Language of document : ECLI:EU:C:2020:79

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA

представено на 6 февруари 2020 година(1)

Дело C833/18

SI

Brompton Bicycle Ltd.

срещу

Chedech/Get2Get

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de l’entreprise de Liège (Търговски съд Лиеж, Белгия)

„Преюдициално запитване — Интелектуална и индустриална собственост — Патентно право — Промишлен дизайн — Регламент (ЕО) № 6/2002 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Директива 2001/29/ЕО — Приложно поле — Кумулиране на права — Обект с практическо и функционално предназначение — Понятие за произведение — Видим външен вид, наложен от техническата функция на обекта — Критерии за преценка на националния съд — Конкуриращи се интереси — Пропорционалност — Сгъваем велосипед“






1.        Разглежданият от запитващата юрисдикция спор е между създател на система за сгъване на велосипеди (и предприятието, което ги произвежда) и корейско дружество, произвеждащо подобни велосипеди, което посоченият създател обвинява в нарушаване на авторското му право.

2.        Запитващата юрисдикция трябва да установи дали велосипед, чиято система за сгъване се е ползвала с патент, който понастоящем е изтекъл, може да се квалифицира като произведение, подлежащо на закрила с авторско право. По-конкретно, тя иска да разбере дали тази закрила е изключена, когато формата на обекта „е необходима за постигането на технически резултат“, и какви критерии трябва да използва при тази преценка.

3.        Макар че преюдициалното запитване е съсредоточено върху разпоредбите на Европейския съюз относно авторското право, то засяга въпрос (съвместимостта на характерната за авторското право закрила със закрилата, произтичаща от индустриалната собственост), по който Съдът се е произнесъл неотдавна(2).

I.      Правна уредба

1.      Международното право

1.      Бернската конвенция(3)

4.        Съгласно член 2, точки 1 и 7:

„1) Понятието „литературни и художествени произведения“ включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му, като […] произведения на приложното изкуство […]

[…]

7)      При условията на разпоредбите на член 7 (4) на тази Конвенция, законодателствата на страните от Съюза определят степента, в която техните закони се прилагат към произведенията на приложното изкуство и промишлените образци и модели, както и условията, при които се закрилят такива произведения, образци и модели. Произведенията, защитени в страната на произхода само като образци и модели, се ползват в друга страна от Съюза само от специалната закрила, която се предоставя в тази страна на образците и моделите; обаче, ако тази страна не предоставя такава специална закрила, тези произведения се закрилят като художествени произведения“.

2.      Споразумението ТРИПС

5.        Съгласно член 7:

„Закрилата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост допринасят за поощряване на техническите нововъведения и за трансфера и разпространението на технологиите, за взаимната полза за производителите и потребителите на технически знания, и по такъв начин, който да благоприятства социалното и икономическото благоденствие и да уравновесява правата и задълженията“.

6.        Член 26 гласи:

„1.      Притежателят на защитен промишлен дизайн има право да попречи на трети страни да произвеждат, продават или внасят без съгласието на притежателя артикули, носещи или включващи дизайн, който е копие или по същество е копие на защитения дизайн, когато такива действия се предприемат за търговски цели.

[…]“.

7.        Член 27 предвижда:

„1.      […] патентите следва да бъдат достъпни за всички изобретения, независимо дали на продукти или процеси, във всички области на техниката, при условие че са нови, включват изобретателски елемент и са промишлено приложими. […]

[…]“.

8.        Член 29 гласи:

„1.      Страните членки следва да изискват заявителят на патент да представи изобретението цялостно и по достатъчно ясен начин, за да може изобретението да бъде осъществено от квалифицирано в съответната област лице, както и могат да изискват заявителят да посочи най-добрия известен на изобретателя начин за осъществяване на изобретението, на датата на подаване на заявка за патент […]

[…]“.

2.      Правото на Съюза

1.      Директива 2001/29/ЕО(4)

9.        Съображение 60 гласи:

„Закрилата, предвидена в настоящата директива, следва да не накърнява националните правни разпоредби или разпоредбите на Общността в други области като индустриалната собственост, защитата на данните, услугите за условен достъп, достъп до обществени документи и правилото за хронология на използване на медиите, което може да се отрази на закрилата на авторското право или на сродните му права“.

10.      Членове 2—4 налагат по-специално на държавите членки да гарантират на авторите изключителните права да разрешават или забраняват възпроизвеждането на техните произведения (член 2, буква a), да разрешават или забраняват публичното им разгласяване (член 3, параграф 1) и да разрешават или забраняват разпространението им (член 4, параграф 1).

11.      Член 9 („Продължително прилагане на други правни разпоредби“) предвижда:

„Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до патентното право, търговските марки, правата върху дизайна […]“.

2.      Регламент (ЕО) № 6/2002(5)

12.      Съображение 10 е формулирано по следния начин:

„Технологичната иновация не следва да бъде възпрепятствана от предоставянето на закрила на промишлен дизайн на особеностите, обусловени изключително от техническа функция. […]“.

13.      Съображение 32 гласи:

„При липса на пълна хармонизация на авторското право е важно да се разреши кумулативният принцип на закрила на промишлените дизайни на Общността и закрилата с авторското право, като същевременно на държавите членки се предоставя пълна свобода за определяне обхвата на закрилата с авторско право и на условията, при които е осигурена тази закрила“.

14.      Член 3, буква а) определя понятието „промишлен дизайн“ като:

„Видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му“.

15.      Член 8 предвижда:

„1.      Промишленият дизайн на Общността не предоставя права върху особеностите на външния изглед на един продукт, които са наложени изключително от техническата му функция.

[…]“.

16.      Член 96 („Отношение към другите форми на закрила по националното право“) предвижда в параграф 2:

„Промишлен дизайн, ползващ се със закрила на промишлен дизайн на Общността, се ползва и от предоставената му закрила от правото в сферата на авторското право на държавите членки, от датата, на която е бил създаден и установен в определена форма. Обхватът и условията за предоставяне на такава закрила, включително и необходимата степен на оригиналност, се определят от всяка една държава членка“.

3.      Директива 2006/116/EО(6)

17.      Член 1 („Времетраене на авторските права“) предвижда в параграф 1:

„Правата на автор на литературно или художествено произведение по смисъла на член 2 от Бернската конвенция текат приживе и 70 години след смъртта му, независимо от датата, когато произведението е направено публично достояние по законен начин“.

II.    Фактите по делото и преюдициалните въпроси

18.      През 1975 г. г‑н SI създава модел на сгъваем велосипед, който нарича Brompton.

19.      През следващата година той основава дружеството Brompton Ltd. с цел да предлага на пазара сгъваемия си велосипед в сътрудничество с по-голямо предприятие, което да осигури производството и разпространението му. Тъй като не открива заинтересовано предприятие, той продължава да работи самостоятелно.

20.      През 1981 г. г‑н SI получава първата поръчка за 30 велосипеда Brompton, които произвежда с малко по-различен видим външен вид от оригиналния.

21.      Оттогава развива дейността на дружеството си, за да популяризира своя сгъваем велосипед, който от 1987 г. насам предлага на пазара в следната форма:

Image not found

22.      Brompton Ltd. притежава патент за механизма за сгъване на велосипеда (характеризиращ се с това, че приема три положения: разгънато, „стендбай“ и сгънато), който патент по-късно става обществено достояние(7).

23.      Г‑н SI твърди също така, че притежава и имуществени права, произтичащи от авторското право върху видимия външен вид на велосипеда Brompton.

24.      Дружество GET2GET от Корея, специализирано в производството на спортни стоки, произвежда и предлага на пазара сгъваем велосипед (Chedech) с видим външен вид, подобен на велосипеда Brompton, който също се сгъва в три положения:

Image not found

25.      Тъй като Brompton Ltd. и г‑н SI считат, че GET2GET нарушава авторските им права върху велосипеда Brompton, предявяват иск срещу него пред запитващата юрисдикция, от която в основни линии искат: а) да постанови, че велосипедите Chedech, независимо от отличителните знаци, поставени върху тях, нарушават авторското право на Brompton Ltd. и неимуществените права на г‑н SI върху велосипеда Brompton, и б) да разпореди преустановяването на действията, нарушаващи правата им и изтеглянето на продукта от пазара(8).

26.      GET2GET твърди, че видимият външен вид на неговия велосипед е наложен от търсеното техническо решение и че е приел нарочно техниката на сгъване (за която преди това Brompton Ltd. е имало патент, който впоследствие е изтекъл), тъй като е най-функционалният метод. То изтъква, че това техническо ограничение определя видимия външен вид на велосипеда Chedech.

27.      В отговор Brompton Ltd. и г‑н SI посочват, че на пазара има други велосипеди, сгъваеми в три положения, които имат различен видим външен вид от притежавания от тях велосипед, поради което те разполагат с авторско право върху него. Видимият му външен вид показва наличието на творчески решения и следователно — оригиналност.

28.      В този контекст запитващата юрисдикция отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли правото на Съюза — и по-специално Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, която в членове 2—5 установява различните изключителни права, признати на титулярите на авторско право — да се тълкува в смисъл, че изключва от защитата, предоставена с авторското право, произведения, чиято форма е необходима за постигането на технически резултат?

2)      За да се прецени дали една форма е необходима за постигането на технически резултат, трябва ли да се вземат предвид следните критерии:

–        наличието на други възможни форми, които позволяват постигането на същия технически резултат,

–        ефективността на формата за постигането на посочения резултат,

–        волята на предполагаемия нарушител да постигне този резултат,

–        наличието на по-ранен, понастоящем изтекъл, патент за процеса, който позволява постигането на търсения технически резултат?“.

III. Производството пред Съда

29.      Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на 14 юни 2018 г.

30.      Писмени становища представят г‑н SI и Brompton Ltd., GET2GET, правителствата на Белгия и Полша, както и Комисията. Последната и страните в главното производство се явяват в съдебното заседание, проведено на 14 ноември 2019 г.

IV.    Анализ

1.      Предварителни бележки

31.      Запитващата юрисдикция отправя въпросите си във връзка с авторскоправната закрила на произведение, „чиято форма е необходима за постигането на технически резултат“. Тя иска Съдът да ѝ предостави само тълкуване на Директива 2001/29.

32.      Както вече беше пояснено, „произведението“, за което се отнася спорът, е велосипед, чиято система за сгъване по-рано се е ползвала с патентно право.

33.      От прочита на становището на г‑н SI и на Brompton Ltd.(9) следва, че първоначалният видим външен вид на този велосипед и този, за който понастоящем търсят закрилата му с авторско право, се различават, въпреки че и двата използват системата за сгъване(10).

34.      В акта за преюдициално запитване няма никакви данни, че велосипедът Brompton се ползва със закрила като дизайн за промишлената му приложимост. Запитващата юрисдикция не изтъква и национални разпоредби или разпоредби на Съюза, уреждащи промишления дизайн (национален или на Общността).

35.      Въпреки че през 1987 г. е могло да се иска закрила на велосипеда Brompton само като национален промишлен дизайн, не е имало пречка пред възможността по-късно да се ползва от правния режим за промишления дизайн(11), независимо дали на основание Директива 98/71/ЕО(12) или Регламент № 6/2002. В последния е предвидена включително „закрила […], представляваща краткосрочен нерегистриран дизайн [на Общността]“(13).

36.      В отговора на преюдициалното запитване не могат да бъдат пропуснати проблемите, свързани с кумулирането на различни видове закрила (като интелектуална собственост, от една страна, и като индустриална собственост, от друга страна), на които сега ще се спра. Считам, че поради това е за предпочитане тези въпроси да бъдат разгледани както в хипотезата, при която системата за сгъване се ползва само с патент, така и в тази, при която видимият външен вид на велосипеда би съответствал на промишлен дизайн.

37.      Независимо от различния им предмет(14) и двете фигури (патентите и промишлените дизайни) имат общи характеристики, които следва да се вземат предвид:

–      И двете са насочени към практическо прилагане: закрилата на промишления дизайн се свързва с извършването на действия с търговска цел, докато тази на присъщата на патента изобретателска стъпка е свързана с промишлената му приложимост.

–      Публикацията е съществена както за патентите, които следва да се регистрират, така и за промишления дизайн: въпреки това, последният се ползва със закрила само ако е нов, което се постига чрез формалната му регистрация или, ако не е регистриран, когато е станал общодостъпен за първи път (член 5 от Регламент № 6/2002).

–      Целта да се поощрява технологичната иновация, е обща и за двете фигури(15), както е подчертано в Регламент № 6/2002(16) за промишлените дизайни и в Регламент (ЕС) № 1257/2012(17) за патентите.

38.      Отговорът на въпросите на запитващата юрисдикция следва да се вписва в по-широк контекст, който обхваща различните обекти и целите, преследвани съответно със закрилата на промишления дизайн и на авторското право, както и интересите, които са в основата и на двете.

39.      Сред елементите от общ интерес е стимулът за поощряване на технологиите и насърчаването на конкуренцията. Прилагането на кумулативния принцип не трябва да означава непропорционална закрила на авторското право, което, възпрепятствайки системата за защита на правата на индустриална собственост, би било в ущърб на обществените интереси.

40.      Предоставянето на изключително право на използване на притежателя на патентно право или на автора на промишлен дизайн има за цел именно да се установи равновесие между обществените и частните интереси:

–      Изобретателят или авторът се възнаграждава с това, че само той получават икономическа полза от изобретенията или дизайните си за определен срок, което представлява стимул за конкуренцията в областта на технологиите(18).

–      Общественият интерес се компенсира с това, че творението става обществено достояние, така че останалите изследователи могат да разработят нови изобретения в срока за закрила или след изтичането му да го приложат към свои продукти.

41.      Това деликатно равновесие — чието най-пряко изражение е краткият срок за закрила на изобретателя или автора — би се нарушило, ако определеният срок се удължава автоматично, докато не достигне специфичните за авторското право щедри срокове. Авторите биха загубили стимул да използват системата за индустриална собственост, ако закрилата на творенията им е гарантирана с авторско право при по-ниски разходи и по-малко формални изисквания (по-специално липса на регистрация) и за много по-дълъг срок(19).

42.      Не може да се пренебрегнат и последиците за правната сигурност: официалната публикация, която се изисква по отношение на промишления дизайн, дава възможност на конкурентите да разберат със сигурност докъде са границите на техните промишлени творения и докога са защитени.

43.      Като се остави настрана нерегистрираният промишлен дизайн(20), изглежда оправдано конкурентите на получилия формално право върху индустриална собственост да разчитат на публикацията на регистрацията, за да се възползват от регистрираната техническа иновация след изтичането на правата на лицето, което я е регистрирало. Съображение 21 от Регламент № 6/2002 признава, че „изключителният характер на правата, предоставяни от регистрирания промишлен дизайн на Общността, е в съответствие с по-голяма правна сигурност“(21). Обратно, при липса на всякаква публикация на регистрацията, както е при авторските права, икономическите оператори нямат сигурност по отношение на съдържанието на интелектуалните творения с промишлено предназначение.

44.      Тези съображения всъщност са само вариации по същата тема, която вече е засегнал генералният адвокат Szpunar в заключението си по дело Cofemel, към което препращам(22).

45.      В крайна сметка съпоставянето на целите и ценностите, преследвани от едните правни режими (за индустриалната собственост) и от другите (за авторското право) трябва да се извърши пропорционално, за да не се допусне непропорционална закрила, предоставяна от последните, да обезсмисли първите.

2.      Кумулирането на видове защита и техните ограничения

46.      Правото на Съюза допуска към правната закрила на промишлен дизайн да се добави закрилата, произтичаща от авторско право. Това е установено по-рано с Директива 98/71, чийто член 17 предвижда, че промишленият дизайн (регистриран във всяка държава членка) може да бъде защитен и от нормите за авторското право. В тази разпоредба обаче е добавено, че „[с]тепента, до която и условията, при които се предоставя такава защита, включително изискваната степен на оригиналност, се определят от всяка държава членка“(23).

47.      Принципът на „кумулативност“ е пренесен по-късно в член 96, параграф 2 от Регламент № 6/2002, който трябва да се разглежда в светлината на съображение 32 по отношение на защитените на равнището на Съюза промишлени дизайни.

48.      Що се отнася до специфичната за авторското право защита, в съображение 60 от Директива 2001/29 се посочва, че „закрилата, предвидена в настоящата директива, следва да не накърнява националните правни разпоредби или разпоредбите на Общността в други области“.

49.      Следователно „[…] Директива 2001/29 запазва съществуването и обхвата на действащите разпоредби в областта на промишления дизайн, включително принципа на „кумулиране“(24).

50.      Останали са обаче някои съмнения относно взаимното допълване на тези два вида защита. Обсъжда се по-конкретно дали държавите членки могат да изискват промишлените дизайни да отговарят на по-строги изисквания за оригиналност, за да се ползват от характерната за авторското право закрила.

51.      Решение Cofemel потвърждава като общо правило, че „закрилата на промишлените дизайни и закрилата във връзка с авторското право […] могат […] да бъдат предоставяни кумулативно на един и същи обект“.

52.      След тази констатация обаче са изложени определени уточнения, които смекчават, така да се каже, или релативизират силата на принципа на кумулативност.

53.      На първо място, „макар закрилата на промишлените дизайни и закрилата във връзка с авторското право да могат по силата на правото на Съюза да бъдат предоставяни кумулативно на един и същи обект, това кумулиране е допустимо само в определени случаи“(25).

54.      На второ място, смисълът на предоставената закрила в двата случая е различен. Докато с промишления дизайн се цели да се избегне имитацията от конкурентите, авторското право има друга функция — правна и икономическа(26).

55.      На трето място, получаването на авторско право върху обект, който вече се ползва от закрилата на промишления дизайн, крие известни рискове, които не може да се пренебрегнат(27). В частност „предоставянето на авторскоправна закрила на обект, защитен като промишлен дизайн, не може да доведе до накърняване на съответните цели и на ефективността на тези две защити“(28).

56.      На четвърто място, националният съд следва да конкретизира кога е налице един от „определените случаи“, при които се допуска кумулирането на защити. Следователно той следва да определи във всеки случай баланса между защитата на авторското право и общия интерес.

3.      Първи преюдициален въпрос: понятието „произведение“, изискването за оригиналност и изключването на закрилата с авторско право, когато формата на произведение е подчинена на технически изисквания

57.      Като отправна точка отново препращам към заключението на генералния адвокат Szpunar по дело Cofemel, което съдържа анализ както на практиката на Съда относно понятието за произведение, така и на прилагането на тази практика към промишления дизайн(29).

58.      Считам, че този анализ е толкова пълен, че не е нужно да давам допълнителни разяснения. Освен това той е включен в мотивите на решение Cofemel, в което са уточнени характеристиките на понятието „произведение“ като самостоятелно понятие на правото на Съюза(30).

59.      От тази съдебна практика сега подчертавам елемента оригиналност(31), който Съдът вече е посочил в предходни решения(32), като приема, че той трябва да отразява личността на създателя на произведението(33).

60.      Важен принос на решение Cofemel е, че не допуска оригиналността на предполагаемото „произведение“ (в случая облекла) да се свързва с естетическите му компоненти. Позоваването на естетиката като основание за закрила на промишлен дизайн с авторско право е изключено от Съда, който посочва, че „член 2, буква a) от Директива 2001/29 […] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели […], тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка“(34).

61.      С изключение на естетическия ефект, съмнението е свързано с това дали при разглеждането на оригиналността като предпоставка за наличието на собствено интелектуално творение на автора(35) могат да намерят приложение правилата, произтичащи от изискването за постигане на технически или функционален резултат, като основание да се откаже закрилата на произведение с авторско право. Този проблем визира по-специално запитващата юрисдикция.

62.      Съдът вече е разгледал този въпрос във връзка с авторскоправната закрила на компютърните програми(36).

63.      По-конкретно, той приема, че когато обективираната форма на компонентите на обект „е подчинена на техническата им функция, критерият за оригиналност не е изпълнен, тъй като различните начини да се осъществи дадена идея са ограничени до такава степен, че идеята и нейната обективирана форма се смесват“(37). Такова положение не позволява „на автора да изрази своя творчески дух по оригинален начин и да достигне до резултат, представляващ негово собствено интелектуално творение“(38).

64.      В същия смисъл Съдът постановява, че собственото оригинално интелектуално творение подлежи на закрила с авторско право, но това не би било така, когато то е подчинено на „технически съображения, правила или изисквания, които не оставят място за творческа свобода“(39).

65.      От тези решения може да се направи изводът, че като общо правило не е възможно да се ползват от закрилата с авторско право произведенията (обектите) на приложното изкуство, чиято форма е обусловена от функцията им. Ако видимият външен вид на тези произведения е продиктуван изключително от техническата им функция като определящ фактор, те не могат да се ползват от закрилата с авторско право(40).

66.      Прилагането на този критерий към авторското право се вписва в същата логика, която важи за промишления дизайн и за марките:

–      Що се отнася до промишления дизайн (който се урежда или от Директива 98/71, или от Регламент № 6/2002)(41), както член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002, така и член 7 от Директива 98/71 не предоставят права върху „особеностите на външния изглед на един продукт, които са наложени изключително от техническата му функция“(42).

–      По отношение на марките на Съюза с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94(43) се установява забраната за регистрация като марка на знаците, които се състоят главно от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат.

67.      В обобщение, дизайните, чиито контури се определят от технически съображения, които не оставят място за упражняването на творческа свобода, не могат да се ползват от авторскоправната закрила. Обратно, само фактът, че даден дизайн съдържа някои функционални елементи, не го лишава от закрилата с авторско право.

68.      Това правило не създава сериозни проблеми, когато посочените технически съображения изместват на практика свободата на творчество. Въпреки това трудностите възникват, когато дизайните съчетават функционални и творчески особености. Поначало няма причина тези смесени дизайни да бъдат изключени от авторскоправната закрила, но това ще е така, когато функционалните елементи надделяват над художествените до такава степен, че последните не са решаващи(44).

69.      От анализа на практиката на Съда във връзка с формите, свързани с функционалните елементи, в областта на индустриалната собственост и правото върху марка може да се изведат някои начини за тълкуване, които важат по аналогия за авторското право.

70.      Вярно е, че всяка една от тези три области (промишлен дизайн, право на марка и авторско право) има свои собствени особености, поради които правните им режими не могат да се разглеждат по един и същ начин. Считам обаче, че няма пречка изложените от Съда съображения за едните да се прилагат с известна предпазливост и по отношение на другите, когато става въпрос за тълкуване на критерий, приложим, макар и с нюанси, за всички тях(45).

71.      От тази съдебна практика според мен следва да се подчертае решение от 14 септември 2010 г., Lego Iuris/СХВП(46), постановено от голям състав, в което се тълкува забраната за регистрация като марка на знак, който се състои главно от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат(47).

72.      Съдът приема, че тази забрана „гарантира, че предприятията няма да могат да използват правото на марките за запазване без ограничение във времето на изключителни права върху технически решения“(48).

73.      Той посочва също така, че „като ограничава прилагането на основанието за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, до знаците, които се състоят „изключително“ от формата на стоката, „необходима“ за постигане на технически резултат, законодателят правилно приема, че всяка форма на стока е в известна степен функционална и следователно би било неподходящо да се откаже регистрация като марка на дадена форма на стока само с мотив, че има функционални характеристики. Чрез думите „изключително“ и „необходима“ посочената разпоредба гарантира, че отказът за регистрация се отнася единствено до формите на стоки, които само материализират техническо решение, поради което тяхната регистрация като марка действително ще затрудни използването на това техническо решение от други предприятия“(49).

74.      Изхождайки от тази предпоставка, Съдът прави някои важни уточнения относно „наличието на един или няколко незначителни произволни елемента в триизмерен знак, всички основни елементи на който са предопределени от техническото решение, чийто израз е този знак“:

–      От една страна, този фактор „е без значение за заключението, че посоченият знак се състои изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат“(50).

–      От друга страна, „[…] регистрацията на подобен знак като марка няма да може да се откаже на основание на същата разпоредба, ако формата на съответната стока включва значителен нефункционален елемент, като например декоративен или оригинален елемент, който изпълнява важна роля в разглежданата форма“(51).

75.      По отношение на понятието „форма, необходима за постигането на търсения технически резултат“, Съдът потвърждава тезата на Общия съд, а именно „че това условие не предполага съответната форма да е единствената, която позволява да се постигне този резултат“(52). Той добавя, че „съществуването на други форми, които позволяват да се постигне същият технически резултат, не представляват обстоятелство, което може да изключи прилагането на основанието за отказ на регистрация“(53).

76.      С оглед на тези съображения, чието прилагане по аналогия към настоящия спор считам за уместно, може да се отговори на запитващата юрисдикция. Това изглежда потвърждава, че видимият външен вид на спорния велосипед е необходим за постигането на техническия резултат(54), което представлява фактическа преценка, която единствено запитващата юрисдикция следва да извърши. Ако с това твърдение тя иска да подчертае, че е налице изключителната връзка между видимия външен вид и функционалността, която посочих по-горе, отговорът на първия въпрос би трябвало да бъде, че не може да се предостави закрила с авторско право.

4.      По втория преюдициален въпрос

77.      Запитващата юрисдикция иска в частност да разбере какво значение могат да имат четирите изброени от нея специфични фактора за преценката на връзката между творческия принос на формата на обекта и постигането на търсения творчески резултат.

1.      Наличието на по-ранен патент

78.      Като обърна реда, в който тези фактори са изброени в акта за преюдициално запитване, ще разгледам първо по какъв начин може да повлияе наличието на по-ранен патент, който впоследствие е изтекъл.

79.      Предвид действието на кумулативния принцип, това обстоятелство не би трябвало само по себе си да дава предимство на правото върху индустриална собственост (особено ако действието му е изтекло) до такава степен, че да възпрепятства предоставянето на закрилата с авторско право. Изложените съображения за близостта на патентите и промишлените дизайни по отношение на този въпрос(55) са в подкрепа на прилагането на посочения принцип и към обектите, защитени с патент.

80.      Въпреки това от гледна точка на елементите за преценка считам, че запитващата юрисдикция има основание, като откроява това обстоятелство, което може да има двойно значение:

–      От една страна, патентът може да послужи за изясняване дали формата на продукта е наложена по технически причини. Естествено би било дизайнът и неговата функционалност да са описани в заявката за патент (който по дефиниция се използва за промишлена приложимост) възможно най-изчерпателно, тъй като от това зависи обхватът на закрилата.

–      От друга страна, изборът на патента като инструмент за закрила на дейността на заявителя позволява да се презумира, че има тясна връзка между патентованата форма и предложения резултат: именно първата е счетена от изобретателя за ефективен начин за постигане на търсената функционалност.

2.      Наличие на други възможни форми, които позволяват постигането на същия технически резултат

81.      Запитващата юрисдикция пита какво значение може да има наличието на други форми, които позволяват постигането на същия технически резултат. По-конкретно, тя посочва два противоположни подхода, основани на т.нар. „теория за множеството форми“ и „теория за причинността“.

82.      Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe неотдавна направи пълен анализ на тези две теории, приложими към промишления дизайн, в заключението си по дело DOCERAM(56). Препращам към него, тъй като споделям съображенията му.

83.      Във връзка с това в решение DOCERAM, в което е възприето по същество становището на генералния адвокат (запитващата юрисдикция цитира както това решение, така и заключението на генералния адвокат)(57), е посочено следното:

–      „За да се прецени дали особеностите на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, следва да се установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор, като в това отношение наличието на алтернативни промишлени дизайни не е решаващо“(58).

–      Нищо обаче не пречи съдът да вземе предвид възможното „наличие[…] на алтернативни промишлени дизайни, позволяващи да се изпълнява същата техническа функция“(59). Следователно последното не е определящ фактор, а само допълнителен елемент за преценка.

84.      Така анализът на това решение разкрива ирелевантността на алтернативните решения при преценката дали е налице изключителна връзка между особеностите на видимия външен вид и техническата функция на продукта. Въпреки това той не дава основание да се отхвърли изцяло значението на тези алтернативни решения като елемент, с който може да се признае съществуването на свобода за интелектуално творчество, водещо до същия технически резултат.

85.      При дизайните, при които точката на пресичане на изкуството с дизайна е особено подчертана, има повече възможности за творческа свобода(60) при оформянето на видимия външен вид на продукта. Както предлага Комисията в съдебното заседание, връзката между формалните и функционалните аспекти при произведенията на приложното изкуство трябва да се анализира подробно, за да се установи дали видимият външен вид на тези произведения не е продиктуван изцяло от техническите изисквания. В някои случаи, най-малкото в идеалния случай, е възможно елементите, наложени от функционални съображения, да се отделят от тези, които са наложени само от свободния (оригинален) избор на създателя им, които могат да се ползват от закрилата с авторско право(61).

86.      Разбирам, че тези съображения могат да се определят по-скоро като теоретични и може би няма да помогнат много на запитващата юрисдикция, която е изправена пред трудната задача да установи кои творчески елементи биха могли да се ползват от закрила във велосипед, чиято функционалност изисква наличието на колела, верига, рамка и кормило, независимо от формата му(62).

87.      Във всички случаи от гледна точка по-скоро на тълкуването на правилото, отколкото на прилагането му към определен случай, е важно да се припомни, че за Съда отговорът на тази част от втория преюдициален въпрос произтича от решение DOCERAM.

88.      Решението, изложено за промишления дизайн, може да се приложи mutatis mutandis за определянето на степента на оригиналност на промишлено приложимите „произведения“, чиито създатели искат да ги защитят с авторско право.

3.      Волята на предполагаемия нарушител да постигне същия технически резултат

89.      От обективна гледна точка волята на предлагащия на пазара обект, ползващ се от авторско право, без да е получил разрешение за това, по принцип не е решаваща за преценката на съда дали е налице нарушение.

90.      Друг е въпросът, че волята да се постигне технически резултат, може да се вземе предвид при преценката на връзката между форма и функционалност. Логично е производителят на обект, ползващ се с патент, който е станал обществено достояние, да няма друга цел, различна от получаването на очаквания технически резултат(63).

91.      Когато обаче се твърди, че формата на дизайна е подчинена на чисто естетическо, а не на функционално решение, нищо не пречи този, който твърди обратното (т.е. че е използвал тази форма по строго техническа или функционална причина), да го докаже(64).

92.      За да установи дали е налице право на закрила на обекта като произведение, съдът може да разгледа първоначалната воля на изобретателя или автора вместо тази на лицето, което възпроизвежда неговото изобретение или дизайн.

93.      За целта той следва да отчете момента на първоначалното му създаване(65), за да прецени дали авторът му действително е искал да създаде собствено интелектуално творение, или по-скоро е търсил само защитата на идея, приложима за изработването на оригинален промишлен продукт за неговото масово производство и предлагане на пазара. Обстоятелството, че е постигната промишлена приложимост или че са получени търговски ползи от изобретението или дизайна, може да предостави заслужаващи внимание индиции.

94.      От тази гледна точка не считам, че e релевантно последващото признаване, че дизайнът заслужава дори да бъде изложен в музей. Този или други аналогични фактори, като получаването на награди за промишлен дизайн, потвърждава по-скоро, че по своето естество той е промишлен обект, заслужаващ похвала или дори адмирации в своята област, или че съдържа важни естетически компоненти.

4.      Ефективността на формата за постигането на технически резултат

95.      Запитващата юрисдикция не предоставя достатъчно елементи за преценка, за да се разбере какъв точно е смисълът на тази част от втория преюдициален въпрос, за която не дава никакво обяснение.

96.      Поради това и тъй като считам, че гореизложените съображения са достатъчни, за да се опише връзката между формата на продукта и неговата функция или технически резултат, трябва да добавя само още нещо.

97.      Логично е, че ако проектираната от автора форма на продукта (в случая велосипед) не е подходяща за постигането на търсената функционалност, това, което липсва, е самата предпоставка за бъдещата промишлена приложимост. Следователно трябва да се презумира, че предложената форма е ефективна за тази цел (в случая да се произведе велосипед, който може както да се кара, така и да се сгъва).

98.      При всички случаи запитващата юрисдикция следва да прецени този фактор с оглед на представените ѝ доказателства (в частност на експертизите).

5.      Заключение

99.      Критериите за преценка на изключителната връзка между видимия външен вид на продукта и техническия му резултат вероятно не се изчерпват с четирите анализирани по-горе критерия. Както обаче посочва генералният адвокат Saugmandsgaard Øe в заключението си по дело DOCERAM(66), не е подходящо да се съставя абстрактно изчерпателен или неизчерпателен списък на тези критерии, когато всъщност преценката (на фактите) е свързана с трудно разпознаваеми a priori обстоятелства.

100. Накрая ще добавя, че евентуалният отказ да се предостави закрила с авторско право, не пречи да се прибегне до други правила, предвидени за предотвратяване на раболепни или паразитни имитации. Както посочва Комисията в съдебното заседание, законодателството относно нелоялната конкуренция, макар да не е напълно хармонизирано на равнището на Съюза(67), може да осигури средства за защита срещу това нежелателно явление(68).

101. С това последно съображение, както посочих другаде, „не се опитвам да се намесвам във възможностите, с които съгласно националното право запитващата юрисдикция може да разполага, за да даде квалификация на действията, предмет на спора. Ограничавам се да посоча гледна точка, позволяваща да се открият процесуални средства за защита срещу евентуално неправомерно поведение извън обхвата на правото относно марките“(69).

V.      Заключение

102. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Tribunal de l’entreprise de Liège (Търговски съд Лиеж, Белгия) по следния начин:

„1)      Членове 2—5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество не предоставят закрила с авторско право на промишлено приложими създадени продукти, чиято форма е предопределена изключително от техническата им функция.

2)      За да установи дали конкретните особености на формата на продукт са продиктувани изключително от техническата му функция, компетентният съд следва да отчете всички релевантни обективни обстоятелства за всеки конкретен случай, включително наличието на по-ранен патент или промишлен дизайн за същия продукт, ефективността на формата за получаване на техническия резултат и волята за постигането му.

3)      Когато техническата функция е единственият определящ за видимия външен вид фактор, наличието на други алтернативни форми е ирелевантно. Обратно, може да е релевантно обстоятелството, че избраната форма включва значителни нефункционални елементи, наложени от свободния избор на автора им“.


1      Език на оригиналния текст: испански.


2      Решение от 12 септември 2019 г., Cofemel-Sociedade de Vestuário, S.A (C‑683/17, EU:C:2019:721, наричано по-нататък „решение Cofemel“).


3      Конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), изменена на 28 септември 1979 г. Европейският съюз не е страна по тази Конвенция, но е страна по Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което представлява приложение 1 В към Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация, подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. (наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“) и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), чийто член 9, параграф 1 задължава договарящите страни да спазват разпоредбите на членове 1—21 от Бернската конвенция.


4      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).


5      Регламент на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).


6      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 372, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 7).


7      Заявката за патент е подадена на 3 октомври 1979 г. и издаването му е публикувано на 15 април 1981 г. под номер 00 26 800 (приложение 12 към становището на г‑н SI и Brompton Ltd.).


8      По-конкретно, искането им за преустановяване се отнася до спорните велосипеди Chedech и до всички сгъваеми велосипеди, които възпроизвеждат следните оригинални характеристики на велосипеда Brompton:


„i)      В разгънато положение:


–      формата на основната рамка, характеризираща се с извита основна тръба и задна триъгълна секция, и/или


–      формата на задната рамка, характеризираща се с изправен тънък триъгълник, извит в долния край и с елемент за окачване в горния ъгъл, и/или


–      видимия външен вид на механизма на обтегача на веригата и/или


–      свободно стоящите кабели.


ii)      В положение „стендбай“:


–      положението на задната триъгълна рамка, сгъната под основната рамка, и задното колело, което следва извивката на основната рамка, и/или


–      видимия външен вид на сгънатия обтегач на веригата, възстановяващ функционирането на веригата.


iii)      В сгънато положение:


–      видимия външен вид на задната рамка, в която задното колело е фиксирано така, че да докосва долната част на основната извита тръба, и/или


–      видимия външен вид на предното колело, успоредно на основната рамка и стоящо на земята, и/или


–      кормилото, сгънато надолу и извън велосипеда.


[…]“.


9      Точки 148 и 153 и приложение 12 (документи за патент EP 00 26 800).


10      В съдебното заседание те потвърждават, че не търсят удължаване на закрилата на техническата функционалност на системата за сгъване, която на по-ранен етап се е ползвала с патента.


11      В съдебното заседание ищците признават, че не са поискали закрила на видимия външен вид на велосипеда като промишлен дизайн.


12      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни (OВ L 289, 1998 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 24, стр. 106).


13      Съображение 17 и член 11 от Регламент № 6/2002. В Директива 98/71 закрилата на нерегистрирания промишлен дизайн не е хармонизирана, въпреки че член 16 от нея препраща към националните законодателства.


14      Докато патентното право е ориентирано към изобретения на продукти или процеси, промишленият дизайн се прилага за „видимия[…] външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му“ (член 3, буква а) от Регламент № 6/2002).


15      В член 7 от Споразумението ТРИПС се изтъква, че правата върху интелектуалната собственост допринасят за „поощряване на техническите нововъведения и за трансфера и разпространението на технологиите, за взаимната полза за производителите и потребителите на технически знания, и по такъв начин, който да благоприятства социалното и икономическото благоденствие и да уравновесява правата и задълженията“.


16      В съображение 7 от него се посочва, че „[е]дна засилена закрила на промишления дизайн би имала резултат […] и в даването на предимство на иновацията и развитието на новите продукти и инвестирането в тяхното производство“.


17      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила (ОВ L 361, 2012 г., стр. 1). Съгласно съображение 4 от него „[е]динната патентна закрила ще насърчи научния и технически прогрес и функционирането на вътрешния пазар[…]“.


18      Липсата на това изключително право може да доведе до намаляване на икономическите стимули за инвестиране в приложни изследвания.


19      В съдебното заседание Комисията поддържа, че прекомерна закрила с авторско право на промишлени произведения би довела до „поглъщане“ на правния режим на промишления дизайн, който всъщност би загубил смисъла си.


20      Припомням, че дори по установения с Регламент № 6/2002 режим, обхващащ нерегистрирания промишлен дизайн, публикацията е необходима за закрилата му.


21      Съображение 4 от Регламент № 1257/2012 изрично посочва „сигурен от правна гледна точка [достъп]“ като цел на единната патентна закрила. В съображенията на Директива 2001/29 също е посочена правната сигурност.


22      Дело C‑683/17, ЕU:C:2019:363.


23      В този смисъл вж. съображение 8 от Директива 98/71.


24      Решение Cofemel, точка 47.


25      Решение Cofemel, точка 52.


26      Заключение на генералния адвокат Szpunar по дело Cofemel (C‑683/17, EU:C:2019:363, т. 55): „Тази закрила срещу конкуренцията […] не е присъща на авторското право. Напротив, диалогът, вдъхновението, преформулирането са присъщи на интелектуалното творчество и авторското право няма за цел да ги възпрепятства. Авторското право закриля, във всеки случай посредством имуществените права, именно възможността за безпрепятствена икономическа експлоатация на произведението като такова“.


27      Пак там, точка 52. Генералният адвокат подчертава „опасност[та] свързаният с авторското право режим да измести режима sui generis за промишления дизайн“. Той добавя, че „това изместване би имало няколко неблагоприятни последици: обезценяването на авторското право, искано за закрилата на практически банални творения, възпрепятстването на конкуренцията поради прекомерната продължителност на закрилата или още правната несигурност, доколкото конкурентите не са в състояние да предвидят дали даден промишлен дизайн, чиято закрила sui generis е изтекла, не е закрилян и с авторско право“.


28      Решение Cofemel, точка 51.


29      Дело C‑683/17, EU:C:2019:363, т. 23—32.


30      Решение Cofemel, точки 27 и 28.


31      Решение Cofemel, точка 30. Оригиналността е един от двата задължителни елемента, за да се счита дадено творение за произведение. Другият елемент е наличието на „обект, който може достатъчно точно и обективно да бъде идентифициран“ (т. 32).


32      В точка 29 от решение Cofemel са цитирани решения от 16 юли 2009 г., Infopaq International (C‑5/08, EU:C:2009:465, т. 37 и 39), и от 13 ноември 2018 г., Levola Hengelo (C‑310/17, EU:C:2018:899, т. 33 и 35—37).


33      Решение Cofemel, точка 30: „за да може даден обект да се разглежда като оригинален, е необходимо и достатъчно той да отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор (вж. в този смисъл решения от 1 декември 2011 г., Painer (C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 88, 89 и 94), и от 7 август 2018 г., Renckhoff (C‑161/17, EU:C:2018:634, т. 14)“.


34      В становището си г‑н SI и Brompton Ltd. твърдят, че е достатъчно изборът на формата да е направен поне в известна степен по една или няколко причини, различни от чисто функционалните, като например естетическите (т. 67). Те изтъкват естетиката и в точки 3, 5, 69 и 155 от това становище, твърдейки, че именно тя е била целта им, която надхвърля техническите съображения. Според тях формата на велосипеда Brompton не е наложена изключително по технически причини, свързани с механизма за сгъване, а от чисто естетически съображения.


35      Решение от 16 юли 2009 г., Infopaq International (C‑5/08, EU:C:2009:465, т. 37).


36      Решение от 22 декември 2010 г., Bezpečnostní softwarová asociace (C‑393/09, EU:C:2010:816).


37      Пак там, точка 49.


38      Пак там, точка 50.


39      Решение от 1 март 2012 г., Football Dataco и др. (C‑604/10, EU:C:2012:115, т. 39).


40      Думите, които се използват за описанието на тази връзка, може да са различни. Видимият външен вид или формите, които са „предопределени“, „наложени“, „продиктувани изключително“ или „обусловени“ от техническата им функция, са тези, при които тази техническа функция има абсолютен превес.


41      Логично е да се прилага един и същ критерий и за двата дизайна, тъй като съгласно съображение 9 от Регламент № 6/2002 „[м]атериалните разпоредби на настоящия регламент, относно правото [на] промишления дизайн, следва да са съобразени със съответните разпоредби от Директива 98/71/ЕО“.


42      В същия смисъл съображение 10 от Регламент № 6/2002 предвижда, че „[т]ехнологичната иновация не следва да бъде възпрепятствана от предоставянето на закрила на промишлен дизайн на особеностите, обусловени изключително от техническа функция“.


43      Регламент на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).


44      Решение от 8 март 2018 г., DOCERAM (C‑395/16,,EU:C:2018:172).


45      В заключението си по дело DOCERAM (C‑395/16, EU:C:2017:779) генералният адвокат Saugmandsgaard Øe предлага същия метод по отношение на правилото, приложимо за промишления дизайн и забраната за регистрация като марка на знаците, които се състоят главно от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат.


46      Дело C‑48/09 P, EU:C:2010:516 (наричано по-нататък „решение Lego Iuris“).


47      Основание за отказ на регистрация, предвидено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94.


48      Решение Lego Iuris, точка 45.


49      Пак там, точка 48.


50      Пак там, точка 52.


51      Пак там, точка 52.


52      Пак там, точка 53.


53      Пак там, точка 83.


54      В края на акта за преюдициално запитване се посочва, че „решението по настоящия спор зависи от това дали наличието на авторско право […] е изключено, когато видимият външен вид, за който се предвижда защита, е необходим, за да се постигне определен технически резултат“.


55      Точка 37 от настоящото заключение.


56      Заключение от 19 октомври 2017 г. по дело C‑395/16, EU:C:2017:779.


57      Дори когато Съдът не използва по аналогия критериите, приложими към забраната за регистрация на марките, а само тълкува Регламент № 6/2002, неговите съображения по същество всъщност съвпадат с изложените в решение Lego Iuris.


58      Решение DOCERAM, точка 32 и диспозитива (курсивът е мой).


59      Пак там, точка 37.


60      Обхватът на тази закрила не зависи от степента на творческа свобода, с която е разполагал авторът (т. 35 от решение Cofemel).


61      По принцип оригиналността на произведението е достатъчна, за да му се предостави авторскоправна закрила, без да са необходими допълнителни изисквания. Правото на преценка на държавите при определянето на „изискваната степен на оригиналност“ (член 17 от Директива 98/71) може да се квалифицира като много ограничено и дори несъществуващо, като се вземе предвид практиката на Съда, чийто последен пример е решение Cofemel.


62      В писменото си становище ищците посочват три решения на отделни съдилища (Гронинген, от 24 май 2006 г.; Брюж, от 10 юни 2009 г. и Мадрид, от 10 февруари 2010 г.), които са признали закрилата с авторско право на велосипеда Brompton, отхвърляйки обстоятелството, че видимият му външен вид е определен изключително от техническата му функция.


63      От тази гледна точка повече трудности възникват при нерегистрирания дизайн, тъй като липсва описанието, съдържащо се в заявката за регистрация.


64      В настоящия случай следва да се докаже, че извивката на тръбата на рамката на велосипеда позволява по-компактното сгъване на колелата или че увеличава здравината му. Това съображение произтича от раздел III, буква A) (3), точка 4 от становището на GET2GET.


65      На това мнение са ищците в главното производство, като посочват 1975 г. и 1987 г. като релевантни моменти (т. 89 от становището им). Такъв е и вариантът по решение DOCERAM, когато в него се посочва, че „обективните обстоятелства разкрива[т] водещите мотиви за избора на особеностите на видимия външен вид на съответния продукт“ (т. 37).


66      Заключение от 19 октомври 2017 г. по дело C‑395/16, EU:C:2017:779, т. 65: „не следва да се съставя списък, дори и неизчерпателен, с релевантните критерии в това отношение, като се има предвид, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да прибягва до този похват и доколкото ми се струва, Съдът не го е счел за полезен във връзка с преценката, в това число и фактическа, която трябва да бъде извършена […]“.


67      Правото на Съюза е хармонизирало частично и правото относно нелоялната конкуренция само по отношение на търговските практики от страна на търговците към потребителите. Вж. Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (OB L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).


68      Тази възможност посочих в заключението по дело Mitsubishi Shoji Kaisha (C‑129/17, EU:C:2018:292, т. 90—95). Съдът също я посочва като obiter dictum в точка 61 от решение Lego Iuris: „положението на разработилото техническо решение предприятие по отношение на конкурентите, които пускат на пазара точно копие на формата на стока, материализираща същото техническо решение, не може да се защити, като се предостави монопол на това предприятие чрез регистриране като марка на триизмерния знак, състоящ се от посочената форма, но може евентуално да се разгледа в светлината на правилата относно нелоялната конкуренция. Подобна проверка обаче не е предмет на настоящия спор“.


69      Заключение по дело Mitsubishi Shoji Kaisha (C‑129/17, EU:C:2018:292, т. 95).