Language of document : ECLI:EU:T:2010:516

Дело T-141/08

E.ON Energie AG

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Административно производство — Решение, в което се установява увреждане на печат — Член 23, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Тежест на доказване — Презумпция за невиновност — Пропорционалност — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказателства, които трябва да бъдат налице — Необходима степен на доказателствена сила

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Право на Съюза — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост

(член 6, параграф 2 ЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

3.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение, състоящо се в сключването на антиконкурентно споразумение — Решение, което се основава на преки доказателства — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

4.      Конкуренция — Глоби — Условия за налагането на глоби от Комисията — Нарушение, извършено умишлено или поради небрежност — Решение, в което се установява увреждане на печат — Доказателствена тежест върху Комисията — Граници

(член 23, параграф 1, буква д) от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      В правото в областта на конкуренцията, в случай на спор за съществуването на нарушение, Комисията следва да докаже установените от нея нарушения и да определи надлежните доказателства за съществуването на обстоятелствата от състава на нарушението. За тази цел тя трябва да събере достатъчно точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено.

(вж. точка 48)

2.      Принципът на презумпцията за невиновност, който произтича по‑специално от член 6, параграф 2 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека, е част от основните права, които съгласно практиката на Съда, потвърдена и в преамбюла на Единния европейски акт и в член 6, параграф 2 от ЕС, както и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, са защитени от правния ред на Общността. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и предвид същността и степента на строгост на предвидените за тях санкции, принципът на презумпцията за невиновност се прилага по‑специално при производствата за нарушения на приложимите за предприятията правила относно конкуренцията, които производства могат да доведат до налагане на глоби или на периодични парични санкции.

Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно, особено в рамките на жалба за отмяна на решение за налагане на глоба, ако съдът все още има съмнения, че Комисията е установила надлежно съществуването на разглежданото нарушение, той не би могъл да направи извод в тази насока.

(вж. точки 51, 52 и 238)

3.      Ако въз основа на поведението на съответните предприятия Комисията установи нарушение на правилата на конкуренцията, съдът на Съюза следва да отмени разглежданото решение, когато тези предприятия изтъкнат доводи, хвърлящи различна светлина върху установените от Комисията факти и позволяващи по този начин възприетото от Комисията правдоподобно обяснение на фактите с оглед на извода за наличие на нарушение да бъде заместено с друго такова обяснение.

Въпреки това, когато Комисията се основава на преки доказателства, които по принцип са достатъчни за установяване на наличието на нарушение, не е достатъчно съответното предприятие да изтъкне възможността за настъпване на дадено обстоятелство, което би могло да засегне доказателствената стойност на посочените доказателства, за да възникне задължение за Комисията да поеме тежестта да докаже, че това обстоятелство не е можело да засегне тяхната доказателствена стойност. Обратно, освен ако подобно доказателство не е можело да бъде предоставено от съответното предприятие поради поведението на самата Комисия, съответното предприятие трябва да установи надлежно, от една страна — наличието на изтъкнатото от него обстоятелство, а от друга страна — че това обстоятелство поставя под въпрос доказателствената стойност на доказателствата, на които се основава Комисията.

(вж. точки 54, 56 и 199)

4.      Съгласно член 23, параграф 1, буква д) от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 EО и 82 EО, Комисията може да налага глоби, когато умишлено или поради небрежност печатите, поставени от служители или други придружаващи лица, упълномощени от Комисията, са увредени. Така съгласно посочената разпоредба Комисията носи тежестта да докаже наличието на увреждане на печата. В замяна на това тя не е длъжна да доказва, че в запечатаното помещение действително е влизано или че документи, оставени на съхранение в него, са били местени.

(вж. точки 85 и 256)