РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (четвърти разширен състав)
11 юли 2007 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Влизане в сила на новия правилник — Преходни правила за класиране в степен към момента на назначаването — Член 12 от приложение XIII към новия правилник“
По дело T‑58/05
Isabel Clara Centeno Mediavilla, с местоживеене в Севиля (Испания),
Delphine Fumey, с местоживеене в Евере (Белгия),
Eva Gerhards, с местоживеене в Брюксел (Белгия),
Iona M. S. Hamilton, с местоживеене в Брюксел,
Raymond Hill, с местоживеене в Брюксел,
Jean Huby, с местоживеене в Брюксел,
Patrick Klein, с местоживеене в Брюксел,
Domenico Lombardi, с местоживеене в Брюксел,
Thomas Millar, с местоживеене в Лондон (Обединеното кралство),
Miltiadis Moraitis, с местоживеене в Woluwe-Saint-Lambert (Белгия),
Ansa Norman Palmer, с местоживеене в Брюксел,
Nicola Robinson, с местоживеене в Брюксел,
François-Xavier Rouxel, с местоживеене в Брюксел,
Marta Silva Mendes, с местоживеене в Брюксел,
Peter van den Hul, с местоживеене в Тервюрен (Белгия),
Fritz Von Nordheim Nielsen, с местоживеене в Hoeilaart (Белгия),
Michaël Zouridakis, с местоживеене в Брюксел,
за които се явяват първоначално адв. G. Vandersanden, адв. L. Levi и адв. A. Finchelstein, впоследствие адв. Vandersanden и адв. Levi, avocats,
жалбоподатели,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н H. Kraemer, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват първоначално г‑жа M. Arpio Santacruz, г‑жа M. Sims и г‑жа I. Sulce, впоследствие г‑жа Arpio Santacruz и г‑жа Sulce, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на решения за назначаване на жалбоподателите за служители в срок за изпитване, доколкото с тях се определя класирането им в степен в приложение на преходните разпоредби на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година (ОВ L 124, стp. 1),
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (четвърти разширен състав),
състоящ се от: г‑н H. Legal, председател, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, г‑н V. Vadapalas, г‑н E. Moavero Milanesi и г‑н N. Wahl, съдии,
секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 декември 2006 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 В редакцията си, приложима до 30 април 2004 г., член 31 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „предишният правилник“), гласеше, че успелите кандидати от конкурси на общо основание, избрани от органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) от списъците с подходящи кандидати, съставени от конкурсните комисии в резултат на изпити за подбор, се назначават като длъжностни лица от категория А, в начална степен, а длъжностните лица от други категории — в начална степен, съответстваща на длъжността, за която са били наети.
2 По силата на член 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на предишния правилник, както и на Условията за работа на другите служители на Европейските общности (ОВ L 124, стp. 1) същият влиза в сила на 1 май 2004 г.
3 Този регламент въвежда нова кариерна система в публичната служба на Общността, като замества старите категории длъжностни лица на Европейските общности А, B, C и D с новите функционални групи „администратори“ (AD) и „асистенти“ (AST).
4 Поради това изменение член 5 от Правилника, в неговата редакция в сила от 1 май 2004 г. (наричан по-нататък „правилникът“), вече предвижда следното:
„1. Длъжностите, обхванати от настоящия правилник, се класифицират според естеството и значението на служебните задължения, с които са свързани, във функционална група „администратори“ (наричана по-нататък „AD“) и функционална група „асистенти“ (наричана по-нататък „AST“).
2. Функционална група AD се състои от дванадесет степени, съответстващи на ръководни, експертни, езикови и научни функции. Функционална група AST се състои от единадесет степени, съответстващи на изпълнителски, технически и помощни функции.
[…]
4. В приложение I, раздел А се съдържа таблица на длъжностите, по която всяка институция определя задълженията и отговорностите за всеки вид длъжност след консултации с Комитета по правилника за персонала.
5. За длъжностните лица от една и съща функционална група се прилагат еднакви условия на назначаване и служебно развитие.“ [неофициален превод]
5 Член 31 от Правилника гласи:
„1. Избраните кандидати се назначават в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, който са спечелили.
2. Без да се засяга разпоредбата на член 29, параграф 2, длъжностните лица се назначават само на степени от AST 1 до AST 4 или от AD 5 до AD 8. Степента, посочена в обявлението за конкурса, се определя от институцията съгласно следните критерии:
а) цел за назначаване на длъжностни лица, отговарящи на най-висок стандарт, определена в член 27;
б) качеството на необходимия професионален опит.
За да се отговори на специфичните нужди на институциите, могат да бъдат взети предвид и условията на пазара на труда, преобладаващи в Общността.
[…]“ [неофициален превод]
6 В своята редакция, която е в сила от 1 май 2004 г., правилникът включва ново приложение, приложение XIII, озаглавено „Преходни мерки, приложими по отношение на длъжностните лица на Общностите“, чиито относими разпоредби имат следното съдържание:
„Член 1
1. За периода от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. член 5, параграфи 1 и 2 от Правилника за персонала се заменят със следния текст:
„1. Длъжностите, обхванати от Правилника за персонала, се класифицират според характера и важността на присъщите им задължения в четири категории — A*, B*, C* и D*, в низходящ ред на степента.
2. Категория A* се състои от дванадесет степени, категория B* се състои от девет степени, категория C* — от седем, и категория D* — от пет.“
2. За дата на наемане се счита датата на постъпване на служба.
Член 2
1. Към 1 май 2004 г. и при условията на член 8 от настоящото приложение степените на длъжностните лица, намиращи се в някое от [административните] положения по член 35 от Правилника за персонала, се преименуват, както следва:
Стара степен | Нова (временна) степен | Стара степен | Нова (временна) степен | Стара степен | Нова (временна) степен | Стара степен | Нова (временна) степен |
A1 | A*16 | | | | | | |
A2 | A*15 | | | | | | |
A3/LA3 | A*14 | | | | | | |
A4/LA4 | A*12 | | | | | | |
A5/LA5 | A*11 | | | | | | |
A6/LA6 | A*10 | B1 | B*10 | | | | |
| | | | | | | | |
A7/LA7 | A*8 | B2 | B*8 | | | | |
A8/LA8 | A*7 | B3 | B*7 | C1 | C*6 | | |
| | | B4 | B*6 | C2 | C*5 | | |
| | | B5 | B*5 | C3 | C*4 | D1 | D*4 |
| | | | | C4 | C*3 | D2 | D*3 |
| | | | | C5 | C*2 | D3 | D*2 |
| | | | | | | D4 | D*1 |
[…]“ [неофициален превод]
7 Член 4 от приложение XIII към Правилника гласи по-специално следното:
„По смисъла на тези разпоредби и за срока, определен в уводното изречение на член 1 от настоящото приложение:
а) думите „функционална група“ се заменят с думата „категория“:
i) в Правилника за персонала в:
— член 5, параграф 5,
— […]
— член 31, параграф 1,
— […]
б) думите „функционална група AD“ се заменят с „категория А*“:
i) в Правилника за персонала в:
— член 5, параграф 3, буква в),
[…]
д) в член 5, параграф 3, буква а) от Правилника за персонала думите „функционална група AST“ се заменят с „категории B* и C*“;
[…]
н) в член 5, параграф 4 от Правилника за персонала позоваването на „приложение I, раздел A“ се заменя с позоваване на „приложение XIII.1“;
[…]“ [неофициален превод]
8 Член 12 от приложение XIII към Правилника гласи:
„1. От 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. позоваването на степени във функционални групи AST и AD в член 31, параграфи 2 и 3 от Правилника за персонала включва следните изменения:
— от AST 1 до AST 4: от C*1 до C*2 и от B*3 до B*4,
— от AD 5 до AD 8: от A*5 до A*8,
— AD 9, AD 10, AD 11, AD 12: A *9, A *10, A *11, A *12.
2. В случая на длъжностни лица, наети от списъците с подходящи кандидати, съставени в резултат на конкурси, публикувани преди 1 май 2004 г., член 5, параграф 3 от Правилника за персонала не се прилага.
3. На длъжностни лица, които са били включени в списък с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и са наети между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., се определя:
– ако списъкът е съставен за категория A*, B* или C* — степента, обявена за съответния конкурс,
– ако списъкът е съставен за категория A, LA, B или C — степента според следната таблица:
Степен според конкурса | Степен при назначаване |
A8/LA8 | A*5 |
A7/LA7 и A6/LA6 | A*6 |
A5/LA5 и A4/LA4 | A*9 |
A3/LA3 | A*12 |
A2 | A*14 |
A1 | A*15 |
B5 и B4 | B*3 |
B3 и B2 | B*4 |
C5 и C4 | C*1 |
C3 и C2 | C*2“ |
Обстоятелства в основата на спора
9 През периода от 11 април 2001 г. до 18 юни 2002 г. Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейските общности редица обявления за конкурси на общо основание, които имат за цел набиране на резерви за назначаване като администратори A 7/A 6 (COM/A/6/01, COM/A/9/01, COM/A/10/01, COM/A/1/02, COM/A/3/02 и CC/A/12/02), младши администратори A 8 (конкурс COM/A/2/02) и младши асистенти B 5/B 4 (конкурс COM B/1/02).
10 Преди 1 май 2004 г. 17-те жалбоподатели са били вписани в различните списъци с подходящи кандидати, изготвени в резултат на провеждане на изпити за подбор.
11 В частта, озаглавена „Условия за наемане“, обявленията за конкурс уточнявали, че вписването на успелите кандидати в резервните списъци им дава възможност да бъдат наети постепенно според нуждите на службата.
12 В буква Г („Информации от общ характер“), in fine, от обявления за конкурси COM/A/l/02 и COM/A/2/02 е присъствал следният текст:
„Комисията е изпратила официално на Съвета предложение за изменение на Правилника. Това предложение предвижда по-специално нова кариерна система. Така на успелите кандидати от този конкурс би могло да бъде предложено назначение въз основа на новите разпоредби от Правилника след приемането на същите от Съвета.“
13 Обявлението за конкурс COM/A/3/02 е съдържало почти идентичен текст, който се е позовавал на „разпоредбите от новия правилник“.
14 Списъците с подходящи кандидати, съставени вследствие на конкурси COM/A/6/01, COM/A/9/01 и COM/A/10/01 (наричани по-нататък „конкурси от 2001 г.“), са публикувани в Официален вестник на Европейските общности, съответно на 19 ноември 2002 г. (конкурс COM/A/6/01), на 8 март (конкурс COM/A/10/01) и на 2 юли 2003 г. (конкурс COM/A/9/01).
15 Писмата, с които успелите кандидати от конкурсите от 2001 г. са били информирани за вписването им в списъка с подходящи кандидати, указвали по-конкретно, че срокът на валидност на този списък е трябвало да изтече на 31 декември 2003 г.
16 През декември 2003 г. генерална дирекция „Персонал и администрация“ в Комисията е изпратила писмо до всеки един от успелите кандидати от конкурсите от 2001 г., в които им е посочила, че срокът на валидност на различните списъци с успели кандидати е продължен до 31 декември 2004 г.
17 Списъците с подходящи кандидати, съставени вследствие на конкурси COM/A/1/02, COM/A/2/02, COM/A/3/02, COM/B/1/02 и CC/A/12/02 (наричани по-нататък „конкурси от 2002 г.“), са публикувани в Официален вестник на Европейските общности, съответно на 19 декември 2003 г. (конкурс CC/A/12/02), на 23 март (конкурси COM/A/1/02 и COM/A/2/02) и на 18 май 2004 г. (конкурси COM/A/3/02 и COM/B/1/02).
18 Жалбоподателите са били назначени като длъжностни лица в срок за изпитване с решения, приети след 1 май 2004 г. (наричани по-нататък „оспорваните решения“) и влизащи в сила в периода между тази дата и 1 декември 2004 г.
19 По силата на оспорваните решения жалбоподателите са били класирани в степен в приложение на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, т.е. в степен B *3 (конкурс COM/B/1/02), в степен A* 5 (конкурс COM/A/2/02) или в степен A *6 (всички други конкурси).
20 В периода от 6 август 2004 г. до 21 октомври 2004 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника всеки един от жалбоподателите е подал жалба пред ОН срещу решението, с което съответният жалбоподател е назначен като длъжностно лице в срок за изпитване, доколкото съобразно член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника с това решение е класиран в степен, по-неблагоприятна от степените, посочени в различните обявления за конкурси.
21 С решения, взети между 21 октомври 2004 г. и 22 декември 2004 г., ОН е отхвърлил подадените от жалбоподателите жалби.
Производство и искания на страните
22 Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 3 февруари 2005 г.
23 С Определение от 6 юни 2005 г. на председателя на четвърти състав на Първоинстанционния съд Съветът е допуснат да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията.
24 С акт от 6 октомври 2006 г. Първоинстанционният съд решава да препрати делото на четвърти разширен състав.
25 Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:
– да отмени оспорваните решения в частта, която определя класирането им в степен съгласно член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника,
– да ги възстанови на длъжност (включително да признае техния опит в така коригираната степен, правото им на повишаване в степен и правото им на пенсия) от степента, в която е трябвало да бъдат назначени според обявлението за конкурс, съгласно което те са включени в списъка с подходящи кандидати, било в степента, посочена в това обявление за конкурс, било в степента, съответстваща на нейния еквивалент според класирането, установено от новите разпоредби на Правилника (и в стъпка, която е подходяща според правилата, приложими преди 1 май 2004 г.), считано от решението за назначаване,
– да им присъди лихви за забава, изчислени в зависимост от определения от Европейската централна банка лихвен процент и дължими върху всички суми, съответстващи на разликата между заплатата според класирането им съгласно решението за назначаване и класирането, на което те би трябвало да имат право, до датата на влизане в сила на решението за редовно класиране в степен,
– да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
26 Комисията, подпомагана от Съвета, моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.
От правна страна
27 В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателите на първо място се позовават на незаконосъобразността на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, въз основа на който Комисията е определила класирането им в степен в оспорваните решения.
28 На второ място жалбоподателите изтъкват, че самите оспорвани решения не съблюдават принципите на добра администрация, за полагане на грижа, на прозрачност, на оправдани правни очаквания, за равно третиране, за добросъвестност и за недопускане на дискриминация, както и правилото за съответствие между длъжност и степен.
По незаконосъобразността на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника
29 Жалбоподателите поддържат, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника е в противоречие с член 10 от предишния правилник, не зачита придобитите от тях права, нарушава принципите на правната сигурност и за забрана на обратното действие, както и принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация, не зачита оправданите им правни очаквания и противоречи както на член 31 от Правилника, така и на членове 5 и 7 от него.
По нарушението на член 10 от предишния правилник
– Доводи на страните
30 Жалбоподателите упрекват Комисията, че не се е консултирала с Комитета по правилника за персонала относно изменение на предложението за регламент за изменение на предишния правилник, което предвижда назначаването на успели кандидати от конкурсите — обявленията за които посочват степени за назначаване A 7 или A 6 — не в степен A *7, както е било предвидено в текста, представен по-рано на вниманието на Комитета по правилника за персонала, а в по-ниската степен A *6.
31 Това изменение, което е въведено в разпоредбата, станала член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, не било второстепенно, несъществено, или пък постепенно и неструктурно, противно на поддържаното от Комисията, тъй като водело до значително намаляване на имуществените права и на възможностите за кариерно развитие на жалбоподателите.
32 Като не се е консултирала с Комитета по правилника за персонала относно това основно изменение на Правилника, Комисията била нарушила член 10, втора алинея от предишния правилник.
33 Комисията възразява, че ново консултиране с Комитета по правилника за персонала се изисква само когато предложението, по което се е произнесъл този орган, е било изменено до такава степен, че самото му съдържание е било засегнато.
34 Следователно изменението, което се състои в замяна на степента на назначаване A *7 с A *6, нямало съществен характер, тъй като неговият обхват бил твърде ограничен и било уместно да се счита, че новата кариерна структура се основава на по-постоянен ритъм на повишенията, отколкото старата.
– Съображения на Първоинстанционния съд
35 По смисъла на член 10, втора алинея, второ изречение от предишния правилник Комисията се консултира с комитета по всички предложения за ревизиране на Правилника. Тази разпоредба възлага на Комисията задължение за консултиране, което се разпростира, освен върху официалните предложения, и върху измененията по същество на вече разгледани от нея предложения, освен ако в този последен случай измененията съответстват в основната си част на предложените от Комитета по правилника за персонала.
36 Това тълкуване се налага както от съдържанието на въпросната разпоредба, така и от функциите, възложени на Комитета по правилника за персонала. Всъщност от една страна, като предвижда консултиране без условия или изключения с Комитета по правилника за персонала по всички предложения за ревизиране на Правилника, тази разпоредба предоставя широк обхват на задължението, което дефинира. Нейната редакция следователно е явно несъвместима с ограничително тълкуване на обхвата ѝ. От друга страна, Комитетът по правилника за персонала, в качеството му на съвместен орган, обединяващ представители на административни структури и такива на персонала — като последните са демократично избрани — от всички институции, е призван да отчита и да изразява интересите на публичната служба на Общността в нейната цялост (Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 1998 г. по дело Busacca и др./Сметна палата, T‑164/97, Recueil FP, стp. I‑A‑565 и II‑1699, точки 91—95).
37 От това следва, че когато в хода на преговори със Съвета по предложение за ревизиране на Правилника в същото са въведени изменения, съществува задължение за повторно консултиране с Комитета по правилника за персонала преди приемането от Съвета на съответните нормативни разпоредби, в случай че тези изменения засягат по съществен начин структурата на предложението. Частичните изменения и измененията с ограничено действие не пораждат такова задължение, което при противоположно тълкуване би имало за последица прекомерно стесняване на правото на изменение в рамките на законодателния процес на Общността.
38 Следователно характерът на въпросните изменения, бил той съществен или частичен и ограничен, трябва да бъде преценяван от гледна точка на техния предмет и на мястото на изменените разпоредби в цялостния диспозитив, така както е предложен за приемане, а не от гледна точка на отделните евентуални последици по отношение на положението на лицата, които е възможно да бъдат засегнати от въвеждането им.
39 В дадения случай преструктурирането на степените на класиране и на таблицата на заплатите на длъжностните лица на Европейските общности, което произтича от въведена от общностния законодател реформа в кариерата, е имало за последица незабавно понижаване на степените на назначаване на нови длъжностни лица, съпътствано в крайна сметка от разгръщане на техните възможности за кариерно развитие.
40 От това следва, че замяната на първоначално предвидената степен A 7 със степен A* 6 съставлява допълнителен елемент от реформата, който е част от цялостната структура и от глобалната перспектива за постепенно преструктуриране на длъжностите.
41 Тази замяна се свежда до частично съобразяване на преходни разпоредби с новата кариерна структура, като по този начин нито общата ѝ структура, нито самата ѝ същност се поставят под съмнение с това съобразяване, което да оправдае едно ново консултиране с Комитета по правилника за персонала (вж. в този смисъл Решение на Съда от 5 октомври 1994 г. по дело Германия/Съвет, C‑280/93, Recueil, стp. I‑4973, точка 41).
42 Следователно като не е пристъпила към ново консултиране с Комитета по правилника за персонала във връзка с обикновено допълнение, което произтича от общата структура на предложението за изменение на Правилника, каквото по-рано е било представено на Комитета по правилника за персонала, Комисията не е нарушила член 10, втора алинея, второ изречение от предишния правилник, въпреки че замяната на степен A 7* със степен A*6, извършена след консултирането с Комитета по правилника за персонала, на първо време има значителни финансови последици върху нивото на първоначално класиране на заинтересованите длъжностни лица и върху заплатата, която им се изплаща в началото на кариерата.
43 Следователно това правно основание следва да се отхвърли като необосновано.
По нарушаването на придобитите от жалбоподателите права, както и на принципа на правната сигурност и на принципа за забрана на обратното действие
– Доводи на страните
44 Жалбоподателите считат, че правото им да бъдат класирани в степен, предвидена във въпросните обявления за конкурси, които обвързват ОН и го задължават по отношение на тях, води до вписването им в списък с подходящи кандидати. Като е определил класирането им в различна степен на назначаване, член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника по този начин нарушил правата, придобити от тях.
45 Според жалбоподателите тази разпоредба противоречи и на принципа за забрана на обратното действие, доколкото, въвеждайки нови критерии за класиране, тя изменя положението, което жалбоподателите могат да очакват предвид указанията в обявленията за конкурс.
46 Накрая, критикуваната разпоредба не съблюдавала принципа на правната сигурност, по силата на който правните субекти трябва да могат да се доверяват на условията, определени в обявленията за конкурс. Следователно същите се считали за валидни, доколкото заинтересованите лица не са получили своевременно ясна, пълна и точна информация относно новите разпоредби, приложими по отношение на тяхната степен на класиране при назначаването им.
47 Комисията, подпомагана от Съвета, счита, че критикуваната разпоредба не противоречи на посочените от жалбоподателите принципи. Тя изтъква по същество, че вписването в списък с подходящи кандидати предоставя само възможност, но не и каквото и да било право за назначаване като длъжностно лице в срок за изпитване и a fortiori не предоставя право на класиране в определена степен в случай на назначаване. Следователно не би могло да става въпрос за поставяне под съмнение на някакво придобито право, тъй като възникването на определено правно положение преди дадена законодателна промяна е необходимо, но недостатъчно условие за пораждането на придобито право.
– Съображения на Първоинстанционния съд
48 Безспорно Регламент № 723/2004, който въвежда член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника в текста на същия, е влязъл в сила на 1 май 2004 г., т.е. на по-късна дата от тази на неговото публикуване на 27 април същата година.
49 Тъй като датата на влизането му в сила не предхожда датата на публикуването му, не може да се счита, че Регламент № 723/2004 има обратно действие (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 11 декември 1996 г. по дело Barreaux и др./Комисия, T‑177/95, Recueil FP, стp. I‑A‑541 и II‑1451, точки 45 и 46).
50 Доколкото определя новите критерии за класиране в степен, които са приложими при назначаването на успели кандидати от конкурси, вписани в списъците с подходящи кандидати преди 1 май 2004 г., но назначени като длъжностни лица в срок за изпитване след тази дата, член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника не е в противоречие с принципа за забрана на обратното действие.
51 Според постоянна съдебна практика, в случай на изменение на разпоредби с общо приложение, и особено на разпоредби на Правилника, една нова норма по принцип се прилага незабавно към бъдещите последици от правни отношения, които са възникнали, но не са напълно приключили при действието на предходна норма (Решение на Съда от 14 април 1970 г. по дело Brock, 68/69, Recueil, стp. 171, точка 7 , Решение от 5 декември 1973 г. по дело SOPAD, 143/73, Recueil, стp. 1433, точка 8 и Решение от 10 юли 1986 г. по дело Licata/CES, 270/84, Recueil, стp. 2305, точка 31).
52 В конкретния случай член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника не е можел да доведе до нарушаване на право на прилагане на по-ранните критерии за класиране, съдържащи се в Правилника, титуляри на което са били жалбоподателите. Вписването на успелите кандидати от конкурси на общо основание в списъците с подходящи кандидати, изготвени в резултат на дейности по подбор, поражда за заинтересованите страни единствено възможността да бъдат наети като длъжностни лица в срок за изпитване, както впрочем посочват въпросните обявления за конкурси на общо основание (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 25 май 2000 г. по дело Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99, Recueil FP, стp. I‑A‑101 и II‑433, точка 21).
53 Тази възможност по необходимост изключва каквито и да било придобити права, тъй като класирането в степен на успял кандидат, вписан в списъка с подходящи кандидати от конкурс на общо основание, не може да се счита за придобито право, докато не стане предмет на решение за назначаване в надлежна форма.
54 Както следва от член 3 от Правилника, назначаването на длъжностно лице се основава задължително на едностранен акт на ОН, в който се уточнява датата на влизане в сила на същото, както и длъжността, на която е назначено заинтересованото лице (Решение на Първоинстанционния съд от 10 април 1992 г. по дело Ventura/Парламент, T‑40/91, Recueil, стp. II‑1697, точка 41).
55 Ето защо, едва след като е бил адресат на такова решение, успелият кандидат от конкурс на общо основание може да изисква качеството „длъжностно лице“ и следователно да отстоява правото си да се ползва от разпоредбите от Правилника (Решение на Първоинстанционния съд от 19 юли 1999 г. по дело Mammarella/Комисия, T‑74/98, Recueil FP, стp. I‑A‑151 и II‑797, точка 27).
56 Следователно към датата на влизане в сила — 1 май 2004 г. — на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника жалбоподателите все още не са били придобили, с акт за назначаване на ОН, право по отношение на тях да се прилагат разпоредби от Правилника.
57 Следователно жалбоподателите нямат основание да твърдят, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника е нарушил права на класиране в старите кариерни степени, посочени във въпросните обявления за конкурси, които те биха придобили преди 1 май 2004 г., поради факта на вписването им в списъците с подходящи кандидати, изготвени в резултат на дейности по подбор.
58 Всъщност длъжностните лица могат да се позовават на придобито право само ако правопораждащият факт за същото е възникнал при действието на правилник, който предхожда изменението на разпоредбите от Правилника (Решение на Съда от 19 март 1975 г. по дело Gillet/Комисия, 28/74, Recueil, стp. 463, точка 5).
59 От това следва, че в конкретния случай няма незачитане на каквото и да е придобито от жалбоподателите право на класиране в определена степен.
60 Накрая, принципът на правната сигурност, на който се позовават заинтересованите страни, намира приложение спрямо положения от вида на въпросното тук само когато нормативен акт на Общността установява за своя отправна точка дата, която предхожда неговото публикуване (Решение на Съда от 9 януари 1990 г. по дело SAFA, C‑337/88, Recueil, стp. I‑1, точка 13) и когато общностните правила се отнасят до положения, настъпили преди влизането им в сила (Решение на Съда от 10 февруари 1982 г. по дело Bout, 21/81, Recueil, стp. 381, точка 13) — хипотези, чужди на конкретния случай, както бе констатирано.
61 От това следва, че няма неспазване на принципа на правната сигурност от общностния законодател.
62 Следователно жалбоподателите нямат основание да поддържат, че разпоредбата, оспорена с възражение за незаконосъобразност, нарушава придобитите им права или принципа на правната сигурност и принципа за забрана на обратното действие.
63 Следователно твърдението за нарушение следва да се отхвърли като лишено от основание.
По нарушаването на принципа за равно третиране и за недопускане на дискриминация
– Доводи на страните
64 Без да оспорват правото на законодателя да изменя разпоредбите на Правилника, жалбоподателите поддържат, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника третира по различен начин еднаква категория лица, състояща се от успели кандидати от един и същ конкурс, по отношение на класирането им в степен и съответно на месечната им заплата, в зависимост от това дали са били назначени преди 1 май 2004 г. или след тази дата.
65 Този срок не можел да представлява обективен критерий за диференциране с цел класиране в степен при назначаването, тъй като датата на назначаване на длъжностно лице зависела от елементи, които не били обективни и не били от компетентността на жалбоподателите.
66 Единственият обективен критерий, който следвало да се отчете в това отношение, била датата на писмото, с което всички успели кандидати били уведомени за вписването им в списък с подходящи кандидати, която е по-ранна от 1 май 2004 г. Дори да нямали каквото и да е право да бъдат назначени, в случай на назначаване те щели да имат право от тази дата да бъдат наети в посочената в обявлението за свободна длъжност и в обявлението за конкурс степен, в съответствие с член 31 от предишния правилник.
67 В решението си от 9 юли 1997 г. по дело Monaco/Парламент (T‑92/96, Recueil FP, стp. I‑A‑195 и II‑573) Първоинстанционният съд е приел, от една страна, че не е оправдано при определяне на разпоредбите, които са приложими спрямо даден кандидат, да се взема предвид датата на назначаването му, и от друга страна, че спазването на принципа за недопускане на дискриминация и на принципа за равно третиране изисква всички успели кандидати от даден конкурс да бъдат третирани по един и същи начин, независимо от евентуалното влизане в сила на нови правила преди назначаването на някои от тях.
68 Друг фактор за дискриминация бил свързан с това, че класирането в по-ниска степен на жалбоподателите води до определянето им на длъжност „старши“ със степен „младши“. Доколкото те вече били придобили значителен професионален опит и притежавали документи за квалификация и дипломи със съществено значение, в нарушение на член 1г от Правилника те са били обект на дискриминация, основана на възраст, тъй като не са имали същите възможности за развитие на кариерата както другите длъжностни лица на по-ниска възраст, които се ползват от същото класиране.
69 Освен това жалбоподателите, които преди назначаването си като длъжностни лица в срок за изпитване са имали качеството на срочно наети служители или на служители със спомагателни функции на Европейските общности, получили в съответствие с новите разпоредби от Правилника същата длъжност със същите и дори повишени задължения, като при това степента, в която били класирани, била понижена.
70 Напротив, Комисията счита, че успелите кандидати от спорния конкурс, назначени съответно преди 1 май 2004 г. и след тази дата, не се намират в сравнимо положение.
71 Така от тълкуването на член 3 във връзка с член 4, първа алинея от Правилника имплицитно следвало, че датата, която е релевантна при преценката на законосъобразността на акт за назначаване, е датата на неговото влизане в сила. Впрочем както датите на приемане на оспорваните решения, така и тези на влизането им в сила, били по-късни от 1 май 2004 г.
72 Тъй като законосъобразността на акт на Общността трябвало да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства към датата на неговото приемане, успелите кандидати от спорните конкурси, които са назначени преди 1 май 2004 г., следвало да бъдат назначени за длъжностни лица в съответствие с разпоредбите на членове 31 и 32 от предишния правилник, докато след влизането в сила на Регламент № 723/2004 за успелите кандидати от спорните конкурси, назначени след тази дата, било възможно да бъдат назначени за длъжностни лица в приложение на преходните разпоредби на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника.
73 За разлика от посоченото по-горе дело Monaco/Парламент, настоящият спор нямал връзка нито с административната практика на дадена институция относно класирането в степен на длъжностните лица, които тя назначава, нито с вътрешно указание, посветено на такава административна практика, а с разпоредба, която е приета от общностния законодател и изключва риска от произвол, свойствен за едно спонтанно изменение от дадена институция на вътрешно указание за класиране в степен при назначаване.
74 Общностният законодател имал право по всяко време да приеме, с действие занапред, измененията на разпоредби от Правилника, които счита, че са в интерес на службата, дори тези изменения да водят до по-неблагоприятно положение за длъжностните лица, отколкото това, което е произтичало от старите разпоредби.
– Съображения на Първоинстанционния съд
75 Според постоянна съдебна практика общият принцип за равно третиране и за недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение на Първоинстанционния съд от 9 февруари 1994 г. по дело Lacruz Bassols/Съд на Европейските общности, T‑109/92, Recueil FP, стp. I‑A 31 и II‑105, точка 87).
76 За да се определи дали жалбоподателите могат да се позовават с основание на този принцип, следва да се установи дали всички успели кандидати от въпросния конкурс, вписани в списъците с подходящи кандидати, съставени в резултат на дейности по подбор, трябва да бъдат считани за кандидати от една и съща категория лица, назначени преди 1 май 2004 г. или след тази дата.
77 Както следва от изложеното по-долу, класирането в степен на жалбоподателите може да се осъществи по законосъобразен начин единствено като се прилагат новите критерии, които са в сила към датата на приемане на решението за назначаването им като длъжностни лица в срок на изпитване.
78 Впрочем жалбоподателите признават имплицитно, че новите разпоредби от Правилника действително са приложими спрямо тях, доколкото те искат да се ползват от прилагането на член 1г от Правилника.
79 Успелите кандидати от въпросните конкурси, назначени преди 1 май 2004 г., напротив, е трябвало да бъдат задължително класирани в степен въз основа на старите критерии, които все още са били в сила към датата на тяхното назначаване, но са били отменени, считано от същата дата поради влизането в сила на новите разпоредби на Правилника.
80 От това следва, че жалбоподателите не могат да бъдат разглеждани като кандидати, принадлежащи към същата категория лица като успелите кандидати от въпросния конкурс, назначени преди 1 май 2004 г.
81 Следователно жалбоподателите не биха могли валидно да поддържат, че вписването им в списък с подходящи кандидати преди 1 май 2004 г. им е предоставило право да бъдат назначавани, в случай на подбор, в посочената в обявлението за свободна длъжност или в обявлението за конкурс степен или в степен в съответствие с член 2, параграф 1 от приложение XIII и член 31 от предишния правилник.
82 Доколкото назначаването им оставало хипотетично, те всъщност нямали никакво право да се позоват на критериите за класиране от Правилника, които са приложими при назначаването на успелите кандидати от конкурси на общо основание.
83 Впрочем като уточнява, че преходните разпоредби от Правилника не създават пречки пред правата, придобити от персонала в рамките на общностния режим преди влизането в сила на новия режим на публичната служба на Общността, съображение 37 от Регламент № 723/2004 потвърждава, че между успелите кандидати от спорните конкурси, които са назначени за длъжностни лица преди и от 1 май 2004 г., следва да се прави разграничение.
84 Схващането, според което всички длъжностни лица, назначени от дадена институция вследствие на един и същ конкурс, се намират в сравнимо положение, е изложено в точка 55 от посоченото по-горе Решение по дело Monaco/Парламент, с цел да се установи незаконосъобразността на прилагането към успял кандидат от конкурс на общо основание на по-строги вътрешни указания за класиране в степен, които са приети от самата институция работодател след вписването на заинтересованото лице в списъка с подходящи кандидати, така че да се приложат предвидени в Правилника критерии за класиране, които са останали непроменени.
85 В конкретния случай и при всяко положение общностният законодател, напротив, е избрал да измени предвидените в Правилника критерии за класиране в степен на новите длъжностни лица при назначаването им, като е упражнил право, чието съществуване самите жалбоподатели заявяват, че не оспорват.
86 Всъщност според трайно установената практика законодателят може във всеки момент да внесе с действие занапред в разпоредбите на Правилника измененията, които той счита, че са в интерес на службата, дори когато — както в конкретния случай — те са по-неблагоприятни (Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 1998 г. по дело Ryan/Сметна палата, T‑121/97, Recueil, стp. II‑3885, точка 98).
87 Доколкото длъжността, на която е назначено дадено длъжностно лице, е определена и с решението за назначаване (Решение по дело Ventura/Парламент, посочено по-горе, точка 41) и последното може да се основава единствено на разпоредбите, приложими към датата на неговото приемане, класирането на някои от жалбоподателите в по-ниска степен, в рамките на новите разпоредби на Правилника, не може да се разглежда като дискриминационно, въпреки че те ще бъдат назначени на същата длъжност като тази, която са заемали преди 1 май 2004 г. в качеството си на служители, които не са титуляри, и ще имат еднакви, дори по-важни задължения от тези в миналото.
88 Накрая трябва да бъде отхвърлен доводът, основан на твърдяното класиране в по-ниска степен на жалбоподатели, от което произтича назначаването им на длъжности „старши“, като са класирани в степени „младши“, и отсъствието на възможности за кариерно развитие, които за сметка на това са били предоставени на други длъжностни лица на по-ниска възраст, ползващи се от същото класиране.
89 Освен факта, че противно на поддържаното от жалбоподателите, това обстоятелство не може да се квалифицира като дискриминация, основана на възраст по смисъла на член 1г от Правилника, щом като новите критерии за класиране в степен по никакъв начин не отчитат възрастта на заинтересованите лица, то същото обстоятелство не може да се счита за нарушение на принципа за равно третиране и за недопускане на дискриминация поради изложените по-долу съображения.
90 От това следва, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника не противоречи на принципа за равно третиране и за недопускане на дискриминация.
91 Предвид горните обстоятелства, твърдението за нарушение не може да бъде уважено.
По нарушаването на принципа за защита на оправданите правни очаквания
– Доводи на страните
92 Жалбоподателите поддържат, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника нарушавал принципа за защита на оправданите правни очаквания, доколкото те имали основание да очакват след успешното преминаване на въпросния конкурс да получават заплата, съответстваща на условията, определени в обявленията за конкурси.
93 Една нова правна уредба можела да се прилага към бъдещите последици от положение, възникнало при действието на предходни разпоредби, единствено при условие че тя не изменя съществено положения, създадени съгласно предишния правилник, и че тя е предвидима и оправдана от безспорен обществен интерес.
94 Комисията отговаря по същество, че жалбоподателите нямат основание да отнасят оправдани правни очаквания към класиране в степен, указано в обявленията за конкурси.
– Съображения на Първоинстанционния съд
95 Достатъчно е да се припомни, че длъжностно лице не може да се позовава на принципа за защита на оправданите правни очаквания, за да оспори законосъобразността на нова нормативна разпоредба, особено в област, в която — както в случая — законодателят разполага с широко право на преценка, което жалбоподателите въобще не са оспорили, във връзка с необходимостта от промени на Правилника (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 11 февруари 2003 г. по дело Leonhardt/Парламент, T‑30/02, Recueil FP, стp. I‑A‑41 и II‑265, точка 55).
96 Впрочем право да иска защита на оправданите правни очаквания има всяко лице, намиращо се в положение, от което следва, че администрацията на Общността е породила у него основателни очаквания, като му е предоставила конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и еднозначни сведения от оправомощени и достоверни източници.
97 Противно на това, никой не може да се позове на нарушение на този принцип, когато липсват конкретни уверения, предоставени от администрацията (Решение на Първоинстанционния съд от 19 март 2003 г. по дело Innova Privat-Akademie/Комисия, T‑273/01, Recueil, стp. II‑1093, точка 26).
98 Следователно се налага изводът, че преписката не съдържа никакъв елемент, който да позволява на жалбоподателите да заключат, че общностните институции са им предоставили каквито и да е уверения, които могат да породят оправдани правни очаквания при действието на старите критерии от Правилника за класиране в степен на длъжностни лица при назначаването им. От самите обявления за конкурси и от писмата на Комисията е видно, че на успелите кандидати от конкурса може да бъде предложено назначение въз основа на новите разпоредби на Правилника.
99 Накрая, жалбоподателите не могат с основание да оспорват изменение по същество на дадено положение, създадено съгласно предишния правилник, след като, както е констатирано по-долу, вписването на жалбоподателите в списък с подходящи кандидати не е можело да има за последица възможността им да се ползват от такова положение.
100 Предвид горните обстоятелства, твърдението за нарушение не следва да бъде уважено.
По противоречието на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника с член 31, параграф 1 от същия правилник
– Доводи на страните
101 Жалбоподателите изтъкват, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника противоречи на член 31, параграф 1 от същия правилник, според който длъжностното лице се назначава в степента, посочена в обявлението за спечеления от него конкурс. Въпреки че визира новото понятие „функционална група“, тази последна разпоредба следва да се прилага за всички конкурси, включително за конкурсите, които са организирани преди 1 май 2004 г., и успелите кандидати, от които са вписани в списък с подходящи кандидати преди тази дата.
102 Администрацията не може да се отклонява едностранно от обявлението за конкурс, което е изготвила и което я обвързва с всеки един от елементите си, тъй като нейната основна цел е да информира възможно най-точно заинтересованите лица за вида длъжности и условията за назначаване на тях.
103 Доколкото въпросните обявления за конкурси не съдържат позоваване на датата 1 май 2004 г. и не предвиждат бъдещо изменение на класирането в степен на успелите кандидати при назначаването им, в приложение на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника всички жалбоподатели били класирани в степен, по-ниска от посочената в обявленията за конкурси, без превръщането на тези стари степени да бъде правилно извършено с оглед на новите временни степени, определени в член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника.
104 Комисията отбелязва, че в действителност жалбоподателите възразяват срещу това, че не са били назначени в степента, посочена в обявленията за конкурси, в приложение на член 31 от Правилника.
105 Според Комисията, в качеството си на преходна разпоредба член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника не може да води до нарушаване на член 31 от същия правилник, спрямо който той представлява специален закон, без да е необходимо изрично да се уточнява, че той се отклонява от последния.
106 Поради влизането в сила на новите разпоредби от Правилника, старите степени били заменени с нови степени: член 8, параграф 1 от приложение XIII към Правилника се позовава на „степените, въведени с член 2, параграф 1“ и таблиците, фигуриращи в член 2, параграфи 2 и 3 от това приложение използвали израза „нови временни степени“.
107 От горното следвало, че обявленията за конкурси, публикувани преди 1 май 2004 г., били останали без предмет в частта, в която се отнасят до назначаване на определена степен, още повече че спорните конкурси били свързани с определена кариера (две степени) съгласно член 5 от предишния правилник. Всъщност, считано от тази дата, нямало вече основание да се прави позоваване на „кариери“, доколкото в член 5 от Правилника вече не се споменавало това понятие. Следователно законодателят трябвало да запълни тази празнота, като приеме „правила за превръщане на степен“, т.е. като определи сам (новата) степен на класиране на дадено длъжностно лице, назначено след конкурс, обявлението за който е публикувано преди 1 май 2004 г. Следователно член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника представлява именно такова „правило за превръщане на степен“.
– Съображения на Първоинстанционния съд
108 Член 31, параграф 1 от Правилника гласи, че избраните кандидати от конкурс се назначават в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, който те са спечелили.
109 Дори от тази нова разпоредба непременно да се налага заключението, че успелите кандидати от конкурси на общо основание трябва да бъдат назначени като длъжностни лица в срок за изпитване в степента, посочена в обявлението за конкурса, в резултат на който те са били назначени, от отговора на твърдението за нарушение на принципа за равно третиране и за недопускане на дискриминация все пак следва, че определянето на вида длъжност и на условията за назначаване на успели кандидати на тези длъжности, което Комисията е направила в рамките на разпоредбите на предишния правилник, като е изготвяла спорните обявления за конкурси, не е можело да остане в сила след 1 май 2004 г. — дата, определена от общностния законодател за влизането в сила на новата кариерна структура за длъжностните лица на Европейските общности.
110 Считано от 1 май 2004 г., отмяната на степените на класиране в длъжностите, посочени в обявленията за конкурси, която е свързана с въвеждането на нова кариерна система, е накарала законодателя да приеме преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника, и по-специално член 12, параграф 3 от него, за да определи класирането в степен на успелите кандидати от конкурса, вписани в списъци с подходящи кандидати преди 1 май 2004 г., но назначени като длъжностни лица в срок за изпитване от тази дата.
111 С тази цел законодателят е заменил временните степени B*3, A*5 и A*6, предвидени в член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, с кариерни степени B5/B4, A8 и A7/A6, които отговарят съответно на старите длъжности младши асистенти, младши администратори и администратори, които фигурират във въпросните обявления за конкурси, но са отменени, считано от 1 май 2004 г.
112 Вярно е, че таблицата в член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, която превръща степените, посочени в обявленията за конкурси, във временни степени за назначаване, се отклонява от таблицата в член 2, параграф 1 от това приложение, в която старите степени на назначените преди 1 май 2004 г. длъжностни лица се преобразуват в нови временни степени.
113 Както се припомня по-горе, все пак е допустимо законодателят да приема, с действие занапред, в интерес на службата изменения на разпоредбите на Правилника, дори изменените разпоредби да са по-неблагоприятни от старите (Решение по дело Ryan/Сметна палата, посочено по-горе, точка 98).
114 За преходна разпоредба като обсъжданата е свойствено да въвежда изключение от някои разпоредби на Правилника, чието прилагане по необходимост е засегнато от промяната в режима. В конкретния случай изключението не се простира извън рамките на това, което произтича от назначаването като длъжностни лица, в рамките на новите разпоредби на Правилника, на лицата, избрани съгласно открити процедури за конкурс, приключили при действието на старите разпоредби.
115 При горните обстоятелства жалбоподателите не можели, за да докажат противоречието на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника с член 31, параграф 1 от Правилника, с основание да твърдят, че са били класирани в степен, по-ниска от посочената в обявленията за конкурси, или в зависимост от таблица на съответствия на степени, която се отклонявала от връзката, установена между старото и новото класиране в степен на длъжностните лица.
116 От това следва, че твърдението за нарушение не може да бъде уважено.
По нарушението на членове 5 и 7 от Правилника
– Доводи на страните
117 Жалбоподателите изтъкват нарушение на член 5, параграф 5 от Правилника, според който за длъжностните лица от една и съща функционална група се прилагат еднакви условия на назначаване и служебно развитие. Въпреки че успелите кандидати от спорните конкурси, назначени като длъжностни лица преди 1 май 2004 г., се били ползвали от класиране и заплащане, съответстващи на посочената в обявленията за конкурси степен, класирането на жалбоподателите било извършено въз основа на член 12 от приложение XIII към Правилника.
118 Член 5, параграфи 1 и 4 от Правилника също не бил спазен, тъй като поради „автоматичното“ прилагане на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника техните длъжности не били предмет на „прекласиране“ в зависимост от естеството и значението на служебните задължения, които съответствали на всеки вид длъжност.
119 Член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника не съблюдавал и член 5, параграф 3 от него, както е въведен в сила от приложение I, раздел A към Правилника, по отношение на съответствието между вида длъжност и кариерите, доколкото той е довел до прекласиране на длъжностите на жалбоподателите на ниво, по-ниско от задълженията, присъщи за тези длъжности.
120 Накрая, принципът на съответствие между длъжността и степента — гаранция за равното третиране на длъжностните лица — на който е посветен член 7, параграф 1 от Правилника, също не бил спазен.
121 Комисията възразява, че не е от компетентността на общностния законодател, а на самите институции, на които е възложено прилагането на Правилника съгласно член 5, параграф 4 от него, да определят задълженията, свързани с всеки вид длъжност, и да съблюдават съответствието на длъжностите, когато взимат решение относно назначаването на своите служители.
122 Направено от жалбоподателите позоваване на таблицата от приложение I, раздел A към Правилника, не било допустимо, тъй като по силата на член 4, буква н) от приложение XIII към Правилника, приложение XIII.1 относно видовете длъжности през преходния период заменя приложение I, раздел A от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г.
123 Накрая, член 5, параграф 1 имал чисто декларативно съдържание и не уреждал никакво самостоятелно задължение на институциите.
– Съображения на Първоинстанционния съд
124 Както следва от изложения по-горе отговор на твърдението за нарушение на принципа за равно третиране и за недопускане на дискриминация, не може валидно да се поддържа, че член 5, параграф 5 от Правилника е бил нарушен поради класиране на успелите кандидати от въпросните конкурси, назначени преди 1 май 2004 г., в посочената в обявленията за конкурси степен, докато жалбоподателите били класирани съгласно критерии, определени в член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника.
125 В това отношение Първоинстанционният съд припомня, че при назначаването на успелите кандидати от въпросните конкурси преди 1 май 2004 г. били приложими разпоредбите на предишния правилник и степените на класиране, посочени в обявленията за конкурси, докато класирането в степен на жалбоподателите произтича от новите разпоредби в сила от тази дата, включително от преходните разпоредби на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника.
126 Жалбоподателите също така неоснователно поддържат, че член 12 от приложение XIII към Правилника противоречи на член 5 от него. Като е приел първата от посочените разпоредби, законодателят е определил степените на класиране на назначените през преходния период длъжностни лица, упражнявайки своето право на изменение на разпоредбите на Правилника.
127 В член 12, параграф 2 от приложение XIII към Правилника се уточнява, че разпоредбите на член 5, параграф 3 от Правилника, които определят нивото на изискваната квалификация за назначаване на съответните длъжности, не се прилагат за длъжностни лица, които като жалбоподателите са наети от списъците с подходящи кандидати, съставени в резултат на публикувани преди 1 май 2004 г. конкурси.
128 В това отношение член 4, буква н) от приложение XIII към Правилника уточнява, че приложение I, раздел A, озаглавено „Видове длъжности във всяка функционална група, посочени в член 5, параграф 3“ и обхващащо таблица на новите видове длъжности, към която препраща член 5, параграф 4 от Правилника, се заменя с приложение XIII.1 към Правилника, което определя видовете длъжности през преходния период.
129 Така член 12, параграф 3 и член 4, буква н) от приложение XIII към Правилника имат предимство пред общите разпоредби на член 5 от Правилника, като се отклоняват от него в качеството си на специален закон (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 юни 2003 г. по дело Mayer Parry Recycling, C‑444/00, Recueil, стp. I‑6163, точка 57 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 юли 2005 г. по дело Le Voci/Съвет, T‑371/03, Recueil FP, стp. I‑A‑209 и II‑957, точка 122).
130 По-нататък жалбоподателите не могат да се позовават на член 7, параграф 1 от Правилника, според който всяко длъжностно лице следва да бъде назначено на длъжност във функционалната му група, съответстваща на неговата степен.
131 Всъщност и тази разпоредба естествено трябва да се разбира в смисъл, че с нея се запазва прилагането за преходен период от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника и на придружаващите го разпоредби.
132 Предвид горните обстоятелства, твърдението за нарушение не може да бъде уважено.
133 От изложеното по-горе следва, че възражението за незаконосъобразността на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
По противоречието на оспорваните решения с общите принципи на доброто управление, на прозрачност, на защита на оправданите правни очаквания, за равно третиране и за недопускане на дискриминация, на съответствие между длъжност и степен, на добросъвестност и за полагане на грижа
Доводи на страните
134 Преди всичко жалбоподателите считат, че оспорваните решения противоречат на принципа на доброто управление и на правилото за прозрачност, доколкото те не са били уведомени точно и ясно за основното изменение, което е трябвало да бъде направено по отношение на класирането им в степен, в случай че бъдат назначени след 1 май 2004 г.
135 Всички жалбоподатели били узнали по официален път класирането си в степен според разпоредбите на Правилника едва след тази дата. Освен това оспорваните решения се позовавали изрично единствено на член 31 от Правилника, на обявлението за свободна длъжност и на обявлението за конкурс и не упоменавали член 12 от приложение XIII към Правилника.
136 Публикуването на Регламент № 723/2004 три дни преди влизането му в сила и в повечето случаи след предложенията за назначаване, изпратени до жалбоподателите, не можело да се счита за достатъчно, предвид сложността и херметичния характер на въпросния текст, което се признава и от самата Комисия.
137 Ако жалбоподателите били уведомени ясно и в разумен срок за последиците, които новата правна уредба щяла да има по отношение на класирането им в случай на назначаване преди 1 май 2004 г., те щели да могат поне в някои от случаите да се опитат да получат назначение преди тази дата и дори да откажат да бъдат назначени при тези нови вредоносни условия.
138 Жалбоподателите поддържат също, че оспорваните решения са взети в нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Някои жалбоподатели в хода на интервюта за работа преди 1 май 2004 г. били установили контакти с отговорни лица от администрацията, които им потвърдили, в определени случаи многократно, класирането им в степен, която съответствала на посочената в обявлението за конкурс. Те се позовават също на текстове и документи, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и на уебсайта на Комисията, както и на официалните писма — покани за медицински преглед, и за уреждане на административни формалности.
139 Жалбоподателите също упрекват ОН, че не е имал еднакъв подход спрямо всички успели кандидати от конкурса, в нарушение на принципа за недопускане на дискриминация. Всъщност поради определени причини някои успели кандидати от въпросния конкурс можело да бъдат назначени преди 1 май 2004 г., а други — не.
140 Освен това Комисията била нарушила принципа на съответствие между длъжност и степен, като не е извършила оценка на задачите и отговорностите на жалбоподателите по отношение на степента, която трябвало да им бъде присъдена.
141 Следователно било оправдано да се зададе въпросът дали ОН наистина е действал добросъвестно и в съответствие с принципа за полагане на грижа, доколкото той сам е можел да прецени неприемливите последици от назначаването в различни степени на успели кандидати от един и същ конкурс, които можели да се доверят на класирането в степен, съдържащо се в обявлението за конкурс, и които не били уведомени за вредоносните последици, които правилникът би имал върху бъдещото им класиране, в случай че назначаването се осъществи след 1 май 2004 г.
142 Комисията възразява, че жалбоподателите са били достатъчно информирани. Регламент № 723/2004 бил публикуван преди приемането на оспорваните решения, а в някои от случаите дори преди жалбоподателите да са приели отправеното им предложение за работа. По-нататък, информация за реформата на кариерната система се съдържала в обявленията за конкурси или в писмата, с които жалбоподателите били уведомени за продължаването на срока на списъците с подходящи кандидати.
143 Противно на това, което жалбоподателите явно считат, институциите не били длъжни по силата на някакво общо задължение да привличат вниманието на бъдещите си длъжностни лица, преди тяхното назначаване, върху всички аспекти на правното им положение.
144 Отправените до жалбоподателите предложения за работа ясно указвали, че класирането им в степен щяло да бъде извършено в приложение на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника. Тези писма също препращали към уебсайт, на който можело да бъдат намерени по-пълни сведения.
145 Изобщо не било доказано, че администрацията е предоставила на жалбоподателите конкретни, безусловни и еднозначни уверения, в смисъл че класирането им в степен е било извършено в приложение на разпоредбите на предишния правилник. Освен това оправданите правни очаквания можели да възникнат само въз основа на уверения, които съответстват на приложимите норми. Тъй като член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника обаче имал задължителен характер и не предоставял на администрацията никакво право на преценка, евентуалните обещания на същата не можели да породят оправдани правни очаквания у жалбоподателите относно класиране в степен по силата на предишния правилник.
146 Накрая, задължението за полагане на грижа можело да породи задължения за дадена институция спрямо определено лице единствено след неговото назначаване в качеството му на длъжностно лице.
Съображения на Първоинстанционния съд
147 От преписката следва, че нито обявленията за конкурси, нито адресираните до жалбоподателите писма за продължаване на срока на валидност на списъците с подходящи кандидати посочват, че новите критерии за класиране в степен по време на назначаването биха могли да бъдат изменени, като се понижат степените на назначаване, съдържащи се в обявленията за конкурси.
148 Едва след постъпването си на служба в качеството на длъжностни лица в срок на изпитване жалбоподателите са били уведомени пряко за новата система на класиране в степен, въведена с новите разпоредби на Правилника, и за понижаването, относимо към тяхната степен на назначаване спрямо посоченото в обявленията за конкурси.
149 Впрочем в това отношение може да се заключи, че повечето оспорвани решения не съдържат в позоваванията в преамбюла никакви препратки към член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, въпреки че степента на назначаване на жалбоподателите е била определена въз основа на тази преходна разпоредба, чийто характер на специален закон по отношение на член 31 от Правилника е бил отбелязан от самата Комисия.
150 Все пак, ако липсата на достатъчно предварителна информация би могла да обоснове ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността по отношение на заинтересованите лица, то сама по себе си тя не може да доведе до незаконосъобразност на оспорваните решения.
151 Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че законосъобразността на обжалван пред общностния съд индивидуален акт трябва да бъде преценявана в зависимост от фактическите и правните обстоятелства към датата, на която е бил приет актът (Решение на Съда от 17 май 2001 г. по дело IECC/Комисия, C‑449/98 P, Recueil, стp. I‑3875, точка 87 и Решение на Първоинстанционния съд от 25 май 2004 г. по дело W/Парламент, T‑69/03, Recueil FP, стp. I‑A 153 и II‑687, точка 28).
152 Следователно, тъй като всички оспорвани решения са приети с правно действие най-рано от 1 май 2004 г., Комисията е можела в оспорваните решения да класира жалбоподателите в степен единствено съгласно новите императивни разпоредби на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, чиято незаконосъобразност не бе доказана.
153 При тези обстоятелства нередностите, които жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала при администрирането на тяхното назначаване и които те считат за противоречащи на принципите, изтъкнати от заинтересованите лица, не във всички случаи са от такъв характер, че да могат да имат и най-слаби последици по отношение на самата законосъобразност на оспорваното от жалбоподателите класиране в степен.
154 По-конкретно, обстоятелството, че в нарушение на принципа за недопускане на дискриминация Комисията е можела да назначи с предимство някои успели кандидати на дата, по-ранна от 1 май 2004 г., не би могло да засегне законосъобразността на оспорваните решения.
155 Всъщност дори да се предположи, че по този начин е било възможно приоритетно третиране на назначения, спазването на принципа за равно третиране на длъжностните лица трябва да бъде съчетано със спазване на принципа за законосъобразност, според който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, която е била допусната в полза на другиго (Решение на Съда от 4 юли 1985 г. по дело Williams/Сметна палата, 134/84, Recueil, стp. 2225, точка 14).
156 Следователно това правно основание трябва да бъде отхвърлено.
157 От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло, без следователно да е необходимо произнасяне по пунктовете от исканията на жалбоподателите, отправени до Първоинстанционния съд, от една страна, за възстановяване на длъжност, и от друга страна — за присъждане на лихвите за забава върху неизплатената част от заплатите, които биха могли да произтекат от решение за отмяна на оспорваните решения.
По съдебните разноски
158 По смисъла на член 87, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
159 По силата на член 88 от същия правилник в спорове между Общностите и техни служители, институциите понасят направените от тях разходи.
160 Все пак по силата на член 87, параграф 3, първа алинея от същия правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски поради изключителни обстоятелства.
161 Предвид обстоятелствата по случая, Първоинстанционният съд счита, че както следва от изложеното по-горе, Комисията не е предупредила жалбоподателите ясно и точно за конкретните предвидими последици, които би могъл да има за индивидуалното положение на всеки от тях проект за изменение на Правилника, чийто автор е тя самата.
162 Поради неяснотата, която по този начин е можело да съществува в съзнанието на жалбоподателите относно класирането в степен, от което са се ползвали до съобщаването на оспорваните решения, е било възможно заинтересованите лица да счетат, че имат основание да оспорят своето класиране в степен пред общностния съд.
163 При тези обстоятелства настоящото производство може да се счита отчасти за предизвикано от действията на Комисията, доколкото тя, поради липса на информация, е можела да породи у заинтересованите страни разбираемо колебание относно законосъобразността на първоначалната им степен на класиране поради процедура по назначаване, която не е недвусмислена по отношение на едно съществено условие за назначаване.
164 Такива обстоятелства представляват изключително основание, което оправдава разпределянето между институцията ответник и жалбоподателите на разходите, извършени от последните по повод на съдебното производство (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 юни 1967 г. по дело Hoogovens en Staalfabrieken/Haute Autorité, 26/66, Recueil, стp. 149, 166 и Решение от 11 юли 1968 г. по дело Danvin/Комисия, 26/67, Recueil, стp. 463, 474).
165 Първоинстанционният съд счита, че с оглед на обстоятелствата по делото би било справедливо да възложи на Комисията половината от съдебните разноски на жалбоподателите.
166 Освен това член 87, параграф 4 от Процедурния правилник уточнява, че институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
167 Ето защо Съветът следва да понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Комисията понася направените от нея съдебни разноски и половината от съдебните разноски на жалбоподателите.
3) Жалбоподателите понасят половината от направените от тях съдебни разноски.
4) Съветът понася направените от него съдебни разноски.
Legal | Wiszniewska-Białecka | Vadapalas |
Произнесено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юли 2007 година.