Дело C‑196/15

Granarolo SpA

срещу

Ambrosi Emmi France SA

(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Paris)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 5, точки 1 и 3 — Компетентен съд — Понятия „дела, свързани с договор“ и „дела относно деликт“ — Внезапно прекратяване на установени отдавна търговски отношения — Иск за обезщетение за вреди — Понятия „продажба на стоки“ и „предоставяне на услуги“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 юли 2016 г.

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Специална компетентност — Компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Понятие — Иск за обезщетение за вреди, основан на внезапно прекратяване на установени отдавна търговски отношения — Изключване — Условие — Съществуване на имплицитно договорно отношение — Преценка от страна на националната юрисдикция — Критерии за преценка

(член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Специална компетентност — Член 5, точка 1, буква б) — Установени отдавна търговски отношения — Възможност за тяхното квалифициране като договор за продажба на стоки или като договор за предоставяне на услуги в зависимост от характерното задължение за съответния договор — Преценка от страна на националната юрисдикция

(член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.        Член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че иск за обезщетение за вреди, предявен поради внезапно прекратяване на установени отдавна търговски отношения, не е деликтен или квазиделиктен по смисъла на този регламент, независимо от квалификацията му по националното право, ако между страните е съществувало имплицитно договорно отношение — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. За да се докаже съществуването на такова имплицитно договорно отношение, е необходима съвкупност от съгласувани индиции, сред които по-специално могат да са наличието на установени отдавна търговски отношения, добросъвестността между страните, редовността на операциите и развитието им във времето от гледна точка на количество и стойност, евентуалните договорености относно посочените във фактурите цени и/или направените отстъпки, както и разменената кореспонденция.

(вж. т. 22, 25, 26 и 28; т. 1 от диспозитива)

2.        Член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че установени отдавна търговски отношения трябва да бъдат квалифицирани като „договор за продажба на стоки“, ако характерното задължение за разглеждания договор е доставката на стока, или като „договор за предоставяне на услуги“, ако това задължение е доставката на услуги — нещо, което запитващата юрисдикция следва да определи.

В първия случай квалификацията като продажба на стоки може да намери приложение към установено отдавна търговско отношение между двама икономически оператори, когато това отношение се свежда до последователни споразумения, всяко от които има за предмет доставянето и вдигането на стоки. Тя обаче не отговаря на структурата на типичен договор за дистрибуция, който се характеризира с рамково споразумение, имащо за предмет задължение за доставяне и за снабдяване, сключено за в бъдеще от двама икономически оператори.

Във втория случай, що се отнася до квалификацията като предоставяне на услуги, понятието за услуги по смисъла на тази разпоредба предполага най-малкото че предоставящата услугите страна извършва определена дейност срещу възнаграждение. Във връзка с първия критерий по това определение, а именно наличието на дейност, в случая на договор с предмет дистрибуция на продуктите на едната от страните от другата страна този критерий съответства на характерната престация, доставена от страната, която с осигуряването на тази дистрибуция спомага за по-широкото разпространение на съответните продукти, по-специално с оглед на обстоятелството, констатирането на което е от компетентността на националния съд, че дистрибуторът може да бъде в състояние да предложи на клиентите услуги и предимства, каквито не може да предложи лице, извършващо просто препродажба, и по този начин да завладее в полза на продуктите на доставчика по-голяма част от местния пазар. Що се отнася до критерия за възнаграждението, предоставено в замяна на извършването на дейност, то не би могло да се схваща стриктно в смисъл на плащане на парична сума. В тази насока следва да се има предвид по-специално фактът, че по правило договорът за дистрибуция се основава на подбор от доставчика на дистрибутори, който може да предостави на дистрибуторите конкурентно предимство, доколкото единствено те биха имали правото да продават продуктите на доставчика на определена територия, или най-малкото доколкото ограничен брой дистрибутори биха се ползвали от това право. Освен това договорът за дистрибуция често предвижда помощ на дистрибуторите от гледна точка на достъп до рекламни материали, предаване на ноу-хау посредством обучения или пък улеснения за плащане. Съдът, който решава спора по същество, следва да провери наличието на тези обстоятелства.

(вж. т. 35, 37—41 и 44; т. 2 от диспозитива)