РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
16 декември 2010 година
Дело T-364/09 P
Giorgio Lebedef
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Годишен отпуск — Командироване на половин работен ден с цел синдикално представителство — Неразрешено отсъствие — Приспадане на дни от годишния отпуск — Член 60 от Правилника за длъжностните лица“
Предмет: Жалба, подадена срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 7 юли 2009 г. по дело Lebedef/Комисия (F‑39/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑241 и II‑A‑1‑1305), с която е поискана отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Giorgio Lebedef да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Представителство — Закрила на представителите на персонала — Обхват
(член 1, шеста алинея от приложение II към Правилника за длъжностните лица)
2. Обжалване — Правни основания — Правно основание, насочено срещу мотив на решението, който не е необходим за обосноваване на диспозитива му — Неотносимо правно основание
(член 257 ДФЕС; член 9 от приложение І към Статута на Съда)
3. Обжалване — Правни основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост
(член 257 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Съда на публичната служба — Допустимост — Условия
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него)
1. Член 1, шеста алинея, второ изречение от приложение ІІ към Правилника за длъжностните лица има за цел да защити правата на членовете на Комитета по персонала и на длъжностните лица, назначени от Комитета в органите, създадени по силата на Правилника или от институцията, като ги закриля от всяка вреда, която биха могли да претърпят поради дейностите по представителство на персонала съгласно Правилника за длъжностните лица. Първото изречение от тази разпоредба цели освен това да улесни участието на длъжностните лица в представителството на персонала, като им позволява по-специално да участват в него в рамките на работното време, обичайно посветено в служба на тяхната институция, а не в допълнение към него.
За сметка на това, от една страна, тази разпоредба няма за цел, нито води до отклоняване на длъжностните лица, които изпълняват такива дейности по представителство на персонала и не ползват командироване за тази цел, от другите задължения, произтичащи от Правилника, и по-специално от задълженията по член 60, първа алинея от него. В това отношение длъжностното лице трябва да е на разположение на институцията по всяко време. От друга страна, обстоятелството, че функциите по представителство съгласно Правилника за длъжностните лица се разглеждат като „част от […] служба[та]“, която трябва да се извърши в институцията, по никакъв начин не означава, че длъжностното лице, което ги изпълнява, поради това присъства в службата, където е назначен, нито означава, че то не трябва да се разглежда като отсъстващо от посочената служба. Такова тълкуване не произтича в действителност нито от текста, нито от целта на член 1, шеста алинея от приложение ІІ към Правилника за длъжностните лица.
(вж. точки 23 и 24)
Позоваване на:
Общ съд — 13 декември 2000 г., F/Парламент, T‑110/99 и T‑160/99, Recueil FP, стр. I‑A‑291 и II‑1333, точка 64
2. Изложеното в жалбата правно основание срещу мотиви на решение на Съда на публичната служба, които не са необходима основа на обжалваното решение, е неотносимо и трябва да бъде отхвърлено.
(вж. точка 31)
Позоваване на:
Общ съд — 19 януари 2010 г., De Fays/Комисия, T‑355/08 Р, точка 56 и цитираната съдебна практика
3. От член 11 от приложение I към Статута на Съда, както и от член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд е видно, че жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане. Жалба, която не съдържа никакви доводи, с които се цели конкретно установяване на грешката при прилагане на правото, която опорочава съответното съдебно решение или определение, не отговаря на това изискване.
Освен това твърдения, които са прекалено общи и неточни, за да могат да бъдат подложени на правна преценка, трябва да се считат за явно недопустими.
(вж. точка 32)
Позоваване на:
Съд — 10 февруари 2009 г., Correia de Matos/Комисия, C‑290/08 P, непубликувано в Сборника, точка 18 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 6 май 2010 г., Kerelov/Комисия, T‑100/08 Р, точка 39 и цитираната съдебна практика
4. Задължението за мотивиране на решенията следва от член 36 от Статута на Съда, приложим за Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение І към същия статут. Решенията на Съда на публичната служба трябва да бъдат достатъчно мотивирани, за да може Общият съд да упражни съдебен контрол. Това задължение обаче не би могло да се тълкува като обвързващо Съда на публичната служба да отговаря в подробности на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако той не е достатъчно ясен и точен и не почива на обстойно изложени доказателства. Мотивите могат да се подразбират, при условие че позволяват на съответната страна да научи причините, поради които съдът в първоинстанционното производство не е уважил доводите ѝ, а на съда, който разглежда жалбата — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни контрол.
(вж. точки 71—73)
Позоваване на:
Общ съд — 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 Р, точка 64 и цитираната съдебна практика; 1 септември 2010 г., Skareby/Комисия, T‑91/09 Р, точка 36 и цитираната съдебна практика