РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
12 юли 2007 година(*)
„Персонал, нает в съвместното предприятие JET — Прилагане на различен правен статут от статута на срочно наетите служители — Обезщетяване на претърпените имуществени вреди“
По дело T‑144/02,
Richard J. Eagle, с местожителство в Oxon (Обединеното кралство) и дванадесет други ищци, чиито имена са посочени в приложениeто, представлявани от г‑н D. Beard, barrister,
ищци,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явява г‑н J. Currall, в качеството на представител,
ответник,
подпомагана от
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н J.-P. Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане да се определи вследствие на Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2004 г. по дело Eagle и др./Комисия (T‑144/02, Recueil, стр. ІІ‑3381) размерът на обезщетението, дължимо за имуществените вреди, които всеки един от ищците е претърпял, поради факта че не е бил нает като срочно нает служител на Европейските общности за изпълнението на своята дейност в съвместното предприятие Joint European Torus (JET),
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (първи състав),
състоящ се от: г‑н B. Vesterdorf, председател, г‑н M. Jaeger и г‑н H. Legal, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 март 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора и процедура
1 С Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Eagle и др./Комисия, (T‑144/02, Recueil, стр. ІІ‑3381) Първоинстанционният съд отсъжда, че като не е предложила на ищците, в нарушение на Устава на съвместното предприятие Joint European Torus (JET), сключването на договори за срочно наети служители, Комисията е извършила виновно правонарушение, водещо до отговорност на Европейската общност, че поради това неправомерно поведение ищците са пропуснали сериозна възможност за наемане в качеството на срочно наети служители и че причинената им вреда представлява разликата между възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които заинтересованите лица са щели да получат или придобият, ако бяха работили по проекта JET в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които те действително са получили или придобили в качеството на договорно наети служители (точки 141, 157 и 164 от междинното решение).
2 Все пак, тъй като приема, че ищците е трябвало да предявят искания за обезщетение в разумен срок, който да не надвишава пет години от момента на узнаване на дискриминационното положение, от което споменатите се оплакват, Първоинстанционният съд отсъжда, че дължимото обезщетение следва да се изчисли по отношение на всеки ищец от датата на влизане в сила на първия сключен или продължен договор, който го засяга, като тази дата не трябвало да предхожда с повече от пет години предявяването на искането му за обезщетение от Комисията (точка 71 от междинното решение).
3 Тъй като Първоинстанционният съд не е в състояние да определи дължимото на всеки един от ищците обезщетение, междинното решение (точка 167) полага принципите и критериите, въз основа на които страните се приканват да постигнат споразумение, а при липса на такова — да сезират Първоинстанционния съд с определени по размер искания.
4 В резултат на това страните трябва:
1) да определят длъжността и степента, които биха съответствали на служебните задължения, изпълнявани от всеки един от ищците, ако последният бе сключил договор за срочно нает служител в момента на влизане в сила на първия сключен или продължен договор, като въпросният момент не трябва да предхожда с повече от пет години предявяването на искането му за обезщетение (точки 166 и 168 от междинното решение);
2) да отразят трудовия стаж на заинтересованото лице от момента на наемането му до посочения по-горе период от най-много последните пет години, като вземат предвид следното:
– средното нарастване на възнагражденията за съответстващата длъжност и степен на служител на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ), евентуално работещ за JET,
– евентуалните повишения, които заинтересованото лице е можело да получи през този период, предвид съответната длъжност и степен, чрез прилагане на средната величина за повишенията, на които имат право срочно наетите служители на ЕОАЕ в сходно положение (точка 169 от междинното решение);
3) да извършат сравнение между положението на срочно нает служител на Общностите и това на договорно нает служител в чисти стойности след приспадане на вноските, удръжките или другите предвидени в приложимото законодателство налози (точка 170 от междинното решение).
5 Първоинстанционният съд уточнява, че периодът, за който се дължи обезщетение, започва от влизането в сила на първия договор, сключен или продължен през петте години, предхождащи момента на предявяване на искането за обезщетение, и завършва или в момента, в който заинтересованото лице е престанало да работи по проекта JET, ако въпросният момент е предхождал момента на приключване на проекта, тоест 31 декември 1999 г., или на последната дата, ако заинтересованото лице е работило по проекта JET до неговото приключване. (точка 171 от междинното решение).
6 На последно място, Първоинстанционният съд отсъжда, че тъй като компенсирало пропуснати възнаграждения и придобивки, обхванати от Протокола за привилегиите и имунитетите на длъжностните лица и служители на Европейските общности, и било изчислено при отчитане на общностния данък, обезщетението не подлежи на облагане с данък или с други налози, предвидени в националното законодателство (точка 173 от междинното решение).
7 Тъй като страните не успяват да постигнат споразумение по всички точки, свързани с точното определяне на обезщетението, дължимо на всеки един от ищците, на 28 октомври 2005 г. те представят пред Първоинстанционния съд своите определени по размер искания.
8 Посредством процесуално-организационно действие, съобщено на страните на 19 декември 2006 г., съобразно член 64 от своя процедурен правилник Първоинстанционният съд иска от последните информация и сведения относно някои съществуващи между тях различия по отношение на изчисляването на вредата за всеки един от ищците.
9 Ищците отговарят на исканията на Първоинстанционния съд с писмо, получено в секретариата на 19 февруари 2007 г. Комисията изпраща своето писмено становище относно отговорите на ищците с писмо, получено в секретариата на 1 март 2007 г.
10 В отговорите на исканията на Първоинстанционния съд страните, които уточняват своите определени по размер искания вследствие на процесуално-организационното действие, посочват, че са разрешили някои от противоречията помежду си, като в същото време подчертават и все още съществуващите спорни елементи.
11 С определение на председателя на първи състав на Първоинстанционния съд от 7 март 2007 г. искането за встъпване, подадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, е отхвърлено съобразно член 115, параграф 1 във връзка с член 116, параграф 6 от Процедурния правилник поради късното му подаване.
12 Устните изявления на страните, както и техните отговори на въпросите, поставени от Първоинстанционния съд, са изслушани в съдебното заседание от 20 март 2007 г. Комисията представя поправена версия на приложенията към своето писмено становище от 1 март 2007 г.
13 В края на съдебното заседание председателят предоставя на ищците срок от една седмица за представяне на евентуални изменения в документите, приложени в съдебното заседание от Комисията. Въз основа на подадено от ищците искане, на 27 март 2007 г. председателят разрешава на Комисията и на последните продължаване на срока съответно до 30 март и до 3 април 2007 г., с цел да се осигури възможност за ответника да внесе последни поправки в своите определени по размер искания, а за ищците — да формулират своите писмени становища по последните елементи.
14 Устната фаза на производството приключва на 17 април 2007 г.
Искания на страните
15 Ищците молят Първоинстанционния съд:
– да задължи Комисията да ги обезщети за пропуснатите трудови доходи и други ползи в резултат от извършени спрямо тях нарушения на общностното право, като към 31 октомври 2005 г. тяхното искане за обезщетение възлиза общо за всички ищци на 2 629 269 лири стерлинги (GBP),
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
16 Комисията, подпомагана от Съвета, моли Първоинстанционния съд:
– да я задължи да изплати обезщетение на ищците в изпълнение на междинното решение, съобразно писменото ѝ становище, общо в размер на 574 424 GBP,
– да я осъди да заплати половината от съдебните разноски на ищците.
От правна страна
Обхват на спора rationae personae
17 В отговор на въпросите, поставени от Първоинстанционния съд в съдебното заседание, ищците посочват, че трима от тях — г‑н T. F. Atkins, г‑н E. Junger и г‑н J. Fanthome, не предявяват искания за обезщетение.
18 В резултат на това Първоинстанционният съд следва при отчитане на горното да приеме, че десет от тринадесетимата ищци предявяват искания за обезщетение.
19 Освен това следва да се отчете и оттеглянето на искането, формулирано от Комисията в писменото ѝ становище от 1 март 2007 г., с което последната иска от Първоинстанционния съд да разгледа въпроса за евентуалното прихващане на обезщетението, дължимо от ответника на г‑н Walton в изпълнение на настоящото решение, с вземането, което институцията посочва, че има спрямо заинтересования в изпълнение на нейното решение от 27 май 2005 г. (вж. в областта на прихващането на вземания Решение на Първоинстанционния съд от 17 януари 2007 г. по дело Гърция/Комисия, T‑231/04, точка 11 и следващите).
По размера на исканията за обезщетение
20 Без да повдига възражение за недопустимост, Комисията изтъква, че претенциите за обезщетение на ищците за периода на обезщетяване, определен с междинното решение (1995—1999 г.), надвишавали с един и половина пъти първоначалните им претенции. Тя счита, че въпреки че въпросните претенции са били преразгледани от заинтересованите лица, по-специално предвид сведенията, които им е предоставила по време на обсъжданията, подобно съществено увеличение на претенциите на ищците не би съответствало на разпоредбите на член 44 от Процедурния правилник.
21 По отношение на принципа следва да се отбележи, че по дело, в което с междинно решение е определил правилата за оценяване на претърпените вреди и в което е назначил експертиза, Съдът допуска преразглеждане с оглед на увеличаване на първоначалните искания, приемайки за допустими подобни изменени искания. Той счита, че споменатите искания се явяват допустимо, дори необходимо, развитие на исканията, съдържащи се в исковата молба, най-вече тъй като, от една страна, той определя необходимите елементи за оценяване на вредата за първи път в междинното решение, а от друга — все още не било обсъдено в какво точно се изразява вредата и какъв е точният способ за изчисляване на дължимите обезщетения. Съдът добавя, че в диспозитива на междинното решение приканва страните да представят определени по размер искания в хипотезата, в която не успеят да се споразумеят относно размера на вредите. Той заключава, че тази покана не би имала смисъл и действие, ако след постановяването на споменатото решение страните не могат да формулират различни от предявените с исковата им молба искания (Решение на Съда от 27 януари 2000 г. по дело Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, Recueil, стр. I‑203, точки 38—40).
22 Освен това, тъй като в случая с междинното решение Първоинстанционният съд определя периода, за който се дължи обезщетение, съставните елементи на последното, както и метода за определяне на точния размер на полагащото се на всеки обезщетение, конкретният размер на индивидуалните претенции на всеки ищец трябва по необходимост да може да бъде поправен вследствие на това решение.
23 Освен това от преписката е видно, че исканията за обезщетение на ищците към 28 октомври 2005 г., преразгледани с оглед на мотивите към междинното решение, са занижени, а не завишени спрямо техните първоначални искания, като се има предвид техният общ размер, а не както прави ответникът — единствено частта от първоначалните претенции, засягаща периода на обезщетяване.
24 От изложеното е видно, че становището на Комисията относно размера на първоначалните искания трябва да бъде отхвърлено като ирелевантно.
Предварителни съображения
25 Цел на настоящото решение е да определи обезщетението, дължимо на всеки един от ищците за поправяне на вредите, причинени от нарушението, установено с междинното решение съобразно принципите и критериите, посочени в последното и припомнени в точки 1—6 по-горе, тъй като страните не са постигнали пълно споразумение по всички точки с оглед на прилагане на принципите и критериите, посочени от Първоинстанционния съд.
26 В самото начало следва да се отбележи, че междинното решение не е било оспорвано нито на основание на принципа за признаване на отговорността на Общността — по причина на установеното нарушение — нито на основание на принципа за признаване на вредите, претърпени от ищците, чиито права на обезщетение са били ограничени до период от най-много пет години, нито по отношение на принципите и критериите за определяне на дължимото на всеки един от ищците обезщетение. Следователно това решение е станало окончателно във всичките си точки, придобили сила на пресъдено нещо, и е задължително за крайното разрешаване на спора (Решение на Съда от 19 февруари 1991 г. по дело Италия/Комисия, C‑281/89, Recueil, стр. I‑347, точка 14, Определение на Съда от 11 юли 1996 г. по дело Coussios/Комисия, C‑397/95 P, Recueil, стр. I‑3873, точка 25 и Определение от 28 ноември 1996 г. по дело Lenz/Комисия, C‑277/95 P, Recueil, стр. 6109, а по отношение на силата на пресъдено нещо на междинно решение — Решение Mulder и др./Съвет и Комисия, посочено по-горе, точки 54—56). Освен това Комисията подчертава в своето споменато по-горе писмено становище от 1 март 2007 г., че нито ищците, нито тя самата са обжалвали решението от 5 октомври 2004 г. пред Съда и че следователно последното е придобило окончателния характер на res judicata.
27 Освен това по отношение на състоянието на спора при приключване на устната фаза на производството изглежда, че що се отнася до съответните им искания от 28 октомври 2005 г., страните са се споразумели по определен брой общи или особени въпроси, свързани с определянето на дължимото на всеки един от ищците обезщетение, предвид принципите и критериите, положени в междинното решение.
28 На първо място, изглежда, че страните са се споразумели относно общата методология за изчисляване на пропуснатите от ищците ползи, относно определянето на основните компоненти на националните и общностни доходи на заинтересованите лица, които да се вземат предвид, относно начисляването върху крайния размер на дължимото на всеки ищец обезщетение на проста лихва в размер на 5,25 % и относно необлагаемия характер, съобразно законодателството на Обединеното кралство, на обезщетенията, които ищците следва да получат, като се има предвид, че въпросът за данъчния режим на посочените обезщетения е бил изрично и окончателно уреден с междинното решение (вж. точка 6 по-горе).
29 Подадените от страните искания на 28 октомври 2005 г. указват за съществуващи несъгласия по шест точки относно точното определяне на дължимото на всеки един от ищците обезщетение, за чието уреждане страните се обръщат към Първоинстанционния съд. Посочените несъгласия засягат, на първо място, началото на периода на обезщетяване по отношение на всеки един от ищците (вж. точка 5 по-горе), на второ място, степента и стъпката, подлежащи на определяне за всеки ищец в началото на периода на обезщетяване (вж. точка 4 по-горе), на трето място, повишенията, които заинтересованите лица е можело да получат (вж. точка 4 по-горе), на четвърто място, свързаните с възнагражденията придобивки, които е можело да получат (вж. точка 1 по-горе), на пето място, вноските, удръжките и другите налози, които е следвало да бъдат отчетени при определянето на чистия доход на срочно нает служител на Общностите и този на договорно нает служител (вж. точка 4 по-горе), и на шесто място, пенсионните права, за които всеки един от ищците е можел да претендира (вж. точка 1 по-горе).
30 Вследствие на посоченото в точка 8 по-горе процесуално-организационно действие страните се споразумяват допълнително относно някои аспекти, свързани със съществуващите между тях несъгласия, посочени по-горе. Все пак тяхното споразумение изглежда пълно единствено по отношение на вноските, удръжките и другите налози, подлежащи на отчитане при определянето на действително получените от заинтересованите лица доходи в качеството на договорно наети служители. Повече или по-малко съществени различия обаче остават по отношение на останалите спорни точки.
31 Освен това страните, чиито гледни точки се сближават в това отношение, излагат в своите писмени становища и в съдебното заседание трудностите да убедят данъчните власти на Обединеното кралство, че обезщетенията, които следва да получат, не подлежат на облагане с национален налог, съобразно отсъденото от Първоинстанционния съд в междинното решение, тъй като споменатите власти са изявили намерение да обложат ако не главницата на обезщетенията, то поне лихвите върху посочените обезщетения. Ищците и Комисията искат от Първоинстанционния съд да се произнесе именно по въпроса за необлагаемостта на посочените обезщетения — главница и лихви.
32 Следва да се разгледат последователно шестте споменати в точка 29 по-горе въпроса, разграничавайки точките, по които е постигнато съгласие, от точките, по които съществува несъгласие, както и въпросът за данъчния режим на лихвите, дължими върху обезщетенията, които ищците следва да получат.
По точките, по които е постигнато съгласие
По началото на периода на обезщетяване
33 Първоинстанционният съд приема с междинното решение, че по отношение на всеки ищец дължимото обезщетение трябва да се изчислява от момента на влизане в сила на първия сключен или подновен договор, който го засяга, като този момент не трябва да предхожда с повече от пет години момента на предявяване на искането му за обезщетение от Комисията и попада в периода между 12 ноември 1994 г. и 16 февруари 1995 г. (точки 83 и 166 от междинното решение). Освен това от решението е видно (точка 171), че периодът на обезщетяване приключва или в момента, в който съответният ищец е спрял да работи по проекта JET, ако този момент е предхождал момента на приключване на проекта, 31 декември 1999 г., или на последната дата, ако заинтересованото лице е работило по проекта JET до неговото приключване, като се уточнява, че в особения случай на г‑н Walton, нает през 1999 г. в качеството на срочно нает служител, периодът, за който споменатият има право на обезщетение, завършва с наемането на същия в съответствие с Условията за работа на другите служители на Европейските общности.
34 От събраните доказателства, и по-специално от отговорите на процесуално-организационното действие, посочено в точка 8 по-горе, е видно, че ищците не са успели да преодолеят трудностите си за определянето на точния момент, от който започва съответният за всеки един от ищците период на обезщетяване, свързан с начина на заплащане — седмично или месечно, със закъснялото подновяване на техните договори и с наличието, по отношение на двама от тях, на договори за срок, различен от една година. Предвид тези фактически обстоятелства, разкрити от справката с архивите на JET, които правят особено деликатно определянето на началния момент на периода на обезщетяване, ищците се споразумяват с Комисията да приемат датата 1 март 1996 г. (предхождаща с пет години момента на предявяване на тяхното искане за обезщетение) за начален момент на посочения период.
35 Предвид посочените от ищците особени трудности да използват договорните документи, предоставени за справки, и предвид съгласието на Комисията Първоинстанционният съд, който с междинното решение е поканил страните да се споразумеят, следва да отчете споразумението на страните и да обяви 1 март 1996 г. за начален момент на периода на обезщетяване за всеки един от ищците, както е посочено във втората колона от приложение 2 към настоящото решение.
36 Вследствие на това алтернативното предложение на ищците, направено в техните отговори на процесуално-организационното действие, да се вземе предвид не датата на влизане в сила на първия сключен или подновен договор, а първата дата, на която е било дължимо плащане — предложение, което впрочем не е прието от ответника — се отхвърля, тъй като не се съобразява с мотивите към междинното решение (точка 166).
По вноските, удръжките и другите налози
37 Първоинстанционният съд отсъжда с междинното решение (точка 170), че за определянето на вредата трябва да се извърши сравнение в чисти стойности на положението на срочно нает служител на Общностите и положението на договорно нает служител, какъвто е всеки един от ищците, като се приспаднат вноските, удръжките и другите налози, събрани в съответствие с приложимото законодателство.
38 В резултат на процесуално-организационното действие и в съответствие с посочените по-горе мотиви към междинното решение, ищците приспадат при определянето на доходите, получени в качеството на договорно наети служители, сумите, които първоначално са били взели предвид в своите искания от 28 октомври 2005 г. и които съответстват на плащанията към пенсионни фондове. Комисията приема тези условия.
39 Първоинстанционният съд следва да отчете упоменатото и да определи чистия доход, който всеки един от ищците действително е получил в качеството на договорно нает служител през периода на обезщетяване.
По точките на несъгласие
По степента и стъпката в началото на периода на обезщетяване
– Доводи на страните
40 Ищците изтъкват, че при определянето на степента и стъпката освен техните университетски квалификации следва да се вземат предвид техният предходен професионален опит и трудовият стаж на всеки от тях в JET от действителното му постъпване на работа там, тоест за много от тях, преди началото на периода на обезщетяване. Те считат, че в междинното решение Първоинстанционният съд предвижда критерий за функционална еквивалентност на длъжностите, заемани в качеството на договорно нает служител, и длъжностите, заемани в качеството на срочно нает служител. Ищците посочват, че за да установят посочената еквивалентност, са се позовали на паметна записка от 25 август 1989 г. на ръководителя на отдел „Договори“ към JET, г‑н Byrne.
41 Ищците изтъкват, позовавайки се на междинното решение, че тъй като са били фактически наети, за да работят в JET, Комисията може да изисква в настоящия момент същото ниво на доказване, което в определени случаи е невъзможно, единствено ако е ставало въпрос за действителното им наемане. Те посочват освен това, че представили официални свидетелства, удостоверяващи техния стаж и биография.
42 Комисията поддържа, че степента и стъпката следва да се определят към датата на влизане в сила на първия договор, включващ се в периода на обезщетяване, като се вземат предвид дипломите и професионалният опит на всеки един от ищците, както ако става въпрос за първо назначаване. Тя счита, че ищците трябва да представят същите доказателства във връзка с квалификациите и професионалния опит, както ако са били действително наети. Ответникът счита, че от междинното решение е видно, че Общността носи отговорност и дължи обезщетение за период от най-много пет години, както и че предходните договори не могат да бъдат взети предвид.
43 Освен това Комисията посочва, че съответните документи, използвани от нея за определяне на длъжности и степени, са Решение на Комисията от 11 октомври 1984 г. относно приложимите критерии за присъждането на степен и стъпка при наемане на персонал в научните и технически служби, от една страна, а от друга — Решение на Комисията, в сила от 1 септември 1983 г., относно приложимите критерии за назначаване със степен и стъпка при наемане на административен персонал.
44 Освен това в светлината на член 44 от Процедурния правилник ответникът изтъква и въпроса за допустимостта на доказателствата, които са му били представени от ищците, повечето през юли 2005 г., или дори през септември, или през октомври 2005 г.
– Съображения на Първоинстанционния съд
45 На първо място, що се отнася до доказателствата, свързани с квалификациите и с професионалния опит на ищците от полза при определянето на степента и стъпката на всеки в началото на периода на обезщетяване, следва да се припомни, че с междинното решение Първоинстанционният съд отсъжда, че ищците, особено предвид техните квалификации, са имали сериозни шансове да бъдат наети в качеството на срочно наети служители (точки 155 и 157 от междинното решение). Следователно за да се определи обезщетението, дължимо на всеки от тях, не е необходимо да се проверява дали заинтересованото лице е отговаряло на условията за такова наемане в началото на периода на обезщетяване. Всъщност от мотивите към междинното решение следва, че както поддържа Комисията, нивото на доказване, необходимо за определяне на присъдените степен и стъпка на всеки ищец, не може да бъде еднакво с това при действително наемане.
46 По отношение на твърдението на ответника за късното представяне на някои доказателства, които ищците му предоставили между юли и октомври 2005 г., в светлината на член 44 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и с оглед на обстоятелствата по случая не може да се изтъква недопустимост на посочените доказателства.
47 Всъщност, ръководейки се от принципа за отговорност на Общността, мотивите на междинното решение установяват вредите, претърпени от ищците, посочват метода за определяне на размера им и осигуряват възможност на страните да установят съответните за определяне на дължимите обезщетения елементи, позовавайки се по-специално на университетските квалификации, на професионалния опит и на задълженията, изпълнявани в JET. Предвид продължаванията на поисканите от ищците срокове, във връзка с които ответникът не е възразил, и предвид обстоятелството, че последният е предоставил на ищците достъп до архивите на JET едва в края на декември 2005 г., не следва да се изтъква недопустимост по отношение на което и да било от доказателствата.
48 Що се отнася до присъждането на степен и стъпка на всеки от ищците в началото на периода на обезщетяване, следва да се припомни, че с междинното решение Първоинстанционният съд установява, че длъжностите и квалификациите на ищците, включени в опис от Комисията, изглеждат аналогични по естество и ниво на тези на членовете — титуляри на екипа по проекта. Той отбелязва (точка 121), че Комисията е приела в съдебното заседание, че не съществуват съществени различия между членовете — титуляри на екипа по проекта, и ищците, като се има предвид, че квалификациите и професионалният опит на едните и на другите са сходни. Той отбелязва също така (точка 122), че това сходство на функциите се потвърждава и от органиграмата на JET.
49 Както е видно от междинното решение (точки 166 и 168), длъжността, степента и стъпката, които трябва да се определят за всеки от ищците, следва да отговарят на задълженията, изпълнявани от всеки от тях в JET към момента на влизане в сила на първия договор, сключен или подновен в периода на обезщетяване, като се има предвид, че разглежданите задължения са тези, които заинтересованото лице изпълнява в JET към този момент, ако вече е работило там по-рано, което важи за по-голямата част от ищците, или тези, с оглед на които е започнало да работи там. Присъждането на степен и стъпка на всеки един от ищците следователно трябва да бъде определено с оглед на неговото действително наемане от страна на JET, което по принцип предхожда началото на периода на обезщетяване.
50 Всъщност макар Първоинстанционният съд да ограничава правата на обезщетение на всеки ищец до период от най-много пет години, той все пак отсъжда, че от самото начало, тоест от тяхното първо наемане, заинтересованите лица е трябвало да бъдат наети с договори за срочно наети служители, като нарушението е продължило през цялото времетраене на JET (точки 127 и 139 от междинното решение). Противно на тезата на Комисията, установяването на нарушението се отнася до целия период на заетост в JET, но обезщетение на основанията, изложени в междинното решение (точки 57—84), се дължи единствено за определения от последното период на обезщетяване.
51 Следователно положението на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване трябва не да се приравнява на положението при първото наемане, а да се разглежда, като се има предвид, че от първото си наемане в качеството на договорно нает служител заинтересованото лице е трябвало да бъде наето в качеството на срочно нает служител, което налага да се отчете, ако е необходимо, натрупаният „стаж“ до началото на периода на обезщетяване, за да се определи класирането, съответстващо на задълженията, изпълнявани от всеки ищец в началото на споменатия период.
52 Освен това отчитането на предходния „стаж“ в JET, противно на поддържаното от Комисията, не представлява в тесен смисъл признаване на трудовия стаж, а само отразява отчитането на евентуално присъдените до този момент степен и стъпка на заинтересованото лице в качеството на договорно нает служител на JET, съгласно междинното решение, което се позовава на задълженията, изпълнявани от всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, с оглед на определянето на неговата длъжност и степен (точки 166 и 168), като се има предвид, че Първоинстанционният съд установява еквивалентност между длъжностите, квалификациите и професионалния опит на ищците и на членовете — титуляри на екипа по проекта (точки 121 и 122 от междинното решение). Следователно при определяне на степента и стъпката в началото на периода на обезщетяване трябва да се отчита това функционално сходство.
53 За да се определят степента и стъпката на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, следва да се използват всички налични относими доказателства, представени от страните, тоест, от една страна, паметната записка на ръководителя на отдел „Договори“ към JET от 25 август 1989 г., която установява съответствие между степените на договорно наетите служители и осем степени, касаещи служителите на ЕОАЕ, както и класификацията на договорно наетия персонал на JET, която е видна от регистъра на споменатия персонал за 1994 г., а от друга страна, Решение на Комисията от 11 октомври 1984 г. относно приложимите критерии при присъждане на степен и стъпка за наемане на персонал в научните и технически служби, както и Решение на Комисията, в сила от 1 септември 1983 г., относно приложимите критерии за назначаване със степен и стъпка при наемане на административен персонал.
54 Предвид тези различни документи, присъждането на степен и стъпка на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване се определя по следния начин.
55 Първо, следва да се определи класирането на всеки ищец в качеството на договорно нает служител към момента на влизане в сила на първия сключен или подновен договор през разглеждания период, както произтича от паметната записка от 25 август 1989 г. на ръководителя на отдел „Договори“ към JET и от регистъра на договорния персонал на JET за 1994 г. С изключение на случая на първо наемане, посоченото класиране в качеството на договорно нает служител отчита развитието в положението на заинтересованите служители от първоначалното им наемане до момента на подновяване на техните договори, бележещо началото на периода на обезщетяване, в съответствие с обявените по-горе принципи.
56 Второ, следва да се определят съответстващите степен и стъпка на служител на ЕОАЕ, еквивалентни на това класиране въз основа на Решението на Комисията от 11 октомври 1984 г. относно приложимите критерии за присъждане на степен и стъпка при наемане на персонал в научните и технически служби и на Решението на Комисията, в сила от 1 септември 1983 г., относно приложимите критерии за назначаване със степен и стъпка при наемане на административен персонал.
57 От изложеното е видно, че решението за присъждане на степен и стъпка на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване се взема, както е посочено в третата колона от приложение 2 към настоящото решение.
По повишенията
– Доводи на страните
58 Ищците изтъкват, че темповете на израстване в JET били особено благоприятни, което в случая трябвало да доведе, от една страна, до преминаване в по-висока степен от момента, в който нарастването на стъпката води до увеличение на заплатата над първата стъпка в следващата степен, с изключение на три случая, в които те се присъединяват към позицията на Комисията, а именно липса на повишение от степен B в степен A, от степен A5 в степен A4 и от степен A4 в степен A3. От друга страна, на всеки пет години било необходимо повишаване, съответстващо на средното развитие на кариерите.
59 Корелативната връзка между поисканите от ищците степени и степените, фигуриращи в регистъра на договорно наетия персонал на JET, потвърждавала основателността на предлагания от тях метод. Освен това тя позволявала назначаването на пост, свързан с поемане на отговорности, да се изрази чрез повишаване.
60 Комисията изтъква, че промяна в отговорностите не води автоматично до повишаване, тъй като не съществува автоматична връзка между степен и длъжност и тъй като длъжностно лице може да премине от длъжност администратор на длъжност ръководител на звено, без да е било повишено.
61 В отговор на процесуално-организационното действие страните посочват, че са се споразумели за процент при повишаване, равен на 20 %, което съответства на повишаване на всеки пет години.
62 Комисията поддържа своето несъгласие по отношение на прилагането от страна на ищците на този процент за периода, предхождащ периода на обезщетяване, в съответствие с метода, при който се отчита натрупаният в JET стаж преди периода на обезщетяване, за да се определи класирането в началото на посочения период.
– Съображения на Първоинстанционния съд
63 В самото начало следва да се отбележи, че изразеното от Комисията несъгласие се отнася не до последиците от повишенията, от които ищците биха се ползвали в установените от страните проценти в размер на 20 % на година през периода на обезщетяване, а до прилагането на този процент при определянето на първоначалното класиране на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, вземайки предвид, ако е необходимо, предходния стаж на заинтересованото лице в JET. Следователно критиките се отнасят до определянето на степента и стъпката в началото на периода на обезщетяване и не са свързани с повишенията през посочения период, за който се преценява стажът.
64 Що се отнася до отчитането на повишенията, предхождащи периода на обезщетяване — което не е било обсъждано — предвид безпокойството на ответника следва все пак да отбележи, че е ясно, че от момента, в който в съответствие с мотивите към междинното решение е установено (вж. точка 50 и сл. по-горе), че за определяне на класирането в началото на периода на обезщетяване трябва да се вземе предвид стажът на заинтересованото лице от действителното му наемане, подобен метод на „отразяване на стажа“ включва по необходимост повишенията, от които посоченият е можел да се ползва. Тъй като страните са приели, че процентът при повишаване в JET е 20 %, ищците следователно са могли да го използват във връзка с това първоначално „отразяване на стажа“, с оглед на определяне на степента и стъпката на всеки в началото на периода на обезщетяване.
65 Що се отнася до повишенията през периода на обезщетяване, Първоинстанционният съд приема в междинното решение (точка 169), че страните е трябвало да се споразумеят за отразяването на стажа на всеки един от ищците от момента на наемането му до периода на петте последни години, за които се дължи обезщетение, вземайки предвид средното нарастване на възнагражденията за съответстващите длъжност и степен на служител на ЕОАЕ, евентуално работещ в JET, както и евентуалните повишения, които всеки е можел да получи през този период, предвид съответните степен и длъжност, чрез прилагане на средната величина на повишенията, получени от срочно наети служители на ЕОАЕ в подобно положение.
66 От междинното решение е видно, че отразяването на евентуални повишения през периода на обезщетяване трябва да бъде определено предвид степента и стъпката в началото на този най-много петгодишен период чрез прилагане на средната величина за повишенията, получени от срочно наети служители на ЕОАЕ в сходно положение, тоест работещи в JET, в съответствие с текущата практика на повишения в JET.
67 Всъщност именно с оглед на положението на членовете — титуляри на екипа по проекта JET, Първоинстанционният съд преценява, че по отношение на ищците е било запазено правно положение, в което те са били обект на дискриминация, съставляваща виновно нарушение (точки 140 и 141 от междинното решение), и че поради този факт последните са претърпели вреди (точки 164 и 169 от междинното решение). Следователно „сходното положение“, което следва да служи като основа за сравнение при определянето на развитието на кариерата, от което ищците са можели да се ползват, е евентуално по-благоприятното положение на членовете — титуляри на екипа по проекта JET.
68 Евентуалният достъп до длъжности, включващи особени отговорности, не следва да се отчита при това изчисляване, тъй като, както изтъква Комисията, не е налице автоматична връзка между степента и функцията и тъй като длъжностно лице може да смени длъжността си, без да получи повишение поради тази причина. Повишенията при отразяване на стажа обаче трябва да включват промените в стъпката и промените в степента в съответствие с практиката в JET.
69 В резултат на това в съответствие с принципите, залегнали в междинното решение, следва да се вземат предвид повишенията при отразяване на стажа въз основа на изложените основания за определяне на чистия доход, който всеки един от ищците е можел да получи в качеството на срочно нает служител през периода на обезщетяване.
По свързаните придобивки
– Доводи на страните
70 Ищците поддържат, че след приспадане на полагащите им се суми за труд по време на отпуск или за извънреден труд действително полученият от всеки от тях чист доход следва да се изчисли, като се отчита, че всеки е изработил също толкова дни, колкото срочно нает служител на ЕОАЕ, намиращ се в сходно положение, без да полага извънреден труд. Те изтъкват, че отчитането на действително получените за това суми от ищците (по-високи от получените от срочно наети служители в JET) би премахнало каквото и да било обезщетение за платен отпуск и за извънреден труд.
71 Комисията поддържа, че получените от ищците суми за труд по време на платен отпуск и за извънреден труд, предвид подвижността, с която са разполагали за увеличаване на доходите си, за разлика от служителите на ЕОАЕ, трябва да бъдат включени в доходите, получени от заинтересованите лица в качеството им на договорно наети служители. Що се отнася до определянето на общностния доход, който всеки е трябвало да получи, тя изтъква, че по отношение на частта от обезщетението, съответстваща на някои надбавки като надбавки за жилищни нужди, надбавки за дете на издръжка или надбавки за образование, трябва да бъдат приведени доказателства, че заинтересованото лице е отговаряло на необходимите условия.
72 Що се отнася до евентуални командировки на ищците, Комисията изтъква, че се разглежда възстановяване на разходи, а не на пропуснати доходи. По отношение на надбавките за дневни разходи, които някои от ищците, живеещи далеч от местонахождението на JET, е следвало да получат, ответникът изтъква, че Правилникът не предвижда еквивалентна придобивка за служителите и че съответстващите обезщетения трябва да бъдат осчетоводени като действително получени доходи в качеството на договорно нает служител.
73 Вследствие на процесуално-организационното действие изглежда, че страните са постигнали съгласие по следните точки.
74 Що се отнася до платения отпуск, предвид факта, че повечето от ищците не са го ползвали, е допустимо сумите, получени от заинтересованите за брой часове положен труд, еквивалентен на броя, който биха изработили в качеството на служители на ЕОАЕ, да се включат в доходите, получени от ищците в качеството на договорно наети служители.
75 По отношение на извънредния труд страните се споразумяват да разграничават положението на ищците, спадащи към категория А, от това на ищците, спадащи към категория B. От една страна, тъй като на персонала на ЕОАЕ от категория А не се заплаща за положен извънреден труд, за разлика от договорно наетия персонал, към който се числят ищците, последните приемат прилаганото от Комисията увеличение с 10 % на техните национални доходи. От друга страна, изглежда, че персоналът на ЕОАЕ от категория B (както и този от категория C) е получавал компенсация за извънреден труд, която не е парична, а е под форма на почивки, поради което е невъзможно да бъде изчислена. Следователно ищците решават да не отчитат положения извънреден труд при определянето на двете страни на уравнението (национални доходи и общностни доходи). Комисията обаче запазва еднакво 10 %-то увеличение, прилагано към доходите, получени от ищците в качеството на договорно наети служители. Това води до различие в оценката на тези доходи в представените от страните числови данни.
– Съображения на Първоинстанционния съд
76 В междинното решение (точка 164) Първоинстанционният съд приема, че за периода на работа в съвместното предприятие JET вредите за ищците произтичат от разликата между възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които заинтересованите лица са щели да получат или да придобият, ако бяха работили за проекта JET в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които те действително са получили или придобили в качеството на договорно наети служители.
77 От това произтича, от една страна, че при определянето на чистия общностен доход, който всеки един от ищците е можел да получи през периода на обезщетяване, ако е бил нает в качеството на срочно нает служител, следва да се вземе предвид съвкупността от придобивки, за които заинтересованото лице е можело да претендира, предвид обстоятелствата, свързани с неговото лично и професионално положение, за които е било в състояние да осигури документни доказателства. Не следва обаче да се включват надбавките за дневни разходи, които е можело да бъдат получени за командировки, като Комисията е изтъкнала в това отношение, без да бъде опровергана, че в JET всички разходи за престой са били възстановявани, докато надбавките за дневни разходи са били намалени, дори премахнати.
78 От друга страна, при определянето на чистия национален доход, получен от всеки един от ищците в качеството на договорно нает служител през периода на обезщетяване, следва се вземат предвид всички възнаграждения, които заинтересованите лица действително са получили на това основание, по-специално надбавките за дневни разходи, които някои от ищците евентуално са получили поради отдалечеността им от местонахождението на JET.
79 Що се отнася до платения отпуск, следва да се отчете съгласието на страните да се вземат предвид сумите, получени от заинтересованите лица за брой часове положен труд, еквивалентен на този, който биха изработили в качеството на служители на ЕОАЕ.
80 По отношение на извънредния положен труд, доколкото персоналът на ЕОАЕ от категория A не е получавал заплащане за положен извънреден труд, за разлика от договорно наетите служители, каквито са ищците, следва да се приложи, както са се споразумели страните, увеличение от 10 % върху доходите, получени от заинтересованите лица в качеството им на договорно наети служители.
81 Що се отнася до ищците, класирани в категория B, Първоинстанционният съд отбелязва, че ответникът не поддържа, че твърденията на ищците, според които персоналът на ЕОАЕ от категории B и C не получавал парична компенсация за положен извънреден труд, а компенсация под формата на почивки, чието изчисляване се оказва невъзможно, били неточни. При тези обстоятелства следва да се приеме, че най-подходящото разрешение е възприетото от ищците, тоест неотчитането на положения извънреден труд както при определянето на доходите, получени от ищците в качеството на договорно наети служители, така и при определянето на доходите, които те са можели да получат в качеството на срочно наети служители на ЕОАЕ.
82 В резултат на това чистият доход, който всеки един от ищците е можел да получи в качеството на срочно нает служител през периода на обезщетяване, и доходът, който той действително е получил в качеството на договорно нает служител през същия период, следва да бъдат определени в съответствие с принципите относно свързаните придобивки, изложени по-горе.
83 От това следва, че размерът на чистите доходи, получени от служителите, размерът на доходите, които те е трябвало да получат в качеството на договорно наети служители, размерът на пропуснатите ползи, произтичащи от разликата между тези две стойности, и размерът на натрупаните пропуснати ползи, резултат от актуализацията на последния размер към 31 декември 1999 г., са включените съответно в колони (1), (2), (3) и (4) от приложение 3 към настоящото решение.
По пенсионните права
– Доводи на страните
84 Ищците поддържат, че имат право на обезщетение за пропуснати пенсионни права и че те не могат да бъдат заместени с обезщетение при напускане. Те изтъкват, че повечето от тях са работили в JET през период, по-дълъг от обхващащия най-много пет години, въз основа на който трябва да бъде изчислено обезщетението. Те считат, че подходящият подход за определяне на пенсионните права е да се изчисли стойността на анюитет, еквивалентен на пенсията, която са щели да получат, ако правомерността е била спазена, и да се отчете частта от тази сума, съответстваща на периода на обезщетяване.
85 Комисията поддържа, че ищците могат да претендират единствено за обезщетение при напускане, тъй като периодът, за който за Общността възниква отговорност за ненаемане и съответно задължение за поправяне на вреди, е определен от Първоинстанционния съд на най-много пет години. Да се предоставят пенсионни права предвид факта, че някои от ищците са работили преди това в JET, което предполагало позоваване на договори, сключени преди началото на периода на обезщетяване, било в разрез с постановеното от Първоинстанционния съд.
– Съображения на Първоинстанционния съд
86 С междинното решение (точка 164) Първоинстанционният съд отсъжда, че за периода на работа в съвместното предприятие JET вредите за ищците обхващат пенсионни права, съответстващи на разликата между пенсионните права, които заинтересованите лица са щели да придобият, ако бяха работили по проекта JET в качеството на срочно наети служители, и пенсионните права, които действително са придобили в качеството на договорно наети служители.
87 Освен това Първоинстанционният съд преценява, че обезщетението трябва да бъде изчислено за период, започващ от влизането в сила на първия сключен или подновен договор, който го засяга, като този момент не трябва да предхожда с повече от пет години момента на подаване на искането за обезщетение до Комисията, и завършващ или в момента, в който заинтересованото лице ищец е престанало да работи по проекта JET, ако този момент предхожда момента на приключването на проекта, 31 декември 1999 г., или на последната дата, ако е работило по проекта JET до неговото приключване (точка 171 от междинното решение).
88 От посочените по-горе мотиви недвусмислено е видно, че Първоинстанционният съд изрично признава на ищците право на обезщетяване за пенсионни права. По този начин, въпреки че преди това е ограничил допустимостта на исканията за обезщетение до период от най-много пет години от подаване на искането за обезщетение на всеки един от ищците, той не възприема, че тази част от обезщетението трябва във всички случаи да бъде замествана с обезщетение при напускане. Следователно тълкуването, поддържано от Комисията в това отношение, не може да бъде възприето.
89 Всъщност, както бе припомнено в точка 50 по-горе, в междинното решение Първоинстанционният съд отсъжда, че ищците е трябвало от самото начало да бъдат наети с договори за срочно наети служители и че извършеното правонарушение надхвърля по своята продължителност периода на обезщетяване. Тази констатация неизбежно води до отчитане на факта, че ищците са можели да придобият пенсионни права за целия период, през който всеки от тях действително е работил в JET, докато обезщетението за тези евентуални права е ограничено до периода на обезщетяване.
90 В резултат на това, за да се определи частта от обезщетението, съответстваща на пенсионните права, следва да се установи за всеки един от ищците датата на действителното му наемане от JET, евентуално предхождащо периода на обезщетяване, като се има предвид, че обезщетението е дължимо за пропуснати пенсионни права, свързани с периода от най-много пет години, съответстващи на периода на обезщетяване. Следователно горепосочените най-много пет години не съставляват единствените години, осигуряващи придобиването на права. Всъщност целият период на заетост на всеки един от ищците в JET му осигурява придобиването на пенсионни права, като съответстващите права се намаляват пропорционално на продължителността на периода на обезщетяване, отнесен към целия период на заетост, в съответствие с посочените по-горе мотиви на междинното решение.
91 Освен това следва да се приеме, че обезщетението, дължимо за пенсионни права, не може да бъде по-ниско от актюерската стойност на резервите, натрупани в полза на всеки един от ищците в резултат от вноските на работника и на работодателя за периода от най-много пет години, съответстващ на периода на обезщетяване.
92 В замяна на това в случая, когато по-специално поради факта че е работил в JET по-малко от десет години, ищец при всички положения не би могъл по силата на разпоредбите на Правилника да придобие право на пенсия за прослужено време, а само право на обезщетение при напускане, обезщетението за тази пропусната надбавка, занижено пропорционално на продължителността на периода на обезщетяване, отнесен към целия период на заетост, е единствената алтернатива, която задължително трябва да му бъде предоставена в съответствие с посочените по-горе мотиви на междинното решение. От отговорите на ищците на процесуално-организационното действие е видно, че онези от тях, които са работили по-малко от десет години в JET, накрая предявяват искания за обезщетение при напускане вместо пенсионни права.
93 Изтъкнатите от Комисията обстоятелства не поставят под въпрос изложените съображения.
94 Въпреки че в Решение от 17 май 1990 г. по дело Barber, C‑262/88 (Recueil, стр. I‑1889) Съдът ограничава действието във времето на тълкуването, дадено на член 141 ЕО поради императивни съображения, свързани с правната сигурност, които не допускат правни положения, породили своите правни последици в миналото, да бъдат разглеждани отново, подобно разрешение не изглежда релевантно по настоящото дело.
95 Всъщност обстоятелствата в случая, свързани с обезщетяването на вредите, причинени от допуснатите от Общността правонарушения по отношение на ищците, не могат да се сравнят с тези по предишното дело, което поставя въпроса за преразглеждането с обратно действие на пенсионни схеми на цялата територия на Общността със значителни финансови последици, като към това се добавя фактът, че ответникът не е изтъкнал никакво императивно съображение от обществен интерес.
96 Освен това още по-малко може да бъде възприето твърдението на Комисията, според което за периода, предхождащ периода на обезщетяване, в JET не съществували пенсионни фондове и поради това да се предоставят пенсионни права на ищците за този предходен период би означавало да им се предостави придобивка, от която служителите на ЕОАЕ, наети от JET, не са се ползвали.
97 От разпоредбите на член 2 във връзка с член 39 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности (УРС), които уреждат положението по-специално на служителите на ЕОЕА, е видно, че срочно наетите служители имат право на пенсия за прослужено време или на обезщетение при напускане при условията, предвидени в Правилника за длъжностните лица на Европейските общности. Всъщност член 8, параграф 5 от устава на JET, включен в приложение към Решение 78/471/Евратом на Съвета от 30 май 1978 година относно учредяването на съвместно дружество JET (ОВ L 151, стр. 10), в редакцията си, приложима към определянето на пенсионните права на ищците, препраща изрично към Условията за работа на другите служители на Европейските общности по отношение на персонала, нает в качеството на срочно наети служители, каквито е трябвало да бъдат ищците. Следователно ако се предположи, че в практиката предвиденият от приложимите текстове режим не е бил спазен за служителите на ЕОАЕ, наети от JET, това обстоятелство, за което трябва да се съжалява, не може да бъде изтъквано от ответника, що се отнася до определянето на дължимото на ищците обезщетение поради допуснати спрямо тях правонарушения.
98 Нещо повече, въпреки че от предявяването на иска си през 2002 г. ищците претендират обезщетение за пропуснати пенсионни права и че междинното решение изрично допуска по принцип такова обезщетение, се отбелязва, че Комисията не привежда доказателства за точността на своето твърдение, нито дава разяснения относно практическите затруднения, които биха могли да произтекат от това.
99 От изложеното е видно, че обезщетението на ищците за пропуснати пенсионни права или евентуално за пропуснато обезщетение при напускане се определя в съответствие с гореизложените мотиви, както е посочено в колона (5) от приложение 3 към настоящото решение.
По общия размер на дължимото на всеки един от ищците обезщетение
100 В междинното решение (точка 164) Първоинстанционният съд отсъжда, че за периода на работа в съвместното предприятие JET вредите за ищците произтичат от разликата между възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които заинтересованите лица са можели да получат или да придобият, ако са работили по проекта JET в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които те действително са получили или придобили в качеството на договорно наети служители.
101 От всичко изложено дотук следва, че окончателният размер на дължимото на всеки един от ищците обезщетение за поправяне на разглежданите вреди към 31 декември 1999 г. — дата, на която при всички положения приключва периодът на обезщетяване, възлиза на общата сума, посочена в колона (6) от приложение 3 към настоящото решение. Считано от тази дата, върху посочената сума се начислява проста лихва от 5,25 %, както е посочено в точка 28 по-горе, до действителното изплащане на обезщетението.
По данъчния режим на обезщетенията на ищците
102 Страните изтъкват затрудненията, които могат да възникнат в национален план по отношение на изпълнението на настоящото решение поради намерението на данъчните власти на Обединеното кралство да обложат с данък ако не главницата на обезщетенията, то поне лихвите, свързани с разглежданите обезщетения, противно на постановеното с междинното решение.
103 Следва да се припомни, че Първоинстанционният съд отсъжда, че дължимото на всеки един от ищците обезщетение за компенсиране на пропуснати възнаграждения и свързани с тях придобивки, разглеждани чисти от данък и изчислявани по същите правила, отчитайки общностния данък, трябва да се ползва от данъчния режим, приложим към сумите, изплащани от Общностите на техните служители в съответствие с член 16 от Протокола за привилегиите и имунитетите на длъжностните лица и служители на Европейските общности. Следователно въпросното обезщетение, разглеждано чисто от каквото и да било облагане, не може да бъде обект на каквито и да било национални налози. Следователно за компенсиране на такива налози не се дължи никакво допълнително обезщетение (точка 173 от междинното решение).
104 От междинното решение е видно, че както главницата на дължимото на всеки един от ищците обезщетение, така и свързаните с последното лихви, които съставляват цената на времето, изразходвано за поправяне на вредите на заинтересованите лица, и следователно са неразделно свързани с главницата, не могат в никакъв случай да бъдат обект на какъвто и да било национален налог, чиято пряка последица би била намаляване на обезщетението за споменатите вреди. Освен това, както е видно от междинното решение, Общността не може да бъде осъдена да заплати допълнително обезщетение на ищците, което би било без връзка с установените от Първоинстанционния съд правонарушения, с цел да се компенсира занижаването на крайното обезщетение на заинтересованите лица, дължащо се на национални данъчни решения, тъй като на практика такова плащане финансира без правно основание бюджета на държава-членка.
105 Без да решава междинно евентуалните процесуални последици, чиято уместност Комисията следва да прецени и които биха настъпили за заинтересованата държава-членка в подобен случай, Първоинстанционният съд може единствено да потвърди пълното освобождаване от данъчно облагане съгласно национални разпоредби на дължимите на ищците обезщетения — главница и лихви, като това освобождаване произтича от мотивите на междинното решение, придобило окончателния характер на res judicata, както е посочено в точки 26 и 28 по-горе.
По съдебните разноски
Доводи на страните
106 Ищците, които искат ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87 от Процедурния правилник, изтъкват, че макар Първоинстанционният съд да ограничава периода на обезщетяване, те не са загубили по нито едно от предявените основания и че значителността на техните съдебни разноски не е съразмерна на периода на обезщетяване.
107 Комисията поддържа, че ищците не могат да твърдят, че са спечелилата страна, тъй като са загубили по един от основните въпроси, а именно давността, което има за последица разделянето на 5 или на 6 на техните първоначални претенции. Тя отбелязва, че Първоинстанционният съд посвещава на този въпрос почти половината от Решение от 5 октомври 2004 г. по дело T‑144/02, и счита, че възможен подход би бил Първоинстанционният съд да я осъди да заплати единствено половината от съдебните разноски на ищците.
Съображения на Първоинстанционния съд
108 Следва да се припомни, че в точка 4 от диспозитива на междинното решение Първоинстанционният съд не се е произнесъл по съдебните разноски в производството.
109 От приложимия в случая член 88 от Процедурния правилник е видно, че тъй като спорът е бил разгледан по реда, свързан със споровете между Общността и нейните служители (точка 52 от междинното решение), при това положение, без да се засяга действието на разпоредбите на член 87, параграф 3, втора алинея, съдебните разноски, направени от институциите, остават за тяхна сметка.
110 По силата на член 87, параграф 3 от посочения правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
111 Освен това член 87, параграф 4 от същия правилник предвижда, че държавите-членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
112 Следва да се отбележи, че както от диспозитива на междинното решение, така и от мотивите, които съставляват необходимата му обосновка, е видно, че ищците получават удовлетворение за основното от своите искания. Всъщност Първоинстанционният съд признава правото на поправяне на имуществените вреди, които всеки един от ищците е претърпял, поради това че не е бил нает в качеството на срочно нает служител на Общностите за изпълнение на своята дейност в съвместното предприятие JET. Ето защо твърдението на Комисията, че Първоинстанционният съд ограничава периода на обезщетяване, не смекчава по никакъв начин пълното и цялостно признаване на отговорността на Общността поради допуснато правонарушение, установено за целия период, през който ищците са работили в JET.
113 Следва да се отбележи също, че дори последните да са загубили частично по някои основания от своите искания за обезщетение, доколкото Първоинстанционният съд не е уважил всички претенции, безспорен остава фактът, че всички ищци получават по-високо обезщетение от това, което Комисията е била склонна да им предостави (вж. Решение на Съда по дело Mulder и др./Съвет и Комисия, посочено по-горе, точки 363—365).
114 При тези условия следва да се реши, че по отношение на цялото производство пред Първоинстанционния съд Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на ищците, а Съветът, в качеството на встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Осъжда Комисията да заплати на всеки един от ищците обезщетение, съответстващо на сумата, посочена за всеки от тях в колона (6) от приложение 3 към настоящото решение.
2) Върху тази сума се начислява лихва в размер на 5,25 %, считано от 31 декември 1999 г. до момента на действителното плащане.
3) Комисията понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на ищците, направени в цялото производство пред Първоинстанционния съд.
4) Съветът понася направените от него съдебни разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 юли 2007 година.
Приложение 1:
Списък на ищците (13)
Atkins T. F.
Brickley Carol
Eagle Richard J.
Fanthome John G.
Felton Robert
Gaberscik Alexander
Gardener Martin
Grant Michael George
Junger Edward
Marren Clifford
Marrs Beryl
Sands David
Walton Robert C.
Приложение 2
Имена на ищците | Начало на периода на обезщетяване | Степен и стъпка в началото на периода на обезщетяване |
Brickley | 1 март 1996 г. | A 5/2 |
Eagle | 1 март 1996 г. | B 1/8 |
Felton | 1 март 1996 г. | A 5/3 |
Gaberscik | 1 март 1996 г. | A 7/1 |
Gardener | 1 март 1996 г. | B 1/7 |
Grant | 1 март 1996 г. | B 2/4 |
Marren | 1 март 1996 г. | B 1/5 |
Marrs | 1 март 1996 г. | B 1/8 |
Sands | 1 март 1996 г. | B 2/1 |
Walton | 1 март 1996 г. | A 5/5 |
Приложение 3
Имена на ищците | Общ размер на чистите доходи, получени като договорно нает служител (1) Национални доходи (GBP) | Общ размер на чистите доходи на еквивалентен срочно нает служител (2) Общностни доходи (GBP) | Разлика: Обикновен чист пропуск (3 = 2 – 1) (GBP) | Разлика: Натрупан чист пропуск (4 = 3 актуализиран към 31 декември 1999 г.) (GBP) | Пропуснати пенсии за прослужено време (или обезщетение при напускане) (5) (GBP) | Общ пропуск към 31 декември 1999 г. (6 = 4 + 5) (GBP) |
Brickley | 55 885 | 127 702 | 71 817 | 78 799 | 12 233 | 91 033 |
Eagle | 102 784 | 186 517 | 83 734 | 90 189 | 147 220 | 237 410 |
Felton | 127 231 | 198 678 | 71 447 | 76 915 | 48 132 | 125 047 |
Gaberscik | 61 513 | 87 728 | 26 215 | 28 210 | 12 346 | 40 555 |
Gardener | 104 242 | 262 987 | 158 745 | 170 348 | 121 464 | 291 812 |
Grant | 62 745 | 167 619 | 104 875 | 111 738 | 127 730 | 239 467 |
Marren | 111 040 | 207 958 | 96 918 | 104 288 | 123 823 | 228 111 |
Marrs | 102 977 | 186 517 | 83 540 | 89 981 | 162 080 | 252 061 |
Sands | 72 970 | 157 228 | 84 259 | 90 038 | 88 551 | 178 589 |
Walton | 113 978 | 210 673 | 96 695 | 103 612 | 104 409 | 208 021 |