ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

10 юли 2008 година

Дело F-141/07

Daniele Maniscalco

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Договорно наети служители — Класиране в степен — Договор на договорно нает служител — Допустимост — Увреждащ акт — Спазване на сроковете по Правилника“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Maniscalco иска по същество отмяната на решенето на оправомощения да сключва договори орган, с което се отхвърля неговата административна жалба срещу решението за класиране във функционална група ІV, степен 13, стъпка 1, както следва от договора му като договорно нает служител

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове — Характер, свързан с публичния ред — Начален момент

(член 90, параграф 2 и член 91 от Правилника за длъжностните лица; член 117 от Условията за работа на другите служители)

2.      Производство — Съдебни разноски — Искане за произнасяне в съответствие със закона

(член 87, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Договорът между служител и институция произвежда действие от момента на подписване, когато възниква възможност с него да се увреди служителят, при положение че са определени всички елементи на договора, и по-специално класирането на служителя. Следователно именно от тази дата трябва да се изчислява срокът за своевременно подаване на жалба по административен ред срещу решението за класиране на договорно нает служител, което произтича от договора му, в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника, който се прилага по аналогия към договорно наетите служители по силата на член 117 от Условията за работа на другите служители. Този извод не се обезсилва от довода, че подаването на жалба по административен ред преди изтичане на изпитателния срок може да доведе до разваляне на договора с изтичането на посочения срок. Всъщност отчитането на такова обстоятелство би довело до незачитане на целта на сроковете за обжалване по административен и съдебен ред, определени в членове 90 и 91 от Правилника, които имат за цел да гарантират яснотата и сигурността на правните положения, както и техния публичноправен характер, който лишава страните или съда от възможността да се разпореждат с тях.

(вж. точки 20, 23, 25 и 27)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 11 юли 2002 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑137/99 и T‑18/00, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑639, точки 54 и 56; 14 февруари 2005 г., Ravailhe/Комитет на регионите, T‑406/03, Recueil FP, стр. I‑A‑19 и II‑79, точка 57; 5 март 2007 г., Beyatli и Candan/Комисия, T‑455/04, все още непубликувано в Сборника, точка 37

Съд на публичната служба — 6 март 2008 г., R bis/Комисия, F‑105/07, все още непубликувано в Сборника, точка 43

2.      По смисъла на член 87, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Искането за произнасяне по съдебните разноските в съответствие със закона не може да се приема като искане за осъждането загубилата спора страна да заплати съдебните разноски.

(вж. точки 31 и 33)

Позоваване на:

Съд — 9 юни 1992 г., Lestelle/Комисия, C‑30/91 P, Recueil, стр. I‑3755, точка 38; 29 април 2004 г., Парламент/Ripa di Meana и др., C‑470/00 P, Recueil, стр. I‑4167, точка 86