РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
9 ноември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в наказателното производство — Член 6 — Право на информация относно обвинението — Член 6, параграф 4 — Промени в предоставената информация — Изменение на квалификацията на престъпното деяние — Задължение да се информира своевременно обвиняемият и да му се осигури възможност да представи доводите си по разглежданата нова квалификация — Ефективно упражняване на правото на защита — Справедливост на производството — Директива (ЕС) 2016/343 — Укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство — Член 3 — Презумпция за невиновност — Член 7, параграф 2 — Право на лицата да не се самоуличават — Член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз — Изискване за безпристрастност на наказателния съд — Преквалифициране на деянието по инициатива на наказателния съд или по предложение на обвиняемия“
По дело C‑175/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Специализиран наказателен съд (България) с акт от 8 март 2022 г., постъпил в Съда същия ден, в рамките на наказателно производство срещу
БК,
при участието на:
Специализирана прокуратура,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на състава, O. Spineanu-Matei, J.‑C. Bonichot, S. Rodin и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 март 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от Е. Русева и M. Wasmeier, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 май 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OВ L 142, 2012 г., стр. 1) и на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, водено срещу БК заради деяние, което във внесения от прокуратурата обвинителен акт първоначално е квалифицирано като подкуп, но което запитващата юрисдикция смята да квалифицира като измама или търговия с влияние.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2012/13
3 Съображения 3, 9, 14 и 27—29 от Директива 2012/13 гласят:
„(3) Прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията по наказателноправни въпроси предполага, че държавите членки имат взаимно доверие в наказателноправните си системи. Обхватът на взаимното признаване зависи в голяма степен от редица параметри, които включват механизми за защита на правата на заподозрените лица или на обвиняемите и общи минимални стандарти, необходими за улесняване прилагането на принципа на взаимно признаване.
[…]
(9) В член 82, параграф 2 [ДФЕС] се предвижда установяването на минимални правила, приложими в държавите членки, за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение. Същият член посочва „правата на лицата в наказателното производство“ като една от областите, в които могат да се установят минимални правила.
[…]
(14) […] С [настоящата директива] се предвиждат общи минимални стандарти в областта на информацията за правата и обвинението, която следва да се предостави на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, с цел повишаване на взаимното доверие между държавите членки. Настоящата директива се основава на правата, предвидени в Хартата, и по-специално членове 6, 47 и 48 от нея, като се основава на членове 5 и 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.], така както се тълкуват от Европейския съд по правата на човека. […]
[…]
(27) На лица, обвинени в извършването на престъпление, следва да се предостави цялата информация относно обвинението, необходима, за да могат те да подготвят защитата си и за да се гарантира справедливостта на производството.
(28) На заподозрените лица или на обвиняемите се предоставя незабавно информация относно престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, като това става не по-късно от техния първи разпит в наказателното производство от полицията или от друг компетентен орган, без да се нарушава хода на текущи разследвания. Описание на фактите, включително, ако са известни, времето и мястото, свързани с престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, както и евентуалната правна квалификация на предполагаемото престъпление, следва да се предоставя с достатъчно подробности, като се отчита стадия, на който се намира наказателното производство, когато подобно описание се дава, за да се гарантира справедливостта на производството и да се позволи ефективно упражняване на правото на защита.
(29) Когато в хода на наказателното производство обстоятелствата по обвинението се променят до такава степен, че положението на заподозрените лица или на обвиняемите е значително засегнато, това им се съобщава при необходимост, за да се гарантира справедливостта на производството, и своевременно, за да се позволи ефективното упражняване на правото на защита“.
4 Член 1 от Директива 2012/13 е озаглавен „Предмет“ и гласи:
„С настоящата директива се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С нея също се установяват правила относно правото на информация на лицата, за които е издадена европейска заповед за арест, относно техните права“.
5 Член 3 от тази директива е озаглавен „Право на информация относно правата“ и параграф 1 от него предвижда:
„Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права, както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им упражняване:
а) правото на достъп до адвокат;
б) всяко право на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване;
в) правото на информация относно обвинението в съответствие с член 6;
г) правото на устен и писмен превод;
д) правото да запазят мълчание“.
6 Член 6 от посочената директива е озаглавен „Право на информация относно обвинението“ и гласи:
„1. Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.
[…]
3. Държавите членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.
4. Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите са информирани незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с настоящия член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството“.
Директива (ЕС) 2016/343
7 Както следва от член 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1), предмет на тази директива е установяването на „общи минимални правила“ относно „някои аспекти на презумпцията за невиновност в наказателното производство“.
8 Член 3 от тази директива е озаглавен „Презумпция за невиновност“ и гласи:
„Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона“.
9 Член 7 от посочената директива е озаглавен „Право на лицата да запазят мълчание и да не се самоуличават“ и параграф 2 от него предвижда:
„Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да не се самоуличават“.
Българското право
10 Член 287, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс в приложимата му в главното производство редакция (наричан по-нататък „НПК“) предвижда:
„Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление“.
11 Съгласно член 301, алинея 1, точка 2 от НПК при постановяване на присъдата компетентният съд обсъжда и решава въпроса дали деянието съставлява престъпление и каква е правната му квалификация.
Главното производство и преюдициалните въпроси
12 На 26 февруари 2021 г. Специализирана прокуратура (България) сезира запитващата юрисдикция с обвинителен акт срещу БК, в който твърди, че в качеството си на разследващ полицейски орган той е извършил корупционно деяние.
13 Според констатациите в обвинителния акт БК е поискал от две заподозрени лица определена парична сума, за да извърши следните две действия по служба. От една страна, БК е предложил да даде положително становище по молбите на заподозрените за връщане на автомобили, евентуално ползвани като средство на престъплението, и да им върне тези автомобили, след като прокурорът разреши това. От друга страна, БК също така е предложил на двамата заподозрени да не ги привлече като обвиняеми по деянието, по което са били заподозрени.
14 Специализираната прокуратура квалифицира деянието като подкуп, извършен от разследващ полицай с изнудване посредством злоупотреба със служебно положение. Предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от свобода от 3 до 15 години, глоба до 25 000 лева (BGN) (около 12 500 евро), конфискация до половината имущество и лишаване от права.
15 БК възразява срещу тази квалификация. В това отношение той твърди, че инкриминираните деяния не могат да се считат за действия по служба, тъй като са от компетентността не на разследващия полицай, а на прокурора. Затова според БК правилната квалификация на подобни деяния е измама.
16 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че този вид измама — който е налице, ако деецът, за да си набави имотна облага, причини имотна вреда на пострадалия, като използва заблуждението, неопитността или неосведомеността му — се наказва с лишаване от свобода до 5 години.
17 Специализираната прокуратура обаче поддържа обвинението за подкуп. Запитващата юрисдикция пояснява, че съобразно националните процесуални правила прокурорът сам преценява какво обвинение да повдигне, а компетентният съд не може да му дава указания в тази насока.
18 Поради това в главното производство както страните, така и запитващата юрисдикция са съсредоточили вниманието си върху доказването или опровергаването на корупционното деяние. Запитващата юрисдикция отбелязва, че е длъжна да се произнесе по обвинението такова, каквото е формулирано от прокурора, тоест за подкуп. При все това, в случай че присъдата по обвинението за подкуп би била оправдателна, запитващата юрисдикция може евентуално да преквалифицира деянието.
19 Според поясненията на запитващата юрисдикция националната съдебна практика тълкува член 301, алинея 1, точка 2 от НПК във връзка с член 287, алинея 1 от НПК в смисъл, че компетентният съд има правомощието да признае подсъдимия за виновен по друга правна квалификация, различна от първоначално посочената в обвинителния акт, при условие че новата квалификация не налага съществено изменение на фактическото обвинение, от една страна, и от друга, не води до по-тежко наказание от предвиденото за престъплението, до което се е отнасяла първоначално възприетата от прокурора квалификация.
20 Затова запитващата юрисдикция пояснява, че съгласно тази съдебна практика ще е възможно в главното производство да възприеме квалификацията измама, както предлага БК, тъй като това престъпление се наказва с по-леко наказание от предвиденото за подкуп.
21 Тази юрисдикция добавя, че би могла и да преквалифицира инкриминираното деяние като търговия с влияние. Всъщност според нея може да се приеме, че БК е поискал паричната сума от заподозрените, за да упражни влияние при вземане на решение от прокурора във връзка със службата му, с цел той да одобри връщането на автомобилите им и да не им повдигне обвинение. Предвиденото наказание за престъплението търговия с влияние също е по-леко от предвиденото за престъплението подкуп — то е лишаване от свобода до 6 години или глоба до 5 000 BGN (около 2 500 евро).
22 Запитващата юрисдикция обаче подчертава липсата на гаранции за съхраняването на правото на защита, в случай че компетентният съд реши да осъди подсъдимия въз основа на различна от първоначално възприетата квалификация на деянието му в изготвения от прокурора обвинителен акт. По-конкретно, съдът няма да е длъжен да уведоми предварително подсъдимия, нито да му даде възможност да изложи своите доводи по разглежданата нова квалификация. На практика подсъдимият ще разбере за новата квалификация едва с акта на осъждането си.
23 Затова запитващата юрисдикция изразява съмнения в съвместимостта на такава практика с правото на Съюза. По-точно, с първия си въпрос тази юрисдикция иска да установи дали е съвместимо с член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/13 да се постанови осъдителен акт въз основа на квалификация на инкриминираното деяние, за която подсъдимият не е бил предварително информиран.
24 Вторият въпрос се отнася до изискванията, които произтичат от член 47, втора алинея от Хартата.
25 Според запитващата юрисдикция евентуално носеното от нея задължение съгласно отговора на първия въпрос да информира подсъдимия за възможността да възприеме различна от първоначално предложената от прокурора квалификация на деянието, би могло да постави под съмнение нейната безпристрастност и справедливостта на производството. В това отношение тази юрисдикция разглежда две хипотези.
26 От една страна, ако компетентният съд информира подсъдимия за възможността да възприеме друга квалификация, която разглежда по своя инициатива, каквато се явява квалификацията търговия с влияние в главното производство, фактически този съд ще упражни обвинителната функция. Според запитващата юрисдикция обаче има основания за съмнение в безпристрастността на съд, който по своя инициатива предлага нова правна квалификация и след това постановява осъдителен съдебен акт по нея, дори и преди това да е дал възможност на подсъдимия да се защити по нея.
27 От друга страна, ако компетентният съд информира подсъдимия за възможността да възприеме предложена от самия подсъдим квалификация на деянието, каквато се явява квалификацията измама в главното производство, според запитващата юрисдикция това би могло да доведе до нарушаване на правото на лицето да не се самоуличава, както и на правилата на справедливия процес.
28 Запитващата юрисдикция обаче подчертава, че в главното производство БК не признава вина относно престъплението измама, а просто навежда доводи, че така както е представено от прокурора, деянието би трябвало да се квалифицира като измама, а не като подкуп.
29 При тези обстоятелства Специализираният наказателен съд (България) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Противопоставят ли се чл. 6 ал. 3 и ал. 4 от Директива 2012/13 на такова тълкуване от съдебната практика на национален закон — 301 ал. 1 т. 2 вр. чл. 287, ал. 1 НПК — което допуска възможността съдът с присъдата си да даде правна квалификация на деянието, различна от посочената в обвинителния акт, ако тя не се отнася до по-тежко наказуемо деяние, като основанията за това противопоставяне е обстоятелството, че преди постановяване на присъдата подсъдимият не е бил надлежно информиран за новата различна правна квалификация и не е можел да се защити против нея?
2) При положителен отговор — чл. 47, ал. 2 от Хартата противопоставя ли се съдът да информира подсъдимия за възможността да постанови акт по същество по различна правна квалификация на деянието и също така да му даде възможност да подготви защитата си по нея, като основанието за това противопоставяне е обстоятелството, че инициативата за тази различна правна квалификация не произтича от прокурора?“.
30 С писмо от 5 август 2022 г. Софийски градски съд (България) уведомява Съда, че вследствие на законодателна промяна, влязла в сила на 27 юли 2022 г., Специализираният наказателен съд е закрит и някои наказателни дела, образувани пред този съд, включително в главното производство, от тази дата преминават в компетентност на Софийски градски съд.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
31 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, може да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, когато новата квалификация не би могла да доведе до определянето на по-тежко наказание, без да информира преди това обвиняемия за разглежданата нова квалификация и съответно без да му осигури възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на така посоченото ново престъпление.
32 Както следва от член 1 от Директива 2012/13, тази директива, която е приета на основание член 82, параграф 2 ДФЕС, установява общи минимални стандарти в областта на информацията за правата и обвинението, която следва да се предоставя на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление.
33 При съвместното тълкуване на членове 3 и 6 от Директива 2012/13 се вижда, че посоченото в член 1 от нея право на информация се отнася най-малко до две отделни права. От една страна, съгласно член 3 от тази директива заподозрените лица или обвиняемите следва да бъдат уведомени най-малко за различните процесуални права, споменати в този член, сред които са правото на достъп до адвокат, правото на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване, правото на информация относно обвинението, правото на устен и писмен превод, както и правото да се запази мълчание. От друга страна, член 6 от посочената директива определя правила във връзка с правото на информация относно обвинението (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2019 г., Moro, C‑646/17, EU:C:2019:489, т. 43).
34 Както потвърждават съображения 27—29 от Директива 2012/13, целта на тези правила е да гарантират справедливия процес и да позволят ефективното упражняване на правото на защита (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 89).
35 Тази цел по-конкретно изисква обвиняемият да получи подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на деянието, своевременно, към момент, който да му позволи да подготви ефективно защитата си, както предвижда член 6, параграф 3 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 90).
36 Посочената цел и правилното протичане на производството предполагат обвиняемият или неговият адвокат да бъде точно информиран за деянията, за които лицето е обвинено, и за правната им квалификация, за да може да участва пълноценно в пренията относно основателността на обвинението, при спазване на принципа на състезателност и на равни процесуални възможности, така че ефективно да изрази становището си (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 92 и 93).
37 В настоящия случай от формулировката на първия въпрос и от информацията в преюдициалното запитване личи, че запитващата юрисдикция иска да установи какъв е обхватът на задължението на съда, който се произнася по наказателното дело по същество, да информира обвиняемия за изменението на правната квалификация на инкриминираното деяние.
38 В това отношение Съдът вече е признал възможността предоставената на защитата информация относно обвинението да бъде изменена впоследствие, по-специално по отношение на правната квалификация на деянията, в които лицето е обвинено. Обвиняемият или неговият адвокат обаче трябва да бъде уведомен за такива изменения в момент, в който все още разполага с възможност да реагира ефективно преди съвещанието. Тази възможност е предвидена в член 6, параграф 4 от Директива 2012/13, който предвижда, че заподозрените лица или обвиняемите се информират незабавно за настъпили в хода на наказателното производство промени в информацията, предоставена в съответствие с този член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството (решение от 21 октомври 2021 г., ZX (Отстраняване на пороци в обвинителния акт), C‑282/20, EU:C:2021:874, т. 29 и цитираната съдебна практика).
39 В това отношение в съображение 29 от тази директива също така се уточнява, че когато в хода на наказателното производство обстоятелствата по обвинението се променят до такава степен, че положението на заподозрените лица или на обвиняемите е значително засегнато, това им се съобщава, ако е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството, и своевременно, за да се позволи ефективното упражняване на правото на защита.
40 В този контекст следва да се подчертае определящото значение, което съобщаването на правната квалификация на деянието има за ефективното упражняване на правото на защита. Всъщност съобщаването на тази информация на обвиняемия или на адвоката му е абсолютно необходимо, за да се осигури възможност на обвиняемия да разбере в какво е обвинен, да организира защитата си по съответен начин и евентуално да оспори вината си, като се постарае да докаже липсата на един или няколко от признаците от състава на посоченото престъпление.
41 Ето защо всяко изменение на правната квалификация на деянието от страна на съда, който се произнася по наказателното дело по същество, би могло да има определящо отражение върху упражняването на правото на защита, както и върху справедливостта на производството по смисъла на член 6, параграф 4 от Директива 2012/13.
42 От една страна, това е така, когато разглежданото ново престъпление има нови съставомерни признаци, по които обвиняемият още не е имал възможност да представи доводите си.
43 В такива случаи има очевидна необходимост — за да се гарантира справедливостта на производството, както изисква член 6, параграф 4 от Директива 2012/13 — наказателният съд, който се произнася по същество, да информира своевременно обвиняемия или адвоката му за разглежданата нова квалификация, към момент, който да му позволи да подготви ефективно защитата си, и да осигури на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по този въпрос.
44 В настоящия случай от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че запитващата юрисдикция смята да отхвърли първоначално възприетата от Специализираната прокуратура квалификация на деянието като подкуп, извършен от разследващ полицай с изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, и да преквалифицира деянието като измама или търговия с влияние. Последните две престъпления обаче биха имали съставомерни признаци, по които БК още не е имал възможност да представи доводите си.
45 От друга страна, дори ако разглежданото ново престъпление няма нови съставомерни признаци в сравнение с посоченото преди това престъпление, така че в хода на производството обвиняемият е имал възможност да представи доводите си по всички признаци от състава на това ново престъпление, преквалифицирането на деянието от страна на наказателния съд, който се произнася по същество, все пак би могло да даде немалко отражение върху упражняването на правото на защита. Всъщност не е изключено обвиняемият да организира различно защитата си, ако му се съобщи разглежданата нова квалификация.
46 Следва още да се подчертае, че в този контекст няма никакво значение обстоятелството, че новата квалификация не би могла да доведе до определянето на по-тежко наказание. Всъщност справедливостта на производството изисква обвиняемият да може да упражни в пълен обем правото си на защита. По-голямата или по-малка тежест на предвиденото наказание обаче няма отношение към въпроса дали е имало възможност за упражняването на това право.
47 Оттук следва, че когато смята да преквалифицира деянието, съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, е длъжен да информира своевременно обвиняемия или адвоката му за разглежданата нова квалификация, към момент и при условия, които да позволят на обвиняемия да подготви ефективно защитата си, и да му осигури възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на тази квалификация, за да гарантира справедливостта на производството по смисъла на член 6, параграф 4 от Директива 2012/13. Дали е необходимо да се даде срок на обвиняемия, за да подготви или преработи защитата си в такъв контекст, както и колко дълъг да е този срок, са въпроси, които трябва да бъдат решени от посочения съд в зависимост от всички относими обстоятелства.
48 Даденото в предходната точка тълкуване намира потвърждение в целите на Директива 2012/13. Всъщност, както личи от съображения 3, 9 и 14, с установяването на общи минимални стандарти в областта на информацията за правата и обвинението, която следва да се предоставя на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, тази директива има за цел повишаване на взаимното доверие между държавите членки и съответно улесняване на взаимното признаване на присъдите и другите съдебни решения в наказателната област.
49 Както обаче по същество отбелязва генералният адвокат в точки 59—71 от заключението си, възприетото в точка 48 от настоящото решение тълкуване — което представлява ясно и лесно за прилагане правило относно задължението на съда, който се произнася по наказателното дело по същество, да информира своевременно обвиняемия, ако смята да преквалифицира деянието — способства за спазването на правото на защита и за справедливостта на наказателното производство в държавите членки. По този начин посоченото тълкуване повишава взаимното доверие между тези държави и съответно улеснява взаимното признаване на присъдите и другите съдебни решения в наказателната област в съответствие с целите на тази директива.
50 По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 4 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, може да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, без да информира своевременно обвиняемия за разглежданата нова квалификация към момент и при условия, които биха му позволили да подготви ефективно защитата си, и съответно без да осигури на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на тази нова квалификация. В този контекст няма никакво значение обстоятелството, че въпросната квалификация не би могла да доведе до определянето на по-тежко наказание от предвиденото за престъплението, в което първоначално е било обвинено лицето.
По втория въпрос
51 Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си. Всъщност обстоятелството, че от формална гледна точка националната юрисдикция е формулирала преюдициалния въпрос чрез позоваване на определени разпоредби на правото на Съюза, не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си (решение от 22 декември 2022 г., Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Отговорност на държавата за замърсяването на въздуха), C‑61/21, EU:C:2022:1015, т. 34).
52 В настоящия случай от дадените от запитващата юрисдикция пояснения личи, че в хипотезата на преквалифициране на деянието от съда, който се произнася по наказателното дело по същество, тази юрисдикция изпитва съмнения в безпристрастността на този съд, когато новата квалификация е възприета по негова инициатива, и в спазването на правото на лицата да не се самоуличават, когато новата квалификация е предложена от обвиняемия.
53 В това отношение следва да се припомни, че член 3 и член 7, параграф 2 от Директива 2016/343 гарантират съответно презумпцията за невиновност и правото на лицата да не се самоуличават.
54 Ето защо, като се има предвид съдебната практика, припомнена в точка 53 от настоящото решение, следва да се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали членове 3 и 7 от Директива 2016/343 и член 47, втора алинея от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, съгласно което съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, може по своя инициатива или вследствие на предложение на обвиняемия да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, включително ако този съд своевременно е информирал обвиняемия за разглежданата нова квалификация, към момент и при условия, които са му позволили да подготви ефективно защитата си, и така е осигурил на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на така възприетата нова квалификация.
55 На първо място, трябва да се подчертае, че национално правило, което допуска възможност за преквалифициране на деянието от съда, който се произнася по наказателното дело по същество, само по себе си не би могло да постави под въпрос презумпцията за невиновност, гарантирана в член 3 от Директива 2016/343, нито безпристрастността на съда по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата, и то дори когато новата квалификация е възприета по инициатива на този съд.
56 В това отношение Съдът вече е признал, че правото на държавите членки може да предоставя на наказателните съдилища, които се произнасят по същество, правомощието да преквалифицират фактите, с които са били сезирани, но с условието да гарантират, че обвиняемият е имал възможност да упражни правото си на защита по този въпрос конкретно и ефективно, като е бил своевременно и подробно информиран за основанието на обвинението, с други думи, за деянията, в които е обвинен, и за фактите, на които се основава обвинението, както и за дадената им правна квалификация (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2019 г., Moro, C‑646/17, EU:C:2019:489, т. 55).
57 Всъщност, когато съдът, който се произнася по същество, реши да преквалифицира деянието, без да са налице действия в тази посока от страна на прокуратурата, това означава, че съответният съд смята за възможно инкриминираното деяние, ако бъде доказано, да съответства на тази нова квалификация, а не че той вече е формирал мнение по въпроса за вината на обвиняемия.
58 На второ място, що се отнася до правото на лицата да не се самоуличават, закрепено в член 7, параграф 2 от Директива 2016/343, това, че обвиняемият предлага нова квалификация на деянието, в което е обвинен, само по себе си не означава, че той признава вина по отношение на новата квалификация.
59 Освен това за делото в главното производство запитващата юрисдикция подчертава, че макар да излага доводи, че така както е представено от Специализираната прокуратура, деянието трябва да се квалифицира като измама, а не като подкуп, БК все пак не признава вина относно престъплението измама.
60 При всички случаи в правото на Съюза няма правило, което да забранява на обвиняемия да признае, че е извършил престъпление.
61 По всички съображения на втория въпрос следва да се отговори, че членове 3 и 7 от Директива 2016/343 и член 47, втора алинея от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, съгласно което съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, може по своя инициатива или вследствие на предложение на обвиняемия да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, стига този съд своевременно да е информирал обвиняемия за разглежданата нова квалификация, към момент и при условия, които са му позволили да подготви ефективно защитата си, и така да е осигурил на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на така възприетата нова квалификация.
По съдебните разноски
62 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 6, параграф 4 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална съдебна практика, съгласно която съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, може да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, без да информира своевременно обвиняемия за разглежданата нова квалификация към момент и при условия, които биха му позволили да подготви ефективно защитата си, и съответно без да осигури на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на тази нова квалификация. В този контекст няма никакво значение обстоятелството, че въпросната квалификация не би могла да доведе до определянето на по-тежко наказание от предвиденото за престъплението, в което първоначално е било обвинено лицето.
2) Членове 3 и 7 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, както и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национално законодателство, съгласно което съдът, който се произнася по наказателното дело по същество, може по своя инициатива или вследствие на предложение на обвиняемия да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, стига този съд своевременно да е информирал обвиняемия за разглежданата нова квалификация, към момент и при условия, които са му позволили да подготви ефективно защитата си, и така да е осигурил на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на така посоченото ново престъпление.
Lycourgos | Spineanu-Matei | Bonichot |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 ноември 2023 година.
Секретар | | Председател на състава |
A. Calot Escobar | | C. Lycourgos |