ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. EMILIOU
представено на 14 декември 2023 година(1)
Дело C‑90/22
„Gjensidige“ ADB
други страни в производството:
„Rhenus Logistics“ UAB,
„ACC Distribution“ UAB
(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 71 — Връзка с международна конвенция, уреждаща компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения, отнасящи се до специфични области — Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) — Споразумение за избор на съд без изключителна компетентност — Признаване пред съд на държава членка на съдебно решение, попадащо в приложното поле на CMR — Съд по произход, който е установил своята компетентност на друго основание — Съвместимост с принципите, на които се основава действието на Регламент № 1215/2012 — Основания за отказ на признаване на съдебно решение — Член 45“
I. Въведение
1. Трансграничните спорове често започват с необходимостта сезираният съд да провери дали има международна компетентност да се произнесе по разглеждания въпрос. В рамките на Европейския съюз, що се отнася до споровете по граждански и търговски дела, подобна проверка по принцип се ръководи от правилата, установени за тази цел в Регламент (ЕС) № 1215/2012(2).
2. Същевременно, както ще обясня по-подробно по-долу, този регламент дава предимство на специалните правила, установени в специализирани международни конвенции, сключени от държавите членки.
3. При все това в своето решение TNT Express(3) Съдът по същество посочва, че прилагането на такива специални правила не трябва да накърнява някои основни принципи, залегнали в основата на системата на съдебно сътрудничество в Европейския съюз, като например предвидимостта на съдебната компетентност или доброто правораздаване.
4. Сложността на този процес се илюстрира от спора, довел до настоящото преюдициално запитване. Въпросният спор възниква след кражба на товар по време на превоза му от Нидерландия до Литва. Съответният застраховател иска обезщетение от отговорния превозвач и прави това в Литва, като се позовава на споразумение за избор на съд, включено в договора за превоз.
5. Към посочения момент обаче превозвачът вече е започнал съдебно производство в Нидерландия с цел да установи, че отговорността му в този конкретен контекст е ограничена. Преди да уважи посочения иск, нидерландският съд потвърждава своята компетентност, като прилага едно от правилата за компетентност, съдържащи се в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (наричана по-нататък „CMR“)(4), независимо от горепосоченото споразумение за избор на съд, което според нидерландския съд не може да изключи приложението на другите (алтернативни) основания за компетентност, посочени в CMR.
6. След като литовските съдилища признават посоченото съдебно решение, „Gjensidige“ ADB (наричано по-нататък „Gjensidige“) подава касационна жалба до Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва), който е запитващата юрисдикция. Това дружество твърди, че признаването на решението на нидерландския съд противоречи на Регламент № 1215/2012, тъй като по принцип посоченият регламент установява изключителния характер на компетентността, произтичаща от споразумение за избор на съд.
7. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи, първо, кои са приложимите правила за съдебна компетентност. Тази юрисдикция отбелязва, че Регламент № 1215/2012 дава предимство на прилагането на правилата, установени в специализирана международна конвенция, каквато е CMR. Въпреки това посочената юрисдикция се съмнява дали подобно предимство може да позволи да се остави без приложение споразумение за избор на съд, като се има предвид засилената защита, предоставена на тези споразумения с Регламент № 1215/2012. Второ, тя иска да се изясни дали тази засилена защита трябва да доведе до отказ на признаване на решението на нидерландския съд. Въпреки че Регламент № 1215/2012 не допуска изрично такъв подход, запитващата юрисдикция пита дали не е необходимо по-широко тълкуване на Регламента, за да се защитят по същество намеренията на страните, изразени в разглежданото споразумение за избор на съд.
II. Правна уредба
А. Международното право
8. Съгласно член 1 от CMR тя се прилага „за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето ѝ […] се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните“(5).
9. Член 31 от CMR гласи:
„1. За всеки спор, произтичащ от превозите, подчинени на тази конвенция, ищецът може да сезира, освен съдилищата на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата на територията на която се намира:
а) местожителството на ответника, главното му седалище или клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или
б) мястото, където стоката е била приета за превоз, или мястото, предвидено за доставянето ѝ.
Ищецът може да сезира само тези съдилища.(6)
2. Когато при спор, посочен в параграф 1 от този член, тече дело пред компетентен съд съгласно този параграф или когато е било произнесено решение по този спор, не може да се предявява нов иск за същото, между същите страни, освен ако решението на съда, пред който е бил предявен първият иск, е невъзможно да бъде изпълнено в страната, където е предявен новият иск.
3. Когато при спор, посочен в параграф 1 от този член, решение на съд в договаряща страна е станало изпълнимо в тази държава, то става изпълнимо и във всички останали договарящи държави, веднага след изпълнението на установените за това формалности в заинтересованата държава. Тези формалности не могат да доведат до преразглеждане на спора.
4. Разпоредбите на параграф 3 от този член се прилагат за съдебните решения постановени с участие на страните, задочните решения и съдебните спогодби, но не се прилагат за решенията за предварително изпълнение, както и за обезщетенията за вреди и лихви, съдебни разноски срещу ищец, чийто иск е бил отхвърлен, изцяло или частично.
[…]“.
10. В член 41, параграф 1 от CMR се предвижда, че „[с] изключение на разпоредбите на член 40, нищожна и без правно действие е всяка клауза, която пряко или косвено противоречи на разпоредбите на тази конвенция. Нищожността на подобни клаузи не повлича нищожност на останалите клаузи на договора“.
Б. Правото на Съюза
11. В съображение 21 от Регламент № 1215/2012 се посочва, че „[в] името на хармоничното правораздаване е необходимо да се сведе до минимум възможността да има успоредни производства, както и да се гарантира, че в различни държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. Следва да съществува ясен и ефективен механизъм за решаване на висящи дела (lis pendens) и свързани с тях производства […]“.
12. Съображение 22 от същия регламент гласи, че „[п]ри все това, с цел да се подобри ефективността на изключителните споразумения за избор на съд и да се избегнат способи за злоупотреба при съдебните спорове, е необходимо да се предвиди изключение от общото правило за висящи дела (lis pendens), с оглед на разрешаването по удовлетворителен начин на специфична ситуация, в която могат да възникнат успоредни производства. Такава е ситуацията, в която съд, който не е определен в изключително споразумение за избор на съд, е сезиран с иск и определеният съд е сезиран впоследствие с иск със същия предмет и между същите страни. В такъв случай съдът, който е сезиран пръв, следва да спре образуваното от него производство веднага след сезирането на определения в споразумението съд докато другият съд не обяви, че не е компетентен съгласно изключителното споразумение за избор на съд. Така се цели да се гарантира, че в тази ситуация определеният в споразумението съд се ползва с предимство, за да вземе решение по отношение на действителността на споразумението и степента, в която споразумението се прилага за висящия пред него спор. Определеният в споразумението съд следва да може да разглежда иска независимо от това, дали съдът, който не е определен в споразумението, вече е взел решение за спиране на образуваното от него производство“.
13. Раздел 6 от глава II от Регламент № 1215/2012 e озаглавен „Изключителна компетентност“ и съдържа член 24, който гласи следното:
„Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето на страните:
1) по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот — съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът.
[…]
2) по дела, които имат за предмет действителността на създаването, недействителността или прекратяването на търговски дружества или други юридически лица или сдружения на физически или юридически лица, или действителността на решения на техните органи — съдилищата на държавата членка, в която има седалище търговското дружество, юридическото лице или сдружението. […]
3) по дела, които имат за предмет действителността на вписванията в публични регистри — съдилищата на държавата членка, в която се води регистърът;
4) по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти, търговски марки, дизайни или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани, независимо дали за това е предявен иск или насрещен иск — съдилищата на държавата членка, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или регистрацията са извършени или се смятат за извършени съгласно инструмент на Съюза или по силата на международна конвенция.
[…]
5) по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения — съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено“.
14. Член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 е част от глава II, раздел 7 от този регламент и предвижда, че „[а]ко страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. […]“.
15. В член 29 от Регламент № 1215/2012 се предвижда следното:
„1. Без да се засяга разпоредбата на член 31, параграф 2, когато искове с един и същ предмет и между същите страни са предявени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд.
[…]“.
16. Член 31 от Регламент № 1215/2012 е формулиран, както следва:
„[…]
2. Без да се засяга член 26, когато е сезиран съд на държава членка, на когото чрез посоченото в член 25 споразумение е предоставена изключителна компетентност, всеки съд на друга държава членка спира производството, докато сезираният въз основа на споразумението съд обяви, че не е компетентен съгласно споразумението.
3. Когато определеният със споразумението съд се обяви за компетентен в съответствие със споразумението, всеки съд на друга държава членка се отказва от компетентност в полза на този съд.
[…]“.
17. Член 45 от Регламент № 1215/2012 гласи:
„1. По молба от заинтересована страна признаването на съдебно решение се отказва:
а) ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка;
[…] или
д) ако съдебното решение е в противоречие с[ъс]:
i) раздели 3, 4 или 5 от глава II, когато притежателят на полицата, застрахованото лице, третото ползващо се лице по застрахователен договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят са ответници; или
ii) раздел 6 от глава II.
[…]
3. Без да се засяга параграф 1, буква д), компетентността на съда по произход не може да се преразглежда. Критерият за обществения ред, посочен в параграф 1, буква а), не може да се прилага по отношение на правилата относно компетентността.
[…]“.
18. Член 71 от Регламент № 1215/2012 има следното съдържание:
„1. Настоящият регламент не засяга действието на конвенции, по които държавите членки са страни и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения.
2. С цел да се осигури еднакво тълкуване, параграф 1 се прилага по следния начин:
[…]
б) съдебни решения, постановени в държава членка от съд, упражняващ компетентност по силата на конвенция, засягаща специфична област, се признават и изпълняват в другите държави членки в съответствие с настоящия регламент.
Когато конвенция относно специфична област, по която са страни както държавата членка по произход, така и сезираната държава членка, установява условия за признаване и изпълнение на съдебни решения, се прилагат тези условия. Във всеки случай разпоредбите на настоящия регламент относно признаване и изпълнение на съдебни решения могат да бъдат приложени“.
III. Фактите, националното производство и преюдициалните въпроси
19. Клиентът „ACC Distribution“ UAB (наричан по-нататък „ACC Distribution“) и превозвачът „Rhenus Logistics“ UAB (наричан по-нататък „Rhenus Logistics“) сключват договор за превоз на компютърно оборудване от Нидерландия до Литва. По време на този превоз част от товара е откраднат.
20. Клауза 3 от договора за превоз предвижда, че „в случай че споровете и разногласията не бъдат уредени чрез преговори между страните, те се разглеждат от съда, в чийто район е регистрирано седалището на клиента“. Тъй като седалището на ACC Distribution (в качеството му на клиент) е в Литва, страните са се споразумели за компетентността на литовските съдилища.
21. След извършване на кражбата застрахователното дружество Gjensidige, което е застраховало пратката, изплаща на ACC Distribution застрахователно обезщетение на стойност 205 108,89 евро на 21 април 2017 г.
22. На 3 февруари 2017 г. пред rechtbank Zeeland-West-Brabant (Районен съд Зеландия-Западен Брабант, Нидерландия, наричан по-нататък „Районен съд Зеландия-Западен Брабант“) Rhenus Logistics също предявява иск, по-специално срещу ACC Distribution и Gjensidige. Освен ако след извършване на проверка запитващата юрисдикция не установи друго, от преписката е видно, че Rhenus Logistics се позовава на CMR (в чието приложно поле попада спорът), която дава възможност на ищеца да предяви иска по-специално пред съдилищата на държавата, на чиято територия се намира мястото, където стоките са били приети от превозвача(7).
23. Целта на този иск е да се установи, че гражданската отговорност на превозвача, възникнала в контекста на горепосочената кражба, е ограничена. ACC Distribution и Gjensidige възразяват срещу компетентността на нидерландския съд, като се позовават на споразумението за избор на съд, съдържащо се в договора за превоз. Това възражение е отхвърлено с мотива, че споразумението за избор на съд е нищожно съгласно член 41, параграф 1 от CMR, тъй като ограничава избора на съд, който да разгледа процесния спор съгласно член 31, параграф 1 от тази конвенция.
24. На 19 септември 2017 г. Gjensidige предявява иск срещу Rhenus Logistics пред Kauno apygardos teismas (Окръжен съд Каунас, Литва, наричан по-нататък „Окръжният съд“) за обезщетение за вреди в размер на 205 108,89 евро, заедно с лихвите върху тази сума. Посоченият иск се основава на претендирана от Gjensidige суброгация следствие от изплащането на ACC Distribution на застрахователното обезщетение.
25. В отговор Rhenus Logistics моли искът да бъде отхвърлен, като заявява, че този иск е създал ситуация на висящ процес (lis pendens), която трябва да бъде разрешена чрез признаване на компетентността на Районен съд Зеландия-Западен Брабант, който е първият съд, сезиран с въпросния спор.
26. В този контекст Окръжният съд спира производството. В резултат от подадена жалба срещу това решение, то е потвърдено от Lietuvos apeliacinis teismas (Апелативен съд, Литва, наричан по-нататък „Апелативният съд“).
27. С решение от 25 септември 2019 г. Районен съд Зеландия-Западен Брабант приема за установено, че отговорността на Rhenus Logistics, по-специално по отношение на ACC Distribution и Gjensidige, е ограничена и не може да надвишава размера на обезщетението съгласно член 23, параграф 3 от CMR(8). Не е подадена жалба срещу това съдебно решение.
28. В съответствие с посоченото съдебно решение Rhenus Logistics превежда съответната сума на Gjensidige. След това Gjensidige подава молба за частично оттегляне на иска си, разглеждан в Литва, като претендира да бъде уважена останалата част от него.
29. С решението си от 22 май 2020 г. Окръжният съд приема това частично оттегляне, като отхвърля иска в останалата му част, и постановява, че решението на Районен съд Зеландия-Западен Брабант е придобило сила на пресъдено нещо. Апелативният съд потвърждава това съдебно решение.
30. На 2 юни 2021 г. Gjensidige подава касационна жалба пред Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва). Gjensidige твърди по-специално, че Регламент № 1215/2012, в противоречие с CMR, установява изключителния характер на компетентността, определена със споразумение за избор на съд, и че възникналото в главното производство положение следва да доведе до предимство на посочения регламент. Според Gjensidige обратното решение би имало по-неблагоприятни последици за правилното функциониране на вътрешния пазар, и по-специално не би защитило принципите на предвидимост на компетентността и на добро правораздаване.
31. Изпитвайки съмнения в това отношение, Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли член 71 от Регламент № 1215/2012, разглеждан в светлината на членове 25, 29 и 31 и съображения 21 и 22 от него, да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на член 31 от [CMR] и в случаите, когато спор, попадащ в приложното поле на двата правни акта, е предмет на споразумение за предоставяне на компетентност?
2) Като се има предвид намерението на законодателя да засили защитата на споразуменията за предоставяне на компетентност в Европейския съюз, може ли член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува по-широко, като обхващащ не само глава II, раздел 6 от този регламент, но и раздел 7 от него?
3) След преценка на специфичните особености на ситуацията и произтичащите от нея правни последици, може ли понятието „обществен ред“, използвано в Регламент № 1215/2012, да се тълкува в смисъл, че обхваща основанието да не се признае съдебно решение на друга държава членка, когато прилагането на специализирана конвенция, каквато е [CMR], води до възникване на правно положение, при което по едно и също дело не се спазват нито споразумението за предоставяне на компетентност, нито споразумението относно приложимото право?“.
32. Rhenus Logistics, Gjensidige, литовското правителство и Европейската комисия представят писмени становища. Тези страни представят и устни становища в съдебното заседание, проведено на 23 март 2023 г.
IV. Анализ
33. След като изложа встъпителни бележки относно релевантните елементи на спора в главното производство (раздел А) и относно решението на Съда по дело TNT Express, на което поне отчасти се основават въпросите, поставени от запитващата юрисдикция (раздел Б), ще разгледам основателността на преюдициалните въпроси (раздел В).
34. За тази цел, първо, ще се спра на предпоставката, на която се базира настоящото запитване, а именно че все още е възможно да се преразгледа компетентността на Районен съд Зеландия-Западен Брабант в качеството му на съд по произход в рамките на висящото пред запитващата юрисдикция производство, което се отнася до признаването на съдебно решение, постановено в друга държава членка. Ще поясня, че тази предпоставка е неправилна и при такова положение настъпването на трансграничните последици на съдебното решение може да бъде възпрепятствано само ако страната успешно се е позовала на едно от основанията за отказ на признаването му, предвидени в Регламент № 1215/2012 (раздел В, подраздел 1). Запитващата юрисдикция взема предвид тази възможност във втория и третия преюдициален въпрос. Ще поясня, че посочените основания не включват положение, при което по същество съдът по произход е установил своята компетентност, въпреки че не е имал качеството на съд на държавата членка, посочена в споразумението за избор на съд (раздел В, подраздел 2).
35. За пълнота на изложението и в отговор на обширната дискусия по този въпрос в рамките на настоящото производство ще поясня, че с оглед на прилагането на критерия, посочен в решение TNT Express, релевантното правило относно компетентността, съдържащо се в CMR, в никакъв случай не противоречи на принципите, залегнали в Регламент № 1215/2012 (раздел Г).
А. Съответните елементи на разглеждания съдебен спор
36. Следва да се припомни, че спорът в главното производство е породен от кражба на част от товара, извършена по време на международния му превоз. Въпреки че договорът за превоз съдържа клауза, предоставяща компетентност на литовските съдилища(9), спорът, предизвикан от тази кражба, в крайна сметка е разгледан и решен от нидерландския съд(10).
37. Това се дължи на факта, че въпросният спор попада ratione materiae в приложното поле на CMR, която включва не само материалноправни норми относно отговорността в контекста на автомобилния превоз на товари, но наред с останалото, и правила за определяне на компетентността, приложими към спорове, произтичащи от такъв превоз.
38. По-конкретно член 31, параграф 1 от CMR предоставя на ищеца възможност да избира между четири възможни съдилища, а именно: първо, съдилищата на държавата, за която страните са се споразумели, второ, съдилищата на държавата, където по същество е местожителството на ответника(11), трето, съдилищата на мястото, където стоките са приети за превоз, или четвърто, съдилищата на мястото, предвидено за доставянето на стоките.
39. Въпреки че от тези правила следва, че страните могат да сключат споразумение за избор на съд, изглежда, поне съгласно становището на Районен съд Зеландия-Западен Брабант, че такова споразумение не може да бъде изключително(12). Това очевидно е и становището, изразено от запитващата юрисдикция.
40. Считам, че отговорният превозвач Rhenus Logistics е предявил иска си пред Районен съд Зеландия-Западен Брабант, основавайки се на третата категория, посочена по-горе в точка 38(13). Искът му е превантивен, тъй като това дружество е искало да бъде постановено съдебно решение, с което да се установи, че отговорността му за вредите, произтичащи от кражбата, е ограничена до определен размер.
41. Моето разбиране е, че член 23, параграф 3 от CMR ограничава по принцип отговорността, която превозвачът може да носи при липса на товар(14). Въпреки това изглежда, че при прилагането на член 29, параграф 1 от CMR подобно ограничение на отговорността не е налице, когато вредата е причинена от „измама [от страна на превозвача] или грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама“.
42. В това отношение съдилищата на договарящите страни по CMR могат да възприемат различни становища относно условията, при които се прилага последната посочена клауза(15). При възникване на спор това обикновено води до надпревара за съда, който има най-голяма вероятност да даде благоприятно за заинтересованата страна тълкуване. От своя страна това може да доведе до паралелно образуване на съдебни производства в различни държави с цел страната, която има право да се разпорежда със стоките, да получи обезщетение за вредата или липсата, и обратно, в полза на превозвача да бъде постановено съдебно решение, което изключва или ограничава отговорността му за такава вреда или загуба(16).
43. В настоящото производство Gjensidige се позовава на различните становища, възприети от нидерландските съдилища, от една страна, и от литовските съдилища, от друга страна, по отношение на условията, при които отговорността на превозвачите може да се счита за неограничена. Gjensidige твърди, че възприетото от нидерландските съдилища становище е по-благоприятно за превозвачите, тъй като е по-трудно да се изпълнят условията за ангажиране на тяхната неограничена отговорност. Запитващата юрисдикция е на същото мнение.
44. Установителният иск на Rhenus Logistics е уважен със съдебно решение, с което се ограничава отговорността му в Нидерландия. Впоследствие това съдебно решение е признато от съдилищата в Литва на етапи от главното производство, които предхождат сезирането на запитващата юрисдикция. В рамките на това производство Gjensidige първоначално иска да получи обезщетение за липсата на част от товара. Впоследствие то ограничава иска си до сумата, надвишаваща вече платеното му от Rhenus Logistics съгласно нидерландското съдебно решение.
45. В този контекст Gjensidige твърди, че признаването на това съдебно решение е незаконосъобразно, тъй като нидерландският съд е установил своята компетентност в нарушение на приложимото споразумение за избор на съд. Според Gjensidige трябва да се даде предимство на това споразумение, тъй като съгласно член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 компетентността, произтичаща от споразумение за избор на съд, в конкретния случай е изключителна(17).
46. По-конкретно Gjensidige твърди, че предвид факта че разглежданият спор попада както в приложното поле на CMR, така и на (по-общия) Регламент № 1215/2012 и че двата акта съдържат противоречиви правила относно последиците, които трябва да се придадат на споразумението за избор на съд, признаването на решението на нидерландския съд трябва да бъде отхвърлено, тъй като по отношение на последиците на споразумението за избор на съд прилагането на правилата относно компетентността, съдържащи се в CMR, на които се основава това решение, има по-неблагоприятни последици за правилното функциониране на вътрешния пазар в сравнение с — ако разбирам правилно довода — прилагането на Регламент № 1215/2012.
47. Именно в този контекст запитващата юрисдикция се интересува от това кои правила относно компетентността следва да се прилагат и дали трябва да се откаже признаването на нидерландското съдебно решение.
48. За да може аудиторията да разбере напълно доводите на Gjensidige, както и въпросите на запитващата юрисдикция, и особено първия поставен въпрос, първо ще се спра на решението TNT Express, от което тези доводи вероятно черпят вдъхновение.
Б. Специалните международни конвенции: приоритет […] с някои ограничения
49. В член 71, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 се признава съществуването на специални правила, уреждащи компетентността и изпълнението на съдебни решения, които могат да се съдържат в специални международни конвенции, сключени от държавите членки, и се дава приоритет на тези актове. Всъщност в тази разпоредба се посочва, че тя „не засяга действието на конвенции, по които държавите членки са страни и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения“.
50. Съображение 35 от същия регламент представя тази „стълкновителна клауза“(18) като израз на зачитане на международните ангажименти на държавите членки. Макар тази формулировка да навежда на мисълта, че член 71 от Регламент № 1215/2012 се отнася до ангажименти, поети спрямо трети държави, от текста на член 71, и по-специално от неговия параграф 2 второ изречение, става ясно, както отбелязва Комисията, че той се прилага и във вътрешни за Съюза отношения(19).
51. В същото време член 71 е описван и като признаващ особеностите на областите, които се регулират от съответните специални конвенции(20).
52. Разглежданата норма е била формулирана по-рано по идентичен начин в член 71, параграф 1 от Регламент № 44/2001, който предхожда Регламент № 1215/2012.
53. Тълкуването на тази норма е било от основно значение за решението на Съда TNT Express(21), постановено в рамките на производство между едноименното дружество за превоз и застрахователя на товар, загубен по време на превоза му. По това дело TNT се противопоставя на изпълнението в Нидерландия на решение на германски съд, с което е осъдено да заплати обезщетение за такава липса.
54. Същността на запитването се върти около въпроса — подобен на този по настоящото дело — дали съдът на сезираната държава (в случая Нидерландия) може да преразгледа компетентността на германския съд (в качеството му на съд по произход)(22). Въпреки че това е било забранено по силата на (приложимия тогава) Регламент № 44/2001 (както е забранено и днес по силата на Регламент № 1215/2012), същият извод не следва непременно от CMR.
55. Поради тази причина от Съда се изисква да разгледа взаимодействието между двата акта. В това отношение Съдът уточнява, че предимството, което член 71 от посочения регламент предоставя на специални международни конвенции като CMR, е обвързано с едно важно условие: техните норми имат предимство, при условие че „осигуряват висока степен на предвидимост, улесняват доброто правораздаване и позволяват да се сведе до минимум възможността за едновременни производства и че осигуряват, при условия, които са поне толкова благоприятни като предвидените от посочения регламент, свободното движение на съдебните решения по граждански и търговски дела и взаимното доверие в правосъдието в рамките на Съюза (favor executionis)“(23).
56. Съдът стига до този извод, след като обяснява, че правилата, съдържащи се в международните специални конвенции, не могат да водят до „резултати, които са по-малко благоприятни за стабилното функциониране на вътрешния пазар от резултатите, до които водят разпоредбите на посочения регламент“(24), и не могат да „нарушава[т] принципите, залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела […]“(25).
57. Ще се спра на конкретния извод, който Съдът е направил по това дело въз основа на посочените съображения. На този етап е достатъчно да се посочи, че в доктрината има смесени реакции по отношение на общия критерий, установен в това решение, като се заявява по същество, че той трудно би могъл да се приложи(26) — докато правилата, установени в член 71, са предназначени да бъдат ясни стълкновителни норми — и че неговото съществуване „донякъде насилва“(27) текста на тази разпоредба(28). В същото време е признато, че посоченото съдебно решение представлява разрешение във връзка с установената заплаха, която може да възникне за общия режим на компетентност и признаване, в случай че към вътрешни за Съюза положения се прилагат различни правила на специални конвенции(29).
58. Независимо от всичко, разработеният в решение TNT Express критерий, който понастоящем е в основата на прилагането на член 71 от Регламент № 1215/2012, се е превърнал в задължителен елемент от сравнителния анализ на потенциално конкуриращи се режими за определяне на компетентност и за изпълнението на съдебни решения(30). Разбираемо е, че съображения във връзка с този критерий са намерили място в писмените становища по главното производство и в разсъжденията, които са мотивирали запитващата юрисдикция да отправи настоящото преюдициално запитване, на което ще се спра по-подробно.
В. Преюдициалните въпроси по настоящото дело
59. Трите преюдициални въпроса по настоящото дело отразяват опасенията на запитващата юрисдикция, че споразумението за избор на съд, сключено между страните в главното производство, не е било спазено, когато Районен съд Зеландия-Западен Брабант е приел да разгледа и да се произнесе по иска на Rhenus Logistics.
60. Първият преюдициален въпрос се отнася по-конкретно до това дали член 71 от Регламент № 1215/2012, тълкуван в светлината на съображения 21 и 22 от него, допуска прилагането на алтернативните правила за компетентност, предвидени в член 31, параграф 1 от CMR, когато разглежданият спор се урежда от споразумение за избор на съд.
61. Опасявам се, че този въпрос се основава на предпоставката, че запитващата юрисдикция все още може да преразгледа компетентността на съда по произход на етапа на признаването. По-долу ще обясня, че такова преразглеждане е недопустимо и следователно отговорът на първия въпрос е ирелевантен за главното производство (раздел В, подраздел 1).
62. Когато дадена страна иска да предотврати трансграничните последици на съдебно решение, тя по-скоро трябва да се позове на някое от основанията за отказ на признаването му, предвидени в Регламент № 1215/2012. Ето защо ще се спра на тази проблематика, и по-конкретно на втория и третия преюдициален въпрос, с които запитващата юрисдикция иска да се установи дали обстоятелството, че споразумението за избор на съд е останало без действие, трябва да доведе до отказ на признаване на нидерландското съдебно решение. Ще поясня, че на тези въпроси трябва да се отговори отрицателно (раздел В, подраздел 2).
1. Относно невъзможността запитващата юрисдикция да преразгледа компетентността на съда по произход
63. Както следва от съображение 26 от Регламент № 1215/2012, правилата за признаване и изпълнение, предвидени в този регламент, се основават на взаимното доверие в правораздаването в Съюза. Тези правила се основават на разбирането, че съдебните решения, постановени от съдилищата на държава членка, следва да бъдат разглеждани като постановени в сезираната държава членка(31).
64. В съответствие с това и както Комисията по същество отбелязва в съдебното заседание по настоящото дело, една от основните характеристики на системата, установена с Регламент № 1215/2012, е признаването по право на съдебни решения по граждански и търговски дела, постановени от юрисдикции на друга държава членка. По-специално тази система изключва възможността за сезираните съдилища на държавите членки да преразгледат компетентността на юрисдикциите на държавата членка по произход, както е посочено в член 45, параграф 3 от Регламент № 1215/2012(32).
65. Разглежданата в настоящия случай хипотеза обаче не се урежда (или поне не изключително, както ще обясня по-долу) от Регламент № 1215/2012, а от специалните правила на CMR, на които член 71 от Регламент № 1215/2012 дава приоритет. Следователно възниква въпросът дали забраната за преразглеждане на компетентността на съда по произход се прилага и в такава хипотеза.
66. Според мен отговорът е утвърдителен.
67. В това отношение ще отбележа, на първо място, че CMR не е акт на правото на Съюза и следователно попада извън обхвата на компетентността на Съда(33).
68. Това ограничение обаче не означава, че Съдът не може да вземе предвид текста на подобни конвенции, за да се запознае с тяхното съдържание. В противен случай би било невъзможно да се провери дали тези актове съдържат конкуриращи се правила(34).
69. Въз основа на това, разглеждайки, на второ място, конкретното съдържание на CMR, следва да отбележа, че правилата на CMR, свързани с признаването и изпълнението, са доста елементарни — това се признава в рамките на настоящото производство както от Rhenus Logistics, така и от Gjensidige(35).
70. Тези правила фигурират в член 31, параграф 3 от CMR, съгласно който съдебно решение, постановено в една от договарящите страни, може да бъде изпълнено в останалите страни при спазване на „формалности“ и изключва преразглеждането на спора по същество.
71. Другите аспекти на признаването и изпълнението не са уредени, което означава, че тези правила трябва да бъдат определени в правото на сезираната държава(36).
72. Що се отнася до държавите членки, това право фигурира в Регламент № 1215/2012. Следователно според мен приложимият режим е този, предвиден в член 45 и следващите от споменатия регламент, включително горепосоченото основно правило, забраняващо в правното пространство в Съюза да се преразглежда компетентността на съда по произход.
73. Освен това, независимо от горепосоченото, същото заключение се налага от решение TNT Express.
74. Всъщност, след като излага общия критерий, ограничаващ обхвата на член 71 от Регламент № 1215/2012, както посочих в предходния раздел, Съдът припомня, че „юрисдикцията на сезираната държава в никакъв случай не е в по-добра позиция от юрисдикцията на държавата по произход, за да се произнесе по компетентността на последната“(37). Съдът обяснява, че именно този факт е довел до забраната на подобно преразглеждане в правото на Съюза.
75. Въпреки че Съдът не посочва изрично дали принципите, на които се основава действието на Регламент № 44/2001, действително се противопоставят на преразглеждането на компетентността на съда при прилагане на специална конвенция, решение TNT Express обикновено се разглежда като потвърждение за наличието на такава възможност(38). В заседанието по настоящото дело Комисията и литовското правителство изразяват по същество същото становище.
76. Така, в обобщение, аз съм на мнение, че независимо дали преценката се осъществява през призмата на изложения в решение TNT Express критерий, или въз основа на критерия по CMR, съд на държава членка, от който се иска да признае решение, постановено от съд на друга държава членка в изпълнение на тази конвенция, няма право да преразглежда компетентността на съда по произход. Следователно отговорът на първия преюдициален въпрос е ирелевантен за разрешаването на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция, тъй като последната не може да преразгледа въпроса дали Районен съд Зеландия-Западен Брабант правилно е установил компетентността си, преди да постанови решението, чието признаване се разглежда в главното производство.
77. След изясняването на този въпрос ще се спра на въпроса дали фактът, че този съд е установил своята компетентност независимо от разглежданото споразумение за избор на съд, може да представлява основание за отказ на признаване на постановеното съдебно решение.
2. Може ли да се откаже признаване на съдебно решение, ако не е спазено споразумение за избор на съд?
78. Както бе обяснено по-горе, спорът, с който е сезирана запитващата юрисдикция, попада в приложното поле на CMR. По силата на член 71 от Регламент № 1215/2012 тази конвенция има предимство пред този регламент(39). Следователно на пръв поглед може да изглежда изненадващо да се разглежда Регламент № 1215/2012, с цел да се установи дали неговите разпоредби допускат да се откаже признаването на горепосоченото съдебно решение.
79. Въпреки това вече обясних, че при липса на специални правила в това отношение в CMR приложимите правила са тези, предвидени в правото на сезираната държава членка, което в случая на Литва е Регламент № 1215/2012. Поради това запитващата юрисдикция с основание е разгледала този правен акт в дълбочина.
80. Както вече бе посочено, Регламент № 1215/2012 се базира на признаване по право на съдебни решения по граждански и търговски дела, постановени от съдилища на друга държава членка.
81. По изключение от това правило признаването може да бъде отказано само въз основа на едно от основанията, изрично предвидени в член 45, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 (когато, както Комисията подчертава, е подадена молба в този смисъл).
82. От гледна точка на това, което е релевантно за настоящото дело, въпросните основания включват, от една страна, съгласно член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012, нарушение на правилата за компетентност, предвидени в глава II, раздел 6 от същия регламент (втори преюдициален въпрос), и от друга страна, положение, при което признаването на дадено съдебно решение се счита за явно противоречащо на обществения ред в сезираната държава членка, както е предвидено в член 45, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 (трети преюдициален въпрос).
83. Запитващата юрисдикция е наясно, че нито едно от тези основания не обхваща по принцип хипотезата по настоящото дело. Въпреки това с втория и третия си въпрос, които ще разгледам по-долу, тя иска да разбере дали признаването на нидерландското съдебно решение може да бъде отказано въз основа на разширително тълкуване на споменатите основания.
а) Разширително тълкуване на основанието, посочено в член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/1212?
84. От член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012 следва, че когато е подадена молба в този смисъл, признаването на съдебно решение се отказва, ако това съдебно решение е в противоречие с правилата за компетентност, посочени в глава II, раздел 6 от посочения регламент.
85. Съдържащите се в него правила (и по-конкретно в член 24, който представлява единствената разпоредба на посочения по-горе раздел), установяват изключителна компетентност по отношение на спорове, свързани с пет изброени области. Накратко, тези области са: i) някои аспекти на недвижимата собственост, ii) някои корпоративни въпроси, iii) валидността на вписванията в публичните регистри, iv) валидността на патенти, търговски марки, дизайни или други подобни права и v) изпълнението на съдебни решения.
86. Тези правила относно компетентността не могат да се дерогират посредством договор(40) и за тяхната обосновка се посочва конкретната връзка между съответните въпроси и съответната държава членка(41).
87. По-специално, от горепосоченото описание следва, че глава II, раздел 6 от Регламент № 1215/2012 не се прилага по отношение на споразумение за избор на съд. Припомням, че подобни споразумения се обхващат от раздел 7 от тази глава.
88. Запитващата юрисдикция е запозната с този факт, но с втория си въпрос иска да установи дали законодателните промени, въведени с Регламент № 1215/2012, с които се засилва защитата на споразуменията за избор на съд, означават, че правилото на член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) трябва да се тълкува разширително, така че да включва не само нарушението на правилата по глава II, раздел 6 от този регламент, но и нарушението на раздел 7 от него.
89. Не мисля така.
90. Запитващата юрисдикция отбелязва правилно, че в сравнение с Регламент № 44/2001, Регламент № 1215/2012 повишава ефективността на такива споразумения, като предвижда в член 31, параграфи 2 и 3 специално правило за висящ процес (lis pendens)(42).
91. Независимо от тази промяна обаче законодателят на Съюза решава да не я отрази в системата от основания, които допускат отказ на признаване на съдебно решение.
92. Списъкът на тези основания се съдържа в член 45, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и е изчерпателен(43).
93. Същото логично трябва да се приеме за вярно и по отношение на основанието, посочено в член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012, свързано с нарушение на правилата за установяване на изключителна компетентност при прилагането на глава II, раздел 6 от този регламент.
94. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че ако не съществува основание за отказ на признаване на съдебно решение, което нарушава споразумение за избор на съд с изключителна компетентност, то нарушението на такова споразумение няма да има последици.
95. Опасявам се, че това е логиката на действието на Регламент № 1215/2012, в настоящата му редакция, който благоприятства признаването на съдебни решения по право, дори когато не са спазени предвидените в него правила за компетентност, освен в изчерпателно изброените случаи, посочени в член 45, параграф 1 от този регламент(44).
96. В тази разпоредба се уточнява, че отказът на признаване е допустим само когато противоречието се отнася до i) правилата в раздел 6 от глава II от посочения регламент, както разгледах тук (член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012), или ii) правилата, установени в други раздели на тази глава, които накратко имат за цел да защитят страната, която е считана за по-слаба (член 45, параграф 1, буква д), подточка i) от този регламент(45). За разлика от това член 45, параграф 1 не включва нарушение на други правила за компетентност, предвидени в Регламент № 1215/2012.
97. Трябва да се припомни, че основанията, посочени в член 45, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, представляват изключения от общото правило, съгласно което съдебните решения, постановени от съдилища на други държави членки, се признават по право. В контекста на настоящото дело считам обаче, че е излишно да се припомня общият принцип на тълкуване, според който изключенията трябва да се тълкуват стеснително. Този принцип е полезен, когато обхватът на изключението е неясен. В настоящия случай обаче това не е така. Член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012 е ясен, тъй като се позовава на точни правила за компетентност, чието нарушение може да попадне в неговия обхват. При тези обстоятелства тълкуването, възприето от запитващата юрисдикция и предложено от Gjensidige, просто би противоречало на текста на тази разпоредба.
98. В заключение по този въпрос считам, че ако законодателят на Съюза е искал защитата на споразуменията за избор на съд да придобие формата на ново основание за отказ в случай на нарушаването им, той щеше да е предвидил това изрично. За разлика от това формулировката на разглежданата разпоредба, която позволява да се откаже признаването на съдебно решение, показва, че намерението на законодателя очевидно не е било такова.
б) Разширително тълкуване на основанието, свързано с обществения ред?
99. С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали разглежданото положение може да доведе до разширително тълкуване на основанието, посочено в член 45, параграф 1, буква a) от Регламент № 1215/2012, съгласно което признаването на съдебно решение по принцип се отказва, ако това признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава.
100. Смятам, че всички мои забележки, направени по отношение на основанието, посочено в член 45, параграф 1, буква д), подточка ii), се прилагат mutatis mutandis, тъй като текстът на член 45, параграф 1, буква a) от Регламент № 1215/2012 е също толкова ясен.
101. Всъщност отговорът на третия отправен въпрос се съдържа отчасти в член 45, параграф 3 от Регламент № 1215/2012, както по същество отбелязва литовското правителство. В тази разпоредба се посочва, че критерият за обществения ред „не може да се прилага по отношение на правилата относно компетентността“. Тази разпоредба не засяга основанията, посочени в член 45, параграф 1, буква д) от Регламент № 1215/2012, разгледани в предходния подраздел от настоящото заключение, и не виждам причина тази разпоредба да се тълкува по различен начин от самата ѝ формулировка.
102. Освен това, с третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи приложимостта на основанието, свързано с обществения ред, не само в хипотеза, при която не е спазено споразумение за избор на съд, но и в хипотеза, включваща нарушение на споразумение относно приложимото право.
103. В преписката по делото обаче няма информация за сключването на такова споразумение между заинтересованите страни.
104. Следователно тази част от третия въпрос изглежда недопустима.
105. При все това от акта за преюдициално запитване става ясно, че запитващата юрисдикция е обезпокоена от факта, че при установяването на своята компетентност по разглеждания иск Районен съд Зеландия-Западен Брабант е задействал прилагането на нидерландското право по съществото на спора, което от своя страна е довело до определяне на отговорността на превозвача съгласно нидерландското, а не съгласно литовското право. Запитващата юрисдикция счита, че ответникът в производството пред нидерландския съд (а именно, по мое разбиране, Gjensidige) не е могъл да предвиди такива последици. Според мен тези бележки сочат, че въпросът за отговорността на превозвача е трябвало да бъде определен чрез прилагане на литовското, а не на нидерландското право и че резултатът е по-неблагоприятен за страна като Gjensidige.
106. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва също така, че член 29, параграф 1 от CMR, който препраща към националното право когато става въпрос за условията, при които отговорността на превозвача може да се счита за неограничена(46), изглежда, е в противоречие с член 3 и член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008(47).
107. Освен това запитващата юрисдикция се съмнява, че създалото се положение е съвместимо с основното право на справедлив съдебен процес, както и с принципите, на които се основава, ако разбирам правилно, Регламент № 1215/2012.
108. В това отношение отбелязвам, първо, че висящото пред запитващата юрисдикция производство също се отнася, както вече многократно бе посочено, до признаването на съдебно решение, постановено в друга държава членка.
109. В настоящия контекст основният въпрос е дали разликите в материалното право, които, изглежда, съществуват между нидерландското и литовското право по отношение на степента на отговорност на превозвача, биха могли да обосноват отказ на признаване на съответното съдебно решение въз основа на приложението на основанието за обществен ред съгласно член 45, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012.
110. Считам, че не могат.
111. Първо, съгласно установената съдебна практика, макар държавите членки по принцип да остават свободни да определят, в съответствие с националните си разбирания, изискванията на обществения си ред, Съдът трябва да упражнява контрол по отношение на рамките, в които съд на държава членка може да се позовава на това понятие, за да не признае съдебно решение, постановено в друга държава членка(48).
112. Второ, това основание може да се използва само в изключителни случаи(49), когато признаването би засегнало „по недопустим начин правния ред на държавата, в която се иска признаване [или при противопоставяне на признаването], тъй като би накърнило даден основен принцип“(50).
113. Трето, за разлика от това, основанието за отказ, установено в член 45, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, не може да бъде задействано само защото съществува разлика между правната норма, прилагана от съда на държавата членка по произход, и тази, която би приложил съдът на сезираната държава членка, ако той трябваше да разгледа спора(51).
114. Основното опасение на запитващата юрисдикция е, че в резултат на твърдяното неправилно определяне на компетентния съд по разглеждания иск решението по този иск в крайна сметка е постановено съгласно нидерландското, а не съгласно литовското право.
115. Доколкото при изразяването на това опасение се посочва само че нидерландският съд е определил погрешно нидерландското право като приложимо, отбелязвам, че подобна грешка, дори и да е установена, сама по себе си не може да доведе до отказ на признаване на съдебното решение.
116. От горепосочената съдебна практика следва, че такъв отказ е възможен само когато признаването на постановеното съдебно решение би нарушило принцип, който в сезираната държава се счита за основен.
117. Въпреки това, що се отнася до конкретните последици от признаването на разглежданото по настоящото дело нидерландско съдебно решение, запитващата юрисдикция не обяснява по какъв начин посочената по-горе разлика в материалното право би засегнала обществения ред на Литва и как признаването на въпросното съдебно решение би засегнало по недопустим начин правния ред на тази държава членка, доколкото би накърнило основен принцип.
118. При тези обстоятелства в отговор на втория и третия преюдициален въпрос считам, че член 45, параграф 1, буква а) и буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща хипотеза, при която съдът по произход е установил своята компетентност въз основа на една от няколкото норми, съдържащи се в специална конвенция по смисъла на член 71 от Регламент № 1215/2012, които включват — но не квалифицират като изключително — споразумение за избор на съд, и когато съдът по произход не е съдът, посочен в споразумението за избор на съд, сключено от съответните страни. Освен това член 45, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че установена грешка при определянето на приложимото право не може сама по себе си да доведе до отказ на признаване на съдебно решение на основание, че противоречи на обществения ред на сезираната държава.
119. Този отговор, заедно с отговора, предложен по-горе в точка 76 от настоящото заключение, по мое мнение, предоставят полезни разяснения, които ще позволят на запитващата юрисдикция да реши висящия пред нея въпрос. При все това, за пълнота на изложението и в отговор на обширната дискусия, която се разгърна по този въпрос в рамките на настоящото производство, ще поясня, че правилата относно компетентността, съдържащи се в CMR, в никакъв случай не нарушават принципите, залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела в Съюза, съгласно прилагането на критерия, установен в решение TNT Express.
Г. „Критерият от решение TNT Express“ и неизключителният характер на компетентността, произтичаща от споразумение за избор на съд
120. Голяма част от дискусията по настоящото дело засяга въпроса дали правилата за компетентност, установени в CMR, са в противоречие с критерия, установен в решение TNT Express, и съответно с принципите, на които се основава действието на Регламент № 1215/2012.
121. Проблемът според запитващата юрисдикция произтича от факта, че от една страна, Регламент № 1215/2012 квалифицира компетентността, установена със споразумение за избор на съд, по принцип като изключителна. От друга страна обаче, макар да допуска установяването на компетентност на това основание, CMR изключва възможността тя да бъде изключителна (поне съгласно тълкуването ѝ, възприето от Районен съд Зеландия-Западен Брабант, чиято гледна точка, изглежда, е възприета и от запитващата юрисдикция).
122. В това отношение ще посоча, първо, че в своето решение Nickel & Goeldner Spedition Съдът вече е постановил, както посочва запитващата юрисдикция, че правилата за компетентност, предвидени в член 31, параграф 1 от CMR, не противоречат на критерия, установен в решение TNT Express. Въпреки това, както отбелязва Комисията, в това решение Съдът действително е разгледал всички правила за компетентност, предвидени в член 31, параграф 1 от CMR (както е посочено в точка 38 по-горе), с изключение на това, което е предмет на разглеждане по настоящото дело(52).
123. Разбирам, че това е причината, поради която запитващата юрисдикция повдига въпроса дали различното третиране, което CMR (отново съгласно тълкуването на Районен съд Зеландия-Западен Брабант), изглежда, прилага към споразуменията за избор на съд, в сравнение с Регламент № 1215/2012, води до противоречие с принципите, на които се основава съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела в Съюза.
124. Не мисля така.
125. Първо, с оглед на становището на Районен съд Зеландия-Западен Брабант наистина изглежда, че има разлика между CMR и Регламент № 1215/2012, когато става въпрос за режима, приложим към споразуменията за избор на съд.
126. Въпреки това считам, че тази разлика сама по себе си не представлява проблем.
127. Всъщност, ако всяка разлика водеше до това специалният режим да отстъпва пред Регламент № 1215/2012, то тогава член 71, параграф 1 от този регламент би бил лишен от всякакъв смисъл. Специален режим, който се отклонява от Регламент № 1215/2012, не би могъл никога да се прилага във вътрешни за Съюза правоотношения. Този резултат обаче не може да бъде приет с оглед на ясната формулировка на разглежданата разпоредба.
128. По-скоро прилагането на специални правила, които евентуално се различават от правилата, предвидени в Регламент № 1215/2012, трябва да бъде отказано само когато те действително противоречат на принципите, припомнени в решение TNT Express. Що се отнася до правилата за подсъдността, релевантни по същество са принципите на висока степен на предвидимост на правилата за подсъдността и на правната сигурност за страните по делото, от една страна, и принципа на добро правораздаване, от друга(53).
129. Не смятам, че някой от тези принципи е застрашен.
130. Първо, считам, че за да бъде спазен принципът на висока степен на предвидимост на правилата за компетентност, е важно ищецът да може лесно да реши къде да предяви иск, а ответникът да може разумно да предвиди къде може да се случи това.
131. Според мен това е така с оглед на член 31, параграф 1 от CMR. Въпросната разпоредба не съдържа неясно формулирано правило, което предвижда например подходящият съд да се определя във всеки отделен случай с оглед на всички обстоятелства и на интересите на правосъдието. Вместо това в член 31, параграф 1 от CMR са предвидени няколко вида местонахождения, ясно определени чрез общи и лесно разбираеми категории (а именно, накратко, седалището на ответника, мястото, където стоките са били приети за превоз от превозвача, мястото, определено за доставка, или споразумението, сключено от страните).
132. В настоящия случай същността на въпроса, изглежда, е фактът, че компетентността, уредена от CMR (съгласно тълкуването, възприето от Районен съд Зеландия-Западен Брабант), когато е определена със споразумение за избор на съд, не става изключителна. Напротив, това тълкуване на CMR, изглежда, запазва всички други възможности, предвидени в член 31, параграф 1 от CMR.
133. В това отношение наистина може да се твърди, че презумпцията за изключителност, предоставена на споразуменията за избор на съд посредством Регламент № 1215/2012, укрепва правната сигурност за страните по делото (и особено за ответника), тъй като ясно показва, че когато е сключено споразумение за избор на съд и ако не е предвидено друго, другите хипотетични съдилища могат по принцип да бъдат успешно изключени.
134. Въпреки това считам, че въпросът дали определеният по този начин съд трябва да се счита за изключителен или не, в крайна сметка е политически въпрос, по който могат да се заемат различни становища в различните правни системи (и в различни области от тях).
135. В това отношение авторите на конвенция, уреждаща конкретен въпрос, каквато е CMR, може да са имали основателни причини да настояват за наличието на няколко възможни съдилища с оглед на спецификата на сектора(54).
136. Освен това ще отбележа, че макар в Регламент № 1215/2012 да е заложена презумпцията за изключителност на споразуменията за избор на съд, тази изключителност не е абсолютно правило и страните могат да се отклонят от нея. Когато това се случи, ситуацията става подобна на тази, която произтича от член 31, параграф 1 от CMR. Освен това самият Регламент № 1215/2012 ограничава действието на споразуменията за избор на съд, тъй като тези споразумения не могат да променят действието на правилата за компетентност по определени въпроси(55).
137. Второ, що се отнася до доброто правораздаване и до риска от едновременно образуване на производства, фактът, че споразумението за избор на съд не се счита за изключително, действително увеличава този риск. При все това отбелязвам, че член 31, параграф 2 от CMR съдържа правило за висящ процес (lis pendens), което като цяло е аналогично на предвиденото в член 29 от Регламент № 1215/2012, тъй като според мен има за цел да избегне риска от провеждане на едновременни производства и постановяване на несъвместими съдебни решения(56).
138. Вярно е, че за разлика от Регламент № 1215/2012, CMR не съдържа правила относно висящ процес (lis pendens), които да защитават конкретно споразуменията за избор на съд (като тези в член 31, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1215/2012). Тази разлика обаче е логична последица от горепосочения политически избор компетентността, произтичаща от такива споразумения, да се разглежда като алтернатива, която трябва да се запази наред с други възможни правила.
139. Така този общ преглед ме води до извода, че член 71 от Регламент № 1215/2012 и критерият, установен в решение TNT Express, не изключват тълкуването на правилото за компетентност, установено в член 31, параграф 1 от CMR, съгласно което компетентността, произтичаща от споразумение за избор на съд, не може да се счита за изключителна.
140. Отново подчертавам, че анализът ми в настоящия раздел е направен само за пълнота и за да се отговори на оживения дебат, който се разгърна в настоящото производство по този въпрос. По-специално припомням съображенията си по-горе, от които следва, че компетентността на съда по произход не може да бъде преразглеждана от запитващата юрисдикция в главното производство за признаване на съдебно решение, постановено в друга държава членка.
V. Заключение
141. С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва), както следва:
„Член 45, параграф 1, буква а) и буква д), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в него основания за отказ на признаване не се прилагат в хипотеза, в която съдът по произход е установил своята компетентност въз основа на едно от няколкото правила, съдържащи се в специална конвенция по смисъла на член 71 от Регламент № 1215/2012, които включват — но не квалифицират като изключително — споразумение за избор на съд, и когато съдът по произход не е съдът, посочен в споразумението за избор на съд, сключено от съответните страни.
Освен това член 45, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че грешка, установена при определянето на приложимото право, не може сама по себе си да доведе до отказ за признаване на съдебно решение на основание, че противоречи на обществения ред на сезираната държава“.