, включен на това основание, показва особеностите на практиките на всички участници, а не на индивидуалното положение на всеки от тях.

456    Поради това законосъобразността на тази разпоредба и прилагането ѝ в конкретния случай не могат да бъдат поставени под въпрос въз основа на принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, така че представените в това отношение доводи на жалбоподателя трябва да бъдат отхвърлени.

457    Второ, според жалбоподателя от съдебната практика е видно, че Комисията е длъжна да индивидуализира санкцията в зависимост от особеностите на съответните предприятия. В конкретния случай обаче Комисията нито е анализирала, нито е взела предвид съвкупност от елементи, която е трябвало да я накара да се откаже от включването на допълнителен размер с оглед на възпиращия ефект.

458    Всъщност след 31 юли 2005 г. жалбоподателят се е оттеглил от продажбата на парафинови восъци и вече основно е произвеждал само суров парафин като вторичен продукт на базовите масла. При положение че жалбоподателят вече не присъствал на съответния пазар, нямало причина към основния размер на глобата да се включва допълнителен размер с оглед на възпиращия ефект.

459    Освен това според жалбоподателя той вече е доказал пред Комисията, по-специално в отговора си на изложението на възраженията, колко държи на спазването на правилата за конкуренция, което е част от ценностите на групата Total, фигуриращи ясно в неговия кодекс на поведение от няколко години.

460    В това отношение следва да се припомни, че възпиращият ефект на глобата цели не само да отклони въпросното предприятие от рецидива (специална превенция). Комисията е овластена да определя нивото на глобите с цел засилване на техния общ възпиращ ефект, в частност когато определен вид нарушения са все още относително често срещани или следва да се разглеждат като тежки (обща превенция) (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 юли 2001 г. по дело Tate & Lyle и др./Комисия, T‑202/98, T‑204/98 и T‑207/98, Recueil, стр. II‑2035, точка 134, и Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 231).

461    Поради това жалбоподателят не може основателно да се позовава на факта, че вече не присъства на пазара на парафинови восъци и че кодексът му на поведение предвижда спазването на правилата за конкуренция. Тези обстоятелства, ако се предположи, че са верни, се отнасят единствено до намаляването на вероятността жалбоподателят да извърши повторно нарушение и са ирелевантни от гледна точка на общата превенция, която също може да се вземе предвид от Комисията при определянето на размера на глобите с оглед на възпиращия ефект.

462    Накрая, жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, защото възпирането чрез глобата вече е било осигурено от други взети предвид от Комисията елементи, така че прилагането на „входната такса“ вече не било необходимо от гледна точка на преследваната от нея цел. Първо, жалбоподателят изтъква възприетото от Комисията умножаване на стойността на продажбите по продължителността, относително дълга, на твърдяното нарушение. Второ, Комисията е приложила точка 30 от Насоките от 2006 г., като е умножила по 1,7 основния размер на глобата, приложим „с цел да се придаде възпиращ ефект на глобата“ [неофициален превод] (съображение 713 от обжалваното решение).

463    В това отношение следва да се отбележи, че според съдебната практика, тъй като възпирането е крайна цел на глобата, изискването то да бъде гарантирано е общо изискване, от което Комисията трябва да се ръководи през целия процес на изчисляване на размера на глобата и не предполага задължително това изчисление да се характеризира със специфичен етап, предназначен за общо оценяване на всички релевантни обстоятелства за постигането на тази цел. Така изискванията за възпиране не са предмет на точна преценка, която да се извърши на конкретен етап от изчисляването на размера на глобите, а трябва да са в основата на целия процес по определяне на този размер (Решение по дело BASF/Комисия, точка 460 по-горе, точки 226 и 238, и Решение по дело Le Carbone Lorraine/Комисия, точка 254 по-горе, точка 131).

464    Поради това жалбоподателят не може основателно да упрекне Комисията, че е взела предвид необходимостта да осигури възпиращия ефект на глобата на няколко етапа от определянето на нейния размер.

465    С оглед на изложеното по-горе деветото правно основание на жалбоподателя следва да се отхвърли.

9.     По десетото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност по отношение на крайния размер на глобата

466    В рамките на настоящото правно основание жалбоподателят критикува факта, че Комисията е определила крайния размер на глобата на 128 163 000 EUR, докато годишната стойност на извършените от него продажби на съответните пазари е била само 31 133 865 EUR (съображение 639 от обжалваното решение). Поради това размерът на глобата бил непропорционален спрямо годишната стойност на продажбите и дори спрямо оборота, който Total France е осъществил през цялото времетраене на нарушението на съответните пазари.

467    На първо място, жалбоподателят счита, че размерът на глобата е непропорционален, тъй като представлява 410 % от стойността на продажбите му на съответните пазари.

468    Според цитираната в точки 431 и 432 по-горе съдебна практика размерът на глобата трябва да е пропорционален на тежестта и продължителността на нарушението, в което жалбоподателят е участвал.

469    Освен това според съдебната практика възпиращият ефект на глобите би се намалил, ако предприятията, извършили нарушение на конкурентното право, могат да се надяват, че поведението им ще бъде наказано с глоба в размер, по-малък от печалбата, която може да бъде извлечена от посоченото поведение (Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 456, и Решение на Общия съд по дело BASF/Комисия, точка 460 по-горе, точка 227).

470    Ако се възприеме обаче тезата на жалбоподателя и ако следва да се разгледа пропорционалността на крайния размер на глобата спрямо стойността на продажбите на съответните продукти само за една година, това би означавало размерът на глобата, който може да се наложи — ограничен от прилагането на въпросния принцип — да остане непроменен въпреки увеличението на броя на годините на участие в картела, докато неоснователно извлечената от нарушението печалба би се увеличила линейно с увеличението на броя години. Така, колкото по-голяма е продължителността на участието в картела, толкова по-незначителен би станал размерът на глобата, който биха могли да очакват участниците, спрямо недължимата печалба, която извличат от него. Поради това прилагането на принципа на пропорционалност така, както е предложено от жалбоподателя, би лишило налаганите по смисъла на Регламент № 1/2003 санкции от каквото и да е полезно действие в случаите на нарушения с голяма продължителност, какъвто е настоящият.

471    Освен това предложеният от жалбоподателя подход би възпрепятствал Комисията и Общия съд да гарантират, в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, че размерът на наложената на участниците в картела глоба е пропорционален не само на тежестта, но и на продължителността на извършеното нарушение.

472    От това следва, че годишната стойност на продажбите сама по себе си не може да бъде взета предвид като основание за разглеждане на пропорционалния характер на размера на глобата, още повече в случай на нарушение с голяма продължителност като това в конкретния случай, в което жалбоподателят е участвал в продължение на повече от дванадесет години и половина.

473    Поради това доводът на жалбоподателя, изведен от факта, че размерът на наложената му глоба представлява 410 % от годишната стойност на продажбите му на съответните пазари, следва да се отхвърли.

474    На второ място, жалбоподателят изтъква, че размерът на наложената глоба представлява 32,63 % от оборота му, реализиран на пазарите на съответните продукти за целия период на нарушението, което било явно непропорционално и представлявало недостигано досега равнище в практиката при вземане на решения на Комисията.

475    В това отношение следва да се отбележи, че високият процент на размера на глобата спрямо оборота на Total France, реализиран на въпросните пазари за целия период на нарушението, се дължи по-специално на това, че Комисията е взела предвид оборота на цялата група Total, съгласно точка 30 от Насоките от 2006 г. Комисията за целта е определила коефициент за умножение от 1,7 (вж. точка 15 и сл. по-горе). Според жалбоподателя обаче общият оборот на групата Total не бил релевантен.

476    Жалбоподателят се позовава на точка 94 от Решение на Общия съд от 14 юли 1994 г. по дело Parker Pen/Комисия (T‑77/92, Recueil, стр. II‑549).

477    Според съдебната практика с оглед на определянето на размера на глобата е възможно да се вземе предвид както общият оборот на предприятието, който представлява указание, макар и приблизително и несъвършено, за размера на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от стоките, до които се отнася нарушението, и която следователно може да предостави указание за мащаба на това нарушение. На никои от тези цифрови данни не трябва да се придава значение, несъразмерно спрямо другите фактори за преценка, поради което определянето на подходяща по размер глоба не може да бъде резултат от обикновено изчисление, основано върху общия оборот. Това е особено вярно, когато съответните стоки представляват само малка част от този оборот (вж. Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 243; Решение на Съда по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 242 по-горе, точка 100, и Решение на Съда по дело Parker Pen/Комисия, точка 476 по-горе, точка 94).

478    Обратно, правото на Съюза не съдържа принцип с общо приложение, според който санкцията трябва да бъде съразмерна на значимостта на предприятието на пазара на изделията, които са предмет на нарушението (Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 242 по-горе, точка 101).

479    Трябва да се отбележи, че Комисията е спазила тези изисквания на съдебната практика. От една страна, в началото тя се е основала на оборота на Total France, реализиран на засегнатите от нарушението пазари. От друга страна, като подчертава, че основният размер на глобата представлява само пренебрежима част (0,03 %) от оборота на съответното предприятие — групата Total, Комисията е определила коефициент от 1,7, за да отчете размера на отговорното за нарушението предприятие.

480    Като е действала по този начин, Комисията не е придала нито на едното, нито на другото число несъразмерно значение спрямо другите фактори за преценка.

481    Впрочем жалбоподателят не може основателно да се позове на факта, че окончателният размер на глобата никога не е бил определян на толкова висок процент от стойността на продажбите на съответните продукти в практиката при вземане на решения на Комисията.

482    В това отношение е достатъчно да се припомни, че практиката на Комисията при вземане на решения не може да служи като правна уредба на глобите, налагани в областта на конкуренцията, която уредба се състои само от Регламент № 1/2003, и че решенията по други дела имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като е малко вероятно свързаните с тях обстоятелства, като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди, да са еднакви (вж. Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело SGL Carbon/Комисия, T‑68/04, Сборник, стр. II‑2511, точка 114 и цитираната съдебна практика).

483    С оглед на изложеното по-горе десетото правно основание на жалбоподателя следва да се отхвърли.

10.  По единадесетото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО, произтичащо от вменяването на поведението на Total France на Total SA

484    Жалбоподателят изтъква, че Комисията незаконосъобразно е вменила отговорността на Total SA за извършеното от него нарушение. В рамките на първата част жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, като е приложила презумпция, основана само на капиталовите връзки между дружество майка и дъщерно дружество. В рамките на втората част той оспорва констатацията на Комисията, че не е доказал независимото си поведение на пазара.

485    Поради това жалбоподателят иска от Общия съд да отмени обжалваното решение, доколкото отговорността за нарушението е вменена на Total SA и Комисията е приложила коефициент за умножение от 1,7 поради размера на предприятието, с оглед на възпиращия ефект, при изчисляването на размера на глобата.

 По първата част, изведена от грешка при прилагане на правото, що се отнася до прилагането на презумпция за вменяване на нарушението на дружеството майка, основана само на капиталовите връзки

486    Жалбоподателят счита, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че само констатирането на тесни капиталови връзки е достатъчно, да се презюмира упражняването на определящо влияние от дружеството майка върху търговското поведение на дъщерното дружество. Такава презумпция противоречала на принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, на принципа на презумпцията за невиновност и на този, според който Комисията носи тежестта за доказване на вината на предприятието. Освен това в конкретния случай Комисията е приложила необорима презумпция за вина.

487    В самото начало, що се отнася до солидарната отговорност на дружеството майка за поведението на дъщерното му дружество, следва да се напомни, че макар дъщерното дружество да е отделен правен субект, това не е достатъчно, за да се изключи възможността дружеството майка да носи отговорност за поведението му (Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, Recueil, стр. 619, точка 132).

488    Всъщност конкурентното право на Съюза се отнася до дейността на предприятията и понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране (вж. Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точка 54 и цитираната съдебна практика).

489    Съдът на Съюза е уточнил също, че понятието за предприятие в този контекст трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар и от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (вж. Решение на Съда от 12 юли 1984 г. по дело Hydrotherm Gerätebau, 170/83, Recueil, стр. 2999, точка 11, и Решение на Съда по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 488 по-горе, точка 55 и цитираната съдебна практика; Решение на Общия съд от 29 юни 2000 г. по дело DSG/Комисия, T‑234/95, Recueil, стр. II‑2603, точка 124). Той подчертава също така, че за целите на прилагането на правилата на конкуренцията формалното разграничение между две дружества в резултат на отделната им правосубектност няма определящо значение — важното е дали пазарното им поведение е единно или не. Следователно може да е необходимо да се определи дали две дружества с отделна правосубектност образуват или принадлежат към едно и също предприятие или един и същ стопански субект с единно пазарно поведение (Решение по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, точка 487 по-горе, точка 140, и Решение на Общия съд от 15 септември 2005 г. по дело DaimlerChrysler/Комисия, T‑325/01, Recueil, стр. II‑3319, точка 85).

490    Когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 488 по-горе, точка 56 и цитираната съдебна практика).

491    Нарушението на правото на Съюза относно конкуренцията трябва да бъде вменено по недвусмислен начин на юридическо лице, на което би могло да се наложат глоби, и изложението на възраженията трябва да бъде адресирано до последното. Важно е също изложението на възраженията да посочва в какво качество дадено юридическо лице се упреква за извършването на твърдените деяния (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 488 по-горе, точка 57 и цитираната съдебна практика).

492    Така поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка, по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (вж. Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, C‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065, точка 27; Решение на Съда по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 477 по-горе, точка 117, и Решение на Съда по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 488 по-горе, точка 58 и цитираната съдебна практика).

493    Всъщност в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно са едно-единствено предприятие по смисъла на съдебната практика, спомената в точка 488 по-горе. Така обстоятелството, че дружество майка и неговото дъщерно дружество представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 488 по-горе, точка 59).

494    В настоящия случай в съображения 332 и 333 от обжалваното решение Комисията приема, че самият факт, че дружеството майка притежава целия или почти целия капитал на дъщерното си дружество, позволява да се презюмира действителното упражняване на определящо влияние върху търговската политика на посоченото дъщерно дружество и следователно — да се вмени антиконкурентното поведение на последното на дружеството майка. Според обжалваното решение, макар че прилагането на тази презумпция не изисква Комисията да представя допълнителни улики в нейна подкрепа, такава презумпция може да бъде оборена, в случай че съответните предприятия представят доказателства, че дъщерното дружество самостоятелно определя търговската си политика.

495    Жалбоподателят изтъква, че съдебната практика на Съюза не позволява да се вменява на дружество майка отговорността за извършено от негово дъщерно дружество нарушение само въз основа на дела на притежавания от него капитал, дори когато дъщерното дружество е контролирано на 100 %, както е в конкретния случай. Съдебната практика налага презумпцията за действително упражняване на определящо влияние от дружеството майка върху неговото контролирано на 100 % дъщерно дружество винаги да се подкрепя с конкретни индиции, потвърждаващи такова влияние.

496    Следва да се припомни, че в особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява определящо влияние върху поведението на дъщерното дружество и, от друга страна, съществува оборима презумпция, че посоченото дружество майка действително упражнява определящо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презюмира, че последното оказва определящо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще може да приеме, че дружеството майка отговаря солидарно за плащането на размера на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, чрез които да може да се установи, че неговото дъщерно дружество действа самостоятелно на пазара (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 488 по-горе, точки 60 и 61 и цитираната съдебна практика).

497    Макар да е вярно, че в своята съдебна практика, предхождаща Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 488 по-горе, освен притежаването на 100 % от капитала на дъщерното дружество Съдът е посочил и други обстоятелства, установяващи упражняването на определящо влияние от дружеството майка върху търговското поведение на дъщерното дружество, факт е също така, че прилагането на споменатата в точка 496 по-горе презумпция не е подчинено на представянето на допълнителни индиции, свързани с действителното упражняване на такова влияние от дружеството майка (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 488 по-горе, точка 62 и цитираната съдебна практика; Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сборник, стр. II‑2567, точка 57).

498    Поради това Комисията не е допуснала грешка, като е счела, че самото притежаване на целия или почти целия капитал на дъщерното дружество от дружеството майка позволява да се презюмира, че последното е упражнявало определящо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество и следователно — да се вмени антиконкурентното му поведение на дружеството майка.

499    Останалите доводи на жалбоподателя не могат да опровергаят този извод.

500    На първо място, жалбоподателят поддържа, че позицията на Комисията не е приемлива, тъй като тя въвежда презумпция за вина на всеки субект, имащ значими капиталови връзки с друг, и то в нарушение на принципа на презумпцията за невиновност и на принципа, според който тежестта за доказване на вината на дадено предприятие е върху Комисията. Освен това според жалбоподателя, макар фактът, че дружеството майка действително е назначило членовете на управителния съвет на дъщерното дружество, да е достатъчен, за да се вмени нарушението на дружеството майка, става въпрос за необорима презумпция за вменяване на вина.

501    В това отношение следва да се отбележи, че прилагането на презумпцията за действително упражняване на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерното дружество от страна на неговото дружество майка, притежаващо целия или почти целия негов капитал, се обосновава с факта, че когато дружеството майка е единственият акционер на дъщерното дружество, то разполага с всички възможни инструменти, за да осигури привеждането на търговското му поведение в съответствие със своето. По-специално, единственият акционер е този, който принципно определя обхвата на самостоятелността на дъщерното дружество чрез установяване на неговия статут, който избира неговите управители и който взема или одобрява стратегическите търговски решения на дъщерното дружество, ако е необходимо, чрез присъствието на негови представители в органите на последното. Освен това икономическото единство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество обикновено е в още по-голяма степен защитено чрез задължения, произтичащи от дружественото право на държавите членки, като например воденето на консолидирани счетоводни отчети, задължението за дъщерното дружество да отчита периодично дейността си пред дружеството майка, както и чрез утвърждаването на годишните счетоводни отчети на дъщерното дружество от страна на общото събрание, съставено от самото дружеството майка, което непременно предполага дружеството майка да проследява, поне в общи линии, търговските дейности на дъщерното дружество.

502    По-нататък, следва да се подчертае, че когато дъщерно дружество е притежавано на 100 %, или почти на толкова, от едно-единствено дружество майка, принципно е налице само един търговски интерес и членовете на органите на дъщерното дружество се определят и назначават от единствения акционер, който може да им дава указания, поне неформално, и да им налага критерии за ефективност. Поради това в такъв случай непременно е налице отношение на доверие между управителите на дъщерното дружество и тези на дружеството майка, като въпросните управители непременно действат, като представляват и прокарват единствения съществуващ търговски интерес, а именно този на дружеството майка. Така единството в поведението на пазара на дружеството майка и на неговото дъщерно дружество се гарантира въпреки цялата самостоятелност, предоставена на управителите на дъщерното дружество по отношение на оперативното му управление, което е в обхвата на определянето на търговската му политика stricto sensu. Освен това по принцип единственият акционер е този, който определя сам и съгласно собствените си интереси реда и условията за вземане на решения на дъщерното дружество и който решава какъв е обхватът на оперативната му самостоятелност — нещо, което той може да промени по собствено желание, като измени правилата, уреждащи функционирането на дъщерното дружество, или, при преструктуриране, дори чрез създаването на неформалните структури за вземане на решения.

503    Така прилагането на презумпцията за действително упражняване от дружеството майка на определящо влияние върху търговското поведение на неговото дъщерно дружество е обосновано, доколкото то обхваща характерни положения(1), що се отнася до отношенията между едно дъщерно дружество и неговото единствено дружество майка, като предвижда, че притежаването на целия или почти целия капитал на дъщерното дружество от едно-единствено дружество майка принципно предполага единство в поведението на двете на пазара.

504    Това не променя факта, че заинтересованите дружества са имали изцяло, след изложението на възраженията, възможността да докажат, че описаните в точки 501 и 502 по-горе механизми, обикновено водещи до привеждането на търговското поведение на дъщерното дружество в съответствие с това на дружеството майка, не са функционирали по обичайния начин, така че икономическото единство на групата е било прекъснато.

505    При това положение презумпцията за действително упражняване на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерното дружество от страна на неговото дружество майка, притежаващо целия или почти целия негов капитал, не е необорима и остава в приемливи граници, тъй като е пропорционална на преследваната легитимна цел, че съществува възможността да се докаже противното и че правото на защита е гарантирано.

506    На второ място, жалбоподателят изтъква, че прилагането на разглежданата презумпция противоречи на принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите.

507    Съгласно принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, който се прилага във всяко административно производство, което може да приключи с налагане на санкции съгласно правилата на Съюза в областта на конкуренцията, предприятието трябва да бъде санкционирано само за деяния, за които лично отговаря (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 декември 2001 г. по дело Krupp Thyssen Stainless и Acciai speciali Terni/Комисия, T‑45/98 и T‑47/98, Recueil, стр. II‑3757, точка 63).

508    Този принцип обаче трябва да бъде съвместен с понятието за предприятие и със съдебната практика, според която фактът, че дружеството майка и дъщерното му дружество представляват едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО дава право на Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка в група от дружества. Така следва да се констатира, че Total SA е било санкционирано лично за нарушението, за което се счита, че е извършено от самото него поради тесните икономически и юридически връзки между него и Total France, произтичащи от притежаването на целия капитал на последното (вж. в този смисъл Решение по дело Metsä-Serla и др./Комисия, точка 492 по-горе, точка 34).

509    С оглед на изложеното по-горе първата част от настоящото правно основание следва да се отхвърли.

 По втората част относно преценката на представените от жалбоподателя улики за оборване на презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерното дружество на пазара

510    Жалбоподателят изтъква, че при всички положения доказателствата, които е представил в отговора си на изложението на възраженията, показващи неговата самостоятелност от Total SA, били достатъчни, за да се обори презумпцията.

511    В това отношение следва да се приеме, че според съдебната практика, за да се обори приложената от Комисията презумпция, жалбоподателят е този, който следва да предостави всяко доказателство относно организационните, икономически и юридически връзки между него и Total SA, което той счита, че може да докаже, че тези две дружества не представляват един-единствен стопански субект. При своята преценка Общият съд всъщност трябва да отчита всички предоставени му данни, чиито характер и значение могат да варират в зависимост от типичните за всеки конкретен случай характеристики (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, точка 65, потвърдено с Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 488 по-горе).

512    Презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерното дружество на пазара се основава на констатацията, че от една страна, освен при съвсем изключителни обстоятелства, дружество, притежаващо целия или почти целия капитал на дъщерно дружество, може, с оглед на това самостоятелно притежаване на капитала, да упражнява определящо влияние върху поведението на това дъщерно дружество и от друга страна, липсата на действително упражняване на тази възможност за влияние обикновено може да бъде потърсена най-полезно в сферата на субектите, срещу които действа тази презумпция.

513    В настоящия случай в съображение 578 от обжалваното решение Комисията потвърждава следното:

„Упражняването на определящо влияние върху търговската политика на дъщерно дружество не изисква ежедневна намеса в оперативното му управление. Управлението на дъщерно дружество може съвсем спокойно да бъде поверено на самото него, което не изключва дружеството майка да бъде в състояние да налага цели и политики, засягащи ефективността на групата и съгласуваността в нея, и да санкционира всяко поведение, противоречащо на въпросните цели и политики. Всъщност Total SA признава, че изпълнява роля по институционално координиране и контрол върху стратегическите насоки и че разполага с правомощието да одобрява или да не одобрява най-важните инвестиции или всяко по-голямо изменение на дейностите в рамките на групата. Това доказва, че Total SA, в качеството си на дружество майка, има интерес и играе роля по отношение на своите дъщерни дружества като акционер, желаещ да защити финансовите си интереси на собственик и интересите си в областта на търговската стратегия. Total SA дава насоки и по някои други теми като политиката за човешките ресурси, воденето на консолидираните счетоводни отчети, определянето на данъчната политика на групата и някои други хоризонтални оперативни задачи, като например индустриалната сигурност, околната среда, управлението на средствата при спазване на етиката, дейностите по финансиране и др., които се намират в ръцете на Total SA за сметка на цялата група“. [неофициален превод]

514    Жалбоподателят счита, че Комисията погрешно е отхвърлила данните, които е представил, за да докаже, че не е налице упражняване на определящо влияние от страна на Total SA върху търговското му поведение.

515    Жалбоподателят подчертава, че стратегиите му са били прилагани от собствените му служители и посредством собствените му финансови, правни, информационни и др. средства. Освен това управлението от страна на Total France на дейността по парафиновите восъци никога не е изисквало то да получи разрешение от Total SA за направените в хода на разглеждания период инвестиции. Това било следствие от факта, че оборотът от дейността във връзка с парафиновите восъци представлявал едва една хилядна от продажбите на Total France.

516    Според жалбоподателя от всичко изложено по-горе следва, че през целия период на твърдяното нарушение той е разполагал с всички средства да провежда самостоятелна политика относно пускането на пазара на продуктите, за които е отговарял, и по-специално на парафиновите восъци и суровия парафин. Отчитането на тази дейност пред Total SA се ограничавало до обща финансова информация, без това да предполага каквото и да е предоставяне на сведения за следваната търговска политика и следователно за контактите, поддържани с неговите конкуренти. A fortiori, Total France никога не е получавало указания от своето дружество майка относно политиката, която е трябвало да следва във връзка с пускането на пазара на парафиновите восъци и суровия парафин.

 По твърдяното самостоятелно определяне от страна на Total France на неговата търговска стратегия

517    На първо място, следва да се припомни, че в отговора си на изложението на възраженията Total SA е признало, че е изпълнявало роля по институционално координиране, контрол върху съгласуването на стратегическите насоки и върху най-значимите инвестиции в рамките на групата.

518    На второ място, ако се приеме за установен, фактът, че дъщерно дружество разполага със свое собствено местно управление и свои собствени средства, сам по себе си не доказва, че то определя поведението си на пазара самостоятелно от своето дружество майка. Разпределянето на задачите между дъщерните дружества и техните дружества майки, и по-специално фактът, че управлението на текущите дейности се поверява на 100 % на местното управление на дъщерно дружество, е обичайна практика на големите предприятия, които са съставени от множество дъщерни дружества, притежавани в крайна сметка от едно и също холдингово дружество. Поради това при притежаване на целия или почти целия капитал на дъщерното дружество, което е пряко замесено в нарушението, представените в това отношение доказателства не могат да оборят презумпцията за действително упражняване на определящо влияние върху поведението на дъщерното дружество от страна на дружеството майка и холдинговото дружество.

519    На трето място, в съображение 578 от обжалваното решение Комисията установява, че Total SA „[е давало] насоки и по някои други теми като политиката за човешките ресурси, воденето на консолидираните счетоводни отчети, определянето на данъчната политика на групата и някои други хоризонтални оперативни задачи като например индустриалната сигурност, околната среда, управлението на средствата при спазване на етиката, дейностите по финансиране и др., които се намират в ръцете на [жалбоподателя] за сметка на цялата група“ [неофициален превод]. Тези обстоятелства още повече отслабват позицията на жалбоподателя, че се е ползвал с пълна организационна самостоятелност в рамките на групата.

520    Поради това Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че доказателствата за организационната структура на групата и за твърдяното самостоятелно определяне на търговската политика на Total France не са позволили да се обори презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерното дружество на пазара.

 По незначителния дял на продажбите на парафинови восъци в оборота на Total France

521    Жалбоподателят изтъква, че дейността „парафинови восъци“ представлява само много незначителен дял от оборота му и още по-незначителен дял от оборота на групата Total.

522    Според съдебната практика обаче фактът, че засегнатата от нарушението област или дейност представлява само незначителен процент от всички дейности на групата или на дружеството майка, не е в състояние да докаже самостоятелността на въпросното дъщерно дружество от неговото дружество майка и поради това не оказва влияние върху прилагането на презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерното дружество на пазара (Решение от 30 септември 2009 г. по дело Arkema/Комисия, T‑168/05, Сборник, стр. II‑180*, резюме, точка 79; вж. в този смисъл и Решение на Общия съд по дело Bolloré и др./Комисия, точка 68 по-горе, точка 144, и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Avebe/Комисия, T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085).

523    От това следва, че доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят като ирелевантни.

 По твърденията, че Total France не е уведомявало Total SA за дейността си на пазара

524    Жалбоподателят изтъква, че отчетът за дейността във връзка с парафиновите восъци пред Total SA се е ограничавал до обща финансова информация, без да се е включвало каквото и да е предоставяне на сведения за следваната търговска политика и следователно за контактите, поддържани с неговите конкуренти.

525    В това отношение е достатъчно да се отбележи, че Общият съд е отхвърлил подобни доводи в своето Решение по дело Arkema/Комисия (точка 522 по-горе, точки 77 и 78). Общият съд припомня, че не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно предприятие, е това, което дава право на Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка в група от дружества. Липсата на конкретна информационна политика относно пазара на парафинови восъци в полза на Total SA или пренебрегването на нарушението от страна на последното не може да докаже самостоятелността на Total France.

526    Следователно доводите на жалбоподателя в това отношение също следва да се отхвърлят.

 По твърденията, че Total France не е било подчинено на указанията на Total SA

527    Жалбоподателят отбелязва, че никога не е получавал указания от страна на Total SA относно политиката, която е трябвало да следва във връзка с пускането на пазара на парафинови восъци и суров парафин.

528    В това отношение следва да се приеме, че изтъкнатият от жалбоподателя елемент до голяма степен е свързан с факта, че той е с правосубектност, различна от тази на Total SA, че съгласно разпределението на задачите в рамките на групата отговаря за клона „рафиниране и маркетинг“ и че управлението му е разполагало със самостоятелност по отношение на ръководенето на текущите задачи в тази област. Ако тези елементи, които представляват характеристики на функционирането на дъщерно дружество в рамите на група, сходна по размер с жалбоподателя, бяха достатъчни за оборването на приложената от Комисията презумпция с доказването, че дружеството майка не е могло да упражнява определящо влияние върху своето дъщерно дружество, това щеше да лиши от смисъла ѝ не само една такава презумпция, но и самото схващане за стопанско единство между дружество майка и дъщерно дружество, и в крайна сметка — понятието за предприятие, както е определено в съдебната практика.

529    Освен това следва да се отбележи, че същите доводи са били отхвърлени от Общия съд в неговото Решение по дело Arkema/Комисия (точка 522 по-горе, точки 76 и 80), като се има предвид, че става въпрос за обстоятелства, които не могат да оборят презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерното дружество на пазара.

530    Поради това и настоящите доводи трябва да бъдат отхвърлени със същите мотиви.

531    Накрая, за по-голяма изчерпателност следва да се подчертае, че нито един от изтъкнатите от жалбоподателя доводи с цел оборване на разглежданата презумпция не може да докаже, че описаните в точки 501 и 502 по-горе механизми, обикновено водещи до привеждането на търговското поведение на дъщерното дружество в съответствие с това на неговото дружество майка, не са функционирали по обичайния начин и че стопанското единство на групата е било прекъснато.

532    От всичко изложено по-горе следва, че Комисията правилно е приела, че жалбоподателят и Total SA не са успели да оборят презумпцията, че Total SA е упражнявало определящо влияние върху търговската политика на своето дъщерно дружество и че следователно те са образували предприятие по смисъла на член 81 ЕО.

533    С оглед на изложеното по-горе единадесетото правно основание на жалбоподателя следва да се отхвърли в неговата цялост.

11.  По дванадесетото правно основание, представено по време на съдебното заседание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя

534    В хода на съдебното заседание жалбоподателят изтъква нарушение на правото му на защита поради включването, в използваната за изчисляването на размера на глобата стойност на продажбите, на оборота на останалите дружества, принадлежащи към групата Total.

535    Комисията счита, че това правно основание е недопустимо, тъй като не е представено в жалбата.

536    Следва да се напомни, че от член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд е видно, че исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания, като в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

537    Трябва да се констатира, че преди съдебното заседание жалбоподателят не е представил доводи за твърдяно нарушение на правото му на защита поради включването на оборота на други дружества, принадлежащи към групата Total, в стойността на продажбите, използвана за изчисляване на размера на глобата.

538    Следователно това правно основание трябва да се отхвърли като недопустимо.

12.  По осмото правно основание, изведено от незаконосъобразност на точка 24 от Насоките от 2006 г.

539    Жалбоподателят счита, че методът на изчисление, предвиден в точка 24 от Насоките от 2006 г., е незаконосъобразен.

540    В самото начало следва да се припомни, че според точка 24 от Насоките от 2006 г.:

„За да бъде отчетена по-пълно продължителността на участието на всяко предприятие в нарушението, размерът, определен в зависимост от стойността на продажбите […] ще се умножава по броя на годините на участие в нарушението. Периоди под шест месеца ще се отчитат за половин година, а периоди, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година, ще се отчитат като пълна година“.

541    В настоящия случай жалбоподателят изтъква, че според обжалваното решение той е участвал в нарушението само в продължение на дванадесет години и седем месеца (от 3 септември 1992 г. до 28 април 2005 г.) за парафиновите восъци и в продължение на шест години и шест месеца (от 30 октомври 1997 г. до 12 май 2004 г.) за суровия парафин, а е бил санкциониран за периоди съответно от тринадесет и от седем години, тоест за допълнителни единадесет месеца, като това представлява надценяване с около 5 % на времетраенето на участието му в нарушението. Той счита, че Насоките от 2006 г., налагащи на Комисията да действа по този начин, нарушават принципите на пропорционалност, на равно третиране и на презумпцията за невиновност, както и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003.

542    Комисията изтъква, че при определянето на размера на глобата, включително в рамките на отделите етапи от изчисляването му, тя разполага с широка свобода на преценка и с дискреционни правомощия.

543    В това отношение следва да се отбележи, че произтичащото от приемането на Насоките от 2006 г. самоограничаване на правото на преценка на Комисията не е несъвместимо със запазването на значителна свобода на преценка за Комисията. Насоките от 2006 г. съдържат различни възможности за гъвкавост, които позволяват на Комисията да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1/2003, както ги тълкува Съдът (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 492 по-горе, точка 267, и Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело Chalkor/Комисия, T‑21/05, Сборник, стр. II‑1895, точка 62).

544    Същевременно според съдебната практика при въпросното определяне на размера на глобата Комисията е длъжна да спазва общите принципи на правото, по-специално принципите на равно третиране и на пропорционалност, както са развити от юрисдикциите на Съюза (Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точки 77 и 79, и Решение по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, точка 497 по-горе, точка 41).

545    Освен това свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила в Насоките, по принцип не засягат упражняването на пълната юрисдикция на съда на Съюза (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 538), което му дава право да отмени, намали или увеличи размера на наложената от Комисията глоба (вж. Решение на Общия съд от 6 май 2009 г. по дело KME Germany и др./Комисия, T‑127/04, Сборник, стр. II‑1167, точка 37 и цитираната съдебна практика).

546    Следва да се припомни също, че в Решение от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия (T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473, точки 134—139) и Решение по дело BASF и UCB/Комисия (точка 267 по-горе, точки 219 и 220) Общият съд вече е коригирал коефициента за умножение, приложен от Комисията с оглед на продължителността на нарушението, за да отрази по-добре реалната продължителност на участието на жалбоподателя, с цел така да осигури пропорционалността на размера на глобата спрямо продължителността на нарушението и да избегне различията в третирането по отношение на санкционираните предприятия в едно и също решение.

547    Общият съд счита, че такъв подход следва да се приложи и в конкретния случай.

548    На първо място, следва да се констатира, че с приписването на значителен брой дни на жалбоподателя, за които не е установено каквото и да е участие в нарушението, Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като така изчисленият размер на глобата не отразява продължителността на нарушението по подходящ начин (вж. точка 432 по-горе).

549    На второ място, следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 384 по-горе съдебна практика принципът на равно третиране е нарушен само когато сходни положения се третират по различен начин, а различни положения — по еднакъв начин, освен ако съответното третиране не е обективно обосновано.

550    В настоящия случай съгласно точка 24 от Насоките при определянето на продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението по отношение на парафиновите восъци Комисията е приравнила участие от 7 месеца и 28 дни на участие от цяла година. В случая с ExxonMobil — 11 месеца и 20 дни, а в случая със Sasol —11 месеца и 27 дни също са били счетени като цяла година.

551    От това следва, че за последната година от участието на жалбоподателя в нарушението са му били приписани четири месеца и три дни, през които по отношение на него не е било установено никакво неправомерно поведение, докато към действителната продължителност на участието в нарушението за целите на изчисляването на размера на глобата в случая с ExxonMobil са били добавени само десет допълнителни дни, а в случая със Sasol — само три допълнителни дни.

552    Като е действала по този начин, Комисията е третирала различни положения еднакво.

553    Освен това такова третиране не е било обективно обосновано, тъй като единственият му произход е бил метода на изчисление, предвиден в точка 24 от Насоките от 2006 г. Целта на тази разпоредба обаче е да гарантира, че размерът на глобата е пропорционален на продължителността на участието в нарушението. Така тя не може да представлява обективна обосновка на неравно третиране, тъй като резултатът от нейното стриктно прилагане в конкретния случай е установяването на явно непропорционална продължителност както по отношение на действителната продължителност на участието на жалбоподателя в картела, така и по отношение на третирането на други участници.

554    При това положение следва да се направи извод, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране.

555    На трето място, следва да се отбележи, че останалите доводи, представени от Комисията, също не обосновават предприетата в конкретния случай стъпка.

556    В Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия (T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точки 465—467), цитирано от Комисията, първо, Общият съд е приел, че първите не могат основателно да претендират, че Комисията е трябвало да намали коефициента за увеличение на началния размер на глобата за периода на картела, през който интензивността му е била намалена спрямо останалите периоди. Второ, Общият съд е констатирал, че Комисията правомерно е определила ставка на увеличение от 12 % за нарушение със средна продължителност, тъй като съгласно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ЕОВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3) максималната ставка от 10 % се прилага единствено за нарушенията за дълъг период. Тези оплаквания обаче нямат никакви общи черти с тези, представени от жалбоподателя в настоящия случай.

557    Освен това в точка 112 от Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело SGL Carbon/Комисия (T‑68/04, Сборник, стр. II‑2511) Общият съд е отхвърлил довода на SGL Carbon, изведен от прилагането на твърдян „принцип на спадащо увеличаване на глобите“, на който жалбоподателят в настоящия случай не се позовава.

558    Накрая, що се отнася до позоваването на Решение по дело Dansk Rørindustrie и др./Комисия (точка 492 по-горе, точка 336), следва да се отбележи, че в него Съдът е разгледал направената от Общия съд преценка на въпрос за пропорционалност, характерна за логиката на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ЕОВС], така че този анализ не е релевантен в настоящия случай, тъй като Комисията е приложила Насоките от 2006 г.

559    На четвърто място, следва да се подчертае, че изчислението на коефициента, изведен от продължителността за аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин, страда от същия порок като констатирания в точки 548 и 554 по-горе, що се отнася до парафиновите восъци.

560    Действително, в съображение 611 от обжалваното решение Комисията посочва, че периодът на участие на жалбоподателя е продължил от 30 октомври 1997 г. до 12 май 2004 г. Този период е равен на шест години, шест месеца и дванадесет дни. Съгласно точка 24 от Насоките от 2006 г. обаче Комисията е счела, че жалбоподателят е участвал в нарушението в продължение на седем години, като по този начин е прибавила към действителната продължителност на участието му пет месеца и осемнадесет дни. В случая с Esso Société Anonyme Française по подобен начин са били добавени само два месеца и двадесет и един дни допълнително.

561    С оглед на изложеното по-горе, тъй като Комисията е нарушила принципа на пропорционалност и принципа на равно третиране, настоящото правно основание следва да се уважи и обжалваното решение да се отмени по отношение на жалбоподателя, що се отнася до определянето на коефициента за умножение, отразяващ продължителността на участието му в нарушението, без да е нужно произнасяне по законосъобразността на точка 24 от Насоките от 2006 г. Последиците, които трябва да се изведат от това за определянето на размера на глобата, ще бъдат разгледани в точка 566 и сл. по-долу.

13.  По упражняването на пълна юрисдикция и по определянето на окончателния размер на глобата

562    Следва да се припомни, че контролът за законосъобразност на приетите от Комисията решения се допълва от пълната юрисдикция, призната на съда на Съюза в член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 229 ЕО. Тази компетентност оправомощава съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция. Следователно предвиденият в Договорите контрол предполага, съобразно изискванията на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1), съдът на Съюза да упражнява контрол както от правна, така и от фактическа страна, и да има право да преценява доказателствата, да отменя обжалваното решение и да изменя размера на глобите (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точки 60—62, и Решение на Общия съд от 21 октомври 2003 г. по дело General Motors Nederland и Opel Nederland/Комисия, T‑368/00, Recueil, стр. II‑4491, точка 181).

563    Поради това в рамките на своята пълна юрисдикция Общият съд следва да прецени, към датата, на която приема решението си, дали на жалбоподателя е наложена глоба, чийто размер правилно отразява тежестта и продължителността на разглежданото нарушение, така че посочените глоби да са пропорционални спрямо критериите, предвидени в член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Aristrain/Комисия, T‑156/94, Recueil, стр. II‑645, точки 584—586, и Решение на Общия съд по дело Cheil Jedang/Комисия, точка 546 по-горе, точка 93).

564    Важно е обаче да се подчертае, че упражняването на пълната юрисдикция не е равнозначна на служебен контрол, и да се припомни, че производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно.

565    Следва да се припомни, че за да изчисли размера на наложената на жалбоподателя глоба, Комисията е взела предвид, с оглед на тежестта на нарушението, 18 % от годишната стойност на продажбите на парафинови восъци и 15 % от годишната стойност на продажбите на суров парафин. Така получените размери са били умножени, поради продължителността на нарушението, по коефициент от 13 за парафиновите восъци и 7 за суровия парафин. Общо, в това число с „входната такса“, Комисията е използвала коефициенти от 14 за парафиновите восъци и 7 за суровия парафин.

566    За да се отстранят установените в точка 561 по-горе закононарушения, като се коригира размерът на наложената на жалбоподателя глоба, за да се вземе предвид точната продължителност на участието му в нарушението, коефициентът за умножение, използван с оглед на продължителността на участието му в нарушението, трябва да бъде определен на 12,64 по отношение на парафиновите восъци (12 години, 7 месеца и 28 дни) и на 6,53 по отношение на суровия парафин (6 години, 6 месеца и 12 дни).

567    След прилагането на коефициента от 1,7 с оглед на възпиращия ефект размерът на глобата се определя на 121 626 710 EUR за парафиновите восъци и на 3 833 132 EUR за суровия парафин, тоест общ размер от 125 459 842 EUR на наложената на жалбоподателя глоба.

568    Накрая, при упражняване на своята пълна юрисдикция Общият съд счита, че така определеният размер на глобата е подходящ с оглед на тежестта и продължителността на извършеното от жалбоподателя нарушение.

 По съдебните разноски

569    Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

570    В настоящия случай е прието само едно правно основание на жалбоподателя от единадесет, изложени в жалбата му. Освен това следва да се отбележи, че обемът на жалбата превишава с повече от 40 % максималния брой страници на писмените становища, определен в точка 15 от Практическите указания към страните. Поради това с решението жалбоподателят да заплати девет десети от направените от него съдебни разноски и девет десети от тези, направени от Комисията, се дава справедлива преценка на наличните обстоятелства. Комисията понася една десета от направените от нея съдебни разноски и една десета от съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Определя размера на глобата, наложена на Total Raffinage Marketing в член 2 от Решение C (2008) 5476 окончателен на Комисията от 1 октомври 2008 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.181 — Восъци за свещи), на 125 459 842 EUR.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Total Raffinage Marketing понася девет десети от направените от него съдебни разноски и девет десети от тези, направени от Европейската комисия. Комисията понася една десета от направените от нея съдебни разноски и една десета от съдебните разноски, направени от Total Raffinage Marketing.

Czúcz Labucka O’Higgins

Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 13 септември 2013 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По второто правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО и на задължението за мотивиране по отношение на практиките относно парафиновите восъци

Предварителни бележки

По понятието за споразумение и за съгласувана практика

По принципите за преценка на доказателствата

По първата част относно твърдяната липса на доказателство, позволяващо да се установят споразуменията или съгласуваните практики за определяне на цените на парафиновите восъци

По описанието на основния аспект на нарушението в обжалваното решение

По доказателствената стойност на представените от Комисията доказателства

–  Изявления на предприятия

–  Писмени доказателства

По подробното разглеждане на доводите на жалбоподателя относно конкретните технически срещи

По цялостната преценка

По втората част относно липсата на доказателство за привеждането в действие на споразуменията за определяне на цените

По третата част относно разпределянето на географските пазари и клиентите

По разпределянето на географските пазари

По разпределянето на клиентите

По четвъртата част относно конкурентното поведение на Total France

2.  По първото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО и на задължението за мотивиране по отношение на преценката, свързана с аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин

По първата част, изведена от нарушение на член 81 ЕО, що се отнася до констатацията, че практиките, свързани с парафиновите восъци, от една страна, и тези, свързани със суровия парафин, от друга, представляват едно-единствено продължавано нарушение

По втората част, изведена от нарушение на член 81 ЕО и на задължението за мотивиране, що се отнася до квалификацията на свързаните със суровия парафин практики

По обжалваното решение

По анализа на доказателствата за антиконкурентните срещи

По продължителния характер на аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин

По ограничаването на антиконкурентните практики в рамките на Германия

3.  По третото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО и на принципите на презумпцията за невиновност, правна сигурност и равно третиране, що се отнася до участието на жалбоподателя в нарушението след 12 май 2004 г.

По първата част, изведена от нарушение на член 81 ЕО и на принципа на презумпцията за невиновност

По втората част, изведена от нарушение на принципа на равно третиране

4.  По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО и на принципа на презумпцията за невиновност по отношение на твърдяното прекъсване на участието на жалбоподателя в картела

5.  По петото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на Насоките от 2006 г., що се отнася до липсата на привеждане в действие на твърдените практики

6.  По шестото правно основание, отнасящо се до определянето на референтния период за изчисляване на основния размер на глобата

7.  По седмото правно основание, изведено от нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на пропорционалност поради факта, че Комисията е взела предвид прекалено висок процент от стойността на продажбите за аспекта на нарушението, засягащ суровия парафин

8.  По деветото правно основание, изведено от незаконосъобразност на включения в основния размер на глобата допълнителен размер с оглед на възпиращия ефект

9.  По десетото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност по отношение на крайния размер на глобата

10.  По единадесетото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО, произтичащо от вменяването на поведението на Total France на Total SA

По първата част, изведена от грешка при прилагане на правото, що се отнася до прилагането на презумпция за вменяване на нарушението на дружеството майка, основана само на капиталовите връзки

По втората част относно преценката на представените от жалбоподателя улики за оборване на презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерното дружество на пазара

По твърдяното самостоятелно определяне от страна на Total France на неговата търговска стратегия

По незначителния дял на продажбите на парафинови восъци в оборота на Total France

По твърденията, че Total France не е уведомявало Total SA за дейността си на пазара

По твърденията, че Total France не е било подчинено на указанията на Total SA

11.  По дванадесетото правно основание, представено по време на съдебното заседание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя

12.  По осмото правно основание, изведено от незаконосъобразност на точка 24 от Насоките от 2006 г.

13.  По упражняването на пълна юрисдикция и по определянето на окончателния размер на глобата

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.

1 – Бележка относно превода: „typical situations“.